За природата, нейните богатства и плодове

Камъните имат голяма сила. Какво е камъкът? Нищо в сравнение със силата, която е в него. Силата движи камъка отвътре. Тя е, която прави камъка да расте.

Камъкът си остава камък, докато силата в него се връща обратно при Господа, от когото тя е произлязла. Същото се отнася и за билките. Затова е казано, че ние не трябва да сме богати с нещата от света, а бедни, което означава да вървим в Божия Път. Само в Божия Път сме богати.

Работникът в една мина намира находища от злато, сребро, желязо и други полезни изкопаеми. Той ги намира сам и сам се сдобива с тях, и така той забогатява, става влиятелен човек, когото светът уважава, и той наистина е преуспял в него (света). Бог обаче не е дал тези богатства на този човек, за да осигурява той само себе си с тях и да води охолен живот на Земята. Бог му ги е дал, за да бъдат те от полза и за другите, дори повече за другите, отколкото за самия него.

Бог иска Земята да дава плодове и за тази цел Той е създал растителността по нея.

Бог иска от земята да растат дървета, да се раждат плодове, круши и други подобни неща. За да се осъществи Неговата Воля обаче, първо трябва да има дърво, на което крушата да расте, защото Бог иска да я има от дървото. Не че дървото е крушата, а крушата е като един дух в дървото докато придобие тяло; защото, тя трябва да има физичес­ко тяло, Бог е преобразил елементите в едно дърво.

Семето е един дух на природата, който тя е „облякла“ в тяло. Така например крушата (като плод) първоначално е била само един дух на елементите, който в последствие се е въплътил в тяло. И тъй като Бог иска ние да получаваме плодове от дърветата, затова и елементите земя и вода са се превърнали в дърво, в което духът на крушата остава, докато придобие собствено тяло, което означава докато се образува плод. Така духът се е превърнал в плод.

Бог не дава плод преждевременно, всичко трябва да изчака своето време. Ето защо едни растения дават плодове през март, други – през април, трети – през май и т.н., също като нас хората. Това, кога ние ще принесем плод, зависи от нашите усилия, но и от Бога. Всеки плод узрява по Божия замисъл.

За изкушенията, борбата и победата

Тъй като ние не искаме да сме ра­зумни, а спим и вярваме на всеки дух, който идва при нас, без да обръщаме внимание на това, дали той е Божий пратеник, или не, то дяволът се промъква в живота ни със своите желания и ни съблазнява.

Кръстосването на шпаги и противоречията в живота ни правят така, той да е ценен. И в тази борба истински победител е онзи, който е победил себе си, своето низше „аз“ – егото. Такъв човек пада мъртъв на бойното поле, представ­ляващо живота. Мъртвият за света е жив в Духа.

Който е останал жив или който продължава да живее в низшата си природа, той не може да говори за никаква победа, защото победата е само за онзи, който е победил себе си, своето низше „аз“. Когато се появи победителят, той няма низше „аз“. В победителя няма свят, а само Дух и Истина.

За доброто и злото, високомерието, греха, покаянието и прошката

Ще дойде време, когато ние всички ще познаем доброто и злото, както и „възнаграждението“ за тях.

Помисли за своя край и за тялото, което ти украсяваш. То е това, което Бог съжали, че е направил 18 и което не Му харесваше вече. В него е цялото зло. Тогава каква полза от това, че го украсяваш със злато и скъпоценни камъни? Перлите са красиви, но не и ти; златото е благородно, но не и ти; скъпоценният камък блести, но не и ти.

Ти, който имаш власт, не бъди надменен, защото, ако не се покаеш, за твоето високомерие няма да ти бъде простено нито в този, нито в другия свят. Ти, който имаш власт, отдай я на Бога и ще бъдеш във властта Му.

Високомерието е толкова голям грях, че обезличава всички останали доб­родетели в човека. Високомерието е достатъчна смърт и в този, и в онзи свят.

Високомерието разваля всяко хубаво нещо. Заради високомерието и най-красивият ангел – Луцифер е бил изгонен от Небето. Високомерието винаги е извън Бога, защото Бог иска да бъде достъпен до всички, дори и до най-малките.

Високомерието е майка на дявола.

Високомерието не е нищо друго освен едно желание да бъдем нещо повече от другите. Наистина, че съгласно Божествения порядък всеки от нас е на различно ниво в своето духовно развитие, но това в никакъв случай не трябва да ни прави високомерни. Ако искаш да си над другите, ще лежиш под тях.

Дори и да имаме много и големи грехове, без значение какви са те, ние трябва да се молим Бог да ни прости. И ако ние се молим от дъното на душата си, с цялото си сърце и искрено, тогава Той ще обърне погледа Си към нас и ще забрави всичките ни грехове.

Дори да правиш неосъзнато грехове, твоята съвест знае, че ти правиш такива; и тъй като ти действаш срещу своята съвест, това се превръща в проклятие за теб. Неосъзнаването е винаги грях. Само в осъзнаването се раждат Богове, защото Бог е целостта в осъзнаването. Бог общува само с целостта на нещата.

Никой не е грешен заради това, че е откраднал, убил, прелюбодействал и т.н., защото това се прави от неговото физическо тяло. Неправилността в един такъв човек произлиза от това, че той е действал противно на вярата си и любовта си към Бога и своя ближен.

Не ръката ни от плът и кръв прави грехове, а онази, която е в съзнанието ни, която представлява нашите желания. Нея трябва да отсечем. Само Любовта премахва желанията. 19

Дори някой да е крадец, убиец или да върши каквито и да е други престъп­ления, Бог не иска такъв човек да бъде убиван веднага. Създателят иска такъв човек първо да се предупреждава, така че да има възможност да се покае и поправи. Ако обаче предупреждението не помогне, тогава Бог позволява той да бъде заловен и наказан от света.

Никой няма да отиде на Небето без да се е покаял преди това за сторените от него грехове. Покаянието кара Бога да прояви Милостта Си към нас и да ни прости, тъй като сме Негови деца.

Ние трябва да сме се покаяли в Духа си, а не в делата си. Само тогава сме се покаяли истински.

Никакви пари, злато, сребро, скъпоценни камъни и други подобни неща не заличават греховете. Това може да стане единствено чрез покаяние, страдание и изкупление. Те действат като очистително, което прогонва болестта.

Покаянието не е в плътта, а в Духа.

Ако някой вижда нещо лошо и иска сам да го накаже, така по човешки, както той си знае… такъв човек не пос­тъпва правилно. Единствено Бог знае как да Се справи със злото, тъй като то е от Него и на Него трябва да Се молим Той да ни защити от него (злото).

Неверникът смята, че може да откупи греховете си с пари, докато вярващият не мисли по този начин. Вярващият разчита на своето покаяние пред Бога и се моли Създателят да прояви Милостта Си към него и да му прости без за това да са необходими каквито и да е било заслуги.

Когато един човек осъзнае грешката си спрямо своя ближен и го помоли за прошка, той се смирява и ближният трябва да му прости. Ако не го направи обаче, Бог ще прости на провинилия се, а онзи, който е отказал да прости, ще накаже с мярката на неговото собствено коравосърдечие.

Греховете, които ние правим в отношенията ни спрямо другите, са насочени единствено срещу нас. Ето защо ние не трябва да си отмъщаваме, а да си прощаваме един на друг и да живеем в любов и разбирателство.

Съществуват два вида прошка: едната е от нас, а другата – от нашия Небесен Баща. И греховете също са два вида: едните ги правим спрямо Бог, а другите – спрямо нашите ближни.

Ако ние простим на нашите врагове и длъжници, тогава и Бог ще прости нашите грехове спрямо Него. Ето защо ние трябва да започнем да си прощаваме един на друг, тогава началото ще бъде наше, а краят – на Бога.

Каквото и да ти се случва, ти винаги трябва да прощаваш. Мисли винаги върху това, че спрямо Бога ти също не си безгрешен. Сам Бог ни дарява грешките, за да станем някога като Него – безгрешни.

Винаги прощавай на враговете си, така че Бог да види твоите мекота и милосърдие към тях.

За човека и задачата, която той трябва да изпълни на Земята

Бог има такава Любов към нас, че иска да ни разкрие тайните на звездите (небето), както и всички природни Мистерии на елементите (земята). Заради това Той е създал и микрокосмоса – човека.

Бог желае невидимите неща да станат видими чрез нас, хората.

Бог иска да разкрие тайните на природата и заради това Той е създал човека.

Бог е създал човека, за да могат Мъдростта и изкуството на звездите да се проявят чрез него, така че Неговите Тайни да станат явни.

Чрез делата на човека се разкрива тайната на всяко лекарство, както и всяка друга тайна на природата…, защото човека е създаден именно заради това – да се запознава и да познава тези неща.

Човекът е създаден да бъде наместник на Бога на Земята, като наследник на Негово царство. Ето защо той трябва да почита и уважава своя Създател, да върши Неговите дела, да носи Божията Мъдрост вътре в себе си и да я проявява.

Разбери, че ти не трябва да безделничиш и да оставяш дарбите си да почиват – Бог не те е създал на Земята за това. Той те е създал, за да можеш ти да работиш и развиваш онова, което Той е вложил в тебе.

Чрез човека трябва да се завърши онова, което Бог е вложил в звездите, така че да се изпълни Неговата Воля.

Всичко, което е от Бога, човек може добре да го използва и да го доведе до неговия край. Затова Бог е създал човека, както и всички неща на небето и земята. Затова ние не трябва да покваряме нашето тяло, да го оставяме то да безделничи, а трябва да работим денонощно, така че да извършим на дело, както природното, така и Божествено, които Бог е вложил в нас, така че да не ни бъдат отнети двата вида Мъдрост, нито дарбите към тях.

Ние трябва да станем цялостни, което означава, че трябва да се родим изново, в Бога. Не го ли направим, за нас ще настъпи денят на Страшния съд, защото не приемаме онова, за което сме родени на Земята и не се пробуждаме. Само в целостта сме пробудени.

Човек трябва да изпълни задачата, заради която е създаден и пратен на Земята. И той не трябва да отказва и отлага нейното изпълнение, защото в деня на Страшния съд ще дава отчет пред Бога за свършеното от него дело на Земята.

За трите основни лечебни средства: въздух, вода и билки

Няма по-добър масаж от този на мекия въздух. В повечето случаи главоболието изчезва, когато човек се изложи за няколко минути, предимно през пролетта, без дрехи, на прохладния въздух, като дълбоко вдишва и издишва…

Изворната вода е най-надеждният дарител на енергия. Особено изворите на родното ни място съдържат всички сили, от които организмът ни се нуждае. Ето защо е здравословно да пием вода от изворите или да се къпем в нея и то колкото се може по-често.

Билките са едно универсално лекарство. Когато кръвопускането не помага повече, човек не трябва да губи надежда, че ще оздравее. Трябва да се опита лечение с билки, свежи или на чай, ръжен хляб и изворна вода. В билките се намират лечебни вещества, които се справят и с най-лошите болести…

Рецепти

Маточина при депресия

Според Парацелз депресията се дължи на „черната жлъчка“ наречена на гръцки „меланхолия“.

Като ефикасно средство срещу „безпричинната тъга“ Парацелз препоръчва да се приема маточина. За нея той казва, че тя прогонва всяко страдание, произтичащо от меланхолията и че създава радостни представи у човека. За тази цел маточината трябва да се нареже на ситно и да се поръси върху салатата.

Друг начин на приемане на маточина: Листата от маточина се изсушават на сянка, а после се стриват на прах, като трябва да се внимава никога да не се докосват до метал. От така получения прах се взема около една пълна шепа и се вари в един литър вино и така, докато течността започне да се сгъстява. След това виното се прецежда през цедка и се налива в шише от тъмно стъкло. Пие се по една чаена лъжичка при необходимост.

Ръжен хляб при ревматизъм

Като болкоуспокояващо лечебно средство при всякакъв вид ревматизъм Парацелз препоръчва: във вряща вода да се пусне пресен, по възможност още топъл, пълнозърнест хляб от ръж. Веднага щом омекне и поизстине, водата трябва да се изстиска много добре от него, а после, към така получената „каша“, да се прибавят жълтъците от три пресни яйца и обилно количество розово масло. Всичко това се омесва добре, като най-накрая се прибавя есенция от аромата на шафран. Така получената каша се разстила върху парче плат, което се налага върху болния крайник или болезнения мускул. Парацелз уверява, че това има силен болкоуспокояващ ефект.

1 Уд (остар.) – част на тялото, крайник (бел. прев.).

2 Вид цъфтящо растение (бел. прев.).

3 Вид цвете (бел. прев.).

4 Билка (бел. прев.).

5 Виж Матея 7:15: „Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители“ (бел. прев.).

6 Виж Битие 28:12: Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея (бел. прев.).

7 Вид оръжие (бел. прев.).

8 Виж Матея 3:11: Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън (бел. прев.).

9 Виж Йоан 6:45: Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога“. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене (бел. прев.).

10 Виж 2.Кор. 9:7: Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце (бел. прев.).

11 Виж 1 Коринтяни 3:19: Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: „Улавя мъдрите в лукавството им“ (бел. прев.).

12 Виж Псалми 1:6: Защото Господ наблюдава пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще бъде погибел (бел. прев.).

13 Проказа (лат. лепра) е вид хронична болест (бел. прев.).

14 Виж Йоан 18:37: Пилат Му рече: „И така, цар ли си Ти?“. Иисус отговори: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е за истината, слуша Моя глас“ (бел. прев.).

15 Виж Йоан 6:56

16 Виж Йоан 6:54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден (бел. прев.).

17 Виж Марко 10:19: Знаеш заповедите: Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си (бел. прев.).

18 Виж Битие 6:6: Разкая се Господ, че беше нап­равил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си (бел. прев.).

19 Виж Марко 9:43: И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън (бел. прев.).

Парацелз

ОКУЛТНА

МЪДРОСТ

Афоризми

Книга втора