Човек, който отвори окото даже частично, ще разбере, че има неуспех, който е изпратен от Духа, а има и неуспех, който е изпратен от ума. Човекът ще може да различава кой неуспех откъде е изпратен, за да вземе различни мерки. Неуспехът, който е изпратен от Духа, е скрита благодат. Например сиромашията, Учителят казва: Това е лукс. Това е път, по който може да се придобие мъдрост, качества, които при богатството не можеш да ги придобиеш. И ако един окултен ученик овладее сиромашията докрай, т.е. запази честността си докрай, истинолюбието си докрай, той ще овладее сиромашията и след време ще може да владее и богатството. И ще бъде свободен и от двете. Това е скрита благодат, когато неуспехът е изпратен от Духа. Има неуспех, който е създаден от нисшия ум на човека. Това е нещастие, защото човек се залъгва и казва: Този път не успях, но другия път ще успея. – Следва ново нещастие от ума. Умът винаги води към нещастие и винаги се надява. Надеждата е една от най-големите илюзии на човека. От хиляди прераждания, от хиляди животи умът все се надява и винаги се отклонява. Ако човек е успял по пътя на нисшия си ум, по пътя на материализма, това е още по-голямо нещастие, защото в този успех човек не е съгласен да скъса със старото. Той смята просто, че е успял, това за него е достатъчно, той даже е доволен, докато при нещастието има малко по-голяма възможност, защото нещастието може да активизира човека и да го извади от тънкото заслепение. Нещастието е по-добър помагач, не винаги, но възможността е по-голяма.

Ще се върна пак на върховната чакра. Във върховната чакра човек вече не е човек, а Дух. Може да мислиш, че е човек, може да гледаш, че тялото му прави някакви движения, но той вече не е човек. Това означава, че истинският човек е Дух. И тук вече понятието човек се отделя. А душата той я обладава (в хубавия смисъл) като метод да се изрази величието на Любовта. Той обладава душата за това, за да може да се прояви величието на Любовта. В гърлената чакра, за която говорихме предния път – вишудха – човек изразява нещата и понякога даже много хубаво. Но в третото око човек постига нещо повече. Той не само изразява, но в третото око напълно осмисля духовния си живот, т.е. пътя на своята душа. Значи в третото око има вече не само хубаво изразяване, не само Божествено говорене – защото то не винаги помага, понякога даже пречи човек да види отклонението си – но човек осмисля духовния си живот, пътя на своята душа.

Във върховната чакра човек нито се изразява, нито осмисля. Тук той вече е присъствие. И само който има благоговение, абсолютно свещено благоговение, за което говорих преди, само той може да разбере. Той може да получи от това безмълвие много повече, отколкото от своите въпроси или от своите предразсъдъци. От тази чакра се раждат, според Учителя, най-много цветя. Затова тя е наречена символично „хилядолистник“. Но тя не е ограничена – както някои мислят – от хиляда листа, от хиляда лъчи, а се раждат безбройни цветя. В бъдещето ще се говори за по-висша степен на тази чакра, но засега може да се нарича условно – така е прието – хилядолистник. Но в тази чакра Абсолютният Дух няма ограничение.

Тези, които имат пета и шеста чакра отворени, те имат въздействие върху хората, но не могат да преобразяват. Дори и когато имат отворено трето око, имат силно влияние, понякога се смятат за авторитети, но те реално не могат да преобразяват. Те само упътват – къде успешно, къде неуспешно – но те просто упътват. Но все пак ако имаме любов към такива хора и ако сме будни, те могат да ни помогнат. Става въпрос за хора, които са отворили третото око и гърлената чакра. Както казах, имат някакъв авторитет, но нямат най-важното нещо: дълбочината на присъствието. Това се изработва с други изисквания и затова се върви по друг път.

РЕАЛНАТА МУЗИКА

(идея за размишление)

Учителят казва, че с музиката може да извървиш всички пътища. Но после Учителят добавя: Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата. Тук става въпрос за музиката на петото тяло и затова Учителят казва: Трептиш за нещо и ще го постигнеш.

Ако имаш свещен трепет за нещо – точно това свещено трептение – ще надминеш числото шестнадесет и ще постигнеш същността. Центърът на този трепет, казва Учителят, се намира в третото око. Защото там животът е осмислен и човек знае за какво да трепти – кои Божествени трептения да храни и кои да не храни – той вече различава. После Учителят казва, че музиката е метод, чрез който се разрешават всички въпроси, но тя трябва да влезе вътре в човека. Тази музикалност в човека наричаме вечно добро.

Както и преди време ви казах, Учителят казва, че човек не трябва да бъде добър, а абсолютно добър – това е разликата. Ако му направят десет злини, той десет пъти ще благославя, а няма девет пъти да благославя и единият път да измисли някакво тънко отмъщение, и да мисли, че има право. Тогава той ще разбере за тази музика, която се нарича още хармония на сферите. Значи... вечно добро!

При реалната музика човек не става музикант, както може да се разбере, а храм на Истината – това е нещо съвсем друго. При реалната музика човек познава себе си, защото този, който не познава себе си, на никого не може да служи. Оттук нататък може да се говори за служене, тъй като много хора искат да служат, но първо трябва да познаеш себе си и тогава вече можеш да служиш. А този, който не познава себе си, може да има желание, желанието е хубаво, но не може да служи. Неговото служене, казва Учителят, носи нещастие. Има хора, които се водят служители на Бога, но те носят нещастие. Те не познават още тайната на петото тяло, за което говорихме достатъчно много.

При реалната музика човек не желае рая, нито даже Божествения свят, забележете. Той желае самия Бог. Това няма нищо общо с егоизма. Това е свещено желание на висшата душа. Тука тя постига именно реалната музика в най-дълбокия смисъл. Не желае нито рая, нито Божествения свят, а самия Бог, есенцията на нещата, есенцията на Истината. И само при тази реална музика човек може да влезе в светостта на Бога, и тогава неговата душа става музиката на Бога.

4 юли 2000 г.

Същината

(лекция 7)

Дяволът

(идея за размишление)

Тайните на пирамидата

(лекция 8)

Абсолютът

(идея за размишление)

СЪЩИНАТА

(лекция 7)

Учителят казва: За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото. Защото злото, казва Учителят, върви паралелно с яденето. Там, където има много ядене, ще има и зло. То може да не се появи веднага, обаче ще се появи. Това не означава, че самата храна е причина за злото. Но многото ядене, казва Учителят, създава условия на злото да вирее.

Другият важен момент, свързан със същината на учението. По свое собствено желание човек не може да прави зло. Нито може да прави добро. Човек е инструмент, орган на друго съзнание, което е вън от него. И после Учителят казва: Едно трябва да имате предвид. Ако слушате съзнанието, което седи по-ниско от вас, ще се изгубите в него. Ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога.

Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота. Това означава, че можеш да вярваш и да нямаш нищо общо с Божествения живот, т.е. с истинския живот. Ще обясня. Това означава, че вярата не може да бъде основа на живота, защото тя е само посока. Тя е само движение към Истината, но още не е сливане с Истината. Защото, казва Учителят, в момента, в който вярата направи връзка с Истината, тя вече не е вяра, тя изчезва, тя престава да действа и от този момент започва да действа Любовта. Именно Любовта решава въпросите и проблемите. Не вярата, а Любовта, съединението с Любовта решава въпросите и проблемите. Любовта се справя с противоречията.

Другият важен момент, свързан с вярата. Не е достатъчно човек само да вярва, той трябва да изпълнява. Отново прости думи, обаче крият дълбок смисъл, крият същината. Добрият живот, казва Учителят, подразбира изкуство, което може да се изпита само при мъчнотиите. Там може да се види дали човек е в истинския живот, в добрия живот.

Само когато придобиете Любовта, ще се домогнете до разрешението на въпросите. Тогава вече, казва Учителят, ако човек насочи Любовта си към злото, то променя своя характер, то вече не е зло. Това е така, защото с Любовта работи сам Бог. Затова Любовта няма противници, няма врагове.

Само тези, които имат Божествени желания, ще получат това, за което се молят. Защо казвам това? Защото има хора, които се молят години наред, за да получат нещо и не само че не го получават, но става по-лошо. Защо? Защото не знаят за какво да се молят. Окултният закон гласи: Човек ще получи не това, за което се моли, а това, което заслужава. Някой път успоредно с молитвата той може да стане разумен и да се изпълни нещо от това, което иска, но преди това трябва да се постигне абсолютна разумност. Иначе това, което получи, може да бъде катастрофа и с това всъщност той да заплати за отклонението, за това, за което се е молил.

Тези, които нямат Божествени желания, т.е. тези, които нямат разумност, те ще получат това, което заслужават. Това означава, че истинска сила има само този човек, който има Божествени желания. Тя му се дава, за да решава с нея други въпроси.

После Учителят казва нещо важно за истинската сила: „Истинската сила се придобива от изкуството да прощаваш.“ Учителят казва: „Да простите, в това се заключава Истината.“ Даже казва за прошката „истинската магия“. В това се заключава истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никакви стихове, никакви формули, никакво учение, никаква школа няма да ви помогнат. Учителят казва даже нещо повече: „Напротив, формулите ще се превърнат в нещастие за вас.“ Значи ще дойде един момент, в който формулите ще се превърнат в нещастие.

Никой няма право да пита как може да намери реалността, реалността на нещата. Защото който искрено търси тази реалност, той никога не пита как и къде да я намери. Тя го намира. Тази реалност сама го намира.

Учителят казва: „Любовта е същественото нещо в живота, а всички други неща идват след нея.“ Трябва да поставим живота си на основа, на канара и това е именно Любовта (говорим за Божествената Любов).

Другият важен момент, свързан със същността. Това е за тези, които изгубват близки и т.н. Казано е много ясно. Учителят казва: „Ако загубиш сина си или приятеля си, това не е страшно (това не е мярка, че си загубил същността). Но ако загубиш Любовта си към Бога, това е вече страшно.“

Един друг важен момент, който също е свързан със същността. Всички тези закони са по Учителя. От това, което даваш, и от това, което получаваш, ще познаеш доколко си изпълнил Божията воля. Ето една мярка, за да разбереш по вътрешен път доколко изпълняваш Божията воля.

Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Понеже не знае вътрешния път, затова той страда. Не може да налучка оня вътрешен път, който е специален за него и който, по-нататък ще обясняваме, е свързан с благородството, с искреността и т.н.

ДЯВОЛЪТ

(идея за размишление)

След време ще издадем цяла книга за него, защото хората трябва да знаят неговите ходове. Трябва да знаят, че е голямо безумие да се борят с него, тъй като той е част от Божията сила. Това е едно скрито лице на Бога и никой няма шанс. Включително и Христос не може да го победи, нито може да го изкорени, защото това е част от Божията сила и си има мисия.

Защо съществува дяволът, след като има само една Воля, Волята на Бога? Това е символичен въпрос. Волята на Бога, това е единствената Воля. Това означава, че дяволът е една много дълбока привидност. Но тази привидност и тази много дълбока и тънка илюзия съществува чрез силата на Бога. Дяволът съществува, за да не намразят хората Бога пряко. Това означава, че дяволът съхранява Бога. И наистина по-хубаво е да мразиш дявола, защото ако мразиш и хулиш Бога, т.е. самата Истина, няма да ти се прости и през вечността. Затова този, който може да мрази, който иска да мрази, за него е създадена една преграда, която е наречена дявола. Една черна служба, но тя си има своята тайна мисия. Дяволът опазва името на Любовта и Името Божие. Затова той е наречен „пазача на прага“.

Например аз задавам въпроса: Дяволът е голяма преграда, защо не можеш да минеш през тази преграда и да влезеш в Истината? Защото в тебе няма Истина. Ако ти имаш Истина, ако ти имаш Любов, дяволът няма да бъде преграда. Ще минеш покрай него, ще го поздравиш и ще влезеш в Истината. Значи тази преграда е само за определени хора, за тези, които не са придобили Любовта и Истината. Тогава те се блъскат в тази преграда, срещат се със суровото лице на Бога, със строгото лице и се връщат обратно, защото не са достойни.

Окултната наука казва: Не съществува дявол (в дълбочина, разбира се). Съществува само неразбиране, т.е. съществува само Бог и неразбраната свобода. Всичко това означава, че всичко, което се случва в живота ни, е само Бог. Става въпрос и за доброто, и за злото. Тук искам да подчертая: даже и за най-тънките и опасни нещастия, пак е намеса на Бога с определена цел. Само че тайна цел. Всичко, което се случва, е само Бог. И доброто, и злото, това е все Бог. Идеята за дявола е измислена, както казах, за да не намразят хората Бога, тъй като тогава кармата става вечна. Защото тогава хората ще се насочат към тайната на бездната. Ако насочат омразата си и критиката си към Бога, ще се насочат към тайната на бездната, която е свързана с третата шестица. Преди време говорихме за трите шестици, за звяра, който символизира бездната. Тук става въпрос за вътрешна бездна, а не за външен символ. Ето защо пак повтарям, дяволът е наречен „пазачът на прага“. Всичко това означава, че ако ти наистина обичаш Бога, ще обикнеш действително и реално всичко, което ти се случва в живота, и най-доброто, и най-лошото, защото това е все Бог. Въпросът е дали можеш да Го видиш. Дали имаш тази будност, тази смелост и тази Любов към Истината. От друга страна, ако не обичаш всичко, което се случва в твоя живот, това означава, че ти още нямаш неизменната Любов към Бога. Защото, пак повтарям, всичко, което се случва в живота ти, е Бог.

Окултната наука казва: Дяволът е създаден по един таен закон на Любовта и затова той е врата по пътя към Бога. Той се явява врата по пътя към Бога. Ако имаш Истината в себе си, ще преминеш през тази врата.

В по-следващите лекции ще се спрем по-подробно, тъй като чрез дявола ние също изучаваме тайните на Бога, тъй като дяволът е непознатото лице на Бога. Това е незнайната, скритата проява, с която много хора се сблъскват и ако нямат разбиране, те ще се сблъскат с Неговата суровост и с Неговата строгост.

Другият важен момент. Това, което изпепелява човека, не е дяволският огън или дяволският ад, а това, което изпепелява човека, е сам Бог, т.е. онази страна на Бога, която човек не може да понесе, понеже се е отказал от Истината.

ТАЙНИТЕ НА ПИРАМИДАТА

(лекция 8)

Пирамидата е много по-дълбок символ, отколкото е изнесено във всички книги. В бъдеще тя ще се изнася на друго ниво. Засега ще загатнем пътя към едно друго разбиране за тайните на пирамидата. Тя е била преди Атлантида и пирамидите произлизат не от Бялото Братство, а от Всемирните Братя. Те са произлезли от съвсем друг закон, както ще разберем накрая.

Самият връх на пирамидата символизира върха на виждането. Тук става въпрос за виделината, а не за светлината. След време ще говорим за този закон. Това означава, че човек трябва да се издигне до това виждане. Ако има стремеж към върха, той трябва да се издигне до висотата на това виждане, което е виждане на Бога. Но това не е още виждане на Абсолюта. Абсолютът има друга позиция, както ще видим накрая в идеята, Абсолютът и Бога се различават. Затова Учителят казва, че има едно Същество, Което е над Бога. Но това е опасна мисъл за тези, които искат да я разберат с ума си. Накрая ще кажа нещо по този въпрос.

Този връх символизира още неизвестното и непознаваемото. Окултната наука казва, че умът е влюбен в известното. Това означава, че умът няма никакъв шанс. Душата е влюбена в неизвестното, а човешкият дух е влюбен в непознаваемото. Това са три различни неща, три различни върха. Умът е влюбен в известното, това е застоят. Душата е влюбена в неизвестното, тя търси винаги новото и така се освобождава от застоя. Човешкият дух е влюбен в непознаваемото, така той се издига на по-висока степен, по-висока позиция. Ако душата искрено търси, тя ще се домогне до неизвестното, което е съхранено в шестото тяло. Тогава шестото тяло ще изпраща послания на душата и тя ще се обновява, тя ще разбере и ще се домогне до неизвестното. Докато непознаваемото се намира в седмото тяло.

Ако говорим по-дълбоко по този въпрос, ще кажем неща, които не са изнесени, но които имаме право да загатнем... Учителят казва, че непознаваемото е свързано с осмо, девето и десето посвещение, за които в учението не се говори, тъй като има причина. Но вече могат да се загатнат тези степени. Значи непознаваемото е свързано с три вида посвещение, които са три степени различни: осма, девета и десета степен. Става въпрос за степени на посвещението. Разбира се, Учителят не е пожелал за тях да се говори, на както казах, ще кажем нещо във връзка с тях.

Седмата степен е най-нисшата, това е възкресението. Значи тези степени започват след възкресението. Осмата степен е възнесението. Това е много дълбок космически въпрос, при който се постигат определени способности. Например Учителят казва: „За десет минути цялата вселена може да се обходи и да се разбере скритата Мъдрост в нея.“ Срокът е десет минути. Всичко може да се обходи и не само да се обходи, а да се обхване и да се проникне. Докато в девета и десета степен вече тази способност отпада и се говори за съвсем други неща. Но първо човек трябва да извърви пътя от известното към неизвестното, т.е. от ума към своята душа. И чак тогава, когато познае себе си, може да върви към непознаваемото. В тази връзка Учителят казва: „Аз създавам синовете на светлината.“

И така, върхът на пирамидата, от друга гледна точка, символизира не Бога, а Абсолюта. Тук вече говорим не за видимия връх, а за невидимия. Върхът на пирамидата символизира, от друга гледна точка, Абсолюта. Но Учителят казва нещо особено за Него. Учителят казва, че даже Абсолютът не може да каже всичко за Себе Си. Защо? Защото Той е нещо толкова тотално и необятно, и непознаваемо (става въпрос за четири степени непознаваемо), че затова Той не може да говори за Себе Си. И затова, слизайки надолу в по-нисшите светове, Той е казал, след като се е ограничил: „Аз съм Този, Който съм.“ Просто не може да каже нещо повече. Това е един окултен израз: „Аз съм Този, Който съм.“ Това е много дълбок израз, след време ще се спра да го коментирам. Това е чисто кабалистически израз, както и думата Учител. Думата Учител е една от най-дълбоките думи. Учителят казва: „Строго кабалистически и математически издържана“. В нея се разкриват най-дълбоките тайни на живота. Защото думата Учител в най-дълбокия смисъл не принадлежи нито на Битието, нито на Небитието. Тя отива отвъд, защото и Небитието, дори и безграничната Любов, казва Учителят, е ограничение за Абсолюта. За Бог тя не е ограничение, но за Абсолюта тя е ограничение. После ще кажа нещо и по този въпрос.

Пирамидата е абсолютен принцип. Това означава, че тези, които се занимават с фактите и законите, свързани с пирамидата, никога няма да се докоснат до нейната мистерия. Защото фактите отговарят на идеята за загадки, загадката ще си остане загадка. Това означава, че този човек не може да познае Истината. Човек, който се занимава със загадки, той не може да познае Истината. Човек, който се занимава със закони, той може да стигне най-много до тайната, но тайната също не разкрива нещата. Защото има по-вътрешна тайна, която е скрита в принципа, и тя се нарича вече мистерия. Значи думата тайна отговаря на идеята за закони и с тях най-много може да се домогнеш до някаква тайна. С фактите най-много ще се домогнеш до някаква загадка. А с принципа ще се домогнеш до мистерията на пирамидата. Затова казвам, че пирамидата е абсолютен принцип, т.е. принцип означава, че няма никакво изключение. При законите има изключения, затова там има правила, има методи. Но при принципите няма изключения.

В Атлантида мъдрите толтеки са имали специално име за върха на пирамидата, което, тъй като не може да се каже ватанската дума, приблизително се е превеждало „Врата към Зората“. Това е символизирала ватанската дума за върха на пирамидата. Както по-нататък ще разберем, „Вратата към Зората“ и това ватанско име представляват скрито име, което засега Учителят не позволи да се изнася... Това е името на Учителя... След време ще стане въпрос, без да се разкрива името, като кратък коментар към този велик път. Това е пътят на другите раси.

Всеки, който е могъл да стигне до прага на тази врата, той се е домогнал до силата на така нареченото „мерухим“. Една древна дума, която означава вечното вдъхновение. Тук става въпрос само за прага, не да влезеш, а просто ако стигнеш до прага. Има такава формула (ватанска) от Учителя, някои от вас я знаят, повтаря се думата мерухим три пъти: „Мерухим, мерухим, мерухим, али бехар, махатма аум“. Това е формула за вдъхновение. Става въпрос за вечното вдъхновение, което на кабалистически език е наречено „Зохар“ (древното сияние).

Във връзка пак с пирамидата и с вътрешния момент. Учителят казва, че Любовта е най-високият връх. Това е атлантски израз. И този символ има много значения. Едното е това, че в Любовта мракът изгубва силата си. Затова Любовта е връх. Не всяко нещо е връх. Примерно доброто не е връх, вярата не е връх и т.н. В Любовта мракът изгубва силата си, защото Любовта е силата на Бога, която преобразява злото. И така впоследствие се е явила заповедта: „Люби Бога повече от себе си.“

Това означава, че пирамидата е методът срещу злото. Да разбереш тайните на пирамидата, значи да се домогнеш до абсолютния метод срещу злото. И когато в Библията се казва, че Бог е работил до шестия ден, това означава, че и човек трябва да работи до шестия ден. Шестият ден, това е шестото тяло. Сведенборг обяснява много дълбоко този въпрос в една от неговите тайни книги. След време ще ви запозная с това. В шестото тяло еволюцията свършва.

По-нагоре вече е седмото тяло, в което човек се ражда в Небитието, т.е. в Абсолютната вътрешна реалност. Но това в учението не е последната дума, тъй като при Учителя има още четири степени, които са от друго измерение. Тук вече е абсолютното сливане с върха на пирамидата в окултния смисъл. Значи в седмото тяло се намира абсолютното сливане с върха на пирамидата. Тук става въпрос за човешкия дух и за тайната, която е скрита вътре в човешкия дух.

Тук в седмата степен има две явления. Накратко ще обясня. В седмата степен, в седмото посвещение, в седмото тяло има две явления. Първото: човешкият дух, или шестото тяло, се слива с мистерията на Абсолюта, който тук в случая е наречен Небитие. И тука духът изчезва във вечността, във вечното безмълвие. Това е единият вариант. Защото, според окултната наука, дълбочината на живота е абсолютно безмълвие. Това е мярка за най-дълбокия живот. Дълбочината на живота отговаря на идеята за абсолютно безмълвие. Щом имаш нещо да питаш, щом имаш нещо да кажеш, още не си постигнал абсолютната дълбочина. Защото там изчезва звукът, изчезва даже и мълчанието. След време ще говорим по този въпрос. Второто явление е следното. Второто явление е в това, че ученикът остава в шестото си тяло (преди говорихме подобни неща) и тук той придобива големи окултни сили и истинското си смирение. Тези неща са свързани едновременно, едното без другото не може. Именно тук се намира другото лице на Великата Реалност. Докато в седмото тяло е Абсолютната Реалност. Има и друга Реалност извън тази.

Всеки, който не може да се издигне до върха на Любовта, което означава символично върха на пирамидата, а това са тези, които не приемат Божествената Любов, това означава, че те ще се сблъскат с могъщата ръка на Бога, могъщата ръка на злото. Те ще се сблъскат с могъщата ръка на злото, което е ръката на Бога. Тази ръка е само за определени същества, за злите, за тези, които отричат Любовта. Именно за тях е създадена тази ръка на Бога, която е наречена дявола, която е наречена злото, а всъщност дяволът не е зло. Това е за тези, които са приели злото. За тях ще има зло, независимо дали те го крият и се представят за благородни. Те ще се срещнат със строгата ръка на Бога. Затова е създадено злото, за тези, които го приемат. Тъй като има свободен избор, имат право да го приемат, но не могат да се спасят от последствията.

АБСОЛЮТЪТ

(идея за размишление)

За Абсолюта аз подготвям цяла книга, специално по Учителя, също за Нищото, за Небитието, за Битието, тъй като тези неща са различни, могат да се разгледат от много гледни точки. Тук ще се спра на една от гледните точки.

Абсолютът не е нито Отец, нито Баща, нито начало, нито край. Трябва да се знае, тъй като Бог е нещо друго. Той именно е създал Бога. Това е едно ограничение. Затова се казва, че Бог е алфа и омега, има начало, има край, има предели. Колкото и да е необятна тази реалност, тя има граници, има предели. И доброто има граница, и злото има граница. Той е създал Бога и Той е преди началото, и ще бъде след края. Той ще бъде преди алфа и ще бъде след омега.

Това означава следното. Битието, това е външната реалност. Небитието е вътрешната реалност. Докато Абсолютът е Нищото, извън тези две граници. Той не е нито външна реалност, нито вътрешна. Той ги храни, Той ги поддържа, но Той не е. Не е нито едното, нито другото, нито това, нито онова.

Учителят казва следното: „Ние сме създадени като същества с начало, но целта на моето учение е да ви направя безначални.“ Това е свързано с осмата, деветата и десетата степен на посвещение. Това е, разбира се, вътрешна тайна в учението и затова тя само може да се загатва, но понякога и загатването може да помогне много.

Както казах, по-нисшата степен е възкресението, докато при другите степени се отива отвъд началото. Там вече човекът нито има начало, нито има край. Той може да стане служител във вечността, а може да излезе и извън вечността.

В тази връзка искам да ви кажа следното, по което също имаше много въпроси неразбрани в самото братство. Защото тази тайна е свързана с пътя на Всемирното Братство, а не с Бялото Братство. Става въпрос за осма, девета и десета степен на посвещение. Бялото и черното братство е създадено от Бога. То има начало, има и край. Белите и черните братя са родени от Бога. Имат различни пътища и способности, но те имат край. Всемирните братя са родени от Абсолюта. Там се намират така наречените, чували сте ги, двадесет и четири старци. И, казва Учителят, сега се подготвя двадесет и петият. Точно там се намира тайната, тези мистериозни старци, за които понякога може да се каже нещо, но то няма да обясни, тъй като те са по-дълбоки от всяка тайна и от всяка загадка.

И така, тайната на пирамидата е свързана с Всемирните Братя, понеже този символ е тяхна идея. Те са го предали в Атлантида, после от Атлантида е преминал в Египет. Този символ се намира вече и в наши дни, но зависи кой как ще го разбере.

Можеш да се върнеш в Бога. Учителят казва: Можеш с много усилия, с много Любов да се върнеш в Бога, но не можеш да се върнеш в Абсолюта. Това са също различия. Можеш да се върнеш в Бога, можеш да се върнеш в Христа, можеш в един момент и да придобиеш Любовта, Божествената Любов, но в Абсолюта не можеш да се върнеш. Там само можеш да проникнеш, да преживееш, но без да постигнеш абсолютно познание. Само можеш да направиш докосване, можеш да проникнеш, може да се докоснеш до този въпрос, може да преживееш нещо специално в тази връзка, в осмо, девето и десето посвещение, но няма да постигнеш абсолютно познание, защото там е Нищото. Просто няма нищо, но има всичко, което е по-дълбоко, отколкото „око не е видяло и ухо не е чуло“. Учителят казва, че „там нито душа е видяла, нито дух е чул“. Нито душата може да има представа, нито духът. Там става въпрос за нещо съвсем друго.

После Учителят казва, че ние включваме в себе си всички светове до Бога, но оттам нататък нямаме достъп. Ние включваме в себе си всички светове, става въпрос за всички вселени, защото Учителят казва, че те са произлезли от Любовта. Значи щом можем да се домогнем до Любовта, ще можем да се домогнем до всички вселени, до всяка вселена. Но оттам нататък нямаме достъп. Оттук нататък достъп имат само Всемирните Братя.

Както казах, към Всемирните Братя спадат тези тайнствени двадесет и четири старци. Например един от тях е Мелхиседек. Не съм ви разкривал за неговия таен живот. След време, ако Учителят пожелае, ще кажа нещо за неговия таен живот, но той е един от тях. Те не са Бяло Братство, те са над него. Те го управляват, те го коригират, те го осмислят и когато трябва, се намесват да му помогнат.

Но да се върна към по-нисшите степени, които водят към възкресението, тъй като на нас ни стига, на много от нас, да постигнем възкресението, да постигнем познаване на себе си.

Учителят казва: „Аз мога да уча само тези, които имат неизменна Любов“ и после казва: „Защо ви е необходима ангелска Любов и защо ви е необходима Божествена Любов?“ И обяснява. Защо ви е необходима ангелска Любов? „За да имате огън. С този огън се излиза извън света.“ Това е духовният огън на неизменната Любов, на чистата Любов. После казва: „Защо ви е необходима Божествената Любов?“ Това е вече нещо по-дълбоко от огъня. Учителят казва: „За да имате корен в абсолютния път на развитието си.“ За да имате основа, става въпрос за духовен корен, за онова дърво, за което преди време говорихме, което няма корени, нито външни, нито вътрешни. Ако си спомняте, преди време говорихме за дървото без корени.

Това са двете най-важни начала за ученика засега – ангелската Любов и Божествената Любов. Именно Божествената Любов разкрива една от най-великите тайни, че някога е било само ден. Атлантите са знаели за тази тайна, те са знаели, че преди във вечността е имало такива условия, когато е било само ден. Именно в Божествената Любов, който се домогне до нея, разбира тази тайна, че някога е било само ден. Това има тайно съотношение към първата раса преди Атлантида и Лемурия. Първата слънчева раса... когато Всемирните Братя са били на много високо ниво и са успели да обучат някои Бели Братя, които после са влезли в третата раса, в толтеките и оттам е тръгнала културата на народите.

1 август 2000 г.

Тайнственото явление въздух

(лекция 9)

Същественото

(идея за размишление)

Победата над злото

(лекция 10)

Мъдрият страх

(идея за размишление)

ТАЙНСТВЕНОТО ЯВЛЕНИЕ ВЪЗДУХ

(лекция 9)

Много учени са наблюдавали това явление, наречено въздух. Няма да изреждам имена, много дълъг е списъкът. Все пак някои от тях заслужават, защото са били много постоянни. Например Лавоазие. Той е един от малкото, които са правили стотици опити, докато постигне някакъв резултат, но понеже и той няма свещена цел в живота, не може да разкрие тайната на въздуха, макар че се е домогнал до някои неща от опит. Тук искам да кажа какво означава истинският учен. При истинския учен има много наблюдения и малко разсъждения, за разлика от обикновения учен. Има истински учен и обикновен учен. Истинският учен действа така – много наблюдения и малко разсъждения. Обикновеният учен действа обратно – малко наблюдения и много разсъждения. За истинския учен началото на нещата започва с възхищение и благоговение пред Природата, едно много важно условие, за да може да се отвори врата в истинското проучване. Но окултната наука казва, че само от дълбок вътрешен опит може да се очаква успех. Но даже и тук решението на въпроса не е в опита, а в Духа. Например има хора, които петнадесет години са тренирали концентрация, казва Учителят, в пещерите в Индия, концентрация и молитви – и никакви резултати. Нещо в техните скрити намерения ги е подвело. Те не са познавали себе си и своите намерения.

Въздухът е много тънко явление. Той прониква навсякъде, няма тегло и е неосезаем. Това означава, че той е духовно явление, както ще разберем по-нататък. В него работят, в най-дълбоката му част, два вида скрити елементи: това, което учените не можаха да открият, а откриха кислород и други неща. Няма да обяснявам за кислорода, битката беше голяма, докато се въведе тази дума, въглена киселина, флугистон, после кисловодород, после кисловод и накрая кислород. Но думата все пак не може да разреши въпроса, защото решението е в Духа.

В най-дълбоката част на въздуха работят скритите елементи най-вече на живата светлина и на огъня. Това означава много неща. Едното от нещата, което много хора трябва да разберат и особено учениците, е че при дълбоко дишане се вземат съвсем други решения в живота, съвсем други цели и избори. При плиткото дишане се вземат други решения, свързани със земното мислене, които нямат основа. При дълбокото дишане се навлиза в тази скрита светлина, в този жив огън и на тази основа се взимат съвсем други решения в живота, по-правилни, по-дълбоки, по-изчистени.

Както и водата, така и въздухът, преди време говорихме за водата, е духовна материя, вещество на Духа. При дълбокото дишане в човека могат да проникнат, специално в кръвта му, особени духовни сили от тази скрита светлина. Те обновяват застоя в кръвта, но както казах, пак напомням, че тук същественото е, че човек може да вземе много верни и дълбоки решения в своя живот. Чрез дълбокото дишане въздухът прокарва нови пътища във вътрешния живот на човека. Тук говорим за съзнателното дишане, а не за механичното. Не за онази книга, която е написал Боян Боев. Написал книга по Учителя, извадки, без да практикува. И Учителят се чуди защо е написал тази книга, тъй като нещата трябва да са проверени и тогава да се изнасят, което е правилно и много по-честно, отколкото на сляпо доверие.

Прокарват се нови пътища във вътрешния живот на човека и това съдейства за неговата мисия, която е, разбира се, окултно дело, а не нещо явно. Мисията на човека не е нещо явно, нещо показно, а това е дълбоко и окултно вътрешно дело.

Във въздуха е скрита съкровена тайна на Духа. Например има строго определено дишане, при което си в строго определен свят. Значи чрез него може да се преминават светове.

Който се старае истински в дишането, постепенно трябва да мине минимум две минути задържане, за което Учителят казва, че ще може да решава много от основните си въпроси на земния живот. Макар че две минути е малко, но от две минути нататък може да се решават много въпроси, които иначе не би могъл да реши. Това означава, че с дишането човек поема същества, невидими помагачи, които участват в разрешението на много въпроси. Но според мене ученикът трябва да гони мярка най-малко шест минути, което не е трудно, ако се постарае една-две години да се упражнява.

От въздуха могат да се извлекат съвсем нови методи за работа. Това е пак във връзка с невидимите помагачи. Преди време когато аз тренирах няколко години, се домогнах до такива методи, които ги нямаше в книгата на Учителя, и особено когато постигнах двадесет и две минути, макар и един път, но много често между шест и десет минути, седемнадесет, шестнадесет и т.н. Искам да кажа: тогава се откриват съвсем други неща, неща, за които книгите не могат да кажат нищо. Но все пак книгите на Учителя загатват. Дълбокото дишане вкарва в човека повече жизнена енергия, което означава, че то може да усили здравето. Това не означава, че здравето е най-важното в учението, пак съм го казвал, защото ако човек няма мъдрост, той пак ще се разболява, от една болест в друга. И ще се получи една игра на ума, един път се разболява, един път оздравява, после пак се разболява. Ученикът трябва да придобие мъдрост и да се отърве и от здравето, и от болестите и да влезе в едно постоянно състояние на радост. То е нещо повече от тези неща, от полюсите на живота.

Тази жизнена енергия може да се вкарва всеки ден в човека и включително тя може да се справя и с неговите неразположения. Например ако имате лошо неразположение, може да се опитате да дишате много бавно и дълбоко, със задържане на въздуха, като формулата се произнася съвсем бавно. Ако при другите формули бързате, в случая може да забавите и ще видите, че някой път нещата стават само с две, три вдишвания. Някой път се иска повече време, но аз съм имал случаи само с две вдишвания голямото напрежение, големият товар си отиват.

Най-дълбокото дишане не може да произлезе от хората на науката или религията, тъй като техните цели са ограничени. Има си причини. То произлиза от Любовта. И затова е казано: „Само Любовта може да направи хората Божествени“. Не науката, не религията, а Любовта.

Учителят казва, че без Любов никой не може да се усъвършенства нито в науката, нито в религията, нито в която и да е област. Привидно може да върви към себепознание, докато в един момент ще се окаже, че няма нищо общо със себепознанието. Без Любов никой не може да се усъвършенства, независимо дали прави много опити. Един от учените е правил хиляди опити, но без свещена цел в живота и без постигане на истинско разбиране.

Една от малките тайни на дълбокото дишане е, че в сърцето на човека могат да се зародят висши същества и да започнат да направляват неговия живот. Те увеличават неговата дълбочина и могат да удължат и живота му. Защото ако един човек наистина иска да учи, искрено да работи върху себе си, това, което му е писано на ръката, казва Учителят, отпада. Явяват се невидими помагачи, нанасят нови линии и удължават живота му. Познавам такъв човек, който имаше кратка линия на живота, но ще живее много дълго. На ръката му има втора линия, която се яви само до няколко месеца. Но човекът се посвети на Учителя, има специфичната любов към него, има трите белега, по които се познават учениците, и за него законът работи. За обикновените хора каквото е писано на ръката, това става. И на едно място Учителят казва, даже и да знаеш, че е писано нещо, не можеш да го избегнеш, освен в много редки случаи, ако наистина някое същество ти подаде ръка, но то ще поеме риск, защото ти трябва да оправдаеш после това удължаване на живота.

Дълбокото дишане е окултен процес. То променя виждането на живота и на окръжаващата среда. Човек започва да вижда цялостно проявите на Бога. Другото важно нещо е, че дълбокото дишане предпазва кръвта от загниване, застой и вмирисване. Значи влиза обновяването, което предпазва кръвта. Въздухът има специално отношение към кръвта.

Дълбокото дишане, когато се прави най-вече с любов, може да извлече от тази любов есенциална сила. Ватанската дума за любов е „девайра“, една дума, която си я ползуват много народи в друг вид, но думата „дева“ се е запазила. Но първичната дума, която е най-близка до произхода, която отговаря на първичния произход на любовта, се нарича „девайра“. Тук се намират най-тънките огнени послания на живота. Когато се диша по този начин – чрез изключително съзнателно дълбоко вдишване, което е метод на любовта, тъй като любовта се отличава по това, че тя може да прониква във всичко това – може да ни донесе най-тънките огнени послания за душата и за нейния път. Защото в своята дълбочина чистият въздух е съставен от най-фините духовни елементи. Оттам започва обожествяването на човека. Докато плиткото дишане се състои от тежки и груби елементи на въздуха. Както виждаме, въздухът има две посоки, едната – все по-лека и по-чиста, а другата – все по-тежка и все по-груба. Колкото по-плитко е дишането, толкова по-плитки са решенията в живота, толкова повече имаме земно мислене, толкова повече имаме безпокойство. Докато дълбокото дишане привлича онези духовни елементи, които са сродни на душата. Това означава, че дълбокото дишане определя един съвсем друг начин на мислене и възприемане. Дълбокото дишане на високо ниво означава да получаваш чиста енергия, т.е. живот с по-друго качество.

Според окултната наука въздухът е разреден огън. Ние знаем от Учителя и от тибетската мистика, че когато Духът е слязъл надолу в по-ниски полета, се е образувал огънят. От огъня е слязъл надолу и се е образувал въздухът, после е слязъл във водата и в земята. Навсякъде има различни количества огън и човек може да ги извлече. На земята има такива магнетични места, наситени с огнена атмосфера, дори понякога те не допускат човека да стъпи, освен ако той поиска разрешение и ако бъде допуснат. Във водата има такива места, определени видове води, определени извори, определени минерални извори и води. Такива области има и във въздуха. Такива области има и в огъня.

Дълбокото дишане подготвя човека след време да навлезе в най-висшата област на „Девайра“, което означаваше Първичната Любов. Когато се навлиза в Първичната Любов, идва един момент, когато дишането става невъзможно. Именно тук дишането изчезва, както ще видим – преди време говорихме за седемте посвещения в пентаграма, за трите висши посвещения и загатнахме за другите видове посвещения – казахме, че в самадхи, в седмата степен посвещение няма дишане, няма мислене, няма даже преживяване. Някои хора искат да кажат: И все пак какво има? Няма нищо. Виждаш Истината лице в лице и се променяш завинаги. Случва се изключителен преврат, коренна промяна на живота, но нищо не може да се каже по този въпрос. Това е изживяване, което е повече от изживяването. Условно е наречено преживяване, но то не е нито преживяване, нито дишане, нито мислене. Обаче умът винаги иска да може да се обясни, да може да го развали, да може да има някакъв край или да може да си каже мнението и да каже: Да, това го знам.

Така, както казах, дишането става невъзможно, но именно тук отново има един ватански израз, който се произнася „Арана Мешая“. На ватански това означава „Поразяващата Истина“. Именно тук се раждат посвещенията в Духа. Това е областта, абсолютно огнена сфера, при която всичко низше изчезва. Не може да диша в тази атмосфера дори и пречистеният ум. Той едвам-едвам оцелява, колкото да стане слуга на Духа, слуга завинаги, напълно овладян, без вече да може да подвежда човека, без да може да се намесва в интуицията и да обърква човека, и човек да си мисли, че интуицията го води, че желанията са разумни, а краят да се окаже съвсем друг.

Между другото, след около две-три години, тъй като няма да мога по-скоро, ще подготвя една книга за ватанския език, но тя няма да бъде голяма, тъй като много малко има материал за този език и Учителят малко е говорил. Но все пак има вече зрънца, събрал съм около тридесет страници, което е нещо, с малко коментар ще стане малка книжка. И се надявам след време още малко да събера. Това е наистина Първичният език, най-великият, най-дълбокият, който има малко по-дълбоки значения от всички други подобни езици. Има подобни думи в иврит, има подобни в китайския, в санскритския, но те са на три-четири степени по-ниско ниво като дълбочина, като идея. Но все пак се приближават до този език по някакъв начин.

Учителят казва следната формула: „Анах анахера вахана“. Приблизителният външен превод е: „Животът е Живот само чрез Тебе“. По-нататък ще се спра на една друга специална дума на ватан, която е изключителна по своята дълбочина, лично аз също бях изумен, когато се домогнах до идейните вътрешни страни. Става въпрос за думата „Амин“. На ватански тя има най-дълбок израз и има най-дълбоко тълкуване, има най-великия въобще първичен произход. Друг път ще се спрем специално на тази дума. Тука само ще я кажа накратко. Знаете „Амин“, това е от гръцки, „Аум“ се използува в Индия и в България също, а на еврейски е „Омейн“, обаче на ватански е „Айхама“. Една от най дълбоките думи, които съществуват, и се оказа, че има в нея нещо даже по-дълбоко от Единството. Вярно е, че Единството е всичко, но във ватан има нещо, което е по-дълбоко – Айхама. Друг път ще се спрем специално на нея и на нейните букви като силови линии и като идеи на невидимия свят.

Значи: „Животът е Живот само чрез Тебе“. Другият вътрешен превод на ватански език във връзка с тази формула е: „Ти си жезъл на моята Истина“.

И така, да се върна на въздуха. Морският въздух влияе много добре на анахата чакра, на сърцето. Дава широта и свързва сърцето с подсъзнанието, т.е. душата. Както и преди ви казах, съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание отговарят на четирите степени. Накратко ще ги повторя. Съзнанието отговаря на сърцето, самосъзнанието на ума, подсъзнанието отговаря на душата и свръхсъзнанието на Духа.

Планинският въздух влияе най-много на вишутха чакра, гърлената чакра, и помага най-много за нейното развитие. Но това е пак свързано с дълбокото дишане, със свещената цел в живота.

После следва нещо повече от въздуха. Това е чистото Божие Слово, Първичното. То влияе за оформянето на третото око. Това е най-силният инструмент за оформяне и образуване на третото око – изчистване на Словото. Човек започва да говори малко, точно, рядко да обещава и много да мисли като обещава, и да изпълнява, и ако се тренира в тези неща, дори и да прави известно време малки грешки, той ще израсне и това око ще се отвори от само себе си без никакви техники. Просто чистотата на Словото, понеже това е нещо Първично, чистото Слово е свързано пряко с Първичното съзнание, а третото око означава именно една степен на чистото съзнание, при което човек започва да работи в по-висши измерения. Ще се отвори от само себе си.

А Божествената Любов е тази, която влияе най-добре на висшата чакра, върховната, за която говорихме преди, сахасрара чакра. Това, което най-добре влияе на сахасрара чакра, е потопяването в Божествената Любов. Важни са онези скрити благородни постъпки, особено невидимите, винаги, когато ти правят пакости, да замисляш някакви благородни, може да го нарека „отмъщения“ условно в кавички. Значи благородни замисли. На ватански език това е наречено „Анхея матара“. Нарича се още „Сияещият път“. Става въпрос за сахасрара чакра. Именно тази чакра, сахасрара чакра, Учителят я нарича „центъра Любов към Бога“. Някои я наричат „хилядолистник“, на ватански език е наречена „Анхея матара“, означава „Сияещият път“. Символично това е въздухът на най-дълбокото благоговение и безмълвие, тъй като в тази чакра вече даже и за чистото Слово няма място. Любовта тук носи такава голяма пълнота, че няма нужда от Слово, даже и Божествено. Тук вече има присъствие, има дълбочина, има докосване с присъствие. Има предаване на Дух и на Любов чрез присъствие. Този, който е отворил тази чакра, много лесно може да предава, стига да има условия, отворена врата, да предава вътрешно нещата.

Да навлезеш в дълбокото дишане, това означава да навлезеш в аурата на висши същества, докато плиткото дишане е свързано с астрални същества от низшите области. Плиткото дишане е свързано с друг род същества, с друг род влияния. Точно затова при плиткото дишане има много погрешни решения, погрешни цели, погрешни избори. Тежкият въздух на кръчмите и дискотеките влияе много добре за развитието на низшите чакри. Ако някой иска да развива низши чакри, да търси тежкия въздух на подобни заведения. Не зная, може и някой да има такава цел. Това е наречен болният въздух. Може да е проветрено, но вътрешната атмосфера, вътрешният въздух е заразен. Всички прозорци да са отворени в една кръчма, положението е същото.

Дълбокото дишане, пак повтарям, внася нови разбирания в човешката душа. Тогава вече законът Любов към Бога означава също дълбоко дишане. А според Учителя дълбоко дишане означава дълбока връзка. Той ги дава като синоними.

Дълбокото дишане, Учителят казва, това е дълбока връзка и дълбоко мислене, синоним на дълбокото мислене. Не случайно затова и реших да ви говоря за дишането. Смятах го за странична тема, но все пак да ви дам една посока и по този въпрос. Да не се подценява този въпрос за дишането, тъй като той си остава важен въпрос.

Петото тяло, става въпрос за висшата Душа, диша в аурата на Живата Светлина, наричана още Живата Вода. Докато шестото тяло, човешкият Дух диша Огън. Той се нуждае от огнена атмосфера. Седмото тяло диша Етер. Това са различни степени, различни нива. От човека зависи какво ще диша. Ако се старае, постепенно ще покачва степените и ще стигне до Етера. Това означава, че въздухът е една могъща река, едно духовно течение, което може да извиси човека, защото въздухът изтича от Любовта. Любовта се е превърнала в Дух и както казах, Духът се е превърнал в огън, във въздух, във вода и в светлина. Преди време говорихме много за водата.

СЪЩЕСТВЕНОТО

(идея за размишление)

Учителят казва: „Първо ще минете през страданията, а после през Любовта“. Защо? Защото който не може, една диагноза дава Учителят много важна, да понесе страданията, той не може да издържи на изискванията на Любовта. Затова се почва по този път, по пътя на страданията. Без Любовта разбирането няма корени, няма основа. Ако всяко разбиране не изхожда от Любовта, то няма корени. Може да е интересно, може да е абстрактно, може да е всякакво, но то е без корени.

Учителят говори за гледането, тъй като някои са го заглеждали с особени очи и Учителят също се е заглеждал, но Учителят, по-нататък ще говорим по този въпрос, има три вида поглед. И понеже е много специален въпрос за третия поглед, затова след време ще загатна малко, тъй като там ученикът трябва да се прости и с живота, и със смъртта, за да навлезе в една по-дълбока реалност, но постепенно ще обясня този въпрос.

Сега ще кажа следното. Някой погледнал Учителя и го попитал: „Защо ме гледаш?“ Учителят казва: „Аз още не съм те погледнал, защото ако те погледна, ти ще бъдеш спасен за вечни времена“. Това има отношение към третия поглед. Тука става въпрос за целостта на погледа, целостта на Истината, тъй като очите са символ на Истината. И когато Духът се насочи изцяло в очите, той може да направи проекция на висшата Истина и да направи промяна на живота.

Когато Бог ти говори и ти отговаря на молитвите, също е въпрос към същественото, това не означава присъствието на Бога в тебе. Това е само благоволението Му, желанието Му да ти помогне. Тези неща не трябва да се смесват. Но когато ти имаш неизменната Любов към Бога, това е Любовта като Принцип, тогава вече имаш присъствие. Дали то е забележимо, видимо или невидимо, това няма значение, но присъствието е винаги вътре. Това се определя от Принципа на Любовта, което е неизменната Любов.

Учителят съществува на всички нива на живота. Той съществува едновременно във всички светове и съзнания, говорим за великите Учители, и едновременно в Абсолюта. Той е мост. И постепенно пренася тези, които се развиват на определена степен, на по-висока степен. От друга страна, за Учителя няма значение, колко знаеш. Каквито и знания да имаш, за Учителя няма значение. Значение има само твоята Любов. Дали тя е Божествена и неизменна, това е същественото. Знанията са за тебе. Те може да ти помогнат, може и да не ти помогнат, но същественото е дали имаш тази Божествена Любов.

После Учителят казва: „Пътят, в който сте влезли, не е за ходене, а за изпълнение“. Както виждате, с много прости думи се казва същественото. Този, който е свързан с Любовта, той има вечната формула. С тази формула той придобива нови тела и също тялото за новия свят. Който има този корен, Любовта в себе си, който живее по тези закони, той има в себе си вечната формула. Затова Учителят казва, че Любовта е тайното учение на всички религии.

Каквито и да са религиите, те имат една есенция, до която трябва да се домогнат. Това е именно Любовта, науката за живота. Това е науката, чрез която се придобива живот. Любовта измества времето и разкрива Вечността. Това е нейната сила. Тя може да измести времето във всеки миг, в който пожелае, и да разкрие Вечността.

ПОБЕДАТА НАД ЗЛОТО

(лекция 10)

Предният път говорихме. Там обяснихме как дяволът е създаден по един специален закон на Любовта и той служи също на тази Любов, и няма избор. Днес ще говорим други неща.

Учителят казва, че злото не е нещо, което е създадено, то е нещо, което е допуснато. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. И после Учителят казва: „В света има два вида хора. Едните са крайно добри, а другите са крайно зли.“ Между тях се намират средните и Учителят казва за тях, че даже и дяволът не ги иска, тъй като той не може да разчита на двойствени хора. Той иска абсолютно отдадени, както и Бог иска абсолютно добри. Проблемът се намира в средните хора, които са и добри, и лоши, които не могат да надраснат полюсите на живота. Или се занимават с добро, или се занимават със зло. Или имат болести, или оздравяват и после пак се разболяват. Или са щастливи и стават нещастни, после пак търсят щастие. Или успяват, за да постигнат неуспех. Преди време говорихме подробно как да се спасим от успеха, от щастието, от светлината, няма да повтарям днес.

Щом имаш устрем, казва Учителят, щом имаш свещен идеал, никакъв дявол не може да те спре. Няма я тъмната сила. Въпросът е дали имаш устрем, дали имаш свещен идеал. Щом имаш, Учителят казва, никакъв дявол не може да те спре.

После Учителят казва друг важен момент в тази връзка. Има едно нещо, с което можем да победим дявола. То е никога да не говорим лъжа, абсолютно никаква лъжа. Накратко ще обясня, ще коментирам. Тук някои преди време се опитаха да ми прокарват идеята за бяла лъжа. Няма бяла, няма синя, няма благородна лъжа. Лъжата просто е лъжа. В мига, в който е произнесена лъжата, веднага химическият състав на кръвта се нарушава. Човекът ще плати психически, постепенно, с кризи, болести, депресии и т.н., по много начини. Но след време ще плати и духовно, защото Учителят казва следното: „Лъжата е двоен грях и това е единственият грях, който никога няма да ви се прости“. Всички други грехове, казва Учителят, може да ви се простят малко или много. Лъжата никога. Някои казват: „Господи, прости ми, сгреших пред Великата Истина“, аз съм дал тази формула, но това е едно утешение. Но ти трябва да се изправиш и да се пазиш особено от съзнателната лъжа. Несъзнателна някой път човек може да допусне, като грешка, да се изпусне. Примерно да каже: „Ще дойда след няколко минути“, а да кажем, дойде след един час. Понеже Духът не е с него и не знае как да го каже, не е преминал тънкостите на думите да бъде винаги в Истината и изпуска думи, без да иска и те натрупват една тъмнина, която пречи на човека.

Учителят казва, че злото е осъдено на вечно безплодие. За него няма шанс да има плодове. В тази връзка Учителят казва нещо за змията. Преди време обяснихме как се движи змията. Както знаете, тя е без крака, но се движи много бързо. Тя се движи с енергия. Има причини. Но тук Учителят казва нещо друго. Когато змията е направила най-голямото престъпление, именно лъжата, ръцете ѝ изчезнаха. Отначало тя е имала ръце. Тя е била адепт. Ръцете ѝ изчезнаха, краката ѝ се изгубиха. Това се дължи именно на лъжата.

За Божествения свят, казва Учителя, че там злото и лъжата не съществуват. На земята злото го има и лъжата я има, както знаете, така доста, в изобилие. В астралния свят също. Пълен, казва Учителят, с цветя, по-точно капани, мечешки капани във вид на цветя. Астралният свят е пълен. Дори при мен са идвали много ясновидци, свещеници от църквите, много хора, които не могат вече да разберат кой им говори, ангел ли е, дявол ли е, архангел ли, нищо не могат да различат. Каквото и да им кажеш, даже и не искат да слушат. Има някои, така са оплетени, че вече са изгубили мерките. Това е начин на мислене. Има случаи, когато може да се оправи човекът. Учителят казва: „Ако един абсолютно разумен човек от света те обикне, той може да ти помогне“. Но трябва да има дълбока причина. Трябва да пожелаеш един разумен живот, за да може да има основа. Иначе помощта е много трудно явление. Много лесно се дава помощ, но истинската помощ, реалната помощ може да дойде само когато човек започне да подобрява живота си.

Злото не съществува в Божествения свят. По друг начин казано, когато се придобие разумният живот, злото ще изчезне. Злото няма място във Вечността. Някои мислят, че във Вечността то ще продължи да изпитва хората, ще продължи да съществува, но то ще съществува само в друга вселена, в низши светове, за да помага на еволюцията. Но има свят, в който то няма място. Учителят казва, че злото работи само с изостаналата материя и с изостаналите същества. По подобен начин работи и смъртта. И злото, и смъртта имат отношение и връзка с изостанали същества и с изостанала материя. Учителят казва, че когато казваме, че светът лежи в лукавия, ние разбираме един много малък свят. Да не си въобразяваме, че когато кажем „целият свят“, това е нещо голямо, след като планетата земя е една малка точка, точка, която е проблем от някои позиции даже да се види, даже да бъде забелязана. Когато ние искаме да кажем „много голям свят, целият свят“, преувеличаваме. Така преувеличават някои, Учителят казва, има хора, станали на шестдесет години, мислят, че са възрастни, скоро даже имах един такъв доктор при мене. Каза: „Станах много възрастен, много остарях“. Учителят казва, има ангели на двадесет и пет милиона години, които се смятат за деца. Въобще за възраст не могат още да кажат нито една дума, но тука на земята шестдесет години се смята за старост.

Всяко същество, което не върви по Божествените закони, постепенно се изражда. Това е абсолютен закон. Това важи за всички мравки, термити, демони и т.н. С това изменят и своята форма. Това се е случило с много същества, в това число и с термитите, за които, както ви казах преди, ще ви кажа нещо. Преди говорихме за древните котки от Атлантида, днес ще кажем нещо за термитите.

Окултната наука казва, че цивилизацията на термитите предшества с повече от тридесет милиона години човека. Значи много стара цивилизация, много стари същества. Те са произлезли от бездънната нощ на първия период, което означава, че те са били принудени и заставени да живеят при най-тежките, най-жестоките и мъчителни условия и гърчове на самата земя. Това е било в началото на земята и самата земя е изживявала най-тежките си състояния. Тогава са били изпратени тези същества, наречени термити. На ватански език те се наричат „Азуми лахара“. Преводът е „бягащите от светлината“. Има около хиляда и петстотин вида термити. Почти всички живеят в гробище, което наричат жилище, под земята. Самото тяхно тяло е вид гробище и почти всички видове са слепи. Има и такива, малко видове, които живеят над земята. Те са малко, но те са също слепи. Живеейки в най-тежките условия на земята, в тях се е зародила изключително идеята да разрушават. Както ви казах и преди, те могат да изядат желязна къща за двадесет и четири часа. Не говорим за дървена и за пластмасова, говорим за желязо. Тук не става въпрос даже за здрави зъби. Тука става въпрос за нещо много специално. Докато при мишките, както преди говорихме, става въпрос за здрави зъби. Мишката много гризе, защото има, казва Учителят, пак ще напомня, много голямо его и тя гризе, защото зъбите й много бързо растат от егото и да може да се спаси от големите зъби, които ѝ пречат, тя гризе много. При термитите въобще не става въпрос за такива зъби, а става въпрос за някаква скрита сила, наречена инстинкт. Инстинкт обаче означава скрит разум, няма значение дали той е черен или бял, това е един скрит разум, една изключителна сила на разрушение. Те са образували тази сила в себе си, когато са живели в най-тежките условия на земята, защото те не са приели тежките условия, а когато не ги приемат, те не могат да се развиват и тръгват в обратна посока, стават разрушители. Има и много такива хора от този род. Не приема малката си къща, защото комшията има тристаен апартамент. Другият не е доволен от тристаен апартамент, защото еди-кой си има три апартамента. И злото расте, омразата расте, развитието в обратна посока расте. И затова Учителят казва, че днес в новия свят, в новата епоха има много животни, които са кандидати за хора, и много хора, които са кандидати за животни. Тъй като формите ще се сменят, човек ще бъде заключен и да не иска, душата му ще бъде заключена в животинско тяло да научи своите уроци, защото егото може да расте само до една област, оттам нататък е катастрофа.

Термитите имат двама врагове. Както котката има за свой враг мишката и обратно, мишката има за свой враг котката, така и термитите имат своя най-голям враг. Единият враг, това е слънчевата светлина, на тази светлина те умират и това не е случайно. След време когато издам малката книжка за термитите и въобще за животните, за нашите малки братя, там ще говоря по-подробно по тези въпроси. Тук ще бъда по-кратък. Другият най-голям враг на термитите са нашите обикновени мравки. Те знаят слабото им място и термитите са в почти всички случаи, над деветдесет процента, безпомощни. Термитите имат слабо място до корема и мравките знаят точно това. Много неща не знаят, но знаят това място. А това означава, че когато термитите видят мравки, бягат през глава. Те си имат своя организация, свои военни, свой социален строй, но това е много дълга история да ви обяснявам сега, в книгата по-нататък ще обяснявам. Предупреждават се, бягат, препъват се, падат, защото мравката е от една също много дълбока цивилизация, с много дълбоки корени, която знае някои неща, които термитите не знаят. В този свят на сегашния етап термитите не са опасни, защото има прекалено много мравки. Това е една от причините да няма много термити, макар че има на много места, учените ги изследват, но за момента те са затворени, не са опасни, Духът в тях не им дава да се разпространяват, пък и мравките чакат.

Според Учителя термитите са подземни насекоми и са сто пъти по-лоши от човека. Но Учителят казва, че по-надолу в земята има едни други същества, които са хиляда пъти по-лоши от тях. Значи това е на степени, надолу в земята има все по-лоши същества. Учителят казва: „Вие ги наричате дяволи“. Те имат и други имена, но ще приемем общоприетото, наречени са дяволи. А някои дяволи, както знаем, са излезли и над земята. Костюмирани, Учителят обяснява, с вратовръзка, с много хубава обхода, с много хубави маниери и с изключителни обещания. Но крайният резултат е лош. Този, който може да различава, ги различава от разстояние, даже някой път не е необходимо да ги видиш, можеш да ги помиришеш. Достатъчно е да пуснеш едно от чувствата си дълбоко в ход, в името на Любовта, и да разбереш дали има зло в този човек или няма. Но същевременно не трябва да осъждаш. Защото който има Любов, той не осъжда, а само прониква, наблюдава и вижда къде може да помогне и къде не може.

Учените са изучавали живота на термитите, но повърхностно, защото те не са могли да проникнат в техните вътрешни центрове. Трябва да кажа, че преди време и аз се опитах да вляза в един техен вътрешен център, когато ги наблюдавах, но не успях. Останах отстрани да наблюдавам, тъй като те имат една техника, която има много страховито излъчване. Това е едно барабанене, едно тракане, което е по-лошо от смъртта и аз още не мога да си го обясня, но то е наистина такова. Някои учени също са го засекли и са избягали, макар че предварително са били на разстояние, избягали са надалече, защото има нещо много зловещо в тази сила. Някакъв демоничен начин на барабанене, който не е като оня индианския начин, който е много по-благороден, дори и да е монотонен, по-хубаво е, отколкото да попадне в този център, който е трудно да се опише. Ако някой човек проникне в този център, по моите изчисления най-хубавото, което може да му се случи, е да полудее. От туй по-хубаво не може да му се случи. Другото е да избяга, ако успее да избяга. Но влязъл един път в този център, може да се отървеш с едно полудяване. Тъй като има полудели хора, които имат по-хубава карма от хора, които лъжат, които са жестоки, които убиват и т.н. Така че лудостта си има свои красоти. Те живеят, както казах, в тъмни гробища, наречени жилище. Има и такива хора, живеят в апартаменти, без да знаят, че това е пещера, без да знаят, че животът е по-лош от нормалното и че самите те развалят аурата на апартамента, и го превръщат в нещо по-лошо от пещера, тъй като думата пещера, както говорихме преди, има нещо първично в нея. Тя е била идея за вглъбяване, където да се постигне нещо навътре, докато в много от апартаментите и това го няма.

Термитите са ослепели, вътрешно те са слепи, тяхното зрение е затворено, почти всички от тях имат крила, но крилата са мъртви и те ги водят просто към гроба, не им дават нищо, с тези крила те не могат да летят, а очите им са затворени от една битка, която се е състояла в една древна война, за която друг път ще говоря или в книжката, която по-нататък ще посветя на нашите малки братя, тези същества, всички видове животни.

Според окултната наука те са същества на волята и на разрушението, но не на разума и Любовта. Те са станали упорити във волята и в разрушението и оттам са изгубили в древната война, и са ослепели. И както казах, макар че са много силни и разрушителни, те са много уязвими. Природата понякога си прави шега с някои същества. Дала им е едновременно голяма сила на разрушение, страхотен инстинкт и същевременно слабо, уязвимо място, което се намира близко до стомаха.

Окултната наука казва, че едно същество е уязвимо или за да бъде осъдено, или за да се преобрази, промени. Затова му е дадена тази уязвимост. В китайската окултна наука се казва, че промените са същността на света. Те са най-важното нещо, което става в света – промените. В света промените означават развитие. Има светове, в които промените ги няма. Няма нужда от промяна и няма нужда от развитие, има нужда от проява. Има други светове, в които даже няма нужда от проява. Това са все различни степени. Но в този свят промените са на място. Голямото страдание е дадено на термитите, за да могат те да прогледат, да видят те лошите си качества. Това важи и за човека, ако той е буден. Защото ако в страданието човек не огледа себе си, в щастието е още по-трудно. Затова страданието върши нещо по-добро, отколкото щастието. Щастието приспива, успехът приспива, но страданието и скръбта събуждат от съня, не винаги, но все пак по-често, отколкото щастието и успехът. В древността термитите, както и много други същества и самите демони, са поискали да посегнат, да разрушат тайната на живота. Те са посегнали на съкровената област и оттам е тяхното падение. Но Учителят казва: „Неразбирането е винаги гибел“. Ето защо термитите днес са много ограничени и не случайно на земята са изпратени много мравки. Тези мравки по-точно охраняват една много стара тайна, за която те са на земята.

Ще ви кажа за един от древните мъдреци, става въпрос за един от великите бели братя, който в този свят въобще не е представен в тази светлина, която заслужава, макар че вече излязоха три книги на руски. Става въпрос за един от древните старци на друидите Мерлин. Всичко досега, което се е говорело за него, е толкова повърхностно, че аз се учудвам как може да се изнесат такива неща, но светът ги изнася. Но това е един от най-великите и древни мъдреци и старци, който ръководи определена категория съзнания и хора, един от великите Бели Братя и който след време ще изведе тази раса, неговата раса, към Бялото Братство. Той казва: „Създавайте себе си, докато сте в настоящето, докато има още време“.

Победата над злото е в търсенето на изгубеното ученичество. Всеки, който може да намери правилния път на своето ученичество, той ще се справи със злото. Той ще може да го изтърпи. Защото който е влязъл в ученичеството, Любовта му дава част от своята сила. Любовта е силата, която може да изтърпи злото, а това означава овладяване, т.е. ако можеш да изтърпиш едно зло, това означава, че ти го превъзхождаш, ти си над него и можеш да го овладееш. Ако не можеш да изтърпиш едно зло, означава, че то те владее. Ето силата на търпението, а тази сила произлиза от Любовта. Изтърпиш ли, овладяваш.

На ватански език има три степени на Пътя. Накратко ще ги кажа, след време ще говорим повече за тези степени. Във ватанския език се дават три степени. Първата степен се нарича „Анах матара“. Думата „матара“ означава „път“. Втората степен е „Хира матара“ и третата е „Анхея матара“. Означават следното. Първото означава „Зовящият път“. Това са тези сили, които те зоват към разумния живот, по някакъв начин те призовават. Някой приятел те подканя, някой ти показва книга, някой ти дава приятелски съвет искрен, все добрите постъпки, които имат чиста идея. Това е зовящият път, първите стъпки. Вторият път се нарича „Приетият път“. Тук вече започваш да превръщаш пътя в кръв и плът. Тук вече започва ученичеството. И третият път се нарича „Анхея матара“ – „Сияещият път“, или сливането със Сиянието. Това е път, по който човек започва да образува в себе си това, което се нарича Храм. Тъй като много се говори за храма, има външен храм, има вътрешен храм, чували сте за тайната стаичка. Обаче Учителят говори за четири вида тайни стаички. След време ако трябва, ще се спра. Така че нещата са на много нива и в много светове. Когато говорим за ватански език, става въпрос за именно четвъртата, най-висшата степен. При Учителя тя има друга класификация, но това няма значение. Това е все едно и също – истинският Храм, т.е. самият ти си вече Храм, и не е необходимо да търсиш нито външен храм, нито даже своята душа, защото ти си вече нещо повече от себе си, нещо, за което преди говорихме, как ученикът трябва да надмине себепознанието, за да не остане в петото тяло, трябва да влезе в шестото тяло, именно там се намира този Храм, за който става въпрос, в шестото тяло, т.е. в човешкия Дух.

Еврейският език е заимствал много от ватанския. Той е нарекъл Храма „Бет тефила“, някъде го казват без е, само „тфила“. Но правилното е „Бет тефила“ – означава „Молитвен дом“. Но думата „Молитвен дом“ още не разкрива същността на нещата. На ватански език идеята е много по-дълбока и в Атлантида един от храмовете е носил именно тази идея в себе си. И ватанската идея тогава е била наречена, става въпрос за първия храм на Атлантида, „Алат олам ацита“ и не означава както при иврит „Молитвен дом“, а означава „Дом на извиращото Сияние“ и е имало по-друго значение. Защото е било задължително всеки, който влезе, да внесе част от своето сияние, а не само да влезе, да се успокои и да използва тези, които са внесли чисти мисли, чиста атмосфера и той да използува като крадец едно успокояване, защото влиза и само взема, без да дава. В този храм задължително е било да влезеш със свещено чувство, иначе ще стоиш отвън. Или влизаш със свещено чувство, или посещаваш другите храмове, които са свободни. Там може и по цял ден да стоиш, имало е пейки, каменни, може по цял ден да мислиш каквото си искаш, но има храмове, в които не се влиза така. Имало е специално жрец, който е наблюдавал хората вътрешно и ако някой се опита да влезе с нечиста мисъл, той му прегражда пътя тактично, извинително и със съответните думи го изпраща на външна разходка. Учителят нарича това в своите лекции „Свещеното място“, има една такава лекция, която има своя произход от ватанския език и от древното време. Тази лекция има ватански корен. Най-хубавата местност, в която Учителят изнася своите лекции на планината, също произлиза от ватански, има ватански корени и на ватански език думата е наречена „Аморея“, означава „Изгрев“. Така е бил образуван Изгревът, но това не означава, че Изгревът изпълнява напълно първичната ватанска мисия, защото „Изгрев“ има много дълбоко тълкуване. Ватанската дума е нещо повече от „Извор на светлина“, както по-нататък ще разберем. Значи „Свещеното място“ или „Изгревът“, това символично означава мястото, което е победата над злото. Ако всеки намери това място в себе си, ако всеки намери свещеното място в себе си, ако намери изгрева в себе си, ако намери този храм, ако намери тази тайнствена дума и нейния корен „Аморея“, той ще постигне победата над злото чрез разбиране.

МЪДРИЯТ СТРАХ

(идея за размишление)

Преди време казахме нещо по този въпрос, днес ще прибавим малко.

Да умееш да се страхуваш, това е изкуство. Това е велико умение и се изисква голямо и дълбоко разбиране. Става въпрос да умееш да се страхуваш от Бога. Това означава да постигнеш неговите качества. Това е първата заповед в Тора. В Тора има шестстотин и четиринадесет заповеди. Следващият път ще говорим за втората заповед. Днес ще се спрем на първата, която е: Страх от Бога. Значи това означава да постигнеш неговите качества. Свойството страх е съблюдаване на единството с Бога. Постоянно съблюдаване на единството с Бога. Това означава да разбереш какво означава думата страх. Свойството страх е постоянно съблюдаване на единството с Бога. То няма нищо общо със страхуването и с оня страх, който носи тъмнина. Защото този страх произлиза от Любовта, от разбирането на великата отговорност пред Бога. И затова той е наречен „мъдрият страх“. Докато другите видове страх разболяват. Значи който разбере този страх, ще си донесе здраве, енергия и нещо повече, едно по-дълбоко разбиране, докато другите страхове са болни. Ще стане въпрос и за тях. Една много древна ватанска поговорка гласи: „Който не се страхува от Бога, той ще се страхува от себе си“. Това е закон, хем е поговорка, хем е закон. И този страх ще бъде началото на неговото отчаяние, става въпрос за този, който не се страхува от Бога, от съвършеното Лице на Любовта. Значи започва се със страх, но това води към съвсем други пътища на мрака. Но началото е неразбирането на страха.

Както казах, има три вида страх. Първият страх, за който ви казах нещо, има истински корен. Вторият и третият страх нямат основа. Първият страх, или истинският, е страх пред величието и отговорността, пред Всемогъщото Начало, пред най-съкровените изисквания на Любовта. Ето защо хората, които са нарушили съкровените закони на Любовта, страдат все повече, отчайват се, самоубиват се. Всичко това е, защото са направили посегателство по някакъв начин, или външен, или вътрешен, на съкровената област на Любовта. И всеки, който посегне на тази област, той тръгва назад в развитието си.

Първият страх, както казах, това е истинският. Вторият страх, това е неразумният страх. Кой е той? Това е страхът от болести, от страдания, от неуспехи в живота, от това, че няма да си намериш място в колектива, в света и т.н., страх, че нямаш жилище. Всичко това е неоснователен страх. Изглежда логичен, но той няма основа, понеже е неразумен. Защото ако човек се основаваше на първия страх, ако спазваше закона на Любовта, той може да е беден, окъсан, без жилище, ще живее временно щастливо в някои кашони или в постройка развалена и после Бог ще се погрижи за него. Но този, който нарушава свещените закони на Любовта, може да живее във всички удобства, той постепенно ще ги изгуби и накрая например как ще си купи нервната система, ако да кажем, е милионер. Не случайно има милионери, които се самоубиват, които имат всички блага, басейни, големи къщи и вили, но се самоубиват. Не са разбрали от какво да се страхуват и как да се страхуват. Не владеят това умение и не познават какво иска Любовта. Страхът от всички неуспехи в света, по светска линия, е свързан с втория страх. Този страх, казва еврейската Кабала, той не е основа за познаването на Бога, той е отклонение.

Третият страх, той е също неразумен. Това е страхът от ада и наказанията в бъдещето. При този страх ти гледаш да изпълняваш заповедите на Бога, защото искаш Той да ти запази децата, искаш да запази къщата ти и с тази цел ти правиш някакъв бизнес с Бога, което е невъзможно. Искаш да Му служиш по някакъв начин, Той да запази здравето на децата ти, да мисли за децата ти, но това е неразумен страх. Тъй като щом подхождаш така, това означава, че нямаш първичната, чистата Любов към Бога. Тогава този страх ще се превърне в болест, постоянно безпокойство, какво ще стане с децата ни, макар че уж служиш на Бога, но това напрежение – няма да се отървеш от него през целия си живот.

Хората от трите вида страх могат да изпълняват заповедите на Бога, но с различни вътрешни скрити намерения. Това означава, че има хора, които постоянно се стараят и изпълняват заповедите на Бога, десетте заповеди, но не растат духовно. Много изпълняват, но не растат. Няма как да растат. Да постигнеш тайната на истинския страх, е въпрос на, във ватански език се казва „Алхот ацара“, вътрешното сияещо виждане. Само то може да постигне тайната на истинския страх. Можем да го наречем вътрешното виждане. Думата будност е близко до тази идея и ако тя се изтълкува правилно, ще бъде също подобна. Тези, които изпълняват заповедите на Бога заради егоистичните си желания, ще разберат следното, че егоистичното желание само си причинява смърт. Това е дадено и обяснено много добре в еврейската Кабала. Тези желания сами си причиняват смърт, защото, в Кабала се казва, забранено е на егоистичното желание да се дава светлина. Затова това желание е пусто и изоставено от светлината.

Всичко това означава, че човек трябва да се стреми само към този страх, който ще го направи мъдър. Това е същността на първата заповед на Тора, която автоматично води до втората заповед. Както виждате, те са тясно свързани, но все пак тази е първата заповед. А втората заповед на Тора е: Съвършена Любов към Твореца. Не просто любов, а съвършена Любов към Твореца, за която ще говорим другия път.

5 септември 2000 г.

Тайната на Иблис

(лекция 11)

Нафас

(идея за размишление)

Тайната на Иблис

(лекция 12)

Нафас

(идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

(лекция 11)

Иблис – арабска мистична дума, известна, много хора я знаят, но вътрешният смисъл не се знае. Тайната на Иблис отговаря на идеята Сатана. Той е един от най-ревностните търсачи на Божественото единство. Затова е поставен и на такъв жесток изпит, за да се докаже. И трябва да покаже и да докаже, че има особена Любов към Бога. Преди пропадането си той се е наричал Азазил, в арабската мистика се е наричал Азазил. Както виждате, винаги става смяна на имената. Така е при Сатана. Наричал се е Сатанаил, махат се буквите „ил“, което означава Божественото, и става Сатана.

Тайно, специално пред лицето на Бога Иблис има красиво лице, а не както е известен. Но пред света лицето му е друго. За света има едно лице, пред Бога има друго лице. Скритата окултна причина за така нареченото непокорство на Иблис към Бога е всъщност скритата Божия любов. Тук въобще не става въпрос за непокорство, защото Бог в него е пожелал да бъде непокорен, а не самият той. Както ще видим, няма вина и е приел тотално нещата, и самият той казва, че има само една власт. Той е приел скритата Божия воля – това е причината – а не своята воля и това той го е приел тотално. Вярно е, че е нямал избор.

Иблис казва на Бога: „Докато си ми дал Дух и сила – после ще видим някои негови разговори с посветените и с Мойсей – ще ти служа“. Наистина неговата сила и неговият Дух идват от Бога. „Аз ще превърна във венец Твоето проклятие, докато всички други отбягват проклятието и искат само Твоята милост. Аз ще осветя проклятието в своя живот.“ И наистина както ще видим по-нататък, той чака възкресението повече, отколкото всички вярващи. „Понеже толкова много искам да ти служа – Иблис казва на Бога – ако искаш Господи, забрави милостта си за мен и след вечността“. Тук става въпрос за много специална Любов, за много дълбоко същество с изключителен разум и дълбока степен на посвещение, а не обикновено зло. Значи пак ще повторя. „Понеже толкова много искам да ти служа, ако искаш, Господи, забрави милостта си за мен и след вечността.“ Тук става въпрос за тоталното приемане, без разсъждение. „Аз съм готов да страдам и след вечността“ – в арабската мистика това е наречено Хемат. Хемат означава възвишен устрем, в най-дълбокия смисъл.

Препитанието на Иблис, това са проклятията, които хората му изпращат, и всичко това той го възприема като милост, милостта на Бога. Забележете неговия подход колко е дълбок, тъй като всички тези извадки, които ви говоря, са извлечени от арабските посветени и мистици от най-дълбоко ниво. Бог е проклел Иблис, но Той не го е лишил от сила и поддръжка. Окултната мистика казва, че преди проклятието си Иблис се е учил около сто хиляди години, за да се подготви, за да го приеме с разбиране и с пълнота. Около сто хиляди години той се е подготвял за тази особена мъдрост, за да може да го приеме с разбиране и с пълнота. И той накрая го е приел, приел е най-тежкото, проклятието на Бога, като особен род милост.

Тук само за малко, преди да продължа, ще ви кажа, че окултният ученик няма право да съди никого, нито хората, нито животните, нито себе си да критикува, нито Сатана, понеже не познава дълбоките причини и дълбокия замисъл на Бога. Точно затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, тъй като той служи на Бога по един много рядко предан начин, по един изключителен начин, както ще разберем.

Бог е вселил голямо зло и коварство в душата на Иблис – Сатана. И точно от това зло ще произлезе единството на живота и на всички светове след време. В райската градина Бог казал вътрешно на Иблис: „Ще те нарека велик лъжец и ще бъдеш проклет до възкресението си“. Иблис казал: „Ако моята участ е да бъда прокълнат, не се страхувам от това, защото близо до проклятието е Твоята милост“. Това са полярни светове и е така. Както близо до щастието е нещастието, близо до вярата е безверието, до успеха е неуспехът и това е същият закон. „И проклятието, и милостта са от Тебе, защото има само един Бог и само една Власт – това си Ти.“

И по-нататък Иблис води един разговор с Мойсей, тъй като Бог е препоръчал на много посветени и на Мойсей да проучат Сатана, за да го познаят. Първо трябва да минат през него, през пазача, през този, който съхранява Истината, и който може да мине през него, ще отиде и при Бога. Иблис в един разговор казва на Мойсей – понеже Мойсей му казал: „Защо имаш толкова лош образ?“, Иблис му казва: „Моят зловещ образ е илюзия.“ И всеки, който има Истината в себе си, знае, че външното е преходно и илюзия. Мойсей казва на Иблис: „Защо си се отклонил от пътя?“ Сатана му отговаря: „Мойсей, не бъди толкова глупав и самонадеян, защото има само една власт и ако Бог пожелае да се отклониш, ти нямаш никакъв шанс, нямаш никакъв избор“. И това е така. Ако Бог иска някой човек да се отклони от пътя, ще го отклони и той може да търси много, но няма да намери правия път, защото Бог трябва да пожелае, за да намериш правия път. Ако Бог не пожелае, всички усилия са напразни. „Ти, Мойсей, не знаеш, че истинската ми светлина е отвътре, и не се доверявай на формата, защото тя е изменчива и мами, докато неизменната Любов е реална.“

После Иблис казва на Мойсей: „В миналото си, в древността аз служих на Бога за собственото си блаженство и удоволствие, а сега служа за Неговото доволство и за Неговата радост. Поради своето дълбоко възхищение към Бога аз му се противопоставих и станах голяма тайна за света. Но аз съм верен на Бога, макар че греша, защото съм едно с Него, а грехът ми е особено повеление. Защото самият Бог в мене сгреши по своя велик замисъл. Аз само избрах, без да имам вина. В дълбочината си аз не греша, защото сам Бог ми е предписал греха, отровата и Той ще ми даде благодатта, противоотровата, т.е. възкресението и блаженството. Защото всичко е в Неговите всемогъщи ръце.Това, че имам лош вид, не ме безпокои и ако Бог ме осъди на вечен огън, аз ще падна на колене и ще приема, защото Неговата воля е по-дълбока от моето разбиране и от моите възможности. Сред влюбените в Бога аз съм от най-чистосърдечните. От седемстотин хиляди години – няколко арабски мистици и посветени повтарят това число в разговорите с него – аз величая само Единния Бог и казвам вътре в себе си: Хвала на Всесвятия. Аз съм двойствен отвън, а предан отвътре, посветените ме познават, а Бог ме знае по-добре и от тях.“ Но тук трябва да отворя една скоба – не всички посветени. Има посветени, които не познават още неговата тайна и неговата специална Любов към Бога. Такива от рода на Мойсей не знаят, става въпрос за други видове посвещения. „И тази двойственост не очерня предаността ми към Бога, защото Той ми е свидетел“. После Иблис казва на Мойсей: „Мойсей, ако Всесвятият ме разсече на части, аз пак няма да дам сърцето си на никой друг, освен на Него.“

Аз тук не ви занимавам дълбоко с въпросите на Мойсей, макар че те повечето са глупави, обаче има значение какво казва Сатана. Така че в тази връзка Сатана е имал разговор с много посветени и накрая са е получило, че те са доста глупави, докато Сатана им е разкрил нещо много дълбоко. Но те са научили важни уроци и после са разбрали по-дълбокия замисъл на Бога. Така че накрая всичко се осмисля – и глупавите въпроси, и разумните въпроси, всичко накрая се осмисля, тъй като Бог в Сатана отговаря.

Иблис казва: „Мойсей, ти искаше да видиш Бога, но виж мен и моята дълбока скръб и чак тогава ще съумееш да видиш Бога, ще можеш да видиш по-дълбокото, чак тогава ще видиш Бога, така както аз го виждам, защото аз съм в по-дълбоко единство с Всесвятия и сам Бог ми е свидетел и съдия за това.“

После Иблис казал още: „Моето единство с Бога е извън всякакво съмнение. Хората се съмняват, но аз – никога. Аз съм обречен на самота и жажда за Бога, самота и очакване. Аз очаквам повече своя ден, с по-голяма жажда – става въпрос поради тежката участ – отколкото хората очакват своето възкресение, своето второ пришествие.“

НАФАС

(идея за размишление)

Всички тези думи са много дълбоко мистични, макар че са известни в арабския свят и в мистиката, и въобще, но те имат вътрешен смисъл, той не е още известен. Става въпрос за почти всички езици, включително и индианските свещени езици. Примерно след време може да се спрем и на тях. Един от дълбоките езици се казва „Кечуа“, другият се казва „Гуарани“ и всички те имат много свещени думи с първичен смисъл, с много дълбок смисъл, който в съвременните езици в много от думите липсва, просто няма такова съдържание, защото в първичните езици се е запазило нещо по-дълбоко.

Айхама – означава на ватански, на най-древния език „Амин“, древното Единство, но също след време ще разберем, че е нещо по-дълбоко, както и думата „Хада“. Думата „Хада“ на ватански означава действие, обаче това е абсолютно първично слънчево действие, подобно на китайската дума „у вей“. Някъде се нарича „у уей“, някъде „у вей“ и означаваше недеяние, т.е. абсолютно безкористно действие. Тук става въпрос даже за нещо по-дълбоко, думата е „Хада“. След време ще се спрем и на тези думи.

Нафас – мистична дума, външно известна, но вътрешно – не много. Означава едновременно дишане и дихание. И двете идеи днес са за размишление, ще разгледаме как го разбират арабските мистици и техните три начина на дишане. Според арабските мистици който владее дишането си, той владее времето, владее събитията и явленията. Тук става въпрос, че той владее вътрешното, метафизичното време. Това е свързано с будността и оттам той владее и външното време. Първо, който владее дишането си, владее нещо дълбоко, метафизичното време, т.е. духовното време, духовните неща, духовните състояния. Щом ги владее, той владее и външното време, и външните събития. Това означава, че той владее духовните състояния.

Нафас, или дишането на чистото сърце, това са занимания с най-дълбокото Аз. Човек, който се е посветил да изучава нафас, в неговите три степени, за които после ще кажем, той има занимания с най-дълбокото Аз.

Тук искам само да загатна и както, според Учителя, след време ще говорим, има много видове начини на дишане, не три, а повече от десет, тъй като не диша само сърцето или дробовете. Сърцето диша в атмосферата на чистотата, на благородната постъпка. Душата може да диша правилно и дълбоко само в атмосферата на Любовта, в аурата на Любовта. А очите дишат най-добре, техните клетки, техните скрити дробове дишат в атмосферата на Истината. Така че има много видове начини на дишане.

Душите получават утешение от Неговото нафас, т.е. от дишането на Бога вътре в душата на човека, когато Той диша в тях и тогава те се уравновесяват. Не само утешение, а и равновесие.

Дишането е молба за Божествено присъствие – става въпрос за искреното дишане, за чистото сърце – и поддръжка. В дълбокото и чисто нафас душите търсят, според арабските мистици, Ер-Рахман. Ер-Рахман означава Милостивия, Милостта, т.е. прозренията, просветленията, озаренията, съзерцанията и т.н., защото с това Той ги подготвя за посвещение, затова е наречен Милостивият. Той има много имена, но всяко име е строго специфично. Милост означава първото излъчено сътворено дихание от скрития Аллах и то е наречено разпространеното дихание. В мистичния език мистиците го наричат разпространеното дихание. Това е несътвореното дишане, т.е. начина, по който диша душата, любящата душа и то е наречено: чисто Божествено нафас – дихание. Докато човешкото дихание е сътворено и облечено в звуци и букви. Думата букви на арабски се нарича „хоруф“, някой път може да се спра на тази дума. Засега ще кажа само, че означава родени послания. Разбира се, вътре в буквите има и неродени послания, това са духовни други излъчвания, но това е друг въпрос. Значи буквите са родени послания. Според арабските мистици искрено търсещите или искреното търсене на Аллах е чисто нафас, т.е. чисто дишане. Тук не става въпрос само за дълбочина на дишането, а става въпрос за подход, това е чистото нафас и това дишане е най-благочестивият начин на поклонение.

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

(лекция 12)

Иблис казва на Мойсей: „Мойсей, знаеш ли защо Бог пожела да ме отдели от Себе Си?“ – И отговаря: „Защото исках винаги да съм с Него.“ И после му казва: „Аз не се боря срещу Бога“ и обяснява откъде възниква противоборството. „Противоборството възниква от срещата на две противоположности, а Бог няма противоположности и аз знам това. Аз не съм му противник, защото Той има абсолютна власт. Бог няма противоположност, защото никой няма власт пред Него и аз нямам, само Той има власт.“

И после Иблис цитира Бога. Бог е казал: „Моята милост ще обхване всяка вещ.“ „И аз съм една такава вещ и чакам Неговата милост.“

После Иблис казва: „Ако един човек е допуснат до Божието присъствие, той ще узнае моята тайна и той ще види моята светлина.“ И после продължава: „Който разбере моята тайна, той изпепелява злото в себе си.“ Иблис обяснява на Мойсей и казва: „На Адам е дадено да съхранява чистото си състояние, а на мен е дадено да съхранявам нечистото си състояние.“ Но той се обръща и към Адам и казва: „ Но, Адаме, не бъди самонадеян, защото аз познавам Бога по-добре и от тебе и му служа предано в своята тайна.“ И после му казва: „И още нещо, Адаме. И ти, и аз имаме един източник (в случая само един господар), и двамата пием от един и същи източник. Хората мислят, че аз съм прокълнатият, но аз живея в единство с Всесвятия. Хората не знаят, че Адам е сътворен от глина, а аз от огън и светлина, и то от чиста светлина. Те още не знаят моя произход. Но тайната сила на Всевишния избра аз да служа на съдбата и аз да бъда прокълнат. И стотици ручеи изтекоха от моите очи.“