Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
КНИГА ЗА ВЯРАТА
Варна, 2016 г.
ПРЕДГОВОР
Вярата е дълбоко вътрешно отношение, което черпи огромна сила от Бога.
Вяра с нечисти постъпки е лицемерие.
Човекът на вярата не е религиозен, а истинен; той говори малко, кратко, чисто и ясно.
Човекът на вярата е духовен, не държи на показност; той е скромен, уверен и смирен.
Истинно вярващият има любов към врага, а това означава обезсилване на врага.
Около истинно вярващия има кръг от чистота и смиреност.
Вярата е чисто духовно пътешествие към Бога, а не умствено.
Вярата е твърдо завръщане в Истината и Покоя, а вярванията са умствени игри и илюзии.
Вярата, това е силата на чистото съзнание.
Който не владее желанията си, той няма вяра.
Чистотата е задвижващата сила на вярата.
Ако вярваш в Бога, ще вярваш в цялото, ще вярваш, че Бог е във всички религии.
Вярвай в другите, за да ги повдигаш.
Надеждата е сантиментална, вярата е духовна, а Любовта е Божествена.
Когато вярваш в нещо, ти му помагаш то да се случи.
Ако вие вярвате в злото, вие го храните със сила.
Вярата е духовен кристал на душата.
Пред вярата дори и смъртта просветва.
Вярата е необорима, тя живее мистично в сърцето.
За истинната вяра мракът е като светъл ден.
Вярващият човек не е син на жената, той е син на Бога. Този син е наука над науките.
О, приятелю, отгледай си вяра и Любов, защото грешният безверник е тъмен гроб.
Вярващият човек е открит и непробиваем.
Вярващият е могъща армия от един човек, но той е с Бога.
Истинната вяра е сгъстена сила на Любовта.
Вяра, изхождаща от Любовта, е повече от света.
Ако познаваш Бога, дарена ти е реалната сила на вярата.
Истинната вяра означава да ти е позволено да влизаш в Бога.
Истинната вяра е отломък от Царството Божие.
Какво струва бурята пред Истинната вяра?
Спряха ли кладите силата на богомилската вяра? Не, защото тази вяра е тайнство.
Вярата е произлязла от една чисто събудена духовност.
Вярата е събудител на енергията на здравето.
Да имаш вярата, приятелю, то е да си умъртвил смъртта.
Яви ли се вярата, стихията загубва силата си. Казвам: Вярата е могъщо движение на Бога.
Преди да са се родили стихиите, вярата е била.
Елеазар Хараш
Варна, 2013г.
из „Ново разбиране“
Същественото е, когато си в тъмнина, да очакваш изгряването на слънцето. стр. 3
Ще работиш с вяра и ще успееш. стр. 21
Щом се разболеете, вие веднага ще се усъмните в Бога. Ако някой умре от дома ви или някаква неприятност ви се случи, вие пак ще се усъмните в Бога. Питам: С такава вяра докъде ще отидете? стр. 40
Не е достатъчно човек само да вярва. Той трябва да опита нещата, сам да се убеди в тяхната истинност. стр. 50-51
Да живееш с вяра, това значи, като нямаш къща, имоти и пари, да не губиш своя вътрешен мир.
стр. 71
Всички добродетели – Любов, кротост, въздържание, вяра, са присъщи на Божествения свят.
стр. 78
Ако вярваш в Бога само затова, че ти е помогнал да излезеш от материално затруднение, това не е истинска вяра. стр. 146
Вярвам в Бога не само при един случай, но всякога. стр. 146
Щом имам Неговата светлина, свободно и с вяра ще ходя навсякъде. стр. 146
Често и вярващи, като изпаднат в големи мъчнотии и страдания, се обезверяват. стр. 146
Нужно е да усилите вярата си, за да можете да понасяте с радост това, което преживявате. стр. 180
Имай вярата на детето и нещата ще се нареждат от невиделица. Престани да се смущаваш. стр. 184
„Ами ако умра гладен?“ – Ако умреш, умри поне като човек с вяра. стр. 184
„Ще страдам.“ – Страдай, но като човек с вяра.
стр. 184
Докато не вярваш, ти си далеч от Царството Божие. стр. 278
из „Влияние на светлината и тъмнината“
Питам: Може ли човек да убеди хората да вярват в това, в което и той не вярва? стр. 5
Само такива мисли и желания могат да се реализират, само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. (за правата мисъл и възходящото желание) стр. 50
Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви. стр. 50
За да се домогне до вярата, човек трябва да изучава пътищата на светлината. стр. 107
Като ученици, от вас се иска живот без съмнения и колебания. стр. 128
из „Трите посоки“
Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ? стр. 60
Без център никакъв успех не съществува. стр. 64
За новото се изисква вяра. стр. 89
„Аз вярвам сляпо в нещата“ – Сляпата вяра не е истинска. Слепият не може да вярва. стр. 89
Вярва само онзи, който има очи и уши. стр. 89
Вярвайте в Божественото. Чрез него ще схванете интуитивно нещата. стр. 101
Всяка мисъл, в която има най-малкото съмнение, не може да се реализира. стр. 123
Всичко може да се реализира, когато човек се освободи и от най-малкото съмнение. Изхвърли съмнението си вън от себе си. стр. 123
Как може човек да се освободи от ограничението? – Чрез вярата в Бога. Обаче вярата трябва да бъде силна, мощна, да върши чудеса. стр. 126
Сега ще ви изтълкувам „вярата“. „Вер“ значи живот, „а“ значи слънце в египетската азбука. „Вяра“ значи да се приближиш към слънцето на живота.
стр. 149
А за да се пробудят тези дарби, нужна е вяра.
стр. 149
Вярата обаче може да се занимава с неща за след 100 години, за след милион години, и ги допуща като истини. стр. 149
И тъй, надеждата е форма, вярата е съдържанието, Любовта – смисълът на нещата. стр. 149
Разумната вяра изисква да се изучават правилата на вярата. стр. 153
Да се съмняваш, да се обезверяваш – това са стари работи. стр. 158
Сега от вас се иска да имате вяра и сила да понасяте този живот – животът на изгряващото животворно слънце. стр. 158
Вярата има признаци. Погледът на вярващия е нагоре, в него има нещо много красиво и меко.
стр. 160
Духът ще внесе вярата и Любовта във вас. стр. 212
И тъй, вярвайте в невъзможните неща, т.е. в необикновените. В тях се крие благото на човека.
стр. 231
Живееш във Вселената, в необятния живот.
стр. 231
Казвам: Надеждата е път към вярата. Вярата е път към Любовта. Любовта е път към Бога. Кой ще ни води по тези пътища? – Духът. стр. 256
Вярата ще ви научи как да се приближите до Любовта. Надеждата ще ви научи как да се приближите до вярата. стр. 256
Вярвайте в Бога и очаквайте Неговото благословение. Той всякога ще ви помага. стр. 257
В какво вярваш? – Във всичко. – Това е фантазия. С такава вяра никъде не можеш да отидеш. Тази вяра е нещо външно. стр. 302
Вяра без Любов нищо не допринася. стр. 302
Истинската вяра е път към реалността. стр. 303
Кажи с пълна вяра в себе си: „Не ми трябва лекар, ще уповая на Господа и каквото Той каже, това ще стане“. стр. 304
Мнозина уповават на Бога, но скоро се отказват от Него. – Упованието им е слабо. стр. 304
Уповаваш ли на Бога, ще се ослониш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание. стр. 304
из „Силите на природата“
Вярата е закон за ума, надеждата е закон за сърцето, а Любовта – закон за душата. стр. 114
Ще приложиш надеждата за малките работи, а вярата – за големите работи, т.е. за безграничните.
стр. 114
Тури Любовта в душата си, вярата в ума си и надеждата в сърцето си, за да ти се наредят всички работи. стр. 119
Ако приложиш вярата и надеждата в живота си, всички мъчнотии ще се разрешат добре. стр. 119
Докато Любовта, вярата и надеждата са на нашата земя, всичко ще върви напред. стр. 121
Когато Любовта, вярата и надеждата вдигнат капитала си, земята ще се превърне в пустиня. стр. 121
Какво представя вярата? Вярата е път към мисълта, път към Любовта, път към Духа. Христос казва: „Аз съм Пътят“. Не можеш да влезеш в реалността без път. стр. 203
Христос прибавя още: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Чрез Христа се влиза в пътя на Истината и живота. стр. 203
Без вяра не можеш да влезеш в пътя на Истината и живота. Тя е отворена врата, която води към тях. стр. 203
Вярата дава подтик на човека, но само с нея нищо не се постига. Можеш ли само с вяра да станеш цигулар? Ще се учиш да свириш и ще вярваш, че трудът ти ще даде резултат. стр. 203
Ако не си видял изгрева на слънцето, твоята вяра е обикновена. Тая вяра замъглява съзнанието на човека. стр. 233
из „Той създава“
Оня, който има пробудено съзнание, никога не се съмнява. Той живее в бързите промени и от нищо не се страхува. стр. 4
Как се лекува съмнението? – С вяра. стр. 8
„Нищо не става с вяра.“ – Със сегашната човешка вяра нищо не става, но с абсолютната вяра, която Духът носи, всичко става. стр. 8-9
Без Духа няма вяра, няма виждане. стр. 9
Щом придобиеш вяра и Любов, твоето недоволство изчезва. стр. 10
Без вяра никакво знание не се придобива.
стр. 18
Ще вярваш, ще се мъчиш и страдаш, докато родиш една светла и възвишена идея. стр. 18
Безверниците са умни, но не са будни. стр. 29
Вярващите са будни, но не са много умни.
стр. 29
В Божествения свят се иска вяра, а не суеверие.
стр. 36
Защо ни е потребна вяра? – Без вяра не можеш да угодиш на Господа. стр. 36
Ще вярваш, за да се наредят работите ти добре.
стр. 36
„Защо ми е нужна вяра?“ – За да живееш. Без вяра няма живот. стр. 36
Ако вярваш, без никакво съмнение, твоят приятел ще ти върне парите навреме; усъмниш ли се в него, парите ще закъснеят. стр. 37
Вярата е Божествен закон. Щом вярваш, ти вярваш в Бога. стр. 37
Да вярваш в Бога, това значи да имаш организиран ум, организирано сърце и… организирана душа.
стр. 44
Под „вяра в Бога“ се разбира едно Божествено състояние, при което човек се чувства силен да постигне всичко, каквото желае. стр. 44
При абсолютната вяра човек не може да се осигури за цял живот. стр. 45
И тъй, работете за развиване на абсолютната вяра, с която всичко се постига. Кога ще се постигне? Когато му дойде времето. Не определяйте срок.
стр. 46
Вярата е сила, чрез която всичко се постига.
стр. 46
Трябва да работите върху себе си, да усилите вярата си, за да не се прекъсва съзнанието ви. стр. 59
Казвам: Вложете повече вяра в себе си и в своя ближен. – Дали води той чист и свеж живот? – Не се съмнявай в него. Не го подозирай. стр. 64
И тъй, превърнете суеверието във вяра. Като ти говори някой, вярвай му. Намери една добра черта в него и се дръж за нея. стр. 65
Питам: Колко души има между вас истински вярващи, на които може напълно да се разчита?
стр. 77
Дойдеш ли до реалността, ти не можеш да се съмняваш. Ще вярваш в реалността така, както вярваш в светлината. стр. 78
Прилагайте вярата си, за да се усили. Опитвайте нещата, за да влезете в реалността на живота. стр. 78
Казвам: Каквото и да става в живота ви, не се обезверявайте, а усилвайте вярата си. стр. 86
Вярата е условие за развиване на човешкия ум и за служене на Бога. стр. 135
Надеждата е помощник на вярата и на Любовта. Тя върши най-дребните работи. стр. 135
Човек трябва да си служи с вярата, като условие за придобиване на знания, с Любовта – като сила за работа, и с надеждата – като приложение на придобитото в най-малък мащаб. стр. 135
Човек е господар на себе си, но с вярата, надеждата и Любовта в себе си. стр. 135
Старото не вярва на новото. стр. 138
Време е вече да работим за Господа, да му служим. Тогава нашата вяра, надежда и любов ще се увеличат. Мъчнотиите и несгодите в живота ни постепенно ще изчезнат. стр. 140
Когато изпитва човека, Бог изпраща Любовта. Когато се изпитва ума на човека, Бог изпраща вярата. Когато изпитва човека на физическия свят, Бог изпраща надеждата. стр. 144
Бог изпитва сърцето на човека чрез любовта, ума – чрез вярата, а волята – чрез надеждата. стр. 144
Да имаш абсолютна вяра в Бога, това значи при всички условия на живота да знаеш, че всичко ще се оправи, ще се нареди добре. стр. 156
Каквото и да правите, не допущайте съмнението и подозрението в себе си. Временно те могат да минат през ума ви, но никога не ги допущайте в душата си. стр. 182
Вярването не е механичен процес. стр. 203
Вярата е процес на съзнателно движение. стр. 203
Казваш: „Аз имам силна вяра“. – Ако центърът на вярата е силно развит, и вярата ти е силна. Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ. стр. 229
И тъй, погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък. стр. 231
Вярата е разумен процес. Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния. стр. 231
Който мисли, само той има вяра. стр. 231
Ако не мислиш, никаква вяра нямаш. стр. 231
Вярата има отношение към ума, надеждата към волята, а Любовта – към сърцето. стр. 231
В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте. стр. 232
Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи. стр. 232
Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога. стр. 232
Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат. стр. 232
Щом се обезвериш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък. стр. 234
Служенето усилва Любовта, благостта усилва вярата, а добрата постъпка усилва надеждата. стр. 238
Без вяра молитвата не се приема. Иначе не може да се обясни защо Бог отговаря на някои молитви, а на други не отговаря. стр. 248
Някой отправя много молитви, но не получава отговор. – Защо? – Молитвата му не е силна. Тя е лишена от вяра. стр. 248
Някой казва, че вярва в Бога. Вярваш, но вярата ти е относителна. стр. 261
Вярата се познава в изпитанията. стр. 261-262
Ако се натъкнеш на големи изпитания и започнеш да се колебаеш и съмняваш в това, в което вярваш, вярата ти е слаба. стр. 262
Какво ще придобием, ако вярваме? – Всичко ще се превърне на добро. стр. 262
Ако не вярваме? – Всичко ще се превърне на зло. стр. 262
Дали хората ви вярват или не, това не е мярка. Важно е вие да вярвате в това, което говорите. Жалко е, че вие сами не вярвате в себе си. стр. 262
Силата на вашата вяра се заключава в следното: всички да се разколебаят във вас, само вие да не се разколебаете. стр. 262
Сегашният век изисква от хората силна, непоколебима вяра. Който има такава вяра, в него Любовта се проявява. стр. 268
Вяра без Любов не може да се прояви. Любовта е майка на вярата. Вярата е майка на надеждата, а надеждата – майка на живота. стр. 268
Човекът на вярата е подобен на добрия математик, който лесно решава и най-трудните задачи.
стр. 268
Кога човек изгубва смисъла на живота? – Когато живее в обикновената вяра, в обикновената надежда и в обикновената любов. стр. 276
Не губете вярата си в Бога! Идеята за Бога е свещена. Който е дошъл до тази идея, той ще се повдигне над обикновения живот. стр. 302
Сега, спрете върху вярата и мислете за начините, по които тя се прилага. стр. 306
Как познавате кога действа вярата у вас? стр. 306
Как се придобива вяра? – Тя не се придобива по механичен начин. стр. 306
Понеже Христос уподобява вярата на синапово зрънце, това значи: както синаповото семе има условия да расте, така и вярата има условия да расте и се развива. стр.306
Вярата на светиите не е твоя вяра. стр. 308
При сегашните условия на живота вие се нуждаете от голяма светлина и вяра. стр. 308
Всяко семейство, което не е поставило за основа на своя живот законите на вярата, надеждата и Любовта, не може да има никакво бъдеще. стр. 311
Всяко семейство трябва да има за основа Любовта, в която влизат вярата и надеждата. стр. 311
Вярата учи човека на духовните закони. стр. 311
Надеждата, вярата и Любовта в човека трябва да се съединят, за да го запознаят с целокупния живот. Само така животът се осмисля. стр. 311
За кокошката. Тя има вяра, но не е определила отношенията си към Бога. стр. 314
И хората имат вяра, но тя не може да им помогне. стр. 314
Питате: „Де е Бог?“ – В главата ви, във вашия мозък. – „Де е вярата?“ – В дробовете. стр. 315
Ако не дишате правилно, не може да имате представа за вярата. стр. 315
Ако дишаш добре, ще усилиш вярата си. стр. 315
Почва на вярата са дробовете. стр. 316
Който не знае как да проветрява къщата си, ще осакати дробовете си. Така той ще осакати вярата си. стр. 317
Щом се осакати вярата, човек става песимист.
стр. 317
Надеждата и вярата представят облеклото на Любовта. стр. 324
В бъдеще тялото ви няма да умира. То ще бъде създадено по законите на вярата и надеждата.
стр. 324
Когато вярата, надеждата и Любовта се съединят в едно, тогава ще се създаде безсмъртното тяло на човека, в което всички действия ще се извършват правилно. стр. 324
Желая ви да се облечете с надеждата, да се обгърнете с вярата и да се изпълните с Любовта.
стр. 324
из „Отворени форми“
Изобщо, това, в което човек вярва, става. стр. 22
Има случаи, когато и като вярва в нещо, не става според вярата му. Обаче в повечето случаи става. Като знаете този закон, приложете вярата си за реализиране на положителни неща. стр. 22
Ако връзката ви с Бога е силна, никакви съмнения и колебания няма да ви смущават. стр. 35
Човек трябва да има такова убеждение, което да издържа на всички сътресения. стр. 35
Каквито разтърсвания да има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва да бъде канара, опора на неговия живот. стр. 35
С какво ще напълните страхливия? – С вяра.
стр. 125
Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. стр. 125
Който има вяра и любов, той става смел и безстрашен. стр. 126
Изгуби ли вярата в себе си, човек изгубва живота си. стр. 173
Като ученици, от вас се иска живот без съмнение и страх. стр. 176
Съмнението не е нищо друго, освен плюене върху дрехата на Любовта. стр. 182
Съвременните хора се нуждаят от жива вяра.
стр. 188
из „Простите истини“
Вярата предшества знанието. Без вяра никакво знание не може да се придобие. стр. 5
Вследствие на това помрачение на съзнанието много хора губят вярата си, менят убежденията си.
стр. 59
Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влияние на Сатурн. стр. 87
Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на абсолютната вяра. стр. 90
В свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение.
стр. 90
Защо умират хората? – Защото Бог не е съгласен с техния живот, с техните вярвания. стр. 104
Човек трябва да бъде силен, да устоява, да не се съмнява в Бога. стр. 108
Някой казва: „Едно време аз вярвах, но сега вече не вярвам“. – Не, ти всякога трябва да вярваш. стр. 146
Ти ще вярваш в Любовта, която Бог е вложил в твоя живот. Щом вярваш в тази Любов, ти ще вярваш и в любовта на хората. стр. 146
Въжето представя вярата в човека. стр. 168
Докато човек вярва, че живее в Бога и е свързан с Неговото съзнание, работите му вървят добре и той е доволен от живота си. стр. 197
Съмнението е в състояние да замъгли съзнанието на човека. стр. 224
Казвам: При каквито условия да се намира човек, при радостно или мрачно състояние, той трябва да държи връзка с Бога. стр. 226
из „Вечното благо“
За да се справи с мъчнотиите си, религиозният си служи с вярата, а ученият – със знанието си. Но за това са нужни силна вяра и големи знания. стр. 11-12
Който се намира под влиянието на Сатурн, казва, че не вярва в Бога, на нищо не вярва. стр. 37
Не само че вярва, но вярата му отива до суеверие. Като чуе, че се продават лотарийни билети, веднага бърза да си купи поне един билет, за да спечели нещо. стр. 37
Значи, той вярва във възможностите на лотарията, а не вярва в Бога. стр. 37
Вярата крие в себе си всички възможности на живота. стр. 37
Човек трябва да вярва в живота като същина на Бога. стр. 38
Вярвайте на първата мисъл и на първото чувство, които минават през ума и сърцето ви. стр. 57
Който разчита на Божественото Начало в себе си, никога не се смущава, никога не се обезверява.
стр. 57
Ако видите човек с вяра в Бога, в ближния си и в себе си, ще знаете, че той е дал ход на Божественото Начало. стр. 57
Работете за усилване на вярата си. стр. 57
Там е погрешката на съвременните хора. Те не вярват, че Бог живее в тях. стр. 72
Във всички вярват, на всички се надяват, но не и на Бога. стр. 81
Често светските хора проявяват по-голяма вяра от религиозните. стр. 103
Не мислете, че вярващите хора са само в религиозните общества. Те са пръснати навсякъде по света.
стр. 103
Ако вярвате, работите ще се наредят добре.
стр. 109
Жив е Христос и днес. Той управлява света в Името на Господа. Не се съмнявайте в това и не спорете. стр. 159
Приложете вярата и любовта си към Бога, и животът ви ще се подобри. стр. 181
Вярвайте на Любовта. Тя всякога си служи с Истината. стр. 198
Детето не пита как се постигат нещата, но вярва в тяхното постигане. стр. 205
Как ще придадеш вяра на човека, ако сам я нямаш? стр. 231
Който вярва на Божественото, работите му се свършват добре и с успех. стр. 247
Вярата в хората почива на користолюбие. Вярваш в богатия, защото може да ти даде пари, да подобриш положението си. Ако нищо не ти дава, вярата ти към него ще отслабне. Истинската вяра се проявява преди да си получил нещо от човека.
стр. 254
И най-свирепото животно, като го храниш, вярва в тебе. Щом престанеш да го храниш, вярата му изчезва. стр. 254
Ние търсим хора с абсолютна вяра и любов, да знаят как да обичат. стр. 254
Песимистът е крайно страхлив, със слаба вяра и надежда. стр. 311
Някои хора са весели, жизнерадостни. Вярата и надеждата в тях са силно развити. стр. 311
Проявете вярата, за да се справите със съмнението. стр. 321
Който има вяра, може да премества скърбите си, да се освобождава от тях. стр. 321
Скръбта може да бъде голяма като планина, но вярващият лесно се справя с нея. стр. 321
Вярващият постига всичко. – Кой вярващ? – Който приема нещата по дух, а не по буква. стр. 321
Като не разбира законите на живота, човек възприема такова верую, което всеки момент му изневерява. стр. 345
Вярваш в Бога на думи, но щом се натъкнеш на изпитание, веруюто не ти помага. стр. 345
Истинското верую е това, което има отношение не само към хората, но и към животните и растенията. стр. 345
Единственото нещо, в което всички хора вярват, е светлината. стр. 345
Срещали ли сте човек с бяло светло лице, от когото да лъха Любов и Истина? В погледа на такъв човек се чете истина и вяра. стр. 389
Синият цвят има отношение към вярата. стр. 411
из „Отиване и връщане“
На много неща може да не вярвате, но дойде ли до Божиите думи, там всякакво съмнение трябва да се изключи. стр. 82
Съмнението е първото условие за прекъсване връзките на Любовта. стр. 86
Щом Бог е Любов, трябва ли да се съмнявате в Неговата Любов? стр. 87
Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища. стр. 90
Който няма вяра в себе си, той не може да вярва и в Бога. стр. 105
Някой човек не вярва в Бога, а казва, че вярва на хората. Това е невъзможно. Такава вяра наричам вярване, но не и онази положителна вяра, която може да прави чудеса. стр. 105
Сам Христос е казал: „Който вярва в мене, ще прави по-големи чудеса от тези, които аз сега правя“.
стр. 139
(За силата и светлината на пръстите, от които земята ще се разклати.) …Ако в ума ви няма никакво съмнение и ако в сърцето и волята ви няма никакво колебание, всичко това може да се постигне. стр. 141
Докато умът и сърцето на човека са раздвоени, той не може да постигне това, което желае. Умът и сърцето трябва да се слеят в едно. стр. 148
из „Поучаваше ги“
Не вярвайте в лъжливите учения. Бог ви създаде свободни, да живеете като братя. стр. 5
Защо хората се кълнат? – Защото не вярват в Бога. Клетвата, макар и в името на Бога, подразбира отричане на Божието име. стр. 23
Не е позволено да се съмняваме в Бога. стр. 41
Съмнението съществува от хиляди години. То се изявява и в най-малките същества. Време е вече човек да се освободи от съмнението. стр. 54
Освобождението от съмнението ще стане, когато човек се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. стр. 54
От човека на вярата, от възрастния, се изисква повече. стр. 62
Съмнението е необходимо само при търсенето на Истината, но как ще се приложи то? стр. 87
Съмнението е нож, с който малцина могат да си служат. стр. 87
Днес в цялата природа, в целокупния живот работи една жива, разумна енергия, с която всеки съзнателен човек може да влезе в контакт. Тя се отзовава на всеки нуждаещ се. Докато човек разчита на външна помощ, на други сили, тази разумна енергия стои настрана, не взима никакво участие. Щом човек изгуби и последната надежда в живота си, тя веднага му се притича на помощ и казва: „Има още нещо, на което можеш да разчиташ“. стр. 89
Съмнението в тебе расте, докато един ден се отречеш и от Христа. стр. 104
Каквото и да се яви на пътя ви, не допущайте съмнението в себе си. Това е характер. стр. 104
Когато дойдат най-големите изпитания и противоречия в живота ви, тогава ще намерите Истината.
стр. 104
И млади, и стари, живейте без съмнение в Бога. Това е свещено правило. стр. 106
Срещне те някой, изпитва те, иска да знае в какво вярваш. Не казвай твоето верую, но говори умно, да разбере, че не си обикновен човек, но човек с убеждение. стр. 106
Ако вие наистина вярвате в Христа, няма да грешите. Понеже грешите, вие не вярвате в Него.
стр. 114
Според мене, който вярва в Бога, той е в състояние да приложи Христовото учение. Още днес всеки може да бъде силен. стр. 126
Защо се съмняваш в Бога? стр. 127
Аз се чудя на съмнението и подозрението на съвременните хора. стр. 127
Мъчно могат да ти вярват днес. стр. 127
Никакво раздвояване. стр. 129
От всички се иска безкористна любов, непоколебима вяра и диамантена воля, пред която да отстъпват всички мъчнотии и страдания, даже и смъртта.
стр. 129
Не се съмнявайте в мене. Аз не съм викал никого насила и не искам да ви заставя насила да вярвате.
стр. 130
Когато силите на човешкия организъм се колебаят, равновесието между тях се нарушава и нервната система се разстройва. Значи силите на организма не са в съгласие с природните сили. стр. 137
В мене се съмняват, наричат ме такъв-онакъв, но аз никога не съм се усъмнил във великото и възвишеното, което живее в мене, както и в моя ближен.
стр. 159
Както вярвам в моя Господ, така вярвам и във вашия. стр. 159
Както вярвам на себе си, така вярвам и на вас. Че сте имали грешки, това е друг въпрос. стр. 159
Вярвайте във възможностите на духа и на душата. стр. 167
Съмнението в твоя ближен е съмнение в Бога. И обратно: съмнението в Бога е съмнение в самите нас. Човешкият живот още не е поставен на здрава основа. стр. 171
Христос казва на учениците си: „Вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте!“. Това значи: вярвайте в Абсолютното, което не се изменя. Вярвайте в Мене, който обяснявам причината за промяната на нещата.
стр. 176
Едно нещо искам да направя за вас: да вложа в умовете ви живата вяра. Чрез нея всеки може да опита има ли Бог, или няма. Това е въпрос на съзнание.
стр. 177
Условията, при които сегашният човек се развива, изискват абсолютна вяра. стр. 177
Защо е нужна тази вяра? Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си. Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до границата на Царството Божие. стр. 177
Божественият свят изключва всякакво съмнение и колебание. стр. 177
Без съмнение и колебание! Вие пристъпвате бавно и сигурно към шестата раса. стр. 177
Ще вярваш и ще прилагаш. стр. 179
И тъй, вярвайте в новото учение, което ще ви изведе на добър край. стр. 183
Не допущайте никакво съмнение в себе си! Турете настрана и най-малкото съмнение.
В какво може да се съмнявате? От какво ще се плашите? Старият строй си отива. стр. 183
Започнеш ли да се колебаеш, не решавай въпроса – остави го настрана. стр. 184
Всички сегашни форми и вярвания ще отстъпят на новото. Те са изиграли своята роля. Нямам нищо против старите форми, но те изгубиха своето значение, за тях няма място. стр. 187
Новото, което иде – Царството Божие – изисква съвършени форми, нови възгледи и вярвания.
стр. 187
Вярата изисква хора със светли умове, с чисти сърца и със силна воля. стр. 188
Иде векът на живата, реална вяра, векът на живия Господ. стр. 207
из „Праведният“
„Праведният чрез вярата ще бъде жив.“ – Това е едно от важните изречения на Свещеното Писание.
стр. 3
Праведният чрез вярата ще бъде жив, а не чрез вярванията. стр. 3
Има специфична вяра, която се занимава само с материални работи. стр. 5
Има специфична вяра, която се занимава само с духовни работи. стр. 5
Има специфична вяра, която се занимава само с Божествени идеи. Всеки човек трябва да премине през тези три гами на вярата. стр. 5
Някои хора вярват в света, а не вярват в Бога.
стр. 5
Казвам: Сега именно трябва да се внесат Божествената правда и вяра в света. стр. 5
Човек трябва да придобие Божествената вяра. Това значи да придобие Божествения живот. Такъв човек никога не се съмнява, никога не се колебае.
стр. 15
Божествената вяра върви заедно с Любовта.
стр. 23
Който има любов, той има и вяра; който има вяра, той има и надежда. стр. 23
Вяра, надежда и Любов, това са три велики добродетели, основа на целокупния живот. стр. 23
Който има вяра, той може да разбере всички науки. стр. 23
Ще дойде истинската вяра, която ще обедини всички хора като братя. стр. 24
Синът Божий носи в себе си абсолютната справедливост и вяра. стр. 25
Правдата и вярата са необходими за нас, за да ни дадат живота, който изтича от нашия Баща.
стр. 28
Човек не може изведнъж да развие голяма вяра в себе си. стр. 52
За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра. стр. 52
Вярата е на степени. Тя е свързана с човешката еволюция. стр. 52
Ако се закачите на един от конците на Сатурна, вие ще кажете: „Отсега нататък не вярвам в нищо!“. Човек не трябва да бъде толкова глупав да вярва на хората. стр. 75
Казвам: Ти си се закачил на една от нишките на Сатурна, затова вече не вярваш в нищо. стр. 75
Казват за някого: „Този човек има силна вяра.“ Като погледна цвета на неговите очи и страни, виждам, че вярата на този човек е толкова голяма, че от най-малкото шумолене в гората, палтото му ще дойде в хоризонтално положение. стр. 86
За да направи някое добро с любов, човек трябва да има вяра. стр. 135
Вярата е вътрешна връзка, която човек трябва да има, ако иска Любовта да му даде начини и методи, чрез които той да действа. стр. 135
Казвам: Същината на вярата не се заключава във външните вярвания. стр. 142
Наистина, съвременните хора имат голяма вяра в смъртта. стр. 153
Има моменти, когато у човека се пробужда мощното, Великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от обкръжаващите. И тогава силата на човека не се заключава нито в богатството, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си на Бога, във връзката си с Него. стр. 153
из „Изгревите на Слънцето“
На всеки, който люби, може да се помогне. Как може да му се помогне? – Чрез вярата. стр. 16
Вярата е велик Божествен закон. Любовта започва с вярата. стр. 16
Началото на любовта, т.е. първата бримка, с която тя започва, това е вярата. стр. 16
От вярата вървите към Любовта. Ако искате да прогресирате, трябва да любите. стр. 16
из „Обич към знанието“
Човек, който има слаба вяра, е страхлив. Когато страхът има преобладаващо влияние върху човека, това се дължи на слаба вяра. стр. 23
Можеш ли да проповядваш на заека, че има Божи промисъл, че трябва да вярва в Бога? – Не. Заекът казва: „Аз вярвам на задните си крака…“.
стр. 23
Например, ти искаш да постигнеш нещо добро. Вложи тази мисъл в подсъзнанието си с пълна вяра и тя ще се реализира. Внеси тази мисъл без страх, без съмнение и Висшите същества, които живеят там, ще ти помогнат. стр. 29
Усъмниш ли се – законът не работи. Този закон работи само при пълна вяра от ваша страна. стр. 29
из „Неразрешеното“
Ако е въпрос за верую, човек трябва да има такова верую, което да го направлява в правия път.
стр. 15
Човек е спокоен, когато има абсолютна вяра в Бог. Щом има такава вяра, достатъчно е само да помисли за Бога. стр. 17
Надеждата произлиза от вярата. Без вяра надеждата не съществува. стр. 26
Ако човек има надежда без вяра, той няма да има почти никакво понятие за духовния свят. стр. 26
Ако вярата е добре развита в някой човек, той ще слуша, ако му говорите за духовния живот, пък и той сам може да ви говори. стр. 27
Умът трябва да гледа на живото през очите на вярата, надеждата и Любовта. стр. 27
Вярата на човека трябва да се преобърне в живот, да се крепи на ред вътрешни преживявания.
стр. 40
В космическото съзнание вярата е непреривен процес, а в самосъзнанието – преривен процес. В самосъзнанието човек ту вярва, ту губи вярата си; той е пълен със съмнения, с подозрения. стр. 47
Който живее в космическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нещата, каквито са в истинското им положение. стр. 47
Ако вие имате вяра без съмнение, достатъчно е…
стр. 79
Аз ви навеждам на тези мисли, за да се създаде у вас силна вяра. стр. 80
Ученикът трябва да разработва в себе си вярата, надеждата, да ги усилва, за да бъде готов на всички страдания. стр. 81
Ученикът трябва да устоява на всички изпитания без никакви колебания. стр. 81
Съмненията, подозренията отдалечават човека от Бога. стр. 104
Едно е важно – човек никога да не се съмнява.
стр. 127
Докато се съмнявате, вие не можете да намерите правия път на живота. стр. 127
Да вярвате в Бога, в Христа, това още не е достатъчно, за да решите задачите на своя живот. стр. 130
Казано е: „Всички пътища, които водят към Бога, са добри“. Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. стр. 199
Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. стр. 199
Хората сами по себе си или вярват, или не вярват; няма защо отвън да ги учат да вярват. стр. 205
Казвам: Вие трябва да имате вяра в Божественото, което работи в човека. стр. 226
Правдата може да се пренесе в живота само чрез вярата. Чрез коя вяра? Чрез разумната вяра. стр. 243
из „Малки и големи придобивки“
Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но той не трябва да го държи дълго време в себе си. стр. 17
Работете, учете и не се съмнявайте. стр. 55
Мнозина казват, че вярват в Бога. Вярват в Бога, а са неспокойни. стр. 79
Истинската вяра включва в себе си такива елементи, които никога не се губят. Тя е подобна на златото, което банкерът има в касата си. стр. 79
Каква вяра е тази, която ту се придобива, ту се губи? Някой банкер се хвали със своето богатство, но се страхува, че ще го изгуби. – Това не е истинско богатство. Това не може да бъде положителна вяра.
стр. 79
Такива богати лесно губят богатството си. Щом изгубят богатството си, те изгубват и вярата си. Тогава нито богатството им е било тяхно, нито вярата им е била силна. Те не са имали онези елементи на вярата, с които да издържат на изпитанията. стр. 79
Тази вяра побеждава мъчнотиите и страданията.
стр. 94
Вяра е нужна на всички хора днес, защото те минават през дъното на ада. стр. 94
Помагайте на ближните си и не се страхувайте! Правете малки опити да лекувате, за да придобиете знания. По този начин вярата ви ще се усили. стр. 147
Следователно, искате ли да усилите вярата си, правете опити със себе си, правете опити с ближните си. стр. 147
Щом заболеете, повдигайте мисълта си към Бога, докато болестта ви изчезне. стр. 147
Ако паметта ви е слаба, молете се да се усили, да се възстанови първоначалната ви памет. стр. 147
Ако очите ви са отслабнали, пак се молете, докато се усилят. стр. 147
Силна трябва да бъде вярата на ученика! Христос казва: „Станете като децата!“. Значи, детска вяра се иска от вас. стр. 148
Божието благословение… То представлява мощна сила за душата. Това благословение е като синаповото зрънце, което расте, развива се и плод дава. Посейте това семенце и не се безпокойте какво ще стане с него. стр. 149
Колкото по-голяма е вярата на човека, толкова по-големи възможности крие той в себе си. стр. 152
Всичко зависи от вярата на човека. стр. 153
Христос казва: „Станете като децата!“. Това значи: имайте вярата на децата. И тогава, преди да се помолите на Бога, всичко ще ви се даде. Какво разбирате под думата „всичко“? – Всичко съществено.
стр. 153
Който има вярата на децата, той по-лесно ще носи страданията и изпитанията в живота си.
стр. 153
Не се обезсърчавайте! Големи богатства ви очакват. стр. 173
…И без вяра човек може да живее, и с вяра може да живее. стр. 173
Ще кажете, че без вяра няма живот. Ами как живеят рибите, птиците, млекопитаещите? Те нямат вяра и въпреки това живеят. стр. 182
Когато казвате, че без вяра няма живот, вие имате предвид вашата специфична вяра. Но това е ваше субективно схващане. стр. 182
Без тази връзка с Първата Причина, човек се излага на съмнения, на недоразумения, на колебания.
стр. 185
Че някой е сгрешил или направил някакво престъпление, това не трябва да разколебава вярата ви.
стр. 185
Човекът с Божествено съзнание… Той не казва, че вярва в Бога, но неговата вяра почива на вътрешни опити и се изразява в дела. Този човек е постоянен в чувствата си. стр. 189-190
Докато живее в обикновеното съзнание, човек постоянно е изложен на съмнения, на колебания, с които трябва да се справя. стр. 190-191
Който се съмнява, той върви вече по крива линия. стр. 210
Щом падне, човек влиза вече в несретите, в областта на нещастията, на безверието, съмнението и т.н. стр. 210
Мирът е в зависимост от опитността и вярата на човека. стр. 223
Човек трябва да има такава вяра, че каквито промени да стават в живота му, както и да се менят условията, той да остава твърд и непоколебим, на йота да не отстъпва от своето убеждение, от своята свещена идея. стр. 223
Човек лесно губи вяра в себе си. Като го подложите на някакъв изпит и не издържи, той веднага се обезверява. стр. 224
Без проверка и приложение на своите знания, той ще се колебае, ще се поддава на всяка външна мисъл. стр. 264
…Всеки човек ще бъде поставен на изпит да се провери неговата вяра и любов към Бога. Приятно е, когато невидимият свят изпитва хората. стр. 271
Една от първите задачи на ученика е задачата на вярата. стр. 273
Тук не става въпрос за обикновена вяра и любов, но за такава вяра и за такава любов, които повдигат човека и укрепват неговия дух. стр. 273
Опасните зони в живота са зоните на омразата, на съмнението, на безверието, на малодушието и т.н.
стр. 286
Какво бихте писали върху темата: „Ползата от съмнението“? стр. 286
Кога и в какво може човек да се съмнява? стр. 286
Човек трябва да вярва в доброто, а да се съмнява в злото. стр. 286
Прилагайте съмнението във всичко отрицателно, а вярата – в положителното, в доброто. стр. 287
Ученикът трябва да се пази от съмнението, за да не се петни. стр. 287
Не пипайте съмнението направо с пръстите си.
стр. 287
Мястото на вярата е в горната част на главата, затова тя се занимава с възвишени работи. стр. 287
Мястото на съмнението е в задната част на главата, затова то се занимава с обикновени работи.
стр. 287
Каквото и да се говори за съмнението, за омразата, в края на краищата и без тях не може. стр. 287
…Преди да повярва, човек трябва да люби Бога. Първо иде Любовта, а после вярата. стр. 369
Вярата е свързана с Мъдростта. стр. 369
Силата на човека седи в абсолютната вяра в Първата Причина на нещата. стр. 396
Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да изучавате обкръжаващите с голяма искреност и чистота и да развивате своята вяра. стр. 399
„Без вяра не може да се угоди на Бога“ е казано в Писанието. стр. 399
Искате ли Бог да ви лекува, ще вложите в Него пълно доверие, абсолютна вяра. – „Ама дали ще се излекувам?“ – Щом се обръщате към Бога, никакво съмнение, никакво колебание не трябва да имате.
стр. 399
Вложете любовта, вярата си в Първата Причина на нещата и за нищо друго не мислете. стр. 399
Ако повярваш, ще оздравееш. стр. 399
Най-малкото колебание е в състояние да попречи на вашето оздравяване. стр. 399
Човек трябва да вярва в своя успех. стр. 400
…Вие трябва да имате вяра, да знаете, че всичко ще се нареди така, както Бог е определил. Каквото Бог е обещал, непременно ще се изпълни. Божиите обещания нямат обратни решения. Ето защо човек не трябва да се съмнява в Божествения план. стр. 410
Земетресенията са едно от големите изпитания за хората. Малцина могат да посрещнат това изпитание с вяра и бодър дух. стр. 414
из „Светът на великите души“
В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. стр. 12
В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека. стр. 12
Не внасяй невежество в знанието. Не се обезверявай във вярата си. стр. 31
из „За съдба дойдох“
Ако вярваш, още сега ще бъдеш излекуван; Господ може да направи това. стр. 17
…Най-мъчното нещо в света е да обичаш човека, който вярва напълно като тебе или който мяза във всяко отношение на тебе. стр. 22
Специфичното верую на човека, неговата специфична мисъл, това е един красив брилянт, един красив скъпоценен камък. Той е различен у всички хора. стр. 22
Какво се изисква от хората сега? – Вяра. стр. 23
Щом Господ не те слуша, трябва да знаеш, че не живееш добре и ще се заемеш да изправиш живота.
стр. 24
Докато човек не си създаде едно положително верую в себе си, докато не си постави здрави основи в живота, той не може да бъде щастлив. стр. 25
Често се казва за някой човек, че не вярва в Бога. Казвам: Ако този човек не вярва в онзи бог, когото хората са създали, той е за уважение. лекция 2/стр. 5
Не е достатъчно човек да вярва с ума си, но цялото му същество трябва да е пропито от вяра в Бога и да каже: „Зад всички явления в света седи Бог“.
лекция 6/стр. 26
Изобщо, в сегашната култура учениците на християнството, или на Божествената школа, ще преминат през голямо пресяване, за да се опита докъде е стигнала тяхната вяра, тяхната интелигентност и техните способности. То ще бъде генерално пресяване, генерален изпит. лекция 8/стр. 30
из „Устойчиви величини“
Можете да се разговаряте с дявола, да слушате лекциите му, но никога да не му служите. Каквито обещания да ви дава, не му вярвайте. стр. 49
Има въпроси в човешкия живот, които са мъчно разрешими. Например въпросът за вярата, за правото, за любовта са мъчно разрешими. Всеки казва, че вярва, но в края на краищата дохожда до положение, дето вярата не му помага. – Къде се крие погрешката? – В неразбирането. Щом вярата ти не е в състояние да ти помогне, ти имаш материалистически схващания за живота. стр. 56
Как се познава полираният камък от неполирания? – По гладката повърхност. Достатъчно е да го пипнеш, за да познаеш, че е добре полиран. По него няма никаква грапавина. Същото се отнася и до вярата. За да познаеш доколко можеш да разчиташ на своята вяра, пипни я с ръката си. Ако усетиш най-малката грапавина, ще знаеш, че вярата ти ще те спъне. Най-малката грапавина причинява съмнение, което води към повреди и разрушения. И най-голямата буря да ви сполети, не трябва да се разколебавате. Колебанието показва, че вярата ви е слаба. Колко пъти екскурзиантите отлагат екскурзиите си при промяна на времето. Някой тръгнал сутрин на екскурзия, гледа времето е ясно, слънчево, но едва извърви два-три километра, явяват се облаци и започва да вали. Щом го накваси дъждът, той се връща назад, не се решава да продължи пътя си. Значи, най-малката промяна на времето внася колебание. Дъждът само го изпитва. Ако беше продължил пътя си, времето щеше да се оправи. Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? Това показва, че повечето хора днес не вярват със знание и виждане, но с пипане. Истинската вяра не се колебае от нищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човек трябва да издържи докрай. стр. 58
Ако работите ви не се нареждат както вие желаете, чудите се, защо Бог е създал така света, защо допуща злото. И като не можете да си отговорите на всички въпроси, вярата ви се разколебава, започвате да се съмнявате в Бога. След това казвате: „Аз имам вече друго верую“. – Какво е новото ти верую? Старото ти верую поддържа вяра и служене на себе си. Какво ще придобиеш, ако вярваш само в себе си? Какво спечелиха евреите, които искаха да възстановят своята правда? Няма народ, който да е минал през такива големи люшкания, като еврейския.
стр. 59
Бог е създал света и дал право на всеки човек, на всеки народ, но над всичко ще възтържествува Божията правда. Ето защо, когато се натъквате на противоречия, търсете причината за тях в себе си, а не в Провидението. Ако работите ви не вървят добре, търсете причината за това в себе си, в своите родители, в своите баби и прабаби, в обществото, в народа, но в никой случай в Бога. Мислите ли така, вие ще разрешите и най-мъчните въпроси. стр. 59
И тъй, правилното разрешаване на въпросите се крие в абсолютната вяра в Бога. Ще вярваш, че всичко, което Бог е създал, е съвършено. Той не допуща никакви погрешки. Това трябва да бъде основното верую на човека. Щом допуснеш в мисълта си, че Бог прави погрешки, ти си на крив път. Значи ти, несъвършеният, ще имаш мнение за Съвършения. Възможно ли е несъвършеният да намира грешки в Съвършения? Може ли плодът да храни дървото? Това е невъзможно. Дървото храни и крепи плода, а не обратното. Смешно е да мисли ябълката, че като седи на дървото, от нея зависи неговото щастие. Достатъчно е да духне вятърът, да разлюлее клоните и да покаже на ябълката, че мисълта е крива. Като се види на земята, тя ще разбере, че нейното щастие зависи от дървото. Следователно всеки, който иска да възстанови своята правда вместо Божията, ще го бутне вятърът, и той ще падне на земята.
стр. 60
Всеки, който пада на земята от най-слабия ветрец, живее в заблуждения и противоречия. стр. 61
Човек трябва да стигне върха на планината. Само така той ще бъде спасен и ще влезе в рая. Остане ли в подножието на планината, ще излезе вън от рая. – „Може ли да стигнем върха?“ – Можете. – „Как?“ – Чрез вярата. Ние говорим за онази вяра, която ви помага да разбирате нещата. стр. 72
Казано е: „Да повярваме в Господа Исуса Христа“. Не е въпрос само за вярване. Вярването е за младенците, за децата. Апостол Павел казва: „Да напуснем младенческото“, т.е. елементарната вяра и знание, и да възприемем Божественото, за което се казва, че Божието безумно е по-мъдро от човешкото и Божието немощно, по-крепко от човешкото. Следователно говори ли се за вяра, разбираме онази вяра, която свързва човешката душа с Бога за вечни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. Вярващият е свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни и вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен, той е един и същ. Каже ли вярващият, че не може да се моли, защото е болен, неразположен или зает с важна работа, вярата му не е силна. стр. 77, 78
Мнозина мислят, че учените не са вярващи. Напротив, те са крайно вярващи, но никога не произнасят Божието име напразно. Те говорят за Божиите дела и ги изучават в подробности. Онези, които минават за вярващи, само се учудват на Божия свят, но като ги запитат как е създаден, те отговарят: „Това е Божия работа, ние не се бъркаме в Неговите дела“. Не е така. Знание е нужно и на вярващите, и на безверниците. То ще ги доведе при Бога. стр. 81
Да се отделиш от Любовта, това значи да се откажеш от Божественото Начало в себе си. Всеки човек носи Бога в себе си и не трябва да се отказва от Него. Който не вярва в това, сам се спъва. Съвременните хора страдат от малко вяра и от много суеверия. Като дойде до себе си, човек казва, че е от Божествен произход, че Бог живее в него. Дойде ли до другите хора, вярата му взима друго направление. Той не вярва, че и те са от Божествен произход, че и в тях живее Бог. За себе си той желае да бъде богат, силен, учен и вярва в това. За другите не желае същото и не мисли, че и те могат да бъдат като него. Това именно внася раздвояване в човешката душа, а всяко раздвояване в ума, в сърцето или в душата, създава мъчнотии и страдания. стр. 82, 83
Любовта е магическа сила, която всичко преобразява. Тя различава погрешките, противоречията и заблужденията на хората и създава от тях нови хора, с нови разбирания. – Кога ще стане това? – Още днес, до обяд. Но вяра е нужна за това – абсолютна вяра. стр. 92
Помнете: Всички велики и красиви неща идват отвътре и после излизат навън. Така действа законът на Любовта. Вярвайте в силата на Любовта, за да я възприемете отвътре и придадете навън. стр. 92
Вярващ, който губи вярата си, няма знание.
стр. 144
Всеки трябва да бъде свободен да прави онова, което душата му желае. Защо ще се месиш в чуждите работи? Нека всеки вярва в това, което му дава сила и подтик в живота. стр. 170
Страшен и мъчен е пътят на злото. В началото си този път е широк, удобен, може да се минава с кола, файтон и автомобил. Към средата се стеснява и става опасен и страшен. Малцина са излезли оттам здрави и неповредени. Обаче, който е минал благополучно, отива към рая, дето пътят отново става приятен, красив и лек. Това е за избраниците, които и по този път са вървели с любов и вяра в Бога. Без Бога и в пътя на доброто е страшно. С Бога и пътят на злото е приятен и красив.
Какво представлява вярата? – Мощна сила, която разрешава всички мъчнотии и противоречия. Вярващият е мобилизиран. Като излезе лице с лице срещу неприятеля, той изважда пушката си и стреля. – „Нали трябва да живеем в мир и любов?“ – Предложи на неприятеля си мир и виж какво ще каже. В това време дръж пушката си пълна и чакай отговор. Ако е готов за мир, и двамата ще свалите пушките си. Ако не е готов, ще стреляш и ще вървиш напред. Той може да те рани някъде – ще спреш да превържеш раната си и пак ще вървиш напред. Раната е болестта, която иде с цел да те победи. Ще вярваш в успеха си и ще вървиш напред. Който влиза в борба с неприятеля си, не трябва да се връща назад. стр. 192
Силен човек е онзи, който се справя еднакво и с радостта и страданието, с любовта и омразата, с вярата и безверието, с доброто и злото. стр. 194
Някой работи на нивата, занимава се със земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си.
стр. 220
Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.
Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си. Без вяра човек е изложен на големи съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата си и в сърцето си състояние на абсолютна вяра. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му, все ще мине някаква мисъл в главата му, че Бог не мисли за него, не го обича, забравил го е и т.н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква любовта на хората и се стреми във всички случаи на живота си да проявява своята любов. стр. 223
Знаете ли кого Бог обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича. Към тях е насочено най-много вниманието Му. Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него, и Той мисли за тях. Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас. стр. 227
Ако не намериш съответния начин за постигане на желанията си, ще се мъчиш, ще се трудиш, и в края на краищата ще се обезвериш и отчаеш.
стр. 238
Христос дойде между хората да ги научи да живеят правилно, но те не повярваха в Него. – Кога човек не вярва на великите и учени хора? – Когато мисли, че много знае. Страшно е да си въобразяваш, че много знаеш. стр. 257
Христос вярваше в Бога и работеше в Негово име, затова правеше чудеса. стр. 258
Вярвайте в светлото бъдеще и не се обезсърчавайте. стр. 262
Ако мисълта и чувствата се изопачат, те изгубват правата и възходяща посока, и човек гледа на нещата мрачно; съзнанието му е лишено от светлина и простор. Такъв човек се съмнява в съществуването на Бога. Той мисли, че всички са го изоставили и забравили. Ако хората не искат да слушат даден певец и не мислят за него, в кого е погрешката: в слушателите или в самия него? Ако пее хубаво, хората постоянно ще говорят за него и ще искат да го слушат.
стр. 278
Днес всички хора се стремят към великата цел на своя живот, но не могат да я постигнат, понеже нишките на тяхната вяра са слаби. Лесно се късат тези нишки и те остават на пътя. стр. 281
из „Разумният живот“
Сега ще ви запитам: Добродетелта, сама по себе си, туря ли вериги? – Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? стр. 7
Аз следя от ред години какви са вярванията на някои от учениците. Техните вярвания не почиват на една здрава основа. Здрава основа наричам, когато един човек при всички условия на живота не изменя на вярванията си, не изменя поведението си. Може да дойдат мъчнотии, може да дойдат изкушения в живота, и клончетата на едно дърво може да се превиват, може и да опират чак до земята, но ако това дърво, т.е. този човек, не се пречупи, той има почва, има основа. стр. 41
Аз ви гледам някой път, вие сте само в съмнения свързани. Какво е съмнението? – То е признак на невежество. стр. 65
Няма ли да бъде красив света, когато имаме пълна вяра един в друг? Какво ще бъде тогава? Вадя от джоба си хиляда наполеона, давам ви ги, като казвам: „Дайте ги на Драгана!“ Аз имам във вас пълна вяра, нищо не ме смущава. Давам ви парите, и вие изпълнявате всичко точ в точ. А сега, като дам някому хиляда наполеона, едва ли ще отидат на мястото си. Някой път се явяват такива развалени пътища, че парите не могат да отидат на своето предназначение. стр. 135, 136
из „Петимата братя“
Жената на новата култура трябва да възпитава децата си преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: „Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще видиш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допускаш никакви лоши мисли и чувства“. Какво казва съвременната майка на сина и дъщеря си? Тя казва на сина си: „Синко, не вярвай на своята възлюбена. Тя има интерес от тебе, не те обича“. На дъщеря си казва: „Дъще, не вярвай на своя възлюбен. Той ще те излъже“. Каква култура е тази, която се основава на безверието? Какво може да се очаква от нея? Въпреки съвета на майката, те се оженват и после не живеят добре. Как ще живеят добре? Жената не вярва на мъжа си, а мъжът не вярва на жената. И аз, като проповядвам на синовете и дъщерите ви, възпитавани в дух на безверие, те казват: „Не му вярвай!“. – Какво ще стане, ако и аз, като проповядвам, кажа: „Не вярвайте на тези!“. Аз съм искрен и като казвам „не им вярвайте“, имам предвид да вярвате в онова висше, Божествено съзнание, което се преплита с вашето. Това е съзнанието на Бога, който живее по особен начин във вас. стр. 16
Вие, жените, които ще оправите света, кажете на синовете си: „Синко, вярвай в момата, която си избрал за своя другарка. Тя е отлична мома. Живейте добре, за да ви благослови Бог“. Кажете и на дъщерите си: „Дъще, вярвай на своя възлюбен. Той е отличен момък“. – Ами ако не излезе така? – Как да не излезе? Щом в сърцето на момата и на момъка е проговорил Бог, ще им вярвате. Не разваляйте Божията работа. Ако Бог е проговорил на момата, ти кажи на сина си: „Синко, вярвай на Бога! Вярвай на тази душа, която те обича. Вярвай на Любовта!“. Ако ние вярваме на Бога, който ни говори, това се отнася до нас, ние печелим от това. стр. 17
И аз, само с една дума, мога да направя човека щастлив. Ще му кажа: „Имай вяра!“. Важно е как ще кажеш тази дума. Имай такава вяра, като жадния при вида на пълно шише с вода. Давам шишето на жадния и казвам: „Пий от моята вода!“. Всяка дума трябва да се каже с вяра, с пълно съзнание. Това, което говориш, трябва да съответства на истината.
стр. 25
Да умре човек, подразбирам, да се спрат условията на живот. Всъщност възможно ли е това? Ако можете да се свържете с общото течение на великия живот, и на смъртно легло да сте, животът отново ще потече у вас. Затова е нужна вяра, по-силна от най-големите смущения, които нарушават равновесието в човешкия организъм. – Кое нарушава равновесието в човека? – Безверието. Имаш 10 хиляди лева в банката. Ако банката пропадне, ти губиш равновесието си. Значи, вярвал си в банката, в парите, а не вярваш в Бога. Ти си разчитал на парите повече от всичко друго. Някога изучавам хората като ясновидец, и разбирам на какво разчитат те. Някой върви по улицата смело, с вдигната глава, от нищо не се смущава. – Защо? – Има пари в джоба си. От време на време напипва чека си и казва: „Докато нося чека в себе си, добре ми е. Мога да си хапна и пийна, колкото искам“. Щом изхарчи парите, главата му увисва надолу, и той започва да философства; мисли, отде ще дойдат други пари. Като получава нов чек, пак вдигне главата си. После пак клюмва. Аз мога лесно да изправя тази глава. – Как? – Ще му дам стотина златни монети. Обаче, това не е съществено, а механическо разрешение на въпроса.
стр. 26
Как може да се страхувате от глад, щом вярвате в Бога? Вярата в Бога показва, че сте свързани с целокупния живот. Щом е така, кой няма да се притече на помощ? Това всеки може да опита. стр. 28
Вяра е нужна на човека. Без вяра той е осъден на смърт. Ще кажете, че имате вяра. Аз мога да опитам вярата на всеки човек. Казваш, че вярваш в мене, като на абсолютно честен човек. Как ще постъпиш с мене, ако при всяко дохождане в дома ти, вадя от касата ти по няколко златни монети? Докога ще ме търпиш и докога ще ми вярваш? Ако взема всичкото ти злато, и ти не изгубиш доверието си в мене, наистина имаш вяра. Вярващият не се колебае, пред нищо не се спира, но той следи какво ще стане с него, като му се отнеме богатството. Ако животът му се подобри, той казва: „Добре стана, че ми отнеха богатството“. Ако се влоши, казва, че отнемането на богатството не е правилно. И Бог постъпва по същия начин. Имаш няколко деца. Бог дойде, вземе най-доброто от тях. Ти плачеш, страдаш и най-после се утешиш. Не се минава много време, и второто дете умира. Пак плачеш, роптаеш против събитията, но нищо не помага. Изгубваш всичките си деца. Утешаваш се с жена си, но един ден и нея задигат на другия свят. Остават ти няколко приятели на които разчиташ, но и те си отиват един след друг. Обезсърчен, отчаян, ти се питаш, какъв е смисълът на живота. Да уповаваш само на Бога – ето смисълът на живота. Да любиш само Бога – ето смисълът на живота. стр. 30, 31
От човека зависи какви методи ще приложи, за да пречисти кръвта си, не в продължение на месеци и години, но в един ден. Обикновено човек си служи с един или друг метод, според съзнанието си. Казано е: „Ако имате вяра, ще правите по-големи чудеса от мене“. стр. 31
И тъй, когато придобие живата вяра, човек коренно се изменя: очите му стават ясни, мускулите на лицето подвижни – нещо особено лъха от него. Той става отзивчив на страданията на хората, нежен и внимателен към всички. Щом има тази вяра, Любов го посещава. Не плачете за страданията на хората, а помагайте им. стр. 31
Днес повечето хора са безверници, поради което са усложнили живота си. Аз говоря за безверието в широк смисъл на думата. Има официални безверници, има и безверници, които минават за хора на вярата. стр. 32
Ако си беден, бъди смел да умреш на леглото си от глад. Или бъди смел да изпаднеш в положението си на последен бедняк и да не кажеш дума против Господа. Колкото и да е студено вън, ако можеш да понесеш беднотията с любов и търпение, да приемеш съдбата си безропотно, няма да усетиш никакъв студ. При силната вяра и студът не е студ. Може да направите опит. Ако имаш вяра, и при най-големия студ, когато дърво и камък се пука, в стаята ти ще бъде топло. И без огън ще ти бъде добре. Който влезе в контакт с тебе, и той ще се стопли. Който има вяра, и последен просяк да е, ще дойдат отнякъде неговите приятели и ще го вземат у дома си. За всичко благодари и вярвай, че при най-големите мъчнотии ще излезеш на добър край. Знай, че Бог няма да те остави. стр. 36
Там е грешката на хората, че вярват в парите. Аз говоря за съзнателните хора, на които съзнанието е пробудено, които имат стремеж към нещо. стр. 40
Истината не се нуждае от много доказателства. Сега аргументират, доказват, разискват кой е крив и кой прав. Няма криви неща, но има един червей у хората – съмнението. То се дължи на друг недъг в тях – страхът. Ако вярваш в Бога, който живее във всички хора, няма защо да се съмняваш. Като казвам, че Бог живее в хората, нямам предвид техните тела, а тяхната разумност. стр. 44
Какво представя съмнението? – То е язва, която разяжда всички народи, всички общества – научни и религиозни. Тя разяжда всички домове, отношения между братя и сестри, между приятели и възлюбени – навсякъде съмнение. За Бога говорят, за любов говорят, но съмнението е на първо място.
стр. 44
Днес мислиш, че си добър, благороден човек, а на другия ден изменяш мнението си. Какво печелиш от това? Ти си готов да се усъмниш във всичко. Говориш за нещо идейно, но и в него се съмняваш. Това говори за отсъствие на всякакви принципи. Ако поставим днес на изпит кого и да е, млад или стар, той непременно ще се усъмни в идеите си и ще каже: „Не съм бил на правия път“. – Кой е правият път?
„Дерзайте, аз съм с вас!“. Това е великото, което ние знаем и което сме опитали. Има нещо в нас, което всякога ни нашепва: „Дерзайте, аз съм с вас!“ и при най-големите несполуки в живота ви; в най-голямото отчаяние и противоречие вие чувате нещо дълбоко, определено да ви казва: „Не бойте се, вашата работа ще се оправи“. И наистина, както ни се казва, така става. Важно е да няма раздвояване във вашето съзнание. От раздвояване на съзнанието ви произтичат много болести и нещастия. И полудяването се дължи на същото. Внеси в човека силен контраст, разколебай го в неговите убеждения и вярвания, и той веднага ще полудее. Достатъчно е да влезе в дома на една честна, съвестна и страхлива жена един чужд мъж, с лоши намерения, за да полудее тя. Тя държи в съзнанието си само една мисъл – за своя мъж. Само един мъж познава тя.
И в света съществува само един принцип – Бог. Вън от Бога няма друг принцип. Всичко друго, което има за цел да раздвои човешкото съзнание, е дегизиране. стр. 45
Божественото учение трябва да се опита. Не е достатъчно само да се каже, че имаш вяра, но вярата изисква опити. Ако аз бях възпитател и учител, щях да кажа на учениците си: Има един Божествен принцип в света. – Как ще докажете това? – Направете следният опит: в продължение на един месец, откажете се да получавате пари от родителите си. През това време идете някъде да работите и не се страхувайте как ще се прехранвате. Като работите безкористно и с любов, животът ви ще се подобри. Мога да ви предскажа какво ще ви се случи през това време. Изпълнете всички правила и ако се яви някаква дисхармония в живота ви, ще дойдете при мене да ми кажете какво ви се е случило. стр. 48
Любовта към Бога може да се прояви моментално. За разлика от другите чувства, то се познава по това, че никой не може да му отнеме неговия обект. Всяко чувство, на което обектът се отнема, е неправилно. Значи, Бог, като обект на човека, никой не може да Го отнеме. Ще вярваш в Бога, за да Го запазиш като обект в себе си. Казваш: „Изгубих вярата си в Бога“. – Съжалявам. – „Изгубих вярата си в хората и в себе си“. – Съжалявам. – Който има любов към Бога, никога не губи вярата си нито в себе си, нито в хората. Питат ме: „Кое е най-силното доказателство за съществуването на Бога?“ – Това, че аз чувствам, мисля, живея и се проявявам. Всички други доказателства нищо не струват. стр. 51, 52
Христос казва: „Дерзайте, без страх, без съмнение!“
Като наблюдавам хората, виждам на мнозина лицата потъмнели. На едного лицето потъмняло, защото кесията му се изпразнила; на друг – къщата се съборила. Лицето на мъжа потъмняло, защото жена му не го обича. Лицето на жената потъмняло, защото мъжът не я обича. Навсякъде срещам хора с потъмнели лица. Всички вярват в Бога, за Него говорят, а лицата им потъмнели. Аз зная каква е тяхната вяра, зная какво ги вълнува. Някой говори за светли идеи, а в ума му се въртят 4 – 5 къщи; друг говори за идеи, а в ума му се въртят търговски сделки и печалбите от тях; свещеникът говори за идеи, а в това време философства, разсъждава върху политиката и търси начин как по-добре да се нареди. Бог казва: Съблечете старите дрехи на тези философи! Съблечете ги и ги оставете голи. – Как ще останат голи? Всички хора трябва да останат голи, като Адама, и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх. стр. 54
Съвременните хора не вярват в Истината, защото са лековерни. Лековерието е причина за безверието. Материалистът вярва само в материята, а отрича духа. И за себе си казва, че е материя. Той вярва, че ще живее и ще умре, а не вярва, че има бъдещ живот. Той вярва, че зад гроба има смърт, а не вярва, че зад смъртта има живот. Значи, хората вярват в невъзможното, а не вярват във възможното. – Кое е невъзможно и кое възможно? – Да умреш е невъзможно, да живееш е възможно. Да не вярваш е невъзможно, да вярваш е възможно. стр. 55
Мнозина поддържат мисълта, че и без вяра може. – Ако можеш да спреш слънцето в неговия път и звездите – в тяхното движение, ще спреш и живота. Без вяра животът е пустиня. Следователно без вяра не може. Днес повечето хора нямат вяра, но въпреки това те са лековерни. стр. 55
Преди години дойде при мене един млад, образован човек, недоволен от живота, не намирал смисъл да живее. Казваше ми, че не вярва в нищо, и намира, че всичко, което става в света, е произвол и случайност. Аз го запитах: „Какво ще кажеш, ако ти се даде една млада, красива, разумна мома? Ще повярваш ли, че Бог ти я дава?“. – „Ще повярвам в Бога, ще му служа, само да имам това щастие“. Значи, той не вярва в Бога, защото не е намерил възлюбената си. Щом я намери, готов е да вярва във всичко. Мнозина казват, че вярват в Бога, в Христа, че велики идеи ги вдъхновяват. Който много говори за идеите си, за вярата си, всъщност в нищо не вярва. Според мене, всеки си има по един Христос на земята, в когото вярва. Той може да бъде в мъжка или в женска форма. Важно е, че от него очаква своето щастие. Казвам: Нито една жена, нито един мъж не е в състояние да ви направи щастливи. Не че не желаят, но не могат. Никое управление не може да ви направи щастливи. Кой държавник не иска да тури ред и порядък в своята държава? Никой свещеник, никой философ не може да направи хората щастливи. – Защо няма щастие на земята? – Защото хората са прекъснали връзката си с Бога. Техните идеи са механически, прикрепени с обръчи. стр.56
Млад момък обича една мома, готов е да се жертва за нея. Обаче щом се свържат, т.е. щом се оженят, Любовта ги напуска. И двамата си обещавали най-хубави работи, но нищо не могат да изпълнят. Значи Любовта, т.е. Божият закон, няма нищо общо с женитбата. Ако Любовта е израз на Духа, ако Бог е Любов, защо като е свързал две души, те искат непременно да се женят? Да се осигурят ли? Щом Бог живее в тях, защо трябва да се осигуряват? Значи, те искат да се осигурят пред външния свят, пред обществото, пред хората, да не би един от тях да изневери на любовта. Годежът, женитбата, е акт на недоверие. Ако и двамата едновременно я желаят, това е друг въпрос. Обикновено или единият желае да се свърже с женитбата, или родителите им. Те изказват недоверие към момъка или момата и настояват да ги оженят. Като се оженят, осигурени ли са? Остават ли верни на любовта си? стр. 57
Чисти по сърце трябва да бъдем всички! Да не се съмняваме в Бога. стр. 93
Ще ви приведа още един пример за една случка през последната война на българите със сърбите. Тази случка ми разправи един познат офицер. Понеже сърбите го ранили, той бил принуден да отстъпи. Паднал на земята и очаквал помощ. Покрай него минали повече от 20 войника, но никой не му помогнал. Всички минавали, заминавали, без да дадат ухо на неговата молба. Най-после минал един непознат войник, на вид нехранимайко. Той не му внушавал никакво доверие. Въпреки това, той решил да се обърне за помощ към него – от височината се задавали вече сърбите. Офицерът му казал: „Братко, помогни ми!“. Войникът се навел, вдигнал го, метнал го на гърба си и го понесъл. Както виждате законът следи. Последният, в когото нямаш доверие, той проявява разумност. Бог в него му казва: „Дигни този човек, помогни му, той заслужава да живее“. Не мислете, че онзи, когото познавате, и на когото разчитате, той може да ви помогне. В сърцето на последния войник живее Бог. В него проговори Божественото. – „От този момент – каза офицерът – аз повярвах в Бога, Който може да помогне и да спаси човека и без приятели и познати. Аз уповавах на моите войници, вярвах, че те ще ми помогнат, всъщност излязох излъган. В помощ ми дойде един непознат войник, на вид нехранимайко – той ми помогна.“ стр. 102
На един признак ще служи бъдещата култура. Кой е този признак? – Да вярваме в Бога. стр. 34
Старият живот може само да се подкрепи, а новият живот носи в себе си морала на беззаветната вяра в Бога. Новият живот изисква изпълнение на Божията Воля. стр. 156
Обикновеният вярващ живее като обикновен човек и умира такъв. За него изпити не съществуват. Щом станеш ученик, изпитите веднага дохождат. Значи, ученикът се изпитва, а обикновеният човек е свободен. стр. 171
Защо хората още не са спасени? – Защото им липсва нещо – вяра не им достига. Тези, които казват, че Христос ще спаси света, сами не вярват в това. Дали вярват, или не, не е важно. Обаче, казано е: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Който вярва в Сина, той се привлича от Бога. Неговата душа се озарява от светлината на Бога. За такъв човек се казва, че е спасен. Значи, спасява се само душата, а не светът. Хората грешат, като очакват първо да се спаси външният свят, а после те. Не, хората ще оправят външния живот, а Бог – техния вътрешен живот. Щом се оправи вътрешния живот, външния, сам по себе си, е оправен. стр. 175
Казвате: „Да се освободим от света! “. – Няма какво да се освобождаваме. Щом работим за Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние над нас. Тъй че, ако поддържаме мисълта да се освободим от света, значи да се считаме слаби. стр. 224
Често вие се обезсърчавате и казвате: „Остаряхме вече!“. Какво означава старостта? Когато изгуби вярата си, човек остарява. Когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога, човек остарява.
стр. 229
В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божественият Дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме.
Мнозина от вас, като ме слушате, ще кажете: „Още не му е дошло времето; това ще стане в някое бъдещо прераждане“. – Отде знаете, че в следното прераждане ще имате добри условия? Чудно нещо, в бъдещето вярвате, а в сегашното не вярвате! Или в миналото си имал условия, а днес нямаш. Знаете ли на какво прилича това? Един турчин казал: „Когато бях в Багдад, аз прескачах трапове, десет метра широки“. Които го слушали, казвали: „Като е така, и тук има широки трапове, прескочи, да те видим“. – „Не, отговорил турчинът, траповете в Багдад са други“. Казвам: Ако имаш пълната вяра, че в бъдеще ще прескочиш един трап, десет метра широк, защо не го прескочиш сега? Ще кажете, че сега няма условия. Отде знаеш какви ще са бъдещите условия? Това е самоизмама на човешкия обективен ум, или на плътския човек, направен от пръст и дух. стр. 234
Сега у вас може да се роди известно съмнение. – На какво се дължи съмнението? – Аз и друг път съм казвал: Съмнението е признак на невежество. Който има абсолютна вяра в Бога, никога не се съмнява. Не казвам, че съмнението няма да дойде. То ще мине и през вярващия, но той няма да го пусне и задържи в себе си. Светът е пълен със съмнения. Достатъчно е да им отворите път в себе си, за да нахлуят във вас хиляди възможни съмнения. В това отношение вие ще се намерите в положението на онази американка, която присъствала на сказката на един физик върху електричеството. Той разглеждал случаите, когато електричеството пада като гръм върху къщите, кои елементи го привличат и т.н. Сказката направила такова силно впечатление, че като се върнала вкъщи, тя решила да се освободи от всички предмети, които привличат електричество. По едно време, през нощта, тя чула гръмотевици и почнала да разкарва мъжа си от едно място на друго, да не падне гръм върху тях. След малко всичко утихнало. Тя си казала: „Слава Богу, гръмотевицата мина, и ние се освободихме“. Като отворила вратата, тя видяла, че земята е суха, дъжд не валял. Съмнението е такъв майстор, който може да произведе пертурбации в ума ви, да ви преведе през хиляди мъчнотии, които нямат основание да съществуват. Това са илюзии, в които вярвате. стр. 236
И тъй, това, което често измъчва хората, са постоянните съмнения. И в съвременния окултизъм, поради тези съмнения, става преминаване от едно братство в друго. Обаче великият закон на развитието не позволява това. Според този закон, всяко клонче трябва да стои на своето място. Само Господарят може да го премести от едно място на друго. Който желае сам да се присади, той е осъден на изсъхване.
стр. 237
Апостол Павел казва: „Не от дела на закона човек ще се спаси, а от вярата“. Значи, когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Тогава светът ще се оправи и ще стане място на по-възвишена култура. При сегашните разбирания не е така. Не е въпрос да се вземат думите на Павел буквално. „Чрез вяра и дела“ – това са две школи. Вярата дава всичко, тя не е мъртва, но жива. Трябва да знаеш законите на ума. Живата вяра е свързана с ума. Пипнеш един камък и казваш, че е мъртъв. Ако знаеш законите, от камъка можеш да извадиш хляб, вода. Гледаш, че камъкът е покрит с мъх. Отде дойде този мъх? Твърдото съзнание – камъкът, как изкара мъха? Значи, и той е разумен. В него се крие една малка фабрика, която произвежда мъх. Знание е нужно за това. стр. 243
Казваш, че вярваш в Бога. Задай си положително въпроса: „Що е Бог?“. Като си зададеш този въпрос, като че умът ти се изпразва. Трябва да влязат в него природни сили и да заработят. – Що са природните сили? – Това не може да се определи. Как ще определиш що е интелигентността? Ако искаш да дадеш известно обяснение, ти ще внесеш в ума си неверни неща.
- Що е Бог? Съществува ли Той? – Това може да се обясни по следния начин: Имаш живеница на крака си. Викаш лекари, но никой не може да ти помогне. Животът ти е на косъм. Най-после се обръщаш към Бога с думите: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование. Помогни ми, прати ми своята помощ, да позная, че съществуваш, че си Бог на живите и на всички помагаш. Обещавам да Ти служа, да посветя живота си на Тебе!“. Ако си искрен и издържиш обещанието си, Бог ще ти помогне, и в скоро време ще бъдеш здрав. Какво доказателство още искате за съществуването на Бога? Той е всесилен, на всички помага. стр. 244
Щастието, което търсите, е материалната страна на живота, то подразбира материални блага на земята. Щастието не може да съществува без материални блага. Значи, човек може да бъде щастлив, само след като завърши своя живот. Затова не търсете щастието на земята, но търсете блаженството. То подразбира един велик процес на усъвършенстване. Блажен е онзи човек, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява. Блаженството е процес на душата, която постоянно расте. В него се крие вечната младост. Щастието може всеки момент да се изгуби, и отново човек да бъде нещастен. Затова се казва, че на земята човек не може да бъде щастлив. Щастието на земята е постижимо относително, докато блаженството е напълно постижимо. Всеки вярващ човек, всеки момент трябва да се стреми към блаженството. То е благото на живота. Христос казва: „Блажени вярващите, блажени милосърдните, блажени кротките…“ стр. 255