ДРЕВНИТЕ БОГОВЕ И ПАДЕНИЕТО

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

Варна, 2021 г.

ПРЕДГОВОР

Древността и Боговете

Боговете са станали смъртни, станали са хора – това е Древното грехопадение.

Древният превъзхожда всички видове разум. Тези, които са съхранили Неговия Разум, са носели Името Древната Цивилизация, а другите били наречени грехопадението.

Падението на Боговете е образ и подобие на празнота… И сега тази празнота трябва да се изпълни с нещо Ново.

Всички, които са искали да постигнат Бога, са станали празнота. А тези, които не Го постигат, засияват.

Това, което е поразило Боговете, е празнотата. Но преди това те са поразили себе си с идеята да проникнат в Древния и в Неговото Съвършенство.

Неговото Съвършенство е Абсолютно Несподелимо и то е скрито във Върховното Нищо.

Празнотата поразява само поразените и тогава се е случила Древната смърт – Първата смърт, а по-късно в Рая е дош­ла втората смърт.

Първата смърт е Духовното умиране, втората е материална – оковаване в тяло, във веригите на призрачната материя.

Безумното желание на Боговете да проникнат в Бога ги е унищожило… Така Безсмъртните станали смъртни.

Пътят към Бога е един-единствен и той се нарича Позволение от Бога.

Боговете се провалиха, защото те бяха Божествени Същества, а не Абсолютни.

Боговете бяха създадени, а Абсолютните Същества са самосъздадени чрез Позволение от Неговата Милост – Върховния Самосъздаден.

Не може Създаденото да проникне във Върховния Самосъздаден, ако не му е позволено. Само Върховният може да прониква във всичко.

Върховният прониква във всичко и е отвъд всичко. Той е проникването и Той го превъзхожда.

Боговете са Създадени Сили, а Древният е Цялата Сила. Той е Величието на Цялата Сила.

Древният е Мистерия над Боговете. Той е Мистерия, неразбираема за Боговете.

Тези, които са обожавали Древната Мистерия, са останали в Древния. А тези, които са поискали да Го овладеят, са се провалили.

Пътят към тази Върховна Мистерия е да вървиш към Нея с Любов – тук няма никакви други пътища и практики.

Върховната Мистерия трябва да я любиш като Върховна Незнайност и само това е начинът да се приближаваш към Нея. Само Незнайното може да те обогатява. Знайното е мъртво.

Той е Океан. Той е Бездънна Любов, а Боговете са само капки от този Бездънен Океан.

Боговете са били създадени, а това означава, че те имат граници. А Той, Древният, е Несъздаден и няма граници, няма история – само Древност и Бездна от Любов, и Непонятна Дълбина.

Покоят е само част от състоянието на Древност и Безпределност.

Древността е Всевиждаща – тук всичко е осмислено и преизпълнено, а в сътворението всичко се учи.

Това, което ни отделя от сътворението и ни връща в Древността, е Истината.

В Древността целта не е Доброто, а Чистата Истина, Живата Вода. Единство с Доброто никога не е означавало Единство с Истината.

Ако Древността ти е изпратила един Учител, то е, защото ти търсиш Истината – Учителят е от Ядрото на Истината и Той може да те учи.

В Любовта е Единението, а в Истината е Изчезването. В Премъдростта е Самото Сърце на Древния.

Твоят чист дух е изначално Древен и той ти е даден, за да се завърнеш в Древния, в Абсолютната родина – Дома наш насъщний.

Тот казва: Овладей себе си и ще получиш Пътя си.

Учителя казва: Ние се нуждаем само от Истината, а другото е само правилни последствия.

Който е овладял себе си, е станал Тайнство в себе си.

Ако Боговете бяха познали себе си, те щяха да познаят и Древния и това щеше да е краят на света, и те нямаше да вкусят от падението.

Падението означаваше, че Боговете станаха врагове на себе си, и така родиха света на сътворението.

Попитали Тот що е себепознанието. Тот казал: Узряла Божественост.

Боговете имали голяма енергия, но когато поискали да завладеят Трона на Древния, те не познавали Върховното Нищо и Неговата Преголяма Сила и Мощ, и Неговата Мистерия.

Само Същества Храмове можели в Древността да влязат в Неговата Мистерия, а това става само чрез Неговото Призоваване.

Древните Същества не са искали Живота, те са искали само Него, само Мистерията Му. Те са искали само Единството си с Неговата Бездънност – само Източника.

Атлантите

Древните знаели, че Върховният не може да бъде изобразен… Те Го наричали Бог на Близостта и знаели, че живеят благодарение на тази Близост. И така те поставили Орела, Древния, на първо място, а живота си – на второ място заради тази изумителна Близост.

Атлантите

Така Атлантите се отказали от знанията и магията… Те пожелали да придобият само Неговата Близост, която за тях била Тайната на техния живот.

Атлантите

Така, чрез тази Близост с Древния, те започнали да познават все повече себе си в Непознаваемото и узнали, че то е Безпределно… и че край няма.

Атлантите

За Атлантите падението на Боговете показвало, че те ценели повече себе си и живота, отколкото Орела, Древния… Така падението означавало на кого си по-верен – на себе си или на Орела.

Атлантите

Падението можело, според Висшите Атланти, да се преодолее само чрез Близост с Орела… Който избирал Орела, придобивал Реалност. А който избирал себе си, ставал илюзия.

Атлантите

Падението е глас на отделянето. Истинският човек е глас от Древността, а не от миналото.

Атлантите

Идеята за падението е скрито съкровище, защото падението ще задълбочи и усили търсачите на Близостта с Орела.

Атлантите

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, декември 2020 г.

Излизането на Човечеството

Първичната Душа

Сегашното Битие започва с числото 2. Великата философия е в раздвояването. Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи Същината на Живота. (120/стр. 445)

„Разделяй и владей“ – това е девизът на съвременния свят… Чрез разделяне се образуват държавите, домовете и т.н. Този процес е допустим в еволюцията на живота, допустим е в Природата, но няма Живот. В космогонията това се нарича хаос. (19/стр. 437, 439)

Христос казва: „Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои“… Домът е емблема на Любовта, а щом в Любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Яви ли се неустояване, ражда се злото.

(19/стр. 437)

Преди милиарди години между Боговете в пространството е имало големи боеве, в които са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете. От умора тези Богове се смалили, станали са малки човеци и днес разсъждават за велики въпроси: „Разделихме света и го създадохме“… А аз казвам: Вие дадохте на Господа материала, вие донесохте камъните, а Господ от тях създаде света. (19/стр. 439-440)

Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Първоначалният, Космическият Човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила, и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа.

(105/стр. 135)

Числото 2 се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, Ангели са падали. (126/стр. 58)

Нещастията в света са родили числото 2. Някога, в миналото, Боговете са водили борба, Ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят – и всичко това става все за числото 2. (54/стр. 69)

В Битие, дето се говори за създаването на света, Бог бил доволен от всички дни, но за 2-я ден не се казва нищо. Защо? В този ден е създадена материята, от която е направен човекът. (19/стр. 202)

Бог оставя хората да се произнесат за този (втория) ден. Вторият ден е денят на Любовта. Който разбере този ден, той ще разбере и Любовта и ще види, че в нея всичко е добро; който не я разбере, той сам ще създаде злото. (59/стр. 332)

В числото 2 се крие Първичната Душа, за която никой няма право да се произнася. Когато Душата завърши своето развитие, вие имате право да се произнасяте. (52/стр. 181)

Числото 2 представлява всичките ваши Духове, които са излезли от Бога първоначално. Това е излизането на Човечеството. (71/стр. 57)

Като говорим за числото 1, ние разбираме: най-разумните Същества в света, които са направили Първия план, по който светът е бил създаден. Като говорим за числото 2, ние подразбираме: всички ония Разумни Същества, които са слезли на Земята, за да приложат този Идеален план за създаването на света. Като говорим за числото 3, ние подразбираме: ония Идеални Същества, които са определили границите на всички възможности в света. (63/стр. 68-69)

В Центъра на числото 3 се намира Животът. (23/стр. 556)

Някои искат да знаят какъв е Животът в Божествения свят. Той е в Центъра там. Божественото можеш да го опиташ на Земята в себе си – в числото 2. Туй, което вие гледате, там се проявява животът. А вие искате числото 2 да изчезне.

(5/стр. 37)

Рекох: Числото 2 представя мъчните процеси в света. Числото 2 представя един от най-красивите процеси – то е процесът на прогреса. В окултната наука числото 2 винаги се разглежда като незавършен процес. (25/стр. 172)

В Битие за 2-я ден Бог не се изказва. Този ден има нещо общо с храненето... В яденето е скрито нещо, което ние не познаваме. В самия човек е скрито нещо, което сам той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда. Съвременният човек не разбира какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. (161/стр. 5, 18)

Защо изпъдиха Ева от Рая? Защото откъсна два плода. Единия плод откъсна за себе си и яде, другия даде на Адама. Ако тя беше откъснала само един плод – за себе си, нямаше да ги изпъдят от Рая. Това е един факт, добре обоснован.

(114/стр. 97)

Законът на поляризирането

„В Начало създаде Бог Небето и Земята.“ В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото Начало в човека, наречено Небе. За Земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И Земята беше неустроена и пуста“; значи, тя трябваше да се устройва. За Небето не се казва, че трябва да се устройва. (63/стр. 470)

Небето – Божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на промени. В един от тези светове се проявява законът на инволюцията, а в друг пък се проявява законът на еволюцията. (63/стр. 466)

Първият ден (от първа глава от Битие) подразбира цяла Епоха, цяла Култура, работа на хиляди Напреднали, Разумни Същества, които изпълнили Божията Дума – разделили тъмнината от светлината. (36/стр. 595)

От окултно гледище всяко число представлява отделна Йерархия. Единицата представлява Същество от най-горна еволюция. Но според законите, колкото по-възвишено е Съществото, което слиза на Земята, толкова повече то се смалява… Смалява се до точка. Като точка, единицата се превръща в център на кръга. (126/стр. 315)

Кръгът е проекция на Вселената – тя е наречена с това име, защото в нея се е вселил Божият Дух. (59/стр. 324)

Втората Йерархия Същества, които се изявяват на Земята в числото 2, идат в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който тя може да се развива. Значи, числото 2 е път, който помага за развиване на съществата. (126/стр. 315)

Числото 2 показва, че когато е било единица, е образувало един кръг; след това е образувало още един кръг – т.е. то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото 2. (59/стр. 299)

Числото 2 е силата на човека. Ако не знаеш как да го употребиш, то е число на противоречието. Ако знаеш как да го употребиш, то е сила. (162/стр. 288)

Числото 2 представлява Божествената Майка. То е Велико число – с него започва човешката еволюция, чрез него ще познаете Бога. (20/стр. 415)

Светът е създаден при раждането на числото 2. Тази Епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои Ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето; те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането – всяко творчество изисква някаква жертва; по-добре е да се поляризират нещата, но животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило… Числото 2 всякога носи със себе си нещо хубаво: началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.

(126/стр. 59, 60)

Единицата е Божията Любов. Числото 2 е Приложението на Любовта, най-трудното число е то; за него Бог не се е произнесъл… Като завършим нашата еволюция, като прегледа работата ни, ако Бог каже, че е видял, че е добро – то е 2-ят ден; но ако не каже, пак ще дойдем да се учим. Докато Господ не се произнесе, работата на числото 2 не е завършена. Ние, хората, се намираме в един незавършен процес на числото 2.

(88/стр. 238)

Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога. Проект има да станат по образ и подобие Божие, но тия хора още не са станали по образ и подобие. Ние, хората, не сме завършени картини – не сме завършени картини на Бога. (48/стр. 124)

За мене под думата Бог разбирам: Онзи, Който първоначално родил нещата. За мен Бог е, от Когото поляризирането излиза. Бащата и Майката са излезли от Бога. Бог се поляризира в два полюса, в Мъдростта и в Любовта се поляризира. От туй поляризиране е излязъл човекът – „и създаде човека по образ и подобие Свое“. (111/стр. 254-255)

Пътят на развитието

Има определено време, когато се е родило всяко число. Кога дойде число-
то 1, числото 2, числото 3? Числото 1 дойде с Първия човек в света (образа и подобието). Числото 2 дойде с втория човек в света (създадения от пръст). Число-
то 3 дойде, когато се явиха децата в света (Новият човек). (106/стр. 65)

Ние имаме трети Адам, който се създава. Той се създава от първия и от втория Адам. Третият Адам сега се създава.

(112/стр. 568)

Числото 1 е първата видима причина на нещата, а числото 2 – втората видима причина. Какво е самоопределението на числото 3 (1+2=3)? Числото 3 е смисълът, целта, към която всичко в живота се стреми. (164/стр. 131)

При числото 3 се явява Светлина… При това състояние, в съзнанието на човека проблясва Идеята, че е създаден по образ и подобие на Бога (т.е. пътят на завръщането). (163/стр. 267)

Когато се е явило числото 3, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел права посока. (126/стр. 59)

Числото 3 – това е Изкуплението.

(71/стр. 159)

Вие мислите, че числата вървят по своя ред: 1, 2, 3… Не, първото число, което се е явило на света, е числото 2; после се е явило числото 4 (22=4), а след него – числото 3. (126/стр. 59)

Числото 4 означава човекът в неговото животинско развитие (т.е. крайното падение). (71/стр. 159)

Що е числото 4? То е затвореният кръг. Въплътил си се тук, на Земята: като някой кон ще се въртиш около един колец – обикаля по един начин, после по друг начин. Що е числото 4? Ще вършееш харман, камшик ще има. (88/стр. 238)

Числото 4 символизира Божията Правда, пред която хората не могат да издържат. То е мярка на нещата.

(55/стр. 278)

Бог е Единицата в нас. Той е Първоначалният Извор, от Който ние пием. Двойката представлява Божият Дух, който умножава нещата. Тройката е Неговото Разумно Слово, което изважда човека от погрешките му. Четворката представлява материалният свят, в който човек събира опитности.

(105/стр. 137-138)

Като съберете числата от 1 до 4, получавате 10: 1+2+3+4=10. Числото 10 представлява един цикъл, в който всеки зародиш постига развитието си.

(49/стр. 496)

Трябва да бъдем герои – да бъдем по образ и подобие на Бога, и тогава всички наши Братя, заминали преди милиони и милиарди години, ще се съединят с нас.

Тези Братя са: Серафимите – Братя на Любовта; Херувимите – Братя на Хармонията; Престолите — на волята; Господствата – на радостта, интелигентността; Силите – на движението и растенето; Властите – Братя на външните форми, изкуството; Началствата – Братя на времето, състоянието и такта; Архангелите – на топлината и огъня; Ангелите – носителите на живота и растителност­та, които приготовляват живота.

Последният – 10-ят чин ще заемат Напредналите Човешки Души.

(20/стр. 769)

Числото 10 означава да живееш заедно с Бога и да вършиш Неговата Воля.

(20/стр. 311)

Дървото на Боговете

Страхът от Бога

Писанието казва: „Било е време, когато Слънцето в тази форма не е съществувало“… С явяването на Слънцето започва една Нова Епоха. С явяването на Слънцето, на Луната, Земята става годна, за да се яви вече Първият човек на Земята. За Първия човек Библията говори само така: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. Тя е била една великолепна картина, когато Боговете са живели. Царството Божие е било тогава на Земята. След туй станало нещо, станало едно падение на тия Възвишени Същес­тва. Кои са били причините, не се знае. Знае се, но няма какво да ви описвам на вас. (112/стр. 31-32)

Като се създала Земята, тя не била като сегашната, но много хубава, много красива. Сега е „малко юмрук“, както казват турците – кракът е малко изкълчен, оста е наведена малко; хромав е малко гръбнакът . Едно време тя била много стройна, млада и хубава. Тогава един от Небесните Богове се влюбил в нея и решил да слезе на Земята и да я устрои. Аз не смея сега да изнеса Същинското му Име, но го наричам под друго име – Саваот Амон-Ра. (62/стр. 161)

Саваот Амон-Ра – кръстил съм го аз. Като направил Господ телата, всичките били много красиви. И Земята била много красива, тя била много красива мома. Но направила една погрешка, за което загубила красотата, станала грозна… Изпуща се каква е била погрешката, ще оставим настрана. (38/стр. 121)

И това, което днес става на Земята, е една катастрофа, не е нормално явление. Тъй както виждаме Земята, това не е нейният първоначален вид. Външно и вътрешно Земята някога е представлявала нещо красиво – пластовете не са били тъй огънати и пречупени, планините не са били тъй разхвърляни. Но когато Боговете дошли на Земята, те направили помежду си голямо сражение, при което разместили и изпочупили земните пластове, планините разхвърлили и нарушили първоначалния ред и порядък. След това Бог ги задигнал и се заел с преустройството на Земята. Затова именно се казва в Битието, че първоначално Земята била неустроена и пуста.

(30/стр. 129)

Война са имали Боговете едно време, докато са разрушили всички. След което Господ ги задигна на онзи свят и им каза: „Докато не станете по-уравновесени, няма да слезете на Земята“. Боговете са много амбициозни. Само когато говорим за Бога, ние разбираме вече, че Той се отличава с Великодушие и Благост. Той е Всемилостив и всякога прощава. Щом някой се покае, Той го прощава. Но понеже тези (паднали) Богове са горди, Той не ги прощава. (62/стр. 434)

Само страхът от Бога е в състояние да смири, да укроти силните същества. Нямаха ли този страх, те щяха да проявяват силата си навсякъде, но с това щяха да предизвикват силите на Природата. Да предизвикаш силите на Природата срещу себе си, това значи да бъдеш тъпкан на общо основание. Ето защо силните същества, адептите и Боговете са предпочели да имат страх от Господа и Той да ги тъпче, отколкото хората. Нямат ли страх от Господа, те ще бъдат давени, както кучетата се давят. (59/стр. 509-510)

Знаете ли каква амбиция има в животните? И те са разумни, но са ограничени. Тук са свързани в затвор с букаи – простор нямат. (68/стр. 32)

Например червеят е бил един господин с голяма амбиция. Господ го е турил в туй положение чрез закона на смирението. Работи човекът. (134/стр. 54)

Човек трябва да има или страх от Бога, или Любов към Бога… Чрез страха човек ще придобие Мъдрост, която ще го спаси. Чрез Любовта пък той ще влезе в закона на Благодатта. Любовта е път на най-малките съпротивления, по този път и децата вървят. Обаче пътят на страха е път за гениалните хора, за адептите, за Боговете. Божествата никога не вървят по пътя на Любовта. Ако нямаха страх от Бога, със силата си те биха разрушили света. Но понеже имат страх, те вървят по пътя на Мъдростта. (59/стр. 509)

Какво разбирате под думата „Божество“? Силно същество. Под думата „Божество“ разбираме силен човек. Много силно трябва да е Божеството. Всички Божества са силни същества – имат знание. Развили са добре ума си, развили са добре сърцето си, затова те са Божества. (89/стр. 129)

Но ревност има в Боговете, ревност има и в Духовете. Ще кажете: „Как, ревност в Боговете!“. Не мислете, че ревността е качество само на Земята. Във всички същества, и в най-възвишените Същества дори, има ревност. Не е злото в ревността. (35/стр. 16)

Какво означава думата „ревност“ в българския език? Усещаш, че си малко пренебрегнат. Защо се чувстваш пренеб­регнат? Погрешката е там, че ти очак­ваш своето щастие от едно същество, което трябва да живее само за себе си. Всички хора на Земята са създадени да живеят най-първо само за себе си, а пос­ле за другите – туй е закон… Но този егоизъм, тази любов към себе си, човек я изопачил, превишил я. (35/стр. 16)

Като говорим за злото, подразбираме същества, които живеят за себе си. Когато говорим за боговете на ада, подразбираме онези същества, които са станали причина за идването на смъртта. Когато говорим за Бога, подразбираме Онзи, Който е станал причина да се прояви Животът. И наистина, когато Бог казва на Адам и Ева да не ядат плодове от Дървото за Познаване на доброто и на злото, това значи: „Ако служите на земните богове, на боговете от ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живеете“.

(36/стр. 497-498)

В едно от събранията на Боговете Господ разправял за Йов, за неговата любов, за неговата вяра. Един от Боговете казал: „Така е наистина, Йов е праведен човек, с вяра и любов към Бога, но той още не е поставен на изпитания да се провери всичко това. Оставете на мене, аз да го изпитам, да видим доколко ще издържи“. Този Бог се наричал Сатана. Той обикаля около всички хора, изпитва ги – доколко те са убедени в своето верую, доколко могат да служат на Бога.

(36/стр. 481)

Докато Адам и Ева не бяха яли от Забраненото Дърво, те бяха деца, те вярваха във всичко, но след като ядоха, те казаха: „Тази работа така не става само с вяра, ние трябва да разсъждаваме да видим кои са дълбоките причини за нещата“… Това е една алегория, но алегорията е философия, която вие трябва да разчлените. Алегорията е един скрит план, по който, ако човек знае как да работи, много неща ще научи. (103/стр. 376-377)

Вземете първия слуга – Амон-Ра, значи слънчевата светлина. Питам: Кой е онзи човек, който, като ходи в светлината, може да се препъне? (103/стр. 376)

Ако човек е съвсем чист, ще издава от себе си светлина… Хората издаваха в Рая светлина в себе си, която ги обличаше. Щом съгрешиха, светлината престана.

(115/стр. 149-150)

Сега понеже човек е направил животните, Бог трябваше да го извади от животните, да го тури в Рая и в човек имаше повече страх. Трябваше Бог да премахне страха. Приспа страха у човека, тури го в Рая. Направи му градина да има да яде, каза: „Няма какво да се боиш“. (115/стр. 147-148)

Животните развиваха страха; най-високото чувство, което животните развиваха, е страхът… Но Ева не знаеше какво нещо е страх – смела, забрави, че Господ каза да не ядат от Забраненото Дърво. Като погледна туй Дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна. Казват там, че са я изкусили. Както и да приказват, туй Дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна Дървото, то само по себе си започна да говори на нея. (115/стр. 147, 148)

Забраненото Дърво започна да говори, но и змията беше увита около Дървото и така заедно проговориха на Ева. Казва: „Ние, Дърветата, тук сме много умни, като нас няма. Който яде от плода, като Бога става всесилен“. Тогава – много лесна работа. Обаче щом яде, събуди се страхът у Ева. Ражда се разликата. При яденето от това Дърво един става силен, един – слаб. (115/стр. 148)

Който мисли, че може да служи на дявола и да живее, той е на крив път. Той ще изпита всички нещастия и страдания в живота и в края на краищата ще умре… Това, което Бог е направил, коренно се различава от онова, което дяволът е направил. Ако същата идея предадем в научна форма, ще кажем: „Великата еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субстанциални, есенциални сили, които работят в низките области на материята“. (36/стр. 498)

Изгубената Дълбина

Питате: „Не сме ли прогресирали?“. Прогресирали сте донякъде, но само като кандидати ученици. Вие още не сте ученици, не сте завършили развитието си, не сте адепти, на които Живата Природа да служи. Вие още не сте дош­ли до положение да владеете Живата Природа, да се разговаряте с нея. Под думата Жива Природа се разбира: всички Разумни, Възвишени Същества, които от незапомнени времена са завършили развитието си. Вие трябва да бъдете във връзка с тия Същества. (36/стр. 498)

Но радвайте се, че още не сте съвършени. Съвършенството не е за вас. Докато е на Земята, човек може отчасти само да бъде съвършен. На Земята няма условия за пълно съвършенство. Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен мир и равновесие. Досега поне, в цялата история на човечеството, не се е срещнал подобен пример. Казва се, че и Боговете се състезавали. Ако Боговете се състезават, какво остава за обикновените хора? Следователно не се заемайте със задачи, които не са по силите ви. (36/стр. 94)

Някой път искаме да бъдем независими, да нямаме нужда от Господа, да станем като Божества. Възможно ли е това? Колкото капката може да живее самостоятелно от океана, толкоз и човек може да бъде самостоятелен вън от Бога. Това е една погрешна идея. Ако ние в Бога се усещаме притеснени, извън Него притеснението ще се удесетори, ще бъде още по-голямо. (129/стр. 209)

Какво ще стане, ако вие се усъмните в Бога, както Боговете се усъмниха в Брахма? Той ще започне да плаче и вие ще заплачете с Него. (34/стр. 132)

Когато Господ създал света с всичко хубаво във Вселената, всички Богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят. В това време един от Боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна?“. „Така ли?“ Всички спират своите веселия и песни. Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда. Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото. (96/стр. 352)

Една вечер, като били така събрани Боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но Вселената е така нап­равена, че нищо в нея не може да се изгуби“. Звездите знаели повече, отколкото Боговете. Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили. (96/стр. 352)

Но всичко, което става в света, е допуснато и то съдейства за общия ход на живота – в края на краищата всичко ще се превърне за добро… А ти сега си едно от събудените същества, което, като погледне на света, казва: „Липсва ми нещо“. Какво ти липсва? Липсва ти това, че ти още не си възлюбил Бога. (96/стр. 352, 353)

Мнозина се запитват защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за Боговете. Ако обикновеният човек бутне тази наука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го пъдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана. (69/стр. 199-200)

Вие сте учили за Сатурн, в старата митология се говори. Сатурн едно време е бил Баща на Боговете. Но той изгубил своя престол и станал недоволен… Едно окултно предание казва, че за да изгуби Сатурн туй си положение, причината била, че се влюбил в една от дъщерите на човечеството. Тя го излъгала и затова го свалили от престола му. Ето защо Сатурн спрямо хората е крайно подозрителен. Тъй е паднал този Бог от своето Величие.

(22/стр. 410-411)

Сатурн, един от Боговете на Вечността, по едно време този Бог загазил. Като не бил доволен, той решил да се ожени. Бог му определил една много хубава, млада мома, но тя се влюбила в друг – и той до днес е останал невенчан, и досега още този венец седи на главата му. Като погледне към всички хора, Сатурн казва: „Не искам нищо от никого“. Той е недоволен от всички. (25/стр. 458-459)

Дето отиде, Сатурн съжалява този, който е онеправдан; той не може да гледа неправдата. Той наказва всеки, който върши неправди, и докато този човек се оправи, той постоянно ще роптае. Сатурн чувства неправдите на хората. Не може човек да изправя някого и да не чувства неговия живот, и да не влезе в него. Ти не можеш да изправиш някого, ако не влезеш заедно с него в неговия живот – и ще страдаш заедно с този човек. (25/стр. 459)

Най-доброто Сърце имат Боговете.

(73/стр. 774)

Ако искате да развиете сърцето си, прилагайте Мъдростта, т.е. законите на Боговете. Ако искате да развиете ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте Любовта като Основен Принцип.

(59/стр. 305)

Ангелите изучават и прилагат Любов­та, а Боговете – служенето. В това отношение човек може да бъде или Ангел, или Божество… А хората искат да бъдат и Ангели, и Божества, без да разбират техните закони, без да пазят интересите им. (59/стр. 305)

В Небето имаше едно Дърво, посадено от Боговете. Има една легенда, в която се казва, че имало едно Дърво, посадено от Боговете, дето никой човек нямал право да яде от него Дърво. То се наричало Дърво на Познанието на доброто и злото. Само Боговете имали право да ядат от това Дърво… И казва Бог на човека: „Няма да ядеш, защото, ако ядеш, ще влезеш в стълкновение с Боговете и ще умреш“. Човекът Му казал: „Аз няма да бутам“. Но Адам изпратил жена си да отиде и да вземе. Казал : „Ще минеш оттам и когато няма никой, ще вземеш и ще донесеш, и аз ще ям“. И понеже тя имаше известен ум, тя можеше туй да го направи. (103/стр. 121-122)

Онзи, който пазеше Дървото на Поз­нанието, черният адепт беше той. Казват, че змията дошла отвън. Самото Дърво си имаше свой пазач. Жената, като дойде до него, каза: „Не може ли да ни дадеш от този плод?“. Тя го измами малко, око му хвърли. Той помисли, погледна Дървото и каза: „Не може, мене ще ме изгонят от Рая“. Казва Ева: „Не бой се“. Излъга го. Но и той я излъга, и тя го излъга. Тя казва: „Ще ми дадеш един плод. Моят мъж обича науката, иска ми се да разгледаме плода и ще го върнем“. Той повярва. Обаче тя като го взе, изядоха го с мъжа си. И след туй изгубиха Рая.

(103/стр. 122)

Имаше нещо в храната – тази ябълка съдържаше нещо, което измени естеството на човека. И човек оттам насетне се промени. И хората, които се родиха оттам насетне, отпечатък имат. И децата, които се родиха от тях, единият се роди престъпник и уби брата си, и туй са днешните времена. (103/стр. 123)

Казвам: Човек трябва тепърва да се проучва. Ние, хората на физическия свят, представяме стомахът на Битието, на Космоса. Опасността, грехът е с нас, защото всички такива хора мислят само за ядене и пиене… Като наблюдавате всички хора, ще видите, че във всички се крие едно тънко користолюбие. Те все за Бога говорят, но зад тази Идея за Бога се крие нещо друго. Ние не го искаме, не го съзнаваме, но има нещо. (127/стр. 7)

Но всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено... В човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания. (23/стр. 42-43)

Във всяко едно чувство, даже и най-­низшето чувство, което може да се появи в човека – в най-долното чувство, има една страна, Божествена, която вие не може да схванете. Вие схващате само опакото на това чувство. (57/стр. 159)

Днес отрицателното съществува и заема голям дял от живота, понеже хората са го оживили. Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. (1/стр. 148)

Ние влизаме в стомаха на Битието. И Господ, като искаше да ръководи човека, тури го в Райската градина и му каза: „Слушай, от толкова години вече ти си ял от Забраненото Дърво. Гледай сега да не ядеш!“. Вие мислите, че човек не е съществувал преди Адама и като така – не е ял нищо. Като му забрани да яде от Дървото за Познаване на доброто и на злото, всъщност Господ не му забрани да яде от нещо, от което никога не е ял. Той и без това е ял много пъти, защото той е стомахът на Битието. (127/стр. 7)

Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и Трети Господ, Който е Господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с Боговете и Трети, Който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси. (114/стр. 38)

Науката за Живота

Сега вие искате да разберете живота… За онези, които живеят на Земята, най-великото нещо е животът. Те трябва да разберат смисъла на живота. Животът има дуалистическо разбиране, вследствие на което се проявява в радост и в скръб. Скръбта е майката, а радостта – бащата. А самият живот е детето, което произлиза от майката и от бащата.

(114/стр. 343, 344)

И Боговете търсят скръбта. Когато поживеят на Небето няколко милиона години, те искат да се развлекат, да се запознаят със скръбта, със своята майка, затова слизат на Земята да получат нещо от нея. И Христос, когато слезе на Земята, се запозна със своята майка, със скръбта – Той каза: „Господи, да бъде така, както си казал“. Когато вие казвате, че не искате да страдате, вие се отказвате от своята майка. Когато човек иска пос­тоянно да се радва, бащата казва: „Щом не приемаш майка си, искаш постоянно да се радваш, тогава и аз не мога да те приема“. (114/стр. 344)

Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на Рая било поставено Дървото на Живота. Това Дърво именно е дървото на скръбта. (54/стр. 74)

И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи да си придобил Великата Наука на Живота. Единственото място, където можете да чувате Тихия Глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. (49/стр. 47)

Хората колективно създадоха скръбта и страданието – като не разбират Великите Закони на Живота, те се бият за нищо и никакво... Първо се бият Боговете на Небето, а после като отражение на техния живот започват да се бият и хората. В края на краищата войната свършва, но и Боговете слизат между хората. Тази е причината, където има паднали Ангели, паднали Божества, дош­ли между хората да се учат, да изправят грешките си. (49/стр. 46)

Сега хората, като малки частици от Цялото, не разбират нещата както Бога и затова те ту се радват, ту скърбят. Тази именно е разликата между Бога и нас: ние скърбим и се радваме, а Бог нито скърби, нито се радва – Той само се весели. (54/стр. 258)

Мнозина се запитват как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен. (49/стр. 525)

На Земята по-велико нещо от физическия живот няма. Под „физически свят“ разбирам: света, дето хората живеят. Същевременно по-велико нещо от Духовния свят няма. Под „Духовен свят“ разбирам: условията, дето Ангелите живеят. Аз разглеждам Ангелите като хората, само че са много по-културни; те имат една Култура, която датира повече от 260 милиарда години… За Ангелите е важна Любовта. Обаче и от Ангелския свят има по-висок. Това е Божественият свят, дето Боговете живеят. За тях най-важното нещо е Духът. По-велико нещо от Духа за тях не съществува.

(114/стр. 343-344)

Има Духовни Земи, има и Божествени Земи. Три Земи има. Вие сега живеете на земята, която е за хората. Има една Земя за Ангелите, пак са хора те. Защото всички Ангели се от хора са станали Ангели. Има една Земя, на която живеят Боговете. Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“. Дали вярвате, или не, то е друг въпрос. Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате.

(87/стр. 46-47)

Светът не е създаден така, както учените хора мислят. На 12 милиарда мили от нашата Слънчева система – всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя, като се е събрала, образувала Слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият, или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други Светове, които са невидими. (87/стр. 46)

Сегашните хора не са най-умните. Ангелите се биха едно време и се разделиха на добри и лоши, които паднаха тук и сега ни мъчат. Всеки ден ни мъчат лошите ангели. Всичките лоши мисли, кавги са от тях. Те съгрешиха едно време и вие сега, като идете по техния път, ще се разделите и ще бъдете едни добри, други лоши. (134/стр. 115)

Не е Царството Божие на Земята. Земята е едно училище на опит. Земята е работилница: чукове играят, огън гори – топят се нещата, каляват се… Вие искате в тази работилница да има ред и порядък. Никога няма да има. На Земята ще има безпорядък. Неща, които излизат от работилницата, ще бъдат добре обработени. А Земята ще остане, каквато е.

(134/стр. 115)

Но и Земята ще изчезне един ден. И Слънцето ще изчезне – и него няма да го има. Всичките планети и звезди ще изчезнат. А Бог ще остане и ще създаде друга Вселена. (134/стр. 115)

Гледам, тук се сърдят като деца. На Господа ли сте дошли да служите, или на мене… Аз искам да служа на Господа. Друг освен Господа в света не съществува. Другите работи са фикции.

(134/стр. 114-115)

Някои питат: „Ти кой си?“. Не е въп­рос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос?“. Не е въпросът и Христос кой е. В света има само Един и Той е Бог на Любовта, Който се проявява, както иска и чрез когото иска. И всяка Слава, и всяка Мъдрост, и всяко Знание в света е Негово. И всеки един, колкото и да е висок пророк, Учител или някой от Боговете, който се осмели само да вземе тази титла върху себе си – да усвои туй, което Бог има в Себе Си – той е една фалирала личност. (32/стр. 815)

Едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за Мене, кой съм Аз?“… Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога Живаго“. Но той не изказал още Истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“, и добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец Мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво не е писано?“. Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас.

(32/стр. 816)

Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия!... Когато ще разкрием една Божествена Истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това. (32/стр. 816)

Аз наричам „детински език“ езика на Любовта. Езикът на възрастните е езикът на Мъдростта и езикът на старостта е езикът на Истината. Има неща, които, ако ви ги кажа, вие утре ще умрете. Има други, които, ако ви ги кажа, ако сте умрели, вие ще оживеете. Сега кое искате да ви кажа? (87/стр. 36)

Злото е твърда храна в света, злото в света не е за хората, то е за Боговете. Боговете имаха право да ядат от Дървото на Познание доброто и злото. Защото Бог е, Който е създал всичко. В Божествения свят има само Любов, няма добро и зло. Доброто и злото е до Ангелския свят. Злото е само на Земята. (141/стр. 139)

В злото човек умира, в доброто той възкръсва. А пък в Ангелския свят ти, като си лош, ще бъдеш в ада; като си добър, ще бъдеш в Рая. Щом влезеш в Божествения свят, изменя се – там има само Любов. (141/стр. 139)

Казано е в Писанието, че един ден Земята ще се запали и всичко, което се намира на нея, ще изгори. Това се отнася за дните на безлюбието. Но който живее в Любовта, не може да изгори. Защо? Той е облечен в дрехата на Любовта, която не гори. (109/стр. 94)

Единствената Сила в света, най-мощната сила и най-слабата сила, която се проявява, то е Любовта. После иде Божествената Мъдрост, с нея се занимават Боговете… Истината е само за Господа. Господ разбира какво нещо е Истината. Той е, Който дава Свобода на всичките.

(38/стр. 189)

Съкровеното Единство

Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват защо Господ допусна съществуването на Дървото за Познаване на доброто и на злото в Рая. Понеже Раят беше една Велика Школа, в която и Боговете от Небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях. Дървото за Познаване на доброто и на злото беше храна само за Боговете – само те можеха да се хранят от това Дърво; затова то трябваше да съществува в Рая като храна на Боговете. А първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това Дърво, за да види с какво се хранят Боговете.

(114/стр. 400)

Така и днес някой път у вас се зароди желание да станете господари. Това е Жълтата раса в потенциално състояние – да искаш да си господар, без да имаш този ум да господаруваш и без да имаш тази сила. Защото човекът, за да бъде господар, трябва да бъде умен, трябва да бъде нещо повече от гений, нещо повече от светия, даже нещо повече от Учител. А и Учителите не господаруват… У Боговете има желание да господаруват. Защо и за какво, Богът знае. Това Същество има и възможност. И като господарува, То има какво да даде и какво да вземе.

(45/стр. 398)

Но има и много Ангели, много Божества, които са като човека закъсали. Ти си един човек, който е закъсал в своята мисъл, но има много Ангели и Божества, които закъсаха като Ангели и Божества. Не мислете, че само хората грешат. Грешат и Боговете, и Ангелите. Тогава ние се оправдаваме и казваме: „Тогава какво остава за нас, щом Божествата грешат и щом Ангелите грешат?“. Не, ти криво разбираш. Тези Ангели си носят последствията. Много лоши последствия имат. Също и Божествата – и тях ги засяга законът. (57/стр. 271)

Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“. В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става… От акаша се образуват всички форми; тя е нещо, което седи неподвижно на едно място… Втората същина, или вторият принцип, на индусите е праната, която вечно съществува. Ние я наричаме „сила“ и от нея излизат електричеството и магнетизмът – тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите. (112/стр. 216-217)

Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната. С това те искат да станат господари на света, това е голяма амбиция… Те имат амбиция да заповядват и на Боговете… Но за да се ползват от енергията на ака­ша и на прана, индусите трябва да имат положителна основа в живота. Те нямат тази основа, затова именно тези два принципа съществуват без никакво отношение към тях. Зад праната и зад акаша седи нещо Друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата Същина. Акаша и праната са изявления на една Същина, която седи зад тях. (112/стр. 217)

В Природата съществува едно Абсолютно Единство, от което човек никога не може да се освободи. Всичко може да направи, но да излезе вън от Единството на Природата, то е абсолютно невъзможно. Не само хората, но никой не е в сила – нито Боговете са в сила да излязат вън от Единството… То е закон, който не ограничава, но показва посоката, в която всички Разумни Същества трябва да вървят без изключения.

(103/стр. 409)

Това, което стана причина да излезе човек от Рая, беше обстоятелството, че той беше поставен да намери едно отношение между Свободата и закона на Любовта. Човек си казва: „Аз, като човек, искам да бъда свободен“. Бог му туря една заповед: „От всички Дървета ще ядеш, но щом дойдеш до Дървото на Познание доброто и злото, няма да буташ плодовете му. То е предназначено за други, то не е за прости хора. То е предназначено за Боговете, за най-възвишените Същества“. Че е така, аз ще ви приведа един аргумент. Само един е той. Но не е много силен, той е един от най-слабите аргументи; но като няма друг аргумент, ще го спомена. Боговете казаха: „Понеже Адам стана като един от нас и понеже яде преждевременно от Дървото на доброто и злото, и доби нашата сила, а пък не е толкова умен като нас, той ще направи някоя голяма пакост. Затова ние, Боговете, решаваме Адам да излезе от Рая навън“. (130/стр. 124)

Казва се в Писанието, че понеже Адам и Ева ядоха от плодовете на Забраненото Дърво и станаха като Боговете, да не би да посегнат към плодовете на Живота и придобият Вечен Живот, затова трябваше да напуснат Рая. Тази е причината, поради която ги изпъдиха от Рая. Ако бяха останали там и яли от плодовете на Дървото на Живота, щяха да придобият Вечния Живот и щяха да бъдат изложени на големи страдания. Като не можаха да ядат от тия плодове, те се лишиха от възможността да придобият Безсмъртието. Като ги изпъди от Рая, Бог им даде възможност да изправят греховете и престъпленията си за по-кратко време и да ликвидират по-скоро с кармата си. (114/стр. 98)

Любовта на Бога е, която те държи в света. И по-добре да си при най-лошите условия, отколкото да те извадят от света. Трябва да предпочетете най-големите страдания пред това да излезете извън Земята. Вие искате да влезете в Небитието на нещата! Най-лошото на Земята е по-добро от Небитието. (26/стр. 165)

Небитието е място, дето няма условия за нищо. Никакви условия няма там – нито за добро, нито за зло. Нищо не можете да работите там… Небитието не е място за хората, то е място за Боговете. Те могат да влязат там и донякъде могат да изкарат нещо оттам. А за теб най-лошите условия на Земята са голямо благо.

(26/стр. 165)

Някои хора искат да разберат всички неща. Има едно разбиране, което не ви ползва нищо. За пример вие не можете да разберете какво нещо е Животът, какво нещо е Произходът на Живота. Никой не го е разбирал, нито вие можете да го разберете. Нито Боговете разбират Живота. Това е една отвлечена мисъл. Животът не е произлязъл отникъде.

(44/стр. 521)

В някои отношения Ангелите седят по-високо от Боговете – те не се борят помежду си както Боговете. Заради Чистотата си Ангелите са проводници на Божествения Дух. (164/стр. 139)

Най-първо подтикът иде от Любовта – Живот трябва. Боговете носят Знанието. Бог носи Свободата, реализирането на всичкото. Това са разбирания.

(38/стр. 189)

Днешният ден е Божествен ден. Миналият Божествен ден е на Боговете, а настоящият ден е на Бога. Човешкото е на хората – то е като възпоменание на една стара история. (84/стр. 27)

Казвам: Днес човечеството претърпява една голяма криза и то във век не на невежество, но на просвета. Такава прос­вета никога в света не е имало по-рано. Казвате: „Ако светът е толкоз просветен, защо е тази криза?“. Кризата се дължи на миналото. (112/стр. 22)

Според учението на древността има известни хора, които вече са прогресирали. Но в нашия век има и души, които са дошли като на курорт – не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй. (103/стр. 299)

В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват. Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат каквото пожелаят. (96/стр. 454)

В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на Ангелите, а после – на себе си. Това е едно ограничение. (61/стр. 431)

Тогава, в древността, когато хората били човекоядци, поддържали един култ между влюбените… и били обезобразявани. (35/стр. 439)

Но в древността съществували и Шко­­ли, в които се говорело за Свещения Огън. (108/стр. 240)

Още от древността всички учени хора са търсили именно тази Материя – Първична Материя. И като я намерят, чрез нея се добива Вечният Живот.

(103/стр. 390)

Има известна връзка между знанието на миналото и между знанието на настоящето. Има връзка, понеже туй, което за нас е минало, с туй знание сега оперират други същества, които седят по-ниско от нас… А с туй знание, за което ние аспирираме сега, оперират други Същества, малко по-напреднали от човешката раса. (120/стр. 120)

Какво сте учили в миналото, то е човешко. Какво ще учите за бъдеще, то е Ангелско. Какво сега ще учите, то е Божествено. И миналото трябва да се провери, и бъдещето трябва да се провери, понеже те съществуват. (84/стр. 27)