Не се плашете от лошото, което ви сполетява в живота. Случват ли ви се страдания, за ваше добро са; изгубите ли вярата си, за ваше добро е; разгневите ли се, за ваше добро е. Всичко това са временни състояния, от които ще научите нещо. Това, че сте изгубили вярата си е едно лъжливо чувство. Всичко, което човек изгуби, може да го намери, но допусне ли в себе си мисълта, че изгубеното не може да се намери, той е на крив път. За пример, някой казва: „Изгубих живота си“. Не, животът не може да се изгуби. Той е излязъл от Бога и при Бога ще се върне. Всичко хубаво ще се върне към Бога. При това, вие трябва да знаете, че сте обиколени от много разумни същества, които следят за всички. Те са свидетели на всичко, което се върши в света. Питам: Мислите ли, че тия същества, които ви любят, спят? Мислите ли, че майката, която обича своето дете, ще спи, когато то е в някаква нужда? Не, тя постоянно бди върху него. По същия начин, върху вас бдят всички същества, които ви любят. Ако ние заграждаме с плет, със стени нашите къщи, мислите ли, че онези, които ни обичат, няма да турят такава ограда около нас? Трябва да държите положителна мисъл в ума си. Често вие прекъсвате връзката с невидимия свят, с онези същества, които ви любят, и по този начин се разколебавате в живота си. стр. 256

Животът има пълнота в себе си, но тази пълнота се придобива само във връзка с Цялото. Имате ли тази връзка, вие ще влезете в новия живот. Като говоря за живота, аз не разбирам само външната му страна, но и вътрешната. Схващате ли така живота, вие ще знаете, че при каквито условия и да попаднете, Бог всякога може да ви помогне. Величието на Бога седи в това именно, че и при най-трудните условия Той може да ти помогне, да те извади от тия условия и да ти даде знания и мъдрост. Ако уповаваш на Бога, дето и да си, Той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ти съдейства за добро. Като излезеш от лошите условия, ти ще благодариш. Аз желая и най-лошите ви условия да се превърнат в добри. Но казвам: Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на правия път. Той няма да остави нито една душа в тъмнина. стр. 259

Човек, който има вяра, може да пази тайна. Как­вато тайна му повериш, той ще я пази. стр. 264

Шестата раса – светящата раса иде сега. Тя носи светлина. Тя носи абсолютна вяра. Народ, който има вяра в Бога, не може да загине. Пророк Йона прекарва в утробата на кита три дена. На третия ден китът го изхвърля навън, защото той беше постоянно в молитва. Като реши да служи на Бога, китът го изхвърли на брега. стр. 265

Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Без Христа не може! Той е светлината, която огрява всички – и които вярват, и които не вярват. Разликата е само в това: които вярват, доброволно са отворили прозорците си за тази светлина. Които не вярват, и до днес държат прозорците си затворени. Едно е нужно: И те да възприемат тази светлина. стр. 269

из „Закон за единство и общност“

Някои от младите ученици казват: „Какво да правим при тия мъчни условия на живота, като виждаме как хората се разколебават в своите убеждения?“. Казвам: Тия хора никога не са имали убеждения.

стр. 31

Ако сега на съвременното човечество не се откриват известни истини, то е по единствената причина, че още не са готови да ги възприемат.

Ако известни истини се посадят сега в съзнанието на хората, те ще израстнат, но скоро ще увяхнат, без да дадат плод. Ако някой човек приеме едно верую, но няма стимул в себе си да го следва, то скоро ще изсъхне. Всяка работа в живота, която се започва, трябва да се завърши. Ако един ученик влезе в отделенията и не свърши този основен курс, той не може да влезе в гимназията; ако влезе в гимназията и не я завърши, той не може да влезе в университета. Въпреки това, ние виждаме много ученици, които се записват в училището, но не свършват. Всяка започната работа трябва да се завърши! Всяко свършване на една работа подразбира започването на нова – нов развой, нова стъпка в живота на човека.

Мнозина казват: „От толкова години насам ние вярваме, но какво придобихме с тази вяра?“. Казвам: И във вярата трябва да става вътрешно обновяване. Какъв смисъл има вашата вяра, ако вярваш, че първо си дете, после ставаш голям човек, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-после вярваш, че ще умреш, ще отидеш на съд при Бога и оттам ще те изпратят или в ада, или в рая при светиите, праведните и добрите хора? Питам: След като умрете и отидете на онзи свят, ще можете ли да предадете оттам своята опитност на хората, които са останали след вас на земята? – Не можете. Вашият баща, който е заминал за онзи свят, дошъл ли е някога да ви каже какво има там? Ще кажете, че много от заминалите на онзи свят са се проявили чрез медиуми тук, на земята. Казвам: тогава и аз мога да ви кажа много неща за онзи свят, но вие ще вярвате ли? Досега никой от обикновените заминали хора не са се явили да кажат какво има на онзи свят. За да могат някои от заминалите на онзи свят да дойдат тук и да разправят какво има на онзи свят, тяхното съзнание трябва да е будно. Тия хора не трябва да са умрели. Под „умрели хора“ ние подразбираме тези хора, които след смъртта изгубват част от съзнанието си, което са имали тук, на земята. Тия хора не виждат пътя, през който минават. При това положение и те сами не знаят де са, какво е станало с тях и т.н. Следователно само този човек може да разправя какво има на онзи свят, който вижда нещата, понеже и в онзи свят той запазва светлината на своето съзнание. И тогава смъртта за него не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Само онзи човек вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията, които съществуват между този и онзи живот. стр. 58, 59, 60, 61

Да говориш Истината, това не подразбира да вярваш в нея. Питаш някого: Ти ли направи това нещо? – Аз го направих. – Истината ли говориш? – Да, Истината говоря. стр. 63, 64

Когато се говори, че човек трябва да бъде роден от Бога, това раждане не е еднократен, но многократен процес. Роденият от Бога трябва постоянно да расте, да се развива. Много от неговите убеждения и разбирания за нещата ще се изменят. Ще бъде жалко, ако идеите, вярванията и възгледите на този човек останат такива, каквито са били в миналото. Всеки ден той трябва да има една малка придобивка към своето съзнание. стр. 68

Някой казва: Аз вярвам. – В какво? – В Бога. – Разговаряли ли сте поне с Неговите посланици? – Не, аз вярвам в Бога на своя баща, от когото ми е оставен като предание. Казвам: Не се осланяйте на старите предания от миналото! Не се осланяйте на водата в блатата, в локвите! Осланяйте се на това верую, което винаги е ново и от което животът произлиза! Осланяйте се на онази чиста, прясна вода от извора, която поддържа живота и винаги свежа остава! За вас е важно да проучвате Великото Начало в света тъй, както днес се проявява то, а не както се е проявявало в миналото. Аз често повтарям следните формули: „Вярвам в Господ, Който е говорил в миналото; вярвам в Господа, Който ми говори сега; вярвам и във великия и Вечен Дух на Истината, Който ми показва пътя и изработва велики и славни дела на бъдещето“.

Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тия формули, ще кажат: „Каква полза имам от това, да вярвам в онзи Господ, Който е говорил в миналото? Каква полза имам от това да вярвам в Неговия Вечен Дух, Който ще ми говори за в бъдеще? Ние вярваме само в този Господ, Който сега ни говори“. Казвам: Тия формули са разбрани и смислени само за онзи човек, на когото висшето съзнание е пробудено. За този човек миналото, настоящето и бъдещето са страници от великата книга на живота. За да разбира целокупността на живота, той трябва да чете и проучва всички страници на тази книга.

Питам: Какво значи да вярва човек в Бога? – Да вярваш в Бога на миналото, на настоящето и на бъдещето, значи да поставиш здрава, солидна основа на живота си. Следователно Бог на миналото съставлява основата на живота; Бог на настоящето е строителят на новия живот; Вечният Дух, Който ще говори за в бъдеще, доставя материалите за този живот. И тъй, животът се нуждае от здрава, солидна основа, от строител и от материали за неговия строеж. стр. 74, 75

Физическите работи на човека са ред опитности, които го ползват и в духовния му живот. За пример, често вашите състояния се менят; ту сте скръбни, ту весели; ту вярвате в Бога, ту се съмнявате; някога мислите, че сте спасени, някога, че не сте спасени. С една дума, животът ви представлява непрекъсната връзка от радост и скърби, от падания и ставания и т.н. Това са илюзии на вашето съзнание. На какво се дължат те? На връзката ви с различни същества. Ако се свържете с човек, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровен, и вие ще имате добро разположение. Който вярва в Първата Причина, той има пробудено съзнание. Започне ли този човек да се съмнява, той се връща назад и съзнанието му се замъглява. стр. 77

Днес всички хора се стремят към придобиване на онези светли първоначални дрехи, които Бог навремето бе приготвил. За да ни се дадат отново тези дрехи, ние трябва да имаме такова обширно верую, което да включва в себе си целия свят, и такава велика Любов, която да ни свързва с всички живи същества в света.

Често запитвате: „Как трябва да си представяме Бога?“. Казвам: Когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като велика, всеобемаща същина, която обгръща и прониква целия свят с всички свои създания. Във всяко най-малко и най-голямо същество вие трябва да виждате Божественото проявление. Във всичко и навсякъде трябва да виждате Божественото съзнание, което ви обгръща. В това отношение, каквото и да ви се случи в света, вие трябва да живеете със свещения образ на Бога. Не допущайте никакво съмнение в душата си, защото то е низшето начало в човека, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на живота стр. 79

Да се лекува човек физически, това е лесно нещо, но за да се лекува психически, иска се духовна обнова. Физическите работи стават лесно, но духовните работи стават мъчно. Съвременното християнство се е спънало именно в духовния живот. Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания. стр. 82

Казвам: Истински религиозният човек е напълно свободен в своите действия. Той има мярка във всичко и доброволно се ограничава в своите желания. стр. 83

От гледище на новото учение Първичната причина се схваща като вътрешен подтик на душата да върви напред и все напред. Разколебае ли се човек само за момент и спре движението си, в него настъпва един свещен, Божествен бунт, и той чува в себе си тих глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно; всичко си опитал. Сега ще вървиш в красивия път!“.

стр. 90

Сега, аз ви желая да имате абсолютно, положително верую за нещата и да не критикувате. Ако сте недоволни, и от вас ще бъдат недоволни; ако обичате, и вас ще обичат; ако вярвате във Великото начало на живота, и във вас ще вярват; ако сте справедливи към другите, и към вас ще бъдат справедливи. Такъв е Божественият закон. Спрямо всички хора Бог постъпва така, както и те постъпват към Него. Съмнявате ли се в Него, и другите хора ще се съмняват във вас… стр. 95

Да допуснем, че някой баща има син, за когото е определено на еди-каква си възраст да замине за другия свят. Този син причинява големи неприятности на своите родители, но въпреки това бащата плаче, моли се синът му да остане жив. Молбата му се чува и синът остава да живее на земята. Някога става и обратното. Някога бащата има добър син, който тежко заболява и предстои да замине за другия свят. Бащата не се моли за оздравяването на сина си, не вярва в молитвата, и синът му заминава за другия свят. След заминаването на сина големи нещастия сполетяват бащата. Значи, онзи, който трябва да замине, остава да живее; онзи пък, който трябва да остане жив, заминава. стр.99

Някой запитва: „Защо трябва да вярвам в Бога?“. – Ако нямаш вяра в Бога, твоят живот не може да се изрази напълно и не ще можеш да постигнеш нищо. стр. 188

из „Просветено съзнание“

Съвременната наука дели материята на твърда, течна и въздухообразна. Тя счита твърда материя тази, която има определена форма и голямо сцеп­ление между молекулите си. При висока температура твърдата материя минава в течна, а после във въздухообразна. Къде остава твърдата материя? Твърда материя е тази, която при никакви условия не се мени. Тя всякога си остава твърда. Следователно, когато кажем, че някой човек е твърд в убежденията си, разбираме, че при каквито условия да се намира, той не се изменя. Малко хора са твърди в убежденията си. Те издържат на убежденията си докато са в крепостта. Щом неприятелят пробие крепостта и влезе вътре, те се предават. Къде отидоха убежденията им? стр. 5

Мнозина казват, че вярват в Христа, че са готови на всички жертви за Него, но ако Той ги накара да направят някаква жертва, едва ли ще Го послушат. В това отношение те приличат на мома или на момък, които казват, че за любовта са готови на всякакви жертви. Обаче поставят ли ги на изпит, не издържат.

стр. 15, 16

Като ученици, вие трябва да изучавате свойствата на материята, специално на твърдата материя. Ученикът трябва да знае къде да прилага различните видове материя. За пример, твърдата материя има приложение в убежденията. Същевременно и Любовта трябва да влиза като съществен елемент в убежденията. Истинско убеждение е това, в което Любовта, Мъдростта и Истината влизат като необходими елементи. Следователно, ако човек се намира под влиянието на три високи съзнания – съзнанието на Любовта, на Мъдростта и на Истината, никога не може да се отклони от своите убеждения. За пример, ако човек се намира под влиянието на невежеството, на лъжата, на омразата, по никой начин не може да устои на своето убеждение. При това положение той трябва да се обърне за помощ към Бога, към Божественото съзнание. Щом дойде Божественото съзнание в помощ на човека, с него заедно идат трите елемента – Любов, Мъдрост, Истина. Те се противопоставят на отрицателните елементи – омраза, невежество и лъжа, и ги подчиняват на себе си. стр. 21

Коя е основната мисъл на днешната лекция? Основната мисъл е, че човек трябва да бъде твърд в убежденията си, при никакви условия да не се променя. В това отношение той трябва да бъде като златото. стр. 26

Уповавайте на онова, което всеки ден придобивате, а не на онова, което сте постигнали вече. Не се спирайте на миналото, колкото и да е хубаво, но уповавайте на настоящето. стр. 33

Докато не е дошъл до светийството, човек ще пада и ще става, ще прави погрешки, ще се съмнява и разколебава – с една дума, ще спъва развитието на душата си. стр. 48

Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко. Къде е човекът, на когото можете да разчитате? Друг някой пък издържа на своите идеали и убеждения. Той живее в това, което говори. В този човек има душа. За този човек казваме, че душата му присъства в него. стр. 65

Някой се бори със себе си, с окръжаващите, иска да мине за герой. Какъв герой е този, който е изгубил Любовта, вярата, красотата или милосърдието си? Това не е геройство. Ще дойде ден, когато ще снемат медалите на всички фиктивни герои. Бог помага на истинските герои, а не на фиктивните и на страхливите. Ако иска да успява в живота си, човек трябва да бъде смел, решителен, да уповава на Божественото в себе си. стр. 66

Когато е здрав, добре разположен, човек казва, че вярва в Бога, в Христа. Обаче щом се натъкне на някакво изпитание, той се съмнява вече. Каква вяра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява. Това зависи от човека. Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява. Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си. Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя. Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното? стр. 70, 71

Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича. Кога учителят обича ученика си? Когато учи. Кога гостилничарят обича готвача си? Когато готви добре. Кога Бог обича човека? Когато върши Волята му. стр. 72

Влезете ли в съгласие с Божествения свят, вие се освобождавате от всички съмнения, противоречия, смущения. Да освободи човек сърцето си от смущения, ума си от съмнения, това значи да се е домог­нал до новите схващания. Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия по пътя си и се лишава от Божиите блага. Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава. Той не подозира, че сам е виновен за това. Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали си учен, философ, музикант или писател, щом си поставил бент на пътя си, ти сам се лишаваш от благото на живота. стр. 74, 75

Искате ли да се развивате правилно, дръжте името Божие в ума, в сърцето си, в душата си чисто и свято. Ще кажете, че трябва да вярвате в Бога, да ходите на черква, да изпълнявате известни обреди. Това е външната страна на въпроса. С вяра само или с външно поклонение работата не върви. Колко хора са пропадали, колко са живели само с вяра! стр. 85

Каже ли някой, че ви обича, вижте първо дали той обича Бога. Ако обича Бога, и вас ще обича; не обича ли Бога, и вас не обича. После ще каже, че вярва в Бога. Ако не обича Бога, той не може да вярва в Него. Вярата се обуславя на Любовта. Колкото повече обичаш някого, толкова повече вярваш в него; колкото по-малко го обичаш, толкова по-малко му вярваш. Какво виждате в отношенията на хората? Колкото по-малко се познават, толкова повече си вярват и толкова повече се уважават. Щом се опознаят повече, те губят вярата и уважението си един към друг. Защо? Нарушили са единицата време, единицата мярка помежду си. стр. 89

Сега и вие искате да ви се каже нещо специално, да намерите веднага правия път. Правият път е пътят на Любовта. Приложете Любовта и не се смущавайте. – Как да я приложим? – Там е въпросът. Искате ли да приложите Любовта, освободете се от всякакво съмнение в Първата Причина. Най-малкото съмнение препятства Любовта. Дойдете ли до Любовта, до Бога, там не се позволява никаква нечистота, никакво съмнение. За да се свърже с Божественото съзнание, човек трябва да очисти своето съзнание от съмнението. Светът, който Бог е създал, е хармоничен. Виждате ли някаква дисхармония, тя се дължи на други съзнания, които са внесли известно отклоняване, както в човешкия живот, така и в цялата природа. стр. 90

Като ученици, от вас се иска разумна, съзнателна работа. Не работите ли съзнателно, вие ще се натъкнете на нежелателни положения. Не желае ли да работи, човек се намира под изненади в живота. Той се храни добре, но въпреки това боледува и умира. Защо? Защото в храната влиза един елемент, който внася смъртта. Човек се стреми към любовта, въпреки това се натъква на омразата. Защо? Защото в неговата любов влиза елемента на омразата, от който той сам трябва да се освободи. Човек говори за права, за положителна мисъл, въпреки това се натъква на съмнението. За да се освободи от смърт­та, омразата и съмнението, човек трябва да внесе в живота, в любовта и в мисълта си онзи елемент, който наричаме „единица време“. стр. 91

Сега, когато говорим за Любовта, за вярата, ние нямаме предвид любовта и вярата на обикновените хора. Ние не се нуждаем от религията на обикновените хора, нито от техните молитви. Ние се интересуваме от първичния живот, със своята чистота. Запазите ли чистотата на този живот, запазвате и неговата целокупност. Този живот е капитал, даден на човека от Бога, да работи и всеки ден да прилага към него по нещо ново. стр. 92

Като ученици, от вас се иска съзнателна работа върху себе си, без да се спирате върху това, което мислят хората за вас. Спирате ли се върху мнението на хората, вие не може да се развивате. Силата на ученика седи в това, да преодолява мъчнотиите и препятствията. Вървете напред без страх, без съмнения, без колебания. Мнозина се съмняват в това, дали са в правия път. Докато служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичката си сила, той е на прав път. Влезе ли най-малкото съмнение в ума на човека, той се отклонява от пътя си. Щом се отклони от правия път, човек започва да губи това, което е придобил.

стр. 94

Дойде ли една светла идея в ума ви и едно благородно чувство в сърцето ви, не казвайте, че не може да се реализира, но отворете широко ума и сърцето си, впрегнете волята си на работа и ще видите как всичко ще ви се притече на помощ. Уповавайте на Бога в себе си и не се страхувайте. Щом сте свързани с Него, вие имате сила да преодолявате всички спънки. стр. 97, 98

Вяра и Любов са нужни на човека, за да приложи това, което има в себе си. стр. 98

Човек трябва да разбира нещата вътрешно, да не изпада в противоречия. Някой следва Божия път, но въпреки това го сполетяват големи нещастия и изпитания. Той се чуди защо Бог не го пази, а го излага на такива опасности и нещастия. Каквито противоречиви мисли да минават през главата му, той трябва да мълчи и да изучава, както своя живот, така и целокупния. Той ще разбере, че изпитанията са необходими в живота му, както вятърът за дърветата. Не се смущавайте, че от вашите изпитания, като на вярващи, някои ще се съблазнят. Ако вярват или се съблазняват, това е заради тях. Къде ще отиде човек, ако се съблазни в Бога и се отдалечи от Него? И да се натъква на нещо криво, на злото в света, човек трябва да има търпение да види неговия край. Злото има начало и край, а доброто е без начало и край. стр. 106

Кой човек наричаме приятел? Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, а скърбите и страданията изчезват. Приятелят е в състояние да подобри условията на вашия живот.

Казано е за Аврама, че считал Бога за свой приятел. Ако Бог е ваш приятел, ще се оплаквате ли от болести, от сиромашия, от невежество? Никога! Понеже Бог беше приятел на Аврама, Аврам беше богат, учен човек. Едно нещо му липсваше – бездетен беше. Това не отчайваше Аврама. Той беше предоставил този въпрос в ръцете на Бога. И не се излъга. Един ден Бог изпрати при Аврама три ангела да му кажат, че жена му Сара ще роди. Аврам повярва на думите Божии, но Сара помисли, че Бог иска да утеши приятеля си, да се пошегува с него, и се засмя. стр. 109

Натъкнете ли се на съмнения и противоречия в ума си, изхвърлете ги навън. Затова първо трябва да намерите тяхния произход. Да ги изхвърлите навън, това значи да ги впрегнете на работа. Те представляват особен род енергия, която непременно трябва да се приложи някъде. стр. 133

Съвременните хора се нуждаят от нова философия на живота, от положителна наука, от истинска религия. През каквато наука, философия или религия да са минали, те са били необходими за тях, като школа за възпитание и развитие. Днес обаче и вие се нуждаете от нова религия, от нова наука и философия. Ако мислите, че сте останали назад от времето си, вземете един бърз трен, за да придобиете изгубеното. Да бързате, това не значи, че трябва да прилагате методите на днешните църкви. Всички църкви искат да печелят членове, да обърнат света към Бога. С бързане работа не става. Това е механически процес. Те препоръчват на хората вяра като метод за спасение. Така не се спасява човек. Спасението подразбира вътрешен процес. Човек не се изменя лесно. Не можете да направите човека вярващ, ако вярата не е вложена в него. Ако външно приеме известни идеи и вярвания, човек по-скоро може да ги използва за зло, отколкото за добро. Каквито знания придобива, човек трябва да се ползува от тях. Истинското знание е онова, което почива на опит.

стр. 134

Вие се нуждаете от вяра в Божественото. Тя ще ви направи силни за физическите условия на живота. Щом сте силни на физическия свят, вие ще бъдете силни и в духовния. Дето отидете, вие ще бъдете запалена свещ, от която хората ще се ползуват. Какво по-голямо благо от това, да носите светлина на окръжаващите? стр. 135

Когато разберете, че Бог слиза на земята, вие трябва да бъдете абсолютно свободни, да го приемете без никакво съмнение, с чисти сърца и светли умове. И най-малкото съмнение по отношение на Него ще стане причина Той да ви напусне. стр. 139

Ако говорим за любовта на сегашните хора, ние ще се заразим от нея. В любовта на съвременните хора има нещо болезнено. Те са внесли в нея някакъв елемент, който я е опетнил. Благодарение на този елемент хората са изгубили доверие един към друг. Ако проявиш любовта си към някой здрав човек, той ще си помисли, че искаш да го използваш нещо, ще се усъмни в любовта ти. Ако проявиш любовта си към болния, ти ще го вдигаш, слагаш, ще му услужваш. Като го пипаш, все ще му причиниш някаква болка. В края на краищата и той ще се усъм­ни в любовта ти, ще помисли, че искаш да му отмъстиш за нещо. За да изправиш погрешката си, ти ще му донесеш мляко, някаква чорба, да си хапне малко. После ще го бутнеш да го настаниш удобно – пак ще му причиниш болка. Той започва да мисли, че не го обичаш. Както да проявите любовта си към хората, вие не можете да ги задоволите, все ще се появи известна дисхармония между вас. Кой разваля хармонията: здравият, който услужва, или бол­ният, на когото услужват? За да се прояви Любовта в нейното естество и за да я познаят хората, преди всичко те не трябва да имат някакъв дефект: физически или психически. Те трябва да бъдат крайно внимателни едни към други, да не накърняват чувствата си. стр. 150, 151

В стремлението си да постигнат своите желания, една категория хора мислят, че сами, независимо от другите, могат да реализират желанията си. Втората категория мислят, че човек сам не може да пос­тигне желанията си. Те казват: „Ако ближният ми се спаси, и аз ще се спася“. Те уповават на Христа. Защо? Защото имат отношение към Него. Христос може да помага само на онзи, който има правилни отношения към Него. стр. 154, 155

Здравият проявява любовта и вярата си правилно. Ако е християнин, той разбира Любовта, както Христос я проповядвал и прилагал. Христовата Любов изключва всякакво съмнение. Обичаш ли приятеля си, ще му вярваш абсолютно. Щом ти му вярваш, и той ще ти вярва. стр. 172

Ще кажете, че за вас е важен въпросът за вярата. Казвате, че човек трябва да вярва в Бога. Какво разбирате конкретно под думите „вяра в Бога“? Да вярва човек в Бога, това значи да не се съмнява в никого. Истинската вяра изключва всякакво съмнение. Ако бащата обещае на детето си, че ще му донесе орехи, детето ще вярва 101% в думите на баща си. Обаче, ако бащата не донесе орехи и каже, че не са за тази вечер, детето ще остане в недоумение. То не може да разбере, коя е тази вечер, когато бащата ще донесе орехи. Ако може да си отговори, коя вечер е определена за ядене на орехи, то би могло да я дочака. Не може ли да си отговори, в него ще се яви съмнение. Орехите ще постигнат целта си, ако детето не се усъмни. Щом се усъмни, те са вече безпредметни.

Както бащата обещава да донесе орехи на детето си, така и на вас обещават и са обещавали да ви донесат орехи, но не са изпълнили обещанието си. Защо? Защото сте ги очаквали още същия ден, а те са определили друго време. Казвате: „Не получих днес обещаните орехи“. Думата „днес“ е относителна. Един ден се състои от 24 часа, от една седмица, от един месец, от един век и т.н. Когато Господ обещае днес да ви даде нещо, вие го очаквате още първата вечер. Вие трябва да намерите коя вечер именно е определил Бог. Тя може да се съвпадне с вашата вечер, а може да е последната вечер в годината. Ще кажете тогава, че всичко е загубено. Нищо не е загубено – законът на вярата е такъв. Ако нямате вяра, която да устоява на всички мъчнотии, вие нищо не можете да постигнете. Какво можете да направите с вяра, която има издръжливостта на греда, дебела два, три до пет сантиметра? По такава тънка греда могат да минават мишки, плъхове, агънца, но човек с голяма тежест едва ли би могъл да мине. Гредата лесно ще се огъне и счупи. Какво ще стане с вас, ако минете през тази тънка греда, която се огъва и счупва под тежестта ви? Вие ще кажете, че гредата ви е излъгала. Гредата не ви е лъгала съзнателно, но като гледала, че по нея минават мишки, плъхове, кокошки, агънца, тя мислила, че е здрава и може да издържи големи тежести. Понякога и човек, като гредата, се мисли по-голям и по-силен, отколкото е в действителност, но вижда, че се е лъгал. стр. 178, 179

Повечето хора минават през външни борби, искат да подобрят външните условия на живота си. Малцина минават през вътрешни борби. Малко хора са дошли до вътрешната страна на живота. Като се натъкват на мъчнотии и страдания, хората се смущават и се запитват: „Какво да правим, за да се освободим от страданията?“. Чудно нещо! Всички хора вярват в Бога като Любов, вярват и в Христа, а въпреки това се смущават от страданията. Как се обяснява това състояние? Това е едно от противоречията на живота. стр. 200

Каквито качества да припишете на човека, това са фирми, които лесно се сменят. Да бъде човек религиозен, това е фирма; да бъде богат или беден, земеделец или търговец, това са все фирми. Те не представят човека. Истинският човек е извън положението на фирмата. Религиозният казва, че се моли на Бога и вярва в Него. Молитвата и вярата му в Бога не го правят религиозен. Важно е какво е отношението му към Бога. Ако няма правилно отношение и връзка с Бога, човек не може да се нарече религиозен. стр. 212

Човек яде и дъвче храната си по един начин, а животното – по друг. Благодарение на различния начин на хранене на човека и животното, произлиза и различният начин на мислене. Човешката мисъл се различава коренно от животинската. Обаче не можете да говорите за правилно хранене, ако не сте приложили правилно дишане. Дишането е мярка за определяне степента на човешкото развитие. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна и дихателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си. Ако не може да управлява стомаха си, човек не би могъл да регулира силите, които са във връзка с него. Вярата на човека зависи от неговия стомах. За да има устойчива вяра, човек трябва да има здрав стомах. За да има здрав стомах, той трябва да диша правилно.

стр. 214

Всички неща, които се менят, са относително реални. Следователно мисли и чувства, които постоянно се менят, също са относително реални. Обаче има мисли и чувства, които никога не се менят. Те са абсолютно реални. С такива мисли човек може да прави чудеса. Те са силни мисли и могат да въздействат не само върху даден човек, но и върху окръжаващата среда. За да дойде до постоянните мисли и чувства, човек трябва да се свърже с Бога. При това положение той може да постигне всичко, каквото желае. Затова именно Христос казва: „Да бъде според вярата ви!“.

Вярата е онази магическа пръчица, с която човек върши чудеса: ако е болен, веднага може да оздравее; ако е на смъртно легло, веднага може да възкръсне. Всички хора търсят тази магическа пръчица, но затова се изискват нови възгледи и разбирания, нова любов. Новата любов се постига само чрез връзка с Бога. Това подразбира познаване на Бога. Без връзка с Бога, не може да се говори за познаване на Любов­та, на Истината и на светлината. В широк смисъл на думата, познаването разбира дълбоко чувстване на Божията Любов, както в самия себе си, така и в своя ближен. Това значи да отвори човек душата си за Любовта. Отворената душа за Бога е щедра и готова да дава. Ако не дава, човек не може да люби.

стр. 218, 219

Ще дойде ден, когато човек ще може да се разхожда по цялата слънчева система, да придобива знания за живота на другите планети. – Възможно ли е това? – За вярващия всичко е възможно; за невярващия нищо не е възможно. стр. 223

Като ученици, вие се нуждаете от нова, абсолютна вяра, която превъзмогва всички мъчнотии. Приложете вярата си, работете съзнателно върху себе си и не чакайте наготово. Някои очакват Бог да им даде наготово всичко, от което се нуждаят. Бог дава само подтик на човека, а работата и усилието са от него. Чуете ли гласа на Бога да казва „Стани!“ – стани и започни да работиш. Не чакай повторно да те събуждат. – Ама защо трябва да стана? – Стани и не питай. стр. 224

Какво разбирате под думите „вяра и безверие“? Всеки човек вярва в нещо. Няма абсолютни безверници в света. Когато казват за някого, че е безверник, подразбират, че той не вярва в неща, в които болшинството вярва. Обаче той все вярва в нещо. Ако не в друго, безверникът вярва в своето мнение, в това, което той твърди. стр. 268

Ще каже някой, че вярва в Бога. Това не е достатъчно. Той трябва да е опитал силата на своята вяра. Ако не е приложил и опитал вярата си, той ще мине през големи разочарования. стр. 286

Когато се намират пред въпроси, които не могат да разрешат, хората казват: „Чудно нещо, ние имаме вяра, религиозни сме, а защо нямаме успех в живота си?“. Много естествено. Не е въпрос само да вярва човек, но като вярва, да види какви процеси стават в него. Той трябва сам да се наблюдава как расте, как цъфти и какви плодове дава. За житното зърно не е нужно да вярва, че ще го посадят в земята, но то трябва да знае в каква почва ще го посадят, как ще израстне, как ще цъфне и какъв плод ще даде. Вярата подразбира знание, което се посажда в земята. Следователно всяко знание, посадено в земята, трябва да израстне, да цъфне и плод да даде. Затова е казано в Писанието: „По плодовете ще го познаете“. От плодовете на знанието се познава какво е придобил човек и какво е приложил. Наистина, всяко дърво се познава от плода си. От плодовете на вашите религиозни и научни схващания ще разберете каква е ващата религия и наука. стр. 296

Всяко нещо, колкото и хубаво да е, ако се упот­ребява постоянно, най-после предизвиква в човека втръсване. Приятно е да слушате хората, че говорят, че трябва да имат вяра, да се обичат, но всичко това е до известно време. Най-после дохожда момент, когато човек не иска да му говорят, но иска приложение. След като вярвате на думите на някой учен, философ или учител, вие искате да проверите тези думи. Докато ги слушате, у вас се запалва свещеният огън на Любовта. Щом се запали този огън, нищо друго не ви остава, освен да тръгнете със запалената свещ по света, да проверите нещата. И това не е достатъчно. Ако ви казват, че в една година има доброкачествени плодове, вие първо ще искате да видите тия дървета. Като ги видите, ще искате да опитате.

стр. 298, 299

Да събуди човек Божественото в себе си, това значи да намери възлюбения на своята душа. Обаче човек трябва да се събуди навреме, а не преждевременно. Бутнете ли мястото на неговия зенит преждевременно, когато той не е готов за този момент, това значи да му причините най-голямото нещастие. Щом не е готов, оставете го да спи. Преждевременното събуждане на човека е опасно, защото възлюбеният му още не е дошъл. Той ще търси, ще се надява, ще вярва, но всичките му лутания ще бъдат напразно. Вярата, надеждата имат смисъл, докато човек още не се е пробудил за Божественото в себе си. Събуди ли се Божественото в него, той няма защо да вярва и да се надява, понеже възлюбеният му е вече около него. стр. 303, 304

Христос казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но Волята на Онзи, Който ме е проводил“. Ако Христос прояви послушание към Бога, какво остава за обикновения човек? За да прояви послушание, човек трябва да познава Христа, както Христос поз­наваше Бога.

За да изпълни Волята на своя Отец, Христос вярваше в Него и Го обичаше. Така той устоя на всички изпитания. Ако вярвате и обичате Бога и Христа, и вие ще издържите на всички изпитания и страдания. стр. 340

из „Доброто оръжие“

Слушате някой духовен да казва, че Бог ще помисли за всичко, и оставя работите си на Него, Той да ги нарежда. Той казва: „Достатъчно е, че се моля на Бога. От мене повече не се иска“. Този човек не разсъждава право. Той трябва да се моли, но и да работи, да разчита на себе си. Ако не разсъждава правилно, човек изпада в заблуждение. Например някой се чуди защо работите на грешните хора се уреждат, а на праведните не вървят добре. Работите на грешните хора се нареждат толкова, колкото и на забитите колци. Има случаи, когато един забит кол от голямата влага може да изкара няколко листа, но в никакъв случай той не може да цъфне, да даде плод, и плодът му да узрее. Дойде ли сушата, покаралите листа изсъхват, и колът си остава пак кол. Другояче се нареждат работите на праведните. Работите на праведния се нареждат, както върви развитието на зеленото дърво. Посадите ли едно дърво в земята, то пуща листа, клончета, започва да цъфти, да връзва плодове. Бавен е процесът на развитие на зеленото дърво, но сигурен. Посади ли се веднъж, то се закрепва здраво в земята, от която черпи храна, и издържа на всички условия. При това, животът на това растение или дърво не е кратковременен.

стр. 20, 21

Каквито разстройства преживява светският човек, през такива минава и религиозният, духовният, само че в други области. Светският човек разстройва стомаха си, а религиозният – мисълта си. Докато дойде до истинското разбиране на живота, той минава през ред заблуждения. Той мисли, че като вярва в Бога, изведнъж ще стане чист и свят човек. Не се постига лесно чистота и святост, при това мъчно се познава кой човек е свят. Светият човек външно не може да се познае. Той е естествен в отношенията си, смирен, минава незабелязано. стр. 24

Страданията и скърбите са пробният камък за човека. И обикновените, и великите хора страдат. И Христос, Който казваше, че с вяра могат гори да се преместват, като се намери в големи страдания, отиде да се моли на Господа, ако е възможно да отмени тази чаша. Като видя, че не може да отмени чашата, Той разбра, че трябва да преживее страданията да се опита силата му, и каза: „Господи, в Твоите ръце давам духа си. Аз дойдох да изпълня Твоята Воля, а не моята“. Силата на Христа се вижда в търпението, с което издържа страданията.

И тъй, намерите ли се пред мъчнотии и страдания, вие трябва да се молите, но да знаете как да се молите. Ще получите ли отговор на молитвата си, това не е важно – вие трябва да се молите, да бъдете във връзка с разумния свят. стр. 40

Човек се мъчи и страда, докато живее с физически, земни разбирания за нещата. В тези разбирания влизат съмнение, подозрение, които спъват човека. Дойде ли до Божествените разбирания, работите се нареждат добре. стр. 42

Сега, колкото да се говори на хората, не може да им се помогне, докато всеки не започне да работи върху себе си. Малко хора могат да работят както трябва. Като поработят половин или един час, те мис­лят, че много са работили. Някой вярващ се моли половин или един час и мисли, че много се молил. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете“. Каквото да работи, където да ходи, човек трябва да държи съзнанието си будно, да бъде непрестанно свързан с разумния свят. Това значи молитва. Ако човек мисли, че за да се моли трябва да се изправи на крака и с часове да шепне молитви, това е механическа молитва, която не дава никакви резултати. Духовността в човека не е външно качество. Истински духовният е духовен и в клетките си. Следователно казвам: Непрестанно се молете, да не прекъсвате връзката си с възвишения свят. Щом сте свързани с този свят, вие постоянно ще се обновявате. стр. 42

Вярвате или не, независимо от това, нещата си съществуват. Дали вярвате в тона „до“ не е важно. Този тон съществува в природата. В природата съществува и мажорна, и минорна музика, независимо от това, дали вие я признавате. Вашият дядо и прадядо съществуват някъде в пространството, макар вие да не признавате тяхното съществуване. Като започне да ви влияе с мисълта си, искате или не, ще го признаете. стр. 64, 65

Често се говори за установени и неустановени неща, както и за изменяеми и неизменяеми. Кои неща са установени? Които не се изменят. Кои неща са изменяеми? Които не могат да се установят. Какво нещо е морал? Правата посока в живота. Какво наричаме права линия? Най-късото разстояние между две точки. Това определение е математичес­ко. Обаче от морално гледище, права постъпка е тази, която има едно последствие. Крива постъпка е тази, която има две противоположни последствия. Оттук казваме: Права мисъл е тази, която има един резултат. Крива мисъл е тази, която има два различни резултата. Ако си служи с криви мисли и пос­тъпки, човек гради живота си върху основа, която всеки момент може да се измени и разколебае. Ако вярата, надеждата, любовта на човека всеки ден се менят, те не могат да се поставят за основа на неговия живот.

Мнозина основават своето верую върху това, което хората казват. Верую, което се основава на писано, или на казано, не е истинско. То се мени всеки ден. Днес хората казват едно, утре – друго, а веруюто се мени според казаното. Това не е установено верую. Истинското казване, или писане, седи в самото Битие. Това, което Битието е казало или писало, е неизменното верую на човека. В него се вижда проявата на Бога. Истински прояви на Бога са тия, които произвеждат в човека един и същ резултат. По външни прояви Бог се мени, но вътрешно, по същина, Той всякога остава един и същ. Черешата като дърво през зимата представя едно; през пролет­та, накичена с цветове, представя друго нещо; през месец май, увиснала от зрели плодове, тя представя трето нещо. Всъщност тия три прояви на черешата представят само фази на нейното проявление, но черешата си остава една и съща. стр. 76

Ако сте учили десет години наред и сте станали безбожник, какво знание сте придобили? Ще кажете, че сте свършили по геология, познавате земята и промените, през които е минала. Ако знаете геология, а отричате съществуването на Бога, вие нищо не сте придобили. Това не е геология, но нещо подобно на анатомията, която изучава мъртвия човек, т.е. човека без живот в него. стр. 81, 82

Един пътник, въоръжен с два револвера, минавал през една гъста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсват. От страх той не могъл да употреби нито един от револверите. Разбойниците го запитали: „Защо носиш два револвера?“. – „За защита, в случай на някакво нападение от разбойници“. – „Ама какво по-голямо зло от сегашното очакваш?“ Разбойниците го обрали, набили го доб­ре и го пуснали. Навътре в гората те срещнали друг пътник, когото също нападнали. Той не бил въоръжен, но се обърнал приятелски към разбойниците: „Слушайте, аз нямам нищо в себе си, с което да ви задоволя. Заповядайте с мен в дома ми, ще ви нагостя добре“. – „Защо не носиш револвер със себе си?“ – „Аз вярвам на доброто в хората, няма защо да се пазя от своите ближни“.

Какво показват тия примери? Добрият човек вярва в доброто на хората и не се въоръжава. Добрите хора не се нуждаят от револвери. Лошите хора обаче се нуждаят от външна защита. стр. 94

Съвременният човек се нуждае от една основна идея, която при всички условия на живота му да остане една и съща, да не се мени. Основната идея на парахода е котвата. Ако параходът не е завързан за котвата, вълните ще го отнесат всред морето, дето бурите ще го разрушат. Основната идея на човека е вярата му в Божественото. Докато се държи за Божественото, и в ада да влезе, пак жив ще излезе. С Божественото ли си, навсякъде си добре – и в рая и в ада, и в живота и в смъртта. Щом се държиш за Божественото, колкото пъти да падаш, пак ще ставаш; колкото да се обезсърчаваш, пак ще се насърчаваш; колкото да скърбиш, пак радостен ще станеш. Ами ако изгубя любовта си? – Любовта никога не се губи. Бог е Любов. Може ли Бог да се изгуби? Той може да се оттегли от тебе, за да те изпита, но никога не може да се изгуби. стр. 110

Мнозина се хвалят с вярата си, че някога били много усърдни в молитвите си, че някога се обичали много. Това са въпроси на миналото, които не са важни вече. За нас е важно какво сте днес, каква е вярата и любовта ви днес. Ще дойде някой учен и ще започне да разправя как произлязъл човек. Според него човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е развивала и минавала през всички форми на растителното и животинското царство. За мен това не е важно. Аз зная, че съм произлязъл от едно Велико, Разумно начало, което съдържа в себе си всички съществуващи форми досега, както и много още, които не са проявени. Следователно аз трябва да обичам всички форми, които се съдържат в това Начало – растения, птици, животни, хора. стр. 118

Дръжте се за Божествените идеи в себе си, защото в тях е вашето спасение. Те съдържат мощна, велика сила. Откажете ли се от една Божествена идея, вие губите силата си.

Когато първите човеци сгрешиха, те изгубиха онази основна идея в себе си, върху която се крепеше техният живот. Основната идея, върху която беше построен животът на първия човек, е абсолютната вяра. Докато не бяха сгрешили, Адам и Ева имаха абсолютна вяра в Бога. Той им каза да не ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, и те не послушаха. Обаче, когато учителят на тъмнината влезе в рая, облечен в черен костюм, с черни гердани и с железен жезъл, и ги запита защо не ядат от дървото, което е всред рая, те се разколебаха. Те не знаеха какво да отговорят. Когато новият учител им каза, че ако ядат от забраненото дърво, ще станат като Бога, те се разколебаха и изгубиха вярата си. С изгубване на вярата си в Бога, те сгрешиха. Те решиха да ядат от плодовете на забраненото дърво. Значи, яденето на забранения плод се яви като последствие на разколебаване във вярата.

След всичко това някой пита какво да прави, за да стане истински човек. Ако си загубил вярата си в Бога, ти не можеш да станеш човек. Бог е първият човек в света, а ти – вторият. Ако си изгубил вярата си в първия човек, твоята съдба е подписана вече. Каква вяра е тази, която от най-малкия ветрец се разколебава? стр. 125

Като не успяват в работите си, мнозина се оплакват, че всички дяволи са се опълчили срещу тях. Какво от това? Тяхната работа е да се опълчват, а вашата работа е да се справяте с мъчнотиите си. Ако дяволите излязат по-силни от вас, вие временно ще отстъпите, докато се засилите. Щом се засилите, вие ще настъпите, а те ще отстъпят. Щом сте дошли на земята, вашата задача е да гледате с радост на живота, да бъдете всякога поетически настроени, да вярвате в доброто. стр. 133

Съвременните хора искат да имат резултати на земята, преди да са научили законите на мисълта, преди да са проявили своите чувства. Това е невъзможно. Какво виждате в семействата? Влизате в едно семейство, дето майката и бащата са строги. Децата обикалят около тях, не смеят да поискат нещо, страх ги е от родителите си. Те не могат да се доберат до някакво физическо благо от тях, докато не се отворят вътрешно към родителите си. Най-малкото дете отива полека при баща си, пог­лежда го в очите, милва го по главата и се усмихва. С тези постъпки то отваря сърцето на бащата. Той взима детето си на ръце, целува го, милва го, става весел и разположен. Щом отвори сърцето си за малкото дете, бащата се отваря и за другите деца. Всички деца въздъхват свободно и започват да пеят и да скачат. Целият дом е радостен. Малкото дете има вяра в баща си. Между бащата и него има отворени прозорци за съобщение. Те имат отношения помежду си.

Казано е в Писанието: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Сега и аз ви казвам: Станете като децата, за да направите връзка с вашия Велик Баща. Каква връзка може да направи онзи, който няма никаква вяра в Бога? Какви отношения можете да имате с даден човек, ако постоянно го подозирате и нямате никакво доверие в него? Ето защо, първата работа на човека е да възстанови своята вяра в Бога. Може ли да направи това, той всякога ще се ползва от Божиите блага, без никакви поръчители, без никакви посредници. Без вяра в Бога вие не можете да направите крачка напред. Вярата дава устойчивост на човека. С вяра той може да стои здраво на краката си, да разчита на всичко, което му е дадено.

Като ученици, от всички се иска пълна вяра в Бога. Каквито мъчнотии да имате, не губете вярата си. И сто пъти да се молите за нещо, не губете вярата в Божественото. Кога да е, вие ще получите отговор на молитвите си. Ако искате да станете поет, музикант или художник, не губете вяра в постигане на вашето желание. Много ще пишете, много ще рисувате, много ще свирите, докато един ден пос­тигнете желанието си. Бог всякога помага на ония, които работят с постоянство. Не туряйте граници на Божественото. Дойдете ли до Божественото, оставете го да се проявява свободно. Не губете вярата си. Каквито препятствия да срещнете, не се обезсърчавайте. Хората могат да ви се смеят, това нищо не значи. Знайте, че невидимият свят цени усилията на човека и, в края на краищата, ще го възнагради. За да опита вярата ви, разумният свят съзнателно ви поставя на изпитания. От вас се иска вяра, а не вярване или суеверие. Вяра в Бога, а не в хората. Това се дава като задача на всички хора, пред които стои сериозна работа.

Ще дойде ден, и близо е този ден, когато хората ще минат през голям огън. За да издържат на този огън, те трябва да имат непоколебима вяра в Бога. Които имат тази вяра, ще минат през огъня, ще се пречистят и живи ще останат. Които нямат вяра, ще изгорят, ще се превърнат на въглен. Не е въпрос в смъртта на човека, но той трябва да се измени, да мине от едно състояние в друго. Никой не може да се избави от този огън. Той е определен за чистене. Той ще пречисти всички човешки мисли, чувства, желания и постъпки. Всичко човешко ще изгори, а ще остане само Божественото. Няма да остане същество на земята, което да не мине през този огън. Който издържи, той ще влезе в новия живот; който не издържи, ще остане за следната епоха, за бъдещи времена. Кога да е, в настоящето, или в бъдещето, човек неизбежно трябва да мине през огън.

стр. 133, 134, 135

Сега всички вие трябва да отворите сърцата си за разумните същества, да влезете във връзка с тях. Това може да стане само ако възстановите вярата си в Бога. Направите ли това, вие ще отворите всичките си прозорци, през които ще прониква Божествената светлина. Дойде ли тази светлина у вас, вие ще се ползвате от благословението на Божествения свят. Вие ще бъдете в положението на царския син. Може ли царският син да бъде гладен и гол? Докато е свързан с баща си, той има на разположение всичко. Обаче, ако царският син ходи гладен, гол и бос, това показва, че той е скъсал връзката с баща си, а оттам и с източниците на живота.

И тъй, човек трябва да има вяра в Бога, а Бог – доверие в човека. Когато се спазват тия отношения между човешката душа и Бога, човек може да пос­тигне всичко, което желае. Той се ползва от подкрепата и защитата на разумния свят. Той владее магическата пръчица, както флейтистът своята флейта. Тури ли пръстите си на флейтата, всички се възхищават и ръкопляскат. Не знае ли да свири, колкото да се движат пръстите, нищо не излиза. Ако владееш магическата пръчица, това значи да поставяш разумно и съзнателно пръстите си върху флейтата.

стр. 137, 138

Като ученици, вашата работа е да учите, да се занимавате с уроците и със зададените задачи. Какво прави учителят, това не е ваша работа. Учителят се интересува от вас дотолкова, доколкото решавате задачите си. В този смисъл отношенията между учителя и ученика са строго определени. Каквито препятствия да среща на пътя си, ученикът трябва да постоянства. Той трябва да бъде като гумена топка: колкото пъти да се удари в препятствието, всякога да е готов да отскочи, да се върне назад и пак да настъпи. Ученикът трябва да настъпва и отстъпва, без да се обезсърчава. Само по този начин той може да се домогне до новата мисъл, която се основава на абсолютна вяра в Първата Причина. Само така човек вижда, че може да направи всичко, каквото неговите възможности позволяват. Кога може човек да реализира своите възможности не е важно. Важно е, че той може да ги реализира. Човек се учи и на земята, и на небето. Каквото прави на земята, ще го види на небето. стр. 139

Дръжте в ума си основната мисъл: абсолютна вяра в Божественото, без никакво съмнение и подозрение. Във всеки човек има нещо благородно и възвишено, въпреки това той може да сгреши. Никой не желае злото, но понякога му се поддава. И спортистът не желае да падне, да счупи крака си, но някога, по невнимание, той пострадва. Без да иска той се подхлъзва, изгубва равновесието си. Когато се движи върху глетчерите на живота, човек непременно ще изгуби равновесието си. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Всеки, който съди и критикува, ако го турят на мястото на падналия, и той ще сгреши по същия начин.

Разумност се иска от хората. Само разумният може да възстанови своята първоначална вяра в Бога. Вярата в Бога, това е магията на живота. стр. 140

Грехът е кал, която, колкото много да е, не може да опетни космоса. Грехът може да предизвика само частично опетняване на нещата. Например той може да изцапа една чиния, един човек, един бряг, но в никой случай не може да опетни цялото. При това, ако вярвате в силата на греха, опетняването ще бъде по-голямо. Колкото по-малко вярвате в греха, толкова по-малко ще се опетните. Човек може моментално да се освободи от калта на греха. Това зависи от неговите мисли и чувства. стр. 145

Може ли да взима правилно основния тон на живота, човек ще се освободи от всички психически и физически болки. Чрез основния тон на живота човек може да лекува всякакви болести, например всякакъв вид ревматизъм. Има физически ревматизъм, но има и психически – в сърцето, в ума и във волята на човека. Да се справи със своите ревматични състояния, казано в широк смисъл на думата, човек трябва да има вяра, с която да преодолява.

стр. 148

Който живее според Божиите закони, той се намира под тяхната закрила, както кошутата под зак­рилата на най-силния елен. Ако човек отиде при Бога и не разчита на Неговата подкрепа, безсмислено е да Го следва. За човека Бог представлява най-мощният, най-великият, най-благият, на Когото разчита във всички случаи на своя живот. Не е достатъчно човек само да вярва в Бога, но той трябва да Го познава, да знае на кого разчита. В това отношение човек трябва да е изработил в себе си вътрешен морал, на който да разчита във всички случаи на живота си.

Съвременните християни казват, че вярват в Христа. Колко от тях са видели Христа и Го познават? Някои ще кажат, че са Го видели насън. Как са Го видели? Едни са Го видели разпнат на кръст, други са Го видели да проповядва. Те са Го видели, но въпреки това не изпълняват неговото учение. Това не е виждане, това не е никакъв морал. Какво всъщност е моралът? Морал е онова положение в човека, което не го отклонява от Божественото. Яви ли се нещо, което може да наруши Божественото в човека, това не е морал. стр. 160, 161

Съвременният човек се нуждае от морал, върху който да построи живота си. Всички хора се нуждаят от морал, на който във всеки момент да разчитат. Божественият свят изисква от човека нещо установено. Няма ли нещо установено в себе си, човек е изложен на големи страдания. стр. 159

Ако човек вярва в Бога от страх, това не е никаква вяра. Истинската вяра разширява ума и сърцето на човека. Истинската вяра укрепва тялото на човека. Стане ли въпрос за вярата, казвам: Вярвайте в Бога на свободната мисъл. Вярвайте в Бога на свободните чувства. Вярвайте в Бога на свободните действия. Свържи ли се с Него, човек придобива свобода и се радва, че се е издигнал над всички стари, ограничени разбирания. стр. 180

И тъй, искате ли да разберете нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте . Остане ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Слугите не могат да управляват господаря си. Остави ли се на тях, те непременно ще объркат пътя. Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си. стр. 201, 202

Христос е говорил за блаженствата, но и до днес те остават неразбрани. Блаженствата са качества на духовния човек. Истински духовният може да бъде кротък, смирен, миротворец. Той гледа на всички хора като на свои братя. Той мисли право. Влезе ли една крива мисъл в човешкия ум, той прелюбодейства. Всяка крива мисъл, всяко криво чувство, всяка крива постъпка водят човека към прелюбодеяние. Ако не мисли право, човек е в състояние да продаде своето убеждение. Човек има право да се откаже от своите убеждения и вярвания само когато го отклоняват от правия път.

Като не могат да се справят с мъчнотиите в живота си, хората се отказват от убежденията, от вярванията си и търсят причините за нещастията си едни в други. Мъжът казва, че жена му е виновна за нещастията в дома, и решава да я напусне. Мъжът напуща жена си, жената напуща мъжа си, но пак не се освобождават от нещастията си. Те нямат ясна представа какво нещо е мъжът и какво – жената. Мъжът символизира духът, а жената – душата, т.е мъжът представя Мъдростта, а жената – Любовта. Дето е Любовта, там е животът, там е чистотата. Как познавате живота и чистотата? Животът е вода, извор, който постоянно дава. Трябва ли да доказвате чистотата на извора? Идете при някой извор и вижте каква е водата му. Той сам говори за себе си. Мъдростта пък носи знание и светлина. Щом някой човек може да освети пътя ви, не се съмнявайте в него. Той е носител на Божествената Мъдрост.

стр. 213, 214

Като ученици, вие трябва да изучавате вътрешния смисъл на живота. Като четете Библията и Новия завет, не четете механически. За да разберете Словото Божие, вие трябва да се спрете върху Неговия вътрешен смисъл. Само по този начин ще усилите вярата си. Вие се нуждаете от вяра, която да устоява на външни и вътрешни бури, да не се разколебава от нищо. Как може да ви разубеди човек в изгряването на слънцето? Вие знаете, че слънцето всяка сутрин изгрява. Ако не го виждате, причината се крие другаде някъде, а не в самото слънце. Каквито промени да стават във външния и вътрешния живот на човека, слънцето постоянно изгрява и залязва. Едно нещо може да ви изненада: някога слънцето изгрява и залязва по-рано, а някога по-късно. Това е в неговия път. Вие можете да не знаете с колко минути по-рано или по-късно изгрява и залязва, но това е предвидено в движението на слънцето.

Тъй щото, кой каквото да ви говори, не се поддавайте на чуждо мнение. Понякога чуждото мнение може да ви хипнотизира и вие да останете в тъмнина. Как ще вярвате на твърдението на някого, че слънцето няма да изгрее? Всичко може да стане в света, но слънцето неотклонно ще следва своя път. Правете наблюдения върху явленията в природата и вадете заключения. Дойдете ли до някакви положителни правила, не се колебайте в тях. Имате ли някакви духовни опитности, не се съмнявяйте в тях. Те почиват на известни закони, които трябва да изучавате. Оставите ли съмнението да работи във вас, вие се разколебавате, внасяте съмнение в съзнанието си. Всяко смущение пречи на правилното виждане. стр. 219, 220

Като се натъква на съмнения и смущения, човек се оттегчава от живота. Защо? Той мисли, че не може да постигне всичко, каквото желае, но на определеното за това време. Може ли детето изведнъж да израсте? Дълго време майка му го повива и разповива, къпе го в коритото, докато един ден стане възрастен човек. Иска ли преждевременно да излезе от пелените и да си служи с магическата пръчица на баща си, това значи, че човек е дошъл до положението на онзи, който иска да се жени. Защо се жени човек? За да го обича някой. Той иска жената и децата му да го обичат, но един ден ги изгубва, а с тях заедно и любовта им. После търси приятели, намира ги, но скоро ги изгубва. Търси богатство, но и него изгубва. След като прекара големи разочарования, той казва: „Свърши се моят живот“. Животът ти не е свършен, но свършиха се твоите криви разбирания за живота. Сега ще започнеш отново, с нови разбирания. Докато дойдеш до новото, ще минеш през тъжната зона на живота. Страшно е положението на човек, който е изпаднал в тъмнина. Дето погледне – навсякъде мрак. Спи той, обръща се натук–натам, дано дойде отнякъде малко светлинка. Няма човек в света, който да не е минал, или да не мине през това състояние. Страшно е това състояние, но не е безизходно. Привидно слънцето ще залязва, но пак ще изгрява. Не се разколебавайте във вярата си. Каквото и да стане с вас и около вас, слънцето никога няма да загасне. Слънцето представя човешкото съзнание. То изгрява и залязва, но никога не загасва. Ще дойде ден, когато човек ще застане на такава височина, отдето ще вижда слънцето постоянно да свети. За него вече слънцето нито изгрява, нито залязва.

Докато расте и се развива, човек постоянно минава през светлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържи на тия състояния, той трябва да има вяра в Бога, като център на неговия живот. Ако не се движи постоянно около този център, човек не може да расте и да се развива. Бог дава еднакви условия на всички души да растат и да се развиват, да постигнат своите желания. Къде ще намерите Бога? В себе си. Търсите ли Го вън някъде, в този или онзи, вие ще се заблудите, ще объркате пътя си. Объркате ли пътя си, всичко ще загубите. стр. 220, 221

Обезсърчи ли се човек, нека си помисли за Бога. Щом помисли за Бога и реши да живее за Славата Божия, обезсърчението изчезва. Ще кажете, че работата ви няма да се нареди и отпадате духом. Нап­равете малко усилие над себе си и започнете да ядете. Щом хапнете малко хляб, неразположението ви ще изчезне. Хлябът внася сила в човека и го подтиква към живот. Щом се нахрани човек, слънцето в него изгрява. Гладът е залез, яденето – изгрев. Яденето, както слънцето, дава условия на човека да расте.

стр. 222, 223

И рече му Симон Петър: „Ти си Син на Бога живаго“. Синът подразбира отношение, връзка между Божественото и човешкото съзнание. Тази връзка е като свещта, която посочва пътя на пътник, който се е объркал в тъмна нощ. Тя е слънце за заблудения пътник. Както слънцето огрява нещата и показва пътя на човеците, така и връзката между Сина и Бащата озарява човешката душа и я повдига. Слънцето осветява земята, а Божественото съзнание – душата. Божественото съзнание носи радост, светлина, знание и свобода на човека. Силата не е в свещта, но в онзи, който я носи. Силата не е в слънцето, но в Онзи, Който е зад него. Както човек носи свещта и осветява своя път и пътя на своите близки, така и Бог носи слънцето в ръката си. При всяко съмнение свещта изгасва и човек остава в тъмнина. Започне ли да се моли, свещта отново свети. стр. 223, 224

„Верният в малкото е верен и в многото“. Колкото малка работа да ви е дадена, свършете я с Любов. Тя ще ви донесе благословението на Бога. Не е ли доволен на малкото, каквито условия да му се дадат, човек нищо не може да постигне. стр. 224

из „Дрехата на живота“

Обичаш някого, а се съмняваш в него. Коя е причината за това съмнение? Защо трябва да се съмняваш? Каква любов е тази, която причинява съмнение? Който прави погрешки, само той се съмнява. Да обичаш, това е Божествен подтик; да се съмняваш, това е човешко. стр. 19

Мнозина идват при мене, задават ми различни въпроси, но аз всякога не отговарям. Питате: „Защо трябва да вярваме в Бога и да Го обичаме?“. На този въпрос не отговарям. – Защо? – Според мене, той е много естествен. Да обичаш Бога и да вярваш в Него, това е в реда на нещата. стр. 31

И вие като децата се разколебавате в Господа, щом не получите отговор на молитвата си. Вие се питате защо, след като сте работили толкова години за Господа, нямате успех в живота си. Чудите се защо работите на някой безверник се нареждат добре, а вашите остават назад. Не се заблуждавайте. Който не служи на Бога, не успява в живота си. Според мене не е право да очаквате работите ви да се нареждат външно. стр. 41, 42

Прочетете сами 5 гл. от Йоана, като една съдържателна глава. В нея ще видите какво е направил Христос и ще разберете какво се иска от вас да направите. Христос е образец на истинския човек. Като го срещнете, вие започвате да се оплаквате. Казваш: „Никой не ме обича“. – Христос ще ти отговори: „Аз знам това“. – „Никой не ме разбира“. – „И това зная“. Казано е в Евангелието: „Между своите си дойде, и своите Му не Го приеха“. След това Христос се върна на небето, отдето дойде. И от вас се иска геройство, каквото показа Христос. Чрез страданията именно човек ще разбере вътрешния смисъл на живота. Ще приемете страданията, без да се колебаете. – „Ама ние вярваме в твоите думи“. – Няма защо да вярвате в мене и в моите думи. Ще вярвате в Бога и в Неговото Слово.

Казваш на едного: „Дай ми пари, за да повярвам, че си добър“. – Няма защо да ти давам пари, за да вярваш в моята доброта. Изкуство е и като ти давам пари, и като не ти давам, да знаеш, че съм добър. Следователно и за Бога ще знаете, че всякога е добър – и като дава, и като не дава. За себе си Бог знае, че е добър, но вие трябва да познаете, че той е добър. И когато нещата не стават както очаквате, да не изгубите вярата си в Бога. Това е знание!

Желая ви да имате вяра в Бога, без да очаквате нещо, и Любов към Него, без да ви даде нещо. Вяра безпределна и любов безкористна! Този е пътят, по който лесно се минава астралната кал. стр. 50, 51

Три неща са нужни за възприемане на Истината: да се облечеш в дрехата на надеждата, т.е. в добродетелите на физическия свят; да се облечеш в дрехата на вярата, необходима за духовния свят. Да имаш тази вяра, това значи да бъдеш като децата. Аз говоря за разумните деца, а не за обикновените, плачливи деца. Чрез вярата човек обработва чувствата си, придобива дълбоко вътрешно прозрение. Най-после трябва да имаш Любов, за да осмислиш живота си и да разрешиш всички противоречия. Следователно, като имаш вяра, надежда и любов, ти ще придобиеш Истината и ще се освободиш. Значи, човек трябва да се надява на хората, да вярва в Духа, и да люби Бога. С други думи казано: на хората ще се надяваш, на ангелите ще вярваш, а Бога ще любиш. Казваш: Как да се надявам на хората? Как ще вярвам на ангелите и ще любя Бога? – На кого ще се надяваш? – На себе си.–И така да е, всъщност, ти пак се надяваш на хората. Ти и хората сте едно цяло. Ако не се надяваш на хората, и на себе си не можеш да се надяваш; ако не се надяваш на себе си, и на хората не можеш да се надяваш. Казваш: Как ще вярвам в ангелите, щом не съм ги видял? – Не виждаш ангелите, но знаеш, че едно от техните качества е интелигентността. Следователно ще вярваш на своята интелигентност. Тя е лъч, изпратен от духовния свят. Ангелите са участвали в създаването на света, затова ще вярваш в тях. Най-после ще любиш Бога. Ако не Го любиш, няма да разбереш нито Него, нито съществата, които са Му помагали при създаването на света. Това, което наричат вечен живот, е любовта към Бога. Значи, надеждата, вярата и Любовта са трите степени в живота. Като минеш през тях, ти ще започнеш да работиш самостоятелно. стр. 53, 54

Докато чакаш млякото от кравата, гладен ще ходиш. Докато чакаш да ти донесат вода от извора, жаден ще ходиш. Докато чакаш пари от хората, всякога ще просиш. – Какво да се прави? – Сам ще станеш крава, сам ще се превърнеш на извор, сам ще превърнеш ума си на каса, от която постоянно да вадиш колкото пари ти трябват. – Как мога да стана крава? Как мога да се превърна на извор? Как мога да бъда каса сам на себе си? – Щом не можеш да разбереш това, то не е за тебе. Това може да нап­рави само онзи, който разбира законите на живата природа и ги прилага. Това е достояние само за онзи, който има вяра, надежда и любов. Питаш: Как да се надявам? – Както знаеш. – Как да вярвам? – Как да любя? – Както знаеш. Не търси никакъв образец. Всички художници рисуват по образци. Какво ще правят, когато се свършат образците? В една гимназия има 200 – 300 образци. Какво ще правят учениците, като нарисуват всички образци? Тогава учителите трябва да обърнат другата страна на художеството: да научат учениците си да рисуват по образци, които носят в себе си. Те са неизчерпаеми.

стр. 56

Казвам: Човек е крайно несправедлив към себе си, към ближния си и към Бога. Някой се колебае в себе си, съмнява се в нещо и се пита: „Дали Бог е доволен от мене?“. – Това е несправедливост. Питай се дали ти си доволен от себе си. Ако си недоволен от себе си, и Бог ще бъде недоволен, нищо повече.

стр. 57

Христос казва: „Ако сте чада Адамови, вие ще ме обичате“. Който върви по Божия път, трябва да има доверие към хората, да се разбира с тях. Силата на човека е в неговата вяра. Без вяра човек не може да изпълни Волята Божия.

Помни: Ти можеш да живееш добре, ако имаш вяра и надежда. Те са двете ръце на Любовта. – Що е вярата? Що е надеждата? – Те са двете ръце на Любовта. Дето е Любовта, там са двете ръце – вярата и надеждата. Дето са ръцете, там е и Любовта. Не делете вярата от Любовта. Не делете надеждата от Любовта. Дето е вярата, там е и Любовта; дето е Любовта, там е и вярата. Тя е ръката, която помага на ума. Надеждата е ръката, която помага на сърцето. А Любовта е родила човешката душа. Тя помага на човешкия дух. стр. 72

Човек поглежда към небето, уповава на Бога и на вярата си в Него. Той казва: „Докато съм с Бога, нищо не ми трябва, свободен човек съм“. Щом огладнее, започва да мисли по друг начин. Той вижда, че от небето не иде нищо; нивата му остава необ­работена, хамбарът му се изпразва. Той си казва: „Само с вяра не се живее“. Щом изпадне в противоречие, взима брадвата и отива в гората да сече дърва. Теоретически е вярно, че трябва да разчиташ на Бога, но на практика не излиза така. – Защо? – Защото разбираш въпроса буквално. Дето отидеш, всички ти казват: „Работи, стегни се, вземи ралото и мотиката и върви напред“. Това значи: Разчитай на Бога в себе си, Който те подтиква да учиш, да работиш. Не се сърди на хората, че не искат да ти помагат. Кой трябва да помага: вярващият или безверникът?

Сегашните хора имат криво разбиране за Бога. Те мислят, че Той е вън от тях, на небето някъде. Не, небето е вътрешно състояние. Понятието за небе е вътрешна, неограничена идея. Ето защо, никой не може да каже къде е небето. Всеки има едно небе в себе си, но къде е то, не знае. Който знае къде е неговото небе, той има представа и за себе си. Казано е в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена и пуста“. Небето е място, населено от същества, завършили своята земна еволюция. Нека всеки намери това небе в себе си. Ще кажете, по-добре да намерим Христа. – Дали ще намерите небето или Христа, идеята е една и съща. Бог, Христос и небето са синоними. Те изразяват една и съща идея. Като се натъкнеш на противоречия, на вътрешна борба, на съмнения, обърни се към Бога в себе си, т.е. към твоето небе, и помощта ти веднага ще дойде. Бог помага на всички хора. Той ги освобождава от препятствията и противоречията. Когато хората ти помагат, знай, че Бог чрез тях ти помага. Той се изявява в човека като вътрешен подтик, като вътрешна подбуда към доброто и възвишеното. стр. 75, 76, 77

Съвременните хора са дошли до едно велико противоречие, до един конфликт със самите себе си. Те се сблъскват в своите собствени вярвания, в своите възгледи. Молиш се на Бога по един начин, но Той не те слуша; молиш се по друг начин, пак не те слуша; молиш се по трети начин, пак никакъв отговор. Най-после казваш: „Не искам повече да се моля!“. Кога се приема молитвата на човека? – Когато се прави с любов. Щом няма Любов, молитвата ми не се приема. Най-прекрасната молитва е тази, която е изпълнена с Любов. С думи тя не се предава. Молитва без любов е суха формула. Когато Христос видя умрелия Лазар, Той се обърна към Господа с думите: „Господи, всякога си ме слушал, послушай ме и сега заради вярата на своя народ“. Като обърна очите си нагоре, Той каза: „Лазаре, излез вън!“. После се обърна към учениците си и каза: „Махнете този камък!“. стр. 90, 91

Какъв трябва да бъде стремежът на човека? – Да върви по път без прах, в истина без съмнение и в живот без противоречие. стр. 109

Човек може 20 пъти да спуща кофата в кладенеца, без да извади вода. –Защо? – Защото въжето е късо. Въжето трябва да бъде по-дълго, че да достига до водата и да потъне в нея; така ще извади вода. Само така спущането на кофата има смисъл. Човек може да се моли и да мисли за Бога, но ако молитвата му към Бога и мисълта за Него нищо не му допринасят, какъв смисъл имат те? стр. 109

Силен е само онзи, който расте и се развива. Той има корени в себе си. Ако търсиш някаква подпора отвън, ти си мъртав кол – всеки може да те измъкне от мястото ти. Ако се надяваш на парите си в банката, това са колове. Надявай се на онова, което носи живот, мъдрост и сила. Радвай се, че Бог ти е приятел. От Него черпиш сила, живот и мъдрост.

стр. 132

Казвате: „Да научим що е добро и що е любов“. – Ако мислите, че сега можете да научите това, вие се лъжете. Човек знае това, което е вложено в него. Следователно в даден момент той познава или доб­рото, или злото; в даден момент той е или вярващ, или безверник. Ако си вярващ, това е добро за тебе, а не за Бога. Какво ще допринесеш за Бога със своята вяра? – С вярата си ти допринасяш нещо за себе си, съзнаваш, че си жив и Бог живее в тебе. Без вяра не може да се живее. Да се откажеш от вярата, това значи да приемеш страданието и смъртта.

стр. 132, 133

„Духът на Истината ще ви научи на всичко.“ Какво разбирате под „Духа“? Вие разбирате криво Божия Дух. Вашето разбиране за Духа е детинско. Казвате: „Духът ми говори“. – Какво ти говори? Казал ти да хвръкнеш. Чудиш се как ще стане това. Вземи своя аероплан и ще хвръкнеш. Ако не можеш да направиш това, нямаш вяра. Тогава и Духът не ти говори. Ако можеш да хвръкнеш, Духът наистина ти говори. Когато Духът говори, всичко става. Когато ти говориш, нищо не става. стр. 138

Учениците Христови казаха на Христа: „Придай ни вяра!“ – Тръгни по пътя на надеждата! – „Какво значи това?“ – Като тръгнеш по пътя на надеждата, ще имаш вяра. – „Придай ни Любовта“. – Тръгни по пътя на вярата! стр. 139

Сега ще ви кажа няколко думи: Което можем да разберем, ще разберем, което можем да възприемем, ще възприемем; което можем да живеем, ще живеем; в което можем да вярваме, ще вярваме; което можем да любим, ще любим. стр. 140

Христос дойде на земята и изпълни волята на Отца си, след което се върна при Него. Той прояви онова вътрешно послушание, което всички хора трябва да проявят. То трябва да бъде свещено. Аз не говоря за обикновеното послушание, а за онова вътрешно послушание, от което зависи целият живот на човека. Докато проявява това послушание, човек е на правия път, който води към Бога. Някога този път се помрачава и настъпва колебание в човека. На земята тези колебания стават често. Даже и най-напредналите същества минават през големи помрачавания. И Христос мина през такива колебания и помрачавания. Той отиде на планината да се моли да се освободи от този мрак. стр. 146, 147

из „Великата майка“

Христовото Учение не е едно автоматично учение. То е Учение за душата. При това Учение ще се повдигнат много съмнения във вашия ум. Вие можете да казвате, че нямате съмнения. У една новоомъжена мома колко съмнения се явяват относно нейния мъж! То е, защото няма вяра в него. По същия закон вие тръгвате в духовния път и си казвате: „Дали ще го довърша?“. Съмнението показва, че субектът, който се съмнява, не е самостоятелен в работата си. Ако един човек е лош, има формата на лош човек, ако е подозрителен, има съответната форма. Всички форми вървят след човека. стр. 18

От сега нататък, каквито недоразумения и караници да има между вас, Господ е заповядал: „Вън всяка нечистота!“. Бог не е Бог на гнева, а на вярата, надеждата, Любовта, правдата, чистотата. стр. 20

Всички, които ме слушате, направете следния малък опит, за който ви давам срок една година, след което време вие ще сте свободни. Първите 6 месеца ще бъдат положителни – ще орете, ще сеете, ще жънете, а другите 6 месеца ще бъдат пасивни – ще берете нова енергия. Да няма никаква сянка от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго. Смешно е да казвате, че не можете. Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по-голяма. Ще кажете: „Може да се излъжем“. Може да се излъжете първата година, но втората няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. Там, дето Господ работи няма лъжа, и ще знаете този стих: „Всичко, което се случи с онези, които любят Господа, е за тяхно доб­ро“. Ще си турите това като мото: „Всичко, което ще се случи с нас, Господ ще го обърне за добро“. И след това нека дойдат всички лоши мисли, лоши желания, нека се опълчат всички лоши хора; вие не се бойте! Страх да няма, дръжте го вън от себе си!

стр. 26

Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можем, може! Мога аз. Можеш ти, Господи, Който си в мен, в моята душа. Може Великият Ти Дух, който ме ръководи!“. След това ще употребите и трите лица в множествено число. Вашата вяра и вашата чистота ще помогнат на всички, които са горе, да съдействат на Божествената идея да се осъществи в живота ви. В този път се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее във вас. стр. 26

Искам да произведете една благоприятна вълна и от всичко, което ви се случва през тези 6 месеца, ще се стараете да извадите поука, да извадите добрата страна от неприятността и да намерите ползата от нея. Ще кажете: „За добро ще бъде всичко това за онзи, който люби Господа!“. После ще употребите следните изречения:

Вярвам в Тебе, Господи, който си говорил в миналото.

Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш в бъдещето.

Да дойде Твоята виделина върху всички ни.

Да се прослави Името Ти.

Да се въдвори Царството Ти.

Да се изпълни Волята Ти на земята, както се изпълнява горе на Небето. стр. 28

Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете. Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да си отиде!“. Тъй че законът винаги да се прилага с думата „може“. Така се проявява човешката воля. Ако някои неща са ви неясни, събирайте се по няколко и размишлявайте. Защото само това, което опитате и научите, ще бъде полезно за вас и ще уякчи вашата вяра, че имате една положителна наука, на която може да се базирате. стр. 46

Казва се в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Аз перифразирам малко този стих и казвам: „С вяра се угажда на Бога“. Имайте предвид, че вярата е, която апелира към Господа. Писанието казва, че каквото попросиме съгласно Волята Божия, дава ни се. Тази вяра не е общоприета, не е онази, която имат хората, а е вярата на децата – при тях ще я търсите. Вяра детинска трябва да имате, а не вярата на възрастните. Аз искам тези, които ме слушат, да не мислят, че са възрастни. Ако така мис­лят, няма защо да идват тук; на земята няма нужда от възрастни хора, те са хора за небето. Ще кажете: „Аз съм 50–60 годишен“. Не се заблуждавайте с вашите години. Според мене годините на човека се ценят според преживяванията. Колкото повече преживявания имате, толкова повече са годините ви, и обратно. стр. 47

Приближавайте се към Господа с вяра! Имайте вяра в Неговата благост и доброта. Така ще видите какъв е резултатът. стр. 49

Отворете си очите към Бога! Ще знаете, че няма същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви ангели, серафими, херувими не могат да се сравнят с Бога. Някой казва: „Че този Господ с мен ли ще се занимава?“. Вие причинявате страдания на Бога, като нямате вяра в Него. Философите казват: „Нима Господ ще се занимава с теб, ти си един нищожен пигмей!“. Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества в океана, дори тях чува, та вас ли няма да чуе! стр. 67

Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да прекарате по лесен начин живота си, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания. стр. 79

Та когато дойдете до окултните сили, трябва всяка от тях да се хване и да се впрегне на работа. Ученик, който се усъмни и рече: „Докажи, че тази окултна сила действително съществува!“, той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове. Тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртвите истини, а с живите истини на света. стр. 122

Окултизмът е наука за познаване на природните сили, на тяхната област, начин на действие и приложение. Окултистът е човек реалист, той не вярва, а борави само с Природата, с материалните неща.

стр. 123, 124

Положението, в което се намирате в даден момент, поддържайки известна идея, може да бъде подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа.

И тъй, ако вие искате да се самовъзпитавате, най-първо трябва да определите откъде се дирижират идеите, които ви вълнуват. Някой ще каже: „Аз вярвам в това и това“. Но това още не те спасява. И глупавите хора вярват. стр. 150

Българите казват: „Каквато ме люлка залюляла, такава ме отлюляла“. Обаче ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по този начин. Неговите възгледи трябва да бъдат строго определени, да не се обуславят на онези глупави тълкования и вярвания, останали от миналото. Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, второстепенните и третостепенните работи сами по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбере закона, да знае служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не. Аз не взимам думата „Бог“ в този смисъл, в какъвто вие я разбирате, а поставям окултния закон в смисъл на вяра в живия закон на Природата. Но не законът като влияние, защото всяко влияние ви е известно, всяко влияние е резултат и произтича от един жив и разумен център. Следователно, когато кажем, че нещо ни влияе, това се дължи на мисълта, която е вложена в това влияние. Когато хвана някого с ръката си и му влияя да ходи, това е резултат на мисълта, която е вложена в мен. Следователно в мисълта си трябва да бъдете строго определени–имате ли вяра или не. Как ще определите вярата? Щом дойде истинската вяра, ще дойде и неверието, а с това и противоречието в живота. Там, дето има противоречия, животът е започнал. Това е един признак, по който се познава, че истинският живот на ученика е започнал. Няма ли противоречие, вие сте далеч от Истината. стр. 151

Това, което досега сте изучавали, не ви задоволява и вярванията, които имате, и те не са положителни. Ако ви подложат на мъчения за вашите вярвания, колцина от вас сте готови да се самопожертвате, да умрете за тях? Ще кажете: „Трябва да си помислим малко, че тогава да отговорим, готови ли сме да се самопожертваме“. стр. 157

Имайте вяра и не се колебайте!

За правило ще имате следното: от вас се иска вяра в себе си, във вашата разумна душа, и то дотолкова, доколкото тя да бъде свободна, да мисли и да разбира всичко, каквото Бог е направил. Доколкото вашата душа е събудена, дотолкова и вие ще се ползвате от Божествените блага в света.

И тъй, първа между всичките правила поставете вярата! стр. 161

Ще гледате да усилите вярата в себе си. Има един стих, който казва, че без вяра не може да се угоди на Бога, но се иска вяра, която върши чудеса. Упражнявали ли сте се във вярата и какви упражнения сте правили? За да се развие вярата ви, изисква се всеки един от вас да си изработи един вътрешен мир. Човек трябва да се нагоди според съвременния живот, според условията, в които живее, за да поддеме развитието си оттам, откъдето се намира сега. Например колцина от вас биха имали смелостта да се качат на един аероплан? Малко биха сторили това, защото се изисква геройство. А колко такива изпитания могат да се случат в света? Ако човек може да се качи горе на аероплан, той ще укрепи вярата си. Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята, и което чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез вярата се крепи в Бога. Като се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания, онези хора, които са имали вяра в Бога, никога не са били излъгвани. Разбира се, има вяра, която може да се осъществи, но мнозина, макар и да са имали силна вяра, пак са били изложени на големи страдания, защото те са били необходими за тяхното развитие. Които имат вяра, техните страдания се осмислят. Всички вие имате опитности за вярата и затова няма да градите нова, а ще развивате тази, която имате, за да мине тя през нова фаза. Да допуснем, че имате лодка, която искате да изтеглите на брега. Някой я тегли, тегли, но не може сам да я изтегли и изгубва вяра. Дойде още един, теглят двамата, но не могат да я изтеглят; дойде трети, четвърти – пак не могат да я изкарат. Съберат се най-после десетина души и я изкарват на брега. Те имат вяра, че само десетина души ще могат да я изкарат. Така и вие ще приложите този закон в действие: ако един не може да направи някоя работа, ще се съберат двама, трима, четирима, до десетина души, докато най-после успеят да я свършат. Това е закон на вярата. Когато всички се обединят, Божественият закон започва да действа. Слабостта на християните се заключава в това, че са разединени и когато не може един да свърши някоя работа, те се отчайват и мислят, че и повече хора не могат да я свършат. Не, трябва да се обединят 10, 20, 30 души и с тази обща сила да я свършат! Само по този начин като действате, ще имате резултат. стр. 162, 163

Сегашното положение на хората е като това на чиновниците, които очакват всеки месец заплатата си. Добре, ако тези чиновници бъдат изхвърлени от местата си, какво биха правили? Значи вярата е онова състояние, онази сила вътре в душата, която позволява на човека да се приспособи, т.е. във всеки даден момент да не се изненадва от условията. Но трябва да размишлявате, докато започнете да чувствате, че придобивате една малка сила. стр. 163

Вярата на едно дете и вярата на един светия се различават: вярата на детето е в едно направление, а вярата на светията – в друго. И ангелите имат вяра, но тяхната вяра е съвсем друга. Вярата подразбира един велик закон, в който няма изключения. Ако понякога нямаме резултат, причината се крие в това, че ние сме престъпили този закон. Ако някой от вас проси, а не получава, то е защото зле проси. Онзи, който се двоуми, няма да получи това, което иска. Първото нещо във вярата е да няма раздвояване, да няма двоумене. стр. 163, 164

Говори се за воля, за интуиция, за вяра и за още много други работи и човек не знае какво да избере. Започнете да съзерцавате върху вярата. И тъй, като се съберете, започнете да мълчите, да съзерцавате, докато почувствате, че у вас се създаде хармония и че у вас дойде едно повдигане. стр. 164