Неведомият порядък на сътворението
Неведомият порядък на сътворението
Духовните Ден и Нощ
Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над формите, преди да каже: „Да направим човека по Наш образ и подобие.“? А като ги даде на Адам, тоя, последният, ги предаде само за един плод… Сега ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот. Причината, че не може да го създадем, е, че нямаме първоначалните образи – двата модела, които Господ ни беше дал. (71/стр. 438-439)
Днес религията – това е наука за формите… Но опасната страна на религията е, че понеже е наука на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избавите от туй тяхно влияние сега; то е най-благотворното, което може да ви подейства.
(71/стр. 431, 433)
Същевременно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината – да я въплъти, толкоз тя е по-силна... И за да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи формите, които сме изгубили в миналото. (71/стр. 431, 440)
Но когато Истината дойде у човека, той винаги се бунтува. Когато човек не може да постигне някое свое желание, той пак се бунтува, готов е да направи големи пакости... Често чрезмерните желания са спънка в живота на човека. Те са причина за греха, а грехът разслабва човека, той докарва преждевременна старост. (65/стр. 508-509)
Най-първо вие имате първото положение на човека – това на Адама. Адам не можа да устои и излезе извън Рая. Той почна да инволюира, да слиза. После имаше втората епоха – Атлантската епоха. Адам излезе вън от Рая; Адам и Ева това спечелиха. А атлантците, които не послушаха Бога, отидоха под водата... Какво значи „под водата“? Т.е. влязоха в астралния свят, в чувствата. Някои от вас сте непослушни – из Рая навън ви изпъждат. Имате едно хубаво чувство и не го слушате – имате Атлантската епоха. (116/стр. 220)
Сега искате да знаете какво нещо е Човек. Човек е едно същество – няма никакво измерение. Той не завзема никакво място вътре в тялото. Живее в тялото, но няма никакво измерение… Човек е извън всички измерения. Той е художник, който рисува в измеренията. А той сам е извън измеренията.
(42/стр. 337-338)
Но когато гледам хората, които седят и казват сега, че са направени по образ и подобие Божие, аз се смея през глава. Защото пред мен стоят хора карикатури, на които мислите, умът и сърцето са съвсем развалени. Картината, за която казват, че имала образ и подобие Божие, е развалена – не е такава, каквато е била.
(11/стр. 14)
Само когато отидете на този Вечен Извор, където е започнал Човешкият Живот, където първоначално е било Словото – вие ще разберете тогавашната форма на Човечеството, ще разберете какви са били Човешките Синове.
(11/стр. 13-14)
Когато говорим за Словото, което в Начало е било у Бога и е било Бог, подразбираме: всички ония Същества, които имат еволюция, различна от тази на хората. Те са нещо Велико, Синове на мисълта, на разума – това са те. Това не означава, че имат формата, която ние имаме; а означава, че са Разумни Същества. И когато Христос се е въплътил на нашата Земя, Той е дошъл да проповядва това Слово в членоразделна реч. Нашата реч е превод на Словото. (11/стр. 15)
В първоначалния език – езика на Девствения Божествен Дух, най-възвишеният в Йерархията на Ангелите, Бог е дал на човека Друго Име, не като сегашното. Това станало в Съвета на Боговете под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този Съвет се занимавал със създаването на човека и определяне на Името му. Сегашното име „човек“ е крив превод. (97/стр. 221)
И тъй, Девственият Божествен Дух слизал в кръгообразна вълна през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период Девственият Божествен Дух е слязъл до умствения свят и образувал умственото, или менталното, тяло на човека. През втория период, т.е. през Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период – Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период – Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и образувал физическото тяло. (97/стр. 225)
През периодите, когато Духът слизал и се качвал, Той минавал през Духовни Ден и Нощ. През първия период, когато Божественият Дух работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек бил безгрешен. През втория период човек започнал да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период – Земния, най-ниския период на слизането, падението достигнало своя краен предел. (97/стр. 225)
Сега, според вътрешния смисъл на Христовото Учение, човек има Три Съществени Неизменни Тела и седем обвивки. В теософската литература… наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на Реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие Трите Неизменни Тела.
(97/стр. 221-222)
Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята? За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, отдето започва възлизането и обличането му в по-висши форми. През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо. Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения Ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре към Бога, ще влязат в Небето, а той ще остане долу – вън от Бога. Вратата ще се затвори пред него и той ще чуе гласа на Бога: „Не те познавам“. (97/стр. 226)
И тъй, вълната върви и вие сега именно имате най-благоприятни условия за развитие. Когато през ума ви мине една лоша мисъл, знайте, че тя иде от вашето далечно минало, не е сегашна… Лично за вас, за вашето бъдещо благо е необходимо да отхранвате онези Велики мисли, които Бог е вложил първоначално във вас чрез Светия Дух. Не отхранвайте отрицателните мисли, които Черната Ложа е посяла във вас. (97/стр. 226-227)
Когато кажем: „Дух Свети“, разбираме: съвкупност от Светли Духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях именно е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но сам по себе си той няма светлина.
(19/стр. 76)
Казвам: Духът е онази мощна сила, която регулира ума, сърцето и волята на човека. „Дух Свети“ – думата Свят означава: душата, с която човек е свързан. Апостол Павел казва: „Нито жена без мъж може, нито мъж без жена“… Защо е така? Защото мъжът представлява духът и умът, а жената – душата и сърцето.
(19/стр. 77, 78)
Христос казва: „Мъжът, т.е. духът, може да напусне жената само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи от Бога“. Само при това положение връзката между човешката душа и Бога се прекъсва и настава това, което се нарича втора смърт. Да се отдалечиш от Бога и да отидеш в света да се удоволстваш, да водиш порочен живот, това е грях, който не се прощава. (19/стр. 192-193)
Ако човек служи на плътта си, тя взема надмощие в човешкия живот. Този принцип наричаме хопити. Той руши, разединява, умъртвява. В Евангелието този принцип е наречен грях, змия. Той беше проникнал и в Рая, качил се беше на Забраненото Дърво и оттам се разговаряше с Ева. Човек е дошъл на Земята да изпълнява Божията Воля, а не да служи на низшия принцип. (19/стр. 193)
Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Лесно е умирането, но страшно е, когато дойде втората смърт. Има смисъл да умре човек, но ако се освободи от греха. Значи, има смърт за добро, с добри последствия; има и смърт с лоши последствия. Смърт, която носи лоши последствия, има разрушително влияние върху човека. Тази смърт наричаме втора смърт. За да се избавите от нея, дръжте в ума си мисълта, че Христос е във вас. (19/стр. 197)
„У нас ли е Христос?“ На това сами можете да си отговорите. Има празни и пълни къщи. Ако къщата ви е празна, Христос не е у вас… Същото се отнася и до църквите. Църква, която Христос е напуснал, остава сама – вторият, който дойде, ще бъде антихрист. Страшно е положението на човека, когото Христос е напуснал. Той е в състояние хопити, т.е. надмощие на плътта. Този човек е осъден на втора смърт. (19/стр. 197)
Мнозина се запитват защо Христос е говорил повече с притчи и символи. Целта на Христа е била да каже Истината на хората, да им посочи Правия път, без да ги обижда. Но въпреки това те не можаха да Го изтърпят и Го разпнаха. Той казваше на свещениците: „Вие държите ключовете от Небето и нито сами влизате вътре, нито другите пущате да влязат“. Така и съвременните християни се готвят за Небето, без да отговарят на името „истински християни“. (20/стр. 81)
Но сега Бог иде в света… Нов мъж и Нова жена идат в света, носители на Новата Култура. Блудният син представя старото човечество, а Възкръсналият човек, Христос, представя Новото човечество, което се създава… Новият мъж и Новата жена ще се новородят, няма да бъдат направени от пръст и от ребро. С това настава Нова Епоха, Нова Култура в света. (20/стр. 457)
Земята е жива… Още млада е тя, готви се да се жени скоро. Скоро ще се жени тя. Ще има един Син, първороден ще бъде. То е вече Новата Епоха, която ще дойде. Цялото човечество ще празнува женитбата на Земята. Тогава ще се роди един Човек. И Той ще бъде господар на Земята. (27/стр. 151)
Осъдените на разрушение
Сега вие казвате: „Ти не ни обичаш“. Ако говорите за земната обич, не ви обичам. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите Ангели, лъжете се. Няма човек на Земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. (97/стр. 233)
Душата на човека е Божественото Начало в него – никой няма право да я подчинява. Пазете Свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство. (19/стр. 77)
Всичко, каквото Христос е говорил някога, е останало неразбрано. Днес и вие не разбирате много неща от това, което ви говоря. Но в бъдеще ще го разберете. Важно е за вас това, което сега сте разбрали, да събуди съзнанието ви... Всеки, който не събужда съзнанието, а го приспива, той е крадец и разбойник.
(65/стр. 500)
А когато човек дойде до онова просветление на съзнанието си да разбере що е душа и що е дух, той ще намери и своя Учител, който ще го събуди. Този момент – събуждането на ученика от Учителя – представлява същевременно вътрешно мистично разбиране на нещата. (65/стр. 511)
Сега аз говоря за Любовта не по вашето гледище. Аз говоря за Любовта като един Велик подтик в Природата, който ражда Вселени, създава Вселени. Туй, което създава, е Любовта. Когато започне да се строи една Вселена, тогава се създават другите работи. Най-първо се създава материалният свят – не са създадени първо хората, материята е създадена първо. После са родени другите неща. (110/стр. 96)
Казвам: Не е лесна работа да се създаде човек. За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст. Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал Дихание на Живот. Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста. После пък взел бяла пръст – това са ребрата на човека, от които направил жената. (107/стр. 476)
Бог направи Адама от червена пръст, но Той взе тази пръст от животните – те създадоха, те направиха червената пръст. Бог направи Адама от най-ранната пръст, която животните направиха, а после създаде Ева от най-фината материя на Адама. (44/стр. 408)
Но Ева се изкуси, яде от плода на Забраненото Дърво, а след това даде от него и на Адама. И двамата попаднаха под закона на привличането и сгрешиха… В този закон няма свобода – това е страшното в привличането. Има смисъл да се привлече човек от нещо, но ако запази свободата си. (52/стр. 374)
Като Адам и Ева се задомиха, трябваше да излязат вън от Рая и родиха тогава две мъжки деца. Те нямаха синове и дъщери, но родиха само момчета, с което дадоха преимущество на мъжкия принцип, и по този начин изопачиха нещата, спънаха човешкото. Това се дължи на една грандиозна идея в първия човек да бъде като Бога. Значи, първите хора нямаха доверие на онова, което Бог им даде, те искаха да станат като Него – но те станаха като Бога външно… И сега аз ви казвам, че трябва да излезете от този порядък на нещата, но не ви казвам, че трябва да напуснете живота. Вие трябва да дойдете до същото състояние, до което аз съм дошъл. (44/стр. 409)
Ной имаше трима синове – Сим, Хам и Яфет. Числото 3 е число на човешкото достойнство. Семитите (потомците на Сим) в себе си носят смъртта – туй е числото 2. Яфетистите носят импулса, страстите, амбициите. Хамовите хора са само, които изпълняват. Хамовите хора карат света сега. (113/стр. 248)
Къде е мястото на семитската раса в човека?... В сърцето. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи, семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето. (112/стр. 491)
Сега, ако вървим по Великия Божи Закон, няма да имаме противоречия. Ние сме числото 2, Бог е Единица. Но ако нашата воля влиза в стълкновение с Божията Воля, нашият ум влиза в стълкновение с Божия Ум, нашето сърце влиза в стълкновение с Божието Сърце и тялото ни влиза в стълкновение с Тялото на Природата – тогава как ще вървим?
(142/стр. 106)
Син Божи е човек – здрав физически, душевно и умствено, и той не умира. Така го определям (Новия човек, числото 3).
(20/стр. 295)
Числото 3 съдържа резултатите на числата 2 плюс 1, а не самите числа 2 и 1.
(164/стр. 133)
Плюсът е Лъчът, който иде от Божествения свят. Плюсът е Светлина, която прониква във всичко и се изявява като вътрешна сила. (49/стр. 426)
Някои питат: „Защо живеем?“. За да схванете онзи Реален Лъч на Живота и да минете от едно състояние в друго.
(61/стр. 226)
Числото 3 е един Велик Закон за проявяване на Божията Любов. Щом твоята мисъл и твоите чувства се съединят с Бога, те дават така наречената еволюция, развитие, проявяване, въздигане, усъвършенстване, разширяване на човешката душа. По пътя на това развитие човек трябва да разбере, да познае себе си.
(34/стр. 174-175)
„Всяко дърво се познава по плода си.“ Думата дърво произлиза от един стар корен… Коренът на думата дърво произлиза от думата дева; в английския език произлиза от думата terra – tree, в гръцки – от числото 3. Тера значи земя, а земята означава живот. (61/стр. 145)
Казва Христос: „Кротките ще наследят Земята“. Земята в този смисъл подразбира: всички условия, при които человекът се развива. Буквата З означава числото, което не признава никакви закони. Думата „зло“, както се пише на български с три букви, значи, че не се подчинява на никакви закони. Това е злото. Следователно всички сили, които не се подчиняват на никакви закони, наричаме ги „хаос“ в живота. Викнете, разгневите се и казвате: „Станал съм нервен“. Аз казвам: Ти си станал зъл, живееш без закон, не можеш да контролираш силите, които са вътре в тебе. (20/стр. 741)
Срещу числото 3 никой не може да рита – цялата Земя се е подчинила на Божественото Начало, колко повече хората трябва да Му се подчинят.
(81/стр. 133)
Всички съвременни философски системи започват все от хаоса – те искат да докажат, че някога в пространството съществувал хаос, безпорядък, и от този безпорядък е произлязъл порядъка… В това нещо няма никаква философия. Пилето е излязло от самия порядък на яйцето. В този видим, най-голям безпорядък, или хаос, както го наричат, седи най-големия порядък. (61/стр. 56-57)
Съвременните учени хора обясняват създаването на цялата Вселена от един малък атом. На един атом му дошло на ума да се пръсне и като се пръснал, запалил всички останали атоми. Така станала една голяма анархия в света. И в тази анархия от Първото Вещество, което било Единното, се образувала Вселената – то се разпръснало навсякъде. Така се създали играчки на хората да си живеят и да се забавляват в тях. Това учените наричат „светове“. Учените създават по това много теории. (107/стр. 54-55)
Сега мислите ли, че това е произволно? Мислите ли, че Господ, Който е създал света, Той ще остави в Неговото Царство да има анархия? Не! (125/стр. 159)
Аз не защитавам идеята, но казвам в Името на Истината: Човек, който опорочава Истината, той създава в себе си цяла анархия. (120/стр. 48-49)
Ние мислим, че сме господари в света, че можем да правим каквото искаме. То е голяма анархия. Туй е на Господа. Ти ще внимаваш – има ред и порядък.
(132/стр. 231)
Резултатът от греховете съсипва, разрушава човека. Краят на всеки грях е разрушение. И ако човек не се опомни, не се осъзнае, ще изчезне от Битието. Така е писано в Божествената Книга.
(140/стр. 26)
Краят на човешкия грях води към заличаване на човека от Великата Книга на Живота. Злото ще остане, но ще заличи, ще погълне човека… Капиталът ти, даден от Бога, ще стане достояние на дявола, а ти ще станеш негов роб. (140/стр. 26)
Духът е в голямо мъчение във Вечния Огън. Духът няма такива страдания, каквито ние мислим. За пример такъв един Дух като Луцифер… – той болка не чувства, но чувства една такава омраза, с която иска всичко, каквото е създадено, да го разруши, да унищожи целия свят. Туй е мъчение. Понеже не може да го направи, той се мъчи. Защо се мъчи? Защото не може да разруши света.
(165/стр. 32-33)
Сега именно ние не знаем защо се е зародило туй желание у Луцифер да разруши света… Този Дух на разрушение – за нищо не му е жалко. Той, като разруши всичко, усеща приятност, че е направил нещо. Казва: „Аз съм господар на туй положение. Значи, ако аз позволя, нещата ще съществуват. Ако аз не позволя, няма да съществуват. Да ме познаят, че аз съм господар, а не те“. (165/стр. 33-34)
Сега светът е изложен на разрушение. Казано е в Битието: „И разкая се Бог, че е създал човека“. Какво ни очаква тогава? Да разруши Бог света така, както го е създал. Сегашният свят ще бъде разрушен, нищо няма да остане от него. Под тази мисъл разбирам, че няма да остане лош човек на Земята. Злото и лошите хора ще изчезнат, няма да остане спомен от тях. (140/стр. 264)
В този момент, когато Денят Господен дойде, за едни ще създаде Ден, а за други – Нощ. Денят Господен, който носи Божествения Живот в света, ще разедини грешните от праведните. Грешните са паразити на гърба на праведните. И понеже тези паразити не знаят да работят, като слязат от гърба на праведните, очаква ги смърт. (1/стр. 42)
За да се изчисти, Земята ще гори най-малко сто години и пак няма да изгори. Божественият огън ще започне от повърхността и постепенно ще минава все по-надолу. След този огън Земята ще се отопли добре и върху нея ще се създаде отлична култура. Отде ще дойде тази топлина? От вътрешността на Земята, от центъра. Новият огън ще завари стария, който и досега още гори; той е останал от Атлантската раса. На Земята има още и Лемурийски огън, както и огън от Полярната епоха. (1/стр. 40)
Новият, последният огън ще се яви като вълна. Полярният огън не е достигнал още до центъра на Земята. Когато и този огън достигне центъра на Земята – вълните от четирите огъня (новия, атлантския, лемурийския и полярния) ще се съединят в този център и тогава нашата Земя ще изпее своята песен. Това означава, че тя е дошла вече до своята старческа възраст, вследствие на което животът ще се пренесе другаде някъде. Засега този огън не е достигнал още до центъра на Земята; хиляди години има още, докато той стигне до този център.
(1/стр. 40)
Съвременният човек е станал човек, след като е минал едно голямо страдание. Ние имаме да минем още едно голямо страдание. Когато видите туй, голямото страдание, няма да остане частица да не трепери; и космите ви, и веждите ви – всичко ще се разтрепери. И като ви се говори за това страдание, казвате: „Дано Господ, каквото говори, на тебе да го каже. Ние още веднъж не искаме да слушаме Божия Глас“. (41/стр. 85)
От сегашната култура, от всичко това, което виждате, ще стане такъв хардхаус, че нищо няма да остане. Това е краят на нещо, което ще видите. След като видите всичко това, ще кажете: „Какъв смисъл има животът?“. След това ще дойде Новата фаза – зад разрушението каквото седи. (41/стр. 85)
Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света… Разпали в сърцата ни Искрата, която Си вложил в нас! (168/стр. 51)
Първородният грях
Сега, когато говорим за Боговете, ние не разбираме същества, създадени от човешката фантазия, но ония Светли и Възвишени Души, дошли на Земята между хората да ги научат на неща, които те не знаят. След грехопадението Боговете напуснали Земята и оставили царете вместо тях… Сега отново ще дойдат Боговете. Това значи, че се е завъртяло Колелото на Живота. Казано е в Писанието, че когато земната тръба започне да тръби, всичките земни царства ще станат Царства на Господа Бога нашего. (52/стр. 313)
Под Богове не разбирам Единния Бог, но Висшите Чинове от Ангелската Йерархия. Но днес думата Бог е обезсолена, защото с това Име се наричат и същества, които не са Богове, но които заблуждават хората. В тях няма нищо Божествено. Освободете се от това криво понятие за Бога… С изопачаването на това понятие хората са изопачили и своя ум. (97/стр. 222)
Мнозина гледат на Бога като на Същество, което се мени по няколко пъти на ден като човека. Така мислят и някои от западните окултисти. Това не е за упрек. То се дължи на борбата между Двете Ложи – Бялата и Черната, които съществуват в света. Те са разделили човечеството на два противоположни лагера… Тези две влияния раздвояват човешките умове. (97/стр. 222)
Противоречията на живота произтичат от закона на възпитанието. Има нещо внесено от миналите векове – цели системи, които са се заблудили. Цялото човечество върви в крив път. Хората са влезли в задънена улица… Задънената улица е неразбраната еволюция. След като дойдеш до края, какво ще правиш? Пътят, по който си дошъл, не може да тръгнеш. Значи, по крива линия ще се подвижиш. (149/стр. 195)
Изобщо човек никога не може да се върне в пътя, по който е дошъл. Никой не може да се върне назад. Ще вървиш в посока, която е точно перпендикулярна на първата. (49/стр. 530)
Перпендикулярът е движение към Благословената трапеза. (33/стр. 209)
Ако вие не сте перпендикулярни на себе си, не може да вървите в Новото пространство – не можете да излезете из рамките на законите, които управляват света. (81/стр. 76)
Като ви говоря, аз искам да ме разбирате правилно. Аз изнасям нещата в тяхната Чистота… На Земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. „Щом е така, отде дойде грехът?“ Закон е: Само Възвишените Същества грешат. Те минават за Божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от Същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. (101/стр. 272)
Има нещо в човека, което е станало преди създаването на човека. Писанието казва, че Бог е направил човека и Бог е казал, че всичко е Добро. Обаче има един ред произволен, който е влязъл в човека и от който съществуват сегашните престъпления. (67/стр. 400)
Възпитанието на човека не е нищо друго освен да се освободи той от първобитните произволи на Битието. Всичките страдания произтичат от този хаос на Битието. Това е безначалие. (149/стр. 444)
В Битието е казано: „В начало Бог създаде Небето и Земята. И Земята беше неустроена и пуста“. Който е писал историята на Земята, не е искал да каже Цялата Истина и премълчал. Земята е устроена според нас – каквито сме ние, такава е и тя. (101/стр. 273)
Ако искате да знаете защо е създадена Земята, ще ви кажа, че Земята е създадена за човека. Вън от човека Земята няма никакъв смисъл. И наистина преди човека Земята не е съществувала – тя е съществувала и тогава, но не в това състояние, в което я виждаме днес.
(1/стр. 194-195)
Бог рече: „Да направим человека, който да владее над рибите, които живеят във водата, над птиците, които живеят във въздуха и над животните, които живеят на твърдата почва“. Значи, Бог определи три елемента, които човек може да владее. При това създаване на човека не се казва, че той може да владее светлината и огъня. Само първите три елемента се дадоха на човека да ги владее. Рибите представят първобитното състояние на човека, в което не е съществувал почти никакъв морал. От рибите не е останала никаква книжнина, никаква култура. За тях може да се каже, че са били някакво разбойническо царство. Между тях съществува пълно разрушение. (1/стр. 195)
Но никога човечеството не е било така разрушително, както сега. Нито миналата история, нито предисторическата култура не помни такова време, когато човек да е дохождал до такова голямо разрушение… Вий не сте виждали до каква степен е дошло съвременното разрушение. Не само в това отношение (на войната) е стигнало разрушението, но и в друго отношение – никога досега в света не са се писали такива книги, как-
вито сега се пишат; тези книги не са основани на нещо положително.
(107/стр. 593-594)
Сега охтичавият човек (този, с белодробната туберкулоза) е толкова отмъстителен, че когато умира, иска заедно с него да умре целият свят. Това се дължи на астралните микроби, които влизат в него. Те искат да унищожат всичко около себе си и са крайни егоисти… Тези астрални микроби са създадени още от грехопадението на човека и не умират. Щом попаднат в човешкия организъм, отиват най-напред в човешкия мозък, после в дробовете му, после разстройват храносмилателната система, докато изцяло разстроят тялото му. (62/стр. 406-407)
Някога, в далечното минало, човечеството е паднало в тъмната зона, в която се намира и до днес. Само Божественият Дух е в сила да го извади оттам… Това слизане на човечеството в тъмната област се дължи на грехопадението, вследствие на което човек се е озверил. В естеството на човека има нещо низше, нещо животинско, зверско, вследствие на което той може да извърши най-страшните престъпления. И наистина няма същество в света по-страшно от човека, който може да извърши такива ужасни престъпления! Едновременно с това, няма друго същество на Земята, което може да извърши такива добрини, каквито човек върши.
(58/стр. 186-187)
И тъй, лошите животни не са нищо друго освен злото, което е изопачило човека. Добрите животни пък са израз на доброто, което човек носи в себе си. Добрите и лоши животни заедно представят складове с богатства, които човек е придобил, както в миналото, така и в настоящето. Тези богатства се пазят като светиня. Един ден всички животни, като представители на тези богатства, ще се явят пред човека, както едно време се явиха пред Адам, да им даде имена.
(100/стр. 357-358)
Някога първите животни са заемали мястото на човека, а човек е бил още по-високо. След грехопадението човек заел мястото на животните, а те слезли по-долу от него. Във всички животни са затворени човешки души, изостанали в развитието си. Когато човек се издигне на стъпалото, до което е бил, и животните ще се издигнат, а с тях заедно и затворените човешки души. (163/стр. 417)
Едно време, преди грехопадението, животните говореха както сегашните хора – толкоз умни бяха, такъв красноречив език имаха. Когато човек съгреши, животните паднаха. Нашият език сега е чист животински. Този език, на който говорим, той е животински език. Ние дойдохме до езика на животните, който са говорили; а те слязоха надолу, в тях останаха много малко думи. (38/стр. 276)
А предназначението на човека е съвсем друго: той е създаден, за да управлява всички същества, да регулира атмосферата, да регулира всички други елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар, а може да стане такъв само когато разбира туй, което Бог е вложил в него. (17/стр. 167)
Страшно разрушение е съществувало някога в света. И най-после човек със своята мисъл се явил в света да тури ред и порядък на нещата. Когато човекът се явил в Рая, чрез мисълта си той е внесъл мир и спокойствие по цялата Земя. Затова именно е дошъл човек в света. Обаче след грехопадението пак настава това разрушение между хората, както и между народите. (102/стр. 123)
Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението. Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям. Аз не искам да се калям. (57/стр. 435)
Хората се интересуват от своето минало, искат да знаят нещо от него, но те сами трябва да го разгадаят. Защо? Защото малко е доброто в миналото на човечеството. От 8000 години насам човечеството не е направило голям скок. В живота на човека до грехопадението има хубави неща, но след грехопадението няма нищо особено. (2/стр. 178)
Но ние можем да се борим със злото в света, можем да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, който може да прави грехове, той може да стане и да победи. (6/стр. 287)
Грехопадането в света не е нищо друго освен един полухипноз, но... човек може да се разхипнотизира. В процеса на разхипнотизирането имаме събуждане. Събуждането на човека е разхипнотизирване. (25/стр. 703)
Човек е мощен, грехът не може да го унищожи. 8000 години му взема, докато се съвземе. Ние започнахме да се борим с греха. Най-първо грехът ни измъчва, но сега се научихме да даваме отпор на дявола. 8000 години вие сте се борили с дявола; борите се и той ви е гътнал. Но сега има хора – като хванат дявола, гътнат го те. (158/стр. 173)
Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие“. Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него. Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата. Трябва да се освободите съвършено от това състояние. (144/стр. 226-227)
Аз съм още от времето на Адама и още не съм разбрал Християнството. Аз от времето на Адама уча Християнството и едва започвам да го разбирам… Едва поназъртам какво нещо е Любовта Божия. Като погледна тази Светлина, едва разбирам Божията Любов – защо Бог допусна грехопадението, защо Адам сгреши, защо Ева сгреши. (158/стр. 172)
Казано е в Писанието, че Господ се разкаял за създаването на човека. Обаче това е човешко схващане. Бог е Любов, която не се изменя, вследствие на което Той никога не е променил отношенията Си към човека. Каквото и да е направил и каквото да прави човек, Бог всякога се отнася към него с Любов. (100/стр. 103)
Когато хората мислят, че Бог се гневи, всъщност те се гневят. Като грешат, те се гневят на себе си за собствените си погрешки. Погрешките на хората се дължат на техните желания. Желанията им са техни деца. Не постъпват ли по същия начин и децата със своите родители? Като не могат да задоволят желанията си, те питат родителите си: „Защо ни родихте?“. (100/стр. 103)
В живота само едно нещо е забранено. Следователно ще желаете само онова, което не е забранено. Значи, само едно нещо има, което е забранено. Щом го пожелаеш, ще станеш бременен. Щом станеш бременен, никой вече не може да ти помогне. Знаете ли какво нещо е бременността? Тя представя една връзка, в която никой не може да ти помогне, освен Бог. Този въпрос никое друго същество не може да го реши, освен Бог.
(44/стр. 474)
Първородният грях в какво седи? То е само едно просто желание. Този първороден грях произтича само от една много малка причина. Навсякъде може да ходиш, но в Природата има едно Дърво на Познанието на доброто и злото. Само като погледнеш плода му и го откъснеш, близнеш от него и вече се заразиш. Оттам насетне векове минават, не може да се освободиш от този, първородния грях. (137/стр. 32)
Единственото мощно лекарство за този първороден грях е Любовта, която излиза от Бога. (137/стр. 34)
Докато не възстановим Първата Любов към Бога, ние не можем да обичаме другите. Адам, когато беше създаден, към кого имаше Любов?... Адам, като видя Бога, той не почувства Любов към Бога; той каза: „Високо Същество е, Знание има. Такива работи знае“. Адам беше доволен, че е самичък, и тогава Ева се създаде. Тя изучаваше не Любовта към Бога, но Любовта към ближния; Адам беше нейният ближен. И имаме втория закон – Любов към ближния. И този закон стана причина за грехопадението.
(85/стр. 22-23)
Погрешката, която Ева направи, до днес е в сърцето на всичките жени. И погрешката, която Адам направи, е в сърцето на всичките мъже. Но хубавата страна на Адам ето къде седи. Аз считам: Адам съзнателно искаше да излезе из Рая. Где е неговото благородство? Като съгреши неговата другарка, Адам знаеше, че нея ще я изпъдят... И той каза: „В Рая да остана без нея не става. Ще ида с нея, да става каквото ще. Понеже тя направи погрешка, и аз ще направя същата погрешка. Нека идем отвън, нека научим урока си. Ще се учим да слугуваме на Господа“. Адам се пожертва. И мантията си пожертва, оголя. И никога не каза на Ева защо те оголяха. Казва: „Такава е Волята Божия!“. Показа, че може да се жертва. (113/стр. 101-102)
Адам беше доблестен. Той казваше за Ева: „Добра или лоша, аз я изисках от Господа и затова не я напущам. Аз ще отида с нея и каквато е нейната съдба, такава ще бъде и моята. Аз съм готов да споделя с нея съдбата си“. В който ден Адам беше готов да се пожертва за жена си, в този ден Господ каза: „Понеже ти се пожертва за жена си, и Аз ще се пожертвам за тебе и за нея“. (127/стр. 262-263)