Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ ЗА ПОТЪНКОСТИТЕ НА НЕЩАТА
Том II
Варна, 2019 г.
Потънкото извайва Несътворената
Красота – Древния Облик на човека.
ПРЕДГОВОР
Потънко е да изгрееш в себе си, защото ти си Слънце преди Слънцето.
Защо сме родени? За да се родим в Тишината. А какво е Тишината? Мястото на нашия Произход.
Тишината е безименна, все едно е как я изричаме.
Да си Безпределен, то е да си Изначален.
Ние нямаме произхождение в световете. Ние сме Изначални, а в тази Вселена сме само гости.
Красиво е да търсиш и да не намериш. Това го наричам Безпределността. Ако нещо си намерил, станала е грешка.
Тези, които са намерили, са се провалили. Аз станах блажен, защото нищо не намерих, но Той ме откри.
Не можеш да построиш Храм в Пустотата, в Безкрая – там Храмът си ти.
В Безкрая Покоят е навсякъде, Свободата е навсякъде.
Ако сме Подобие на Бога, ние няма да имаме история в себе си, а само Древност, Безначалност и Пълнота, която нищо друго не търси, защото е Живот в Древния Бог.
Само един Истински Живот има и това се нарича Постоянно пребиваване в Бога.
Елеазар Хараш
Слава на Божието Просвещение!
ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА
Всички живеем за Бога и чрез Бога
Някои живеят съзнателно за Бога, а някои живеят несъзнателно. Обаче дали съзнаваме, че живеем за Бога, или не съзнаваме, ние пак живеем за Бога.
(книга 38/стр. 191)
Сега вие питате: „Какво нещо е Господ?“. Аз ще ви отговоря на този въпрос. Това, без което не можем да живеем, е Господ. Ако за миг само Бог престане да мисли за нас, нашият живот съвършено се прекъсва… (40/стр. 219)
Някой казва: „Аз се държа здраво за Природата, за Бога“. Не, не се държите вие, но Бог ви държи.
(21/стр. 48)
Някой казва: „Как можем да познаем, че Бог съществува в света?“. Едно от доказателствата, че Бог съществува, е Благостта, която всички хора чувстват въпреки големите злини в света. Зад всички противоречия в живота се крие Божията Любов и Божията Благост. (38/стр. 55)
И грешникът, и Светията като помислят за Бога, дълбоко някъде в Душата им трепва една струна. Не разбере ли произхода на това трепване, човек ще мине и замине през живота, без да схване неговата същина и Присъствието на Великото Начало в него.
(35/стр. 223, 224)
…Ние мислим, че нещата, които притежаваме, са наши; не, нашите неща са скрити в Бога: нашето щастие лежи в Бога, нашето богатство е Той, Мъдростта, Истината, всичко е Той. (19/стр. 16, 17)
Мислиш за Господа и казваш: „… не зная къде е“. Туй, което търсиш, туй, което ти причинява радост – то е Господ. Ти искаш да бъдеш богат. Богатството е в Бога. Ти търсиш учението. Учението е в Бога. Ти търсиш Любовта. Любовта е в Бога. Ти търсиш Мъдростта. Мъдростта е в Бога. Всичко онова, което търсиш, към което се стремиш – то е Бог.
(48/стр. 209)
Ти казваш: „Къде трябва да търся Бога?“. Господ не се търси. Той казва: „Търсете Ме!“ – но на кои казва така? На онези, които не Го знаят, а вие вече Го знаете. Ти ще кажеш: „Господи, аз вече живея в Тебе. Ти си ми дал този ум, който имам. Ти си ми дал тази сила, която имам. Ти си ми дал живота…“.
(56/лек. 9: стр. 32, 33)
Величието на Душата, величието на гения, на способния, на даровития, на праведния човек седи в това да съзнае, че всичко, което става в него във всеки даден момент, се дължи на Бога, Който работи. (36/стр. 14)
Какво трябва да се прави със света? Ще знаете, че вън от вас светът не съществува. Бог, Който живее в мене, Той е Създател на света и затова не трябва да Го търсите вън от света, вън от себе си. (36/стр. 21)
Мнозина казват: „Бог да бъде на наша страна!“. Казват ли така, те изключват Бога от себе си. Господ не е вън от нас… Писанието казва: „Бог постоянно работи в нас“. Щом Бог постоянно работи в нас, нашето съзнание трябва да бъде будно да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи. (36/стр. 24)
Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте. Започнете да размишлявате и проследете как Бог във вас ще я разреши. (36/стр. 24)
Ако ние разглеждаме Бога отвън само, то ние Го разбираме по един начин. И там се ражда злото. Но ако Го виждаме отвътре, тогава ние Го възприемаме отвътре – тогава Той ни научава на смисъла на нещата и почва да ни учи как трябва да живеем. И ако не влезне Бог в нас, ние не можем да живеем както трябва. (30/стр. 273)
Ти дишаш, приемаш диханието на Господа и питаш де е Господ. Той те е оживил, а ти Го търсиш, не знаеш де е. Дойде една светла мисъл в ума ти, а ти питаш де е Господ. Той е твоята светла мисъл… Влезе едно приятно чувство в сърцето ти, а ти питаш де е Господ. Той е в приятното чувство, в неговата топлинка. Постъпиш добре и пак питаш де е Господ. Той е в твоята добра постъпка. Всяка добра постъпка е проява на Господа. (31/стр. 45, 46)
Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил… Да станеш Син Божий, това значи да проникнеш в Истинския живот, без да си го придобил… Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача всички Учения остават безпредметни. (23/стр. 110)
Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света. (46/стр. 31)
Сега вие питате дали Господ ви обича. Имате право да питате. Но аз ви питам: Вие обичате ли Го? „Не сме Го намерили.“ Човек, който обича, намира… Сега работата седи в туй, че Господ ви е обикнал и ви е намерил. Всеки ден излива Своите Благословии във вас. Вие още не сте Го намерили. (51/стр. 169)
Мнозина се запитват обича ли ги Бог, или не. Това не е важно. Важно е дали вие любите Бога. Спасението на човека се заключава в Любовта му към Бога, а не в Любовта на Бога към него. (34/стр. 4)
Понеже Бог ни обича, ние сме в Него и се движим в Него, но понеже ние не Го обичаме, Той не е в нас. Понеже сме обичани от Бога, ние сме в Бога. Че си в Бога, това нищо няма да ти помогне за твоето щастие. Когато Бог започне да живее в тебе, когато ти Му дадеш онзи простор, който Той ти е дал, тогава ще бъдеш щастлив. (67/стр. 243)
…Човек… Ако пък прояви Любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога. Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва? Любовта е акт към Бога, а не към хората. (41/стр. 228, 229)
Да люби човек света, това значи да живее в относителната реалност на нещата. Да люби Бога, това значи да влезе в Абсолютната Реалност. Влезете ли в тази Реалност, Бог ще ви запознае със света. Възлюбите ли света, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осъдени на страдания и смърт. (44/стр. 200)
Някой ще каже: „Аз ще живея само за жена си и за децата си“. Ако живееш така, ще умреш. „Ама аз ще живея за народа си.“ Ако живееш така, ще умреш. „Ама аз ще живея за човечеството.“ Ако живееш така, ще умреш. „Ама аз ще живея за Ангелите.“ Ако живееш така, ще умреш. „Ами за кого да живея?“ Ако живееш за Бога, ще имаш всичкия живот в себе си, ще бъдеш всякога жив. За Бога ще живеем! (55/лек. 4: стр. 18)
…Хората… В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж. Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания. Такива страдания лесно се носят. (65/стр. 130)
Ще кажете, че Вярата е нещо съществено. Коя Вяра? Вярата ни в Бога. Да вярва човек само, това още не е достатъчно. Вяра, която не преживява векове и епохи, не е Истинска Вяра. (23/стр. 232)
Много условия определят срещата на човека с Бога. Има Напреднали същества, които с хиляди години очакват да чуят Гласа на Бога и да Го видят, но не могат. Въпреки това те все повече се развиват и усъвършенстват. Други пък с малко усилия успяват да Го видят и чуят, но още не са придобили Съвършенство. (63/стр. 168)
…Хората се молят Бог да изпрати Духа Си при тях. Духът по никой начин няма да дойде при вас. Той може да ви покаже Пътя, по който вие да отидете при Него. Отидете ли при Него, Той ще ви научи на всичко… (39/стр. 146)
Когато хората влязат в Новия живот, ще говорят с Ангелите и с Бога. Как ще говорят с Бога? В мълчание. (17/стр. 260)
Бог е Благ и в радостите, и в скърбите
Та сега казвам: Като мине Бог покрай вас, Божието Присъствие се познава по две неща. По две неща се познава, че е минал Господ. Това е една Тайна, която не трябва да ви разправям. И може би ще направя една погрешка, но ще ви кажа, за да се ползвате… Щом почнеш да страдаш, Господ е минал покрай тебе. И щом почнеш да се радваш, Господ е минал покрай тебе. Едно от двете ще направи Той. Щом страдаш, Господ е минал, погледнал е на тебе. И щом се радваш, пак е минал. (67/стр. 143)
Ти почнеш да роптаеш, че Той е минал и ти е причинил страдание. Че ти не разбираш Неговата Любов. Или ти почнеш да се радваш, но пак не разбираш. Ти се радваш за това, което не е. Ти се радваш не за Оня, Който те е посетил, но за сянката се радваш. Ти се радваш повече на подаръка, отколкото на Дарителя. (67/стр. 143)
Дръжте в ума си една права идея за Бога. Знайте, че Бог е Благ и в живота, и в смъртта, и в богатството, и в сиромашията, и в радостите, и в скърбите. И при най-големите ви изпитания Бог е Неизменен.
(25/стр. 13)
Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. (46/стр. 389, 390)
Без Бога и в пътя на доброто е страшно. С Бога и пътят на злото е приятен и красив. (64/стр. 191)
Издържай и при най-лошите условия. Щом те обича Господ, Той има нещо предвид. Той нещо е оставил за тебе. И ако Той не ти дава това благо, което искаш, то е, за да ти даде нещо по-хубаво, отколкото това, което очакваш. (67/стр. 36)
Хората… не разбират еднакво Бога, вследствие на което се явяват противоречия в живота. Бог има желание да помогне на всички същества, но Той никога не бърза, никога не изнасилва моментите. Той чака всяко нещо да дойде на своето време.
(38/стр. 156)
Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. (26/стр. 52)
Ако Го познаваш,
Той ще създаде Рая в теб
Като казвате, че Бог е Всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата Целокупност, а не в Неговите части. Във всяка отделна част, във всеки отделен човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви. (36/стр. 9)
Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата Милост, а не Любовта Му. Защо? Защото Любовта сама по себе си е непреривна. (43/стр. 321)
Бог обича и човека толкова, колкото и Ангелите, само че Ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората всякога не я съзнават. За пример върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност, обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. (40/стр. 223, 224)
Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. (5/стр. 132)
Казвате: „Писанието казва, че Бога никой никога не е видял“. Да, вярно казва Писанието, че слепите хора не са видели Бога, но всички онези хора, на които духовните очи са отворени, са видели Бога… Виждането подразбира Дълбоко знание.
(56/лек. 21: стр. 10)
Вие ще кажете: „… аз досега не съм виждал Бога. Ангел съм виждал, но Бога – никога“. И Бог си видял, и Ангел си видял, но сляп си бил – нищо повече. Ти искаш да схванеш Бога в една малка форма. Не, аз казвам, че Бог се проявява в Разумното в света.
(55/лек. 25: стр. 22)
Днес и религиозни, и светски хора, като говорят за Бога, казват, че Той живее на Небето, и там Го търсят. Наистина Бог живее на Небето, но мъчно може да Го намерите там. И Боговете Го търсят на Небето, но не могат да Го намерят. Единственото място, дето лесно може да се намери Бог, е мястото на малкото добро. (13/стр. 708)
Ако искате да видите Бога и Неговите Чудеса, спрете се на мястото, дето живее най-слабото, най-нищожното същество. Там ще видите какво прави Бог, как изявява Своята Любов и Мъдрост. (13/стр. 708)
Може да се самоотрече само Разумният
Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш – нищо повече. Като дадеш на Бога всичко, и всичко взимаш.
(56/лек. 7: стр. 23)
„Това като чу Исус, рече му: Още едно ти недостига: все, що имаш, продай и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на Небето; и дойди, та Ме последвай!“* …Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш. Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали досега, и да напълниш торбата си с Нови и Велики идеи, и така да тръгнеш между хората. (20/стр. 28, 46)
…Нека някой цар се опита да се откаже от короната си и да тръгне да проповядва за Господа. Колко пъти този цар ще решава и ще отлага и в края на краищата може да го направи, може и да не го направи. Това е положението, в което се намират всички хора. Лесно е да се откаже човек от короната, ако той съзнава, че и без корона е пак цар. Всеки човек е цар за себе си… (46/стр. 277, 278)
Съзнае ли човек, че живее като Душа, той се е пробудил вече. И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича? Който живее като Душа, той вече е в закона на жертвата, в закона на самоотричането. Не живее ли човек като Душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме, и то такова, което ще го спъне в живота. (38/стр. 83)
Някой казва: „Раздай имането си“; да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко… (54/стр. 107)
Сега човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но с туй няма да разреши въпросите. Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после в Дълбочината на Душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия Дълбоки Истини. (55/лек. 8: стр. 23, 24)
Онези, които не са разбрали това, са се отрекли от живота, по горите са ходили; светии са станали, за да научат закона на търпението; при езерата са живели, за да научат закона на движението; …молили са се. Всичко това са все методи, но за да служим на Бога, Любов се изисква. Без Любов на Бога не може да се служи. За да се изпълни Волята Божия, човешкото сърце трябва да бъде пълно с Любов.
(56/лек. 1: стр. 24)
…Любов[та] започва най-първо със закона на самопожертвуванието, със закона на самоотричането… И който не разбира Любовта, който не разбира закона на жертвата, ще се уплаши. Той ще каже: „Как, да се откажа от живота си?“. Христос казва: „Който обича живота си, ще го изгуби; и който се откаже от живота си, ще го намери“. (56/лек. 33: стр. 27)
Много от Христовите последователи… разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането… Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота, който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на Вечния живот. (57/стр. 185)
Един има Господа в Душата си,
друг Го има отвън
Като не разбира дълбоките причини на нещата, някой казва, че като се помоли, Бог веднага му отговаря. Това е общо твърдение. Всякога не е така. Има хора, които не се молят, а Господ ги слуша.
(12/стр. 170)
Изучавайте живота, наблюдавайте пътищата, през които хората минават, за да си обясните защо едни хора се молят, но молитвата им не се приема; защо други хора се молят и молитвата им се приема; и най-после защо трета категория хора не се молят, а въпреки това работите им се уреждат. (12/стр. 172)
Да имаш познанство с един банкер, е едно нещо; да имаш приятелство с банкера, е друго нещо. Банкерите имат много познати, но като отидат при тях да искат пари, те дигат рамене и казват: „Не мога да ви услужа, финансова криза има сега“. Обаче, ако отидете при банкера като приятел, той ще отвори своята вътрешна каса и ще ви каже: „Давам ти от това, което съм отделил за себе си“. Следователно, ако се молите на Бога само като на познат, молитвата ви ще остане без последствие. Ако се молите на Бога като на ваш приятел, Той веднага ще отговори на молитвата ви. (57/стр. 128, 129)
Религиозният казва, че се моли на Бога и вярва в Него. Молитвата и вярата му в Бога не го правят религиозен. Важно е какво е отношението му към Бога. (49/стр. 212)
Бог не е нито между вярващите, нито между безверниците. Той не живее нито между вегетарианците, нито между месоядците. Къде е Бог? Между любещите души. (57/стр. 133)
Бог не се нуждае нито от правоверни, нито от кривоверни… Бог се нуждае от хора, които могат да носят Неговата Любов. (26/стр. 36)
Аз похвалявам някой комунист, когато кажат: „Той не е вярващ, но върши добро“… Този човек, макар и комунист, без Бога мисли за ближния си и аз го похвалявам. Ако той без Бога прави добро, а друг с Бога не прави добро, кой стои по-горе? Първият има Господа в Душата си, а вторият има Господа отвън. (54/стр. 275)
Прекъсни молитвата си
и отвори вратата
Днес много хора се молят, целуват иконата на Христа, а когато Той хлопа на вратата им, те не отварят. Не, прекъснете молитвата си, отворете на Христа и Го последвайте! (39/стр. 11, 12)
…Молитвата е връзка с Любовта. Когато човек се моли, Любовта хлопа на вратата му. Той става, отваря и започва да се разговаря с нея. Любовта, това е Бог. Казвате: „Как, възможно ли е тогава аз да се разговарям с Бога?“. Щом се разговаряш с Любовта, ти ще се разговаряш и с Бога. (39/стр. 11)
Представете си, че сте гладували три дена и никой не се е сетил за вас, отникъде не сте получили помощ. Какво ще направите? Заключвате се в стаята си да не ви смущава никой и започвате да се молите на Бога да ви помогне. Невидимият свят чува молитвата ви и казва на хляба: „Иди на гости у еди-кой си човек! Той те вика“. Тръгва хлябът на път, крачи ли, крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отворите да влезе в стаята ви. Обаче вие не прекъсвате молитвата си, продължавате да се молите… Станете, отворете на хляба и го поканете вътре. Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ви и ако не му отворите, ще се върне назад. Вие още продължавате да се молите и казвате: „Чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми?“. Защото не ставате да отворите на хляба, който чака вън. (23/стр. 72)
Казвате: „Много дълго се молих, но отговор не получих“… Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, нека прекрати молитвата си и да чака отговор. В него трябва да настане дълбока тишина, да чуе хлопането на хляба. (23/стр. 72)
Някой казва: „Много мислих по тази работа, но нищо не излезе“. Който много мисли, той прилича на онзи, който много се моли. Няма защо да се молиш много, нито да мислиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от Невидимия свят да ти донесе някакъв отговор, с който да оправиш работата си. Ако се молиш много, ако мислиш много и ако чувстваш много, а не отвориш вратата си на този, който хлопа отвън, никой няма да влезе при тебе и работите ти ще останат неуредени. (23/стр. 73)
Истинската дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент обаче продължава дълго време. Той е като Божествения Лъч, който минава – заминава, но оставя последствията си за дни и години, за векове и хилядолетия. (23/стр. 78)
Кое е от Бога и кое е от нас?
Когато човек помисли за себе си, че е фактор в света, той е вече на погрешната страна. Човек трябва да знае, че Бог е начало и край на нещата, и когато започва някаква работа, той трябва да съзнава, че Бог действа чрез него. (29/лек. 8: стр. 17)
Казвам: Никой не може да извърши една работа по Бога, докато уповава само на себе си. Когато работиш нещо, кажи: „Господи, помогни ми да свърша работата си тъй, както Ти разбираш!“. (36/стр. 12)
Българите наричат Бога Всевишний, аз Го наричам Скришни. Той е Бог на Любовта. И всички работи, които се вършат на скришно, са работи, които успяват. И съвременната Окултна наука говори тъй: Искаш ли да направиш една работа, трябва да я направиш на скришно, т.е. с Бога, а ние сме изопачили нещата, вършим работите си сами. Не, с Бога върши работите си! (56/лек. 10: стр. 14)
Човек сее, Бог възраства посятото… Докато човек мисли, че е единственият фактор в света, че всичко зависи от него, той е на крив път. (42/стр. 269)
Всичко, каквото зависи от вас, изпълнете го; което не зависи, оставете на Бога. Невъзможните неща за вас оставете на Бога. Има неща, които Бог ще уреди; има неща, които по-напредналите от вас същества ще свършат; и най-после има неща, които вие сами трябва да изпълните. (39/стр. 143)
Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко… Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с Него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. (54/стр. 397, 398)
Ами че в какво седи Божията Благодат? Ако Бог ще влее в нас всичко наготово, тогава какъв смисъл има животът ни? В такъв случай нека Бог си живее сам, нека сам се проявява. Някои казват: „Тогава ние виждаме голямо противоречие в това, дето се казва, че всичко трябва сами да придобием, а пък в Писанието е казано, че всичко е от Бога“. Каква е тази ваша философия? Не е въпросът там. Това, че ние живеем и се движим в Бога, това е от Него, а това, че ние се проявяваме, то е от нас. (55/лек. 10: стр. 4, 5)
Сега ще ви прочета 12-а глава от Деяния на Апостолите… „А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра.“ (4 ст.) Ще кажете: „Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него?“. Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго. Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си и за себе си, и за своите ближни. (43/стр. 122)
Най-великата наука – живот в Любовта
…Любовта е извън доброто и злото. Ти, докато носиш доброто, носиш и злото в себе си. Щом си лош, носиш доброто в себе си; ти си в един свят, от който не можеш да се освободиш, тъй както Земята не може да се освободи от своите два полюса.
(66/стр. 297, 298)
Доброто и злото са Земята. Вие мислите, че като станете добри, ще отидете на Небето. Това е една дреха за Земята, а не за Небето. За да отидеш на Небето, трябва да отидеш с дрехата на Любовта.
(67/стр. 18)
На Небето, в Божествения свят, религия не съществува. Там съществува само Любов. Понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова на Земята се проявява религията. И сега, ако искате да изпълните Волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта. (29/лек. 3: стр. 22)
Спасението е за децата. Възрастните Души обаче търсят онзи Велик живот, дето всички трябва да станат силни. Силни в какво? Силни в Любовта.
(56/лек. 13: стр. 24)
…Всички трябва да се облечем в Любовта. Щом се облечете с тази Любов, тя се отличава с едно качество. Ти щом се облечеш с тази Любов, светът ще добие друг образ, страданията за тебе ще бъдат чужди… Тебе ще ти бъде приятно, ти ще усещаш радост, като дойде страданието. Като дойде мъчнотията, ти ще се радваш. Като видиш грешния човек, и тогава ще ти бъде приятно. (62/стр. 433)
Като живее по закона на Любовта, човек ще бъде добре и на Земята, и на Небето. Той ще се учи и ще види такива неща, каквито не е предполагал. Живее ли в безлюбие, пак ще види много неща, но те ще го разрушат. (44/стр. 226, 227)
Ако ти, като някой търговец, като някой земледелец или като някой учител, Душата ти е пълна с онази Божествена Любов и се разширява, животът ти ще се осмисли. Но ако ти си цар даже, а нямаш тази Любов, короната на главата ти ще бъде тежка.
(55/лек. 4: стр. 19)
Ако вкъщи си при извършването на най-маловажната работа влагате Любов, вие ще имате Божието Благословение. Ако пък в света извършвате и най-великата работа, но без Любов, вашият гръб ще се наклони тъй, както се наклонява гърбът на някой слаб човек, когато му турят някаква голяма тежест. (56/лек. 12: стр. 26, 27)
Ако искате да живеете като българин, вие не можете да бъдете християнин; ако искате да живеете като англичанин, вие не можете да бъдете християнин; ако живеете като французин или американец, или германец, вие не можете да бъдете християнин. Даже и ако живеете като Ангел, пак не можете да имате разположението на Бога. Някои от вас ще кажат: „Ами как може да живеем?“. Ще живеете по закона на Великата Божия Любов! (55/лек. 4: стр. 24)
…Аз зная де е Истината. Тази Истина аз не я търся в богатството, тази Истина аз не я търся в домовете, тази Истина аз не я търся в държавата; тази Истина аз не я търся в църквата, тази Истина аз не я търся в науката; тази Истина аз не я търся в сегашния живот, тази Истина аз не я търся в задгробния живот. Тази Истина аз я търся във Великата Божия Любов, която познавам, от която сегашният живот излиза. (55/лек. 31: стр. 11)
Когато говорим за Любовта, разбираме тази Сила именно, която внася живот. Само Любовта може да внесе живот. Ако при сегашните условия Духът дойде в човека, Той не може да внесе живот, но внася знание, сила и интелигентност. Когато Духът дойде у човека, той започва да страда повече, отколкото по-рано… Този човек има вече по-голямо мнение за себе си, по-големи стремежи и изисквания, вследствие на което става по-недоволен от живота.
(29/лек. 6: стр. 17)
Сега вие, като срещнете някой Мъдър човек, казвате: „Този човек е голям Мъдрец и като такъв, нему Любов не трябва“. Не, Мъдростта излиза от Любовта. Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече. …Истината е едно състояние на Любовта…
(55/лек. 24: стр. 13)
Казвам: Магията е достояние само на любещия човек. Някои разделят магията на черна и на бяла. Според мене и едната, и другата магия са полезни, но и двете трябва да се употребяват с Любов. Не се ли употребяват с Любов, те нямат добри резултати.
(59/стр. 69)
Най-великата наука в света е да се научи човек да живее според закона на Любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното.
(45/стр. 181)
„Как да изучаваме Любовта?“ Тя не се учи, но се прилага. (25/стр. 372)
И тъй, чрез злото вършиш това, което е угодно на тебе; чрез доброто – което е угодно на другите, а чрез Любовта – това, което е угодно на Бога.
(25/стр. 246)
Писанието казва: „Христос възлюби грешните, преди да бъдат праведни“. А ти казваш: „Как да обичам?“. Както Христа! …Любовта е само тази, която може да издържи всички безконечни грехове на хората и да ги повдигне. (18/стр. 131)
Любов, която не може да люби враговете, е слаба любов. Аз казвам, че злото има само един приятел – Любовта. Злото, което няма за приятел Любовта, тази любов не е Любов. (24/стр. 316)
Любовта дава всичко и взима всичко. Когато дойде до положение всичко да дава и всичко да взима, човек е Едно с Бога и може вече правилно да работи. (36/стр. 285)
Ти не може да познаеш Любовта, ако не приемеш всичко. Ти нямаш избор. Любовта всичко дава и всичко взема. (33/стр. 224)
…Както смъртта, така и Любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. (28/стр. 31)
Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън Любовта. (28/стр. 31)
…Любовта се познава по това, че е допуснала злото. Защо хората са недоволни? Защото са турили Любовта отвън, а не вътре в себе си. Когато Любовта се изявява на физичното поле отвън, веднага иде злото. Децата обичат плодове. Като гледат ябълките на дървото, те започват да се бият за тях… Следователно, когато Любовта се проявява само отвън, ражда се злото; когато се проявява отвътре, ражда се доброто. (26/стр. 212, 213)
Щом Любовта ви посети, ще придобиете Истинската наука. Умът трябва да гледа през Очите на Любовта. (17/стр. 141)
Само онзи може да говори за Любовта, на когото Душата, Духът, умът и сърцето са били напълно под нейно влияние. Любов, която обхваща само сърцето, не е Истинска Любов. Тя е кратковременна. (37/стр. 197)
Вашата любов е играчка, тя не е Любов. Любовта е нещо велико! Не може Любовта да влезе за един момент в сърцето ти, в дома ти и да излезне навън, то е немислимо. Тя е като слънчевата светлина: ако не затворим пътя, тя вечно ще тече, а ако попречим, тогава е друго нещо. Любовта влезе ли, тя вечно ще бъде в нас. (58/стр. 189)
Сега всеки ще каже: „Аз съм опитал Любовта“. Да опиташ Любовта и да имаш Любовта, това са две различни понятия. Да опиташ Любовта, да имаш Любовта и да живееш с Любовта, това са също различни понятия. Да опиташ Любовта, да имаш Любовта, да живееш с Любовта и да си Едно с нея, това е още повече. (55/лек. 4: стр. 13, 14)
Не давай съвети на Любовта!
В Божията Любов няма закони. Тя е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. (36/стр. 15)
Единствената, на която не трябва да се дават никакви съвети, е Любовта. Щом дойде при вас, поздравете я, дайте свобода да свърши работата си, както тя знае. (31/стр. 263)
Любовта не търпи никаква поука… Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък Любовта никак не обича да дават съвети. Тя няма време да я морализират. Времето е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да говориш. (48/стр. 61)
Кой може да заповядва на Любовта? Любовта ражда живота. От Любовта излиза Вечният огън. Кой може да заповядва на това, от което произлиза огън, който изгаря всичко? (49/стр. 258)
…За Любовта не говоря, за науката ще говоря, но за Любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. (48/стр. 63)
Не е лесно да направиш добро
Казвам: Едно от важните правила за живота е да не се стремите да бъдете добри, но да се стремите към Разумен живот… Разумният живот съставлява база за проявление на доброто. (40/стр. 8)
Не е лесно да бъдеш добър. Изкуство е да знаеш как и къде да проявиш доброто. (37/стр. 291)
Трябва ли да дадете пари на някой сиромах, който иска да купи огнестрелно оръжие да убие с него човек? Трябва ли да дадете пари на някой пияница да се напие и да отиде у дома си да бие жена си и децата си? Има случаи, когато човек не трябва да прави добро. Не лекувайте красива мома или красив момък, които ще ви отклонят от Правия Път. Не давайте пари на сиромах, който мисли да убива, нито на пияница, който се връща у дома си да бие своите близки. (57/стр. 84, 85)
Следователно прави добро само на онзи, който има съзнание; …прави добро на онзи, в когото Бог живее! (57/стр. 85)
…Който дава, трябва да знае как да дава. Ако не знаеш как да даваш, ти причиняваш вреда на ближния си. (63/стр. 282)
Ако пък взимаш насилствено, ти вършиш престъпление. И ако даваш насилствено, без да ти искат нещо, без да имат нужда от него, ти пак вършиш престъпление. (63/стр. 282)
Мислите ли, че всяко външно добро е и вътрешно добро? Ще кажете, че това добро е от Бога. Не, Бог не работи отвън. Той не работи чрез външни, физически стимули, понеже те са неустойчиви.
(35/стр. 219)
Доброто не е в материалния свят. То не е в нашите пари, то не седи и в хляба, който даваме някому. Доброто седи в моя ум, в моето сърце, в моята Душа, в моя Дух. Следователно хляба, който давам някому, мога да го направя и отрова, и благословение – от мене самия зависи. (55/лек. 31: стр. 10)
Не е лесна работа на един човек да му дадеш хляб. Може да му дадеш – това не е изпълнение на закона. Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона. Обичаш го, но любовта ти не е такава чиста… Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него. То е цяла наука. (62/стр. 84)
Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб, и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи?“.
(18/стр. 29)
После опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път. (54/стр. 29)
Казва някой: „Аз правя добрини“. Но и с правене на добрини не се влиза в Царството Божие. В Царството Божие се влиза само с Любов, нищо повече. (51/стр. 194)
За пример ние често правим жертви, но в тия наши жертви още не седи Божията Любов. Аз мога да дам на приятеля си половината си имане, но в това още не седи Божията Любов. (55/лек. 12: стр. 23)
Казвам, следвайте един мой пример: аз никога не правя едно добро без Любов. Някой път, като нямам Любов, хлопат, викат на вратата, не излизам. Защото, като не излизам, ще направя една погрешка; като изляза, ще направя две. (51/стр. 182)
Мнозина са ме угощавали, но няма да забравя угощението на един от познатите. То беше пропито с Любов. Не е лесно да нагостиш човека както трябва. Следователно, ако в живота си направиш само едно добро както трябва, това е достатъчно.
(31/стр. 303)
Във всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: „Да, но аз съм направил хиляди добрини“. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро… носи живот в себе си.
(55/лек. 32: стр. 15)
И в доброто, и в злото човек е свободен. Той е силен. Само силният човек е добър, само силният човек е лош. То са две положения… Който прави добро, той е свободен и силен човек. Който прави зло, и той е силен и свободен човек. Сега в какво седи разликата? В доброто силата започва и се увеличава, а в злото постепенно силата се намалява. (60/стр. 402)
…Всички казват: „Направи добро да намериш зло“. Не е въпросът да не правиш добро, но като направиш добро, тъй го направи, че да не ти плащат за него нищо. В доброто, което си направил, не внасяй никакъв елемент на користолюбие. (56/лек. 16: стр. 15)
Правете добро, без да говорите за него. Доброто трябва да бъде импулс на човешката Душа, да радва човека, но [човек] да знае, че Бог в него прави доброто, а не той сам. (44/стр. 123)
…Дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страдащ, бъдеще нямал, иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна… Той не знае, аз ще си помисля и ще отида да разплатя всичките негови дългове, и ще взема полиците; после скришом му изпратя няколко чувала брашно. Подобри ли се положението му? Така човек носи скърбите на други хора, изпразва своята каса.
(19/стр. 181, 182)
…Имаме добро, по-добро и най-добро. Освен тия три степени на доброто имаме още и Идеално, Мистично добро. Последното е начало на доброто.
(56/лек. 12: стр. 11, 12)
Казвам: Ти си добър човек, но от тебе има още по-добри… В такъв случай човек може да бъде добър, по-добър, най-добър и мистично-идейно добър. Станеш ли мистично-идейно добър, ти влизаш вече в Божествения свят, дето ще имаш здрава основа като човек, който е минал през всички степени на доброто. Стане ли човек мистично-идейно добър, Господ вече му говори с положителен, с категоричен език. Докато той е добър, по-добър и най-добър, Господ ще му говори чрез Духа… (38/стр. 183, 184)
Любовта към ближния е цяла наука
Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и Любовта към ближния е цяла наука в Окултната Школа. (18/стр. 200)
Едно правило при среща с някой човек: първо говорете с Бога в него и после – със самия него.
(18/стр. 449)
Например подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай Любов към него, изпрати му струя от Любов. Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята Душа. И тогава заедно с водата твоят ближен приема и онова, Божественото, което излиза из Дълбините. (18/стр. 170)
Да кажем, че ти имаш много ябълки, и то доста хубави, но някой ти даде една малка и набръчкана ябълка. Приеми я, защото той е вложил в нея нещо ценно, което ще ти донесе голямо благословение. Ако откажеш, ти отхвърляш своето щастие.
(18/стр. 178)
Ясновидството не е лесна работа. Човек, като има ясновидство, ще има и мъчнотии, ще има и съблазни. Понеже, като види някой човек, ще види неговото минало и ще узнае, че в миналото е бил престъпник; и той трябва да има голяма духовна сила, за да се отнася към него пак така добре, със Свещено чувство – не само външно, но и вътрешно. Това не бива да измени отношението му към него.
(18/стр. 234, 235)
Една мома е обичана от двама души. Двамата се ревнуват един друг и са скарани заради нея. Какво отношение трябва да държи към тях? …Тя трябва да стане и Огън, и Вода; по този начин ще разреши задачата си, ще ги примири. Това значи, че ще прояви Божественото, Вечното в себе си, ще прояви Душата си; така че всеки, който се приближи до нея, ще се преобрази, Божественото ще се събуди и ще заговори в него. Тя трябва така да прояви Божественото, че тези, двамата млади, да се издигнат и да се примирят. (18/стр. 164, 165)
Например имаш желание да утешиш един човек и почнеш да му говориш. Не бързай да му говориш. Седни при него и помълчете първо, после ще му говориш. Това е метод. Половин час ще чакаш и после ще му говориш. (18/стр. 159, 160)
Когато някой е обезсърчен, не го убеждавай, ами го покани на угощение и след това му говори. Той вече ще бъде разположен. (18/стр. 165)
Казват, че трябва да влезнеш в положението на човека. Е, хубаво, ако ще мога да го облекча. Ако плаче? …Счупи се някому кракът; ако аз плача с него, какво ще го ползва това? Да му намаля скръбта? Ни най-малко. Тогава в този случай аз няма да плача с него заедно. Какво ще му кажа? Ще кажа: „Проточи крака си и ще стискаш зъбите си“. Пък аз ще почна в това време да намествам костите му, той може да вика: „Олеле!“ – жесток ли съм аз? (62/стр. 236, 237)
Търси началото, а не края на нещата
…Всички хора искат да знаят какъв ще бъде краят… Доброто край няма, злото има край. Туй да се знае. Който иска край, край има злото. Безкрайни неща са добрите. Безлюбието е с край, Любовта е без край. Глупостта е с край, Мъдростта е без край. Жестокосърдечието е с край, Милосърдието е без край. Всичките Добродетели в света са без край.
(66/стр. 207)
Като се цитира стихът: „В начало бе Словото“, питам кое е това начало. Това начало аз наричам момент на пробуждане съзнанието у човека. В този момент човек започва да мисли за Първия Лъч на Божествената Любов. Тогава човек се пробужда. Започне ли да мисли за края на нещата, той моментално умира. (21/стр. 235)
Когато праведният започне да мисли за края на своя живот, той ще изпадне в положението на грешника. Когато пък грешникът започне да мисли за началото на нещата, животът му ще протече като Светлина. Следователно, когато праведният започне да мисли за края на своя живот, той става грешник; когато грешникът започне да мисли за началото на своя живот, той става праведен. (21/стр. 235, 236)
Може ли грешникът, като помисли само за началото на нещата, да стане праведен? Може. Защо? Защото само онзи човек мисли за началото на нещата, у когото живее Божественото Слово. (21/стр. 236)
Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е Вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това са неща без Любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без Любов. Живот, който започва и свършва, е живот без Любов. Работа, която започва и свършва, е работа без Любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват. (19/стр. 4)
Някои казват тъй: „Как мислиш да свършиш своята работа?“. Казвам: Аз мисля никога да не я свърша. Казва: „Ти нали искаш да бъдеш съвършен?“. Съвършенството показва онзи непреривен процес. Като станеш съвършен, работата няма да се свърши, тогава ще започне. Като станеш съвършен, тогава твоята работа ще влезе в правилния път. (33/стр. 170)
Някой чака да дойде Любовта до своя зенит, че тогава да я прояви. Любовта няма никакъв зенит, никакво залязване; тя има постоянно зазоряване. Същото се отнася и за Мъдростта, и за Истината. Следователно Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина имат само зазоряване. (21/стр. 288)
Човекът създава условията, а не те него
Сега мнозина казват: „Условията на живота са такива“. За условията не говорете! Условията вие ги създавате. (55/лек. 6: стр. 15)
Често хората се оправдават за неуспехите си с това, че нямат условия и възможности за развитие. Те не са прави. Условията и възможностите не създават човека. Човек е господар на условията и на възможностите. (49/стр. 114, 115)
Къде са условията? Те се крият в самия човек, а не във външните пособия. Майсторът цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава. Значи, човек е фактор на условията, той седи над тях. (36/стр. 74)
Мнозина, които не разбират Божествения закон, казват: „Ние ще работим за Бога, ще бъдем Негови съработници, но чакаме благоприятни условия за това“. Благоприятните условия не са нищо друго освен Божествения живот у нас. Божественото у човека се проявява и без благоприятни условия.
(39/стр. 157)
Човек представя Реалността на нещата, а всички други неща са фиктивни. Ще кажете, че икономическите условия влияят на човека. Питам: Преди икономическите условия съществуваше ли човек? Да, човекът е съществувал преди всякакви условия. Човек сам създаде условията. Смешно е тогава създаденото да влияе на създателя си. Колкото да се твърди, че икономическите условия са фактор в живота на човека, той не трябва да се заблуждава, не трябва да се влияе от тях. Човек е над всякакви условия. (32/стр. 86, 87)
Малко хора има в света свободни. Свободен човек е този, който живее над условията. (29/лек. 4: стр. 5)
Човек, който отстоява правата си, той всякога изпада в безправие. Идеалният човек е всесилен; той е над условията, вследствие на което няма защо да се защищава, нито да търси правата си. Бог никога не воюва за Своите права. Само слабите хора воюват за правата си. (40/стр. 18)
Не ти да търсиш щастието и парите,
а те да те гонят
…Магическа сила е Любовта. Казвате: „Ами ние какво трябва да правим?“. Търсете Любовта, а не парите. Ако вие търсите парите, работата ви е свършена. Парите трябва да ви търсят! Ако търсите знанието, работата ви е свършена. Знанието трябва да ви търси! Ако търсите силата, работата ви е свършена. Силата трябва да ви търси! Който има Любов, и парите го търсят, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят – всичко го търси. (5/стр. 41)
…Човек става щастлив не когато той гони щастието, а когато щастието го гони. (17/стр. 155)
…Ако искате да бъдете силни, не търсете щастието си на Земята. Щастието иде само; търсите ли го, то бяга. (9/стр. 267)
Запомнете следното правило: не търсете щастието си на Земята. Оставете го само` да дойде. То е подобно на сянката. Докато го търсите, то бяга; престанете ли да го търсите, то иде подир вас, както сянката върви след човека. Обърнете ли се към него, то пак бяга. Ако искате щастието ви да върви след вас, тръгнете си по вашия път, без да се обръщате назад, и каквото ви се случи, бъдете благодарни.
(9/стр. 267)
За добрите ученици щастието върви след тях, то ги гони. За слабите ученици щастието върви пред тях, те го гонят. (13/стр. 214)
Придобиете ли Истината в себе си, и щастието ще дойде, т.е. щастието ще ви следва. Радвайте се, когато щастието ви следва, когато е зад вас. Ако щастието е пред вас, не се радвайте; не мислете, че сте го придобили. Хиляди години ще го гоните и няма да го стигнете. Това показва, че Истината и Свободата трябва да бъдат винаги пред вас, пред лицето ви, а щастието – зад вас… (12/стр. 180)
…Щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. (14/стр. 210, 211)
Ти казваш: „Ние не трябва да бъдем амбициозни“. Не трябва да бъдете амбициозни в смисъл: не трябва да бъдете натоварено магаре със злато и като отидеш на мястото, да ти снемат товара със златото и да те пратят в дама. Но да бъдеш господар. Не да носиш златото, но златото тебе да носи. (13/стр. 183)
Ти не знаеш това, но от тебе зависи
…От всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и радост – от вас зависи. (13/стр. 66)
Някои рисуват дявола като човек с волски рога. Кой не си е служил с рогата на вола? Те представят чаша, с която може да се пие вода, вино… Нищо лошо няма в дяволските рога, но важно е как ги употребявате. (13/стр. 222)
Чудни са хората, които мислят, че каквито и да са на Земята, глупави или прости, на Небето ще бъдат умни, учени. Не, такъв закон не съществува. Какъвто е бил човек на Земята, такъв ще бъде и на Небето. И обратно: какъвто е бил на Небето, такъв ще бъде и на Земята. „Ама мога да бъда по-добър.“ От тебе зависи… За каквото и както си работил на Земята, това ще постигнеш и на Небето. Никой не може да измени твоята съдба освен ти сам. Човек е творец на съдбата си. И най-добрите предсказвачи и астролози да се съберат около тебе, никой не може да измени съдбата ти… (69/стр. 72, 73)
…Никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който може да му помогне, това е той сам. Как? Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки. Щом измени мислите, чувствата и постъпките си, едновременно с това и Бог ще измени Своите решения към него. (46/стр. 276)
Казваш: „Не мога да бъда полезен на другите, не мога да служа на човечеството“. Всеки човек може да извърши голяма реформа в себе си. Това се иска от него, то е предвидено. Отде знаеш, че като завъртиш своя ключ, след тебе няма да тръгнат хиляда души? Хиляда души като завъртят ключовете си, след тях ще тръгнат един милион хора. (26/стр. 37)
…Има закон, че всички трябва да гласуват за Царството Божие. Ако всички гласуват, ще дойде; ако има един, който да не гласува, Царството Божие ще чака. Ето къде е мъчнотията… Близо сме до Истината сега, Господ седи при вратата и казва: „Гласувай, ти си последният“. Ти казваш: „Господи, какво може да стане, какво ще направя аз? Аз съм такова малко същество!“. От тебе зависи, ти като гласуваш, Царството Божие ще дойде, ти си последният! Ти казваш: „Но тази работа кой я знае, някой лош дух има в мен, аз не съм толкоз важен в света“. Ако си последен в едно дело, ти си най-важен. (68/стр. 83, 84)
Днес се преродете, а не в бъдеще
Казвате: „За друго прераждане, като дойдем втори път на Земята“. Оставете „за друго прераждане“, днес се преродете. Днес в един момент цял един живот може да го измените. (48/стр. 31)
Някой казва, че каквото не е могъл да постигне в тоя живот, ще го постигне в бъдеще, в друго прераждане. Защо да не се преродиш още днес? Всяко желание за постигането на нещо добро показва, че ти си се преродил вече. (34/стр. 15)
Христос говори за раждането като непреривен процес. Човек може по няколко пъти през деня да се ражда. (34/стр. 15)
Хората мислят, че човек се преражда, но след смъртта си. Да се преродиш 45 или 50 години след смъртта си, това е статически процес. Ако поне три пъти на ден – сутрин, на обед и вечер – не се прераждаш, ти преждевременно си остарял. Сутрин ще се преродиш за ума, на обед – за сърцето и вечер – за Душата. На другия ден пак ще се прераждаш. (34/стр. 15)
Живот извън време и пространство
Във философията вие търсите логика, разглеждате всички методи, правила с цел да извадите едно общо заключение. Дойдете ли до Бога, всякаква философия пада. Защо? Защото там всичко се схваща моментално: и поезия, и музика, и наука, и изкуство, и религия изведнъж стават ясни. (41/стр. 210, 211)
В човешката философия нещата се извършват във време и пространство, затова човек има нужда да доказва, да разсъждава, да съпоставя. В Божественото всички неща се извършват извън времето и пространството, следователно те са ясни, разбрани, не се нуждаят от никакви доказателства, от никакви разсъждения върху тях. (41/стр. 211)
Казвате: „Нали с мисъл се постига всичко?“. Да, но има една обикновена мисъл в света, има и една необикновена мисъл – да можеш да схванеш нещата моментално… (56/лек. 32: стр. 6)
…Има един Велик закон в Природата, който определя нещата моментално: Истината се определя веднага. Не се искат векове, за да намерим Истината. В тоя момент, моментално тя влиза в ума и в сърцето на човека. (54/стр. 77)
Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, извън времето и пространството. Отлагаш ли, нищо не излиза.
(56/лек. 32: стр. 6)
…В Идеалния свят, там всичко се постига изведнъж. Кажеш, че си гладен, и веднага се нахранваш; кажеш, че си жаден, веднага задоволяваш жаждата си; кажеш, че искаш да станеш учен, веднага ставаш учен. Обаче в материалния свят нещата не стават лесно. Защо? Защото в този свят всичко се движи много бавно. Една буболечица за да измине един километър път, нужни са стотици години. В Идеалния свят всичко се движи с шеметна бързина. Достатъчно е само да помислиш нещо, за да си го постигнал. (25/стр. 102)
Слава на Божията Мъдрост!