Вяра, вяра трябва, за да може да се установи едно тихо разположение в Духа; голяма увереност трябва, за да няма вътрешно раздвояване, за да можете да владеете вашето естество, та по време на мълчанието да издържите всичко. стр. 164

Ако Господ ви даде талант и с него разколебаете хиляди хора и ги тикнете в пропастта, питам ви, този талант защо ви е? стр. 165

Кой е ключът в нас, къде се крие той? Ключът е в знанието. Как заключи Илия небето? Какво нап­рави Илия, за да се отвори? Помоли се и каза да се отвори. Трябва да имате вяра и знание. Ако човек не знае, как ще се моли? Молитвата подразбира знание. стр. 166

Като правите опити и наблюдения върху мислите си, ще дойдете до това положение да ги възприемате така, че да не произвеждат във вас никакво раздвояване. Когато мислите идват от астралния свят, в тях има едно малко съмнение. стр. 173

Има ли нужда розата да доказва, че е роза? Няма нужда, миризмата ще докаже това. Ако ти не вярваш в миризмата , то по формата ли ще познаеш, че е роза? стр. 174

Вие не можете да се избавите от съмненията. Те са неща естествени, неизбежни. Не че са някакви закони, но при сегашните условия са неизбежни. При всички хора на маловерието, гнева, омразата, завистта, лъжата и много други неща са неизбежни.

стр. 178

Сега, някой път ще кажете: „Аз като дете тъй вярвах!“. Вярата на децата е едно нещо, а на възрастните – друго. И вярата се развива. Апостол Павел казва: „Когато бях дете, като дете мъдрувах, но когато станах мъж, напуснах детинските работи“.

стр. 182

Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточите мислите си, да поутихнете вътре в себе си, да проникнете в Божествената мисъл, защото някои опитности, които преживявате, са космически и неизбежни.

(Реплика): „Вие вчера казахте, че като се запали тази свещица, кармически нещата изчезват“.

- Да. Вие можете да решите и да свършите с тях. Имате ли например тази положителна вяра? Аз разглеждам положителната вяра чрез разширението на съзнанието. Както и да е, аз ще ви помогна тъй, както вятърът прави: ще ви махна праха, да не ви смущава. стр. 185

Ще отидете при Бога, но с душата си, не с тялото си. Ще вложите вярата си в Бога. Гледайте да не се смущавате, живата вяра е потребна! стр. 186

Гледайте да бъдете богати с вяра, със знания.

стр. 187

Вярвайте, че всичко в света върви по един определен път. Божественият план по никой начин не може да се изопачи, той си върви по точни математически изчисления. Ако се отлъчите, ще страдате, а това, което Бог е определил, ще стане. Например искат да ви закарат на разходка, а вие не искате; връзват ви, дърпате се и пак стигате на мястото, но с чувството на умора. Затова можете да отидете без противене. Тъй че и като се противите, и като не се противите, пак ще свършите работата си. стр. 189

Вярвайте, че по душа всички сте добри. Няма защо да казваш, че си лоша. Да, когато действаш по воля, си лоша. стр. 190

из „Да им дам живот“

…Които не са мъдри, те нямат това знание в себе си. На тях не остава нищо друго, освен да вярват. стр. 3

Велико, красиво нещо е знанието, но знание без вяра не може да се реализира. И в Писанието е казано: „Да бъде според вярата ти!“. Не е казано: „Да бъде според знанието ти!“. стр. 4

Човек трябва да вярва в Онзи, Който всичко знае и Който всичко е направил. стр. 4

Мнозина се спират върху въпроса, кой е крив и кой – прав. Това са човешки работи. Бог обръща внимание само на онези хора, които вярват и приемат Неговата Любов и Мъдрост. Само тези хора са прави. Само те могат да се нарекат Синове Божии.

стр. 5

„Ама не съм ли прав?“ – Щом питаш, ти се съмняваш в себе си. Щом се съмняваш, ти сам решаваш въпроса… Човек трябва да вярва в душата си, че делата му са прави. Затова е казано в Писанието: „Ако не вярвате в мене, вярвайте в делата, които правя“.

стр. 5, 6

Силата на човека се заключава едновременно в неговата вяра и в неговото знание. стр. 6

Вярата на човека се определя от ред закони: закон за послушание, закон за изпълнение и т.н. Христос казва: „Отец ми всякога ме е слушал, защото аз изпълнявам Неговата Воля“. Христос имаше вяра, която прилагаше. Следователно, който има вяра, той трябва да направи опит да види докъде е стигнал в своята вяра. От това, което получи, което му се даде, човек ще познае силата на своята вяра.

стр. 6

Да вярва човек, това значи да търпи. Да търпи, това значи да носи всички неща, без да се смущава. Който вярва, Бог ще го избави от всички несгоди в живота. стр. 9

За да оправдаят неуспехите в живота си, мнозина казват, че и Христос като тях се е молел, но ни глас, ни услишание не се е чуло на молитвите му. – Не, Христос не е мислил така. Той казал: „Господи, аз виждам, че ме изпитваш. Вярвам, че ще ме избавиш, че ще ме извадиш от тежкото ми положение, но как ще стане това, не зная“. Съвременните християни искат да знаят как ще дойде тяхното спасение… За тях е важно да вярват, че ще бъдат спасени, а как ще дойде спасението им, това не е тяхна работа. Като вярват, те ще видят, че страданията им няма да бъдат продължителни. стр. 9

Който е придобил Божествения живот, той е влязъл вече в правия път, в който се проявява живата, абсолютна вяра в Бога. Тази вяра почива на Любов към Бога, а не на това, какво очакваш да получиш, или какво е обещано да ти се даде. Вярата на мнозина се основава на някакви обещания. Ако получат обещаното, те имат вяра. Ако не получат обещаното, вярата им се губи. Сега ще говоря на разбран за вас език: Не губете вярата си в Бога! Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първата Причина на нещата, а не според вашите разбирания. Каквото Бог е обещал и определил, неп­ременно ще стане. стр. 15, 16

Вярата на човека се крепи на благата, които животът му дава. Хиляди блага дава животът на човека и той трябва да вярва в тях. стр. 16

Сега, започнете с вярата си в Бога… За да се ползува от благата на живота, човек трябва да вярва непреривно. стр. 18

Казано е, че всичко е възможно за онзи, който вярва. Който разбира Божественото учение, той никога не трябва да се обезсърчава. стр. 18

Едно нещо трябва да се знае: всяко благо, което животът носи на човека, иде по пътя на вярата. Когато се говори за вяра, мнозина я наричат „гола вяра“. Да се казва, че вярата е гола, това говори за неразбиране на нещата. Вярата е всякога облечена… Голата вяра подразбира вяра в човешкото, а облечената – вяра в Божественото Начало. стр. 18, 19

Бог живее във всеки човек дотолкова, доколкото той вярва в Него. Тъй щото, различието между хората се заключава в степента на вярата им. Човек се учи от вярата на онези, които са над него. Следователно всички хора вървят по пътя на своите напреднали братя във вярата… Хората на вярата съставят едно цяло. стр. 19

Истински млад е онзи, който вярва, а стар – който разбира… силата на човека седи във вярата и в разбиранията му. стр. 19

Вярата се заключава в опита. Като правите опити, вие ще вярвате. И като вярвате, ще дойдете най-после до познаване на Истината. стр. 20

Като слушате да се говори за вяра, за Истина, вие намирате, че тези неща са дълбоки и трябва да останат за друг живот, т.е. за някое бъдещо прераждане. Който отлага днешната работа за утре, той ще отложи и утрешната си работа и по този начин ще отлага само, без да има някакви резултати. Не е лошо човек да вярва в утрешния ден, но условията са в днешния ден, и тях трябва той да използва. стр. 20

Човек трябва да вярва и при добри, и при лоши условия на живота. Работете при всички условия, за да видите как работи законът на вярата. Този закон е работил в миналото, той работи сега, а ще работи и в бъдеще. Чрез вярата ще познаете Божиите пътища, които са неизменни. стр. 22

Хората сега говорят за другия свят, но нито вярват в него, нито го признават… Тази е причината, поради която хората не искат да умират. Те не вярват в духовния свят, в духове, и се страхуват, не знаят какво ще стане с тях след смъртта им. стр. 25

Вие едновременно живеете два живота – стар и нов. Тъкмо започнете една работа и веднага казвате: „Дали ще успея?“. Щом се усъмните, вие влизате в стария живот. стр. 31

Сега у вас ще се яви мисълта: кое учение е право? – Право учение е това, което е основано на пълна, на абсолютна вяра. Това значи: при най-големите противоречия в живота си да не допуснете в съзнанието си сянка от съмнение в Бога. От това гледище истински приятел е онзи, в когото имате пълна вяра.

стр. 41

Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл. Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл. стр. 41

Съвременните хора казват, че са вярващи. От кои вярващи са те? – От ония, които вярват само когато им се дава, а не и когато не им се дава. За мъдрия, за любящия човек въпросът седи другояче. Те вярват и любят и когато им се дава, и когато не им се дава. Като не разбират тия работи, хората се учудват как е възможно да вярваш и да обичаш, когато нищо не ти се дава. Те се чудят, защото се намират в положението на деца. Когато малки деца отиват на театър да гледат някоя сериозна пиеса, те не я разбират и казват, че не им харесва. Човек не харесва това, което не разбира. стр. 62, 63

Докато е бил в рая, човек виждал Бога отвън. Щом напуснал рая, той престанал да Го вижда отвън и започнал да се моли. От осем хиляди години насам хората все търсят Господа, викат към Него, но не могат да Го намерят. – Защо? – Господ се е скрил някъде в човека и мълчи. Тази е причината, задето хората и до днес още са безверници и отричат Господа. стр. 79

Когато се говори, че ще отидете в ада, вие вярвате. Когато се говори, че ще отидете на небето, не вярвате. стр. 81

Много неща могат да смутят човека, но той трябва да вярва, че всичко онова, към което се стреми, е постижимо. стр. 107, 108

Когато черният адепт се обви около дървото на забранения плод, Ева трябваше да му каже: „Ние не търсим външно знание, но вътрешно. Ние търсим, абсолютна вяра, която почива на опит и знание, а не вяра без опитности“. стр. 110

Който работи за Слава Божия, той е човек на вярата. стр. 123, 124

Да вярва човек в Христа, това значи да намери Истината. стр. 126

Днес много хора се съмняват в Божествения произход на Христа, а всъщност, трябвало е по-рано да се съмняват. Първите човеци още не е трябвало да се усъмнят и да не вярват на дявола, който ги изкуси в райската градина. Тогава те му повярвали, а когато дойде Христос, не повярваха. – Защо? – Защото много са се наплашили. И когато Христос дойде на земята, те казали: „Веднъж се излъгахме, вече не вярваме на никого“. – Не, човек може да се излъже само веднъж. Втори път той не може да се лъже. стр. 127

Каквото Любовта върши и както се изявява, ти трябва да вярваш. Защо и за какво прави това или онова, няма да питаш, ти само ще гледаш какво прави Любовта и ще се учиш. стр. 152

И тъй, всички хора чувстват, възприемат Любов­та, но не могат за дълго време да я задържат в себе си. Причината за това е, че те нямат вяра. Човек трябва да вярва в това, което не знае. Например той не знае какво ще му донесе Любовта. – „Ще придобия ли нещо от Любовта?“ – Придобиеш или не, ти трябва да вярваш. Като вярваш в Любовта и я приемеш в себе си, животът ти ще се осмисли. стр. 153

Какво правят хората? Като ги обикне някой, те искат да ги считат за божества, абсолютно да не се съмняват в тях. За да не се съмняваш в човека, той трябва да бъде съвършен… Кой е съвършен човек? Съвършен човек е онзи, който носи Божията Любов в себе си. стр. 151

Целият свят вярва в Христа, но външно. Вие можете да вярвате, че някой човек е красив, но тази вяра не е в състояние да ви свърже с него. стр. 178

из „Съмнение и воля“

Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. стр. 15

Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по друг начин. стр. 17

Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс, и не се съмнявайте в себе си. стр. 17

…Зона на изостаналите души или черната зона, която опасва земята… Всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости, и те като дойдат вкъщи, ще бъдете много зле.

стр. 27, 28

из „Великите условия на живота“

Спасението няма да дойде нито от водата, нито от въздуха, нито от земята. Спасението иде от Слънцето на живота, носител на светлината и топлината. Водата символизира надеждата, а въздухът – вярата. Ако имаш вода в себе си, ще имаш и надежда; ако имаш въздух, ще имаш вяра. Надеждата и вярата съществуват в света, но хората не са ги възприели и приложили. Вярата развива ума, а надеждата – сърцето. Радвайте се, че водата тече, а въздухът се движи и образува ветровете, защото те подтикват хората към мисъл и чувство. Защо идат страданията и изпитанията? – За да се усилят вярата, надеждата и любовта на хората. Каквото е отношението между водата, въздуха и светлината, такова е отношението между вярата, надеждата и Любовта. Който иска да усили вярата, надеждата и любовта си, трябва да работи съзнателно върху себе си. стр. 6

Само напредналите души ще чуят гласа на Бога и ще Го познаят. – Кой човек е напреднал? – Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е. който носи в себе си вярата, надеждата и Любовта. стр. 8

Вяра е нужна на човека: вяра в Бога, в ближния и в себе си. стр. 9

Христос се обръща към една жена хананейка и казва: „Жено, голяма е твоята вяра!“. Вярата, за която говори Христос, представя велик, необятен свят. За мнозина вярата е толкова разбрана, колкото думите Бог Отец, Бог Син и Бог Дух… стр. 19

„Жено, голяма е твоята вяра!“. Значи, има и малка вяра. Голямата и малката вяра представят два полюса на човешкия ум. И голямата, и малката вяра са потребни в живота – според случая. Това са контрасти, без които не може. Те съществуват и в природата. Навсякъде ще видите големи и малки планини, големи и малки реки, морета и езера, големи и малки градове, държави и т.н. стр. 19

За да каже Христос на жената, че вярата е голяма, това показва, че Той я е подложил на изпитание. – Защо трябваше да я изпитва? – За да разбере дали може да се излекува дъщеря . стр. 19

Христос зададе на жената няколко въпроса и след като тя отговори разумно на всички въпроси, Той каза: „Не е добро да вземе някой хляба от децата и да го хвърли на псетата“. А тя рече: „Ей, Господи, но и псетата ядат от трошиците, що падат от трапезата на господарите им“. стр. 20

Христос се почуди на тази вяра и отговори: „Жено, голяма е твоята вяра!“. От този момент животът на хананейката се измени и Христос рече: „Да бъде според вярата ти!“. И оздравя дъщеря от онзи час. стр. 21, 22

Някои се лекуват с лекарства, с вода, с баене, а други – с вяра. стр. 20

Вярата представя особен род енергии в човешкия живот. Колкото по-голяма е вярата на човека, толкова по-енергичен е той и толкова по-голяма работа може да свърши. стр. 20

Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма. стр. 23

Някой християнин си въобразява, че има голяма вяра, много знания, но разболее ли се детето му, той се отчайва, плаче, страда – не може да му помогне. Нали имаш вяра, знание, защо се отчайваш? стр. 23

…Ако не вярваш, ще се мъчиш, без да се домог­неш до Истината. стр. 24

Има мисли и чувства на съблазън, за безверие, които свързват Бога в човека, докато най-после Го разпънат. стр. 24

Силната вяра лекува. Всеки човек има в себе си три болни дъщери – тялото, ума и сърцето. Трите дъщери имат три майки, но само една от тях потърси Господа и Го намери, затова дъщеря оздравя. Тя вярваше в Бога и вярата беше голяма. Велико нещо е вярата. Според някои вярата е резултат на добро разположение. Не е така. И животните имат добро разположение, играят си весело, скачат, но не може да се говори за вяра в тях. Колкото по-добър и разумен живот води човек, толкова повече се усилва вярата му. Лошият и неразумен живот става причина за отслабване на вярата. Понеже вярата има отношение към ума, затова силата на вярата зависи от светлината и чистотата на човешкия ум. Няма ли тези качества, умът става причина за заблужденията на сърцето. стр. 25

На какво се дължи голямата вяра на хананейката? – На познаването на Бога и на Христа. Така тя почувствала вътрешната сила на Христа и на нея се уповала. Вътрешно тя познала Христа като Син Божи, и смело поискала от Него това, което би поискала от Бога. Тя разбрала стиха, дето Христос казва на себе си: „Аз и Отец ми едно сме“. стр. 25

Всички хора – учени, философи, музиканти, художници, писатели имат известни стремежи и идеали, които всеки постига според степента на своята вяра. Какъв ще стане човек, това зависи от неговата вяра. Някой става богат, учен, философ или музикант, понеже вярвал, че може да стане такъв. стр. 27

Забелязано е, че великите хора са вярващи. Те вярвали в своите идеали и станали силни и велики хора. Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. стр. 27

Като не разбират законите на живота, хората късат едни-други нишките на живота си и после страдат. Те късат нишките си, защото вярата и светлината им са слаби. Много пъти те ще се раждат и прераждат, докато завършат работата си на земята, т.е. докато свържат нишките, които са късали.

стр. 29

Защо се бият и карат хората помежду си? – Защото вярата им е отслабнала. Докато мъжът е богат, жената вярва в него; щом той изгуби богатството си, и вярата на жената изчезва. Докато мъжът е здрав и заема високо положение, жената вярва в него; щом изгуби здравето и положението си, тя се обезверява. Това не е вяра, за каквато Христос говори. стр. 29, 30

Истинското организиране става отвътре – навън и отвън – навътре, но от Духа. Това значи усилване на вярата. стр. 30

„Голяма е твоята вяра“. Нека всеки си зададе въп­роса: „Голяма ли е вярата ми, за да поливам градината си?“ – Коя е тази градина? – Човешкото сърце.

стр. 31

Ако страдате или сте болни, приложете вярата си. Колкото по-голяма е вярата ви, толкова по-добри резултати ще имате. Ако вярата ви е голяма, лесно ще се справите с отрицателните чувства в себе си, например с омразата, завистта и др. стр. 32

Желая ви в бъдеще вярата ви да се усили, и когото от вас срещне Христос, да му каже: „Голяма е твоята вяра“. стр. 34

Облечете се с надеждата, изпълнете се с вярата, съединете се с Любовта. стр. 51

Мнозина се съмняват дали наистина са съществували и съществуват хора, готови на пълно себеотричане за Любовта. Могат да се съмняват, но съмнението не разрешава въпросите. стр. 55

…Никой не може да отвлече любовта на човека, освен той сам. Щом се усъмни в любовта си, тя сама го напуща. Значи, съмнението, подозрението в човека става причина за отвличане на неговите красиви и възвишени идеи, на неговата любов. стр. 58

Вярвай в ближния си като себе си. Колкото по-силна е вярата ти, толкова по-силна ще бъде любов­та и надеждата ти. стр. 63

Какво представлява Любовта, вярата и надеждата? – Любовта е Бог, вярата – ангелите, а надеждата – цялото човечество. Облечете се с одеждите на Любовта, вярата и надеждата. Само така ще оправите живота си. стр. 63

Докато е млад, човек живее с вяра и с любов, готов е на всякакви жертви. Щом изгуби вярата и любовта си, той казва: „Мина хубавото време“. стр. 68

Много вярвания може да има човек, но нека опи­та и Христовото учение, което преобразява нещата. стр. 70

…Законите на физическия свят. Който не разбира тези закони, всякога пропада. Среща го един познат и му обещава, че ще го осигури, ще нареди работите му. Той вярва, но в края на краищата остава излъган.

стр. 76

Сегашните хора се съмняват, защото са вярвали на човешките обещания, а не на Божествените. Много мъже и жени си дават големи обещания, без да ги изпълняват. Така те губят вярата си и се разо­чароват. стр. 90

Истината не се нуждае от доказателства. Каквото кажа, не подлежи на критика и съмнение. Защо ще се съмнявате в чистото злато? стр. 90

Дали вярвате или не вярвате в думите ми, не е важно – ще ги опитате. стр. 99

Когато момъкът се влюби… той казва на момата, че е готов да умре за нея. Как ще умре, когато той още не е жив?… Следователно, не вярвайте на човек, който отдавна е умрял. стр. 100

Аз вярвам само в един Бог, Който е в сила да ни научи на великия закон на Любовта. стр. 106

Който не се уповава на Бога и не е свързан с Него, страда… стр. 117

Всеки човек има възможност сам да изпитва и проверява нещата. Как ще ви доказвам, че дадена ябълка е сладка? Достатъчно е сами да я вкусите, за да се произнесете сладка ли е, или не. стр. 127

За съществата на духовния свят всичко е възможно, понеже те уповават на Бога… стр. 133

Като ви се говори за духовния свят, от една страна вие се интересувате да чуете нещо повече за него, а от друга – не вярвате в това, което чувате. стр. 134

Какво направиха първите човеци, Адам и Ева, в рая?… Те се усъмниха в думите на Господа и пристъпиха неговата заповед. След това Бог… ги изпъди от рая, за да отидат в света, там да се учат. стр. 140

Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг. стр. 154

Момъкът обещава на момата златни кули, а тя вярва и си мисли, че е намерила това, което душата желае… Пазете се от този, който много обещава и нищо не изпълнява. Вярвайте само на онзи, който обещава и изпълнява обещанието си. стр. 159

из „Езикът на Любовта“

Вярата е за хората, а знанието – за ангелите.

стр. 4

Ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а Любов нямате, нищо не сте. стр. 4

Влезе ли в областта на Любовта, човек влиза в Божествения свят. Влезе ли в областта на знанието, той е между ангелите. Влезе ли в областта на вярата, той е между хората. стр. 15

…Съществува Любов, която оживява хората. Тази Любов изключва всички противоречия и съмнения.

стр. 15

За да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си, а надеждата – в своето тяло. стр. 19

Като ученици, съветвам ви да започнете с надеждата; от надеждата да минете към вярата и да свършите с Любовта. стр. 21

Думите „Бог е Дух“ съдържат реалността на живота. Дали човек отрича или признава тази реалност, не е важно. Колкото да я отрича, колкото да се съмнява в нея, колкото да философства върху съществуването , в края на краищата човек усеща, че нещо го ограничава и не може без нея. Без нея той не може да живее. стр. 40

Това, което обикаля човека, е относителна реалност, т.е. сенки на реалността. Докато вярва в сенките на реалността, човек става суеверен, постоянно губи нещо от себе си. Вярва ли в абсолютната реалност, той расте и се увеличава, придобива знание, сила и богатства. стр. 41

Защо трябва да вярва човек? За да живее. Ако не вярва, ще умре. Следователно, ако искаш да умреш, не вярвай; ако искаш да живееш, вярвай. Ако искаш да страдаш, не вярвай; ако искаш да не страдаш, вярвай. стр. 44

„Бог е Дух“. Вярващите четат този стих, но въп­реки това търсят начин как да повярват в Бога, в Неговия Дух. Питам: Може ли човек да повярва в слънцето, докато слънчевата светлина не го озари? Може ли да повярва в огъня, докато не възприеме неговата топлина? Може ли да повярва в хляба, докато не опита живота, който се съдържа в него? Може ли да повярва в словото на кого да е, докато не го опита?… Вие трябва да изпитвате нещата.

стр. 45

Човек може да се освободи от известно наказание не чрез закон, но чрез вяра. стр. 54

Каква любов е тази, която се мени?… Едно трябва да знаете: не вярвайте в любов, която се мени. Истинската Любов е вечна. Истинската Мъдрост и Истина също са вечни. В тях човек трябва да вярва. Ако вашата вяра се подтиква от Любовта, Мъдростта и Истината, вие сте на прав път. стр. 67

Човек познава силата на своята вяра по това, че обикновено не боледува. Заболее ли, той лесно се справя с болестта си… той я отстранява от себе си толкова лесно, колкото големият юнак – своя противник стр. 67

…Търпението е броня, която предпазва човек от злото. Вярата, надеждата, Любовта, Истината, знанието също са броня. Ако не се бронира с тях, човек се поддава на силните същества, на пехливаните, и става играчка в ръцете им. За да не бъде играчка в ръцете на тия същества, човек трябва да има вяра, надежда, Любов. стр. 68

Като иска да се осигури по някакъв начин, човек е готов да вярва на всеки, който му обещава щастие… Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че единственият, който може да го осигури, да го отхрани и отгледа, това е Бог. стр. 70

Като проповядвам учението на Любовта, на Мъдростта и Истината, мнозина искат да знаят вярно ли е това, което проповядвам. Те искат доказателства. Истината не се доказва, не се проверява. Като я приложат и опитат, те ще разберат истина ли са думите ми, или не. стр. 70

Искате ли да направите човека вярващ, част от енергията на вярата трябва да излезе от вас и да влезе в неговия съответен център. стр. 71

„Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога, и в мен вярвайте.“ Единственото нещо, с което всички хора са запознати, това е смущението… Причина за това е слабата вяра и невежеството на човека. Който се смущава, той трябва да усилва вярата си. стр. 80

Колко пъти сте се съмнявали в Бога и Христа!

стр. 91

Христос казва: „…Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте“. Вярвайте, че всичко, което Бог е създал, е за ваше добро. Вярвайте в мене, че аз съм дошъл да ви покажа истинския път, който води към вечния живот. стр. 92

Истинска вяра е онази, която издържа на всички мъчнотии. Не издържа ли на всички мъчнотии, тя е слаба вяра. стр. 92

Вярващият трябва да даде пример на всички същества, които живеят в него. Милиарди същества живеят в човека и на него очакват. Те искат да видят добър пример от своя господар. стр. 92

„Да се не смущава сърцето ви.“ Човек се смущава, защото вярата му в Бога и в Христа е слаба. Щом вярата му се усили, и смущението ще се махне. Смущението не е нищо друго, освен облаци, които препятстват човека да вижда слънцето. Днес небето е чисто, няма облаци. Следователно днес нищо не ви препятства да виждате слънцето, нищо не ви пречи да вярвате… Ако се явят облаци над вас, това показва, че сте слезли надолу. Имате ли вяра, вие ще се качите над облаците, дето слънцето грее ясно. Мъчнотиите, на които се натъквате, това са облаците във вашия живот. Приложете вярата си, за да се издигнете над облаците. Както съвременните авиатори се издигат с аероплани на няколко километра над облаците, дето слънцето грее, така и вие можете с вярата си да се изкачите над мъчнотиите в живота си. стр. 94, 95

Вяра в живота, вяра в светлината, вяра в свободата. стр. 95

Христос казва: „…И в мене вярвайте“… Вярвайте и в мене, че аз ви показвам истинския път, който води към Този, Когото търсите… „И никой няма да отиде при Отца, ако аз не му покажа пътя“. стр. 94

Човек има на разположение три ключа: ключ на вярата, ключ на надеждата и ключ на Любовта… Вярата, надеждата и Любовта са три ключа за разкриване тайните на природата, за разкриване на Божествените съкровища… стр. 104

Христос казва: „Ако се не родите изново от вода и Дух, няма да влезете в Царството Божие“, т.е. няма да се родите от водата, която иде по закона на вярата, и от Духа, Който иде по закона на Любовта.

стр. 104

Апостол Павел казва: „…И ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. За да влезе в Царството Божие, човек трябва да придобие Любовта. стр. 111

Срещате някой съботянин, който иска да ви убеди да вярвате в съботата, като ден седми, в който Бог си починал. Какво ще каже този съботянин, ако отиде на северния полюс, дето има само един ден и една нощ? Ако живее там, в кой ден ще вярва?… Как ще вярвате тогава в един ден, в една събота, която нищо не ражда? Да се вярва в съботата, това е буквалното разбиране на нещата. стр. 121

Велико нещо е самоотричането! …Ако се отрече от безверието, от съмнението, от подозрението, …човек печели. стр. 122

Епохата, през която сегашните хора минават, се отличава с големи блага. Едно от тия блага е вярата на човека. Някой казва, че вярва в приятеля си. Защо вярва в приятеля си? Защото му дал хиляда лева. Това не е вяра, това е знание. Защо не е вяра? Защото вярва във възможни работи. Ако приятел ти даде хиляда, две или три хиляди лева, това е възможно нещо. Щом е възможно, то е знание, а не вяра. Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъзможни. Това, което днес е невъзможно да стане, в бъдеще ще стане. стр. 124

Мнозина не разбират Божиите закони и казват, че даден човек е безверник. В какво се заключава неговото безверие? Той живее добре, с никого не се кара, никого не обира. Друг някой минава за вярващ, а не живее добре, обира хората, прави им пакости. В какво се заключава неговата вяра? Вярата е нещо реално. Който има вяра, не лъже, не краде, не обира никого. стр. 126

Поради неразбиране и разногласие помежду си, хората не живеят добре. Едни вярват в един Бог, а други – в друг Бог. Едни вярват в една държава, а други – в друга някоя. Единство няма между хората. Те не знаят, че са излезли от един Източник, от един Баща, от един Бог… стр. 128

Вие сте готови да вярвате, но само след като видите, че нещо е станало. Докато не е станало, не вярвате. Когато параходът тръгне, вие вярвате вече. Обаче тръгне ли веднъж, и да вярвате, и да не вярвате, той върви по своя път. стр. 139

Ако религиозният напуща убежденията си за някаква завидна служба, не върши ли престъпление? стр. 158

Един свещеник казал на един актьор: „Вие проповядвате на хората лъжата, и те вярват в нея. Като ви слушат, те плачат, страдат. Ние им проповядваме Истината, а те не вярват в нея. Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме да заплачат. Коя е причината за това?“. Актьорът отговорил: „Причината седи в това, че ние представяме лъжата като Истина, а вие проповядвате Истината като лъжа“.

стр. 173

Какво печели човек, ако по цели дни работи нещо, а не вярва в това, което е изработил? Като работи нещо, човек трябва да вярва в това, което е изработил. стр. 173, 174

Човек е надарен с разумност, с доброта и със сила… Той трябва да вярва в онова, което Бог е вложил в него. стр. 197, 198

Дойдете ли до Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Сила, всякакво съмнение е изключено. Във всичко може да се съмнява човек, но не и в тия три неща. Те са основата на човешкия живот, върху който той гради. стр. 203

Ако безверието, противоречията в човека не умрат, той никога няма да се изправи. стр. 229

Какво ще кажете за една мома, която продава или залага убежденията си за черните очи на един момък? Тази мома е изгубила една от своите добродетели. Ще дойде ден, когато момъкът с черните очи ще почерни и нея… стр. 231, 232

Ако някой допусне в ума си мисълта, че от него човек не може да стане, той започва да вярва в тази мисъл и никой вече не може да му помогне… Защо не допусне мисълта, че от него може да стане човек?

стр. 245, 246

Обичайте Бога, както вие знаете да обичате; вярвайте в Бога, както вие знаете да вярвате, и няма да бъдете далеч от Истината. стр. 260

Ако не вярвате в това, което сега ви казвам, един ден ще повярвате и ще видите, че това, което ви говоря, е сто и едно на сто вярно… Дали думите ми са верни, това ще видят онези, които служат на Бога, но и онези, които не Му служат… стр. 261

…Човек трябва да промени храната, която днес употребява. За да промени храната си, човек трябва да има убеждение. стр. 268

Един знаменит виртуоз отишъл в Париж да дава концерт. Като започнал да свири, той се увлякъл в свиренето и забравил публиката – изгубил мярка на времето. Хората се уморили да слушат и един след друг започнали да напущат салона… И вярващите постъпват като този виртуоз. Срещнете ли някой вярващ, той ще говори продължително какво е проповядвал Христос, какво са говорили пророците и апостолите. И Христос, и пророците, и апостолите са говорили, но малко. Те повече са работили, а по-малко са говорили. стр. 273

Повярва ли в Любовта, човек ще се освободи от всичко старо, както змията съблича старата си кожа. Старото, от което човек трябва да се освободи, представя неговото недоволство и безверие. стр. 278

Имайте пълна вяра, надежда и любов в Бога, за да постигнете всички ваши желания и стремежи.

стр. 284

Човек крие в себе си големи дарби, способности и сили, но не ги съзнава. Щом не ги съзнава, той няма вяра в себе си. Като не вярва в себе си, човек живее в недействителен свят и мисли, че от него нищо не може да стане. То е все едно да наблюдавате земята през зимата и да мислите, че от нея нищо не може да излезе. стр. 294

Ако някой се осмели да каже, че е слязъл от слънцето, никой няма да му повярва. Защо? Защото хората имат особено понятие за слънцето… стр. 295

Любовта не търпи никакво съмнение и колебание… стр. 300

Не се съмнявайте в Божията Любов. Не се давете в съмнението си, защото ще се намерите в дълбочините му, отдето мъчно ще излезете. Който не вярва в Бога, той сам се дави в съмнението си. стр. 301

Търсете Бога и уповавайте на Него, за да се запознаете с трите му дъщери – надеждата, вярата и Любовта. Запознаете ли се с надеждата, ще станете богат на физическия свят. Запознаете ли се с вярата, ще влезете в духовния свят, за да просветне ума ви и да придобиете знание. Запознаете ли се с Любовта, ще влезете в Божествения свят и ще придобиете вечния живот. стр. 301

Да се свържете с надеждата, с вярата и с Любов­та, това е вечният живот, към който всяка душа се стреми. стр. 301

Ако изпълнявате Волята Божия по закона на надеждата, вие трябва да бъдете облечени с Божествена дреха. Ако изпълнявате Волята Божия по закона на вярата, от вас трябва да извира Божествена вода. Ако изпълнявате Волята Божия по закона на Любов­та, вие трябва да бъдете озарени от Божествената Светлина. стр. 104

Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето. стр. 321

Които вярват в Любовта, чертаят своето бъдеще.

стр. 323

„Любовта не се превъзнася, не се гордее; не дири своето си, не се раздражава…на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.“ стр. 337

…Безверие, съмнение, недоволство са причина за прекъсване на връзката на човека с разумния живот.

стр. 341

…Сегашните религиозни вярвания на хората се различават коренно от миналите. И бъдещите научни и религиозни възгледи на хората ще се различават коренно от сегашните. За пример, малките деца вярват, че като техните майки, бащи, братя и сестри няма в света. Вярно ли е това? Разбиранията им са такива. Понякога и възрастните хора правят подобни заключения… Когато не разбира нещата, човек си представя това, което не е. стр. 348

…Бог учи човека чрез всички блага и чрез всички несгоди. Следователно Бог иска от човека да има пълна вяра и пълно упование в Него. стр. 352

…Хората ще минат през известни изпитания, които могат да се преодолеят с вяра и разумност. Имайте вяра на житното зърно, което прекарва цяла зима под снега… Житното зърно благодари и за дъжда, и за мъглата, и за снега и с търпение очаква топлите слънчеви дни, когато ще подаде главичката си над земята и ще почне да расте. Следователно, ако житното зърно има такава вяра, колко повече човек трябва да има вяра в Онзи, Който е изтрил много сълзи, много страдания е премахнал, много несгоди е превърнал в блага. стр. 354, 355

Един от вавилонските царе заповядал да изваят един идол от злато, на който да се кланят всички хора. Трима млади момци, които вярвали в Единния Бог, отказали да се поклонят на идола, направен от човешка ръка. За тяхното непослушание царят заповядал да ги хвърлят в огнена пещ. Те били хвърлени в пещта, но за чудо на всички, не изгорели. Наистина, който вярва в Бога, огън не го гори.

стр. 385

Днес всички хора минават за вярващи, въпреки това боледуват, страдат от сиромашия и т.н. Казвам: Който вярва в Бога, той не може да бъде болен, не може да бъде невежа, не може да бъде и сиромах. Вярващият е силен, богат, здрав човек. Който има вяра, той се разбира с хората; който няма вяра, той с никого не може да се разбере. стр. 385, 386

Религията на човека трябва да бъде такава, че да го свърже с Божествения свят. стр. 387

Всяко богатство, което могат да ти отнемат, не е твое. Ние вярваме в онази собственост, която никой не може да отнеме. Единствената собственост на човека е неговият дух, неговата душа, неговият ум, неговото сърце и неговото тяло. стр. 388

Ще кажете, че вярвате в Бога. Вярата подразбира познаване на Бога. Да познаете Бога, това значи да влезете в Божественото училище и да прилагате Божията Любов, Мъдрост, Истина. стр. 389

Любовта на Бога се заключава в това, че при всичките несъобразности на човешкия живот, Той гледа благосклонно към човека. Като вижда всички криви постъпки на хората, Бог казва: „…Аз вярвам, че след време вие ще изоставите вашите слабости“.

стр. 394

из „Учителю благи“

„Учителю благи“… Тези силни думи именно произнася един големец за Христа, обаче в неговия ум те са обезсмислени… Христос му отговаря: „Ти знаеш законите. Защо ме наричаш „Учителю благи“, щом не вярваш в това, което казваш?“ …Той нарече Христа „Учителю благи“, но не беше в състояние да изпълни това, което Христос му каза. Ето един непоследователен човек в своите думи, в своето верую.

стр. 4

Когато някой казва, че вярва в Бога, това не е достатъчно само, за да наследи живот вечен… Не е достатъчно човек само да вярва, но той трябва и да изпълнява. стр. 4

На хора, прости и невежи като децата, може да се говори, че бабите носят малките деца от реките,…че камилата е излязла от кокоше яйце, …че мостът на Дунава например е направен от косъма на някой учен. И детето вярва на думите на баща си, че мостът на Дунава е направен от косъма на някой учен. Опитайте след това да разубедите детето, че не е възможно да се направи мост от косъм, макар този косъм да е от някой учен. Не е лесно да разубедите човека в това, в което вярва. стр. 5

Думите „Учителю благи“ представят магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това! И наистина, ако отидете при някой ваш приятел за известна услуга, той ще ви се отзове дотолкова, доколкото вие го обичате и вярвате в него. стр. 17

Казано е в Писанието: „Проклет е онзи човек, който уповава на човека“. Това подразбира: Проклет е онзи, който уповава на глупавия човек; проклет е онзи, който уповава на човека на безлюбието; прок­лет е онзи, който уповава на човека без свобода, без живот, без Истина в себе си. Следователно, не уповавайте на хора, които противодействат на Божиите блага! Уповавайте на Бога, на великото в света! Които уповават на Бога, те същевременно уповават на всички ония, които са проводници на Божиите идеи. стр. 21

Мнозина цитират стихове от Евангелието, но криво го тълкуват. За пример, те цитират стиха, че на хората не трябва да се уповава и го приемат буквално. На кои хора не трябва да се уповава? На глупавите. На хора с права мисъл, с благородни сърца можете да се уповавате, да разчитате като на себе си. Затова е казано: „Люби ближния си като себе си!“. Значи, уповавай се на ближния си като на себе си. Щом си дал на ближния си по-голямо нещо – своята любов, своята обич, защо да не очакваш по-малкото – да уповаваш на него? Тъй щото, щом любиш ближния си като себе си, ще уповаваш на него като на себе си. И тогава, възложиш ли му някаква работа, ще уповаваш на него като на себе си. Затова именно Божествената школа изисква от учениците си да установят прави, истински отношения помежду си. стр. 21

Растенията на физическия свят са мисли на ангелите, а растенията на ангелския свят са човешките мисли. Какво ще кажете за това? И вие като турците ще кажете: „И да видиш, и да чуеш, не вярвай!“. Това е аналогия на неща, които са верни. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми е земеделецът“. Питам: може ли Христос да е лоза, а Отец, Бог – земеделец? Това е аналогия, с която се изясняват известни истини. стр. 26

Опасно е, когато съмнението бушува в човека.

стр. 31

Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори. стр. 42

Казвам: Пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание. стр. 43

…Да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот… Лесно се постига това, но мъчно се задържа. Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение. Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава и той отново слиза в обикновения живот. стр. 46

Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. стр. 48

Когато Христос запита учениците си, за кого го мислят, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. стр. 48

Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: „Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам“. стр. 48

Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората.

стр. 48

Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание… По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото Любовта го е погледнала… Щом царският син минал покрай него, то си казало: „Този е, който ще донесе щастието ми. Аз вярвам абсолютно в него“… Казвам: по същия начин като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи… стр. 52

Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и Любовта. Апостол Павел е пос­тавил тия три добродетели да действат едновременно: дето е вярата, там са надеждата и Любовта; дето е надеждата, там са вярата и Любовта; дето е Любовта, там са вярата и надеждата. Те трябва да действат едновременно. В миналото те са действали отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действат едновременно, ако искате да имате резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а Любовта – в Божествения. стр. 52, 53

Съвременните хора страдат от вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят в пълна вяра, с взаимна любов помежду си. стр. 53, 54

„И който падне на този камък, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже.“ стр. 55

„На този камък.“ Идеята, която се съдържа в този стих, трябва да се постави като основа на вашия живот и върху нея да градите. стр. 59

Ако паднем върху своята основна идея и искаме да я изнесем пред света, ние ще се строшим… Който иска да изкаже своето верую пред света, той ще се строши. стр. 61

Никоя идея не може да се изрази нито с думи, нито с образи… стр. 60

Какво ще изказвате веруюто си пред света? Ако някой ме пита в какво вярвам, ще кажа: вярвам в хляба, във водата, във въздуха, в светлината и в топ­лината. – „Съществува ли някакъв Бог?“ – По този въпрос аз бих желал ти да ми отговориш. Аз говоря за неща, които положително зная, а оставям на тебе да ми отговориш за неща, които не зная… Казвам: Човек трябва да бъде умен, да знае какво да говори.

стр. 61

Улиците на ада са постлани и украсени с хубави, скъпоценни камъни и надписи от… несбъдната вяра, надежда и любов. стр. 62

Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: „Господ да го прости!“. – Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена подмладен, пременен, неузнаваем. Които не разберат дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват дали са верни, или не. Само глупавите хора говорят за верни или за неверни неща, а умните всякога говорят за умни работи. стр. 64

Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте както Бог е определил. И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания. Виждате един човек върви в правия път, но изведнъж минава някакво съмнение в ума му и той се запитва дали е в правия път, или не. Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. стр. 66

Илюзия е това, в което човек вярва, че е реално, а излиза, че не е реално. Ти вярваш, че някой те обича, а всъщност той не те обича; вярваш, че никой не те обича, а той те обича. В първия случай вярваш в това, което не е; във втория случай не вярваш в това, което е. стр. 70

Ако се намирате пред трудна задача и цяла година наред постоянствате в мисълта си, че тази задача ще се разреши благополучно, ще видите, че наистина тя ще се реши. стр. 71

Казвам: Вяра, детска вяра се изисква от съвременните хора! Какво е донесло и какво може да донесе безверието? стр. 74

Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна основа в живота си. Затова, всеки трябва да знае каква е неговата основа, какво е неговото верую, каква е философията на неговия живот.

стр. 78

Хората не знаят нито отде са дошли, нито де ще отидат. Има едно общо верую, че човек излиза от Бога и се връща при Него… стр. 78

Казвате: „Ние вярваме в Бога“. – Оставете вашето вярване настрана. Ако с вашата вяра вие не можете да добиете безсмъртие, тази вяра е детинска. Ако вашата вяра не може да ви отвори вратата за невидимия свят, и ако не може да ви свърже с всички разумни и напреднали същества, тя е детинска вяра. стр. 84

Ангелите слизат на земята, за да видят как живеят хората, и се усмихват на тяхното богослужение, на тяхното безверие. Защо трябва хората да се съмняват в Бога, щом имат живот в себе си? Разумният живот в човека е проява на Бога. стр. 84

Право ли е, когато хората виждат различие в разните вярвания, а всъщност проповядват Любов и вяра в Бога? Можете ли да кажете, че братята и сестрите в един дом имат любов към родителите си, ако се карат помежду си? стр. 87

Съвременните хора… трябва да възприемат положителната наука и философия, да създадат в себе си прави убеждения, на които никога да не изменят. И тогава, като прости или учени, като богати или бедни, да си създадат такова верую, което пред нищо да не отстъпва. Който има такова верую, той ще разчита на него във всички трудни моменти на своя живот. Вашето верую трябва да има силата на онзи пътник, който разбойници хванали в гората и завързали, но скоро били принудени сами да го развържат. С вързани ръце макар, той се приближил към главатаря на разбойниците и казал: „Бог, на Когото служа, ви заповядва да ме развържете. Аз отивам по Негова работа и трябва непременно да я свърша. Аз мога сам да се развържа, но искам, както вие ме вързахте, така и да ме развържете“. Главатарят отказал да го освободи, но след няколко минути той паднал на земята и уплашен започнал да вика на другарите си: „Развържете този човек! С него шега не бива“ …Подобна опитност са имали и тримата момци, които, хвърлени в огнената пещ, по чуден начин били запазени от изгаряне. Ще кажете, че това е ставало в онези времена, когато хората са били праведни, но в днешните времена това не може да стане. Чудно нещо! Ако след две и повече хиляди години от онези времена, когато се пее и проповядва толкова много за Бога, не може да стане подобно нещо, …защо ви е тази вяра в Бога?… Дойдат ли при вас гневът, страхът, съмнението, безверието, сиромашията, гладът, вие трябва да им кажете: „Бог, на Когото служа, каза да ме освободите!“. Щом кажете така, трябва да бъдете свободни. Ще запитате дали наистина тия неща могат да станат. Могат да станат, разбира се, но за това не се изискват празни думи, а вяра, непоколебима, положителна и устойчива. Имате ли вяра, вие ще бъдете щастливи.

стр. 89, 90

Всички хора ще умрат, ще влязат в гроба, но след това вече ще покажат силата на своята вяра, силата на Христовото учение. Силата на Христа се заключава именно в това, че три дена след като умря, Той възкръсна. стр. 91

Казвам: В очите на християнството, или в очите на новото учение, вие трябва да видите красивото, Божественото, да го обикнете и да тръгнете в пътя без страх, без съмнение. стр. 93

„А едно падна на добра почва.“ Добрата почва не се постига само с вяра. Казвате: „Достатъчно е човек да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен“. Вярно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси. Обаче, с избавянето си, той още не е спасен. Той излиза само от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си. Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота. Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш. Обаче вярата не може да се постави като основа на живота. С вяра всичко не се постига. Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога. Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра. С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина. Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа. Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде. Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате? Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а Любовта започва да действа. Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси само чрез вярата. Не, дето вярата престава, там Любовта започва. С мислене само нещата не се уреждат. Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които живота ти може да се постави.

стр. 108

Старият живот, старата култура, старите вярвания не са нужни вече. С тях не може да се влезе в новите условия… Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят? стр. 114

Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила, но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тази на високо напредналите светли същества.

стр. 114

„А едно падна на добра почва и даде плод стократно.“ …Каква трябва да бъде тази почва? Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно. Иначе той ще бъде постоянно в съмнение дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее както всички хора и т.н. Човек с такова съзнание е без основа, без почва в живота си. стр. 115

Ако днес вярвате в Бога и сте готови всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което при всички условия в живота може да се разчита. стр. 123

От памтивека и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде ще намерят реалното в живота, и продължават да го търсят. По този начин те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него на абсолютно нереална основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време и те ще се разочароват в своите вярвания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота. стр. 123

Понякога хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45 – 50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: „От нас нищо не може да излезе“. Питам: Кое от двете вярвания е право? Едно е вярното: има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва. стр. 123

Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те по никой начин не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага… Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна. Те вярват в себе си, но и тази вяра не е положителна.

стр. 127, 128

Вяра се изисква от хората. Вярата се заключава във веруюто, което хората имат. Например някой казва, че Господ му говорил. Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас.

стр. 129

Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар. стр. 130

Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде именно при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове да вика мъртвите да излязат вън? По това време в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. стр. 121

„Лазаре, излез вън!“ Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи!“… И тъй, първо човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар да му помогне. Лекарят казва: „След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят“. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: „Ти ще оздравееш“. – Повярвайте на този глас! Казвате: „Какво трябва да правя?“. – Стани от леглото си и излез вън! Преди година в Америка е станало такова чудо. Една жена боледувала цели 12 години. Лекарите… се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден в ръцете на тази жена попаднала една книга за силата на внушението и лекуване чрез внушение и тя внимателно я прочела. Скоро след това тя чула в себе си тих глас да говори: „Стани от леглото си!“. Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им.

стр. 131, 132

Вярата на съвременните хора почива повече на материална почва. Ако един ден мъжът на някоя жена не укаже към нея това внимание, което всеки ден указва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесал друга някоя. стр. 130

„Четвъртото посвещение“ не е нищо друго, освен задача на човека да намери начин за изправяне на своите лоши черти… И на светиите е дадена задачата не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и да ги направят щастливи и безсмъртни. Същият принцип поддържаше и Христос, като казваше: „Който вярва в мене, той ще придобие живот вечен“. стр. 133

Какво ще бъде положението на вярващия, ако на края на живота си каже: „Дали съм спасен, или не?“. стр. 134

Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото Начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. стр. 137

Ще приведа един пример за един светия и за един богат човек. Светията живял в планината. Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията. Богаташът цял треперил от студ. Поглед­нал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. „Какво правиш?“ – „Топля се.“–„Как се топлиш?“–Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла. Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла. Казвам: Това е веруюто, което проповядваме. И вие можете като светията да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея. Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. стр. 139

Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за Вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии. стр. 140

Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба. стр. 140

Като слушате да се говори за възкресението, казвате: „Дали това е вярно, или не?“. – Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. стр. 140

„Лазаре, излез вън!“ стр. 141

из „Великото и красивото“

Религиозните хора… вярват в някакъв Господ, кланят Му се, молят се, но щом ги сполети нещастие, мнозина от тях се разколебават и казват: „Защо дойдоха тези нещастия до главата ни? Защо ни сполетяха тия страдания? Нали Бог е всесилен, всемогъщ, не можа ли да ни предпази от тях?“. Тази е слабостта на религиозните хора. Щом се разколебае в Бога, човек има възможност да се разколебае в своите ближни, в своите приятели, а най-после и в себе си. И наистина, в кого ще вярва човек, ако се разколебае в Бога, в ближния си и в себе си? стр. 4, 5

Докато човек живее в света на промените, в преходния свят, не може да му се вярва. Как ще вярвате на човек, който мисли, че се е родил, за да умре? Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една кофа вода от кладенеца? Ако се опитате с това въже да извадите вода от кладенеца, то непременно ще се скъса. Колкото да настоява този човек да му вярвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вярвате… Ама въжето настоявало да му се вярва. То обещавало, че един ден ще стане силно, здраво; ще издържа големи тежести. Възможно е, но днес това въже е слабо и не може да се разчита на него. Днес положението на съвременния човек е подобно на положението на тънкото въже. стр. 5,6

Човек може да стане добър, но ако има за това условия в себе си… Разумният човек може да създаде в себе си характер, може да си изработи такова верую, което да почива на принципите на великата Истина. стр. 6

Като вярва в Бога, религиозният мисли, че ще отиде на Небето, а светският, невярващият – в ада… Обаче адът и раят не са нищо друго, освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце… Когато сърцето му от нищо не се смущава, а умът му е просветен, човек е в рая… Смутено ли е сърцето му, помрачен ли е умът му, човек е в ада. стр. 10

Като говоря за развитието на човека, имам предвид неговата вяра… стр. 16

Вярата на човека се изпитва при най-големите противоречия. Здравият параход не се изпитва на брега на океана, на пристанището, но сред големите вълни, сред бурите и ураганите… стр. 23

От всички се изисква едно солидно верую, а не суеверие. Всички трябва да имате такова верую, което да почива на основата на светъл ум, на благородно сърце, на вътрешни красиви стремежи. стр. 24

Много от учениците се съмняват дали са в правия път, или не. – Това лесно може да се опита. Ако сте в правия път, той ще ви изведе на спасителния бряг. стр. 57

Съвременните християни минават за правоверни… Ананий беше правоверен, но когато Бог го изпрати при един езичник да проповядва, той се усъм­ни, отказа да послуша Бога… стр. 73

…Как стана тази промяна с момата? – Господ я срещнал на пътя и я поканил да тръгне след Него. Тя веднага се съгласила… Сега… ще знаете, че Господ ви е срещнал на пътя. Дали вярвате в това, или не, оставям на вашата добра воля. стр. 92

Съмнението действа върху волята, вследствие на което човек се колебае, не знае как да постъпи. В съмнението, макар и отрицателен елемент, се крие духовна сила извън човешкия живот. стр. 99

Съмнението се явява повече в старите хора.

стр. 102

Веднъж влязъл в Божията Любов, човек не трябва да се страхува, нито да се съмнява… Ние трябва да бъдем внимателни да не спрем Божието благословение, да не запушим онези места, през които се втича.

стр. 105

За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение… Те действат разрушително върху ума, сърцето и волята. Ако съмнението, за пример, попадне в ума на човека, той престава да учи и казва: „И без знания може“. стр. 105

Обезсърчението, страхът у човека показват, че той знае малко, не вярва във великите закони на живота и на природата – с една дума, вярата му е относителна, а не абсолютна. Един пророк като Илия, и той се поколеба в своята вяра… стр. 109

Бог не е в омразата, в съмнението… стр. 111

Както трескавият взима хинин и се лекува с него, така и ученикът, когато страда от треска, ще влезе в своята невидима лаборатория, мислено ще вземе хинин и ще оздравее… За това се изисква вяра. Който има вяра, той ще си служи с алхимията, ще превръща елементите. стр. 113

Че днес вярвате в Христа, а утре вярата ви се разколебава, вчерашният ден не може да ви спаси. Ако веруюто ви всеки ден се закрепва и ако светлината на съзнанието ви всеки ден се увеличава и не гасне в бурите на живота, вие се повдигате. Всеки ден трябва да анализирате своето верую, своето знание… да знаете с какво разполагате. стр. 128

За да бъде силен на физическия свят, човек трябва да бъде пълен с Любов и вяра. стр. 135

Трябва да знаете, че законът на съвършенството е безграничен, вечен. Същото може да се каже и за вярата. Тя има много степени, а не само една степен.

стр. 139

Хората, у които умът не е развит, не вярват в никакви вероятности и възможности. Те казват: „Ако има пари, ще вярваме. Щом няма пари, в нищо не вярваме“. стр. 151

Мнозина се съмняват дали са спасени, дали ще влязат в Царството Божие. И като се съмняват, те казват: „Тази работа е празна, вятър работа е тя, нищо няма да излезе от нея“. стр. 155

Несгодите, съмненията… в живота, това е миналото на човека. стр. 157

Стремежът на хората да бъдат добри, да обичат и да бъдат обичани, да развиват вярата си и в тях да вярват, се обуславя именно от този закон – да създадат условия за бъдещия живот. стр. 160

Първата работа на ученика е да развива своята вяра. Вярата се занимава с вероятностите, а не с възможностите. С възможностите пък се занимава Любовта. Следователно, който иска да развива вярата си, той трябва да работи с вероятностите.

стр. 161

…Някои от учениците на Христа не повярваха във възкресението и се усъмниха. Причината за съб­лазните, за съмненията се крие във вътрешните ограничения на човека. стр. 197

Съвременните хора са толкова наплашени, че са изгубили доверие едни на други. Защо хората са изгубили вяра едни на други? – Защото турят за мостове сламки вместо греди, и след това искат да убедят хората, че ако минат по сламките, никаква опасност не ги чака. Всеки, който е повярвал на техните думи, той дълго време е носил последствията на своето лековерие. И днес, когато някой човек не се поддава на философиите на хората, има право. Питат го после: „Ами ти не вярваш ли в Господа?“. – „В Господа вярвам, но в твоята философия, подобна на мост от сламки, не вярвам“. – „Ама нали Господ е създал сламката, защо не вярваш в нейната здравина?“. – „По-скоро вярвам, че крила могат да ми израстнат, отколкото да вярвам, че мога да мина през мост от сламки“. …Казвате: „За Бога, всичко е възможно“. …За Бога е възможно всичко разумно, но не и неразумно. Бог никога няма да застави човека да мине през мост от сламки. стр. 197

Мнозина искат първо да получат блага от Господа, а после да повярват в Него. Всъщност законът е обратен: първо трябва да повярвате, а след това ще получите блага. стр. 205

Всеки Божествен закон, приложен в живота на човека, произвежда буря, която или ще го повдигне, или ще го разруши… Когато влиза в гъста материя, каквато е човешкият живот, Божественото среща голямо съпротивление, вследствие на което частиците на тази материя се раздвижват силно, сгорещяват се и се образува голяма топлина, от която тялото ще се стопли, или трябва да направи усилие да си пробие път. Ето защо, когато тръгне в Божествения път, човек не трябва да спира, да се колебае, да се съмнява… стр. 212

Животът на хората не върви добре, понеже са попаднали в една област на вечно съмнение, дето живеят всички фалирали души… Мнозина от вас са навлезли в същата област – в областта на съмнението. Те виждат всичко наопаки. Каквото добро им се направи, те виждат в него само лошото. Дето отидат, все ще се натъкнат на някакви противоречия. Опасна зона е съмнението! Който се съмнява, той мяза на човек, болен от треска. Каквото дадете на трескавия да яде, той все ще каже, че е горчиво. Щом треската премине, той приема същото ядене с удоволствие, с голям апетит… Като ви наблюдавам, виждам, че и някои от напредналите ученици са нагазили в тази опасна зона до пояс и се мъчат, не могат да излязат от там. Казвам: Излезте час по-скоро от тази кал! – „Как да излезем от тази кал?“ – Хванете са за въжето, което ви се подава. Въжето представя вярата, която може да ви спаси. Единственото спасение е в това въже. Докато излизате на повърхността, ще се кривите на една, на друга страна. Не се излиза лесно от областта на съмнението. Колко светии са плакали от тази кал! стр. 228

…Бъдете внимателни едни към други, не се прис­мивайте на онзи, който е попаднал в калта на съмнението. Всеки ще мине през съмнението. стр. 231

Когато се намирате пред голямо затруднение, знайте, че не сте сами. От вас се изисква да издържите докрай. Щом издържите, помощта ще дойде… Ако се усъмните и започнете да казвате, че Бог ви е забравил, че хората не ви обичат, вие сте на крив път.

стр. 231

Изкушения и съблазни ще дойдат, но ако имате вяра, ще издържите. стр. 231

Съмнението неизбежно ще дойде, но вие не трябва да го държите дълго време в себе си. Един ваш приятел ви обещал, че ще дойде при вас да ви донесе една книга. Вие го чакате да дойде… но той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате в него… Казвате: „Излъга ме този човек“… Така ще разсъждавате, ако не обичате приятеля си. Обаче, ако го обичате, вие ще си кажете: „Случило се е нещо на приятеля ми. Утре ще дойде, ще ми донесе книгата и ще ми обясни причината, задето не е могъл да изпълни обещанието си“… Щом разсъждавате така, съмнението ще ви напусне. На другия ден приятеля ви ще дойде при вас и ще ви каже истинската причина за закъсняване на книгата. стр. 232, 233

Като ученици, вие трябва да имате любов към учението, за да се справите със съмнението. И ученикът се излага на съмнения, и ученият човек се излага на съмнения, но и единият, и другият трябва да се оправят разумно с него. Затова от всички хора се изисква вяра. стр. 235

Като четете Евангелието, ще срещнете ред принципи, които и на времето си, и сега, и в бъдеще имат и са имали еднаква стойност. Приложението на тези принципи усилва вярата на човека. стр. 235

Когато предприеме някаква работа, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това показва, че вярата му е силна. Щом се безпокои, вярата му е слаба… Човек трябва да потърси причината за своята слаба вяра. Ако причината за неговата слаба вяра се крие в ума, в сърцето или във волята му, той трябва да вземе мерки да се засили в това направление. Една от причините на неустойчивостта на сърцето е страхът, а на ума – съмнението. стр. 235

Какво представя съмнението? – Съмнението, безверието представят утайки, които пълнят полето на етерното тяло на човека, както и неговия мозък. Отрицателните мисли на съмнението, на безверието се отразяват вредно върху целия организъм на човека – върху мозъка, върху белия и черния дроб, върху сърцето, върху общата му жизненост, вследствие на което нервната му система напълно се изтощава и отслабва… Ученикът трябва напълно да се освободи от ненужния товар на съмнението. Как ще се освободи? – Чрез Любовта. стр. 235

През каквито изпитания да минавате, важно е да създадете в себе си положителна вяра. стр. 236

Кое е по-хубаво: …да бъдете богати с вяра и Любов или да сте сиромаси? стр. 240

И тъй, от всички се изисква положителна вяра, без колебание, без съмнение, без страх. От всички се изисква такава вяра, каквато детето има в майка си, каквато ученикът има в учителя си. Ученикът отива на училище, защото вярва, че учителят му ще го научи да чете и да пише, ще отвори очите му. Аз говоря за онази вяра, която има морален характер, а не за вярата, която има характер на физическо подчинение, на физическа преданост. стр. 242

…Не сте дишали правилно, вследствие на което е станало свиване на кръвоносните ви съдове. Затова мозъчната ви енергия не тече правилно; етерното ви тяло не е в хармония с физическото. Тези състояния предизвикват вътрешно подпушване в човека и той започва да се съмнява, да вижда всичко наопаки.

стр. 246, 247

Казвате: „Аз не вярвам в Бога“. – Ти риташ против остен. – „Аз не вярвам в ангелите“. – Ти риташ против остен. – „Аз не вярвам в светиите и гениите“. – Ти риташ против остен. Светиите, ангелите, гениите… стоят над твоето съзнание. Ти можеш да виждаш само това, което е под тебе, но не можеш да виждаш онова, което е над тебе. стр. 252

Когато обичате някого, не трябва да имате абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение. Щом дойдете до Любовта, новото учение изключва абсолютно всякакво съмнение. стр. 275

Какви трябва да бъдат отношенията между учители и ученици в новото учение? – Те трябва да почиват на пълно доверие, на взаимна любов. стр. 276

Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се справи с него. Затова се изисква съзнателна работа. Има цяр са съмнението; също така има цяр за малодушието, за безверието и т.н. стр. 276

Казвам: Голяма е разликата между нещата на физическия свят и тези на Божествения. За пример, човек може да вярва, но неговата вяра да се отнася само до една от областите на физическия свят: до сърцето, до ума и до волята на човека. Вярата на човека може да се отнася и до причинния свят. Най-после вярата на човека може да се отнася до абсолютния свят. Оттук виждаме, че има физичес­ка, сърдечна, умствена, причинна и абсолютна вяра.

стр. 291

Природата си служи със съвсем други правила и закони, с друг морал, съвършено различен от този, според който вие живеете. И методите, с които природата работи, са различни от вашите. Методите, правилата и законите на човешкия живот не са абсолютни, вследствие на което хората се колебаят, съмняват се едни в други… стр. 300

Сега вие имате много знания, но ако не ги прилагате, ще дойдете до положението да опитате отрицателната страна на вашето знание… При това положение у вас ще се яви съмнение, ще загубите правата посока на движение. Не е лошо, че сте изпаднали в съмнение, но трябва да правите научни изследвания, да видите доколко това съмнение е вярно. стр. 305

Едно се изисква от вас: да се пазите от съмнението. То е наука, която трябва да изучавате. Ако съмнението обхване целия ви мозък, ще изпаднете в анормално състояние. То ще усили деятелността на чувствата ви и ще събуди страха у вас. стр. 306

из „Светлина на мисълта“

Вие мислите, че като отидете на небето, ще бъдете като царски дъщери… Ти не знаеш да пееш и да свириш на земята, а си въобразяваш, че на небето ще пееш и ще свириш. Това е суеверие! стр. 5

… недоволният човек е винаги суеверен. Недоволният човек все вярва, че по някакъв магически начин може да стане богат. Богатият и грешният човек се надяват, че могат по някакво чудо да влязат в Царството Божие. Обаче окултният ученик не трябва да ходи нито със суеверия, нито с вярвания, но с вяра и доволство. стр. 9, 10

В духовния свят съществува следният закон: взимай толкова, колкото можеш да носиш! …Любовта, вярата с торба се дават, но взимайте от тях толкова, колкото можете да носите. стр. 11

Подозрението изпъква по единствената причина, че вълк във вълк всякога се съмнява… Никога една овца не може да се съмнява в друга, че тя е яла месо. Защо не може да се съмнява? – Защото, според устройството на овцата, невъзможно е тя да яде месо. В заключение ние казваме: хора, които са от рода на овцата, никога не се съмняват; хора, които са от рода на вълците, всякога се съмняват. стр. 24

Вълк във вълк се съмнява, че ял месо. Овца в овца никога не се съмнява, че е яла месо. Обаче вълк във вълк може да се съмнява, че е ял корени. Защо? – Защото вълкът, след като не намери месо, и корени яде. Значи, вълкът подозира и в лошото, и в доброто. И затова, на хората, които имат вълчи характер, и лошо да им направиш, и добро да им направиш, все подозират. Забележи ли човек в себе си такива прояви, той трябва усилено да работи върху тях.

стр. 25

Човек трябва да се освободи от подозрението, от съмнението. Те съществуват и между учениците на окултната школа. Обаче в подозрението, в съмнението няма никаква философия. Благородство се изисква от човека! Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години. Ако и днес вървите по пътищата на тази стара наука, ще имате същите резултати. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата.

стр. 27

Когато човек се съмнява в другите хора, той започва да се съмнява и в себе си, в своята сила, в своята вяра, в своята любов. Какво остава в човека, като отрече своята сила, своята вяра, своята любов и своето благородство? Де е истинската наука? Съмнението в човека представлява накупление от чужди мисли, които смущават неговото сърце и неговия ум. Човек никога не трябва да се съмнява в своята вяра, в своята любов, нито в силата на своя ум и на своето сърце. Това са известни величини, с които той трябва да работи. Ти можеш да изпиташ своята вяра, своята любов, както и силата на своя ум, като го проявиш. Веднъж си ги изпитал, има ли защо да се съмняваш? Проверявате ли се, изпитвате ли се, по този начин у вас ще се зароди красивият живот. Красивият живот в човека е в сила да се справи със съмнението. стр. 27

Ставате сутрин, речете да се помолите, изведнъж иде съмнението при вас, казва: „Какво си се изправил като кукла? Бог с тебе ли ще се занимава?“. И вие казвате: „Няма да се моля!“. Взимате някаква книга да четете, изведнъж съмнението иде и ви казва: „Мислиш ли, че по този начин ще разрешиш важните въпроси на живота?“. Вие захвърляте книгата настрана, казвате: „Какво съм се зачел? Нищо не мога да направя“. Започвате да пеете, съмнението пак иде: „Какво си се разпял? Младите нека пеят!“. Каквото и да започвате, съмнението всякога иде след вас. Какво трябва да направите тогава? Ако слушате съмнението, трябва да сгънете ръце, да седнете на едно място и да чакате всичко да се разреши наготово. Съмнението е мъжът, който ви връзва с верига и казва: „Никъде няма да ходиш!“. Няма по-страшно нещо за душата, която е излязла от Бога, да бъде свързана с веригите на съмнението! Герой е само този човек, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях. Този човек има характер.

стр. 28

Време е вече всички хора да скъсат тия вериги на съмнението и да кажат: „Ние можем и без вериги на краката!“. Жената трябва да каже на мъжа си: „Ако ми вярваш, добре; ако не ми вярваш, сбогом!“. И мъжът трябва да каже същото на жена си. Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението. Не, съмнението напуснете! Жена напуща мъжа си, а съмнението не напуща; приятел напуща приятеля си, а съмнението не напуща. Съмнението напуснете, не мислете повече за него. Има нещо идейно в човека, което никога не допуща съмнението в себе си. стр. 29

Мислите ли, че като отидете на онзи свят, ще бъдете същите, каквито сте били тук? Там няма да остане помен от вашата външна форма. Как ще се познавате тогава? Има един начин, по който хората се познават. Да познаваш един човек и той да те поз­нава, непременно трябва да имате вяра един в друг. Нямате ли вяра помежду си, вие не се познавате.

стр. 30

Съвременните хора не си вярват. Похвалиш някого, кажеш му, че е добър, той не хваща вяра в думите ти, казва: „Не говориш от сърце“. Кажеш му: „Ти си малко сприхав човек“. – „Защо ме нападаш?“ И като хвалиш човека, и като го кориш, той е все недоволен. Кажете ми една дума в българския език, която да не предизвиква съмнение в човека. стр. 30

Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете. Съмнението трябва да се замести с нещо друго. Този е пътят, по който можете да се освободите от него. То представлява трън в човека и човекът може или да го изкорени и вместо него да се постави друго растение, или пък може да се присади. стр. 30, 31

Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението… С тези неща трябва да се борите, преди да влезете в Царството Божие. стр. 33

И тъй, говорите ли за погрешките на хората, трябва да бъдете много внимателни, защото те са крайно чувствителни. Ако речеш да изправиш една погрешка на човека, той няма да разбере право и ще започне да се съмнява в тебе. стр. 34

Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо, и с мискроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. стр. 36

Всички вие сте герои. Щом сте герои, започнете да изкоренявате най-малкото зло от себе си – съмнението. Щом го изкорените, на негово място ще поставите нещо хубаво. стр. 36

…Опасността седи в туй, да не изпада човек в бездействие и да очаква всичко наготово. стр. 41

Добре е човек да вярва, че Господ промисля за всичко. Животът ще го научи да разбира тази мисъл добре. стр. 42

Ако можете да погледнете мозъка на скърбящия човек, ще видите, че той прилича на развълнувано море… Всички предмети, които вълнуват ума и сърцето на човека, трябва да се премахнат, да се отстранят, а вместо тях да се турят нови елементи – надежда, вяра и Любов. стр. 46, 47

Съвременните хора носят бастуни, но с това те стават инвалиди. Вземете например някой стар човек, който носи тояга и се подпира на нея. Докато той не е започнал да носи тояга, все още уповава на краката си, на силите си. В който ден той вземе тояга в ръка, силите му го напущат. И ще видите, че този човек от ден на ден отпада, защото вече няма вяра в себе си. Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили. Според модата и младите носят бастуни. Нека носят, но да не се подпират, да не уповават на тях… Уповавайте на ръцете, на краката си, а бастуните носете като забавления, като мода. стр. 61, 62

Казвам: Преди всичко човек трябва да уповава на своя ум, на своето сърце, на своята воля. стр. 62

Много от окултните ученици са лековерни, както и светските хора. Те четат писаното по вестниците върху разни въпроси, слушат какво се говори в школата и от всичко това образуват каша. стр. 74, 75

Колкото по-интензивна е енергията, която нашият организъм съдържа, толкова по-благотворна е тя. Колкото по-малко интензивна е енергията, толкова по-вредна е тя. Следователно, когато в човека се повдигат бури, смущения, съмнения, това показва, че в неговия организъм има сили с по-малка интензивност. стр. 82

Сега ще напишем числата от 1 до 10, но така, че да образуват само едно число, а именно числото 1 234 567 890. стр. 80

…Ако човек не вярва в Бога и не изпълнява Неговата Воля, той може с дигането на двете си ръце да направи 1 234 567 890 злини и глупости; ако вярва в Бога и изпълнява Волята Му, с дигането на двете си ръце той може да направи 1 234 567 890 добрини. Дигнеш ли единия си пръст, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, мога да направя това и това“. Дигнеш ли двата си пръста, ще кажеш: „Аз, който съм свързан с Бога, не мога да изневеря на себе си“. Дигнеш ли трите си пръста, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, няма да изменя на себе си и на идеите, които Бог е вложил в мене“. Дигнеш ли четирите пръста, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, ще мисля и действам като Него“. И най-после, като дигнеш и петте си пръста, ще кажеш: „Аз, и всичко в мене, съвкупността на всички атоми в моя организъм, ще служим на Бога“. Това значи да напише човек пос­ледователно числата от 1 до 10. стр. 84

Когато човек има вяра в Бога, енергиите в него се трансформират правилно. Няма ли вяра в Бога, а разчита само на себе си, в него ще се явят известни неправилности. Когато казвате, че нищо не можете да направите, вие разчитате на себе си. Когато кажете, че всичко можете да направите, вие разчитате на Божественото у вас, в чиито ръце са всички възможности. стр. 86, 87

В Бога, в Когото вярваме, се крие всичкото благо, всичкото блаженство за нашите души. В Него няма противоречия, няма и скърби. Следователно, ако още този момент повярваме в Бога и изпълним Волята Му, и душите ни ще се облагородят, ще се изпълнят със стремеж към възвишеното. Тогава и знания, и изкуства, и музика – всичко това ще бъде достъпно за нас. стр. 87, 88

Уповавате ли на Божественото, всяка ваша мисъл, всяко ваше желание ще се реализира; каквито и препятствия да срещате по пътя си, ще ги преодолявате. стр. 93