КРАСОТАТА НА МЪЧНОТИИТЕ
КРАСОТАТА НА МЪЧНОТИИТЕ
Целият свят е Окултна школа
Бог… предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка. Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на живота. (18/стр. 16)
Какво ще кажете за Ангели, които с първото слизане на Земята се оплитат в мрежата на някоя красива мома и не искат вече да се върнат на Небето? На колко Ангели орбитата се огънала! Не е лесен животът на Земята. Велико училище е Земята и за прости, и за учени. (57/стр. 84)
Така както светът е създаден, той представя Велика школа. Ще кажете, че искате да бъдете ученици, да следвате Окултна школа. Целият свят е Окултна школа. Щеш – не щеш, ще следваш тази школа: ще те учат, ще ти държат лекции, ще държиш изпити. (25/стр. 365, 366)
„Искам да бъда окултен ученик.“ Че ти си вече в голямата Окултна школа – в живота. „Искам да науча Тайните на живота.“ Ти си в Тайните на самата Природа. Всичко, което човек не знае и не разбира, е Тайна. (25/стр. 366)
Божественият Дух пита: „Ти разбираш ли […] защо е това разногласие и тази хармония в живота?“. Това е Великото в живота, което трябва да разбереш и проучиш. (55/лек. 29: стр. 30)
Каквото и да ви се случва в живота, това са скрити възможности за проява на Божественото в света.
(42/стр. 118)
Съвременните хора искат да бъдат щастливи и дето отиват, да ги посрещат с музика и песни, с лаврови венци. Ако придобиете това, как и де ще се прояви вашето Търпение и вашата Разумност?
(38/стр. 7)
Който е дошъл на Земята, ще му дадат да разрешава трудни задачи… Ако човек не се натъква на неразрешени задачи, как ще развива способностите си? Ако той не се обезвери, как ще придобие Истинската Вяра? (38/стр. 7)
Един разрешава задачите на своя живот като болен, друг ги разрешава като здрав. Казвате: „Не може ли без болести, без недъзи в света?“. Питам: Мислите ли, че ако нямаше болести и недъзи в света, хората щяха да бъдат по-добри? Сегашните условия, при които Бог ни е поставил, са най-добри.
(38/стр. 132)
Всички дни носят благословения. Някои благословения ти са приятни, а други – не. (18/стр. 68)
Който е дошъл на Земята да се учи, ще опита и сладките, и горчивите бонбони… От сладкия бонбон той изучава едно нещо, от горчивия – друго.
(14/стр. 4)
Горчивината е специалист в известна област. Има горчивини, които играят роля на учител, на лекар, на акордьор… Без горчивини ученикът не може да напредва. Без горчивини човек не може да се лекува. (14/стр. 4, 5)
…Като кажа, че съм Любов, разбирам пълна торба. Като кажат „безлюбие“, разбирам празна торба… Вие в пълната торба ще опитате каква е Божията Истина. В празната торба… вие ще опитате какво нещо е Божията Мъдрост. (60/стр. 97, 98)
Всички условия се дават за развитие
Всички условия на Земята, колкото и да са лоши, и добрите, и лошите условия – това са възможности за постижения, за каквито и да е постижения. Без тези лоши и добри условия при сегашните обстоятелства вие не може да постигнете нищо. (30/стр. 64)
Казвате: „Лоши са условията“. Лошите условия се дават на добрите хора, за да изкарат нещо. Добрите условия се дават на обикновените хора, които нищо няма да изкарат. (33/стр. 82)
Най-неблагоприятните условия, това са една хубава вътрешна възможност за добро. (1/стр. 222)
И при благоприятните, и при неблагоприятните условия на живота човек еднакво се учи. При неблагоприятните условия той изучава закона на смаляването, а при благоприятните – закона на увеличаването. (61/стр. 284)
Като е дошъл на Земята, човек все трябва да бъде лишен от нещо, да му недостига нещо. Това, което му недостига, ще бъде подтик в живота му. Недоволството е необходим елемент в човешкия живот, както и в цялата Природа. (42/стр. 100)
Благодарение на вътрешното недоволство човек има условия да минава от една форма в друга като фази на живота и да се развива. (57/стр. 80)
…Ако момата не беше грозна, никога не би се молила на Бога да я направи красива. Чрез грозотата тя развива в себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата. (57/стр. 78)
Животът и на най-големия грешник има по-добри условия за развиване от тоя на Ангелите. Какво ще кажете на това? Един Ангел, за да се повдигне на по-високо стъпало, трябва да слезе на Земята, да мине през големи страдания и мъчнотии. (26/стр. 251)
Казвате: „Да сме Ангели!“. Ангелите пък се стремят към условията на човешкия живот. Те с готовност биха сменили своя живот с вашия, за да изпитат най-големите страдания, но Божественият закон не им позволява това. Привилегия е за един Ангел да слезе на Земята в плът. (26/стр. 251, 252)
…Страданията в света са турени намясто. В духовния свят, ако вие не страдате, не може да растете. (48/стр. 239)
Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън в света, непременно трябва да умре. И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си. (62/стр. 113, 114)
Едно житено зърно, което не е сято, в хамбара стои, иска да стане нещо, седи там, няма условия. Онова, посятото на нивата, има мъчнотии и страда, но то расте. Та казвам: Ако искате вашият живот да бъде щастлив, то трябва да бъдете в Божествения хамбар… Но тъй както сте на Земята, понеже сте на нивата, непременно, за да се развие вашето съзнание, са необходими тия страдания като един вътрешен подтик. (62/стр. 13)
…Не разбирате смисъла на този, вътрешния подтик. Хилядите страдания и противоречия в живота, това са все подтици, [с] които Господ иска да ви избави от туй застояло състояние. (62/стр. 13)
Когато нашите идеи не срещат никакво съпротивление по пътя си, те не могат да израснат… Страданията са естествени съпротивления, при които животът може да расте и да се развива правилно… Който не може да използва страданията и скърбите в своя живот, в него нищо не може да израсте.
(10/стр. 15, 16)
Външните и вътрешните противодействия не подразбират лоши условия. Великите хора са имали големи спънки и противодействия, но чрез тях те са расли и са се развивали. Без мъчнотии и страдания няма растене, няма условия за развитие. (61/стр. 287)
Лошите условия и препятствия в живота помагат за развиване на Благородното и Възвишеното в човека. Те стават причина да напуснете стария живот и да влезете в Новия. (61/стр. 287)
…Има случаи, когато човешката Душа минава от едно състояние в друго. При преминаване на тия състояния в съзнанието на човека временно настава мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тия промеждутъчни състояния като условия за неговото повдигане. (41/стр. 203)
Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнанието в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. (41/стр. 203, 204)
Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение. Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са път на движение и развитие. (37/стр. 164)
Защо идат противоречията? Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло човешкият ум не може да се развива. (26/стр. 53)
Като се увеличат противоречията, мъчнотиите и страданията, хората мислят, че това е лошо, но то е един успех, понеже се издигаш високо… (18/стр. 469)
…Противодействащите сили в нашия организъм помагат за растенето ни. Когато се яви във вас едно противодействие или противоречие, трябва да знаете, че то е в реда на нещата. Ето защо и във вашето растене непременно трябва да има противоречия – щом няма противоречия, всяко растене престава… Някой иска да спре противоречията; може да ги спре, но ще спре и развитието си. (1/стр. 477, 478)
Вие често се питате и не може да си обясните защо има борба между плътта и Духа. Това не е борба – мнозина се мамят – това е един закон, необходим за развитието на човешката Душа.
(58/стр. 164, 165)
Без катастрофа човек не би могъл да попадне при Новите условия на живота. (14/стр. 146)
Препятствията, несгодите и несполуките са нужни
…Прогресивната Любов и Вяра всякога на пътя си имат грамадни препятствия. Хубаво е, че те имат препятствия. Без препятствия Любовта не може да се прояви. Без препятствие не може да се прояви и Вярата. (13/стр. 385)
Господ казва:
Не считайте мъчнотиите в живота за наказание! Те са бичът на благословението.
Не считайте несгодите в живота за наказание! Те са подтик към повдигане.
Не считайте нещастията в живота за наказание! Те са целителен балсам в Ръката, Която повдига.
(2/стр. 36)
Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото, като дойде Божествената Светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. (18/стр. 33)
Човешките слабости са условия за проява на Душата. Когато Душата се намери в ограничителни условия, тя започва да се лута натук-натам, както пчелата се блъска в затворения прозорец на някоя стая, докато се освободи. Препятствията в света са необходими за прогреса на човека. (36/стр. 47)
Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен. Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен“. Един Дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата“. Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви Духът. (1/стр. 171, 172)
…Англичаните имат следното изречение: „Погрешките и неуспехите на хората са благоприятни случаи за проява на Бога“. С други думи казано: там, дето човек скъсва, Бог започва. (41/стр. 171)
Радвайте се, когато обезсърчението дойде при вас. То ви дава възможност като на учен човек да го изследвате, да придобиете нови знания. (61/стр. 119)
Насърченията си имат добрата страна. И обезсърченията, и те си имат добрата страна. Ти трябва да се обезсърчиш, за да получиш нещо от Бога. А пък ти трябва да се насърчиш, за да се прояви Любовта чрез тебе. (13/стр. 548)
Та ако дойде обезсърчение, радвайте се, не малодушествувайте! Даже и най-големи противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога. Даже и в дъното на ада да отидете, ще познаете колко е Велик Бог, ще познаете Неговата Любов. (55/лек. 11: стр. 29, 30)
Вие имате някоя голяма буря във вас. Тя иде да подобри вашия живот. Иде сиромашия – това е за ваше добро. Иде болест – то е за ваше добро. Идат някои несгоди – и то е за добро. И доброто е за добро, и злото е за добро. Та всичко, което ви се случва, вярвайте, че е за ваше добро, защото живеете в един свят, дето Любовта царува. (33/стр. 325)
И Писанието казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, съдейства му за добро“. И тъй, всичко, което ви се случва в света, не считайте, че е лошо. Че ви заболял стомахът, че се явила някаква болест у вас, че сте със скъсани обуща, всичко това е за ваше добро. (56/лек. 9: стр. 34)
Хубаво е някой път да бъдеш със скъсани обуща. Пък някой път е хубаво и да си със скъсани гащи. Виждам някой със скъсани обуща, погледне ме, следя го какво си мисли. Казва си: „Много нещо ще ме научат тия скъсани обуща!“. И прав е този човек. Аз се възхищавам от това разсъждение. Та нима не са скъсани гащите на онази скръбна Душа? Та нима не е скъсана ризата на онази обезсърчена Душа? Скъсана е, и то на колко места. (56/лек. 9: стр. 34)
Само при трудните условия на живота си човек може да се докосне до дрехата на своя Учител и всички несгоди моментално ще изчезнат. (27/стр. 34)
Всички неприятности, които се случват между вас, според Окултната Школа са благо. (3/стр. 7)
Вие седите и сте недоволни от окръжаващата среда, мислите, че еди-кой си е виноват, че те предизвикал. Не е виноват, който написал мъчната книга; виновати сте вие, които не четете да разбирате книгата. Не е виноват, че някой казал някоя обидна дума. Обидната дума, ако знаете как да хванете съдържанието, грамадна енергия има… Една лоша дума ако знаеш как да я хванеш, ще забогатееш.
(62/стр. 345)
В злото, в обидата се крие известно богатство, от което можеш да се ползваш. Ако можеш да извадиш това богатство, ти ще станеш богат. (64/стр. 18, 19)
Някой се оплаква, че паднал. Защо паднал? За да придобие нещо повече… Като падне на земята, човек дава нещо от себе си, но получава от земята два пъти повече енергия. Който е падал, придобива повече от онзи, който никога не е падал. Всяко нещастие, което сполетява човека, носи две печалби.
(14/стр. 178)
Всяко падане си има своя добра страна. Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал: един българин, като ходил по работа, изкълчил крака си и другарят му го качва на коня – ще го води на чекръкчия да му поправи крака… Конят по едно време се разритал, хвърлил го във въздуха и той паднал на земята, като си казал: „Не стига, че единият ми крак е счупен, но и другият ще се счупи“. Обаче, когато той станал, изкълченият крак се наместил… Ако срещнете някое препятствие в живота си, това препятствие може да ви намести крака и вие ще се радвате. (1/стр. 61)
Сега онези от вас, които… се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове? Наторяват почвата с тор. Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, оттам ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после – в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение. (1/стр. 34)
Няма по-хубаво нещо: да опиташ след едно страдание смисъла на несполуките. Може да преживееш такива приятни моменти! …Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на Мир, една Тишина, като че ли човек се разправя с Ангелите, с всички Възвишени същества, и как се подига човек! И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства. (54/стр. 32)
Нещастието е щастие
…Нещастията… Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. (1/стр. 197)
…И в нещастието има щастие. Че нещастието, то е една руда. Аз наричам нещастието руда, от която търсим да извадим злато. (60/стр. 107)
И до днес вие съжалявате, че сте излезли от Рая. Нещастие е, че сте излезли оттам, но благата, които имате сега – благото на Божията Любов, която се проявява към вас, се дължи на онова нещастие, което ви сполетя в Рая. (18/стр. 256)
Сполетят ли те нещастия, да знаеш, че Господ е обърнал внимание на теб. Не страдаш ли, ти си в опасност. (3/стр. 160)
Ако ти се счупи кракът и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи, всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. (18/стр. 459)
Е, ако по някой път в Душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нещо ли е? Ти имаш светлина, радостно ти е на Душата, светло ти е на ума, но мразиш някого и постоянно го носиш в ума си. И тъй както ти е светло, кажеш си: „Аз ще му дам нему!“. Кроиш си разни планове. Е, тази светлина в дадения случай не ти ли пречи? Но дойдат след това големи страдания, скърби и ти забравиш този човек. Питам: Какво нещо са скърбите, страданията? Те са тъмнина, която е дошла специално за тебе. Е, тази тъмнина не е ли едно добро в този случай? Добро е, тя те е оправила в Пътя ти, върнала те е от лошите ти намерения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? Второто. (55/лек. 10: стр. 19)
Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия?“. Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. (54/стр. 95)
Всички искат да бъдат щастливи. Имат право да бъдат. Но всеки, който избира щастието, за да влезе в щастието, трябва да стане нещастен. Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш. Защото щастието е някой плод на нещастието. И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен. (67/стр. 42)
Противоречията са възможности
Противоречията не са нещастие. Те крият в себе си големи блага. Колкото по-големи противоречия има човек, толкова по-големи са условията за неговото развитие. (28/стр. 245)
Защо идат противоречията в живота? За да минете от едно по-ниско в по-високо положение. Без противоречия никой не може да се повдигне.
(64/стр. 263)
И всичките противоречия, които съществуват, те са възможности. (62/стр. 47)
При сегашните условия противоречията трябва да съществуват като една възможност, като един вътрешен стимул за човешката мисъл. Във физическия свят мисълта се развива при противоречия.
(29/лек. 4: стр. 9, 10)
…Всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно… Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. (58/стр. 103)
…Идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света. И тия идеи се дават само чрез противоречията. Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. (58/стр. 107)
Каквото и да правите, не можете да примирите противоречията. Те са необходимост в човешкия живот. (31/стр. 229)
Че как ще примирите вие противоречията в света? Противоречията не може да ги примириш. …Ти трябва да се примириш с противоречията.
(62/стр. 102)
…Има противоречия, но те не трябва да се примиряват. Справяйте се с противоречията, изучавайте ги, но никога не ги примирявайте. Могат ли бреговете на реката да се примирят? Ако се примирят, водата ще излезе от коритото си и ще залее околността. Природата не позволява да се примиряват противоречията. Реката ще върви в пътя си, а вие ще я изучавате. (61/стр. 284)
…В плода на своя Духовен живот човек ще примири в себе си всички противоречия. А при растенето си той не трябва да примирява противоречията, те са необходими. Това е философия. (1/стр. 478)
Сега това са обяснения за съществените противоречия в света. Те не са противоречия. Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи… Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача. Богатството, това е задача. (62/стр. 31)
Ще кажете, че животът ви е пълен с противоречия. Изкуство е да живееш в противоречия, а не в свят, дето пътищата са гладки. (64/стр. 104)
За пример сега, ако противоречията изчезнат, животът ще стане безсмислен. (62/стр. 74)
…Тия противоречия. Без тях светът не може да съществува. Те представляват условия, чрез които Бог действа между хората. Противоречията са една необходимост за развитието на съвременните хора. (38/стр. 17)
…Божественото работи чрез страданията. Бог работи в противоречията на човешкия живот.
(55/лек. 6: стр. 16)
…Хората се радват, а Бог се весели. Как иде веселието? По закона на Мъдростта… Когато Бог погледне на противоречията, които съществуват в целия Космос, Той се развеселява, защото вижда доброто като плод на всичко това. (41/стр. 124)
Следователно радвайте се за противоречията, които имате и които не можете да разрешите! Оставете Бог да се весели за тях. Когато вие най-много страдате, Господ най-много се весели. Когато най-много се радвате, Господ най-малко се весели... Когато скръбта ви е на върха, тогава Господ работи за вас. Това означава стихът: „И скръбта ви ще се превърне в радост“. (41/стр. 124, 125)
Онзи човек, който разбира Истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като погледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не Го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: „Какво можеш да направиш?“.
(60/стр. 321)
…Едно противоречие, разумно използвано, дава добри резултати за всички. (61/стр. 285)
Щом дойде Истинската Вяра, ще дойде и неверието, а с това и противоречието в живота. Там, дето има противоречия, животът е започнал. Това е един признак, по който се познава, че Истинският живот на ученика е започнал. Няма ли противоречие, вие сте далеч от Истината. Това е закон за Земята, но това противоречие не трябва да става спънка за вас, които искате да се учите. (3/стр. 24)
Противоречията, които Разумният свят внася в човека, оправят Пътя му, но не го объркват.
(49/стр. 27)
…Способният ученик намира Правия Път чрез противоречията в живота. (43/стр. 53)
Вие можете да познаете своя Учител само тогава, когато се намерите в голямо затруднение, в голямо противоречие, когато никой друг не може да ви помогне. Същото се отнася и до Бога. Човек може да познае Бога само в големите противоречия на своя живот. (50/стр. 139)
Като се натъкват на противоречия, съвременните хора се запитват какъв е техният смисъл в живота. Те не подозират, че в противоречията, в страданията се крият възможности и условия за познаване на Бога. (50/стр. 139)
Помнете и следното правило: хора, които имат най-големи противоречия в живота си, са най-силни. Силните хора имат най-големи спънки. Колкото по-големи мъчнотии имате в живота си, това показва, че Природата към вас е по-снизходителна.
(1/стр. 478, 479)
„Ама големи противоречия имам!“ Великите работи стават при големи противоречия. (14/стр. 195)
В света има един език. Аз го наричам език на учените хора… Този език осмисля нещата. Когато при този език се наберат най-големите Мъдреци и умни хора, те в най-големите противоречия виждат най-голямата Божия Мъдрост. (13/стр. 355)
От всичките противоречия, които сега виждате, Бог ще извади скъпоценни камъни. (24/стр. 105)
Мъчнотиите са благо
Сегашните мъчнотии са предшественици на нещо Велико в света. (56/лек. 3: стр. 31)
Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте.
(43/стр. 99)
Умният човек започва с мъчнотиите в живота. Те представят най-добрия материал за съграждане на човешкия характер. (46/стр. 140)
Тези мъчнотии, които имате, са необходими за уякчаване на вашия Дух. Ако в света няма известни налягания, никаква работа не можете да извършите. (56/лек. 14: стр. 24)
Тези, разумните деца, човешките, искат война да няма, мъчнотии да няма, скръб да няма. То е заблуждение. Значи, онази къщница, която меси хляба, да не си оцапа ръцете. Какъв хляб ще има? Онзи земеделец, който не се окалва на нивата, какво ще изкара? Онзи, който не носи мотика да копае, какво ще направи? (51/стр. 155)
Мнозина мислят, че ако приемат Новите идеи, ще прекарат живота си леко, без мъчнотии. Вярно е това, но лекият, приятният живот ще бъде накрая, а в началото всички ще минат през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ви плаши. Знайте, че колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи постижения ви чакат. (61/стр. 10)
Това е Новата философия на живота, според която човек може да намери Истинския Път само във време на мъчнотии. (46/стр. 145)
И когато Павел се оплакал, че имал трън в плътта си, Господ му казал: „Доста ти е Моята благодат. С него може повече да работиш“. И Павел казва: „Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно“. И сам Павел съзнал тази необходимост. (58/стр. 92, 93)
…Животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание?“… Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание да направи разлика между бяло и черно.
(62/стр. 208)
Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло? Не, в мъчнотиите няма никакво зло. От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука. (1/стр. 192)
…Човек… Дойде ли недоволството, той трябва да се справи с него, да го изучи и да извади някаква поука. Във всяка мъчнотия, във всяко изпитание се крие нещо добро, което един ден ще даде резултати. (61/стр. 223)
Всички изпити, които ви се случват съзнателно, са едно благо… Това е една вътрешна опитност. Много мъчно е да се разбере това. (67/стр. 87)
…Мъчнотиите не са лош признак – това са плюсове за вас. Онзи човек, който има мъчнотии, спрямо него Природата е по-благосклонна, отколкото спрямо човека, който няма мъчнотии. Такъв е Великият закон. (1/стр. 302)
Щом Провидението ви е поставило в отношения с човек, когото не обичате, то има предвид придобиване на някакво благо за самите вас. Вие трябва да издържите това положение… (52/стр. 9)
В мъчнотиите човек ще научи законите, по които се придобиват благата на живота. (40/стр. 176)
По естество човек е весел, но трябва да прилага веселието си при мъчнотиите, а не дето не трябва.
(61/стр. 212)
Все трябва да се намери човек при някаква мъчнотия, за да се осмислят работите му. Мъчнотията е такова нещо, което събужда в човека мисъл.
(46/стр. 136)
Казвам на учениците: Когато казват нещо лошо заради вас, тогава вие сте на Пътя. И съвременните механици казват: „Там, дето няма налягане, противодействие, не може да има движение“. Ако вие поставите един съвременен трен*** на една гладка площ, неговите колела ще се въртят на едно място, но движение няма да има. Той ще се върти все около себе си. И тия механици се домогват до известни цели: пущат по малко пясък на тия колелета, за да може да поемат напред. Казва някой: „Защо са тези мъчнотии?“. Казвам: Трябва да ви турнат пред колелетата малко пясък, за да може да почнете да се движите. (58/стр. 80, 81)
Всяка мъчнотия е пясъкът под колелото на вашия живот, което се е спряло някъде и не върви. Бог туря пясък на пътя ви да подеме колелото и да продължи пътя си. (13/стр. 256, 257)
Мъчнотиите не трябва да се убиват, но да се превръщат в динамическа сила. Умният човек с Разумността си превръща мъчнотиите си в динамическа сила, която впряга на работа. (27/стр. 220)
Ще кажете, че не можете да постигнете всичко. Така е, през затворена врата не може да минеш, но ще потърсиш ключа да си отвориш. Ще си отвориш и ще влезеш… Мъчнотията е пособие, ключ, който ще те научи как да отваряш и затваряш. (16/стр. 13)
Ние разбираме човек да страда, но да разреши един велик въпрос в света. Бог, като е допуснал всички мъчнотии, дал е и тяхното разрешение. Няма мъчнотия, която да няма разрешение. (18/стр. 469)
Мъчнотията – това е едно налягане, което може да ти даде разширение. Защото мъчнотията ти дава задача и ако нямаш тази задача, няма да имаш тази опитност и няма да имаш случай да я разрешаваш.
(18/стр. 452)
…Мъчнотиите, които сега имате, това са известни задачи… Ако в живота си нямахте мъчнотии, нищо не можехте да научите. Ако на учениците, които отиват на училище, им дават все разрешени задачи, какво щяха да научат? (5/стр. 23)
Първото ограничение в живота е кръгът… Когато се намери пред известна мъчнотия, човек се затваря в кръг. За да се справи с тази мъчнотия, той трябва да дойде до центъра на кръга, до най-трудните условия и оттам да започне да възлиза нагоре.
(11/стр. 95, 96)
…При най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение… (58/стр. 140)
…Когато човек дойде до положение да не може повече да издържа, той се намира пред прага на Реалността. (57/стр. 93)
Забелязано е, че след най-голямото благословение ще дойде най-голямата мъчнотия. И обратно, след най-голямата мъчнотия иде най-голямата радост. За да не губи радостта си, човек трябва да вземе предпазителни мерки. (25/стр. 380)
…Искаш да учиш, да се занимаваш по някой въпрос, но дойде някоя мъчнотия и си казваш, че не можеш да учиш. А това, което почувстваш чрез това страдание, е много по-важно и по-добро, отколкото онова, което си седнал да заучаваш. (18/стр. 467)
„Какво да правим с мъчнотиите, които имаме?“ Първо ще измените възгледа си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. (37/стр. 218)
…Христос… Той е казал на учениците Си: „Който иска да придобие Вечния Живот, нека дигне кръста си и Ме последва“… Кръстът, това са мъчнотиите, страданията в живота. Затова всяка мъчнотия, дигната навреме, не е мъчнотия. Тя отслабва, стопява се и у човека остава една малка радост. (29/лек. 5: стр. 24)
Болестите са възпитателно средство
Защо идат болестите в живота? Като възпитателно средство за хората. Те носят благословение за тях. Болестите носят повече добро, отколкото зло. При сегашните условия на живота, ако нямаше болести, хората щяха да бъдат по-нещастни. Болестите смекчават човешкия характер. (31/стр. 77)
Не се плашете от болестта или от страданието. Те идват при вас да ви научат нещо, да придобиете някаква опитност, да се калите. Като прекарате болестта, …по-силни ще станете. Хората се плашат от болестите и гледат на тях като на зло. Не, болестите са привилегия за човека; привилегия е, когато не можете да ядете и трябва да легнете гладни; привилегия е, когато сте бедни. (41/стр. 111, 112)
Болестите са отлични. Те са едно отлично състояние. Ще кажете: „Как?“. За болестите някой път давам 100 хиляди лева. Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“. Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас; чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил?“. Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка. И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести; беднотия и сиромашия няма да има. (54/стр. 218)
Мнозина говорят за сиромашия и за болести, но ние сами не искаме ни сиромашия, ни болести… Това са задачи. И болестите са задачи, и сиромашията е една задача. Изостанали от миналото неразрешени и сега на съвременните ученици са дадени вие да ги разрешите. Тия задачи са давани на много поколения и са ги оставили неразрешени. И болестите са задачи, и на вас се дават; дали ще ги разрешите, то е въпрос. (62/стр. 8)
…Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно Прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на Посвещение. (61/стр. 114)
Скръбта е указател на Пътя
…Когато Разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на Пътя. (1/стр. 20)
Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам… Ти ще намериш загубеното само при голяма вътрешна скръб – това е истинската скръб. (9/стр. 360)
Има скръб реална, има скръб нереална… Само реалната, действителната скръб има цена. Тя се среща много рядко в живота. В това отношение Невидимият свят постоянно изпраща експедиции от Ангели на Земята да намерят истинската скръб. Като я намерят, те я занасят на Небето като някаква рядкост. (38/стр. 233)
Няма по-хубава форма за тъгата на Душата от скръбта. Нашата скръб е представена на Небето в много красиво лице. Когато някой човек скърби и плаче на Земята, в Небето той е много красив.
(38/стр. 54)
Скърбите са една необходимост за нашето повдигане. Те са необходимост за нашето облагородяване. Без страдание ние не можем да разберем Божественото в живота. (24/стр. 120)
И сега вие ме запитвате: „Защо са скърбите?“. Казвам: Скръбта е един Велик метод за разбиране Великата Истина в света. И всички Велики Учители, всички Светии, всички Пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора.
(56/лек. 3: стр. 30)
Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо Красиво, Велико, обвито в мантията на скръбта.
(56/лек. 6: стр. 30)
Та ако хората мислят, че светът е нещастен и имало някаква космическа скръб, то скръбта не е нещастие за мен. Скръбта, това е първата дреха на щастието. Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде. Само че, за да носиш дрехата на скръбта, трябва да бъдеш здрав. Ако ти си болен, тази, хубавата дреха, ще ти причини само ред страдания на тебе. (33/стр. 8)
По някой път вие сте натоварени с голяма скръб, казвате: „Голям товар имам“. Щом можете да го носите, вие сте силен. Щом имате голяма скръб, значи са ви намерили за силен и са ви натоварили.
(62/стр. 132)
Скърбите и радостите
са музиката на живота
…Разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от Великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта.
(1/стр. 9)
Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията като необходими условия за развитието му. (63/стр. 120, 121)
…Вие често се питате защо са страданията в света. Казвам: Страданията, това са корените на живота. Защо са радостите? Радостите са клонищата на живота. Сега, ако вие нямате тези корени и ако нямате клонищата, върху вас не могат да израснат листата и пъпките на живота. И плод не може да даде това растение. (67/стр. 47)
Любовта не може да говори прямо на сегашния човек. Следователно Любовта говори на човека само по един начин – чрез живота. В живота пък има движение, затова животът говори на човека по два начина: чрез езика на Земята и чрез езика на Слънцето. Езикът на Земята е наречен език на страданията, а езикът на Слънцето е наречен език на радостите. (56/лек. 1: стр. 11)
Казват някои: „Що са страданията?“. Страданията, това е езикът на Земята, езикът на живота. Животът казва на човека така: „Да ме разберете, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй – езика на радостите“. (56/лек. 1: стр. 11)
Щом страдаш, Любовта те е посетила. Щом се радваш, Любовта те е посетила. Те са двата принципа на Любовта. Ако разбираш страданията, то е Бог. Страданието, както и радостта са посещение на Любовта. Страданието е начало на нещата, а пък радостта е краят на нещата. (67/стр. 146, 147)
Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божието Благословение. (49/стр. 48)
Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този във физическия свят. (55/лек. 32: стр. 25)
Някои казват, че може да се живее и без страдания. И без страдания може, но човек ще бъде лишен от радостите. Страданията и скърбите заедно представят музиката на живота. (50/стр. 121)
Единственото нещо в живота, което създава най-красивата музика, е скръбта. Когато човек скърби, той мисли, а мисълта създава музиката в него.
(38/стр. 53)
И действително скръбта е създала истинската музика и поезия в живота; тя е създала дълбочина в музиката, дълбочина в поезията. Коя скръб създава дълбочина в музиката? Скръбта на Възвишените същества. Те не скърбят за себе си. Тяхната скръб е велика, благородна и буди Възвишената мисъл.
(38/стр. 54)
Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до Правата мисъл. Всяка радост е плод на една Права мисъл. (18/стр. 199)
Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова[та] скръб именно се ражда Великото Божие добро. Затова и светът скърби.
(55/лек. 32: стр. 26)
Защо е скръбта? За да се роди доброто. Защо е радостта? Радостта ражда Светата Божия мисъл. „Защо се радвам?“ За да се роди Божията мисъл в тебе. (55/лек. 32: стр. 26)
И тогава доброто и мисълта, съединени заедно, скръбта и радостта, съединени заедно, дават израз на Великия Божествен живот, а този живот е Безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази и ги усвоим, ще бъдем Безсмъртни.
(55/лек. 32: стр. 27)
Та казвам: Страданията, които ние претърпяваме някой път, те са едно благо за света. А пък радостите, които ние чувстваме някой път, те са едно блаженство за света. Едните са благо, а другите са блаженство. Така че от страданията произтича благото в света! А пък от щастието ни – блаженството! Така че нека да се радваме в единия и в другия случай. Има добри последствия. Като страдат хората, то е наше благо, а като стават щастливи, то е наше блаженство. (30/стр. 74)
Що е животът? Животът носи радости и скърби за човешката Душа. Какво носят скърбите? Опитности. Какво носи опитността? Знание. Какво носи знанието? Сила. Какво носи силата? Възможности човек да направи това, което иска и което мисли. Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. (38/стр. 87, 88)
Казвате: „Не може ли без скърби в живота?“. Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта.
(38/стр. 88)
И когато скърбите, и когато се радвате, Господ знае, че ще придобиете нещо хубаво. От Божествено гледище между скръбта и радостта няма разлика.
(21/стр. 247)
Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите добродетели… Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели; нямате ли добродетели, вашият Дух не може да прояви своята мощна сила – това е естественият ред на нещата. (1/стр. 375)
Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия Висши Интелигентни Същества в нас. Ние по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия Същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост. Това е закон, абсолютно верен, който вие сами ще проверите.
(1/стр. 201)
Когато вие почвате да страдате в живота, тогава вие почвате да живеете. В страданието е животът. А в радостта ще разбирате началото на живота. А сегашните хора, те се радват на това, на което не трябва да се радват, а скръбта, която носи живот, те отричат скръбта. (13/стр. 59, 60)
Страданията, които ми се причиняват, скръбта за мене не важи, а онова, което скръбта носи – мене това ме интересува. Не радостта. Онова, което радостта ще внесе в моето развитие – то е радост заради мене. Което скръбта ще донесе – то е радост заради мене. Това ме радва, не външната привидност. (13/стр. 60)
Та дълбокият смисъл е онова, което вътре се развива. Ако една скръб може да разгадаете какво може да донесе, то тази скръб е полезна. Същото е и за радостта. (13/стр. 60)
И тогава казвам тъй: Ако не знаеш защо страдаш и не знаеш защо се радваш, ти си един престъпник. Максима е това. Ако знаеш защо се радваш и защо скърбиш, ти си един праведник и в единия, и в другия случай. Значи, ти се радваш. (13/стр. 60)
Ако сте радостни, Природата ще бъде щедра към вас и ще ви даде всичко, каквото искате. Ако сте скръбни, Природата ще се затвори за вас. Обаче за нея не важи дали сте радостни, или скръбни. Важно е да научите нещо. За Природата скръбта и радостта са две състояния, еднакво важни и необходими. (15/стр. 159, 160)
Щом е дошъл на Земята, човек неизбежно ще страда и ще се радва. Ако знае смисъла на радостите и страданията, той ще се радва и в двата случая.
(35/стр. 168)
…Има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и радостите. За нас страданията и радостите трябва да бъдат еднакво приети. Дойде ли една радост, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате Великия Божи Закон. Разумните страдания идат от Господа. Трябва ли тогава да се оплаквате, че Господ ви изпраща страдания? (59/стр. 100)
Закон е: Когато един страда, друг някой се радва; когато един се радва, друг някой страда… Ето защо, когато страдате, знайте, че в този момент друг някой се радва. Когато се радвате, в същия момент някой страда. При това положение радостите и страданията са на мястото си. Обаче, ако човек мисли, че радостите и скърбите му са само за него, той е на крив път. (35/стр. 168, 169)
…В Природата съществува следният закон: върху всяка скръб някъде в Духовния свят се повдига едно велико желание. Значи, в дадения момент вашата скръб служи за създаване на едно благородно чувство някъде. И вие трябва да се радвате на тази велика мисъл, на това велико желание или чувство, което се гради върху вашата скръб. След време тази велика мисъл, която се е съградила върху вашата скръб и вашите страдания, ще ви се отплати – тя ви познава и ще ви помогне. И тогава скръбта ви ще се превърне в радост. (1/стр. 424)
Запомнете едно нещо: Нека бъдат Божиите стъпки благословени в нашите страдания и в нашите радости! (67/стр. 152)
Сълзите са изворите на живота
Сълзите показват, че изворите на живота са започнали да бликат. Блажени онези, на които изворите на живота никога не пресъхват. Ще кажете: „И таз добра!“. Да, така е. Най-дълбоките въздишки са създали най-благородни и възвишени чувства. Най-хубавият език на Земята е скръбта. (38/стр. 21)
Някой път лицето ви ще се проточи, сълзи ще потекат. Ние не искаме човек да изсъхне съвсем. Че аз на сълзите именно се радвам – като плаче някой, аз се радвам тъй, както се радвам на един извор, от който постоянно блика, извира чиста кристална вода. Някой казва: „Не съжаляваш ли тази сестра, като плаче?“. Казвам: Тя е отлична сестричка, аз се радвам, че тя плаче. Аз съжалявам онази сестра, която не може да плаче. Казва ми някой: „Тя страда много!“. Още повече се радвам, тази сестра е много положителна – това са ония творчески сили в нея, които градят, тя има голям капитал. Ние облажаваме онези, които плачат; ние облажаваме онези, които страдат – тъй седи законът. (1/стр. 350)
Мнозина питат: „Защо хората плачат?“. Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете, докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. (20/стр. 24)
Един художник излага гениална картина и всички се възхищават от нея, но хората не знаят една малка Тайна, а именно, че художникът е минал през голяма вътрешна криза, проливал е четири реда сълзи и в най-голямата тъмнина е проблеснала, родила се е в него идеята за тази картина. (18/стр. 479)
Страданията са особена привилегия
Човек трябва да разгадае Тайните на страданията, да научи защо страда. Трябва да счита, че засега едно страдание е особена привилегия и щастие.
(18/стр. 468)
…Всеки може да носи своите страдания като част от общите страдания и да се радва за привилегията, която му е дадена. Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той вижда, че е предпочетен. (61/стр. 17)
Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. (1/стр. 375)
Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Всяко страдание крие някакво благо в себе си – гледайте да не изпуснете това благо. (61/стр. 14)
Ако ти разбираш, че в страданията се крие едно Божествено благо и че Божият Дух ти говори чрез тях, няма да се мине много време и за тебе ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме.
(56/лек. 21: стр. 19)
Под думите скръб, страдание аз разбирам само това, при което може да се роди нещо велико.
(46/стр. 136)
И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. (62/стр. 114)
Съществата от Невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на Земята, а хората считат страданията за излишни. Страданията са една опитност, една форма, чрез която трябва да се предаде една Истина. (18/стр. 67)
Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята Душа. Някой път вие ми казвате: „Не виждаш ли нашите страдания?“. Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. (55/лек. 7: стр. 32)
Знайте, че малката мъчнотия, малкото страдание е отдушник за вас. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голямо зло. Освободите ли се от страданията и мъчнотиите си преждевременно, вие ще запушите отдушника на своя живот. Затворите ли този отдушник, вие сами се излагате на смърт. (63/стр. 46, 47)
…Казвате: „Много страдаме!“. Пазете се от това заблуждение да мислите, че страданията са зло – страданията са най-великият плюс в света. Помнете това нещо: всички страдания носят големи блага. Щом ви дойде едно страдание, зарадвайте се в Душата си, усмихнете му се. Туй може да проверите в себе си – всяко страдание носи голямо благо.
(1/стр. 464)
…Страданията в живота са едно велико благо за човека. Радостите в живота, които човек има, са едно голямо нещастие за човека. Може да не вярвате. Дали вярвате, или не вярвате, мене това не ме интересува – мене ме интересува Истината. (24/стр. 46)
Страданията показват, че ние сме на Правия Път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на Правия Път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш. (5/стр. 86)
Какво представят страданията? Път към Царството Божие. (64/стр. 12)
Ние трябва да влезем във връзка с Любовта… Тя иде чрез закона на страданието. Страданието е първото запознаване с Любовта. (51/стр. 97)
При всяко едно страдание, при всяка една мъчнотия имаме условие да разберем Божията Любов. Не само да разбираме, но да проявим Любовта.
(51/стр. 162)
Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката Душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. (55/лек. 9: стр. 16)
Невидимият свят има особено мнение за човек, който се страхува от страдания. Той е далеч от Истината. (52/стр. 107)
Страдание, в което ти не можеш да приложиш Любовта, то не е страдание, то е мъчение. Страданието е Любовта… И Любовта ще те научи.
(62/стр. 406)
Единственото Същество, Което страда – това е Бог. Ние се мъчим, гневим. …Ние казваме: „Слабо същество е онова, което страда“. То е силното в света. Това, което не страда, е слабо същество. Онова, което страда, то е силното в света. Онова, което не страда, то е слабото. Дотогава, докато ние страдаме, ние сме силни. (48/стр. 354)
Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. (33/стр. 60)
Всяко страдание е тежко, докато не се разбира. Щом се разбере, то се превръща в благо. (25/стр. 296)
Когато разбереш Божиите пътища, страданието ще стане много приятно. Като го видиш, ще му се зарадваш. (62/стр. 406)
Днес всички хора се оплакват от страданията си, защото не разбират техния смисъл. Те не знаят, че в страданията се крият блага, каквито другаде мъчно могат да се намерят. За да извлече благата, които се съдържат в страданията, човек трябва да бъде маг. (43/стр. 272)
Лесно е да се каже, че човек трябва да носи страданията си, но важно е да знае как да ги носи. Страданието не е нищо друго освен малко дете, което носиш на гърба си, докато порасне. Щом порасне, ти ще го свалиш от гърба си и ще го оставиш на земята свободно да се движи. Като израсне и стане на 21 година, ще ходиш рамо до рамо с него, ще се разговаряте приятелски. Като се умориш, ще се качиш на гърба му да те носи. Както ти си носил страданието на гърба си, така и то ще те носи. Като те носи на гърба си, ще те учи, ще ти обяснява защо идат страданията в света. (35/стр. 170)
Страданието е един Ангел с работни дрехи. Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмни същества, които се навъртат около теб. При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш. (18/стр. 464)
Човек, който страда, е на по-високо място. А който се радва, е на по-ниско място, в долината. Лошите хора избягват да се качват на високите места. Те все гледат да бъдат долу, защото низшите същества, които са в тях, не могат да издържат горе и ще трябва да ги оставят. (18/стр. 24)
Помни: Като страдаш, ти правиш услуга някому. Като страдаш, Природата взима от тебе нещо и го дава другиму. В случая ти си онова същество, от което се взима нещо. Това, което се взима от тебе, за да се даде на друг, носи твоето щастие. …Зад всяко страдание се крие известно благо. (16/стр. 79)
Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания. Те казват: „Значи, тази работа не е за нас“. Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно“. (9/стр. 51)
…Много добро намерение има страданието. Някой път, като го накарат да те бие, то удря, но удря с Любов. (18/стр. 464)
Въпрос: „Трябва ли да причиняваме страдания на другите?“.
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания. Защото, ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо? Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други изкуствени страдания. (9/стр. 51)
Страданията – това е материал, от който се гради човешкото щастие. Без страдание не може да се гради. (66/стр. 86)
Не са важни радостите в живота, но важни са мъчнотиите и страданията, с които трябва да се справяме. Страданията носят щастието на човека. Като не разбират философията на страданията, хората бягат от тях, не искат да страдат. Ако Бог, Който е Велик, Мощен, намираше, че може без страдания, Той би създал един свят без страдания.
(65/стр. 14)
Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една идея или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята. (28/стр. 84)
Житното зърно ще се откаже от своята свобода в хамбара и ще влезе в почвата, в условията на ограниченията, но после ще добие по-голяма свобода, двойно по-голяма свобода. Всеки човек, който минава през страдания, свободата му всякога се увеличава. (66/стр. 122)
Днес хората не разбират страданията. Страданията са предисловие на един Вечен Хармоничен живот. (56/лек. 21: стр. 19)
Когато влезете в Реалния, в Неизменния живот, страданията ще изчезнат. И да имате страдания, те ще ви причиняват радост. (26/стр. 267)
Когато човек влезе в Новия живот, първата му работа е да погледне към раните на ръцете си като свидетелство на разпятието, през което е минал… Новият живот излиза от раните, през които са минали гвоздеите. (63/стр. 352)
Страданията са Велика
Божествена наука
Съвременните хора изучават Божествения Език, без да съзнават това. Всяко страдание представя една от буквите на Великата Божествена азбука.
(23/стр. 24)
Страданията представляват една Велика Божествена наука. Без страдания човек не може да се научи. Туй трябва да имате като правило. Всякога знанието е свързано със страдания. (56/лек. 14: стр. 19)
Човек трябва да благодари, че е минавал и минава през страдания, защото те представят перо, с което той пише придобитите знания и опитности. Без страдания няма наука, няма знания и опитности, няма живот. (43/стр. 272)
Някой път имаш голямо страдание, много плащаш, но опитността, която добиваш, струва повече. Добиваш знание, което струва твърде много. Тази опитност влиза като златна нишка в процеса на твоето развитие и изиграва своята работа. (18/стр. 468)
Страданията, от какъвто характер и да са, заставят човека да мисли. Те са създали днешната култура, философия, поезия, наука… (26/стр. 68)
Най-първо човек трябва да има разположение на чувствата си… Човек трябва да си ляга с разположение, да става с разположение, да яде с разположение. Аз не казвам, че човек трябва да мисли с разположение на чувствата си. При мисълта законът е обратен. Мисълта не се проявява при разположение на Духа. Най-хубавата мисъл се проявява при обратния закон… Скърбите и страданията са Божествените рала, които разорават почвата и създават благоприятни условия да поникнат Божествените семена на Добродетелта. Само така се ражда мисълта. (55/лек. 29: стр. 11)
Страданието в света е допуснато, за да се създаде човешката мисъл. (55/лек. 29: стр. 16)
В истинските страдания ние изучаваме Великия Божи Път на вътрешното Разбиране, което трябва да имаме. (67/стр. 12)
Страданието облагородява човека
Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. (26/стр. 59)
…Човек може да дойде до Истинския Път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания.
(1/стр. 172)
Вие ще кажете: „Без изпит не може ли?“. Не може. Изпитът е, който създава характер и воля. И когато на вас дойдат страдания, вие трябва да се радвате и да запалите по сто свещи… А сега, когато ви дойде едно нещастие, вие изгасвате по сто свещи. (58/стр. 174)
Който не е страдал, остава назад. Винаги характерът на човека се изработва чрез страдание. Колкото повече е страдал, толкова и се е повдигнал.
(18/стр. 469)
Колкото повече страда човек, толкова по-добре е за Божественото в него. Хора, които са страдали повече, са по-благородни от тия, които не са страдали толкова. (29/лек. 3: стр. 15)
В страданието са вложени
скъпи съкровища
Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Бог е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворим и използваме. (18/стр. 465)
Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това, това е изкуство. (18/стр. 461)
Един старец, като умирал, дал на сина си една тояга и му казал: „Синко, щастието ти е в тази тояга“. Той взел тоягата, носил я постоянно със себе си и все чакал тя да му донесе щастие, но то не идвало. Един ден, като вървял някъде с тоягата, нападнал го един бик. И в борбата, за да се защити, почнал да удря бика с тоягата. Тя се счупила на две и от нея излязло богатството. Тогава си казал: „Ох, защо не дойде този бик преди десет години?“. Че и срещу вас идва този бик, идва някое голямо страдание, за да намерите и някое голямо богатство, което е скрито във вас. (18/стр. 464, 465)
…Каквито и да са нашите страдания, те не могат да се сравнят с онези големи богатства, които Душата придобива. (27/стр. 63)
…Страданията в живота не са нищо друго освен Свещения Огън, който изважда скритите богатства, дълбоко заровени в нашата земя… Единственото велико нещо в живота на хората, това са страданията, които са направили човека велик. (21/стр. 98)
Страданието е забулената Изида
Страданието е най-хубавата дреха, каквато човек може да има… По-красива дреха от тази на страданието досега не съм виждал. Тя е дреха като на райската птица. (21/стр. 104)
Красиво е човек да носи едно страдание. Страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида. Всички Тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, трябва да изучава страданието. (7/стр. 86)
Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. То е забулената Изида – докато не вдигнете булото и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Даже и българите знаят тези Тайни. Нали слагат було на онази невеста, която венчават, и тя изпод него целува ръка, а след венчавката снемат булото. Има процедура как да се снеме булото от главата . Това са Древни Мистерии. (7/стр. 86)
…Човек… Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до Любовта, към която Душата му се стреми. Мине ли границата на Любовта, Душата започва да живее в Дълбок Вътрешен Мир, във Вечния Живот. (22/стр. 69)
Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? Чрез тях Душата влиза в областта на Великото, Незнайното, във Вечния Живот – в Живота на Любовта. (22/стр. 69)
Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията. (22/стр. 71)
Страданието представлява път за познаване на Великото, Красивото, Възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от Любовта. (18/стр. 472)
Казвам така, не разрешавай суетните мъчнотии на живота. Не избягвай благите страдания, които са дял в живота на човека. Те са Път към Любовта. В техните обятия е скрита Любовта. (13/стр. 357)
Има ненужни страдания и изпитания, които човек трябва да избягва, но има специфични страдания, които са нужни за неговото развитие. Дойде ли такова страдание, човек трябва да благодари, че го е посетило. Такива страдания идат само по един път в живота на човека. (43/стр. 201)
Човек трябва да изпита първо малките страдания, после – по-големите, след това – най-големите; когато дойде до мистично-идейните страдания, тогава само той ще влезе в другия свят, дето Бог ще му проговори. (38/стр. 189)
Когато Христос беше разпнат на кръста, Той преживяваше мистично-идейни страдания. Хората, като не знаят това, запитват: „Защо Бог допусна да разпнат Христа?“. Защото Той трябваше да изпита мистично-идейни страдания. (38/стр. 189)
Отворена Врата за познаване на Бога
Страданията са привилегия за хората. Питам: Ако Бог се открива на хората чрез страданията, не заслужава ли да се понасят с радост? Всяко страдание е Отворена Врата към познаване на Бога. Без страдания хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята. (41/стр. 148)
Ангелите се приближават до Бога чрез радости, а хората – чрез страдания. Ако се радваш, ти не можеш да се приближиш до Бога, защото не си Ангел. Ако скърбиш, ти ще се приближиш до Бога. Твоите мъчнотии, страдания, болести, твоята сиромашия са Вратата, през която ще отидеш до Бога. (41/стр. 148)
Само чрез страданията вие можете да разберете смисъла на живота, да познаете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. (50/стр. 136)
Ние, които скърбим, казваме: „Защо е тази скръб?“. Да намерим Господа. Господ, като си скръбен, ще те приеме. Ако не си скръбен, …няма да те приеме. Щом си скръбен, на работа те назначава; щом не си скръбен, на никаква работа не може да те назначи. Радостните и весели хора се разхождат от едно място на друго. Скръбните са готови за работа, за учители, за художници, за музиканти. Скръбта е, която създава красивите неща в света. (51/стр. 91)
Ще ви разкажа следната случка: един момък вървял дълго време подир забулена мома и искал да види лицето ; най-сетне тя се обърнала, ала му зашлевила две звучни плесници. Но като направила движението с ръката си, булото се отдръпнало и момъкът видял лицето . Той останал така удивен от дивната красота на нейното лице, че когато един негов приятел му казал: „Каква голяма обида ти е нанесена!“, той му отвърнал, че е много доволен. Това се тълкува така: момата символизира Божественото, нейните две плесници са страданията, чрез които човек ще дигне булото и ще види Лицето на Бога. (18/стр. 471)
Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. (18/стр. 42)
Питаш: „Де е Господ?“. Ще Го намериш в страданията. Чрез тях ти ще разбереш какви трябва да бъдат отношенията ти към Бога. (25/стр. 293)
Единственото място, дето можем да слушаме Божия Глас, това е скръбта. И след това вие търсите Бога, искате да чуете Гласа Му, а не знаете, че като дойде някое страдание, в това страдание Бог вече ви говори. (13/стр. 69)
Помнете: Човек е дошъл на Земята да слуша Гласа на Господа… Страданията развиват слуха на човека, за да може да възприеме и най-нежните вибрации на Божия Глас. (26/стр. 239)
Например някой човек страда; оставете го, не го смущавайте, нека си страда. Тези неща са Велико благословение, в тези страдания той изпитва това, което другите, които не са на негово място, не могат да изпитат. Следователно само на страдащите Бог се открива… (6/стр. 128)
Вие сте дошли на Земята да опитате Божията Благост; тя се изпитва само чрез страданията, а не чрез радостите. (38/стр. 189)
В какво седи обичта? Среща ви той, но вие сте болен, кракът ви боли. Той ви помилва крака, превърже го и у вас остане едно приятно чувство, че той ви е помилвал… Искаш този човек пак да те помилва, да те поглади. Милването става само когато кракът ви боли или когато сте болни… Щом Бог те е помилвал веднъж, Той ти е дал нещо. (13/стр. 565)
Ако кракът ви не е счупен и ако не искате да страдате, и Бог няма да ви обича. Вие искате да се освободите от страданията и Бог пак да ви обича. Не, това е невъзможно. Страданията са Божията Любов. Следете да видите, че този закон е верен.
(13/стр. 565, 566)
…Един се оплаквал, че няма добри хора в света и че всички са лоши. Един ден го набили хубаво, но един добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек“. Та за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите. (18/стр. 40)
Ръката, Която повдига
…Бог работи във всяка Душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. (56/лек. 7: стр. 28)
Когато имате мъчнотии, това е Божията Ръка, Която повдига хората. Когато хората скърбят, това е благословение в живота. (51/стр. 155)
Човек минава през радости и скърби, през мъчнотии и страдания, в които вижда Мощната Божия Ръка. Въпреки това хората искат да се освободят от страданията. И това е възможно, но заедно със страданията ще изчезнат и радостите. Какво представя свят без радости и страдания? (49/стр. 19)
Да страда човек, това е голяма привилегия… Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. (9/стр. 50)
Някой идва при мене и ми казва: „Много ми е тъжно на сърцето“. Казвам в себе си: „Много се радвам, че ти имаш сърце и че страдаш“… Единственото хубаво нещо на Земята е страданието. Ако искате да знаете философията на живота, там има страдание, дето е Бог. Там, дето не е Бог, никакво страдание няма. А пък това страдание, то е един подтик, то ще донесе Великото в света. (13/стр. 360, 361)
Радвам се на твоите страдания, защото Господ е в теб. Ти като страдаш, Господ е в тебе; значи не те е оставил, обича те. Тъй и Писанието казва: „Когото Господ обича, на него дава страдания“, значи учи го.
(54/стр. 276, 277)
Блажен е онзи, когото Бог изобличава и наказва, защото Той ще го изправи. (37/стр. 357)
Когато ние страдаме, Бог използва страданията ни, за да ни поучи, да ни упъти в Правата насока на живота. Страданията съставляват една възможност да разберем Божията Мъдрост. Всички наши несгоди и страдания са Велика задача за Бога. (38/стр. 156)
Бог раздава благата не сам, а ги дава на другиго да ги раздаде в изобилие. А когато дойде за страданията, Бог ходи сам да ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях само толкова, колкото всеки от вас може да носи. (4/стр. 49)
Могат някои да ви кажат: „Ти си тръгнал по Бога, а едно след друго ти се сипят нещастия!“. Това именно е привилегията. Стопанинът, който отглежда лоза и се грижи за нея, често ще я посещава, ще подрязва пръчките , а лозата ще плаче. (6/стр. 200)
Когато човек не прониква в далечния Добър Замисъл на Бога, той не разбира нещата. Ако Бог не ти причини страдание, няма да можеш да се изцелиш. (18/стр. 16)
Дошло е страданието. Няма да питаш: „Господи, само аз ли съм, който трябва да страдам така?“. Ти си човекът, в когото Бог чрез страданието ти праща живот. (13/стр. 60)
Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро седи това, Незнайното, Бог. Бог седи зад злото и зад доброто. И ако Той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, Той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво. (67/стр. 101, 102)
Казвам, това е един живот, който е пълен с такива големи вътрешни противоречия. Кой създава тия противоречия? Създава ги онзи, който най-много ви обича. Онзи, който най-много ви обича, той и най-много ви мъчи. Онзи, който най-малко ви обича, той и най-малко ще ви мъчи. Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и да ви мъчи. Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува. (13/стр. 65)
Някой изгубил богатството си, страда, плаче, търси виновника за това. Бог е взел богатството му и казва: „Да видим ще Ме познае ли“. (26/стр. 164)
Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас. (55/лек. 7: стр. 34)
Слава на Великата Божествена Разумност!