Умът, както аз го зная, не се раздразнява, не се отчайва. А това, което се дразни, което се отчайва, то е извън ума... Ако вие сте нещастни, вашият ум не сте го впрегнали на работа и вие нищо не можете да постигнете – ще го впрегнете и ще видите каква велика работа той ще свърши за вас. (21/стр.425)

Ако държите Божиите заповеди, вашият ум ще бъде ясен и положителен. Това е едно правило.

(16/стр.170)

Човек трябва да стане господар на всички поло-жения, които го изненадват отвън и отвътре. Той трябва да си каже: „Аз ще живея добре заради Бога. Моят ум трябва да бъде светъл, защото Бог иска тъй!“. (15/стр.173)

Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Там тъмните духове са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Този е начинът да се отървем от тях. (7/стр.343)

Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като чума – не може да се доб-лижи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топли-ната в теб. (7/стр.355)

Знаете ли каква Светлина и Топлина излиза от сърцето и ума на оня, който има Любов в себе си?

(21/стр.250-251)

Да сме чисти като живата вода – ако някой неприятел те гони и ти навлезеш стотина метра на-вътре във водата, той ще се спре, ще те погледа и ще се върне назад. Да сме чисти като Светлината – неп-риятелят, който те гони в тъмнината, когато изгрее Слънцето, се уплашва, че ще го видят, и се връща назад. За него Светлината е огън и той ще каже: „Аз на скара не се пека“, и ще те остави. Чисти като во-дата, като Светлината и като Любовта – това са три велики сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове.

(13/стр.356-357)

Трябва да се обърне внимание на три неща: вли-яние на Божествената Любов в сърцето ни, влияние на Божествената Мъдрост в умовете ни и влияние на Божествената Истина в душите ни. Сега ще запитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се е проявила. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите Духа си сво-боден, Божията Истина се е вселила в душата ви.

(13/стр.320)

Като се приближавате при някого, трябва да очаквате да възприемете Божественото от него. Все-ки човек носи Божественото в себе си. Събудете Божественото в него и ще видите красотата на този човек. Как ще го събудите? Ако не можете да събу-дите Божественото в него, извадете една поука за себе си. (15/стр.121-122)

Един егоист човек е като октопод. Той само тег-ли, тегли, изсмуква другите. Окултната наука в такъв случай препоръчва да се пазите от този, от онзи, да се ограждате. Какво става в края на краищата? Ти почваш да се пазиш от всекиго. Това не е живот! Ще се доближиш до брата си, ще му дадеш от себе си каквото можеш, но и ще вземеш нещо от него.

(15/стр.121)

Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, то ще ви изведе на спасителния бряг – и всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път, то ще оправи даже и дяволите! (19/стр.22)

Гледай през Божествените очи

Има много заблуждения, от които трябва да се освободим. Трябва да се изкоренят всички плевели и предразсъдъци в човека, да остане само една угар, чернозем и тогава ще дойде Божественото.

(7/стр.373)

Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, който иска да завземе място от Божествения елемент. И сме про-тив всяко насилие, но утвърждаването в Истината трябва да бъде постоянно. Аз казвам: „Бог е с мен, Небето е с мен!“. (9/стр.77)

Ето, виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се, животът не се-ди в тях. (12/стр.139)

Да се отречеш от себе си, това значи отричане от всичко лично, човешко и временно. (19/стр.194)

В личния живот има големи заблуждения. Когато хората разглеждат нещата от лично гледище, там не могат да се спогодят. (7/стр.292)

Нали на конете, за да не ги плашат, турят капаци от двете страни на очите – Черната ложа тури имен-но такива капаци на хората и ги заблуди, затова те имат едностранчиво разбиране. (7/стр.379)

Ако съсредоточите ума си към някой възвишен предмет, вие ставате слепи за обикновените работи. Вие не трябва да гледате само с духовните си очи на нещата, нито само с физическите си очи, но трябва да прониквате дълбоко в душата си, за да става пра-вилна обмяна между физическото и Духовното ви тяло. (20/стр.169)

Душата на човека не е все още в тялото. Тя е из-вън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание. А ко-гато човек стане готов, душата ще се прояви чрез тялото, ще се изяви във физическия свят; именно това време наближава. (9/стр.69)

Когато иска да разреши един въпрос, човек тряб-ва да се вглъби в себе си и да каже: „Искам да видя какво е писано в моята душа, да разбера как мисля по тоя въпрос“ – За да реши правилно въпроса, той трябва да се откаже от своите слабости, от своя ли-чен живот и да си представи, че за пръв път е дошъл на Земята, че няма връзки с никого, никакво взе-мане-даване, че не е направил нито добро, нито зло – само така човек може да разреши важните соци-ални въпроси. (21/стр.105)

Сегашните хора навсякъде се колебаят – и свет-ските, и духовните, не могат да различат Божестве-ното в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали дру-гояче може. (7/стр.357)

Та казвам сега, трябва да се освободим от влия-нието на човешките порядъци... Всяко нещо, което ви смущава в живота, спада към човешкия порядък.

(5/стр.168-169)

Човешкият порядък е само външен; дойдете ли до вътрешната му страна, там владее пълен безпо-рядък. Турете вътрешния Божествен порядък към външния човешки порядък, за да дойдете до истин-ската хармония на живота. (19/стр.82)

По какво се отличават човешките прояви от Бо-жествените? Първите са лишени от Истина и Любов, а вторите са проникнати с Истина и Любов. Божес-твеното излъчва Светлина и Радост.

(20/стр.18)

Като ви предлагат нещо хубаво, мислете върху него: да го приемете или не. Знайте, че всичко хубаво е последвано от нещо горчиво... Коя е причината за това – стремежът, пътят на хората. Пътят, в който вървят, е прав, но методите, чрез които искат да реа-лизират нещата, са човешки. (2/стр.95)

Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесваш, то е от Бога. (7/стр.356)

Всякога, когато правиш нещо и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога, когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък. (5/стр.171)

Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти се намираш в ада. Когато дойде някой и ти виждаш доброто в него, ти си в Рая. Когато каз-ваш на някого: „Онзи ми взе мира, откъде се прък-на!“, то тогава човешкото е в теб. (8/стр.162)

На човека кусур няма да хващате. Човек не е ка-то Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенс-тва. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен!“. Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен!“.

(15/стр.160)

Когато гледаш хората през очите на Бога, тогава имаш право мнение за тях. Ще гледаш на хората, както Господ гледа. (9/стр.240)

Има хора под влияние на Черната ложа, а в Бя-лата ложа са въздържателите, вегетарианците, доб-рите семейства, добрите синове, добрите бащи и майки и прочее. Навсякъде има и от едните, и от другите – преплетен е животът. Човек трябва да гледа на съвременния свят през Божествените очи, да види в какво отношение може да се ползва.

(7/стр.378)

Някой казва: „Бъди добър!“. Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде?

(8/стр.163)

Не е важно какво е твоето лично отношение към въпроса, а как гледа Бог на него. Преценявай нещата не от лично гледище, а от гледище на Бога.

(7/стр.373)

Божественото иде отвсякъде и слиза между всич-ки народи. Достатъчно е да сте готови за работа. Правото сега е на страната на добрите хора и всички духовни братства оказват влияние. (9/стр.70)

Съзнанието да е будно за гласа на Бога

На онзи, който иска да служи на Бога, съзнанието му трябва да бъде будно...Трябва да сте дошли до по-ложението да въздействате вътрешно на света със си-лата на своя ум. (15/стр.265)

Отправяйте към отрицателното нещо положи-телно, с което да му въздействате. Ако ви сполети някакво нещастие, мислете за щастието; ако ви посети някаква болест, мислете за здравето.

(19/стр.133)

Като бъдем доволни от малкото, то постепенно ще расте. Когато човек е между злите същества, да мисли за добрите. И всеки момент да се радва и на приятното, и на неприятното. (9/стр.277)

За да бъде човек бодър, буден, съзнанието му трябва винаги да бъде будно, умът му трябва да е схватлив. Сърцето и умът му трябва да бъдат чисти от всички странични влияния. В неговото сърце и в неговия ум не трябва да има никакво странично чувство, никаква странична мисъл, която да го владее. Щом една такава мисъл го владее, той непременно ще се поддаде на едно или друго влияние. (6/стр.381)

На очите на конете турят капаци, за да гледат само напред, да не се плашат от странични влияния; и човек по-добре е да има такива капаци – устремен към една само идея, благородна. Ако не можеш да имаш много благородни идеи, имай поне една – нея дръж като прицелна точка, която може да те издигне и да те избави. (17/стр.305-306)

Умът ви трябва абсолютно да се проникне от идеята за Бога. (21/стр.50)

Някои хора и когато затворят очите си, пак мис-лят за този свят – не, ще се освободиш от всички тревоги, ще забравиш този свят и ще кажеш: „За-почвам нов живот, без тревоги и смущения“.

(21/стр.234-235)

Не трябва никакви второстепенни мисли да отв-личат ума ти в нищо. (12/стр.139)

Постарайте се за една-две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените, изтъркани неща на ежедневния живот... Във вашия ум съществува цял хаос – там са баба ви, майка ви, децата ви, всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа!“.

(17/стр.157)

Онзи ученик, който не се учи, има един недъг – неговият ум е зает с други работи. (13/стр.301)

Ученикът трябва да изучава вътрешната страна на нещата, да се стреми да има ясна представа за мистичния живот, трябва да се освободи от всички посторонни (външни) влияния и да иска да намери Истината. (7/стр.378)

Вашите противници казват: „Тия хора не живеят добре – и те са като нас, карат се“. Насочват мисълта си и гледаш – един ден вие се скарвате. Казват: „И те спорят помежду си, и те не знаят Истината“. И вие започвате да спорите кой от вас знае Истината. Най-първо ние трябва да се освободим от хорските мисли отвънка. Всички трябва да се освободите от тия посторонни мисли. Именно туй е едно от ка-чествата на ученика. (13/стр.154)

Каквото и да правите, съблазните ще дойдат и ще ви повлияят. Като дойдат съблазните, тогава ще мислите. Какво хората мислят за вас, не е важно. Какво вие мислите за себе си, това е важно.

(2/стр.290)

Та когато човек почне една работа, да не обръща внимание, че ще го одумват или обезсърчават окол-ните; нека да продължава и накрая ще има успех.

(7/стр.387)

Какво те още безпокои отношението на другите? Тури го настрана и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска. (12/стр.171)

Щом се безпокоим, това показва, че ние се без-покоим за общественото мнение – тогава ти си вляво. Туй обществено мнение ние бихме го взели предвид, ако се състоеше от светци, от хора благо-родни, от хора с най-възвишен характер, с ум, сърце и воля – тяхното мнение ще вземем. А тия, от които се безпокоите, са хора, които се подкупват всеки ден, на всяка стъпка. (22/стр.293-294)

Щом имам една Божествена идея, щом имам но-вото, не трябва да обръщам внимание какво е отно-шението на другите към него. (7/стр.373)

Трябва да се освободим от всички лъжливи поня-тия, външни влияния и да се съветваме с Бога, Който е в нас. (3/стр.15)

Любовта е най-естественият път, по който човек може да се освободи. (9/стр.197)

Вие не се стремите сами да се освободите, но се сравнявате с тоя, с оня и казвате, че мислите по-доб-ре от тях, че сте по-високо от тях. Не се сравнявай с никого, но кажи: „Аз мога да мисля като Бога. Мо-га да правя добро като Него. Мога да любя, както Бог люби“. Оставете живия Бог да прояви Своята Любов! (10/стр.255)

Да ви подбужда Любовта! Не че чак сега трябва да ви се даде Любовта, защото поначало ние в нея живеем и се движим, но сме приспали за дълго вре-ме съзнанието си и сме се занимавали с други стра-нични работи. Когато човек се занимава с непотребни работи, умът му потъмнява и не знае как да направи крачката си. (9/стр.176)

Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази са-мота намерете Божественото – където и да сте, чуй-те гласа на Бога – при извора и при дърветата, нав-сякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно. (7/стр.87)

За двадесет и четири часа Бог говори само вед-нъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа, вие сами ще го намерите. В един кръг от два-десет и четири часа не само Бог говори на човека, но всички Ангели, всички Възвишени Същества... Ко-гато Бог говори на хората, повечето от тях спят; ко-гато Ангелите им говорят, те пак спят, а когато нис-шите духове им говорят, те са будни – тогава стават лошите работи и престъпления. Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори.

(21/стр.213)

Повтарям: Няма живо същество в света, на което Бог да не е проговорил. Важно е за вас да различавате кога Господ говори, кога духовете ви говорят. Много пъти ви е говорил Бог, но вие сте давали ухо повече на други гласове – объркали сте гласовете в себе си. „Защо сме се объркали?“ Защото ухото ви е при-тъпено, не можете да чуете Тихия глас на Бога. Ду-ховете са гърлести, те говорят високо, за да ги чуете.

(13/стр.380)

Как да познаем Бога? Той е тих, спокоен в нас и ни говори, а противното е друг един глас в нас, който ни смущава; дава ни съмнение и прочее.

(4/стр.114)

Слушайте Тихия глас в себе си... Всеки друг глас, вън от Тихия глас, трябва да се проверява.

(20/стр.50)

Говори ти някой благо, разумно – считай, че Гос-под ти говори. Дойде някой, нахука те – считай, че дявол ти говори. (15/стр.160)

Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя.

(7/стр.356)

Страданията развиват слуха на човека, за да мо-же да възприеме и най-нежните вибрации на Божия глас. (21/стр.214)

Бог говори на човека при специални случаи и навреме: когато никой не може да му помогне, Бог тихо му проговаря и му помага. (13/стр.381)

Когато дойде вътрешна криза,
дигни душата си към Бога

По някой път, когато дойдат вътрешни кризи на отчаяние, съмнение, страх и прочее – то е събуждане на стария живот в човека. Човек го е надраснал, но по някой път старият живот иска да се събуди. Така че човек да бди зорко с вяра, с молитва и с постоянна вътрешна работа. (7/стр.394)

Тия стари мисли, старите чувствания постоянно развалят в нас Доброто. Те са една морска вълна: ние пишем доброто на брега, дойде тази вълна – заличи го. След туй пак говорим: „Бог е Любов, Бог е Истина“, дойде вълната – заличи го. Ние пишем, тя заличава, борим се с морето... – това голямото мо-ре, астралното море. (22/стр.130-131)

За да дойде човек до едно блажено състояние, той трябва да мине през много неблагоприятни фа-зи... Та и ние, като дойдем до онова висше съзнание, после пак изпадаме в старото съзнание. Значи, необ-ходимо е да се задържим във висшето съзнание, ко-ето дохожда в нас. (7/стр.369)

Когато дойде вътрешната криза, човек да бъде нащрек, да работи с мисълта си – да не допуща от-рицателна мисъл в себе си и да я замени с по-ложителна. Във време на криза да работи с мисълта си, с нея да промени състоянието си. Човек, като работи за Бога, трябва да е твърд, силен, каквото и да стане, да уповава на Бога; да знае, че има над него една сила, която бди, и каквото дойде, да благодари.

(7/стр.393-394)

Често, дори при добро разположение на духа, в ума на човека прониква някаква отрицателна мисъл, която започва да го души и измъчва. Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без да Му говорите, и Той ще измени състоянието ви. Светлината ви посещава, без да го-ворите – достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрее и озари. (20/стр.16-17)

Пазете се от отрицателни мисли, откажете се от всички стари майки и бащи, учители и свещеници в себе си – на стария свят, с който досега сте били свързани, кажете: „Сбогом, нямам вече нищо общо с теб“. (20/стр.488)

Тези вътрешни борби, които преживявате през тези дни, са от духовете, които се борят за човешката душа. С тези мъки и съмнения, които имате, вие из-питвате състоянието на ада. Същите духове, които са ви мъчили, са идвали вчера да ви изкушават. Два вида духове, светли и тъмни, се борят за човешката душа: едните се борят за спасението , а другите – да я грабнат. (9/стр.278)

Тази скръб е поради борбата между Черната и Бялата ложа, но вие не се намесвайте и без да се бо-ите, ще имате вяра... Казвайте: „Да бъде Волята Бо-жия. Бог ще победи“. (9/стр.277-278)

Зарадвайте се на това състояние на скръб, което изпитвате сега. Чрез вашето страдание вие вадите души от ада – това е ваша привилегия. (9/стр.278)

Та ще знаете: не сте вие, които всявате скръбта. Има скърбящи същества, които я предизвикват. Те ще минат през вас и така ще се повдигнат.

(13/стр.410)

Теб те гони тъмният дух – ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога... Човек тряб-ва да се издига в по-висшите светове, за да преодо-лява мъчнотиите на средата, в която е поставен.

(7/стр.348)

Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло страдание. Казвам : „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш,(...) там има много ловци. На такива моми като вас ще им теглят един куршум. По високите планински места, на недостъпните мес-та, дето куршум не стига, там да ходиш“. Казва: „Мъч-но е да се изкача там“. Казвам: „Мъчно е, но е бе-зопасно“. Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога!“.

(14/стр.106-107)

Мисли за доброто! Повдигни се пет пръста наго-ре. Не влизай в долното течение – щом краката ти се допрат до него, ще влезеш под влиянието му.

(7/стр.356)

Как действа законът на влиянието? За да ви пов-лияе кой да е човек, добър или лош, трябва да ви снеме до своя уровен – само тогава той може да ви повлияе. Или той ще ви повлияе, или вие ще му повлияете. Щом не сте на неговото равнище, по ни-кой начин не може да ви повлияе. Следователно, до-когато държите ума си в безграничния свят, дето действа Божественият закон, вие сте свободен, нев-редим; щом помислите, че някой може да ви пов-лияе, вие сте слезли долу от този свят. (4/стр.6)

Когато известни сили искат да ви повлияят, гле-дат да разрушат ключовете, съобщенията, които има-те – да се прекъсне коренът на дървото. (3/стр.23)

Че майка ми ме родила в грях, то е друг въпрос; че аз, като една семка, може да съм израснал в ти-нята, то е друг въпрос. Но тази семка може да пусне корени, да образува клонки и наполовина да се ос-вободи от влиянието на Земята. (5/стр.443)

Имайте и метода на растението: корените да са в почвата, а клоните – в Божествения свят, т.е. на-половина да не излизаш от света, понеже няма доб-ри условия за това, но другата половина да е в Бо-жествения свят. (7/стр.371)

Учителят не е на Земята. Той може да има фи-зическо тяло, но всякога живее на Небето, горе. Със своето тяло по форма е долу, на Земята, но по съ-щество е горе. Така че, където и да сте, каквото и да правите, през тази година ще гледате да добиете Любовта на вашия Учител! (13/стр.312)

Лягай и ставай все с Бога –
война се води в света

Бог е поставил една мрежа между хората, една предпазителна мрежа. Тя е около човека и го пази от опасности, от лоши духове, даже и от болест. От всичко ни пази тя. Тази предпазителна мрежа е Доб-рото, Любовта – връзката с Бога. (9/стр.268)

Какво се иска от човека – да се повдига всеки ден, като съзнава, че Бог работи в него. (10/стр.23)

Молите се – има лоши духове, които ви обк-ръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие. Хората трябва да бъдат будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват добрите духове и да им помагат.

(7/стр.57)

Сега аз искам вас, младите, да ви предупредя за една малка опасност, понеже вие още не сте запоз-нати с онази мрежа на низшите, тъмни духове. Те се стараят да оплетат религиозните хора, като най-напред преувеличават способностите им и те като паднат, тогава духовете ще вземат точно обратна позиция и ще ги убеждават, че у тях няма нищо. Това са противоречиви състояния, които всякога действат разрушително. (8/стр.182)

Да знаем, че никога в Бога не може да има про-тиворечие. (8/стр.183)

Трябва да усетим кога ще престанат у нас про-тиворечията. Това е признак, че вървим правилно към Началото. Докато има борба, ние сме между двата принципа и приличаме на пътник, който е изгубил ориентацията за четирите посоки на Земята.

(11/стр.21)

Всяка вътрешна борба в човека е резултат на при-съствието на духове в него – значи, духовете се борят в човека. (19/стр.43)

Всякога вътре в човека се борят доброто и злото. Човек слуша спокойно, но съзнанието му трябва да бъде будно и да има връзка с Бога. Създават се же-лания в нас и когато се оплетем в тях, показват ни закона как да се избавим. Лягай и ставай все с Бога, само това е важно. (8/стр.122)

Човек сам не може да воюва. Той трябва да има тил зад себе си, трябва да има зад себе си други Ра-зумни Същества, които да го подкрепят. И там стои силата на светиите и на силните хора. (8/стр.122)

Ние трябва да оставим Бог да воюва заради нас. Досега ние сме воювали. Толкова войни сме правили, но светът още не е освободен. И още 8000 години да воюваме, същият резултат ще има: свобода няма да има, а само разрушения и разрушения.

(15/стр.205)

Онези същества, които отклониха евреите да при-емат Христа, сега са същите, които причиниха Вто-рата световна война. (9/стр.115)

Сега тук, в България, има изостанали души отп-реди хиляди години и техният стремеж да се въп-лътят ражда всичката тази анархия. (9/стр.173)

Има много души, които с хиляди години не са се въплъщавали, и сега Земята трябва да се пречисти, за да дойдат те... Тези Същества, които ще се въп-лътят, са много напреднали и отдавна чакат.

(9/стр.222-223)

Единственият наш приятел засега в света – това е Бог. Най-добрият помощник, на Когото всякога можем да разчитаме – това е Бог... И ако ние не си създадем за Бога едно правилно понятие да схванем дълбоко в съзнанието си тази велика Истина и да бъдем в постоянна връзка с Него, ние ще бъдем ка-то една малка сламчица, безмилостно подхвърляна от вълните на морето. (15/стр.214)

Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на Черното братство, от месото ви суджуци ще правят, а от кожата ви – ре-мъци. А ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на двата крака, кожата ще ви бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. „Неутралитет не се ли позволява?“ Никакъв неутралитет – с Господа или против Господа! (20/стр.722)

Тук, на Изгрева, сме на фронта и трябва будност. Гранати се сипят върху нас, могат и да отнесат чо-века. (9/стр.105)

Не мислете, че дето аз живея, е много добре да живеете и вие. Моето място е много опасно – при мене, който живее, той трябва да бъде герой. „Ама Учителят няма ли да ни пази?“ – аз съм на бойното поле и който дойде там, трябва да има смелостта да издържа тия гранати. Аз искам да ви туря на тила – отзад, далеч. (22/стр.275)

Ако един ден прогледнете, ще видите, че в света се води една война: около всеки човек се търкалят десет, петнадесет, двадесет топки – черни и светли – и най-после светлата топка поглъща черната. Дяс-ната страна на човека е всякога светла, а лявата е по-тъмна. Тъмните сили са майстори да причиняват страдания. Каква борба е имало в Христа, за да излезе кръв от порите Му! (9/стр.225)

Някой път виждаш цял сноп Светли духове и когато се явяват, идва и цяла тълпа черни духове от ада и ги засенчват. След това друга вълна Светли ду-хове идва на помощ. Казано е: „Борба непрестанна е този живот“, не е лесна работа; в края на краищата доброто ще възтържествува, победата е на негова страна. (8/стр.106)

Трябва да се отблъскват тези вълни, които пос-тоянно ни заливат, трябва да воюваме със стрелите на тъмнината и да бъдем постоянно будни и трезви. Това не е война с плът и кръв, но воюваме с тъмните сили на ада и не е лесно да се отбива всичко това.

(7/стр.319)

Всеки човек има своите бодили, но те, разбира се, не са човекът. Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву – срещу тях трябва да имате шипове. (17/стр.53)

Вие казвате: „Изнемогвам и не мога да се боря“. Но и Господ не обича войници, които бягат от бой-ното поле – виждате как ги застрелват, и то с кар-течници, за да не бягат назад. (11/стр.222)

Окултният ученик трябва да бъде смирен, отс-тъпчив и разумен. Той трябва да вижда нещата от-далече, без да изпада в противоречия. Когато започне една война, той трябва да бъде принципен и веднъж влязъл в нея, не трябва да отстъпва. Някъде пък той не трябва да влиза във война. (15/стр.263)

Някой път идват духове, може би с милиони – тогава се моли на Бога! Иначе, като те налегнат, че като почнат да ти шушнат, да те стрелят със своята артилерия, и ти се уплашиш. Ученикът трябва да бъ-де като екипиран кораб. Вълните го блъскат, но кора-бът си върви. (9/стр.284-285)

Не им давай ухо – ще твърдят, че имат нещо много важно да ти казват. Но ти им отвърни, че си чул последната новина – Бог е Любов! Всяка друга новина е стара. Бог е живот, в който няма смърт – това е Новото. (9/стр.285)

Не заставай на пътя на лошите духове

Вие си мислите, че лошите духове са по-силни от вас. Не мислете така, а знайте, че вие сте по-сил-ни от тях, но не ги дразнете с нищо. Когато минава лош дух, не му се изпречвайте на пътя, сторете му място, оставете го свободно да си върви. Не го ви-кайте, не приказвайте с него, не разсъждавайте, не спорете. (6/стр.94)

Дайте път на злото да си върви. От лошите духове човек не може нищо да научи. Вие сте им препятствие по пътя, затова искат да ви премахнат. Не заставайте на пътя им – нищо повече. (6/стр.94)

Щом се бориш със злото, нищо няма да придо-биеш. Насреща ти иде един порой – не се бори с него, остави го да се изтече. (7/стр.365)

Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с Василевите молитви все заклина-ния изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому“. Лоши-те духове си имат своя работа – когато си я вършат, оставете ги, нека си я вършат. (18/стр.186)

И там е мъчното, понеже злото, това са интели-гентни същества от Черното братство и те казват: „Противи се на злото, защото само така ще проявиш своя характер“; за тях да вършат зло – е живот, да вършат добро – е смърт. Както в Бялата ложа е изключено злото и всеки се наказва за него, така и в Черната ложа е изключено доброто и всеки се наказва, когато върши добро. (22/стр.291)

Ние сме в един период, дето злото се връзва, по естествен път злото се обезсилва. Черната ложа е достигнала до края и съвсем се е изтощила, и ако доброто рече да победи злото чрез насилие, ще му даде сила. Чакайте! Добрите духове ще надделеят над Черните. (9/стр.66-67)

Да бъдеш кротък и смирен, значи да проникнеш в благоприятни условия за твоето развитие, да не ферментираш и да бъдеш тих и спокоен, да дочакаш времето за изучаване тайните на живота. (20/стр.111)

Астрономите, когато наблюдават небето, избират тихи нощи, когато няма никакво вълнение на въз-духа, тогава наблюдението е най-хубаво. И ние, кога-то правим известни наблюдения, времето трябва да бъде тихо – ако тия духове много мърдат в ума ни, нашите наблюдения няма да бъдат верни. Ние тряб-ва да уталожим ума си и при тих ум да се свържем с Божественото съзнание, в което живеем. (22/стр.8)

На брат С. говореха едни низши духове. Той ис-каше да се освободи от тях и отиде сред лозята, но и там не го оставиха. Отвътре трябва да се освободим от тях, а не отвън. (9/стр.235)

Низшите, тъмни духове не влизат в Божия храм. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма; щом не ти говорят – в храма си. Като влезе човек в Божия храм, тъмните духове ще чакат отвън и ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме“. (7/стр.348)

Овладявай себе си,
Бог ще те примири с враговете

Щом си търпелив, тъмният дух стои настрана, гледа да те залиса, та да изгубиш търпение и тогава да те нападне. Ти речеш да направиш нещо и казваш: „Няма да я бъде тази работа“, тогава изгубваш тър-пение... Във всичко човек трябва да бъде много тър-пелив, за да се реализират работите му. Има шанс и за него, и неговият ред ще дойде. (7/стр.452)

Ако в началото на живота си още искаш плодът да дойде бързо... – ти вървиш по левия път. Ако ис-каш бързо да усвоиш нещо, ти вървиш по лявата пътека. Ако след като си работил дълго време, оста-вяш плодът да дойде най-после и не бързаш, ти вър-виш по правата пътека, по десния път.

(22/стр.292-293)

В окултната наука има методи, ред правила за придобиване на търпение. Например да вземе човек едно огледало и да се гледа в него 5-10-15 минути, до половин час. Седели ли сте вие толкова време пред някое огледало? Ако се гледате толкова време в едно огледало, ще се хипнотизирате. Щом се са-мохипнотизирате, никой не ще може да ви събуди. Какво трябва да правите? Като започнете опита, ще си кажете: „Като направя опита, след два часа ще се събудя“. Само така ще пристъпите към опита.

(15/стр.56)

Постъпите ли така, разумният закон вече действа. Като паднеш в този летаргически сън, ще дойдат Ра-зумните Същества да пазят тялото ти и след два часа ще те събудят. Ако не ги предупредиш, те ще мислят, че ти си силен човек, някой Велик Учител, и ще те оставят сам да се събудиш. В това време ще дойдат други същества, ще те оберат и след няколко часа може да се събудиш, но ще бъдеш вече един хилав човек. (15/стр.56)

В Индия има факири, които се хипнотизират и заспиват. Имало един, който в продължение на два-десет години съсредоточавал мислите си и стоял не-подвижен дотолкова, щото птиците го смятали за дърво и започнали да правят гнезда на главата му. Не разбирам такова състояние на доволство – да се завъдят птички в главите ви. Бог е създал за тази цел дърветата, а ти, за да си доволен, трябва да работиш за Бога, да слугуваш Нему. (18/стр.224)

Всеки от вас да си има една тетрадка или едно тефтерче, обезателно! Изпаднете в едно изкушение някой път или се разтревожите, забележете си колко минути ви е трябвало, за да се успокоите... Или дойде ви някоя добра мисъл, отбележете колко време ви е трябвало, за да я постигнете. Не отбелязвайте всички мисли, а на ден по една мисъл – стига. Ако е отри-цателна, вижте колко време ви трябва, за да превър-нете това състояние, да получите едно приятно раз-положение вътре и да кажете: „Благодаря, аз си научих урока добре“. (22/стр.43)

Направете опит: някой път ти искаш някой да си отиде, а у него се заражда два пъти по-силно же-лание да седи по-дълго време – той се усеща, като че ли някой го привлича, обратен е процесът... Ще си извадиш часовника и ще гледаш колко време ще стоиш тих и спокоен – ...като че ли нищо не е ста-нало, макар да се е изминал и цял ден. Ако той стои цял ден и ти не си изгубил равновесието си, спечелил си. (22/стр.300)

А той, като си излезе, ще каже: „Не трябваше да седя толкова, малко го прекалих“ – Той усеща, че е дал повече. Ако той стоял повече и те предизвикал – изкарал те е от равновесие, то като си излезе, ще каже: „Още един път бих желал да отида при него по същия начин“. Това са чисто психологически про-цеси, които стават във вас. (22/стр.300)

Друг път ти искаш някой твой приятел да стои повече, че го обичаш, а няма да се минат пет или десет минути, той ще каже: „Сбогом, и друг път ще дойда у вас“, ще си отиде – това му е внушено от Черните братя. Но туря ли си мисълта: „Няма ли да си отиде той?“ – виж, че той намерил за какво друго да говори. (22/стр.300)

Ще дойдат тревоги, ще дойдат изпитания – и те са естествени – ще дойдат, но когато всичките тия смущения се явят и ти изкараш от тях едно благо за себе си, ти си съумял да завладееш своите мисли... Гневът започне, кажи си: „В 10 ч. и 30 мин. в мен настана една голяма буря и след пет, десет, петнаде-сет минути или половин, един час – ще си отбележи-те точно кога – тази буря престана“. (22/стр.43)

При сегашния живот ние се демагнетизираме – всеки ден тревоги, тревоги, докато човек се демаг-нетизира и не може да мисли, и няма разположение.

(22/стр.269)

Сега, аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога. Някой ми писал тревожно писмо – една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи... Така един комар все-таки ме тревожи. Като дойде, ще ме уха-пе; не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми. Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица.

(14/стр.116)

Някой дойде при мен и иска да ме поизлъже. Аз му казвам: „Приятелю, ако не се опитваш да ме из-лъжеш, аз бих сторил повече за теб, а така ще сторя по-малко“. (20/стр.338)

Вие искате някой път да ме надлъгвате, но аз печеля, а вие губите. Така вие един друг се събаряте.

(4/стр.76)

Трябва да говорим всякога Истината, както си я знаем в себе си, трябва да говорим ясно, категорично, положително – тогава нашите външни отношения към хората ще бъдат добри. Защо? Понеже тия духове, които ви ръководят, живеят на Небето; ко-гато си уреждате сметките със своя дух, той ще ги уреди с другите духове и те не могат да ви мразят.

(17/стр.231-232)

Най-първо възстановете хармонията между Бога и себе си, иначе никак не може да установите хар-мония с хората. Божественият Дух е, който ще уста-нови хармония между вас и хората. Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. (9/стр.196)

Само с воля се надвива дявол

Как се спасяват хората? Когато дяволът хвърли камък върху тях, те го вземат, турят го настрани и продължават да си пеят. Дяволът хвърля друг камък, те турят и него настрана и пак си пеят. Най-после дяволът казва: „Заболя ме ръката да хвърлям камъ-ни“. …Човек си служи с разумната воля – той не вярва в злото, но като дойде то при него, колкото и да е голямо, ще го посрещне и ще го тури настрани.

(13/стр.385)

Человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа!

(12/стр.14)

Вашите лоши желания, вашите мисли – дявола, впрегнете го на работа. Индусите казват: „Убий вся-ко желание!“. А аз казвам: „Впрегни всяко желание, не го убивай“. Христос е казал: „Отречи се от себе си“. Аз казвам: „Залюби себе си“. (10/стр.50)

Както можеш да укротиш един лъв, една змия, по същия начин можеш да укротиш и един дявол – не можеш да го направиш добър, но можеш да го направиш безвреден. Започнете от вашите мисли: една мисъл, която ви терзае, това е един лъв, една змия – не се старайте да ги изпъдите или убиете, а ги укротете, победете. (17/стр.367-368)

Волята е най-голямото благо, което Бог ни е дал. Бих препоръчал на мъжете и на жените, като се по-чувстват неразположени, да вземат един нож, да го наострят и да кажат: „С воля всичко мога да нап-равя“. (10/стр.258)

Някои братя и сестри заспиват и казват: „Не можем да слушаме“... Ами че усилия трябва да пра-вите над себе си! Тези причини, които ви заставят да заспивате, са вън от вас. Те идват да калят волята ви.

(13/стр.469)

Вашите страдания са предизвикани от внушени идеи. Човек е в сила да пренесе всички страдания с волята си, която може да надвие всичко, да направи чудеса. (16/стр.171)

Воля, воля трябва на всички! Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда. (6/стр.318)

Когато дойде дяволът, хората се увлякоха по не-го и после човек остана нито с дявола, нито с Бога.

(11/стр.101)

Дяволът има една добра черта – той е честен. Понеже всякога си служи с лъжата, той казва: „Аз лъжа, никога не говоря Истината“, той остава верен на лъжата. В това отношение човек е неиздържано същество: някога говори Истината, някога скрива Истината. Дяволът казва за човека, че и Бог не знае де е. (10/стр.91)

Защо са недоволни хората от дявола – защото той кара човека да работи, а сам никога не работи... Дяволът е господар на всички банки – има ли нещо лошо в това? Банките услужват на хората – дават им пари назаем, хората плащат лихви за парите, но поне колелото се върти. Банкерът понякога оскубва клиента си – това нищо не значи, но понякога му помага. (21/стр.153)

Казвате: „Да махне Бог дявола от света, всичко ще тръгне напред“. Дяволът е отличен учител. Докато хората не поумнеят, той има своята задача между тях. (10/стр.91)

Изхвърли всички слабости от себе си

На вас предстои да усвоите изкуството да се спра-вите с духовете, да ги разбирате. Аз не ви подмам-вам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек. (15/стр.215)

Първо, трябва да се освободиш от всички слабости на тия духове, които те заобикалят, и като излезеш, ще им кажеш: „Никой няма да се прибли-жава до моето тяло, защото, инак, ще има камшик“. Но ако духовете знаят, че имаш слабости, щом заминеш и оставиш тялото си, те ще го задигнат. Затова съвременните хора са яко свързани от Гос-пода за своето физическо тяло, понеже, ако излязат от тялото, ще бъде още по-лошо за тях – ще се спре тяхната еволюция. (17/стр.226)

Духовете се покоряват, но само временно, защо-то и те са интелигентни. Те се покоряват, докато на-мерят във вас някоя най-малка слабост. Намерят ли такава, те веднага ви завладяват и се проявяват така, както си искат. (15/стр.261)

Има изостанали души, милиони изостанали ду-ши на Земята, които са излезли извън човешката еволюция; те не може да използват силите на при-родата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използват всички слабости на хората. От всички чешити има между тях. И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост. (22/стр.7)

Видят, че някой е тщеславен и иска да стане ви-ден човек, пръв министър в България, и ще почнат да му внушават, че той е даровит и че може да стане такъв, да нареди най-строги закони. Но като го тик-нат в тоя път и той си създаде хиляди неприятности, и те после му казват: „Стига, ти се умори вече, отс-тъпи, нека да дойдат други да видиш резултатите“. Но като дойдат другите, почнат да го гонят, хванат го, съдят го и го турнат в дранголника. Защо, какво спечели – нищо... Всичко това е измислица на тия духове. И ако вие вникнете по-добре, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено.

(22/стр.7-8)

Никога не трябва да имате слабостите, които тези духове имат. Някои казват: „Не можем без сла-бости“. Щом не можете, ще ви умъртвят, ще ви вземат тялото, парите, ще ви затворят – няма друг изходен път. (17/стр.223)

Хората имат разни методи за заканване срещу духовете, но духовете от това не ги е страх – тях не ги е страх от тояги, нито думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите сла-бости; имаш ли ги, може да си учен, философ, ми-нистър – ти ще бъдеш техен роб. Те интриги ще правят, царе ще детронират, всичко могат да нап-равят. Нямаш ли техните слабости, ти си техен гос-подар. (17/стр.222-223)

От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели.

(7/стр.357-358)

Турците имат една поговорка: „Като викаш ду-ховете, лесно идват, лесно ти се подчиняват, но като дойде ред да ги изгониш, зор виждаш тогава“.

(15/стр.262)

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Ако обичате да послъгвате, всички духове на лъ-жата са около вас, те са на гости у вас, вие ги прив-личате. Ако обичате да злорадствате, всички духове, които злорадстват, са тъй също около вас и ако бих-те били ясновидци, бихте видели, че във вашите къ-щи има цели орди от тях, които само ядат и пият. Ако мразите, всички духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. (17/стр.223-224)

Ако мразите някого, вие се свързвате с всички, които мразят, а с това усилвате вашата омраза. Като знаете това, кажете си: „За благото на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя Дух няма да лъжа и да мразя“. (19/стр.197)

Та имате сега метода как да властвате над ло-шите духове – да нямате техните слабости. Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затова изхвърлете всички тия слабости от себе си. (17/стр.232-233)

Кога се дава власт над лошите духове?

Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове.

(17/стр.229)

Нечестивите духове ги е страх от Светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е Обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа – без Обръщане към Него не може.

(17/стр.229-230)

Всеки човек, който обръща гърба си към Бога, той се намира в голяма опасност... Тогава Господ е зад тила му, а дяволът – пред очите му.

(15/стр.203-204)

Когато искате да изтърсите дреха от праха, как я обръщате? Следователно ще вземете вашето сърце и вашия ум да ги обърнете и ще изтърсите праха им извътре. Обръщането има двояк смисъл – обръ-щане към Слънцето и обръщане дрехата към вът-решността, за да се изтърси прахът. (17/стр.230)

Човек трябва да познае кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. (7/стр.355)

Вътре в нас – в нашия ум, в нашето сърце, в на-шата душа – трябва да стане един прелом, таен пре-лом. (21/стр.718)

Второто необходимо нещо е Покаянието – прег-леждане, ликвидиране на сметката. Туриш обявление над фирмата: „Аз спирам всички платки, нито давам, нито вземам – годишна равносметка правя“. Пра-виш баланс, смяташ: толкова имаш да вземаш, тол-кова имаш да даваш, най-после остават десет хиляди дълг; не остава, освен да отидеш при своите креди-тори и да им се молиш – то е покаяние... Ако не се молиш, ще те затворят. Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „ Ние сме имали вземане-даване с теб, ще ти простим, ще те креди-тираме наново“. (17/стр.230)

Трябва да отворим сърцата си и да изхвърлим всичките тези нечистотии. Изповед на всички тряб-ва! Каква изповед? Съвършена изповед: ще застанете пред вашия Учител и ще кажете на Христа в душата си: „Учителю, не съм спазил досега Твоята Любов, не съм пребъдвал в Твоята Чистота, но от сега ната-тък ще приложа Любовта Ти във всичката нейна пълнота!“. (13/стр.316)

Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.

(13/стр.296-297)

Тогава ще дойде дяволът и ще ти рече: „Чакай, не давай обещание, сигурен ли си, че ще го изпъл-ниш?“. Ти ще кажеш: „Ще го изпълня! Ще ходя с всичката Чистота!“. Тогава ще дойде ново изкушение и ще се запиташ дали можеш да ходиш в тази Чис-тота. Там, където има Любов, има Чистота.

(13/стр.316-317)

Ликвидирайте с всички отрицателни отношения към хората, простете на всички. Прошка с всякого! Всеки да прощава на брата си и да има пълно раз-каяние за своите сторени дела. Бог чака това!

(9/стр.69)

Който се покае, той ще бъде спасен. Обаче само онзи може да се покае, който е разбрал дълбокия смисъл на живота... Да се покаеш, това значи да тръгнеш в Божествения път. (19/стр.428-429)

Прощение и Спасение са две неща свързани. То-ва, което наричаме Спасение в Християнството, нас-тъпва, след като сме минали двата периода на Обръ-щане и Покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш“.

(17/стр.230)

Спасението се дава даром. Така е, но условията не се дават даром, характер не се изработва даром, добродетелите не се придобиват даром.

(19/стр.423-424)

Четвъртата стъпка е Възраждане. Възраждането ще обясня с друг процес из земеделието: един земе-делец има една градина, разваля я и наново я посаж-да; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане – в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става в нас Възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване. (17/стр.230-231)

Има Обръщане, Покаяние, Спасение, Възражда-не и Новораждане – петото. В Новото раждане човек се освобождава от кармичния закон на причи-ните и последствията – вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарствате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа, можете да заповядвате на тия духове. Тогава ще бъдете ученик Христов, а то е високо нещо. Той даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати да изцеряват и възкресяват хората.

(17/стр.231)

Съвременните психолози наричат Новораждане-то процес на пробуждане на човешкото съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената душа в човека. Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му – този процес наричаме Новораждане. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания, той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на Не-бето и да слиза в ада по свое желание. (19/стр.297)

Който се е новородил, не се страхува от ада. И да слезе там, жителите му го посрещат добре, всички му стават на крака и му се подчиняват; щом напусне ада, те си въздъхват спокойно и казват: „Дано не дойде пак между нас“. (19/стр.297)

Христос е заповядвал на духовете – Той беше чист и като им каже: „Излезте!“, те са отговаряли: „Слушаме“. (17/стр.223)

Зная, че мнозина се измъчват от лоши духове; мнозина отиват при Христос да им помогне. Как ще им помогне? Той ги връзва, а те ги развързват. На такива хора не може да се помогне... Не можете да станете господар на своя живот, докато не се научите да управлявате тези духове. (17/стр.229)

Как може да се даде тази власт, когато човек ед-ва се е обърнал и още не си е прегледал сметките? Още не са го простили, още не се е възродил и той иска да управлява света! Не може. Искате да запо-вядвате на лошите духове – не може, трябва да ми-нете през тия четири стъпки и тогава ще бъдете пъл-ни господари на своето положение. (17/стр.231)

Често запитват: „Как може да се влезе в Царството Божие, как можем да се освободим от ограниченията на законите, на Природата и можем ли да ги вла-деем?“. Аз отговарям: Когато се родите. (17/стр.460)

Светът на безсмъртието, не е далеч от нас този свят – той ни обикаля отвред, той прониква и в нас. Разстоянието от нашия свят до Царството Божие е само една стомилионна част от милиметъра.

(19/стр.295)

5. Хипнотизъм и внушение

Сили, които може да се употребят
и в добър, и в лош смисъл

Трябва да знаете, че съвременният свят си служи с хипнотизъм. Всички учреждения, като започнете с войската, съдебното ведомство, училищата – нався-къде внушението, хипнотизмът е едно от най-често прилаганите средства. Някъде той се прилага в по-лека, някъде в по-силна форма. (6/стр.381)

Светските хора могат да упражняват върху нас голямо влияние. Те могат да ни причинят голяма вреда по закона на внушението. Сега всички искат да ни внушат, че сме изменници, безбожници, анар-хисти. (6/стр.325)

И някой път ние се окалваме, без да искаме... Не е уреден светът и всеки човек е изложен да се оцапа. Светът е пълен с такива мисли, които се проявяват, както по радио. (14/стр.125)

Казвам: Вие често страдате за чужди погрешки. Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат извес-тно престъпление, без вие да сте го извършили, и вие да страдате за това. Може да ви турят чужда ми-съл. (14/стр.60)

Много пъти вършиш нещо по закона на внуше-нието. Може да хипнотизират един човек и да му внушат да направи след шест месеца престъпление. И като дойде това време, прави престъпление.

(14/стр.261)

На един човек ще му внушат: ще идеш на еди-коя си дата след два-три месеца и ще направиш ед-но престъпление... Те са те поставили в един хипно-тичен сън и ти отиваш и изпълваш тази идея. Следователно ти ще седнеш и ще се разхипнотизи-раш от тази идея, и наново ще се магнетизираш.

(5/стр.339)

Или може да ти турят в ума, че ще идеш в кръч-мата да си заръчаш една ока вино и да го изпиеш. Ти може никак да не си пил, но като дойде внуше-ната дата, те ще те събудят... Та ако не си внушиш да идеш нагоре в извора, ти ще идеш в кръчмата. Нищо не може да те избави от това. (5/стр.339-340)

Съвременната наука показва, че човек може да се хипнотизира, може да му се внушат мисли да извърши престъпления. Знаете, че са правени сума опити: на младежи, които не са поставени при благо-приятни условия, техният морал не може да издър-жи изпита. А Мировата Любов създава онези благоп-риятни условия, които премахват всички отрови в обществото. (6/стр.24)

Какво е хипнотизирането? То е сила, която може да употребите в добър и лош смисъл. С малка и с голяма доза може да произведете два противопо-ложни резултата. (16/стр.82)

И децата прилагат хипнотизма – кога? Когато искат нещо от майка си – те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му... Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм. Майката знае нуждите на детето и сама ги задоволява. Хлябът е необходим за човека – той всякога ще го получи, и то по естествен начин. (19/стр.331)

Забелязал съм как хората се безпокоят за всичко: търговецът например бои се, че ще изгуби, и затова убеждава своите клиенти да купят стоката му, като я препоръчва за по-добра, отколкото е в действител-ност. Те си служат със закона на убеждението, на внушението. Най-честно би било търговецът да си каже: „Стоката ми е, както виждате, и памук, и въл-на, но затова ви я продавам по-евтино“, нека търго-вията свободно се проявява. (16/стр.50)

Законът на внушението е един мощен закон и човек не може да се избави лесно от него. Щом дойде едно настроение, ще знаете, че това настроение е външно, ще гледате да го премахнете. Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз съм за вътрешната свобода. (8/стр.183)

Ние вярваме повече на външното внушение, от-колкото на вътрешното. Ще ви кажа какво нещо е внушението. Например вие сте тъжен, отидете в някое общество, в което хората са весели, заразявате се и вие и ставате весели. Това е външно внушение. Щом се отдалечите от това общество, вашата тъга отново ви обхваща. Тя се явява като един червей във вас, това е внушение на злото. (15/стр.276)

Друг случай: някой добър човек излиза от къщи весел, бодър, казва си: „Аз мога да повдигна целия свят“. Отиде в някое покварено общество и веднага започва да чувства, като че е в ада. Целия ден е тъ-жен, неразположен, казва си: „Отидох, изгубен съм вече!“. Като се върне у дома си, влезе в стаята си – всичко това изчезва изведнъж и неговата радост пак се появява. (15/стр.276)

В съвременната наука в пет минути може да измениш настроението у човека. Например магне-тизаторите могат, като прекарат ръката си по лявата ти страна, да те направят добър, а като я прекарат по дясната ти страна, да те направят лош. Ще каже-те: „Това е чрез внушение“. За да внушиш някому нещо, трябва думите ти да имат сила. (16/стр.82)

Само разумният, просветеният човек може да си служи с внушението и хипнотизма, защото знае силата на думите и кога да си служи с тях. И тогава, ако бащата каже на сина си: „Синко, ти ще станеш добър, учен, способен човек“, наистина ще стане та-къв. (18/стр.391)

Най-напред употребете закона на внушението върху себе си. Внушавайте си и работете! Да кажем, че мнозина се намирате под влияние на мързела. Какво трябва да правите, за да се освободите от не-го? Ще си служите със закона на внушението. Ще си кажете: „Утре ще стана в четири часа!“. Но успите се и станете в пет часа. На втория ден пак ще си кажете: „Утре ще стана в четири часа!“... Ще про-дължавате така, докато придобиете навик да ставате точно на времето, което искате. (15/стр.328-329)

Можете да продължавате така един, два, три ме-сеца, докато добиете навик. Придобиете ли навика, престанете с това упражнение, започнете с друго. Например кажете си: „За три месеца ще науча еспе-ранто“. Ако не можете да успеете още през първите три месеца, продължете още за три месеца. Ако пак не успеете, продължете опита за още три месеца и т.н. Продължавайте дотогава, докато научите еспе-ранто. (15/стр.329)

Всички трябва да работите върху себе си със за-кона на внушението. Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка“. На втория ден ще кажете същото, на третия ден пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премах-не. (15/стр.329)

Значи, чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост – несполуките в живота могат да се пре-върнат в сполуки. Когато научите закона на внуше-нието и можете да го прилагате целокупно във ва-шия живот, вие ще имате успех във всичко.

(15/стр.329)

По този закон на внушението сега правят муски-те. В малко вода може да турите само една хилядна част от използваната сол и да излекувате болния, сти-га да вложите в нея вашата добра мисъл. Следовател-но законът на внушението е необходим и с него ние ще успеем, ще се повдигнем и ще бъдем добри.

(11/стр.184)

Забелязал съм, че понякога у нас са останали ня-кои стари чувства и когато дойдем до известна въз-раст, мъже или жени, след като преди са пели, и то хубаво, да казват: „Ние сме вече възрастни, срамота е за нас да пеем“. И те замълчават, замълчават, докато престанат да пеят. И така, чрез внушение се разваля гласът им... Не работете чрез закона на внушението, че не можете да пеете, а работете чрез закона на внушението, че можете да пеете, да развиете гласа си. (6/стр.421)

Черната ложа всякога казва: „Ти си остарял, на тебе не ти трябва пеене. Господ и без твоето пеене може, ти днес си неразположен – не пей!“. И почнеш да загрубяваш, да загрубяваш, докато загубиш туй чувство, и кръвта слиза в долния център на мозъка, и всичко благородно изсъхва в тебе. (22/стр.222)

Човек остарява по внушение; ако би могъл да задържи това, което му се дава, всякога би бил млад. Човек губи повече и печели по-малко и затова оста-рява, докато някои дървета живеят пет-седем хиля-ди години. (8/стр.229)

Преди години се разговорих с един и му казвам защо старите хора ослепяват и оглушават, какво е силното влияние на човешката мисъл. Дъщерята, като излиза от къщи, иска да направи нещо и казва: „Да не ме види баща ми“... Синът излезе, направи една погрешка, казва: „Да не ме види баща ми“... Погледнеш после, след 20 години, започне да не вижда. (5/стр.438)

Някой те погледне и щом ти каже, че вече си остарял, това е едно внушение. Сто души ще те срещнат и ще ти внушат, че си остарял, и това бръмчи в ума ти. Но ти направи обратното: когато срещнеш някого, кажи му: „С десет години си се подмладил!“. И на някой друг пак кажи така, но и на себе си, когато станеш сутрин, кажи: „С десет години си се подмладил!“. (8/стр.230)

Ние ще кажем: „Това е в реда на нещата – един стар човек да изгуби и слуха си, и зрението си, и обонянието си“. Не е вярно това твърдение, то е лъжливо. (10/стр.229)

Кои са стари хора – онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи, и трябва да дойде някоя Божествена сила, да тонира умовете им; новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Фран-циско, Америка, седемнайсет години била парали-зирана... Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи. Как е станало излекуването – земет-ресението е внесло един нов подтик. (21/стр.599)

Съвременните хора са хипнотизирани от своите заблуждения. Учени и прости, богати и бедни, учи-тели и ученици, родители и деца, всички се намират под влиянието на своите заблуждения, вследствие на което се явяват ред страдания, нещастия, болести, разочарования и т.н. (1/стр.96)

Много потаени мисли от миналото са залегнали във вашето съзнание или подсъзнание, при даден случай тия мисли възкръсват и почнат да ви говорят като някой фонограф, и вие ще кажете: „Мен няка-къв дух ми каза нещо“... Когато Бог говори в обек-тивния свят, то се познава; когато ние говорим и когато Той говори, то се различава. Когато дойде в мен едно вътрешно внушение и ми се каже, че след десет дена ще имам десет хиляди лева – чакам, ча-кам, парите ги няма... – това са чисто субективни, криви извъртания на самия човек. (22/стр.129-130)

Ние всички се лъжем от тези лъжливи убеждения. Отидеш в някоя църква и ти обещават: „Остани при нас, тук ще се спасиш“. Това е една квадратна лъжа.

(10/стр.230)

Пазете се от лъжливите учения, които много обе-щават, нищо не дават. Мислете право и поставяйте всичко на критика. (19/стр.201)

Казвате: „Нещастна България!“. Защо е нещастна? Защото била обвързана във вериги. Казвам: „Щаст-лива България!“. Освободете се от тия връзки, от тия вериги и от хората, които не говорят Истината.

(10/стр.199)

За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките видове, форми, образи и степени пред всякой человек. (12/стр.70)

Първите хора сгрешиха пак по закона на внуше-нието... Първите хора повярваха на внушението, което дойде от Черния адепт, и изпълниха неговия съвет. От този момент нещастията започнаха да се сипят върху тях. Не само първите хора, но и сегаш-ните вярват повече на онова, което не е истинско.

(2/стр.142)

Трябва ли да си внушавате мисли и чувства, кои-то да ви плашат? Толстой разправя как един човек си внушил мисълта, че е направен от стъкло, и се страхувал да не падне и да не се счупи на дребни час-тици. Тази мисъл работила усилено в ума му, докато станала неразделна от него. Той живял с голям страх, докато наистина един ден паднал на Земята и умрял – сърцето му се пръснало.

(19/стр.82-83)

Един млад момък се влюбва във вас... Вярно ли е, че не може да живее без вас? Да, в дадения случай е така, но че може да живее без вас, и туй е вярно. Той си мисли, той си е внушил, че без вас не може да живее. (15/стр.85,86)

Преди няколко седмици при мен дойде една гос-пожица, която си беше внушила, че долните кле-пачи са почернели. Беше си втълпила това и не мо-жеше да се освободи от тази мисъл. А причината беше тази, че очите са малко изпъкнали и хвърлят сянка при различните ъгли на осветление.

(11/стр.205)

Най-първо трябва да изучавате закона на внушението. Всички съвременни хора са изложени на закона на внушението. Никой не е свободен... Чрез закона на внушението могат да ти внушат, че си болен, че си туберкулозен, че имаш някоя буца в корема, в стомаха, че няма да свършиш добре, че ще ти се случи нещо, че ще умре баща ти, майка ти, че ти няма да се спасиш, ще погинеш в ада. (14/стр.261)

Трима чиновници направят една подигравка с един свой другар, чиновник – решили да му дадат отпуск, казали си: „Днес ще го накараме да не ра-боти“. Първият го среща долу, по стълбите, и му каз-ва: „Какво си пожълтял, да не си болен?“ – „А-а, не“, но малко повярвал. Таман се качил на първия етаж, вторият го среща: „Виждаш ми се много болен, как-во ти е?“. Като се изкачил, третият му казва: „Ти, как-то вървиш и ще припаднеш“. Той отива при начал-ника си и му иска отпуск. (22/стр.61)

Някои болести се дължат на внушение: дошло е отвън някое внушение и е произвело известни орга-нически процеси в организма. Една сестра ми каза, че има рак в стомаха – впрочем няма никакъв рак, но щом мисли така постоянно, може да го добие.

(8/стр.240)

Знам много хора, които по навик от време на време си гълтат по едно хапче аспирин, хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че мо-же да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри. (3/стр.89)

Докато живеете в света на противоречията, тряб-ва да знаете, че се намирате под закона на внуше-нието. Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е сво-боден от този закон. Като имате предвид това, всякога ще държите в ума си положителни мисли и чувства, ако искате да се освободите от много болезнени със-тояния, които не са ваши. (2/стр.141)

Вие сте хипнотизирани,
че сте големи грешници

Най-първо вие трябва да се освободите от една хипноза, вие казвате: „Колко лош човек съм“. Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил? Как е възможно златото да стане лошо? Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно.

(14/стр.61)

Не се обезсърчавайте – казвам ви да не вярвате в това, което сте днес, а вярвайте в онова начало, кое-то някога е живяло във вас – в Божественото начало; не какви сте днес, но какви сте били първоначално, при създаването на света – върнете се в онова време и кажете: „Това сме ние“. (21/стр.116)

Мислете, че сте царски синове и дъщери. Вие сте хипнотизирани – и до днес ви казват, че сте големи грешници. Не се обезсърчавайте, други са ви заблу-дили. (10/стр.180)

Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде.

(13/стр.296)

В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща. Той е всякога благ. (13/стр.299)

Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си... Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди – не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.

(13/стр.297)

В Пътя, в който влизате, не се позволява на ни-кого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После не считайте тези недъзи за ваши. (13/стр.288-289)

Когато ученикът влезе в училището, ще му при-помнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. То-ва е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така“. (13/стр.289)

Вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да пара-лизират дейността на човека. Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава. Ако имате някакъв недостатък и смятате, че не мо-жете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас. (1/стр.166-167)

Никой няма право да напомни на един ученик за неговите минали погрешки. Това е едно престъп-ление!... Бог казва: „Ще залича греховете, ще ги заб-равя“ – ти няма да ги напомняш. Сега учениците често си казват: „Ти знаеш ли преди пет години как ме обиди?“ – „Ами ти преди десет години знаеш ли какво ми каза?“. (22/стр.62)

В школата аз няма да обеля ни зъб за вашите прес-тъпления. Аз ще си туря други очила сега, в окултната школа има други очила – „любовни очила“ ги казват. Тия „любовни очила“ седят в следното: ние с тях виж-даме добрата страна на всичките ви недостатъци.

(22/стр.101)

Тия недъзи са същевременно и добродетели... Да имаш такова нетърпение, че като дойде неприятелят ти, да плюеш на петите си и да бягаш, на място е туй нетърпение. Но когато извършваш една важна работа, нетърпението не е на място. Когато положе-нието ти бъде опасно, трябва да бъдеш нетърпелив.

(22/стр.156)

Недъзите, неспособностите – това са все болести на астралния свят. Че този не се учил, то са все бо-лести; че онзи се обидил, това са болести. Затова има астрална медицина, когато се изучават симптомите на болестта, а в една окултна школа се занимават най-първо с Любовта. (22/стр.251)

На вас говоря: Ако вашата Любов не може в са-мите вас да заличи вашите прегрешения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мъчи някое прегрешение от миналото, от сегашното?... Време е вече да кажем: „Моята Любов може да заличи моите прегрешения“. Не е въпросът може ли или не може. Никакви съмнения! (22/стр.146,147)

Любовта на всеки един от вас трябва да заличи погрешките. Всеки един от вас в себе си трябва да направи това, а не другите да му го правят. Всеки един от вас трябва в своя ум, в своето сърце да ги заличи. И когато вие ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. На Господ трябва чиста книга, на която Той да може да пише Своето Слово. (22/стр.149)

Сега не казвайте, че утре ще направите туй, нито след една година, нито сега, но кажете в себе си: „Това ще бъде така!“. Ако кажете: „Аз сега ще го направя“, няма да го направите – „Така е било и така ще бъде!“. Следователно това е мая. Туй сегаш-ното заблуждение, това е заблуждение на Черната ло-жа, заблуждение на дявола. (22/стр.149)

Погрешките на човека за мен не съществуват. За мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си. (8/стр.98)

Когато намериш Учителя си и когато Той те на-мери, твоят Учител ще бъде сляп за всичките твои погрешки и ти ще бъдеш сляп за всички погрешки на твоя Учител! Учителят на Земята се цапа толкова, колкото и ученикът. И учениците се цапат. Тук, на Земята, всички се цапат. (22/стр.148)

Хипнотични състояния

Ако някой ви хипнотизира,... начертае с тебешир пред вас една права линия и ви каже: „Ти не можеш да минеш през нея“, вие наистина ще се спрете... И всички препятствия, които имате сега, аз ги виждам като една тебеширена линия у онзи зъл дух, който иска да ви пречи и ви казва: „Ти не можеш да минеш тази линия и ще вървиш тъй, както са вървели твоят баща, майка, сестри и братя от миналото“. (4/стр.69)

Туй „трябва“ дяволът го създаде,... това е едно изоб-ретение на миналото поколение. Ние ходим по тази хипноза и казваме: „Така е вървял дядо ми“.

(5/стр.206)

Вие, като влезете в този Път, ще срещнете съп-ротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко от сто поколения, и ще ви дават ум. Те имат разни начини да ви спрат – чрез насилие и чрез меки наставления. (9/стр.263)

Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма... Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват. (13/стр.293)

Един млад момък отишъл на църква, а дяволът му се изпречил напред и казал: „Сега си млад, като остарееш, ще имаш повече опитност, тогава ела“. Младият момък го послушал и тръгнал на стари го-дини на църква, но тогава дяволът пак го посрещнал и му казал: „Това едно време на млади години тряб-ваше да правиш, а сега на стари години си почивай“.

(9/стр.263)

Има мисли, които са влезли във вас атавистично (наследствено). По някой път с дни и седмици ви об-себва някоя отрицателна мисъл и трябва да се спра-вите с нея. (8/стр.111)

Не е лесно човек да се справи със себе си, със свои-те мисли, със своите чувства. Една трудна задача имаме по закона на наследствеността, по закона на прераждането, на нашето странстване в света. Труд-на задача е, но задача, която може да решим.

(22/стр.198)

Могат да се появят старите възгледи, че сега не му е времето, че умът ви не е достатъчно пораснал. Това са заблуждения на Черната ложа. Ако мислите, че времето не е дошло, лъжете се – някои дори сте го пресрочили. Времето е сега! (13/стр.321)

У вас има стари предубеждения, възпитание от миналото. У някои са се вгнездили такива духове от астралния свят и почват да ви шушукат: „Вас знание не ви трябва“. Не, не, с тия астралци – невежи, профани духове – не искаме да се занимаваме... Тех-ните съвети не искаме – това са все астрални влияния, това не са проявления на Божията Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно може да живеят и да израс-нат – не една педя пигмеи, но като един Бог – в своята мисъл и в своето величие. (22/стр.243)

Един приятел ми казва: „Много хубаво Учение и когато го слушам, като че ли съм хипнотизиран, но като вляза в света, казвам: „Може ли това да се прило-жи?“. (21/стр.739)

Като влезете между хората, вие ще се заразите от техните идеи и като срещнете най-малкото съп-ротивление, ще се обезсърчите и ще отстъпите. Като отстъпите, ще се скриете в позицията си, ще си пов-дигнете главата като лалугер и ще кажете: „Чакай, дано дойде благоприятно време, още не ми е дошло времето, не съм узрял“. Разсъждавате ли така, вие ще се спънете. (15/стр.324)

Не питайте дошло ли е времето – това е от лу-кавия. Ще бъде смешно, когато някой ученик дойде при учителя си и пита: „Дошло ли е време да уча?“.

(21/стр.804)

Много от вашите състояния и постъпки – това, което наричаме наследствени черти, то е една хип-ноза у човека. Наследствеността е хипноза – неща вторични, които са наследени у човека и от които човек трябва да се освободи. (5/стр.339)

Всякой от нас е в съжителство с много духове, роднински, приятелски. Трябва да се отделим от тия духове и да живеем отделно. Ние не сме в със-тояние да удовлетворим тях, действащи в нашите мисли, желания, чувства. (3/стр.51)

Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естес-твена наклонност... Ако нашият духовен живот няма достатъчно нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно вле-чение, то опасността е тъй неизбежна, както пада-нето на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. (12/стр.57)

Казвам сега: Правете различие – различавайте. Сегашните ви възгледи не са ваши. Те са чужди. То-зи капитал се е обезценил. (5/стр.343)

Има състояния, които стават, без да ги схващате във вашето съзнание. Много пъти човек може да се намери в едно хипнотическо състояние, да е под влиянието на други духове, да върши волята им, без да може да си даде отчет, а може би след години ще различи туй състояние. (13/стр.183)

Човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния от чуждите. Много навици, мно-го състояния, които преживявате, не са ваши. Вие правите много неща под диктовка, не знаете защо ги правите. (2/стр.214-215)

Когато искат да направят нещо с тебе, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка – хване те, гледа те в очите и после те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема място в мозъка ти и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш“. И ти из-пълняваш неговите заповеди. (6/стр.338)

Вземете например пиянството – у някой човек се заражда желание да пие, той мисли, че в чашката се състои всичко. Някой път пие една чашка, после още една и по такъв начин у него се заражда една вътрешна жажда. И той мисли, че като се напие, всичко ще се разреши, но хиляди и милиони чаши пие и въпросът остава неразрешен. (13/стр.183)

Някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния.

(13/стр.297)

Едно време сте били търпеливи, кротки, въздър-жани, а сега сте сприхави, искате да се карате с този, с онзи. Туй състояние ваше ли е – не е... Вие трябва да познавате тези духове, да знаете техните прояви и да се научите да им въздействате. (15/стр.262)

Някой път някой чувства, че е нервен и не може да търпи, казва: „Не мога да търпя“. Защо си вну-шавате, че не може да търпите? Туй е едно внушение отвънка... – можеш, защо не, но само че ние, като си внушаваме тия негативни мисли, казваме: „Не мога“. (22/стр.297)

Да няма изтичане на нервна енергия – ако си кажеш „я го разбера, я не“ или „то моята се е свър-шила“, по този начин твоята нервна енергия изтича.

(7/стр.358)

В неврастенията няма нищо лошо – неврастеник е онзи, който се е омотал в лабиринта на своите мис-ли и чувства, объркал е пътя си и не може да излезе вън, на свобода. (20/стр.108)

Когато човек се намира в електрично, нервно със-тояние, да диша дълбоко, да задържи въздуха до сто секунди и спокойствието ще дойде. (7/стр.383)

Сега поуспокойте се, защото забелязвам едно хип-нотично състояние у вас. Аз обаче не искам да ви хипнотизирам. Успокойте се и не бързайте, искам да мислите сериозно. Царството Божие, Любовта, Обичта, Духът никога не бързат. (11/стр.244)

Казвам ви сега: Ще се разхипнотизирате. Туй състояние, което сега имате, то е хипноза – аз сега правя научни изследвания – и ние трябва да се ос-вободим от хипнотическото състояние, което сте набрали. (5/стр.339)

Искам веднъж да ви събудя, защото повечето от вас тук сте хипнотизирани. Хипнотизирани сте, раз-бирате ли? Хипнотизирани, хипнотизирани! Някои от вас още не съзнават, че са хипнотизирани... Сега вие мислите, че сте господари, но сте хипнотизирани от онези от Черната ложа, които разбират законите.

(22/стр.115)

Божествената наука изключва хипнотизма

Бих ви рекъл: Елате да гледаме всички, отворете си очите. Сега сме хипнотизирани и затова нищо не виждаме – във всички ваши стремежи, ваши разби-рания Господ ви движи. Господ постоянно ни говори. Не търсете другаде Господа освен вътре у вас си.

(16/стр.131)

Рекох на съвременните хора: Повярвай, опитай и виж. Следователно твоята вяра трябва да мине към опита, опитът към виждането, а виждането раз-бира разумния човешки живот. Като приложите та-зи наука в дома си, на мъжа си, на жена си, на децата си, на приятелите си, тя трябва да произведе благотворни влияния. (16/стр.151)

Вярвайте в Божественото, което говори от вътре, а не чрез някакви външни внушения. (1/стр.140)

Абсолютно никога не се съмнявайте в Божес-твеното, което е във вас. Имайте вяра във вашия ум, който е на място; във вашето сърце, което е на мяс-то; във вашата душа, която е на място, и не чакайте спасението си отникъде, а от самите вас, от себе си.

(21/стр.739)

Аз искам да опитате в себе си Новото учение, като една жива вода, да видите неговата сила и да кажете: „Ние имаме личен опит“. Да не казвате: „Той ни е заблудил, той ни е хипнотизирал“.

(6/стр.400-401)

Аз забелязвам всичко и ви казвам: В школата аб-солютно не искам да ме критикувате, нито да се съмнявате. Опитвайте нещата! (22/стр.79)

Ако някой ни критикува, ние ще вървим по своя път. Няма да се спираме да разсъждаваме за кри-тиката. Спрем ли се да разсъждаваме, даваме сила на критиката. Ние ще вървим в този път, в който сме убедени, който сме опитали. (22/стр.296)

Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна.

(7/стр.315)

Ние не говорим в тъмно – елате и опитайте. Ние не казваме: „Вярвайте!“, но елате и опитайте.

(22/стр.210)

Истината не търпи оправдание. Защо ще се оп-равдава Истината? Няма защо да бързаме, вековете са пред нас, т.е. бъдещето е наше, времето работи за нас. (7/стр.318)

Аз искам да ви дам само методите и начините как да се развие онова, което е заложено в българския народ... Някои казват: „Хипнотизиране е това“. Знаете ли какво състояние е това? Хипнотизмът приспива всички способности и остава само една способност да действа, като че ли се гледа само един мазгал. Туй е хипнотическо състояние, а нашето Учение е Учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. (13/стр.26)

Когато се намираме в хипнотично състояние, окръжаващите ни се ползват от това, а ние плащаме. Следователно в истинското духовно развитие уче-никът на Божествената Школа, който иска да раз-вива в себе си правилно всички свои умствени, во-леви и сърдечни сили, те трябва да присъстват в тялото му. Тогава може в някого да се появи изли-шък и от този излишък, но само от него, може да се дава. (6/стр.381)

При хипнотизирането няма обръщане – аз ще те убедя, че ти давам нещо, че имаш нещо; утре ще те убедя в друго, но ти нямаш в джоба си нито едното, нито другото. Това е хипнотизиране, а при хипнотизирането има изтощаване, докато в Исти-ната има растене и душата расте в благодат. И тъй, когато пием от Божествения чучур, няма никаква хипнотизация. (6/стр.401)

Онзи, който се опитва да хипнотизира брата си от Бялото Братство, носи голяма отговорност. Хип-нотизацията е голямо заблуждение. У нас няма хипнотизация, а има една велика Истина, която слу-жи за нашето растене, и като я възприемете тази Истина, искам да виждам лицата ви с друга свежест – макар и лицето ви да е черно, в него ще има една светлина, в очите ще се вижда нещо особено.

(6/стр.401)

Умът на човека трябва да е пълен със светли мисли, сърцето – с благородни чувства, за да бъде лицето му всякога светещо и отворено. Външно лицето му може да бъде прашно, почерняло от Слън-цето, но отвътре да свети, да отразява живота на душата. (18/стр.380)

Моето желание е да имате чисти сърца, за да се развивате духовно, да просвещавате умовете си и да укрепвате от знание в знание и от сила в сила... Това не са философски твърдения и умувания, нито хип-нотизиране или омагьосване – това е великата фи-лософия на живота. (21/стр.195,196)

Ще каже някой, че човек трябва да бъде поло-жителен, да разбира нещата, да внушава на хората какво да правят и какво да не правят. Това не е дос-татъчно. Колко хора с положителни мисли, с пра-вилно разбиране на живота, със способност да вну-шават на близките си остават назад. Внушаването е забиване на гвоздей – това всеки може да направи.

(19/стр.425-426)

Не е важно да внушаваш мисли, но да ги по-саждаш. Внушението е насилие, кражба. Ти можеш да внушиш на някого мисълта, че е добър, благороден човек, без да е такъв. Измени ли с това неговото ес-тество? (19/стр.426)

Не се позволява да унищожаваме никоя мисъл или желание, била тя своя или чужда. Ти можеш да приемеш или не някоя мисъл или желание, но ня-маш право да я унищожаваш. Следователно всеки трябва да се остави да действа тъй, както желае. Ни-кой няма право да противодейства и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек. (4/стр.16)

Божествената наука изключва хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Защото при хип-нотизма човек употребява насилие върху чуждата воля и тогава ще има обратна реакция. (7/стр.305)

Само Любовта има право да влияе на хората

Всеки един, който е влязъл в Божественото учи-лище, трябва доброволно да се учи; ако иска да седи, ако иска да се учи – той е абсолютно свободен. Учи ли се, той е с нас; не се ли учи, не е с нас. (21/стр.754)

Бог не създаде света за роби, за слуги, за затвори, за наслаждения. Бог създаде света за училище на Своите деца. (7/стр.306)

В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам – оставил съм ги свободни, тъй като уча свободните. (7/стр.315)

Отношенията на Учителя и ученика са абсолютно свободни. Учителят няма право да вика, да казва на ученика: „Ти трябва да учиш, ти знаеш ли, че си в моята школа?“. Не, не, в Божествената школа Учи-телят е абсолютно свободен и ученикът е абсолютно свободен. (21/стр.749)

Ученикът трябва да бъде като Учителя си, до съ-щия уровен – нито по-надолу, нито по-нагоре; като достигне дотам, по-нагоре не може да се повдигне. Да бъде като своя Учител и по тяло – да има същия строеж на тялото, и по сърце – да има Сърцето на своя Учител, и по ум – да има Ума на Учителя си, и волята му да е както Волята на неговия Учител.

(21/стр.743)

Духът Христов... трябва да прониква и в Учителя, и в ученика – не два духа, а един Велик Дух трябва да прониква и тогава, според Неговата Мъдрост, Той ще определи положението и на ученика, и на Учителя – отношенията им на физическото поле.

(21/стр.754)

Христос е общ принцип, който прониква целия живот. (20/стр.199)

Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. То е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Уче-никът не е по-горен от Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече от Учителя си – той е вляво; и почне ли Учителят да мисли, че той не е както учениците си, и той е вляво. Единият употребява знанието за себе си и другият употребява знанието за себе си. А в школата на Всемирното Бяло Братство всичко се употребява за Царството Божие, за въдво-ряване Царството Божие на Земята. (22/стр.72-73)

Учителят носи Първата Любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави стра-дащия много лесно, само с две думи: „Приеми Лю-бовта!“. (7/стр.311)

Аз имам в Школата двама ученици, ще приведа този пример, ...един приятел ми казваше: „Те имат голяма обич един към друг“. Аз ще ги опитам и ще видите, че туй е привидно. В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Най-после поч-наха да не се разбират, да се отделят.

(13/стр.188-189,190)