Мистичният Всемир
Мистичният Всемир
Светли и Тъмни Слънца
Какво ще бъде положението ви, ако си представите, че се намирате в Първата, във Втората или в Третата Епоха от създаването на света? Всеки Ден – това е една Епоха, а вие знаете, че Бог направил Слънцето едва в Четвъртия Ден. Някои учени казват, че в това време около Земята имало такава голяма мъгла, че нищо не се виждало; всичко било само облаци, мъгли. Но по това време се явили големи бури, които се движили с бързина 10 000 км/ч и успели да разсеят тия мъгли и облаци така, че на Небето се явило Слънцето. (60/стр. 480)
Слънцето се явило благодарение на тези, големите бури. Да не дава Господ сега да се явят такива големи бури! Ако се явят, всички хора ще плаваме из въздуха… Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облаците от лицето на Земята. Този закон е верен именно в това отношение, че когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават такива бури, такива пертурбации, докато в Четвъртия Ден в него изгрее слънцето. (60/стр. 480)
Казвам: Човек трябва да работи върху себе си да развива Божественото… В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека. Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него – то играе роля на трансформатор (на Божествената енергия) в човешкия организъм. (24/стр. 391)
Заоблачи ли се вътрешното слънце, в човека настава мрак, скръб и страдание. Той се намира в ада. Ето защо човек трябва да пази това слънце да не изгасва. В Битие се казва, че Слънцето е било създадено в Четвъртия Ден, след голямата буря. (24/стр. 392)
В Четвъртия Ден Бог създал инсталацията на земния живот, за да го осветлява, а именно – Слънцето, Месечината и звездите. Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. (65/стр. 176)
Четвъртият Ден е страшният ден, страшното число. В този Ден се появили човешкият ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създал в този Ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето. (65/стр. 177)
Бог създал Месечината за ума. Той създал Слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения. (75/стр. 87)
Първата глава на Битие е и битие на човешката душа... А то значи: Първият Ден – за първото тяло, Вторият – за второто, а Третият – за третото тяло... В Четири Дни Бог направи жизненото тяло – жизнената енергия, принципа на разплодяване и размножаване. А понеже човек в своето слизане е отишъл много далеч, Слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал.
(71/стр. 344, 345, 346)
Било е време, когато на Земята имало две Слънца – когато едното залезе, другото изгрява. Непреривен ден е било тогава. Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла. Втория път Господ, като направил Земята, направил само едно Слънце; пак две Слънца направил, само че по-напред двете Слънца светили силно. Втория път Господ, като я направил, направил две Светила: едното за денем, другото за нощем. (81/стр. 94)
Сега иде Нова Епоха, в която се създава Нова Месечина. Съгласно това Писанието казва: „Ето, създавам Нова Земя и Ново Небе, Ново Слънце и Нова Месечина“. Не зная дали всички тия неща ги има в Писанието. Ако ги няма, аз си позволявам да ги вмъкна. (44/стр. 195)
В нашата култура, в нашата епоха се създава нещо Ново. В нашата епоха се създава една Нова Луна. Досега нашата Земя е била с една Луна само, а сега вече се създава Нова Луна с особена светлина.
(44/стр. 181)
Ще говорим за Синята планета. Някои окултисти казват, че тя е влезнала в Слънчевата система, невидима е и тези пертурбации, които сега стават, на нея се дължат. Нейните енергии ще погълнат Месеца, ще го преустроят… Ще се измени Месецът, ще има синкав, много приятен цвят и ще бъде малко по-голям. На Синята планета ще има живот и няма да обикаля както сега, но ще се върти наоколо, и на Земята ще се създадат условия за една по-възвишена култура.
(95/стр. 184)
Днес Земята не върви по Правия път, в който е вървяла преди милиони години… Сега Земята като се върти, оста прави люлеяния. Защо? Че тя пътува в една идеална среда, кое я кара да се клати? „Обясняват туй с въздействието на Луната.“ Луната нито най-малко не влияе… Съществува следното окултно твърдение: между Земята и Слънцето има една тъмна планета, която е невидима. Тя е тъмна, понеже не дава никакво отражение. Тя не може да се види. В противовес на тази планета се е създал Месецът да спаси човечеството на Земята. Вследствие грехопадането човечеството със своята мисъл е дошло в района на тази планета. (95/стр. 181-182)
И често вий минавате това – както Земята има една черна планета, тъй и във вашия живот има един чер гений, когото ти не виждаш, но когато със своите мисли минаваш край него, той ще произведе пертурбации. Най-ужасните мисли и чувства ще те връхлетят, може да те отклонят от пътя. И после чрез големи страдания може да дойдеш под влияние на един друг брат, той пак ще те въведе в Правия път. (95/стр. 185)
Сега аз като ви говоря, може да кажете тъй: „Ама аз не съм на Правия път“. Някой от черните гении на тази, черната планета те е отклонил. Нищо, ще се върнете. Ще призовете Божественото и ще се върнете пак по Правия път. (95/стр. 190)
Сближения стават. Някога нашата Земя е дошла в такова сближение с една тъмна планета в пространството, много стара баба, и тогава е станало грехопадението – всичката жизнена енергия на Земята е изчезнала. Сега нашата Земя ще дойде в бъдеще в съприкосновение с друга една планета светла, тогава хората ще възкръснат. „Кога ще бъде това?“ Скоро ще бъде това… Онези от вас, които имате будно съзнание, ще я видите (синята планета); но за онези, които спите, тя ще мине и ще замине. (95/стр. 59)
Откак е започнала Бялата раса, вий не сте имали още условия да живеете както трябва. Всеки един от вас е минал през страдания, страдания, страдания… Толкова милиона християни измряха на арената, с каква самоотверженост! Пък като вземете епохата на Лемур, Атлантис – и те страдаха много, но придобиха знание в тези страдания. (95/стр. 186, 191)
Вий трябва да вярвате в едно: човешката душа е всесилна и нищо отвън не може да я отклони от нейния Прав път. Да я отклони може, но тя пак ще се върне, тъй както една каучукова топка – вий може да я ударите, но тя по силата пак ще отскочи. (95/стр. 185)
Земята и Слънцето са като два светли центъра, които се виждат – но едновременно в Природата има и тъмна зона, която прониква; има и Тъмно Слънце, което също прониква. Та някой път можеш да бъдеш под светлия център на Слънцето и Земята, а някой път можеш да бъдеш под тъмния център на Слънцето или под тъмния център на Земята.
(148/стр. 18)
Сега Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли – всъщност Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. (19/стр. 76)
Светлината на Земята е едно отражение и светлината на Слънцето е едно отражение. Между това Слънце и Истинското Слънце има едно Тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина. Има Слънца, които са тъмни. Това Слънце черпи своята сила от Тъмното Слънце, а пък Тъмното Слънце черпи своята сила от Истинското Слънце. (122/стр. 188-189)
Най-първо светлината иде от Истинското Слънце в Тъмното Слънце и после светлината на Тъмното Слънце се превръща и идва в нашето Слънце и от последното – на Земята. Тъй че ние имаме сега четвъртата светлина. (122/стр. 189)
Светлината има физически произход... Хората имат светлина, а нямат Виделина. (33/стр. 267, 270)
За Виделината имате още смътно понятие. Думите светлина и Виделина са от един и същ корен, но светлината е отражение на Виделината. (18/стр. 338)
Минавам сега в една особена област… Тъй и в първичното злато е влязъл първият лъч, който е минал през Първото Слънце, през Тъмното Слънце, през нашето Слънце и е дошъл на Земята. Четири качества има това злато. (122/стр. 190)
Трябва да знаете качествата на онова злато, което е носител на Живота. Защото има едно злато, което е минало през Тъмното Слънце – заради това Слънце хората се убиват… А когато Бог ти даде злато, ти трябва да разбереш доброто в златото и това добро да го възприемеш.
(122/стр. 190)
Сега не се смущавайте, не казвайте: „Тая е тъмна работа“. Не се смущавайте от тъмната работа, защото първата светлина, която излезе от Първото Слънце, стана тъмна, после стана светла и тук стана едно отражение. (122/стр. 192)
Казвам: И вие имате по едно Тъмно Слънце. Защо е Тъмното Слънце? Доброто е това, Светлото Слънце, което работи. Затова ще турите Светлото Слънце между Тъмното и вас. Няма направо да имате общение с Тъмното Слънце. Светлото ще бъде между вас и Тъмното Слънце. То е Правият път. (82/стр. 320-321)
Мене ме интересуват Тъмните Слънца… Грехопадането, което влезе в хората, се дължи на това, че преди няколко милиона години – няма да ви кажа колко – преди няколко милиона години, тъй в далечното минало, нашето Слънце минало през едно Черно Слънце, което оставило всички лоши последствия. Без малко щяла да се изличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спасят от нашето лошо положение, в което сме се намирали, Господ създал нашата Земя. (44/стр. 59)
Тепърва науката за бъдещето ще ги изучава тия, Тъмните Слънца. Казват, че тя е енергия в запас, която съществува в Природата. Когато едно Слънце започне горе да отслабва, взема енергия от запаса – събрана е в тия тъмни слънца, запазена е енергията вътре. (82/стр. 320)
Слънцето, което е светило, е старо. Слънцата са проявени деца. Има други Тъмни Слънца – те са деца, които са непроявени. Тия, тъмните деца произвеждат много неприятности. (169/стр. 98)
Има системи на Тъмни Слънца и нашето Слънце може да го атакуват. Аурата на Слънцето служи като предпазно средство. Тази светлина, която праща, го пази от нашествие. От светлината, която Слънцето дава, ние се ползваме. Това са снаряди. Слънцето воюва. Праща храна. То не бомбардирва. То знае, че всичките престъпления стават от глад. То знае, че престъпленията стават от невежество. То знае, че престъпленията стават от безверие. То ще те прати да се наядеш хубаво.
(99/стр. 238)
Геройство е поведението на Слънцето: между всичките тия тъмни планети единствено то свети и прави видна нашата Земя, прави видни Юпитер, Сатурн. Ако бяхме останали на Сатурн, на Юпитер, всички щяхме гладни да останем досега. Благодарение на Слънцето единственото, в което трябва да вярваш, то е Бог… Слънцето е образът на Бога. Туй, което внася в нас Живота – то е Бог. (141/стр. 131)
И човек непременно трябва да дава нещо от себе си, той трябва да излъчва нещо от себе си. Щом се затвори в себе си, човек става от Тъмните Слънца. Има Тъмни Слънца в света… Тези Слънца не са Слънца на нещастието, но те учат хората как да се отварят, как да дават нещо от себе си. (114/стр. 347)
Понеже човекът е създаден от материята на целия Космос, той се нарича „микрокосмос“ – оттам доколкото човек се намира в правилни отношения към Великите Закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Бог изпраща. (24/стр. 392)
Нашето сегашно Слънце според Мойсей до Четвъртия Ден от създаването на света не е съществувало... Какво означава това Слънце? То значи, че в Четвъртия Ден на Космическия Човек се е проявил човешкият разум. (60/стр. 217-218)
Когато Мойсей казва, че в Четвъртия Ден Бог е създал светлината, онези, които не разбират закона, не разбират какво е искал да каже Мойсей с това. Четвъртият Ден – това е мярката на нещата. Всички неща в целия Космос се мерят с числото 4. (96/стр. 632)
Като дойдат до числото 4, кабалистите спират. Те събират числата 1, 2, 3, 4 и получават числото 10… После те вадят числата 1, 2, 3 и 4 от числото 10 и получават: 10-1=9, 10-2=8, 10-3=7, 10-4=6… Значи, числата 9, 8, 7, 6 са производни на първите четири числа, а числата 1, 2, 3, 4 са самоопределения на единицата.
(164/стр. 132)
Слънцето е единица – знаете ли каква култура имат жителите на Слънцето?... Колко разумни са те, за да могат да се справят с огъня! (32/стр. 17)
Със слънчевата светлина се пише историята на всички живи същества. Тази мисъл сега е много отвлечена. (96/стр. 633)
Но в бъдеще (и сегашното) Слънце няма да задоволява човечеството, и Слънцето ще изчезне. Тогава сам Бог ще бъде Слънцето на Живота. (36/стр. 647)
Когато изгуби светлината, човек придобива Виделина… Бог създава Виделината. (33/стр. 268)
Разумността носи Виделина, що не гасне, ни потъмнява… Разумността носи всичките възможности на Божествения свят. (45/стр. 285)
Бели и черни лъчи
Сегашното положение на човечеството аз го уподобявам на следното – това са малки деца; пътят, по който трябва да минат, е детинството. Сега сте във възрастта на малките деца. Законът е такъв, че един ден вие ще израснете, но дали ще бъдете богати и учени, то е въпрос. Ще зависи. Като растете, същевременно трябва да учите, т.е. да се приспособи вашият ум към светлината, за да можете в нейното присъствие да четете книгата, която ще ви се даде. Ако не сте учен, като дойде светлината, вие пак ще бъдете невежа и следователно ще изгубите условията. (26/стр. 267)
Геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. (114/стр. 398)
Топлите течения в Природата, се дължат на топлото човешко сърце… На ума се дължат студените течения в Природата… Топлината е необходима на човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате. (114/стр. 398-399)
Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно на това студено течение на ума. Защо? Защото в него липсва живот… Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. (114/стр. 399)
Обаче сегашните хора още не познават Любовта. Ние се нуждаем от целувки. „От чии целувки?“ От целувките на Слънцето... Но като казвам, че трябва да търсите целувките на Слънцето, чрез него искам да отправя погледа ви към Божественото Слънце. Който е получил целувка от Божественото Слънце, никога не би потърсил целувка от физическото Слънце – слуга на Божественото. Защото физическото Слънце грее и изгаря. Кой не е опитал неговите черни лъчи?
(20/стр. 610-611)
Често хората говорят за Любовта, но за Любовта се изисква Високо съзнание. Отде се раждат противоречията в света? Казвам: Всички блага в света идат от Слънцето, но и всички нещастия на Земята идат пак от Слънцето. (114/стр. 400)
И добрият човек се вдъхновява от Слънцето, и лошият човек се вдъхновява от Слънцето. Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света!“. Как ще махнете злото, когато Слънцето едновременно е Дървото на Познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това отгоре? (114/стр. 400)
И животът иде от Слънцето, и смъртта иде от Слънцето… Това не значи, че от Слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света: около Слънцето има една тъмна зона, която обикаля Земята. Тъмната зона около Слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. (114/стр. 400, 401)
Значи, около Светлото Слънце, което ние виждаме, има много Светли и Тъмни Слънца. Тъмните Слънца пречат на светлината. Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около Земята. Тези Тъмни Слънца са предпазителна мярка. (114/стр. 401)
Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около Земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. (114/стр. 401)
Достатъчно е най-малкото отваряне на тъмната зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив. От човека зависи щастието или нещастието му. (114/стр. 401)
Истината има два вида лъчи: бели и черни лъчи. И ако вие не сте подготвени, може да се заразите с отрицателната страна на Истината. (21/стр. 97)
Първоначално Бялото Братство и Черното Братство са били Едно Братство, вървели са в една посока, но идват до едно място, отдето настъпва разделяне: едните хващат наляво, другите – надясно. Защо? Едните възприемат черните лъчи на Истината, а другите – белите лъчи. (21/стр. 97)
Като казвам: „черни лъчи на Истината“, подразбирам, че вибрациите на тези черни лъчи са по-груби. Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрицателни качества се дължат на тия вибрации, които идат от черните лъчи. Коя е причината за проявяването на тия лъчи? Ако не можете да контролирате ума си във всеки един момент на раздразнение, на безверие или в какво и да е качество, което може да дразни и разколебае вашия ум – вие вече сте проводник на черните лъчи. Затова, когато изучаваме Библията, там всякога се препоръчва да бъдем положителни. (21/стр. 97-98)
И в слънчевата светлина има черни и бели лъчи. Има тъй наречено Бяло Слънце и Черно Слънце. От Бялото и от Черното Слънце едновременно идват две течения, които се сливат... Сега всичките тия енергии, които идат – тия две течения минават през човешкия мозък.
(21/стр. 97, 98)
Центровете на мозъка могат да станат и положителни, и отрицателни. Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на светлината, положителната страна на Истината, и тогава имаш едно възходящо състояние, настроение към Бога, и умът ти се събужда. А когато религиозното чувство е негативно, ти ще имаш един вътрешен стремеж, без да си даваш отчет защо трябва да служиш на Бога… Тогава се явява религиозният фанатизъм и ще се придържаш към формите и обрядите.
(21/стр. 98)
Всички грехове на хората се дължат на лъчите на тъмнината, или на тъй наречените черни лъчи в Природата. Човек греши, когато попадне под влиянието на черните лъчи. Който попадне под влиянието на тези лъчи, той носи вече техните признаци… Спектърът на белите лъчи съгражда, твори, той носи живот в себе си; спектърът на черните лъчи разрушава, унищожава, той носи смърт в себе си.
(164/стр. 307-308)
Ти трябва да видиш какви са лъчите, които излизат от очите на оня човек, който те люби. Понякога от човешките очи излизат червени лъчи, понякога излизат портокалени, зелени, сини, жълти лъчи, понякога излизат бели лъчи и даже черни. Тия лъчи, които излизат от човешките очи – от човешката душа, упражняват различни влияния. (33/стр. 37)
Не всяка светлина е полезна. Има една светлина, от която хората умират. От човешките очи излизат особени светли лъчи, които действат убийствено. Човек с такива очи, като влезе между хората, носи нещастие. Тези лъчи са цяла проказа. Като си отиде този човек, хората, които са приели неговите лъчи, се разболяват.
(101/стр. 57)
Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят като емблема на Чистота. (63/стр. 360)
Ако по някакъв начин попаднете в областта на черните лъчи, вие веднага трябва да реагирате срещу тях, за да не се оставяте да ви погълнат. Как може човек да реагира на черните лъчи? За да реагира на тия лъчи, той трябва да измени посоката на своето движение… Веднага трябва да вземете направление нагоре по перпендикуляра. (164/стр. 308)
Какво е перпендикулярно? Божественото схващане в света, Великото, Разумното в света. (150/стр. 22)
Сега има едни лъчи, които биха умъртвили всичките хора. От пространството иде една черна материя – черни лъчи са това, които биха разрушили всичко. Но въздухът ги трансформира тези, черните лъчи. Сега и учените хора ги намират. (14/стр. 44)
Много може да се говори за черните лъчи, но те не трябва да се пипат, защото са опасни. С тях могат да се занимават само силните, мъдрите и добрите хора… Като окултни ученици, вие трябва да говорите за положителните неща в живота, а не за отрицателните. Когато умът, сърцето и волята ви укрепнат, тогава можете да изучавате спектъра на черните лъчи. (164/стр. 308)
Пазете се от тъмнината, без да се страхувате от нея. Силите на тъмнината са необходими за растенето. Всички живи същества растат, събират енергия и почиват все в тъмнина. За да се развива вашата мисъл, вие непременно трябва да се движите между силите на тъмнината и светлината – първите ще оформят мисълта, а вторите ще дават сила и движение на тази мисъл да се реализира.
(164/стр. 300)
Досега астрономите, които са наблюдавали Месечината, виждат, че има светли точки, и ги обясняват по разни начини. Един ден мой приятел, на който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на Месечината“. Тия хора там са разбрали Вечния Огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят. (75/стр. 86)
В света има една Велика Култура, която изпраща до нас своите светли лъчи – обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме.
(63/стр. 373)
Когато тази, живата светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Това чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен.
(60/стр. 378)
Когато Христос дойде на Земята, яви се звезда. И когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези, които описваха звездите, не ги описаха както трябва – прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, тогава дойдоха тия светещи звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между Невидимия и видимия свят, между апостолите и Небето. (60/стр. 378)
За Христовото Учение казват: „Тази звезда, това Учение, е Разумното Слово Божие“. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, където има светлина в човешкия ум, Разумното Слово може да се вмести. Там, където има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. (60/стр. 378-379)
Една млада сестра казва: „Не можах да разбера Любовта“. Любовта сама по себе си е разбрана. Когато се грееш на огъня, това е Любовта. Това е естественото положение: като те лъха това, което иде от огъня. Но като се опиташ да целунеш огъня, той ще ти изгори устата… Грей се на огъня, но не целувай въглените на огъня. Това са символи, които ще разбирате. (122/стр. 135)
Вие някой път се изгаряте със земната любов – в нея има черни лъчи. И в Любовта има една енергия, която разрушава… От черните лъчи човек може да умре. Човек, който изучава земната любов, трябва да си тури броня. (122/стр. 135)
Законът е: Бог е поставил Слънцето надалеч. Слънцето е един въглен и ако човек би целунал този въглен, той би му изгорил устата. И Слънцето седи на 92 милиона мили далеч от Земята, и оттам праща своите целувки. Но Слънцето даже и от тая далечина изгаря кожата. Защото Слънцето има и черни лъчи.
(122/стр. 135)
Добрите мисли, добрите чувства са една броня против черните лъчи на Слънцето. Ако ти не си въоръжен с една отлична чиста мисъл, с отлични чисти желания и чисти постъпки, всякога тази черна светлина може да те атакува.
(107/стр. 678)
Мнозина се оплакват от силното слънце; казват, че действало зле върху организма им. Причината за това не е в Слънцето, но в мислите и чувствата на хората. Лошите мисли и чувства образуват един тъмен пояс около Слънцето, който така пречупва слънчевите лъчи, че задържа голяма част от тъй наречената черна светлина на Слънцето. Тия черни лъчи са причина за много болести… Началото на всички болести се крие в особено вътрешно пречупване на слънчевата светлина. (80/стр. 91-92)
И тъй, черните лъчи на светлината се отразяват зле върху човешките мисли и чувства. Защо? Защото в тази светлина мислите и чувствата не могат да се проявяват. Щом не могат да се проявят, те не могат да създадат свои форми и се подпушват. (80/стр. 92)
В сегашната черна материя са внесени черните лъчи, които повече задържат светлината, и затова тя е вредна. А има елементи от Живата материя, които съдържат повече светлина и са здравословни. Тази материя за в бъдеще може да се извади от Природата и от нея да се приготвят жилища за човека. (105/стр. 91)
Днес най-трудните условия за живот са на Земята. Ако се предложи на някой Възвишен Дух да слезе на Земята, той много ще мисли дали да слезе, или не. Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на Земята, много ще мисли. (63/стр. 373)
Когато някое Светло Слънце мине през нашата Земя, сполетява го голямо нещастие. (114/стр. 347)
Потънкости на Любовта
Сега мнозина от вас мислят, че като изчезне злото в света, те ще станат Ангели. И да изчезне злото, вие отново ще създадете лошите ангели. (42/стр. 585)
Всеки човек, който не разбира Божиите Закони, той лесно може да създаде злото в себе си. И тогава казвам: Ако нямаш Светлина, ще бъдеш в тъмнина.
(42/стр. 584)
Тъмнината се явява от лъжата. В света тя е причинила Духовните облаци. Щом излъжеш, потъмнее съзнанието – ти се уплашиш да кажеш Истината. Ти седиш пред Божието Лице и искаш да Го лъжеш. А то е невъзможно. (134/стр. 189)
Лъжите са четири вида: подсъзнателни лъжи, съзнателни, самосъзнателни и някой път има свръхсъзнателни лъжи… Лъжите на подсъзнанието са нужни на минералите, на растенията; лъжите на съзнанието са нужни на животните, а тия на самосъзнанието – на човека. Лъжите на свръхсъзнанието – те са лъжите на ангелите, на лошите ангели.
(134/стр. 188)
Бог е допуснал злото в света. Той създаде света. Лошите хора Той ги създаде. Лошите ангели Той ги създаде – не ги създаде лоши Бог, добри ги създаде.
(111/стр. 30-31)
Как е възможно Доброто да стане зло? Злото произтича в света от един много елементарен въпрос… Злото произтича в света от един много обикновен въпрос. Бог, като създаде света, се самопожертва и Ангелите, като видяха това, поискаха да вземат Неговото Място да идат да управляват света. И Бог се скри да ги види какво ще правят.
(111/стр. 31)
Единственият Съществен Свят – то е Божественият. Божественото Слънце, което изгрява, то е, което носи Живот в себе си и в нас. Аз ви говоря за един вътрешен живот. Мене не ме интересува лъжата, понеже лъжата в Природата не съществува. Във формите съществува, но като погледнеш Небето, никаква лъжа не съществува там. В хората има лъжа, но в Светлината няма лъжа. (134/стр. 188)
Сега хората мислят, че Господа Го няма, и започват да уреждат света. Погрешката е там – Бог ги наблюдава какво правят. (111/стр. 31)
Някога Адам имал и друга една жена… Наричат я Лилита… Не знаете от какво Бог я е направил, няма да ви разправям. Ева я направил от реброто на Адам. (113/стр. 101)
Но още като Бог направил Адам, той съгрешил. Адам сгрешил още като пожелал да има жена. Той имаше една жена в себе си, но пожела да има още една. И така станаха му две жени, вследствие на което той съгреши. Човек не може да прокопса с две жени. Дали това е вярно, но така говори преданието. Първата жена на Адама се казвала Лилита, а втората – Ева. Тези две жени се разсърдили, казва преданието. (107/стр. 498)
Адам не харесвал първата си жена – тя е била много сприхава, постоянно се карала, намирала му недостатъци. Тя била много учена и постоянно казвала на Адама: „Ти няма ли да се занимаваш малко с по други научни работи?“. Постоянно го учила какво да прави. Той не бил свободен от първата си жена. Той се обърнал към Господа и казал: „Господи, дай ми нещо по-близо до сърцето“. И Господ му дал нещо по-близо на сърцето: Той създаде Ева, която била много красива и обичала Адама. Първата му жена постоянно го учила, а втората го обичала, но като обичала него, тя започнала да обича и други. Като се намерил в чудо, Адам си казал: „Не зная дали Господ така създаде света, или аз криво Го разбрах“.
(107/стр. 498-499)
Сега у вас може да се яви противоречието защо Господ е допуснал тези работи (с грехопадението на жената). Като минат хиляди години, тогава ще ви говоря защо Господ е допуснал това. Този въпрос и аз не съм разрешил, и аз го изследвам. Донякъде съм дошъл. Той е един толкова сложен въпрос, толкова тънък, че и аз дори нямам мнение за него. Сега всички си дават мнението, говорят за жената; но аз казвам, че това, което казват за жената, не е вярно. Това още не е Жената. Има едно предание, според което се казва, че не е съгрешила Ева, но някоя си Лилит… И че тогава Бог изпъдил Адама от Рая за многоженство. Това е предание, което не трябва да се разпространява. Казва се, че тази Лилит морила всички деца, затова умирали децата на съвременните хора; тя ги душила. Така казва преданието, а дали е вярно, или не, аз нямам мнение. (107/стр. 51-52)
Ще ви приведа един пример от Древността. Безерба, един от царете на Древността, имал дъщеря Лилита, която страстно обичала цветята, голяма любителка била, но била много жестока; не се знае дали е съществувала по-жестока мома от нея – тъй хроникира окултната наука. Тя никога не поливала своите цветя с обикновена вода, но заповядвала да довеждат хубави млади момичета и да ги бият, та като плачат, със сълзите им да се поливат цветята. Тъй поливала тя своите любимци цветя – със сълзите на младите девойки. Тези цветя били отлични, най-хубавите в царството, но младите моми в столицата знаели колко скъпо костват. (34/стр. 439)
Сега да ви приведа и един български анекдот. Може да се обясни една Идея. Един българин се оженил за една много лоша жена – толкоз лоша, че му побеляла главата. Един ден отиват на кладенеца и той казва: „Не стой на кладенеца, ще паднеш вътре“. „Не е твоя работа.“ Казва : „Макар че си лоша, трябваш ми. Ще паднеш“. А тя казва: „Ще падна“ и влиза вътре. „Нали ти казах, че ще паднеш.“ След половин час гледа, че от кладенеца излиза един дявол – побелял, всичката козина му станала бяла. Пита го защо бяга. „Тук влезе една жена и за половин час ми побеляха космите. Такова лошо същество не бях виждал. Бягам да се освободя, да не ми дотяга.“… Сега няма да кажа името на тази жена. Аз ще я кръстя: „Лилита, която налита“.
(134/стр. 49-50)
Като каже човек: „Лилита иде“, всичко бяга. И дяволът се учудил, че побелял. Дяволите, дето побеляват, ги е страх. Белият цвят за тях е най-голямото страдание. Казвам сега: Лилита – новата форма, която трябва да признаете. Щом дойде един лош дух във вас, кажете: „Любовта иде!“. (134/стр. 50)
Има една песен „Иде, иде“, пейте я. Всичкото дойде от „Иде“. Някои казват да не се пее тази песен „Иде“. Понеже Този, Който иде в света, погна онези, които не изпълниха този закон – хукнаха да бягат, повлякоха и нас. И ние бягаме. От Любовта, която иде, всички бягат и ние бягаме. Казвам: Понеже Той иде, сега всички трябва да Го посрещнем. Вие не сте Го видели как иде. Вие видяхте само онези, които дигат прах. Те дойдоха, хвърлиха бомби и каквото задигнаха, задигнаха; каквото разрушиха, разрушиха и заминаха. А Онзи, Който иде в света, носи Любовта, носи Живота.
(37/стр. 60-61)
Някой път вие питате как трябва да се живее. Няма какво да питаш това... Изпей си една песен. Изпей си песента: „Слушах на полето песента на малката тревица: „Жадна съм, жадна съм“. И след това идват Големите води… Господ слуша тревите. (130/стр. 233, 252)
И в най-високите места растат дребните тревици – те са свободни.
(68/стр. 210)
Как е украсена тревата? Като погледнете всяка тревица, не е ли тя окичена с хубави диаманти – с росни капчици, в които се отразява светлината? (23/стр. 564)
Сега мнозина седят и казват: „Аз имам Господ, вярвам в Него“. Ще дойде време, когато ти ще дишаш от корените на една малка тревица... Ти ще видиш Господа в тази малка тревица, във водата, във въздуха, във всички хора. (45/стр. 141)
Колкото дълбоко сте отишли към Земята, толкоз дълбоко ще идете към Бога.
(155/стр. 62)
Раят е на полюсите
Човек трябва да повярва в онзи План, който съществува – той е един Обширен План. Ние се отдалечаваме от известни Слънчеви системи и се приближаваме към други. По време на ледената епоха цялата Слънчева система е минала през едно Черно Слънце, което е погълнало много енергии от нея. (9/стр. 113)
Преди милиони години Земята е минала през една космическа прашна пустиня, в която, като минавала, се е образувала ледената епоха на Земята. Този прах е попречил на лъчите на Слънцето – Земята приемала много малко лъчи, че се образувала ледената епоха. Из тази ледена епоха излизаме. За бъдеще се опасяват, че пак ще минем през такъв космичен прах и пак може да дойде ледена епоха. (83/стр. 285)
Но има друга опасност сега: ще минем през една зона, дето нашата Земя има опасност да се запали. Като се запали, всичко, каквото има по Земята, ще изгори. Туй ще го намерим в Посланието на апостол Петър. Сега това не го казвам, за да се плашите… Ако имаме Любов, Земята няма да изгори. Ако нямаме Любов, или Земята ще изгори, или ледената епоха ще дойде. (83/стр. 285)
Ледената епоха е била образувана от човешките същества – много лоши хора бяха; трябваше да дойде ледът да ликвидира работите с тях. (141/стр. 158)
Когато излезнал Адам от Рая, се образувала ледената епоха в света. В тази ледена епоха Каин уби брата си – изяде го. (50/стр. 111)
Само обятията на Истината са в състояние да възприемат Любовта. Никога човек не може да възприеме Любовта без тази Чистота… Та казвам: На хората е необходима Истината, за да могат да възприемат Любовта. Без Истина Любовта е непонятна. (83/стр. 286)
Време е вече хората да се върнат към миналото да намерят причините и последствията за лошите условия в живота. Ще кажете, че Господ е създал света такъв. Не, Господ не е създал този свят… Ледената епоха беше едно от важните условия и казва се: „Ела зло, че без тебе ще дойде по-голямо зло“. (98/стр. 79)
При сегашните условия на живота топлината причинява по-големи злини, отколкото студът. При топлината се вършат по-големи престъпления, отколкото при студа. И ако днес температурата на Земята се изменя, причината за това е злото, което се върши в света. Досега Невидимият свят си служеше с топлината и видя какво направи тя. В бъдеще той ще си послужи със студа. Епохата, която предстои да дойде, ще си служи със студ около 270 градуса. (98/стр. 79)
И наистина, в Природата може да се дойде до такива състояния, при които нейните сили действат равномерно без всякакво съпротивление, без всякакво препятствие. При 273 градуса студ ти не можеш да имаш никакво съпротивление – нито неприятел може да те изкушава, нито врагът може да те напада.
(155/стр. 330)
Със своето упорство хората не могат да изменят законите на Природата. Земята е създадена от Бога, а хората, които са дошли да живеят на нея, са дошли да учат. Един ден, като свършат учението си, те ще се върнат в своето отечество – кой отдето е дошъл. Земята не е наше отечество, нито бащин дом. Земята е временен приют за хората. (98/стр. 79-80)
Казано е, че Земята ще бъде наследена от праведните. Това не подразбира грешната Земя. Земята, на която сега живеем, ще мине през огън да се пречисти. Като се пречисти, тя ще се прости с хората и ще им каже: „Вие сгрешихте, и аз сгреших. Вместо мене ще дойде Нова Земя, която ще се насели с праведни хора“. (98/стр. 80)
Сега ще ви запитам: „На какво се дължи борбата, която става в човека?“. На стремлението му да се очисти от ненужния материал в него. Какво представлява този ненужен материал? Той е известна материя в Космоса, която се дължи на изостанали същества в своето развитие. Тази материя полепва по струите на живота и днес тя трябва да се филтрира – да се отдели от чистата материя. (24/стр. 393)
Когато мисълта е чиста, без примеси, не се явява горещина в нея и главата е студена. В мозъка трябва да има светлина с много малко топлина, без горещина. Топлината е символ на Божия Живот. Значи, на ума му трябва светлина, а на сърцето – топлина. (24/стр. 393)
Само у добродетелните хора има топли сърца… Който не е опитал Добродетелта, а търси Истината, ще изстине. Истината всякога окаменява човека. Истината ще ти покаже всичките твои недъзи. Добродетелта – тя ще те нахрани.
(155/стр. 305)
Всеки един от вас, който иска да се запознае с Истината, дълго време трябва да се школува в Училището на Добродетелта. И когато неговата душа се изпълни с тази Добродетел – с Топлина, тогава може да тръгне към Северния полюс. Там ще намери Чистотата на Живота… Истината е, която внася Чистотата.
(155/стр. 305-306)
Що представлява Северният полюс? Той представлява онази Истина, с която човек може да борави. Що представлява Южният полюс? Той представлява Доброто в света… Доброто и злото живеят на Южния полюс, а Истината и лъжата живеят на Северния полюс. (124/стр. 203)
Днес двата полюса са образец на онзи ужасен егоизъм, който съществува в сърцата на хората и на всички живи същества. Ако хората решат да живеят по Бога, и двата полюса, Северният и Южният, ще се стопят и ще бъдат тропически места. Било е време, когато Северният полюс и Южният са били тропически места. Това учените хора го твърдят. (127/стр. 514)
В аналите на окултната наука са запазени и бележки, в които се споменава, че преди хиляди години Слънцето е изгрявало от запад. Сега аз няма да се спирам върху този дълъг процес защо и за какво става това, но който иска да знае самата Истина по този въпрос, нека отиде на Северния полюс и види как се движи Слънцето във вид на спирала и как слиза надолу. А като наблюдаваме Слънцето от Земята, на нас се вижда, че то изгрява от изток и залязва на запад, като обикаля Северния полюс. Северният полюс е място на Истината. (119/стр. 8)
Сега имаме 23 градуса до перпендикулярното положение на Северния полюс… Когато земната ос дойде перпендикулярно, ще има най-хубавите условия за живеене. Този перпендикуляр ще показва, че Северният полюс ще бъде свързан с Божественото Начало, с Мъдростта. Женският принцип ще бъде свързан с Любовта долу (Южния полюс). Тогава Северният полюс ще показва Божествената Мъдрост – той е емблема на Истината, понеже Истината е родена от Любовта и от Мъдростта. (112/стр. 595)
Било е време, когато оста на Земята е била перпендикулярна, и тогава онези, учените хора казват, че всичката тежест е била на Южния полюс. Но понеже Земята, като не разбира да седи на едно място – тя не обича да седи на едно място, и тя обича като жените да ходи тук-там, и тя си има свой идеал, стреми се към някого – попадне нашата Земя на едно свое заблуждение. Чака тя от черната магия да се увеличи тежестта на Северния полюс, но от тази тежест се е изменило равновесието, наклонило се е. (67/стр. 375)
И сега единият полюс на Земята е вдлъбнат, а другият е изпъкнал. Земята е малко сплескана на полюсите.
(131/стр. 209-210)
Но цялата Земя се развива по причина на полюсите, които възприемат енергиите от Слънцето. Земята се развива и се върти, всичко в нея расте. Всичко е двойно в човека. Очите са двойни, дробовете са двойни. Докато полюсите съществуват, мъжът и жената са полюси, през които се възприема Божествената енергия вътре. (43/стр. 446-447)
И съзнанието не е лошо да се раздвои, но тогава трябва да се поляризира еднакво в единия и в другия полюс. Като се раздвои съзнанието, трябва да се образува едно течение между двата полюса… Трябва да се образува едно магнетическо течение между двата полюса на съзнанието. Другото е пропукване на съзнанието. (124/стр. 58)
Дошло е времето, когато хората да изучават полюсите – Северния полюс и Южния полюс. Има един американски писател, доста учен човек, който доказва, че Раят е бил на Северния полюс. Като изпъдил Господ хората из Рая, турил снега, че никой да не може да иде. Раят е горе, на Северния полюс. Русите ходиха там, но ги изпъдиха из Рая. Те отидоха в Рая, но като влязоха, изпъдиха ги навън. Сега понеже не можаха да влязат в Рая през тези врати, отиват в Южния полюс да влязат в Рая от другата врата.
(157/стр. 120)
Според мене Раят на Земята – това са Северният и Южният полюс, защото там не е станало никакво престъпление. На Южния полюс сега живее Любовта, на Северния – Мъдростта, а на Екватора – Истината… Хората са се отклонили от пътя на Любовта и на Мъдростта, заради което са изпратени в света на Истината, т.е. на Екватора, да изправят грешките си. (108/стр. 567-568)
На физическия свят има два полюса – това е един Велик Закон… От Северния полюс има едно топло течение към Екватора. От Южния полюс пък има друго топло течение към Екватора. Тия две течения са магнетични и разнородни, затова при срещането си образуват една топлина. Животът от двата полюса се изразява в Екватора. (24/стр. 392)
И в човека има два полюса: единият полюс е главата, другият – стомахът. Човешкото сърце пък представлява екваторът, затова се казва, че животът е в сърцето. В ума си човек е студен като Северния полюс; в стомаха също е студен… В човешкото сърце обаче има нещо Добро. (24/стр. 392-393)
Южният полюс е слънчевият възел… Главата е Северният полюс. Главата е студено място, голям студ има в главата. Човек, който трябва да се занимава със своя ум, трябва да е много добре екипиран, понеже студеният ум няма никаква топлина… Много хора, които се занимават с умствен труд, стават инвалиди.
(157/стр. 120)
Защото умът не е в състояние да обича. Дойде ли до Любовта, той се оплита като муха в паяжина. Вие можете да си представите с ума различни форми, но не и да обичате… Затова вие трябва да работите върху сърцето си да го поставите на неговото място, защото днес умът е заел мястото на сърцето. А сърцето трябва да се повдигне на своята висота, да проявява чувствата си правилно.
(24/стр. 393-394)
В пътя на изправянето си човек ще се върне там, където първоначално е сгрешил. Значи, той ще отиде първо на Южния полюс – при Любовта, с нея да започне. Оттам той ще отиде в Северния полюс – при Мъдростта. (157/стр. 568)
Северният полюс е място, дето Боговете живеят. Най-възвишените Същества на Земята живеят на Северния полюс. Но за да отидете там, трябва да знаете Музикалната Дума. Ако отидете с една Музикална Дума, ще видите, че по-хубаво място от Северния полюс няма. С градини! Раят е там, на Северния полюс! (26/стр. 268)
Вие ще кажете: „Нищо не разбираме“. Защо не разбирате? Целия Северен полюс ви го давам. Но материята на Северния полюс не е в хармония с вас. Студено е и ако отидете там, той ще ви вземе всичко и нищо няма да ви даде. Той взема и не дава. Но ако отидете там и имате една Музикална Дума – като я кажете, той ще се отвори веднага и ще ви даде. Северният полюс дава, но дава на тия, които знаят да му говорят.
(26/стр. 269)
Цялата Земя е Северен полюс. Вие се утешавате и казвате: „Няма какво, всички остаряваме и всички умираме“. Това не е никакво разрешение. Тая утеха да я оставите! Истината не е там… Ако аз страдам, трябва да страдам за нещо, трябва да имам някоя придобивка.
(26/стр. 269)
Аз не поддържам напразното страдание. Във всяко страдание трябва да има придобивка и във всяка смърт трябва да има придобивка, тогава смъртта има смисъл. Писанието казва: „Минава от смърт в Живот“. Това значи: като умирам, да придобия Живот – но онова, истинското понятие Живот, или аз го наричам Музикалния Език. (26/стр. 269)
Хубаво, здравословно място е Северният полюс. Страдания има, някому са измръзнали ушите, ръцете и прочие. Но ако имате този Музикален Език, Северният полюс ще бъде Рай! Всичко там е чисто, бяло. И там ще видите Дървото на Живота. (26/стр. 268)