Да кажеш „познавам Библията“, е много бедно, но ако кажеш „познавам Любовта“, това е вече нещо съществено. Разбира се, за да кажеш „познавам Любовта“, трябва да можеш да го кажеш с пълнота. Но ако не можеш, поне трябва да се стремиш. Трябва да различаваме кое е съществено и кое не. Ако кажеш, че познаваш Библията, това не означава още, че си истински човек. В света има много школи, ръководени от посветени, но нито тези посветени, нито техните ученици стават истински същества. Има дълбоки причини. Затова казвам, че посветените трябва да ги обичаме, да ги уважаваме, но те не трябва да стават наша мярка. Единствените посветени, които са прави, са тези, които водят хората към Великия Учител, а не просто към себе си или към някакви други посветени. Когато искаме висшата мярка, трябва да се стремим към истински Великото, към истински Святото, т.е. към Святите и Великите Учители. След време ще говорим по-подробно за тях и в сгъстен вид за тяхното велико учение, тъй като някои още не могат да разберат, че към тази категория спада и Мохамед. Просто не са го проучвали с любов, срещнали са някакви противоречия и не могат да разберат, че става въпрос за една дълбока мистерия, за един съвършен мистик, но скрит. Такива има много като него, които са останали неразбрани. Обикновено християните не обичат Мохамед, даже и в братството не го познават и всеки държи за своя Учител. Обаче ние трябва да сме отворени към всички учения, и то с Божествена Любов, за да можем да проникнем в красотата, в Мъдростта, която произлиза изцяло от Бога във всички тези учения.

НАУКАТА ЗА МЪЛЧАНИЕТО

(лекция 19)

Първо някои общи неща за мълчанието. Мълчанието е ценно от много гледни точки. Разбира се, не всеки мълчалив човек е мъдър. Защото Учителят казва, че и рибите мълчат, но нямат нищо общо с мъдростта.

Първо – мълчанието е духовно лекарство срещу много беди и болести. Затова Учителят казва, че за мълчание никога не можеш да се разкайваш, обаче за една изпусната дума някой път дълго време можеш да се разкайваш, но даже и това може да не ти помогне. Мълчанието е метод, който съхранява душата и научава човека да говори правилно, разумно и будно. Затова в древните школи е имало период на мълчание, три години, пет години, десет години и ако сте чували за исихастите, те са посвещавали по един цял живот на мълчание. В това число в тази форма са слизали Велики Учители и Посветени, Мъдреци и Мистици – целият живот в мълчание, никаква връзка с ученици. Познават някои хора, поздравяват се, но техният живот се ограничава много, а някои даже са избягвали поздравите, тайно са живеели в пещери и на особени места и са останали непознати за хората, за да научат в дълбочината на мълчанието езика на духа. Защото когато устата е затворена, душата работи. Така казва Учителят. Когато умът мълчи, душата работи, тя мисли на едно по-дълбоко поле, започва да схваща тънкостите на живота, Божествените неща, духовните неща, обогатява се и след време започва да говори Божествено. Затова в Талмуда се казва, еврейските мъдреци са казали, че имаш право да говориш само тогава, когато можеш да кажеш нещо повече от мълчанието – една мярка.

Който може да овладее дишането си, той може да овладее и своя живот, своите желания. Това става също в областта на мълчанието.

Мълчанието е метод за разреждане на ума и кармата, т.е. съдбата – една друга гледна точка. Мълчанието е метод за разреждане на ума, на неговите хитрости и планове, понякога даже и хубави планове, но и те объркват човека, а в мълчанието човек се научава да различава. Мълчанието е един от духовните пътища към вдъхновението – друг закон, който е свързан с мълчанието. Духовната сила и енергия расте в мълчание. Човек, който иска да се справи след време с болестите си, с проблемите си, с противоречията си, трябва да научи науката за мълчанието, защото тук се натрупват големи капитали: енергия, жизнени сили и след време можеш да посрещнеш болестите, проблемите и противоречията. Ако нямаш енергия и ако те са много силни, тези духове внушават и когато дълго време ти внушават, и ти не можеш да посрещнеш с енергия, с молитви и с разбиране тези неща, постепенно болестите и противоречията ще те обсебят. Затова човек трябва да има капитал. Така както когато на външен план иска да си купи материални неща и трябва да има някакви пари, така трябва да има нещо и в духовната си каса, в подсъзнанието, т.е. в душата си, трябва да има енергия. Човек без енергия може да има много красиви идеи, много планове, но той нищо не може да постигне, ще си остане мечтател. Все пак по-хубаво е да мечтае, отколкото да се отчае, но това е друг въпрос.

Любовта в своята дълбочина е мълчание, защото е неизразима, тя поглъща всяко слово, защото е тотална. Съкровеното в нас е мълчаливо – това означава, че любовта живее в дълбините на святото мълчание. Според окултната наука мълчанието учи човека първо да обича Истината, а после себе си. То преподава важни уроци, вътрешни, духовни уроци. И именно в чистотата на това мълчание се създава животът, т.е. явява се шестото тяло, духът, а това е съкровеното в най-висш смисъл. Учителят казва, че оттам произлиза животът, от съкровеното. В чистотата на това мълчание се създава животът, т.е. шестото тяло слиза при петото, духът влиза в душата и я изпълва с нещо съкровено от една по-висока степен, която не може да се изрази с думи. Всички хора се връщат в мълчанието, наречено в китайския окултизъм „Всевиждащото Небитие“ и наречено още „Дао“. После ще стане въпрос и за Дао.

Но ти можеш да мълчиш и без да си мълчалив, защото умът обича да играе игри. Ти можеш да мълчиш, без да си мълчалив и без да наблюдаваш с любов нещата. Защото истинското мълчание принадлежи на Любовта, а не на ума. Умът го налага като дисциплина, но при Любовта то е естествено, то е дълбоко и там душата започва да вижда. Истинското мълчание принадлежи на Любовта. Човек, който е видял истинското лице на Любовта, той замлъква и онемява, постепенно става все по-мълчалив. Човек, който е видял истинското лице на Любовта, той занемява пред Неизразимото, т.е. пред величието на Бога, защото Любовта е едно от лицата на Бога – първото лице. Първото лице на Бога е Любовта. Той замлъква и онемява от възторг пред величието на Любовта. И затова казвам, че истинското мълчание произхожда от Любовта. То е извън пределите на ума. Умът може да играе игри с мълчанието, например може да спира мислите си, емоциите си, но това е подтискане, а не истинско мълчание. С контрол над ума се постига външно мълчание, а с любов към Истината се постига вътрешното, дълбокото мълчание на душата, където тя проглежда. Това мълчание позволява да се докоснеш до Безкрайното. То е една подготовка за срещата с Безкрайното, която среща е много неизгодна за ума. Много хора са полудели, понеже не могат да навлязат в Безкрайното и ако са били много упорити, при тази среща те изгубват ума си, тъй като са ограничени, умът е ограничен, умът обича да живее в граници. А душата обича Безпределната Любов, тя обича всички хора, всички животни, всички раси, всички народности. Това е качество на висшата душа, на петото тяло. Обаче умът обича да ограничава, умът обича границите, в границите се чувства сигурен, а Любовта се чувства сигурна в Безпределното и висшата душа винаги ще търси Безпределното. И ще го намери.

Само в пречистения и духовен ум – тук вече говорим за друга гледна точка на ума, когато е напълно пречистен и овладян – има мълчание, в този ум няма мисли, няма ментална дейност. Този ум е изключително духовен и духът използува чистия ум, но без неговата ментална дейност. Духът използува чистия ум като слуга, защото неговата роля е да бъде слуга на човека, а не господар. Менталната дейност е оставена настрани. При това положение умът работи, действа като слуга, но не съществува, защото работи духът. При пречистения ум вече се явява духът. И духът става ръководител на човека и вече човек се освобождава от всички заблуждения, груби, духовни, астрални, фини и всякакви. Тук вече заблуждения няма. Тук вече работят петото и шестото тяло.

Истинското мълчание е синоним на чистото съзнание. И Учителят казва: „Само чистото съзнание може да създаде истинско ученичество – новият човек“. Всичко преди това е подготовка. Този, който иска да открие Царството Божие, което е едно друго име на свободата, той трябва да намери своето истинско мълчание, т.е. своето вътрешно уединение, защото Истината е нещо безмълвно и абсолютно. Мълчанието изработва – според арабските мистици – правилния поглед за живота. Ето защо е много важно, тук бих казал, че е много по-важно от златото, защото златото не може да изработи тази идея и това качество. Мълчанието изработва правилния поглед за живота. А според арабските мистици и специално според Ал Газали правилно насоченият поглед побеждава кармата, побеждава съдбата. Той казва така: „Съдбата не е реалност, ако се насочиш изцяло към Истината“. И това е наистина така.

МАЛКИТЕ ПРАВИЛА В ЖИВОТА НА УЧЕНИКА

(идея за размишление)

Ще дам шестнадесет правила.

Първо правило:

Ученикът е зает само с доброто. Какво мисли, какво прави, какво крои, какво замисля, това е мярката – ученикът е зает само с доброто.

Второ правило:

Ученикът е свободен, когато нищо не го отклонява от пътя му. Той не позволява на професия, на интимни отношения да го отклоняват. Може да ги допуска, но те не трябва да посягат на свободата му, на израстването му отвътре.

Трето правило:

Когато ученикът минава през трудно място – става въпрос за тежко страдание, нещастие, приближаващо нещо, защото нещастията хвърлят сянката си предварително за учениците – той се насочва изцяло само към най-същественото (друго важно правило).

Четвърто правило:

Учителят казва: „Учениците на Всемирното Братство са души, а не мъже и жени“.

Пето правило:

Ученик, който познава Бога в себе си, намира своя Учител.

Шесто правило:

Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина. Не отива да се допитва, да каже: „Помогни ми“. И това е допустимо, и това е разумно, но казвам кое е най-разумното.

Седмо правило:

Обикновените хора изучават всичко, което им е угодно, от което имат полза, а ученикът изучава тайната на Пътя.

Осмо правило:

Ученикът различава второстепенните неща и знае, че те образуват отклонението от Пътя.

Девето правило:

Ученикът знае, че истинското разбиране идва от Любовта, а не чрез методи, техники и размишления.

Десето правило:

Ученикът знае, че който спазва съкровеното, Истината го защитава, а който не спазва съкровеното, Истината го руши, т.е. хармонията го руши, доброто го руши, защото те показват другото си лице. Истината показва строгото си лице и човек не може да издържи. Тука не става въпрос за дявола или някакви други същества. Тука работи Истината.

Единадесето правило:

Ученикът знае, че само който живее в Любовта, лесно разрешава всичките си въпроси – това е мярка. Значи има една лекота, независимо дали изпитанието е голямо, сложно, дълбоко и т.н.

Дванадесето правило:

Ученикът знае, че Любовта е нещо духовно и Божествено и че в Любовта никога няма раздяла.

Тринадесето правило:

Ученикът държи мисълта си високо и всякога над земните неща, над земните проблеми и работи.

Четиринадесето правило:

Ученикът винаги има съдействието на невидимия свят.

Петнадесето правило:

Законите и правилата на ученика са писани вътре в него. И Учителят казва: „Отвън той няма писани закони“. Преди време един от държавна сигурност ми показва конституцията и казва: „И твоите лекции, и всичко трябва да се съобразява с конституцията“. Аз му казах: „Хвърли я, защото ако искам да правя добро, твоята конституция може ли да ме спре?“ И той разбра, че в конституцията някои неща липсват, а то се знае, че липсват. Но той разбра, че не може да ми показва конституцията и да ми чете закони. Даже искаше някои и да ги чета. Аз му казах той да си ги чете. Правилата са писани отвътре. Всеки трябва да знае кога трябва да е благороден и кога постъпва благородно. Не е необходима конституция, нито Библия, нищо, просто душата знае. Човек трябва малко да се вглъби, малко да е буден, с малко будност пак ще разбере.

Шестнадесето правило: Ученикът слуша Духа. Не духовете, не астрални същества. Ученикът не е медиум, медиумите слушат всичко и оглупяват, слушат всякакви гласове. Даже и от църквите са идвали хора при мене да ме питат Бог ли им говори, дяволът ли им говори, не могат да различат нищо.

И БЛАЖЕНСТВОТО Е ОГРАНИЧЕНИЕ

(идея за размишление)

Учителят казва: „Никой не помни кога е излязъл от Бога и не знае кога ще се върне. Щом нищо не помни и нищо не знае, как ще реши задачата си?“ – това е въпрос. Може ли ученикът да разреши една задача, ако не я разбира – пак въпрос.

Ще обясня и ще отговоря накратко.

Човек не помни кога е излязъл от Бога и докато е човек, той никога не може да си спомни, защото са изминали милиарди години. В това безкрайно време – думата време е условно казано, в кавички, защото вечността можем да я наречем условно време, даже Заратустра така я нарича „вечно време“ – паметта е изгубила своя ключ и има само един начин човек да си спомни. Това е, когато самият той стане истина. Тук не говорим за Абсолютна Истина, говорим за шестото тяло. Преди това той дълго време трябва да се слива с Истината, на степени, за да може да се подготви за сливането със своето шесто тяло.

Преди да продължа с идеята, какво казва Учителят, ще ви кажа какво означава подготовка. Например: отиваш при един лекар и той ти казва: „Имаш рак“ – с убеждение, с внушение и т.н. Който е ученик, казва: „Грешиш, каквото и да имам, ще изляза от тази ситуация, защото грешиш.“ Ученикът вярва в нещо по-дълбоко. Не се поддава на внушението, дори и когато е вярно, защото любовта може да се справи с всичко. Отиваш при астролог и ти казва, че звездите са лошо съчетани в твоя живот. Отново: „Грешиш.“ Същото при всякакви ясновидци, каквото и да кажат, а и хубавите неща също са грешка в почти всички случаи, над деветдесет процента са грешка. Значи ученикът слуша само Духа. Слуша една вътрешна разумност и Учителят е дал много такива примери, как такива хора са се освободили, не са повярвали на лекарите. Преди време имах случай в Аспарухово с една сестра, има някаква пъпка на ръката, на дланта отгоре. Лекарят й казал, че ръката й трябва да се реже. Обаче както знаете, човек не си дава лесно ръката. И тя идва и ме пита: Какво да правя? – Дадох й една проста техника от Учителя, с едно химикалче да си начертае кръг около пъпката. Да начертае един кръг и да казва: „Господи, Ти се справи с тази моя пъпка“ – която била някаква тежка болест. Значи силите се групират от периферията към центъра и излизат, пъпката се пукна, дойде да благодари, казах ѝ, разбира се, че няма нужда от благодарност, но идеята ми е тази. Понякога много просто и много лесно могат да отрежат на човека и ръката, и главата, и особено лекарите, те обичат да дават такива лечения и да подвеждат, но ученикът работи на друго поле. Значи всички тези малки подготовки водят след време до едно сливане с петото и с шестото тяло. Има друг пример. Една жена – казва Учителят – е била на смъртно легло. Попитала мъжа си: „Ако умра, ще ходиш ли с друга жена и ще се ожениш ли?“ Той искал да бъде откровен пред нея. Мислил, мислил и казал: „Ще се оженя“. Лекарите, всички очаквали да умре, но тя казала: „Тогава няма да умра“. И разбира се, оживяла и живяла доста години. Дали е от инат, дали е от някакво разбиране, обаче тя не могла да понесе нещо и се връща отново. Много такива примери има, няма да се спирам.

Учителят казва: „И когато ученикът стане Истина – говорим за сливане на по-високо поле и в случая най-вече за шестото тяло – тогава той ще се озове извън миналото, извън бъдещето, извън настоящето и извън древността, той ще се озове сам, така както е сама Истината. И само тогава може да си спомни Произхода.“ Той е излязъл от ограничените светове, от ограничените съзнания, които са го спъвали, и извън всички тези ограничения там, където живее Истината, той може да си спомни, няма да си въобразява, както онези от четвъртото тяло или от третото, а просто ще си спомни спонтанно и ясно и безусловно. Значи само тогава може да си спомни, защото ще бъде извън световете на ограниченията. Всички светове са ограничения, колкото и да са хубави, колкото и да са духовни и Божествени, малко или много те са ограничения. Това е мястото, според Учителя, където всички пътища свършват. Това е мястото, в което няма дори и блаженство, защото и блаженството е сянка и ограничение пред Неговото лице. Пред лицето на Истината блаженството е ограничение. И който търси Истината, няма да се ограничи от блаженството. Пред Неговото лице и блаженството е ограничение. И човек няма да се ограничи, защото блаженството е ограничение пред Истината.

ИСТИНАТА

(идея за размишление)

Истината не може да се каже. За нея може да се загатва, но тя не може да се каже. Тя се живее. За нея само се загатва. Учителят казва: „Истината включва цялата вечност – тука говорим за безпределната вечност – тя е краят на всички неща“. Любовта е началото, а Истината е краят. Който мрази Истината, обича смъртта, обича по някакъв начин злото, той вече няма избор. И да иска, и да не иска, ще бъде привързан, смъртта ще бъде прикачена към него.

Истината е в най-висшия смисъл самият Абсолют. И Учителят казва: „Истината – това е самият Абсолют“. Учителят казва, че Абсолютът изпълва всички светове и остава непроявен. Значи няма място, където да се побере, включително и в безпределната Вселена. Учителят казва, че така ще бъде през цялата вечност, винаги, за Него няма да има място за пълна проява. Значи в цялата вечност няма да може да се прояви напълно. Ще си остане Непроявен и завинаги Незнаен. Според Учителя досега Той се е проявил в триста и петдесет милиона форми, но всички те са ограничение. После Учителят казва: „Сам по Себе Си Той не е нито светлина, нито слово“, защото всичко Го ограничава. Но Учителят казва: „Ако Великият Непознат, или Великият Незнаен, реши да ни се изяви по особен начин, тогава ние Го разбираме като Светлина без сенки, като Живот без прекъсване и като Любов без промени, и като Знание без грешки“ – става въпрос за истинското Знание, което е без грешки. Когато Истината е слязла, тя се е превърнала в Любов, а Любовта, казва Учителят, е най-великата реалност. Истината е нещо повече от реалност, но това е друг въпрос. За Него всичко е ограничение. Дори и безпределната реалност е за Него ограничение.

ЕДИН ОТ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИТЕ СТАРЦИ

(идея за размишление)

Ще кажа нещо за един от двадесет и четирите Старци – в случая за Лао Дзъ. Ще кажа нещо за неговото учение, което подобно на Учителя е много простичко. Той е слязъл под формата на бял брат, казва Учителят, но всъщност той е тайнствен Учител, от много дълбоко измерение. Според окултната наука учението за Дао е мистично учеие за мъдреци. Дао – това са тайните на дълбините, които присъствуват във всяко същество. Лао Дзъ казва: „Самото Дао не произвежда действия и въпреки това всичко в света се извършва благодарение на него, и действа заради него“. Според Стареца думата „добродетел“ означава висша духовна енергия, в която обитава Дао. Дао е за тези, които следват мистичния път на живота. Следващата година ще говорим за даосите, така постепенно, по малко, за да разберем. И преди говорихме за тайното учение на Дао, ще имаме продължение. Дао, според Лао Дзъ, е многозначно, а това означава неизчерпаемост. И в Кабала, и при Учителя тези неща се потвърждават. Ще ви обясня. Многозначност означава неизчерпаемост. В Кабала Лео Шайа казва, че всяка дума има седемдесет и седем искри, седемдесет и седем степени на светлината и на тълкуване. Всяка дума има много високи степени на тълкуване и означава на вътрешен план нещо по-друго и по-дълбоко. Учителят говори за деветдесет и девет степени.

Дао е многозначно. Само даосът, т.е. Мъдрецът, може да си служи с многозначното, защото той никога не изменя на Дао. Дао, според Лао Дзъ, означава две думи. Едната е Небитие, Абсолютно Небитие, а другата е Истината. Това означава символично Дао – Абсолютното Небитие и Истината.

После Лао Дзъ казва: „Дао е Небитие.“ То е пасивно както водата, както говорихме за тайните на водата, водата е пасивна, мека, знаете, капката е мека, обаче побеждава твърдия камък. Оказва се, според Лао Дзъ, според тайното учение на даосите, че капката е по-твърда от камъка. Камъкът символизира тялото на човека, символизира злото, капката символизира онази първична Божествена роса, за която Учителят говори. След време когато говорим за ватанците, ще кажем какво означава думата първична роса. Капката означава, че когато постоянно капе, ще пробие камъка, означава, че когато човек постоянно поддържа молитвен дух и свещени мисли, той ще пробие злото и ще възкръсне в своята Божествена природа, ще стане Божествено същество. Капката ни показва пътя, по който трябва да постоянстваме. Постоянство в доброто, постоянство в благородството, постоянство в Истината и в молитвата и накрая камъкът ще бъде пробит.

Дао е пасивно, но то едновременно е Първопричина на всяко действие. Едновременно е две неща и няма противоречие.

После Лао Дзъ казва: „Дао е пустота, но пустота, пълна със свещени възможности, съвършеният потенциал“. После казва: „В пустотата на Дао е заключен дълбокият смисъл на живота“. При Учителя, както загатнах, този смисъл се намира в дванадесетото тяло, това е тялото на Истината и означава тялото на Абсолютното Небитие. Тук вече човекът не е човек, а една велика реалност и даже, според Учителя, е нещо повече от дух. Сега това е трудно да се обясни, но все пак след време ще кажем някои неща. Лао Дзъ казва: „Който е обладал Дао, може да бъде наречен свят и той придобива свобода, и в тази свобода той постига неизразимата пустота“, т.е. Неизразимата Любов. Именно затова е дадена свободата, по друг начин казано, за да познаем дълбочината на Любовта. А според Сведенборг това е съкровеното, пустотата. Сведенборг го разбира като равнозначно на съкровеното и това е точно така. Сведенборг казва: „Всичко, което произлиза от Любовта, се нарича добро“ – едновременно много висша мярка, той изнася един много красив и дълбок закон. „А всичко, което произлиза от Мъдростта, се нарича Истина.“ Ще се върна пак към идеята за Лао Дзъ. Лао Дзъ казва: „Връщайки се в пустотата на Дао, човек става дете. Той придобива своята първична естественост. Той придобива своето първично състояние.“ Той го нарича още „природна естественост“ и това е вярно. Това дете е едно състояние, при което човек изгубва страха си от смъртта и от живота.

Детето на даоски език символизира съществото, което има постоянна добродетел. Това означава още постоянна радост. Това е символ. Говорим за първичното дете, за естественото дете. Такива деца са и Мъдреците, и децата, които са естествени. Значи символизира същество, което има постоянна добродетел и постоянна радост. А това е състоянието на Дао – първичното, извечното, коренното състояние.