Никой не трябва да упражнява влияние, ще ос-тавите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази Любов той ще се саморазвива. (4/стр.84)

Трябва да се оставиш под влиянието на цело-купната Природа, на Ангелите, на въздуха, на цело-купното човечество, а не на отделен човек да те мо-рализира. Не се отваряй много, за да не се изпариш и за да не изсъхнеш. Но не се и много затваряй, за да не затлъстееш. (8/стр.125)

В бъдеще няма да има господари, всички ще слугуват на Бога – единствения Господар на света. Мъжът ще остави жената да се проявява свободно, но и жената ще остави мъжа да се проявява сво-бодно. Никой човек няма право да препятства на свободата на когото и да е. (20/стр.152)

Само Любовта има право да влияе на хората.

(20/стр.77)

Ще ви изтъкна една черта на мъдреца. Той, като дойде при една бедна колиба, ще пита дали може да влезе и ако кажат „да“, ще остане, ако ли му откажат, няма да изпраща лоша мисъл, тяхното ре-шение е тяхно право. Мъдрецът ще счита за голямо престъпление да им се наложи. (7/стр.381)

Най-малкото ограничение на Любовта внася от-рова в човека. Да ограничаваме Любовта, това значи да ограничавате Бога в себе си... Оставете всеки човек да прояви свободно любовта си. (7/стр.149-150)

Изисква се един живот чист, абсолютно чист и свят... Да не въздействаме на Божията Любов, да не я използваме, т.е. тая Любов да минава през нас и нито едно зрънце да не вземаме – всяко да отиде по своето предназначение. (21/стр.752)

6. Паразитите причиняват неестествени състояния

Болестите са паразити,
които изсмукват от нас енергии

Сега идват времена на изпитания, времена тъм-ни, за които говори Писанието. Гневът Божий иде в света и хората тогава ще познаят има ли Господ, или не; има ли Правда, или не; има ли Любов, или не.

(16/стр.33)

Духовете, които сега идват в света, са стари, дъл-го време затворени, и сега са пуснати, та си отмъ-щават. Както е казано, в последните времена много хора ще бъдат жестоки. Гледайте сега света, че вече не ще го видите. Сега е началото на болестите.

(4/стр.97)

Само един микроб е в състояние в двадесет и че-тири часа да изпрати човека в ада, мястото на мъче-нията, защото тези са дни на отмъщение.

(16/стр.12)

Много микроби има, които живеят във вас, и тряб-ва да се пазите. Във вас вдигат шум низши същества... Някои състояния, които изпитвате, не са ваши, дош-ли са от вън. Това не сте вие. Сега вие носите един живот, който не е ваш, той е от низшите същества.

(7/стр.343)

Когато Бог изпрати човека на Земята, даде му слуги да му служат, но човек ги разврати и днес те го изпъждат. Микробите са тези, които го развалят и го изпъждат. (11/стр.164)

Казвам: Със своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братство на Земята. Това е разврат, проказа в света, това е гибел, която носи органически болести. (20/стр.630)

Общо казано, болестите и техните причинители – микробите – се явяват при изопачения и неес-тествен човешки живот. Лошият живот представлява добри условия за развитие на болестите. (19/стр.141)

Казвам: Сегашните хора страдат от мислите на своите предшественици,... много от мислите на миналото човечество представляват съставна част на паразитите, микробите и други нисши растения и животни. Съществуват около шестнайсет хиляди микроби, някои от които не са изучени добре – тия микроби са причина за различни болести: туберкуло-за, тиф, чума, холера и други. Болестите са резултат на мислите на учени и философи, които са вървели по пътя на Черното братство. (21/стр.152)

Белодробната туберкулоза е една утайка на чув-ствата в белодробните клетки и затова белият дроб заболява, тогава започва гниене и се явява почва за микробите... Има един низш живот, който може да влезе в човека, да нападне дробовете и да ги яде.

(8/стр.267-268)

В организма остават често утайки, от които се образуват болестите и които ние наричаме ревмати-зъм в ставите, в краката и в главата – тогава ние усещаме болки и почваме да се оплакваме.

(17/стр.261)

Всяка болест се образува от същества, които жи-веят в нас. Тя се образува психологически, но и орга-нически от изверженията на тия същества. Когато дойде едно такова същество във вашия организъм, трябва да приложите закона: три дена може да седи като гости, защото, ако го оставите за повече, ще се загнезди, ще образува тумори, ще събере кръв и вие ще умрете. (4/стр.8)

Ето защо умират хората: като дойдат лошите ду-хове и поседят ден-два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме очите, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“. Как не ще ви болят – тия зли духове черпят сокове от вас и почват да замрежват очите ви, започвате да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почват също да боледуват и един ден ви грабват, и ви занасят в гроба. (17/стр.224)

Знаете ли кой създава смъртта? Тия милиарди духове, които постоянно разрушават. (17/стр.334)

Главната причина за повечето болести са духове, изостанали назад в своето развитие, които могат да влязат в тялото на човека и тогава причиняват болес-ти в този или онзи орган, хранейки се с енергиите и кръвта. Средството против тях е пост и молитва.

(8/стр.244)

Намерили някакъв серум против еди-каква си болест... Иде лекарят, църка от този серум, но духът не излиза от болния. Духът казва: „Аз не се поддавам на такива малки гранати, за мен са нужни големи, тежки гранати“. (20/стр.638)

Христос на едно място загатва и казва, че лошите духове не излизат освен чрез пост и молитва.

(11/стр.62)

Християните са постили и сега още постят, но те трябва да проникнат във вътрешния смисъл на ду-мата, да разберат какво означава постът. Под пост раз-бираме нов живот, обновяване на организма; под мо-литва се разбира общение, единение с Бога. (20/стр.638)

Христос казва: „Този дух ще излезе от човека, когато той насочи пъпката на своя живот към Бога така, че лъчите Му да го огряват, докато цъфне“. Слън-чевата светлина изкарва всички духове навън. Сега хората постят и се молят, но духът не ги напуща. Защо не излиза духът – защото хората имат криви разбирания за живота. Само онзи може да цъфне, който си е задал за цел да намери смисъла на Вели-кия живот. (20/стр.638)

Защо Христовите ученици не можаха да изпъдят лошия дух? Защото не бяха свързани с Христа... Вие трябва да се молите и да постите, да влезете във връзка с Живия Бог, Който е във вас. (20/стр.644)

Питат ме защо не могат да помогнат на болния. Казвам: Вие отивате при болния да му помогнете, но не вярвате в Бога, Който живее във вас. Когато отивам да помагам на хората, първата ми работа е да се свържа с Живия Господ в мен – ако не направя това, не мога да помогна на никого. (20/стр.644)

Пост и молитва – това е законът на жертвата. Човек трябва да жертва, но при това да бъде свързан с Бога, да живее в хармония с Него! Щом пожертваш всичко, това болезнено състояние веднага ще мине.

(15/стр.227)

Едно време жертвоприношението са го правили, за да привличат чрез кръвта нечистите духове, та да се отърват хората от тях. Ще заколят курбан някое агне или друго животно, за да се избавят хората. В Новата култура това е изключено. (7/стр.352)

Христос какво имаше в света? Имаше ли богат-ства – нямаше. Той имаше душа, която положи за Отца Си... Имаше ли Той някакво влияние в света – нямаше никакво влияние. Навсякъде Го преслед-ваха и Той се мъчеше да си пробие път със Своето изкуство да лекува. Тук ходеше да лекува, там ходеше да лекува; тук говореше, там говореше – показваше на хората път към Бога. Той полагаше душата Си.

(15/стр.275)

Хората умират от паразитство. Болестите са па-разити, които изсмукват от нас енергии – те ни изяждат на общо основание... Само най-умните не попадат в мрежата им – цяла наука е това. Сега от Невидимия свят се стремят да избавят хората от това скрито паразитство. Само чистият, праведен живот ни предпазва. (9/стр.217)

Някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен“. Какво значи болен човек? Злата воля ражда болестите.

(14/стр.54)

Някой от тия, падналите ангели, дигне своята пушка и вие се търколите на земята. И казват: „Еди-кой си е починал“. Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове. (14/стр.106)

Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората. Вий сте не-доволни, защото и други има недоволни; вий се раз-болявате, защото и други болни има. Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни.

(14/стр.115)

Ако се свържете с някой човек, който страда от крак, и вие ще изпитате същата болка. За да се ос-вободите от тази чужда болка, влезте мислено в раз-говор с този човек и му кажете, че понеже той е възприел от вън тази болест, трябва да гледа по ня-какъв начин да се освободи. (2/стр.141)

Някой се оплаква, че е болен, че кракът го боли и не може да ходи. За да се справи с болестта, той трябва да проникне в нея... Ако не може да проникне, той е слаб човек и болестта винаги ще го владее.

(2/стр.292)

Болезненото състояние у хората е като едно течение, което ходи, обикаля, постоянно циркулира между тях... Докато не се изправите напълно, все ще боледувате. Болестите са едно благословение, те са средство за урегулиране на силите в човешкия ор-ганизъм, те действат смекчително върху човешкия характер. Когато обаче дойдем до Пълнотата на жи-вота, всички болести ще изчезнат. (15/стр.227)

Болестите не са нищо друго освен живи същества, които мъчат човека. Чрез болестите хората се въз-питават. (2/стр.340)

Всяка една болест представлява едно същество... Защо Йов стана болен? Като дойде онзи, лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му!“, и той беше майстор, та се заредиха най-лошите работи върху тялото му. И почна да се чуди Йов откъде дойдоха тия работи, но той се учи – и като изпитаха Йов, замина си този лош дух.

(14/стр.164-165)

Онези, които докарват и които лекуват болестите, са пак лошите духове. Ще кажете: „Чудно“, нали? Законът е такъв. Ако вземете пари от някой човек, нали трябва да ги върнете; ако нараните някой чо-век, нали трябва да платите за неговото лекуване? Дяволът направи пакостите, а вие викате Господа да ви оправи работите. (17/стр.223)

Господ хваща дявола и му казва: „Ти си развалил на този човек къщата, иди и я оправи“ – И дяволът се мъчи да я оправи... Но като дойдат тия работници, вие не можете да ги контролирате и те бягат. Трябва, като ги прати Господ, да имате власт да им заповяд-вате – и с камшик да стоите над тях, защото, щом ги пуснете, всички ще избягат и вашата къща ще остане несъградена. (17/стр.223)

Тялото е каруца, направена привременно от елементи на Земята, и докато сте в царството на тия четири елемента на Земята, ще бъдете в тази каруца... Духовете са господари на тези елементи, които има-те в Земята, те са техни. Затуй казва Писанието, че в този свят сме пришълци, че тази Земя, в която живеем, не е наша – Господ ни е пратил да я зав-ладеем. (17/стр.228,233)

Тялото, сърцето и умът са сили, дадени на човешката душа, които тя трябва да завладее по един Божествен начин. Тялото никога не трябва да ти става господар, а трябва да ти е слуга. На сърцето си също никога не трябва да позволяваш да ти стане господар, същото се отнася и до ума. (11/стр.144)

Соковете на душата непременно трябва да ми-нават през вашия ум, сърце и тяло – и тогава вие ще станете техен господар. (11/стр.151)

Ние трябва да проникнем в своята душа и да се вглеждаме в нейните прояви. Чрез какво се проявява душата – чрез тялото. Без тялото, като инструмент, тя не може да се прояви на физическия свят. Кол-кото повече се проявява тя, толкова повече се обра-ботва тялото. (20/стр.592)

Вие не сте още вътре в тялото си, а сте извън него. За човешката душа тялото още е само като катедрата за професора – качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко два-три часа и слиза. Човек само временно живее в тялото си, дето си има и катедра; Духът слиза в тялото само за известно вре-ме, за известни часове и минути – докато преподаде уроците си. (20/стр.791)

Господ иде за болните,
бъдете лекари на душите си

В човека има сила, която лекува, и ако човек остави тази сила да действа, ще се излекува. Тази сила е душата. Ще вярваш в тази сила, че я имаш, ще мислиш за нея и ще очакваш тя да те излекува.

(8/стр.242)

Най-ефикасното лекуване е с Любов. Когато ста-неш проводник на Любовта на Бога, болестта ти моментално ще изчезне. Усилете Любовта си и бо-лестта ще си отиде. Щом имаш Любов, ще имаш здраве. В бъдеще лекарят ще те обича и когато дойде при теб и те погледне с Любов, ти ще оздравееш.

(8/стр.243)

Вътре е вашият лекар. Той е лекарят на душата. И всички вие трябва да бъдете лекари на душите си. Вие страдате, за да проучите себе си, да проучите и другите хора. (15/стр.266)

Болни сте, докторът е казал, че след два дни ще свършите – отправете ума си към Бога! Чакайте да дойде отговорът отгоре. Молите ли се на Бога, ни-какви лекарства не вземайте! Лекарството ще дойде отвътре. Вземеш ли лекарство, то трябва да произведе един вътрешен процес. (15/стр.265)

Болният, когато употребява средства за леку-ване, едновременно трябва да има непреодолима вяра в Бога – да ляга и да става с пълна вяра, с мо-литва, да се моли, да се моли, додето се излекува.

(8/стр.243)

„Със силни молитви той оздравя, защото обеща, че като оздравее, ще бъде послушен, ще има вяра в Бога и т.н. Като оздравя обаче, забрави обещанието си...“ Той, разбира се, не се е излекувал духовно и не е почерпил урок от дошлото страдание. (6/стр.99)

Трябва да дойде един краен процес, който да внесе някаква промяна, някакво физическо или морално сътресение... Вие спирате болестта с лекар-ства и болният физически се излекува, но духовно – не. (6/стр.99)

На болния трябва не само да му дадем цяр за лекуване, но и да му покажем каква промяна да настане в душата му; той трябва да се свърже с Бога... В болния трябва да стане пълен вътрешен преврат: да стане съвсем друг човек и да тръгне в друго направление – да тръгне към Бога, тогава ще може да се излекува. (8/стр.243)

Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите. Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна. Като ядеш, не мислиш. Без любов ядеш и остават такива малки, дребни, микроско-пически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите. А пък кръвта като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите и се образува тогава известно триене, тогава става възпаление. (14/стр.165)

Всички тия твърди частици трябва да излязат на вън, в кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко. После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта прес-покойно да минава. Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици. Има същества, които действат тъй в тебе – ще зародят една ла-комия, глад, едно бързане... А пък тогава няма да сдъвчеш храната си и тя няма да се смели хубаво.

(14/стр.165)

Едно лекарство, независимо дали го знаеш, или не, щом го приемеш, действа лечебно; също така и музиката действа обновително. Всяка болка е свива-не на капилярните съдове и всички болки се дължат на капилярните съдове, защото има непоносимо на-лягане. Когато почнеш да пееш, става разширение и престава свиването на капилярните съдове.

(8/стр.14)

Как се обяснява лечебното действие на музиката? Човешкото тяло изпуща радиации – всеки орган излъчва специални радиовълни със съответен осно-вен тон и от него излиза специална музика; радио-вълните на болния орган са изменени. Когато пееш или свириш, какво става? Музикалните вълни, които се образуват при пеенето или свиренето, влизат в аурата на органите, присъединяват се към радиовъл-ните на болния орган, изменят ги в положителен смисъл и органът оздравява. (8/стр.15)

Музиката действа лечебно. Нейните вълни про-никват навсякъде в тялото и възстановяват изгубения правилен ритъм в етерната част на органите, а това вече въздейства за преорганизиране на самите ор-гани. Мозъкът лекува всички органи, като изпраща антитоксини, електричество, магнетизъм и прочее.

(8/стр.241)

Като пееш на болката, тя престава. Ще се из-лекуваш със съответен музикален образец. Дългите вълни не могат да проникнат никъде, затова ще употребите късите, те действат по-силно; за лекуване пейте мажорни гами. (8/стр.14)

Човек може да се лекува с краски по-добре, като си ги представи умствено, отколкото с физическите краски. Например ще облива умствено цялото си тяло или болния орган със сноп лъчи от дадена крас-ка. С мисълта си човек действително създава мисъл-форма със съответната краска и тя действа по-силно, понеже има по-къси вълни. (7/стр.261)

При болестта материята има слаби и бавни трептения и когато се повдигне силата и бързината на духовните трептения у болния, тогава болестта се преодолява. Това става чрез издигане на съзнанието до висшите, Божествени сфери на Любовта, Вярата, Чистотата, Милосърдието; присъства ли Божествена мисъл, тогава множество трептения от най-висш характер с къса дължина на вълната проникват в тялото. Аурата става с такива къси вълни, че те със своята бързина и сила премахват всички дисхармо-нични трептения на болестта, разпространяват се навсякъде и обновяват организма. (8/стр.241)

Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. (7/стр.241)

При болестта частиците на тялото не трептят правилно, дошла е една дисхармонична мисъл от­вън, ти си я приел и тя е объркала всички вътрешни течения; така веднага се явява и висока температура, ти гориш. Тури в съзнанието си на видно място мисълта за свободата и когато станеш сутрин, кажи: „Аз съм в Царството Божие и затова няма болест“.

(8/стр.240)

Когато си болен, кажи: „В Божествения свят няма никаква болест, аз ще бъда здрав!“. Нищо по-вече. Болестта и да се увеличава, кажи: „Аз ще озд-равея!“. Ако продължаваш така месец, два, цяла го-дина, тази болест най-после ще офейка. Ако искаш да бъдеш здрав, не мисли за нищо отрицателно – мисли, че си дошъл да извършиш Волята Божия.

(7/стр.457)

Щом си в Царството Божие, изключена е дисхар-монията. Щом си болен, не си в Царството Божие, преследват те и те гонят; влезеш ли в Царството Бо-жие, преследвачите не могат да те последват, там има друго управление. (8/стр.240)

Болен си, но щом почнеш да се повдигаш духов-но, да се подобряваш по морални подбуди, то и ор-ганизмът почва да се подобрява, и болните ти органи оздравяват. Тогава Разумните Същества над нас каз-ват: „Този човек се поправи, да му паднат букаите от краката и ръцете“. (8/стр.241)

Хванеш някоя болест и казваш: „Тази болест ня-ма да ме пусне“. Много е мъчно да внесеш положи-телното в човека. Ти се обезверяваш и казваш: „Ще се мре, няма да го бъде“. Дигни ръката си и кажи: „Ще го бъде!“. (7/стр.457)

Боли те един пръст, ставите, гърба, това-онова и се нервирате, образува се един голям цирей и тогава казвате: „Втасахме я, да бяха само първите болки“. Ще пробиеш този цирей!... И сега аз желая всинца да имате не много болести, но само една болест – ако е, да е! (22/стр.11-12)

Всяка болест е до време. Няма болест, която да не може да премине. Тъкмо дойде време да се из-лекува, и човек се обезсърчи; а той сам на себе си трябва да внушава положителното. След всяка бо-лест идват чисти и възвишени мисли. (8/стр.241-242)

Болният не трябва да допуща никакви отри-цателни мисли в ума си. Защо да смущава ума си с тях – нека да ги изпъжда, когато дойдат. (8/стр.243)

Болният, освен външните мерки за лекуване, трябва да промени коренно и своята мисъл. Някой казва, че след като оздравее, ще започне да служи на Бога. Не, той трябва да каже: „Аз съм здрав и служа на Бога!“. (8/стр.244)

Една госпожа, която дванадесет години е била болна,... казва: „От днес аз съм здрава“ – казва, става от леглото си и започва работа. Това значи да нап-равиш една вътрешна промяна в своето астрално тяло, или в сърцето си. (22/стр.59)

Като дойде някой дявол, ще кажеш: „Знаеш ли, аз съм мобилизиран“. Ревматизъм имаш, ако те заболи, кажи: „Мобилизиран съм“. Стомах те боли – кажи тъй и всички болести ще изчезнат. Който е мобилизиран, няма болести за него! (21/стр.323)

Заболееш от ревматизъм – веднага викаш лекар, търсиш начин да се освободиш от него. Защо ти е лекар? Отправи мисълта си към рамото, дето е бол-ката, и заповядай да слезе в лакътя, от лакътя – в китката, от китката – в пръстите, докато я изпратиш вън от тялото си. После обърни се любезно към рев-матизма и кажи: „Приятелю, не се обиждай, че те изпратих навън, ти си сбъркал пътя си, мястото ти не е в тялото ми, излез вън на свобода“ – така ще го изпратите и от краката си. Какво правите вие сега? Като дойде ревматизмът у вас, веднага туряте вендузи, разтривате го, приемате лекарства и го задържате в себе си. Не, покажете му пътя – той иска да излезе вън. (20/стр.639-640)

Дойде ли някоя болест, предложете да ви пос-ледва, да тръгне с вас на работа. Щом я поканите на работа, тя ще си отиде... Ще се съберат пет-шест души около болния да му услужват. Всъщност те не услужват на болния, а на болестта, която го е обсебила, като неканена гостенка. (2/стр.187)

От застой често се влошава положението на бол-ния – тогава у него се явява инертно състояние и той постоянно си внушава отрицателни неща.

(8/стр.270)

Един човек заболял и се примирил, че няма да я бъде, че ще се мре, но друг му казал: „Ти заболя в такъв ден, в който заболее ли човек, не умира“. И болният си помислил: „Тогава лесна работа!“, от там насетне здравето му се възвърнало. (8/стр.242)

Боли те кракът, пипни го и му кажи: „Ще оздравееш!“. Това го кажи сто пъти на ден. Ако бол-ката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти. Ако пак не премине, на третия ден го кажи хиляда пъти. И ако не е преминало и на четвъртия ден, тогава десет хиляди пъти кажи: „Ще оздравееш!“, и непременно ще премине. Десет хиляди пъти не е малко нещо, мисълта е голяма сила. (8/стр.242)

В Америка има една секта, наречена Християнски сциентисти, която поддържа, че в света материята не съществува и че болестите са фиктивни... Един господин със счупен крак: мъчил се дълго време да си внушава мисълта, че кракът му не е счупен, че няма болки, и най-после успял – излекувал се.

(20/стр.764)

Забелязал съм, че някои фиксират мисълта си към нещо, например че са болни, че имат нужда от лекар, и не минава много време, създават се условия за лекар. Ако кажете: „Нямам нужда от лекар“, положителните и отрицателните явления създават резултат – вие именно не създавате причина, за да имате нужда от лекар. Но не казвайте: „Нямам нуж-да от лекар“, а казвайте: „Аз имам нужда всякога от Бога“ – и тогава ще имате Бога като лекар. (6/стр.84)

Аз не разглеждам болестите, както днес ги разг-леждат, но ги вземам като състояния, които могат моментално да се изменят. Достатъчно е да поставите здрав човек в магнетичен сън и да му внушите, че е болен, за да се почувства наистина болен след събуж-дането си. По същия начин можете да поставите в магнетичен сън един болен и да му внушите, че е здрав – след събуждането си той ще се почувства съвършено здрав. (19/стр.316)

Здравите се пазят от болните да не ги изсмукват. Няма защо да се страхувате – давайте от себе си без страх, за да дават и на вас... Никой никого не може да обере и да изсмуче освен сам себе си. Ако сте здрави, радвам се, че ще можете да давате на болните и на слабите. Ако сте болни, трябва да калите волята си, сами да си помагате. (19/стр.152)

Вие казвате: „Да не се допре до мене, защото ще ме изсмуче“. И тъй е – ако си едно малко кладенче, всеки ще те изсмуче, но ако си един велик извор, кой може да те изсмуче? Като дойде Великото съзнание, вие ще бъдете такъв един велик извор и от този извор ще има за милиони и милиони хора да пият. (21/стр.340)

Някой болен лежи обхванат от лоши духове – помогни му! „Ама той е грешник.“ То е друг въпрос, ти му дай поне чаша вода. Това е Христовото учение.

(16/стр.33)

От Божествено гледище няма грешници – има непробудени съзнания, недозрели плодове, но греш-ници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи – като сгреши, той е недо-волен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате. (19/стр.86)

Защо иде болестта, защо идат болките? Страдаш от някоя болест: започни от детинството си, спомни си за всички свои погрешки, изповядай ги пред Бога и виж няма ли да си отиде болестта. (8/стр.243-244)

Сега често с погрешките, които правим в живота си... – боледуваме и казваме: „Животът няма смисъл“. Това е само привидно така. Това безсмислие не е от Бога. Ние сами правим живота си неприятен, без-смислен. (13/стр.481)

Господ иде да оправи света... Ще ни съди ли? Бог никога не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. (10/стр.253)

Мнозина имат друго мнение за Господа. Те казват, че Той иде да наказва и съди хората. Това е мнението на Черните братя. Нека болните не се страхуват от Господа. Той иде за тях. Нека всички болни, страдащи, глупави, немощни се приготвят да посрещнат Господа. Те ще разберат, че няма по-ве-лик, по-благ и по-добър от Него. (10/стр.253-254)

Дойде някоя болест, казвам: „Господи, много хубаво, на място си я пратил, но дай ми възможност да разбера езика на тази болест.“ И като разбера езика на тази болест, тя изменя своето отношение към мене. Това е вярно само по отношение на Бога. Единственото Същество, което може да ни даде зна-ния, което може да осмисли нашия живот – това е Бог. (15/стр.317)

Окултният ученик трябва разумно да мисли, всичко за него е разумно. Всичко, което става в живота ви, то е определено, то е наредено – създа-дено е за вас. Може да направите опит, ще кажете: „Такава е Волята Божия, всичко мога да понеса“... Болен си, кажи: „Такава е Волята Божия, добър е Господ“, не се лекувай и по-скоро ще оздравееш. Ако ние търсим причината на болестта, продължава-ме я по-дълго време. (13/стр.79)

Бог те лишава от едно благо, за да Го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. (14/стр.165)

Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо“. Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува?“. Но аз съм господар на болестта.

(14/стр.164)

Съединих се с вашите вибрации и те са низки, и затуй имам хрема. За пет минути аз мога да я пре-махна, като скъсам връзките си с вас. (22/стр.19)

Болест, като дойде при мен, аз я угощавам, каз-вам : „Какво правите, откъде идете?“. Тия са все бездомници, дошли на угощение, все от кол и въже... Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях“. (14/стр.164-165)

Какво правя аз с болестта? Като ме посети някоя болест, не я пъдя, но я поканвам да си поговорим малко. Питам я къде отива; тя ми казва, че е тръгнала за някъде, но се е отбила и при мен. Тогава аз давам да си хапне и като ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постъпвам и със злото. Ако се отнасяте добре с болестите, със злините и нещастията, характерът им ще се смекчи и те пос-тепенно ще отслабват, докато един ден изгубят си-лата си. Те ще минават и заминават покрай хората, без да ги измъчват. (19/стр.133-134)

Не приемайте състоянията
на низшите същества за ваши

Винаги, когато ще дойдат известни Възвишени Същества, то по-низшите същества се разбягват. При този свой страх те се крият вътре във вас. И страхът, който изпитвате, е тяхното състояние. (7/стр.231)

Във вашия ум сега има доста духове, които се плашат. (11/стр.203)

Страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в себе си като ваш гостенин. (6/стр.213)

Когато доброто и злото се срещнат и злото се уплаши, тогава се ражда страхът, тогава се явява и завистта. Злото трепери, страх го е, че Светлината ще разкрие всичко. (7/стр.373)

Доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав. Колкото съзнанието повече се замъглява, тол-кова и повече налитат болести – значи, всичко зави-си от Светлината на съзнанието, от тази вътрешна Светлина. (21/стр.681)

Къде се крие щастието – в самия човек; твоето щастие е в доброто ти разположение... Щастието е в Светлината на твоето съзнание. Това състояние може да се прекъсне, а може и отново да се яви, то може да съществува и хиляди години. (21/стр.105)

За да изчезне страхът, трябва да туриш в ума си една идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божият Дух, идеята за Лю-бовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни и ще намерим, че туй благо, ко-ето търсим, то е вътре в нас. (13/стр.163)

Човек, който служи на Бога, не трябва да го е страх, защото Бог е на негова страна и ще го пази. Да се страхува онзи, който не служи. (8/стр.271)

Казвам: Страхът е едно особено чувство. Той ка-ра човека да слезе от Божествената каруца и да упо-вава на себе си. И вследствие на това се раждат най-големите противоречия на света. (14/стр.260)

Страхът подразбира, че в средата, в която жи-веем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи, противни или зловредни на на-шия живот. Това чувство служи просто да ни пред-пази от всичко, което може да ни повреди... Като е работило в органическия свят с хиляди години, това чувство е направило хората и животните роби на страха. (17/стр.220)

За да можем да регулираме това чувство – стра-ха, трябва напълно да се обосновем на Божестве-ния закон – на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога. (17/стр.225)

Някои казват, че онзи, от когото трябва да се боим, е дяволът. Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва да се боим, е Бог, и то в смисъл да се пазим да не Го огорчаваме... Който изпълнява Волята Бо-жия, няма защо да се бои, но онзи, който не я изпъл-нява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен. (17/стр.221)

Когато едно дете направи първи път погрешка, веднага чувството на страх възниква в неговата душа. Кому душата е тиха и мирна, като направи малко съгрешение? Веднага изпъква в нея това чувство на страх... Обаче страхът има и добра страна – благо-дарение на него се е образувала бдителността.

(17/стр.220-221)

Само лошите, тъмните духове се страхуват, а не светлите и добрите. Следователно, щом влезе някой лош, тъмен дух във вас, вие веднага започвате да се страхувате. Изпъдете лошия дух от себе си – нека той стане ваш слуга, а не господар. (18/стр.246-247)

Страхът е качество само на дявола, на него му треперят и гащите. Този лош дух, като влезе у вас, започват да ви треперят гащите. Вие казвате: „Колко се уплаших!“. А аз рекох: „Уплаши се господарят ти“. Изпъдете вашия господар и няма да треперят га-щите ви. (16/стр.13)

Голяма борба има в човека, докато се научи да бъде господар на тъмните духове. Кипнеш – станал си проводник на тия духове, а после се разкайваш и никак не ти е приятно това. Затова трябва да се владееш. (7/стр.352)

Всеки гневен е окраден, защото е извън тялото си излязъл и духовете го обират. Затова всеки да седи в своята „къща“ – тялото си, това е свобода. Ако сме в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат да ни изпъдят. (3/стр.22)

В момента на гнева, когато разсъдъкът спре да действа в човека, духът се изтласква вън, тялото ос-тава празно и в този момент може да се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта, и трябва със сила да се извади. (3,стр.18)

Гневът започне,... някой казва: „Този гняв ще мине сам по себе си“. Да, гневът сам по себе си ще мине, но може всичко да отвлече и тогава той е опасен, а ако вие го впрегнете на работа, всичко ще се задържи. Не е лошо да дойде гневът, но когато задигне всичко, тогава е опасен. Тази енергия ще я впрегнете на работа. (22/стр.43)

Дошъл е гневът, иска да се прояви. Спрете го, хванете го за юздите като кон и му кажете: „Не, аз съм човекът, който заповядвам, и в дадения случай ще видя какво мога да направя с теб“. Не казвам да изхвърлите гнева, но да го впрегнете на работа.

(15/стр.173)

Вие не създавате гнева, той идва сам по себе си.

(15/стр.204)

Гневливият човек е човек без воля. На едно място в Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавай-те“. Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление – всеки е изпитвал след гняв едно отс-лабване, което показва, че е настъпило демагнети-зиране. (18/стр.349)

Гневът е една такава мечка, астрална мечка. Ако го гледате в астралния свят, той е едно ужасно чу-довище. Така и всичките тия – злоба, омраза – са големи животни, които ние трябва да контролираме.

(13/стр.88)

Като се върне мъжът ви от работа неразположен, сърдит, кажи си: „Няма да губя равновесието си. Оня, Който е в мен, е по-силен от всички около мен“. (10/стр.260)

Временните неща, които стават в живота, не бива да изменят състоянието на човека. (7/стр.373)

Атмосферата е пълна с ненапреднали души, кои-то се домъкват до вас. Често усещате една неприят-ност, едно недоволство – те са причината за това... Тези души трябва да се възпитават, да се научат да се подчиняват на Божия закон, да работят... Те дейс-тват само върху ума. Вие ще кажете: „Тази мисъл не е моя, това желание не е мое“ и ще ги отхвърлите.

(4/стр.76)

Не си разположена, остави неразположението настрана. Това неразположение и ти сте две неща различни. (3/стр.109)

Ние не искаме изведнъж да превърнете вашия живот, а само за един час да може да задържите едно ваше неразположение вънка от вашата приемна стая. Може ли да го задържите за един час, вие ще го задържите и за два, три, четири, пет часа. Не мо-жете ли да го задържите за един час, нищо не мо-жете да направите. И когато влезете в една школа, ако не се съобразявате с това, винаги чрез закона на внушението, другите ще ви създават тия препятствия.

(22/стр.73)

Някой казва: „Аз нямам разположение да правя това нещо“. Питам: „Туй от вашия ум ли е произлязло, ваше ли е туй нещо?“... Туй неразположение може да е чуждо и ако всеки ден вие преживявате чуждите разположения, каква опитност може да имате – никаква. Българите казват: „Чуждото е всякога чуж-до, то и на Великден се взема“. (22/стр.39)

Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за него. То е съществувало и преди вас. Някога дяволът натоварил човека със своето бреме и му внушил, че е нещастен. Като не знае чие бреме носи, човек се оплаква от нещастието си. (2/стр.296)

Човек има наематели и вътре в себе си, които го правят недоволен. Днес жената е недоволна, не се живее – мъжът купи нещо, залъже я; утре мъжът е недоволен – жената му направи баница, задоволи го; обаче това са залъгалки, с които хората временно се успокояват. Недоволството не трябва да се залъгва, а трябва да се възпита – това се постига чрез при-лагане на Любовта. Ние трябва да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. (19/стр.355-356)

Щом си недоволен, ти се намираш в едно общес-тво от недоволни. Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни!“. И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вий да ме последвате?“. (14/стр.116)

Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. (19/стр.250)

Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъп-ления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина и той казва: „Тъмно ми е в съзнанието“. Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца – стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота. Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен. (19/стр.407)

Щом дойде едно изкушение, мисълта всякога се налага по следния начин: трябва да решиш нещо и мислиш, че ако тъй постъпиш, работата ще се уреди, ще се улесни; постъпиш ли така, работата не само, че не се урежда, но се забърква още повече. В някои случаи необходимо е да оставиш тази мисъл, съвър-шено да я игнорираш, да трансформираш своята енергия и да си вървиш по правия път, да си вървиш по пътя на своето развитие. (22/стр.296-297)

Дойде при теб някой недоволен и внесе своята мисъл, а ти трябва да имаш силен вътрешен живот, че да внесеш своята мисъл в него. (7/стр.101)

Чувствате се неразположен, може би вие да не сте неразположеният, а някой друг с лошите си вли-яния ви е покварил. Ще бъде чудно, ако един велик извор някое друго малко изворче го размъти. Ако... някой може да ти повлияе със своите мисли, да из-мени вървежа на живота ти, да те направи неспокоен – плитък си. (22/стр.234)

По някой път аз следя нещата, когато хората са обвити в една черна аура. Много гъсти влияния имат. Той е неразположен тогава и търси причината отвън, а причината е вътре в него. Силният извор се чисти, а слабия извор отвън трябва да го чистят.

(5/стр.216)

Станете сутрин, не сте разположен, всички съоб-щения с Природата, с Бога са прекъснати... Но вяр-ното е, че ти – вътре в живота си – си допуснал една мисъл, която в даден момент е прекъснала всичките съобщения. И докато дойдат от Невидимия свят на помощ, защото и Природата има свои слу-жители, ще се минат час, два, може би един-два дена, докато турнат съобщенията в ред. (22/стр.234)

Има духове, които са готови да помагат при трансформиране на мислите. Важното е да дойдат помощници. Щом си на работа, те идват. И затова се молим: „Изпрати Духа Си“. Задачата на ученика е да превърне своето неразположение в разположе-ние. (7/стр.365)

Някой път тъкмо ще ставаш за молитва през нощта и си казваш: „Нямам разположение“. Човек трябва да се научи да идва това разположение, а не да го чака. (7/стр.416)

„Аз нямам разположение“ – не, Волята Божия не се изпълнява само с разположение. И при раз-положение, и при неразположение трябва да се върши Волята Божия! (21/стр.703)

Методи за обновление и смяна на състоянията

Когато двойникът ти не е наместен правилно, ти си неразположен, раздразнен, пуснал си пояса си и търсиш повод да се караш. За да се намести двой-никът правилно, сутринта, като станеш, ще се помо-лиш и ще си разположен. Защо човек трябва да се моли? Молитвата не е нищо друго освен метод да се намести двойникът, за да можеш да възприемеш нещата правилно. (7/стр.162)

Сега аз виждам, във вашите умове седи мисълта: „Не може ли по-лесно да стане това, някой да ни повлияе чрез хипнотизма?“. Не! Най-безопасният метод е: сутрин да мислиш за Бога, че е Любов, че е Всемъдър и Всеблаг – това е първата молитва. Всяка сутрин, като станеш, помисли една-две минути вър-ху това, че Бог е Любов, че Бог е Всемъдър, Всеблаг, и веднага ще почувстваш едно добро разположение, ще тонираш мозъка си. (22/стр.102)

Ние ще вървим по тоя естествения, природния метод – най-безопасния, най-добрия. Той седи в следното – обърнете внимание – вие в ума си няма да си представяте Бога къде е и какво е, но винаги ще си представяте, че Бог е едно Разумно Същество, Което ръководи всички неща без никаква погрешка... Ще турите в ума си положителни качества за Бога – че Той е Всемъдър и всички погрешки, които съществуват в света, са човешки погрешки, и онова, което Той е построил в този свят, всичко е добро.

(22/стр.99)

Когато помислите тъй, вие ще предизвикате всич-ки течения, които идат от Бога и минават през ред сфери – те ще нахлуят и ще образуват вашите мис-ли. Туй течение от Бога към вас няма да дойде из-веднъж. Щом помислите така, тази мисъл ще мине от Бога през умовете на хората и тогава, по обратен път, ще дойде към вас. Тогава вашият дух ще започне да работи съобразно законите. (22/стр.100)

Като помислиш за Бога, че е Любов, ще ти се стопли сърцето; като помислиш за Бога, че е Все-мъдър, ще дойде Светлина в ума ти – няма по-ху-баво нещо. И аз съм казвал тъй: Светлина в умовете ви, Чистота в сърцата ви и Истина в душите ви. Светлината ще ви даде знания, Чистотата ще ви да-де сила и стремеж, а Истината в душите ви ще ви даде свобода – това е моето правило. (22/стр.103)

Един жител като слезе от Невидимия свят, той просто потърси една душа и гледа дали в тази душа обитава Истината. Той, като дойде, иска да знае дали във вашия ум обитава Светлината. Като слезе в сърцето ви, гледа какви чувства ви занимават. Има ли ги тия три елемента – Светлина, Истина и Чис-тота, той може да се спре и да разговаря с вас.

(22/стр.108)

На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, над които той трябва да работи през деня... Когато човек не долови тези мисли и чув-ства, той се чувства неразположен. (8/стр.151)

Божественото в нас проявява особено качество, а именно: Бог не обича да ни натрапва Своята мисъл, но когато влага Своите мисли в нас, то е, за да види дали ще ги запазим. Често ние изгубваме тези мисли, тези чувства, тези идеи и след това чувстваме в себе си голяма скръб и тъга. (15/стр.278)

Когато сте скръбни, приложете търпението си, за да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест... Само любещият търпи – той прилага сили-те на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина. (19/стр.93)

Според мен хората още не са проявили търпение. Те носят мъчнотиите и страданията си по неволя, а не с търпение. (19/стр.256)

Ние искаме да ни помогнат отвън. Отвън са условията, а помощта иде главно отвътре.

(7/стр.376)

Ако се обърнете към Бога с искрена молитва, пъл-на със смирение, каквато помощ поискате от Него, ще ви се даде. (15/стр.263)

Цяла наука е човек да оперира със себе си. Като станеш сутрин, смени състоянието си, отстрани вся-ко недоволство, представи си, че си в положението на един Ангел, на едно Разумно Същество, което вър-ши Волята Божия, и ще имаш вътрешен подтик. Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях – така ще можеш да живееш в Реалното. (7/стр.364)

Ти няма да презираш скръбта, защото тя е не-напреднали същества, които вървят подир теб, оп-лакват се и ти причиняват скръб. Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това същество – ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа.

(7/стр.364-365)

Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние... Вие ако не правите молитва и не се ог-раждате при лягане, ако по време на спане нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви пришият към кревата и щом се събудите, виждате се пришити, т.е. с кисело настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства; това значи, че сте вързани. (8/стр.134)

Ние знаем причините отгде иде всяко неразпо-ложение. Ако вие вечерно време заспите и дойде някой вампир, турне своята уста и ви изсмуче кръв-та, като се събудите, какво ще усетите? Една голяма слабост, защо – защото този вампир изсмукал кръв-та ви. Вие имате някое добро желание, но дойде някой вампир, изсмуче вашата кръв. Но ти, като лягаш, трябва да си затваряш вратата, да не влиза този вампир. (22/стр.249)

Във време на сън, когато съзнанието на човека е излъчено, могат да влязат в тялото му низши същес-тва и низши влияния, които да му навредят. Затова човек трябва да се огражда при лягане, за да пази физическото си тяло, докато спи, та да не попадне под разни влияния. Винаги преди спане се ограж-дайте... – „Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя. През това време огради тялото ми с Твоята Сила и Светлина и го пази от всякакви лоши влияния“. (8/стр.215)

Някои от вас, след като са възбудени, легнат да спят и почнат да си правят планове в леглото какво ще правят утре. Така се изминава половин-един час време и с това вие се оградите с една нездравословна аура... Сутринта станете, неразположени сте, онези неприязнени чувства ви мъчат и вие търсите да се скарате с някого, за да ви мине. Пък ако със силата на вашата воля може да заспите след пет минути или най-много след десет-петнадесет минути, на дру-гата сутрин ще станете бодър и весел да почнете работата си. (22/стр.57)

Важен е последният момент. Вечерно време, пре-ди да си заспал, зависи в какво състояние си бил. Като си живял през деня, последният момент ще определи целия идущ ден. (14/стр.207)

Когато твоето самосъзнание отиде горе във време на сън, то трябва да е будно. За тази цел, пре-ди да си легнеш, можеш да кажеш: „Желая да бъда съзнателен, буден, когато отида в Духовния свят и там да работя съзнателно, да се уча и да се срещна с Напредналите Същества“. (8/стр.215)

Не само обикновените хора, но и Напредналите Същества се поддават на състояния, които са вредни. Едно от тия състояния е унилост, апатия. Това със-тояние се дължи на материалното естество на чове-ка... Следователно унилост, апатия, неразположение, тъга – това са обикновени състояния, присъщи на материалното, а не на духовното естество на човека.

(2/стр.22)

Неразположен си – това не влиза в работата, в духовния живот. Твоето неразположение е от частен характер. Та казвам: Животът ти е даден за едно са-мообладание. (14/стр.211)

Когато някой е в утеснение, в подтиснато състоя-ние на духа, обновлението може да дойде по много начини, от които ще спомена следните: чрез вдиш-ване на въздух, чрез ядене на малко плодове, чрез ядене на малко хляб, чрез пиене на чашка гореща вода и пр. Защото Бог е в тях и когато приемаме съзнателно вдишка въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога. (7/стр.365)

Като отиде човек между хората или между рас-тенията, приема енергии, които го обновяват. Има и много други начини за превръщане на неразполо-жението в разположение. (7/стр.192)

Някои чувствителни хора, преди да се изсипе дъжд, изпитват налягане и не могат да дишат свобод-но, получават известен задух. Те се освобождават от това състояние чак след като се развали времето, но ако употребят чаша гореща вода, тя ще смени състо-янието им. (8/стр.245)

Когато човек се намира в електрично състояние, бушува отвътре, сърди се, кипва и се гневи, той тряб-ва да се захване да диша дълбоко, като задържа въз-духа до сто бройки; така непременно ще се успокои. Щом се спречквате и нервирате, това показва, че не дишате дълбоко и правилно. Дишайте по всички правила и ще ви мине. (8/стр.205)

В песните на Братството има форми за лекуване на всички болести, неразположения и отрицателни душевни състояния. (8/стр.43)

Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музи-ката почва да тонира, да прави малки масажи.

(13/стр.96)

Новата музика дава едно настроение, един подем, болният се намагнетизирва. Без пеене хората се де-магнетизирват. Когато една армия отива на бойното поле, всички пеят, но когато отстъпва, войниците не пеят, а казват: „Бягайте!“. Щом хората престанат да пеят, те правят отстъпление. Спрете тези хора, накарайте ги да пеят и те веднага ще се окуражат.

(13/стр.285)

Трябва да се види кое състояние с каква музика се сменя – когато имаш тежко състояние и изпит-ваш тъга, ако знаеш законите, веднага ще се справиш, като вземеш два-три тона, инак ще ти отиде цяла седмица и повече. Щом пропее човек, от Черната ложа не могат да му пречат. (8/стр.10)

Духовете, които населяват нисшите нива на аст-ралния свят, създават пречки срещу музиката, защо-то знаят, че тя поражда нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал. Но ако затворите пътя на музиката, ако отстраните музи-калния център на човека, той може да направи вся-какво престъпление. И обратното е вярно: статис-тиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци меж-ду тях няма. (13/стр.284)

Когато си музикално настроен, идват някои съ-щества да хвърлят смут в теб, за да скъсат връзката ти с музикалния свят, за да внесат дисхармония в теб, да те ограбят. Но музиката ще спаси света!

(8/стр.27)

Ако се разсърдите, представете си, че свирите на пиано, и размърдайте пръсти – така ще се успокоите. В бъдеще музиката ще бъде възпитателно средство, за да уравновеси човешкия дух. (8/стр.10)

Имате неразположение, едно неприятно състоя-ние – пейте! Изпейте на туй състояние една песен, втора изпейте, трета, докато изпеете подобаващата песен... Музиката е едно от средствата на правия път, на възходящия път – едно от великите средства на възходящия, прав път на живота. (22/стр.224)

Окултната музика чрез една песен може да трансформира най-лошите настроения: в отчаяния човек тя може да възбуди едно прекрасно чувство и да му даде импулс за възвишен и благороден живот.

(13/стр.283)

От песните зависят много работи, те филтрират. Като се вкиснеш, трябва да знаеш как да се филтри-раш – отначало пей бавно и тихо. Това правило се отнася не само за музиката, но и за живота, за мани-ерите, за отношенията и прочее. (8/стр.38)

Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване на закона за обходата и на обезценяване на малките неща. (2/стр.83)

Не си разположен: направи най-малкото добро, например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи. Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде. (8/стр.125)

По някой път в човека има едно същество, което мъчно се огъва – човек усеща, че не може да се огъ-не, не може да смени състоянието си. (7/стр.363)

Бих желал да имате не улегнал, а подвижен ха-рактер – на ден да се изменя по десет пъти, без да губи своето разположение. (7/стр.372)

Когато си неразположен или в мъчнотия, кажи си: „Бог ме обича и аз Го обичам. В Бога всичко е добро“. (7/стр.464)

Неразположението, което имате сега – вие сте болен, неразположен духом – черният дроб е вино-ват... Този нисшият свят като влезне в черния дроб, те са термити, изпояждат всичко, развалят всичко.

(5/стр.26,31)

Черният дроб е свързан с известни същества на нисшите области на астралния свят, които имат дру-го разбиране на живота. И те от там започват да ти внасят една нова философия. Казват: „Защо си толко-ва глупав да страдаш? Я си тегли един куршум“... Щом се разстрои черният дроб, човекът няма обще-ние с Бога. (5/стр.22,30)

При всяко нещастие говорете на черния дроб, кажете: „Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви. Ти си благороден, а като си тъй, в ненормално състояние, какви ли не работи правиш“ – всяка вечер му говори и твоят живот ще се поправи. А сега боли ли те черният дроб, дойде лекарят – веднага инжекция; не инжекция, а Слово – говори на черния дроб, в Божествения свят той е нещо духовно. (21/стр.429-430)

Ако разумното Слово не проникне вътре във ва-шия организъм, вие не може да бъдете добри... Сила-та на Словото е мощна! (22/стр.59)

Болестите в черния дроб и жлъчката идват от пресилена дейност на нисши чувства, от свръхпроиз-водство на нисши, дисхармонични чувства.

(8/стр.289)

Планината има дълбоко влияние върху нервната система и върху черния дроб. Влиянието върху чер-ния дроб е в това, че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа и в организма се влива повече прана. (8/стр.220)

Песимизмът е патологична черта. Весело трябва да гледаме на нещата! (7/стр.387)

Сега и религиозните казват: „Не съм разположен“. Той е песимист, не вярва в нищо – всичко е от чер-ния дроб. Един малък орган, който има грамадно влияние върху психическото състояние на човека.

(5/стр.21-22)

Клетката, макар и малка, също оказва влияние върху човешкия живот. Всеки орган оказва влияние върху човешкия живот. Например стомахът е дви-жил човечеството, движи го и днес. Под негово влия-ние се създала цяла школа – епикурейската, дето животът на хората изхождал от желанията на стома-ха. (20/стр.450)

Клетките на човешкия организъм са живи и ко-гато умре човек, те не изгниват, но минават от едно място на друго: някои влизат в състава на минералите, други – в състава на растенията, трети – в състава на животните, а някои – в състава на човешкото тяло. Някой си откъсне една ябълка от гробищата, измива я добре и я изяжда, а после се чуди защо раз-положението му се развалило; много естествено, той е възприел някои елементи от тялото на един от ве-ликите покойници. (21/стр.152)

Като сте неразположени, размишлявайте върху причината за това неразположение. Припомнете си къде сте ходили, в коя къща, колко време сте прека-рали и след излизането от коя къща иде неразполо-жението ви... Като намерите причината на неразпо-ложението, не се нахвърляйте върху човека, който го е създал, но изменете посоката му. (3/стр.189)

Може да определите откъде иде тая мисъл на неразположение – като се изолирате и успокоите. Накъдето се наклони главата, мисълта от нея страна идва. (4/стр.93)

Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени... – този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето... – има нещо нечисто в него. (19/стр.179-180)

Понякога, като сме всред хора, от които излиза злоба, тези стрели на злоба предизвикват в нас извес-тно неразположение. Това е, защото те са предиз-викали у нас известни удари, които ние възприемаме като болка. (6/стр.339)

Има религиозни хора, които носят проклятие, ба-цили в света. Може да е несъзнателно това, но те трябва да имат това предвид. Неразположен, гневен си – не посещавай свои приятели. Когато Бог влезе у тебе, тогава иди у своите приятели. Това е учението, което Христос проповядва; това е положително уче-ние. (10/стр.80)

Разберете страданието, мъчението ви повдига

Аз искам да ви запозная с Природата и когато ви дойде някоя неприятност, болест или страдание, да се занимаете с дълбоките положителни причини за-що страдате, защо сте неразположени. (13/стр.83)

Всички страдания на хората произтичат от пог-решни мисли, чувствания и постъпки... Без разлика как си мислил, на всяка погрешка остава един отте-нък – ще усетиш една малка скръб. Колкото и да е малка погрешката, все ще се наруши твоето равно-весие вътре. (14/стр.125)

Ще разберете един велик закон: че всякога, щом изгубиш най-малкото равновесие на духа си, не мо-жеш да работиш. Например имаш неразположе-ние към свой приятел – ти вече си наполовина пара-лизиран. И щом се скарат тия двама души, не им върви. (13/стр.159)

И Писанието казва: „Гледайте, като се хапете един друг, да не заболеете“. Защо мнозина от вас забо-ляват? По тази причина именно – скарват се.

(13/стр.460)

И аз съм забелязал следното: някои се скарат, не могат да се търпят. Погледнеш – един от тях заболя-ва от корем – готов е вече да се помири. Другия го заболял гръбнакът. И тъй, ние със своите неприязнени мисли създаваме ред болести, с които Божественият закон иска да ни постави в ред и порядък. (13/стр.78)

Ние сме създали в себе си ред паразитни мисли и желания, които са в състояние да ни убият. Често пъти само една мисъл е в състояние да убие човека. Една лоша мисъл е в състояние да измени пулса и настроението ни. (11/стр.164)

Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоп-лектичен удар. Натрупването на тези мисли ще по-действа на дишането, дишането – на сърцето и жи-вотът веднага ще се прекрати. Защо?... От Невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: „Този човек не е мислил правилно“ – И ще му види сметката.

(20/стр.785)

Умът може да влияе на сърцето, но то само се управлява и обратното. Някои хора имат порок на сърцето, понеже са оставили ума да управлява сър-цето. (7/стр.197)

Не позволявайте умът да слиза в сърцето, той е капитан на кораба, не бива да слиза долу; и в най-бурно време той трябва да бъде горе, да се разхожда, да управлява кораба. А сърцето – то е машинария, която трябва да работи; ако сърцето се качи горе, какво ще стане – ще има огън и пожар; ако пък умът слезе долу, ще има корабокрушение.

(21/стр.431-432)

Любовта и Божествената мисъл трябва да дойдат, за да се уравновесят умът и сърцето. Примери за състояния, които показват, че няма хармония между ума и сърцето, са обезсърчение, неразположение, раздразнителност, нервност, страх, безпокойствие, тревоги, недоволство, омраза и прочее. Тогава става нарушение във функциите на дишането, кръвообра-щението и храносмилането, във функциите на чер-ния дроб. (7/стр.365)

Биенето на сърцето има косвено влияние върху дишането, а дишането има косвена връзка с кръвооб-ращението и пречистването на кръвта. Ето защо всички съвременни болести се пораждат от непра-вилното разбиране на Любовта, от неправилното ди-шане и окисляване в организма, следователно всич-ки тела у човека се заразяват от долу нагоре.

(20/стр.766)

Умът може да заболее, сърцето може да заболее и човешката воля, и тя може да заболее. Единственото нещо у човека, което не заболява, то е само неговият Дух. Духът в туй отношение, когато дойдат болести-те, в него се явяват енергии да изправи повредите.

(22/стр.182)

Сега вие мислите все дребнави работи, все сте неразположени духом. Аз зная, че всяко неразполо-жение крие едно престъпление в сърцето. Всички неразположения на хората днес произтичат от прес-тъпления, които са извършили спрямо душите си.

(13/стр.457)

Някой казва: „Ужасно съм неразположен“. Защо си неразположен – престъпление си извършил. Мъ-чиш се – престъпление си извършил. Туй престъп-ление може да е съзнателно, може да е и несъзнателно, но то е престъпление. Зад всяко престъпление седи едно мъчение – тъй седят истинските факти в света.

(13/стр.457)

По някой път аз ви гледам: вие сте уморени, не-разположени сте духом, спи ви се. Защо? Липсва ви нещо. (13/стр.469)

Щом си неразположен, щом си лош, изгубил си Любовта. Значи, липсва ти нещо. (13/стр.115)

Когато човек е неразположен, идва едно стра-дание, което е съответно на състоянието му, за да го трансформира. (7/стр.462)

Чрез страданието Бог излива Любовта Си към вас. (10/стр.21)

Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмни същества, които се навъртат около теб. При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш. (7/стр.464)

Дойде ми някое страдание, казвам: Господи, научи ме да издържам! Научи ме да разбера това страдание! (15/стр.317)

Ще си внушите: „Мога, мога да издържам“. Няма да кажеш: „Мога да издържам страданията“, но ще внесеш Любовта в душата си и ще кажеш: „С Лю-бовта всичко мога да издържам“... И тогава ти почер-пваш сила. (22/стр.297)

Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъп-че, ще бъдем благодарни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти. Предназначението на живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, хармонията, красотата и сво-бодата. (7/стр.478)

Съвременният човек е проникнал дълбоко в ма-терията и се е свързал с нея – той се мъчи, докато скъса тези връзки. След това започва да се труди и най-после животът му се осмисля. Щом осмисли живота си, човек работи. (20/стр.105)

Първата стъпка е мъчението, слизането към Бо-жествения живот, към Бога, както се проявява в ма-териалния свят и да виждаме във всички действия Божията разумност. Втората стъпка е трудът – като се трудим, трябва да знаем, че и тук е проявлението на Божествения живот. Като приемем тези две идеи в нас, ние ще се поляризираме и ще знаем да ра-ботим правилно... Човек с живота си трябва да слиза в материята, а с ума си да върви нагоре. (4/стр.36)

Онзи, който не е разбрал мъчението и започне да се движи на горе, него го очакват големи катас-трофи. Злото в съвременното общество е в това, че всички се движат нагоре, всички искат да имат зна-ния, да бъдат богати, да са добри, но това създава днешната анархия. Тези хора не искат да се мъчат и казват: „Другите да работят за нас“. (4/стр.35)

Не са външните условия, които създават човека, не е и трудът, който създава човека, а мъчението – проверете този факт. Хора, които са готови да се мъ-чат, те ще се повдигнат, те ще сполучат. Който се стреми към труда, а избягва мъчението, неговите идеи ще се реализират само петдесет процента.

(4/стр.37)

И тъй, за подема ви, за да дадете баланс на раз-витието си, ще внушите в ума си идеята за мъчение и труд – два противоположни полюса. И едното, и другото са движения към Бога. (4/стр.39)

Днес хората мъчно се справят с мъчнотиите си, защото сами са си внушили тази мисъл. От осем хи-ляди години насам те държат тази мисъл в главата си. Дето и да отидете днес, все едно и също чувате – че мъчно се живее, че животът е тежък... Мъчно-тиите не са препятствия в живота, но чрез тях дейс-тва Божията ръка, която ви повдига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собст-вената му тежест го тегли към центъра на Земята.

(19/стр.213)

Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше Съзнание, което про-никва през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и стра-дания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. (7/стр.57)

Ученикът трябва да се стреми с всичката си чис-тота и святост да прояви Любов към Бога. Това е една жичка, която ще го изведе от всички мъчнотии по пътя; и при най-лошите условия да е поставен, ще го изведе. (8/стр.184-185)

7. Мислите, чувствата и желанията са живи същества

Определете откъде идват въздействията

Положението, в което се намирате в даден мо-мент, когато поддържате известна идея, може да бъ-де подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа. И тъй, ако вие искате да се самовъзпитате, най-пър-во трябва да определите откъде се дирижират идеи-те, които имате и които ви вълнуват. (4/стр.23)

Каквато мисъл, чувство или желание ви посетят, дръжте ги далече от себе си, докато разберете откъде идат и какво носят със себе си. (2/стр.208)

Мислите и желанията са камъни от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е Духовното. Тия мисли и желания идват от разни направления – трябва да умеем да избираме... Има духове, които ни продават от всички материали скъ-по или евтино; когато ни ги продадат по-скъпо, из-лъгали са ни колко струват. (17/стр.42)

Всяка наша мисъл е едно задължение, една по-лица и духът, който я има, той ни ръководи и сме в неговите ръце. Затова не бива да желаем големи ра-боти, защото, искайки ги, ще ни се дадат по право, но по-подир духът ще каже: „Сега плати!“. А като нямаме да платим задължението си, идват нашите страдания, лишения, болести и прочее. (17/стр.44)

Вие някога се съмнявате в мене – аз ви чета мислите – „ти може да не говориш от Бога, а от себе си“. Но аз всякога правя разлика между моите мисли и Божествените мисли. В мене моите мисли и Божествените мисли са строго определени. Аз хва-щам всяка моя мисъл за ухото и казвам – ти наля-во, а на всяка Божествена мисъл – ти надясно; казвам – туй е Божествено, а туй е човешко. (22/стр.154)

Задачата на човека е да намери онази мярка, с която да измерва своите мисли, чувства и постъпки и да определя посоката на тяхното движение. Ще кажете, че мислите и чувствата са невидими, не трябва да се занимаваме с тях – за обикновеното око те са невидими, но за въоръженото око са ви-дими. При това, колкото и да са малки, те влияят на човека и могат да изменят живота му в положителен или отрицателен смисъл. (20/стр.450)

Мислим си, че нашите мисли и желания не уп-ражняват никакво влияние, а всъщност всяка мисъл, колкото слаба и да е, упражнява влияние... Никога не трябва да даваме място в ума си на лоша мисъл, защото тя ще изработи своя форма и в бъдеще, ко-гато и да е, ще ни спъне. (17/стр.325-326)

Всяка лоша мисъл и лошо желание имат лоши последствия: ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще доведат до такива резултати, които ще спрат вашето развитие – те могат да ви доведат до слепота, до идиотизиране. (20/стр.207)

Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, прес-танат да ги хранят и вече се почувства парализиране.

(17/стр.117)

У човека има нисши желания, които го съсипват. Те нямат лошо разположение към него, но водят крайно индивидуален живот, който няма нищо об-що с човешкия. И за да не остане сам, човек се под-дава на своите низки желания и почва да им служи.

(20/стр.449-450)

Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на Волята Божия. (7/стр.83)

Имайте предвид, че всички желания, които се зараждат у вас, не са ваши. Направете опити в това отношение и проверете. Замислите някога да напра-вите нещо за Бога, но паралелно с това ви желание дойде ви друга мисъл – да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща и първото желание отстъпва. Най-важното нещо е отложено. (4/стр.45)

Всяко желание, което те ограничава, е юлар; имай такива желания, които да не те ограничават. Когато си с юлар, трябва да знаеш, че е юлар, и като се намериш под него, да знаеш как да се освободиш.

(7/стр.352)

Щом едно ваше желание ви дава възможност да разсъждавате, то е разумно желание, а не ви ли дава възможност да разсъждавате, то е опасно. Вижте как се отразява у вас едно настроение на гняв. Вие вед-нага избухвате и не мислите за последствията.

(3/стр.149)

Нещастията на човека не се дължат на това, че той има желания, но че подхранва в себе си чужди желания. Следователно пазете следното правило: не подхранвайте чужди желания в себе си. Като пазите това правило, животът ви донякъде ще се подобри.

(2/стр.274)

Не казвам, че не трябва човек да желае, но в же-ланията той трябва да научи великия закон, по кой-то да постъпва – той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава.

(20/стр.345)

Какво е забраненият плод? Забраненият плод е всяка неправа мисъл, неправо чувство и неправо же-лание. (9/стр.240-241)

Някой път душата се обезсърчи. Например мома се разочарова от някой момък, отчайва се, захвърля всичко, става мрачна и казва: „Свърши се моят жи-вот“. Всеки от нас е излъгана мома или момък – това е грехопадението. (11/стр.101)

Грехопадението става най-напред в Умствения свят, когато човек се откъсва от Божественото. Злото има ужасна омраза към човека. Някой път, като дой-де грехът с онези отвратителни мисли, всичко в теб се разрушава. (7/стр.340)

Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята. Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в чо-вешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрите-лен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си. (19/стр.160)

Ако умът те съблазнява и пожелаеш да извършиш някакво престъпление, и насочиш волята си в тази посока, спри го и въздействай върху себе си, за да се запазиш от злото... Откажи се от изопачения си ум, който е поставил в крива посока твоите мисли, чув-ства и постъпки. Този ум е изхабил сърцето ти и си-лите на твоя организъм. (20/стр.75,76)

Най-големите заблуждения и изопачения същес-твуват в ума. Не можете да поправите някого, докато умът му е изопачен. (20/стр.573)

Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будност на съзна-нието си. (7/стр.357)

С примес на лоши мисли Черната ложа иска да разстрои мозъчните органи и тогава от Божествения свят не може да се приемат Божествени мисли. Хо-рата от света не могат да приемат Божествените мис-ли, понеже мозъкът им постоянно се занимава с обикновени работи. (7/стр.444)

Една мисъл може да се измъти в теб и да ти при-чини цяло нещастие. Човек трябва да е внимателен. Лошите мисли затварят вратите за Духовния свят.

(7/стр.197)

Когато една мисъл е дошла в теб от Божествения свят, тя внася светлина, хармония, лекота, през це-лия ден си радостен... А когато една мисъл ти при-чини скръб, тъмнина, тежина, неразположение, това показва, че тя е дошла от низшите области.

(7/стр.196)

Винаги, като дойде най-важната мисъл, с нея за-едно дохожда и най-маловажната. Ще гледате да от-страните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. Щом решите да нап-равите нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „То-ва не е за тебе“. (4/стр.45)

От две мисли винаги първата приемай – не да-вай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. (12/стр.180)

Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гле-дай да те не знае лукавият. (12/стр.180-181)

Лошите мисли не са ваши,
но и добрите не са ваши

Лошите мисли в света съществуват, за да калят вашата воля, тъй че ние може още в момента да неутрализираме тези мисли. След всяка радост, след всяка приятна мисъл иде неприятна... Това учеше Христос младоженците, казваше им, че в живота ще имат много неприятности и приятности, много доб-ри и лоши мисли, но ще знаят, че те не са техни, а са посещения. (3/стр.187)

Но тези лоши мисли, това не си ти... И Светлите Същества ще дойдат и ще внесат в теб най-хубавите мисли, и те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитва и доброто, и злото, и ще извадиш поука. (7/стр.342)

Когато сте свързани с Небето, вие сте под влия-нието на светлите духове, преживявате техния жи-вот, тоест живота на Светлината; когато сте свързани с ада, вие се намирате под влиянието на тъмните духове, тоест преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая този живот не е ваш. (15/стр.40)

Следователно всички лоши мисли в живота ви не са ваши, но и добрите мисли не са ваши... Онези мисли, които държат в порядък нашия мозък, които съграждат нашето тяло и поддържат силите му, са наши мисли. (15/стр.262)

Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце – останалите не принадлежат на вас... Всяко чувство, което те огорчава, не е за теб; всяко чувство, което носи радост и веселие, то е за теб – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите: всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за теб; всяка мисъл, която внася светлина в ума ти, тя е за теб. (19/стр.253)

Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и плащате за него – то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията: туряте една ми-съл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях... Следователно всички мисли и желания, които ми-нават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето ес-тество. (19/стр.253)

Човек трябва да си избира само такива мисли, чувства и постъпки, които са необходими за неговото развитие и които дават добри резултати. (19/стр.400)

Ако рече човек да се поддава на всички желания и мисли, които минават през ума, през сърцето му, какво би станало? Тези мисли и желания ще си вър-вят като водата и вятъра, а ние ще взимаме от тях само това, което ни е потребно. Всичко не е за нас. Аз ви оставям свободни и искам от всички правила, които съм ви дал, да ги проучите доброволно, да ги прилагате тъй, че да можете сами да си туряте юлара и сами да си го хвърляте. (4/стр.76)

Всички хора на Земята са служители на Неви-димия свят – на духовете в този свят. Няма човек на Земята, който да не е впрегнат. Имате известно желание, една мисъл – впрегнати сте. (15/стр.221)

Мислите, чувствата и желанията на човека са жи-ви същества с определено въздействие върху човека. Всяка мисъл е живо нещо, в нея има сърце и мозък; всяко чувство е живо, в него има сърце и душа. Ако мислите и чувствата не са живи, как ще обясните вътрешния спор в себе си. Кой спори в човека – чувствата и мислите, с желание всяко от тях да вземе надмощие. (20/стр.620)

Мислите са синове и дъщери на Мъдростта, но-сители на Новата култура – те са деца на Херувимите и Серафимите, но днес са още в зачатък. Казваш „моите мисли и желания“ – не са твои, те са само твои пансионери, които един ден ще си кажат мне-нието за теб. (20/стр.620)

Трябва да гледаме на мислите и желанията, кои-то имаме, като на дадени нам. От нас само се иска да ги използваме. Всяка мисъл идва и заминава, не можете да я задържите. Да не мислите, че можете да задържите и желанията. Не, както храната ми-нава през нас, по същия закон минават и заминават и духовните мисли. Те са форми, които носят извес-тни сокове на живота. (11/стр.22)

Някои искат да станат богати с мисли, но лесно могат да бръкнат и да ги ограбят... Например една мома изгубва сърцето си и започва да линее или ня-кому грабват мислите и той полудява. Защо? Защото не разбират основния закон, че всяка мисъл и же-лание са изпратени от Невидимия свят, за да ги из-ползваме, след което да ги пуснем да вървят в света.

(11/стр.22-23)

Когато има движение, когато има размяна на мислите и желанията, тогава има и забогатяване. В замяна на мислите и желанията, които препращаме, ще получим съответните сокове на живота. И затуй Христос казва: „Аз съм животът“. Същественото за нас е животът. И тъй, трябва да впрегнем на работа всички наши мисли и желания, за да придобием живота. (11/стр.23)

Правият път – да мислиш,
да чувстваш и да действаш право

Кой е Божият закон? Да мислиш, да чувстваш и да действаш право... Светът ще се оправи само когато попадне под влиянието на великия Божи закон: той действа еднакво както върху индивида, така и върху семейството и обществото. (20/стр.671-672)

Човек е господар на условията само когато мис-ли, чувства и действа правилно; иначе той е роб и слуга на условията. Правата мисъл, правото чувство и правото действие имат отношение към Божестве-ното начало. (20/стр.24)

Право мислене е, когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята. Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква. (10/стр.268)

Щом не мислиш право, не си свободен; щом не чувстваш право, не си свободен; щом не постъпваш право, не си свободен. Най-първо трябва да бъдем свободни. (7/стр.155)

Произведете в себе си една добра мисъл и я зад-ръжте през целия месец. Когато правите този опит, всякога мислете, че вие сте свободни; не мислете, че външният свят или отношения, които имате към хората, може да ви противодействат. Преди да за-почнете опита, ще кажете тъй: „В този момент, в който започвам опита със силата Господня, която е в мен, аз мога да свърша всичко“. (3/стр.131)

Всеки, който пада или се подхлъзва, всякога през него е минала една лоша, чужда мисъл. Щом имаш добра мисъл, няма да падаш. (8/стр.220)

Хората на Новото учение всинца трябва да бъдат богати и съвършено безстрашни. Ние като живеем между хората, те да не намират голяма разлика меж-ду тях и нас, а да чувстват, че има едно духовно вли-яние, което ги прави абсолютно свободни. (9/стр.219)

Да не се смущавате от външните неща, това ста-ва чрез правата мисъл... Като отиде в ада праведен чо-век, с неговата права мисъл адът ще стане Рай. И като си замине, Раят ще стане ад. Правата мисъл е Рай. (7/стр.200)

Тогава как ще превърнете една мисъл, която ви е смутила? Веднага ще си кажете: „Истината живее в мен, аз съм опитвал нейното влияние“. Оставете настрана всяко нещо, което не дава никакъв подем на вашите чувства, мисли и действия, което не дава подтик на вашия живот, което не дава никакъв рас-теж и не произвежда Божествено действие у вас.

(6/стр.222)

Някой път си радостен, но изведнъж състоянието ти се сменя, казваш: „Нещастен съм в живота“. Това не е твоя мисъл, посетил те е някой дявол. Не въс-тавай против него, но кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тоя брат да се разговорим с него“.

(10/стр.16-17)

При страданията има духове, чиито мисли са по-силни от твоите, и те мачкат. Ако имаш права мисъл, те не могат да ти направят нищо. (7/стр.200)

Когато някой човек дойде при теб наежен, ако ти имаш силна, права и добра мисъл, той ще се от-тегли. Тогава клетките в него се присъединяват към твоята права и добра мисъл и изменят намерението му спрямо теб. Понеже клетките му долавят твоята права мисъл и му казват: „Той е добър човек, няма да го нападаш. Отнеси се добре с него“. (7/стр.201)

Да мислиш свободно и право – това е велико изкуство; малко хора разбират и владеят това изкус-тво. У някои интуицията е силна и схващат нещата правилно, у други мисълта е силна, но понякога и ед-ните, и другите остават излъгани. (20/стр.44)

Кое е туй, което познава кога една моя постъпка е права или кога не е? Това е разумният Божествен Дух, Който живее в нас и ни учи... Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде Мир, ще дойде Светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели и каквато работа започнете, все на добре ще излезе. (15/стр.160,161)

Съществува един неоспорим закон, който гласи: всяка права мисъл, право чувство и право действие не произвеждат никакво раздвояване, не хвърлят никаква сянка в човешкия ум, в човешкото съзнание – всеки може да провери този закон. Срещате един човек за пръв път и казвате, че ви прави добро впе-чатление; говорите с него и разговорът ви не при-чинява никакво съмнение във вас; живеете с него десетина години и запазвате първото си впечатление за него. Какво показва това – че мислите, чувствата и постъпките на този човек са прави, значи законът е верен. Обаче, ако още при първата среща с някого в ума ви се появява противоречие и раздвояване, този човек е наполовина добър и наполовина лош.

(20/стр.672)

Когато имаш едно желание, което те мъчи, това показва, че то не е Божествено, и трябва да го тран-сформираш.(7/стр.366)

Сегашните хора трябва да организират желани-ята си, а не да ходят по течението им. Мислите, же-ланията и постъпките на хората се диктуват от Ра-зумни Същества, които се различават едни от други по степента на своята интелигентност. (19/стр.152)

Ние във всеки един момент трябва да знаем как да трансформираме тези енергии, които всеки ден се накопляват във вид на чувства, мисли и действия вътре в нашето тяло... Всички енергии са свързани с Разумни Същества и ние трябва да учим езика на всички Разумни Същества, и когато знаеш езика им, те ще те слушат, но когато не знаеш езика им, те не помагат. (22/стр.295,298)

Знаете ли какъв е този Божествен език? Две не-ща има, по които вие може да го познаете: когато сте научили някои от Божествените думи и сте се молили, вие ще усетите тук, долу под лъжичката, една топлина; ще се разшири душата ви и усещате, че скоро ще ви се отговори, получавате насърчение – и не се минава час, два или три, и както сте усетили, тъй ви се отговаря. (22/стр.298)

Няма нещо, което човек да е пожелал и да не се изпълни. Каквото човек пожелае, ще му се даде, но не веднага. Може да се реализира, когато вече е пов-дигнат духовно и го е надраснал, и тогава то може да му причини даже и страдание... Затова човек тряб-ва да се пази от своите неразумни желания, за да не му натежат после. (7/стр.191)

Докато една мисъл, едно желание, едно действие не се реализира, не можеш да се освободиш от тех-ните последствия... Както и да философства човек, този закон царува, той е закон на Свободата.

(17/стр.507)

Та в сегашния живот има едно влияние, от което и светиите са страдали – да видиш нещо и да не го пожелаеш. Но представи си, ти си гладен човек, гла-дувал си три-четири дена и идеш някъде, видиш ху-бави плодове и да не се зароди в тебе желание да ядеш. А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш, а това е прегрешение... Писано е там: „Не по-желай чуждото!“. Кое чуждо? Не искай онова, което в даден случай не е за тебе. (14/стр.108)

Геройството на човека се заключава именно в това – да чувства, да разбира нещата и да се въздър-жа. Герой е онзи, който, след като не е ял три дни нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. (19/стр.152)

Не подхранвайте отрицателни мисли и чувства

В света има три вида мисли: едни, които произ-тичат от Бога, Божествени мисли, и втори, които произтичат от нашите близки, и трети, които произ-тичат от самите нас. Едни мисли идат от света, други от Ангелите, а трети от Божествения свят; ето защо трябва да се научите да различавате кои мисли отгде идат, за да не грешите в своите действия. Никой от вас не е свободен от окръжаващата среда и затова вие ще възприемате нейните мисли. (3/стр.180)

Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли, както светът мисли. Светът е една вълна, която ще завлече човек, ако ня-ма постоянно будно съзнание. Тази будност иде с молитвата. (7/стр.57)

Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя пред-ставлява вълната на светския живот, която ще пов-лече човека и ще го удави духовно. (7/стр.459)

Казвам: Всяка една мисъл, която вие възприемате отнякъде, тя трябва да бъде чиста и не трябва да е минала през много умове. Тя трябва да иде чиста от Божествения свят във вашия ум. Една мисъл, ако ми-не през много умове, тази мисъл е опасна. (5/стр.278)

Не мислете, че всички чувства са полезни. Има чувства, които са отровни. Те може да са добри за другите, но не и за вас. За човека има специфични мисли, специфични чувства, специфични храни и той трябва да се храни с тази храна. (5/стр.271)

Щом влизаш в една вода, където дълбочината се увеличава постепенно, върни се назад; а ако дълбо-чината намалява постепенно, върви напред. В случая под „вода“ разбирам астрални чувства, много хора се давят в чувствата. Астралният свят е воден и тряб-ва да имаш лодка, за да излезеш от единия край до другия. (8/стр.137)

И тогава аз ще ви дам едно правило: кратуната, която влиза в морето, трябва да бъде празна и зату-лена – пълна ли е, тя ще потъне на дъното – празна трябва да бъде, да седи над водата отгоре... И тъй, когато отивате при Бога, кратуната ви трябва да бъ-де празна, та да минете през това голямото море – астралното море. А ако вие сте пълни с вашите идеи, ще потънете, никога няма да отидете при Бога.

(22/стр.131)