ПОДХОДЪТ НА РАЗУМНИЯ

Първото отношение в света е към Бога

Онзи, който служи на Бога, има всичко… Човек, който не изпълнява Волята Божия, става и беден, и богат. А човек, който изпълнява Волята Божия, не е нито беден, нито богат. (17/стр. 369)

Сега излизаме от света на парите и влизаме в областта на Любовта. Господ иска законът и парите да ни станат слуги – ние да ги учим какво да правят. (17/стр. 190)

Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не. Тогава ще ви докажа на какво основание. Казва: „Да възлюбиш Господа с всичката си Душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила“. Значи, да не остане да обичаш другите работи. Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш. (33/стр. 112)

Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое, и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. (18/стр. 73)

На нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света. …Ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш Пътя към Бога… Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да покаже Пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил тя да му покаже Пътя към Бога. (33/стр. 115)

Не е важно дали ще се жени човек, или не; важ­но е, и като се жени, и като не се жени, да е получил съгласието на Бога. (35/стр. 246)

…Каквото и да ви се случи, трябва да го понасяте със съзнанието, че то е от Бога изпратено. Ако заболеете, не търсете лекар, но първо идете при Бога и Го запитайте: „Господи, какво да правя? Ти ми изпрати болестта, кажи ми как да се лекувам“. Ако останете без пари, не тичайте веднага при някой банкер, но пак се отправете с молба към Бога, Той да ви помогне или да ви посъветва по какъв начин и отде да намерите пари. (38/стр. 184)

Аз съветвам всеки здрав човек да отива поне един път в месеца при лекар да го преглежда. На болния казвам да отива при Господа, при Него да се лекува. Единственият, Който може да помогне на болния, е Бог – никой друг. (45/стр. 15)

Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това? Това са само твърдения… Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това. (38/стр. 93)

…Бог, Който ни е създал, от Него зависи. Не искай да мислиш, преди Господ да ти е дал право да мислиш. Не искай да станеш богат, преди Господ да ти е позволил. (62/стр. 13)

Казвате, че се молите на Бога, и мислите, че Бог ще измени Своя план. Добре е да се молите, но не да се изменят нещата заради вас, а да станат така, както Бог е наредил. Вие се молите за някой болен да оздравее. Не, ще се молите да стане така, както Бог е определил. (25/стр. 27)

Не питайте защо Природата е турила раница на гърба ви, но си кажете: „Това е Божия работа“. „Защо съм болен?“ Това е Божия работа. „Защо съм беден?“ Това е Божия работа. „Защо съм богат?“ Това е Божия работа. „Защо съм невежа?“ И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е намясто. (35/стр. 128)

Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил. Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал. (33/стр. 62)

Изгубил си пари, кажи: „Господи, благодаря Ти, че си ме удостоил с това“. Няма да изгубите Мира на Духа си. Защото загубите в света и печалбите вървят паралелно. При всяка една загуба има една печалба и при всяка печалба има и една загуба. (4/стр. 88)

Като станеш сутрин, благодари на Бога, подигни очите си. Заболял те кракът [някъде], кажи: „Благодаря на Бога, че съм удостоен с едно Негово почитание“. (13/стр. 106)

При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: „Аз ще докажа на Бога, че имам Любов към Него“. (20/стр. 26)

Когато изкушението дойде при вас, вие ще знаете, че зад него е Бог. Той е допуснал изкушението, за да изпита хората. Затова, като дойде изкушението при вас, хванете го и се разговорете с него. Кажете му, че го познавате, че знаете кой го е допуснал, и като вярвате в Бога, Който живее навсякъде, знаете, че Той не се лъже. (12/стр. 93, 94)

Направи това, което не искаш

Използвайте всичко, което ви е неприятно. Щом нещо ви е неприятно, направете го заради Бога. Това е служене. (13/стр. 709)

Едно се иска от вас – да служите на Бога. Ако правите това, което ви е приятно, вие служите на света. Това правят всички хора. Ако правите това, което не ви е приятно, вие служите на Бога.

(13/стр. 711)

Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение. Как трябва да постъпиш? Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли туй, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли туй, което е в твой интерес, ще изгубиш. (55/лек. 9: стр. 30)

Направете един такъв опит. За пример решавате да станете сутрин в 4 ч. да четете нещо или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: „Хайде, още малко да си поспя“. Не, не се поддавайте на тази слабост! В този случай направете туй, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. (55/лек. 9: стр. 30)

…Туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което повидимому е благо за нас, носи нашето нещастие. (55/лек. 9: стр. 31)

Вие седите и казвате: „По кой начин да се изпълни Волята Божия?“. Чакате и си казвате: „Аз нямам разположение“. Не, Волята Божия не се изпълнява само с разположение. И при разположение, и при неразположение трябва да се върши Волята Божия.

(54/стр. 233)

Казвате: „Аз не мога да правя добро, защото не го усещам в Душата си“. Е, хубаво, когато вълкът има едно усещане, какво прави? Хване овцата и я изяде. Когато имаме едно усещане, то не е доказателство, че трябва да се извърши нещо. Когато пък имаме неразположение, то не е доказателство, че не трябва да се извърши нещо. (54/стр. 233, 234)

Някой казва: „Не съм разположен да говоря Истината“. Именно когато ти си неразположен за Истината, изкажи я, направи я. (54/стр. 234)

Някой казва: „Аз не мога да любя, не е в естеството ми; аз съм човек, който мисли“. А именно, че Любовта минава през ума. Който има ум, трябва да люби. Ако мислиш, без да любиш, аз бих казал, че ти не си от най-умните хора, не мислиш. (54/стр. 234)

Заеми последното място

Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, от долу трябва да го гледате; да вземете пос­ледното място и оттам ще го изучавате основно.

(55/лек. 18: стр. 24)

И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш Разумен, заеми последното място!“. На последното място седят най-учените, най-възвишените хора. Най-великите Адепти също там ще ги намерите. Като дойде Христос, кое място зае? Последното. И всички Велики Учители, които идват сега на Земята, са скрити, няма ги – и те също заемат последните места.

(55/лек. 18: стр. 27, 28)

Ако някой от вас иска да стане Светия, бих му дал следния съвет: да стане такъв, без да го зная. Външно Светията трябва да бъде толкова обикновен човек, че никой да не вижда светийството му.

(13/стр. 235)

Ти може да приличаш на Ангел, но понеже сега си в плът на Земята, ще се смириш. Казано е за Христа: „Той прие рабски образ“. Да ти е приятно, когато хората не ти обръщат внимание. (18/стр. 440)

Идеен ученик е този, който да го туриш и на първо, и на последно място, все е едно, няма да му стане мъчно. (18/стр. 395)

…На ученика не се позволява да казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трябва да бъде всякога опашка. Тъй е. Той, в който дом и да влезе, няма да каже: „Знаете ли кой съм аз? Яйца да ми опържите с прясно масло, после с кисело мляко, хлябът да бъде хубаво омесен, по особен начин да бъде направен. Аз съм човек, пратен от Господа; защото иначе знаете ли какво ще бъде върху вас?“. Това не е ученик, това е един обикновен човек… Ученикът, като влезе, ще носи всичко в торбичката си. Той ще бъде толкова скромен, че като влезе, тия хора да се учудят, дето той толкова малко яде, а е най-здрав човек. Ученикът, като влезе в къщата, да каже: „Моля ви се, ако имате едно излишно място, най-долното място, дето има къщата, там ще ме турите“. (58/стр. 98, 99)

…Между вас, учениците, трябва да има скромност! Някой път този, който най-много знае, той ще чака всички да изкажат мнението си и ако го поканят и той да даде мнението си, ще го даде. (19/стр. 116)

…Студентът се записва в началото на всеки семестър. В един университет имало 4000 студенти и се натискали да се запишат при секретаря. Бутали се отзад, отстрани, отпред и само един студент бил тих, стоял накрая и чакал спокойно своя ред. Сек­ретарят разбрал, че този е единственият записан ученик. Този секретар е Великият Учител. От 4000 студенти само този е ученик, защото има смирение.

(18/стр. 439, 440)

Гениалният никога не воюва

Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш. Само онзи може да бъде господар на условията, който знае как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. (28/стр. 142)

Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях. Той знае, че условията се определят от Разумни среди, затова се справя с тях по Разумен начин. (28/стр. 144)

…Не се бори с онова, което не разбираш.

(62/стр. 428)

Идвам аз при един слон. Нали тъй? Ти казваш: „Изпречи ми се на пътя един слон“. Ти му казваш: „Не знаеш ли, че аз съм един човек?“. Слонът ме хване с хобота си, поразмаха ме и ме хвърли настрани. Питам: С един слон аз мога ли да се сражавам? Представете си сега другото. [Аз] съм едно малко дете на десет години. Щом слонът ме хвърли, втория път аз ще взема малко ориз, ще му се ухиля малко, ще доближа до него да му дам. Той вземе и почне да яде от ръцете ми. Втория ден пак ида. Слонът пак яде. Третия ден, четвъртия също му дам. Ще го пог­ладя малко по носа, по челото. И един ден слонът ме взел и ме тури на главата си отгоре. Носи ме. И аз седя горе… Една мъчнотия в света, това е един слон, с когото трябва да се справите. (13/стр. 26, 27)

Та казвам, всяка една мъчнотия си има един хобот. Ти ще я бодеш. Но втория път тя с кал ще те нацапа… Постъпвайте добре. Слона нахранете… Ти малко ще му дадеш веднъж, два пъти и ти вече в себе си култивираш една вътрешна сила, едно самообладание. (13/стр. 27, 28)

…Лоши условия в света няма, но когато човек не знае как да използва живота, тогава се раждат лошите условия. Отива едно малко дете и хваща едно куче за опашката. Кучето се обръща и го ухапва. Защо? Защото детето не е знаело къде да хване кучето… Ако детето беше отишло при кучето с малко хлебец и го помилваше по челото, кучето нямаше да го ухапе. Съдбата, това е кучето, с което вие се разправяте. Ако го стиснете за опашката, то ще ви ухапе; ако му дадете хляб, то ще ви се радва.

(56/лек. 33: стр. 7)

Лошите условия вън и вътре в човека наричаме съдба. За да се справи със съдбата си, човек не трябва да се бори с нея. Който се е борил със съдбата си, той всякога е бил побеждаван. Някой се хвали, че се бори със себе си. Бори ли се със себе си, човек попада в ръцете на съдбата, която го тъпче, мачка, докато го победи. Щом престане да се бори със себе си, съдбата му се подчинява и той излиза победител.

(42/стр. 106)

Не се борете със себе си, със своята съдба. Дойде ли някакво страдание, не се борете с него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на ръце, докато се примирите с него. Щом се примирите със страданието си, във вас настава Дълбок вътрешен Мир. (42/стр. 106, 107)

Обикни страданието

…Както обичате приятеля си и се справяте с неговите енергии, така обикнете и страданието, за да се справяте лесно с енергиите, които излизат от него. Разчитайте на енергиите, които идат чрез страданията. Те внасят нещо добро в човека. (14/стр. 65)

Ако страда човек, в своето страдание трябва да добие нещо. Не да каже: „Защо страдам?“. Щом страдаш, страданието е един подтик на Божественото да добиеш нещо. (62/стр. 433)

Какво се крие в страданието? Божествен подтик. Който разбере този подтик и даде ход да се реализира, той придобива радостта. (64/стр. 122)

Чист по сърце е богатият, добрият, разумният човек. Който има тия качества в себе си, той ще види Бога, т.е. ще Го разбере. Да разберете Бога, това не подразбира освобождаване от страдания и мъч­нотии. Нещастията и страданията неизбежно ще дойдат, но Чистият по сърце лесно се справя с тях.

(35/стр. 227, 228)

…При всичкото си нещастие трябва да имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. (56/лек. 6: стр. 30)

Дойде ли скръбта, използвайте я така, че тя да произведе Бяла Светлина в сърцата ви. Тази Светлина, този Пламък ние наричаме Свещен Пламък.

(38/стр. 110)

Истинското страдание е моралното страдание, когато Душата страда с един Свещен трепет, а не като страдаш, да се ожесточаваш. Ожесточението не носи живот. (56/лек. 22: стр. 11)

В света Мощното, Силното е човешката Душа, която съзнава. Туй, което не умира, туй, което страда и се радва в страданието. (24/стр. 292)

Ти няма да презираш скръбта, защото тя е ненапреднали същества, които вървят подир теб, оплакват се и ти причиняват скръб. Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това същество – ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа.

(18/стр. 364, 365)

Като казвам „търпение“, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим, да ни радва. (56/лек. 6: стр. 27)

Не само да се оплакваме, че страдаме, но да се радваме, когато страдаме! (2/стр. 35, 36)

И като скърбите, пак се радвайте. Може ли човек да се радва, като скърби? Може, ако знае как.

(7/стр. 87)

Ние трябва да се радваме на своите страдания. И ако можеш да се радваш на своите страдания, то радостта ти никой не може да отнеме. (13/стр. 363)

Вършете всичко от Любов. Щом като страдате, кажете: „Това е едно забавление“. (13/стр. 606)

Аз наричам млади хора тия, които геройски могат да носят най-големи страдания. Герои трябва да бъдете! …Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него и то ще ви напусне. (20/стр. 26)

…Бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. (42/стр. 181)

Тъй щото, когато страданията дойдат до най-високата си точка, ние можем най-добре да се разговаряме с тях. (21/стр. 274)

Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да се зарадва. …Кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. (56/лек. 3: стр. 30)

Като ви посети скръбта, не я крийте, но изнесете я вън, дайте един хубав обед и си поговорете с нея. Аз съм се разговарял със скръбта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете след нея. Красива е скръбта. За да не я познаят, тя се дегизира. Закрива се с черен воал, облича се в скъсани дрехи и така минава незабелязано. Кой от вас е пожелал да види скръбта и да си поговори с нея? Като ви говоря за красотата на скръбта, вие мислите, че ви залъгвам, и казвате: „Знаем какво нещо е скръбта, не сме забравили мъката, която ни е причинила тя“. Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта… Тя кара човека да учи, да работи и да се моли. (13/стр. 240, 241)

Като дойде страданието, Христос не потърси начин да се освободи от него, но потърси пътя, през който трябваше да мине, за да изпълни Божията Воля. (22/стр. 102)

Имай приятелство с трудностите

Казвам, не трябва да те е страх от студа, но трябва да имаш Разумност, трябва да имаш приятелство със студа. (13/стр. 435)

…Ако работите ви не вървят добре, влезте всред Природата и изпейте една песен. Тя обича смелите хора и богато ги възнаграждава. (15/стр. 161)

Любовта… Всеки човек трябва да работи усилено върху себе си, да намери този малък Огън, тази малка Искра, която е в състояние да произведе преврат в неговата Душа. Настане ли този преврат в него, той ще започне да се разговаря със своята съдба разумно като с най-добър свой приятел и ще каже: „Ти си много добра, не си тъй жестока, както те представят. И в тебе има сърце. Аз обикнах Бога, при Него искам да отида, за Него искам да живея, помогни ми и ти в този мой вътрешен стремеж“. И наистина съдбата има сърце. Що се отнася до смелите, до силните хора, съдбата е добра, отстъпчива.

(20/стр. 74)

Болен си. Някои имате ревматизъм. Аз да ви дам начин за лекуване на ревматизма… Ако те боли кракът, кажи: „Любовта живее в мене, Любовта живее в мене“. Не му се сърди. „Любовта живее в мене.“ Поглади го тъй два-три пъти. Този твой приятел, който седи в крака ти, той след като разбере, кажи: „Няма защо тук да седиш. Ела по-горе, в корема има добро ядене“. Той като излезе от крака и дойде в стомаха, ти ще го гощаваш, от стомаха има много врати… По този начин ако постъпите, ревматизмът в три дена може да си иде и вие ще оздравеете. Ако не в три дни, в три недели… (13/стр. 146)

Та сега да вземем числото две. Два дни за всинца ви… Два дни Светии трябва да бъдете. Да имате положението на един Светия. Никаква отрицателна мисъл, никакво отрицание. Ще дойдат много отрицателни мисли, но като дойдат, поусмихнете се, кажете им: „Добре дошли! Как сте? Откъде идвате?“ – и ще имате предвид Писанието: „Всичко, каквото се случва, все за добро съдейства“. (13/стр. 350, 351)

…Всички тия препятствия, които са турени в нашия живот, които ние наричаме грехове, трябва, като видим тези грехове и препятствия, да ги подигнем малко и да им се поусмихнем. Като видите един грях, кажете му: „Много си ме мъчил, но още ще те търпя“. Как мислите, това, което ви мъчи, мъртво ли е? Не, то е живо същество. (13/стр. 558)

Вместо нещо лошо кажи нещо добро

Пита ме някой какво намирам в тия будали, че им проповядвам. Аз намерих в тях това, което той никога не би намерил. „Какво особено има в тях?“ „Те са най-богатите хора на света, големи банкери са. Всеки от тях, като подпише един чек, чудеса прави. Те не са прости хора, както изглеждат.“ „Ти се шегуваш с мене.“ Питам: Какво трябва да кажа на този човек? Така гледам на човека. Бог е създал човека и аз виждам в неговото лице Божията Мъдрост. (13/стр. 271)

Та сега, като ученици, за цяла една седмица опитайте съзнанието си, разглеждайте го… Ще ти дойдат много мисли, ще ти дойде нещо до устата да кажеш нещо лошо, кажи нещо добро. Например някой брат обича да говори много, но едновременно е сръчен брат. Кажи: „Отличен, красив език има като нега, думите му са такива, никаква лъжа не казва“. (13/стр. 103, 104)

Той, като те обича, казва ти истината в очите. Ти му кажеш: „Обичаш да лъжеш!“. Кажи: „Отличен брат е, много е прям, обичам те тебе“. (13/стр. 104)

После един брат обича реда и порядъка навсякъде. Например вкъщи той може да се кара. Кажи: „Ангелски живеят“. Пита те някой: „Как живеят вкъщи?“. „Колкото пъти аз съм ходил, няма като тях друга фамилия, цигулки има.“ Ама вие ще кажете, че това е лъжа. Не е лъжа. (13/стр. 104)

Ако мъжът на вашата съседка не се отнася доб­ре с нея, не я настройвайте против него, но кажете на съседката си: „Твоят мъж е отличен човек, не обръщай внимание на думите му. Той е добър, няма намерение да те обижда“… Така те ще се примирят по-лесно, отколкото като говорите лошо за тях.

(13/стр. 266, 267)

Ти се жениш за една жена, която не ти е по кефа, по характера. Да не те е страх. Когато тя ти кряска, ухили се на нея, кажи : „Колко хубаво пееш“. Дойде, удари те, кажи: „Колко златни ръце имаш, много ти благодаря“. Сега, аз като говоря, ще каже някой: „Това много лесно се говори“. Какво има, ако тя те удари? Какво има, ако твоят учител те удари?

(13/стр. 344)

Връщаш се вкъщи за обед, но жена ти не е готова с обеда. Ти не може да търпиш и се развълнуваш. Философски се постави, усмихни се малко, посмей се на себе си и на яденето. Кажи си: „Днес е казано от Невидимия свят да нямам обед навреме“. Така ти възпитаваш волята си. (13/стр. 502)

Нали сте имали случаи, да допуснем, че имате някой ваш приятел и треперите за него. Той много ви обича. Но ако той забие една игла в кожата ви на дълбочина два сантиметра, във вас ще дойде едно чувство на отмъщение, ще искате да го блъснете. Защо да не се усмихнеш и да кажеш: „Много ми е приятно, забий още повече…“. И колкото повече забива, вие да кажете: „Ох, ох, колко е хубаво“. Пък ти казваш: „Безобразие е това“. Питам тогава: Де ви е Любовта? (13/стр. 198)

Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак!“. Ето стария начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“. Думата простак ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели. Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие. Ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.

(16/стр. 97, 98)

Някой ти казва лоши думи; след като го нагостиш, можеш да му дадеш един приятелски съвет: „Каквото казваш на мен, на други да не го казваш, защото ще бъдеш нещастен. На другите ще говориш сладко“. (18/стр. 215)

Когато някой ти е говорил половин час и ти е казвал обидни думи, дай му един подарък. Кажи му: „Аз никога не съм слушал такава хубава реч. Заповядай две английски лири“. Говоря символично. Това значи да му направиш една услуга, когато има нужда. (18/стр. 142)

Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил, и кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя“. Подай му ръката си и забрави всякаква обида.

(17/стр. 339)

При един светия, който живял 20 години в пустинята, дошъл един Адепт и светията го нахокал. Адептът турил плоча и думите на светията се отпечатали там. След една година Адептът занесъл тази плоча и тя казала всичките думи на светията. Светията вдигнал ръце: „Какво зло съм направил на тази плоча, че ме ругае така?“. Адептът казал: „Тази плоча ти си я създал“. Значи, ако те ругаят, ти си създал това ругаене; ние сме причина хората да ни хокат. Като дойде хокането, да кажеш: „Благодаря Ти, Господи, много малко си ми дал. Аз заслужавам повече“. Който иска да бъде съвършен, така трябва да прави. (18/стр. 215)

Побеждавай неприятелите с Любов

Вие мислите да унищожите вашите противници. Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. (33/стр. 122)

Една сестра беше в дисхармония с друга. Казах на сестрата така: „Четете и размишлявайте върху страница 101 от книгата „Царският път на душата“. На тази страница пише, че човек трябва да мушне неприятеля си с ножа на Любовта“. (17/стр. 340)

Стихът, в който Христос казва да любим враговете си, подразбира именно този закон: превръщане на обидата в положително чувство. Една горчива дума е в състояние да избави човека от едно голямо зло. (37/стр. 367, 368)

И в рая да си, и в затвора да си, неприятелят ти пръв ще те срещне. Слугата, на когото съдникът те предаде, ще бъде този, когото ти не обичаш. Щом влезеш в ръцете му, той ще те измъчва, както иска… Казвате: „Готов съм да дам всичкото си имане само да се освободя от този слуга“. Не, и това няма да ви спаси. Всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга! Казано е в Писанието: „Любете враговете си!“. (41/стр. 117, 118)

За да не се усилва омразата, не противодействайте. Не спазвате ли този закон, вие я признавате за реалност; щом противодействате на реалността, вие признавате нейната сила. За да не давате сила на омразата да се проявява, трябва да мислите само за Любовта. (37/стр. 373)

Затова Христос казва: „Не противи се на злото“. Срещнеш ли човек, който те мрази, не му се противи. В противен случай той черпи сила от тебе.

(37/стр. 373)

И в приятели, и в неприятели ще търсите по една добра черта в характера им. Щом я намерите, ще я държите постоянно в ума си. Мъчно се постига това; то е велико изкуство, което ученикът трябва да притежава. (37/стр. 356)

Едно правило: не обичаш някого, давай му хляб. Ако на онзи, който не те обича, не му дадеш хляб, ще се помрачиш. (18/стр. 160)

Трябва да покажем, че в нас има нещо Божествено. На врага ще гледаш да му направиш едно доб­ро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост. Така ще го обезвредиш и той ще хвърли оръжието. (18/стр. 142)

Бъди Мъдрец в живота

Понякога е за предпочитане да се откажете от някакво благо, отколкото да го получите. (61/стр. 116)

Човек има чрезмерни желания. Остави поне едно неизпълнено и то ще бъде сила в теб… Искаш да бъдеш много учен човек; нека да остане нещо, което да не знаеш, и то да бъде велик стимул в теб.

(18/стр. 374)

Човек всякога трябва да яде толкова малко, колкото да подкрепя своя организъм, да няма никакви излишъци и да прекъсва яденето си при най-сладката хапка, повече да не хапва. Ако хапне повече, това ще бъде за него отрова. И в Природата трябва да бъде така. Дойдеш ли до най-високия връх, дето добиваш най-голямото задоволство, спри там.

(56/лек. 3: стр. 26)

Както има опасност от пресищане в яденето, така също има опасност от претъпяване на чувствата при голяма радост. Който иска да бъде щастлив на физическия свят, нека остава винаги недоял, да оставя място в стомаха си поне за още 20 хапки. Не докарвайте нещата до техния краен предел! Не искайте невъзможното от живота! (29/лек. 7: стр. 18)

Имате малка радост. Бъдете доволни и благодарни, че я имате. Не искайте по-голяма радост.

(17/стр. 377)

Като ученици, спазвайте следните правила: никога не желайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не желайте големи радости. Защо? Защото големите радости носят след себе си големи скърби. Готови ли сте да се справите с големите скърби?

(28/стр. 265)

Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. (37/стр. 210)

Не израствай повече, отколкото трябва, за да не се пречупиш. (46/стр. 288)

Да дисциплинирате ума си, това е най-голямото изкуство… Засега вие мислите, че сте много силни и ще можете да турите на ума си една голяма спирачка. Но знаете ли каква катастрофа може да стане с вас, ако турите на ума си една голяма спирачка? Много малка спирачка ще му турите. (1/стр. 246)

Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първото отделение мисли само за него. Започне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши. (37/стр. 292)

Казвам: Там, дето човек е буден да разглежда себе си и да разсъждава върху известни свои прояви, нека разсъждава, нека се учи; дойде ли до една област, в която почва да заспива, да не отива по-нататък, там да спре. Това показва, че тия явления не се поддават на разглеждане. Попаднеш ли в някое дисхармонично състояние, постарай се да го изолираш от себе си, без да го чоплиш. (29/лек. 7: стр. 24)

И тъй, не разрешавайте, нито примирявайте противоречията в живота. За пример вие ли дигнах­те мъглата? Не. Има една Вътрешна Сила в живота, която примирява, разрешава всички противоречия. Когато живеете в съгласие с Бога, всички несгоди, всички противоречия се разрешават правилно.

(46/стр. 165)

Философствате ли много, вие сте далеч от Мъдростта, от своя Учител; престанете ли да философствате, вие сте близо до Мъдростта, вие сте при нозете на своя Учител. (59/стр. 27)

Тънкият Подход всякога печели

Окултист човек не може да бъде, ако не разбира. Той трябва да разбира всичките противоречия, които ще дойдат. Като се поразсърди малко, да благодари, че се е разсърдил. [От] всяка постъпка, която стане в живота, все ще придобиеш нещо. Няма нещо, което да се случи в живота на когото и да е от вас, да не е за ваше добро. (62/стр. 354, 355)

Когато Праведният падне, той благославя падането и благодари, че е научил нещо ново. (12/стр. 38)

Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен, без да има защо. (46/стр. 316)

Когато човек е недоволен, в недоволството си да е доволен. Това е Новото. (18/стр. 67)

Бъди доволен в недоволството си.

Бъди радостен в скръбта си.

Бъди весел в непостижението си. (46/стр. 316, 317)

Само онзи може да бъде Господар на себе си, който не влиза в стълкновение със своето вътрешно аз. За да не се натъква на това стълкновение, той трябва да бъде доволен в недоволството си. (36/стр. 61)

…Недоволството. Натъкнеш ли се на него, не се плаши, но усмихни му се и кажи: „Колко си красиво!“. Можеш ли да кажеш тези думи с разположение, недоволството само по себе си ще те напусне.

(15/стр. 94, 95)

…Радвайте се и когато плачете. Казано е: „Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си“.

(18/стр. 65)

Ще ви дам едно правило: гневи се, без да си разгневен! Обезверявай се, но не оставай без Вяра!

(1/стр. 11)

Казано е в Писанието: „Гневете се и не съгрешавайте!“. Това значи: гневете се и работете с енергията на омразата, докато не е започнала да гние. (64/стр. 15)

Не е лошо, че омразата съществува; лошо е, когато енергията не се тури на работа… Излишната енергия на омразата причинява гниене. Всеки плод, който не се употреби навреме, започва да гние. Вложете енергията на омразата в работа, докато не е започнала да гние. (64/стр. 15)

Омразата е една възможност. Тази омраза ти ще я свържеш с Любовта. Ти не можеш да туриш омразата в действие, да извършиш едно добро с нея, ако не я облечеш с дрехата на Любовта. Ако свържеш омразата с Любовта, тази омраза ще се превърне в Любов. И тази омраза ще почне да действа и да работи за тебе. (67/стр. 163)

В безлюбието аз съм готов да възприема Любов­та. В Любовта аз съм готов да раздам Любовта. …И в безлюбието трябва да служим. (60/стр. 98)

Значи, в безлюбието ти възприемаш, в Любовта ти даваш. Трябва да служим и в двата случая. Ние искаме в единия случай ние да служим, а в другия случай нас да ни служат. И в двата случая трябва да служим. И в безлюбието, и в Любовта ние ще разбираме пътищата на Бога. (60/стр. 98)

Сега вие сте се научили да снемате житото с тояга. Набиеш житото, ако е узряло добре, но ако трябва да го посаждате, какво трябва да правите? …Туй, което тоягата може да направи при известни условия – тоягата може да снеме житото от класа – тази тояга не може да накара по същия начин да расте житото нагоре… Силата и насилието не може да подигнат човека. Туй, което може да подигне вашите Души, умовете ви, то е Любовта… Та на старата тояга ще напишете тъй: „Възлюбена тояга, когато си била крепителка в моя живот, много трудни въпроси си разрешила. Искам да те пенсионирам да си почиваш. Ще те туря в хубава стая. Там ще седиш, ще те храня. Нови гости сега ни идват в живота. Молим те хубаво да се облечеш“. Да се реформира сега тоягата. И тогава тоягата тъй ще пенсионирате. Какво друго правило ще турите? Ще кажете тогава: „Елате, благословени ръце, които Бог ви е създал, които трябва да работите без тояга“.

(13/стр. 304, 305, 307)

Животът обича смелите хора

Живейте без страх. Щом постъпвате по Божествен начин, не мислете за последствията. (36/стр. 213)

Смел трябва да бъде човек в доброто, даже и да сгреши. За предпочитане е да бъде смел, отколкото страхлив. (45/стр. 31)

…Не всякога човек може да прояви търпение. Има случаи в живота, когато търпението е неприложимо. Тогава и търпелив да е човек, пак не може и не трябва да прилага търпението си. Например, ако си слаб и пред тебе бесят човек, ти ще търпиш; ще си кажеш, че Божията Воля е такава. Ако си силен, няма да търпиш. Първо ще се опиташ да разубедиш онзи, който издава заповедта; ако не обърне внимание на думите ти, ще го вържеш временно с едно въже и ще освободиш човека, когото бесят.

(37/стр. 380)

Не е достатъчно човек да носи своя кръст, но той трябва да го уплаши. С други думи казано: не е достатъчно човек да носи страданието си, но той трябва да го уплаши. Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бяга. Днес повечето хора бягат от страданията си, а не страданията от тях. (50/стр. 133)

Такава е Дълбоката Правилност

Някой казва: „Няма какво, ще се приспособим на условията в живота“. Не, смешно е това. Каквато и да е твоята длъжност, приспособи се към условията на Любовта. (56/лек. 22: стр. 34)

Човек може да се качва от едно стъпало на друго само ако е благодарен… Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари. Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи да е научил урока си. (35/стр. 118, 119)

Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха“. Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Като обикнеш болестта, и тя си отива. (18/стр. 478)

Благодаря на Бога за ума, който ми го е дал, за сърцето, което ми е дал. Благодаря на Бога за хората, които срещам. Благодаря на Бога за лошите хора, които срещам, и за добрите, които срещам. Благодаря и за дявола, който срещам. (13/стр. 370)

На Земята при човека идват всички тези лица, на които дължи по закона на кармата, и вземат от него някои неща; и ако знаеш закона, ще благодариш. (18/стр. 216)

Благодарността е молитва. Когато човек благодари, той вече се моли. Когато дойде мисъл за Бога, човек да е винаги благодарен и доволен. (18/стр. 66)

Ако си светски човек и си доволен, живееш в Божествения порядък и си по-близо до Бога от оня религиозен, който е всякога недоволен. (45/стр. 96)

Но трябва, като живеете в един свят на противоречия, да бъдете доволни. Защото, като влезете в Небето, в един свят, дето няма противоречия, вие всички ще бъдете Светии. В този свят обаче да бъдете Светии, …това е изкуство. (62/стр. 419)

Например някой ти взема богатството, но Бог те опитва. За да види какво ще помислиш. Ако си доволен при богатството, а си недоволен, когато се вземе, ти не си разбрал Любовта. Бъди доволен и в двата случая и благодари. (67/стр. 86)

Успехът и силата на човека седи в доволството, а не в голямото богатство. (28/стр. 253)

Когато вие сте доволни от живота, този живот вече върви по един Велик закон. (56/лек. 11: стр. 6, 7)

Радвай се на всичко, нищо повече. Ако разбираш, това е смисълът на живота. Радвай се, че хората умират, че хората се раждат; радвай се, че хората грешат, радвай се, че хората поправят живота си.

(13/стр. 366)

…Има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки. Ти направиш една погрешка, кажи: „Радвам се, че я направих, и радвам се, че мога да я изправя“. (13/стр. 478)

Ако злото държи връзката ви в ръцете си, вие ще бъдете негови роби. Ако доброто държи вашата връзка, вие ще бъдете свободни. Ако пък вие сами държите връзката си, ще служите на Бога. Следователно най-добре е човек сам да държи връзката си, за да служи на Бога. (46/стр. 225)

Казвам: Служете на Бога! При лошите условия добре служете и при добрите условия добре служете. Ако си добър само при доброто, ти не си добър.

(60/стр. 145)

Христос казва: „Като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил“. (13/стр. 183)

От наше гледище всички служби са почтени, но и най-високата служба, ако не се извърши както трябва, е непочтена. В това отношение всички служби са на мястото си. Но кога? Когато човек изпълнява длъжността си с Дълбоко вътрешно съзнание на Душата си. (56/лек. 16: стр. 12)

Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога!“. Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи, умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира. (46/стр. 57)

Един ден дойде при мене един голям педагог. Той ми каза: „Много хора минаха през мене, всички възпитах. Едно не можах да направя: себе си не можах да възпитам. Има нещо твърдо в мене като канара, с него не мога да се справя. Дай ми съвет как да постъпя с него“. Това „себе си“, канарата в тебе е Бог. Ти искаш да възпиташ Бога в себе си, да Му даваш съвети. Чудни са хората, които искат да приложат специална педагогия към себе си. Твърдото, канарата в човека не се възпитава. Нея трябва да разбираш. Ако се приближиш към тази канара с Любов, ще видиш, че тя е възпитана. По-скоро ти ще се възпитаваш от нея, отколкото тя от тебе.

(25/стр. 284)

…Човек… Когато дойде някаква идея в главата му, той не се мъчи да я организира, но я посява в добра почва и я оставя сама да се организира. Вземе ли човешкият ум участие в организиране на идеите, нищо не се постига. (61/стр. 190)

Приемете ли една Божествена идея, не я чоплете. Посейте я, тя сама ще се организира. Ще кажете, че трябва много да мислите върху нея. Многото мис­лене не помага – нужна ви е Светлина. (61/стр. 199)

Погледът определя Правия Път

Бог се проявява в цялото Битие… Ако ти в Слънцето виждаш Божието Присъствие, ако в звездите виждаш Божието Присъствие, ако в света ти виждаш Божието Присъствие, ако в малките ручеи виждаш Божието Присъствие, ако в болестта ти виждаш Божието Присъствие, ако в богатството виждаш Божието Присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието Присъствие, ти си в Правия Път! Ами че там е величието! (62/стр. 17)

Търпението произтича от Вътрешното Разбиране на живота. Това Разбиране се придобива, когато във всички и навсякъде виждаме Бога. Бог се е скрил в нещата, но вие трябва да Го намерите.

(18/стр. 452, 453)

Гледайте на света, че той е добър. Ако ти в злото не може да видиш Бога вътре скрит – в злото Бог е скрит, а в доброто е изявеният Бог. (13/стр. 147)

И тъй, иска ли човек да се справи с трудните условия на живота, той трябва да си създаде особена философия, да знае как да гледа на нещата. Намерите ли се при неблагоприятни условия на живота, и там търсете Ръката на Бога. Навсякъде търсете и виждайте Бога! (53/стр. 66, 67)

И тъй, който търси закона на Любовта, във всички противоречия той трябва да вижда доброто. Този Поглед на живота ще го направи свободен.

(41/стр. 112)

Всичките неща си имат свой фокус в света. Ако намериш този фокус, никога не го изпущай. Бог е поставил всяко нещо на своето място. Ако гледаш нещата от мястото, дето Бог ги е поставил, нещата имат смисъл, имат известно благо заради тебе. Ако не ги гледаш от фокуса, нямат никакъв смисъл.

(60/стр. 435)

Снощи ми донесоха един уред, който показва, че в най-големите противоречия се вижда друго нещо. Като го завъртиш, ще погледнеш съвсем други работи, чудни работи. Та светът е един такъв уред – калейдоскоп. Гледайте сега. (13/стр. 369)

Ако знаеш как да гледаш, ще видиш нещата красиви в човека. Ако не знаеш как да гледаш, ще видиш това, което не е красиво. (48/стр. 263)

Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е Истина. Истината седи [в това] да видиш в най-голямото лошо… хубавото. Това е Истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто.

(48/стр. 359)

Силата е в самия живот

Когато някой ме пита има ли Господ, аз [му] казвам: „Ела утре вечер при мен!“. Като дойде, нахраня го, разговоря се с него приятелски и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога.“ Казвам му: „Ела утре вечер при мен!“. Дойде, пак го нахраня, разговоря се и си отиде. Аз никога не разрешавам въп­роса за Бога… „Какво нещо е Любовта?“ „Ела утре вечер при мен!“ Аз не разрешавам и въпроса за Любовта. Ако аз съм човекът на Любовта, ако аз живея според Божия Закон, ти ще ме познаеш… Не какво аз мисля, но как живея – това е важното.

(55/лек. 33: стр. 14, 15)

Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право Учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и Святост, ето Истинската проповед. (26/стр. 59)

Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам Любов към Христа, обичам Го, какво повече от това? (54/стр. 310)

Сега може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, Който дойде преди 2000 години, действително беше Син Божий? Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор. И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо? Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот съ­образно Христовото Учение. Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото Учение. Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот. (55/лек. 8: стр. 5)

И тогава казвам: Де е Истинската философия на нещата? Как ще се установи тя? Казваш: „Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога“. Вярваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога. Верую без живот не е верую. Живот трябва! (55/лек. 32: стр. 18)

Тъй щото не е достатъчно да вярваш в Бога или в Неговата Любов, но да изпълняваш Волята Му. Да вярваш в Любовта, в Мъдростта и в Истината, е едно нещо, а да изпълняваш законите им, е съвсем друго. (57/стр. 286)

Ти се издигаш над нещата

Като се повдигне над себе си, човек едновременно се издига над обикновения морал. Той не се влияе от мнението на обикновените хора, нито от самозваните пророци, но сам изучава нещата, сам се домогва до Истината. (37/стр. 105)

…Истинска мисъл е онази, която стои над условията. (57/стр. 334)

Живеете ли с Божествените мисли, вие включвате в себе си мислите на обикновения, на талантливия, на гениалния човек, на Светията и на Учителя. Вие сте над условията в живота. (57/стр. 334)

Не трябва да бъдете в този свят. Ще живеете в този свят, без да сте в него. Ще работите в този свят, без да сте в него. Всичко ще правите и слуги ще бъдете, но без да сте в този свят. (62/стр. 254)

Сегашните хора живеят в скръбта и в страданията, но те още не са опитали живота в неговата същина. Животът може да се разбере само след като човек се издигне над всички страдания и радости.

(38/стр. 21)

…Какъвто и да е животът на човека, най-после той ще дойде до положение, когато нещастието за него вече ще бъде невъзможно. Нещастието е възможно за стомната, но не и за океана. Като се излее водата от стомната, това е нещастие за стомната. Може ли това нещастие да сполети и океана?

(38/стр. 8)

…Разумният живот включва само Разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху Разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. Той е Едно с Бога… (56/лек. 6: стр. 24)

Това надхвърля този свят

Сега и вие ще кажете, че ме обичате. Какво сте направили за мене? Само оня люби, който може да направи нещо необикновено. (22/стр. 318)

…Човек… С Вярата си той ще може да мести гори и планини. За онзи, който не служи на Бога, планините са тежки; но за Истинския служител те стават леки като перо. (35/стр. 242, 243)

Онзи, който има Любовта, той никога не се смущава… За него смущение, ад, дяволи, всички те са залъгалки. Хване един дявол, играе си с него; като го пипне с ръката, дяволът престава да е дявол.

(60/стр. 392)

Това, което Любовта може да направи за един час, без Любовта човек ще го свърши за цял живот. С Любов всички работи се нареждат моментално…

(23/стр. 261)

Ако Бог живее в тебе, ти ще можеш веднага да разрешиш и най-сложните задачи. Божественото разрешава нещата моментално. (36/стр. 39)

Мнозина казват: „Време се изисква за всичко. Еволюция е нужна за всяко нещо“. Да, съгласен съм, време, еволюция трябва, но за кого? За слабия човек. Еволюция съществува за слабия човек, но не и за силния… За силния човек нещата стават моментално. (36/стр. 32, 33)

От вас се иска вътрешна дълбока мисъл. Имате ли тази мисъл, в един ден, в една минута можете да завършите вашето развитие. (36/стр. 19)

* Марка – 10: 21.

** Евангелие от Матея – 13: 29.

*** Трен – влак.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ ЗА ПОТЪНКОСТИТЕ НА НЕЩАТА

Том II