И после Иблис казва: „О, вие разсъждаващи в любовта, вие не знаете, че аз, Иблис, съм без грях и че никой не може да намери пътя към Бога без Неговата воля.“ И после Иблис отговаря на Мойсей на поредния неразумен въпрос. Иблис му казва: „Без всякаква причина Бог ме отхвърли от своята власт, а с Бога аз никога не мога да споря, нито да говоря и беседвам с Него, защото Той ми отне тази възможност. Аз не мога да беседвам с Бога, Мойсей, но не се лъжи и не бъди зависим само от молитвата си, защото ако Той реши да се отклониш от пътя си, ти няма да имаш избор като мен. Само Той има власт.“ И после Иблис обяснява на Мойсей: „Аз никога не забравям Бога, дори и когато Неговият гняв расте в мен. Напротив, моята Любов към Него възраства. Вярно е, че проклятието на Бога изпепели моето сърце, но това усили жаждата ми за Него.“ И той обяснява на Мойсей: „Аз плача и се мъча в черния поток на своята участ, но това няма отношение към Бога, защото аз съм в единство с Него и вечно ще Му служа. Кой в света е падал така, както аз? Кой има като моята участ? На никой друг това не се е случвало, нито на Христос, нито на никой друг. На никой друг това не се е случвало и затова аз съм старшият брат.“

После Иблис казва: „Иблис никога не е враг на човека. Човек е враг на себе си поради своето неразбиране. Истинският враг е самото неразбиране. Самото неразбиране е неговия враг, защото когато човек се освободи от злото в себе си и когато човек се познае, той няма да вини Иблис, защото ще е разбрал, ще е проникнал в самото свое неразбиране.“ И после Иблис обяснява: „Когато не си с Истината, човеко – обръща се към хората – светът ще те смачка, защото светът, това съм аз, Иблис, другото име на Бога.“ И после Иблис казва: „Аз нанасям удар само на този, който е изработил и заслужил своето наказание, но хората не знаят, че в най-черната участ е скрито най-голямото благословение. Аз приех проклятието на Бога върху себе си като дълбоко съкровище, което скрих в душата си.“

В момента, когато Иблис е бил прокълнат от Бога, той е започнал да се моли и да хвали Бога – това означава, че той никога не е губил будност – и казал: „Да бъда прокълнат от Тебе, Господи, е сто пъти по-хубаво, отколкото да се отвратя от Тебе. Щом проклятието е от Тебе, то е благословение, защото всичко, което излиза от Тебе, от Всесвятия, е единствено благословение.“

НАФАС

(идея за размишление)

Според арабските мистици има три вида дишане.

Първото е наречено обикновеното нафас. Тук става въпрос за всички обикновени хора със земно мислене. Това е обикновеното нафас, това е, когато човек няма за цел Истината и благородството. Това нафас, или дишане, е свързано с тъмнината и то произвежда следното: въздишки, съжаления, гняв, грубост и т.н. в този смисъл. Това дишане е наречено от арабските мистици „стоящия в мрака“.

Второто нафас, второто дишане – при него човек има стремеж към учене и към някакъв по-добър живот. И тук човек получава озарения и просветления – това е средното междинно дишане – и започва постепенно да се насища със светлина и проницателност, т.е. будността му се увеличава, защото тук човекът излиза от мрака поради своите намерения и желания и затова второто нафас му дава яснота и будност. Понеже има по-друг род скрити желания, второто нафас му дава яснота и будност.

Третото нафас – при третото дишане човек е осветен от водата на светостта, наречена още Живата вода. Това е предвечното дишане, предвечното дихание и това нафас е днес наградата за тези, които са се завърнали в Ер-Рахман – Милостивият, в Неговата милост. Това още е наречено Великият замисъл, всъщност Милостта е крайният път и Великият замисъл.

И така, първото дишане, това са страданията, страдащите хора, както казах, земното мислене, хората на ума, които винаги мислят, че друг им е виновен. Това са страдащите хора, това са страданията, които подготвят зараждането на светлината и подготвят пътя към второто дишане.

Второто нафас, това е духовното възхождение на човека. Това е вече узряването в пътя, пътя към новия живот, уточняването на много неща и т.н.

Третото нафас, третото дихание, това е венецът, наградата на извисения мистик, адепт, посветен и т.н. Един от тези, които са постигнали третото нафас, третата дълбока степен на дишане, преди време говорихме за него, след време сигурно пак ще говорим, един от най-дълбоките Учители, които са слизали в България – Боян Мага. Все още се знае малко за него, макар че тук-там има едвам, едвам писано, но архивите са скрити в Малта. Така, няма значение. Ще завърша с една негова мисъл. Боян Мага казва, че без вечното търсене ние се превръщаме в хаос. Разбира се, и много неща е казал още, след време ще говорим за това.

3 октомври 2000 г.

Иблис – тайният живот на Сатана

(лекция 13)

Храната

(лекция 14)

Иблис – тайният живот на Сатана

(лекция 15)

Аймара – една ватанска дума

(идея за размишление)

ИБЛИС – ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА САТАНА

(лекция 13)

Защо говорим за тези въпроси? – Защото който не разбере неговия живот, той няма да разбере и Бога. Първо човек трябва да разбере по-малките неща и постепенно да върви към големите, а не както някои искат да разберат Истината, да разберат Бога, без да са разбрали по-малките неща. Тези лекции създадоха малко напрежение в София, в Русе. Както и да е, няма значение. Половината духовни хора в Русе ме искат и понеже има много искрени души, заради тях ще ходя, макар и рядко, ще ходя, въпреки че техните лектори се страхуват от конкуренция и не искаха да обявят по радиото, че ще изнасям там лекция, понеже съм бил конкуренция. Посмях се малко и на тази дума, защото един човек, който иска да помага на хората, въобще не може да говори по този начин, и то такива неща, но все пак и на него ще му обясня, че не съм му конкуренция и няма да бъда на никой.

Така, започваме с лекцията – продължение за Иблис.

Иблис казва на Мойсей: „Само любящият може да завърши своя път, защото той се прекланя само на Бога“. И после му казва: „Аз, Иблис, бях ангел и станах демон. Свойствата се менят, но същността остава. А моята същност е любов към Бога. И тази същност не се изменя.“

Преди да продължа. Някои хора изпитват съжаление към дявола и към Сатана като много страдащ, като човек, който се мъчи. Тука искам да ви напомня, че от вашето съжаление няма полза, тъй като това е скритият самият Бог. Все едно да съжаляваш тайното лице на Бога или част от Бога. От такива съжаления няма полза, ако искаме да разберем по-дълбоко въпроса.

„Стотици свойства могат да идват и да си отиват, но моята същност е неизменна и неотделима от любовта ми към Бога“ – това е продължение от разговора между Сатана и Мойсей. „И въобще кой може да се отдели от Бога?“ Всичко това означава, че падането на Иблис е замисъл на предвечната Воля на Бога. И това означава още, че в действията на Бога няма въпроси като: защо и за какво? Значи защо стана грехопадането, за какво стана така? Как Бог е превърнал ангела в змия? И как е махнал краката на змията? По пътя на въпросите тези неща не се разбират. Преди ви обяснявах нещо за науката за въпросите. Въпросите в почти всички случаи, даже и когато са разумни, правят прегради, прегради за истинското духовно разбиране. Затова Учителят казва какво е нужно – мълчание и работа. Мълчание, молитва и работа – дълбоки космически процеси. Тези въпроси са ненужни, защото тайната превишава всички въпроси и разсъждения. Това означава: следвай пътя на любовта и ще разбереш нещата отвътре. Не въпроси, не разсъждения, последвай пътя на любовта и ще разбереш нещата отвътре.

В тази връзка Иблис казва на Мойсей: „Аз изгубих влиянието си върху тези, които са изпълнени с любов, защото Истината е с тях“. После Иблис казва: „Аз не съществувам навсякъде“. Например: „Аз не съществувам в любовта. А тези, които същствуват в любовта, са в присъствието на Бога.“ И после казва нещо важно: „Но тези, които са в Бога, са ми близки, а които не са в Бога, аз ги отклонявам, за да се завърнат, защото аз съм верен на Божественото Единство. Аз съм създаден от огъня на Божия гняв и знам, че Божият гняв е разумен.“ Наистина това е гняв, който излиза от Съвършенството. И този гняв е разумен за разлика от човешкия гняв, който се дължи на слабости и на други неща. „Хората не знаят, че когато аз съм жесток, това е повелението на Върховната Воля и това е Неговата строгост.“ Всичко това означава, че Бог и Иблис живеят в абсолютно вътрешно единство, но това единство е незримо, то е на вътрешен план. Тук трябва да ви кажа, че то е незримо даже и за ангелите, не става въпрос само за хората, но дори и ангелите не разбират тяхната тайна, защото тя е на по-дълбок план. И ангелите не знаят този замисъл на Бога. Иблис казва: „И вярата, и неверието са създадени от Бога, защото има само една Воля“. Защото Бог казал на Иблис, става въпрос за тези, които нямат любов към Истината: „Не допускай чуждите до Мен“. Това е условно казано, разбира се, но тези, които не обичат Истината, стават чужди. И после Иблис казва: „Този, който люби само Милостта на Бога, а не Истината – един много важен закон – той е влюбен в себе си, а не в Бога“. В древността сам Бог е надарил Иблис с една висока степен на любов и знание, но не съвършената и абсолютната любов. Значи съвършената и абсолютната любов са останали скрити. Но въпреки това тази висока степен на любов е породила от само себе си една гордост, защото да имаш такава любов към Твореца, каквато той е имал, е нещо достойно, в известен смисъл на думата, но не в абсолютния смисъл.

Другият въпрос, който трябва да се разбере, е че Иблис не е тъмен, както го изкарват някои, но той е тъмен само когато се сравнява с Бога. Но това също е привидно. Сам по себе си той не е абсолютна тъмнина, понеже няма такава власт. Това означава, че черната светлина е символ на неверието, на неразбирането, а не на мрака. Ще обясня накратко. Когато един човек влезе в много дълбоко изпитание, примерно в изпитание за посвещение, той попада в един много дълбок мрак, но този мрак не е истински. Много е дълбок, много е черен, така изглежда, но този, който носи Истината в себе си – Учителят казва – той осветява мрака, изведнъж вижда, че няма мрак. Но който няма Истината в себе си, който не страда за нея, а страда поради някакви други причини, той вижда само мрак и навлиза в мрак, макар и привиден за него в известен смисъл. Този мрак е реален, докато някога познае Истината и влезе в това голямо страдание с духа си. Когато влезе с духа си, с шестото тяло, ще види, че в най-голямата агония се крие най-голямата светлина, но дотогава той ще попада в мрак.

Иблис казва: „Понеже се покланям само на Твоето величие, затова ги съблазнявам всичките – после ще стане въпрос за съблазнението – и ако те се съблазняват, тогава те не се покланят на Твоето величие, а на своето неверие, на своето его.“

ХРАНАТА

(лекция 14)

Мислех да направя една по-дълга лекция по този въпрос, обаче ще засегна много хора, понеже някои продължават да не ме разбират и затова за да спестя на някои излишни страдания, съм съкратил малко. Но тези, които са засегнати, да знаят, че нямам такава идея, искам нещо да им помогна, в по-вътрешен скрит смисъл.

Първо ще кажа няколко общи неща и после ще загатна въпроса за ненаситното ядене и за липсата на апетит, какво означават като символи.

Първо, да споделиш храна с един човек, означава да споделиш определени чувства. Затова всеки човек не може да се храни с всеки. С някои хора храненето не върви. Има си определени закони. Да споделиш храна с един човек, значи да споделиш определени чувства. Това е метод за общуване на облагороденото астрално тяло, третото тяло, метод за общуване на чувствата.

Различните храни разрешават различни вътрешни въпроси. И ако някой не знае как да се храни, това означава какви неща ще обърка, защото храната има връзка с духовните сили. Храната всъщност, това са духовните и свещените сили на ангелския свят, слезли под формата на така наречената храна. Различните храни ще разрешат и разрешават различни вътрешни въпроси. Например някой път ви се прияжда много лимон, това може да продължи и един месец, или лимон с мед – това е свързано с менталния свят, разрешават се умствени въпроси, а не сърдечни или въпроси на Мъдростта, точно конкретно умствени въпроси. Всяка храна си има свой вътрешен глас, но това е друг въпрос.

От друга страна, всяка храна е особен род лекарство. Който не може да овладее удоволствията си и желанията си във връзка с храненето, той не може да овладее истинското си здраве, той ще го изгуби. В тази връзка ще кажа нещо за голямото преяждане. Голямото преяждане символизира подсъзнателно желание за създаване на изкуствен рай. Понеже истинският рай е изгубен, т.е. Божествната природа е изгубена, и човек подсъзнателно иска да си създаде заместител и изкуствен рай, и започва да яде много. Това неразумно желание иска да замести изгубения рай, но никога няма да го замести. Това огромно желание е произлязло от греха и неразбирането. Те са внесли ненаситното хранене. Преди години бях на гости на една сестра и когато си тръгвах, я питах: Какво ще правиш зад гърба ми? – Ще се нахвърля върху яденето – това беше отговорът ѝ. Значи някакво голямо нетърпение, голям глад. Грехът и неразбирането са внесли ненаситното хранене. Преди време ви бях казал какво казва Учителят в тази връзка: Един път на ден се хранят светиите. Два пъти на ден се хранят разумните хора, пробудените. Това е всъщност, което най-много го препоръчвам, от два пъти към един път, значи в най-лошия случай трябва да е два. Три пъти се хранят хората. Четири пъти – животните. И от четири пъти нагоре, по-хубаво да не казвам.

Загубата на апетит символизира вътрешно отделяне от Истината и отделяне от жаждата за живот. Загубата на апетит означава постепенно възвръщане в тъмнината, постепенно пропадане в подземния свят. Това означава, че загубата на апетит е поражение, което означава също отдаване на илюзията и разпадането. Точно тук се заражда постепенно и отчаянието. Човек трябва да има приятно чувство към храната. Това приятно чувство е здравословно състояние, а вече мярката е друг въпрос.

И преяждането, и изгубването на апетит са попадане в дупка. Това означава, че човек не владее жизнените сили и желанията си. А това означава, че няма да овладее и здравето си. Въпросът за здравето е много по-дълбок, аз тук не се спирам, само ще ви загатна. На еврейски думата здраве отговаря на думата святост, което означава, че само който има святост, може да бъде цял, т.е. здрав. Там, където има недостатъци, никой не може да ги излекува с лекарства. Недостатъкът си е недостатък, ако бъде излекуван човекът временно, чака го нова болест и нови проблеми. Докато човек има недостатъци, този недостатък показва къде точно и каква болест го очаква и как може да се справи, ако умее да слуша. След време ще говоря и по този въпрос. Здравето изисква святост и няма компромис. Само святият човек може да бъде здрав, защото той се е отдал изцяло на Бога и става цялостен. Когато човек е цялостен, можем да го наречем здрав. Лично аз се учудвам, това казах и скоро на последната лекция в Русе, как може въобще хората да боледуват, да не говорим и учениците, как може да се изкушават и как може да боледуват. Все още се чудя, особено тези, които цитират Учителя, как може да се занимават даже с болести и с здраве, вместо с по-дълбоките нива, но това е друг въпрос. След време когато ще говоря за здравето, ще бъда по-подробен.

Загубата на апетит символизира още отричането на живота. Едно от телата на човека, но може да са две или три, или от първото до петото отричат живота. Това е една много голяма мъка за петото тяло, т.е. за висшата душа. И тази висша душа тъгува по изгубения път към живота, ето защо в душата се заражда тъга.

Преяждането означава, че човек е изгубил пълнотата на своето скрито съществуване. И сега иска да замести тази празнота, понеже се е появила дупка и той иска да запълни тази дупка с храна. Така хората стават мечтатели по изгубени райски градини. Тези хора започват да искат да постигнат рая на друго място, понеже тук са го изпуснали и сега искат да го търсят на друго място, и да го намерят. Понеже, както казах, са изпуснали настоящето и започват да си измислят един друг по-хубав свят. Така те се отдалечават от петото тяло, от себепознанието, от своята душа, от своето истинско Аз. Това е все едно да искаш да изпъдиш злите духове с тамян. Вместо с любов и разбиране, да пръскаш тамян и да мислиш, че всичко е наред, че животът е устроен, че те са избягали надалече, без да знаеш, че те са вътре. Учителят казва, че някои хора са стигнали дотам да отричат дявола, а дяволът ги е хванал за врата, толкова яко ги стиска, но те отричат неговото съществуване, понеже той е успял да ги убеди и не разбират даже за какво става въпрос. Така е станало и с първичната радост. Тя също се е заместила с шеги и със смях. И сега шегите и смехът искат да се върнат при първичната радост, но в почти всички случаи не успяват. Защото тази радост – първичната радост, която е естествена за душата – изисква абсолютно възкресение в любовта.

ИБЛИС – ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА САТАНА

(лекция 15)

Иблис казва: „Щом в изкушенията хората губят своята власт, те губят и властта над себе си. Тогава кой е техният Бог?“ Защо Иблис изкушава? Защото Иблис е наречен врата и праг, пазача на прага. И ако минеш през него, значи ти наистина обичаш Бога. Това е мярка. Тук вече оставяме всички теории и практики настрани, всички думи за Бог, за Христос, за молитва и т.н. Това е мярка, тук става въпрос за посвещението. Ако преминеш през тази врата, ако минеш през него, ти наистина обичаш Бога и наистина се прекланяш само пред Неговата Воля, а не пред волята на Иблис или на себе си, или на някой измислен бог. Преминеш ли, оцелееш ли, постигнеш ли новата светлина, разбира се, ще имаш и ново разбиране и тогава вече това ще докаже, че ти наистина се прекланяш пред една Воля, пред един Бог и че имаш неизменна Любов.

Иблис казва: „Чрез мен Бог изпитва кои се прекланят само пред Истината и кои не. Аз съм само пробният камък.“ Учителят казва в тази връзка: „Бог изпитва, Сатана изкушава“. Но Бог трябва да изпитва и затова допуска Сатана да изкушава, за да се види характерът на човка и дали този човек може да служи на Истината, или си въобразява. Вие знаете сега, че на много учители в България, на много лекари не се изплащат заплатите, въртят ги болестите самите лекари, много е проста причината. Лекарите не лекуват хората, те не могат нито хората да лекуват, нито себе си, станали са прекалено користни. Учителите не учат хората, не знаят даже на какво да ги учат. Самите те не са ученици. И това не зависи от някакво министерство да им плаща заплатите, защото когато Божията воля се намеси, никакво министерство няма думата и никакви човешки закони нямат думата. Така че целта е човек да стане истински ученик на живота, на Истината, а не както е в земните училища, за които Учителят казва: „В земното училище влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет“. Както виждате, знания, дипломи, а нямаш характер, нямаш любов и почваш после в живота да се учиш и ако си се отчаял достатъчно и си изгубил много енергия, няма да ти стигнат силите, защото енергията е определена. Ако не си разумен, енергията се намалява, ако си разумен, енергията ти се увеличава.

Едно от важните неща, които искам да ви обясня, е че злото по замисъл не е зло, а изпитание. Някои мислят, че е зло, но това не е зло, а е уловка. Някои не могат да разберат, че не е така. Злото по Божия замисъл не е зло, макар че изглежда така. То е изпитание за Истината. И злото не идва да те мъчи, а идва да те задълбочи. Злото е изпитание за Истината и то не идва, за да те мъчи, както някои мислят, а идва да те задълбочи и да станеш по-духовен.

Понеже Иблис има голяма любов към Бога, в предните лекции говорихме, а и след време ще става на въпрос, той се е превърнал в страж, наречен още, както казах, пазача на прага. Поради тази голяма любов има и в известен смисъл свещена ревност и той пуска само тези, които имат любов към Истината, да го постигнат. Всички други нямат право да постигат това величие, величието на Бога, величието на Неговата Красота и на Неговата Истина. Затова той е пазачът на прага, той съхранява, в Кабалата се казва, че Сатана съхранява Истината. Затова е поставен на пост и бди по-зорко, отколкото архангелите. По-нататък ще ви обясня защо по-дълбоко, отколкото архангелите. Който мрази Сатана, е в опасно положение, защото той, както казах, е скритото лице на Бога и затова никой не може да го осъжда. Затова е казано в Евангелието на Матей: „Не съдете, за да не бъдете съдени“.

Иблис казва: „Моята участ е определена от Неговата любов, а не защото съм съгрешил. Защото ако има един единствен Бог, тогава как може да има грях?“ После Иблис казва: „Докато Адам се изкушава, той не може да има пълнотата на живота и не може да постигне истинско съществуване, защото Истината няма да бъде с него“. Въпреки че Иблис е имал голяма преданост към Бога, можем да кажем даже огромна, тайната наука казва, че той никога не го е виждал лице в лице. Той е нямал непосредствено виждане. Арабските посветени наричат това „моша хада“– арабската дума за липсата на това непосредствено виждане, една много дълбока дума. Това означава, че предаността е външно явление и че тя не се явява мярка за непосредствено виждане. Предаността не е достатъчна Бог да ти отвори своята врата. Преди време обяснявах, че предаността е само началото. Тя те сближава с Учителя, но все още си далече от него. Предаността трябва да узрее успоредно с добродетелите, после трябва да се превърне в жертва. Жертвата вече е зрялата преданост. Тогава вече ставаш предан на друго ниво. Имаш какво да дадеш на хората, включително даже – както Учителят казва – и на ангелите. Защото думата ученик е много специална дума, след време ще я обяснявам. Ученикът може да учи и хората, и ангелите, и умрелите, зависи просто от неговото ниво.

Както казах, предаността е само подготовка, тя трябва да постигне жертвата и в тази жертва също има един малък период, в който трябва да се постигне нещо изключително. Жертвата трябва да постигне свещеното благоговение. Оттук нататък вече може да се постигне непосредствено виждане на Бога. Свещено благоговение. Ние нямаме право да критикуваме, както разбрахме, не само Сатана, но нито един човек, нито едно учение, нито едно животно, нито един камък, нито едно растение – нищо. Можем понякога да правим някои забележки, но критика – не. Преди време ви обяснявах за разликата между критика и забележки.

Предаността е само едно красиво желание да служиш на Истината, но пътят до сливането с Истината е много дълъг. За този път Учителят казва, че това е път, който е нож с четири остриета. Тука става въпрос за ума, сърцето, волята и душата. Всички те трябва да се постигнат на най-високо ниво, за да може оттам нататък вече, от петото тяло нататък ученикът да навлезе в истинско служене.

Ще обясня. Благоговението пред всички сътворени и несътворени неща, това е едно от най-дълбоките вътрешни окултни явления. И ако на една преданост ѝ липсва благоговението, точно това благоговение, тази преданост ще се превърне в зло. Според Иблис изкушението идва, за да устоиш и за да се пребориш за Истината в себе си. Учителят отива много далеч по тези въпроси, тъй като след време ще говорим и за тайната на Христос. Засега ще продължаваме с тайната на Иблис, но след време ще минем на тайната на Христос, след време ще кажем някои неща за тайната на Бога и чак тогава за тайната на Учителя, тъй като думата Учител се оказва с най-дълбоко измерение и не само че обхваща всичко в себе си, но предшествува и Вечността, и Светлината, и много повече неща, отколкото може да си представим. Но към тази тема за Учителя ще вървим постепенно. Според Учителя Истината поразява и съществата на мрака, и съществата на светлината. В свещената книга Зохар е обяснен дълбоко този въпрос, което означава, че всички ще бъдат изпитани от Истината. Няма да остане същество, което няма да бъде изпитано от Истината, независимо от неговото ниво, независимо дали е ангел, архангел и т.н. Разбира се, на земята са слизали архангели и в човешко тяло. Един от тях е Боян Мага, истинският ръководител на богомилите, спада към архангелска йерархия, а не към ангелски йерархии и затова той носи в себе си една много дълбока мъдрост. В един от томовете за мъдреци и мистици съм изнесъл какво говори Боян Мага.

Според окултната наука всеки, който е неразумен, ще се учи от Иблис, а който е пробуден, ще се учи от Бога. Страданията, мъченията, земните училища, земните учители, проблемите ще го учат, много неща ще го учат, докато е неразумен. В момента, в който реши да живее абсолютно разумен живот, вече изпраща се помагач. Това може да стане постепенно, но човек може да го реши и тотално. Тогава вече се изпраща помагач, защото на базата на неговото пробуждане за един разумен живот, тогава вече той ще се учи от Бога. Неразумните ще се учат в земни училища и чрез земни учители. Това може да продължи цял живот, може да продължи и десет прераждания, няма значение. А разумните ще се учат отвътре, по други закони и постепенно по свещени закони.

Иблис казва на Мойсей: „Ако ти, Мойсей, изкажеш и най-малкия си намек, че съществуваш, ти си неверующ и неистинен, защото само Той съществува“. После Иблис казал на Мойсей: „Помни, помни, Мойсей, само Той съществува реално, тъй като Той е реалността. Ти съществуваш нереално.“ И после му обяснява: „Аз, Иблис, обладавам много знания, но не обладавам любовта. Аз жадувам за любов, но не я притежавам. Ако аз имах дълбочината на любовта и целостта на любовта, т.е цялата любов, аз нямаше да оцелея – това са думи на Иблис към Мойсей. – Само Всесвятият може да живее в целостта на любовта. Любовта е Неговата ослепителна сила.“ Затова в Кабала се обяснява и в някои дълбоки индийски учения, че тя е мрак, понеже е толкова ослепителна, че хората не могат да я възприемат правилно, понеже не могат да издържат на нейните вибрации и те я виждат като тъмнина. Но който може да мине през тази тъмнина, това вече е друг въпрос, например двадесет и четирите старци. Тези старци живеят точно в тази любов, в целостта на любовта. Тук само накратко ще ви кажа, че един старец има вдъхновение колкото за цялото човечество. Ако сложим на кантара вдъхновените хора и цялото вдъхновение на човечеството, на другия кантар ще натежи един само старец. Тук става въпрос за много специални същества, след време ще говорим и за тях.

Само Всесвятият може да живее в целостта на любовта и любовта е Неговата ослепителна сила. Хората могат да живеят в тази любов само за много кратки мигове. Това може да бъде няколко мига за целия живот. Но независимо, че тези мигове се явяват в човешкия живот, хората не познават тази любов. Иначе имат много определения, много мнения. Учителят казва: Ако тръгнете в училищата да питате „какво ще кажете за любовта“, ще се дадат хиляди и милиони мнения. Обаче Учителят казва: Ако питат ангелите – пълно мълчание. Те предпочитат да се пожертват, но да не казват нищо. Разбира се, това не им помага да познаят любовта на най-дълбоко ниво, но поне са разбрали един много важен закон на жертвата, който постепенно ги води по-нагоре.

И Иблис обяснява: „Така, както и хората не познават любовта, така и аз не я познавам.“

АЙМАРА – ЕДНА ВАТАНСКА ДУМА

(идея за размишление)

Доколкото си спомням, има един индиански свещен език, който също се казва Аймара, но не съм сто процента сигурен. Но така, доколкото помня, мисля, че съществува такъв език от свещените индиански езици, който се казва Аймара. После ще обясним какво означава тази дума.

Майката ражда – всичко това е казано от Учителя – Духовният Учител новоражда, Бог освещава и най-накрая се явява Превъзхождащият всичко, така наречен Немислимият и именно това е Аймара.

На едно място Учителят обяснява, че той създава ученици и след време ще ги превърне в Синове на Светлината. После казва: „Господи, ще ги дам в Твоите ръце Ти да му мислиш“. И чак след време вече Учителят ще се намеси на друго поле, за да ги учи на други неща, които са извън сътворения и несътворения свят. Тези неща са много дълбоки и така трудно е да се изнасят, но аз съм решил във всяка лекция по една идея частично за определени души да се изнасят тези неща, защото специално за Иблис, ако той не е разбран, тези неща съвсем няма да бъдат разбрани. Затова аз започвам отдалече. Първо ще говоря доста за Иблис и за Христос, и за Бога, и чак след време ще говорим за Учителя и за Старците, тъй като това е дълбока вода. Някои хора, особено външни хора, като ми слушат лекциите за Иблис и за Сатана, започват да говорят излишни неща, започват да си правят карма: „какви неща говори този човек“ и т.н., доста неща такива чух и в София, и в Русе, и във Варна, и т.н. Но това няма значение всъщност, ще продължим в този дух.

Бог освещава и най-накрая се явява Превъзхождащият всичко – Немислимият. На ватански това е наречено Аймара. Чак тогава Той започва да учи своите Синове на ония несътворени неща, които не са били изнасяни в нито една свещена книга. Той е наречен символично още Древния Старец, защото Той обобщава всички Старци и Той е тяхната глава. Учителят казва, че в сегашните времена се подготвя двадесет и петият старец. По-нататък ще ви обясня, тук става въпрос за Христос. Христос е кандидат да влезе между тези двадесет и четири, но има да измине още второ и трето пришествие. Това ще стане след много хиляди години. Пътят е дълъг, но Той е тръгнал по този път и няма връщане.

Според ватанския език Аймара не е тайна, защото тайната го ограничава. Той е, Който дава път на всички същества, но Той е извън пътя. Учителят казва: „От милиони години аз живея в храма на Аймара, но – забележете какво казва Учителят – аз не Го познавам, Той ме позна“. Тука става въпрос за величието на смирението, където се крие всъщност и дълбоката област на Учителя. След време ще говорим специално за учението на Учителя на съвсем друго ниво, но поради това велико смирение той е стигнал до този централен храм. Някои мислят, че това се намира на Алфиола, откъдето е слязъл Христос. Знае се, че Христос е слязъл от централно слънце в Галактиката – Алфиола, смалил се е седемдесет и пет милиона пъти, за да стане достъпен за хората, но Учителят не идва от това слънце, както някои мислят, а от едно друго слънце, за което друг път ще говоря и там нещата са вече много по-дълбоки, отколкото може да си представим.

„От милиони години аз живея в храма на Аймара, но аз не Го познавам, Той ме позна и понеже ме позна, аз нося в себе си живота на милиони слънца. Когато застана до слънцето, то потъмнява, изглежда като сянка, благодарение на Аймара.“ И после Учителят казва велик закон на смирението: „Да не Го познавам, това е моята най-голяма чест“. Такова нещо казва и Боян Мага, предния път казахме неговия закон, който гласеше следното, че без вечното търсене ние се превръщаме в хаос. На друго място казва, че ние постоянно трябва да увеличаваме в себе си непознаваемото, значи не това знаещото – егото, а непознаваемото, т.е. да разширяваме себе си до безкрайни хоризонти.

Връщам се на Учителя и пак ще повторя. „Да не Го познавам, това е моята най-голяма чест. Аз благоговея единствено пред Незнанието.“ Преди да продължа, накратко ще обясня, тъй като в Русе и някъде на други места се налагаше да обяснявам, че ако един ученик има вдъхновение и устрем за едно прераждане или за десет живота, или вдъхновение за шест хиляди години, както казва брат Михаил, това вдъхновение нищо не струва. Това означава, че този човек ако има такъв идеал, след шест хиляди години, да кажем, той ще го постигне и после ще тръгне назад. Истинският идеал е вечно непознаваем и вдъхновението е вечно, без прекъсване. Които имат прекъснато вдъхновение, имат някакъв погрешен подход към Истината, защото единственият идеал е Истината и скритият Старец в нея. Тя е лице на този Древен Старец. Които имат друг идеал, примерно религия, учение и т.н., те ще сгрешат. Затова Ошо в своята Библия, Ошо има една осемтомна Библия, там обяснява, когато го питат неговите ученици защо най-изостаналите хора са християните, той обяснява, че това е свързано с Библията и казва, че Библията не само че е безполезна, но тя е абсолютно вредна. Защо? Ще ви обясня. Ошо е прав, защото Библията създава осведомени хора, но не създава истински хора. Това е факт по целия свят, тръгвате наред по църквите и проверявате, който от вас може да вижда вътрешно, аз съм ходил, но пасторите бягаха от мен, не искаха да разговарят, пък и аз не исках много, но така случи се няколко пъти, няма значение. Значи Библията създава осведомени хора, но не създава истински хора, тъй като този път е съвсем друг. И наистина каква полза да цитираш Библията и Учителя, ако направиш – казва Учителят – една погрешна постъпка. Една неблагородна постъпка – казва Учителят – една лоша постъпка и цялата ти философия свършва. Значи цял ден може да си говорил за Христос, но една погрешна постъпка решава въпроса и цялата ти философия свършва. Почваш отново на другия ден и ако можеш да се съживяваш и ако си буден да растеш на по-високи нива, няма да повтаряш тази грешка. В този смисъл Ошо дава един много хубав съвет на своите ученици, когато го питат за грешките. И Учителят дава подобни съвети, но тук се сещам за Ошо. Нямаш право да повтаряш една грешка, може да правиш други грешки – казва Ошо – може да ги усъвършенстваш, но никога няма да повтаряш една и съща грешка, защото тогава се оглупява съвсем. Така ще усъвършенстваш грешките си – казва Ошо – че накрая ще избягаш от тях. Целта на усъвършенстването на грешките е накрая да им кажеш: довиждане.

Незнанието е силата, която образува нови вечности, нови измерения и нови светове. Незнанието образува безпределни свещени пространства. И накрая Учителят казва: „Понеже толкова дълбоко не Го познавам и затова Той ме е избрал.“

7 ноември 2000 г.

Иблис – тайният живот на Сатана

(лекция 16)

Пътят до съвършения момент

(идея за размишление)

Тайният живот на Серафимите

(лекция 17)

Учителят

(идея за размишление)

ИБЛИС – ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА САТАНА

(лекция 16)

Иблис е син на Бога от стари цивилизации и той е бил избран за път, през който трябва да минат хората. Човек е заключен в света, за да осъзнае своята отделеност от Бога. Тука става въпрос за осъзнаване, защото в осъзнаването отделеността изчезва. Затова Учителят казва по въпроса за спасението, че окултните ученици не търсят спасение, а нещо съвсем друго, по-нататък ще стане въпрос – обожествяване. Това е нещо съвсем друго и Учителят казва: Единственото нещо, което желая, е никога да не бъда спасен, защото аз живея в Бога. Който живее в Бога, въобще не се нуждае от спасение. Това е друг момент.

Който обвинява Иблис за застоя на своя живот или ако обвинява външния свят, той проиграва живота си. Иблис казва: „Ти, човеко, ако имаш слабости, ти си отворена врата за мен. Може да говориш за Библия и за свещени неща, за школи и учения,и какво ли не, но ти си един празен мечтател.“ На друго място Иблис казва: „Не хитрувай, човеко, защото Иблис ще те надхитри и знай, че Истина, която носи тежък живот, е по-хубава от лъжа, която те радва.“ В разговора си с Мойсей Иблис му казва: „Аз имам най-превъзходните ходове срещу всеки хитрец и всеки, който хитрува, няма достъп до водата на живота. Всеки, който хитрува, удължава живота ми, а с това и своите страдания.“ Значи Иблис предупреждава хората по свой начин. После обяснява пак на Мойсей: „Ако ти, Мойсей, наблюдаваш хората с лошо чувство, тези възприятия са ти дарени от Иблис, но поради твоята собствена нагласа. Ако, Мойсей, твоята нагласа е да мислиш лошо за хората, ти вече ставаш дете на Иблис. – Ето едно предупреждение. – И с лошите си чувства никога не можеш да се освободиш от ограниченията на формата си. Докато имаш лоши чувства, винаги ще бъдеш ограничен от различните форми на живота. Когато ти, човеко, имаш неразумна страст, ти сам си посяваш изкушението и тогава аз, Иблис, само идвам, за да ти я покажа. С това изкушение, с това поддаване ти правиш подло нападение на самия себе си.“ И затова е казано: Не съди, защото ще бъдеш осъден. И после казваш: „Това е от лукавия“. Да, но лукавият идва при лукавия. „Но знай, човеко, че аз, Иблис, ще дойда, за да ти предам уроците на всички страдания.“ Т.е. докато имаш такива желания, те съдържат в себе си страдания. После Иблис казва – той се обръща и към хората, и към арабските посветени, и към Мойсей, и към Адам, и въобще към човека: „Знаеш ли, човеко, че моите изкусни речи и проповеди, които те обвиват като змия, са основани на твоята любов към самозалъгването“. Има такива изкусни проповеди, с жестове, с особени дрехи се обличат – става въпрос за черните учители, те говорят много магнетично и привличат хората поради тяхното самозалъгване, любов към самозалъгване. „И знай, че всичките ти нечисти желания са твоят Иблис, твоят Сатана, твоят застой. И затова, човеко, стреми се да държиш ръцете си по-далече от своята неразумност, защото ако си неразумен, аз ще те ръководя, защото аз ръководя света.“ И Учителят казва: „Светът, това е черната ложа“. Тука Иблис се обръща към престъпниците и казва: „Какво знае земният престъпник за мен, защото аз, Иблис, съм служил хиляди години на пътя на послушанието – преди да стане Иблис, той е бил висше същество и стотици хиляди години той е служил на послушанието – и хиляди години аз съм пил от Божественото вино, от Божественото блаженство. Хиляди години аз бях в блаженството на Бога и моето сърце беше пълно с Неговата благодат, с Неговата милост. Хиляди години аз пия от Божественото единство и продължавам да живея в единство с Бога. И всеки, който е в единство с Бога, аз за него съм духовен път.“ Всеки, който е в единство с Бога, т.е. в единство с Истината, никой не може да му пречи да се развива, включително и самият Сатана, пазачът на прага. Сатана обяснява на хората следното: „Но в блаженството аз видях Неговата щедрост, а тя беше като океан“. Иблис обяснява на Мойсей: „Гневът на Бога е само външен, отвън, той засяга само външното и външните светове, а отвътре Бог е любов. И аз, Иблис, и тези, които бяхме около трона Му, знаем това. От милостта си Бог сътвори света и когато човек се чувствува отделен от Бога, то е, за да оцени близостта.“ Тука Иблис обяснява, че от милостта си Бог е сътворил света и когато човек се чувствува отделен от Бога, то е, за да оцени човек близостта. Отделянето е урок. После Иблис казва: „Този свят е свят на поражението, свят на големите страдания, на голямата скръб и никой не може да избяга от поражението, никой не може да избяга от големите страдания“ – преуспяващите също, посветените също. Но има един важен момент, ако човек приеме дълбокото поражение, дълбоката скръб с любов, тогава поражението ще избяга от него, т.е. ако може ученикът със своята любов да погълне страданието, омразата, критиката, дълбоката скръб, дълбоката мъка, поражението вече ще бяга от него.

ПЪТЯТ ДО СЪВЪРШЕНИЯ МОМЕНТ

(идея за размишление)

Хората търсят спасение, ученикът търси обожествяване. Учителят може да възкръсне само в Божествени същества. Това са тези, които вечно се учат, те могат да правят някои грешки. Тука само за малко ще се отклоня. Истинският ученик знае какви грешки да прави и какви да не прави. Има грешки, които го изключват и показват, че той не е ученик, а има грешки, които са допустими. Някой път ще се спра по-подробно на този въпрос, тука специално само ще наблегна на лъжата. Едно от нещата, което никога не се прощава на ученика, никакви молитви не могат да му помогнат, това е лъжата и Учителят я нарича двоен грях. Всичко друго, казва Учителят, малко или много може да бъде смекчено, може да ти се прости, но лъжата е космическа атрофия, духовно гниене, това е грях, който е, нарича го Учителят, двоен, за него никога няма прошка. Учителят казва: „Ако аз живея в Бога, от какво трябва да се спасявам“? – И после казва: „При мене въпрос за спасение не съществува“. После Учителят казва: „Аз съм за естествените страдания на човека, защото те ще го освободят от неговото минало и от неговия най-голям враг, който е смъртта“. Според Учителя човек страда, за да се върне в съкровеното. После ще говорим за съкровеното, когато ще говорим за Серафимите, защото това е техният изключителен път. Човек страда, за да се върне в съкровеното, което е източникът на живота. Думата „съкровено“ и „съкровена природа“ е по-дълбока от думата „дух“. В дълбоките архиви на Бялото Братство и на Агарта се казва, че духът и душата са произлезли от съкровеното, което пък е качество на Древния, или на Абсолютния Незнаен.

Учителят казва: „Само който прилага думите Ми, може да се усъвършенствува, който само Ме слуша, той е болен човек, той трябва да се лекува, той трябва да мисли и да се стреми към разумността, за да оцелява. Който живее само за едното оцеляване, той не може да бъде Мой ученик. Моите ученици се намират в приложението, а не в стремежа към оцеляване.“ Една от книгите, които подготвям, която ще излезе след няколко месеца, е „Пътят към Учителя“ – като съвършена мистерия, като съкровена мистерия. Там има много мерки, кои са слушатели, кои са ученици, кои са избрани и т.н. Това е една по-вътрешна книга, но е определено тя да излезе свободно.

Учителят казва: „Аз меря всеки човек с една единствена мярка. Мярката е тази – носи ли човек Бог в себе си или не“. Това е мярката, която решава всички въпроси. И после казва: „Какво ще бъде положението ви, ако застанете пред масата, пред която са наредени двадесет и четирите Старци?“ – това е казано в книгата „Учителю благи“. Това, разбира се, рядко се случва на ученика, по-точно на избраните ученици. „Тези почтени Старци са изпълнени със знание и любов от най-високо ниво.“ Ще обясня. Най-съвършеният момент в живота на ученика е, когато застане пред двадесет и четирите лица на Абсолютната Мъдрост. Те са принципи на Мъдростта – съвършена Мъдрост. И ако там някой си позволи и най-малката хитрост, той вече губи за хиляди години своя път, връща се отново в нисши светове. Но разбира се, човек с много труд стига до този съвършен момент, момент, който Учителят го нарича съвършен – значи при двадесет и четирите лица на Мъдростта. Тези същества са принципи на Мъдростта. Те познават всички кътчета на душата. Те са пребродили абсолютно всички пътища и светове. Пред тях може да се говори само по един единствен начин – истинолюбиво. Всяко друго говорене означава детрониране от съвършения момент. А той някой път се случва на десетки хиляди години един път. Това са думите на Учителя.

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА СЕРАФИМИТЕ

(лекция 17)

Тази лекция ще има продължения, постепенно ще навлезем в техния живот, защото Учителят е дал практики, след време ще говорим и за тях, които правят връзка постепенно със Серафимите.

Първо някои общи неща. Серафимите са най-близките същества – извън двадесет и четирите Старци – до Древния Незнаен, може да Го наречем Абсолютното Същество, някой път се нарича Древния Старец, едно и също е. Учителят го нарича също Абсолюта, някъде го нарича Незнайното. Говорим за едно и също. Според мярката на Дървото на живота Серафимите са най-близко до Незнайния и пият от Неговото вечно блаженство пряко. Те пият от Неговата безкрайност и от Неговото вечно блаженство, защото те се преливат, те влизат в Него и Той влиза в тях. Когато излязат на по-външен план, Серафимите вече се намират в така наречения Божествен свят, не в духовния, защото първите три йерархии – Серафими, Херувими и Престоли – не живеят в духовния свят, а в Божествения. Те се намират в най-висшата степен на Незнайното и когато слязат по-надолу, те слизат в Божествения свят и оттам предават на другите йерархии своята съкровена природа, т.е. съкровените неща. Серафимите се възхищават от Неговата абсолютно безпределна и неизследима Любов, защото при Херувимите не е така. Те се възхищават от друго нещо, от Неговата Премъдрост, след време ще говорим и за тях. Различните йерархии търсят различни неща и различни пътища на вглъбяване. Славата и величието на тази необяснима Любов ги поразява в дълбините. Докато при ангелите положението е друго. Те могат да се насладят най-много на чистотата, на абсолютната чистота, но те са още далече от тази съкровена природа, за която после ще кажем нещо. В своята изключителна дълбочина Серафимите възприемат само Неговата Любов и я прославят в себе си като жива святост и неизразима слава. За Серафимите Любовта е най-съкровеното нещо. Тя е свещената врата, чрез която се пристъпва пред прага на Древния. И то, както виждаме, само пред прага. Серафимите пристъпват само до прага, защото знаят, че тази Любов е абсолютно непристъпна Светлина, дори и те биха ослепели. Тя е неродена Светлина и както преди говорихме за непорочната Светлина, несътворена и те знаят, че в тази Светлина може да живее само Той, Този, Който е наречен „Аз съм Този, Който съм“. На едно място в лекциите си Учителят казва същото: „Аз съм Този, Който съм“. И в една от дълбоките книги, които подготвям, ще има коментар на тази идея. Защото Учителят е единствената мярка, която свързва всички светове и едновременно е мост към Незнайния. Хем може да направи връзка с всички сътворени и несътворени светове и хем може да излезе. Даже има упражнения, които Учителят дава, и ако след време ми позволи да ги кажа, чрез тези упражнения ученикът може да излезе извън вечността, има изход, който е извън времето, извън пространството, извън вечността. Но понеже има опасност, някои от техниките се задържат.

Всички други същества могат само да се приближават до съкровения праг, но не могат да влязат през него. Ще кажа някои неща за съкровеното. Съкровеното е Праотец на всички неща. Там няма нито добро, нито зло, нито Бог, нито дявол. Там се надминава всичко. В една много по-дълбока степен няма даже и тази реалност, която светът познава като Дух. Много опасно и дълбоко е да се разкриват тези неща, но все пак след време ще издадем няколко специални книги, затова и догодина се надявам да спра лекциите, освен ако няма силно желание и тогава мога да направя компромис за още една година, тъй като съм се отдал на Учителя отново и в момента правя много книги по всички въпроси от Учителя, за всяко цвете, за всяка билка, за всяка болест, за всяко животно, за Небитието, просто за всичко и отделно за другите Мъдреци. И затова искам да прекъсна лекциите, за да помогна на хората, да издам по-сгъстени книги. Разбира се, аз няма да ги издам, тъй като не се занимавам с пари много, парите идват трудно при мене, пък и не искам да мисля за тях, но имам приятели, които да ги издадат, тука и в София. Това е между другото, но става въпрос, че тези книги ще излязат постепенно и в тях всеки ще намери това, което търси, в най-сгъстен вид, като се почне от науката за делфините като бели братя, за акулите като демони, защо са демони, защо са станали, просто за всичко, за което може да се досетим. И затова една от идеите ми е да прекъсна лекциите, макар че е много трудно, но все пак ще се постарая. Това между другото.

Съкровеното е Праотец на всички неща. То е родило Духа на Истината и това Съкровено – според Учителя – е абсолютно Недосегаемо, и затова го наричат Тайна. Понеже няма как да го нарекат, някои го наричат Тайна, някои го наричат загадка – и двете думи не са точни, най-точната дума е Мистерия. Загадката е на външно поле, Тайната е свързана с духовния свят, а Мистерията е частично в Божествения свят и над Божествения свят. Това са степени – загадка, Тайна, Мистерия. Със загадки се занимават учените, с Тайни се занимават духовните хора, а Божествените хора се занимават с Мистерията и това, което е извън нея. Съкровеното е бързо като мълния. То е светещата искра в бездната и всеки човек има тази искра, която рано или късно ще го спаси от всички сътворени светове. Бездната – подразбират се всички сътворени светове. И именно това Съкровено ще изведе човека от сътворените светове чрез одухотворяване, не чрез бягство, а чрез одухотворяване. Съкровеното пребивава в скрит покой, неизявен покой, този покой още не е познат. Душевният покой е познат, той е много дълбок, покоят на душата, на петото тяло. Шестото тяло, Духът има нещо по-дълбоко от покой, докато вече от седмото тяло нататък е много трудно да се определя. Според китайския окултизъм, според техните съкровени Мъдреци, те са над двеста, се казва, че и най-твърдият метал не може да се сравни със Съкровеното и никой не може да превъзхожда мекотата на Съкровеното. Значи едновременно и в двете посоки Съкровеното е най-силно, подобно на водата. Вие знаете и водата как пробива камъка, камъкът е твърд, обаче капката пробива камъка. Капката има в себе си сила, има по-голяма твърдост от камъка, но тази сила е скрита.

Небето получава своята висота от Съкровеното. Първият плод на Съкровеното, това е безпределната Любов. И оттук е произлязъл законът в Библията: „Люби Бога“, което е и най-дълбоката заповед, която някога е давана от Учителя. Вие знаете, Мойсей е дал десет заповеди, Христос – две основни, а Учителят дава една, за която съм ви казал преди: „Люби Бога повече от себе си!“ Това е заповедта, която разрешава всички въпроси, и който се домогне до нея на вътрешен план, той ще разреши всичките си въпроси, защото Съкровеното ще бъде с него. Първият плод на Съкровеното е безпределната Любов. Великото Начало на живота произхожда от Съкровеното. Когато Съкровеното е отделило една част от Себе Си, се е образувал така нареченият Дух. После когато Духът е отделил една част от Себе Си, се е образувала така наречената Душа. И после вече има много причини да се образува нисша душа и т.н. Когато Съкровеното си отиде, Духът на живота погива, т.е. Духът се оттегля, оттегля навътре, разтваря се в Съкровеното и човекът сам по себе си погива или се демонизира, или започва едно безпределно недоволство от живот в живот. Това е на символичен език казано – погиване. Защото само Съкровеното може да дава живот и на Духа, и на Душата. Който не живее в Съкровеното, променя безпределната радост в скръб. Според Лао Дзъ който познава Съкровеното, много лесно се скрива в уединението. Преди говорихме за тази дума, не усамотение, а уединение. В усамотението има отклонение. А уединението означава да влезеш в Единния – у Единния. Това са различни неща. Значи много лесно се скрива в уединението и се усъвършенствува без усилия. Просто постъпва благородно и Съкровеното му разкрива нещата от живота. Този човек се усъвършенствува, който има Съкровеното и който го е познал, просто без усилия. Постъпва естествено, благородно и се усъвършенствува без усилия. Който познава Съкровеното, може да храни своята безгранична енергия. Според китайските мъдреци и даоси това, което смущава тълпата – земетресения, наводнения, потопи, кризи и всякакъв род такива неща – никога не смущава Съкровеното. Това означава, че ако човек носи Съкровеното в себе си, никога няма да се смути. Нищо не може да заблуди Съкровеното, защото – според китайските даоси – то е висота без връх, вечна висота, вечна дълбочина, бездънна. Ще се върна на Серафимите, защото те живеят най-много в Съкровеното.

Когато Серафимите се вглъбяват в Неговата Любов, а те се интересуват само от това, това прилича на човек, който е застанал с благоговение пред лицето на океана. Тука искам само да подчертая думата благоговение, защото ако един ученик има уважение към Учителя, той не може да се развива, обаче ако има благоговение, това води до смирение, до дълбочина и т.н. Ако някой път трябва, ще се спра специално на тази дума, но тази дума е от съвсем друго измерение, от съвсем друг свят. Който уважава, който обича Учителя, просто той не разбира законите, тъй като между любов и обич има голяма разлика. Учителят казва, че Любовта – това е центърът на нещата, а обичта е периферия. Може да любиш само Бога, а хората можеш да ги обичаш, това е разликата в тези две думи. Така че когато казваш, че любиш хората, не използуваш правилно думата, защото любовта е определена за Единствения, за Вечния и по този път се придобива неизменна любов в самия човек. А когато обичаш, може да обичаш хората, може да обичаш животните, минералите и каквото искаш. Това е друг въпрос.

Благоговение, не уважение, а благоговение, иначе изпускаш и вътрешните послания, и Учителя, и връзката с посветените, с техния Дух и т.н., и т.н. Значи това прилича на човек, който е застанал с благоговение пред лицето на океана, гледаш, гледаш и нещо безпределно те обхваща. Потопяваш се в нещо бездънно, в нещо неизразимо. Даже и в този свят човек може да преживее нещо, ако застане пред лицето на океана, макар че неговата вода е ограничена като дълбочина. Най-дълбоката вода в най-дълбокия океан е около единадесет – дванадесет километра. В сравнение с Неизразимото, което наблюдават Серафимите, тука вече няма такива граници с километри, а просто е бездънно. Когато говорим за Съкровеното, говорим за друга вода, вода, която няма дъно. В тази вода на Съкровеното Серафимите утихват и се изпълват с абсолютен и свещен трепет. Именно от тях е произлязло благоговението, те са го предали на другите същества в Дървото на живота и именно от тях който го е възприел правилно, той го има и го носи, и чрез това ще израсне. Серафимите утихват и се изпълват със свещен трепет от това скрито величие, но това е само едно бегло описание и сравнение, тъй като аз не мога да го опиша, използвам приблизителни сравнения. Разбира се, това е бедно сравнение, което ви давам, но все пак то е нещо. Серафимите са в непрестанно съзерцание на неизразимото море на Неговата безпределна Любов. Те даже не се интересуват от мъдростта Му както Херувимите. Те се интересуват единствено от Неговата Безпределна Любов. Те знаят, че тя е тайна и постепенно се приближават към нея, разбира се, без да я достигнат. Значи гледат, наблюдават, проникват в известен смисъл, съзерцават, но край няма. И така благодарение на това постоянно съзерцание на Любовта, на Неизследимото те се изпълват със свещения огън на живота. По този начин те се изпълват с огън, наречен „свещеният огън“, и с това превъзхождат всички други йерархии. Затова Учителят казва, че любовта е основата на всяко развитие, че любовта превъзхожда всяко знание, че любовта превъзхожда съдбата и т.н. Основата на развитието е любовта. Имаш ли любов, имаш Бог, имаш и развитие. Нямаш ли любов, всичко се променя. С това те превъзхождат всички други йерархии и затова те са най-близко до Древния Старец – Древния Незнаен. Казвам това, защото Херувимите се вглъбяват по съвсем друга причина. Те се интересуват изключително от Неговата Мъдрост и Премъдрост. Те също имат Съкровеното в себе си, също имат голяма любов, но те се интересуват повече от Неговата скрита Мъдрост. Думата Серафими поради това, че са изпълнени от този огън, в превод означава „свещен пламък“. Означава още от ватански превод „огнен отломък“ – от същността на Съкровеното. Затова те са наречени пламтящи огнени същества, пламтяща огнена любов и още ги наричат живи святости, и това е точно така. Това е тяхната същност, защото те горят само в любовта, в любовта си към Древния и с тази любов те се възпламеняват в самите себе си.

УЧИТЕЛЯТ

(идея за размишление)

Учителят казва: „Има само един Учител, който заслужава да бъде познат, това е Древният“ – използува се точно тази дума, някой път Учителят използува и други думи – Незнайният, Който предшествува езиците, Който предшествува и всички велики Учители. Тези велики Учители говорят за Него и чрез Него, но Той никога не говори. Той никога не е обвързан със Словото и със сътворените светове. Той е извън говора и извън мълчанието. Той няма никакви мисли и чувства, с които може да бъде докоснат.Ако някой има дори и съкровени мисли и чувства, той не може да Го докосне. Може да докосне Учителя, който да стане за него път към Незнайния в бъдеще, но не и самият той да Го докосне. „Той не може да бъде възприет“ – според Учителя. Това ще стане ясно след време, когато издам книгата „Устройството на интуицията“. Интуицията е също безпомощна в този висок план. „Той не може да бъде възприет. Ако някой успее да Го възприеме тотално, той ще бъде погълнат от Неговата Истина завинаги.“ Има няколко такива случая с велики кабалисти и Учители, те никога няма да се върнат в сътворената и несътворената светлина, а ще останат в Него, в Неговата Абсолютна Истина. Има такива същества, които са се сляли с Него и са отказали да имат име, защото дори и духовното име е сътворяване и ограничение. Понеже тези същества искат да живеят в много високи нива, те са се отказали от връзка дори и с хората, дори и с Мъдреците. Има такива изключения в окултната история. Който Го е възприел, той не съществува. Той нито живее, той нито умира, нито съществува. Той надминава преходното и непреходното. Това са много велики неща, които Учителят подготвя и в около три книги аз ще ги изнеса след време, тъй като не знам тука дали ще можем да се вместим. Нито умира, нито живее, нито съществува, надминава и преходното, и непреходното и който Го е познал, той изчезва завинаги в Неговата Мистерия. Ако някой се стреми към Него, със стремеж не може да Го намери. Със стремеж може да намери Бога, може да намери своя Учител, но не и Него. В първия том на Висшата Мистика изнесохме това, което казва Учителят, че има едно Същество, Което е над Бога и Което е създало Бога. Това е именно Незнайният, именно Древният. И затова Бог е създаден като посредник и на Бог е дадена голяма реалност, на синовете на Бога също. Но Той надминава реалността, защото не се ограничава от реалност и нереалност, това са полюси. Вярно е, че е дал велика любов на Бога, на Неговите синове, но Той не се ограничава от това. Значи който се стреми към Него, ще Го изгуби, а трябва да се довери напълно на Универсалното Единство на живота – в книгата, която ще издам, има специален отдел „В аурата на абсолютното доверие“. Там чрез Учителя и чрез някои мои коментарии чрез Учителя става много ясен този въпрос за абсолютното доверие. Преди време ви бях казал, че доверието е по-дълбоко от знанието и от вярата. Може да вярваш на Бога, но да не си довериш целия живот. Може да вярваш в Истината, но да не се доверяваш изцяло, а който се довери изцяло, на него ще се даде едно виждане чрез светостта на словото и чрез духа. Хем чрез словото ще почне да вижда нещата много по-ясно ако си пречисти словото и хем чрез духа, който е скрит в мълчанието. Който се довери напълно на Универсалното Единство на живота, той ще дочака вселенския миг, в който ще бъде посветен и погълнат. Преди да продължа, само накратко ще ви кажа, в Египет има такъв символ на времето, така наречения Минотавър, живял скрито в един лабиринт, и за да има реколта в Египет, трябва да му предоставят жертва, абсолютно девствена жена. Той приема само девствено съзнание и ако му изпратят такава жертва, той я поглъща в лабиринта, извиква я по вътрешен път и я поглъща. И в Египет е имало големи реколти. Това е един много дълбок символ, който говори именно за тези неща, които са в други светове. Защото който иска да познае Абсолютното, той трябва да се жертвува, не просто да вярва, а вярата, както ви казах и преди, вярата е на много ниско ниво. Тя помага само човек да си уреди някои земни въпроси, но оттам нататъка тя не помага. Вярата трябва да се превърне в преданост, пак ще припомня, предаността трябва да узрее, добродетелите трябва да узреят и най-после тази преданост трябва да се превърне в жертва. Когато човек е готов за жертвата, Истината ще го погълне, Учителят ще го погълне изцяло, Бог ще го погълне, ще се вкорени в него и ще го ръководи. Оттук нататък започва това, което аз наричам вдъхновение, Небесното вдъхновение, което никога не прекъсва, нито в смъртта, нито в живота, никога. Затова брат Михаил в една лекция казва: „Ако някой има вдъхновение за шест хиляди години, това вдъхновение не е истинско“. Ако идеалът се постига до няколко години и после да се чудиш какво да правиш, значи има нещо, което не си знаел – какво търсиш. Но ако твоят идеал е Истината, тогава вече ще се домогнеш по пътя на жертвата до това Небесно вдъхновение, което никога не се прекъсва.

Именно Учителят символизира Съкровеното, затова Учителят познава тези, които идват при него, дали могат да растат и как да им говори, дали имат уважение или дали имат благоговение. Като почнем от лицето, очите, изразите, думите, подхода и начина на говорене, всичко това показва дали има условия за съкровен разговор или просто разговорът ще бъде няколко общи неща. Всички тези неща определят доколко един ученик е истински. Това са малки моменти, но важни моменти в учението. Ще обясня. Само който живее в Съкровеното, се одухотворява. Тука не говорим за вярата, защото вярата не е достатъчна. Значи … само който живее в Съкровеното, може да бъде наистина благороден, благороден означава богат, защото не може да се измери дълбочината на Съкровеното, затова благородният е богат. Именно Съкровеното таи в себе си чистотата на истинското добро. Ако човек има Съкровеното в себе си, той винаги ще знае кога прави добро, няма да пита: сгреших ли или не. Преди време както ви казах, Учителят каза един закон, пак ще го повторя. Учителят казва: „Вие не трябва да бъдете добри, а абсолютно добри“ – ето я разликата. Ако си добър – след време ще станеш лош, ако си вярващ – ще станеш съмняващ се, ако обичаш – ще мразиш, това е свят на полюси. Съкровеното не работи с тези полюси. Но ако откриеш съкровената си природа или поне най-малко душата си, което се нарича пето тяло, или себепознание, по тези въпроси говорихме много, тогава вече ти ще изхождаш от Съкровеното и ще разбереш един елементарен закон, ще кажа тука един елементарен закон. Например когато правиш едно нещо с любов, то е винаги добро, но все пак трябва да си дадеш отчет, дали е това човешка любов или Божествена. Защото човешката любов прави добро, от което след време пострадваш, докато при Божествената Любов няма такива неща, доброто е безкористно, необвързано, абсолютно чисто, в китайският окултизъм е наречено „у-вей“, говорихме преди време – недеяние, т.е. Любовта действа и не иска нищо, нито външно, нито вътрешно. Защото има хора, които външно примерно лекуват и не искат пари, обаче отвътре искат, примерно казвам. Тука говорим за нито вън, нито отвътре, абсолютна чистота.

Тези, които не познават Съкровеното, те не знаят какво да желаят, винаги имат излишни желания, което означава, че ще си подготвят страдания. Дори когато мислят за добри неща, пак накрая стигат до задънена улица. В Съкровеното се таи изкуството на вътрешния покой и дълбочината на различаването, защото, според Учителя, Съкровеното се състои от абсолютно чиста и бяла енергия, тя е прекалено тънка и духовна, тя е безцветна. Затова Учителят казва, че Истината няма цвят, цветовете са ограничение, не е ограничена от цветове. Частица от Съкровеното е скрита даже и в цветята и затова е казано, че който откъсва цвете, наранява звездите. И който наранява Съкровеното, изгубва своя път, защото само Съкровеното е път към Истината, не доброто, а Съкровеното, това е една разлика. Само Съкровеното е път към Истината.

5 декември 2000 г.

Иблис

(лекция 18)

Ханавари

(идея за размишление)

Двадесет и четирите Старци

(идея за размишление)

Любовта

(идея за размишление)

Науката за мълчанието

(лекция 19)

Малките правила в живота на ученика

(идея за размишление)

И блаженството е ограничение

(идея за размишление)

Истината

(идея за размишление)

Един от двадесет и четирите Старци

(идея за размишление)

ИБЛИС

(лекция 18)

Първо искам само да уточня, преди да започна, за името му. Има много спорове. Някои наричат злото Луцифер, други го наричат Дявола. Щайнер прави едно изчисление на тайното му име и го нарича Сорат. И трите имена са погрешни, включително и това изчисление. Най-правилното име на външен план, защото на вътрешен никога не се произнася и един посветен, който е посветен, никога не го казва, е Сатанаил. Впоследствие Бог му маха сричката „ил“, което означава Божествената Природа. Обаче остава Сат. Сат означава, че силата му остава и единството му с Бога остава. Само Божественото е махнато, но Сат остава. Именно затова е Сатана, най-точната дума на външен план. Идеята Иблис отговаря най-точно на Сатана, в най-широк смисъл.

Той казва: „Аз, Иблис, съм в единство с Бога, защото Бог не може да се раздели на части. Той е направил това невъзможно.“ Ако някой въобще си въобразява, че може да се отдели от Него, просто трябва да знае, че няма никакъв шанс. Бог е навсякъде, и отвън, и отвътре. Както ще видим накрая, както се подчертава и от Лао Дзъ: „И никой не може да бъде отделен от Него“.

Иблис казва: „И да вярваш в Бога, и да не Му вярваш, ти принадлежиш на Него“. И после казва: „Аз подвеждам този, който се подвежда, и всеки, който се подвежда по злото, е достоен за своите страдания“.

Преди да продължа, ще кажа нещо, тъй като и днес ми зададоха въпроси, и в София, в неделя ми зададоха един въпрос, който е костелив орех, тъй като в „Отче наш“ се казва: „И не ни въвеждай в изкушения…“ Някои като не са разбрали тази тема, искат да го променят, понеже не могат да го асимилират, но идеята е правилна. Както съм ви казвал преди, Бог изпитва, а Сатана изкушава. Обаче Сатана е инструмент на Бога. Значи Сатана изкушава, когато Бог му нареди. Но това не означава, че Бог иска да изкуши човека, а иска да го изпита, за да види какъв характер има, какви задачи да му даде и как може той да бъде благословен. Но на едно по-тънко и скрито ниво, във вътрешен план този, който много обича злото, който се вкоренява в злото, Бог може да го изкуши и тогава той няма никакъв шанс. И затова молитвата е: „И не ни въвеждай в изкушение“, защото това вече означава разрушение, тъй като никой не може да устои на това изкушение, когато Бог направи голяма силата на Сатана. Тогава просто човекът няма шанс. Затова тази молитва има идея да смекчава. Сатана изкушава, а не Бог, самият Сатана. И в тази борба с него човек да победи чрез Бог в себе си, да победи изкушението и просто да израсне в Бога. Но който е вкоренен в злото, ще срещне изкушение, което не може да победи, а това означава разрушение.

Иблис казва: „Никой не може да ме победи с логика. Само с Истината аз съм победен. В мен има хиляди чарове, но Истината ме побеждава.“ Тук само ще загатна, че Истината е дванадесетото тяло в човека, за което Учителят говори. После ще ви загатнем нещо, но другата година ще говорим по този въпрос, не за седем, а за дванадесетте тела. Има хора, които знаят много добре Библията, но не водят правилен живот. Иблис казва: „Те са мои и тяхното красноречие определя тяхната гибел.“ Красотата на живота се намира в Истината, а не в красотата или грозотата на нещата. Трябва да разберем първо откъде произлиза тя. Ако грозният човек е истинолюбив, тогава той е красив и тогава въобще нещата са красиви. Красотата се определя от Истината. Самият Иблис казва какво иска Бог от нас. Една тайна, която той е прозрял: „Бог иска от нас да търсим и да намерим Истината, защото тя е ароматът на живота“.

Сатана е специфичен служител на Истината. Чрез него Бог показва безпътицата на човека и я прави да бъде явна. Тайната на Иблис е тази, че той е прокълнат от Любов, защото всичко, което излиза от Бога, е Любов и затова е казано, че Той е Любов. Абсолютно всичко, което прави Бог, е от Любов. Понякога тази Любов е явна, понякога е скрита, но понеже Той е неизменен, всичко е от Любов.

Иблис казва: „Никой не може да ме опозори. Човек може да опозори сам себе си“. После Иблис казва: „Който се поглъща от Любовта, не се поглъща от света“. И Учителят казва: „Който е избрал Любовта, е избран“ – много кратко, с много простички думи. Който е избрал Любовта като основа на своя път, е избран. „Но който се поглъща от света или който избира света, не е за Божествената Любов. И чрез изкушенията аз го отделям от Бога. Тези, които имат любов към света и удоволствията, аз им повелявам да станат невярващи.“ После Иблис казва в разговор с Мойсей: „Знаеш ли, Мойсей, често аз отклонявам и посветените, а понякога и мъдреци, а също и много учени и гениални хора от техния път“. После ще кажа някои неща в тази връзка, тъй като в София се постави въпросът, каква е разликата между посветени и учители, мъдреци и мистици и т.н. Разбира се, разликата е голяма, а истинската мярка се намира не в посветените, а в Святите и Великите Учители. Когато търсим мярка, трябва да я търсим на най-високо поле, за да не бъдем подведени. После ще кажем нещо по този въпрос.

„Но това, което ме затруднява, е простият човек, естественият човек, с неизменната вяра. Най-трудна е борбата ми с неграмотния човек, който е установен в своята вяра. С учения е много лесно.“ После му казва: „Мойсей, аз не винаги успявам в изкушенията, защото когато зад един човек застане Бог, моите изкушения само го възвисяват и Бог в него расте“. Както виждате, целта на изкушенията е човек да израства. „Там, където върху определен човек се спуска Бог, този човек става изключение и аз му ставам помагач“. Тук става въпрос за този човек, който обича Истината, който се вкоренява в Истината, който се установява в нея. „И тогава, Мойсей, аз, Сатана, и Всесвятият, заедно с Бога съграждаме Истината в него“. После казва: „Аз ще изкушавам хората, докато те постигнат Божествената Истина. После нямам дял в техния път.“

В неизменната Любов има скрита дълбока тайна на живота. И Иблис прави едно признание: „И аз, Иблис, не познавам тази тайна“. После Иблис обяснява на Мойсей: „Там, където е нужна суровост – някои го наричат жестокост, но в Кабала е по-точно казано и по-правилно, суровост или строгост, тъй като Бог не е жесток, а е строг, разликата е голяма – мекотата е неуместна. И който спори с живота, животът се отделя от него.“ Който казва „защо са тези страдания, на мене ли трябваше да дойдат, точно на мене ли, защо Бог е жесток и т.н.“, той малко или много спори с живота. Който казва такова нещо, поне две тела от неговите или три са в спорна позиция. Такъв човек се отделя от истинския живот. Не можеш да спориш със страданията, защото целта на страданието е да се превърнеш в любов. И Учителят казва, че страданието произвежда разум. Това важи за тези, които обичат Истината. За тях страданието произвежда разум. И Учителят казва: „Целта на живота е не само да обичаш, а да се превърнеш в Любов. Страданието ще разруши всичко излишно във вас и вие ще разберете, че сте неразрушими, това е целта на страданието.“

ХАНАВАРИ

(идея за размишление)

Една много дълбока ватанска дума. Тя има някакво сродство с думата Голгота, но е много по-дълбока.

Голгота означава място на страданието, лобно място, в някои случаи се тълкува като място на мъчението, което не е правилно, но става въпрос за концентрираното страдание. Тази дума показва – според ватанското ѝ тълкуване – че страданието е свещеният път за душата, не просто път, а това е свещеният път на душата и затова този път е определен за всяка душа, включително и за посветените, за мъдреците и т.н. И Великите Учители също минават през това. Този път е определен за всяка душа, дали по-рано ще дойде страданието или по-късно, дали в следващия живот, няма значение, това е едно от сигурните неща. Този път е определен за всяка душа, защото който мине през „ханавари“ – после ще обясня какво означава тази дума – придобива съвсем нов смисъл в живота си и в душата си. Обикновено това се нарича Възкресение. Понеже при Словото на Учителя нещата са много по-дълбоки, а Възкресението спада към седмата степен, при Учителя придобиването на истинския смисъл на Посвещението е в дванадесетата степен, за което след време ще говорим.

Думата „ханавари“ означава мястото на съкровения мрак, т.е. съкровеният мрак. Именно тук се придобива Истината и истинската Любов. Който може да издържи, т.е. който влезе в това свръхконцентрирано страдание със своята Любов, със своята съкровена същност, той влиза в съкровеното и вижда в мрака, в тъмнината светлина. Защо? – Защото за Истината тъмнината е светла. Така е според ватанската мярка и според тази специална дума. Който влезе със съкровената си същност в дълбочината на страданието, просто мракът отпада. Той вижда, че мракът е бил скрита светлина, защото за Истината тъмнината е светла. Но който няма Любов, който не знае как да влезе в страданието или който пита защо страдам, той няма да може да влезе в дълбочината на страданието и затова Учителят казва, че ако Христос не беше издържал на кръста, на нас такива Божества не ни трябват. Той щеше да отпадне, но силата на Христос е именно в това, че Той издържа. Но Христос има и една друга сила, един друг вид съвършенство, за което ще говорим друг път.

Именно тук се придобива истинската Любов, защото тука се раждаш отново в една по-висока степен. И който е придобил Любовта, според тази дума, само той може да извършва деяния, а не действия и постъпки. Именно тук е истинското даване, защото истинското даване е от петото тяло. Човек, който е голям оптимист, който е много добър по душа, по мисли и по чувства, дава, обаче той не може да даде онази енергия, не може да даде онова присъствие, което е реално. Затова истинското даване произлиза от петото тяло, което, както знаете, е висшата душа, наречена още себепознание, самопознание и т.н. Това даване е извън пределите на света и на земното разбиране, защото то произхожда от съкровеното, не от ума, няма никаква корист, а за съкровеното само Любовта е съществена и само Любовта знае как да дава, а не обичта. Не обичта, говорим за Любовта, а това са различни неща. Думата любов и думата обич се различават не само като кабалистически строеж и като букви, а по вътрешен смисъл. Учителят казва, че ти не можеш да любиш хората. Любовта има отношение към центъра на живота. Можеш да любиш Бога, а можеш да обичаш хората. Значи ще любиш центъра, а ще обичаш периферията – такъв е законът. Любовта – когато говорим за любов – тя се насочва изключително към центъра. Когато говорим за обич, вече това е между хората.

Само голямата скръб разкрива същността на човека. Затова човек трябва да мине рано или късно през големи страдания и затова се изчаква той да бъде подготвен. И този, който носи любовта в себе си, той минава през съкровения мрак и израства в петото тяло и шестото тяло, и се подготвя за седмото. В пътя на това дълбоко и съкровено страдание, в пътя на „ханавари“, или съкровения мрак, най-подхожда мълчанието. Значи не да разказваш колко си страдал, как си страдал. Когато става въпрос за най-съкровеното, най-подхожда мълчанието, т.е. в мълчание трябва да изживееш дълбоката Истина.

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИТЕ СТАРЦИ

(идея за размишление)

Някои ги объркваха с мъдреци, други ги объркват с посветени, някои ги наричат Велики Посветени, което не е вярно, и в онази книга на Едуард Шуре за Велики посветени също самото заглавие е погрешно, защото той не може да различи кои са Велики Учители, кои са посветени, а тези неща са много различни и понякога са толкова различни, че става въпрос за невежество и мъдрост. Посветените, по отношение на Святите Учители, са в невежество. Разбира се, има няколко вида посветени, както има няколко вида мъдреци. Преди да продължа, ще кажа няколко общи положения, тъй като и в София стана въпрос.

Мистиците са една степен над посветените. Но трябва да кажа, че има три вида мистици. Има мистици на сърцето, мистици на волята, мистици на ума. Има съвършени мистици и на ума, и на сърцето, и на волята. Примерно Ганди е мистик във волята, но не и мистик в ума и в сърцето. Някога ще придобие и там мистерията на Любовта, тъй като мистичната област е област на висшата Любов. Има някои, които са мистици в ума – Толстой. Има други, които са мистици в сърцето – има такъв мистик, казва се Егхарт, един от големите немски мистици. Има съвършени мистици, но те са две степени. Съвършен мистик е Сведенборг, за който ще говорим след време повече, и днес ще кажем нещо. Но и Учителят, и Христос, и Лао Дзъ са също съвършени мистици, но те са от по-високата степен. Както виждате, има много различия. Има мъдреци, които са посветени, има мъдреци, които не са посветени. Преди време ви бях загатнал, Конфуций е мъдрец, но не е посветен в Тайната на живота. Има си причини. Лао Дзъ го наричат мъдрец, но той не е мъдрец, както ще видим накрая, ще завършим с него, той е един от двадесет и четирите Старци. Никой не може да нарече Старците мъдреци. Те имат Мъдрост, те са Принципи на Мъдростта, но те са нещо много повече, както ще разберем после. Те носят нещо друго, освен Мъдрост, тяхната сила се намира на друго място. След време аз подробно ще се спирам на тези неща. Има и мъдреци от друг род съвършенство. Съвършен мистик е Ал Газали. Той е писал два вида книги. Едната е за философите да се забавляват, казва се „Опровержение на философията“, а другата е за Бога, за Скрития в скритото, но тази книга той я тълкува само пред свои ученици, а на другите разкрива други неща. Има над триста арабски мистици. Мистиците за разлика от посветените живеят много дълбоко в сърцевината на Любовта. Те не са като поетите, които чакат, като ги вдъхнови нещо и пишат. Мистикът е самият той вдъхновение, понеже е постигнал сливане с Любовта, докато много посветени са на граница между четвърто и пето тяло. Някои от тях живеят в Любовта, но зависи от тяхната нагласа. Някои нямат за цел Любовта, а знанието и затова нямат пълнота. Всички мистици имат пълнота, но тя е на три степени. Както казах, пълнота някои имат на ума, други на сърцето, трети на волята. А съвършените мистици от първата степен имат пълнотата на блаженството. Обаче най-висшите мистици, като Учителя и Лао Дзъ, не се занимават с блаженството, тъй като, Учителят е дал една мярка, блаженството е ограничение, особено когато блаженството се срещне с лицето на Истината, Учителят казва, че то е като сянка. После ще кажа нещо и по този въпрос.

Двадесет и четирите Старци са стълбовете на нашата вечност. И никой не може да съзре – според окултната наука – нито основата им, нито върха им, защото, според Учителя, те са истинският венец. Някои казват, че човек е „образ и подобие“, но Учителят казва: „Не, истинският „образ и подобие“ в най-висшия смисъл на думата са именно двадесет и четирите Старци“. Те са загадка и мистерия не само за посветените, но и за серафимите и херувимите. Тези двадесет и четири Старци живеят най-близко до Абсолютния Дух, познават Бога като Духовна Истина и познават Абсолюта като Абсолютна Истина – това са различни неща. Те имат свои ученици, които също познават Абсолюта като Абсолютна Истина. После ще кажем нещо за тях. Те са венецът. На едно място Учителят казва: „Вие мислите, че сте венецът, но не, вие сте жаби, които крякат още в гьола“, т.е. да нямаме големи претенции, независимо какво постигаме, как израстваме, нека да бъдем много по-скромни и смирени, за да може наистина да растем, защото наистина на кроткия и смирения човек могат да му се разкрият много неща и много жалко, ако човек не е кротък и смирен, защото просто ще изпусне много неща, ако няма тези качества. А който е кротък и смирен, наистина ще научи много важни неща.

Както ви казах, арабските Мистици са над триста, между тях има святи Мистици, има еврейски Кабалисти, които са над триста, между тях има около четиридесет святи Учители. Тука не говорим за посветени, а за Мистици и Учители на високо ниво. Има над двеста Даоси, които ако се срещнат с посветени, няма да се получи никакъв диалог, тъй като те живеят в много дълбоко измерение и за тях понятията Бог, Сатана и т.н., добро, зло не съществуват. Ако на такъв човек кажеш „кръстен ли си в Бога“, просто ще стане много смешно, тъй като те живеят в Дао, а Дао символизира Абсолютната Истина и Абсолютното Небитие. И както ви казах преди, за тях няма зло и добро. Ако се случи зло, те казват: това е Дао, това е вътрешен път на развитие; ако се случи добро, пак казват: това е път. Никога не казват, че едно нещо е лошо или добро. После ще стане въпрос за даосите. В Япония също има много Мъдреци, Мистици и Дзен-учители – както виждате, става въпрос за стотици, които са над посветените. Пробудените хора са най-ниската степен, трябва да бъдат обичани и уважавани, поставени на своето място, защото те са вратички, те са път, малък път, не са абсолютна мярка, но те са път и малко или много те имат връзка с ангелите и понякога с архангелите, и помагат на хората. Но когато говорим за абсолютна мярка, който иска да постигне нещо по-дълбоко, не трябва да се застоява там.

Двадесет и четирите Старци изразяват не толкова Мъдростта и Силата, а най-вече Величието на Незнайното. Преди всичко те са проводник на Незнайния. Те са Великите и скрити Учители на Любовта, Мъдростта и Истината. Тук искам да кажа, че те се различават от другите Учители. Има Учители, които са само Учители на Любовта. Има някои, които са Учители на Мъдростта, някои са само на Истината, някои са на Волята. Но истинският Учител е Учител на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Много хора говорят за най-различни видове учения. Силата на Учителя е в това, че Той наистина дава нещо универсално за всички времена, т.е. става въпрос за Пентаграма. Пентаграма е вечният път на цялото човечество завинаги и това е план на Бога – Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Извън тези неща никой не може да се развива правилно и не може да расте в тези степени на Любовта, Мъдростта и Истината. Където и да ходи, в каквото и учение да ходи, винаги се иска това – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Без тях всичко се обезсмисля и затова казвам, че това е универсален план, план от самия Бог и спуснат към Бога от Абсолюта. Това е план за цялата вечност, затова идеята за Пентаграма е универсална.

Както казах, двадесет и четирите Старци са великите и скрити Учители на Мъдростта. Но ние не можем да ги наречем Мъдреци, защото те надминават и всяко слово, и всеки израз. Те са повече присъствие. Може да изразят Мъдрост, но не са само Мъдрост, те са винаги нещо повече.

Според окултната наука видението на Самадхи е само една подготовка за видението в бъдеще на един Старец. Всички категории ученици в света – малко или много, дали знаят или не знаят, дали е пряко или несъзнателно, а има и посветени, които не знаят – са свързани и се подкрепят от един от двадесет и четирите Старци.

Двадесет и четирите Старци, според Учителя, са смисълът на нашата вечност, а ние знаем от Учителя, че думата „смисъл“ превъзхожда всички светове, т.е. всички ограничения, защото думата „светове“ означава ограничение. Според Учителя има два вида Вселени: пределни и безпределни. Двадесет и четирите Старци помагат и на Бялото Братство, и на Всемирното Братство, но живеят отвъд. Техният истински живот е в Абсолюта, а не в Бялото и Всемирното Братство. Те не са ограничени. Двадесет и петият Старец, който се подготвя, е Христос. Учителят казва, че Той ще мине още през две Голготи и две Пришествия. Ще има и трето Пришествие и чак тогава, ако Той издържи, ще влезе в това свято число и ще докаже по един абсолютен начин, както Старците са доказали, абсолютния принцип на Любовта, Мъдростта и Истината. Затова Учителят казва за Него, че Той дойде на земята на Голгота, за да научи нещо, което не знаеше. Това още не означава, че е постигнал абсолютната Мъдрост, пък и Той е достатъчно смирен и след време ще я постигне. Затова Той не приема да го хвалят. Дори и когато му казват „Учителю благи“, Той казва: „Как така ме наричате благ?“ Докато Учителят казва, че тази формула за Него самия може да се прилага, след време ще говорим по този въпрос, и тя е много важна. Друг път ще говорим за ватанската идея на „Учителю благи“.

Смисълът, според Старците и според окултната наука, означава вечното тържество на живота. Тук не говорим за съдържание на нещата, нито за форма, а за смисъл. Смисълът символизира вечното тържество на живота.

Според Учителя Абсолютът може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, говорим за пълнотата, за пълното огледало, за най-висшия проводник, за най-висшата врата. В Творението Той се оглежда частично, тъй като Творението не може да Го побере. Както ще видим после, и Учителят казва нещо за Творението. Колкото и да се проявява, и през цялата вечност Той не може да се побере и не може да се изяви напълно. Абсолютът, както казах, може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, т.е. в тяхната велика Любов, защото, както казах, те са „образът и подобието“ в най-висш смисъл, в най-висша мярка. Те са именно „образът и подобието“. Двадесет и четирите Старци познават Бога като чиста Духовна Истина, но те познават и Незнайния като Абсолютна Истина. В Библията се говори за трима младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които царят Новуходоносор ги хвърля в огнената пещ, но казва се, че те не са изгорели. За тях се знае, че са ученици на един от двадесет и четирите Старци и че са научени да познават Абсолюта като Абсолютна Истина, т.е. Незнайния, не като Духовна Истина, не като относителна Истина, а като Абсолютна Истина. Затова огънят не ги е докоснал.

ЛЮБОВТА

(идея за размишление)

Според арабските мистици Любовта е Божествен начин на живот. Кратко е казано – Любовта е Божествен начин на живот. Според Учителя Любовта има всякога стремеж към Мъдростта и Истината. Има ли в един човек наистина Любов – това е белегът. Учителят казва, че Истината е единственото изцеление на всяка душа. Тук говорим за изцеление в най-вътрешен и дълбок план, не просто оздравяване, тъй като здравето е нещо елементарно. Тук говорим за придобиване на Мъдрост, за вкореняване в Истината и за едно изцеление, което се превръща в светлина, а не просто в здраве.

Учителят казва: „Постъпваш ли разумно, Бог те изпълва с Любов, това е правилото“. И Учителят дава мярка за виждане, тук не говорим за ясновидство, а за един друг род виждане. Казва простичко: „Любящият вижда Бога“. Ако наистина имаш Любов, ще Го виждаш.

Друга мярка дава Учителят за правото, кой е прав, тъй като много хора спорят кой е прав. Учителят пак отговаря много простичко: „Който люби, правото е на негова страна“. В един спор с някого, било за имоти, за документи, какви ли не спорове има, ако ти обичаш повече, ще отстъпваш, ще даваш, няма да се обвързваш и правото ще бъде на твоя страна, защото Бог работи в Любовта, не в споровете, не в разговори за материални неща и т.н. Духовният човек винаги отстъпва. Дори и понякога, когато е прав, той трябва да е мек и да отстъпва, и да обича без вътрешна критика. Тогава правото е на негова страна и след време той ще си получи благословението.

Другият важен момент, който е казан в учението, в окултната наука, е следният: ученикът може да се отплати на своя Учител само с любовта си към Бога.

Другият важен въпрос. Любовта задава всякога свещени въпроси и получава винаги своя съкровен отговор. Това означава, че истинските въпроси произлизат от петото тяло, т.е. от висшата душа. Когато въпросите се задават от ума, от четвъртото тяло, никога този човек не може да получи истински отговор. Ще получи някакъв отговор, но не е това. После ще се родят нови въпроси и нови отговори и играта няма край. Има дори наука за въпросите. Трябва да знаеш как да зададеш един въпрос, защото истинският въпрос се поставя пред небето, пред Учителя, пред Бога и всички те виждат, и ако въпросът е безкористен и чист, а това може да произлезе само от висшата душа, тогава ти ще получиш външен или вътрешен отговор, съкровен отговор. Не е казано, че отговорът веднага ще дойде, но обикновено отговорът идва бързо, в най-лошия случай до втория ден идва, ако човекът има молитвено разположение и възприемане.

Какво означава отговорът от окултна гледна точка? Какво означава да получиш отговор на такъв въпрос, т.е. ако си задавал истински въпрос? Отговорът е, че ще имаш възхищение от живота, ще имаш възторг. Разбира се, това е малкият отговор, след време ще имаш и по-дълбок, но с това се започва. Отговорът – това е възхищението от живота, това е възторгът от живота, това е любовта към живота. След време ще дойде и по-дълбоката степен, която се нарича „Мерухим“ – означава „Небесно вдъхновение“, т.е. вдъхновение, което идва от шестото тяло, вече от човешкия дух.

Любовта е съградена от съкровени желания, това е нейният белег, че говорим за истинска Любов. Ако говорим за желания, ако говорим за Любов, трябва да разберем това правило – Любовта е съградена от съкровени желания.

Другият важен момент, който искам да ви кажа – търпимостта. Някои хора казват, че трябва да бъдем търпими към други учения, към религии и т.н., което, разбира се, е погрешно. Защо? – Защото търпимостта означава нагаждане, а търпението е Любов – това са две различни неща. Това е особен род лицемерие, ако ти просто изтърпяваш, за да се нагодиш и да уважиш човека, това е неправилно, тъй като пред Бога трябва да бъдеш търпелив. Искам да кажа, човек трябва да бъде търпелив, а Бог е дълготърпелив, но има един такъв закон: Бог не е безкрайно търпелив, защото ако беше, светът щеше да бъде разрушен. Не може да се търпи един убиец, който започва да убива всичко наред, и Бог не означава, че трябва да го остави, безкрайно да търпи. Не че Бог няма безкрайно търпение, Той има нещо повече от търпение, но в случая това ще доведе до много лоши последствия. Затова Бог се ограничава и дава уроци. Търпимостта е нагаждане, а търпението е Любов. Към другите учения ние трябва да имаме любов, а не търпимост, не да имитираме или да се представяме, че сме в единство с тях, а просто трябва да обичаме душите в един дълбок вътрешен план. Дали те ни разбират, това е друг въпрос.

Всичко, което търсиш, е в Божествената Любов. Понеже хората все търсят нещо и не знаят къде трябва да се установят, затова казвам това. Това е една друга мярка в учението. Всичко, което търсиш, ще го намериш в Божествената Любов. Някои казват: „Знам“. Знам, но щом търсиш и още нямаш мистиката в себе си, или пълнотата, или съвършената мистика, значи все още не си в тази Любов. А когато постигнеш тази мистерия, когато станеш съвършен мистик, това не означава, че спираш да търсиш, тогава се насочваш вече към съвършената Истина и към съвършената Мъдрост. Това е друг момент. Всичко, което търсиш, е в Божествената Любов, останалото са празни усилия. В Любовта формата изчезва. Ако ти обичаш един човек, ти ще виждаш душата му, а не тялото му. И ако направиш връзка с душата, ще видиш и Бога, защото човешката душа е просто самата Любов. Душата, това е самата Любов. Ако ти обичаш тази душа, ще видиш Бога в нея, ще направиш връзка в един много дълбок вътрешен план. И Бог ще ти разкрие красота, която не си виждал. Това може да стане и ежедневие, защото когато обичаш неизменно, Бог ще ти разкрива неизменно тази красота на душата.