За лекаря, неговите добродетели и слово

От лекаря не се искат титли и многословие, не се иска владеенето на езици, нито четенето на много книги, а се иска живот в Бога или най-задълбочено познаване на нещата в природата и нейните тайни – нещо, което наистина е ценно. От лекаря се иска само едно: Бог да е неговия Учител.

За да може да бъде добродетелен, истинският лекар първо трябва да е овладял трите основи в лечебното изкуство, а именно – философия, алхимия и астрономия съответно астрология, така както е Волята на Бога.

Истинският лекар е благороден. Той е като една овца, едно пожертвование, което носи полза преди всичко за другите, а не за себе си.

Лекарят не трябва да има вълча природа. Той няма право да лъже и мами, да убива, да краде, да ограбва или прави други подобни неща.

„Да, да“, „не, не“ ... – лекарят трябва да познава значението на тези думи. И когато въз основа на своите познания в лечебното изкуство установи, че не може да помогне на болния, той трябва да бъде искрен и честен към него, и да му каже Истината, а не да го „лекува“ с цел да се облагодетелства.

Лекарят трябва да бъде човек на Истината, а не на титлите и на лъжата.

Никой не може да стане лекар без да е учил и без да е придобил опит, и то не за кратко време, а в продължение на дълги години, защото болестите са многобройни и най-различни.

Най-важното за лекаря е: той да поз­нава различията между болестите, техните различни форми на изява, да може правилно да ги назовава и едва тогава да търси аркана (невидимата лечебна сила), с който да лекува болното място. Едва тогава той е действал правилно според основните правила на лечебното изкуство, така както Бог желае. Истинският лекар лекува с Божията Воля в себе си.

За Божествената и природната медицина

В Писанието се казва, че Христос излекувал прокажени… За изцеления от проказа обаче Христос не е бил обикновен лекар, а един Бог. Така, чрез своята вяра в Христос, болният възвърнал силата в себе си… и благодарение на това оздравял, защото проказата е една болест на вярата. Проказата е послание за завръщане и който е осъзнал това, се завръща.

Проказата е една болест, срещу която официалната медицина и до днес все още не е открила ефикасно лекарство.

Проказата е като гниенето на едно дърво, което никога повече не може да се разлисти по естествен начин. За да стане това, е необходима свръхестествена сила, необходима е Божията Сила. Всяко дълбоко изцеление изисква свръхестествената Сила на Бога.

Човек може да лежи в калта колкото си иска, настъпи ли обаче часът на Христос, с едно Негово докосване всичкото зло си отива… Цялата тайна на лечението едно докосване. Бог е, Който решава това докосване.

Няма нещо в света, което да има собствена власт или сила, защото те са му дадени от Бога… По същия начин – и силата в билките, в корените по поляните и т.н. не е от тях самите, а от Бога, и благодарение на това, с тях се лекува.

Христос също е дал силата на Новата раса на Своите дванадесет ученика, така че те е трябвало да бъдат лекарството в Новия тестамент и да лекуват хората по Божествен начин. Само на когото Бог е позволил, само той може да лекува.

Когато Бог създал Адам, Той създал също и лекарството, и храната за него от елементите (големия свят). По същия начин и Христос създал Новото за Новия човек, както и лекарството за него, което означава дванадесетте апостоли и онези, на които Той дал силата като знак, че те са от един Нов свят и представляват Ново човечество.

Със силата, дадена им от Христос, апостолите можели да лекуват всички болести без изключение. Те можели да лекуват болести, пред които старото поколение лекари били безпомощни. Това било така, защото силата на здравето в апостолите била цялостна, тя произтичала от целостта на Бог в тях. Тази сила прогонвала дяволите, оздравявала дори и прокажените. Тази сила била Божията сила в тях и на тях било позволено да я ползват.

Когато Отец е създал Адам, Той е създал също и лекарството за него, което щяло да му бъде необходимо. По същия начин и сега, когато Бог създава Новия човек или Новата раса, Той изпраща и истински проповедници на Неговото слово, които могат да изцеляват болни – така че хората да могат да видят Новото лекарство, Новия начин на лечение, който прогонва всички болести, дори и дявола; така че те да могат да видят в Него един Нов свят и да Му вярват. Бог движи лекаря, лекарството и болния към Себе Си.

Делата на апостолите засвидетел­стват Словото на Христос.

Лепра 13, смърт, демони – тези трите не се поддавали на старите методи за лечение. За тях било необходимо едно ново, цялостно лекарство, но не от земната аптека, а от Божествената. Така Бог изпратил Своя Единороден Син – Христос на Земята, за да ни излекува завинаги от старото мислене, от стария начин на живот и да ни върне обратно при Себе Си.

С делата Си Христос показал разликата между обикновените лекари и тези на Новото време. Докато лекарите от старото поколение трябвало да придобиват уменията си с много труд и пот на челото, с изразходването на много средства и нанасянето на вреда, то апостолите получавали уменията си даром от Бога. Истинското лечение е дарът от Бога и към лекаря и към бол­ния. Само когато Бог е потекъл и в двамата се случва лечението.

На лекарите на Новото време не им се налага да посещават земни училища, да учат от книгите в земните библиотеки, да правят опити и наблюдения като обикновените лекари, защото всичко, което им е необходимо, за да могат да лекуват, те го носят в себе си, имат го в Словото, което е Живият Бог в тях. Ако Бог е влязъл вътре в човека, човекът има Лекаря в себе си.

Не трябва да съществува вражда между обикновения и Божествения лекар, тъй като те и двамата могат да лекуват. За разлика от обикновения лекар обаче, апостолът е роден изново, което означава, че живее в Бога и Бог живее в него.

Апостолът или лекарят на Новото време живее в Духа и с това той превъзхожда обикновения лекар, който живее в себе си. В когото Бог е заживял, той превъзхожда света.

За всяка болест в природата има лекарство и лекарството за всяка болест е тук, което не означава обаче, че всеки болен оздравява. Всеки оздравява само при Христос, защото, ако на нас хората ни е дадено умението и средството за лекуване, то на Христос е дадена силата за това.

На първо място, преди всичко останало, ние трябва да търсим Бога… Бог е дал сила на лекарството да прогонва болестта и щом това е така, то и смърт­та е в Неговите ръце. Ето защо болният трябва да търси първо Бога, тогава и лекарството ще има сила да се справи с болестта.

Божествената медицина превъзхожда природната, но заради това природната не трябва да се отрича. Бог не позволява това.

Апостолът може да съживява мъртвите, докато обикновеният лекар не може и това е доказателство за превъзходството на Божествената медицина пред преходната.

Пророците и светците са съживявали мъртъвци, изправяли са изкривени и т.н. Тъй като обаче те невинаги са при нас и невинаги имат право да ни помагат, ние невинаги можем да се ползваме от помощта им и тогава тяхното място трябва да се заеме от земните лекари; но понякога Бог може да реши, да Се всели в земния лекар и тогава той може да действа като пророк без да осъзнава това. Това е специално отношение на Бог към болния, който е Негова душа.

За Новото раждане и блажения живот

Никой не трябва да остава такъв, какъвто е той в своята сътворена природа, като създаден от земната кал (лимус тере). Ние трябва да се родим и да заживеем в Духа, което означава в Бога, в нашия Божествен образ. Ние трябва да осъзнаем своята Несътвореност.

Новото раждане е Бог и Бог е Новото раждане, което означава, че Новото раждане е Духът и Духът е то. Затова ние родените изново се наричаме деца на Бога.

Бог иска ние да водим блажен живот тук, на Земята. Той иска ние да придобием Неговата природа и нея проявяваме, а не нашата животинска или тази на плътта. Чрез блаженството ние влизаме в Бога и излизаме от човешката и животинската природа.

Бог иска ние да бъдем създадени от плътта и кръвта на Неговия Син – Христос, така че да сме Божествени по ум, Душа, Дух, тяло, Мъдрост, умения и сила, както и във всичко, с което работим. Тогава онова, което правим, ще бъде за Вечен живот. Слава на Бога, ако Той ни е позволил да правим Неговата Воля.

Бог не иска ние да позволяваме очите да ни съблазняват. Той иска ние да сме събрани в блажения живот, така че да може да ни даде Своята благословия; така че никой да не може да ни възпрепятства в намерението ни да учим всичко от Него и само чрез Неговия Свят Дух, така както това е добре за нашето блаженство.

Онези, които са блажени, се страхуват от Господа. И така както се страхуват от Бога, те ходят в Неговите пътища, което означава, че са възприели Неговото учение, изпълняват Неговите закони и живеят в Неговата Любов.

Онези, които водят жалък или обикновен живот, се имат за велики и са надменни. Такива хора имат света, той е техен и те са децата на светлината на този свят. Докато царството на блажените не е от този свят. Тяхното царство е от Вечния и при Него, което означава при Бога.

На блажените цар е Христос. 14 Който обаче се смущава от крайъгълния камък Христос, той няма да стане блажен.

Христос е Пътят, водещ към блажен живот и който не Го следва, и не върви по Неговите стъпки, той няма да стане блажен. Само чистите съзнания стават блажени – това означава да следваме Христос.

Който иска да познае най-великото благо, което е Любовта, той трябва да изостави всичко светско и да влезе в Новия живот, да заживее в Бог. Само ако заживеем в Бога, можем да познаем Любовта.

Чудесата на природата, арканите и други подобни неща, небето (невидимата природа) ги прави специално заради нас хората, но това все още не ни прави блажени. Човек става блажен само тогава, когато се роди изново в Бога. Блаженият човек е роден в Духът на Бога.

Ние трябва да надраснем звездите на небето, колкото и да са ярки те; всяка земна или сътворена природа, и да любим само Бога така че да можем да се върнем отново при Него, което означава да се родим в своя Божествен образ и никой друг. Ако се родим в Бога, надрастваме звездите.

Който иска да живее блажено на Земята, той трябва да постави за основа на своите познания, власт и порядък – крайъгълния камък, който е Христос. Божият Син е всичко и от Него то трябва да бъде почерпено.

Без плътта и кръвта на Адам никой човек не може да се роди на Земята, както и без тази на Христос никой не може да отиде на Небето. Затова има два вида раждане: едно в света и едно на Небето.

Така както се раждаме на Земята – с тяло от плът и кръв чрез спермата, така трябва да се родим и на Небето чрез плътта и кръвта на Христос, защото, който не се е родил и по двата начина, той не може да бъде блажен. Истински роденият е роден от земна кръв и от Небесна кръв.

Ние трябва да се родим още веднъж, само че на Небето – в Бога, което означава, че плътта и кръвта на Христос трябва да бъдат в нашето сътворено тяло, а не само в Духа, защото сътвореното ни тяло (направеното от земна кал) трябва да се роди още веднъж, а не Духът ни. Нашето сътворено тяло трябва да се пресътвори. Така се завръщаме в естествената Несътвореност на своя Дух.

Така както ние се раждаме от Адам в света, така се раждаме и от Христос на Небето. И всеки, който иска да бъде дете на Христос, трябва се роди в Него – така че Христос да стане негов Баща само чрез раждането изново и по никакъв друг начин.

Който не следва Христос и не върви в Неговия Път, няма да стане блажен.

Чрез раждането изново, ние се отделяме от всички смъртни създания, от света… и отиваме да живеем във Вечното царство, където няма нито смърт, нито болести, а само вечен мир и радост. Там обаче не отива и не може да отиде никой освен онзи, който се е родил от Бога.

Възкресение е: ние да излезем от земното и нечисто съществуване и влезем в едно Ново раждане, което е от Бог, а не от хората.

Казва се „Възкресението на мъртвите“. Семето е мъртво в земята. Онова, което расте от него, расте от нещо мъртво. Това е Възкресение на мъртвите. Бог обаче не е Бог на мъртвите, на тези, които лежат в земята. Бог е Бог на живите, на онези, който възкръсват. Затова Той ги смята за праведни и не чува упреците за тях.

Ние няма да възкръснем в плътта, в която живеем тук, на Земята, защото тя е от кал и не трябва да ходи на Небето. Същата тази плът не трябва да води и към слава, защото плътта изгаря и не устоява на огъня на Любовта. Любовта е нашето истинско огнено тяло.

Блажен живот е: ние да разполагаме с нашата свещена свобода в свещения живот, който е живот в Христос, а не извън Него, извън Неговите закон, учение и повеля. Така ние ще съхраним нашето блаженство и ще се възкресим в Него. Нашето блаженство е нашето възкресение.

Ние имаме два вида тела: земно и Божествено и можем да използваме едното или другото от тях. Ако използваме земното, губим Божественото, ако използваме Божественото, губим земното. Ето защо ние трябва да премахнем старото тесто с квас от нас и да възприемем новото, така че да не бъдем втасал хляб, а едно чисто тяло, родено от Христос, едно ново създание.

Да страда сърцето – това е на място, защото от това страдание трябва да се роди новото ни сърце. Ние трябва да сме родени от Божеството, а не от земята или преходните неща.

Новият живот или животът в Бога е най-великото благо и нищо по-добро не може да ни се даде. Нашата първа цел е живот в Бога.

Блаженият живот се състои в това: ние да имаме Христос пред очите си и да не позволяваме Той да напуска сърцата ни. Да гледаме на благата на земята не като на удоволствия, а само като на една необходимост и нищо повече; да живеем във Волята на Бога, и всеки да поема и носи кръста си, който Бог му е отредил.

Едва след като се роди изново, човек може да носи своя кръст като Христос и това го прави блажен. Роденият отново е Дух, а не човек.

Младият или роденият изново (живеещият в Бога), трябва да се погрижи за стария преди да отиде да проси и да го храни. Той трябва да работи и прави други подобни неща за стария преди да го остави сам да ходи да проси. Младият трябва пие вода заради стария, а виното да оставя старият да го пие. Така пос­тъпват всички, които са блажени. Само блажените познават правилния подход.

Ако Бог отнеме дарбите на човека, в него нищо няма да остане. Това означава, че Божията ръка ще се оттегли от него, а с това ще му бъдат отнети и Мистериите на Бога. Тогава такъв човек не може да се надява на блаженство, защото е останал без кръста си, който трябва да носи. Трябва да осъзнаем, че Бог в нас е, Който носи нашия кръст.

Кръстът, това са дарбите дадени ни от Бога, които ние трябва да носим, да търсим и да използваме, но не за зло. С уменията си ние трябва да следваме примера, който Христос ни е дал със слизането Си на Земята, а това означава да умрем (за низшата си природа – егото), да живеем и да се движим в Господа. Който се движи и живее в Бога, действа като Бога.

Пътят, водещ към блаженство, се състои в следното: нещата, които Бог ни дава, да ги използваме и им се радваме като Му вярваме, като Го любим, като вървим в Неговия Път и изпълняваме Неговата Воля.

Блаженството не е в спокойствието, нито в удоволствията, в богатствата, в многото говорене, в яденето и пиенето, а в усърдната работа, така че всеки от нас да може да прояви уменията, с които Бог го е дарил на земята – било то като фермер на полето, като ковач, миньор, моряк и т.н.

Блажените имат своите богатства (било то в злато или под формата на умения да лекуват) от Бога и те ги имат, за да могат да помагат с тях на бедните. Блаженият, самото му присъствие е лечение.

Каква е ползата от това да печелиш много със собствен труд, да ставаш все по-богат да си преуспял в света, но не и духовно блажен, което означава угоден на Бога?

Блажен живот е: да забравим всички умения, дадени ни по природа, както и липсата на такива, и да уповаваме само на Божественото, което е Вечно. Ние трябва да търсим и вземем само онова, което ни прави блажени и което служи на Вечното.

Блажен е онзи, който люби Бога с всички свои сили и своя ближен като самия себе си.

Блажен е онзи, който вярва в Бога и бива кръстен от Него с огъня на Любов­та. Само Любовта дарява истинското кръщение.

Блажен е онзи, който яде плътта на Бога и пие Неговата кръв.

В Блажения живот храната не се търси от земята, както правят животните, а от Вечния – от Бога, така както правят ангелите, който се хранят от Него.

Вечерята – това е другото раждане, сакрамента, който ни дава Вечен живот. Ние трябва него да жадуваме и колкото пъти ядем и пием, да се молим Бог да ни благослови не да има много на масата, а да придобием плътта и кръвта на Христос, без които не можем да отидем на Небето.

Прехрана не означава богатство, а необходимост, защото нашето блаженство не е в богатството, а в необходимостта. Необходимостта е вид любов и това е така, защото тя не държи на богатството.

Колкото по-голямо е познанието ни за Божиите дела, толкова по-голяма е вярата ни в Бога, а оттам и нашето блаженство.

Бог иска ние да се обичаме един други, тогава ние вървим в Неговия Път, а щом вървим в Неговия Път, ние сме блажени.

За храненето и храната

Ние сме направени от големия свят, затова той ни храни като свое дете и ние, хората ядем плодовете на този свят – нашия баща.

Всеки син яде и пие от своя баща и живее в него.

Дърветата в гората стоят тихо и спокойно на местата си и въпреки това храната, която те получават, е също толкова пълноценна, както и тази, която получават и животните. Това е така, защото в дърветата има магнит, който привлича подобното към себе си.

Бог е вложил и в човека един магнит, който да привлича елементите и техните невидими тела обратно към себе си. Така например човекът изпитва глад и жажда, които той задоволява като яде и пие от своя баща – големия свят. Човекът обаче изпитва и духовен глад, който той засища като привлича към себе мис­ли и чувства, природна Мъдрост отвън, от големия свят.

Плътта и кръвта в нас се поддържат от физическото тяло на елементите, докато мислите и чувствата ни се хранят от звездите (астралното тяло на елементите). Но истинските ни чувства се хранят от дълбините на Божествения свят.

Чрез физическата храна, която поема, човек поддържа своите плът и кръв, своето физическо тяло, докато чрез мис­лите и чувствата, било то негови или такива, които възприема отвън, той подържа своето астрално тяло.

Тялото от плът и кръв (физическото тяло) яде и пие без за това да му е необходимо астралното тяло, защото физическото тяло не се храни с духовното (астралното) тяло, а със себе си – телата на елементите. Всяко тяло си има съответната храна.

Каква полза имаме ние от Венера, за да можем да ядем и пием? Никаква, защото яденето и пиенето са качества на нашето физическо тяло и за тях не ни е необходима помощта на небето.

Тъй като ние имаме две тела, от които едното е вечно, ние трябва да храним също и него и то с храната, която идва от Евангелието и която ни се дава чрез него.

Животното яде като животно; и тъй като човекът в низшата си природа е едно животно, той яде храната, която земята му дава. Той обаче не трябва да е животно, а човек, което означава, че той трябва да живее в своя Божествен образ, да бъде вечен и да се храни вечно – от Бога.

Онова, което е от земята, яде и пие от нея, а онова, което е родено от Небето (Божественото), яде Небесния хляб заедно с ангелите.

Физическото тяло на човека не може да се поддържа с храна за душата, нито душата може да се поддържа с физическа храна. И ако аз давам на всяко тяло полагащата му се храна, това означава ли, че съм езичник? Всяко тяло трябва да се храни с храната, която го подържа чисто.

Ти не трябва да се храниш с измама, с нищо фалшиво. Храни се с Истина и справедливост, тогава и те ще ти помагат.

Храни се с Истина и справедливост, така че твоето сърце да бъде Истинно и справедливо, така че и твоите нужди да бъдат посрещнати с Истина и справедливост.

Мързелът е друг вид храна, който противоречи на Божественото Учение. Например, ако дадеш на някого пари назаем срещу лихва и ти се ползваш от тази лихва, без това да намали основния капитал, това си е чиста кражба, защото ти се изхранваш за сметка на чуждия труд.

Христос казва: „Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, той е в Мен и Аз съм в него“ 15. Христос говори така, защото е плътта и кръвта на дървото на Живота от рая, което ние сме изгубили чрез Адам и Ева. Ето защо онези, които ядат от Него, са в Него и Той е в тях. Които се хранят с Любовта, са в Христос.

Така както ние биваме хранени и физически, и духовно от големия свят, от който сме произлезли, така също родените изново трябва да бъдат хранени и поени от Духа на Христос. Затова Той казва: „Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен живот…“ 16

За поемането на физическа храна от големия свят в човека, е отговорен духа на плътта (духа на неговото физическо тяло). Ако този дух обаче не бъде правилно разбран, човек лесно се изкушава и превръща необходимостта от храна в удоволствие – и така често преяжда. Храната не е удоволствие, а път за пресътворяване на човека.

Всяко нарушаване на мярката руши. Ето защо човек трябва да яде и пие само толкова, колкото му е необходимо, за да поддържа своето физическо тяло без да прекалява. Мярката създава равновесието.

Всяко нещо, което превишава мярката, руши. Така, в резултат на прекаленото ядене и пиене, човек губи онова, което го прави цялостен, а това възпрепятства и работата на Невидимия свят в него. Вътре, в мярката се ражда нашата цялост.

Нашата храна на Земята е малко, но и за запазване на природата ни също е необходимо малко от нея. Ето защо никой няма право да се оплаква, че му е необходимо много, за да преживява. Никой няма право да се подсигурява за бъдещето и така да посяга на свещената свобода и правото на всеки да има хляб, защото хлябът е достатъчен и храна има за всеки от нас.

Бог така е създал света, че да има достатъчно храна за всички ни докато той (светът) съществува. Това е възможно обаче, само когато ние си я поделяме по равно помежду си, без да се ощетяваме, без да си присвояваме онова, което се полага на друг.

За брака и прелюбодеянието

Няма нещо в природата, което да не може да бъде цялостно като двойка. Така например физическото и астралното тела в човека правят една двойка. Ето защо човек е цялостен, когато те двете са заедно, когато са свързани в „брачен съюз“ помежду си. Единството създава равновесието и силата в телата.

За да може човек да живее на Земята, неговото физическо и астрално тяло, трябва да са заедно, трябва да са свързани в „брачен съюз“ помежду си.

Физическото тяло на човека привлича към себе си астралното (тяло) благодарение на връзката, съществуваща между тях… Така двете тела – видимото и невидимото – сключват „брак“ помежду си. Истинският брак е равновесието в телата.

Физическото и астралното тяло в човека трябва да се разглеждат като образуващи едно единно тяло, а не като отделни тела. Всяко единство ни прави силни в Пътя.

Когато физическото и астралното тяло в човека са свързани в „брачен съюз“ помежду си и никое от тях не „прелюбодейства“, тогава и квинтесенцията (извлекът) от четирите елемента, от която Бог е направил човека, също е цялостна или съвършена. Само в нашето единство и равновесие се заражда квинтесенцията.

Физическото и астралното тяло в човека могат и да „прелюбодействат“. Това означава, че едното от тях или и двете едновременно, не се придържат към „брачния съюз“, сключен помежду им. Тялото на елементите (физическото тяло) например може да не следва астралното, а да живее в своите собствени желания. Може обаче и астралното тяло да потърси друго създание, различно от тялото на елементите, с което да влиза във взаимоотношения. Такива хора не са цялостни, те са заблудени. Залавят се с много неща, от които никое не почива на здрава основа. В тях няма нищо устойчиво.

Над физическото и астралното тяло в човека има едно съзнание, което знае кое е добро и кое зло – това е Божественото в нас. Именно чрез него ние трябва да надраснем нашата сътворена природа и то да стане неин единствен господар. Тогава нашите сътворени тела – физическото и астралното – няма да „прелюбодействат“.

За да заживее в Божествения си образ обаче, човек трябва да сключи брак с Христос. Едва тази връзка ще го направи напълно цялостен или съвършен. Тъй като хората бягат от брачния си съюз с Христос и се придържат към старите закони, и стария си начин на живот, затова нямат брак с Него. И дори да сключат такъв, те все още прелюбодействат. Бракът с Христос е брак на две чисти съзнания.

Като деца на Бога ние, заедно с нашите Мъдрост и изкуство, които унас­ледяваме от Него, също трябва да сме така цялостни и съвършени, какъвто е и Той. Тогава ние няма да сме повече „извънбрачните“ деца на Бога и Той ще ни люби като Свои истински Синове. Само когато сме единни с Бога, ставаме Синове.

Тъй като ние бягаме от брачния си съюз с Христос и се свързваме с леките жени, което означава, че се придържаме към старите закони и стария начин на живот, то бракът ни с Него е разтрогнат и дори да не е, то заедно с него има и прелюбодеяние.

Ако народът има друг годеник освен Христос, то тогава той прелюбодейства.

За работата и деня за почивка

Блажената работа се състои в следното: като работим, ние да сме полезни както за себе си, така и за нашите ближни, без на никого да вредим. Например: лекарят се изхранва с това, което получава за положените грижи към болния. Лекарят обаче трябва да бъде напълно безкористен в своята работа и да лекува без това да лишава болния препитание. Лекарят е лекар само ако е Божий служител и само тогава Бог ще го учи.

Ако искаш да водиш блажен живот, тогава се изхранвай със собствен труд като използваш собствените си умения, които Бог е вложил в теб.

Ние всички трябва да се изхранваме като работим и да се откажем от всяко мързелуване.

Да се изхранваш без „пот на челото“, означава да се изхранваш чрез кражба, защото мързелуването е нещо противно на работата, а без работа няма храна.

Бог е повелил ти да не крадеш 17, което означава да се изхранваш от собствен труд, с пот на челото, и да не мързелуваш, да не ядеш без да си работил.

Какво друго нещо е кражбата, ако не: да ядем без да сме работили или да ядем повече, отколкото е необходимо. С преяждането ограбваме нещо в себе си.

Който не може да работи поради някаква болест или осакатяване, той трябва да получи Божията Любов чрез своите ближни, което означава те да му помагат той да се изхранва.

Онова, което работещите и бедните (непривързаните към благата на този свят) правят, то възхвалява Бога. Онова обаче, което богатите правят, онези, които работят от пълния си стомах, то е нещо малко. Пред Бога това е един шум и нечистота. Ето защо избягвай богатството и се дръж за работата, за бедността. Те няма да те развалят пред Бога и ще поддържат милосърдието ти ежедневно. Само любещите Бога умеят да управляват и богатството, и бедността.

Бог те е дарил с тяло, направил те е здрав, силен, стремящ се, способен, За да можеш сам да се изхранваш.

Всеки сам трябва да работи, за да се изхранва със собствен труд, така че да не мързелува, да не проси, да не живее като аристократ от лихви и задължения.

Храмът е в сърцата, а не в зидовете. Празничните одежди са във вярата, а не в дрехите. Жертвеникът на олтара, който благославя, е в Любовта, а не в ръцете. Ръцете са създадени, за да работят, а не да благославят.

Човек трябва постоянно да работи, за да познае себе си, за да разбере какво Бог е вложил в него.

Човек трябва да работи, така че другите също да видят неговите дела, и да възхваляват и почитат Бога, от когото идват всички неща. Бог е онзи, който ги е създал и дал на света, и човека.

Онези, които не принасят плод, не работят.

Бог е повелил да има един ден за почивка. Под „почивка“ тук обаче се разбира прославяне. Това е един друг вид работа различна от физическата – да прославяш Бога, това означава в този ден да мислиш изключително за Него, да действаш като Него, да живееш в Него, защото при обикновената работа не можеш истински да споменаваш Бога.

Бог е определил един ден за почивка – така че заработеното през останалите шест дни от седмицата да стигне както за нас, така и за нашите животни. С този ден Бог е смекчил Своя гняв към човека, така че и животните да опитат наслада от това, и ние да познаем Неговото Милосърдие в Неговия гняв; защото, ако това не беше така, трябваше да работим непрестанно с пот начелото, за да се изхранваме.

Съществуват два вида храна за човека. Ето защо работният ден трябва да се разпредели така, че освен за физическа работа, ние да имаме време и да се занимаваме и с Божието Слово.

От всички дни в седмицата Бог обича най-много денят, който Той ни е определил за почивка, тъй като на този ден ние Го прославяме. Денят за прославяне на Бога е благословен ден, дарен ден.

В деня определен ни от Бога за почивка, ние трябва да разказваме и да проповядваме за Божиите дела на Земята, така че да не забравяме за тях. Ако бихме посветили един ден на Бога, след време ще посветим и всичките си дни на Него.

След работната седмица идва времето за почивка. Това означава да превърнеш работата на ръцете си в работа на сърцето си. Тогава ти ще почиваш с ръцете, но тази почивка ще бъде работен ден за сърцето. Това означава, че онова, което сърцето ти работи на седмия ден, ти трябва да го вършиш всеки ден и всеки ден да бъде почивен ден за ръцете ти.

Когато физически работим повече отколкото трябва, ние имаме повече, отколкото ни е необходимо, за да живеем. Ето защо човек невинаги трябва да работи много с ръцете си, а трябва да превърне физическата си работа в духовна, да я превърне в работа на сърцето си.

Използвай удовете си, за да печелиш само толкова, колкото ти е необходимо за да живееш, за да не те изостави Бог.