НЕОБИКНОВЕНО РАЗБИРАНЕ
НЕОБИКНОВЕНО РАЗБИРАНЕ
Кое е по-хубаво сега?
Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания… Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух… Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак. (11/стр. 12, 13)
Никой не може да мисли заради вас. Никой не може да чувства заради вас. Това са Свещени работи: мисленето, чувстването. Така ти се свързваш с живота. По-добре да мислиш, макар и криво-ляво, отколкото да не мислиш. Даже една грешна мисъл, едно калпаво чувство струва повече, отколкото никак да не чувстваш. (13/стр. 319)
Наистина лошите мисли развалят живота, но без мисъл е още по-зле. Значи, както слънчевата светлина причинява известни болести, така и човешката мисъл понякога причинява злини, но все пак ще кажем като българина: „Ела зло, че без тебе по-зло“.
(57/стр. 295)
Че е кипнал някой човек, не е лошо – това са сили, които работят вътре в човека. Аз бих писал бележка седем на този човек, който кипва. И за работа бих приел такива коне, които ритат и хапят, но които и работа вършат. Такъв кон рита, хапе, но като го впрегнеш в каруцата, тегли я – отлична работа върши той! …А кон, който е много кротък отвън, който не рита, не хапе, като го впрегнеш в каруцата, не тегли, работа не върши. По-хубаво е да имаме в себе си една сила, която ще ни кара да работим, отколкото да нямаме нищо. Не се оплаквайте от злото, което е във вас – то е една Велика сила, едно Велико благо. (1/стр. 251)
Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат. За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява. За предпочитане е човек да работи и да греши, отколкото да бездейства. (49/стр. 32)
Онези деца, които минават за много почтени, щом минат покрай една градина, насадена с хубави плодове, винаги ще се изкусят… Добре, кое е по-хубаво сега: да има плодни дървета и да стават кражби или да няма плодни дървета и да не стават никакви кражби? Да има живот, но да има и смърт или да няма живот и да няма смърт? (56/лек. 16: стр. 5)
Грехът е богатство
За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник. (28/стр. 226)
Ще каже някой, че се е огрешил в живота. Ако, като е грешил, човек е написал нещо ценно върху книгата на своя живот, той е придобил нещо, което повдига цената му. (49/стр. 248, 249)
Ако направите една лоша постъпка, вие от лошите постъпки много хубави уроци може да имате. Ако имате едно лошо чувство, от него много хубави работи може да научите. Имате една лоша мисъл, ще я разгледате, ще научите много хубави работи.
(60/стр. 210)
Понякога праведният е по-лош от грешника, а грешникът – по-добър от праведния. Какво ще кажете на това? (45/стр. 5)
…Разкаяният грешник е за предпочитане пред големия праведник, който никога не е грешил. Като види греха, разкаялият се грешник отдалеч ще духа и ще бяга – парил се е той. Праведният ще каже: „Не познавам тази работа, но ще я опитам“. Той не подозира, че още при първия опит ще сгреши.
(37/стр. 246, 247)
Ти се радвай, че си грешен. Колкото повече грехове има в тебе, толкова е по-добре за тебе. Колкото повече материал имаш да обработваш, толкова по-добре за тебе. (13/стр. 605)
Не мислете, че в греховете не се крие нещо ценно. Те са скъпа стока. Важно е да знаеш как да извадиш съдържанието, което се крие в тях. Ако владееш това изкуство, ти ще бъдеш богат човек. Който не може да извади богатството, скрито в греха, ще се опетни. (22/стр. 314)
Има нещо лошо в греха, но за онзи, който върши грехове и не може да ги изправя. Обаче за Мъдреца грехът е богатство. (13/стр. 262)
…През две или три хиляди години Бог слиза на Земята да вземе греховете на хората… Питате къде носи Бог греховете, къде ги хвърля. Не ги хвърля Той, но ги преработва – от въглени Той ги превръща в диаманти. Греховете и престъпленията на хората Той превръща в Добродетели. Човешките престъпления са Божии Добродетели, а Божиите Добродетели са човешки престъпления. Кога? Когато не се разбират. (13/стр. 262)
Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Това е едното положение. Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека. Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможното за Бога?
Отговор: „Грехът е невъзможен за Бога, а за човека е възможен“.
Кое пък е невъзможното за човека? Човек не може да бъде Любов. …Бог, Който е в хората, е Любов… Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът. Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното, това, което човек не може да направи.
(9/стр. 208, 209)
Значи, за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното. А кое е възможното за човека? Грехът. (9/стр. 209)
Отрицателните качества са ценност
Всичко, което имаме в себе си, колкото и да е отрицателно, то е едно благословение. Не ви казвам, че трябва да корените злото, но казвам, че трябва да използвате всичко в света за добро. (56/лек. 9: стр. 34)
Вие еднакво трябва да се ползвате както от положителните, така и от отрицателните си качества.
(40/стр. 195, 196)
При сегашните условия на живота недостатъците са благо за човека. Чрез тях той може да се развива. (32/стр. 162)
…Всеки сам може да се справи с недостатъците си. Как? Като се влюби в тях. Щом се влюби, той ще ги прояви, ще си причини някаква вреда, която ще го застави да ги изправи. (37/стр. 200)
Тия недъзи не са отсега, те са ви съпровождали през всичките ваши съществувания. Те са една полезна нишка за вас, стига да ги разбирате. Ако знаете да използвате правилно страха, той ще се превърне в елемент на благоразумие. Ако знаете да използвате правилно гнева, той ще се превърне в елемент на волята – на смелост. Значи, гневът може да се превърне на смелост, а страхът – на благоразумие.
(1/стр. 87)
Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва.
(19/стр. 122, 123)
Някой казва за себе си, че е сприхав човек, че нищо не може да излезе от него. Именно от сприхавия може да излезе нещо. Сприхавият има голяма енергия в себе си, която може да впрегне на работа, да създаде нещо ценно, да развие благородни чувства. „Лош човек съм.“ От лошия човек може да излезе нещо добро. Като съзнава, че е лош, той има желание да стане добър, да се изправи. (35/стр. 92, 93)
Какво подразбира думата сприхав? Сприхавият е енергичен човек, живо говори. Аз му се радвам, че е поне жив… Лошият живот крие богатство в себе си. Ако можеш да го впрегнеш на работа, ти ще станеш богат човек. (13/стр. 261, 262)
Аз вземам злото в много широк смисъл. Кипването, гневът, всички отрицателни качества във вас са едно богатство, един специален тор, който трябва да знаете де и как да турите. В бъдеще той ще ви донесе известни блага, но трябва да знаете как да се справите с него. (1/стр. 251)
Като дойде доброто при вас, приемете го, то работи във ваша полза; като дойде злото, впрегнете го на работа. Не го ли заставите насила да работи за вас, то ще ви застави да работите за него. (61/стр. 180)
Сегашните хора казват: „Искам да се освободя от страстите си“. Добре, но когато се освободиш от тях, у теб какво ще остане? …Щом искате да се освободите от вашите страсти, вие ще пресъхнете, защото те са вашите извори. Трябва да се намери основният закон – да се впрегнат страстите на работа… (6/стр. 129)
…Добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия живот. Следователно математически може да определим, че добрината на един човек ще бъде толкова голяма, колкото лошавина има в корените на живота му. (3/стр. 22)
…По някой път, когато трябва материал в Духовния свят – понеже лошото разположение, злото в света сгъстява материята – а материал трябва за градеж в Духовния свят, те дойдат, накарат този-онзи да се разгневи; ти се разгневиш и те вземат този материал, и градят с него някоя къща. Ти се разгневиш, начупиш камъни, това-онова, други същества кажат: „Благодарим, че начупи тези камъни за градеж“. И те вземат камъните, и градят къща.
(13/стр. 104)
Няма човек в света, който да не се е вкисвал. Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес. При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва. (35/стр. 116)
Вие трябва да изучавате вкисването като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него. (35/стр. 117)
Погрешките са процес на растене
Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Изникването не е нищо друго освен една възможност да се направи една погрешка – в тази погрешка има растене. Следователно защо трябва да правиш погрешки? За да растеш. (7/стр. 177)
Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен; благодарете, че е така. Защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене.
(7/стр. 177)
Вие искате да знаете кое е погрешка. Погрешка е тази, в която растете. Погрешка, в която не растете, е спънка. Що е една спънка? Това, което спъва растенето, е спънка… Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. (7/стр. 177)
Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не може ли другояче?“. Не може. Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде. Ако станат, ще бъде погрешка, ще има растене; ако не станат, ще бъде лошо, ще има спъване. (7/стр. 178)
…Злото е процес, в който не става погрешка, а става гниене; доброто е процес, в който става погрешка, но има растене… Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето. (7/стр. 178)
Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? За да има растеж… Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Това е Тайната… Има една погрешка във вас, за която вие не сте виновен.
(7/стр. 181, 183)
Да кажем, кармически нещо се случва – може тази погрешка да е станала преди хиляди години, а сега имаме резултата… Благодарение на тази погрешка вие сте човек, дошли сте до това положение. Тази погрешка ви е повдигнала, а ако не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка.
(7/стр. 183)
Кога човек извършва престъпление? Когато не прави погрешки. Ти, ако не направиш погрешка, ще извършиш престъпление. (7/стр. 184)
Правите ли погрешки, ще се избавите… Хората не знаят как да правят погрешки. Да направиш една погрешка, но такава, в която има растене. (7/стр. 184)
Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом правите по-малко погрешки, вие се спъвате. (7/стр. 187)
Всяка погрешка е процес на растене. Говоря ви на един разбран език, понеже вие все питате: „Защо съществуват погрешките в света?“. Ние не можем да разберем света без погрешки. Как ще си представите един свят без форми? Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки. Във всяка форма има една погрешка. (7/стр. 185)
Погрешката е една необходимост в живота.
Ядеш, това е една погрешка; спиш, това е една погрешка; ставаш, това е една погрешка. Работиш, това е една погрешка; мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка; мразиш, това е една погрешка… Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се. (7/стр. 187)
Според мен доброто е една погрешка, грехът е една спънка. Следователно от погрешките произтича доброто, от спънките излиза злото. (7/стр. 186)
Погрешките са от Природата, спънките са от нас… Природата те тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките. Ние искаме да изправим погрешките, но те сами по себе си ще се изправят. (7/стр. 187)
Погрешката е непоправима, а спънката е поправима… Погрешката е от Природата, неизбежна е. Погрешката от Природата ще дойде, спънката иде от теб. Погрешката е един неизбежен процес на растене. Това, което е от теб, можеш да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божия работа е“.
(7/стр. 187, 188)
Погрешките учат човека
на много работи
Мнозина гледат на кривите линии като на грешки. Благодарете на грешките си, те са ви научили на много работи. Всяка грешка е цвят или малко изворче, отдето се придобива нещо. И гениалният, и Светията грешат, но разумно използват всяка грешка. Светията поставя свещ на грешката си и с нея свети на хората. (16/стр. 89)
Казваш: „Защо се случи това?“. Не бутай този въпрос. Каквато погрешка и да направиш, знай, че е за твое добро. Като кажеш това, тя ще стане за твое добро. Тогава, ако ти си научил урока, не повтаряй втори път. (62/стр. 355)
Божественото в човека е готово всякога да купува неговото зло, неговите погрешки и да ги обработва, да ги превръща в скъпоценни камъни. (35/стр. 179)
Погрешките са богатство, което трябва да се обработва. Те представят суров материал за работа. Ако погрешките и слабостите на хората не могат да се използват като благо, Провидението не би ги допуснало. (34/стр. 27)
…Който работи съзнателно върху себе си, той не трябва да съди нито хората, нито себе си за погрешките, но да знае, че зад всяка случайна погрешка се крие известно благо. Щом знаете това, не съдете, но се ползвайте от чуждите погрешки. (40/стр. 110)
Значи, погрешките на едного носят известно благо за другиго. (63/стр. 184)
От гледище на Природата погрешката е необходимост. За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш. Докато не си сгрешил, ти малко си мислил. Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл. (16/стр. 106)
Невидимият свят не съди вълка за това, че изяжда овцата, но че яде неправилно. И музиканта ще съдят не за това, че не свири, но че не свири правилно. И вас ще съдят не за това, че сте направили някакви погрешки, но че не сте ги направили по всичките правила на музиката. Животът е музика, в която не се позволява никаква дисхармония. (59/стр. 13)
…Всеки човек, който направи една погрешка, той е силен човек. Който не греши, той е слаб човек. И тогава законът е такъв: щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката. (13/стр. 475)
Силен си да направиш погрешката. По-силен си да поправиш погрешката, следователно човек, който прави доброто и злото, той има два капитала. Който прави само доброто, той е слаб човек. Който прави едното и другото, той е по-силен човек.
(60/стр. 403)
Та казвам: За поправените погрешки, то е вашият успех, който имате, а за непоправените погрешки, то са възможностите, защото зад всяка една погрешка седи една Велика Добродетел. (62/стр. 189)
…Да не съжаляваме, че сме направили някаква погрешка. Погрешката да бъде за нас възможност, да се зарадваме, че сме направили погрешка, понеже имаме какво да работим. (60/стр. 403)
За да се изпита един дух, за да може да се провери къде са неговите погрешки, необходимо е въплъщение и слизане на Земята. Така ще се направи проверка – на Земята човек се показва какъв е… Всеки ден показва какъв си; ако си умен, ще знаеш как да се поправиш и като намериш една своя погрешка, радвай се и си кажи: „Хвана се тя!“. (18/стр. 213)
По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. (42/стр. 31)
…Ние казваме: Само Разумните, само Високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки, понеже в тях всичко е глупаво. Чудни сте вие, като казвате, че еди-кой си направил погрешка. Този човек, който е направил погрешка, аз считам, че е учен човек. Ама сгрешил! Да, затова е учен човек. (56/лек. 4: стр. 16)
В живота на змията е животът на човека
Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената плът, или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна – никога не спи… Който може да я подчини да му служи, той придобива голямо богатство. Някой казва: „Да унищожим плътта“. Ти не знаеш, че като унищожиш плътта, ще умреш. Докато змията действа в тебе, и ти ще живееш. Щом тя престане да действа и започне да умира, заедно с нея и ти умираш. В живота на змията е животът на човека. (13/стр. 267, 268)
Казваш: „Защо Господ не премахне злото?“. Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. (13/стр. 268)
Първите хора – Адам и Ева – бяха поставени пред Дървото за познаване на доброто и на злото да научат правилата и законите, чрез които да се справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие в Дървото за познаване на доброто и на злото. (13/стр. 268)
…Бог… Той слиза на Земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. Всички трябва да се учите от нея. Тя крие в себе си Великите Тайни на живота. (13/стр. 268)
Казваш: „Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене“. Радвай се, змията се е събудила в тебе. Със събуждането животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има Велико предназначение. (13/стр. 269)
Бог оставя главата, ума настрана и казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си“. Онова, скритото в човека, то е Божествено… Бог не иска от човека грешното сърце, но онова, в което живее заспалата змия. Богата е тази змия. (13/стр. 269)
…Тази змия. Докато живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на Космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твоите ръце. (13/стр. 269)
Без злото и без доброто няма прогрес
Истинският човек гледа и на доброто, и на злото еднакво. Той счита, че всяко нещо в света е на мястото си. (57/стр. 301)
Злото и доброто в света са две необходимости в Битието. Без злото и без доброто човек не може да има туй състояние, което сега има, той не може да има този прогрес. (66/стр. 306)
Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто от злото. Следователно злото е подбудителна причина за проява на доброто. (65/стр. 112)
Не може да се изхвърли злото от живота, нито от Природата. То е Велика космическа сила, която работи заедно с доброто. Злото и доброто съществуват и в самия човек. Каквито усилия и да прави, човек не може да се освободи от злото. Да се освободиш от него, това значи да напуснеш Земята. Изкуство е не да бяга човек от лошото си естество, но да го уравновеси с доброто. Щом постигне това, те стават приятели. (61/стр. 200, 201)
…Злото образува корените на човешкия живот, а доброто образува клонищата. Тъй е създал Господ – злото да работи вътре в почвата. Затуй казва пословицата: „Корените на знанието са горчиви, а плодовете – сладки“. Туй е вярно. Не се старайте да направите тези корени сладки! Не се старайте да дадете обратно направление на корените нагоре, защото те ще изсъхнат. Корените трябва да имат направление към центъра на Земята. Без зло вие не можете да живеете. (55/лек. 5: стр. 27)
От гледището на Божествения живот и отрицателните величини имат своето предназначение. Ако злото и отрицателното не съществуват, и доброто няма да съществува. Когато човек е лош, тогава има възможност да прояви доброто, което крие в себе си. (28/стр. 254)
И доброто, и злото се допущат еднакво като проява на Абсолютния Закон на Свободата. Който мрази злото и се страхува от него, а обича доброто, той не е щастлив човек. (12/стр. 124)
Как ще се докаже, че Бог обича хората? По това, че съществува зло в света. Понеже ви обича, Той ви е дал безгранични права да се проявявате свободно. Тази е причината за съществуването и на доброто, и на злото, но сами ще си носите последствията.
(26/стр. 212)
В Бога няма противоречия, няма погрешки. Каквото е направил Той, всичко е добро. „Навсякъде виждам злото.“ То е оставено като възможност, като условие за човешкото развитие. Има неща, които не могат да се проявят без злото. (25/стр. 376)
Постигне ли вътрешно самообладание, човек знае, че каквото става в света, е за негово добро. За Праведния, за Разумния, за Добрия човек и доброто, и злото са равни величини, еднакво нужни за развитие и проява на общия живот. (35/стр. 98)
…Граматиката, с която хората си служат на Земята, не е същата граматика, с която Ангелите си служат. Никой човек на Земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един Ангел може да говори. Рече ли да говори като Ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата Земя би престанала да съществува – не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на Земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на Земята, е съставен от съвсем друга материя и други Принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на Земята. (38/стр. 62)
В това отношение злото на Земята е една необходимост, без която нейният живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. (38/стр. 62, 63)
Едно трябва да знаете: доброто се ражда при силните контрасти, при голямото зло. Колкото по-голямо е злото, толкова по-благоприятни са условията за проява на доброто; колкото по-малко е злото, толкова по-слабо се проявява доброто. (14/стр. 244)
Има… закон в света, според който две злини винаги раждат едно добро. Този закон се проверява навсякъде в живота. Вземете следния пример: на едного казали една обидна дума. Тази дума го засегнала толкова много, че той се върнал у дома си, взел револвера си и тръгнал да отмъщава. Като вървял из пътя, спънал се, паднал на земята и счупил крака си. Занесли го в дома му, извикали лекар да му превърже крака. Дълго време лежал на легло и прекарал големи мъчнотии. За да прекара по-леко мъките и болките на счупения крак, близките му донасяли да чете Евангелие и различни философски книги. По този начин той се обърнал към Бога. Като оздравял, той си казал: „Благодаря на Бога, че счупих крака си. Ако не бяха ме обидили, аз нямаше да счупя крака си и нямаше да се обърна към Бога. А сега, макар че счупих крака си, обърнах се към Бога“. (65/стр. 141, 142)
…Доброто и злото – това са слуги, които те упътват към Бога; и едното, и другото те упътват, те са живи същества; злото те упътва по един начин, доброто – по друг начин. (54/стр. 364)
Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затуй Павел казва: „Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта“. …Ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише; нашият език не може да опише даже сенките, предисловието на туй, което има да се разкрие. (54/стр. 365)
За да познаем Бога, две неща са необходими: крайното добро и крайното зло трябва да те сполетят. Ако разбираш отношението към злото, то е вече истинска врата. Като разбираш доброто и злото, само тогава ще се отвори вратата да разбереш какво нещо е Любовта, какво нещо е Бог и Неговото отношение към тебе. (60/стр. 378)
Всъщност злото не е някаква глупава проява и разбиране. То е проява на Висша интелигентност, която дава правилни разбирания на Божиите закони. (21/стр. 184)
Вие смесвате греха и злото. Те са нещо различно. Грехът е резултат, а пък злото е Разумна сила, която действа и ограничава. То си има свое предназначение. Първоначално злото е било една първоначална сила, но днес чрез работата, която извършило, то е станало почти отрицателно. (13/стр. 539)
Върху злото не се спирайте да мислите. Казвате, лош човек. Това е резултат. Казвате, зъл човек. Това е резултат. А пък злото е една Разумна сила. (13/стр. 539)
Защо трябва да ти направят зло? Да ти дадат двоен дял… То е философия. Вън от това злото няма никакво оправдание. Значи, онзи, който прави добро, има един дял; когато доброто действа, има един дял. Онзи, върху когото злото действа, има два дяла. (13/стр. 132)
Господ казва: „Колко искаш – един дял или два дяла?“. Ако искаш два дяла, непременно злото трябва да дойде. Защо само злото е в сила да даде два дяла? Казвам, вие нямате понятие, вие не сте мислили върху това. (13/стр. 132)
…Защо Господ позволил една овца да бъде изядена от един вълк? Ще ви кажа. Господ е допуснал една овца да бъде изядена от един вълк, за да приеме двоен дял от него. Ако вие съгрешите според вашите теории, съгрешаванията, изгубването на нашето съзнание ако не допринася нещо повече, то е изгубен живот. Но в двойния дял оправдава се. (13/стр. 140)
Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова Всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро и кое – зло, това са относителни неща. Те са сили в Природата, които трябва да се използват разумно.
(20/стр. 13)
Когато разглеждаме нещата философски, не трябва да ги разглеждаме тъй, както сега се гледа на тях, защото доброто е добро в едно определено отношение, а злото е зло пак в едно определено отношение… Например, ако очите ви са здрави, щом излезете сутрин на слънце, гледката ще ви прави добро впечатление. Но ако очите ви са болни, гледката ще ви прави лошо впечатление и ще трябва да се затворите в някоя тъмна стая, понеже при болни очи лекарите често пъти препоръчват това. Тъй че в това отношение светлината е зло за човека и трябва да се премахне, да се тури препятствие… (6/стр. 178)
Не всеки човек, който ни прави зло, е неприятел. Едно зло е за наше добро направено. И тоя човек не ни е направил зло, а добро. (3/стр. 185)
Оставете ги да растат и доброто, и злото
…Колкото повече окопавате, т.е. обработвате лозата, толкова повече растат и бурените около нея, защото имат по-добри условия. Същото нещо се забелязва и у добрия човек. Едновременно с развиването на Добродетелите му се развиват и някои лоши качества. Туй зле ли е? Не е зле. И злото в човека също тъй има право да расте, както и доброто.
(56/лек. 17: стр. 12)
„А той рече: Не, да не би, като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тях и пшеницата.“** …Слугите казват да идат да изхвърлят тия плевели. „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели. Но представете си, този господар… е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари. Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата. (54/стр. 19, 20)
И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам какво добро си внесъл в света. Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има? (54/стр. 20)
Казва: „Оставете ги да растат!“. Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички ония неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия и всичко да им върви като по мед и масло. Всички искат да работят тъй, както в… „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата. Обаче съвременният Космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним. (54/стр. 20)
Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни въз основа на този Велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не показва, че трябва да поощряваме злото. (54/стр. 21)
Когато ние казваме „поощряване“, разбирам да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо? Защото тъй е казал господарят. Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“. (54/стр. 21)
И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от Душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос.
Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат… Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени… Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе, на Небето, а той бил долу, в ада. И действително той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало? Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах. Кракът му, дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира. И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане, и всички софиянци трябва да избягат. Затуй е казал господарят: „Оставете ги да растат и двете“… (54/стр. 24)
И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли?“. Казва: „Не, оставете ги да растат“. Имате една лоша мисъл, не се старайте да корените тази лоша мисъл. Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. (54/стр. 25)
И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светец, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. (54/стр. 25)
„Оставете ги, нека да растат!“ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха. Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата Душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно. (54/стр. 28)
И Апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“. Следователно вярвайте в Бога; там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.
(54/стр. 28)
Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене и в края на века Господ да отсъди тази работа“. (54/стр. 28)
Злото е една необходимост при сегашните условия на живота и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната наша еволюция, или за развиването на сегашната наша Душа. (54/стр. 28)
И казва господарят: „Оставете ги да растат и доброто, и злото“. И не казвай, че ако оставим злото да не се борим с него, то щяло да се увеличи… Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива. Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всичките мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият Дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим?“, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде Новата култура, всички тия неща ще се изменят. (54/стр. 30)
Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си, стани още по-търпелив! Гневиш се, някой казва: „Нека се гневи, не го спирай“. Говори ли някой много, нека говори; ако говори 1/2 час, дайте му 1 час да говори; ако мълчи 1/2 час, нека мълчи цял час. Дайте на всеки едного това, което той обича. (54/стр. 31)
Какво е казал господарят: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века и тогава ще заповядам“. И тъй, за да ликвидирате с всички смущения, които сега имате – тях навсякъде ги има, не само между вас – да оставите всичко да расте. А ние да се учим и да вършим Волята Божия. (54/стр. 32)
Злото не може да се изкорени сега, но за в бъдеще. …За в бъдеще ще дойде една Нова вълна и туй, което сега е зло в света, ще мине в друга фаза на своето развитие. Туй е едно условие, една възможност за ония хора, които днес са лоши, за в бъдеще да станат добри. (56/лек. 17: стр. 13)
Злото е стихия, не можеш да го победиш
Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото Дърво… Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа. И Ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия. (16/стр. 107, 108)
Който веднъж само се е опитал да се бори със злото, той е бил победен. Няма Адепти, нито Учители, които, като са се борили със злото, да не са били победени. Злото нито се подчинява, нито се побеждава, нито се ограничава. Като окултист, Апостол Павел е казвал: „Побеждавайте злото чрез доброто!“. (32/стр. 10)
Като космическа сила, злото е неизбежно. Не се борете със злото. Щом се намерите пред него, поздравете го и си заминете. (14/стр. 115)
Онзи човек, който най-много се бори против злото, най-много греши – това е закон, който ще имате като правило в живота си. Почне ли човек да се бори със злото, той се цапа. Не трябва да се борите със злото. Мислете за Любовта, за доброто, за Истината! Приложете ги и те ще ви помогнат. Никога не се борете със злото, но турете вместо него доброто и вижте как ще постъпи то! (1/стр. 325)
Единствената сила в света, която може да превърне злото в добро, то е само Любовта. Единствената сила, която може да победи злото, то е доброто. И да побеждаваш злото, то е пак зло. Да го превърнеш в добро, е друго. (60/стр. 211)
Злото като дойде при Любовта, то лиже краката, като дете плаче пред нея. Злото, като дойде при тебе, ще натисне, ще те мъчи, но при Любовта, като иде, ближе краката…, казва: „Какво ще заповядаш?“.
(13/стр. 132)
Ако приемеш малкото зло,
голямото не иде
Съществува следният закон. Онзи, който приеме малкото зло, голямото зло не иде… И обратният закон: Онзи, който приеме малкото добро, голямото добро ще дойде, имате плюс. (13/стр. 563)
Ако ти се отказваш от малкото страдание, непременно голямото ще дойде… Като дойде едно малко страдание, то е една привилегия да се избавиш от голямото страдание, от голямото зло. (13/стр. 563)
Дойде ли ти една малка болест, благодари. „Ама защо дойде?“ Тя дойде да те избави от смъртта, която може да те задигне съвършено. Ако изгубиш богатството си, благодари пак. „Защо го изгубих?“ За да не изгубиш ума си. Докато си бил богат, не ти оставало време нито да се молиш, нито да четеш книги, но след като изгуби богатството си, имаш време по цял ден да четеш книги. Значи, малкото зло дойде да те избави от голямото зло, което може да те сполети. (13/стр. 563)
Ако приемеш малкото зло, голямото зло се отказва да дойде при тебе. Голямото зло казва: „Там, дето ходи малкото зло, аз не отивам“. Законът в доброто е обратен. Там, дето ходи малкото добро, и голямото ходи. Обаче, дето не ходи малкото добро, голямото казва: „Аз там не ходя“. Ето едно противоречие. (13/стр. 563)
И лошите, и добрите хора
са на мястото си
Че хората са добри, това особено не ме радва. Защо? Защото в реда на нещата е да бъдат добри. Че хората са лоши, и това не ме оскърбява. И това е в реда на нещата. Аз не се меся в Божиите работи, не питам защо този човек е добър, а онзи – лош. Всеки човек е на мястото си. (57/стр. 103)
Тъй щото задачата на човека седи в това навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. (35/стр. 109)
Във всеки човек да видиш, че се крие едно добро. И най-лошият човек има една скрита страница, дето е написано Името Божие. (67/стр. 248)
Помнете: Всички хора – добри и лоши – са проводници на Божието благословение. Понеже искате да знаете Истината, казвам ви: Всички хора без изключение са проводници на Божието благословение. Закон е: Ако вярвате в това, благословението ще дойде; ако не вярвате, благословението няма да дойде. (31/стр. 36)
Като срещнеш добър човек в живота си, знай, че това е благословение за тебе. И лош човек да срещнеш, пак е благословение за тебе. Значи, ти ще получиш благословение и чрез добрия, и чрез лошия. Ако не можеш да получиш благословението чрез добрия, Бог ще го изпрати чрез лошия. (25/стр. 278)
Ето защо разбирайте и лошите, и добрите хора. Като разберете лошите хора, добрите ще дойдат при вас. Като разберете добрите хора, лошите няма да дойдат при вас. Същото се отнася и до мислите и чувствата. Ако разберете лошите мисли и чувства, добрите мисли и чувства ще дойдат при вас; ако разберете добрите мисли и чувства, лошите няма да дойдат при вас. (25/стр. 278)
А ти за да не се спъваш, ти никой път не се оплаквай против лошите духове. Ако Бог ги държи, има нещо добро…; ако Бог търпи лошите духове, ако Бог търпи лошите хора, и ние трябва да ги търпим. Не само ги търпи, а казва се: „Дава Своето благословение и на добрите, и на злите“. (62/стр. 290)
В Окултизма на окултиста ученик не се позволява да прави предпочитание между добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна, нали? Ще я поясня: ако трябва да направя една операция, аз ще си послужа с един остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите; когато иска да изкорени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда – добрите. В Окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва точно в определеното си време.
(3/стр. 14, 15)
Този, който привлича, е мек, добър човек, защото има повече магнетизъм в себе си. Онзи пък, който е остър, сприхав по характер, ви отблъсква, защото има повече електричество в себе си… Ако искате работа от човека, търсете електричния. И в електричния, и в магнетичния човек има нещо добро и нещо лошо. (57/стр. 38)
Казвате: „Кротки трябва да бъдем!“. Мислите ли, че кроткият човек всякога подразбира добър човек? …В това отношение за предпочитане е да имате кон, който рита, хапе, но работа върши, отколкото да имате един кон, който нито рита, нито хапе и никаква работа не върши. По-добре е някой човек да ви нахока, но да донесе хляб и да ви нахрани, отколкото да ви помилва, да ви каже няколко думи и да ви остави гладен. (38/стр. 144)
Някой има болест – едно докачено честолюбие… Той казва: „Така да ми каже онзи, ще му дам да разбере!“. Всеки човек е предметно учение за теб, внимавай какъв урок Господ иска да ти предаде чрез него. (18/стр. 360)
Ако обичаш себе си, ще обичаш и лошите хора. Представете си, че вие сте поставени на едното блюдо на везните, а на другото – един лош човек, към когото нямате разположение. Лош човек е наистина, но само с него се уравновесяват везните. Пожелаете ли той да слезе долу, да се освободите от него, равновесието се нарушава и вие падате на земята. Докато сте на везните, и вие ще го обичате, и той ще ви обича. Без него вие ще се намерите на земята, без вас и той ще падне на земята. Обикновено Провидението поставя в блюдата на житейските везни един добър и един лош човек взаимно да се уравновесяват. (61/стр. 200)
…Да направиш добро на този, когото не обичаш, това е мъчно. Невидимият свят изисква това. Защо? Понеже ти му дължиш. В дадения случай за тебе този човек е най-добрият. Този човек, като те преследвал, като те измъчвал, накарал те е да търсиш Бога, да Му се молиш и да Го познаеш. Питам ви: Сега този човек не е ли най-добър за вас? (9/стр. 268)
Вярно е, че на Земята има и лоши хора, но изкуството да се живее се заключава именно в това да се справяш с лошите хора. С добрите всеки може да живее. Важно е с лошите хора да живееш добре.
(64/стр. 25)
Герой е онзи, който е приятел и на лошите, и на добрите хора. (64/стр. 105)
Ако влиянията на хората са добри, приемете ги без страх. Ако влиянията на хората са лоши, пак ги приемете без страх и размишлявайте. Понякога човек може да се ползва и от отрицателните влияния. Да се влияеш от лошото, от отрицателното в човека, значи, след като видиш погрешката, която той прави, да бъдеш внимателен ти да не я направиш. (41/стр. 38)
Онзи, който много мрази, той може и много да люби. Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в познание на Истината, ще бъде пак също тъй ревностен в доброто, както е бил в злото. (58/стр. 285)
В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши. Средните от тях даже и дяволът не ги иска. (55/лек. 16: стр. 17)
Богатството и сиромашията
са условия за проява
Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи. (23/стр. 266)
Не че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти. Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията.
(56/лек. 4: стр. 26)
Новият човек не трябва да бъде богат, нито беден, той трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви; и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. (56/лек. 4: стр. 26)
Ако всички хора в света са богати, нищо не може да се постигне. Ако всички хора са бедни, пак нищо не може да се постигне. Това са полюси. Богатството предизвиква един род способности у човека, сиромашията предизвиква друг род способности у човека. Вътрешно[то] доволство предизвиква трети род способности у човека. (56/лек. 14: стр. 24)
…И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек, като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. (30/стр. 21, 22)
Докато мисли само за богатството си, богатият няма права мисъл. Докато мисли само за сиромашията си, и сиромахът няма права мисъл. (57/стр. 288)
Богатството не може и не трябва да бъде цел в живота на човека, но и сиромашията не може и не трябва да му служи за спънка. (50/стр. 70)
Един човек е беден, той ще открадне малко… [От] мъчнотиите, сиромашията [трябва да] иде един подтик към Бога. Страдаш някой път – това да бъде подтик към градеж. (62/стр. 46)
Може ли бедният да влезе в Царството Божие? Може. Ами богатият? И той може. Добре разбрани и използвани, сиромашията и богатството са две велики блага в живота на сегашния човек. Не може ли да ги използва разумно, те носят ред нещастия за него. (50/стр. 13)
Има една сиромашия, с която хората могат да влязат в Царството Божие; има едно богатство, с което хората могат да влязат в Царството Божие. Има една сиромашия, чрез която хората не могат да влязат в Царството Божие; има и едно богатство, чрез което хората не могат да влязат в Царството Божие. (56/лек. 2: стр. 24)
…Има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее. (56/лек. 4: стр. 28)
Природата има статистика, от която се вижда кои и колко хора тя сама е направила сиромаси. Тези сиромаси тя нарича „щастливците в живота“. Останалите сиромаси сами са станали такива. Тях тя нарича „човешки сиромаси“. Също така има хора, които Природата сама е направила богати; има хора, които сами са станали богати. Има учени, които Природата е направила учени; има учени, които сами са станали такива. Има хора, силни по Дух, които Природата е създала; има хора, които по други причини са станали силни по Дух… За онези богати, които сами са станали такива, е казано в Писанието: „По-лесно е камила да влезе през иглени уши, нежели богат – в Царството Божие“. И бедните, които са от същата категория, т.е. сами създадени бедни, също така не могат да влязат в Царството Божие.
(27/стр. 210, 211)
Неподозираното благо на сиромашията
В сиромашията Природата е [вложила] едно голямо богатство, каквото вие даже и не подозирате.
(13/стр. 159)
Мнозина си представят сиромашията като дявол с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. (46/стр. 92, 93)
Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т.н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му протичат сълзи. (28/стр. 324)
Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се да ви покаже начин да я впрегнете на работа. По-добра учителка от сиромашията няма. (57/стр. 190)
Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията Милост и Благост. Докато живее в изобилие, човек не познава Благостта на Бога. (43/стр. 120, 121)
Тогава казвам: Сиромашията в дадения случай е една възможност да опитаме Божиите блага. Ако го разбираме; ако не го разбираш, ще влезнеш в противоречие. (62/стр. 46, 47)
И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие. И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света. (56/лек. 4: стр. 28, 29)
Всичко имаме ние сега. В туй може да вярвате. Всичко имаме, а вие ще кажете: „Как имаме всичко, а пък сме бедни?“. Туй е работата! Нищо да нямаш, а богат да се мислиш. (19/стр. 321)
Вие искате да бъдете богати. Богатството е студен душ след топла баня. …На вас не ви трябва такова богатство… На вас нито сиромашия ви трябва. Както аз разбирам, сиромашията е за Великите, за Светите хора. (62/стр. 428)
Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света. Коя сиромашия? Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде Великото в света. (20/стр. 26)
Богатството ще смачка слабия човек
Казваш: „Защо съм сиромах?“. Там е работата. Сиромашията е най-голямото богатство. Сиромашията е най-голямото богатство за слабия човек. По-голямо богатство от сиромашията за слабия човек няма. На едно дете да му туриш цял чувал, какво ще прави? Ще го смачка. Блажено е това дете, десетина грама като му дадеш в ръката. (51/стр. 139, 140)
…Ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости. (35/стр. 114)
Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща. За пример богатство, придобито не навреме, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. (43/стр. 61)
Седиш в ума си и се смущаваш защо си беден. Беднотията е едно голямо благословение. Не го съзнаваш това. Забогатееш, радваш се. Богатството е голямо нещастие. Ти си изменил нещата. В нещастието ти си щастлив и в щастието ти си нещастен. Обърнал си знаците. Ще ги смениш… (48/стр. 299)
Човек може да бъде богат и да живее един нещастен живот, а може да бъде и най-сиромах и пак да живее един благочестив живот. (56/лек. 26: стр. 13)
Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. (43/стр. 94)
Планът на Бога и на Невидимия свят
Трябва ли богатият човек, като изгуби богатството си, да мисли, че Бог не го обича, че го е изоставил…? Когато богатството на човека се отнеме, Невидимият свят има някакъв план, чрез който иска да застави този човек да познае Бога. Някои хора познават Бога чрез богатството, а други – чрез сиромашията. (12/стр. 34)
Някой човек става рано сутрин и казва: „Днес искам да позная Божията Любов“. От Невидимия свят за този ден тъкмели по някакъв начин да му изпратят пари. Обаче, щом разберат, че този ден той иска да познае Бога като Любов, те задържат богатството, което мислили да му изпратят. Любов и богатство са несъвместими неща. Обаче сиромашия и Любов са съвместими, те вървят заедно като брат и сестра. Богатство и грях също така вървят заедно. Искате ли да скарате хората, да внесете раздор между тях, направете ги богати. (41/стр. 98)
Човек трябва да избере едно от двете положения: или Правия Път, или богатството… Парите не обичат Правия Път. Отивате ли някъде да вземете пари, вие ще се изкривите малко, няма да бъдете съвсем прав. (44/стр. 17)
Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията да види доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: „Колко е благ Господ! Като Него няма друг“. После, като дойде сиромашията, казваме: „Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие…“. (55/лек. 9: стр. 23)
Вие не знаете причините, които са заставили Бога да постави едни хора при богати, а други при бедни условия. Ако Той би поставил богатия при условията на бедния, богатият би извършил големи престъпления. За да не прави грешки, престъпления, Бог му даде власт, сила, богатство… На сиромасите Бог казва: „Понеже имате силна воля и светъл ум, вие ще можете да използвате условията, при които съм ви поставил, за вашето растене и развиване. Един ден, когато преодолеете тези условия, и вие ще станете богати“. (27/стр. 105)
Материалните блага, към които хората се стремят, имат значение за ненапредналите още души. И затова ще видите, че на такива хора Бог дава къщи, ниви, богатства, пари, които им служат като средства за забавление. На напредналите души Бог казва: „Вие не се нуждаете от пари, от богатства, от ниви; вие трябва да обърнете погледа си нагоре…“.
(40/стр. 209, 210)
Дяволът има специална роля в живота
Казвате: „Да махне Бог дявола от света, всичко ще тръгне напред“. Дяволът е отличен учител. Докато хората не поумнеят, той има своята задача между тях. (70/стр. 78)
Силен трябва да бъдеш, да не се страхуваш от нищо. За да видиш какво се крие в страданието, в невежеството, трябва да ги впрегнеш на работа. Затова и българите си служат с пословицата: „Впрегни дявола на работа да те научи на ум…“. (71/стр. 76)
Човек някой път казва така: „Защо Господ е допуснал злото?“. Христос и дяволът на едно място живеят. Христос го туря на работа. Целия ден го впряга на работа. В дома ти влезе един дявол, впрегнете го на работа. (13/стр. 435)
И сега ние седим и казваме: „Този дявол да го няма в света“… Ами че дяволът е създал всички условия за работа в света. Ако го нямаше дявола, какво щеше да стане с адвокатите най-първо, със свещениците, с лекарите, нямаше да има болни хора. Хората нямаше да се женят, деца нямаше да има. Всичко туй щеше да бъде по първичному. (58/стр. 92)
И тъй, ученикът няма право да осъжда дявола. Дяволът е един отличен работник. Той е учен човек и учен дух. Разбира законите и ги извършва, така е майстор – отдалече пипа – че никога не можеш да го хванеш… (58/стр. 93)
Като се случи нещо лошо на човека, той веднага се запитва отде дойде дяволът да му създаде тая неприятност. Той не подозира, че Бог си е послужил с дявола да изпита човека. (34/стр. 43)
Дяволът е съдебен пристав, той не пуща никого при Господа. Казва: „Господ ме остави аз да проверявам кой Го обича и кой не. Който издържи на онова, аз което го изпитвам, той ще влезе. Който не може да издържи, навън…“. (60/стр. 379)
Адът е толкова важен, колкото и Раят
Когато слушате някои да говорят за ада, ще знаете, че това са хора, които не обичат Истината. Който обича Истината, и в ада да влезе, веднага ще излезе навън и ще почне да пъпли нагоре. (57/стр. 388)
Някой иска час по-скоро да напусне Земята, да отиде при Бога. Отде знае, че ще отиде при Бога? За да стане жител на Небето, преди всичко човек трябва да слезе до дъното на ада и след това да започне да пъпли нагоре. (64/стр. 183)
Защо Христос възкръсна? Защото Този, Който е бил горе, слезе долу и Го възкреси. Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. (3/стр. 9)
…Ти трябва да вярваш в Господа, Който ти е дал живот, и от нищо да не се страхуваш. И в ада да влезеш, щом си с Бога, няма нищо страшно. Дето е Бог, там дяволи не съществуват. (57/стр. 13)
…За мене Земята е толкова важна, колкото и Небето. Адът е толкова важен, колкото и раят. Така проверявам мога ли да превърна ада в рай. (15/стр. 184)
Искате ли да познаете колко сте силен, влезте в ада. Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек. Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек. Ако Ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него. Защо духовете на ада слагат оръжието си пред Ангела? Защото е силен. (28/стр. 144)
За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село. Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почетно разстояние от него и няма да посмеят да се приближат.
(28/стр. 144, 145)
Дъното на мъчението
е основа на живота
Нам трябва правилно разбиране на Окултизма – да слезем до дъното на мъчението, защото в него няма разединение, а обединение. Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. (3/стр. 5)
Първото нещо, което трябва да направим, то е да превъзпитаме клетките на нашия мозък, на нашето сърце и на стомаха. Много лесно може да превъзпитаме тези клетки, но това превъзпитание става, когато слезем до дъното на мъчението, което е основа на живота. Оттам Божественият Дух ще започне да ни повдига нагоре. Ще се качим на крилете на Божията Мъдрост и като влезе Божията Любов в нашата Душа, ще влезе в нея Вдъхновение. (3/стр. 9)
И тъй, трудът е движение нагоре към Бога… Като слизаш надолу, пак да разбереш, че се движиш към Бога, защото Бог се движи към безкрайно малко време и към безкрайно малко пространство. Посоката нагоре се нарича труд, а надолу – мъчение.
(3/стр. 35)
Значи, мъчението е движение надолу да разберете Бога в най-нищожното Му проявление, да разберете, че Бог действа там, дето не се забелязва никакъв живот. Развийте вашето съзнание така, че в най-малките неща да схващате Божествените прояви. Онзи, който не е разбрал мъчението и започне да се движи нагоре, него го очакват големи катастрофи. (3/стр. 35)
Щом се намерите в мъчението, трябва да разберете проявлението на Бога… Един старовременен пророк казва: „Ако взема крило и отида на Небето, там ще си; и ако сляза в ада, пак там ще си“. (3/стр. 35)
Не са външните условия, които създават човека; не е и трудът, който създава човека, а мъчението. Проверете този факт. Хора, които са готови да се мъчат, те ще се повдигнат, те ще сполучат. Който се стреми към труда, а избягва мъчението, неговите идеи ще се реализират само 50%. (3/стр. 37)
Смъртта е служителка на живота
Като умре, човек минава през областта на мъчението да научи Великата Тайна на живота.
(49/стр. 221)
…Смърт няма. Смъртта, това е едно преходно състояние от един по-нисш живот към друг по-велик живот. Тя се явява всякога като една служителка на живота. (56/лек. 11: стр. 31)
Човек, додето не умре, не може да живее. Това е закон. Животът започва най-първо със смъртта. Това на вид е едно противоречие, но е факт вътре в Природата. Всяко семенце, всяка форма, в която са облечени нещата, трябва да умрат. (3/стр. 53)
Някой казва: „Аз трябва да умра“. Трябва да умре нещо в тебе, но не ти. Всеки момент трябва да умира нещо в човека и всеки момент трябва да се ражда нещо в него. (34/стр. 90)
Какво представя другият свят? Какво означава смъртта? Няма по-велико нещо от смъртта, но трябва да знаеш как да умреш. Няма по-лесно нещо от отричане от богатството си, но да знаеш как да се отречеш… Който лесно се отказва от богатството си, лесно заминава за другия свят. (31/стр. 194)
Като дойде часът на смъртта, на кого ще разчиташ? …Ще викаш Бога на помощ. В тоя момент никой не може да ти помогне: нито баща, нито майка, нито брат или сестра, нито приятел. Те остават на границата. Ти сам тръгваш към реката на смъртта и Бог ще те посрещне. (31/стр. 277)
По отношение на смъртта хората имат криво разбиране. Те гледат на смъртта като на неприятел, който ги разделя от близките им, от техните възлюбени. Наистина смъртта лишава човека от близките му, от неговите приятели, но същевременно го освобождава и от неприятелите му. Следователно смъртта причинява на хората толкова злини, колкото и добрини. (35/стр. 147)
Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма. (18/стр. 219)
Какво нещо е смъртта? В смъртта човек научава Велики неща. Когато дойде смъртта, човек започва да мисли за Бога, за живота, за хиляди работи още, а щом дойде животът, хората започват да мислят за по-леки работи. (56/лек. 26: стр. 27)
Съзнателният човек и като умира, и като живее, превръща всичко в добро. (23/стр. 61)
Слава на Божия Замисъл!