Съмнението има далечен произход. Съмнението е съществувало от най-старите времена в низшите растения и животни, но и до днес се среща във всички растения и животни, както и в човека. Съмнението, страхът, гневът, омразата и ред отрицателни чувства носят началото си още от времето, когато човек е бил в животинско състояние. стр. 108

Когато у човека се появява известно чувство на гняв, на съмнение, то не е само негово. Това чувство едновременно се появява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. Колкото повече човек се поддава на това чувство, толкова повече той се свързва с всички ония същества, които в това време преживяват същото чувство. При тези условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. стр. 108

Велико и красиво нещо е човек да има всякога будно съзнание, та каквито и изпитания да му дойдат, той да не се подхлъзне, да не се поддаде… Паднеш ли няколко пъти в живота, ти губиш вече вяра в себе си, обезсърчаваш се и започваш да се плашиш от новите изпитания на живота. При това положение на душата, човек казва: „Аз нищо не мога да направя“. Кажеш ли така, това показва, че ти се считаш като отделен индивид, а не като част от цялото. Ако човек се убеди, че е във връзка с Великото, със съзнанието на Бога, тогава в границите, в които той живее, много неща ще бъдат възможни за него.

стр. 111

Щом влезете в живота, вън и вътре във вас ще се повдигнат известни бури и ветрове като съмнения, безверие, подозрение, обезсърчаване и т.н. Тези неща са много естествени. Като влезете в океана, вие не можете да очаквате само тихо време. стр. 131

Всички отрицателни положения, които съществуват в живота, трябва да се преработят. Преди всичко, има ли някакъв живот в безверието, в съмнението, в омразата? стр. 136

Често вие искате да накарате хората да вярват като вас. Вие в какво вярвате? Някога вярата ви е силна, но някога не издържате. Защо? – Защото търпение ви липсва… стр. 141

Пазете се от съмнението. Не давайте ухо на него, за да не ви измъчва. стр. 146

…Човек може сам да си помага. Обаче той трябва да знае методи, начини за лекуването си… Знае ли тези методи за лекуване, той ще си служи с тях, като приложи вяра, но не вярвания и суеверия.

стр. 183, 184

из „Козативни сили“

Съмнението е съществувало от преди хиляди години… Не мислете, че то сега се заражда. Сега човек трябва само да работи върху себе си, за да се справи с него. Съмнението се насажда в мозъка на човека, както семената се посаждат в почвата. Значи, човек днес не посажда съмнението в себе си, но му дава само благоприятни условия да работи и да се развива. Същото може да се каже и за безверието, и за подозрението, и за ред още отрицателни прояви в човека. Някой човек казва: „Аз не вярвам нито в Бога, нито в хората“. Това не е нещо ново. Безверието е съществувало от памтивека както в хората, така и в животните. Даваш хляб на едно животно, но то те поглежда в очите, ту се приближава, ту се отдалечава от тебе, не смее да вземе хляба и казва: „Нямам вяра в никого“. стр. 5, 6

Ако човек не се натъква на неразрешени задачи, как ще развива способностите си? Ако той не се обезвери, как ще придобие истинска вяра? стр. 7

Христос казва: „В Бога вярвайте, и в мене вярвайте!“. Когато човек вярва в Бога, духът му се повдига, душата му се разширява и той разрешава правилно задачите на своя живот. стр. 26

Пей за себе си, за да задоволиш своето музикално чувство… Пеете ли първо за хората, те ще окажат известно влияние върху вас и вие ще почнете да се съмнявате. Съмнява ли се човек, той не може да пее хубаво; гласът му е груб, неточен. стр. 52

Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. стр. 64

Външните условия са лоши – това нищо не значи… Който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър, и благополучно ще се върне. стр. 71, 72

Съмнява ли се ученикът, той е слаб. В какво може да се съмнява човек? Ако вярвате, че Бог е създател на цялата вселена, трябва ли да се съмнявате в нещо? Човек, който вярва в Абсолютното, във Великото Начало на живота, трябва ли да се страхува от нещо? Сега и най-големият герой се страхува като минава вечерно време през някоя гъста гора. Защо се страхува? – Защото се съмнява. Който се съмнява, той е слаб. стр. 128

Меним ли убежденията си от най-слабия ветрец, ние не можем да излезем на добър край. стр. 147

Потребно е понякога човек да изпита своите убеждения… стр. 149

Представете си, че вие сте посветили цели 15 години от живота си в служене на Бога, учили сте хората как да вярват в Бога и как да Му служат. След тези 15 години у вас се явява съмнение дали сте в правия път, или не. Питам: Какво сте спечелили от вашето 15-годишно служене на Бога? Цели 15 години сте вървели напред, имате плюс в живота си и след това се връщате назад, значи, имате минус. Де остава вашата вяра? Само онзи човек е разбрал живота и е познал Бога, който в своя стогодишен живот не е допуснал в душата си нито едно съмнение.

стр. 168, 169

…Защо се е усъмнил този човек? – Понеже много от хората не вървели по Бога. Няма защо да съдим тези хора, толкова е тяхната сила. Значи, тези хора, които са те разколебали, са по-силни от тебе.

стр. 169

Аз ще ви дам един пример да видите как може човек да изрази любовта си към Бога. За пример, вие вървите по пътя с един отчаян, скръбен човек и му казвате: „Ти трябва да разбираш Великия Закон, който движи човешките съзнания!“. Този човек ще разбере ли нещо от вашите думи? – Нищо няма да разбере. – Ще се утеши ли? – Няма да се утеши. Обаче, ако вие, като вървите с този човек, се обърнете към Бога, с молба да му помогне и да кажете няколко сладки думи, той… ще ви изслуша и ще се раздели с вас малко успокоен и насърчен. При раздялата си с него, вие му казвате: „Вяра, абсолютна вяра в Бога!“ и си заминавате. Думата „вяра в Бога“ е семето, което вие насаждате в неговата душа. Няма да минат и 15 години, това семе ще порастне и ще даде своите добри плодове. Ако попадне на добра почва, вярата съдържа в себе си голяма сила. Един ден, като срещнете този човек, той ще се зарадва и ще ви каже: „Заповядайте в моята градина, да си откъснете от хубавите плодове на вярата.“… Следователно добрите мисли, които сме посяли в човешките умове, сърца и души, са истинските придобивки на живота… И аз искам тази вечер да ви кажа само една съществена дума: вяра! …Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. И аз казвам: Без вяра не може да се придобие Любовта; без вяра не може да се придобие Мъдростта, знанието; без вяра не може да се придобие Истината. Без вяра няма растене. Без вяра не може да се постигне нищо в света. Вярата е единствената сила, която движи света. Тя е първата стъпка в живота на човека. Имаш ли вяра, ще придобиеш търпение. Вярата… ще ти каже: „Влез, дето искаш. Всички врати са отворени за тебе“. Тя сама ще ти показва в коя врата можеш да влизаш и през коя – да излизаш. стр. 171, 172, 173

И сега като задача за цялата година ви давам думата „вяра“. Вие искате да ви се даде един ключ, с който трябва да работите. Обезсърчите ли се, кажете: вяра! Срещнете някоя мечка на пътя си, кажете: вяра! Мечката ще мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква пакост. Нямате пет пари в джоба си, кажете: вяра! Нямате приятели, кажете: вяра! Няма да мине много време и приятелите ви един след друг ще дойдат при вас. Вяра трябва на хората, а не вярвания! Да вярваме в Бога без никакво колебание и съмнение, да знаем, че живеем в разумен свят, това е великото, славното в живота. И тогава всички, които са около нас, ще разберат, че ние имаме вяра в себе си. Ако учителят има тази жива вяра, като влезе между учениците си, и той ще ги разбира, и те ще го разбират. Ако и Учителите, и учениците живеят в живата вяра, те ще работят с въодушевление. Интелигентният човек има вяра. Той разбира нещата изведнъж, няма защо да му се доказват. стр. 173

Казвам: Дръжте в себе си ключа на вярата! Никаква друга философия не ви трябва. Имате ли вяра, ще имате и знания. Навсякъде ходете, но вярата си дръжте! …Винаги носете със себе си ключа на вярата! Дръжте го на чисто място! Във вода не го туряйте! На хора не го давайте! Носете го на лявата страна, до сърцето си, и по десет пъти на ден проверявайте, седи ли този ключ на мястото си. От сутрин до вечер дръжте ключа на вярата в себе си, да не би някой да го открадне. Отиваш на работа, провери в тебе ли е ключът. Ако е в тебе, не бой се; не е ли в тебе, много нещастия могат да те сполетят. Така е било от памтивека, така ще бъде и до скончанието на света. Без вяра не може да се угоди на Бога. Без вяра няма живот. стр. 173, 174

И тъй, тази вечер ви се даде светлата и мощна дума „вяра“, с която всички недоразумения ще престанат и всичко ще тръгне по мед и масло. Служете си през цялата година с ключа на вярата и догодина ще проверим как сте го употребявали. Ние ще проверим дали този ключ седи още във вътрешния джоб, до сърцето ви. Този ключ не е нито железен, нито златен. Той е от диамант; изработен е в една от първите фабрики на Божествения свят. Когато ангелите проверяват сърцата на хората, те гледат дали този ключ е на мястото си, дали е употребяван, или не. Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“. Защо Бог иска именно сърцето на човека? – Защото там е ключът на вярата. Когато този ключ отваря и затваря сърцето на човека, Любовта влиза и излиза свободно през него. Когато този ключ не отваря и не затваря сърцето на човека, Любовта не влиза и не излиза свободно. Какво става с такова сърце? – То се покваря. И тъй, ще знаете, че сърцето носи ключа на вярата. стр. 174

Носете със себе си ключа на вярата и каквото желаете, ще постигнете! стр. 175

…Ти си богат човек, но имаш един добър приятел, беден човек. Един ден… отвътре нещо ти казва: дай половината от имането си на своя приятел! Ти започваш да мислиш: дали Господ ми каза това, или то произтича от мене? Усъмните ли се във този вътрешен глас, вие разсъждавате вече като светските хора. стр. 180

Всичката философия на живота седи в следното: дръжте връзката си с Господа! …Силата на човешката душа се крие в живата, в положителната вяра. Има ли човек тази жива вяра, той ще бъде в постоянна, непреривна връзка с Бога, през всички състояния на своя живот. стр. 182

…Каквото и да ви се случи, трябва да го понасяте със съзнанието, че то е от Бога изпратено. стр. 184

Усъмните ли се в нещо, кажете си: всичко е от Бога! Не е достатъчно само на думи да кажете това, но тези думи трябва да станат плът и кръв за вас.

стр. 186

Кой каквото каже за вас, добро или зло, да знаете, че то е от Бога. Ако човек повярва в тази мисъл, той цял ще свети. стр. 192

Тази вечер се прекъсна токът, нямате светлина. Какво показва това? Бог ви оставя за известно време в тъмнина, защото не вярвате в Него. Той казва: светлината трябва да иде отгоре, от умовете на хората. стр. 192

Добре е Духът да се проявява чрез хората, но зависи какъв дух се е проявил. Има дух на страдание, дух на послушание и дух на вяра. Проявят ли се тия качества на Духа чрез човека, той има вече синовни отношения към Бога… Имате ли тия качества на Духа в себе си, вие ще носите всичко с радост.

стр. 192

Сега ще ви дам за 20 дена една задача за приложение. В продължение на тези 20 дена, ако се натъкнете на някаква несгода в живота си, всяка сутрин и вечер размишлявайте върху нея, по кой начин да я разрешите. Обърнете се към Бога и кажете: „Господи, покажи ми по кой начин да реша тази задача…?“. Дойде ли ви някаква идея по този въпрос, веднага я приложете, тихо и спокойно, с вяра в себе си.

стр. 210

Събуди ли се у вас вяра, ще се събуди и стремеж към Вечното, Безконечното, Неизменното Начало.

стр. 210

Представете си един млад момък, много набожен, който по цели часове се моли на Бога… По едно време младият момък се влюбва в една светска мома и забелязва в себе си духовно отпадане. Той престава вече да се моли и казва: „Не искам да се моля, не вярвам в такива глупости“ …Той не се моли, не вярва в Бога, защото и тя не вярва. Обаче в живота може да се случи и обратното явление. Срещате един безверник, който не признава нищо друго, освен материята. Той не се моли, не вярва в Бога, отрича всичко духовно. По едно време той се влюбва в една много набожна мома и под нейно влияние става религиозен, започва като нея да се моли по три пъти на ден… Причините, които влияят върху религиозния момък и го правят безверник, както и тези, които влияят върху безверника да стане религиозен, са почти едни и същи. Коя е главната причина за промяната на тия двама души? – Користолюбието. Следователно, ако сте безверник, вие трябва да знаете коя е причината за това; ако сте религиозен, пак трябва да знаете причината. стр. 218, 219

Човешката душа има ред красиви и възвишени стремежи, но докато ги постигне, тя ще се натъква на съмнения, на противоречиви мисли и чувства. Който знае законите, ще разбере защо става всичко това и няма да се самоосъжда, но ще употреби всички разумни мерки, за да ги предотврати или да ги разреши правилно. стр. 222, 223

Съвременните хора са много суеверни, но трябва да се прави разлика между вяра, вярвания и суеверия. Човекът на вярата е дълбоко убеден в това, което предприема. Той казва: „Аз ще се кача на Хималаите“. Той не допуща в ума си никаква отрицателна мисъл: дали ще мога да се кача, или няма да мога. Той казва: „Когато и да е през живота си, аз ще се кача на Хималаите“. Човекът на вярванията казва: „Аз имам силно желание да се кача на Мусала, но ще чакам благоприятни условия“. Суеверният казва: „Имам желание да се кача на Мусала и на Хималаите, но съм човек с деликатно здраве, не мога да предприема такъв път. Ще почакам малко, може да се нареди някак с аероплан да отида“. Той очаква нещата да станат като в хиляда и една нощ. Обаче такова нещо може да се случи едва един път през хиляда години. Суеверният очаква всичко да се нареди по магически начин, без труд, без усилие, и като не успее, казва: „Свърши се животът, нищо не направих“. При суеверията нещата се реализират в отношение 1:1000. стр. 225

Дяволът е много суеверен, защото той обича лъжата, а самата лъжа е суеверие. Като лъже, той сам започва да вярва в това, което говори и казва: „Възможно е да е така“. Човекът на вярванията пък казва: „Съдбата е такава. Каквото да прави човек, той не може да измени съдбата си“. Човекът на положителната вяра знае, че той сам създава съдбата си и затова никога не се разочарова. стр. 226

Окултният ученик трябва сам да решава задачите си, да има ясна представа за себе си. Например, ако е нетърпелив, ако се съмнява… или ако има силно развита вяра, той трябва да знае произхода на своето нетърпение, на своето съмнение или пък произхода на своята вяра. Всичко това той трябва да разбира правилно, по закона на положителната вяра, а не по законите на суеверието и на вярванията. стр. 227

из „Наука и възпитание“

Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила“, която ни помага да мислим за велики и възвишени неща… Когато човек изгуби тази фосфорна сила, той изгубва своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна – вярата и надеждата угасват постепенно в нея. стр. 45

Ние живеем така, като че ли утре ще умрем и с това всичко ще се свърши. Причината за това наше вярване е недоверието, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.

стр. 45

Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме това, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне дълбоко в нашата душа и да ни призовава към онова светло бъдеще, дето условията коренно се различават от сегашните… дето радост, мир и блаженство царят. стр. 56

Съмнението е характерно за човешкия ум, който се колебае между вярата и недоверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: дали се е родил за нещо, или раждането му няма никаква цел; дали светът действително има някакъв смисъл, или човек така си въобразява; дали се управлява от някого, или в него царува случайността; как се е създал, кой го е създал и устроил?… По всички тия тъмни въпроси човешкият ум иска да има светлина. Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се повдига в своето духовно развитие без тази вътрешна умствена светлина. стр. 57

из „Синове на възкресението“

Бракът в смъртния живот се замества с възкресението във Вечния живот… Докато се намира в първата фаза на живота, човек непременно ще се жени; той не може да бъде свободен от този закон. Докато в сърцето на човека се ражда съмнение, безверие и ревност, той, ще не ще, се жени. стр. 7

Смел човек е онзи, който влиза в парахода и преминава океана в най-голямата буря… В такова положение беше апостол Павел, когато пътуваше с параход по морето. Параходът се разрушаваше, а той даваше храна на пътниците, като ги заставяше да си хапнат, да подкрепят силите си, защото ще стигнат до брега. И вие трябва да вярвате, че параходът, с който пътувате по Божествения океан, ще стигне благополучно до брега. стр. 8

Да възкръсне човек, това значи да се върне у дома си… Днес хората са нещастни по причина на това, че са далеч от своя дом. Затова именно те се съмняват в Бога и се запитват обича ли ги Бог, или не. Щом се съмняват в Първата Причина, те се съмняват и в своите ближни… стр. 16

„Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те.“ С тези думи се обърнал Христос към жената, която страдала цели 12 години от кръвотечение… Заради вярата, която имаше, тази жена трябваше да бъде здрава.

стр. 22

Христос каза на страдащата: „Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те“. Това значи: ти криеш в себе си велика сила – вяра, която е благоугодна на Бога. Заради тази сила ти се задоволи с най-малкото, да се допреш до дрехата ми. Ти не поиска някакво голямо благоволение, но се задоволи с най-малкото. За тази твоя вяра и за твоето смирение, бъди благословена! И от този час жената оздравя. стр. 24

…Като говоря за слънцето, за звездите, вие ще се чудите каква връзка съществува между тях и думите „Дерзай, дъще!“. Като погледнете към Небето, вие няма да казвате, че то не е за вас, но ще бъдете смели като тази страдаща жена. Ако тази жена имаше смелост да се докосне до дрехата на Христа, когото не познаваше, и повярва, че ще оздравее, защо и вие да нямате смелост да се докоснете до дрехата на Божественото знание, и да вярвате, че ще можете да го придобиете? стр. 26

Христос казва; „Дерзай, дъще! Твоята вяра те изцели“. Това значи: твоята вяра, в която има стремеж, любов към Бога, е в сила да те изцели. стр. 29

Ще кажете, че Христос, че разумните същества трябва да ви обичат. На какво отгоре? Имате ли нужната вяра? Аз говоря за онази положителна, абсолютна вяра, която пред нищо не се разколебава. Тъй щото, докато придобие тази вяра, човек непрекъснато ще бъде изпитван. За тази цел той трябва да пази равновесието си. Това се постига само с беззаветна Любов. стр. 30

Само при трудните условия на живота си човек може да се докосне до дрехата на своя Учител и всички несгоди моментално ще изчезнат. Тогава той ще чуе гласа на своя Учител, който му казва: „Дерзай, твоята вяра те спаси!“. Ако се съмнява, човек ще си каже: „Този ли е Учителят, или не? Дали се докосвам до неговата дреха, или до някоя друга?“. Това е човешкото честолюбие. Нали е въпрос да се спасиш, да се излекуваш, какво от това, че си се докоснал до чужда дреха? Малко пъти ли си бутал ту на тази, ту на онази врата? Малко пъти ли си взимал пари на заем оттук – оттам? Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне достойнството ти… Твоето достойнство отдавна е паднало. Значи, да тропаш на вратите на банкера, това не уронва твоето достойнство, а да се докоснеш до връхната дреха на някой човек, това уронва достойнството ти. Докосни се до дрехата и не мисли, поне опит ще направиш. Представи си, че като се докоснеш до дрехата на този човек, всичките ти страдания, недоразумения, болес­ти изчезнат. Какво показва това? Това показва, че дрехата, до която си се докоснал, е дрехата на твоя Учител. Следователно, ако ти вярваш, че първите лъчи на изгряващото слънце идат от Бога, в живота ти непременно ще стане някаква промяна. Ако не вярваш, че тези лъчи идват от Бога, ти ще се лишиш от тяхното благословение. Значи, ако вярваш и се докоснеш до първите слънчеви лъчи, ти ще получиш Божието благословение и ще оздравееш. В това седи тайната на живота. стр. 34

Човек не трябва да се съмнява дали е на правия път, или не. За всеки даден случай човек трябва да знае в каква посока върви. стр. 35

От вас се изисква само едно: при всички работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае от нещо, и да му кажете само две думи: „Дерзай, братко!“… В думите „дерзай, братко“ се съдържа идеята, че Бог, Който живее във всички души, грижи се и промисля за тях. Който вярва в това, той ще изпита силата на своята вяра. Христос вярваше в Божия Промисъл и в силата на този Принцип. Той нахрани няколко-хиляден народ с пет хляба и две риби. Който вярва в този Принцип, той може да направи опит, какъвто Христос направи. Отиваш в едно бедно семейство и в джоба си носиш един малък хляб. Разчупваш хляба и всички присъстващи сядат около масата, ядат и после събират остатъците от хляба. Това значи благословен от Бога хляб! стр. 39

Всеки човек има сили на разположение, с които може да изправи своя живот, без да очаква на другите хора… Хората трябва да се обичат, да си помагат, но не да очакват един на друг. Докато уповават един на друг, те всякога ще се разочароват,… ще се обезверяват. Следователно страданията на съвременните хора се дължат на факта, че те живеят в греха, в безверието. Когато повярват в Бога и Го поставят за основа на своя живот, те ще имат помощта на всички добри, разумни хора. Законът е такъв… стр. 39

Щом вярвате в Бога, вие ще можете да превърнете противоречията в благословения. стр. 40

Един българин, религиозен човек, ми казваше: „Аз мога да направя всичко“. Като минал край едно село, срещнал един бик, който тичал силно. Той стигнал бика и започнал да му вика: „В името на Господа Исуса Христа, заповядвам ти да спреш!“. Бикът се обърнал към него, повалил го на земята и започнал да го натиска, да го тъпче… Едва го спасили. Казвам му: ти трябваше първо да се бориш с малки бикчета, а после с голям. Освен това, като видя, че вярата ти е слаба, трябваше да бягаш, да не се залавяш с такъв бик… Човек трябва да прави опити, но разумни, по силите си. стр. 40, 41

Христос казва: „Всяка пръчка, която пребъдва на лозата, дава плод много. Всяка пръчка, която не пребъдва на лозата, отсича се и в огъня се хвърля“. Всеки трябва да вярва, че е пръчка от лозата и трябва да седи на нея, ако иска правилно да расте и да се развива. стр. 41, 42

Съвременните религиозни и вярващи лесно отстъпват от своите убеждения. Каквото им се каже, те на всичко вярват и лесно се залъгват. Минаха времената на залъгванията! …Истината не търпи вече никакви залъгвания. стр. 48

…Всеки трябва да има вяра в Бога, да знае, че е изпратен на земята да изпълни известна мисия. Кога и да е, той трябва да завърши тази мисия. стр. 49

…Съмнение, омраза… са паразити, които се прилепват към същинския живот и всеки момент могат да се отстранят от него. Ако се оставят за дълго време в живота на човека, тия паразити ще внесат в него особено разлагане. Когато човек допусне в себе си тези паразити – неверието, злобата, съмнението – достатъчно е само да помирише ръката си, за да усети неприятната миризма на гниене, предизвикана от тия паразити. Щом се освободи от тях, ръката му вече започва да мирише приятно… стр. 49, 50

Сега, когато говоря за вяра, за търпение, за знание, това не значи, че е достатъчно за човека да ги има само, но той трябва да знае как да ги използва в живота си, как да ги приложи за свое благо, както и за благото на своите ближни. стр. 51

Човек… Ще дойдат дни на скърби и страдания в неговия живот, когато нито майка, нито баща, нито приятели ще могат да му помогнат. Ако в дадения момент той може да повярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората и ги озарява, и отправи своята мисъл към това съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат. стр. 53

И тъй, когато изпаднете в някакво трудно положение, обърнете се към Бога и кажете: „Господи, Ти си ме изпратил на земята, Ти ще ме извадиш от това трудно положение, в което се намирам“. И в ада да изпадне, той трябва да има вяра в Бога, че и оттам може да излезе. стр. 61

Хората постоянно изпадат в съмнения дали съществува Бог, или не. Едно трябва да знаете: Бог във вас съществува, но малък, а не голям някакъв, и Той тихо ви говори… стр. 61

Казвам: Ние трябва да имаме взаимно доверие помежду си, да не се съмняваме едни в други… На вас сега се дава нова задача – да имате добро мнение за всички хора. Да гледате на тях като на добри, разумни същества, каквито Бог някога е създал.

стр. 64

Който иска да бъде спасен, той трябва да е търпелив, чист, да има непоколебима вяра… стр. 64, 65

За да се създаде положителна философия на живота… човек трябва да дойде в положението на дете, с детска чистота и вяра. стр. 66

Животът, знанието са дадени на човека даром, но той трябва да ги придобие… Когато някой казва, че вярва в Бога, че Духът Божи пребивава в него, това значи, че в жилите му тече царска кръв. Въпреки това той трябва да работи, да придобие живота, да придобие знания. стр. 66, 67

Ако някой вярва, че може да живее хиляда години, и това може да бъде, но с условие да не злоупотребява със силите на живота. Щом се усъмни, той внася в своя живот безсилието. стр. 68

Божественото в човека е в сила да пресъздаде неговия вътрешен свят. Затова обаче, човек не трябва да поддържа в себе си песимистичната философия, но да гледа с вяра, с надежда на великите закони, които работят в целокупния живот. стр. 72

В Божествения речник думата „невъзможно“ не съществува. Кога нещата са невъзможни? Когато скъсате въжето на кладенеца, невъзможно е да извадите от него вода. Когато въжето е здраво, можете да извадите вода от кладенеца… Това въже символизира вярата. Приложете вярата в живота си. – „В какво да вярваме?“ – Вярвайте в живота, а не в смъртта. Вярвайте в доброто, а не в злото. Вярвайте в милосърдието, а не в жестокостта. Вярвайте в благородството, а не в грубостта. Вярвайте във всичко положително! Вярата е велика сила, с която човек трябва да работи. Тя е условие за развиване на човешкия ум. Без вяра не може да се създаде никаква наука. Без вяра физическият живот не може да се закрепи. И в Писанието е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Както виждате, вярата се взима като необходим елемент в живота. Ако човек не вярва на майка си и на баща си, на брата си и на сестра си, на приятелите си, на своите учители и професори, на религията, на държавата, в която живее, какъв е този живот? Вярата е важен фактор в живота. Следователно тя трябва да се приложи на опит. стр. 72, 73

И тъй съвременните хора трябва да възстановят своята вяра, не външно, каквато е вярата на някои религиозни хора. Положителна, непоколебима вяра се изисква от хората. Някой казва, че е вярващ, че е православен, но сам не знае съществува ли Бог, или не. Това показва, че неговата вяра не почива на Божествена основа. Той е православен, а не вярва в Бога, не вярва в безсмъртието. Кое е по-добре: да бъдеш православен или да бъдеш безсмъртен? стр. 73

Любов без вяра не може. Значи, Любовта ще се постави като основа на живота, а вярата ще бъде един от основните елементи на тази основа. стр. 74

Дойдете ли пред някаква мъчнотия или пред някакво страдание, впрегнете въображението си на работа. При тези трудни моменти въображението е в сила да създаде рай за човешката мисъл. Представете си, че някой има да дава сто хиляди лева, но няма възможност скоро да ги плати. Нека започ­не да си въобразява, че е милионер… Ще кажете, че това са илюзии… Едно трябва да знаете: Това, в което човек вярва, всякога става. Всичко, каквото човек желае, става… но всяко нещо на своето време.

стр. 78

Ако някой боледува… той ще се лекува с вяра. Как? Ще употреби водата, светлината и храната като елементи за своето лекуване. стр. 82

В Бога всичко е възможно. Всички ще опитате този закон, ще видите, че Бог работи навсякъде. Не се съмнявайте, не унижавайте Бога в себе си и вярвайте, че всичко, каквото душата ви желае, можете да постигнете. стр. 90

Сега, пред вас се разкрива широко поле за работа. Които вярват, те ще се ползват; които не вярват, те трябва да работят, да развиват вярата си, за да могат чрез нея, като необходим елемент, да постигнат Божествения живот, който иде вече в света. стр. 93

Мярката на реалността е правата линия. Правата линия се ограничава от две точки… Едната точка представлява Първичната Причина, а втората – човека. Правата линия определя отношението между Първичната Причина и човека… Когато човек изгуби правата линия, т.е. правия път в живота си, той нарушава отношенията си към Първата Причина и в ума му влиза съмнението като трета точка на правата линия. Щом се яви тази точка, правата взима друго направление, изкривява се и ние имаме вече нова линия, която наричаме крива… Вие трябва да имате строго определена мярка какво нещо е правото. Правото се определя само от две точки… Как е възможно да се роди от вас това незаконнородено дете, съмнението? Всеки трябва да си зададе този въпрос и да се помъчи да си отговори. Част от енергията на желанията, които не могат да се изпълнят, произвеждат в ума на човека някаква отрицателна мисъл. Тази отрицателна мисъл впоследствие произвежда съмнение в човека… Съмнението, недоверието е довело човека до положение толкова много да опорочи своя живот… стр. 95, 96, 98, 101, 102

…„Ама ти не вярваш ли в държавата?“ – „Аз не вярвам в държавата, която се крепи на насилие и неправда“. – „В каква държава вярваш?“ – „Аз вярвам в държава, в която съществува правда; аз вярвам в държава, в която съществува Любов“. стр. 104

Ако синът или детето не може да отвори душата си пред своя велик Баща, да Му каже, че е изпаднал в тъмнина, в съмнения, в подозрения, пред кого ще отиде? Нека иска светлина от своя Баща… и ще получи. стр. 106

Когато слънцето изгрява, знайте, че то изгрява за всеки едного отделно… Човек трябва да съзнава, че един от слънчевите лъчи е определен за него. Всяка сутрин човек трябва да излиза да посреща изгряването на слънцето с вяра, с интелигентност и с разумност, че този момент именно, той ще приеме определената за него енергия. Сегашните хора са подложени на вътрешен тормоз, вследствие на съмненията, на подозренията, на които често се натъкват. Те казват: „Възможно ли е слънцето да има предвид всеки човек отделно?“. – Възможно е. стр. 111

Първото нещо: от вас се изисква постоянство и вяра, която не се огъва. Казвате: „Все трябва да се огъне човек“. – Правата линия не търпи никакво огъване… стр.112

В стария живот хората искаха първо да видят Бога, а после да Го любят. Новият живот изисква от хората да любят Бога, без да Го видят. Някой казва на приятеля си: „Вярвай в мене! Аз съм честен човек, ще ти дам десет хиляди лева“. – „Я дадеш, я не“. Друг обаче, без да му е приятел, вярва, че ще му даде десет хиляди лева. Кой от двамата седи по-високо? Вторият. Той вярва, без да е видял нещо. На такъв човек може да се разчита. Тъй щото, и вие трябва да вярвате на Бога абсолютно, преди още да са дош­ли до вас Божиите блага. Дълбоко в себе си всеки трябва да си каже: „Аз вярвам във всичко, което Бог е казал!“. стр. 113

Не е въпрос дали съществува Бог, или не, но кардиналният въпрос е да живеем съобразно Неговите закони, ако искаме да бъдем здрави по ум, по сърце, по тяло. Тъй щото, дали вярвате, или не вярвате в Бога, не е важно. Как живеете, това е важно. Ако вярвате пък, вярата ви трябва да има съзнателен израз. стр. 122

Някой преживява голяма буря, голямо отчаяние… Ако познава себе си, той ще разбере, че произходът на тази стихия е вън от него и ще може лесно да се справи с нея. Понякога човек изпитва в себе си чувството на омраза, на завист, на съмнение, а понякога изпитва и положителни чувства – любов, пълна вяра и т.н. И в единия, и в другия случай той трябва да знае причините как са се родили тия чувства в него… стр. 123

Сега, аз не искам да възприемате нещата на вяра, но направете поне един малък опит върху това, което ви говоря, и ще видите дали съм прав, или не.

стр. 134

Онези, които не вярват в душата, нека вярват в своя ум и него да следват. Онези пък, които не вярват и в ума, нека следват пътя на своето сърце. Безразлично е в какво вярва човек, но той все вярва в нещо. Какво е веруюто например на водата, която се спуща от някой планински връх? И с вяра, и без вяра водата слиза по един наклон надолу. Когато говорим за стремежа на някой човек, ние знаем, че и с вяра, и без вяра той все ще постигне нещо, но по два различни начина: когато постига своя стремеж с вяра, човек олеква и кацва на земята; когато постига своя стремеж без вяра, той се разбива на хиляди парчета като бъчва. стр. 138

Хората казват, че ще остареят. Как ще остареят? Кожата им щяла да се набръчка, веждите, косите им щели да побелеят, от живота щели да бъдат недоволни, в себе си щели да се усъмнят… Старостта е най-опасната болест в живота. Най-ужасните мик­роби са тия на старостта… Тия микроби изяждат всичко свещено в човека, като оставят от него само сухи кости. стр. 139

…Истинската религия е онази, която дава методи за освобождение на човека от съмнението, от злобата, от неверието, от разногласието в живота му.

стр. 141, 142

„Духът на Господа Иеова е връх мене, защото Господ ме помаза.“ Първото нещо, което се иска от човек, е да повярва, че е помазан. Той трябва да повярва, а не да чака да му доказват. И с доказване може, но да чакате да ви се доказват нещата, изисква се дълго време. При доказването и вярването резултатите са едни и същи; разликата е само във времето. При доказване на нещата се губи много време, а при вярването всичко става веднага. стр. 151

Един познат господин ми разправяше как се убедил, че трябва да вярва. По едно време той си направил хубава двуетажна къща и търсил наематели за един от етажите. Явил се един господин като наемател, но нещо отвътре му казвало: „Не давай къщата си на този човек, той не обича да плаща“. Обаче външно този човек бил добре облечен, благовиден, внушавал доверие, и затова той не послушал гласа си и дал под наем етажа си именно на него. Гласът отвътре пак му нашепвал: „Този човек в първо време плаща, но после не плаща“. – „Не, аз ще го заставя да плаща редовно“. Както и да е, влязъл този господин в къщата му и платил само два-три месеца. Останалото време вече не плащал. Какво не правил той, докато най-после го извадил от къщата си. Така се научил той да вярва на Божественото в себе си. Така проверил той, че този господин не бил за неговата къща. стр. 151, 152

Силата в света иде от помазаните. Повярвайте и вие, че сте помазани, но след като повярвате, гледайте да не се измените. Има една опасност за помазаните, че след като повярват, че са помазани, възгордяват се, а с това заедно се изсушават. стр. 153

„Защо ме помаза Господ?“ Първото нещо: повярвайте, че сте помазани! Щом повярвате, значи това, което имате, ще вземе друг обрат у вас. Душата ви ще се разшири, в нея ще влезе новият мир, новата радост. стр. 155

Съвременните хора… мязат на ония хора, които обичат да разиграват лотария, да спечелят нещо. Това говори за голямо суеверие на съвременните хора… Аз познавам един господин, който от 15 години насам постоянно купува лотарийни билети, но и до днес нищо не е спечелил. Той все вярва, че ще спечели първата премия… Интересно е, на какво именно се съгражда тази вяра, че човек може да спечели… Един мой познат твърдеше, че ще живее 120 години. Не се минаха 1 – 2 години и той замина за онзи свят… Казвам: Изчисленията на този човек не са били верни… стр. 161

…Ама обществото, условията са лоши. Човешкият дух е по-силен от обществото и от условията. Ако вярвате, че човек е произлязъл от Бога, Който е Великото Начало на живота, тогава трябва ли да се влияете от обществото? стр. 164

Един ден хората ще разберат, че всичко, което се случва в живота им, е за тяхно добро. Ако човек вярва в това, няма да минат много години и ще се убеди в този закон. Ако не вярва, той ще опита обратното. стр. 167

Човек… дали вярва, или не вярва, законът работи. Който се храни съобразно законите на своето тяло, той се ползва; който не се храни съобразно законите на своето тяло, той не може да се ползва от тия закони, той се осакатява, безразлично дали вярва, или не вярва. Изобщо, който работи разумно, той вярва в законите. стр. 167

В природата съществуват три важни неща: права мисъл, прави чувства и прави действия. Без тези три неща няма вяра. Когато в ума ви проникне една права мисъл, ще я приемете без никакво съмнение. Ще правите ред опити, ще проверявате нещата, без да падате духом. Щом се убедите в правотата на нещото, ще издържите докрай. стр. 168

От Божествено гледище Бог така е наредил света, че каквото и да се случи на онези, които вярват в Него и Го любят, всичко ще се превърне в добро.

стр. 168

…Божествената Любов не може да се мени. Тя изключва всички съмнения, всички противоречия.

стр. 170

В кого можете да се съмнявате? В слабите хора, а не в силните. В силните хора никога не можете да се съмнявате. Следователно, когато хората се съмняват в Бога, това показва, че и Той е като тях. Понеже те са пълни с недъзи, със слабости, казват, че и Бог се е объркал като тях. Значи, както петелът се обърква в кълчища, така и хората могат да се объркат. Не е така. стр. 170

Да работим за Бога – това е веруюто, което всички трябва да носим в себе си. стр. 171

Съмнението, подозрението е недъг в човека, който се дължи на анормални образи в неговия мозък.

стр. 182

…Ангелите развиват своето милосърдие, благост и търпение, а хората – вяра, кротост и въздържание.

стр. 188

По отношение на храната в Божествения свят, човешкият мозък се нуждае първо от Любов. Сърцето пък се нуждае от търпение… За човека на физичес­кия свят е нужна вяра. Вярата се нуждае от Любов и от търпение. Тези три качества са необходими за правилното развитие на човешкия ум. Който няма вяра, Любов и търпение, той спъва своето умствено развитие. стр. 195

Крайъгълният камък на живота е доброто, доб­родетелта. Човек трябва да вярва в доброто и да не се страхува от хората. Вяра се изисква от всички хора. стр. 207

Казвате някому: „Откажи се от своята наука, или от своята вяра, или от своите убеждения“. – „Как мога да се откажа от неща, с които съм роден?“ стр. 211

Богатите хора, които природата е създала такива, ние наричаме благородни, възвишени души. За онези богати, които сами са станали такива, е казано в Писанието: „По-лесно е камила да влезе през иглени уши, нежели богат – в Царството Божие“… Казвате: „Аз накарах еди-кого си да вярва“. – Ако вие можете да накарате някого да вярва, той е човек от втората категория. Човек трябва да е роден с вяра, а не отпосле да става вярващ. стр. 210, 211

Кое е вложено в човека? Любовната връзка. При тази връзка той изпитва разширяване в душата си и вяра, че може да направи всичко, каквото желае.

стр. 213

Щастието, което хората желаят, може да се придобие от всички разумни същества, от всички вярващи. Онези, които търсят Бога, трябва да знаят, че те не могат да Го намерят, докато са смъртни… Та сега и вие, с вашата вяра, се самозаблуждавате, че можете да постигнете щастието. С вярата, която съвременните хора имат, трябва ден и нощ да разсъждават, за да разрешат въпроса за щастието. За да разрешат този въпрос, те трябва да направят поне в най-малък размер връзка с Любовта. стр. 206, 213

Всеки трябва да се заеме да култивира живота си, да вярва, че в него се крият всички възможности за реализиране на доброто. стр. 219

Не е достатъчно човек само веднъж да повярва или само веднъж да пие вода от Великия Извор на живота. Той трябва непреривно да черпи вода от Него… стр. 230

…Срам е за тия хора да се гонят помежду си, че този вярва в Бога, а онзи не вярва. Кой вярва днес в Бога? Всички хора са безверници. Вярата изключва безверието. Някой казва, че вярва в Бога. Който вярва в Бога, той ще бъде подложен на изпит. Как? Ще му кажат да продаде имането си, да го раздаде на сиромаси и да тръгне да проповядва. Този е един от начините за изпитване на вярата на човека. Питам: Колко души в България са готови да изпълнят тази заповед? стр. 232

Освен работата, нищо друго не може да ви спаси. Освен вярата ви в Божия Дух и в Божествената наука, нищо друго не може да ви спаси. стр. 235

из „Влизане“

Мислиш да пътуваш през някоя гъста гора и си казваш: „Не ме е страх, аз вярвам в Бога“. Щом вярваш в Бога, ще тръгнеш през гората без нож, без какво и да е оръжие. По-силно оръжие от вярата има ли? И мечка да срещнеш, ще я погледнеш само и тя ще си замине. Вие не сте опитвали още какво може да направи човек с вярата. стр. 17, 18

Всички вярвания, с които досега сме били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това подразбира, че като влезем в космическото съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият дух ще се облекат. стр. 26

Сега седите без работа, без импулс в живота и казвате: „Остаряхме вече“. – Защо сте остарели? От много грижи, от безверие. Вие не вярвате в настоящето, а вярвате в бъдещето, което носи смърт. Не, в настоящето вярвайте! стр. 27

Ще вярвате в Отца си, както Синът вярва в Него и приема Неговия живот. Щом вярвате в Отца си, и Той ще живее във вас. стр. 27

Много от съвременните хора вярват, че упот­ребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие. В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават както някои учени и философи, така и хора от висок произход като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия. И между тях има суеверия. Вземете например френския романист – натуралист Зола; когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. стр. 33

…Питам: Ами отде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тия хора, защото все-таки, те са имали някакво основание да вярват.

стр. 36

Кажа ли някому, че може да стане пръв министър в България, той веднага запитва: „Кога ще стане това?“ – След 400 години. На друг казвам: Ти ще станеш пръв министър след 2500 години… На трети казвам, че той ще стане пръв министър след девет години; на четвърти казвам, че след една година ще бъде избран за пръв министър на България. Питам: Всички тия твърдения верни ли са?… Може да се повярва за онзи, който ще стане пръв министър след девет години, както и за онзи, който след една година ще бъде избран за пръв министър, но що се отнася за другите двама, не може да се вярва. За първите двама всеки може да бъде свидетел, всеки може да провери това нещо. стр. 39,40

В Писанието е казано: „Бог създава нова земя, ново небе“. Всичко, което сега виждаме на земята, ще изгори, ще се претопи и от него ще се създаде нов свят. Павел казва какви трябва да бъдем ние, когато трябва да се претопи. Затова обаче, от съвременните хора се изисква едно верую, основано на великата Божия Любов, Мъдрост и Истина, които действат сега в света. стр. 58

Какво е това богатство или каква е тази вяра, любов, които могат да се изгубят? Това не е нито богатство, нито вяра, нито любов. Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вяра или пък, че разполагат с някакво богатство. стр. 66

Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли; те пък произвеждат прекъсване в чувствата и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: „Ние вярваме в Бога“. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? стр. 66, 67

Ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата или любовта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взима от нас, то е заб­луждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десет годишен религиозен живот стават безверници и казват: „Ние сме били заблудени досега. Добре, че се освободихме от тези заблуждения“. Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години в голямо безверие, стават религиозни и казват: „Добре, че намерихме правия път“. Питам: Кои от двете категории хора са действително на правия път? – Нито едните, нито другите. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверието, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи. Утре те пак ще се изменят… стр. 67

Казвам: Всеки от вас трябва да има такова верую, което да го изведе на спасителния бряг. В какво вярвате, това е безразлично, стига вашето верую да ви изведе на спасителния бряг и да ви крепи в живота. Ние взимаме думата „верую“ в най-широк смисъл.

стр. 73

Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот. – Как ще се постигне това? – Чрез положителна, силна вяра. стр. 75

…Казвате: „Тогава в какво трябва да вярва човек?“. – Че когато той се домогне до науката на веч­ния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат. стр. 78

Срещам някой беден човек, който се оплаква, че нямал никакви приходи в живота си. Казвам: Твоите приходи са вложени в живота, който Господ ти е дал. Ти трябва да вярваш в този жив Господ…

стр. 84

Всяко възвишено и благородно дело, което е започнало веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра. стр. 113

„И чудеше се за тяхното неверство“… Христос се е чудел за тяхното неверство, че не са могли да възприемат известни истини… Той искал да намери причините за това неверие. Христос дойде на земята именно затова, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука! Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората? Той казва: „И светият да ми говори, никому не вярвам“. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали… Обаче ние казваме: до сто пъти човек може да бъде излъган, но премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, погрешки вече не могат да се правят. Изобщо, хората нямат търпение да дочакат до сто и едно.

стр. 122

„И чудеше се за тяхното неверство“… Ако дойде днес, след 2000 години, в съвременния свят, Христос пак ще се чуди… на какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове. стр. 125

Казвате: „За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва“. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: „Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота“. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп, и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам отвътре. Слабият човек други го развързват, и то отвън… Христос се чудеше на онези хора в негово време, които минаваха за силни, а не бяха в състояние да разрешат и най-елементарните въпроси. стр. 126

Защо трябва да се разочаровате от себе си? Във всеки човек има Божествено Начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане. Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е. вяра в Божественото в себе си. Следователно заблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-високата форма на своето развитие – до човека. стр. 129

И тъй, с идването си на земята, Христос искаше да постави тогавашното човечество… в нова фаза, но хората не съумяха да използват тия условия. Ако нашите възгледи за живота не се изменят, и ние няма да се домогнем до тази нова фаза. Ние не сме за това, да вярва човек непременно в нещо, но въпреки това всеки си има свое определено, специфично верую. Няма човек в света, който да не вярва в нещо. Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да донесе вътрешна радост в душите на хората. стр. 129

…„В грях ме зачена майка ми“. Това е само едно верую. Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди?… Думите „Бог ме роди“ представляват новите, благоприятни условия, в които човек може да се постави. стр. 129

Децата …каквото им се каже, вярват. Децата естествено вървят в правия път. стр. 133

Преди всичко в света трябва да се яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бъде обща за цялото човечество. стр. 136

Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка… Скоро след това ще дойде съмнението и вие ще кажете: „Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето и слънцето всеки ден изгрява и залязва“… В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва. Също така и на слабите във вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия. Това се дължи на събралите се облаци в техния ум. стр. 138

Аз наричам млад човек онзи, който… живее без съмнения. Аз наричам млад човек онзи, който… вярва на всичко. Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра. И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: „Говори ми Истината! Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език“. стр. 138, 139

Казвам: Христос се чудеше за неверството на хората, но и ние още се чудим дали Христос е син Божий, или не е. стр. 140

Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна вяра. Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо? – Ти знаеш, че има някой да те обича. стр. 140

Едно ви не достига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява и то преждевременно е остаряло… Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. стр. 141, 142

И тъй, от всички хора сега се изисква абсолютна вяра! Мъчнотиите в живота са малки, но необходими спънки, да покажат доколко вярата на всеки е заякнала. Заболи ви крак например. Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами. Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар и Той ще ви помогне. …Заболи ви глава, пак ще кажете: „Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми“. Като правите тези опити, така само ще познаете доколко вярата ви е силна. стр. 143, 144

Някой казва: „Моята колиба е стара, ще я разруша“. Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата… Същото се отнася и до вярата. Докато не си създадете нова вяра и не уякнете в нея, дръжте старата. Всеки ден присаждайте на нея нещо ново и отглеждайте грижливо тези присадки, докато те заякнат и могат да издържат на всички бури и ветрове. стр. 145

Казвам: Божественото учение изисква вяра, която да произтича от закона на Любовта. Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вяра. Поколебае ли се любовта ни, и вярата ни се поколебава. Христос се чудеше за неверството на хората. Неверството показва колко е любовта на хората. Любовта на съв­ременните хора е много малка… В целия свят съществува недоволство. В умовете на всички хора има голямо брожение. Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо? Защото любов нямат. Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. стр. 146

Ние не можем да приемаме съветите на хора, които нямат вяра в нас. Който има вяра в нас, ние ще изслушаме неговите съвети, неговото мнение по известен въпрос. стр. 168

из „Да възлюбиш Господа“

Когато обичате и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. стр. 4

Който се съмнява, той няма Любов в душата си.

стр. 15

Ако се съмняваш, нищо не можеш да постигнеш, не можеш да приемеш новото учение на Любовта. стр. 16

Един варненец ми разправяше една своя опитност. Имал един син, от който бил крайно недоволен. …Постоянно му казвал: „От тебе човек няма да стане“. Един ден срещнах сина му и като се разговаряхме известно време, казах му: „От тебе човек ще стане“. Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и наистина, той стана човек. стр. 16

Бог е начертал вече твоя път, затова каквото и да се случи, не се съмнявай, върви в твоя път и вярвай, че Божественият план ще се приложи така, както е начертан. стр. 27

Какво ще стане с българския народ? – Велико бъдеще го очаква. Той трябва да повярва в живия Господ и да каже: „Щом Бог е с нас, никой не е против нас“. Живият Господ ще ни ръководи. стр. 30

Какво може да направи добрият лекар, ако бол­ният не изпълнява съветите му и се храни само с отрицателни мисли? Затова Христос казва на болния: „Да бъде според вярата ти!“. стр. 35

Какво представлява вярата? – Качество на ра­зумния човек. Вярата и надеждата вървят заедно, както крилете на птицата. Любовта е главата на птицата. – „Защо ми трябва вяра и надежда?“ – За хвърчене. Без тях никой не може да хвърчи. Щом слезеш на земята, те се превръщат в крака. Надеждата и вярата са необходими както за тоя, така и за оня свят. стр. 35

Една от добрите черти на Ананий е, че той повярва на Господа. Следователно дойде ли в ума ви една светла мисъл, не казвайте, че сте заблудени, че това е някаква философия, но вярвайте в тая мисъл и я приемете. Аз твърдя, че мислите и чувствата на човека са толкова верни, колкото и чувствата и мис­лите на някой философ, в който той вярва. стр. 77

Старите вярвания, старата философия, всичко старо трябва да окапе, да умре. От техните сокове ще се създаде новата култура. стр. 87

Силата, идеите, религиозните вярвания на хората не се губят, но само се изменят. В днешните времена ще се явят толкова религии и вярвания, колкото е имало и в миналото, но видоизменени.

стр. 98

И тъй, ако някой ме пита в какво вярвам, отговарям: Аз вярвам само в Любовта. Ако кажа, че вярвам в друго нещо, не говоря истината. стр. 103

„Да вярвам ли, че душата е съчетание на ум, на сърце, на воля?“ …И да вярваш, и да не вярваш, все едно; всичко това е в тебе. стр. 104

…И Христос зададе въпроса: „Когато Син Человечески дойде втори път на земята, ще намери ли достатъчно вяра?“. Ще намери ли хора, които ще приемат това учение? Питам: Дали пак ще се отрекат, както преди две хиляди години? стр. 106

Според мене, и оня, който вярва в съществуването на Бога, и оня, който Го отрича, и двамата не са истински разумни хора. И който Го отрича, вярва наполовина; и който Го признава, наполовина не вярва. Двамата заедно съставят едно цяло, т.е. две полушария. Вярващият е светлото полушарие, а безверникът – тъмното. Първият е обърнат с лицето си към Бога, а вторият – с гърба си. Защо съществуват вярващи и безверници? Поради въртенето на земята около своята ос. Така се създава ден и нощ в човешкото съзнание. стр. 109

Питам: Право ли е да обесиш мравката, че не вярва в моето съществуване? Ако е за бесене, трябва да се бесят и вярващите, и безверниците, да останат само истински правоверните, които имат една мярка и гледат на живота като на велика проява на Битието. стр. 112

Да познаваме Бога и да вярваме в Него, това значи да мислим и чувстваме като Него, да работим като Него. Това подразбира да носим силата на Бога в себе си и да изпълняваме Неговата Воля. стр. 113

Ако отидеш при някой вярващ за някаква услуга и той не иска да ти услужи, какво струва неговата вяра? В тоя случай разликата между вярващия и безверника е само в надписа, но не и в съдържанието.

стр. 110

Дух и материя са двата полюса на битието… Колкото по-гъста става материята, толкова по-големи безверници стават хората. Добре е понякога хората да не вярват в нещо, например в злото. Трябва ли да вярваш във всичко, което се пише във вестниците? Обаче хората вярват в това, в което не трябва да се вярва, затова казвам, че те страдат от много вяра. Вярваш, че след смъртта всичко се свършва. Наистина, свършват се противоречията, но не и самият живот. Като изплатиш дълговете си, свършват се безпокойствата. С това заедно престава и вярата в лъжата. След това човек започва да вярва в живота, в доброто и в благото на своя ближен. стр. 113

Аз предпочитам простодушния, смирения и глупавия пред учения и философа. Глупавият има само едно верую. Той знае, че съществува Бог и повече не се интересува. Той знае, че Бог е всемъдър и всеблаг и не търси вината за лошото в никого, освен в себе си. Ученият обаче, като се разболее, търси вината в яденето, в готвача, в слугите… стр. 118

Да се вършат престъпления в името на Христа и на Любовта, това значи да обезверите хората. стр. 121

Всички можете да възкръснете, но не вярвате във възкресението и затова умирате. стр. 124

Когато говори за молитвата, Христос казва, че трябва да се съблечеш от всички човешки вярвания и постановления, да оставиш всичко настрана и да влезеш в скришната си стаичка – в своята девствена душа. стр. 129

Питам религиозните хора, които вярват в Хрис­та, които Го приемат за Син Божии, какво направиха досега? стр. 131

Земята… Оста е отклонена на 23 градуса от първоначалното положение… Сегашната философия и сегашните вярвания на хората са далеч 23 градуса от Любовта. стр. 136, 137

„Кога се молиш, влез в скришната си стаичка.“

стр. 137

Помнете: Докато сте вън от стаичката си, никога няма да разберете Христовото учение… Правоверен е само оня, който е в тайната си стаичка. стр. 138

Сегашният строй е поставен на фалшива основа. Вярванията на сегашните хора в основата си са една голяма лъжа. Всичко това причинява страдания.

стр. 148

Ако всички, които ме слушате днес, сте готови да напуснете старите си вярвания и потърсите Бога с всичкото си сърце и душа, ще Го намерите. Който е намерил Бога… за него няма страдания, за него не съществува ад. стр. 152

Опитал ли е човек плодовете на своята идея, или на своето верую? стр. 158

От две хиляди години хората все вярват. Дойде някой, иска пари на заем и казва: „Вярвай, че ще ти ги върна“. Вземе парите и повече не се вижда…

стр. 160

Представете си, че живеете на северния полюс, дето всичко е лед. Къщите ви са от лед направени, никъде не виждате вода. Ако дойде някой и ви каже, че трябва да измените живота си, да направите лодки, с които да плувате, ще възразите, че не вярвате…Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще почне по-силно да грее, ще стопи ледовете… и вие ще започнете да потъвате… Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето. стр. 162

„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил, а този не знаем отде е.“ стр. 157

…Христос ще каже: „Ако хората наистина вярват, че Бог е говорил на Мойсея, щяха да вярват и на мене. Но те не вярват и на Мойсея“. стр. 166

Вярвайте в това, което може да ви повдигне.

стр. 168

Моето верую е следното: Вярвам в Любовта и Мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света. Вярвам, че живата Любов и Мъдрост могат да променят нашия живот, нашия обществен строй, нашите домове. Щом прие­мем Любовта и Мъдростта, ще дойдат Истината и Правдата. Тогава ангели ще слязат от Небето да садят плодове в нашите души. стр. 168

Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията… те оказват различно влияние върху растението на човека. Учениците на Христа поискаха да им даде вяра и Той им отговори: „Ако бихте имали вяра колкото синапово зърно, бихте могли да местите планини“. – Защо Христос си послужи като символ със синаповото зърно, а не с друго някое? – Защото синаповото зърно произвежда пришки. Следователно вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не. – Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си в положителен смисъл, трябва да използвате сините лъчи на светлината – ясните, не тъмносините. Те са в състояние да усилят вярата и да премахнат меланхолията в човека. стр. 169, 170

Дойде някой при мене и ми каже: „Господ ми говори, затова не искам никого да слушам“… Не се заблуждавайте. Когато Господ ни говори като на Мойсея, ние правим и добри работи, и погрешки…

стр. 163

Аз не вярвам на хора, на които Бог говори. Ако и аз ви кажа, че Бог ми говори, и на мене не вярвайте. Но аз ви казвам: Бог живее в мене и аз живея в Него.

стр. 171

Правоверните казват: „Повярвай в Господа Ису­са Христа и ще бъдеш спасен ти, и домът ти, и народът ти“. Тоя закон е наполовина верен. Казвам: Приеми Христа в душата си, работи в съгласие с неговата Любов и Мъдрост и ще бъдете спасени ти, и домът ти, и народът ти. стр. 172

Когато някой иска да ми дойде на гости, казвам му: Ти ще съблечеш всички свои вярвания, ще се откажеш от баща си и от майка си, от всички закони на своята държава и ще останеш само с Господа. Тогава ще ти дам най-добрия прием, ще ти служа, ще те нагостя добре… стр. 173

Вярвайте първо във вашия Господ, Който ви говори и Който е неизвестен. После ще вярвате на вашата душа и най-после на вашия ближен. Живеете ли така, никой не може да ви излъже. Така аз се уча от своя Господар, Който е мой проповедник. стр. 174

Сегашните хора… на Бога не вярват, на хората не вярват; на Бога не се кланят, на хората не се кланят.

стр. 183

Вярвайте в своя ум, в своето сърце и в своята душа, за да се освободите от старото заблуждение, наречено карма, или закон на необходимостта. Само така ще влезете в закона на свободата. стр. 192

Процентът на вярващите в България е малък. Ако двама души на стоте вярват, 98% не вярват.

стр. 203

Чудеса и знамения се правят за безверниците, а вярващите не се нуждаят от такива доказателства.

стр. 203

Бъдете смели и решителни, че като се върнете по домовете си да кажете: „От днес изхвърлям всичко старо от сърцето си“. Кажете ли веднъж така, първи вие трябва да повярвате на думите и на решението си. Иначе ще приличате на оная стара жена, която имала една могила пред прозореца си; тя пречела на слънцето да огрява стаята . Една вечер като си лягала, тя се помолила на Господа да махне могилката пред прозореца . Сутринта, като станала… видяла, че могилката е на същото място. Тогава тя си казала: „Точно така си мислех“. Тя се помолила, но сама не вярвала на молитвата си. стр. 206, 207

Материалът, който носите от векове, днес не ви е потребен. Турете го на нивите си като тор, да родят повече. Всички стари мисли, стари вярвания… трябва да занесете на нивите, да ги огрее Божественото слънце. – Кои са вашите ниви? – Това са вашите сърца… Когато слънцето огрява черната, нечиста земя, тя постепенно се преработва и от нея излизат плодове със сладки, вкусни сокове… стр. 213, 219

Аз не искам да ви накарам да вярвате насила. Тоя, който иде при мене, трябва да вярва. Ако искате да живеете в съгласие с великия закон на живота, вие трябва да имате вяра. Тогава аз ще ви бъда в услуга. стр. 214

Бог, който живее в хората, е в състояние да ги спаси, но те не вярват в това. стр. 217

Едно нещо, което препятства за правилното развитие на човека, това е съмнението. стр. 222

Каже ли някой, че не може да търпи хората, това показва, че вярата му е слаба и не се е научил да мисли. – „Аз мисля, че имам силна вяра“. – Тогава нямаш търпение. – „Търпелив съм“. – Значи имаш малко любов. За да търпиш хората, вярата и любов­та ти трябва да бъдат големи. стр. 246

И тъй, без вяра няма живот, както без слънце няма растение. Вярата е причина за растението. Ако растеш и се укрепваш, ти имаш вяра. Изгубиш ли вярата си, ти преставаш да растеш и отслабваш. Какво ще стане с тебе, ако се съмняваш във всички хора? Ще станеш маниак, ще започнеш да се страхуваш от всичко, докато най-после заболееш. стр. 246, 247

Никой никого не може да направи велик. Само тоя народ може да стане велик, който вярва в Бога и изпълнява Неговата Воля. стр. 255

Новото време, което сега иде, изисква от вас търпение, търпението изисква вяра, а вярата – Любов, Любовта – послушание, а послушанието – знание и Мъдрост. стр. 257

…Ако обработвате мислите си с електричеството, а чувствата с магнетизма, вие ще разберете великия Божи закон и ще бъдете носители на вярата и Любовта. стр. 258

…Бог е дошъл на земята да ни извади от тоя ад и ще ни извади. Той ни облива със своята Любов, посочва ни я, и така усилва в нас вярата и търпението.

стр. 259

Едни считат себе си за правоверни, а другите – за кривоверни. Обаче нито едните, нито другите вършат някаква важна работа. стр. 263

Всеки човек, който вярва в Бога, може да бъде безсмъртен. стр. 267

Като се определите да служите на Бога, ще забележите над очите си, под ъгъл от 45 градуса една постоянна светлина, която ту се увеличава, ту намалява. Това ще зависи от вашата вяра… Тая светлина иде от източника на живота. стр. 267

Срещне те един религиозен и казва, че е православен, вярва в Христа, чете Евангелие, знае символа на вярата, а като отидеш да купиш от него масло, ще ти го продаде на най-скъпата цена… стр. 270

Не искам да вярвате в мене, но да вярвате в своята душа и в своя дух. Вие още не живеете за душата си… стр. 270

Някой ден ще направя опит със своята губерка. Ще извикам няколко болни… и ще забия своята губерка в тях, да видите какво ще стане. В разстояние на един час те ще оздравеят. Защо ще направя тоя опит? За да покажа силата и възможността на великия Божи закон… Ще направя опит с ония, които се колебаят, на които вярата е слаба и които постоянно се питат какво ще стане с тях… стр. 273

Сега вложете вярата си в живота и знайте, че няма по-мощна, по-велика сила от Духа. стр. 274

Христос казва: „Аз съм жив“. Може ли съвременната Христова църква да каже: „Жив е Оня, в Който вярваме“… Трябва ли християните да се делят на православни, евангелисти, католици, съботяни? Важно е да си отговорите на въпроса, жив ли е и живее ли в във вас Христос, в Когото вярвате. стр. 276

Вие, които ме слушате, не вярвате, че Христос е жив. Ако ви кажа, че Христос е тук, между вас, какво ще отговорите? стр. 277

…Като напуснаха рая, хората образуваха кръга, създадоха се различни вярвания, но човешки, не Божествени. Да мислиш, че твоето верую е право, това е вярно само 50%. Право верую е само това, което изхожда от Божествения храм, от Божествения рай. Когато някой казва, че неговото верую е право, питам: Ти живееш ли в рая? – Не живея. – Тогава нямаш право да говориш. стр. 283

Казвам: Наистина, ти си честен човек, майка ти и баща ти са честни хора, вярвам ви, но за да бъда сигурен, нека се подпишат на полицата. Това показва, че тоят човек вярва на тебе само 50%. Казват: „Дай поръчители!“… Един поръчител имам – живият Господ. Ако всички българи се съгласят да живеят както им казвам, сами ще проверят, че Бог управлява света. Само тогава ще ми повярват. стр. 284, 285

Като ви говоря по тоя начин, това не значи, че трябва да вярвате във всичко. Сами ще опитате думите ми. стр. 289

Някои ще кажат, че ги залъгвам, че искам да ги накарам да вярват. Аз не проповядвам вярване, а вяра в живия Господ. Вярата повдига еднакво и бедния, и богатия. Ако имаш вяра, и беден и прост да си, ще се повдигнеш. Ако нямаш вяра, и богат да си, ще паднеш. Причината за падането на човека е отсъствието на вяра. стр. 289

Не е добре устните на човека да бъдат опънати като права линия. Ако устните на някого са такива, да не се обезсърчава, но да вложи в себе си повече Любов и вяра. Той трябва да вярва в доброто на всички хора. стр. 292

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

КНИГА ЗА ВЯРАТА