Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния ба-гаж и да задържи най-ценното, което може да при-ложи в дадения случай... В мисълта могат да се събе-рат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях – прахта в стаята влиза нека-нена. (7/стр.355)

За да може да вижда човек вътрешната страна на Природата, трябва да очисти съзнанието си от психичния прах. Човек образува доста много прах със своите лоши мисли. (8/стр.145)

Знайте, че Бог се проявява именно във вътрешната страна на живота, Той владее над всички мисли... Във всяка мисъл има една Божествена черта. Като бут-неш Божественото в нея, веднага тази мисъл ще се усмихне и ще ти бъде полезна. (15/стр.221)

Вие стоите на разстояние десет метра от наго-рещена пещ, какво ще усетите? Една голяма прият-ност. Какво ще изпитвате, ако седнете на пет сан-тиметра от тази пещ?... Такова е отношението на една Божествена мисъл, която иде от различни посоки. Каква ще бъде мисълта, добра или лоша, то ще зави-си от състоянието, в което се намирате.

(3/стр.187)

Съвременните хора не виждат връзката между външния и вътрешния си живот, както и между мислите, чувствата и постъпките си. Освен това те не обръщат внимание на посоката на своите мисли, чувства и постъпки, както и на орбитата на тяхното движение, поради което претърпяват неуспех в жи-вота си. (20/стр.443)

За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схва-щания за живота и изтъква светли идеи.

(9/стр.282)

Като отиде на театър, разумният човек не спира вниманието си върху обикновените характери, кои-то се движат в низходяща посока, но се спира върху моралните типове с велики подвизи и прояви. Той знае, че низките прояви се отпечатват в ума на чове-ка по-силно от възвишените, затова ги избягва.

(20/стр.447)

Помнете: Всяка мисъл, всяко чувство, всяко дейс-твие или явление произвеждат известен ефект в съз-нанието на човека и ако той не може да се освободи от видяното или чутото, след време това явление ще се преповтори. Ето защо възприемайте само добри мисли и чувства, давайте око и ухо само на красиви постъпки и явления – те да се отпечатват в съзна-нието ви. Иначе ще носите последствията на отри-цателните прояви в живота. (19/стр.149)

Един млад американец почувствал силна болка в единия крак около глезена... Лекарят не намерил никаква външна или вътрешна причина за заболя-ването. Той запитал болния не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление. Пациентът се вър-нал назад в мисълта си, за да си спомни такъв случай. Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от тре-на и счупил крака си около глезена. Това му напра-вило силно впечатление и ето, шест години след та-зи случка той усетил болка в крака на същото място.

(19/стр.149-150)

Съзнанието трябва да бъде будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуж-до, и да знае коя мисъл да приеме и коя да не при-еме. (7/стр.353)

Бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране – важно е какво е вашето мне-ние. Преди всичко, вие не знаете какво всъщност се разбира от думите на философа. (19/стр.339)

Четеш някой роман, там представят как е стана-ло престъплението, ти казваш: „Отличен роман!“. Та онези млади, които четат, те искат да го опитат и ще се заразят. (14/стр.130)

Колко младежи има, които боледуват, след като прочетат някоя отрицателна книга – тя внася про-мяна в умовете и с месеци, даже някои с години бо-ледуват, докато се върнат в своето първоначално по-ложение. (22/стр.185)

На младите кабарета не препоръчвам, много те-атри не им препоръчвам, защото в умовете ви ще влязат изопачени, неверни неща. Ама ако аз сложа на критика всички тия драми и трагедии психологи-чески, колко от тях ще излязат верни?... От окултно гледище всяка една драма да бъде вярна, пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин и да има известна цел психически, и да произведе известен ефект. И тия автори, и те са се домогнали до нещо, не че нямат известен стремеж, но съвременните романи и драми не са направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трябва да имате едно окултно разпо-ложение на ума си – да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите. (22/стр.195)

В окултната школа всякога предупреждават сво-ите ученици, че астралният свят е пълен само с ка-пани, мечешки капани, под вид на хубави цветя, на хубави сокове, на хубави работи. И казва Учителят: „През еди-кой си път няма да минавате; еди-кой си капан, еди-коя си книга, еди-кое си цвете ще ги гле-дате, няма да ги бутате, нищо повече!“. А ние, съв-ременните хора, казваме, че всичко трябва да обхо-дим, всичко трябва да опитаме. (22/стр.235-236)

Не, в другия свят има толкова нечистотии и лъ-жи, колкото и тук. И там има зло, и там има фер-ментация, дори повече, отколкото тук, но всичко е толкова фино, че не може да го разбереш. За да се схванат далечните измами и примки, в които можеш да се оплетеш, се изисква един прозорлив и схватлив ум. (13/стр.311)

Виждам ви аз, виждам по особен начин – онзи, който е ходил в кабарето, той има лицето на каба-рето. Това е една истина, аз в астралния свят не вли-зам, но мога да му кажа защо е ходил в кабарето и на неговото лице има отпечатък... Неговите очи не са меки, те имат особен цвят, тия очи са игриви – неговите очи играят като на някоя котка, и после лицето му придобива друг цвят. Всяко едно кабаре има друг цвят – всяко заведение има цвят, във всяко кабаре живеят такива нечисти духове, които упраж-няват грамадно влияние на душите ви. (22/стр.197)

Последствията на отрицателните сили са разру-шителни: те действат зле върху ума, сърцето, тялото на човека. Следователно не се мъчете да ги измените, но стремете се да ги избягвате, да не попадате под тяхното влияние. (19/стр.197)

Дотам, додето сте разбрали, приложете. Микрос-копически прилагайте всеки ден и не подхранвайте вече отрицателни мисли. За отрицателни неща не говорете, а за положителни. (7/стр.369)

Някой път ние искаме да знаем откъде иде една лоша мисъл. Само един свят човек може да се зани-мава с една лоша мисъл. Обикновеният, талантливият и гениалният човек – горе на планината! (14/стр.127)

Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя... Представете си, че има такива зловредни работи, които са отровни: усещаш някоя миризма, но ако се приближиш, ще умреш, ще се задушиш; това е един задушлив газ, не ти трябва да изследваш там, откъдето иде този газ.

(14/стр.104)

Или както сега тургат маски, трябва да имаш някоя маска, за да се спасиш... Та казвам: В духовния свят трябва да се въоръжите някой път с маска, защото война е това! Някои лоши духове на някоя област хвърлят задушливи газове. Аз гледам по Изг-рева – някой път тук падат такива бомби със задуш-лив газ и се пукне. (14/стр.127-128)

Дръжте в ума си възвишени и чисти мисли, кои-то ви свързват с Умствения свят, където живеят Светли Разумни Същества. Дойде ли в ума ви една нечиста мисъл, турете я веднага в огъня на Божес-твената Любов, за да изгори и да се превърне на пепел. (20/стр.112)

Когато ви дойде една лоша мисъл, вие трябва да я отхвърлите моментално. (4/стр.176)

Как ще изпъдиш една мисъл или едно чувство? Ще привлечеш една по-силна мисъл или едно по-силно чувство, с които да заместиш нечистите мисли и чувства. Остави чистата вода да изпъди мътната. Значи, когато ти дойде една лоша мисъл, тури нас-реща една добра. Когато ти дойде на ум да откраднеш нещо, тогава иди и подари нещо на някой сиромах.

(7/стр.197)

Имате известни мъчни въпроси: най-първо туре-те в себе си мисълта, че може да разрешите тези въп-роси; спрете се спокойно, чакайте разрешението им, като ще си вършите другата работа, но бъдете спо-койни. Мислете 5, 10, 15, 20 часа върху въпроса, който искате да разрешите, и след това ще имате разрешение... Ако денят се мине и вие не може да разрешите един въпрос, това показва, че във вашето подсъзнание има една отрицателна мисъл. Изхвър-лете всички отрицателни мисли и в края на седми-цата непременно ще имате разрешение на въпроса.

(16/стр.171)

Ако искате да се запазите от влиянието на ло-шите мисли и чувства, оградете се с положителни мисли и чувства. Те са здрава ограда, щит срещу зло-то. Не се връзвай с лоши мисли, мисълта е здраво въже; ако се свържеш с лоши мисли, то е едно вну-шение. Върже те веднъж и не можеш лесно да се раз-вържеш. (7/стр.197)

Всички лоши мисли са живи същества. Защо ид-ва една лоша мисъл? Защото нещо я привлича.

(13/стр.349-350)

Щом влезе някоя лоша мисъл в теб, трябва пока-яние. (7/стр.364)

Могат да бушуват вълните на лошите мисли от-вън, но няма да допуснеш да влезнат вътре. (5/стр.373)

Сега дойде някой дух, внуши ти някоя мисъл, каже ти: „От тебе човек не може да стане“... Тури една запетая след частичката „не“. Кажи така: „От тебе човек не, може да стане“. Отдели противополож-ното, понеже във всяка една отрицателна мисъл има една положителна страна. Онзи, който ти внушава, че от тебе човек не може да стане, той има поло-жителна мисъл, че от тебе лош човек може да стане. Щом може да стане от тебе лош човек, и добър чо-век може да стане. (13/стр.491)

Когато кажеш: „От мен нищо няма да стане“, ще излезеш от Небето и ще заемеш мястото на тъм-ните духове. Не си ти човекът, който казва така, но тъмният дух те обезсърчава. В края на краищата са-мо Божественото ще остане. (7/стр.437)

Обезсърчиш ли се, разбери, че има други, които те обезсърчават; освободи се от тях, кажи на тези духове: „Аз съм мобилизиран, ще ме оставите на спокойствие!“. Всяка сутрин прочитайте по три сти-ха от Евангелието от Йоана и всичко ще отмине.

(7/стр.478)

Външно човек е единица, независима и свободна, но вътрешно той е колективно същество с много мне-ния, по-близки и по-далечни от неговите... Някой мъж казва, че не разбира жена си, не може да се спогажда с нея; и жената казва същото за мъжа си – много естествено, и двамата са големи сдружения, с много съдружници. Като знаете това, не се обез-сърчавайте; ако не можете да се споразумеете с един от съдружниците, ще се споразумеете с друг – все ще се намери поне един разумен от тях, който ще ви помогне. Така човек се насърчава и върви нап-ред. (20/стр.448)

Та казвам: Трябва да знаете, че никой не живее сам със себе си, никой не е самостоятелен. Вие сте център, където се срещат не само хиляди, не и десет хиляди, но милиони духове. Вие сте поле, където те работят. И някой път, като надойдат много от тези духове, вие заприличвате на една нива, за която мно-зина спорят. (15/стр.261)

Вие се чудите на това, което става, и казвате: „В мен става нещо страшно, главата ми ще се пръсне!“. Казвам: Духовете се карат в тебе за твоята глава. Ако успеят лошите духове да те завладеят, нещата се об-ръщат с дъното нагоре. Ако пък духовете разрешат въпросите добре, работата върви напред – ти слагаш ред и порядък във всичко и в тебе настава мир и съгласие. (15/стр.261)

Ако у вас се роди противоречие, това е спор, кой-то става между интелигентните духове вътре във вас. Свийте юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда доб-родетелен!“. Поуспокоите се малко, дохожда изново борбата, този спор. Пак свийте юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда добродетелен!“. При всяко казване на тези думи – един, два, три или повече дни, месеци или години – у вас ще се прояви една Божествена светлина, умът ви ще започне да се разсветлява.

(6/стр.107-108)

При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава. Това е една задача и когато я раз-реши, ще дойде нещо много красиво. (8/стр.109)

Голямо изкуство е да виждаш човека колективно, как се движи неговата мисъл, неговото чувство, как се проявява неговата воля; и след това да разбираш неговия Божествен произход, какви сили и влияния се вливат в неговата душа. Няма по-красива картина от тази да виждаш човешката душа някъде далеч в пространството с бяла, красива светлина! (1/стр.39-40)

Да оставяме своите добри влияния в света

Колко е важна добрата мисъл! Добрите мисли имат отзвук върху известни сили в Природата. Ко-гато една твоя мисъл е добра, то известни сили в При-родата работят и ти помагат. (7/стр.197)

Старайте се да бъдете със светли умове и добри сърца, за да разбиете всички отрицателни мисли, които ви се отправят. (6/стр.160)

Трябва да покажем, че в нас има нещо Божес-твено. На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата си-ла, с която иска да ти направи пакост. (7/стр.142)

Когато човек върши зло, то идва от тъмните ду-хове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не мо-жеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава... Като направиш едно добро, двадесет и пет хиляди години ще жънеш последс-твията. (7/стр.172,174)

Има закон: Когато правите добро някому, вие го събуждате. И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка, ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие. Може да ти се струва за нищо, но една твоя светла мисъл, изпратена към някого, като Ангел ще дойде при теб, когато си в най-голяма нужда, и ще ти помогне. (7/стр.173)

Мощна е мисълта на добрия човек: мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляди ло-ши хора, мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора. Ако няколко добри хора съсредо-точат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат – добрата мисъл твори чудеса. (20/стр.172)

Тези, които имат силна и добра мисъл, във всичко успяват. Тяхната мисъл е по-силна от мисълта на другите. (7/стр.201)

Онзи, на когото волята е развита, може да бъде тих и спокоен, но той ще прати една мисъл толкова интензивна и толкова тиха, че първоначално тя ще произведе едно малко заболяване, но когато тази ми-съл достигне до своите крайни предели, тя ще произ-веде такъв преврат, какъвто светът не е виждал. Та сега лошите хора някой път изпращат по-силни мис-ли, по-интензивни мисли, а добрите хора казват: „Господ ще уреди света“. Ние трябва да казваме: Светът е уреден от Бога, а ние не трябва да го раз-валяме. (22/стр.202)

Един добър човек отишъл в гората и срещнал един разбойник. Той имал доверие във всички, за-това изпитал доверие и в разбойника. Като добър човек, той съзнал, че и в разбойника живее Божес-твеното, и тогава това добро се проявило, и разбой-никът не го пипнал дори, изпратил го, а и му дал пари на разположение. (7/стр.191)

Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. В светиите, които са жи-вели дълго време чист живот, у тях се образува една особено приятна миризма, едно вътрешно много ху-баво благоухание, наречено нюкс. (3/стр.139)

Приятно е да срещнеш такъв човек – той е до-бър и влияе благотворно върху окръжаващите. Зас-лужава да слезеш на дъното на ада за един добър човек – за него Небето се отваря и ти става весело и светло на душата. (20/стр.103)

Без да подозират, добрите хора оставят своите добри мисли навсякъде в света, те пазят като страж – това е закон, но малцина познават този закон.

(21/стр.522)

Каквато мисъл мине през ума на човека, добра или лоша, и след като се отдалечи от него, тя пак носи неговите следи; каквото чувство мине през сър-цето на човека, добро или лошо, и след като се от-далечи от него, то пак носи следите му... Като знаем това, ние трябва да оставяме своите добри влияния в света. (1/стр.92)

Своите мисли и желания ние можем да ги вла-гаме навсякъде. И който дойде в нашия двор, знаете ли какво влияние ще усети? Всеки ще се усеща доб-ре разположен, цялата атмосфера ще се различава от външната – голяма разлика ще има във влиянията. Та вие ще се стараете да влагате тия влияния и все-ки от вас ще бъде носител на тия сили, на тия закони, които трябва да прилагате. (13/стр.138)

Казано е: „Бъдете чисти и свети!“ – и трябва да се създаде една чиста атмосфера, в която влиянията да бъдат добри. (7/стр.444)

Всеки може да образува едно малко изворче. Поч-не ли да извира, то ще отвори път, ще се стичат дру-ги и после ще се разширят, и цялата околност ще се покрие с растителност. Тук изпъкнал един човек в един град, там друг – и всички ще почнат да растат и да зреят на това Божествено Слънце. (13/стр.138)

Изгрева е с най-хубави влияния, тук имаме и красива обстановка, Бог е задържал доброто за доб-рите хора. (7/стр.104)

Тия влияния, които имате, като влизате тук, ако бихте концентрирали умовете си, щяхте да видите и светлинки, и ангели, и ангелчета, и светии, и ваши-те заминали приятели да ходят тук, а по някой път ще чуете да ви приказват. (13/стр.253)

8. Бъдете господари на вашия живот

В света ние сами се спъваме

Може да не разбирате, може да сте слаби, това не е спънка. Ще кажете за ваше оправдание: „Не му е дошло времето, условия няма, баща ми и майка ми ми препятстват, имам много спънки“. Всички тези неща ги турете на заден план и знайте, че нито баща ви, нито майка ви, нито обществото, нито ус-ловията са спънки. В света ние сами се спъваме.

(16/стр.169)

Кой създава мъчнотиите и изкушенията на чове-ка – той сам, както и обкръжаващите. (21/стр.82)

Главната спънка е в нас, след това идват спънките в окръжаващата среда. (7/стр.369)

Може да имате някои спънки – когато се лик-видира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието.

(9/стр.197)

„Хвръкнах, ама паднах, не зная защо“ – вързан си, имаш съмнение в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил. (17/стр.325)

Вътрешните състояния са по-силни от външните условия. Човек трябва да започне с вътрешното със-тояние... Измени ли той вътрешното си състояние, тогава ще се изменят и външните условия. (7/стр.360)

Най-първо не търсете да подобрите вашата вън-шна среда. Не! Подобрете състоянието на вашия ум, то е първото нещо. Второто нещо е да подобрите вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. (22/стр.10)

Всички трябва да знаете как да се справяте, да не оставяте вашия ум да се люлее като махалото на часовника,.. поне да можете да балансирате скръбта и радостта – да се сменят равномерно. Ако имате половин час скръб, трябва да имате и половин час радост, а някой път, като не разбирате закона, щом сте недоволни, ще имате половин час радост, два ча-са скръб. (15/стр.324,325)

Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. (7/стр.458)

Вие сте господари на вашия живот. Няма такава сила в света, която да ви противодейства, защото Бог, Който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи да пази това равновесие. (3/стр.101)

Никоя сила в света не може да спре вашата ево-люция, ако вие сами, разбира се, не я спрете.

(4/стр.123)

Никакво съмнение – никой не може
да победи Божественото

Никой не може да изгаси Светлината, която има-те, освен вие самите. Ако Светлината ви някога из-гасне, знайте, че вие сами сте причина за това, а не някой друг. Тъй казва Окултната школа на Бялото Братство. (6/стр.238)

Трябва да знаете, че това, което Бог е вложил във вас, никой не може да ви го отнеме! Оттук може да кажем същото и за онзи Свещен огън, за онази Све-щена идея, която Бог е вложил в нас. Няма сила в света, която може да изгаси този огън, да отнеме та-зи идея! (15/стр.276-277)

Когато изпаднете в изкушение, в противоречие, в съмнение, вярвайте в тази Свещена идея, вярвайте в Бога. Знайте, че никой не може да изгаси вашия Свещен огън, никой не може да ви отнеме това бла-го. Временно може да страдате, но тази скръб ще изчезне така, както зимният сняг и лед изчезват пред силното лятно слънце. (15/стр.277)

Казвам: Всички методи, които прилагаме, са добри, но ще дадат добри резултати само тогава, ко-гато вложим в тях Божествената свобода и когато са продиктувани от онзи Свещен Божествен огън, който гори в душата ни. Само тогава ние ще имаме влияние върху себе си и върху света. (15/стр.282)

Духът е Божественото в човека, което гори – не изгасвайте този пламък; докато той гори, ще имате аура, която ще ви предпазва от всички лоши условия. Който носи Духа в себе си, той има пламъка!

(21/стр.251)

Как ще познаете присъствието на Духа? Когато се чувствате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени и скръбта ви се смени с Радост, това е Духът, който ви е въздействал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е по-мощта на Духа. (19/стр.84)

Кого слушаме: Духа, т.е. разумното начало, което Бог е вложил в нас. Всеки трябва да проникне в това разумно начало. Хората страдат от това, че не слушат Духа, а слушат всеки, който отвън им говори.

(20/стр.555-556)

Първото нещо за един окултен ученик е да има един красноречив проповедник в себе си – който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч... Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник. (22/стр.177)

Когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина – то като дойде един лош дух при вас, и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще изгубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни. (22/стр.177)

Духът е един велик принцип и когато ти говори Той, в ума ти става разширение и се явява светлина, сърцето ти също се разширява и животът ти се ос-мисля. Духът не е някакво влияние като вятъра или като светлината, Той е нещо повече; в действията Му няма пресекулки, Той е непреривен. Той е сила, която действа и ще действа от началото до скончание на света. (10/стр.332)

Значи, силата, която имате, никой не може да ви отнеме; Светлината, която имате, никой не може да изгаси; и Духа, който имате, никой няма да по-беди. Като вървите по този път, никаква сила няма да бъде в състояние да ви отбие от него. (6/стр.239)

Дадена е власт на нечестивите духове да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите... „Ама ще извадя нож!“ – Я го извади, изваждал ли си нож да видиш какво нещо е? Не се вади тъй, трябва да има за това разрешение отгоре.

(17/стр.222,232)

Представете си, че ви срещне един разбойник и сложи ножа на гърдите ви. Ако се уплашите, той ще забие ножа; но ако, след като сложи ножа до гърдите ви, вие се уповавате на Бога и си кажете, че Господ е, Който разпорежда, Който управлява живота, този разбойник ще махне ножа от гърдите ви. Значи, с тази мисъл в себе си ти превърна този нож.

(15/стр.205)

Ако вървите по Божествения път, вашият Дух е като онзи майстор плувец, който, като знае как да се гмурне в света, ще знае и как да излезе. Ако обаче вие се уплашите, ще спънете Духа си и той ще остане долу, под вълните. Вярвайте, че Духът ви, кой-то се гмурка под вълните, ще победи... Никакво съм-нение! Усъмни ли се някой, Белите Братя няма да му помагат. (6/стр.239)

Духът – това е Божественото, което всеки човек има в себе си. Всеки от вас е ръководен от един въз-вишен Дух. По няколко пъти през деня Той влиза във вас да наблюдава душата ви... Когато е с вас, Той ще ви урежда пътя, ще ви прекара благополучно през всичките пътеки, каквито нужди и да ви се явят.

(15/стр.172)

Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето Светлината на Ду-ха прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всяко съмнение и подозрение, вся-ко колебание. (19/стр.84-85)

Този, който работи с Божия промисъл, трябва да изключи съмнението и да бъде умен, да не изку-шава Бога. Невидимите Същества, които вървят с не-го, имат познати навред и нагласят предварително условията. (9/стр.214)

Всеки един от разумните и благородни хора е свързан с още десет хиляди от астралния свят... Без страх може да отидете и в най-отдалечения край на света – един от десетте хиляди ще те посрещне, ще ти услужи и препоръча на други. Където и да стиг-неш, поне един от десетте хиляди ще те посрещне, няма да останеш сам, още на първата станция ще бъдеш посрещнат и ще ти услужат... Ако се усъмниш и кажеш, че нищо не можеш да направиш, че никой не се интересува от тебе, ти ще останеш сам.

(21/стр.526,527)

Съмненията, които постоянно проникват в ду-шата и ума ти, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога, и Той го урежда постоянно.

(12/стр.139)

Не позволявам никакво съмнение!... Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте!

(20/стр.132)

Не се разколебавай, премини тъмната зона

На границата на физическия свят има една тъм-на зона... Като влезеш в тази тъмна зона, ще те гонят лошите духове и ще се нахвърлят върху теб; това е един голям изпит. Там е последната инстанция и след това се отварят вратите. (7/стр.232)

Щом всичките ви врагове се съберат, за да спънат развитието ви – това е опитността на светиите, на добрите хора... Дълбоко дръж душата си за Бога. Вярвай, че Той е пред теб, вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце. (11/стр.60)

Преди да влезеш в красивия свят, ще те нападнат страшилища, като тукашните паразити; това е пре-минаване през тъмна зона и като те нападнат, ти може да офейкаш. А трябва да минеш през този свят, за да отидеш в красивия. Те не могат да ти направят нищо, но ако се поколебаеш – губиш. Не трябва да се разколебаваш – в неразколебаването на съзнанието е всичко. (7/стр.232)

Най-малкото колебание и вие сте изгубени. То-гава да не се сърдите никому, да не казват: „Защо ме е оставил Господ?“. В окултната школа въпросът се-ди тъй: не е Господ, Който ни е оставил, а ние сме Го оставили. (22/стр.66)

Когато влизаме да служим на Бога, ще изпълним Неговите Слова абсолютно, без никакво колебание! Всяко колебание е разрушаване. Може да ни коства живота. (13/стр.121)

Като дойдем до Бога, никакви страдания не тряб-ва да ни разколебават, каквито и да са те. Тъмните сили ще се опитат да ни разколебаят, но ние трябва да издържим. Отвън ще дойдат хора да ви заблуж-дават, че Господ не ви обича; други ще кажат: „Какво сте тръгнали по този път?“. (7/стр.434)

Като преминаваш през тъмната зона, ще чуеш най-обидните думи, които никога не си чул на Зе-мята. Тъмните духове няма да оставят нищо свято, което да не опетнят. Ще срещнете тези противоречия и тогава ще се научите да затваряте слушалките на телефоните. (7/стр.232)

При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи... Ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй – раз-правии не се позволяват!... Всички окултисти пропо-вядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша.

(13/стр.295-296)

Света няма да оправяте... Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! (13/стр.299)

Като влезе човек в мистичния свят, тъмните ду-хове ще се явят да го опитат, обвинителят ще дойде... Тези същества на злото ще дойдат, имат интерес да турят в ума ти най-лоши мисли. Но тези лоши мис-ли, това не си ти, това е тяхно състояние. Ти имаш нещо и искат да те оберат, а за да те оберат, трябва да размътят ума ти. (7/стр.342)

Има и тъмни духове, които турят препятствия, разколебават те и ти казват, че това или онова не е за теб; но не се връщай назад, трябва да преодолееш тези препятствия. Спрат ли те, тогава тъмните духо-ве ще използват благата. (9/стр.114)

Като минавате през царството на тъмните духо-ве, минете оцапани и когато го прекосите, умийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят.

(7/стр.358)

Някой казва: „Ще те оберат!“. Не могат, всичко в света е твое. Ти трябва да вярваш в това. А ти вяр-ваш в обратното – че работата няма да се уреди.

(7/стр.457)

Когато човек стане глух и сляп за страданието – да го не чува и не вижда, той е в правия път. Кога-то обаче се спира на най-малкото страдание и роп-тае против него, той е в широкия свят, отишъл е там да се удоволства, да яде и да пие. (20/стр.454)

Има около вас ред същества, които нарочно отв-личат вниманието ви, за да вземат нещо. Гневът, ом-разата, неверието, съмнението – това са все откло-нения от правия път, за да ви оберат. (13/стр.469)

Щом твоят ум е зает с някой човек, който те мрази, искаш да му противодействаш – ти даваш си-ла на този човек, да почерпи малко сила от тебе. И можем да речем, че омразата, това е кражба по законен начин, изнудване, взимане на човешката енергия. И който те мрази, всякога ще те омаломощи, ще те удари, главата, крака ще ти счупи... Така и в умствено отношение, и в духовно отношение той ще иска да вземе твоята енергия. (22/стр.291)

Окултният закон гласи тъй: Не противодействай на омразата, понеже, щом противодействаш, ти даваш повече сила. Щом противодействаш, ти я признаваш за реалност... Мисли само за Любовта, говори само за Любовта, а остави омразата така да си действа. (22/стр. 290-291)

Работа кога почваш, никога се не колебай, поне-же там, дето има колебание, има разделение. А раз-делението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, ко-ято си предприел. (12/стр.180)

Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да из-вършиш. Твоето съмнение или двоумение, което из-питваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. (12/стр.133-134)

Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Жи-вия Бог, Господ на Виделината; и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат Неговите одобрения. Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съпри-косновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естес-тво. (12/стр.134)

Трябва да има някаква дълбока причина, на как-во се дължи туй вътрешно раздвояване на човека? Дължи се на това, че ние сме дошли в противоречие с Господа, с Великия закон. И когато човек всякога идва в противоречие с Божествения закон, повдигат се тия вътрешни мъки, туй раздвояване – умът му се смущава, не знае що да прави, обхващат го лоши мисли и желания, които не съставляват истинската Божия сила, и животът взема друга окраска.

(17/стр.117)

Само един начин има за правилно живеене: вся-ка дума трябва да има само един смисъл, всички ва-ши мисли, чувства и действия трябва да имат само един смисъл – човек не трябва да бъде раздвоен, да дава повод да тълкуват криво действията му.

(21/стр.251)

Приемеш в себе си някоя мисъл, но си казваш: „Дали съм прав?“. Казвам: Раздвоен си, затова няма да имаш никакъв успех. Замислиш да направиш ед-на къща или наука да учиш, но се колебаеш – няма да успееш, раздвоен си. (19/стр.440)

Има закон, който гласи, че щом се поколебаеш малко, не можеш да постигнеш онова, което искаш.

(7/стр.457)

Сегашните хора, светски и религиозни, мъчно успяват в живота си, защото се раздвояват. Те не слу-шат своя вътрешен глас, но се влияят от различни авторитети. (19/стр.490)

Когато искаш да приложиш един план и ако тво-ето съзнание е раздвоено, планът няма да успее. До-като си раздвоен в живота си, ти не си в правия път. Вярвай в невъзможните неща, то е Вяра. Ако вярваш във възможните неща, то е Знание. Вярвай в невъз-можното и ще го опиташ... Всички гениални хора се отличават по това, че са хора на Вярата – когато прилагат един принцип, нямат никакво колебание.

(7/стр.434)

Приложи Вярата, не падай в отчаяние

Във Вярата не може да има никакви противо-речия, тя изключва всяко съмнение. А вярванията допущат наполовина съмнения... Днес хората се въз-дигат, страдат и умират все от вярвания – светът е пълен все с вярвания. (20/стр.770)

Вярата е нещо Божествено, а вярването е човеш-ко... Вие вярвате, че сте слаби и че дяволът ви изку-шава; и че като съгрешите, не може да поправите грешката си. Това е вярване. (5/стр.387)

Вие имате слабостта – някой път се наежите против дявола и по негов адрес казвате много ра-боти. Не, не, благородство се изисква. Ще му кажеш: „Ти си един отличен работник, тъй разбираш, тъй вършиш“. Той е убеден, вярва в своето и иска да те убеди по един, по друг, по трети, по четвърти начин, дава ти доказателства... Тогава ти се убеждаваш и казваш: „Прав си ти“. – Обаче в Бялото Братство има други доказателства... Ние ще докажем кой принцип е прав – и едните вярват, и другите вярват, но вярата на едните се различава в много отношения от вярата на другите. (22/стр.75)

Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. (20/стр.132)

Всички говорят за дявола, оплакват се, пъшкат, страдат от проявите му. Ако хората престанат да говорят за него, а проповядват за Христа, досега щя-ха да станат светии. (19/стр.433)

Сегашните хора често говорят за дявола, за дя-волски работи и без да подозират, възприемат него-вите вибрации. Хората мислят повече за дявола, от-колкото за Бога. (10/стр.195)

Не препоръчвам да мислите за дяволите!

(14/стр.135)

Като дойде някое отчаяние, съмнение, обезсър-чение, нещастие, приложи Вярата... Вярата довежда до еликсира на живота. Но като дойде този еликсир, низшите същества ще излязат напред да те спънат, за да се отклониш. (7/стр.435)

Имайте вяра в себе си, един в друг – не само в себе си, но един другиму си вярвайте. Най-големите спънки, които аз срещам във вас, то е въздействие на безверието. Безверие, безверие! Сега туй, не че го създавате вие, туй безверие се налага от външния свят – вие го възприемате. (22/стр.194)

Трябва да се пазим от всички зловредни влияния и тогава каквото изпросим, ще ни се даде. И планини ще преместваме – това са пак хора, а не буквално планини. (4/стр.95)

Защо се е родило безверието? Защото идеята за Бога е била употребена за подтисничество. (7/стр.434)

Всеки човек е роден с идеята за Бога, но после, когато човешкото съзнание потъне в материята, та-зи идея се заглушава... Вярата е непоколебима сигур-ност, че има едно Висше съзнание, на което можем да уповаваме всякога. (7/стр.430,431)

Това, което повдига и изменя състоянието ти, е Вяра... Вярата седи в това: ако не разбираш нещата, да си кажеш, че ще ги разбереш, а не да се отчаеш и да мислиш, че от теб нищо няма да стане.

(7/стр.433-434)

Когато си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, постой така пет-десет минути и отчаянието ти ще мине. Кажи: „Господи, аз дойдох до едно безумие. Въведи ме в закона на свободата, за да мисля добре и правилно за в бъдеще“. (10/стр.219)

Всяка душа, така както Бог я е създал, е абсолютно свободна и никой не може да я заграби и владее. Да се заграби и владее тялото – това може, но да се заграби и владее душата – това е невъзможно. Ду-шата на човека е свободна. (15/стр.203)

Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в без-дната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш. Затова мисли добре, преди да си се отп-равил в пътя на тоя свят; да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скръб и отчаяние. (12/стр.180)

Ние искаме да дадем подтик на ония паднали души, които са в отчаяние, които страдат и са готови да умрат, искаме да им кажем: „Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ. Идем, дръжте крепостта, победата ще бъде ваша“. (13/стр.44)

Сегашното човечество е дошло до границата, къ-дето е Христос. Той се е наел да помогне на чове-чеството да си свърши всичката работа.

(21/стр.526-527)

Когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид онази мощна Душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде – така имен-но тя дава подтик на цялото човечество да върви нап-ред. (19/стр.20)

Издигни се над похвалите и обидите

Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато кажат върху вас всяка зла реч“. Не казва да се рад-вате, когато ви говорят много хубави неща, когато ви хвалят или посрещат добре, а „когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на небето“. Това е един велик вътрешен окултен закон. (13/стр.356)

Пита ме някой: „Дали прогресирам, или не?“. Ако го похваля или ако го укоря, ще му направя зло. Ако го похваля, ще дойдат лоши духове и ще кажат: „Има какво да се обира!“. А пък ако го укоря, те ще кажат: „Той е от нашите, да отидем при него и да му дадем съвет“. (7/стр.349)

Една сестра похвали пред мен друга сестра, тъм-ните духове чуха и от тогава нататък какви бели дой-доха на главата на втората сестра. Тъмният дух не може да търпи доброто. (8/стр.128-129)

Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. (7/стр.439)

Няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти прошепнат от Невидимия свят. (8/стр.91)

Не се хвали, за себе си не говори, понеже е гу-бене на време. (12/стр.181)

Похвалите карат човека да пада... Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа – това е едно мистично разбиране. Човек сам себе си не може да хвали.

(7/стр.440)

Ти, като ученик, като влезеш в едно общество и ако те обидят, трябва да дадеш вид в себе си, че не са те обидили. И най-лошите думи да ти кажат, да не подозираш, че са казали нещо лошо за тебе.

(15/стр.265)

Когато те обидят, ще мълчиш, никому недей казва това, само ти го знай; философия има в това... Когато някой говори против теб, той те връзва с въ-жета. И ако ти мълчиш, ако запазиш самообладание и спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен свещен огън, който изгаря въжетата, и се освобож-даваш; и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята. Но ако ти му отговориш, то-гава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въ-жета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани. (7/стр.455)

Някой като ти каже обидна дума, и ти – готово, кипваш. Да не им даваме оръжие, още повече – да ги обезоръжим, като им покажем добър пример; с добър личен пример ти сменяш техните състояния. Най-мъчно е да смениш състоянието на някого.

(7/стр.455)

За да трансформираме състоянието на един чо-век, трябва да намерим една добра черта в него. Щом я намерим, нещата сами се трансформират. Като държим в съзнанието си една основна добра черта на своя ближен, тогава можем да му помогнем.

(9/стр.284)

Когато те обиди някой, ако не изгубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обижда. А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки. (7/стр.362)

Представете си, че дойде някой ваш приятел и кръвно ви обиди – един изпит. Наблюдавайте в един месец време за колко минути, дни или седмици ще можете да превърнете тази обида или каквато и да е друга обида, и то не само че да не остане никаква следа от тази обида, но като чуеш отново да се про-изнесе тази обида, да се радваш, да ти стане приятно.

(22/стр.285)

Добре сте научили урока си, ако, след като ви обиди някой, в един час отгоре заличите тази обида... Христос казва: „Любете враговете си“ – това значи, че обида, казана от врага ти, да можеш да я пре-върнеш, защото той, като враг, като ти е казал тази обида, избавил те от едно голямо зло... Ако в един месец една обида не можете с вашата любов да я превърнете, вие не сте ученик, вашата любов е слаба, не е Божествена Любов. (22/стр.285)

Кажат ти например, че си лъжец. Когато изтъл-куваш тази дума, ти ще получиш нейната стойност и ще я превърнеш. Ако някой те нарече лъжец, ти лъжец може ли да станеш – не може. Ако някой ти каже, че си много добър, може ли добър да станеш – може. Следователно ти трябва да възприемаш и едната, и другата дума, защото това са енергии в света. (13/стр.356)

Какъвто и да ви нарекат, ще имате Бога пред себе си и ще кажете: „Аз живея в Любовта!“. Живеете ли в Любовта, никой не може да ви оцапа. Кажете: „Аз живея в Светлината!“. Живеете ли в Светлината, никой не може да ви заблуди. Кажете: „Аз живея в Истината!“. Живеете ли в Истината, никой не може да ви направи зло. (13/стр.356)

Да работиш върху себе си, това значи да бъдеш свободен от отрицателните мисли и чувства, да не даваш ухо на тях, да не те засягат – кой каквото иска да каже за теб, да бъдеш свободен. Каже ли ти някой една обидна дума, не се обиждай, но разгледай я като химик, за да видиш каква положителна сила крие в себе си. Външно може да е обидна, но вът-решно тя съдържа ценен елемент – той трябва да се извади и разумно използва. (19/стр.129)

Добрите духове, когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, за да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната ду-ма, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, ко-ито се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда – той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Някой обижда, като мисли, че казва Истината. Той трябва да знае, че Истината се отли-чава с едно качество – тя носи Свобода за човешката душа. (19/стр.19)

Всеки един от вас се терзае, защото няма смире-ние. Например някой ви погледне накриво и вие се докачите... Трябва да имате доблестта на онзи госпо-дин, на когото един приятел му казал: „Ти си вага-бонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил, че не казал всичко. (11/стр.53)

Някой ви обиди, ...кажете: „Заслужавам тая оби-да“ – значи, вие отговаряте на отрицателната вели-чина с отрицателна и така получавате положителна величина – който ви е обидил, ще започне да се извинява. Така вие се домогвате до оная Велика Ис-тина, при която хората престават да ви обиждат.

(21/стр.108)

Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме сво-ето повдигане. (7/стр.357)

Ако обиденият от изневяра мъж каже, че ще от-мъсти на своя съперник, неговата закана е силна ка-то молитва, той се заканва и успява – и Ангелите, и Херувимите му помагат да си отмъсти. Но ако мъ-жът е готов да прости и да прояви Доброто, тоя мо-мент е по-силен от отмъщението – цялото Небе и Бог му идват на помощ. (20/стр.217)

Всеки един от вас ще бъде положителен в Доб-рото, няма да казваш: „Аз ще му отмъстя“, но ще казваш: „Аз ще му се отплатя с Любов, аз ще му се отплатя с Истина, с Правда, с Добродетел, с Милосър-дие, тъй ще му се отплатя!“. И само по този начин енергиите, тия сили може да се трансформират от едно състояние в друго. (22/стр.298)

Бъдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите от нея. Няма по-голямо изкуство от това – да се поставиш по-горе от всяка обида и да я заместиш с добри мисли. (20/стр.340)

Много мъчно е да простиш, не само да простиш, но да забравиш, не само да забравиш, ами помен да не остане на това място и там, дето са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите. (22/стр.146)

Бог казва: „Не си отмъщавайте, защото Мое е отмъщението!“. Забрави всичко и върви напред! Това не значи, че като минаваш покрай кучетата, няма да чуваш техния лай. Ще чуваш, но ще знаеш, че този лай не е заради тебе. Нима всичко, което става в едно село, е заради мен? Не е заради мен. (15/стр.265)

Тия състояния, които усещате по някой път, те са по внушение. Например ще дойде някой да те убеди, да ти казва: „Ти му дай да разбере, докажи му, че си добър човек, че не си простак; ще се урони твоят престиж, свий юмрука си и се покажи тъй, че да треперят всички наоколо ти“. В същото време ти дойде друга мисъл от Бялото Братство и ти казва: „Не, постъпи според Любовта си, не обръщай вни-мание на това – считай, че то не е за тебе“.

(22/стр.291)

Христос казва: „Прости им, защото не знаят що правят“. Това значи, че Той не иска да има връзка с хората, които Го насилваха, не иска да останат неп-риязнени чувства в Него към тях. Защото връзките, създадени от неприязнените чувства, не са в наша власт и когато искаме да ги развържем, трябва да дойде някой от вън да ни развърже. (7/стр.141)

Правете връзки, при които сами да се връзвате и отвързвате. (7/стр.371)

Не казвам да нямате връзки, но да бъдат такива, че когато пожелаете да се развържете, сами да пра-вите това. Има връзки, при които човек не може да се развързва, трябва да дойде някой отвън, да го развърже – това са лошите връзки; добрите връзки са тези, при които човек сам се връзва и сам се раз-вързва. На Земята човек не може без връзки, но тряб-ва да бъде внимателен, да знае какви връзки прави.

(20/стр.641)

Христос има ключовете на смъртта и на ада

Вие трябва да знаете, че не живеете за хората, но за Бога. Може би с всичко, което се случва в жи-вота ви, Господ е решил да ви изпита. Той казва на някои да ви обидят. Казва: „Кажете на този светия една обидна дума!“. Щом това нещо е от Бога, вие трябва да го издържите с радост. (15/стр.266)

Има деца на греха. Хора, които се обиждат, аз ги наричам деца на греха. Щом се обиждат от най-малките работи, деца на греха са. А хора, които пре-търпяват всичко заради Любовта, наричам ги деца на Любовта. (13/стр.66-67)

Иди при извора, за да видиш как постъпва той. Колкото и да го ругаеш, както и да постъпваш с не-го, той си тече и непрекъснато дава. Той носи Лю-бовта и казва: „На никого не се сърдя, от никого ни-що не искам“. Колкото и да го калят, той сам се чисти. (13/стр.382)

Свободен човек е оня, през който тече широката, велика Божия Любов – той е извор, който няма кран и постоянно тече. Казваш: „Искам да бъда сво-боден“; докато имаш кран и течеш от време на време, не може да бъдеш свободен. „Кога ще се ос-вободя?“ – когато се съединиш с великия Божествен закон и Христос заповяда от горе да се махне кранът и да потече повече вода през теб. (21/стр.252)

Та от мое гледище, аз не се обиждам от хората. Като ми забие някой губерка, аз не че не чувствам – не, аз чувствам болка, много дълбоко я чувствам, но си казвам: такъв е Божият закон, трябва да се носи. Заради мене са носили, аз за другите ще нося. Това е християнството – един изпит. Когато ти из-питваш туй жило, Христос, Който е жив, ти казва: „Не бой се, Аз ще ти покажа Истината, тази отрова не ти е потребна“. (10/стр.321)

Христос казва: „Имам ключовете на смъртта“. За тази именно отрова говори Той, от която ние сами се умъртвяваме – не знаем как да изваждаме от-ровата. Срещне те някой човек, забие ти отрова, срещне те друг – също ти забие отрова и ти най-после казваш: „Няма какво да се прави, ще се мре“.

(10/стр.321)

И после казват: „Отиде в Царството Божие“, то-ва е залъгване. Свещеникът не трябва да го залъгва, а да извади всичката отрова от неговата душа, трябва да му каже Истината... Този ад, тази смърт ще се отнеме от Божията Виделина, ще се отнеме тази от-рова и ще остане това живото, което носи живот.

(10/стр.321-322)

Ние, хората, живеем като затворници – всеки страда, всеки е чужд за другите и целият живот е изплетен от тъги и скърби, смехът е само на повър-хността и когато я разбуташ, ще видиш разочарова-ние. Но благодарение на Невидимия свят утихват бурите. (8/стр.93-94)

Ако се живее още три века така, хората ще се задушат. Ето защо Невидимият свят иде да помогне на съвременното страдащо човечество. Забележете – всеки ден, още със ставането си от сън, ви идат светли нови мисли. (10/стр.258)

Когато ми изпрати някой човек една мисъл, чрез тази мисъл той ме обновява. Друг път с някой човек постъпя зле, нахокам го, но този човек тихо и спо-койно ме погледне и си замине. Аз казвам: „Този човек ми направи едно добро, защото взе от мене онези нечистотии“. Следователно, когато се правят някои общества, те не се правят за благо, а само за улеснение да не би ние да се задушим. (10/стр.320-321)

Защо страдаме? Защото Бог е дошъл между хо-рата и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в бла-женство за тялото, но душата им ще бъде поробена.

(19/стр.415-416)

Христос казва: „Радвайте се, защото сега се откри Духовният свят, има път, по който да минават от един свят в друг. (...) Радвайте се, защото новото зна-ние, което ще дойде, ще освободи хората от това роб-ство, в което сега се намират“. (16/стр.69,73)

Откъдето и да дойде Свободата, тя е Божествена сила – всеки, който идва при вас с желание да ви освободи, е пратен от Бога. (21/стр.251)

Само онзи може да говори за Свобода, който е скъсал веригите на смъртта. Докато е неин роб, нито свободата му е Свобода, нито любовта – Любов.

(20/стр.59-60)

Христос казва: „Радвайте се, няма смърт. Вашето бъдеще е велико, вашите души са предназначени за друг един Божествен свят“. (16/стр.82)

Страшно е положението на човека, когото Хрис-тос е напуснал – той е в състояние хопити (уязвен), т.е. надмощие на плътта... При това положение връз-ката между човешката душа и Бога се прекъсва и настава това, което се нарича втора смърт.

(19/стр.197,192)

Ако дяволът дойде при вас и ви иска целувка, ще му дадете ли? Не му давайте, защото той носи про-каза и смърт. Той ще отдалечи душата ви от Бога, ще изгубите всичко ценно в себе си и ще минете през втората смърт. (19/стр.201)

Който се отдалечава от Бога, сам се осъжда на смърт. Един е Бог, ние сме Негови удове. Един е Христос, ние сме Негови удове. (20/стр.528)

Според мнозина смъртта е конвулсия, гърчене, агония, мъчение и т.н. – това са фиктивни неща. Физическата дреха на човека се отделя от духовната, но това не е смърт. Може да внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без да умре в действителност; когато се освободи от чуждата мисъл, той сам ще се убеди, че е жив и здрав. (20/стр.56)

Преди всичко смърт не съществува – човек не умира, но минава от едно състояние в друго... Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Лесно е умирането, но страшно е, когато дойде втората смърт. (19/стр.201,197)

Смъртта е процес на човешката мисъл. Когато дошъл на Земята и разбрал, че всичко, което го заобикаля, е Божие създание, човек пожелал да нап-рави нещо и в заключение работил за създаване на смъртта, т.е. на почивката. Сегашният човек се стра-хува от смъртта, без да се замисля върху нея като свое изобретение – как може да се страхува човек от собственото си изобретение? (20/стр.56)

Христовото учение отрича всякакъв ад, всякакъв пъкъл. Адът е човешко изобретение, човек сам го създава и сам влиза в него. (20/стр.588)

Хората сами са създали ада – там живеят души, които не са издържали изпита си. (21/стр.104)

Когато се уравновесим, когато дойдем да разби-раме какво желаем, какво искаме и знаем как да ре-агираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на Земята колкото време ис-каме – сто, петстотин, хиляда години – и ще можем да заминем пак, когато искаме, от нас ще зависи.

(17/стр.226-227)

Христос казва: „Аз имам ключовете на ада и на смъртта“. В туй седи Христовото учение: да разбираш тези закони, тоест да разбираш законите на силите, които съществуват в нас, за да можем да живеем дотогава на Земята, докогато искаме, а не – когато хората искат, да ни изпъждат вън от този свят.

(10/стр.315)

Ключовете на ада са дадени на Христа. Когато е въпрос за вашия ад – вътре във вас, ключът се държи от Христа и тогава се отнесете до Него, а вие търсите да отворите с шперц. С никакъв шперц не можете да отворите. (9/стр.115)

Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е ре-шен въпросът. (13/стр.291)

Турете Христа за глава на вашето царство

Дръжте се за Бога – Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си, дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя – никой не е в състояние да скъса тази нишка освен вие сами. Без нея не същес-твува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена – дълго време ще плаче и скърби тя, до-като дойде някой Ангел от Небето и завърже скъ-саната нишка. (19/стр.348)

Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като пая-жина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удър-жи... Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст, казвам: „Нали казваш, че съм ти Учи-тел, ти ме обичаш, хвърли се долу“... Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя. (13/стр.121)

Аз съм дошъл да изпитам Любовта ви. (22/стр.150)

Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете! (8/стр.110)

Астралният свят е вече очистен от низшите ду-хове – вързани са и затова са безсилни. Ето защо не изпитвайте страх. То е все едно да се въртят около вас лъвове, тигри, вълци. Нахвърлят се, но нищо не могат да направят, понеже са вързани и безсилни.

(9/стр.111)

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал ня-кои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят. Но Бог, Който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е бла-гославял, Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за Добро. (12/стр.140)

Друг е бил досега господарят на света, но днес той е вързан. Той трепери сега, страхува се, съжалява, че е изгубил властта си – ще го изпратят долу, в низшия свят, да се научи да работи. Той е ял и пил, но работа се иска от него – друго спасение няма. Щом е вързан главният господар, с малките госпо-дарчета лесно ще се справите – всеки ще върже мал-кото господарче в себе си и ще го тури на работа.

(18/стр.247)

Човек, като знае законите, може да впрегне един низш дух на работа. (7/стр.340)

Съществата от Невидимия свят, които са около теб, са две категории: едни по-горни, а други по-дол-ни; от по-горните ще се учиш, а по-долните ще впрег-неш на работа. (7/стр.346)

С наше някое добро качество привличаме един добър дух и той ни помага. Като унищожим това си качество, той ще си отиде и ще ни остави. На доб-рите духове ще се молим, те са по-висши от нас, а на лошите духове ще заповядваме. (4/стр.115)

Турете Христа за глава на вашето царство и вър-вете по Неговия път – само така Ангелите ще ви бъдат приятели и вие ще ходите в Светлина. Това иска Бог от всички – слушайте гласа Му и бъдете готови да изпълните Неговата Воля. Дошло е време вече за скъсване връзките със стария господар и да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. (18/стр.247)

Христос е прекъснал връзката
между плътта и дявола

Бог в света може да направи всичко, каквото ис-ка, а нас никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. Няма никаква сила, нито го-ре на Небето, нито долу на Земята, която да може да ни застави да направим това, което не искаме, сле-дователно в това отношение ние сме силни.

(21/стр.452)

Абсолютно дяволът няма никаква власт над вас. И когато човек греши, той греши, защото иска да гре-ши. (5/стр.387)

„Както съм свободен да съгреша, така съм свобо-ден сега да поправя погрешката си“ – това е харак-тер! (5/стр.387)

Сега вие се колебаете и се тревожите да не би да съгрешите утре. Откъде допуснахте, че ще съгре-шите? Каквато е нагласата, това и става. (9/стр.224)

Човек в разбирането си трябва да бъде безпоща-ден – абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно.

(7/стр.361)

Допуснете ли едно изключение, дяволът е сложил малкото си краче, колкото микроскопично и да е то.

(21/стр.383)

Всички причини за нашите нещастия започват все от микроскопически поводи. (10/стр.232)

„Мъчно е да се изпълни Волята Божия“ – Веднъж имате ли такова съмнение, то е от лукавого. Трябва да се изпълнява Волята Божия заради Господа, а не заради света. (3/стр.173)

Няма сила, която може да ви препятства в из-пълняване на Божията Воля. Както Бог е всесилен и свободен да прави добро, така и вие сте ако не все-силни, поне силни и свободни да Го подражавате.

(20/стр.487)

Аз искам да зная какво върши дяволът днес в до-мовете ви, в сърцата ви, в душата ви. Да, вие сте ста-нали негови приятели, откупвате се, маскирате се, но трябва да кажете веднъж завинаги: „Махни се, остави душата ми на мира!“. (11/стр.36)

Изпъдете този дявол, който е обсебил всинца ви. Доста вече осем хиляди години слугуване и робство на него! Кажете на този дявол: „Вън! Ще си вземеш всичките партакеши и пари!“. Да излезе на двора, но вътре в душата ви да не остане ни помен от него; кажете му: „Ако ти не излезеш, ние ще излезем“. Много пъти дяволът не се съгласява да излезе и ти започваш да правиш договор с него, да се помиряваш – не, свърши веднага с него! (20/стр.500)

Горко ти, ако лукавият се вмъкне и загнезди в теб и адът направи път до твоята душа. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. (12/стр.190)

Дето не е Бог, там е дяволът. Когато някой каже „дявол ме гази“, аз разбирам какво иска да каже. Ако Господ е в твоето сърце, дяволът не може да те гази. (17/стр.270)

Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него“. Дявола Земята не може да го побере, че в тебе ще влезе! Вие имате смешно понятие за дявола. Той ни-кога не се излага. Той е толкова умен, че никога ня-ма да влезе в тялото ви. (14/стр.197)

Че какво разбирате за дявола? Той е отвън. Какво ви смущава този дявол? Седнете да се молите и сму-щава ви дяволът. Но той не може да ви смущава, ако не е влюбен във вас и ако вие не сте влюбени в него; не можеш да имаш връзка със злото, ако то не те обича и ако и ти не го обичаш. (5/стр.367)

Христос е прекъснал връзката между плътта и дявола и той няма място у вас, освен ако го поканите.

(3/стр.158)

Дяволът не ни пипа отвътре, само отвън ни пи-па... Казвате, че имате вътрешни изкушения... Изку-шаваш се от яденето, то е външно. Изкушаваш се от една дреха, тя е външна. От каквото и да се изку-шаваш, то е външно. Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене“. Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън. (14/стр.198)

Когато ви дойдат изкушения, не мислете, че дя-волът е влязъл във вас. Когато влезе този крадец, вие почувствате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мислите добре и да чувствате добре. Трябва да се борите дотогаз, докато станете тих и спокоен, не казвам индиферентен. (4/стр.136)

Ако вашите мисли и чувства бягат от едно място на друго като овце, трябва да сте на поста си и да знаете, че крадецът е близо до вас. (20/стр.787)

Докато е млад, човек е готов да се жертва за чо-вечеството, да работи за тържеството на великите идеи, но... постепенно се отказва от идеите си и за-почва да мисли повече за себе си, отколкото за дру-гите. Крадецът пак му нашепва: „Един път ще жи-вееш – яж, пий и весели се, това ще ти остане“. Вслушайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа... Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания. (19/стр.422-423)

Страшен е този крадец – той съсипва домовете, съсипва вашите дъщери и синове, ограбва благород-ните и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тях. Защо няма да излезе нищо, защо се поддават на внушенията на крадеца? Човек е съз-даден по образ и подобие Божие, следователно той носи в себе си всички условия и възможности да се развива. (19/стр.425)

Крадецът се явява и при мен и започва да ми говори, че аз съм изпратен от Бога. Какво съм аз – зная, не се лъжа от неговите приказки. Важно е той сам да си отговори от Бога ли е, или не. Като казва за мен, че съм от Бога, той прави опит да разбере може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае можем ли заедно да обираме хората. (19/стр.425)

Срещате някой светски човек, здрав, червен, жизнерадостен; щом стане християнин, веднага отс-лабва – защо? По-рано крадецът го е кредитирал; сега, като вижда, че го губи като свой клиент, той го изоставя и му казва: „Господарю, време е вече да плащаш“. И започват да се изреждат полици една след друга. И той плаща една полица, втора, трета, и като не може повече да плаща, фалира. Крадецът е кредиторът на хората – от осем хиляди години той ги обира... Едно трябва да знаете: докато не изгубите това, което сте наследили от вековете, ни-що ново не можете да спечелите. (19/стр.427)

Вие били ли сте под осъждението на прокурор-ството на дявола? Всички светии са били съдени, ка-то им се изнасят обвинителни речи, факти, факти... Ще му кажеш тъй: „Вземи си стоката! Всичко туй е твоя стока, аз не ти искам парите. Пък аз наново ще работя. От всичката твоя стока аз се отказвам...“. Най-доброто е – ще скъсаме всичките полици, чес-тно, няма да искаме ние да го излъжем. (5/стр.162)

Христос е по-реален, отколкото сте вие

Решил съм вече да скъсам конците на всички лъжци и крадци – ще им изпратя такава Светлина, че да не могат да се поберат в кожите си. Срещна ли някой крадец, ще му кажа: „Долу маската, при-ложи Христовия закон, който изисква взаимно по-читание и уважение към всички хора!“. Това значи почитание на Божественото начало както в себе си, така и в своя ближен. (19/стр.432-433)

Христос казва: „Огън дойдох да туря в света!“. Като се запалят хората и почнат да горят – щом всички хора почнат да горят – светът е вече на поп-равяне. Вече две хиляди години, откак е запален све-тът, и все го гасят. (14/стр.246-247)

Много пъти са били запалвани човешките умове и сърца, но крадецът всякога ги е загасвал. Свършва се царството на крадеца, иде вече неговият край. Той няма да изчезне, но Светлината в човешките умове и сърца ще се увеличи, и хората ще го поз-нават. (19/стр.433)

Едната половина в човека е Христос, а другата – крадецът. Всеки трябва да се откаже от крадеца и да остави в себе си само Христос, Той да работи... Досега крадецът е бил невидим в човека и се е проя-вявал тайно. От сега нататък Христос трябва да ста-не невидим, а крадецът – видим, т.е. да излезе вън.

(19/стр.430)

Човек се ползва от невидимото, а не от видимото. Човек се ползва от светлината, от водата, от храната, когато те станат невидими за него – те проникват в тялото му и принасят своята полза. Днес всички хора искат да видят нещата; могат да ги видят, но няма да се ползват от тях. (19/стр.430)

Ако искате да запазите живота си, стремете се да бъдете невидими. Агнето е здраво и кожата му е цяла, докато вълкът не го е видял; щом го види, жи-вотът му е в опасност. Който иска да се запази чист на Земята, пак трябва да бъде невидим. (19/стр.431)

Дадете ли място в сърцата си за Христа, вие сте се справили с крадеца, от когото се страхувате. Бъ-дете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи. Проявявайте Доб-рото, но бъдете будни към злото, което всеки момент ви дебне. Иде време, когато злото и крадецът, и дя-волът ще се обезсилят. (19/стр.435)

Христос иде в света и носи такава Светлина, пред която нищо не може да се укрие. При тази Свет-лина и вие ще прониквате в хората, но и те ще проникват във вас. Бог е насочил погледа си към всички и прониква в тях – няма да остане гънка в човешката душа, която да не се освети от този пог-лед. (19/стр.434)

Съвременните хора бягат от Христос, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е наш приятел. (9/стр.18)

Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае. Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа. (19/стр.167-168)

Вие мислите, че дяволът е лош; аз ще говоря добре за него – някога и той е бил добър, но паднал и сгрешил. Ще възразите: „Казано е в Писанието да се противим на дявола, на злото в света“. Това значи: търкай дявола, докато прогледне и види Светлина пред себе си. Щом дойде Светлината в ума му, той ще се откаже от кривия път. (10/стр.17)

Време е вече и дяволът да се покае... Когато Хрис-тос казва, че иде да даде живот, Той има предвид всички живи същества – Той носи живот и на хора-та, и на крадеца в тях. (19/стр.435-436)

Христос е тук не като физическа личност, а като Духовно, Невидимо Същество. Макар и невидим, тоя Христос е по-реален, отколкото всички вие, които присъствате тук. (20/стр.552)

Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реал-ност дяволът съществува, но не и като абсолютна ре-алност. За себе си казвам: аз не се плаша от отно-сителната реалност на нещата. (10/стр.198)

Бог е Великата реалност. Той е невидим, защото вие сте Го направили такъв – вие се движите в про-тивоположна на Него посока. (21/стр.107)

Има магнетизатори, които, като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му казват, че щом дойде дотам, ще срещне стена. И хипнотизираният действително не може да я премине, докато вие не виждате там никаква стена – духне ли магнетиза-торът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората – просто една ли-ния; и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. (18/стр.191-192)

Що са тревогите, смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.

(12/стр.171)

Същинското зло не сте го опитали, знаете му са-мо сенките, затова не се обезсърчавайте. Всички са еднакво надарени, но не са работили. (7/стр.360)

Днес проповядвам за невидимия Господ, Който не е в сенките на нещата, но в тяхната същност.

(19/стр.434)

Не мислете, че ви проповядвам някаква религия, да ме пази Господ от това. Аз ви проповядвам едно Божествено Учение, върху което се основава бъде-щият строй; това Учение се крепи върху разумните закони на Природата... Божественото Учение не е ново, не го изнасям сега, аз само правя превод от великата книга на живота. (20/стр.632)

Днес никой не може да обере и разпне Христа – всеки, който проповядва Божественото Учение, е неуязвим. Божественото Учение е неделимо – то е било в миналото, е и сега, ще бъде и утре. Следователно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва и кой ще го проповядва утре, не е важно – Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи, следователно никоя сила не е в състояние да го победи. (20/стр.149)

Казват: „Ще те разпнем!“. Кое ще ми разпнете – мислите ли, че като убиете тялото ми, ще ме пре-махнете? Аз не живея в тялото си – тялото ми е привидна маска. (20/стр.631-632)

Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал... Казват, че това Учение е ново, но то е старо и ново, то е винаги едно, то е Божествено! Тази Светлина ще залее света и каквото и да правят, не могат да я загасят.

(7/стр.313,319)

Ý

ВЪЗВИШЕНИЯТ СВЯТ И НЕГОВИТЕ ВЛИЯНИЯ

Светлите духове са помагачи на човечеството

Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си; те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството, те носят Новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. (19/стр.86)

Под думите Светъл дух разбираме Същество, ко-ето е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Светлите духове разбират пътя, по който съвременните хора вървят, и могат да ги упът-ват. Благата на физическия свят се дължат пак на Светлите духове. (19/стр.74)

Подложете Учението на опит: направете дишането си ритмично; внесете в сърцето, в душата, в ума и в Духа си, както и в подсъзнанието, съзна-нието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си подти-ка да видите тези Същества и вие ще ги видите. Ко-гато ги видите, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са Същества благородни и тъй високи в своите постъпки, и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием и ще ви изпратят в този свят да носите Новото учение. (20/стр.790)

Тези Същества са по-умни, по-интелигентни от вас – те са усвоили законите, които напътват нашия живот, и действат между нас. Каквото и да мислите, каквото и да проектирате, те са между нас – вие сте под тяхно влияние. Например мислите как да разрешите един въпрос – те се борят и го разрешават.

(20/стр.789)

Има души, има духове от Невидимия свят, които тайно горе, от Небето, напущат своето положение и помагат... Те ти подобряват положението, а ти каз-ваш: „Някой щастлив момент е дошъл“. (13/стр.129)

Има неща, които са невъзможни за нас, а са въз-можни за други Същества, които стоят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества; има и други хора, които вие не виждате, материални хора са. И по някой път българите казват: „От тия, го-лемите хора, се урочасва“; ама че на някого от тях може да му се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко – уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. (21/стр.685)

Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива. Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми и аз кажа: „Не ме безпокой!“ един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, тя като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв еле-мент ме притисна“; не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо дру-го; не е добре да безпокоим главата на някой умен човек. (21/стр.685)

Не мислете, че тези хора са сенки – те са реални хора, материализирани, облечени с тела; има начин да говорите с тях... По отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките.

(20/стр.789)

Когато дойде светла мисъл в теб, едно Висше Съ-щество те е посетило и ти е оставило едно благосло-вение. Тази мисъл ти е подарък. Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл са все дар от тези Същества и от Бога. Ако обръщаме внимание на тези мисли и чувства, то вече ние правим връзка с тях. (7/стр.399)

Това слънчево време ознаменува, че много Свет-ли духове са слезли от Невидимия свят... Една сестра каза: „Учителю, днес чувстваме особен подем в нас, като че ли сме в Рая“. Една група Напреднали Същес-тва слязоха да работят на Земята и минаха през Ел-Шадай, и вие използвахте тяхното влияние. А те слизат на Земята като работници. (8/стр.107,127)

Ние ходим из тези места и много Същества ид-ват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тези неща, може да ви се виждат фантастични. Тези Същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки се вземат от тяхна страна! Толкова внимателни са те! После в тези местности има отровни насекоми – ще отровят живота ви. Но тези Същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при нас, об-разуват вятър и ги разгонват. (13/стр.412)

Ние трябва да разгледаме цялата Природа като проява на дейността на Разумните Същества и по този начин да влизаме в мистично общение с нейния вътрешен живот, който е живот на тези Напреднали Същества, и в тях да виждаме изявление на Бога. Друг начин за влизане във връзка с Напредналите Същества е четене на Евангелието, четене „Деянието на апостолите“ и на други свещени книги. За Нап-редналите Същества Писанието казва: „Те са слу-жебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие“. (7/стр.399)

Вие сте заобиколени с цял един свят от Същества с разни степени на интелигентност – те са пратени да служат. Тук сте на пансион; колкото по-дълго вре-ме живее човек на Земята, толкова да учи и да се радва. (9/стр.207)

Сближението с Напредналите Същества е опасно, ако не си подготвен

За влизане във връзка с Висшите Разумни Същес-тва най-добрият начин е човек да се стреми да служи на Бога. Като Му служи, това е единственият начин да дойдат при него Съществата и да му помагат.

(7/стр.407)

Когато човек се посвети, в него обитават вече духове от Невидимия свят и като живее, той трябва да се съобразява с порядките на Невидимия свят, иначе ще бъде напуснат от тия духове. (4/стр.94)

Когато човек прави погрешки, той изгубва усло-вия да бъде във връзка с Висшите Същества.

(7/стр.134)

За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, да свикне към новите трептения... При влизане в Невидимия свят трябва да има Учител, за да ръко-води работите. Това е една област, в която човек, ако влезе без ръководство, ще се уплаши. (7/стр.400)

Някои казват: „Да събудим този човек“. Хубаво, но ще се повреди. Защо? Защото влиза в атмосфера на сношение с известни елементи, на които не може да издържи. (11/стр.59)

Когато влезе в езотеричната страна на живота, човек ще влезе в общение с Невидимите Същества и трябва да бъде много внимателен, да не би да е способен на най-малката отрицателна мисъл – не-доверие, съмнение, колебание... Влезе ли там, тогава ще се сближи с много Същества, а всяко сближение е опасно, ако човек още не е готов и изпраща отри-цателни мисли и чувства. (7/стр.403)

Понеже сте по-чувствителни души, вие притег-ляте отрицателните страни на света. Вие сте в със-тояние да ги приемете и то е опасно. Един окултен ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смуче отвън. Затуй той трябва да бъде положителен в Любовта, за да може от нея да привлича добрите качества, а злото да изхвърля настрана. (22/стр.194)

Ние, съвременните хора, сме заети само с отри-цателната страна на живота. И каквото и да ни се каже, ние сме толкова чувствителни, понеже сме болни: нищо не можем да вземем в добър смисъл – всяко докосване, всяко говорене. (21/стр.777)

Ние си говорим на един неразбран език. И вие даже една хилядна част не разбирате от това, което говорим; и от онова, което вие бъбрите, и аз една хилядна част не разбирам. Разбираш Учителя си са-мо тогава, когато си във връзка с тази Велика Любов и в душата ти само тогава има общение с него.

(22/стр.148)

Започне ли Духът да говори във вас, ще бъдете внимателни да имате един стремеж нагоре, да раз-бирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава Духът във вас всичко ще ви обясни. (22/стр.179)

Човек трябва да бъде една среда, през която Бо-жествените сили да минат без никакво съпротив-ление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. (8/стр.182)

Трябва сега да поставите на първо място Божията Любов, като принцип, и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата душа, като изгладите по възможност всички противоречия, ко-ито се създават умствено между вашите братя и вас самите. (6/стр.373)

Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и чувства и да ти стане всичко приятно, да няма за теб нищо неприятно – и точно тогава ще се яви Ангелът и Природата ще ти прого-вори. (7/стр.401)

У вас може да проблесне проявата на Висшите Същества при един красив ден, при едно красиво време, при слизането на тих ветрец, при ромоленето на планински ручей, при прехвръкването на пойна птичка. Техният живот е толкова възвишен! (7/стр.410)

Върху всеки човек работи
едно Светло Същество

Оставете се на влиянието на Разумните Същества, които работят днес в света. Те правят преврат в чо-вешките умове, те носят великите Божествени идеи за братство, равенство и свобода. Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират. (19/стр.345)

Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле виждат горе Истината,... оставят наст-рана заблужденията и проповядват Новата идея – братство между всички народи. (9/стр.64)

Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в себе си да стане нейно дете. За синовете на Шестата раса всичко е възможно, докато за синовете на Пе-тата раса всичко се постига с пушки, топове и на-силие. Разликата между двете раси се състои в това, че докато Петата се мъчи да установи ред и порядък в света чрез закони, то Шестата възстановява реда чрез Любов и Свобода. (9/стр.87)

На сегашните хора какво им трябва? Тям им трябва Вяра и Любов. За да имаме Любов, трябва Бог да живее в нас, а за да имаме Вяра, трябва да живеят Ангелите в нас, които се отличават със сме-лост, и в тях не съществува думата „не мога“. Хората трябва да се събират с Ангелите и те ще им покажат къде е пътят. (4/стр.139)

Когато искаш да усилиш волята си, ще извикаш един Архангел, а той е мощен, силен. Това е един закон, който работи чрез внушение. Каквито мисли имате, с такива Същества се свързвате... Нашите мис-ли и желания стават точно такива, за каквито Същес-тва в дадения момент мислим. (3/стр.132)

Аз познавам Напредналите Същества, понеже ги обичам... Като ги обичаш, всичко ще направят, всичките ти работи ще уредят; ако не ги обичаш, ще минат и ще заминат. (7/стр.384)

За да видите един Ангел, вие трябва да имате разположението на един Ангел. Когато обичаш ня-кого, той е готов да те срещне. Ангелите обичат мно-го да правят познанства. Но като видят учениците при сегашното състояние, те не обичат да говорят.

(22/стр.134)

Когато хората живеят по Бога, тогава Ангелите ги обичат. (8/стр.84)

Има Ангели, с които човек не може да влезе във връзка, а има Ангели, с които може. Именно тези, които дойдоха при Христа да Му служат, с тях човек може да влезе във връзка. Някои от тях са на Земята в плът като адепти, махатми и прочее. (8/стр.86)

Опитната школа почва, когато се привлече по-мощта на Съвършените Същества, които разполагат с всичко. И добрите хора всякога имат условия да влязат в контакт с тях... Сега хората имат общение с Ангелите и Архангелите, а със Същества от по-вис-ши йерархии нямат толкова. (8/стр.81)

Никой не може да апелира за помощ направо към Господа; ще вървите постепенно от една йерар-хия към друга, докато най-после стигнете до Госпо-да, където всичко става моментално. (21/стр.526)

На Небето никой не може да чуе Божия глас – ако там можеше да се чуе гласът на Бога, никой не би дошъл на Земята. Даже и Възвишените Същес-тва се стремят към Земята с единственото желание да чуят тоя глас – те са готови да страдат, да се мъ-чат, само да чуят Божия глас. (21/стр.214)

Никога не може да дойде най-великото благо, ако нямаш страдание. И Христос никога не щеше да има това влияние върху хората, ако нямаше стра-дание. (8/стр.123)

Велики Духове слизат в ада да помагат на пад-налите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, за да работи за изкуплението на падналите и изостанали същества. (19/стр.436)

Един Ангел, когато се въплъти между хората ка-то човек, ще усети голяма неприятност и страдание... Той се въплътява от голяма Любов, за да се запознае с хората, и от една страна, губи, но от друга – печели.

(8/стр.82)

Много Ангели и адепти, облечени в костюми на обикновени хора, се срещат навсякъде по Земята – в големите градове като Лондон, Париж, Берлин, София и други. На вид са обикновени хора, но дават насока на всички същества и са капацитети по разни въпроси. Ангелите са заети с хората, но с най-въз-вишените им мисли и чувства, а с по-долните им чувства са заети други същества... Ангелите се инте-ресуват от хората по единствената причина, че Гос-под се интересува от тях. (8/стр.83,84)

В човека има нещо Божествено. Ангелът го виж-да и това Божествено привлича Ангела към човека.

(9/стр.210)

Ангелите постоянно ни говорят и трябва да при-викнем на техния език, да го разбираме. Когато чо-век се обезсърчи или отчае, един от тези Ангели до-хожда близо и му проговаря: „Не се отчайвай, не се обезсърчавай, Бог е вложил доста дарби в теб и ако ги разработиш, ще свършиш учението си с успех“.

(8/стр.86)

Като гледат хората как не се чувстват щастливи и как не им иде наум да разрешат задачите си при всичкото това благо, което Бог им дава, Ангелите скърбят... Ангелът, като гледа човека, казва: „Как не му стига умът?“. Поискай помощ от Ангела и той ще ти помогне. (8/стр.82)

Ангелите слизат да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дой-де чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл – като спите и като станете сутрин да чувствате една ясна мисъл. (3/стр.157)

Човек не познава Ангелите и не подозира, че ху-бавата работа, която върши, е с тяхно съдействие. Успехът се дължи на присъствието на някой Ангел в самия него. (8/стр.83)

Върху всеки човек работи едно Светло Същество и чака момента да се прояви. (9/стр.212)

Имате такова разположение, като че владеете целия свят; едно чувство така прекрасно, така бла-городно; имате един импулс да извършите Волята Божия – дошъл е Ангелът. (22/стр.134)

Спасител в света е само Бог

Право на Божествения Дух е да ни въведе в езо-теричния свят, това не е право на човека. Човекът трябва да се моли за тая цел и да чака. (7/стр.412)