ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

СЛОВОТО КЛЮЧ ЗА ВЪТРЕШНО РАЗВИТИЕ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2000 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Смъртта е само красив миг от безсмъртието.

Тот

Съществува едно чисто и свято слово, то съдържа в себе си величието на Древното Лице. Това Древно Лице е наша прародина. От какво е съставена тази наша прародина? – От Слово и Дух.

Святото мислене е космическа религия.

Мериха

Святото мислене е творение на висшето и неизречено Начало в нас. Някои го наричат душа, но друга е тайната дума.

Свещеният подход е дълбоко измерение.

Тот

Свещеният подход е метод на Любовта. Този подход е субстанция на боговете.

Истината е велика пълнота, никога не можеш да я предадеш на смъртните.

Тот

Истината е потайно действие, което е скрито в намерението.

Онзи човек, който много обича Истината, той много вижда.

Учителят

Тук става въпрос за мистичните измерения на виждането. Виждащият не вижда смъртта, не вижда злото, не вижда болестта. Какво вижда тогава? Той вижда Бога.

Човек страда, за да стане Божествено Сияние.

Нерехер

За да познаеш реалността, ти трябва да надминеш своя ум. Ти не си ум. Ти си Дух. Ти си бездна от ясна Светлина.

Истинският живот е постоянно безмълвно благоговение.

Тот

За да познаеш това безмълвно благоговение, трябва Бог да те е докоснал. Велико е благословението да знаеш пътя. Ако знаеш пътя си, ти вече си навлязъл в Неговата вечност, вечността на Бога.

Смъртта е безсилна пред тайната на твоя Дух.

Тот

Има едно истинско и скъпоценно знание за Бога, то се осъществява чрез Любов, а тази Любов възприема само вечността, защото тя пребъдва в Бога. Умът възприема само времето, той няма съзнание за вечност.

Неговото присъствие е наречено Истина.

Тот

В Любовта няма време. В Бог няма време. Що е времето? – Забрава. Забравата е името на света. Светът е забравил Бога. Що е времето? – Времето, това е угасената светлина. Времето е избягало от Любовта.

Истината пребивава в Нищото и затова тя винаги си остава неизразима.

Вторият Старец

Какъв е Бог? – Неосезаем и реален. Човек много трябва да се моли, защото молитвата завладява дълбините. Тя води към дълбините, тя ги отключва. Тя води до несъздадената, непорочната Светлина. Това е Светлината, която ще излекува човека.

Мъдростта дарява дълбочина.

Нерехер

Древните са наричали Мъдростта „Белият вихър“. Това е една свещена идея за живата енергия.

Любовта вижда повече от очите.

Учителят

Любовта в нас е дълбинният извор. Любовта е най-възвишената бездна, най-великата пълнота. Тази Любов, за която ви говоря, не принадлежи нито на този свят, нито на другия. Тя принадлежи само на посветените. Тя съдържа в себе си капка кръв от Абсолюта.

Любовта към Бога е влизане в безпределното.

Морохир

Любовта е зрящата сила, само тя прозира истинския път. Любовта е универсалното днижение на Бога. Да имаш Любов, значи да си се посял в Бога.

Който обича Истината, има своя собствена Светлина.

Тот

Да стигнеш до прага на Истината, това значи да си на една крачка от изцелението на световете.

Истинското познание е придобиване на Дух.

Тот

Що е Духът? – Сияеща мистерия. Това Сияние е нетленно. Древните, или тези, които имаха културата на сърцето, мистиката на сърцето, придобиваха чрез това безсмъртно сърце истинското познание.

Когато две същества се срещнат, те се оценяват в безмълвието, а не в разговора.

Мавахари

Безмълвието е чисто и неопетнено, в него най-ясно звучи Словото на Любовта. Любовта е всъщност звучащото Слово.

Когато говориш Истината, ти строиш в себе си храм на Бога.

Евангелие от Салидон

Расата на ада не познава вкуса на Истината. Тя не познава и вкуса на благоговението.

Когато говориш Истината, ти не си във времето.

Жрецът Авилор

Кой може да излекува човека? Казвам: Това може да го направи само безпределността.

Елеазар Хараш
Варна, февруари 2006 г.

4 април 2000 година

Пътят на блаженството е освобождение от вярата и съмнението

(лекция 1)

Храмът

(идея за размишление)

Истината

(лекция 2)

Ватанският език

(идея за размишление)

ПЪТЯТ НА БЛАЖЕНСТВОТО Е ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ВЯРАТА И СЪМНЕНИЕТО

(лекция 1)

Преди време говорихме как да се спасим от щастието и от светлината, също и от успеха. Днес ще засегнем въпроса и за вярата, тъй като вярата е също поляризирана: вяра и съмнение са една монета. Който избере едното, избира и другото, те са тясно свързани както доброто и злото. Не може да избереш вярата и да не стигнеш до съмнението, и ако избереш съмнението, ще стигнеш до вярата, но човек (специално ученикът) трябва да се освободи и от двете.

Човекът на петото тяло, ще припомня, това беше висшата душа, има поглед, който е извън вярата и съмнението. Според окултната наука сърцето и умът на човека са две различни църкви, които трябва да се слеят, и това може да стане единствено чрез Любовта и Мъдростта, за да се роди едно съвсем ново виждане.

Съмнението е едно тънко заслепяване на човека, което постепенно го води до безумие, но вярата е още по-тънко заслепение (става въпрос за вярата, която произлиза от ума, а не от душата). Това е вярата, която е без Любов, без основа. Тази вяра не дава будност, а дава фанатизъм. Съмнението води до безумие, а вярата води към фанатизъм. Тази вяра не дава будност. Тя е наречена сляпа вяра и за нея в Библията се казва: „когато слепият води слепия...“ – вие знаете къде ще паднат и двамата. Тази сляпа вяра ограбва чистото духовно разбиране. Само Любовта към Истината прави човека блажен и това блаженство е самото око на виждането.

Има много вярващи, които не са разрешили основни въпроси на живота си: въпроса за Любовта, за благородството, за смирението, за истинското смирение и т.н. Разбира се, този въпрос е много дълбок, има и мъдреци, които не са го разрешили. Има мъдреци, които не са Посветени, такъв случай е Конфуций, такъв случай е Ману. Но след време ще ви говоря специално за мъдреците и за техните видове, те са на много нива, а някои мъдреци са опасни за хората, но все пак те имат някакво значение в развитието. Има много хора, които вярваха в Христос и станаха фанатици и убийци, това не е случайно, защото те не постигнаха Любовта. Те останаха на ниво вяра, а тя се превърна в съмнение, а съмнението дава убийци и престъпници – и всичко в името на вярата. Има други хора, които пък вярваха в Хитлер. Това е друг род вяра, която също води до заслепяване. Те изостанаха в своето развитие.

Пробуденият човек е, който живее в петото тяло, т.е. в своята душа. Той живее без полюси, без съмнение и без вяра. Някой може да попита как живее. Ами с Любов, с пълнота, с чисто разбиране и това е достатъчно. Той люби, а това е повече от вяра и съмнение. Това е друго измерение, много по-дълбоко и много по-истинско.

Окултната наука казва: Каква полза има да вярваш, ако нямаш будност и каква полза да се съмняваш, ако нямаш благородство. Будният живее в душата си, което преведено означава в живота, в своя дом. Има ли по-голямо Евангелие от това? Няма.

Съмнението отклонява човека, а вярата прави човека вярващ слепец. Само Любовта освобождава човека от тези пътища, защото само чрез Любовта човек намира душата си и това е „благата вест“. Значи това, което искам да ви кажа, е че не е необходимо нито съмнение, нито вяра. Необходимо е дълбоко разбиране. Например ако имаш един проблем, достатъчно е само разбирането. В това разбиране проблемът изчезва. Защо? Защото всички проблеми идват от ума, а всички решения идват без усилия от духа и от душата. Николай Райнов казва: Има хора, които вярват в племена, вярват в камъни, в дървета и си решават въпросите на живота, а има хора, които вярват в Христос и си объркват живота. Както виждате, вярата може да даде много различни резултати и понякога при вярата в един камък, ако тя е чистосърдечна, Духът ще се яви и ще помогне на човека. Ако вярата е лицемерна, няма значение дали тя е в Христос или в еди-какво си – проблемът остава, това е защото хората нямат разбиране (говорим за какъвто и да е проблем).

Извън вярата и съмнението има друго битие, друга реалност. Това е Любовта и тя решава, казва Учителят, всички въпроси. Същото се отнася и до вярата. Учителят казва, че когато вярата се превърне в Любов, тя решава въпросите. Ако не съумее да се превърне в Любов, не може да разреши въпросите. Зависи от степента на вярата да съумее да се превърне в Любов, защото нейната крайна точка е тя да изчезне и да се яви Любовта. Всичко това означава, че в петото тяло човек придобива друго качество, което е освобождаване от полярност, освобождаване от доброто и злото, освобождаване от вярата и съмнението, освобождаване от щастието и нещастието, освобождаване от здравето и болестите и това е наречено различаване. Там, където има различаване, противоречията са си отишли завинаги. Това е наречено петото тяло или себепознание.

За малко ще направя едно отклонение, преди да продължа, да ви кажа как и напреднали апостоли могат да бъдат заблудени. Всъщност почти всички апостоли на Христос са далече от Истината, като изключим само един, но той не е апостол, той е древен мъдрец и той има съвсем друга основа. Но тук ще дам един пример от тайното Евангелие на Юда (което все пак е излизало). Там има обръщение на Христос към трима ученици. Той казва: За кого ме смятате подобен? Те отговарят по три различни начина. Апостол Петър казва: Аз те смятам за праведен ангел. – Изглежда много логично, човек ще помисли, че е много точно. Разбира се, няма нищо общо с Любовта към Истината. След време ще ви обясня съвсем подробно различните видове мъдреци, учители, посветени, непосветени и т.н. Следващият е Матей. Той казва, че Го смята за мъдрец. Изглежда донякъде близко, точно, но също е проекция на неговото желание. Всъщност Христос ги изпитва чрез това, как гледат и те гледат чрез желанията си, а когато човек гледа чрез желанията си, той не може да вижда ясно, защото желанията са неразумни, разумни са само нуждите, нуждата е нещо истинско, нещо разумно, но желанията не са. Следващият е Юда. Юда дава най-хубавия отговор. Той казва: Не може да се изкаже, Ти си неизразим, няма думи. Това е по-високо съзнание, мистично, много близко до Христос и същевременно – голяма дистанция. Защо? Първо Апостол Петър казва праведен ангел, това означава, че в този човек има някаква скрита неправедност, някаква неморалност и той търси другия полюс да може да стане морален, да може да има някаква основа и той стана основа на църквата, но тази църква съществува, без да има живот в себе си. Матей, който казва мъдрец, иска да получи знания – друг род отклонение. Тъй като когато задаваш въпроси на Христос, нямаш полза от въпроси, въпросите са преграда. Просто трябва да възприемеш Неговото блаженство, Неговото присъствие, ще получиш много повече. Когато Юда казва, че не може да се изрази, има нещо вярно, има пак някаква логика и той е много близко до своя Учител, но и същевременно много далеч. Нещо подобно има и при Боян Боев – много близко до Учителя, голяма преданост, цял живот отишъл да служи на Учителя, много близко и много далече... и си остана далече. Защо? Защото той е отишъл само да служи и да бъде предан, а не, забележете тънкото явление, от Любов към Истината. Това е съвсем друго поле, съвсем друго изискване, но е достатъчно ясно, за да бъде разбрано.

След време с подробности ще ви обясня за всичките тези учители, посветени, мъдреци и т.н, които са объркали и много свои ученици. Това важи също и за Блаватска. Тя никога не е била посветена и в миналото. Това е един окултен ученик, който много е чел, много начетен медиум. Отначало е започнала с някакво хубаво чувство и е имало шанс да получи посвещение, тъй като нейният ръководител отначало е бил Християн Розенкройц от розенкройцерите, а той е бил от най-близките ученици на Христос. Но в един момент тя се отклонява и тръгва по пътя на Мория, а Мория, според Учителя и според архивите на Бялото Братство, е от стара школа, която е изостанала в развитието си. Тя е свързана със стария будизъм, стигнали са до едно хубаво ниво в миналото, но във всяка нова епоха, във всеки следващ век се иска ново посвещение, а те го нямат и тя тръгва назад. Скарват се с Щайнер и Щайнер се отделя, за да запази чистотата на теософското учение, променя малко името и успява да запази чистотата, тъй като Щайнер, знаете това, е прероденият Питагор, винаги е бил на ниво, и в миналото, и сега, и успя донякъде да запази чистотата. Освен това в теософското общество дълго време не искаха и да става дума за Христос, а Христос е космически принцип и на физическото поле е много важен, и като вътрешно поле е също много важен като идея. След време за да коригират тази заблуда, тъй като видяха, че обедняват в мъдростта, издадоха две книги: „Християнското верую“ на Ледбитер и „Езотеричното християнство“, но си останаха вътрешно на по-друга позиция и в мъдростта изостанаха, и затова Учителят казва, че цялото им учение е булгур (една българска дума). Много неща се казват, но в края на краищата същността я няма. Такова интересно нещо е Конфуций, много мъдрост, обаче не е посветен и няма живот. Дори и един негов ученик, когато искал да се откаже от него и да отиде при Лао Дзъ, Конфуций го е спрял, а този ученик е усетил, че търси по-висша Истина. Но това е друг въпрос.

Петото тяло е връщане към вътрешната пълнота на битието. Важното във връзка с петото тяло, което искам да ви обясня, е следното. Мъдростта не обяснява, тя дава само едно безмълвно разбиране на петото тяло. Става въпрос за духа, когато слиза в петото тяло (духът е шестото тяло). Когато слиза, той не обяснява, тъй като в шестото тяло понятията нямат значение, той внася само едно безмълвно разбиране в душата и се скрива. Това, което дава, е наречено на еврейски „меворах“. „Меворах“ означава блаженият, дава блаженство, а душата не иска нищо повече от блаженство.

И така, ако приемеш пътя на вярата, тогава ти приемаш и пътя на съмнението. Както казах, те са една и съща монета с две лица, те са тясно свързани, но да се откажеш от двете, е много тънко явление и който разбере това, става свободен.

Например едни писали писмо на Ошо, знаете по пощите изпращат писма, че Христос е жив и да отидат при живия Христос да им помогне. Ошо казва: Как може такова глупаво писмо да има, как може да се обявява, че човек е жив. Който е жив, няма какво да се обявява, обявяват се само умрелите. Как може, ако някой е здрав, да обявим, да кажем, че той е здрав. За болестта се дава диагноза, но за здравето не се дава, то е единно, то е нещо цялостно, а болестите са множество, те са разединени. Казвам това, защото тук има един ученик на Ошо, много се радвам, че и той дойде тук, даже го поздравявам, че е започнал да обича и Учителя, и Ошо, и всички учители. Аз лично Ошо го препоръчвам на всички. Този мъдрец е истински мъдрец, посветен от много висока степен. Особено неговата книга (тя още не е дошла тук на български), казва се „В търсене на прекрасното“, е една от най-дълбоките книги, които въобще са излизали в света, така че Ошо разкрепостява съзнанието, премахва ума, премахва егото, един изключителен мъдрец, за който някой път ще се спра да ви разкажа за неговата красота, тъй като тя, може да се каже, е необятна и творчеството му е също нещо подобно: около 635 книги, от хубави по-хубави, но това е друг въпрос.

Докато човек вярва или се съмнява, блаженството е невъзможно. Това означава, че блаженството е по-висше и то изисква абсолютно чисто духовно разбиране. Макар че блаженият човек в много случаи не му е необходимо и разбиране, тъй като той има такава пълнота, такава Любов, че няма нужда от понятия. Значи блаженството не е вяра, нито съмнение, то не е нито религия, нито наука. Какво е то? Блаженството е Божествено наслаждаване на самия себе си, на Бог в себе си. Това е самопознание.

И накрая, тъй като много хора се опитаха да ми задават въпроси... „Да бъдеш или да не бъдеш“ (те мислят, че на този въпрос не е отговорено, както и на въпроса за кокошката и яйцето). Отдавна Учителят е отговорил, тук накратко ще ви кажа: Да бъдеш, е его и смърт, а да не бъдеш, е блаженство. Засега от този по-ясен отговор не мога да ви дам. Да бъдеш, това означава да изместиш Бог от себе си, много неща означава, но няма да коментирам, да бъдеш, е его и смърт, да не бъдеш, е блаженство, т.е. до такава степен да се смириш и да се пречистиш. Следващият път ще говорим за окултната чистота, защото думата чистота е тайна и Учителят казва, че тази наука за чистотата не е наука от този свят. Да станеш чист, в окултен смисъл, означава да изчезнеш и да остане само Бог. От това по-хубаво изчезване няма, обаче егото не обича да изчезва, винаги обича да пречи на Бога с най-различни неща. Будността в своята крайна степен се превръща в блаженство и това блаженство е подготовка за влизане в шестото тяло.

ХРАМЪТ

(идея за размишление)

Ще кажа нещо за тази дума, а някой път ще се спра и специално на буквите. Ако нямаш чисто съзнание, ти не можеш да посетиш храма на своята душа.

Тук само за малко ще се отклоня, тъй като много хора се занимават с храната. Искам да ви кажа, че крайната цел на чистата храна, на вегетарианската храна, е не да станеш здрав, а да постигнеш чистота. Ако стремежът ти е здраве, това означава, че не разбираш целта и че нямаш посока. Целта на чистата храна е не само да ти пречисти кръвта и да се излекуваш от някоя болест. Аз винаги съм го казвал, в нашето учение здравето не е най-важното нещо. Най-важното е мъдростта. Ако нямаш мъдрост, ще те излекуват от една болест, но очаква те втора, после те очаква трета, докато постигнеш мъдростта и се освободиш от всички болести.

Чистото съзнание определя дали ще влезеш в храма или не. Значи ако нямаш чисто съзнание, може да влезеш 99 пъти в църквата, мога да кажа даже, че можеш да си изтъркаш обувките, но просто няма смисъл. Чистото съзнание определя дали да влезеш в храма или не. Когато човек е възкръснал в петото си тяло, т.е. в своята душа, тогава той може да внесе в храма на своето сърце нещо свещено, нещо, което е извън пределите на света. Разбира се, нашето учение е отворено към всички учения, които носят в себе си мъдрост, и в този смисъл тези учения са извън пределите на света, и затова светът не ги одобрява, дори и скоро тук имаше проблем дали да продължат нашите лекции (пак от държавна сигурност), тъй като били незаконни. Казват: Ти нямаш документ, не изнасяш законни лекции. Аз му казах, че от 18 години изнасям незаконни лекции и няма нужда просто да са законни, но така или иначе, както виждате, продължаваме. Но това е друг въпрос.

Само когато човек е възкръснал в петото тяло, знае как да се моли, това не означава, че в трето и четвърто не трябва да се старае, напротив. Но само човек, който е възкръснал в своята висша душа, знае как да се моли, защото молитвата е най-чистият образ на висшата душа, а висшата душа, според Учителя, е самата Любов. Значи само когато човек е влязъл в петото си тяло, може да излее Любов в молитвата си и да освети своя храм.

За да влезеш в храма, трябва да съумееш да предизвикаш една велика тишина. От друга страна, трябва да знаем, че висшата душа в човека символизира Божествената жена, а шестото тяло символизира Божествения мъж, или човешкия дух. Всеки има у себе си мъж и жена и който ги е намерил, не се нуждае отвън да ги търси – както Христос, както Учителя, както всички светци и посветени. Те са намерили вътре в себе си всичко и всъщност това е Царството Божие, за което се казва, че е вътре. Значи висшата душа символизира Божествената жена в човека, а шестото тяло символизира Божествения мъж, или човешкия дух. (Тук думата мъж е в най-чистия смисъл казана.) И само между тях може да се роди истинската женитба. Тук въобще не става въпрос за думата брак, вие знаете какво означава думата брак, бракуване и т.н. Тук става въпрос за истинска женитба на високо ниво, мистична женитба. Тази женитба означава познаването на храма в най-дълбок смисъл, или познаването на тайната на живота, защото думата храм, разгледана кабалистически, означава да влезем в тайната на живота. Това означава думата храм. Иначе аз съм влизал в човешки храмове, даже днес разговарях с един свещеник, малко отчаян, виждал съм там какво има. Има няколко случаи, видях такива, когато за една риза подарена единият свещеник извади нож на другия. Просто не е за описване. Но не искам да влизам в тези подробности, някой може да мисли, че критикувам, а пък аз тези свещеници, които ги познавам, много ги харесвам и не случайно им помагам, защото те имат по-нетрадиционно мислене, макар че и това засега не ги спасява.

В храма на петото тяло човек е блажен, защото тук той е видял чрез светлината на своята душа, че смърт няма. Наистина няма и да иска някой да умре, няма шанс. Но това е друг въпрос. Смъртта се случва само в неразбирането. Блаженството се случва в храма. Ето защо блаженият живее в тайната на своята душа и това е неговият храм, неговият дом.

ИСТИНАТА

(лекция 2)

Едно от важните неща, които искам да ви кажа, е че Истината винаги носи неудобство за хората, за всички обикновени хора тя е абсолютно неудобна. Тя разрушава удобната лъжа, егото и именно затова не е желана. Посветеният в Истината не е човек, който ви учи, той само ви пробужда за тънките неща, а вие сами трябва да учите – това е неговият метод. Посветеният в Истината е Божествено явление. Моят съвет е, че когато отидеш при такъв човек, вслушвай се в него, остави си въпросите, защото те са преграда. Вслушвай се в него, в тайната на неговото невидимо битие, а не в неговите думи, макар че думите имат някакво значение, но неговият опит е извън думите и той може да ти говори по-дълбоко отвътре. А въпросите са преграда, даже има въпроси, които изпъждат Духа надалеч – неразумни въпроси, предизвикателни въпроси, макар че аз приемам всякакви, но все пак не са желани много въпросите. В мен лично няма въпроси, няма и отговори, но все ми се налага и скоро в София като бях, и може би още години ще ми се налага така по малко да се нагаждам, да давам някакви отговори, някакви съвети, нещо, което аз не искам, но ще продължавам да правя компромиси.

Пак искам да напомня, че въпросите са пречка. Например питаш за щастието. Пред теб стои нещо по-дълбоко от щастието, да кажем Христос, да кажем Учителя, да кажем Бабаджи, да кажем Ошо, Хермес, а ти питаш за щастие. Това означава, че който търси щастие, не може да стигне до Истината. Това е напълно погрешна цел, преди време говорихме, сега пак ще кажа нещо за нея. Значи който търси щастие, не може да стигне до Истината. Запомнете, щастието е винаги вторично, а Истината е първична. Това означава следното: ако намериш първичното, същественото, тогава вторичното идва от само себе си, то е слуга и идва от само себе си, и не е необходимо да го търсиш.

Пак ще повторя. Ако намериш първичното, или същественото, тогава вторичното идва от само себе си, защото щастието следва Истината като сянка и без Истината никога не може да се говори за щастие. Търсачите на щастие и успехи са много, но устремените към Истината са винаги малко. Разбира се, за това има дълбоки окултни причини, но е така. Щастието е винаги глупава цел, както и успехът, и наистина какво струват те без Истината. Те нямат никаква цена. А когато човек намери Истината в своя живот, щастието идва автоматично, то идва без търсене, защото е слуга на Истината.

Скоро при мен дойде един приятел от София, той ръководи фирмата „Шамбала“, издава много хубави книги, едни от малкото в България, които се превеждат от тибетски, от най-дълбоките книги. Той ми говори за своето щастие, но аз знам отвътре, че това е наистина щастлив човек, когото познавам отдавна. Още преди време, когато се видяхме, аз го видях отвътре. Казва се Митко, но няма значение. Той е много щастлив, че е намерил своя учител тук на земята жив, това също има значение понякога, но всичко, което ми говори, беше точно, беше Истина, той бликаше от блаженство, бликаше от радост и той от години наред е така. Но разбира се, лично аз искам такива хора да стават все повече и все повече. Стояхме си до шадравана и каза: Сега мога да отида до шадравана, да седна и да вляза в медитация. – Наистина той може по всяко време. Даже щях да му кажа, но не му го казах: Мите, не е необходимо да ходиш, навсякъде е медитацията. Значи искам да кажа, медитацията е действие навътре и това е начин на живот, един Божествен начин на живот, при който тя е естествена, тя се случва навсякъде, една разходка може да се превърне в медитация. Има такива дзен-разходки, има такива окултни разходки, зависи просто как се разхождаш и как наблюдаваш нещата отвътре. Разходката може даже и да умори човека, ако бърза или ако сбърка някой вътрешен ритъм и т.н.

Фалшивият човек е човек на информацията и знанието. Ако видите, че човек търси много информация и знание, ще знаете, че той ще стане все повече фалшив, няма значение дали иска, за него това е важното, не Любовта, не чистия подход към живота, което аз наричам свещено благоговение към живота, а той търси информация и знание.

Истинският човек е човек на Духа. Това означава, че търсенето на знание и информация е преграда срещу развитието. Само търсенето на Истината премахва преградите, то ще премахне ненужните знания и ненужната информация, която понякога обърква човека все повече и все повече. Има хора, които страдат от много знания и от много информация. Трябва да ви кажа, че от тези, които са мъдреци, без да са посветени, освен Конфуций е и Ману. За тях ще ви говоря след време повече. Това са наистина много странни хора и това е едно много особено явление. Докато Лао Дзъ е съвсем друго нещо. Той също има мъдрост, но тя не идва от интелекта, забележете, има няколко вида мъдрост. При Конфуций тя идва от интелекта, той е черпил от много авторитети и от себе си, тъй като е имал почти истинско смирение, на една крачка е бил от истинското смирение и туй смирение му е помогнало донякъде да постигне мъдрост, и той е мъдрец, не е философ, не е учен. Обаче при Лао Дзъ нещата са съвсем други. Неговият източник е шестото тяло. Това е източникът на живота, оттам започва животът, оттам започва реалността. Това означава, че човек, който е преживял Истината той не може да живее повече със знания и информация, той живее с любов, с мъдрост и с пълнота, с блаженство. Който е преживял Истината, той има особен израз, той никога не се изказва чрез интелекта, духът е неговият израз и думите му са дух, това, което е наречено „дух и истина“. В истината има необятен смисъл, но тя не говори за този смисъл чрез езика на словото. Хората на Истината, това, по което се отличават от обикновените хора, е че те имат свещено благоговение пред живота. Вие сте чували Учителят да дава три професии като забранени: ловец, кръчмарин и касапин. Тези трите категории хора, примерно да кажем ловецът, това е човек, който няма никакво свещено благоговение пред живота и разбира се, това след време се плаща.

Съществата на Истината, тъй като е малко трудно да ги наречем хора, но все пак са хора в условен смисъл, те имат духовното разбиране на шестото тяло, което е извън словото и извън знанията, и даже нещо повече, извън предаността. След време ще ви кажа нещо повече в тази връзка. Казах ви за Боян Боев, много близко до Учителя, но разстоянието между тях е огромно, защото да си предан на Учителя, е едно, а да имаш дълбоко духовно разбиране за Истината, да си я преживял, е съвсем друго нещо. Предаността е близост до Учителя, но разстоянието остава, трябва да запомним това.

Близко до своя Учител е само този, който е дошъл при него поради правилни Божествени причини. Ще обясня. Някои идват при Учителя за здраве и изпускат, даже и да получат здраве, те изпускат нещо много по-дълбоко. И при мен са идвали много бездетни, за да имат деца. На някои им обясних, че да имат деца, е по-опасно, отколкото да нямат, но те бяха много упорити и продължават да страдат. Някои идват при Учителя, за да търсят щастлив живот и изпускат по-дълбокото. Други идват, за да бъдат предани и да придобият знания и в двата случая изпускат. Понякога, вие сте виждали, знанията в окултизма също водят до много противоречия и когато човек не е постигнал тази чистота, тази своя душа, това пето тяло, тези противоречия се превръщат в разрушителни сили.

Правилната причина е една: Да отидеш при Учителя заради Истината, от устрем, от жажда за Истина. Всички други причини отдалечават. Само чрез жаждата за Истина вие сте близко до своя Учител, но пак казвам, това е едно много тънко явление и то е за ученици, и аз го изнасям специално за ученици. Законите на света и законите на Учителя се различават. Примерно светът казва да се осигуряваме. Така казват те. Учителят казва, че се осигуряват само умрелите. Както виждате, законите се различават, затова това учение не е удобно, защото то не иска да влага парите си в хазната на света, а в банката на Бога. Тук вече не става въпрос за осигуряване, защото ако един човек вярва, как може да се осигурява? Тъй като как може Бог да живее в тебе и да търсиш осигуряване, и има ли по-голямо осигуряване, ако Бог е в теб. Преди време ви бях казал колко е смешно – Христос и пенсия. Няма никаква връзка, никаква логика – нито божествена, нито човешка, нито ангелска, никаква логика. Но човешките неща са други и понякога се опитват с насилие да ни отклонят, разбира се в много отношения не са успели и ще губят все повече.

ВАТАНСКИЯТ ЕЗИК

(идея за размишление)

Ватанският език е най-първичният език, който е съществувал. За ватанския език не може да има никакво външно обучение, защото, според толтеките (миналата година говорихме доста за толтеките, за древните атланти и мъдреци), никакво външно обучение не може да даде Духа на Истината. Първичният език на древните атланти, най-висшите атланти, наречени толтеки, е бил езикът на Светлината и с този език те са общували с невидимите напреднали космически братя. Този език е бил ватан. Оттук са произлезли пирамидите в Атлантида, които после се пренасят в Египет. Пирамидите са една много деликатна идея за чакрите. Следващият път ще ви кажа някои неща за чакрите, ще започнем с по-обикновените неща, ще ви обясня какво означава човекът муладхара, човекът свадхистана, аджна, сахасрара и т.н. Ще започнем по-простичко, на разбираем език и постепенно ще отиваме нагоре.

От сянката на този език са се образували китайският, санскритският и еврейският. Друга сянка е есперанто, която се опита по някакъв външен начин да постигне някакво единство, но не можа. Но все пак опитът е хубав, трябва да се правят опити. Ватан е, както казах, първообразът на Светлината и затова е наречен праезикът. Иначе има около пет хиляди езика, но този е първичният, който обединява всичките. Ако този се научи, другите езици вече нямат значение, защото човек ще може да разговаря с животните, с дърветата, ще види Бог скрит в тях, ще Го вижда навсякъде. Това е първообразът на Светлината и затова е наречен праезикът, а останалото е просто езици. Едното е праезикът, прасветлината, а останалото е просто светлинки, отблясъци, отражения и т.н.

Ватан е бил древният език на единството за разлика от другите езици. Той е бил езикът на абсолютното единство, на абсолютното братство. Това означава, че ватан е вътрешният език на Духа. Например ако ние с вас си говорим с езика на Духа и на душата, винаги ще се разбираме; ако се намеси умът, ако се намеси интелектът, ще стане малко по-трудно, а някой път става и много трудно. Значи въпросът тук не се свежда до вяра и съмнение, а до пълно доверие. Ако ние си вярваме с пълно доверие, а доверието е нещо по-дълбоко от вярата, защото, както ви казах преди, има хора, които вярват в Христос, но не са си доверили живота изцяло, други вярват в Учителя, но не си дават живота за него, изисква се нещо по-дълбоко – пълно доверие, този въпрос вече решава други нива.

Ватан е вътрешният език на Духа. Това означава, че всеки човек трябва лично да постигне праезика в себе си, т.е. единството със Светлината – става въпрос за вътрешната Светлина. Всеки човек трябва лично да постигне праезика в себе си, т.е. всеки трябва да се превърне в Светлина.

Друга дълбока окултна идея за този праезик е изразена чрез един символ, това е символът на пентаграма. Преди време ви говорих за посвещение в пентаграма в три степени и ако си спомняте, имахме една друга лекция за посвещение в пентаграма в седем степени. Тук само ще кажа, че само чрез пентаграма Синовете на Светлината ще се обединят, ще се обединят в древния език, във величието на абсолютното първично единство и братство. Исках да кажа, че ватан се образува в човека само чрез вътрешно обучение. Ако човек жадува за Истината, има кой да го обучава, този въпрос решава дали висше същество да се заеме с човека като невидим помагач. Този език е пропит с дух, той не е думи, не е слово, той слиза от шестото тяло. По-надолу за него е много трудно, макар че понякога докосва душата с прозрения, със светлина, с интуиция – това е крайната му мярка на слизане, тъй като материята за него е гъста, даже интуицията е малко проблем, но все пак чрез интуицията, когато на една душа трябва да се помага, той помага, а интуицията е винаги вярно ръководство.

2 май 2000 г.

Въведение в чакрите

(лекция 3)

Окултната чистота

(идея за размишление)

Висша мистика

(лекция 4)

Адам и Ева

(идея за размишление)

ВЪВЕДЕНИЕ В ЧАКРИТЕ

(лекция 3)

Общи неща за така наречената муладхара чакра, или човекът муладхара.

При животните сексуалната чакра е най-високата степен. При човека е обратно. При човека тя е поставена най-долу. Значи това е първата чакра отдолу нагоре. Ако човек овладее сексуалната енергия с чистотата на своите желания, тогава човек ще победи най-силното качество на земята, което е привързаност, от което произлизат всички страдания, заслепявания, заблуждения и т.н. Ако човек овладее тази енергия (тази енергия се нарича още змията или духовният огън – това е все едно и също), неговата жизненост се покачва нагоре към по-тънко опознаване на самата събудена змия. Искам да кажа, че колкото повече се изкачва енергията, толкова по-тънко е опознаването, както ще видим после. Човек, който е проникнал с Любов в муладхара чакра, сексуалния център, и е овладял напълно желанията си, се освобождава напълно от страха от смъртта.

Окултният закон гласи, че в чистотата на тези желания злото и греховете изчезват. Това означава, че е направена първата крачка по пътя към върховната чакра. Значи в чистотата на тези желания е направена първата крачка по пътя към върховната чакра.

Втората чакра е наречена свадхистана. Човекът свадхистана е работещ, търсещ знания и информация, но той не е творец. Значи този човек работи, търси знания и информация, но той не може да твори, защото той не познава тайната на живота. Той не може да твори, защото не е влюбен цялостно в Истината. В тази връзка Учителят казва, че извън единението с Истината ти имаш знания, но нямаш разбиране, нямаш живот. Само в единението ти живееш. Вън от него ти само проучваш. Това означава, че реалното учене започва след единението. Според Учителя под думата учене не се подразбира придобиване на знания, а приближаване до духа на нещата. И затова Учителят казва, че за да търсиш Истината, трябва да имаш безпределна Любов, защото само тази Любов е готова да пожертвува целия си живот за Истината – просто жертва, без да искаш нищо. Тук става въпрос за абсолютно безкористна жертва. Да пожертвуваш целия си живот за Истината (това е един от най-силните методи), и то без да искаш да я получиш, без да изискваш.

Що се отнася до началото на търсенето на Истината, то започва едва в четвъртата чакра. Значи тук става въпрос за друго начало. Както ще видим по-нататък, в третото око има духовна любов, има овладяване на себе си, но няма Божествена Любов. Божествената Любов е една по-висока степен.

Следващата чакра е наречена манипура. Тази трета чакра се отваря, когато човек има постоянен стремеж към духовно творчество. Това е методът, при който тази чакра се отваря. Тук енергията на духовния огън е по-разредена от предните чакри, защото например в първата чакра (муладхара) енергията е най-сгъстена, най-земна и най-спяща. Затова в тази връзка стават най-много престъпления на сексуална основа, поради ревност и т.н. Значи колкото повече се разрежда енергията и се качва по-нагоре, толкова повече злото отпада. Такъв е пътят. Докато например енергията в третото око е чисто духовна, без примеси. А в седмата чакра, последната, енергията е вече освободена. В тази чакра – става въпрос за седмата – тук вече се явява свещеното явление на Истината в най-дълбокия смисъл, докато в третото око още не може да се говори за познаването на Истината. Има частични прозрения, има намеса на интуицията, има просветления. Но ще ви дам един пример, дори и Розенкройцерите имат някои методи, които дават грешки и отклонения.

Само за малко ще се отклоня, преди да продължа. Например те смятат, че вечер, преди човек да си легне, трябва да направи равносметка на целия си ден. Да си види грешките, да си открие грешките, ако може и да се старае после да ги поправя. Този метод е остарял още преди хиляди години... Има една много дълбока школа, за която не съм ви говорил. Става въпрос за истинския будизъм, за истинския дзен. Още не сме говорили по тези въпроси. В истинския будизъм не са необходими такива методи. Според Буда целта е да бъдеш постоянно буден. И тогава всяка постъпка е правилна, и няма какво да изследваш. Дори и когато една постъпка за хората е погрешна, ако ти си буден, не можеш да направиш погрешна постъпка. Така че будността ръководи нещата и много е късно вечер да мислим за погрешките си, ако сме нямали будност. Значи ние трябва да се насочим към съхраняването на будността, към своя молитвен дух във всеки миг, за да не чакаме вечерта, когато може да бъде късно.

Значи, както казах, седмата чакра, това е свещено явление на Истината. И тук човек е предан само на Истината, а не на някаква религия, наука, общество, партия и т.н. Никакви отклонения няма тук в тази чакра.

Да се върна към чакра три. Красивото в тази чакра е това, че ако човек твори с искреност и постоянство, той се освобождава от всички свои недостатъци, а те са грешки, болести и т.н. Всяка болест означава определен недостатък. Но трябва да кажа, за разлика от Шивананда, тъй като той греши, като смята, че още в първата чакра човек може да е безсмъртен, но не е така. До третата чакра човек е смъртен.

Четвъртата чакра, която е централна, е сърдечната, наречена „анахата“, затова тя е център. Три отгоре, три отдолу. Тя е център, който решава много неща. Дали човек да тръгне нагоре, или да слезе надолу. Защото тайната на живота, според Учителя, е че има само Едно Същество и само Една Воля. Това означава, че само Любовта може да бъде сливане с Великото Едно. Освен това човекът манипура не винаги обича Истината. Но в окултната наука се казва, че горчивата Истина е за предпочитане пред незнанието. По-хубаво е човек да ти каже горчивата Истина в определен момент, даже малко да те нарани, но ако той обича, никога няма да те нарани, но това е друг въпрос, но горчивата Истина е за предпочитане. И така до третата чакра хората не знаят какво е Любов. Размишляват, говорят, понятия много имат, но те не знаят какво е Любов. Само при разцъфтяването на четвъртата чакра, т.е. „сърцето“, наречено още „анахата чакра“, започва да се осъзнава този въпрос на духовно ниво. Тук не говорим за Божествено, а за втория план, за духовно ниво. Докато Божествената, безусловна и неизменна Любов се намира на друго ниво и тя се познава само в седмата чакра, наречена от Учителя „Любов към Бога“ и наречена още „сахасрара“, после ще говорим за нея. За нея ще говорим повече следващия път. В анахата чакра, или както казах духовното сърце на човека, тук се намира началото на Любовта към човечеството, към хората и началото, и посоката към Бога. Значи в сърцето на човека се решават много важни неща, свързани с неговото освобождение. Ако човек е пречистил духовните си желания, той вече може да се занимава с всичко, дори и с наука и религия, защото по принцип те не са лоши неща. Но лошото идва от другаде – когато лоши и нечисти хора се занимават с наука или религия. Когато чистият се занимава с науката, той може да се изпълни с Любов към живота, защото това е неизбежен закон. Чистотата води натам. Защото чистотата води до жизнелюбие. В книгата си „Наука за живота“ Учителят казва: „Любовта е наука за придобиване на живота“. И началото на тази наука е чистотата. Както казах, тази четвърта чакра, сърцето, е център и тя е по средата. Това не е случайно. Тя е чакра, която може да даде духовно равновесие на човека. Характерното за тази чакра, става въпрос за чистото сърце, е че този човек, или човекът анахата, никога няма жажда за власт. Защо? Защото окултният закон гласи, че всеки човек, който има жажда за власт, той е против Любовта, т.е. той отрича живота. Той може да не вярва, че е така, но няма значение. Само в чистотата на тази чакра може да се разбере този закон. Този закон „жажда за власт“ е против Любовта. Човек, който има жажда за власт, няма благоговение към живота. Това е мярка. Може да е прикрито, но това е мярка и тези в тази чакра разкриват пътищата на своите желания. Човек, който има нечисти желания, може да мисли, че жаждата за власт е нещо правилно, защото тогава нечистотата, заблуждението става силно. И става нещо естествено, то съпровожда човека като спътник. Но в чистотата на сърцето това желание отпада, желанието за власт се разпада.

В петата чакра, наречена вишудха (или гърлената чакра, още както я наричат), човек има специална, специфична любов към словото. Този човек започва да живее по законите на духовната любов, тъй като чистото сърце му дава енергия. Така постепенно той винаги намира точните думи, а не както някои казват: Искам да кажа, но не мога да го изкажа. Значи този човек понеже започва да живее по тези закони, Любовта му дава начин на изразяване. Тя му разкрива Словото си и човек започва да говори чрез езика на Словото. Но тук човек също може да бъде подведен, защото някои говорят от позицията на Мъдростта, но това не е Истина и има много такива, които не са посветени, макар че говорят от тази позиция. Значи много хора говорят от позиция на Мъдростта, много хора са заимствали, обикаляли много учители в миналото и сега, използуват тези насъбрани знания и почти говорят като мъдреци. Разбира се, този, който е посветен в чакрите, може да види вътрешно, че положението е съвсем друго. Значи те не са посветени, но могат да станат. Например Конфуций не е посветен, Шанкара не е посветен, Вивекананда не е посветен. Конфуций не е станал посветен. Води се мъдрец, но както ви казах и предния път, той не е посветен. Докато Шанкара е постигнал частично посвещение, а Вивекананда към края на живота си, в последните дни е постигнал. После ще ви кажа нещо за Вивекананда. Учителят казва, че само от позицията на сливането с Истината може да се говори наистина мъдро и истинно. Само от позицията на сливането, не на търсенето, а на сливането, само тогава може да се говори мъдро и истинно. Но и тук има изключения. Например Рамакришна. Много от вас са чували за него. Специално към него аз имам много красиво отношение. Това е една рядко красива душа. Рамакришна – знае се, че той е Учителят на Вивекананда. Рамакришна е посветен, пак повтарям, много красива и много любяща душа. Той прелива от Любов, обаче няма Мъдрост. Ето едно изключение. Той не може да говори мъдро и въобще много малко е говорил, защото не е искал даже да говори. Толкова пълен с Любов, че просто не иска и няма какво да каже. И за себе си той е прав. Има друга гледна точка, от която не е прав, но за себе си, за своето ниво на съзнание, а той е постигнал и себепознание, е прав, но погрешката му е, че е останал в себепознанието, а не е отишъл по-нагоре. Останал е в петото тяло, за което говорихме преди време. Малко говори, понякога казва по нещо и то е красиво, даже мъдро, но много рядко говори и малко. Например както ви казах и преди, той казва: „Блажен е този, който е безумен за Бога.“ Той така е търсил Бога. Бил е безумен да намери Бога, да намери красотата на живота, пълнотата и я намерил. Казал е още няколко изречения тук-там и се изчерпва. Той е посветен, обаче не знае да говори. Не е работил в направлението на Словото, на Мъдростта и на по-високите степени.

Интересното е, че някой е трябвало да възвести неговото учение, тъй като се явил посветен в Индия и трябва да се каже нещо на хората, трябва да се предаде някакво послание и невидимият свят му изпраща един ученик, Вивекананда. Той не е посветен, обаче пък много може да говори. Много прераждания много е чел, много е учил, не е посветен, обаче е пълен със знания и наистина много говори. Не е посветен, обаче е знаещ. Както казах, на края на живота си той става частично посветен. Има негови книги за Адвайта веданта, хубави са, макар че малко са хубавите зрънца, обаче на моменти има и прозрения за Мъдрост. Тъй като е много волеви, много старателна душа, много жадуваща за Истина, макар че се е занимавал с някакви упражнения, от които няма никакъв смисъл, жаждата му е била толкова голяма, че не случайно е отишъл при Рамакришна.

Рамакришна е прав в един момент, защото от една окултна гледна точка не е дадено животът да бъде разбран. В живота не може да се проникне със знание, даже и с разбиране. Учителят казва: Само единение, сливане и чак тогава има разбиране, но от съвсем друг род. И чак тогава освен посвещение има и Мъдрост. Тогава посветеният може да изнесе това, което е постигнал до определена степен. Той ще има един начин на изразяване, който ще помогне на много хора, търсещи този начин на изразяване, който е близък до тяхната душа и ги подготвя. И тогава петата чакра може да говори вярно и да обяснява. Посвещението е сливане, т.е. това е чисто духовно явление.

Шестата чакра, или така нареченото трето око. По-нататък ще говорим повече специално за шестата чакра и за седмата, тъй като хората трябва да имат някои позиции, някакви знания в тази връзка, за да може след време да им е по-лесно. Който има това око, той е овладял напълно ума, иначе не може да има отворено око. Тук става въпрос за едно трудолюбие в продължение на много години, на много животи понякога, за да се постигне овладяването на ума, тъй като това е най-хитрото нещо във Вселената. Там е скрит звярът, там са скрити страстите, там е скрита змията, всичко е там вътре. Затова умът може да обезценява всичко и да разваля нещата. Ако бъде овладян, може да стане един много добър слуга. И човек вече да няма карма, да не създава карма, да няма болести, защото всички болести произлизат от ума. Ако той не бъде излекуван, както и да бъде излекуван човекът, пак ще боледува. Главната болест, най-голямата болест е умът. Ако той бъде овладян, оттук нататък вече няма да се говори за здраве и болести. Който е овладял ума, той обяснява нещата с безмълвие, макар че понякога може като компромис и да говори, обаче той може да обяснява и с безмълвие. Защото е човек на духовната Мъдрост. Това означава, че когато срещнете такъв човек с отворено трето око, ако може по някакъв начин да разберете, че той има такова трето око, най-хубаво е да слушате неговия вътрешен говор. По-малко думите и повече между думите, повече неговия вътрешен свят, неговото вътрешно битие, неговата дълбочина. Ако задавате често въпроси, ще създавате преграда и няма да чуете неговото вътрешно битие. Той малко говори външно и много вътрешно.

В третото око човек вече не е нито българин, нито японец, нито китаец, нито индиец, нито англичанин, нищо. Всяка народност отпада в третото око. Нито християнин, нито будист, нито дъновист, нито мюсюлманин и т.н. Защото тук духовната Любов е в своя разцвет. И в тази връзка Учителят казва, че когато отидете в другия свят, никой няма да ви пита какви сте вие, дали си будист, дали си дъновист, дали си мюсюлманин или дали си от някаква партия. Това вече няма никакво значение. Учителят казва: Същественото, когато отидеш в другия свят, е дали си човек на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Мярката се изменя. Третото око прави човека мълчалив, сияещ и духовен, това са качествата на отвореното трето око. Тук не говорим за обикновеното мълчание на човека от другите чакри. Макар че и там има нещо приятно, ако човек стане мълчалив. Даже един обикновен човек ако вземе повече да мълчи, мнго често да мълчи и той ще стане приятен. Но Учителят казва: Това не означава, че рибата е мъдра. Това няма нищо общо с Мъдростта.

Мълчалив, сияещ и духовен... Човекът на третото око, когато е насаме със себе си, той живее в абсолютно безмълвие. Пред хората живее частично в своето безмълвие, но насаме неговият живот, неговата дълбочина, неговата пълнота идват от абсолютното безмълвие. А това означава на окултен език (става въпрос за абсолютното безмълвие) „позволение“, да позволиш на Духа да ти говори. Без намеса, без участие, да позволиш сливането. Тук говори дълбочината на човешкия дух, или на така наречената „искра“, тук не говорим още за Божествения Дух.

Докато в седмата чакра вече говори сам Бог, Абсолютното Същество. Тук Бог е в друг смисъл. Не Бог в обикновен смисъл, както после ще разберем, защото, както Учителят казва, има едно Същество, което е над Бога. После ще стане малко на въпрос за Него. Нарича се още Небитие или Абсолютът. Понякога Го наричаме Абсолютно Същество. После ще видим как То излъчва Бога и Го превръща в Реалност. Но това Същество е по-дълбоко от Реалността. Човекът трето око е любящо мълчание. Най-вярната негова характеристика е любящо мълчание, макар че не винаги обикновените хора разбират това. Докато човекът Сахасрара, или седмата чакра, е над мълчанието и над говора. Той живее в едно скрито сияние, което е извън мълчанието и Словото. Това сияние, което надвишава мълчанието и говора, не е познато на другите чакри. В третото око можем да наречем човека (и ще е правилно) духовно същество. Преди това е подготовката, в предните две чакри, но в тази чакра вече човека можем да го наречем духовно същество.

В сахасрара чакра, в седмата степен човекът вече е Божествено същество. Човек, който има отворена тази чакра, наречена още „хилядолистника“, този човек – казва Учителят – има постоянно неизменен свещен трепет. Това е най-точната характеристика. Постоянен свещен трепет към всичко. Той обича всичко: хора, животни, минерали, растения, абсолютно всичко без изключение, но рядко показва това. Защото винаги в показната любов има нещо, което се губи. Човекът на тази чакра не прави такива грешки. Ако показва, той постъпва правилно, защото има мярката, ако не показва, също е правилно.

И накрая ще кажем някои неща за сахасрара чакра, или човека сахасрара. Тук се разкрива несътворената природа на човека в най-дълбок смисъл. В тази чакра, която е абсолютна Любов към Бога, т.е. безусловна, само тук се разкрива несътворената природа на човека. Затова Учителят казва в тази връзка нещо много специфично: „Когато аз работя, всички сътворени и несътворени светове се усъвършенствуват.“ Разбира се, тук не трябва да се разбира, че несътвореното се усъвършенствува като сътвореното. Несътвореното се усъвършенствува по един начин. Сътвореното – по друг. Но тук нямам за цел да коментирам този въпрос. Тъмните сили – става въпрос за черното братство, за нисшите сили на природата, за демоните – не знаят абсолютно нищо за съществуването на върховната чакра. Защото Учителят казва, че в тази Абсолютна Любов те ослепяват напълно. Така и Сатана е изгубил силата си, изгубил е виждането си, тъй като е посегнал на тази най-съкровена Любов и оттам той е станал звяр, звяр в три степени, т.е. заслепяване в три степени, на най-висши нива, докато се стигне до третата шестица – абсолютна слепота, за която преди време говорихме. Значи всички, които са посегнали на Любовта, са станали тъмни и някъде са наречени „хаос“. Хаосът е произлязъл от това посегателство на светостта, от това посегателство на съкровената област на Любовта. Този хаос се е случил, според Учителя, преди Атлантида. Преди време говорихме доста за Атлантида, сега няма да повтарям, но след време пак ще кажем някои неща. Другия път, както ви казах, ще кажа повече неща за върховната чакра.

ОКУЛТНАТА ЧИСТОТА

(идея за размишление)

Чистият и съкровен подход към живота надминава всяка наука и религия, включително и магията. Но това е много трудно да се изрази и да се разбере, защото съвременните езици са изтощени и те не могат да изразят новото слизане на Духа, тъй като Духът вече носи нов смисъл, а много от съвременните езици са остарели. И затова съвременните езици все повече обедняват. От друга страна, законите са създадени за тези – казва Учителят – които не могат да любят. И не случайно на едно място Учителят нарича законите тояги. Някой казва: Законът ме хвана. Законът не хваща случайно, не притиска случайно. Той иска да те научи да обичаш, и то не по човешки начин, защото Учителят казва: Да те обичат по човешки, значи да те изядат. Това е човешката любов. Понеже не могат да любят, т.е понеже не познават Божествената Любов и нейната чистота, те ще се натъкват на закони. Ето защо говорим за чистотата. Много хора са кимали, много хора казват, че това е ясно. Но всъщност науката за чистотата – казва Учителят – не е от този свят. Тя не принадлежи на този свят, а на друг свят и на друго измерение. В тази абсолютна чистота изчезват не само злото, но и доброто. Това е много дълбоко понятие. Изчезват даже на по-висока степен и Учителят, и ученикът. Има вече само едно Същество. Това е едно велико окултно сливане. В тази чистота двойствеността е разтопена като сняг. Вече няма двойственост, няма условия. Няма добро, няма зло. Има Любов – по-дълбоката степен. И то Божествена Любов. Както казах, тази двойственост е разтопена като снега. Някои може да попитат: Ами какво има? – Ами тече само животът... Пълнота и блаженство. Някои хора мислят, че този свят извън доброто и злото е скучен, даже и тук има такива, които се пазят от този свят, но не става въпрос за скука. Тече животът. Това означава, че в чистотата има само едно Същество и че тази чистота е в съзвучие с блаженството. Това е най-дълбокият път на душата. Това е блаженството. Докато пътят на Духа е по-дълбок. Пътят на човешкия дух не спира до блаженството. Затова Учителят казва, че Любовта има по-дълбока мисия. Някои хора са се застояли в блаженството, както казах Рамакришна и много други. След време ще ви говоря за разликата между много Учители и мъдреци. Тук няма да се спирам. Застояли са се. Но окултният ученик продължава напред, т.е. навътре. Чистото сърце получава изобилна радост от душата. Но душата получава нещо по-дълбоко. Тя получава блаженство. Сърцето се радва и живее в радостта, когато е чисто. Душата живее в една по-висока степен, в блаженството. Всеки получава своето. Чистото сърце се радва на истинско познание, а душата предпочита да се слее с тайната на живота, който е произлязъл от Духа. Макар че и душата обича истинското знание, но тя предпочита дълбоко в себе си да се слее с тайната на живота, с тайната на Духа. И така, чистотата на петото тяло има един окултен опит, който е извън словото, и това е наречено блаженство. Чистотата в окултен смисъл означава да махнеш от себе си егото и да станеш душа, т.е. врата на Бога. Наистина човекът е препятствие за своята душа и ако той разбере това, ще облекчи себе си на по-дълбок вътрешен план. Човек е препятствие за своята душа, но когато той успее да махне егото, остава висшата душа. А тя е самата Божествена Любов. Това означава висша душа. Това означава окултната чистота. Тази Божествена Любов, това пето тяло означават окултната чистота. Само когато човек постигне тази чистота, може по свое желание да се отделя от тялото, когато иска. Ако каже „днес заминавам за Сириус“, тръгва. Ако каже „днес заминавам за Слънцето“, тръгва. Оттук нататък вече няма опасности, тъй като изкушенията са победени и петото тяло, висшата душа спокойно може да се излъчва и да съхранява тялото си, без да има опасност. Защото Учителят казва, че астралният свят е пълен с цветя, които всъщност са мечешки капани, но изглеждат като цветя. А има и достатъчно черни адепти, които могат да увлекат човека с полу-мъдрост и да му попречат. Но при петото тяло тази опасност отпада.

ВИСША МИСТИКА

(лекция 4)

Тази мистика е извлечена по Учителя. До около един месец трябва да излезе вторият том. Почти всичко е казано от Учителя.

В тайната на живота си скрит ти самият и затова не ти трябва разбиране, а душа. Трябва да се започне от душата. Трябва ти едно велико доверие в невидимия свят за всичко, което става, не само за някои неща. Това означава да подхождаш с душа. Защото животът е проява само на едно Същество. Няма друга воля. И злото е Негова воля, и доброто е Негова воля, и Любовта е Неговата воля. Всичко е само една воля. Животът е проява само на едно Същество, тук това не означава, че животът е произлязъл от Бога. Животът е проява само на едно Същество, Което е (казва Учителят) по-високо от самия живот. И наистина Абсолютът, наречен на еврейски Святият или Древният по дни, или Абсолютното Същество, според Учителя, е по-дълбок от живота и от реалността, както ще видим после. Накратко ще обясня. Когато Абсолютът, а не Бог, когато Абсолютът е слязъл надолу, Той се е превърнал в реалност. Но Той е извън тази реалност. Превръща се, обаче не е. Превърнал се е в реалност, но Той е отвъд тази реалност. Той е Абсолютно Небитие. Но веднъж слязъл надолу, понеже така е решил, Той вече се е превърнал в реалност и в реално Същество на един по-нисък план. Част от Него е станала реалност. И това Същество е наречено Бог. Има дори и разлика между думите Бог, Господ и т.н., но друг път ще се спирам. Условно това е наречено Бог. На това Същество е дадено да работи и със светлината, и с тъмнината, макар че те са ограничения. Но за да можеше да се създаде този свят и световете въобще, трябваше да се наложат, да се създадат и тези ограничения. И те бяха допуснати. Всичко това не е въпрос на разбиране. Това се владее много добре в седмата чакра, но то няма нищо общо с разбирането. Но там тези неща се владеят отвътре по други закони. Защо? – Защото Учителят казва следното: Щом разбереш едно нещо, то вече е старо. Това означава – казва Учителят – че само неразбирането е ново. Винаги ново, винаги вечно, винаги бодро, винаги свежо, винаги дълбоко. Вие знаете и в случая с приказките, умът винаги обича приказката да има край. Ако му се представи една приказка без край, той не я харесва или не я разбира, или бяга от нея. Има такива притчи, такива легенди, те не са писани за ума, те са писани за душата. Само душата може да ги разбере по свой си начин. Но те не са разкрити на ума. Така неразбирането е ново и в него е животът, но после трябва да обясня точно това, тъй като не всеки, който има невежество и неразбиране, може да разбере живота. Неразбирането е ново и в него е животът, но това неразбиране, за което говоря, няма нищо общо с невежеството, нищо общо с мрака. То е животът отвъд. Извън причини, извън последствия. Това е седмата чакра. Някакви малки частички от това неразбиране има и в петото, и в шестото тяло, и най-вече в седмата степен. В седмата степен вече това неразбиране е дълбоко, но това неразбиране е пълнота от съвсем друг род. Както ви казах за Рамакришна, той стигнал до един извод и се отказал от разбирането. Защо му е разбиране при такава пълнота. И за себе си е прав. Душата му е толкова изпълнена с Любов, че за какво му е разбиране. Но има други мъдреци и посветени, за които това не е достатъчно, те искат да имат и пълнота, и Мъдрост, защото с тази Мъдрост могат да внесат нещо даже и в неразбирането. Истината винаги е много проста, но човешкият път е много сложен и умът обича да усложнява постоянно този път.

Учителят казва: Има три категории хора. Ще ги изредя и после накратко ще обясня.

1) Тези, които не знаят, че не знаят. 2) Тези, които знаят, че не знаят. 3) Тези, които знаят, че знаят.

За последната категория на земята Учителят казва: От последната категория на земята има едвам десет човека, които са слизали. Тъй като тук изискванията са абсолютни и на много високо ниво. А на небето, Учителят казва, има само двадесет и четири старци от тази категория, които знаят, че знаят.

По-нататък ще ви говоря повече за тези старци. Те са наречени условно Мъдреци, но те са много повече, тъй като на земята е трудно да се каже, понякога даже и думата Учител не стига, но все пак най-точните думи са Мъдреци или Учители. На руски има една дума „Мастер“, тя е в някои случаи още по-хубава, но зависи как ще бъде разбрана. За третата категория няма да говоря, но по-нататък ще кажем нещо. За втората ще кажа някои неща. Втората категория са тези, които знаят, че не знаят. Някой мисли, че това е лесно, но трябва да обясним някои неща. За да се стигне до това ниво, се изисква много дълбоко ниво на Мъдрост и смирение. Защото само чрез тази Мъдрост и смирение човек може да се срещне с Лицето на Истината, т.е., казва Учителят, с Незнайния, едно Негово друго Име, т.е. лице в лице. И чак тогава той вече знае, че не знае. Това е втората категория. И чак тогава човек наистина разбира дълбоко, защото е видял нещо от тази дълбока реалност на Незнайния. Да знаеш, че не знаеш, това е високо ниво на посвещение и няма нищо общо с общите приказки. И тези, които са в тази втора категория, те си имат своята мярка. Мярката е тази, че тези хора, които са постигнали тази степен, хиляди години не могат да допуснат в себе си и най-малката лоша мисъл. Тук става въпрос за такова благородство, което е едно от най-висшите качества на Любовта. Друг път специално ще говоря за благородството. Това е такова благородство, че хиляди години не може да допусне и най-малката лоша мисъл. Защото Учителят казва, че в ангелския свят, а това се е случвало, има ангели, които са допуснали една лоша мисъл. И Учителят казва: Изпращат ги десет хиляди години на земята. Прераждат се, докато изкупят тази уж малка грешка. Но знае се на небето, че малката грешка там е голяма.

В Библията се говори за дървото на Бога, наречено дървото на живота. Говори се за едно друго дърво, дървото за познаването на доброто и злото, или дървото на скръбта, още наречено дървото на смъртта. Учителят казва, че има още едно дърво. То е премълчано. Това е дървото на Небитието. Дървото на Абсолютното Същество. То надминава и живота, и смъртта. То няма нищо общо с радостта и със словото. То е Абсолютно Небитие и това е най-великата Реалност. Но думата реалност, разбира се, не е съвсем точна. В това поле вече думата реалност малко изгубва своя смисъл, но понеже няма как да го кажа, още ми е трудно, и затова използувам понякога тази дума. Тук няма значение нито молитвата, нито смирението. Но тази тайна се отнася до нещо много велико и нечувано. Тя е свързана със съвсем друго начало, което някога ще се яви. В тази връзка Учителят казва: Който познава Бога като начало и край, той не Го познава. Защото отвъд Него е Древният, Който е винаги Вечно Начало и никога край.

И именно от този Древен произлиза най-дълбоката Мъдрост и същевременно Мъдростта на Учителя. Макар че понякога изглежда много простичка, но тя произлиза от този корен, несътворен корен, който няма нищо общо с дървото на живота, макар че Учителят обхваща и дървото на живота. Така както обхваща Всемирното Братство, така обхваща и Бялото Братство.

Знанието принадлежи на учените и философите, то е тяхното забавление и в повечето случаи тяхното заблуждение. Религията принадлежи на вярващите. Но Мъдростта принадлежи на мистиците. И само те познават скрития пулс на Любовта и Вселената. Затова след време ще ви говоря за много мистици. По малко, доколкото мога, защото става въпрос за стотици, които са постигнали тази Абсолютна Божествена Любов в себе си, които са станали Синове на Бога, а по принцип, според тайните архиви на Агарта, те са над четиридесет милиона. Но аз нямам такава възможност да ги опозная всичките, но за няколкостотин имах тази възможност и след време ще ви говоря за тях. Това означава, че Мъдростта не е знание, а тя е свещено благоговение към абсолютно непознаваемото и неизреченото. И всеки, който е постигнал това свещено благоговение, той е постигнал възкресението в най-висш смисъл. А един такъв човек никога не казва: Ти от коя религия си? Ти от кои си? – Това е техника на ума да разделя и този ум си навлича страдания. Достатъчно е даже само един въпрос да зададе за няколко години и той да страда, и да не може да разбере Истината, един малък въпрос, даже едно загатване. Мене също много хора ме питат, идват даже и от чужбина, намират ме по някакви пътища... и все ме питат. Очакват да срещнат един много стар човек, който едвам върви. Все ме питат на колко години съм. Аз им казвам, че възрастта няма години. Но някои толкова много настояваха, добре, ще ви кажа, тук някои скоро май пак ме питаха: Наближавам петдесет години, обаче нямам нищо общо с годините, нямам идея да остарявам и никога няма да остарея, нямам идея и да се подмладявам. Предпочитам да живея в Любовта, и то не в моята любов даже, а в Любовта на Учителя. Но това е друг въпрос, ако трябва някой път да говоря нещо за себе си, но така малко не ми е удобно.

Тук ще ви кажа нещо за истинския Дзен, за който след време ще говорим повече, за да видите също неговата красота и дълбочина, тъй като всяко учение си има своята скрита красота. В истинския Дзен, в неговата по-вътрешна чистота, се е стигнало до една идея, която е много дълбока. Казано е следното: Всяка мисъл е неправилна – и отрицателната, и положителната. Само безмълвието е правилно. Това е един много дълбок закон. И точно това е Дзен. Много хора питат какво е Дзен. Един мъдрец на Дзен отговаря, примерно ако се срещнем на улицата и си кажем: „Здравей“ – това е Дзен. От това повече не може да искаш, но човекът все иска нещо повече. Той не може да разбере, че Дзен е израз на душата. Душите си говорят на един език. Когато вложиш душата си в едно нещо, това вече е Дзен, това вече е себепознание, това вече е Любов. Но човек все иска да намери някаква тайна. А много изречения в Дзен са абсолютно безсмислени, за да може да ти премахнат ума и да влезеш в безмълвието на своята душа.Но понякога се изразява и Мъдрост. Ако безумието на Дзен не помага, поне Мъдростта да помогне. Но след време ще говорим по този въпрос.

За да намериш пътя, търси Истината и безмълвието. Дълбокото вътрешно безмълвие е абсолютно чисто пространство, неопетнено. Наречено е още в Кабалата „Свещена земя“ или „Обетованата земя“. Но както ви казах, друг път ще говоря за истинския Дзен.

АДАМ И ЕВА

(идея за размишление)

Учителят казва, че Адам сгреши още преди създаването на Ева. Какво означава Адам? Учителят казва: Това е духът в нас. Това е първичният Адам, човешкият дух. Какво е душата в нас? Това е първичната Ева, първичната жена. И само между тях може да има истинска женитба. Те всъщност са сродните души. Но сродните души са на три степени и това е един много дълбок въпрос, за който след време ще говорим. Тъй като има три вида сродство и някои бъркат, смесват нещата и все търсят сродната душа, и все така някои вярват, някои не вярват, но както и да е. Учителят казва: Това, че ядоха от забранения плод, това беше външно нещо, това беше само повод грехът да излезе навън. Защото още преди създаването на Ева Адам носеше в ума си мисълта да се отдели от Бога. Той беше решил да се отдели от Бога и чакаше само повод. Когато му казаха, когато му забраниха да яде от дървото на смъртта, т.е от дървото на знанието, той използува случая, казва Учителят, да се отдели, защото искаше да стане самостоятелен. Но Учителят продължава:Човек може да стане самостоятелен само когато стане Син на Бога. Няма никакъв шанс, т.е. трябва да стане Божествено Същество. Това е възкресението на шестото тяло. Преди време ви говорих, петото тяло, това е човешкият син. Шестото тяло, това е Синът на Бога.

Адам сгреши, защото не беше се определил. Така казва Учителят. Разбира се, Бог може да работи и със злото, но Той пребъдва в доброто. Докато се оказа, че Адам не може да работи нито със злото както трябва поради тази самостоятелност, нито с доброто.

Иска да прави услуги, но той не разбира закона, даден от Учителя, че Любовта е свят на услуги, но не човешки. Любовта е наистина свят на услуги, но Любовта прави духовни услуги. Нещо по-дълбоко, отколкото хората смятат.

Адам не разбра, че в злото, казва Учителят, има само интелигентност, но че в дълбочината си то няма разум, няма реална основа. И той избра погрешния път.

И понеже Бог в своята дълбочина навътре не може да се познае, затова беше изпратен Неговият отблясък – Синът. Това е човешкият Дух. Абсолютно чист, неопетнен, който се е определил за вечни времена на Бога. И този символ слезе на земята в най-чист вид. Този човешки Дух на Христос никога не се е опетнил и както казват архивите на Бялото Братство (първият том ще излезе скоро: „Окултна история на Бялото Братство от всички векове“), Христос никога не е живял в друга държава и не е слизал, както мислят някои, даже издадоха книги, че е живял на земята, в Индия, в Тибет и т.н. Архивите казват, че никога тази велика душа не е слизала на земята, никога в човешко тяло и никога не е била опетнявана. Абсолютно чиста душа и слиза само един път. Може да работи вътрешно в много души, но самият Той, самият Негов Дух не е слизал на земята в тяло.

Както казах, това е Духът, който не се е опетнил от желание за външен свят. После се явява и Словото, което е друго име на Прачовека. Става въпрос за абсолютно чистото Слово. И това Слово е наречено, както ви казах предния път, Ватан, Ватански език или езикът на светлината. Това е първичният език и е наречен още Праезика. Както казах, всички други са наречени езиците, а той е наречен Праезика. Езикът на светлината, езикът на древните Бели Братя, Космическите Братя и впоследствие станал език на третата раса в Атлантида, на толтеките, от които произлизат пирамидите в Египет и въобще всяка Мъдрост, която е слизала на земята. И сега в момента има толтеки на земята, които работят, някои по-тихо, някои по-явно. Дон Хуан е един от тях. Кастанеда – не. Той е ученик, който анализира, който обърка малко учението и затова толтеките се обадиха, в книгите писаха, че той подведе много хора, но както и да е. Един от толтеките, който в момента работи в Америка, се казва Теун Марез. Излязоха три книги негови. За вика на орела, за възвръщането на воините мъдреци и т.н. Тези книги са много разпространени, още не са излезли на български, постепенно по-нататък може да ви запозная с тях. Но тук става въпрос за една истинска Мъдрост, за древните толтеки, за една дълбочина, която липсва при Кастанеда. И макар че той е бил предупреден да се откаже от силата и да избере Мъдростта, той е избрал повече силата и магията и оттук неговият магнетизъм се заразява. И накрая на живота си той се опита да направи полу-разкаяние, но не се получи. Както и да е. Казвам това, защото много хора са ме питали в тази връзка.

Както казах, другото име на Прачовека – става въпрос за първичното Слово – това е абсолютно чистото Слово, Словото на неродения Дух, наречено още, както казах, Ватан. Само това Слово има Божествена власт. И ако то бъде облечено в Божествени думи, пак има власт, но вече не толкова силна, защото думите са прегради и в много случаи се разбират погрешно.

6 юни 2000 г.

Работата

(лекция 5)

Искреността

(идея за размишление)

Върховната чакра

(лекция 6)

Реалната музика

(идея за размишление)

РАБОТАТА

(лекция 5)

Да обикнеш живота чрез работа, означава да се приближиш до най-дълбоката тайна на живота. Значи тук казвам точно думата работа, тъй като има три степени. Учителят казва: мъчение (най-ниската степен), труд и работа. Мъчението знаете за кого е, за най-упоритите и за тези, в които има зло, те нито се трудят, нито работят, те се мъчат. Тези, които се стремят към духовното, се трудят, а Божествените хора работят. Думата работа кабалистически отговаря на числото 10. Това означава, че работата е един дълбок окултен и вътрешен процес на създаване на Бога в собственото същество, в човешкото същество. В тази връзка Учителят казва, че добрият живот на човека се заключава в това да се домогне до онзи момент на истинска работа. Казвам това, понеже някои мислят, че може с малко работа, с малко четене, с малко упражнения, всичко колкото може да е по-малко, но нещата се постигат с много работа, и то много, много работа. Има неща, които трябва да се правят малко. Например малко трябва да се яде. Обаче когато става въпрос за работа, трябва да се работи много. Също за предпочитане е малко да се говори. Ето още едно малко. Но когато говорим за работа, вече това е друг въпрос. Да работиш с Любов, означава да се съединиш с екстаза на своята висша душа (петото тяло). Ако работиш с Любов, постоянно ще се обновяваш. Тук отсъствува елементът еднообразие. Ако има еднообразие, това означава, че човек не работи. Или се труди, или се мъчи, едно от двете, но той не работи, това е друг процес. Всичко това означава, че работата, от окултна гледна точка, е процес, при който се изгубваш в действието. До такава степен се поглъщаш! И в това изгубване ти оставяш мястото си на Духа да работи. Това е вечно обновяване. Такава работа никога не може да ти омръзне.

Тук само за малко се отклонявам. Има някакво поглъщане при децата, когато играят детските си игри. Техните родители обикновено мислят, че това е грешка. – Стига играйте! Много играете, прибирайте се! – Но детето е погълнато. След време това поглъщане, това изчезване ще се превърне в поглъщане в Бога. Така че ако ние разбираме правилно детската психика, ще съумеем да влезем по един много точен начин в детето, да създадем един контакт с душата му и да го подготвим след време за поглъщане в Истината.

Да се изгубиш в действието, това е благословението, защото егото изчезва. А когато егото изчезне, остава само блаженството. Истинският ученик работи в дълбоко вътрешно безмълвие. Какво означава това? – Това безмълвие е чисто пространство. И на окултен език означава свещена земя. Това е свещената земя. Ще обясня. Когато един човек цял живот се храни с положителни мисли, той ще си направи преграда по пътя към Мъдростта. Това е един от много тънките закони. Защото лошите мисли, казва Учителят, идват пак от Бога. Но е много деликатно да се разбере, защото трябва една друга будност, която да гледа. Същото важи и за числото трите шестици. Миналата година говорихме много за това, за трите звяра. Но в края на краищата Учителят казва, че трите шестици, това е число на Слънцето, тъй като дяволът и голямото зло са създадени от един специален закон на Любовта на Бога. Така че тук също има Любов на Бога, но е толкова скрита, че не може да се вижда. Хората виждат само жестокостта, обаче това не е жестокост, а строгост. Има голяма разлика. И когато Бог трябва да накаже някого, никой не може да Го спре, защото сам Бог казва: Аз съм, който твори зло. Това е много труден закон за разбиране, но след време аз ще се спра на него, тъй като преди туй трябва да разберем други неща. Само будният може да направи прехода от положителните мисли към Мъдростта. Това е пътят на истинските ученици. Докато другите остават или в успеха, или в неуспеха, или в оптимизма, или в песимизма. Това означава, че те не са познали окултния смисъл на думата работа. Положителните мисли са необходими за успеха в този свят, а не за познаването на Истината. Там те не вършат работа. Там се иска нещо друго. Всичко това означава, че положителната мисъл (Учителят разграничава) не е още правата мисъл. Защото правата мисъл има абсолютно Божествен произход. Докато положителната мисъл има смесен произход. И само поддържането на правата мисъл е отношение към работата, а това означава и отношение към Учителя, отношение към Истината.

В света и в живота противоречия не съществуват. Съществува само неразбиране. В работата с Любов и постоянство противоречията се изгубват. Защо? – Защото когато работиш с Любов и постоянство, се придобива чистото съзнание. Само то може да тече във вечността на Духа. Човек работи, в истинския смисъл на думата работа, само когато има отношение към Истината, когато люби Истината. Когато не обича Истината, той или се труди, или се мъчи – ето още една мярка. И това, което Учителят казва за обикновените хора: цял живот се трудят, за да станат нещастни – цял живот труд, за да се постигне накрая нещастието. Думата труд отговаря на числото пет. В случая това означава, че с труда не можеш да свършиш цялата си работа. Петицата, това е половината, половината страна на въпроса. Едната ръка е с пет пръста. Трябва да обединиш двете. Двете ръце са десет сефирота, целостта на Творението, а в целостта можеш да намериш Бог. Затова при молитвата се съединяват двете ръце. Те образуват цялото, но след време ще говорим специално за съединяването на двете ръце. Числото пет е наречено косача или число на смъртта. То прилича на сърп. Силовите линии на това число приличат на сърп и затова то е наречено косача. Разбира се, то има и положителна страна, свързана с пентаграма, но това е друг въпрос.

Важното в труда е да оцелееш, това все пак е нещо, макар че понякога оцеляването не помага на човека да поумнее или да помъдрее. А важното в работата е дали влагаш своята душа и своите Божествени качества. Защото давайки живот на работата си, т.е. ако я работиш с Любов и постоянство, един ден ти ще бъдеш изпълнен с живота на Бога. Думата мъчение отговаря на числото девет, но със знак минус. Защото човек се мъчи, когато е извън Духа. Когато няма Любов към Истината, човек се мъчи. Дали ще е външно, дали ще е вътрешно – все нещо го мъчи, все нещо го тормози. Той не може да живее дори в постоянната радост, а да не говорим за блаженството. Това означава, че той образува в себе си мързела, едно от опасните явления в живота. А за мързела се знае, че е дете на хаоса, на обезличаването (обезличаването в лошия смисъл). Животът е скрит в процеса на работата, а не в резултатите от работата. Животът е скрит в самия процес на работата, примерно в самия процес на молитвата, тъй като молитвата е висша работа. Според Учителя молитвата е най-висш процес на работа. Значи в самия процес на работата, а не в това да чакаш резултати, даже някои искат да задължат Бога да им отговори. Някои като обичат някой човек, искат той непременно да ги обича. Никой не може да задължи Бог да обича някого, тъй като Бог е Любов и Той знае как да я разпределя. Той познава дълбокото минало и никой не може да настоява, защото винаги ще бъде губещ.

Когато работата е свещенодействие, тя се освещава от Духа на живота. Както и преди ви казах, има само три вида работа, които Учителят забранява на окултните ученици. Всички други неща могат да се работят без тези три вида работа. Само накратко ще ги кажа: кръчмарин, ловец и касапин. Тези три професии са забранени в учението. Всички други професии помагат по някакъв начин чрез тях да се израсне.

ИСКРЕНОСТТА

(идея за размишление)

Искреността е нещо много важно. Нещо, без което не може да се навлезе в истинския път на развитие.

Според китайския окултизъм искреността е началото на пътя. Искреността, според тях, ще донесе овладяване на себе си. Овладяването ще донесе светлина. Светлината ще донесе вдъхновение. А вдъхновението, това е тоталният ритъм на живота. Това е всъщност истинският ритъм.

Според китайския окултизъм искреността е извор на духовни сили и на Божествена енергия. Човек може да получава енергия по този метод, ако е искрен преди всичко към себе си. Защото ако не е искрен към себе си, той не може да е и към другите и няма да има мярката с кой доколко да е искрен. Преди всичко ще започнеш със себе си, към Бог в себе си и после вече и към другите – постепенно, за да бъдеш точен.

На висшата искреност се дава да проникне в Духа на нещата. Постепенно искреността расте и когато тя стане плът и кръв, тогава вече на човек се дава да прониква в Духа на нещата.

Всеки, който прави нещо без искреност, на него му липсва Истината и той няма да има благословение. Придобиването на Истината по пътя на искреността, според китайските мъдреци, е връщането в Дао. И затова, според един от китайските Учители Чшу Джу Ци, стремежът към искреност е единственият път на човека. Същият Учител казва, че правилното съзнание е изградено от искреност към себе си. И всичко това се превръща в хармония. Този човек е наречен вътрешно на символичен език „пееща радост“. Това са тези, които са познали пътя на искреността.

ВЪРХОВНАТА ЧАКРА

(лекция 6)

Разбира се, за нея много не може да се говори. След време ще се връщаме повече за по-долните чакри. Но тук ще кажем някои неща, така по малко, доколкото може да се изразява.

Върховната чакра и чакрата на третото око са сътворени от две много дълбоки и много тънки степени на безмълвието. Тук безмълвието е много дълбоко, за да може посветеният ученик да работи с духа си, без тъмните сили да знаят нещо.

Тези чакри са свързани с първичното слънчево тяло на човека, това е свързано с първата раса, за която не сме говорили. За втората казахме нещо, за третата и четвъртата (Лемурия и Атлантида) също, но за първата най-трудно се говори. Става въпрос, че най-дълбока е първата раса и някои остатъци от светлината на първата раса са се пренесли в Атлантида, после в Египет, в пирамидите и в цялата култура, която е останала.

Тези две чакри си остават скрити и невидими центрове. Това слънчево тяло в началото е било дадено на всички души, всички са го притежавали в първата слънчева раса. Но постепенно хората са изгубили това тяло и затова сега даже някои не знаят какви са тези чакри, къде се намират, каква работа вършат и въобще даже дали съществуват. А както ще видим по-нататък, те са по-реални даже от самия човек, така както Нищото е по-реално от самия човек. Но е много трудно да се обясни на ума. Но тъй като аз тук говоря повече на душите, знам, че и тези, които не ме разбират, схващат за какво става въпрос. Повечето от вас схващат.

В третото око е скрито възкресението на човека, а във върховната чакра е скрито възнесението. При влизането си във върховната чакра човек става нула. И ако той е останал на земята, той е Син на Истината в истинския смисъл на думата, защото той е стигнал до ново начало на своя живот. Тук ново начало е в най-висш смисъл на думата – не просто преобразяване, не просто човек от лош да е станал добър, а в мистичен смисъл, в смисъл на посвещение от висока степен. Тук се придобива абсолютно ново начало на живота, защото той е докоснат от Истината. А това означава, че е преобразен в съвсем друг смисъл, тотално. Не просто добър. Не просто стараещ се да бъде добър. Не просто проумял нещо или получил някакво озарение, а тотално преобразен.

Именно в тази чакра се постига Нищото, но както казах, то си има различни степени. Човек може да остане в света с Нищото, може да се пресели без завръщане, а може да се пресели с идея да се върне отново. Има три различни начина – или да остане да помага на хората, или да се разтвори тотално в Нищото, в Абсолютната, Специалната Светлина, която няма нищо общо с тази светлина, или да се разтвори с цел да се върне след време, да запази телата си с цел да помага на хората. Нищото е по-реално от човека, защото човекът изчезва, търпи много промени, а Нищото е абсолютно и вечно. Именно в него се намира великата пълнота на живота. Макар че тази дума плаши много хора, тя е великата реалност. И човек, който е придобил правото си да се върне във върховната чакра, той вече не се занимава с вяра и съмнение, с успех и неуспех, а той има абсолютно доверие в живота. Той не може да задава въпроси, защото абсолютното доверие в този висш смисъл означава абсолютно сливане. При абсолютното сливане с Истината, с Учителя не можеш да задаваш въпроси. Дори и разумните въпроси, Божествените въпроси вече нямат място. Докато човек задава въпроси, все още не е постигнал абсолютното доверие. Може да е близко до него, може да смята, че го има, но още не го е постигнал. В момента, в който го постигне, той вече получава, придобива сливането. Въпросите съществуват извън сливането с Истината, извън Единството. Но те не могат да разрешат, не могат да дадат отговор на живота, защото животът не е въпроси и отговори, животът е една велика пълнота. И ако човек придобие Божествената Любов, той ще бъде толкова пълен, че няма място за нищо излишно, включително и за разумен въпрос. Това е такава необятна пълнота, че няма място за нищо друго.

Когато човек постигне третото си око (говорим за цялостно отваряне на трето око, а не за частично), когато се върне в него, той вече никога не изгубва своята духовност и своето благородство. При всички условия на живота, и външни, и вътрешни, той е духовен и благороден. Това е мярката на третото око.

А когато постигне върховната чакра, той вече никога не може да изгуби своята божественост. Разбира се, хората могат да го принизяват, да го критикуват, някои да го хвалят, той отрича и двете, в смисъл, той приема всичко, без да е зависим от това. Той не държи нито на похвалите, нито на критиките, тъй като живее в свят извън полюсите.

В третото око е себепознанието, човек познава висшата си душа, а във върховната чакра е богопознанието. От позицията на третото око се вижда същността на нещата, на много неща, но не на всички. Има въпроси, които са за други раси, и затова третото око не може да прониква във всичко. Дори да е напълно отворено, то няма достъп до някои тайни въпроси на живота. От позиция на третото око се вижда същността на много неща и техния замисъл. Например (елементарни работи, но те имат някакво значение) тук се вижда ясно, че в този свят злото е по-добро за човека от доброто. Ще обясня, тъй като някои не могат да схванат този въпрос и все още се питат защо трябва да има зло. Но с въпроси и с отговори няма да разберат нищо. Злото е по-добро за човека от доброто, както скръбта, казва Учителят, е по-добра от радостта. Защо? – Защото чрез радостта и доброто човек остава привързан към външните неща и към илюзията. Радостта и доброто помагат на човек да се привърже към земни, към външни неща, към хора, към обекти, към манастири, към планина, към море и т.н., но това е привързаност.

Дори има такива случаи, скоро ме питаха в Русе на събирането, може ли човек да е опасен, да е терорист и т.н., и това хубаво ли е или лошо, ако бъде предан на злото. Ами има случаи, когато е по-хубаво да бъдеш такъв опасен човек, сега внимавайте, за да не ме разберете криво, отколкото да бъдеш светец. Светецът е много привързан към външните неща и Учителят дава една мярка, след време ще ви я изнеса и ще ви изтълкувам, че от всички православни и католически светци нито един не влиза в тази мярка. Няма нито един без изключение, който да отговаря на тази дума святост, тъй като тя е извън шестото тяло, а повечето светци едвам-едвам са на прехода между четвърто и пето тяло. Но понеже това е много дълбок въпрос, друг път ще се спра на него, за да видите високата мярка в учението, тъй като човек не може да бъде свят. Свят е само Абсолютният и Той може да даде само частична святост на някой, но това е с друга цел и това е дадено на много малко хора в света, но не на така наречените светци.

Както казах, чрез радостта и доброто човек си остава привързан към тези неща. Ако един човек, както обясних в Русе, е много предан на злото, в очите на Бога той има някаква цена, защото след време ще стане предан на Бога. Поставен на едно специално страдание, той ще се обърне и той има готовността, има качеството да бъде предан, да се отдава, докато мързеливият човек не може да служи нито на Бога, нито на дявола. И дяволът се отвращава от него, и Бог не го иска, а Учителят казва: Природата се е видяла в чудо, как да накара човека да работи.

Има такива хора, накратко ще кажа и този пример, който обясних в Русе. По-точно един приятел го е чел от Учителя, но аз ще го кажа със свои думи. Става въпрос за най-мързеливите хора. Учителят изнася един пример, какво означава наистина мързеливи хора, защото някои се представят за мързеливи, но не са. Те се наричат в Турция дембели и Учителят използува точно тази дума. Събрали се дембелите на едно място да си говорят, в едно помещение, говорили си и станало пожар. Пожарът се разгорял, някои казали, че трябва да бягат. Повечето избягали, останали двама, единият казва на другия: Стана пожар, ще изгорим! А другият казал: Тебе не те ли мързи да говориш... И си останали. Това са истинските дембели. Този мързел наистина природата се е видяла в чудо, как да го подтикне да работи.

Злото и скръбта разрушават връзката с външното и те разрушават привързаността към илюзията, към външния свят. С това те са помагачи, макар че хората не осъзнават тази помощ. Искам да кажа, че едно голямо зло, една голяма скръб, една голяма мъка в твоя живот може да те откаже от неразумните желания, които си натрупал от хиляди години. Примерно да обичаш някой човек и все да мислиш, че нещата ще бъдат в хармония. А Учителят казва, че най-трудното нещо в света е да намериш двама души в хармония. Когато говорим за най-трудното нещо, говорим за пълнотата, тъй като първо човек трябва да постигне хармония със себе си, после хармония с Бога и чак тогава той ще бъде в хармония с който и да е. Но първо трябва да иска на другите нива, а не с хората и после с Бога и със себе си, защото така никога няма да постигне хармония.

От позицията на третото око също се виждат и други елементарни неща. Например ясно е, че над 90% от неуспехите в този свят са особено благо за човека, защото това е възможност за човека да се раздели със старите си разбирания. Докато успехът за обикновените хора е духовна смърт. Защо? – Защото човек се застоява и казва: Аз съм успял. – Той се застоява в разбиранията си, въобразява си, че е успял и няма устрем да търси новото. Това е духовна смърт. Чрез успеха човек се застоява в старото.

Има някои пробудени, които разбират нещата по друг начин. За тези, които търсят Истината, и успехът, и неуспехът са благо по пътя към Духа. И двете неща са помагачи. Те извличат светлината, извличат ползата от успеха и от неуспеха и вървят нагоре, без да се спират.