Та казвам: Когато един проповедник или оратор излезе да проповядва в черква или в камарата, трябва да изхвърли утайките из стомаха си, из сърцето си, из ума си и тогава да говори на хората. (17/стр.264)

В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тъл-пата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече – дори ако имам красноречието на Ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“. (17/стр.77-78)

Този свят е пълен с неразбории – вестниците, които четем, книгите, разговорите всеки ден оставят у нас утайки; ние сме поставени на много голям изпит, не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите,... а се-гашните светии трябва да живеят из градовете, а щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора; и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“.

(21/стр.572)

Влияние на възпитателите, майката и бащата

Невъзможно е човек да възпитава другите хора и да им влияе, ако той сам не е възпитан. Невъзмож-но е човек да влияе на другите хора, ако не ги обича.

(2/стр.168)

И много учители има, които, като не обичат уче-ниците си, скъсват ги. Учителят само като погледне ученика, и той се парализира, и като стане, разт-реперва се. Там, дето няма Любов, човешките спо-собности се парализират, а там, където има Истинска Любов, всички човешки чувства растат и се развиват правилно. (13/стр.250)

Как ще възпитате грубо, неразбрано и недораз-вито дете на добри и правилни отношения? Каквото днес го научите, утре то ще го забрави – такова възпитание е дресировка, нищо повече. При възпи-танието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом детето обича Бога, ще се самовъзпитава. (8/стр.309)

Ако майката вложи Божественото в дъщеря си и в сина си, преди те да се родят, тогава в две, три, четири поколения светът ще се измени. (9/стр.222)

Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: „Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в Закона на Любовта и да представляваш нейната пълнота“. Ако тя каже тъй, тя ще има дъ-щеря или син герои, които ще живеят в Закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. (6/стр.291)

Майка, като зачене, да каже: „Аз вярвам, вярвам, че ще родя добро дете, радвам се, че ще бъде добро детето“ и т.н. Какво правят днешните жени? Мъчат се да пометнат, съветват се с лекари върху начина за помятане, но когато пометнеш на физическо поле, последствията са лоши. (16/стр.82)

Някои бременни страдат, искат да откраднат нещо, отчайват се, искат да се самоубият и т.н. – тези им състояния показват, че такова е било тях-ното дете... Детето и майката са тясно свързани помежду си и понеже в миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за да го поправи. То казва: „Ще се родя от теб и ще ме поправиш“. (17/стр.506)

Ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа... „Аз съм му майка“ – друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога.

(13/стр.290)

„Там, където няма майка, може ли бащата да заеме мястото ? Ако няма баща, може ли роднините да заемат мястото на родителите?“ И бащата, и роднините, и който и да е близък могат да заместят майката, защото майката никога не умира.

(6/стр.194)

Майката е като извор, който извира, и което е в нея, тя го предава на детето. Божественото, което е в майката, тя предава на детето и във време на бре-менност, и после – след раждането. Това е непреривен процес у майката – влива се нещо в рожбата от нея... Не е лесно да стане човек майка. Във време на бременност тя не бива да гледа лоши и грозни кар-тини, защото всичко се отпечатва върху плода и му влияе. (8/стр.300)

И всякога, когато една бременна жена се уплаши или от котка, или от змия, или от паяк, от пиявица или друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила майката. (13/стр.159)

Детето съществува в Невидимия свят като ра-зумно същество и си избира подходяща майка, под-ходяща среда и влияе на майка си, като внушава добри мисли. Бременната майка може да определи какъв ще бъде нейният син според това какви мисли я вълнуват. (18/стр.351)

Идеята за Бога детето носи в себе си. Децата мо-гат да се възпитават, докато спят. Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш.

(8/стр.309)

Децата разбират кога им се говори Истината и са много доверчиви. Разберат ли, че не им говорите Истината, свършва се с вашата педагогика. Затова с децата човек трябва да бъде искрен. Когато децата разберат, че майката, бащата, учителите говорят Ис-тината и в тях няма никакви задни цели, те им вярват напълно. (6/стр.187-188)

Когато някой педагог или възпитател, майка или баща, иска нещо да поучи децата си, не му е позво-лено едновременно с това да преживява някое свое душевно състояние, да го безпокои някоя вътрешна мисъл или някой извършен от него малък грях... Он-зи, който иска да възпитава, трябва в дадения мо-мент да е много чист, след това той пак да си мисли върху направената грешка. (6/стр.418)

Децата носят нечистите мисли на родителите си и учителят най-първо трябва да се очисти, за да ги преодолее. Трябва да бъде образец. (8/стр.314)

Когато аз се приближавам при хората, всякога съм чист. (7/стр.310)

Учителят влияе не само с думи, но и със своите мисли, желания и действия, които влизат в контакт с душата на детето... Има невидимо общение между душата на учителя и детските души. (8/стр.314)

Има деца, на които учителят не може да се сър-ди – когато се усмихне детето, изменя се и неговото настроение – защото има нещо магическо в тях.

(8/стр.305)

По много начини може да влияете на хората. И децата знаят този закон, и забележете, те като искат нещо, започват: „Мамо, дай това!“. „Не може.“ За-почва тогава то да те милва, целува и най-после ти се съгласяваш. То е отворило една от твоите врати и е влязло вътре. (3/стр.141)

Когато децата вкъщи вдигат много шум, майка-та трябва да отиде при пианото, да изсвири и да изпее: „Мълчете, деца, умирете се!“ и всички ще млъкнат... Музиката може да се употреби като метод за събуждане на заложбите, дарбите и добродетелите на детската душа. (8/стр.45)

Друг метод, който препоръчва окултната наука при възпитанието на децата, е свързан с влиянието на светлината. В бъдеще ще се създадат стаи с такива геометрично правилни форми, че светлината да се отразява в очите на децата правилно и хармонично. Ако майката иска да възпита детето си добре, тя трябва да има най-добро разположение на лицето си, защото нейното лице хвърля сенки в очите на детето . И забележете, детето винаги гледа какво е лицето на майката. (6/стр.188)

На децата си започнете да обяснявате онези пред-мети, които са най-близки, най-належащи и най-необходими за тях. А това са въпросите за водата, за въздуха, за Слънцето и т.н. Водата оказва на децата най-голямо влияние. Заведете детето при някой из-вор, който постоянно блика, бъбли, и започнете да му разправяте някоя приказка. Ще забележите, че мисълта му ще тръгне тъй, както водата. После за-почнете с изгряващото Слънце. След това пристъпете към цветята, към плодовете. Всички тези неща оказ-ват влияние върху детето, затова му говорете за тези отношения. (6/стр.418)

Новата хигиена на средата

Хигиената препоръчва да се изгарят всички дре-хи, с които човек е боледувал от тежка, заразна бо-лест или с които е прекарал мрачни психически със-тояния. Новата хигиена препоръчва на хората даже да сменят често къщите, в които живеят, особено ако са прекарали в тях големи страдания – такава къща е напоена със скърби и страдания. Остане ли още да живее в нея, човек постоянно се намира под влияние на преживяното. (19/стр.464)

Законът е, че всякой, който е оздравял, ако не е променил одъра си, болестта му остава и който лег-не на този одър, заболява. Затова мнозина, които спят по хотелите, заболяват. (4/стр.146)

Къщата ви не е хигиенична и лекарят казва, че трябва да я напуснете. „Ако нямаме средства?“ Докато оздравеете, може да излезете и вън от града, в някоя малка къща на чист въздух. (20/стр.640)

Има закон, че свобода и простор са нужни на душата. При много хора в една стая се зараждат някои нежелателни състояния... В една културна стра-на хората се събират, после всеки ще си отиде – за да остане сам в своята стая – и на сутринта пак ще се съберат. (8/стр.232)

Има кантори, където никаква светлина не про-никва. Такива здания има в големите европейски градове, даже и тук, в София, и ако един човек живее в такова здание десетина години, той ще почувства влиянието на тази атмосфера. (21/стр.710)

Според моите схващания всяка една болница след четиридесет години трябва да се изгори – защо? В тази болница има толкоз храчения, пъшкания, тя е просмукана с тези болезнени мисли, с миазмите, че който влезе, здрав не излиза; и лекарите напраз-но се мъчат да лекуват болните – те се заразяват от самите мисли на другите болни. И аз казвам: След четиридесет години драснете един кибрит да изго-ри тази болница, за да създадете нова. (21/стр.728)

Като знаете, че старите дрехи са напоени със заразителни микроби, с лоши мисли и чувства, с отрицателни състояния, хвърляйте ги или ги изга-ряйте, но никога не ги давайте на бедни. Ако искате да дадете нещо на бедния, дайте му от новите си дрехи. Някой раздава старите си дрехи и мисли, че е направил добро; той се освободил от товара си, но го прехвърлил на гърба на другиго – значи, той е направил добро на себе си, а не на бедния. Ако искате да се освободите от старите си дрехи, питайте онзи, на когото ги давате, готов ли е да носи вашия товар. Ако доброволно поеме товара ви, благодарете му за доброто, което ви е направил. (19/стр.111-112)

Ако носите дрехи, които са на някой друг, дори роднина, става преплитане с неговата аура. (9/стр.284)

Изучавайте дрехите, с които се обличате, и влия-нието, което те оказват върху организма ви. Мойсей казвал на свещениците да се обличат в ленени дрехи, когато служат на Бога; защо не им препоръчвал дре-хи от вълна или памук, а от лен? Като виждал лошия живот на тогавашните хора, той препоръчвал на свещениците да се обличат с ленени дрехи във време на служене, за да отправят по-високи вибрации към Бога. (19/стр.147)

В бъдеще трябва да се създадат училища, в които да се изучават очите, ушите, горната и долната част на главата, челата, носовете, брадите, после белите дробове, стомахът, какви са тъканите, каква е нер-вната система... Като се знае всичко това, ще може да избираме какви хора да ни шият дрехи или да ни правят обувки и други. Има хора, на които енер-гията е много тягостна, и затова на такива хора не бих дал да ми шият дреха – такава дреха ще създаде лоши настроения у този, който я носи. (20/стр.377-378)

Ако домакинята на къщата се е демагнетизирала и ще има само разстройства в къщата, мъжът трябва да пазари една здрава жизнена слугиня, която да върши всичката домашна работа, а жена си да изп-рати на курорт, докато възстанови силите си. Никога не поставяйте нервен, сух човек да ви готви, а пос-тавяйте за тази работа пълен, здрав, весел човек.

(20/стр.378)

Има хора, които като градят къща, оставят в нея най-лоши мисли и чувства, затова всички, които жи-веят в нея, умират. Учител или свещеник, който има такива мисли, не бих го пуснал в къщата си и не бих му позволил да чете молитви. Това не са само твър-дения, а са резултати от наблюдения. Дай да ти ушие дреха онзи, когото обичаш. Когато влезеш в някой магазин, ще купиш от него нещо само ако ти се хареса търговецът. (20/стр.378)

Материята, от която сегашният Космос е създа-ден, това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди и милиони Космоси, които са съ-ществували в миналото... Всичките същества, които са минали, са изоставили своите желания, мисли и действия вътре в тази материя, та затова, като стро-ите вашите къщи, по някой път се появяват оста-тъците на хилядите и милиони векове. И право каз-ват някои, че сегашната материя, това са заспали духове, които трябва да се събудят. (13/стр.114)

Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, от която са направени нашите мозъци, с които сега си служим? Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тяло? И знаете ли, че именно в тази материя са вложени всичките недъзи и недостатъци на ония, които са заминали? Тя е тор и този тор ние трябва да го преработим тъй, както растенията преработват всички нечистотии. И вслед-ствие на това ние усещаме в себе си постоянно един гнет. Ако тази материя беше девствена и чиста, ние не бихме чувствали тия състояния. (22/стр.144)

От наше гледище, според схващането на окул-тната наука, съвременната Земя, понеже е заразена, трябва да даде място на един Нов свят, на една Нова материя – Нов живот трябва да се влее, тъй като този живот е опорочен. (21/стр.730)

Закон за скачени съдове – ние си влияем

Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, като предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен – ние си влияем. (3/стр.114)

Ако идете в едно общество, след една-две години, като дишате техния въздух, ще кажете: „Аз съм дос-та напреднал“. Но вие само изпитвате напредъка на добрите, колко са те напреднали. (14/стр.220)

Дойдеш някъде, пробуди се в тебе едно чувство да бъдеш добър, благороден, пък не е твоя окръжа-ващата среда. Човек трябва да разбира кое произтича отвътре – от него, и кое е дошло отвън. (5/стр.463)

Добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош“. И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър“. Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши. Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас. Вие трябва да търсите добрите хора, за да бъдете добри. (14/стр.61)

Някой път ви дойде една мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша – вие сте чувствителни и като тъй, долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило своя дълг, не е изпълнило Волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате радост – защо? Защото другаде някъде по света, в някой будистки храм в Китай, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. (20/стр.360-361)

Някой път така ви натиснат чуждите мисли, мислите на обкръжаващите ви хора, че вие съвсем се загубвате. То е, защото обкръжаващите ви хора са толкова егоисти, че вие в гъстотата на техните мисли се загубвате. После вие трябва да намерите по-добри хора, за да излезете от това положение. Вие трябва да живеете между благородни хора.

(15/стр.121)

Всички хора днес се влияят от мислите на дру-гите и не са самостоятелни. Един човек не може да се откаже от месото изведнъж, понеже среща про-тиводействие от мислите на околните... Мислите на хората се блъскат като мухи. Някой път приемаме мислите на другите като вълни, които трябва да превръщаме. (7/стр.455)

Ще гледате да не привлечете вниманието на хо-рата, защото ако привлечете вниманието им, мис-лите, които те ще ви изпращат, ще ви пречат.

(13/стр.240)

Щастливият човек живее по-малко, понеже му завиждат, а нещастният – повече, понеже, който го види, казва: „Горкият, горкичкият!“ и го подкрепят с мисълта си. (7/стр.198)

Бъдете самостоятелни – всеки да има своя мисъл, един от другиго да не се влияете, а помагайте си... Желая да имате взаимна почит и любов! Да се по-читате и любите един другиго – това е първият закон на Бялото Братство, не може да измените този закон. (20/стр.721)

Желателно е всички да се стараете да си въздейст-вате, да си угаждате един на друг... Старайте се да бъдете мили и нежни в отношенията помежду си.

(6/стр.316-317)

Хубаво е в едно общество всички да изпращат светли мисли един към друг. Нещастията на Земята произтичат от това, че много малко хора мислят за-ради нас. Ако всички мислят добре за теб и ти мис-лиш добре за другите, ще бъде много добре.

(7/стр.383)

Когато правите Добро на ближния си, вие го правите и на себе си – в този закон няма никакво изключение. (20/стр.145)

Аз не казвам, че правя Добро, но казвам: „Про-явявам щедростта, която е вътре в Бога“... Има закон за скачените съдове. Като пожелаеш да дадеш, и в други хора се проявява желание да дадат. Не бива да задръстваш крана. Като не даваш, ще дойдат разбойници с парабел (пистолет) и няма как – ще дадеш. (7/стр.177)

Даването не е само в материалното, но и в доб-рите мисли. Пожеланието е също даване. Например, като кажеш някому добра дума, то е пак даване. Има външно даване – чрез постъпки и като говориш някому полезни неща; обаче има и вътрешно даване, което е изливане на благословение от твоята душа към другите. (7/стр.178)

Закон е: Всяко благо, което получаваш, трябва да го споделяш с другите... Не спирай в себе си Божественото, дай го, защото, ако го спираш, ще си причиниш нещастие. Не задържай излишните неща. Закон е да не лишаваме себе си от най-необходимото, а останалото да раздадем на другите, то ще се благослови. (7/стр.177)

Ние сега със своите мисли спъваме Божественото у нас, ние сами рушим. И трябва да се отучим всички да рушим, а трябва да градим. Някой ти разправя една опитност и у теб се яви желание, разположение да кажеш: „Туй не струва“. Тогава и на себе си вредиш, и на него вредиш. (22/стр.18)

Всички неща са свързани... Някой казва: „Не мога да търпя този човек“ – ще го търпиш, защото той е част от теб. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. (18/стр.183)

Който опорочава другите, опорочава и себе си – всичко в света ние вършим за себе си. (21/стр.825)

Според мен чистотата или опорочаването се със-тоят в следното – вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас... Ако характерът , след като дойде тази моя дъщеря, се измени в бла-гоприятен смисъл или е станала умна, вие сте при-дали нещо, вашите влияния са били благотворни; а ако, след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: „Вие сте повлияли в лош смисъл“. (21/стр.825)

Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе от там с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди какво му е станало, защо се е изменило настроението му, но като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му наст-роение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. (19/стр.33)

Който няма вътрешна Светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда при-чината на тези промени, той се блъска в себе си като затворена птичка и се осакатява... Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с та-кива течения – отдалеч още той ги вижда и усеща, и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се на-тъква на тях и носи лошите им последствия.

(19/стр.33)

Всеки човек е подобен на батерия, от която из-лизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчносмилаема храна, която произвежда главоболие или друго някакво разстройство. В такъв случай българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. (19/стр.33)

Човек трябва да има чисти мисли, чисти желания и чисти действия, за да не петни себе си и тези, с които работи. Когато той е тръгнал по един погрешен път, излъчва трептения, които навлизат в аурата на околните и действат пагубно. (8/стр.314)

Един организъм трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете. Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелни влияния и да отбягва лошите злодеяния. (12/стр.15)

Ние можем да кажем, че человечеството не уми-ра, но само че общият живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вът-решното си естество, което расте в духовно-нрав-ствена сила. Значи, животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. (12/стр.43)

Обществото не търпи такива хора – срещне ли човек с изопачен ум и извратена воля, то го изхвърля навън. Да изхвърлите човека вън от себе си, това зна-чи да не се поддавате на неговите влияния. Ако трябва да се поддавате на нещо, това е Любовта.

(20/стр.76-77)

Както вие, така и обкръжаващите съдържате елементи, т.е. мисли, с неприятна миризма... Защо някои хора ви са неприятни? Защото в тяхната кръв, както и в техните мисли и чувства, има нещо, което не отговаря на вашия вкус. (21/стр.83-84)

Когато един човек има антипатия към друг, той е точно като него... Когато при нас е един лош човек, когото не обичаме, той има от нашите слабости и ни отблъсква. Ние не искаме да дружим с него, за-щото при сближаване ще се усили и нашата слабост.

(9/стр.194,195)

Има хора, които при ръкуване ви предават своите нечисти мисли и желания, и вие после трябва да се чистите от тях. Чрез ръкуване човек може да изпрати своите добри мисли и желания към вас, своето благословение, което ще носите в себе си сед-мици и месеци – това ръкуване има смисъл.

(19/стр.219)

Човек, който произвежда смущение в ума на хо-рата, смущава и своя ум – лошият човек не може да произведе мир и радост в умовете и сърцата на хората. Законът е същият и за добрия човек: добри-ят, благородният човек, който е изпълнен с Любов, не може да произведе в душите на хората скръб и страдания. (6/стр.221)

Изучавайки живота на светиите, ще се натъкнем на чудно нещо – всички, които мъчеха светиите, ста-наха мъченици, изпълниха се с вяра, премина нещо от светиите в тях. (9/стр.223)

В старо време някой ученик дойде при учителя си, стои около една неделя, не говори нищо, но като си отивал, много нещо е научавал – ще поеме аурата на своя учител, ще има неговите мисли, чувствания и желания. (21/стр.502)

Не се спирайте на погрешките на хората

Хората могат да си влияят един на друг със сво-ите мисли и затова са отговорни. В това отношение те представляват скачени съдове. Като намислиш нещо или като извършиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора и те могат да направят същото; и ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен. (7/стр.185)

Та като направиш една погрешка, то много дру-ги ще паднат. Ти си свързан с мнозина други. Мина-ваш покрай някоя градина, обкичена с плодове, и казваш: „Да мога да си набера“, но се въздържаш. След теб някой друг мине, но с по-слаба воля, приема твоята мисъл и открадва. Така че когато някой из-върши кражба, и другите са отговорни. (7/стр.186)

На Земята от погрешки не можеш да се освобо-диш. Ако свои погрешки нямаш, чужди ще носиш... Всичките ви погрешки ще ги турят на мен и затова грешете по-малко. (7/стр.362,364)

Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях – така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. (19/стр.268)

Когато един човек поправи една своя погрешка, той помага на цялото човечество, защото мнозина ще поправят своите погрешки. (7/стр.186)

Единственото нещо, което ний можем да попра-вим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вий мислите да поп-равяте другите хора, тогава не разбирате свободата. Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода. (14/стр.116)

Да говориш Истината в името на Любовта: сега вие ме разбирате в отрицателен смисъл – да отиде-те да кажете някому погрешките. (13/стр.221)

С казването на Истината да не повредиш нито едно Божествено цвете. Най-после в окултната шко-ла не се позволява никакво изобличение... На един човек ще му кажеш само Истината и ще му пока-жеш начините, методите, пътищата, чрез които той може да поправи своята погрешка. (22/стр.132)

Аз като правя бележки някому, всяка моя бележ-ка не само че трябва да превърже раната, но искам да видя тази моя превръзка полза принесла ли е. Ако на десет души направя превръзка и положението се влоши, по-добре раните да седят непревързани.

(22/стр.276)

Не мислете, че е нещо приятно, че можеш да нап-равиш бележка на един човек... Някой казва да изоб-личавам. Да изобличавам кого и да е, аз всякога считам това, че е все едно да правиш операция, и като се върнеш, все ще има смрад и дълго време ще трябва да миеш ръцете си, за да се отмиришат.

(22/стр.277)

Не трябва дълго време да се спираме върху пог-решките, защото те спадат към една особена област, към един свят неорганизиран. Този чужд свят пречи на областта на нашия свят – пресича тази орбита, та влиза в орбитата на нашия живот.

(14/стр.125)

Никога не мисли за грешките на другите, ако искаш да се облагородиш. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега туй е за учениците в шко-лата, то не е за външния свят. За света правилото е друго, не прилагайте туй правило в света – законът там е друг. Но онзи, който иска да бъде ученик в Христовата школа, абсолютно никога не трябва да се спира на грешките на хората. Те ще дойдат, но никога не се спирайте на тях. Тъй и Бог не се спира върху нашите грехове. (22/стр.45)

Да откриваме в хората доброто, но същевременно да станем и светлина за тях; и в тази светлина те да виждат погрешките си, без ние да ги виждаме. Слънцето не вижда нашите погрешки, но в светли-ната му ние виждаме своите погрешки. Това да се счита за въведение, встъпление във Вътрешната шко-ла. (7/стр.381)

Ý

НИЗШИЯТ СВЯТ И НЕГОВИТЕ ВЛИЯНИЯ

1. Различавайте похватите на тъмните сили

Низшите същества са изкусни крадци

Светът, в който живеете, е пълен с невидими съ-щества, които вървят в крив път. Те постоянно ви следят и по незабелязан от вас път ви създават ред изпитания и изкушения. Големи тънкости има в техните методи. За тази цел вие трябва да бъдете будни, да различавате техните похвати и да не им се поддавате. (2/стр.95)

Има един свят на Ангели, които живеят в Рая, падналите ангели са в ада, а човек е по средата... Бо-жественото запазва човека. (8/стр.80)

Според това движите ли се от Небето към ада и обратно, във вас се създава известно раздвояване... Някой ден вие сте радостни, настроението ви е пов-дигнато, вие преживявате живота на Ангелите. На другия ден вие сте тъжни, настроението ви е пони-жено, вие преживявате живота на тъмните духове.

(15/стр.40)

При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъ-де спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва спокойствие, любов, мир, ра-дост, вяра – това е една от задачите. (7/стр.458)

В човека има паразити, които искат да го заб-лудят и след това да го ограбят, а има и Висши Съ-щества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава – когато е буден, е добре, но при мал-ко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вът-ре. (7/стр.353)

Всички хора носят в себе си по един или повече крадци. Няма човек в света, който да не страда от своите крадци. Те се крият така майсторски, че мъч-но можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява. (19/стр.422)

Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли веднъж тази енергия, която имате, отбият ли ва-шата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива мало-душни хора за сметка на тяхната смърт. (6/стр.32)

Явява се дяволът и ви казва: „Всичко ще ти дам“, но след години като блудния син се връщате със съд-рани гащи. (11/стр.37-38)

Дяволът обещава, но не дава, той е един сводник.

(11/стр.35)

Онова, което дяволът е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому (привидно) доброто желае, но всъщност злото прокарва навсякъде. (12/стр.52)

Страшен е крадецът, но иде неговият край – дрехите му започват да треперят от страх, той пред-чувства смъртта си. Досега той се проявяваше в све-та, той колеше, убиваше, крадеше. Всички ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворе-ни, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква поне за последен път да вземе нещо от своята жертва. (19/стр.426)

Като говоря за крадеца, аз не го осъждам. Щом Бог го е допуснал, той има някакво предназначение... Помнете: Не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. Страшно е по-ложението на мъжа или жената, които вярват на своите крадци. (19/стр.422-423)

Всички измами идат от вътрешните крадци.

(14/стр.240)

Крадецът започва всякога с мажорна гама, тонът му е повишен, енергичен. Той е спретнат, добре об-лечен, с изискана обхода; на пръстите си има по няколко пръстена; всичко прави с цел да привлече своите жертви. Всички спорове, недоразумения, кра-моли в живота се дължат на него. Дето види проява на нещо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи. (19/стр.422)

Те навсякъде действат според принципа „Разде-ляй и владей“, навсякъде искат да внасят смутове... Винаги са много учтиви – онези, които не ги раз-бират, ги считат за големи кавалери... Те са съвършени в обноските си, много са умни. Не мислете, че мо-жете тъй лесно да се борите и да се разминете с тях. Те са от Черното братство, но са много умни – в тях има знания и могат да ви измамят, да ви спънат във вашия път. (6/стр.398-399)

Крадците на вещи са нищо в сравнение с крад-ците в духовния свят. (7/стр.343)

Имаш някои блага, но дойдат низши същества и те оберат. И ти се питаш: онова, което имаше, къ-де е отишло; къде отидоха твоята радост, мир и ху-баво разположение. Не знаем да запазим това, което имаме. (7/стр.382)

Същества от астралния свят развалят това, което си изградил. Някога си приятно разположен – гле-дай туй разположение да го задържиш – но не се минава един-два часа и ти изгубиш всичко спечелено, и пак останеш бедняк. След една седмица пак се бориш, пак направиш усилие. (22/стр.17)

Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази – трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия.

(7/стр.353)

Горчивините, скърбите, през които минавате, то-ва са стражари, които пазят да не отиде богатството, което имате; да не бъде разпиляно. (8/стр.154)

Вие не знаете какво нещо е скръбта! Скръбта е едно много разумно същество, което тъжи, скърби, че е изгубило нещо, и търси пътя си – по прав път върви тя. (13/стр.409)

Що е скръб – това е подтик към един Възвишен живот... Низшите същества, които ни пречат, са все изостанали души. Провидението ни е облякло със скръбта, за да кажат те: „Оставете ги тези“. Както някои богати хора се обличат със скъсани, оцапани дрехи, за да не ги оберат, обаче в себе си съзнават, че са богати. (8/стр.53)

Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти, и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. (7/стр.353)

Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи, така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. (7/стр.357)

Пияният става чувствителен към низшите духо-ве и те го обсебват. (8/стр.125)

Има вина и този, който пие, защото няма харак-тер, не проявява силна воля. В такива случаи трябва да се приложат методите за ограждане. (7/стр.382)

Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, която психически е различно нас-троена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили. Подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. (12/стр.70)

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като похарчи всичките жизнени сили и про-изведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо. (12/стр.138)

Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото придобива.

(12/стр.138)

Стремете се да задържите това, което имате, по-неже то е повече от туй, което можете да постигнете. Всичко, което можеш да постигнеш, и най-идеалното, не може да се сравни с онова, което имаш в себе си, даже не се равнява на една стотна. (7/стр.376)

Тъмните духове правят престъпленията

В света има живи същества повече, отколкото вие подозирате. Не сте сами. Не мислете, че когато седите сами, няма кой да ви наблюдава и да следи постъпките ви. (4/стр.81)

Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили, и после човек се чуди какво е свършил... Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.

(7/стр.36)

Всички престъпници ще се открият, всички без-закония ще станат явни, няма да остане нещо скри-то-покрито... Като направиш едно престъпление, Господ те хваща и те пита: „Ти разбра ли?“. Ти не си син на дявола, но Син Божи. (10/стр.180-181)

Дяволът е най-големият хипнотизатор: ще те тури в хипнотичен сън, ще те хипнотизира и след като извърши хиляди престъпления, ще каже: „Ти си извършил това и това престъпление“. И всички тия реклами са на дявола. Не, не, ние чужди реклами не носим. (22/стр.149)

Всички грехове и престъпления, за които говорят хората, са илюзии в техните умове. (21/стр.102)

Ние трябва да проникнем дълбоко в нашите души и сърца – да кажем в себе си, че сме Синове Божии, че сме излезли от Божествения център и за-това ще вършим Волята Божия. (20/стр.430)

Престъпленията се дължат на низши духове, ко-ито работят чрез човека, но човек е отговорен, че ги е допуснал. (7/стр.215)

В духовния свят има много опасни работи. В съв-ременния окултизъм някои искат да бъдат силни, да правят каквото искат, без да бъдат отговорни.

(7/стр.349)

„Господ тъй е направил“ – казвате. Господ не е направил това. Той е направил света така, че е оста-вил нас да сме отговорни. (21/стр.425)

Хората не вършат Волята на Бога, а престъпления, и после питат защо Господ направи така. (9/стр.74)

Защо Господ не внуши на християните да не се избиват на войната? Защо Той не внуши на хрис-тияните да противодействат? Когато ледът се зам-разява, Господ не му забранява и когато той се сто-пява – също. Дали нещо се ражда или умира, това за Реалното е все едно, то иска само да го познава.

(4/стр.165)

Всички питат защо светът е така създаден. Той не е създаден, той се проявява поради Свободата, която Бог е дал на всички същества. Те си позволяват някои работи, понеже мислят, че всичко могат да направят. Те като се проявяват тъй, както искат, произтича злото. (14/стр.128)

Бог не е подчинил човека на злото. Той го е осво-бодил. И сме отговорни, че злоупотребяваме със Сво-бодата, която Бог ни е дал. Сами се ограничаваме, като не вършим Божията Воля... Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите, но Божията Воля много малко изпълнявате. А Волята на Бога е свещена. (7/стр.82-83)

В Бялата ложа онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота и днес нямат никакви условия. (22/стр.180)

Ако аз правя това, което искам, ще бъда един престъпник, нищо повече! (13/стр.469)

Слушам една жена да се моли: „Господи, защо си ми дал този мъж?“. Моли се тази жена и аз отго-варям в молитвата: „Ти сама си го взела, аз четири-пет пъти ти внушавах да не го взимаш, но ти го взе, той е твоят избраник – твой, а не Божи“. (21/стр.471)

Хората трябва да извадят от ума си мисълта, че светът е лош. Светът е такъв, какъвто сте го създали – това е вашият свят, а не Божественият.

(20/стр.640)

Не мислете, че нещата в света са лоши – за да станат лоши, ние сме причина. Ето защо трябва да знаем да поправяме тоя свят отвътре навън.

(20/стр.792)

Всеки човек, в присъствието на когото се върши престъпление, трябва да го отхвърли от себе си, да не участва в него. (20/стр.680)

Когато някой убие някого, то убитият върви с него и го измъчва. А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития и тогава той ще му прости.

(9/стр.194)

Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разст-ройство между хората. Казвате, че убивате разбой-ника – опасен човек за обществото; вие не знаете, че сега, когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е бил в плът – сега той се движи свободно между слабохарактерните хора и им вну-шава чувство за отмъщение. Днес хората повдигат въпроса трябва ли да се налагат смъртни наказания – според Божествения закон смъртните наказания не се позволяват. (20/стр.624-625)

Да не се убива виновният. Убитият е по-опасен в Невидимия свят. Този, който не знае окултния закон, казва: „Да се убиват!“. Като се избият, те са по-опасни и винаги след това се влошава положе-нието... Злото никога не се побеждава със зло, защото злото става по-голямо. (7/стр.305)

Грехът е заразителен, но е нещо външно

Знаеш ли, че и най-малкият грях, и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разру-шението на живота ти? (12/стр.138)

Един праведен човек, когато има опасност да из-върши престъпление, го вдигат. А когато един греш-ник има опасност да накара или да съблазни един праведник, тогава го задигат. Когато детето се оплаче на Бога, че не го гледат добре, тогава го прибират – заминава си. (7/стр.223)

Но духовният обаче человек не може да прави грях... – грехът и измамата не могат да намерят ни-каква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Госпо-ден, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.

(12/стр.155)

Едно грешно състояние се дължи на същества, които имат един вълчи характер. Нищо повече. Дали са хора, дали са духове, каквито и да са, но характерът им е такъв. Ти при тях не можеш да живееш. А ако живееш при тях, от тебе нищо няма да остане.

(14/стр.129)

Не може ли човек да живее сам? Не може. Ако оставите и най-даровития човек сам или между хора, които не го разбират, дарбата му ще се прек-рати. (20/стр.450)

Ако искаш сам до останеш, можеш, но ако си един светия. При греха не съветвам обикновения човек да остане; не съветвам и талантливия човек да остане; не съветвам и гениалния човек да остане. Ни-що повече... Щом дойде до светията, казвам: той мо-же да остане вече там. Закон има, той може да се справи със злото. (14/стр.130)

Ако може да се справиш с греха, то е вече изк-лючение; но ако не можеш, не очаквай, че Господ ще ти помогне. Господ на обикновения човек помага чрез краката, да плюе на краката си и да бяга. И на талантливия човек казвам на краката си да плюе и да бяга. И на гениалния човек – на краката си да плюе и да бяга, а на светията – там да стои.

(14/стр.130)

Та казвам: Съществата, които са в областта на греха, са толкова умни, много по-умни, отколкото хората. (14/стр.130)

Аз по някой път не искам да ви говоря за греха, понеже грехът е нещо ужасно... Грехът е заразителен. И даже никаква форма не представяй за греха, за-щото по някой път хората сами се заразяват.

(14/стр.130)

Грехът в света е една болест, то е един по-нисш живот. (14/стр.115)

Когато слиза от по-висока сфера, човек неизбеж-но минава през сферата на злото и се заразява от него. В това отношение грехът, злото е преходна си-ла. Като излезе от сферата на злото, човек отново става чист. (10/стр.170)

Злото в света е вън от човека. Човек по естество е добър – като направи някое прегрешение, плаче и съжалява. (9/стр.223)

Много хора съм срещал и срещам, но нито за един от тях не мога да кажа, че по естество е лош. Обаче има моменти в живота на човека, когато дъл-боко нещо в него му препятства да върши добро, често външните условия влияят на човека... Например беден благочестив момък се оженил за богата кра-сива мома; под влиянието на нейните родители той изменя живота си, отказва се от Бога и слиза надолу в гъстата материя – той люби Бога, но богатството го заслепява и неусетно се отклонява от правия път.

(20/стр.151)

Човек се увлича лесно, когато се интересува само от външните форми, от своите временни преживя-вания и чувствания – това е естествено, външните неща всякога оказват силно влияние върху човека, обаче има неща в живота, които оказват вътрешно влияние върху човека. (21/стр.237)

Грехът е нещо външно. Заблуждение е да се мис-ли, че грехът е нещо вътрешно. Грехът в хората е на повърхността. Казвам: Всякога един грях е нещо външно, очистете го. (14/стр.198)

Не е в естеството на човека да лъже. Лъжата е нещо присадено отпосле в човека. И ако някой фи-лософ или богослов, или учител ви убеди, че естеството на човека е да греши, този самият учител не разбира нищо. Не е в естеството на човека да греши. Човек, разбирам онази жива Божествена душа, която е из-лязла от Бога – не е в нейното естество да греши.

(22/стр.242)

Всичко отрицателно е свойствено на дяволите

Дяволът никога не казва добри думи, той говори за хората: „Ти си вагабонтин, крадец, блудник“. Под-мамя ви да му помогнете и си свърши работата. Па когато дойдат страданията, чрез тях Господ ви казва: „Друг път да не слушате дявола“. Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. (17/стр.455-456)

Не вземайте никога думите за себе си в отрица-телен смисъл, защото туй е опетняване на Бога.

(11/стр.211)

Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения и мисъл-та на човека започва отново да работи. (19/стр.252)

Сега, аз ви считам всички млади – защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При се-гашните условия всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на Черната ложа. (22/стр.179)

Не туряйте в ума си мисълта, че сте стари. Ду-мата „стар“ е измислена от дявола. Не трябва да бъ-дете стари и бедни, а млади и богати. Аз не пре-поръчвам на хората сиромашия – всички трябва да бъдете богати по ум, по сърце, по душа и по дух. Ако сме така богати, всичко друго ще дойде само по себе си. (10/стр.340)

Когато не вършим Волята Божия, то е, защото се отдалечаваме от Бог и отслабваме. И когато човек каже, че е слаб, стар и сляп, то е, защото се е отда-лечил от Бога. Когато дойде крадецът да те обира, той ти завързва очите, устата и тогава те обира. Така прави и дяволът. (10/стр.241)

Христос казва на хората да вдигнат одъра си и да се изправят. Дяволът обаче всякога работи с про-тивоположни методи – той съветва хората да лежат... Като види някой прав, той го бутне и го повали на Земята; в това време той ще го обере и ще избяга.

(19/стр.315)

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.“ Къде ще го видите? В отрицателните прояви на човека. Когато крадецът отнеме нещо от човека, в него остава известна празнина, която при-чинява злините. (19/стр.432)

Злото, омразата, противоположностите – всичко това не е нищо друго освен празнини. Първото впе-чатление от празнините е неловкостта – ако стъпим в някоя мочурлива почва, дето няма основа, ние потъваме. (19/стр.439)

Недоволен си – това е липса на някакъв елемент в тебе... Недоволството подразбира липса на някакви чувства, лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли?“ – тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент може ли тази празнина да я изпълниш.

(21/стр.687)

Ако си огорчен, не търси виновника за огор-чението, но си кажи: „Заради Господа мога да пре-върна горчивината си в сладост“. (19/стр.135)

Всяка дисхармония в нашите чувства, всяко гор-чиво чувство ще извадим на повърхността – да върви при своя господар. Това са чувства на дявола. А в нас ще внесем благородните чувства на Любовта – нека те се борят с отрицателните, а ние да бъдем свободни.

(6/стр.372)

Небето в България почва да става лазурно. То е резултат от добрите мисли, които се пращат в Бъл-гария от Духовния свят, а с това става и климатическо изменение... Затова някои хора ги обхваща отчаяние – те не могат да понасят тая Светлина. Това се казва непоносима Светлина. (4/стр.105)

Когато светлината и топлината се увеличават, ония организми, които не са добре развити, които имат много нечистотии и утайки, започват да боле-дуват. Такива нечистотии се отделят от Земята във вид на изпарения и тровят човешката кръв. Който не разбира това, казва, че светът и хората са станали лоши. Казвам: Не е лош светът, но е започнало гене-рално пречистване... Всичко, което схващате като дисхармония, се дължи на голямото проветряване и пречистване, което става сега. (10/стр.253)

Който е влязъл в пътя, трябва да престане да се занимава с дявола – да не мисли, че е лош. Значи, дяволът е лош, а ти си добър – не, вие трябва да изу-чавате силите на злото, за да ги хармонизирате; из-ползвайте само ония от тях, които са в хармония с вас, и не се страхувайте от силите на злото, но работете с тях да ги превърнете в положителни.

(21/стр.153)

Една лоша мисъл, тя не е ваша, отдайте я на ке-саря. Кой е кесар? Той е дяволът. Отдайте кесаревото кесарю. (10/стр.72)

Когато отдадете кесаревото кесарю, тогава ще се освободите. Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание не са ваши – те са на кесаря. (18/стр.168)

Трябва да се освободим от лошите си мисли – а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: „Ако не си разположен, излез вън, мен ми е добре тук“... Хората всеки ден излизат от себе си, защото са дали място на дявола в себе си. (17/стр.314)

Когато дяволът ви срещне, казва: „Ти си такъв, онакъв, нямаш вяра, нямаш милосърдие и т.н.“, а всичко това ви се отразява зле. Господ не мисли тъй за вас. (6/стр.81)

Нямайте лошо мнение за себе си. Имай такова мнение за себе си, каквото Господ има за тебе.

(22/стр.45)

Да се не самоосъждаш, защото така осъждаш Бога в себе си. (7/стр.361)

Всички низши качества са от лявата страна

Гордостта не е от Бога – Бог е създал човека да се самоуважава, но той се е отдалечил от Него с гор-достта... Завистта и гордостта са брат и сестра – чо-век, който завижда, е и горд. Оня, когото е обладала завистта, се наслаждава, когато гледа, че другите стра-дат. (18/стр.345,349)

От гордостта е произлязла завистта – горделивият човек е най-завистливият, той не може да слуша да похвалят другиго... Ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господ, и Той прави погреш-ки“, гордостта при всички подобни случаи заговорва... Най-голямата опасност, която сега иде, тя е от гор-достта в окултната школа. Та за този дявол имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. (22/стр.95)

Не казвам, че завистта, че гордостта няма да по-сетят никога нашето сърце. По някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“ – и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено; както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества – дори има на Земята хора, които са олицетворение на завистта.

(17/стр.83-84)

Съмнението е недъг на ума, а завистта, злобата – на сърцето... Ония, които не могат да освободят сърцето си от омразата, са роби на Черния маг – те са играчка на живота; същото се отнася и до ума – и той трябва да се освободи от своите недъзи.

(21/стр.164)

Срещнете един приятел и веднага се нахвърляте върху него с лоши мисли. Ние трябва да се отнасяме благо с всички хора, защото това, което излиза от нашето сърце, е една велика мощна сила, която едновременно гради и разрушава. (20/стр.745)

Ще търсите вътре в приятели и неприятели една добра черта, която да поставите в ума си. Туй е едно доста трудно изкуство, но едно отлично изкуство... Когато ви сполети каквото и да е нещастие, на всичко ще гледате само добрата страна! (22/стр.277)

Често съвременните хора сами си създават лоши мисли. Виждаме някой човек, който се стреми към Бога, но се съмняваме в чистотата на неговите под-буждения и казваме: „Причините, които го карат да се стреми към Бога, не са религиозни, не са бла-городни подбуждения, а някой дявол е влязъл в него“. (19/стр.441)

Аз ви говоря от една дълбока опитност, правил съм много наблюдения... Ти не хукаш никого, не го биеш, стараеш се да не говориш лошо, но имаш скри-то подозрение в ума си. Значи, ти действаш от вътре навън. Законът и тук действа, ще настане реакция навън. Ще дойдат хора, които ще те подозират, ще говорят лошо за теб, ще те хукат. Значи, ще се въздържате от подозрения! (15/стр.173)

Аз съм поразен от подозрението, което хората имат. Правя опити, слагам в изкушение хората, кои-то имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат. Сложете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата... Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-кал-пави и порочни постъпки – при такова състояние на нашите умове как можем да служим на Бога?

(21/стр.824-825)

Да допуснем, че вие сте интелигентен човек – срещнете някой ваш приятел, заподозрете го в не-що, без да знаете защо. За да заподозрете някого, трябва да имате факти. Не допускайте съмнение без научна основа. Някой, като се съмнява, казва: „Не знам защо, но нещо чувствам, усещам и затова се съмнявам“ – туй усещане не е още доказателство.

(18/стр.343)

Казвате: „Аз не мога да правя добро, защото не го усещам в душата си.“... Когато имаме едно усещане, то не е доказателство, че трябва да се извърши нещо. Когато пък имаме неразположение, то не е дока-зателство, че не трябва да се извърши нещо.

(21/стр.703-704)

Освободете се от съмнението и подозрението – то е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата – тук се изискват усилие, пос-тоянство и труд. (19/стр.418)

Аз не съм срещал в България търпеливи хора; сре-щал съм такива, които носят неволята си, но търпе-ливи не съм срещал. Да имаш търпение, то подраз-бира воля и ум, сиреч да знаеш причините и последствията на нещата. А нетърпението ражда подозрение към всичко и към всички... Българите нямат търпение и затова подозрението не ги на-пуска. (20/стр.337)

Съзнателно или несъзнателно, навсякъде виждам една атмосфера на подозрение и след всичко това хората искат да минат за културни. Трябва да се обг-раждаме от тия мисли, които са остатък от миналото – те са излишъци, от които всички трябва да се очистите. (20/стр.337)

Подозрението е отсъствие на безкористна Любов – от него се раждат всички болести... Приложете търпението, т.е. развийте ума и волята, махнете по-дозрението и го заместете с творческа Любов.

(20/стр.338,340)

Това е Христовото учение – да бъдем съобрази-телни, да не говорим за другите това, което можем да знаем за тях. Окултистите казват: „Ако искаш да бъдеш силен, не говори за хората, защото в момента, когато започнеш да говориш, влизаш в свръзка с не-говия дух и се заразяваш с лоши мисли“. По-добре е да мислите добро за хората, отколкото лошо, за-щото инак себе си повреждате – онзи, когото одум-вате, психологически се ползва. (17/стр.457)

При всяко одумване, критикуване на другите вие се обезличавате. Себе си критикувайте, другите – не. Поправи себе си, ако искаш да поправиш другите хора. (4/стр.37)

Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е Духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите Духа си, непременно ще угасне Духът. (22/стр.179)

Човек, който одумва хората, психически не може да се развие. Който има тази слабост, да я напусне. Дойде ли ви някой път на ума да говорите за някого, спрете се, не пускайте дявола да влезе, не му ставайте глашатай – затворете своя телефон и не предавайте мненията му. (17/стр.455)

Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако сто пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости. Той наказва само дяволите, Той ги е проклел и е създал за тях голям огън. Тъй че който не иска да бъде свързан с дяволите, трябва да бъде милостив и съобразителен. (17/стр.456)

Ще се научите: в окултната школа не се позволя-ва да обиждате никого! Няма да му кажеш: „Ти си такъв, ти си онакъв“... И когато Архангел Михаил бил проводен за тялото на Мойсея, не казал никаква зла, обидна дума на дявола, а казал: „Господ да ти възбрани“. (22/стр.74,75)

В Пътя не се позволява да се говорят отрицател-ни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за Вечния живот! (13/стр.289)

Да кажем, някой брат от вас изгубил своето рав-новесие, разсърдил се и вие се съберете, и почвате да разправяте туй, което не е нужно да се разправя за него, за неговата негативна страна – ...всички сте вляво. Щом този брат, този ученик е съгрешил, вие се съберете, направете една молитва, пратете една благородна мисъл към него... – той ще се насърчи, вие сте вдясно. Това е трансформиране на енергията и така трябва да постъпвате. (22/стр.299)

Думите, с които човек си служи, имат цветове, които оказват известно влияние върху нервната система. Някои думи оказват лошо влияние върху човека и той започва да ферментира. Като знаете това, не казвайте на човека, че е нетърпелив, нечист, неморален и т.н. Ако видите, че някой е нетърпелив, създайте му такива условия, които да превърнат не-търпението в търпение... Ако си служите с отри-цателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък.

(19/стр.131)

И така, като дойде да приложите окултния за-кон, всякога ще употребявате думи и фрази поло-жителни. Употребите ли една негативна дума, от какъвто характер и да е, тя всякога носи в себе си лоши последствия. Кажеш ли: „Ще се разболея, ще умра, тя нашата работа няма да тръгне напред“, лошите последствия идват. Даже учениците на Чер-ното братство са много по-смели в своите твърдения – те идват и употребяват положителните методи на Бялото Братство. Един ученик на Черното братство не казва „не“, той казва: „Аз ще направя добро“, но като получи силата, употребява я за зло. (22/стр.297)

Излишни думи не туряйте, защото те са от лука-ваго, т.е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на Черното братство. Те обичат много да глаголят и всеки, който много го-вори, помага на Черните братя. Който много говори и който никак не говори, и двамата помагат на Чер-ните братя. А който малко, но умно говори, спомага на Белите Братя. (22/стр.76-77)

Всяка празна реч е една форма, в която вие ще дадете място на един лош дух да се всели вътре във вас. Затова всяка форма, която образувате, трябва да е пълна с нещо Божествено. Празните думи изобщо всякога създават големи нещастия. Като произнесеш някоя празна дума, резне те нещо в сърцето и каз-ваш: „Не трябваше да го кажа“. (22/стр.77)

Сега, ето къде седи опасността при изучаване на окултизма от чисто физиологическо гледище: поне-же задната част на мозъка има съотношение с чисто физически прояви на човешкия организъм, то кръв-та, като окръжава задната част на мозъка, най-първо събужда низшите чувства у човека; и теченията от гръбначния мозък събуждат тия низши течения. За всички окултни ученици има тази опасност, че най-първо ще ги нападнат в засада техните неприятели, и то такива неприятели, каквито не са сънували. Те са вътре – ...жители на задната част на мозъка, цели племена го населяват и когато човешката мисъл ми-нава през тях, те влияят. (22/стр.93)

Тщеславието, лицемерието, любопитството и сво-енравието – те са животински качества. Те ви са пот-ребни за света, но в школата нямате никаква пот-реба, абсолютно никаква потреба от тях... Сега тия четири качества ще ги пазите и тогава, като дойде някое от тях при вас, ще кажете: „Приятелю, аз съм ученик на Любовта“... Тъй приятелски ще си гово-рите: „Аз съм ученик на Любовта“ и ще спирате там.

(22/стр.82-83)

Те ще идват, вие ще им казвате: „Ние сме уче-ници на Любовта“, докато и те ви кажат един ден: „И ние сме ученици на Любовта“. И въпросът ще свърши – победата ще бъде ваша. Това са живи съ-щества, с които сте били свързани от минали съществувания. Но като постъпвате със закона на Любовта, те ще кажат: „Понеже вие сте ученици на Любовта, и ние ще станем ученици на Любовта“.

(22/стр.83)

Пакости, скандали, разединения са
игри на низши духове

Ако стават нещастия, те стават по единствената причина на ония паднали ангели, на които им се разкриха големи тайни, и напуснаха своите жилища, и дойдоха на Земята. И всичките нещастия се дъл-жат на тях – когато видят, че хората станат малко по-весели, току изведнъж ще им създадат едно не-щастие. (14/стр.102-103)

Има нещастия, които се дължат на нас, на наше-то невнимание. Пък има много нещастия, които се дължат на извънземни същества. Има същества, ко-ито тебе не те обичат и ще ти създадат някоя пакост.

(5/стр.58)

Сегашните хора са играчка на извънземни същес-тва – с някои от вас духовете си играят тъй, както децата си играят със своите колички. Някой път дой-де някой дух и ви надъха да се карате, да изгубите разположението си. На другия ден, като ви мине неразположението, вие се чудите на себе си как сте направили туй нещо! (13/стр.501)

Има тъмни духове, които не могат да гледат хо-рата да се обичат и се скъсват от яд. Те искат хората да се мразят и правят интриги. (7/стр.161)

Един лош дух едновременно с десет-петнадесет души може да си урежда злите намерения, като един чрез друг си „оплита кошницата“. (3/стр.52)

Има известни същества вън от човека, които са заинтересовани и всякога създават скандали. Аз по някой път наблюдавам, преди да се дигне скандалът: гледам духовете, които вдигат скандала, групово при-състват, около десетина души са наоколо. (5/стр.441)

Знанието, което имат жителите на ада, им служи да търсят начин да измъчват човека, да си служат с инквизиция, да създават скандали вкъщи. Жителите на ада искат да ти разбъркат всички сметки, да те оставят голтак, след това ще се намесят и в ума на сина ти и той ще ти нашепва, че с добро не можеш да живееш, че трябва да бъдеш лош и с лошо да уре-диш работите си. (8/стр.80)

Лошият дух ще те тури на топа на устата и ще гледа да не го хване законът. Много от подозренията, съмненията и крамолите са от тези низши духове.

(7/стр.228)

Онзи, в когото работи лошият дух, ще скара два-ма души, ще си служи с много лоши имена; той има чернота в своята аура. Щом отвътре към теб се приб-лижава един лош дух, изменя се състоянието ти, поч-ваш да се усещаш неразположен, става ти мъчно, в теб прониква съмнение и прочее. Когато се приб-лижава при теб някой добър дух, душата ти се отва-ря, всичко ти е ясно. (7/стр.388)

В наше време започнаха да се явяват крамоли в семейството, в обществото. Но аз казвам: Единстве-ната причина е тази, че ние или сме престанали да имаме общение с Бога, или сме престанали да вър-шим Божията Воля. (11/стр.62)

Във всички градове има сега една малка вълна на разединение... Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби, и обсебените от тях приличат на ония, които играят тарантела – в Ев-ропа има един паяк, който, като ухапе някого, уха-паният започва да играе по особен начин и престава чак щом влиянието на отровата се прекрати. Та и ние така, като мине дяволът, започваме да играем, гърчим се, а като отмине, казваме: „Какво направих!“. Е, похапна си дяволът от нас. (6/стр.376)

Дяволът влезе в някой човек само за пет минути, а остава с часове и дни. След това човек не може да възстанови разположението си дълго време и се мъ-чи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола. (19/стр.257)

Например сливенци си живееха братски: пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера – едните, че уж служат на Бога, а другите – на дявола. Разделиха ги на два лаге-ра. Започват всеки със своите идеи и тогава духовете си турят пипалцата,... докато изсмучат всичко. Дой-деш в себе си – виждаш, че всичко е изчезнало.

(13/стр.73-74)

Тия спорове, които често произтичат между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека. Често съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между една мисъл и дру-га, между едно чувство и друго. (22/стр.287)

Туй, което ни разделя, е нещо скрито; живее вът-ре в душите ни. Ти казваш за някого: „Този брат не е чист“. Ти носиш тази отрицателна мисъл за него, която тебе спъва, а него отблъсква. И той седи, и си казва: „Този брат не е толкова добър“. Премахне ли човек отрицателните мисли от ума си, веднага ще се възстановят правилните, Божествените отношения между хората. Отрицателните мисли са прегради между хората. (15/стр.172)

Не разделяйте, а обединявайте и препращайте навсякъде добри мисли. Питате може ли това нещо – може. В моя речник има само една дума – може.

(19/стр.453)

А сега тия неприятни мисли, които се изпращат от град в град, какво са? Няколко души в града се скарали, почват да се разправят, да препращат сво-ите мисли – като адвокати, всички защитават своята страна: кой е прав, кой е крив. Всички са прави, всички са криви... Ще се пазите от ония, които ви казват, че сте прави или криви – един чешит сте.

(13/стр.72-73,74)

Като дойде един лош дух, ще каже: „Ти си благо-роден човек, ти имаш право, ти трябва да докажеш своето право, ти трябва да го дадеш под съд“. Не, ти трябва да имаш силата сам да респектираш този дух. Ти трябва да му кажеш, че трябва да мълчи – и ще затреперят гащите му. Само тъй може да се оправи светът. (13/стр.74)

Вие гледайте да разберете Божествения Дух, а не тези малки духове... Този Великия Дух, Него трябва да слушате. И ако вие бихте Го слушали, никакъв спор нямаше да има. Всичките тия спорове, които сега стават, лесно биха се уредили. (22/стр.284-285)

Като дойде един възвишен и благороден дух, който е на правата страна, ще каже: „Ще живееш сега според Любовта Божия, според Бога“. Той няма да вземе твоята страна, а ще каже: „Живей по Любовта!“. (13/стр.74)

Вие живеете в Любовта! Нищо в света не е в със-тояние да ви раздели от тази Любов. Кой може да ви извади от нея – някой рибар. Кой е този рибар – дяволът. (15/стр.164)

Често и вие поглъщате въдицата, и дяволът ви из-важда навън. (3/стр.167)

Пазете се от внушенията на онзи, който е пос-тавил в ума ви отрицателната мисъл, че човек за чо-века е вълк – това е крива, изопачена, нечиста мисъл, остатък от старото учение на дявола. Бог ще изкорени това учение до дъно и няма да остави помен от него. Тъй казва Господ днес и каквото казва, ще се сбъдне, защото е Божествено! (19/стр.267)

Като дойде Христос, казва ви: „Може да живеете с всички хора, може да любите“. А дяволът казва: „Не може да живеете с хората, не може да ги лю-бите, затова се иска философия, човек трябва да е благороден, учен“. Христос казва: „Може прост да си, пак може“ – това е Неговата философия. (16/стр.173)

Срещам хора, които не могат да се примирят с другите и казват: „Добре съм, но нещо ме мъчи, не мога да живея с хората, с тази съседка“. Че как да не може да живееш с нея? Кажи: „Мога да живея с нея“. Престъплението е започнало оттогава, откогато вие сте казали, че не можете, оттогава е влязъл дя-волът у вас. (16/стр.173)

Щом двама християни не могат да се примирят заради Бога,... между тях не е Господ, техният Господ е свещеният егоизъм. (21/стр.701)

В Божественото има само Братство. И тогава всичките хора ще ги чувстваш близко до сърцето си. При сегашното състояние някои хора не са ви при-ятни и казвате: „Този не мога да го търпя“. Тъй. Сега някои от вас – със свещения егоизъм, готови ли сте да ликвидирате с него? (22/стр.11)

Аз изхвърлям думата „равен“, „равенство“ от Бо-жествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети. Братството е на място, но равенство е изопачена дума, Братството почива на Любовта. (10/стр.119)

Който каже, че няма нужда от другиго, това е от лукаваго. Това да знаете. Затова той няма нужда от Живия Бог. А онзи, който е роден от Бога, той винаги ще има нужда от другите, защото и в тях живее Бог.

(6/стр.385)

Ухрищренията (хитростите) на дявола постоян-но смущават твоите приятели и помрачават ума им да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недо-верие и разделение, да произведе вътрешно обреме-нение, да ги заслепи с благата на тоя свят. (12/стр.164)

Слаба черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело… И това ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. (12/стр.107,108)

Сегашните хора не издържат в отношенията си – те се разделят и разочароват едни от други, защото не разбират законите на вътрешния живот.

(20/стр.27)

Природният ум, или низшият манас, ...като влезе в семейство, дето мъжът и жената си живеят добре, започва да им влияе със съветите си и в скоро време те се разделят. Той говори първо на мъжа: „Защо си тръгнал по ума на жена си – не виждаш ли на какво положение си дошъл? Никакво достойнство нямаш, загубил си всякакво честолюбие“. Мъжът започва да се налага на жена си, иска само неговата дума да се чува. После низшият ум се обръща към жената: „Чудно нещо, защо търпиш този грубиян? И ти си Божие създание, имаш право на свобода – ти трябва да му докажеш, че не си играчка в ръцете му“. Же-ната започва да се противи на мъжа си. (20/стр.442)

Днес всички хора негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разби-рат какво правят. (19/стр.268)

Всеки човек има свои страдания. Затова именно хората се събират – да си помагат взаимно. Въпреки това не могат всякога да си помагат. Защо?

(20/стр.644-645)

Защо хората се проникват едни други? Защото срещат на пътя си препятствия. Като се проникват взаимно, те търсят път за освобождаване от препят-ствията. (2/стр.285)

Казано е, че Бог живее в човека и му помага. Следователно, ако вие не прониквате едни в други, нищо не сте научили. При това, като се прониквате едни други, вие ще учите закона на различаването: да познавате какви хора, какви същества са проник-нали във вас. (2/стр.286)

Ако се тревожите, това показва, че някой човек или същество с низък уровен ви е проникнало... Ако се гневите, ако работите ви не вървят добре, други са проникнали във вас. (2/стр.286,287)

Ако не се тревожите, ако имате възвишено раз-положение, някое Същество от Висшия свят е про-никнало във вас или вие сте проникнали в друг чо-век... Ако не се тревожите, вие сте проникнали в някого и каквото пожелаете, можете да направите.

(2/стр.286-287)

Чистият човек, като те погледне, може да те драз-ни, че може да проникне и да открие нещо в тебе. И затова те дразни. (5/стр.384)

Който иска да проникне в другите, съзнанието му всякога трябва да бъде будно, без никакво пропуква-не, без никакво раздвояване... Например обиквате ед-на жена, но след време обиквате и втора – това раз-двояване на любовта внася пропукване на съзнанието ви. (2/стр.287)

За да обичате човека,... трябва да проникнете в него. И светските, и религиозните хора изучават то-зи закон, за да могат взаимно да си влияят. Когато някой човек проникне във вас, той може да разбере и добрите, и лошите ви страни и по този начин мо-же да ви помага. Само този човек може да помага, който ви обича. (2/стр.285-286)

Когато ти обичаш някого, който също те обича, той всякога внася в тебе своите светли мисли, внася нещо ново в живота ти. Ти чувстваш това нещо, но когато той умре, в тебе настава тъмнина и ти чувст-ваш вече, че нещо ти липсва. Като умре, той не може вече да внася тази светлина в тебе. (15/стр.68)

Някой път казваш: „Аз мога и без него“. Не, не можеш. Като го изгубиш, в твоето съзнание се обра-зува едно тъмно петно... Затова, като обичаш някоя душа, трябва да се молиш за нея да я пази Господ от всяко зло. (15/стр.68,69)

Лъжливо учение е, дето хората мислят, че като се разделят, ще бъдат по-щастливи... Кога става раз-деляне? Когато се яви алчността, т.е. чувството да владеем, да властваме. (19/стр.438-439)

Човек, който се владее, е в центъра; ако се отка-жете от това учение да разделяте, всички зимни дни ще бъдат хубави и вие няма да се простудявате. Аз няма да се простудя, макар и да има течение; мен нищо не ме хваща, защото аз не разделям – при друг закон съм, при друга печка. (19/стр.453)

Вие ще кажете: „Той, нашият Учител, говори, но не е опитал“. Аз ли не съм опитал живота?... Тия мъчнотии аз ги преживявам по друг начин – може да ме свържеш с някой човек и да взема всичките негови мъчнотии... Мъчнотиите може да минават от един гръб на друг, те са общо достояние на всички, не са специални. (21/стр.604-605)

Някой идва при мен и иска да му направя услуга, да му помогна с нещо. Аз се вдълбочавам в себе си и мислено се обръщам към Господа да ми каже по какъв начин да направя добро на този човек, поста-вям се в приемателно състояние. Небето вътре в мен става облачно, студено – това не е моето състоя-ние, възприел съм неговото. Така, като се поставя в неговото положение, вземам товара му и скръбта му минава. (7/стр.322)

Аз съм толкова богат вътрешно, че всичко мога да нося. За мен няма мъчнотии и страдания, които не мога да понасям – от нищо не се страхувам. Мъ-чението е играчка за мен – не могат да ме мъчат. Достатъчно е да ритна тези, които ме мъчат, за да отидат далеч от мен. (20/стр.631)

Аз мога всичко да нося, но заради Онзи, Който живее в мене! Щом дойде до Неговото Име, аз съм готов да жертвам всичко! (22/стр.79)

Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. (7/стр.315)

Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. (12/стр.139)

Духовете си правят планове,
но се изпълнява само Божият план

Черната ложа е заблудила хората и те работят само за себе си, уреждат своите работи. Така чове-чеството е влязло в стълкновение с Божественото в себе си. (7/стр.81)

Физическият живот – това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме! (22/стр.13-14)

Който живее само за себе си, той служи на злото, т.е. на дявола. Следователно впрегнете дявола на ра-бота – кажете му, че той има право на гост само три дена, а на четвъртия трябва да отиде на работа.

(20/стр.145)

„Дяволит“ значи умен човек, който използва ония Божествени блага тъй умно, тъй разумно само за себе си, а не и за другите. Този, който използва нещата изключително само за себе си,... той е в това положение, едно от тия същества. (14/стр.135)

Има ли дяволи между хората? Има, те са духове, въплътени в човешка форма – те са хубаво облечени, заемат различни служби в обществото. (20/стр.109)

Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е ра-ботите, плещи наляво-надясно... Значи, някой умен човек може да изопачи ума ви, сърцето ви и ще ви извади из средата на Божията Любов. Как? Ще ви каже: „Ти гледай да ядеш и да пиеш, това е смисълът на живота!“. (15/стр.160,164)

Който служи на света, е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да ра-боти. Ако не си подчинен на Бога като Негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. (7/стр.75)

Човек трябва да благодари, да вярва в Господа и да Го люби, да работи и да Му служи. Иначе човек ще е далеч нейде от Господа и ще го привлекат тъм-ните сили, и на тях ще слугува под ударите на кам-шика, на мъчението и на всички нещастия на живо-та. (7/стр.167)

Не трябва да излизате вън от Божествения план; който излезе, остен го чака – така е решил Господ. Ако не искате доброволно, с остен ще изпълните Бо-жията Воля, в това няма никакво изключение.

(21/стр.524)

Бог ви е впрегнал на работа и вие ще извършите Волята Му. Доброволно или чрез насилие, по какъвто и да е начин – ще извършите Волята Му. Няма друг изходен път! Който мисли, че може да се противи на Бога, лъже се... Вие ще се противите, ще се про-тивите и същевременно Бог ще си извърши работата. Вашето противене няма да произведе дисхармония в Неговия път. (22/стр.127)

Бог се нарича дълготърпелив. Но знаете ли от що произтича съображението на Бога в Неговото дълго-търпение? Господ знае, че ако се разгневи, светът ще отиде... Той знае, че слабохарактерните, грешните хора няма да Го заставят да измени на законите, които Той е поставил, да наруши Своя мир и да тръгне по техните умове, да върви по техния път. Той ще върви по Своя път. (22/стр.296)

Божествените пътища са неизменими. Може да се реагира, но да му се даде обратен път, то е не-възможно. Тогава вие ще се спънете сами. (22/стр.80)

Един американец почувствал едно силно внуше-ние да стане проповедник, но казва: „Аз не съм ро-ден да стана поп“; отива в Австралия, става търговец. Забогатял, обаче след двадесет години дошла една криза и изчезва всичкото богатство – връща се да изпълни призванието си. (22/стр.186)

Низшите духове могат да кажат отвътре, че не си ти, който можеш да оправиш света. Ще ти кажат: „На теб ли остана?“. Ще им отвърнеш: „Както вие можете да разваляте, така и аз мога да оправям. С Бога ще градя, аз съм работник, пратен съм на тази работа и ще я свърша. Планът ми е даден“. (7/стр.384)

Мнозина се намират в едно хипнотично състо-яние на съзнанието и казват: „Светът ще се оправи след хиляди години“. И така да е, ти трябва да за-почнеш своята работа. (20/стр.676-677)

Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата – за това друг се грижи. Само върши това, що ти се дава, и краят ще е добър. (12/стр.181)

Моят живот отдавна е уреден от Бога, стига да не го развалям. Господ е уредил живота ми, той от-давна е нареден. (22/стр.202)

Аз съм видял милиони планове – целият пъкъл все с планове е пълен. (17/стр.233)

Окултните братя, когато искат да си мечтаят, те от Невидимия свят слизат долу, в ада, да видят всич-ките мечти, защото адът е пълен с велики мечти. Ако иска някой да види най-великите мечти, най-великите планове, трябва да слезе в ада. Какви меч-тания, планове, проекти има там! (22/стр.228)

Да не се мамим с илюзии! Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план. (7/стр.354)

Не се заблуждавай, лъжливи духове си играят с теб; Бог управлява света, Бог не е оставил света на този или онзи. (8/стр.120)

Да знаеш, че Аз съм говорил това, твоят Господ, който мъртъв бях и сега съм жив, и действам за тво-ята душа. И в Моите ръце са ключовете на ада – Аз отварям и Аз затварям. И зная всичко, което се вър-ши в поднебесная – няма никоя вражия сила, която може да укрие своите действия от Моето око. Ето това ти съобщавам: да знаеш, че не е волята на лукавия, гдето се изпълня, но Моята. (12/стр.148)

Вие сте се откъснали от Бога, вие искате да Го заместите, вие искате да управлявате целия свят – той да ходи по вашата мярка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. (15/стр.154)

Своенравието желае да ходи в своите собствени пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Сво-енравният по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се дви-жат съобразно с него... Пази душата си от този лош нрав, не давай му място да се загнезди в теб, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дяволът, който хиляди лоши семена ще посее. (12/стр.189-190)

Аз не ви намирам за неспособни, ами ви нами-рам за своенравни. Способни сте, но сте своенравни. А своенравието е едно качество на животните, то не е човешко качество. Туй своенравие е животинско качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и во-лята са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всичките свои действия, постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпва. (22/стр.82)

Бог изпитва човека –
какви сили се крият в него

Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има и добри, и лоши същества, които ви влияят. Те поз-нават и добрите, и лошите страни на човека. Те поз-нават неговите добродетели, но познават и неговите недостатъци, неговите слаби страни. За да познае чо-век своите добри и лоши страни, Невидимият свят го поставя на изпит. (2/стр.335)

Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите Същества прекарват хората през известни изпитания. Тези из-питания са огнени, за да се събуди Доброто във вас, а непотребното да остане настрана като сгур.

(7/стр.348)

Изпитанията са градуси, които показват докъде сте стигнали в своето развитие. Изпитанията могат да бъдат всякакви: един човек ще ти даде пари на-заем, ще си направиш къща и после ще те оплете, и ще се видиш в чудо; или пък ще станеш пръв ми-нистър, после ще влезеш в затвора и ще те пуснат, лишен от граждански права. (8/стр.97)

Дошло е време всички хора да се подложат на изпит, всеки сам да види докъде е стигнал. Кой къ-дето е, там да си остане – на този пост ще се изпита. Ако някой е министър, като министър ще се изпита; ако някой е военен, като военен ще се изпита; ако някой е ученик или учител, като такъв ще се изпита.

(2/стр.293)

На първо време гледайте да се изолирате от лоши влияния, които спират вашата еволюция, защото няма да се мине много време и Господ ще изпрати комисия да види доколко сте силни в Добродетелите.

(6/стр.60)

Един човек опитва силата си в три неща: пари, власт и жени. Не трябва да изпада в съблазън при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, про-паднал е на изпита. (7/стр.341)

Всеки един ваш изпит доказва колко сте чисти.

(11/стр.32)

Ние вярваме на хората, но законът ни изисква да подложим всеки човек на изпит, да го прекараме през най-ситното сито, за да изкараме всички дяволи от него. Само така ще проверим какви сили се кри-ят в него. (20/стр.698)

Ще бъдете на изпит не в лош, а в добър смисъл. Всеки трябва да е готов сега! (7/стр.383)

Някой ученик от вас ще направим пръв министър в България, после ще го смъкнем от горе и ще накараме целият български народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави – и ако си из-държи изпита, шест ще му турим; ако не го издържи, ще накараме българският народ да го оплюе.

(13/стр.156-157)

Ще поверим някому окултни сили да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за Добро – добре; но ако ги упот-реби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата.

(13/стр.156)

Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. (13/стр.156)

Ще видим сега кой ще издържи докрай, кой не ще се усъмни. Вие казвате, че любов имате, и аз ще опитам вашата любов. (22/стр.150)

За да познаете дали вашето сърце пребъдва в Любовта, ще следите дали имате дълбоко спокойс-твие. На такъв човек каквото нещастие и да дойде, по повърхността ще бъде разколебан, но вътрешно ще бъде спокоен. (16/стр.171)

Нещастието – това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина, за да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. (2/стр.291)

„Ама защо ни се дават толкова страдания?“ За изпит. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез приятелите ви, чрез всички ваши близки и познати. Най-малкото вътрешно смущение показва, че човек не е готов още да възприеме Ново-то. (2/стр.289)

Някой пита защо са изпитанията – за да се про-явиш; ако не са те, не можеш да се проявиш. Из-питът е да се види дали човек знае това, което е учил, и какво може да приложи. (7/стр.351)

При последния изпит човек ще остане сам, изос-тавен от всички, без никаква опора отвън, и ще на-мери опора само в Бога. (7/стр.344)

Така е казал Христос: „Иде часът на изпитанията, когато ще остана сам“. Въпреки това Христос знае, че никой не е сам. Той съзнава, че Отец Му живее и работи в Него. Човек е сам, когато е на изпит, и то привидно само. Тогава той отговаря на зададените въпроси, от които проверяват какво е научил.

(2/стр.289)

Изпълнете Божията Воля – не мислете какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията Воля! (19/стр.267)

Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те под-ложат на разни изпитания и ти трябва да ги из-търпиш. Обаче, ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти.

(17/стр.232)

Ще те изпитат: някой път човешкото се маскира във форма на Божествено, облича се в нея и в първия момент е малко трудно да се разбере. Значи, три състояния могат да се явят: човешко, Божествено и човешко, маскирано като Божествено. (7/стр.351)

Това, което смущава, което измъчва човека, не е Божествено. По този начин обаче човек се изпитва доколко е готов да възприеме Новото, което носи радост и веселие за неговата душа. (2/стр.102)