Елеазар Хараш

(Съставител)

ИНДИАНСКАТА

МЪДРОСТ

Варна, 2020 г.

ПРЕДГОВОР

Научи се да спиш до извор и той постоянно ще те чисти.

За Мъдрия самотата е Извор.

Мъдрият има убежище в Чистото си Сърце.

Уединението на Мъдрия е река от скъпоценни камъни.

Научи се да се замайваш от Безкрая.

Поради липса на Бдителност, понякога можем да станем затворници на една лоша мисъл.

Уединението е дълбоката природа на човека.

Този, който сънува, не спи, той пътува, той странствува. В съня си можеш да срещнеш някогашни и бъдещи приятели.

Обърни се към Другия, за да се завърнеш в своя център.

Осъзнай Пълнотата на живота в един стрък трева и ще бъдеш спасен.

Научи се да обичаш буболечката – все едно сте близки хора.

Чистото, Свещено и Интимно Сливане сътворява звезди и слънца. Това не е удоволствие, това са криле на Душата.

Научи се да гледаш на цветето като на дете.

Ако при тебе дойдат лоши мисли, научи ги да танцуват… така те ще изгубят тъмнината си.

Истинската молитва винаги е Любовно действие.

Нашият Дух е Древен Извор в нас.

Лошите мисли са шум от стари, изостанали светове.

Белите се опитаха да ни завладеят, но какво ми остана? Остана ми Великата Необятност на Духа.

При смирения и звездите слизат, и се молят с него.

Чрез Любовта човек си възвръща всяка изгубена сила.

Ако вселиш Любовта в страха си, ще се превърнеш в сила.

Духът в нас е Древна птица, нейният полет е Отвъд светлината.

Дълбокото разбиране е тънко като острието на игла.

Имаш ли слънце в себе си, ще разкъсаш мрака.

Нещата си говорят вечно без пространството да е преградата.

Думите са като благоухания, те балсамират тялото.

Това, което те вълнува, значи съществува.

Тишината не е като думите, тя никога не лъже.

Ние нищо не познаваме просто Вятърът ни докосва.

Светът е библиотека, а книгите в нея са: камъните, листата, тревата, потоците…

Най-висшата Мъдрост остава тази на Сърцето.

Загубим ли Свещения си език, всичко губим.

Душата нямаше да има дъга, ако очите не можеха да плачат.

Любовта е нещо много по-дълбоко от Вселената и света. Ние сме слезли, за да разберем това.

АУМЪ

Из „Моите архиви“
Елеазар Хараш

септември, 2020г.

СЪЗДАНИЕ

В Началото всичко беше в безизвестност, всичко беше в Покой, в Безмълвие, всичко беше неподвижно, смълчано и празна беше небесната шир. Още нямаше нито един човек, нито едно животно, нито птици, риби, растения, дървета, камъни, пещери, треви, само небето съществуваше.

Лицето на Земята беше неизявено, имаше само спокойно море и небе в цялата своя шир. Нямаше нищо наблизо, което да вдига шум, нито пък нещо, което да се движи, нямаше нищо.

Нямаше нищо, което да е изправено. Само водата беше в Покой. Тихото море беше самотно и уединено, нямаше нищо, дарено със съществуване, с Битие. Имаше само Неподвижност и Безмълвие в тъмнината в нощта. Само Създателят, Образувателят беше Наблюдател и той обхождаше всичко.

Първородителите бяха във водата, обгърнати от Виделина, тяхното естество беше голямата Бодрост и тогава тук дойде Словото заедно със Създателя, Образувателя и Той дойде тук в мрака, в нощта и тогава стана Ясно.

Първото Същество, което е било надарено с Разум, е било сътворено от Предците, Боговете. Те са унищожили всички свои предни творения, защото те са били неуспешни. Впоследствие са създали човека с разум и са се скрили отново в своето място – Небето, мястото на Всеобхватността. После Предците са се върнали в Сърцето на Небето, при Този, Който вижда в тъмнината.

Боговете Предци можели да преминават и през камъка.

Първите Разумни хора са били създадени без баща, наричали ги Тайната, защото били сътворени чрез Тайна.

Между първите сътворени мъже имало и такива с голяма Мъдрост. Това били хора чудни и силни, готови винаги да помагат и никога да не разрушават.

Предците са имали много неуспешни опити докато сътворят този разумен човек.

Първите хора не са се родили от жена, нито били заченати от Твореца и Образувателя – те са се родили от Боговете.

И даде им се уста, лице, говор, чуване, мислене, вървяха и имаха походка и благодариха за Битието си… Но Върховният човек, Сам Хуракан – Бог го е направил много грижливо.

Много човеци бяха направени в тъмнината, защото те не поддържаха и не съхраняваха своя Бог.

Върховното убеждение на индианските народи е, че едно Върховно Същество – Невидимо и Извечно е създало Всемира, а останалите Божества са само Негови изяви.

Човекът крепи Всемира и Боговете, защото той има взаимни отношения с тях.

Боговете искали да създадат и животните като човека – с глас, който да възпява Бога, но опитът им бил неуспешен…

Земята се е появила след небето и водата. Тя е била потопена във водата и по силата на Словото излязла от водата…

Върховното Същество е превърнало Себе Си във Велика Божественост и това дало много възможности на излъчените Божества да творят, а това Върховно Божество се е скрило и станало Наблюдател.

Цялото Сътворение се извършвало в мрак, защото тогава още е нямало Слънце… Тогава дълго време е царувала Тъмнината.

Кичианците наричали падналия свят Шибалба – това било падналият свят, в който определени Божества разболявали хората и дори отнемали живота им.

Кичианците смятали, че изречените думи на Върховното Същество, са изречена Воля, защото всичко изречено е станало.

Подобно на човека беше Слънцето, а Зората е Прачовекът, Древният, но вторият човек е искал да блести.

Според някои легенди във времето на Рая – времето преди всяко време, Космосът е бил в пълна Хармония със себе си. Тогава за всички създания и елементи, включително и за хората, е имало един-единствен език. Взаимоотношенията в Рая обаче започнали да се влошават все повече и повече. Силата се оттеглила, а това имало фатални последствия. Тесните роднински връзки между обитателите в него се разпаднали. Това довело до тяхното разделяне. Въпреки че общият език се загубил, Космичните проявления останали свързани едни с други. Ето защо и до днес делата на хората оказват голямо влияние върху природата и духовния свят.

Земята и Небето са били направени от разчлененото тяло на огромна, чудовищна змия.

Който е овладял тази змия в себе си, той владеел особеното оръжие Ксиухкоатл – Огнената Сила, Огнения меч.

Вътре в самата змия има много спирали и огъвания, чрез които човек може да влезе в света на духовете или в света на Боговете.

А разтворената паст на змията символизира пещера, която е вход към света на духовете или към подземния свят – миктлан.

В Безвремието всички времена и епохи се сливат.

Всеки, който върши зло се намира пред взора на Сърцето на Небето – пред Хуракан.

От Бездната Вечна се разгръща животът и Вселената.

Бездната е изляла духовете и всичко, което съществува – и видимото, и невидимото.

Бездната е Тайна на напълно Неизразимото Начало.

Всички хора на тази Земя произхождат от едно място.

ПОПОЛ ВУХ 1

Попол Вух е Свещен епос, тайна книга на индианците Киче от семейството на маите, живели в Гватемала, езерото Атитлан.

В Началото всичко беше скрито… и всичко идваше отвъд морето, отвъд тъмнината, но ясно се виждаше животът – Първообразът, който също беше скрит и Образувателят му беше скрит, а по-късно, той породи дишането, мисленето и всичко, което той изрече. Той породи и Мъдреците, които да разбират всичко това, за да водят другите. И така всичко беше в безизвестност, в Покой, в Безмълвие. Всичко беше неподвижно, смълчано, небесната шир беше празна.

Вселената е дело на Велик, Несътворен Бог. Той преди да пристъпи към създаването на света, е разделил Себе Си на Божества. Негови части и сътворението е пряко участие на тези Божества, но в истинския смисъл на понятието в сътворението участва само и единствено Върховното Божество, защото само това Същество може да изважда Битие от Нищото, а Божествата са само Негови изяви и помощници. Само Върховното Божество е Създател, а Божествата са образуватели.

В началото е бил Хуракан, Създателят, Той е Баща и Майка на всичко съществуващо. Той е причината за съществуването. Той е Създателят на всичко ценно.

Бащата е Хуракан и е наречен Сърцето на Небето.

Началото е било Безмълвие, Безмълвно море, небеса, земя е нямало… само Древност и Дракони Богове, Богове на Небето и на морето… Те се обърнали за помощ към Хуракан – Сърцето на Небето – и поискали да създадат Земята, и така създали всичко по нея: дървета, растения и животни…

Това е Първата Реч, първият разказ и нямаше още нито един човек, нито едно животно, птици, риби, раци, дървета, камъни, пещери, треви, гори… Имаше само тази празна небесна шир… Нищо не се изявяваше на земята, имаше само спокойно море и просторно Небе, нямаше никакъв шум, нито движение, нямаше нищо, което да е изправено – само водата. В покоя си, само това тихо, самотно, дълбоко и спокойно море – смълчано и затворено. Нямаше нищо дарено с живот и движение.

Имаше само неподвижност и безмълвие в тъмнината, в нощта. Само Скритият, Образувателят и Първородителите бяха във водата, но обгърнати от чудна светлина…

И дойде тогава тук Словото и Първородителите и размишляваха обединени в своето Слово и в своите мисли, и стана ясно, че когато съмне трябваше да се появи той, човекът – предстоеше зараждането.

Дойдоха първият Какулха Хуракан, после вторият Чипи Какулха, после третият Раша Какулха – тия тримата са Сърцето на Небето. После дойдоха Тепеу и Гукумац и говориха за живота и зазоряването. Те говориха за това как ще се направи така че да се развидели и съмне, и кой ще създава храната, поддръжката…

Върховното Същество се съветва със своите Божества – Тохил, Гукумац, Кукулкан, Кетцалкоатл, Тепеу… Още преди сътворението тези Божества са размишлявали за Живота, за Виделината и за това как ще съмне, как ще изгрее… После те размишлявали и се питали кой ще произвежда храната, жизнената енергия, а после размишлявали как да бъдат направени животните…

И в Древността странно започна Сътворението и растежа на растенията и увивните растения, и зараждането на живота, и Сътворението на човека… Тъй беше разпоредено в мрака и в нощта от Сърцето на Небето. Тъй беше разпоредено от Този, Който се казва Хуракан.

И изрече се: „Тъй да бъде! Нека се изпълни празнината! Нека тази вода се отдръпне и освободи пространството. Нека възникне земята и да се затвърди!“. Тъй рекоха. „Да се развидели, да се съмне на Небето и на Земята!“ и развидели се, и съмна – и на Небето, и на Земята. Не ще има нито слава, нито величие в нашето сътворение и образуване, докато не просъществува човешкото създание, образуваният човек. Тъй рекоха.

Така се сътвори и Земята, тя се появи от изреченото.

Като мъгла, като облак, като прах беше сътворението, когато от водата изникнаха планините и в миг пораснаха планините.

Древното Слово е магическо изкуство.

Само по чудо, само с магическо изкуство се образуваха планините и долините, и мигом кипарисовите, и боровите гори покълнаха заедно на повърхността. И тъй се изпълни с радост Гукумац, та рече: „Добро бе твоето идване, Сърце на Небето; ти, Хуракане, и ти Чипи-Какулха, Раша-Какулха!“.

И всички се възрадвали на Хуракан.

Първо се образуваха земята, планините и долините; разединиха се водните течения, ручеите потекоха свободно между хълмовете и водите останаха разделени, когато се появиха високите планини. Тъй стана сътворението на Земята, която бе образувана от Сърцето на Небето… По тоя начин се усъвършенства творението, когато го извършиха след размисли и разсъждения…

И рекоха Първородителите: „Само Безмълвие и Неподвижност ли ще има?“ (…) И бяха създадени елените, птичките и много животни… И когато сътворението на всички четириноги и птици беше завършено, Творецът, Образувателят и Първородителите им казаха: „Говорете, крякайте, цвърчете, тръбете, говорете всеки според вида си, според разновидностите на всеки!“ (…) „Казвайте прочее нашите имена, хвалете нас, вашата майка, вашия баща!“… Ала не може да се постигне те да проговорят като хора…

Животните не можеха да говорят, не можеха да прославят Образувателя и затова трябваше да се създаде нещо друго, което да слави Създателя и да Го призовава.

„Да опитаме пак!“ – рекоха Създателят и Първородителите. И вече наближаваше разсъмването и Зората. „Да направим този, който ще ни призовава и помни… Вече опитахме с нашите първи творения, ала не можахме да постигнем това те да ни възхваляват и да благоговеят пред нас. Да опитаме сега да направим покорни същества, уважителни, които да ни издържат и хранят.“ Тъй рекоха.

Тогава стана сътворението и образуването. От земя, от кал направиха плътта (на човека). Но видяха, че не е добре, защото се разпадаше и човекът беше мек и неподвижен, нямаше сила и затова падаше, и беше разводнен, не си изправяше главата, а лицето му беше на една страна, погледът му беше замъглен; не можеше да вижда назад. Отначало говореше, ала нямаше разум. Във водата не можеше да се крепи и бързо се навлажняваше.

И рекоха Образувателят, Първородителите и Предците: „Ясно се вижда, че не може да върви, нито да се множи“. И Предците си рекоха: „Да се посъветваме относно това“.

Тогава разтуриха и развалиха своето дело, своето творение. И веднага рекоха: „Как да направим така че да усъвършенствуваме, та да излязат добри тези, които ще ни боготворят, тези които ще ни призовават?“…

Тъй рекоха, когато отново се посъветваха помежду си: „Да опитаме отново късмета си и да направим това сътворение“.

Тъй рекоха помежду си Създателят и Прародителите, те си говореха като Древни Прозрители, като такива, които бяха скрити в Зората и накрая решиха: „Всички заедно да се съберем и да образуваме човека, който да ни призовава и да си спомня за нас“…

„Хвърлете жребий с вашите зърна от царевица и ците 2. Тъй да стане и ще се узнае, и ще се разбере дали ще издяламе, или ще изваем неговата уста и неговите очи от дърво…“

И започвайки гадаенето, тъй рекоха: „… Ти, царевице, ти, ците, ти, участ, ти създание: съберете се, съешете се… призоваваме те, ела и стани наша участ, наше създание. Ела да се жертвопренясаш тук на Земята… ела тук, Сърце на Небето…“

Тогава проговориха и казаха истината: „Добре ще излязат вашите направени от дърво кукли, ще говорят и ще разговарят върху лицето на земята“…

И мигом бяха направени издялани от дърво кукли. Приличаха на хора, говореха като хора и населиха повърхността на земята… Вече не си спомняха за Сърцето на Небето и затова изпаднаха в немилост…

Според Попол Вух животните в началото били създадени с цел да прославят Хуракан – Великата Тайна, но на езика, който те започнали да говорят (крякане, цвърчене и т.н.), те станали неразбираеми за Боговете и затова всички животни по-късно били осъдени да бъдат ядени и убивани.

И не само животните са били неуспешен опит на Боговете, но дори и при създаването на хората, е имало няколко неуспешни опита. Ето защо и до сега човекът не призовава постоянно Хуракан, и не си спомня постоянно за Него.

В сътворението има нещо, което увлича човека и той много трудно помни Хуракан и Боговете, и почитта му не е истинска.

Предците казват, че потопът беше предизвикан от Сърцето на Небето и така стана голямо наводнение, което падна върху неразумните създания… и по тази причина те бяха удавени, бяха наказани… понеже не бяха мислили за своите майка и баща.

… Веднага дървените кукли бяха унищожени, разрушени и раздробени и получиха смърт. Наводнение бе предизвикано от Сърцето на Небето; стана голямо наводнение, което падна върху главите на дървените кукли…

Тези, първите неразумни хора бяха сътворени и създадени, за да бъдат унищожени.

…Тъй погинаха хората, които бяха сътворени и образувани, хората, направени, за да бъдат разрушени и унищожени, на всички им бяха строшени устата и лицата.

И казват, че потомството им са маймуните, които живеят сега в горите; те са техен образец, защото само от дърво бе направил плътта им Творецът и Образувателят. И по тая причина маймуната прилича на човек, тя е образец на едно поколение хора сътворени, хора образувани, които бяха само кукли и бяха направени само от дърво…

ЗА БОГА НА ИНДИАНЦИТЕ, СЪЗДАТЕЛЯ УАКАН ТАНКА

Всеки, който е тук на тази земя, е тук по причина, избрана от Създателя.

Вярвам, че нашият народ и всички хора по земята се подготвят да се завърнат към Корените си. Те търсят нещо, това нещо е Създателят.

Винаги ще има нужда от Духовни хора, които да са близо до Създателя.

Уакан Танка – Великата Тайна – това са скритите Тайнствени Сили, сътворили Вселената, камъка, четирите вятъра, небето, Майката Земя, Слънцето, Луната, светкавицата, човека, бизонът, растенията, мечката…

Щом Уакан Танка – Великата Тайна – е сътворила нещо, то има Дух и ти трябва да го уважаваш.

Създателят ми даде Почит. С тази Почит се изкачвам към Него.

Само Праотецът – Великата Тайна – знае истински нещата.

Ти си винаги наблюдаван от Великата Тайна във всичко, което правиш.

Ние всички сме цветя в Градината на Великия Дух.

Великата Тайна направлява всички и всичко.

Великата Тайна е сътворила всичко да е живо. Камъните също са живи… ние им говорим и те ни отговарят.

Хората се различават помежду си само по това как ползват всичко, което им е дадено от Великата Тайна.

Великата Тайна, това е Великият Дух.

Великият Дух е дал на всички по един Свещен Път.

Всички неща разказват за Великата Тайна.

Огледайте се наоколо – всички неща потвърждават, че Творецът ги е създал. Хората не могат да сътворят дърво.

Великата Тайна е по-велика от всички дарове.

Истинският човек никога не изгубва своята посока към Великия Дух – Великата Тайна.

Тези, които са изгубили своята посока към Създателя, те са изгубили и своята цел.

Великата Тайна е нашият Създател. Той е нашата история и ние трябва да се учим от самите себе си, за да станем достойни за Него.

Отдавна и далеч във времето ние сме живели в Създателя и сме били свободни, както вятъра в прерията.

От Великата Нероденост е изгрял животът.

Прастарият Бог е причината за всяко сътворение. Този Прастар Бог – Ометеотл – бил Не-действащ, Не-подвижден, но Боговете, които създал започнали да действат и да изпълняват ролите си – те били дарени със силата на движението.

Създателят ми разкри Милостта Си и аз мирно вървя по светлия си Път.

Уакан Танка е най-висшият и най-­свещеният от всички.

Уакан Танка дава на всеки Свещен човек самостоятелни сили, за да си ги използва за своето развитие.

Върховното Същество е Едно за всички народи.

Великата и добра Воля на Уакан Танка е породила Душата.

Във Връзката ни с Уакан Танка няма нищо механично.

Уакан Танка ни учи как да сме устроени, за да можем да изживяваме нещата по-правилно, по-пълно и по-дълбоко.

Уакан Танка и Помагачите са Водачи на епохите – те всякога са били и ще бъдат.

Ние идваме и си отиваме, а Уакан Танка е всякога. И ако Го следваме, Той всякога ще върти Свещеното Колело в нас.

Тези, които се отдават на Уакан Танка, ще постигнат Покоя и ще се освободят от страха.

Тези, които се отдадат на Уакан Танка, ще разберат, че Помагачите са навсякъде около тях.

Тези, които познават Уакан Танка нямат тревогите на обикновените хора.

Тези, които познават Уакан Танка, се занимават с неща, които обичат.

Когато сме се отдали на Уакан Танка, Той върви с нас по пътищата на живота и прави онова, което ние никога не бихме могли да направим сами.

Когато човек е в контакт с Уакан Танка, той има специално Дълбинно усещане за нещата.

Уакан Танка съдържа цялата Духовна Енергия в Себе Си, но Той обича да я споделя.

Според Уакан Танка всяко племе трябва да вярва по начините, по които му вършат най-добрата работа, защото разликите идват от начините по които се възприемат Духовните неща.

Всяко нещо, което е било създадено от Уакан Танка, е определена енергия. Това важи за Слънцето, Луната, скалите, животните, птиците, рибите, растенията и хората.

Ако ние сме Духовни, тогава Уакан Танка и Помагачите са включени в нашите мисли и пътища.

Какво по велико от това да бъдеш ума, очите, ушите, носа, устата, дланите, ръцете и краката на Уакан Танка тук на Земята!

Енергията е едно, Силата е друго. Енергията е навсякъде, но Свещената Сила е Ключ, който трябва да се задвижи. Този Ключ е особен вид Познание, Прозрение.

Енергията е разпръсната навсякъде, но Силата не е. Тя е скрита в Центъра и само чрез призоваване, тя може да стане Ключ за разрешението на нещо важно.

Духовната Сила е Двигателят на Енергията. Духовната Сила е Първичният, Древният двигател, а Ключът и прозрението за този двигател идват от Уакан Танка, Който е самата Сила.

Силата идва чрез разбирането на нейното значение, защото Силата е Свещена и се задвижва Свещено от Уакан Танка и Помагачите.

Никой не може да живее добре, ако не е в Единство със Свещената Сила на Уакан Танка, а Единството с тази Сила е свързано с пречистването.

Уакан Танка и Помагачите не идват лично, те просто осъществяват контакт с нас.

За да се освободим от страха, трябва да се доверим на Уакан Танка и Неговите Помагачи.

Ние придобиваме истинското Познание, когато към нашата естествена сила прибавим частици от Силата на Помагачите и Уакан Танка.

Уакан Танка е огромна Бяла Светлина и когато отивам при Уакан Танка, аз отивам на гости в тази огромна Бяла Светлина.

Ако ние познаваме Уакан Танка, ще разберем, че Майката Земя има същите усещания като нас.

Уакан Танка винаги знае кога имам нужда от Него. Той ми даде да разбера, че Духът Му изглежда съвсем като мен.

Уакан Танка ме научи да летя с Духа си и аз летя по-бързо от вятъра, и светлината, сякаш плувам в пространството и там виждам само светлини.

С Уакан Танка животът е едно постоянно Откровение.

С Уакан Танка и Помагачите винаги има предостатъчно въодушевление.

Уакан Танка се занимава с човешките потребности, а не с разкоша.

Когато човекът е развил високо мнение за себе си, в един момент той решава, че вече няма нужда от Уакан Танка и Помагачите… Високото мнение за себе си е мярка за провал.

Енергията е навсякъде, но Силата е само Негова – на Уакан Танка.

Висшите Сили знаят, че се чувстваме най-добре, когато сме близо до тях.

С Уакан Танка и Помагачите е възможно всичко.

Когато настоящата ситуация е тежка и почти безнадеждна, Уакан Танка идва, за да я поеме в Свои Ръце.

Уакан Танка в решителни часове казва това, което човекът най-много иска да чуе, казва му това, което е най-значимото за него.

Най-желаното от всичко е да бъдеш с Уакан Танка във Вечността.

Висшата Свещена Сила, това Велико Същество, Създателят на света присъства във всички създания.

Когато Уакан Танка – Великият прави нещо, то не е чудеса, това е просто изпълнение на обещание.

Докато християните научават за Бога от Библията, то индианците учат за Него от природата и легендите.

Върховният Повелител на Силата е Уакан Танка.

В Началото цялата Сила е била в Ръцете на Уакан Танка – Създателят, но после Той дал части от нея на останалите Небесни Предци, Праотците, за да я използват и даряват.

Силата е форма на Озарение и Просветление, които дават на човека правилно да разбира дадено нещо или Учение.

Силата е нужна за извършване на необходимото – тази Сила е навсякъде във Вселената и тя се разпределя от Небесните Праотци по два начина: директно или чрез посредници.

Един индианец знае, че Силата не е негова, както е научен от Предците. Той знае също, че е само отвор и че Силата не е негова и той знае, че ако помисли, че е негова, той ще я загуби.

Ще оцелеят само тези, които се пречистят, защото те ще се слеят с Уакан Танка.

Уакан Танка е Силата, която движи всичко. Уакан Танка е Мистична Сила.

Вятърът е мястото, където се приема Енергията на Уакан Танка.

Начините, по които напътствията идват при нас от Уакан Танка, са много.

Ако вярвате във Великия Дух, вашата мрежа ще улавя добрите идеи, а лошите ще отпраща през отвора. Всеки човек е символ на тази мрежа и това, което улавя в мрежата си, показва посоката на неговото бъдеще.

Дълбочината на нашето разбиране ни показва мястото, до което сме достигнали в своя живот.

Всичко в природата е създадено от Уакан Танка и Той е част от него.

Великият Дух е навсякъде, Той се проявява различно чрез животно, птица, дърво или хълм. Понякога говори чрез камък или от водата.

Всичко идва от Великата Тайна.

Човекът всякога ще си стои очи в очи срещу Великата Тайна и колкото и да я изследва, тя все ще си остане Тайна.

Животът започва и свършва с Духът вътре в нас.

Човекът е творение на Великия Дух, на Великата Тайна.

Не изоставяй Тайната заради живота.

Топлината и огъня на Уакан Танка са огромна Сила.

Уакан Танка не присъства изцяло при нас – това е само Силата, която Той ни изпраща, за да разберем, че е сред нас.

Кристалите са получили необикновена сила. Тяхната чистота улеснява Уакан Танка и Неговите Помагачи в изпращане на послания до нас. Кристалът ни е даден, за да общуваме с Уакан Танка. Кристалът е средство за чиста концентрация.