Създадените по образ и подобие
Създадените по образ и подобие
Обикна Бог човека и го направи
Боговете – това е външната страна на Бога. Бог се проявява чрез Боговете. Те са органи, носители, чрез които се проявява онази Велика Сила в света… Думата Бог означава: Същество, което е силно да направи много работи. (96/стр. 539-540)
Боговете вървят по определените Божии Пътища и са носители на Божиите Мисли. Затова те са Богове. Значи, техният живот е в пълно единение, в пълна хармония с Бога. (96/стр. 543)
Боговете имат органи, чрез които се проявява Бог. Те са най-различни Същества, които съществуват, и някои ги кръщават с други имена. (96/стр. 540)
„Аз рекох: вие сте Богове.“ Аз не говоря за съвременните хора. Ще разтълкувам: във всеки едного живее по едно Божество. И ако човек го слуша, той може да стане едно с него, да се обедини с него. (96/стр. 545)
Във всеки един човек има една благородна заложба да бъде Син Божи. Да бъде Син Божи, това е най-разумното, което човек може да постигне… Това е целта и смисълът, към който всеки трябва да се стреми. (96/стр. 558)
Зад човека нищо друго не съществува. Човек е последното, в което Животът се изразява. Сам по себе си Животът се изразява във формата на Разумния човек.
(127/стр. 263)
Има един Разумен човек, който не е нито мъж, нито жена… Има един Идеален свят, дето хората живеят Божествен живот. Аз го наричам свят на Боговете или свят на светиите, или свят на адептите, свят на избраните, или място на избраните. Има един Образцов свят. (96/стр. 538, 565)
Ние имаме претенции да мислим, че сме най-висшите същества на Земята, но истината е, че има далеч по-развити и възвишени Същества, за които и хабер нямаме. Но ние не сме нещо отделно от тях, а сме Едно Цяло. Целокупното Човечество е било от преди времето на Адам, преди да е съгрешило. (102/стр. 287)
Онзи човек, за когото се казва, че е направен по образ и подобие на Бога, е Божественият човек, който живее на Небето. В него живеят едновременно и мъжът, и жената в пълна хармония и единство... Той знае каква е Волята на неговия Създател и точно я изпълнява. Неговата мисъл е насочена към това: всеки момент да изпълнява Волята на своя Отец. (101/стр. 27-28)
По образ и подобие Бог е направил ония Същества, които сега Му служат в цялата Вселена, изпълняват Волята Му, а не нас, дребните хора. (83/стр. 159)
Казва се, че Бог направи човека по образ и подобие Свое. След туй направи още един човек от кал. Следователно има човеци, които са направени по образ и подобие Божие, и други, които са направени от кал, мязат на кал; те имат жива душа и са смесени. Едните ги наричат Синове Божии, а другите ги наричат дъщери човешки. Казват, че тия Синове Божии се влюбили в дъщерите на човечеството. Мит е това. Хубаво е да имате едно схващане – да разбирате какво се крие в един мит. (102/стр. 287-288)
Има едно предание, че след грехопадането Бог изпратил един милион Ангели да помагат на хората. Като слезли на Земята, и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили и си народили деца. Онези Ангели, които се оженили – наплодили се, размножили се и останали на Земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помага на падналите Ангели, които някога дошли на Земята да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е предание. Аз не искам да вярвате в това предание. Аз не съм за сляпата вяра. (44/стр. 474)
Аз, ако бих писал Библията, не бих писал тъй: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. Аз щях да пиша тъй: „Обикна Бог човека и го направи по образ и подобие Свое“. Обичта е подтик, за да го направи… Ти не може да направиш някого по образ и подобие, ако не го обичаш. После и Любовта навсякъде работи. (110/стр. 96)
От нашето гледище, понеже Бог направил всички, Той обича всички. Следователно Обичта Му е съобразена със степента на развитието. Любовта Му е еднаква. Обичта Му е различна. Бог обича различно. Онези, които сме приели малко, малко знание имаме. Но Бог в Себе Си не прави различие на душите. Всичките души, които са излезли от Него, имат еднакво предназначение, еднакво ги благословил, еднакво може да достигнат до степента, която Той определил. (48/стр. 126-127)
В Природата съществуват два Принципа. Този, Първият Принцип, който създаде света, той е мъжкият принцип. Вторият Принцип е, който съгради света и го устрои. Той е женският принцип в света. В света ние говорим за Любовта. Но Любовта не е Първият Принцип в света. Първият Принцип – това е Мъдростта, това е Знанието, което е създало света. (112/стр. 404)
И рече Бог: „Да направим человека по образу Нашему и по подобию Нашему“. От този стих се вижда, че до това време човек е съществувал някъде, но не е бил направен по образ и подобие Божие. Защо Бог е извикал човека отнякъде и отново го е създал, съвременната философия, както и окултната, не дава положителен отговор. И да се обясни по някакъв начин този въпрос, той все пак ще остане неразбран. (1/стр. 198)
Любовта е, която ни е въздигнала... Любовта казва: „Да направим човека“. Любовта като проговори, Бог тогава направи човека. Ако Любовта не беше проговорила, човек и досега щеше да бъде в онова положение в материята.
(83/стр. 244)
Когато се създаваше светът, Христос каза на Господа да тури човека в Рая: „От него ще излезе нещо“. Препоръча го. Направи го по образ и подобие на Бога, доверие имаше в човека. А Адам мислеше, че Господ има доверие в него.
(88/стр. 112)
Христос даде голямо доверие към хората – Той вярваше, че ще излезе нещо от тях. Когато човек се е създавал, казва се: „Да създадем човека по образ и подобие Божие“; казва се, че е гарантирано за него, защото ще излезе нещо от този човек. (127/стр. 253-254)
Но Адам не беше доволен от себе си. Той не разбра какво се крие в неговата душа… Той казва: „Горните Същества са много учени, трябва да ги слушам, да им се подчинявам“. В Адама се криеше една черта на гордост, мислеше: „А като имам една жена, тя ще ме слуша. Каквото кажа, всичко ще прави“. Така си мислеше Адам, но скри това нещо от себе си.
(127/стр. 254)
И Христос стана поръчител на първия човек. Той пожела да направи Бог човека по образ и подобие Свое, заради което и на времето си е плащал, но и досега още плаща. (52/стр. 293)
Сега пита Христос: „Защо Ме наричате благ? Благ е само Един – Бог“. Благ е само Бог, Който живее в нашата душа. Вие търсите Благия Бог в света, а Той живее в душите на хората. (42/стр. 96)
Докато Любовта не започне да извира от душата на човека, светът няма да се оправи. И ако хората са нещастни, причината за това е, че те търсят своето щастие някъде в ума си, в сърцето си или в тялото си. Центърът на Любовта е вашата душа. (42/стр. 97)
Душата прониква целия Космос. Същевременно тя е и извън Космоса. Душата представя Великото Божественото Начало, за което се казва в Писанието, че Бог е направил човека по образ и подобие Свое. Тя е Великото в света, което не може да се описва. Душата е повече от всичко. (42/стр. 96)
Душата съдържа възможности повече от постиженията на един Ангел. Душата съдържа повече възможности в себе си, отколкото едно Божество в себе си. Така седи този въпрос. То са ония, несметните възможности, които Бог е вложил в душата, понеже тя е изражение на Самия Него. (143/стр. 119)
За всичко онова, което Бог е вложил дълбоко в човешката душа, Христос казва: „Никой не е в състояние да измени нещо от Първичния План, който Бог е предвидил за всяка душа“. Защо? Понеже няма по-могъщ и по-мъдър от Него.
(30/стр. 78)
Както едно време Бог е казал да бъде светлина и станало светлина, така сега Бог казва да дойде Любовта в света и тя ще дойде. Нека душите ви да бъдат залог. Вашата душа е залог, нея Бог я е вложил във вас. (110/стр. 241-242)
Втори път Бог ще слезе на Земята
Има Една Ева, която не е направена от ребрата на Адама – направи ги Бог мъжки и женски пол по образ и подобие Свое; никакво ребро няма… Значи, има един Адам, направен от пръст, и Ева, направена от ребра, а има и други, направени по образ и подобие на Бога. Човек по Любов и по Мъдрост прилича на Бога.
(111/стр. 148-149)
За първия Адам се казва: „Направи го по образ и подобие Свое, мъжки и женски пол“. В първото създаване и двамата ги направи. Във второто създаване мъжът е направен, но за жената нищо не е казано. Жената тогава не беше, тогава тя беше дете. Не говоря за Ева, тя отпосле стана жена – тя не беше подготвена за жена, тя едва сега е Ева. Като се яви в Новото човечество, Ева ще издържи изпита си. (111/стр. 99)
И че Ева родила, не зная какво да кажа. Ние сме онази Ева, която ги роди вън от Рая – единият брат уби другия брат… А Новата Ева, която иде в света, трябва да изяви роденото от Бога. Казва се в християнството: „Да се родят“.
(111/стр. 99)
Трябва да дойде Една Ева в света… Тази, Първата Ева, която Бог създаде по образ и подобие, тя слиза сега на Земята. Първият Човек, когото Бог създаде, и той слиза сега на Земята. Дето се казва: „Второто Пришествие, Възкресението“. Туй Възкресение ще бъде Новото раждане, в което хората ще се родят по Нов начин. (111/стр. 99)
Защото сегашният човек е направен, не е още роден. За да дойде до Истинския образ, човек трябва да се роди от Бога. (97/стр. 170)
Роденото от Бога – то е Божественият човек, направен по образ и подобие на Бога. (82/стр. 293)
Неорганизираният свят е създаден от Бога, но не е още Божествен свят. Човек е създаден от Бога, той е направен по образ и подобие, но човек не е още така Божествен, както Бог се явява. Тепърва се създава човек. (113/стр. 221)
Роден от Бога и създаден от Бога са две различни Идеи. Създаден от Бога – но има още дълго време работа.
(142/стр. 18)
Създаването е един процес, а пък раждането е един вътрешен процес. Аз говоря това за всинца от вас, които сте просветени, не говоря за обикновените ученици… Като се роди Истината в тебе, като излезе от твоята душа и върви пред тебе, ти ще влезнеш в Рая. (5/стр. 395-396)
Само Истината ще отвори царските врати на Рая, за да влезеш. И тази Истина трябва да се роди от вашата душа.
(5/стр. 396)
Бъдещият човек е Малкото Същество на Истината. Вътре в Битието човек не е още Дух. Защото се казва в Писанието: „Ще изпратя Духа Си и ще оживеят“.
(72/стр. 279)
„Не сме ли чеда Божии?“ Чудно нещо, чеда Божии! Бог е Вечен и Безсмъртен, а вие, чедата Божии – смъртни. Как е възможно Безсмъртният да роди смъртен? Да мислиш, че си чедо Божие, то е по отношение на твоя дух. Но този дух трябва да се събуди. (117/стр. 42)
Писанието казва: „Създаде Бог човека“, а пък за Напредналия човек Писанието казва: „Роден е от Бога“… Родените от Бога, те са Синове Божи. За създадените още не може да се каже, че са Синове Божи. (57/стр. 424 )
Всичко се заключава в това да бъдем Синове Божи. Под думата Човек, или Син на Отца, се разбира само онзи, който има в себе си развито Свръхсъзнание… Свръхсъзнанието е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. (44/стр. 392, 394)
Всеки човек, у когото трябва да се развие Свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. И Христос, Който дойде до Свръхсъзнанието, до Космическото съзнание, в последния ден трябваше да умре. (44/стр. 394)
Христос трябваше да бъде разпнат на кръста и третият ден да възкръсне. След това в Него функционираше в пълен размер Космическото съзнание – римската империя не можеше вече да Му заповядва и еврейските равини и учители не можеха вече да Му се налагат. Той се явяваше, където искаше, и свободен беше. Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в Свръхсъзнанието, в което действа Божественото Начало.
(44/стр. 394)
Обаче, който е развил в себе си Космическото съзнание, той е Разумен човек. Той знае какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето Космическо съзнание. (36/стр. 662)
Когато Космическото съзнание е пробудено, човек може да напуща тялото си и да обикаля цялата Земя – да влиза във вътрешността да види от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на Слънцето. Много неща знае този човек, но нищо не съобщава за тях. (36/стр. 661-662)
Щом си едно с Бога, ти си в хармония с Цялото Битие вече. Но това, последното състояние вие не сте опитали, то е най-трудното – някои го наричат Космическо съзнание. (68/стр. 65)
Сега не само съзнанието на хората трябва да се измени, но и материята, от която са направени телата им. Ново съзнание, Ново тяло е нужно на човека. Първобитният човек е бил като животното, обрасъл с косми. Бог простря ръката си върху него, космите му паднаха, и той стана човек. И нарече го Бог Адам.
(167/стр. 8)
И Първият Адам едно време беше някъде, и Господ го взе и каза: „Да направим човека по образ и подобие Свое“. А кой беше образът и подобието на Бога? Бог вложи закона на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина в човека. (37/стр. 25)
Защо иде нощта в живота? За да разберем Божествения Живот на Земята… Нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта, Истината. (63/стр. 471)
Що е нощта? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога. Хората мислят, че като дойде Бог, ще бъде ясно и светло. Казано е в Писанието, че когато Бог дойде на Земята, ще се явят големи бури и ветрове, ще станат големи наводнения и земетресения, цялата земя ще се разтърси. Частиците на Земята, които от хиляди години не са виждали Бога, ще се разиграят. (63/стр. 471-472)
Пръв път Бог е слязъл на Земята, когато е създал човека по образ и подобие Свое. Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на Земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа. (58/стр. 274)
Щом слезе на Земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стоплят и моментално ще се създаде Нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава Любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. (58/стр. 275)
Когато всичките души са обединени в Любовта, тогава няма да има никакво противоречие в света – няма да има Бели и Черни, но всички ще бъдат само Бели. (48/стр. 214)
Но злото не е изключено в Божествения свят. Вие се чудите как е възможно злото да съществува и в Божествения свят – там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват.
(42/стр. 584)
Истината е само за Съвършените
Писанието казва: „Роденото от Духа, дух е. Роденото от плътта, плът е“. Създаденият човек по дух, т.е. Истинският човек, още не се проявява. Засега както живее човек, в него се проявява животното човек. (67/стр. 63)
Докато Божествената Душа и Божественият Дух не дойдат у човека, той се намира в положението на животно, в мрак и тъмнина. (153/стр. 81)
Казал е Бог: „Да направим човека по образ и подобие Свое“. И каквото е казал, това е станало. „По образ и подобие“ – разбирам по ум и по сърце. Наистина по ум и по сърце човек е направен точно като Бога. (122/стр. 129-130)
Но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на Своя Ум, създаде го по образ и подобие на Своето Сърце, но не го създаде по образ и подобие на Своята Воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат на това, че те искат да бъдат и по воля като Бога. (87/стр. 52)
Сега има една лъжлива теза, казват: „По естество човек е лош“. Не, по проявление човек е лош… Щом човек е направен по образ и подобие, той е добър. Тогава трябва да търсим де седи злото. В проявлението на неговата воля. Във волята на човека седи злото. (42/стр. 544)
Някои от съвременните философи казват, че в Първичния живот не е съществувала никаква мисъл, но мисълта сега се проявява. Те казват още, че в Първичния живот не е съществувала никаква светлина, но светлината сега се проявява. Според мене това е точно обратно: и мисълта, и светлината са съществували в Първичния живот. Светлината, както и мисълта са съществували през цялата Вечност, а тъмнината и безсмислието, т.е. отсъствието на мисълта, се проявили отпосле. (1/стр. 196)
Новият човек, който сега се създава, аз наричам Човек на Светлината. Вие живеете в Епоха, когато Новият Адам се създава, и всички ще Го видите. Той иде вече в света!... Когато дойде Новият човек, Новият Адам, Син Человечески, тогава всички хора ще минат през Него и ще станат като Него. (1/стр. 205)
Има Сила в света, която възкресява хората. Аз наричам тази Сила с едно източно име Лемру (Божествената Любов). Тази Сила съдържа Първичния Закон, чрез който Бог е създал цялото човечество. В този Първичен Закон съществуват известни условия, при които животът може правилно да се развива. При тези условия само най-разумни Същества взимат участие в развитието на човека. Човек не може да стане разумен, велик и гениален, ако не е свързан с тези Разумни Същества. Това представлява Вътрешна връзка на Живота. (30/стр. 192-193)
Непременно човешкият ум трябва да се роди изново и човешкото сърце трябва да се роди изново. Понеже човек е вече роден веднъж – първото раждане е, когато Бог е направил човека от елементите на Земята и в него е вдъхнал, и той станал жива душа. Това е първото раждане, с туй се отличава човек от животните. Второто раждане е, за което Христос говори – то е от вода и Дух, то е вече възраждането на човешкия ум. Туй, което вече се проповядва, Възкресението, то е третото раждане на човека. Като се роди трети път, човек ще бъде гражданин на онзи Велик свят, ще се отвори Нов свят за него и той ще бъде Космическият Човек. Всичко ще му стане ясно. Тогава ще започне Истински той да се проявява. (112/стр. 402)
И тогава, ако питате кой е Истинският човек, отговарям: Истински човек е този, който носи образа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. (145/стр. 63-64)
Съвършеният човек е онзи, който се радва на плода на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. И за него всичко в света са възможности за неговото повдигане. (125/стр. 68)
Съвършеният човек не е нито мъж, нито жена. Докато човек се раздвоява в чувствата и в мислите си и се проявява ту като мъж, ту като жена, той не е съвършен. (59/стр. 491)
Идеята на Живота седи в Съвършенството. Съвършенството не е едно положение статистическо. То не може да се определи. Съвършеният човек във всеки момент на времето и извън времето прави всяко нещо навреме. (159/стр. 407)
Питат ме: „Какво нещо е Съвършенството?“... Съвършенството в Божествения свят разбира съвсем друго нещо, отколкото обикновеното съвършенство... Затова казвам, че Съвършеният човек още не се е проявил. (159/стр. 406, 407)
„Как Съвършеният човек не се е проявил, нали Христос е идвал? Нали Христос е Съвършеният човек?“… Казвам: Съвършенство в Христа имаше, но тук учеше неща, които не знаеше. Вие ще кажете: „Как тъй Съвършеният да не знае?“. Христос дойде да изучава един свят, който Той не е създал. Той дойде в един свят, който беше създаден чрез Него – Той дойде да види как е създаден. Бог създаде този свят и вие свързвате Христа с Онзи, Който е създал света.
(159/стр. 406, 413)
Онзи в Христа говореше. Христос още не беше Съвършен човек. Този, Който пострада, за Него се говори, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше в грях. Този, Който беше в Христа, Който прощаваше, Христос беше Негов заместник тук да страда. Той казва: „Дойдох да извърша Твоята Воля“. Той казва: „Ти ще пострадаш, но Ти като пострадаш, Аз ще Те подигна, но на тия хора трябва да се даде един начин как трябва да живеят“.
(112/стр. 405)
Исус е въплъщение на Бога, както нашето Слънце е въплъщение на Великото Слънце, което изпълва цялата Вселена. То е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце, но се е въплътило в него, за да поддържа живота на Земята. Исус, Който дойде на Земята, също така беше 75 милиона пъти по-малък от Божествения Исус. (53/стр. 220-221)
И питам сега: „Нашето Слънце съвършено ли е?“. Понеже Слънцето е светло, всички мислят, че то е образ на Съвършенство. Но учените хора започнаха да виждат, че и то има черни петна; не е така светло, както го виждаме – на много места има големи черни петна.
(159/стр. 408)
Сегашният човек е създаден, но не е оформен още… Че не е завършен човешкият образ, всеки един от вас може да го провери. Даже при най-доброто разположение на духа, когато мислите, че Божествената Любов е във вас и че с тази Любов може да обгърнете целия свят, след малко се изменя вашето състояние, ставате недоволен, мрачен, кисел. Това се случва и със Слънцето – на всеки 11 години се появяват петна върху него.
(57/стр. 423)
Но за да дойде слънчевата светлина от горе на Земята, тя се привлича от образа Божи, който е в човека, и от подобието Божие, което е във вас. Слънчевата светлина се е влюбила в човека, дошла да го види. (48/стр. 206)
Сега вие ще кажете: „Дали това е вярно?“… Нима всичкото онова, което вие вярвате, е вярно? Едва ли една милионна част от онова, което вие вярвате, е вярно. Другото след хиляда години ще видите, че е вярно. Невярното било полезно на времето, на място било, опаковка е. Невъзможно е да ви се говори Истината на един език. Истината е само за Съвършените. (82/стр. 61)
Необятният Космичен Човек
Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Да, така е било. Човек е бил красив, светъл, но сега той, както и нашата Земя, представя развалина. Всичките пластове са разместени – нашата Земя е станала за посмешище. Който не вижда това, казва: „Красива е нашата Земя!“. Не, развалина е нашата Земя. Развалина е и човекът.
(35/стр. 494)
В първата глава на Битието се казва, че Бог е създал човека по образ и подобие Свое. Някои са изучили законите за придобиване на Вечния Живот и са минали напред – а Адам, който (после) бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. (60/стр. 34)
Нещастията на съвременните хора се дължат на грешката, която Космическият Човек е направил в миналото: той е изкривил своя път, нарушил е правите отношения между Бога и себе си.
(164/стр. 311)
Човек първоначално, когато е слязъл от Бога, е започнал да произнася думата Любов много правилно. Обаче докато Първичният, или Космичният Човек, както го наричат, се отдалечавал от Бога, дума Любов по съдържание започнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано; и когато човек слязъл до дъното на Битието, почти нищо не е останало от тази дума – разнищила се. Това слизане било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този Велик Човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този Космически Човек по отношение на Любовта на вашия Баща. (32/стр. 488)
Сега това, което ви говоря, е толкова отвлечено, че вие не можете да видите връзката… Вие още не сте проучвали какво нещо е Космическият Човек. Човек не е такъв, какъвто се е родил на Земята. В сегашната Вселена, вън от Бога, няма друго същество по-високо от човека. Не говоря за дребнавия човек. Всичко това, което виждате на Земята, това са още малки, дребнави същества. (127/стр. 53)
Хората не знаят, че Бог може да ги събере в черупката на един орех или лешник и ще остане още свободно място – ето колко са големи... Друг е въпросът, ако се говори за Космическия Човек. Само за да го обиколите, са нужни около 36 хиляди години, като се изминава по 300 хиляди км/сек. (35/стр. 434)
И сега ние, като гледаме звездите, виждаме Космическия Човек. Тялото му не виждаме, но всички запалени Слънца представляват главата му, която мисли. Чрез тия органи той изпраща Светлина в света. Представете си сега какво ще бъде Онзи, Който е създал Космическия Човек! (62/стр. 520-521)
Хората са подобие на Космическия Човек. И в тяхната глава има светещи клетки както звездите. И в тях има едно вътрешно слънце по подобие на външното, вследствие на което по някой път отвън е студено, а вътре в нас е топло... А когато пък между външното и вътрешното слънце в човека има хармония и подобие, казваме, че човек се намира в състояние на пълно здраве. (62/стр. 521)
И когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото… Цялото човечество се изразява само в Един Човек. Нищо повече. Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек. Той представлява и физическата страна на човека. (24/стр. 359)
Човек е свързан с всички живи същества, които стоят по-долу и по-горе от него. Съвременните хора още не знаят за тази връзка и не разбират нейното значение. Един ден, когато хората дойдат до това пълно единение, когато съзнаят тази връзка, и животът им ще придобие смисъл. Всички хора трябва да съзнаят, че са Едно Тяло и Един Дух. Щом съзнаят това, те ще бъдат образец на Великия Организъм, в Който всеки ще намери своето определено място. Само при това положение човек може да бъде свободен.
(1/стр. 198)
Изучавайте себе си, изучавайте хората, животните и растенията, за да дойдете до понятието Космичен Човек. В това понятие се включва цялата Вселена. Космичният Човек представя Божествения Организъм, на Който ние сме удове. Голям, необятен е Космичният Човек, поради което виждаме само отделните му части, разхвърляни из цялата Вселена.
(163/стр. 646)
И тия Същества, които са взели участие при създаването на Земята… Ние наричаме тия Същества Ангели, Архангели – всички заедно съставят Космичния Човек. (119/стр. 268)
Някога при създаването на Вселената ние сме били Идеалът на Бога. Той искал да ни създаде, за което сътворил и всички планети, всички слънца. Бог е създал всичко във Вселената за разумните същества, за Своите разумни деца.
(63/стр. 380)
Под думата човек се разбира онова същество, за което Господ специално се заинтересува. Той го огради, погрижи се за него, вследствие на което човек се е повдигнал над животните и днес още продължава да се повдига и да расте.
(107/стр. 549)
И като направи Бог човека, постоянно мислеше за него. Като не вярвате в това, вие казвате: „Какво ще стане с нас?“… Божият Дух работи. (127/стр. 313)
Великият Божи Дух, Който прониква Битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде. Казал е Бог: „Да стане!“ и е станало. Най-после физически Бог се е проявил в човека. Казва се в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. (42/стр. 498)
Казвам: Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с Чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука се дължи на тия хора, които са заминали вече от Земята. (30/стр. 203)
Някои от тия, първите хора живеят на Слънцето, те се явяват много рядко на Земята. Но всички тия Същества (Предците) взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат Любов към Първичния човек. Значи, на Земята съществува един Човек, който служи за Образец на другите, а всички останали хора съставляват Неговото Тяло. По причина на този Общ Човек, всички Разумни Същества имат Любов към цялото човечество, което съставлява Неговото Тяло. Този, Когото те обичат, ние наричаме Проявения Бог, или Господ, или Спасител. Под тези Имена ние подразбираме Космичния Човек, Който включва всичко в Себе Си. (30/стр. 203-204)
Неизбежното пресъздаване
Никой окултен Учител днес не може да говори на съвременното човечество за създаването на човека по този начин, както е писано в първа глава на Битието… Това е детински разказ. За да направи Бог първия човек, Той е трябвало да приготви неговите органи в разни области и после да ги съчетае. И когато Бог е казал: „Да направим човека по образ и подобие Божие“, трябвало е да се донесат всички негови органи, приготвени от по-рано според Първоначалния Божествен План. (30/стр. 77)
Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света. Значи, Словото предшества човека. Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото. И още хиляди години човек ще се храни със Словото. (103/стр. 432)
В първия човек имаше два първични извора, от които черпеше той своите знания. Казва се за този първичен човек, че Бог го направи по образ и подобие Свое и му даде власт над цялата Земя.
(96/стр. 634)
Когато Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие на Бога, аз разбирам, че той в себе си носи Божествения Дух и Божествената Душа… По дух и по душа човек е подобен на Бога.
(136/стр. 27)
„В начало създаде Бог Небето и Земята.“ Небето у нас – това е нашият дух, земята – това е нашата душа. Божественото, което непрекъснато работи, твори у нас, пише нашата Свещена книга. Не пресъздаде ли човек своите мисли и чувства – да съзнава, че всичко, което Бог е направил, е Добро – той нищо няма да постигне. (65/стр. 526)
Ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл. Ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си. Тогава животът не може да се прояви.
(87/стр. 55)
Умът (възвишеният ум) е Царството Божие. Раят е Сърцето… Царството Божие е по-голямо от Рая. (68/стр. 65)
Но корените на ума се намират в сърцето. Следователно всяко дърво, което няма корени, не може да има плодове.
(42/стр. 17-18)
Един от израилските пророци казва: „Бог ще напише закона Си в сърцата“. Законът е вече написан, няма какво повече да се пише. Бог написа този закон, когато направи човека по образ и подобие Свое. Обаче човек още не съзнава това, както семето не съзнава, че крие в себе си сили, чрез които израства и дава плод. (76/стр. 202)
Казвам: От какво произлиза едно дърво? От семката. Семката произвежда дървото, а дървото произвежда плода. Плодът пък произвежда семката. Един непрекъснат процес. Тези процеси не могат да бъдат разбрани по единствената причина, че в човешкото сърце има известни области неразкрити.
(107/стр. 38-39)
Кой е първият закон, написан в човешкото сърце? Законът на Любовта. В него се крият Великите възможности за пресъздаване на човека. (35/стр. 443)
Висшата Любов твори и пресъздава. Тая Любов трябва да се изучава! Всички знания на човечеството, събрани от осем хиляди години, не могат да се сравнят с най-малката проява на Великата Божия Любов. (32/стр. 110)
Първият Принцип, който създаде света, той е силен. Той е киселина, която всичко руши. Трябва да се създаде нещо, трябва да има Сила. Създаването без Сила не може да стане. Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият Принцип, защото Животът е Мек Принцип. Мисълта е силен принцип. Чувството вече е мек принцип. Мек Принцип е Животът. (64/стр. 404-405)
В какво се заключава еволюцията, малцина знаят… Ще кажат някои, че еволюцията е създала всичко. Ако еволюцията можеше да създава, тя би била мощна сила, която преобразява, пресъздава и видоизменя. Всъщност еволюцията е процес на човешкия дух. (20/стр. 72)
Като дойде Духът, той произвежда едно развитие. (106/стр. 64)
Човекът е създаден от малкото и голямото, но най-първо е създаден от голямото… Голямото може да се увеличава, може и да се смалява… В Абсолютната Реалност малкото и голямото са едно и също нещо – голямото става малко и малкото става голямо. (106/стр. 62-63)
Тъй както виждаме днес света, той не е абсолютен, не е неизменен. Божественият Дух постоянно работи и пресъздава нещата. Това е неизбежен закон.
(36/стр. 647)
Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост… Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат, себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взима участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи. (78/стр. 16)
Бог е първият, Който извадил човека вън от Себе Си и го направил жива душа. След това Бог започнал да работи върху тази душа: да я създава и пресъздава, да предава ред качества, да я надарява с ред дарби и способности. Така Бог работил и продължава да работи, епоха след епоха, вън и вътре в човека. (135/стр. 280)
А ние сега искаме да преорганизираме себе си, да пресъздадем себе си. Няма какво да пресъздаваш себе си. Ти просто ще започнеш да работиш, както си създаден. Ще дадеш ход на онова, Божественото, в себе си – то да работи.
(157/стр. 150)
Крайно затворена област е Земята. Веднъж е създадена и втори път трябваше да я пресъздадат; не само това, но се готви трети път да я пресъздават.
(37/стр. 370)
Не мислете, че и човек е създаден на един път – няколко пъти се е пресъздавал. Поне в Библията са описани два начина. (106/стр. 61)
Адам трябваше да се пресъздаде. В Библията има два източника, отдето са черпили. Адам е два пъти създаван.
(124/стр. 111)
И вие носите форми не които Бог е направил, а формите, които Адам е направил. Като излезе от Рая, Адам създаде човек по образ и подобие свое. Той роди синове. Те са направени по подобие на Адама. Вие казвате: „Чада Божии сме“. Не, вие сте това, което Адам е направил.
(29/стр. 111-112)
Когато човек се яви на Земята, в него се събуди тъй нареченото самосъзнание (низш ум). Самосъзнанието донесе на хората почти непоносимо страдание… Самосъзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници. И там човек няма да остане вечно. (44/стр. 391, 392)
Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил… Тогава той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото светло. Сега той усеща, че има друго нещо в себе си. Съвсем се измени неговото състояние (заражда се Свръхсъзнанието). (44/стр. 392)
От какво страдат хората днес? От своето самосъзнание. Със своето самосъзнание те образуват около себе си една неприятна атмосфера – ние гледаме критически, с недоверие на всичко. А при Свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един добър човек, вие се усещате разположени. (44/стр. 399)
И тъй, законът на Любовта – това е Правият път. Аз наричам Прав път онзи, по който хората минават. Той е единственият път, по който хората минават и се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е Любовта, която подхранва човешкото Свръхсъзнание. (44/стр. 400)
Ако искаш да бъдеш образ и подобие Божие, приложи Доброто и Любовта, които са вложени в тебе. Щом ги приложиш, ти ще обичаш хората и никого няма да осъждаш и критикуваш. Как постъпва Бог с човека? Като види, че някой е паднал, Той казва: „Не се безпокой. Стани и върви напред!“. (145/стр. 311)
А някой път хората се съдят и големи наказания си турят. Един човек се осъдил да се самоубие. Питам: Има ли право той да се самоубива? Той няма право да се самоубива. Сега не искам да се отричам от Истината. Всяко нещо, което смущава човека, това не е Истина. Туй, което смущава, нито е Любов, нито е Мъдрост, нито е Истина. (111/стр. 30)
Ако ние нямаме един Модел, по който да вървим, няма да успяваме в живота си. Казано е: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. Тези Хора имат Истината в себе си. И човек е кандидат за тази Истина. (96/стр. 205)
Онзи човек, за когото се казва, че е направен по образ и подобие на Бога, е Божественият човек, който живее на Небето… Божественият човек слиза на Земята само един път през 1500 – 2000 години като Учител. В този смисъл само Учителят е направен по образ и подобие на Бога. (101/стр. 27)