За Бог, Словото, Христос, Светия Дух и Техните дела

Бог е отредил всичко да е в нас, да идва от вдъхновението, от Божията уста на Отец в нас. Отредил е тялото да бъде от Сина, а не от земята (калта), така че Божият дар, който Бог е вложил в нас, да остане и да просъществува. Бог е отредил също Неговите чудеса да бъдат разкрити от нас, хората и да излизат от нас.

Ние трябва да търсим първо Бога и едва после всичко останало…

От Бог се разбира какъв е човекът, защо е той тук, на Земята и защо се е родил...

От Бог се разбира каква е човешката Мъдрост, а това означава, че първо, преди всички външни за човека неща, трябва да се разбере Бащата на Мъдростта – Бог; трябва да се разбере какъв е Бог и каква е Неговата Воля, защото какъвто е Той, такова е и детето – човекът. Трябва да бъдем сродни с Бога.

От човека ние не можем да разберем защо той е на Земята, защо е създаден, нито пък какво представлява, докато от неговия Създател – Бог, можем.

Бог ни е дарил тялото, живота, както и Мъдростта към него. От Бог произлизат всички неща.

Възхвалата и почитта са за Бог, така че ние трябва да имаме Бог непрестанно пред очите си в Неговото Триединство.

Ние трябва да почитаме Светата Троица като един Бог. Ние трябва да почитаме и възхваляваме, да вярваме и да благодарим само на един Бог, да следваме предано Неговото Слово, така че да можем да се радваме на блажен живот тук, на Земята.

Властта трябва да се основава на три неща: Справедливост, Истина и Мъдрост, чието начало, крайъгълен камък и основание е страхът ни от Бога.

Ние можем да отдадем голямата си почит към Бог като уповаваме и вярваме само на Него и следваме само Неговото Слово.

Бог, който е на Небето, е също и в човека. Небето също е човек. Ние също сме Богове, защото сме деца на Бога, но не сме самия Бог. Бог е само Един и няма втори и ние завинаги ще останем Негови деца.

Бог желае тайните на природата да бъдат разкрити чрез човешките дела и не само те, а и всички природни Мистерии на елементите – нещо, което без човека не би могло да случи.

Тайните на Бог се разкриват чрез всички хора.

Бог е Отец и коренът, така че Той може да направи всичко онова, което е на небето и на земята, и което иска, и то цялостно.

В Божиите ръце всички неща са бели и Той може да ги превръща или „оцветява“ в онова, което Си пожелае; и така както Бог може да направи от камъка хляб, така Той е превърнал и телата на четирите елемента в плът и кръв за човека.

Когато се каже за една билка, че притежава дадена сила, трябва да се запитаме: „Кой е този, който ѝ е дал тази сила?“. И ние няма да намерим друг, който да може да направи това освен Бога, защото всички неща в природата произлизат от Него и от никакъв друг източник.

Всички неща в природата идват от Бог и от никакъв друг източник. Те биват наречени „естествени“ само защото човек ги взема от нея и те растат. Бог обаче не е естествен, Той е над природата и е свръхестествен. Всички неща са Негови. Бог е създал билката, но не и добродетелта в нея, защото всяка една добродетел е несътворена.

Истинската добродетел е Бог. Той няма начало и край, Той е несътворен и Нищо.

Всички добродетели и сили в природата са били в Бога още преди да бъдат небето и земята, преди да бъдат създадени всички неща, защото Бог е бил един Дух, който Се е реел над Водата, над Океана от Прасветлина.

Добродетелите и силите в нещата от природата не са естествени, а свръхестествени, те са без начало и край; и те ще се върнат отново там, откъдето са дошли – в своя Праизточник или Бога, и тогава небето и земята ще изчезнат.

Билките, дърветата, както и звездите са сътворени, защото те не са били в Бога в самото начало, преди да бъдат небето и земята. Духът Божий ги е създал по-късно със сътворяването на големия свят и всичко, което му принадлежи като земя, вода, въздух, огън, камъни и т.н. Така нещата от природата започнали да съществуват, станали видими и можели да се усещат. Така от Нищото се появила материята, която ние използваме.

Бог разкрива на човека Своите чудеса по различен начин и затова човекът трябва да се научи да ги познава по техните външни белези и дела.

Къщата е един знак, по който човек трябва да се научи да познава, кой е стопанинът в нея (кой е господарят).

Бог не е оставил нищо празно в природата. Той е изпълнил всяко нещо с някаква добродетел... Ползата, която дадено нещо носи, е онова, което го изпълва и прави ценно.

Какво щеше да е човекът, ако не беше Душата в него? Душата му придава пълнота. Какво щеше да бъде кравата, ако не даваше мляко? Млякото я прави полезна, придава ѝ цена.

Бог е създал много неща. Той обаче не ги е оставил празни, а ги е изпълнил със съдържание, различни добродетели и сили, които се проявяват в различна степен. Онова, което е в „къщата“ или отвътре идва непосредствено от Бога и ние трябва да го познаем и търсим в Него според нашите нужди.

На Земята има два вида учения: едното е учението на хората – онова, което е в светлинната на природата. А другото – е Вечното или Учението на Христос. Нека да оставим учението на буквата. Ние сме християни и затова наш Учител е Христос; и затова ние ще живеем в Него, и ще дадем място на Неговото Учение в живота си, и ще го следваме. Така действайки в нас, то ще принесе плод.

Ние трябва да имаме едно по-дълбоко разбиране за нещата. Ние не трябва да сме като някой мислител или знаещ за някаква история, която хората пишат и изучават, а да черпим познанията си от Вечния Дух, който живее в сърцата ни.

Който живее в Духа, той не търси нищо на Земята, а онова, което е над нея, онова, което е в Царството Божие, което е неговия дом.

Много са онези, които наричат себе си „апостоли, пророци“, но не са истински, защото макар и да проповядват Божието слово, те не придобиват нищо за Бога. Това са хората на буквата, които проповядват без Дух. Ако живееха в Духа, те щяха да изправят изкривените, да накарат слепците да прогледнат, да прогонят дявола от нас.

Онзи, който чете за страданията на Христос, описани в евангелията, а самият той не живее в Духа, състрадава на Божия Син също толкова, колкото и онзи, който чете за някоя историчес­ко събитие в Рим и Картаген без да е участвал в него. Това обаче не трябва да е така. Наблюденията трябва да идват от сърцето, а кой друг може да ни ги даде, ако не Светият Дух? Човек сам от себе си не може да ги направи.

За да може да следваме примерът, който Христос ни е дал с идването Си на Земята, всеки от нас трябва да поеме своя кръст и да го носи с осъзнаване.

Така, както всеки ден носи със себе си своето собствено зло и има своите собствени грижи, така и всеки от нас има своя собствен кръст, а под него своето собствено зло, грижи, нужди, страхове и всичко, което принадлежи към кръста. В този кръст е нашето израстване.

Нашите сърца трябва да бъдат в царството на Онзи, който е бил сред нас, хората на Земята, който е взел греховете ни на гърба Си и сам ги е носил, който Се е явил на Павел, който е дарил учениците Си със Светия Дух, за да учим от Него и това е Христос, защото буквата е мъртва, а живот дарява само Духа.

От всичко сътворено Бог обича най-­много нас, хората. Заради нас Той Се е родил като човек, въплътил Се е в друг лимус (материя), този на Земята, спасил ни е от гнева и веригите, в които сме били оковани и е подготвил Пътя ни към Царството Божие за нас.

Християни са онези, които живеят в тялото, дадено им от Христос. Тогава плътта и кръвта не се противопоставят на Духа, а работят заедно с него, защото те всички са ни дадени от Бога.

Никой не познава Христос освен онзи, който е привлечен от Отец към Христос, а който е привлечен към Христос, бива обучаван от Него.

По-добре бащата да учи своето дете, а не чуждото. По-добре е едно дете да учи от своя баща, а не от чужд. Още по-добре е обаче ние всички да учим от нашия Вечен Баща, който е Бог, а не от някой друг.

Коренът е само Единственият, Вечен Бог, нашият Отец. От Него ние растем. Стъблото е Христос. От стъблото растат клоните и тъй като Той ги е нарекъл сол за земята, те са светлини за света.

Нещата трябва да са и да стават по Божията Воля.

Необходимо е да знаем не какво мис­лим ние, а какво мисли Бог и да вършим Неговата Воля, а не нашата.

Всичко, което ние имаме тук, на Земята, е от Бог – без изключение.

Нещата на Земята не са само Дух, те имат и една сътворена природа… Така например, ако някой излекува друг със слово, това е нещо естествено. Естествено е също и словото на този човек, защото то не е Дух, а има сътворена природа. В сътвореното слово трябва да открием несътвореното. Във видимото трябва да открием Невидимото.

Ако една билка излекува някого, то го е излекувала не билката, а Бог. Така също и ако един човек е излекувал друг със слово, то го е излекувал не човекът, а Бог, който е действал със Силата Си, с Духа Си чрез него. Само чрез Бога лекуваме, а не чрез себе си.

Всичко е на Бога – небето, земята, както и всичко, което е по тях и в тях.

Ако ти се молиш на Бог за хляб и хляба ти го даде един фермер, то тогава Бог те е нахранил, а не фермерът. И не се оплаквай от Бога, защото фермерът е Негов, както и хлябът.

Ако Бог освободи някого от болест, затворничество или някоя друга беда, то тогава такъв човек трябва да празнува деня на своето спасение и да благодари на своя Създател за него.

Нищо не е от нас, ние не принадлежим на себе си и затова трябва да разберем от Бога какво има в нас. А онова, което е в нас, е Негово, не наше.

В писанието се говори за Яков, който сънувал стълба спусната от Небето до земята и ангели, които се качвали и слизали по нея. 6 Това показва, че ако тази стълба не бъде направена в сърцата ни от Бога и ако Божиите ангели не се качват от нас към Бог и не слизат от Бог към нас, за да ни учат всеки ден, то тогава онова, което правим би било едно нищо.

Мъдрост, разум, предвидливост, умения, сила и други подобни неща, които не произлизат от Божия Дух, нямат устой и не просъществуват вечно. Ето защо, щом настъпи часът, потопът ще дойде и ще премахне всичко преходно със себе си. Ще остане само плодът на Духа, защото той е вечен, защото има за основа Христос, има за основа Бог, нашия Небесен Баща, в който няма нито начало, нито край.

Роденото от небето и земята не може да възкръсне. Възкръсва само роденото в Христос и нищо не се връща при Бога (Небето), освен ако не е от Него, а именно: освен ако не е Синът Божий и онези, на които е дадена силата също да станат Божии синове.

Ние, които живеем в Христос и вървим в Неговия път, ще имаме ключа за Небето, когато смъртта ни посети… Тогава Небето ще бъде принудено да се отвори, да се разтвори със сила и да ни остави да влезем… Тази сила показва, че ние, вярващите сме живели на земята във Волята на Бога… и сме имали основата, която е имал и Христос.

Волята на Бога е ние да влезем в Неговото Царство.

Ако ние трябва да сме много благодарни на нашите майки и бащи, че са ни родили в този преходен свят, то колко повече трябва да благодарим на Бога, който ни ражда във Вечния свят, където няма смърт, а вечен живот, където няма болести, а вечно здраве, където са цялата радост и мир, където няма страдание, нито липса единство.

Словото на Бога е създало всички неща. То е вечно и него трябва да възхваляваме в преходните неща.

Лъчът на слънцето не е негов, а на Бога. Следователно във всички елементи, в онова, което ядем и пием, ние не възхваляваме преходното, което се прев­ръща в нечистотии, а Божията сила в него.

Бог иска ние да живеем и работим в Неговата Воля, а не в нашата.

Човек трябва да води и управлява, учи и поучава, не от себе си, а от Бог в себе си.

Човек трябва да бъде верен на Словото на Христос, така че негов Учител да е Сам Бог. Тогава човек ще знае какво го очаква.

Бог не иска да ни има по един и същи начин. Ето защо ние не можем да поддържаме дома си еднакво, а всеки според своя дух.

Да предположим, че искате да отидете на Небето чрез пост, молитви, прес­метливост и т.н. – така обаче никой не е успял да отиде там. На Небето са успели да отидат само онези, които са вървели по стъпките на Христос, а те не са пресмятали, нито са имали особени дни за пост.

Ние трябва да следваме Христос… Всеки от нас трябва да носи своя собствен кръст. Под този кръст обаче ние не трябва да носим нито копия, нито алебарди 7, защото истинската вяра иска от нас ние да се сражаваме с Евангелието на апостолската Мъдрост.

Онзи, който иска да управлява, трябва да може вижда в сърцата на хората и съобразно тези познания да управлява, защото онзи, който не може това, той управлява безумно и трудно. Такъв човек е едно зло и срам за държавата. И тъй като в човешките сърца може да вижда единствено и само Бог, то и искащият да управлява, трябва да живее в Бога. Тогава такъв човек управлява от Духа на Бога и той управлява добре, макар и да е строг, твърд, суров и да изглежда понякога, че се държи грубо с хората.

Най-висшият обет е: да се изучава Словото на Бога, да се вярва в Него и да се люби, да се любят също и плодовете, които произлизат от Него.

Плодовете трябва да произлизат от Словото на Бога. То трябва да се изучава, прилага и използва.

Тези, които не са учили от Бога, трябва да следват тези, които са учили от Него. Защото да не разбираш съвета, даден ти от Мъдреца, да не познаваш себе си и да действаш извън сферата на познанието – това си е едно чисто заблуждение.

Макар и Бог невинаги да ни говори със Слово, нито да е лично при нас, то Неговото Слово е винаги там, където сме и ние; а където е Словото, там е и Той, само че невидим за нас.

Онова, което Бог ни изпраща в отговор на молитвите ни към Него, трябва да го приемем. Ние трябва да го приемем без значение какво е то – в Негово име.

Има само един Бог и няма по-голямо благо от Него, и Той ни дава достатъчно.

Търсим ли първо Царството Божие, което означава Любовта, търсим ли го в нас, имаме ли подтик за това, тогава то (Царството Божие) е тук и тук всичко е достатъчно.

Бог е определил за всяко нещо неговото време – кога да расте, кога да зрее и да дава плодове.

За много хора умението да се лекува е най-великото благо. Но не е ли по-велик Онзи, който го е създал заради болното тяло? Не е ли по-велик Онзи, който лекува душата, отколкото онзи, който лекува тяло на плътта?

Душата познава най-великото благо, което е Бог. За онзи обаче, който няма светлината на душата в себе си, най-великото благо са: прекомерното ядене, пиене и други подобни неща... Такъв човек умира, а заедно с него и неговото „благо“, защото то не е вечно, а преходно.

Онзи, който живее в сътворената си природа, умира от преходното, докато онзи, който живее в своя Божествен образ, се възражда от Вечния Дух, защото такъв човек живее в истинското благо, което е Сам Бог.

Божието дете може да каже: „Моят Баща е най-великото благо и то е Бог“.

Християните нямат царство на Земята, а при Христос, в царството на Неговия Баща. Християните нямат друг цар освен Христос.

Христос е цар на Божиите деца и техните Божествени дела. В Него са цялата власт, могъщество, сила и красота без да имат край, във вечността.

Всеки, който иска да бъде Син на Бога, да бъде плът и кръв от Светия Дух, той трябва първо да вярва в онзи, който Бог е изпратил – Исус Христос, Неговия Син и Него да слуша.

Който отиде при Господа, минавайки по пътя на Йоан и изпълнявайки напътствията дадени от него, ще получи друго кръщене, независимо от това какви грехове е правил. Това означава, че той ще бъде кръстен още веднъж, но не от хората, а от Бога, не само с вода, но също и със Светия Дух, с огън. 8

Има друго кръщение, което не е с вода, а с Огън, и то е истинското, и то чака избраните и подготвените за него.

Най-великото благо – Христос – ни е пратено от нашия Небесен Баща като най-голямото богатство, което Бог може да ни даде и което може да ни бъде дадено; защото на Земята няма нещо, което да е по-извисено от Сина, Той е най-великото благо. И ние трябва да гледаме как Христос е постъпвал с нас, и да се отнасяме към Него, както и помежду си, по същия начин.

Ние трябва да вземем закона от Божиите заповеди, а не от хората. 9 Така ние ще се учим от Бога, а после онези, които не могат да четат и пишат, ще се учат от учениците, които могат. И когато това стане, ние да се учим от Бога и да черпим познанията си от Него, всички останали учения ще бъдат едно нищо. Ще остане само онова Учение, което произлиза от Всевишния.

Когато заживеем завинаги в Бога, тогава ние ще се учим от Него без пос­редници. Тогава ще трябва да правим онова, на което Той ни учи, а на което не ни учи, да не го правим.

Каквото и да правиш, ти го правиш на Бога. Ти не го правиш на дявола, на болните, на Мамона и т.н., а само на Бога.

Много са онези, които сами се обучават, което означава, че те не черпят знанията си от Извора – Бог, от който трябва да ги вземат. Така са възникнали много идоли като например, обличащите се в пурпур лекари, които биват високо ценени и уважавани, а всъщност не струват нищо.

Всяко нещо, което не е от Бога, било то царство, съюз, град или каквото и да е, няма устой и самò се разрушава.

Онова, което не е от Бог, няма устой и не просъществува. То е един градеж върху пясък, а не върху скала, каквато е Божията Любов. Само в Божията Любов има устой.

За Добродетелите.
За Любовта, Мъдростта, Истината, милосърдието и Милостта, Смирението, щедростта, Справедливостта.

За Добродетелите

Нашето царство не е от този свят. Тук, на Земята ни е необходимо толкова, колкото да се нахраним и облечем… Затова е по-добре да забогатяваме с дела и добродетели, които ще ни следват и в другия свят.

Както е необходимо вярата да се проповядва на грубите и неразбиращите, така също е необходимо и добродетелите да се разкриват на недобродетелните, така че те да бъдат принудени да проявяват дарбите си така, както Бог желае; да ги употребяват за онова, за който Той им ги е дал. Трябва да учим другите чрез Бог в себе си.

Бог ни е дарил с умения, дал ни е и сили към тях, които всеки от нас може и трябва да използва и то за другите повече отколкото за самия себе си. Ето защо всеки трябва да се замисли как да употреби дарбите си, дадени му от Бога, така че да се изпълни Неговата Воля.

Ние трябва така да разсъждаваме: „Даром съм получил и даром искам да давам“, а за това, както казва Св. Павел, се иска едно свободно, едно радостно сърце. 10

Апостолите получават уменията си да лекуват даром от Бога, също както и цветята, които получават своите вкус, аромат и всички свои качества даром от Него, и които даром ги дават по-нататък. Ето защо апостолите, подобно на цветята, също трябва да прилагат уменията си даром, без да очакват нещо насреща за тях.

Каква полза от това, че в един град се строи луксозно кметство, ако бедните трябва винаги да се тревожат за къщите си, когато вали или духа силен вятър?

Дарбите на онзи, който търси повече отколкото му е необходимо, за да преживява, който не работи, а мързелува, който търси богатство, който иска да води охолен живот, се изкривяват. Това означава, че той не ги използва по предназначение или така както Бог желае и заради което му ги е дал; а колкото повече човек се отдалечава от Свещеното, толкова по-малко е и благородството в неговото сърце.

Бог ни е дарил с най-различни дарби, които ние трябва да използваме, докато сме тук, на Земята и то доброволно, смело и добронамерено.

Ние трябва да сме свободни в нашите умения. Това означава, че никой не трябва да ни принуждава ние да ги прилагаме, нито да има за необходимост да ги забранява или продава.

Дори и злите хора трябва да могат да се наслаждават на твоите умения. Това не трябва да те плаши, тъй като Бог също е свободен и е оставил, както слънцето, така и луната да даряват светлината си – както на доброто, така и на злото.

Остави нивата си да даде своя плод, дай на всички от него – както на добрите, така и на злите. Бъди като слънцето, което грее над всички ни, това ще те направи радостен и свободен.

За Любовта

Така както дървото израства от земята, расте, раззеленява се и дава своя плод, такива трябва да сме и ние – онези, които живеем в най-великото благо, което е Любовта, така че от нас да не израства нищо, което не е вкоренено в нея.

В човека има два вида Любов: Любов към Бога и любов към ближния.

Който люби Бога, той обича всичко, което и Бог люби. Който люби Бога, той обича също и своя ближен, а който не люби Бога, той не може да обича и своя ближен.

Природата ни учи да се обичаме един друг, защото сме замесени от едно и също тесто, и имаме един и същ Небесен Баща, който е Бог.

Как може да се почувства най-добре твоята любов към ближния? Какво можеш да дадеш ти на Бога, след като имаш толкова много на земята? Можеш да Му дариш сърцето си, като споделиш онова, което имаш, с онзи, който няма нищо, така че неговото нямане да не го подтиква да върши лоши дела. Споделянето е винаги обогатяващо.

Ако Любовта беше в нас, всеки човек щеше да има достатъчно – от младини до старини, чак до своя край.

Любовта трябва да е при богатите, при онези, които знаят да задоволяват разумно нуждите на земята. И ако това беше така, колко блажен щеше да бъде земният живот тогава. Когато обаче Любовта я няма, тогава се появяват кражбите, убийствата и други подобни злодеяния. Тогава всеки гледа как да стане богат и така се раждат измамите.

Бог е повелил да не пожелаваме чуждото. Ето защо, когато раздаваме от онова, което имаме, ние проявяваме нашата любов към ближния. В това Бог вижда нашата справедливост.

Бог не гледа на нашите плът и кръв, а на онова, което е в сърцата ни – дали сме позволили на Любовта да заживее завинаги в тях.

Ако искаме да сме угодни на Бога, ние не трябва да се вълнуваме от облеклото си, от службата, която изпълняваме и т.н., а да се стремим към Любовта на Христос, към онази Любов, която произтича от Светия Дух, и нея да проявяваме.

Обичай ближния си повече от своите желания, своя език и своето гърло, а Бог люби най-много от всичко и от всекиго. Бог е първата Любов… и тогава Той ще ни научи как да обичаме ближния.

Никой не е грешен заради това, че е откраднал, убил, прелюбодействал и т.н., защото това се прави от неговото физическо тяло. Неправилността в един такъв човек произлиза от това, че той е действал противно на вярата и любовта си към Бога, и своя ближен.

Който обича ближния, той обича също и Бога, и обратно. Тези две заповеди са свързани помежду си като мъж и жена, тъй като няма разделяне на Любовта. И така както любовта в мъжа и жената отслабва, а следователно и тази на Бога, както и любовта на ближния, те се напускат. Но любовта към Бога никога не трябва да отслабва.

Бог обича всички ни без изключение, но нашата любов към Него е различна.

Ние трябва да обичаме своите ближни, но на първо място трябва да любим Бога, който ни е създал.

Чрез Любовта човек трябва да придобие Небето, Божественото и Вечния живот.

Който търси с Любов, той ще намери онова, което търси, дори това да е в светлината на природата, защото търсенето с Любов е Божествено, макар и самата светлина, в която се търси, да е преходна.

Любовта между животните, която ги събира по двойки (като мъжко и женско), я има и сред хората. Тази любов обаче е животинска и хората са я унас­ледили от тях.

Животинската любов е смъртна, тя не просъществува вечно и се отнася до животинското мислене и начин на поведение у човека.

Какво е лекарството ако не Любов?! Какво е лечението, ако не участие на Любовта, а Любовта това е Самият Бог?

Преданост и Любов са едно и също нещо… Предаността на лекаря не се изразява само в това той да посещава редовно болните, а по-скоро в умението му да ги познава, да ги вижда и слуша по правилен начин.

Лекар, който държи на разкоша, блясъка, празнословието, на името и други подобни неща, не е предан и не живее в Любовта.

Лекарят трябва да има една искрена, силна, истинна вяра в Бога, да Го люби от цялото си сърце и душа, в своите мисли и чувства, и напълно да Му се доверява. Тогава, при такива вяра и любов, Бог няма да оттегли Своята Истина от него, а ще му разкрие Своята Воля, Своите дела и ще ги направи видими, утешаващи и вдъхващи вяра.

Който вярва и бива кръстен с огъня на Любовта, става блажен, защото чрез вярата ни в Бога, Любовта потича от Бог в нас към Бог в нашите ближни. От Любовта произлизат делата или плодовете, които един блажен човек носи в себе си. Любовта е носителят на Бог.

Само любовта и вярата в Бог, които носиш в себе си, те правят блажен, а не спазването на заповедите; защото заповедите се отнасят само до физическото тяло и неговото разбиране, но не и до Духа, от който сме произлезли, и който е Божествен. Истинска вяра и истинска любов в Бога изпълняват всички заповеди.

За Мъдростта

В човека има два вида Мъдрост: такава, която докосва душата и която се отнася до Вечното и друга, която докосва тялото и която се отнася до неговата низша природа.

Мъдростта не е нищо друго освен едно изкуство.

Така както ние получаваме Вечната Мъдрост от Светия Дух, който ни е изпратен от Отец чрез Христос, така също и цялата Мъдрост на природата ни е дадена от Създателя по един естествен начин чрез звездите.

Онова в човека, което е невидимо и не може да се хване, то е светлината или Мъдростта на природата, която Бог е вложил в звездите, а от тях – и в човека.

Звездите са майка на всяка преходна Мъдрост.

Когато животинското в човека се развие прекалено много, тогава Мъдростта на неговата низша природа, започва да се подхранва с Мъдростта на съответната небесна звезда. Тогава, ако някой иска да воюва например, си намира такава звезда (съдружник), която да му помага, ако иска да краде – по същия начин, и така е с всички останали животински качества в човека.

Допълнения: Чрез намеренията си човек засилва влиянието на съответната звезда (или звезди) върху себе си и така става още по-подвластен на нея (тях).

Мъдростта на звездите придобива завършен вид чрез делата на човека, така че всичко, което Бог е вложил в тях, да може да се разкрие в предопределения от Създателя за това момент.

В човека има два вида Мъдрост – ангелска и животинска.

Какво могат да правят ангелите? Всички неща, защото в тях са цялата Мъдрост и всички умения на Бога.

Ангелите са ясни и чисти, затова те са будни без никакъв сън. Човекът обаче има физическо тяло; той спи и затова трябва да се събуди, така че да получи Мъдростта на ангелите, което означава Божиите Мъдрост и изкуство.

Дяволът може да прави всички неща, тъй като е ангел по природа. След като обаче бил изгонен от Небето, всички негови умения и познания станали извънбрачни деца. Те станали като кухото зърно, което е само един прах (има само сътворена природа, но не и същност), макар и да изглежда като нещо, на което всичко уж е наред. И същият този паднал ангел се меси в умовете и сърцата на непробудените сред нас и ги води към своите неразумни умения. Така възникват извънбрачните деца на изкуствата и Мъдростта, но Бог знае кого да пробуди за Себе Си и кого не.

Който живее в Божията Мъдрост, той ходи по вода без да си мокри краката, защото тогава той е един ангел.

Чрез Духа на Бога ние се учим на Божията Мъдрост и така чрез Етерния Дух (Духа на Бога) ние разбираме земния Дух (Духа на елементите), а чрез Духа на елементите разбираме и техните тайни.

При раждането си изново човек заживява в Бога и придобива Вечен живот. Тогава той получава Божията Мъдрост, която е свръхестествена и превъзхожда тази на природата. Само Божията Мъдрост може да бъде водител.

Когато човек живее в Божията Мъдрост, той е господар на небето, ако обаче не живее в нея, тогава звездите го „обработват“ и си правят с него каквото си пожелаят. Те му придават своята природа, Мъдрост и начин на живот, правят го благочестив или грешен, мразещ или лъжещ и т.н.

Както природната, така и Божията Мъдрост биват познати, разкрити и завършени посредством човека и неговите сили, и те двете могат да съществуват много добре заедно, защото произхождат от един Бог, както и човекът.

Много са ония, които пишат за Веч­ната Мъдрост, но не всички са родени от нея, не всички живеят в Бога.

При раждането си изново човек заживява в Бога и придобива Вечен живот. Тогава той получава Божията Мъдрост, която е свръхестествена и превъзхожда тази на природата. Новото рождение е богорождение в чистия Път.

Всичко идва от Бога, било то чрез природата, или човека. Ето защо Мъд­рецът не трябва нищо да пренебрегва.

Мъдрецът не презира лекарството, защото знае, че то ни е дадено от Бог, за да помага на болните. Той знае също, че животът трябва да се подсили, така че ние хората да приемем Бога. Ето защо Мъдрецът трябва да познава същността на лекарството.

Мъдрецът или онзи, който е роден от Божията Мъдрост и живее в нея, има власт – своите физическо и астрално тяло.

Мъдрецът черпи Мъдростта си от Бога, така че тя не може да бъде оборена, нито някой може да ѝ противоречи. Тя не вреди на никого и ако бъде правилно разбрана, не предизвиква скръб, страдание, отчаяние, а поражда покой, мир, радост и всяка приятност.

Мъдрецът вижда и знае какъв е той и какво е животинската природа. Мъдрец не е онзи, който може добре да строи. Който може добре да строи не е повече от едно животно.

Вие, хората на Земята трябва да разберете, че не знаете нищо от себе си и че вашата Мъдрост, колкото и голяма да е тя, е една безполезна глупост пред Бога. 11

Бог не иска нашия животински разсъдък, а да проявяваме Неговите Мъдрост и изкуство.

Не нашата Мъдрост трябва да бъде използвана, а тази на Бога. В сравнение с Божествената Мъдрост нашата е едно дело на безумието. И тъй като Бог е Мъдростта, то тя трябва да се търси при Него, а не при нас хората.

Който познава Бащата – Бог, той познава също и сина (човека), защото синът е наследник на Бащата, но не на Неговите блага, защото Бащата на Мъдростта, не е баща на благата, а единствено само на Мъдростта. Ето защо Мъдрост има достатъчно във всички хора. Те всички я унаследяват от своя Баща и никой от тях не може да каже, че има повече или по-малко от нея. Всеки има тази Мъдрост, която му е необходима.

Тъй както тялото във всяко нещо е едно и никой не може да каже, че има повече части на тялото си и от друг, така също и по отношение на Мъдростта никой не може да каже, че тя му е отнета, че му е отредено да бъде невеж и да страда, че са му отнети разсъдъка, словото и т.н., защото всичко е тук, всичко е в него. Хората обаче са забравили, не се съобразяват и не се стремят към онова, което ги води към Мъдростта и се опитва да ги пробуди за нея.

Който спи, той нищо не знае и от нищо не се поучава. Който живее в желанията си, който пиянства, който мързелува, той не се поучава от онова, което е в него и чрез своето бездействие пропуска да работи за Мъдростта.

Ние всички имаме едно наследство и това е Мъдростта. Докато едни обаче работят върху себе си, разцъфтяват в Мъдростта и печелят от това, то други са я забравили и „погребали“ в себе си.

Всяка Мъдрост и всяко изкуство на Земята идват от Бога.

Човешките мъдрост и изкуство биват два вида: „брачни“ – които са цялостни, без недостатъци; и „извънбрачни“ – които се покриват и пазят с лъжи. Вторите не водят никога до добър край и са в тежест за човека. Ето защо империите в света залязват, хората се мразят един други и т.н.

Чрез природата човек открива своята сила и наследството, което Бог, Бащата на неговите умения и мъдрост, му е дал. И тъй като на човека е дадена силата на Божиите Мъдрост и изкуство, той трябва да може владее всяко създадено от Бога изкуство чрез Бог в себе си.

Бог е могъщ и Той иска Неговото Могъщество да бъде разкрито в уменията и мъдростта, както на човека, така и на ангелите. Защото Бог иска на Земята (в света) да бъде така, както е на Небето, но не като абсолютно въздържание от интимност, не като пост, не и като дела, защото видимото ни тяло няма да участва в тях, а като мъдрост и умения, присъщи на ангелите. А с такава Мъдрост и с такива умения ние сме ангели и живеем в Божията Воля и сме на Бога.

Бог иска ние да сме будни за Неговите Мъдрост и изкуство. Той не иска само Петър, Йоан и т.н. да са апостоли, нито само Соломон да е Мъдрец или Птоломей да е астроном и т.н., а ние също да станем като тях, защото желанието на Бога е да дари Небето не само на един, а на всички ни.

Кой иска да повярва, че само Соломон трябва да бъде Мъдрец? Само отчаяният, който не иска да се събуди.

Бог иска ние всички да се учим от Него, от Върховния. Той не се радва на глупавите и невежите, както и не иска да има учени и Мъдреци само в един народ. Бог желае ние всички да станем наследници на Неговите и Мъдрост и изкуство и така да Го възхваляваме и почитаме.

За Истината

В Бог можем да видим само Истина и Справедливост – това е Неговата анатомия. И ние, хората, като Негови деца, сме също Богове, но въпреки това ще си останем Негови деца и Той наш Баща, защото има само един Върховен Бог и не повече.

Истината не може да няма враг и неин враг е лъжата. Бог е най-висшата Истина, докато дяволът е най-голямата лъжа.

Бог иска това, което е на сърцето ни, да бъде също и на устата ни, и обратно, и то да бъде истинно, да няма лицемерие и нищо фалшиво.

Всеки може да говори, но не всеки може да говори Истината. Всеки има разум, но не всеки е Мъдрец. Всеки има мисли, но не на всеки мислите са благородни.

За Милосърдието и Милостта

Ако милосърдието на лекаря е голямо, тогава и той е велик лекар, а ако любовта му е голяма, тогава и неговото дело е велико.

Лекарят и лекарството са създадени, за да може болният да почувства и засвидетелства Божиите Милост и Любов към себе си. Ако лекарят обаче не ги проявява, те остават чужди за болния.

Когато вървим в правия Път, тогава ние сме блажени. И в същия този Път е Милосърдието на Бога, Неговата Милост.

Милосърдието, което лекарят проявява към болния, не е негово, а на Бога. Лекарят е само един инструмент в Божиите ръце.

Нашето сърце трябва винаги да е будно и да не губи надежда. То трябва постоянно да мисли за великата Божия Милост, така че спасението е при Бога.

Първата религия на юристите трябва да има за основа милосърдието, което знае само едно: да прощава…, а да прощава може само Бог, защото Милосърдието произлиза от Него. Той е прощаващият, за да има развитие.

Тъй като Бог е Милостив към нас, и ние трябва да сме милостиви като Него; защото, ако Бог беше само справедлив, но не и Милостив, тогава никой нямаше да остане на Земята.

При всяко нещо ние трябва да мис­лим за голямата Божия Милост към нас, така че в отговор на Неговата преданост към нас, ние също да сме милостиви спрямо нашите ближни и да не търсим правата си при тях.

Да търсиш правото си при ближния – това не е проява на благородство в блажения живот. Милосърдието обаче е добродетел.

За Смирението

Нищо не се дава на Земята, което да няма за цел ние да се смирим, защото високомерието не ни позволява да разберем нито Христос, нито който и да е друг Учител. Само в смирението е разбирането.

Смирението на Христос трябва да ни послужи за пример.

В бедните по дух хора смирението на душата се е превърнало в рицарство.

За щедростта

В човека има една вродена щедрост, която му позволява да раздава достатъчно от богатството, което Бог му е поверил, и то да го раздава само там, където това наистина е необходимо. Именно тази щедрост човекът трябва в себе си да събуди.

Събудената щедрост е събудената разумност.

За Справедливостта

Никой не е справедлив сам по себе си освен ако не се старае да постъпва справедливо и да върви в пътя на Христос, и да не се отклонява от него. Така, вървейки в правия Път, той бива познат като справедлив… 12 И тогава, макар и грешник, той въпреки това е в Пътя. Тогава, макар и да падне, той може отново да се изправи, нещо, което несправедливият, обикновеният човек, онзи, който не търси осъзнато Истината, не може да направи. Който осъзнато търси Истината, грешките му са оправдани, защото ще го поучат.

Също и праведните са блажени, защото те са последователи на справедливостта. Праведните дават на всеки онова, което му се полага и на никого не отнемат нито храната, нито светлината.

Там, където има справедливост, няма закон. По същия начин там, където е законът, там няма нито справедливост, нито вяра, защото цялата справедливост произлиза от вярата ни в Бога и е във вярата, а не в тялото. Справедливостта е само в Бога, а не в нас и в света. Само Бог е мярката за справедливостта.

Там, където има справедливост, чисто сърце за свещена свобода, Бог дарява ежедневно толкова много, че то не може изцяло да се използва и човек има още повече на разположение. На чистия Бог дава все повече Себе Си.

Молене, постене, даване на милостиня – ако всичко това се прави без сърце, без Любов, което означава без Бог, то не е справедливо.

Само Бог знае да издава присъди, защото само Той знае, кое е справедливо и кое не, а не ние, простосмъртните.

Човек, който прави онова, на което го учат неговите сърце и съвест, той знае как да го прави правилно и е справедлив. Когато Бог влезе в сърцето ни, Той ще ни научи на правилните неща.