КЕТЦАКОАТЛ

Кетцалкоатл е Жрецът на Толлан. Това е човекът, който създава цивилизация. Наричан е още „Великият Владетел“. Той е бил 20 години Водач на Толтеките, живял е в Толлан от 900-та до 1156 г. Преданието казва, че Кетцалкоатл е заченат от скъпоценен камък.

Кетцалкоатл е Първосъздател на Новия живот. Той е можел да предава на хората много умения.

Той е Бог и човек. Той бил почитан от старите Толтеки като Дракон, заради изобилието, което носел в себе си. Толтеките вярвали, че той носел свежия вятър и животворните дъждове.

Кетцалкоатл е бил Върховен Жрец и Покровител на жреческата йерархия в Теночтитлан. Кетцалкоатл бил непорочен Цар и Жрец. Всякога будел страхопочитание, бил завинаги безсмъртен.

Кетцалкоатл е свързан със Зората и поради това, Той е имал всичко необходимо.

Той е казал: Както Боговете слизат отново на Земята, те отново ще приведат в ред онова, което някога сътвориха.

Времето е създадено за изцеление, то е велик Целител.

Той е казал: Остави Духа си да се слее с духа на пирамидата.

Той е казал: Учителите са Преобразителите. Остави външния свят, но се преобрази отвътре!

Той е бил Жрец – истински Творец.

ДОБРО И ЗЛО

В хората има добро и лошо. Те отиват твърде далеч по единия или по другия път.

Добър си, ако истинското лечение означава да изцелиш напълно злото в себе си – своята стара култура.

Който е потопил злото си в тъмнина, той се ражда Свободен като вятъра.

За маите доброто било скрито в злото и злото било скрито в доброто. Те били в Единство макар и изглеждащи като противоположности.

Великото Космическо Дърво уравновесява всичко. Мракът бил вездесъщ, но той се уравновесява от Светлината; както нощта от деня; както женското от мъжкото; както смъртта от живота; както подземният живот от сияещите небеса.

Великото Космическо Дърво, според маите, растяло на Небето, на Земята и в подземния свят.

За маите нищо не било само добро или само лошо – и двете се самосъдържат.

Според маите, ако не постигнеш чист живот, ще бъдеш измамен от силите на злото.

Ако искаш от хората повече от това, което могат да ти дадат, ще получиш енергия от силите на злото и тази енергия ще разрушава всичко, към което се стремиш.

Ние привличаме собствените си проклятия върху себе си, а спасението е да се обърнем изцяло към Уакан Танка и Помагачите.

Благодарение на злото научаваме най-добрите уроци в живота си.

Всеки има в себе си способността да израства Духовно.

О, Слънце, ти оставаш Вечно, но ние трябва да умрем!

Човекът не продава земята, върху която ходи.

Не забелязвай световете и ще уловиш вятъра – Духа.

Всичко се променя и винаги за добро.

Завърналият се от Дълбините на мрака човек, е като новороден. Ако той е намерил своето Просветление, тогава той с очите си може да вижда и в другия свят.

Просветлението дава способност да виждаш в другия свят, а с тези други очи човекът узнава Духовната Есенция на всички същества.

Всичко е енергия. Въпросът е да не позволяваш на трудностите, проблемите и хората да те изсмукват. Това е опасен кръговрат.

Мъдростта ни предпазва от този кръговрат и ни учи да се зареждаме от по-висш Източник.

Когато енергията се очисти, тя черпи от Висшия си Източник. Тогава развитието е правилно и тогава развитието привлича ситуации, които ни движат напред.

За ацтеките подземният свят бил място на мрак, страх и безпределна скръб.

Според маите подземният свят е бил царство на ужаса. Тук на мъртвите се налагало да преминат през много изпитания, на които ги подлагали злосторни божества.

Нашият свят е обитаван, както от добри, така и от лоши духове.

Високият свят живее в Духа. Средният свят – това са хората, те живеят във въздуха, те са зависими от въздуха. А най-низшият свят – дяволите, те са под въздуха, те са зависими от големите трудности и мъченията.

Който приема злото, той приема и смъртта.

Маите вярвали, че лошите неща стават по друг закон. За тях в този закон се случва и се изпълнява нещо, което се задвижва от Боговете, то се предопределя от тях.

Растенията се посяват в мрака (почвата) и изгряват, когато я пробият. Същото е и с човека – той се посява в тялото и изгрява, когато осветли Бога в себе си, когато осветли Хуракан.

Всичко във Вселената си има антипод – това е другата половина на двойственото тяло.

Нощта е време на страх, защото Тескатлипока се вихри на свобода в часовете на мрака. За него се казва, че той се е движил като странстващ демон.

Също през нощта са опасни и „цитимиме“ – женските демонични духове, които със зловещи внушения обичат да покосяват хората.

Тескатлипока – това е Бог на съдбата и носителят на неразбирателството и покварата.

Тескатлипока има невероятни сили и мощ и ги прилага много често злонамерено изпитателно.

Тескатлипока е сътворец и носи част от славата на сътворението на света. Неговото тяло е тялото на Земята.

Толтеките смятат, че Тескатлипока е добър рушител, защото като руши с това създава новосътворения.

Тескатлипока е бил изпъден от 13-то небе, заради злоупотреба с тъмните си сили.

Тескатлипока имал метод да вижда съкровените неща, скрити в човешките Души.

Според Толтеките Тескатлипока обича тъмните деяния, кражбите и той умеел да вижда в скритата страна на човешките подтици.

Скритата му сила му давала достъп да прозре – да прозре тъмната природа на хората и животните.

Тескатлипока съществува във всички нива на Вселената, а не само в подземния свят.

Тескатлипока е Бог на силните бури и урагани.

Тескатлипока е символ на бъдещата разруха, когато ще му бъде дадена власт върху неотменимата, неизбежната катастрофа.

Тескатлипока ще участва предопределено в заличаването на това сътворение, което не почита Ометеотл – Единствения Бог.

Тескатлипока е символ на тъмния вятър – вятърът на мрачното бездихание.

Тескатлипока е символ на черният бездиханен вятър за разлика от светлия – Еекатл – жизненият, животворният вятър.

Тескатлипока е Същество, което търси и обича конфликтите. Той ги подклажда, той ги насърчава, заради самия себе си и заради наблюденията си. Той е изпитание, което изглежда като злотворство.

Тескатлипока се движи потайно в
тъмнината и има вид на остро зрящ хищник. Той познава гибелните места в човека и подземния свят.

Тескатлипока умее да изпраща всички неразумни в чернотата – празнотата.

Тескатлипока има в себе си особено умение: той умее да съчетава положителното с отрицателното – и така той обърква всички, които са неустановени в Пътя си.

Тескатлипока или великата илюзия, умее да вижда в мътната природа на човека.

Тескатлипока представлява постоянна опасност и не само нощем. Той всякога броди и търси жертви.

Всеки, който можел да победи Тескатлипока, можел да поиска всичко от Великата Тайна.

Тескатлипока обичал да прави засади и често да праща разбойници да му вършат работата.

В своята по-вътрешна част Тескатлипока имал много опасна енергия, която е причинила голям смут сред обикновените толтеки.

Истинска Мъдрост има и в светлината, и в тъмнината.

Тия, които превъзнасят себе си, ще бъдат угасени.

Заниманието на злото е да изтощава хората докато ги направи кости и череп.

Злото е мъчилището на земния и подземния свят, защото хората са изгубили истинската си Почит към Боговете и към Хуракан.

Злото присъства само чрез разрешението на Уакан Танка, а ние оцеляваме само ако вярваме, че сме близо до Уакан Танка и Помагачите.

Хората, които не познават Уакан Танка, не могат да привличат добри неща. Злото знае това и ги изкушава, и хората лесно влизат в капана.

Тъмната къща или тъмното съзнание е дърво, което никога не дава плод и тук никой нищо не може да бере.

Съществата на злото погубват човешкото в себе си и стават животни – така пропадайки, те се връщат в миналото си.

Злото е заставило някои хора да убиват по принуда, защото те били длъжници от миналото на злото и подземния свят.

БОЛЕСТ, ЗДРАВЕ, ИЗЦЕЛЕНИЕ

Болестите идват от лоши ветрове – влияния. И какво са влиянията? Вдъхнати зли духове.

Истинското целителство се осъществява с помощта на Духа и Светлината.

Изцелението се извършва чрез светещо енергийно поле.

Изцелението се извършва чрез закона на Чистотата.

Чистотата е умение да създадеш Свещено пространство.

Болестите са същества, които се хранят с определени видове енергия.

Истинското Изцеление е в пробуждането на Изначалната природа на болния и в неговото възприятие за безконечност.

Оздравяването е само подобрение, а Изцелението е нещо цялостно. То е свързано с голяма промяна в живота.

Маите нямат дума за здраве и за болест. Те казват: „Човекът има две състояния „кав-ал-и“ и „ками“. Първото „кав-ал-и“ – означава да си силен, събран, цял, подреден. „Ками“ – да си разсеян, отпуснат, мъртъв и размекнат.

За живите и умрелите те казват: „Жив е този, който има дни, болен е този, който няма дни“. А оздравяването при маите означава „да възвърнеш дните си“.

В човека има две основни състояния, които са определени към болестни – първото е „камелал-сманил“ – това е болестта на тялото. Тук уврежданията са външни, те докосват човека, но не се вкопчват в него, те не проникват в него. Този вид болести (външните) се смятат за добри. Те са замисъл на доброто, те не са изпепеляващ замисъл. Второто „камел-л кахси-л“ – това е вече болест. Това е болест на жизненото начало – това заболяване е винаги особено тежко, защото засяга човека цялостно – и физически, и психически. Тук болестта се вкопчва, тя прониква отвътре по право, определено от Замисъла.

Тук може да се домогне човекът до спасение само ако се намеси „чилам“ – Жрец – Тълкувателят на Божеството. Тук е необходим Жрец Ягуар – мощен вятър. Тук човекът се е отклонил от Хуракан – Бог – и Го е предизвикал и затова Бог му е изпратил мъгла в очите. И затова много неща за този човек са станали мъгла – тайнствени, неразбрани, неразбираеми. Тук е необходим Жрец Ягуар, защото той може да проникне в Сърцето на Вятъра, в Сърцето на нещата.

Болест, която е тежка може да се яви от уплаха, мълния, силно излъчване, земетресение. И тогава част от жизненото Начало започва да чезне от човека, и човекът започва да се губи. Тогава трябва да се намери „камам“ – бранител, защитник, пазач на чезнещата му енергия. Този пазител, който може да призовава Хуракан чрез мощния си вятър, за да започне да завръща „кахси-л“ – жизненото Начало обратно в изоставеното тяло, защото Жрецът може да прониква в „ка-хик“ – въздуха необикновеното пространство, което е наситено с добри и лоши частици и дихания. Наистина въздухът е наситен с добри и лоши сили, в него витаят най-различни добри и лоши сили, и дихания.

„Камам“ – пазителят – може да оказва и постоянна помощ, но ако човекът успее да го убеди и привлече на своя страна.

За индианците гората е очарование и изцеление. За тях гората е Майка Целителка, а растенията са съкровищата на джунглата.

Здравето е хармония между човека и Предците.

Джунгалата е индианската аптека и когато я обичаш, тя ти проговаря. Иначе тя мълчи.

Растителният свят представя лечебни вещества, създаващи защита в човека.

Когато следваме правия Път, болестите не се появяват.

Ако хората искат да са реално здрави и да живеят дълго, има реален начин за постигане на това… Не еликсири и Тайни, а трябва да се отдадат на Уакан Танка.

Тези, които се посветят на Уакан Танка, ще видят, че болестите не съществуват и че няма болест, която да не може да се излекува… Те ще видят, че и страховете не съществуват.

Изцелението е много специален Дар от Уакан Танка, за което човекът трябва да е специално достоен.

Ако искаш да излекуваш някого, цялото ти тяло трябва да стане жива Енергия, жива Сила, живо трептящо Състояние – и това се предава на болния. Това могъщо и живо трептене е Неговата Божественост, това е подкрепата от Уакан Танка. Това Божествено трептене е Тайнствена и странна Сила. Това е Силата на Уакан Танка.

Могъщата Сила на Уакан Танка е страховита и затова е без значение сериозността на заболяването.

Изцелението изисква могъщо енергийно насищане на Силата.

Когато един човек трябва да се изцели, тогава много духове идват да помагат.

Самият Уакан Танка се явява в ролята на лечител, когато случаят го изисква.

Благата, които идват от Уакан Танка са далече и отвъд всяко лечение.

За да се изцели човекът, трябва да се промени неговият сън, неговото въобразяване.

Лекуването на човека е лекуване на погрешното в него, а то е отношението му към нещата. Лечението трябва да промени съзнанието.

Индианците казват: Който е в хармония със себе си, може да съхранява здравето си.

ШАМАНЪТ И СВЕЩЕНОТО

Животът на Свещения човек е танц от енергия.

Истинният танц е призоваване на Духа да се въплъти в живота.

Когато лекува, Шаманът първо създава Свещеното пространство и после те въвежда в него.

Уединението и страданието разкриват на човешкия Дух онова, което за другите остава скрито. Шаманът трябва да търси своята Мъдрост именно там.

Лечителят обича Покоя. В него той се завива като в одеяло. Лечителят не е нито добър, нито лош – той живее, нищо повече.

Лечителят не трябва да е светец, той трябва обаче да може да потъва толкова надълбоко като един червей и да лети толкова нависоко като един орел. Ако не е опитал и двете, тогава не е добър лечител.

Индианският лечител получава своята сила от нощта. Този Дух е навсякъде, Той няма име.

Орелът и совата не дават сила на Шамана, те са само пратеници, които носят посланието на Духа на нощта.

Когато Шаманите получават сила, тя винаги идва от нощта… тази сила няма нищо общо с луната и звездите.

Лулата на индианския Шаман лечител е неговия подвижен олтар – символ на Единството между природата и културата.

Един лакота лечител казва: „За нас индианците съществуват само лулата, земята, върху която стоим и откритото небе… Димът на лулата се издига нагоре към света на Духовете. Сила тече през дима, през отвора на лулата към нас надолу… Човек чувства тази сила, когато държи лулата – тя прониква от лулата направо в твоето тяло. Лулата не е обикновен предмет, тя живее“.

Свещената лула е ключът, методът за разбирането на живота.

За ягуара се смята, че има особени прикрити движения, които го правят ловец в мрака и поради това, той е съюзник на Шаманите. Смятало се е, че ягуарът е величествено същество на Силата. Смятало се е, че чрез тази Сила това същество улавя прозренията си. Той бил превъплъщение на Силата. Мъдрите индианци смятали, че чрез движенията си той можел да вижда.

Смята се, че този Ягуар Шаман действал като дух, като магьосник.

По Свещен начин аз живея и към Небесата гледам.

Всеки има вътрешна способност да се пробуди и да върви по Свещен начин.

Начинът, по който вървим през живота, е най-важната ни отговорност като хора.

Нашата религия е Свещена – това е старият път.

Свещеният човек има верен поглед за Духовния свят.

Реалното човешко право е: пътуване към Свещеното.

Чрез Самоотричането вътре в човека се създава Свещен Олтар – мистериозно място и време, в което може директно да се общува със света на Духовете.

Специална е жизнената енергия на Свещения човек.

Свещеният човек правилно се контролира, защото няма право да изгубва силите си.

Всеки настъпващ изгрев е Свещено събитие. Всеки ден е Свещен заради Светлината, идваща от нашия Баща – Уакан Танка.

Трябва да помните, че всички народи са Свещени и трябва да бъдат почитани.

Уинян Уакан – Тайнствената жена

Всеки, който пречи на Свещения човек, го прави още по-силен.

Уинян Уакан – Тайнствената жена

Когато обичаш Свещеното, Духовете те учат как да постъпваш със себе си и така те те учат на правилни отношения със себе си.

Уинян Уакан – Тайнствената жена

Когато обикнеш Свещеното, случва се правилното.

Уинян Уакан – Тайнствената жена

Когато обикнеш Свещеното, светлина прониква в Сърцето ти и го ръководи. И ако Светлина ръководи Сърцето ти, значи Свещеното те е приело.

Уинян Уакан – Тайнствената жена

Свещеният Път е Стар Път, той ни е познат от векове, а новият път е млад – той ни руши, ние не сме сродни с новия път.

Истинският човек се сродява със Свещеното и се прикрепя към Душата си.

Светът е забравил само едно нещо, но то е най-важното: това е Свещеното.

Само в Свещеното се сбъдва всичко.

Здраве постига само Свещеният човек – вътрешно пречистеният.

Свещеното лечение е лечение по вътрешен път.

Свещеното дава право да проникваш във вътрешни неща.

Силата, която излиза от Свещеното живо твори.

Свещеното е нещо, в което Тайната на Живота може да стане зрима.

Истинският произход на Свещеното е Създателят.

„Шаман“ означава в първичния му смисъл Свещен човек.

Шаманът е майсторът в царството на духовете.

Шаманът се впуска дълбоко в себе си и общува с духовете.

Шаманът е Извор на Свещеното, той го събира в себе си и го дарява.

Шаманът умее да говори с народа на духовете и с народа на бизоните.

Шаманът минава през голямото си страдание, за да пречисти злото в себе си и за да се преобрази. Така той става Свещен човек, свободен от болестта на злото.

Шаманът е Свещен, защото той първо е излекувал напълно злото в себе си и затова има вече право да лекува другите, иначе той е без право.

Шаманът се посвещава на Тайните на енергиите, които ръководят Живота.

Свещеният Шаман е Майстор в съживяването на Енергията и освен това той лекува отношенията на човека към нещата, защото болният няма отношения.

Шаманът познава новите енергии, които са скрити от погледа на света и човека.

Шаманът е Същество от Свещеното; Същество от други светове, а болният е същество от времето.

Системата на Шамана не е мисловна, а Духовна. Той работи в друго измерение. Той може да лекува, защото е разрушил своя стар свят, наречен злото. Той се е преобразил.

Шаманът различно мисли, различно живее, различно говори – той не е от времето.

Шаманът е открил Свещеното, защото е търсил своето собствено Истинско Виждане.

Шаманът има право да влиза в другия свят, а в този свят той само привидно живее.

Свещеното е преобразило Шамана, то му е дало Очи за нов Живот.

Шаманът чрез Свещеното живее Мистично в света на духовете. Той общува с определен Таен Учител и се учи от Него така, както син от баща.

Истинският Шаман има способността да вниква в Свещената Мъдрост.

Шаманът е Посветен в Свещеното и оттук в него се излива бликаща животворна Сила.

Шаманът преминава през големи страдания, защото това го изисква Свещеното. След това Преобразяване, той вече не може да бъде обсебен от зли духове, защото заживява в Свещеното, в старата си Тайна.

Шаманизмът е Изначалната религия, най-старата религия в света.

Шаманизмът клони повече към Мистиката, отколкото към религията.

Шаманизмът не е религия, той е Подход – Свещено Отношение към Тайната на Живота.

Който няма Свещено и Почтително Отношение към духовете, бива превзет от тях.

Който има Свещена Почит към нещата, постига Духа си.

Чуй Свещеното – то е като шепот на вятъра.

Ако нямаш Свещеното, ти си лишен от Път.

Ако мислиш Свещено, ти няма да си човек, а Светлина.

Свещеното дава способността да виждаме в Незримото.

Детето се обучава от малко да общува със Свещеното.

Всеки настъпващ изгрев е Свещено събитие.

Всеки ден е Свещен заради Светлината, която идва от Великата Тайна.

Всички хора са Свещени и трябва да бъдат почитани.

Ако си искрен, разбирането ти за Свещеното, ще се разраства.

Всички живи Същества са свещени.

Всичко се мени, но има неща, които никога не се променят – те са най-свещени.

Всеки ден е Свещен.

Аз разговарям само със Свещени хора, но те не са разговорливи.

Само Чистият и Свещен човек носи в себе си Истинската Същност на цивилизацията.

Няма никаква Тайна, има само едно Свещено Отношение.

Животът не е развлечение, животът е Свещенодействие.

Животът започва и завършва със Свещеното – с Духа вътре в нас.

Твоят Свещен Път е Невидим, но е винаги до теб. Може и да не знаеш къде води, но трябва да го следваш.

Пътят, Свещеният Път – това е Пътят към Великата Тайна, това е единственият Път.

Ако си искрен, ще разбереш Свещените неща.

Понеже Великата Сила е Свещена и затова и всички Същества са Свещени.

Свещеното е Пътят за спасението на човечеството.

Човекът е човек само когато е Свещен човек.

Когато Шаманът се посвети изцяло на Свещеното, му се дава Дух Помощник.

Главното обучение на Шамана е обучение в Свещеното.

Шаманът живее в огнена земя.

Шаманът е осъзнал, че светлината винаги грее в нас.

Шаманът трябва да мине през Посвещение, през Пресътворение, за да се възродят духовните сили в него и старият човек да умре.

Шаманите са Мистици, те изучават изкуството за сливането със Същността на нещата.

Един индианец казва: „За мен Христос е бил голям Шаман. Виждам, че е притежавал Чиста Шаманска Сила. Аз прозрях, че религията му е произлязла от пустинята и планината оттам, където е живял“.

Шамани са тези, на които духовете служат.

Шаманът е Същество, което общува със Свръхестествени Същества, посредством своите Духовни Помощници.

Всеки Шаман е свързан с едно единствено Същество – своя собствен Дух Помощник и оттам с всичко друго.

Истинският Шаман е отдаден изцяло на своите практики и проучвания.

Помощникът на Шамана е несравнимо по-реален, отколкото духовете на стихиите, или един зъл дух.

Според Шаманите ходът на живота на човека се определя от духове и всичко около нас си има духове господари. На тези духове господари може да се въздейства.

Шаманът има много древни представи за човека. Шаманът е човек, който има много опит и стари практики за връзка със Свръхестествените Същества.

Шаманът има умението да си отделя Душата от тялото.

Шаманът е човек в изстъпление, а това е Вътрешен Възход.

Шаманът е Същество, което има Велика Почит към духовете.

Събуждането на екстаза доказва силата на Шамана и връзката му с другия свят.

Ако Шаманът не може да проникне в някаква сфера на Вселената, там проникват неговите Духове Помощници.

За Шамана екстазът е Висша форма на възторг и въодушевление. Пред величието на Духовете обикновените хора ще видят само изстъплението на Шамана и няма да могат да разберат за какво става въпрос.

Екстазът на Шамана е велик метод. Тук съзнанието ти е погълнато изцяло от един вътрешен образ, защото тук всички други представи са отстранени.

Екстазът на Шамана е пределна концентрация в невидимата област. Той е концентриран в определена невидима Същност или в своя Дух Помощник.

Екстазът на Шамана е вид странично състояние на личността и навлизане във вътрешно Вдъхновение.

Екстазът е особено състояние на Вдъхновение, чрез което той вижда и чувства духовете, защото те живеят там във Вдъхновението.

Екстазът на Шамана е осъзнато пътешествие в страната на духовете.

Екстазът е навлизане в областта на Свещената енергия.

Всичко съществуващо носи в себе си своя вакан – жизнената си енергия или своята Свещена Сила.

Има един случай, когато една индианка се отдала изцяло на Свещеното, но човек с нечисти мисли се насочил към нея да я оскверни. Тогава тя му изпратила своя вакан – своята скрита вътрешна Сила – и той попаднал в мъгла. А когато мъглата се вдигнала, от него били останали само кости.

Всичко в живота е Свещено.

В ритуалите оживява Древното Свещено време.

Само Душата може да ни разкаже за вакан – за нашата Свещена Същност.

По пътя на Почитанието в нас оживява Свещеното Начало.

Свещеното е есенцията на съществуванието, но трябва да си го търсил цялостно, усърдно и продължително.

Ако следваме Свещеното, ще бъдем предпазени от фатални грешки и отклонения.

Човекът на Свещеното стои над ежедневните неща.

Отнасяй се с уважение към всичко, което е Свещено за другите, независимо дали ти самият го почиташ, или не.

Нашият живот е изпълнен с усета за Свещеното.

За да живееш, трябва да познаваш Свещеното.

Ако Свещеното не присъства в живота ни, дори и в обикновените неща, ние не сме Истинни.

За нас индианците съществуват земята, лулата, Свещеното и Безкрайността.

За нас лулата не е просто предмет, тя е жива, а димът отива нагоре при духовете.

Когато Шаманът ще лекува болен човек, той действува Свещено-могъщо и болният започва да вярва, защото той започва да вижда това Могъщество вътре в себе си, защото Шаманът му предава нещата отвътре.

При Шаманите шаманската наука не се предава по наследство, защото има правило: Всеки Шаман трябва да завоюва сам своя собствен авторитет.

Всеки Истинен Шаман преди това е минал през голямо изпитание на духовете и те го разкъсват на парчета, и ако той оживее, става Шаман, Свещен човек. Така той оживява, но с ново качество.

Шаманският Дар не е подарък от съдбата, а е преминаване през много тежко бреме, което е овладяно. И да бъдеш син на Шаман, въобще не е достатъчно, за да станеш Шаман, защото трябва да бъдеш приет, одобрен от духовете, Предците и утвърден от тях.

Шаманът трябва да обладава Глас – дълбок, вътрешен Глас, защото Гласът е жезъл във вътрешната, невидимата област.

Само Шаманът може да води човека към земята без зло.

Тънките знаци, които дава животът на човека, нищо не значат, ако човек не е чилан – Жрец, Шаман, защото само той ги разчита.

Светът може да стане все по-истински само когато Шамани и Жреци ръководят образованието и развитието.

Шаманът вижда много надалеч, защото е преминал през тъмнината и я надраснал, и затова той отива отвъд, той улавя невидимите същности.

Когато един Шаман избира лечебната билка и тя го избира.

Шаманът и билката взаимно се избират, защото между Шамана и билката протича Любов, и изборът им е взаимен.

Един Шаман е казал: „Нямам нужда от дарби. Най-важното за мен е да слушам Силата и да я разбирам“.

Шаманът трябва да умее да оказва и психическа, и Духовна помощ на човека.

Шаманът може да стане Шаман, ако съумее да влезе в контакт с напреднал Шаман от отвъдното.

Най-силните Шамани се обучават не в Духовния свят, а във Върховния, Висшия свят – там, където е гнездото на Свещеното дърво.

Много Души на бъдещи Шамани духове се превръщат в птици – така те се подготвят. Това най-често са кукувици и дъждосвирци.

Истинският Велик Шаман минава през три много тежки изпитания и трите го разсичат.

Шаманът живее в Тайнствения свят на духовете и общува естествено и съзнателно с тях.

За Шаманите оцеляването се намира в правилния начин на общуване, в отношението към природата, която е жива.

Според Шаманите онова, което ни заобикаля – камъни, вода, гори, въздух, растения, не е окръжаваща среда, това е нашето семейство, наши роднини.

Шаманът е Същество, което е открило величието на Свещеното, величието на Любовта, величието на необикновената Реалност – Шаманите наричат това Скритата Вселена.

За Истинския Шаман всичко е живо: камъни, растения, море, гора, цветя…

Когато Шаманът умира, той се завръща при своите приятели духовете – Помощниците, Закрилниците.

Шаманът може да получи много дълбоко знание от дърветата.

Най-голямата опасност за живота произтича от факта, че храната на хората произтича от души. Всички тези живи създания, които ние трябва да убиваме и ядем; всички ония, които трябва да раняваме смъртоносно и унищожаваме, за да правим дрехи, имат Души, Души, които не умират с тялото. Ето защо те трябва да бъдат после омилостивявани, за да не си отмъщават на нас за това, че сме отнели телата им.

Ние не ядем жива храна. Ние убиваме нашите животни. Зърната и плодовете, които при прибирането на реколтата не умират, умират между зъбите и разяждащите сокове на стомаха.

Придобиването на Шаманска Сила изисква най-напред едно отношение към корените…

Само след като е развил определена Дисциплина, Шаманът може да „съблече“ дрехата на обичайното си мислене и поведение и да се отдаде изцяло на Непоз­натото, на Мистерията навътре в себе си.

Първото призоваване към Сила въвежда кандидат-шамана в царството на хаоса, лимена, където управлява първична, неорганизирана сила.

В Дълбините на подземния свят, в Праначалото, преди началото и времето, Шаманът се бори с демонични сили, които го разкъсват.

Според якутите в Сибир Шаманът може да помага само при условие, че причинителят на дадената болест, злият дух, е получил „своята“ част, или една част от плътта на Шамана.

Огромни, алчни тълпи от демони, причинители на болестта, се събират около новака, разкъсват го на малки парчета, които разпределят помежду си… Ако демоните са яли например от месото на крака на Шамана, тогава той има право да лекува заболявания на краката.

Кандидат-шаманът трябва да претърпи без страх смъртта, за да придобие Контрол върху елементите и царството на хаоса.

По време на боледуването кандидат-шаманът се уединява, за да се отвори вътрешното му виждане.

След като кандидат-шаманът престане да се страхува от ужасяващите картини по време на задължителните видения, него повече от нищо няма да го е страх.

Една Шаманка разказва: „Аз не се нуждая да ходя някъде, за да виждам. Видения има навсякъде. По пътя аз преминах през всички изпитания, затова сега съм Шаманка. Пази се по пътя към Небето – ме предупреждаваха те – Човек никога не трябва да се връща… Изпитанията са за това – да уча народа си как трябва да се живее… По пътя човек трябва да страда… Докато върви има една Бяла Светлина пред него… Понякога ми се е искало да говоря, а друг път – да танцувам, но в Името на Другия свят, аз оставях всичко това след себе си… Ако човек иска да достигне Небето, трябва доста да работи…“

За Шамана всички неща от видимия свят са изпълнени с жизнена енергия – една Всепроникваща Божествена Сила.

Животът за Шамана е Сила и неговата задача като Шаман е да влиза в контакт с онова, което предава Силата.

В Търсене на Силата, Шаманът влиза в контакт с духовете на природните стихии и с тези на животните, камъните, растенията.

Според сибирските чукчи Жизнената Сила изпълва всички неща. Всички неща и всяко нещо притежава неограничени възможности за преобразуване.

Според чукчите всяко нещо, което съществува, живее.

Мрежата от Сила пронизва целия Космос.

Силата не се предава по наследство. Човек може да се стреми към нея, да пости, за да я придобие, може да се опита да я извика чрез сънищата и въпреки това, тя да не дойде.

Не всеки е готов и е в състояние да борави със Силата. Ето защо изпитите за кандидат-шамана са толкова трудни. Те имат за цел да го подготвят, за да може той да борави със Силата.

В началото при овладяването на Силата, може да се стигне до екстаз, Шаманът обаче трябва да достигне до едно вътрешно равновесие, което да позволява постоянно присъствие на Духа.

Връзката с Отвъдния свят е възможна след пълно отделяне от този свят.

Смъртта е предпоставка за придобиване на Шаманска Сила.

Начинаещият се отдава изцяло на царството на хаоса, а опитът от преживените страх и ужас в него, му служат за това той да повиши интензивността на вътрешното състояние.

Бъдещият Шаман придобива власт над хаоса, едва след като се е борил с демоните на болестта в него. В тази борба те го побеждават и го довеждат до прага на смъртта. Същите тези низши сили обаче после могат да станат негови Учители и да го наставляват за Същността на причиняващите болести и вредящи духове.

В състояние на транс Шаманът е обсебен от Богове и духове, които чрез него предават Божествени Послания.

Според чукчите потенциалният Шаман се познава по погледа на очите – по време на разговор той (бъдещият Шаман) не гледа събеседника си директно, а насочва погледа си към нещо отдалечено.

Чукчите смятат, че Шаманът с голяма Сила би се пазил от това да демонстрира способностите си пред непознати. Той се страхува от чужди, необитаеми жилища, чужди барабани и амулети, които хората носят в джобовете си и от непознати сили.

Пътешествието на Шамана започва под натиска на тъмнината и копнежът му за Светлина. Тогава той… изпива опасното питие на Безсмъртието. Така той познава смъртта като живот и живота като смърт. Така онова, което е било уязвимо и ранимо до този момент в него, става Безсмъртно.

По време на транс Шаманът е особено чувствителен, защото Душата му може да бъде ограбена и той да умре.

По време на „полета“ Шаманът е съпровождан от представители на животинското царство като: мечка, елен, кон и опе`рената змия, които пренасят Шамана на Небето или в подземния свят.

Царството на Слънцето се намира извън времето и пространството. В него Шаманът влиза през Слънчевата Порта.

Срещата със смъртта и надрастването на противоречията дават на Шамана Мъдростта на Реалния свят – на онзи, който е зад видимия свят.

Шаманът знае, че смъртта е Великият Преобразувател.

Всеки Шаман знае, че смъртта изпълва всичко с живот.

Шаманът работи в Единство със Силата на Живота.

Шаманът знае, че е Дух, който търси един по-голям Дух. Великият Дух познава смъртта. Майката Земя познава Живота.

Според чукчите, ако човекът се откаже от призванието си и се противопостави на това да стане Шаман, това може да доведе до неговата смърт.

Съществува Сила, която не може да се обясни с прости думи. Тя е един Велик Дух, който поддържа света, стихиите и целия живот на Земята.

Силата на Великия Дух е толкова голяма, че Той не говори на хората на обикновен език, а чрез бури и снегове; чрез дъждове и бушуващи морета; чрез всички природни сили, от които човекът се страхува.

Великият Дух може да говори на хората и по друг начин: чрез слънчевите лъчи и спокойното море, и чрез малките невинни, играещи деца, които все още нищо не разбират.

Понякога децата чуват един нежен приятелски глас, почти като този на една жена. Той прозвучава в тях по Тайнствен начин, но толкова нежно, че да не се уплашат от това. Те чуват само, че дебне опасност.

Ако всичко е наред, тогава Силата не изпраща поличби на хората. Тя се оттегля надалеч – в своето собствено, Вечно Нищо. Там тя остава дотогава докато хората не злоупотребят с живота и се грижат за своето ежедневно препитание.

Малко са културите, които са се осмелили да назоват Великата Сила, но много са Я описали като Жизнената Енергия.

Според Шаманите истинската Сила е Свръхестествената Сила на Изцелението.

Никой не е виждал Силата. Мястото, където Тя живее е Тайна, защото тя управлява същевременно под нас и Неизговоримото надалеч.

Шаманът е във връзка с Предците и духовете, той лекува най-вече с Духа си.

Шаманът умее да се самовглъбява – така той черпи сили и Мъдрост от другата Реалност, Реалността на Предците.

За Шамана влизането в по-високо Съзнание, е въпрос на Посвещение, което се дава от Предците.

За Шамана Висшата Целебна Сила е Светлината, защото тя е необикновено Лъчиста – подобно на Предците.

Най-дълбокото вътрешно Пътуване, чрез което се преминава през прага на времето и пространството, е привилегия само на най-висшите Шамани. То става чрез метода но едно Вътрешно Отдаване – особено Вглъбяване, което е прието от Предците.

Чрез постоянството на барабана Шаманът влиза в един Вечен Поток от Лъчиста Енергия.

Не е лесно да пожертваш низшето си аз, защото то е свикнало много прераждания със своите си навици, които с всяко въплъщение се възстановяват. Но не е лесно и да пожертваш своето Висше Аз, и да го разтвориш във Великия Дух – Нищото, защото Висшето Аз е свикнало със своите положителни и хубави навици, но рано или късно идва денят на Великия Дух – денят на Великото и Пълно Шаманско Изчезване, Завръщане.

Шаманът бие барабана докато Предците, Боговете проникнат в него. Така те го озаряват, защото в него е влязло Първичното, Божественото.

Шаманът знае, че Боговете се отзовават на продължителния ритъм и накрая те влизат в него. Това означава, че барабанът със своя ритъм се застъпва за нас пред Боговете и така Боговете изливат Същността и Енергията си върху нас.

Шаманът не разглежда барабана като барабан и като нещо външно, а като жива идея, като живо същество.

Човекът живее в един свят, който малко или много е натрапен, докато Шаманът е излязъл от този свят и живее в своята Чиста, Духовна Същност – така той е свободен от този свят. А когато се случи светът да е в него, той го разглежда с Шамански очи.

Шаманството не се учи, то се практикува, а една от неговите големи Тайни е ритъмът.

Шаманът не се движи в обикновеното време, той се движи в Свещеното Време и то с голяма Концентрация.

Шаманът е Същество, което е минало през тежко външно и вътрешно състояние, в което е бил изпитан от Предците и ако той е бил приет от тях, това означава, че съзнанието му е било прието за пречистено, защото той иначе не би могъл да понесе изпитанието.

Шаманът е в живо взаимодействие със Свещеното, защото той е избрал да Му служи.

Великото за Шамана и за всеки истински Човек е Срещата – удивителната Среща с Великото Свещено Начало.

Най-висшите Шамани освен с Боговете, можели да се срещат и с Хуракан, когато било особено наложително.

Шаманът дълго е търсил Видението на Истината, докато стане истински Шаман.

Ние всички почитаме една и съща Сила.

Шаманът е Същество, което има опит в общението с Божественото.

Истинският Шаман има неразривна връзка с Уакан Танка – Великата Тайна.

Шаманът е доброволно подчинен на Уакан Танка и Помощниците му, Помагачите.

Шаманът не лекува, той е само дупка, през която тече и се излива Енергията на Уакан Танка и Помагачите.

Най-чистите тръби Проводници служат най-добре на Уакан Танка.

Когато Шаманът навлезе достатъчно навътре, му се дават сила, спокойствие, енергия, насока.

Как едно дете е определено и призовано да стане Шаман? Още от малко то има странни усещания за Висшите Невидими Сили. Другият белег е, че говори меко, играе по-малко детски игри, повече се усамотява и наблюдава какво се случва с него самото отвътре. Разбира се, всичко това е дело на Уакан Танка и Сам Той се вглежда в нас и ни опознава. В действителност: Сам Той ни зове.

Истинският Шаман ще ти помогне и нищо няма да ти иска в замяна… Пък и какво можеш да му дадеш, когато Той има в себе си Уакан Танка?

Най-силната защита срещу злото е нашата Лула.

Чрез Лулата Шаманът навлиза в Дълбоко Вглъбяване, Дълбоко Мислене, Дълбоко Изчезване – там, където злото не достига.

Лулата е Свещен Дар за Шамана, тя осъществява връзката с Уакан Танка и Предците.

Един Шаман казва: „Не трябва да търсиш Съвършенството, но трябва да се стремиш към него – и така един ден ще се приближиш много до него“.

Шаманът и болният трябва да са потопени едновременно във Вярата, за да се стигне до реално проявление на Изцелението.

Истинският Шаман никога не си губи времето.

Шаманът лекува с врящата енергия – Източникът ври и гори.

Енергията не присъствува навсякъде, тя просто ни заобикаля и когато реши, се спуска.

Духовните хора използват енергия, за да се извисят над обикновения живот.

На всеки човек от рождението му е дадена естествена сила, а когато той се умъдрява в Пътя на Уакан Танка, тогава му се добавя една специална Енергия към неговата сила.

Не можеш да излекуваш болен човек и да кажеш: „Аз направих това и ти трябва да ми благодариш“. Шаманът е само тръба, проводник, а Уакан Танка и Висшите Сили правят това. Ние също помагаме, но само като тръба, през която минава Висшата Енергия.

Да твориш големи и велики неща невинаги е важно, важно е Висшите Сили и Уакан Танка винаги да се съгласяват да работят в нас и чрез нас. Важно е този съюз да е Свещен.

Всяка Висша Сила си има свое животно или птица пратеник, а Шаманът разбира и разчита тези символи.

Свещената Сила идва при Шамана чрез Лулата. Лулата е връзка с Източника. При хора, които са Шамани или Свещени хора, може и без лула – при тях Силата може да дойде и по въздуха.

Понякога на Шамана се налага търпеливо да чака отговорите, защото е необходима подготовка. Така Помагачите ни подготвят да различим и да разпознаем отговорът, който идва в много точно време и да го използваме по най-добрия начин.

Истинският Шаман – това е доброволно приетата роля на Служене.

Винаги Уакан Танка е Този, Който разкрива чрез Шамана точния начин на изцеление.

Начинът за получаването на Силата е пречистването – чрез него ставаме тръба, канал за Висшите Сили, които стават Водачи на нашата цел.

Шаманът вижда нещата през очите на Висшите Сили.

Шаманът е напълно отворен за Помагачите и за Уакан Танка.

За Шамана сънят е реална случка и най-често той не спи докато сънува, той е буден и пренарежда реалностите.

Шаманът казва:

Когато плача за някого, аз го докосвам с очи, така с очите ние изразяваме нещата.

Сърцето ми е като Сърцето на Уакан Танка.

Шаманът е Водач в Свещеното, защото сам той е Свещен.

За Шамана голямата отдаденост към Уакан Танка е истинското ходене по вода – ходене над живота.

Шаманът е същество, което е провидяло собствената си истинска Същност, а това му е било дадено, защото е бил достоен.

Духовната Сила на Шамана е най-­мощният, пронизващ елемент.

Шаманът – това е изкуството да накараш нещата да се случат.

Да си близо до един истински Шаман, значи да си близо до един чист, енергиен Източник, а светлината му е Свещена и успокояваща, и излизаща на вълни.

Истинският Шаман е докоснат от Уакан Танка – Великия Дух – и хората около него чувстват това.

Шаманът е истински Учител, защото той е минал през много водовъртежи и дълбокият му Мир си е останал същият, и затова той е Учител и любещ човек.

Шаманското видение е придобиване на Второто Съзнание – Тайното, друго Съзнание, Висшето Съзнание.

Шаманът умее да се влива и свързва с Безпределната Енергия.

Истинският Шаман се опира на Дълбините на възприятието и когато трябва да се измени светът, Шаманът изменя своето възприятие и така се преобразява взаимовръзката с всичко наоколо.

За Шамана не са важни някакви си правила на медицината, а важен е само Духът.

Шаманът е светещо Същество, той усеща вкуса на Безконечността.

Шаманът, Свещеният човек е изтъкан от Дух и Чиста Светлина.

Когато Шаманът се съедини с могъщите енергии на Духа, случва се Изцелението, защото тези енергии са кипящи.

Свещеното Пространство е влизане в Безконечността. Когато проникнеш в тази Безконечност, миналото и бъдещето изчезват, остава само настоящето.

Шаманите също преживяват загуби, глад, болки и страдания, но те разбират, че всичко това е Пътешествие в Безконечността.

Уакан Танка е Свръхестествен Източник на Енергия, и когато един Шаман трябва да излекува определен човек, Уакан Танка му дава Увереност и Сила да го излекува… Така в Шамана се надига особено голяма енергия и Духовете дават знак, че ще има излекуване.

Уакан Танка изгражда Изцелението вътре в Шамана и така Шаманът узнава, че Изцелението ще се осъществи.

Шаманът казва:

Когато получа виждане от Уакан Танка и Помагачите, това за другите може да не означава нищо, но за мене става чудо и вълнуващ Път, по който да тръгна.

Чрез виждането, което идва от Уакан Танка и Помагачите, преодолявам препятствията, създадени от болестта или злите сили.

Когато съм тръба на Уакан Танка това не означава, че нямам мнение в решенията на Уакан Танка и Помагачите. Те ми дават възможност и на моето разумно мнение, защото така е с всеки, който им служи.

Всеки от нас разчита по различен начин на Уакан Танка и така ние вършим нещата според това до каква степен чуваме и усещаме Неговото ръководство.

Да служиш на Уакан Танка е нещо повече от всичко друго на света, а да ти е дадено това – това е Върховно Благоволение.

Където и да съм – казва един Шаман – Той, Уакан Танка прави това служене вместо мен. Където и да съм, Той е винаги в мен, а аз изживявам това неповторимо усещане за близост с Уакан Танка.

За да странствуваш в други светове с Духа си, Уакан Танка трябва да ти е позволил това.

Светът на индианците е духовен и пропит с един по-висш ред и порядък.

Хора, животни, камъни, растения – всичко е свързано Свещено в едно Цяло.

Формите са Космичната Вселена на индианците. Те търсят в тях скритото и Свещеното.

Всеки човек трябва да тръгне на Път и да потърси своя Дух, своята Просветлена Същност.

Майката Земя ни говори чрез тъпана, а дрънкулките са нежния Глас на Уакан Танка.

Всички красиви звуци са творение на Уакан Танка.

Шаманът знае, че чрез Дървото за познанието на доброто и злото ние всички сме предупредени, че доброто може да бъде също толкова застрашително, колкото и злото за връзката ни с Уакан Танка.

Шаманът казва: „Когато животът е твърде хубав и устроен, ние развиваме прекалено високо мнение за себе си и се потапяме в заблуждение“.

Ако попиташ един индианец: „Какво е Тишината?“. Той ще ти отговори: „Голяма Тайна“. Свещената Тишина е самият Глас, достойният Глас.

Хората не могат да говорят с реките, горите, растенията, Боговете, защото всичко това е свързано с Мистичното Съзнание на Тишината, то е свързано с вкуса на Вечността и Живота.

Чрез това Мистично Съзнание Шаманите са пазители на Древния рай. Те чуват полъха на Древния Глас във вятъра.

Енергията е одушевена сила.

Възприятието на Безкрайността е ядрото на Посвещението.

Възприятието на Безкрайността разрушава напълно илюзията на смъртта. Тук е и Свободата, но трябва да се домогнеш до това Велико Възприятие.

Вечността не трябва да се бърка с Безкрайността. Вечността означава безчислена редица от действия, тя е свързана с времето, с възрастта и узряването, и с гибел. А Безкрайността е това, което я предшества, тя е свободна, тя никога не е възниквала и никога не погива.

Нашето Безкрайно аз съществува извън живота и смъртта… Само по себе си то никога не се потапя в потока на времето. То не се ражда едновременно с тялото и не погива, когато тялото умира.

Нашето безкрайно аз живее в Свещеното пространство, тук е и Великото Състояние на Свобода.

Нашата светеща Същност е абсолютно неунищожима, тази Същност знае, кое е сведения и кое е истинско знание, защото тя изхожда от Мистичното, Древно състояние.

Процесът на Посвещението – това е проникването в собствената си Същност, а това позволява да възродиш себе си в Мистичното.

Бог, това е Гласът във всичко сътворено.

Всеки от нас е обкръжен от Чиста Светеща Същност, това е и матрицата, която съхранява здравето, бодростта и пътят ни.

Ние сме Светлина, заключена в материята.