Начало
Парацелз
ОКУЛТНА
МЪДРОСТ
Афоризми
Книга втора
Варна, 2022 г.
ПРЕДГОВОР
Парацелз
Парацелз е лекар с душа, защото е Мъдрец с дълбоко отношение към Бога.
Парацелз е мъдър и любящ поток, посветил се на своето дело.
Земните лекари не могат да разберат Парацелз, защото той спада повече към Неизвестното.
Много негови мисли, ако се съберат и сгъстят, създават олтар.
Силата на Парацелз е в неговия скрит живот, а не в неговия явен живот.
Парацелз е Дух, а не тяло и ум. Само Дух може да го разбере дълбоко.
Парацелз се е срещнал с лицето на Истината, за което земните лекари нямат представа.
Парацелз е от тези, които са прозрели живота.
Парацелз е открил в медицината своя Съкровен Път към Бога, защото, облекчавайки хората, ние облекчаваме Бог в тях – това е чисто служене на Бога.
Здравето не може да те накара да мислиш дълбоко. Само болестта може да стори това и то е, за да те спаси от тебе самия.
Болестта не е враг, а Учител и пазител.
Много болести са се страхували от Парацелз, защото те знаели кой идва – и то заедно с Бога.
Кой е лекарят? Инструментът, проводникът, каналът.
Кой е лекуващият? Единственият.
Всяка погрешна постъпка трябва да се лекува.
Слабостите могат да станат болести, ако човекът не работи върху себе си.
Истинският лекар завръща живота на болния към Бога, а после към здравето.
В бъдеще истинският лекар ще бъде светилище.
В истинския лекар има нещо от Бога, нещо от Неговата Любов, нещо от Неговите очи, нещо от Неговия глас – просто те гледа Любовта Божия. Как може да се опише това? Не може.
Истинският лекар идва не от света, а от Безкрая, той е неизповедим.
Мигът с Истинския Лекар е вълшебен, защото Истинският Лекар е Бог в действие.
Бог те лекува с Любов, побеждава те с Любов, защото е Любов.
Неговата Любов е Древната вода.
Ако Бог излее Любовта Си върху тебе, ти си изцелен, обновен – Той е обновителят.
Ние умираме, за да се обновим, защото смъртта е възстановяване на енергията.
Бог е живият Храм, в който се изцеляваме. Всички други храмове са имитация.
Дишаме в Него. Дишаме в Любовта Му.
Бог познава болния, а не лекаря.
Божието Слово е Върховната Медицина, но ако Сам Той изрече Словото.
Любовта е лекарството, защото е живот в Бога, а Любовта към Бога привлича енергията на Бога.
Не е важно само да се изцелиш, но стани Син на Безкрая.
Твоето доверие в Бога е твоето лекарство.
Бъди Божията Любов и ще срещнеш Бога, а тази среща е Върховното изцеление.
Само Божията Любов изцелява сърцето, защото само Любовта го храни.
Здравето е състояние на Истинност.
Истинската Любов е краят на света, наречен ум и сътворение; болест и падение.
Здравето пие себе си от Безкрая.
Здравето е сливане с Бога.
Покоят е здраве.
Бог знае кое е по-добре за тебе – болестта или здравето.
Елеазар Хараш
За трите принципа –
живак, сяра и сол
Човешкото тяло, както и всяко друго сътворено тяло, не е нищо друго освен една съвкупност от три идеи, три принципа, които се обозначават като живак, сяра и сол. На тях трите се дължат нашите здраве и болест, както и всичко, което е свързано със сътворената ни природа.
Живакът, сярата и солта като принципи (идеи) имат точно определена служба, която трябва да изпълняват. От сярата например тялото расте, което означава, че цялото тяло е сяра. Солта определя степента на здравина и твърдост в него, което означава, че втвърдяването на тялото се дължи на солта. Ако я нямаше солта, нямаше да има нещо, което да може да се хване. Твърдостта на диаманта, на желязото и т.н. се дължи на солта, мекотата на оловото, на алабастъра се дължат също на нея.
Третата субстанция, която влиза в състава на едно тяло, е живакът. Живакът е Духа на тялото, неговата вода, неговия живот. Той има за задача да свързва и изхранва частите на същото това тяло. Живакът е живата връзка, която споява телата в човека.
Когато на едно дърво, му бъде отнета течността или живака, то ще изсъхне; ако му се отнеме сярата, то ще загуби формата си, а ако му се отнеме солта, то ще загуби своята твърдост и ще се разпадне подобно на бъчва без обръчи.
Допълнения:
Бог е изрекъл Себе Си в Словото и така е станал отчасти изявен.
Словото е една изречена изява на Бога.
В Словото се съдържат трите принципа – сяра, живак и сол въз основа на които е създаден целия свят.
Живакът – това е изречената нематериална част на творението, сярата е неговата изречена полуматериална част (душата), докато солта е неговата изречена материална част.
Всяко сътворено тяло, било то видимо или невидимо, е една комбинация от изявата на трите принципа: сяра, живак и сол, които обаче в различните тела са застъпени в различна степен. Така например един камък има физическо (видимо) тяло и то се състои от сяра, живак и сол. В случая солта е застъпена в най-голяма степен и затова физическото тяло на камъка е видимо, плътно и може да се хваща. Астралното тяло на камъка също се състои от сяра, живак и сол, от които най-силно застъпена е сярата. Тук солта е толкова слабо изявена като принцип, че астралното тяло не може да се види и пипне. Духът на камъка също съдържа в себе си сяра, живак и сол (като изявени принципи), като най-голямата част в случая се пада на живака, а най-малката – на солта.
Сярата, живакът и солта като принципи влизат в състава на всяко нещо, което Бог е създал със Своето Слово.
Сярата е душата на тялото. От нея то расте. Солта му придава здравина и го прави видимо, докато живакът е неговия дух и той осъществява връзката между видимата и невидимата част на тялото.
Сярата като принцип се различава от сярата, която ние познаваме като жълта субстанция.
Сярата, която ние познаваме като жълта субстанция, колкото и да е пречистена, също има физическо тяло, астрално тяло и дух, който осъществява връзката между тях; като всяка една от тези „три части“ на сярата се състои от сяра, живак и сол – като изявени и застъпени в различна степен принципи. Същото се отнася за живака и солта.
Огънят, който ние познаваме в нашето ежедневие, на който готвим например, няма здравина, не е компактен, не може да се хване, но е видим и това се дължи на солта, на материалния принцип, действащ в него. Огънят е едновременно и видим, и невидим. Огънят чрез Духа е невидим, а чрез солта (изявата) е видим.
Според Парацелз сярата, живакът и солта в чистия си вид, като принципи, могат да съществуват и самостоятелно. Тогава живакът не е свързан със сярата и солта, така че не участва в образуването на тяло (тук се включват и астралните духове). Именно в това си състояние живакът е в най-голямата си сила и е най-активен. Същото се отнася и за сярата и солта.
За сътворението и Духа на живота (Архей)
Първо било създадено невидимото тяло – небето, после неговия господар – Духът. След това било създадено и видимото тяло – земята и неговия господар – Духът, който да го управлява.
Чрез Словото Си Бог направил небето, земята, както и създанията по тях и дарил всяко от тях с господар (дух), който да го управлява. И с това се сложил край на дните на творението и организацията на създанията в него.
След всичко това бил създаден и човекът от самия Бог по Негов образ и подобие.
Първо, Бог създал тялото на елементите, което се състояло от видима и невидима част. После, Той вложил в него Духът на живота, който да го управлява.
Допълнения:
Духът или принципът на живота – Архей е част от Духа на Бога и е несътворен.
Архей е обединител на трите принципа: сяра, живак и сол. Той ги съдържа в себе си, дарява ги със сила и ги управлява.
Архей е причината за изявата на сярата, живака и солта като принципи според както е Волята на Бога.
В Архей сярата, живакът и солта са в чистия си вид, което означава, че в него те не са свързани помежду си. В Архей живакът, сярата и солта са чисти ключове.
Ако Архей се отдръпне например от физическото тяло на един камък, тогава камъкът ще престане да съществува в своята видима форма. Ако Архей се отдръпне и от невидимото му тяло, тогава той ще престане да съществува и в астралния си вид.
Бог е създал Архей само като тяло, като ключ, като идея, която е в своя завършен вид.
Бог е създал Адам първо като тяло, състоящо се от две части: видима и невидима. И за да могат те да работят като едно единно цяло, Той ги дарил с Духа на живота – Архей.
Бог е Петият елемент. Той е във всяка една частица на Творението, но Се проявява по различен начин, в различна степен и в различно време. И когато се казва, че Бог е вдъхнал живот на Адам, се има предвид, че Той е „отключил“ Духа на живота в него, защото Архей е бил винаги и е винаги в Бога. Всичко е Бог.
Духът на живота в тялото прави онова, което Бог е предопределил то да бъде направено от същото това тяло.
Първо са създадени телата, а те не са нищо друго освен един проводник, чрез който нещо трябва да бъде направено.
Елементите са онези, в които Бог е вложил живота, а животът е онова, което управлява тялото.
В телата има един господар, един, който управлява и изявява онова, което е в тях и това е Духът на живота – Архей.
Духът на живота в елементите е онзи, който кара огъня да гори, земята да дава плодове, водата да съхранява рибата в нея; който движи въздуха по цялата земя, който е двигател на слънцето, луната и всички звезди.
Именно чрез Духа на живота – Архей – тялото работи и може да бъде полезно.
Първите създания са създадени от Нищо, което доказва, че в началото е нямало нищо, нямало е тела, нямало е елементи…
Едва по-късно, чрез Словото Си, Бог създал тялото на големия свят и неговия Дух, от чието единно тяло Той направил всички останали създания.
Бог е направил два вида създания – такива, които не могат да се хващат и такива, които могат да се хващат. Към първите спадат ангелите и духовете, а към вторите – хората, направени по Божий образ и подобие.
Чрез Духа на живота Бог дарява на всяко създание неговото предопределение.
Духа на живота дава подтик на тялото да върши онова, за което Бог го е създал.
Бог създал света от Нищото. Само човека Той направил от нещо и това нещо било есенцията на четирите елемента – петият елемент, който в Библията е бил наречен „лимус тере“ (земна кал).
Лимус тере е един извлек от небето и земята, един извлек от всички тела и създания на големия свят.
Земната кал (прахът) е лимус тере, а лимус тере е големият свят.
При създаването на съществата Бог искал да има и такова, което да може да се хваща, такова, което да има плът и кръв. За тази цел Той взел субстанция от телата на четирите елемента – земя, вода, въздух и огън и я трансформирал в субстанция на човека също както някой, който оцветява бялото в черно, зелено, червено и т.н.
Бог е създал всички неща от Нищото с изключение на човека. Него Творецът го е направил от квинтесенцията на големия свят (макрокосмоса) и то по Свой образ и подобие.
Бог е извлякъл есенцията от небето (звездите) и есенцията от земята на големият свят и обединил двете есенции в едно тяло, така че да се получи само една форма на съществуване, а именно – човекът.
В Петия елемент е събрана природата на целия свят – на видимото и невидимото в него.
Бог направил човека от една маса, представляваща квинтесенция на големия свят. Тази маса била наречена лимус тере (земна кал), а не водна, въздушна или някакъв друг вид кал, защото само земята има маса, което означава здравина, и самата земя е маса, което означава, че е компактна. Земята е основа и център за всички създания и тя е взета също от центъра, в който те се завръщат.
За големия и малкия свят
Няма нещо, което да е на небето и на земята, и което да не е в човека…
Човекът е малкият свят, което означава, че той съдържа в себе си всички качества на света, затова е наречен микрокосмос. Но човекът носи в себе си и петия елемент на съществуване, който обхваща всичко.
Големият свят (макрокосмосът) е един баща на малкия свят (микрокосмоса) – човека. Ето защо малкият свят съдържа в себе си природата на всички елементи, природата на животните като дракони, змии, вълци, овце и т.н., а също и здравето, и болестта, защото детето наподобява природата на своя баща.
Когато един лекар извлече силите и същността от една билка, онова което той е извлякъл, се нарича петият елемент; и това, което е остатъкът от билката спрямо извлеченото от нея, е това, което е светът спрямо човека; и колкото повече е извлечено от изходното тяло, толкова по-слаб е остатъкът от него.
Когато Бог създавал човека, Той не е извлякъл абсолютно всичко ценно от големия свят, така както това се прави при приготвянето на едно лекарство. Бог взел от света само толкова, колкото Му било необходимо за направата на човека. Така в света останало достатъчно, за да може той да живее, за да може да приема храна, за може да яде, да пие – изобщо да прави всичко онова, което е свързано с неговия разум.
Първоначално от земната кал (limus terrae) били взети две тела – едно видимо и едно невидимо. Видимото – от видимото, невидимото – от невидимото. Ето защо ние имаме едно материално (физическо) и едно духовно тяло.
Плътта и кръвта или физическото тяло на човека е само един инструмент в ръцете на Бога, чрез който Той може да върши както добро, така и зло.
Ръцете, краката, очите – всичко това са само инструменти, чрез които ние проявяваме онова, което Бог е вложил в нас като естествени умения. Ето защо без тези инструменти Мъдростта е немислима.
Истинският човек е неговото невидимо или астрално тяло.
За разлика от ангелите и духовете, Бог действа в човека чрез неговите „инструменти“ и качества, което означава чрез неговото физическо тяло, чрез неговите ръце и крака; и ако ръце и крака за Бога са Неговото Слово, то човекът има физическо тяло и качества, с които да работи.
Човекът е направен от големия свят – ето защо той е и небето (звездите), и земята едновременно, само че в умален вид и затова е наречен микрокосмос.
Бог е направил човека от големия свят – ето защо ние хората приличаме на него, на големия свят.
Онова, което наподобява големия свят, наподобява своя земен баща. Това са децата на този свят. Те остават в него, те не се съобразяват с Божествения си образ и неговата Мъдрост, към които човек трябва да се стреми.
На земята човек трябва да стане онова, което иска да бъде и след смъртта си на Небето. Ето защо докато е все още на земята, той трябва постоянно да мисли за него, да работи за него и да се стреми към него, докато го постигне – така човек ще стане завършен, цялостен.
Човек, който не е познал себе си, който не е заживял в Божествения си образ, е невежа. Ето защо той трябва да избяга от човешкото учение и да не се връща повече към него.
Човек не трябва всеки ден да празнува своето спасение от бедата, а да благодари на Бога за него и това той трябва да прави непрестанно.
Ние не трябва да се харесваме на хората, а на Бога.
Ние не трябва да сме богати на земята, а на Небето.
Ние не трябва да се учим от земното (преходното), а от Божественото.
Всеки един от нас има своите особени дарби, умения, Мъдрост, чувство за справедливост и т.н., дадени му от Бога. Който обаче има повече от тях и е станал господар на своята низша природа, той е по-голям слуга и трябва да служи повече и осъзнато на Бога без завист и измяна.
За двата вида светлини в човека – преходната и Божествената
Съществуват два вида светлини: вечна и преходна. Вечната прави своите преобразувания в душата на човека, докато преходната в нашето сътворено тяло не ни преобразува.
В светлината на природата наш баща и учител е природата (невидимия свят), докато в Божествената светлина наш учител и хранител е сам Бог, който ни учи без посредници.
Разумното в човека, онова, което се отнася до уменията, изкуството и Мъдростта, създава неговата светлина и то идва от звездите; докато онова в човека, което се отнася до неговите плът и кръв, е причина за неморалното му поведение, и е онова, което го кара да мисли само за ядене и пиене, и да прекалява с тях.
Светлината на природата се влива и действа само в невидимото тяло на човека, защото идва от невидимото и сама по себе си е невидима. Докато самото дело (на невидимото) се проявява чрез видимото или физическото тяло на човека.
В светлината на природата или преходната светлина ние сме ученици на звездите и те – наш учител.
Роденото в плътта и кръвта не трябва да се приписва на звездите. Небето „запалва“ само Мъдростта и изкуствата в нас – то не прави никого неморален, нито скъперник.
Казва се, че безморалието идва от Венера. Това не е така, защото Венера е една жена на небето сред планетите, девствена и чиста, която не обича нищо друго освен благочестието на жените и девиците. Освен това тя е един противник на всеки разврат.
Някои твърдят, че Венера може да бъде „подпалвач“ на плътта и кръвта. Това не е и не може да бъде вярно. За да действа като искра за физическото тяло, звездата трябва да носи в себе си неговата действаща сила и да бъде онова, което са плътта и кръвта.
Така както кремъкът дава искра без да бъде видяна, така също и звездите дават искра, която попаднала в плътта и кръвта на човека, запалва в тях неща, които обаче не се отнасят до тях (плътта и кръвта), а до Мъдростта, уменията и т.н. в човека.
Светлината в човека, направен от лимус тере идва от звездите, от неговото астрално тяло, в което са природните Мъдрост и изкуство, и на тази светлина именно се дължи разумното в човека. Докато физическото му тяло, ако не е разбрано от човека то започва да действа като низша природа и това вече води до неговото неморално поведение, затова той да мисли само за ядене и пиене, и всичко онова, което е свързано с низшата му природа.
Роденото от плът и кръв е животинско, и е свързано с всички животни, роденото от звездите е човешко, а роденото от Божия Дух, е Божествено. Божественото отговаря на Божествената природа в човека, на неговия Божествен образ – то е абсолютно разумното в него.
Божественото ние учим от Бога, а онова, което служи на преходното, на смъртното – на него ни учат звездите.
Само Мъдростта на природата и нейното изкуство правят човека… Ето защо човек трябва да обръща внимание не толкова на това, какво представлява неговото физическо тяло, а на това, което се съдържа в неговото невидимо (астрално) тяло, а именно: на светлината на природата, на нейните Мъдрост и изкуство, които Бог е вложил в звездите, а от тях и в човека.
Светлината на природата стои над всеки видим образ и всяка зрителна сила на очите и в същата тази светлина невидимите неща стават видими за нас.
Светлината на природата прави видимо за нас онова, което слънцето и луната не могат да направят – ето защо с очите си ние виждаме само половината от онова, което представляват създанията и човека, и затова ние трябва да продължаваме да търсим и да проучваме природата, докато се домогнем до нейната невидима част.
Светлината на природата в човека е като един Учител, от който той трябва да се учи. Ето защо в сравнение с нея ръцете и краката му са нищо, но и без които тя не може да се прояви в своята цялост.
Светлината на природата в нас е наш учител, а удовете 1 на нашето физическо тяло, са инструментите, чрез които тя работи. Така ние проявяваме онова, което Бог е вложил в нас като Мъдрост и умения. Например: чрез краката ние вървим, чрез ушите слушаме, чрез очите гледаме т.н.
Ние трябва търсим първо Божието царство, а после ще ни се разкрият и всички останали неща в светлината на природата.
Освен светлината на природата съществува и друга светлина – тази на Светия Дух. Чрез нея човек узнава, учи и проучва свръхестествени неща.
Христос казва: „Търсете и ще намерите…“ – това се отнася не само за светлината на природата, но и за Вечната светлина, защото Небето (Божественото) винаги работи… Така възникват нови учения, нови изкуства, нов порядък, нови болести, нови лекарства и т.н. и човек, въз основа на усета, който носи в себе си, може сам да решава на кое да даде възможност да се развие в себе си и на кое – не.
Нещата от природата са преходни и в сравнение с Вечното те нищо не струват. Ето защо човек трябва да продължава да търси онова, което е Божествено или вечно. Тогава той ще може да дели преходната Мъдрост на добра и зла, и ще приема едната или другата знаейки къде и как да я употреби, и то по правилния начин.
Ние не сме родени да сме глупави и невежи, а да сме Мъдреци и апостоли и да живеем във Вечната светлина.
Целият наш човешки разум и умения ние унаследяваме от звездите. В светлината на природата звездите са наш учител и от тях ние научаваме за преходното, за онова, което се отнася до самата природа. В Божествената светлина обаче наш учител е Духът на Бога и тогава Той ни учи на Свръхестественото или вечното.
Тялото на човека се състои от две части: сътворена (преходна), с която той живее в светлината на природата и Божествена или вечна, с която той живее в светлината на Светия Дух. И двата вида светлина обаче идват от един извор – Бог и не си противоречат. Ето защо ние трябва да сме цялостни в същността си и да даваме на всяко тяло полагащата му се светлина – храна.
Светлината на природата не е вечна и затова човек трябва да стане вечен чрез Божествената светлина.
Човек трябва да умее да живее и в двата вида светлина: и в преходната, и в Божествената, защото те двете са свързани в брачен съюз помежду си като мъж и жена.
Тъй като хората днес не живеят нито в светлината на природата, нито в Божествената светлина, а учат от себе си, то цялата им мъдрост, цялото им изкуство, както и методите за лечение, които те изучават, са погрешни.
Ние трябва завинаги да изоставим по-малкото и да възприемем по-голямото, всеки толкова, колкото му е позволено, защото Вечната или Божествената светлина превъзхожда преходната или тази на светлината на природата.
Бог не иска светлината на природата да бъде напълно отхвърлена. Ето защо не всички хора са апостоли, пророци, не всички лекуват в името на Отец, Сина и Св. Дух, а има и такива, които са астролози, магове, лекари лекуващи с билки и т.н. И всеки от тях трябва да работи в неговата собствена светлина, така както Бог желае.
Христос и Неговите ученици не са отнели нищо на светлината на природата. Фарисеите обаче, които искали да отнемат силата на природата, и които не са живеели нито в нейната, нито в Божествената светлина, са всъщност мъртвите, които погребват мъртъвците.
В делата на фарисеите няма живот, защото те не живеят нито в природната, нито в Божествената светлина.
Природната и вечната Мъдрост могат да съществуват заедно. Но докато природната или преходната мъдрост може да съществува без Божествената, то Божествената не може да се постигне без преходната. Човек трябва да познае Вечното чрез преходното.
Човекът е прах и елементите, от които той е направен, са също прах, и неговата Мъдрост в светлината на природата е също прах и звездите, от които тази Мъдрост произхожда, са също прах. С настъпването на смъртта обаче този прах си отива и заедно с него всички изкуства и цялата преходна мъдрост в човека, докато делата родени от Божествения му образ, се връщат обратно при Господа, на когото принадлежат.
Ние не трябва да се учим от земното или преходното, а от Бога.
Старата светлина е прах и пепел, докато Новата е Божествена и вечна.
За изкуствата, природата в човека и неговите умения
В светлината на природата всички умения, занаяти и изкуства произлизат от звездите. В тях е цялата природна Мъдрост, цялата разумност и неразумност в човека.
От звездите произлизат всички изкуства на земята, но също и войните, всички управления и всичко свързано с ума в човека… Умът е посредник на звездите.
Ако звездите не действаха в нас и ние трябваше да учим от себе си, то тогава никога не би се родило каквото и да е изкуство… Ако я нямаше Венера, музиката нямаше да бъде открита, ако го нямаше Марс, нямаше да има инструменти и т.н.
В светлината на природата наш учител са звездите. Ето защо, ако измрат всички хора на изкуството, всички занаятчии и други като тях, то учителят, звездите, който може да обучава, си остава същият, той не умира.
Не всички изкуства са открити, защото не всички звезди са завършили своята работа и са упражнили своето влияние върху човека. Ето защо, когато някой търси или открива нещо ново, никой не трябва да го възпрепятства, никой не трябва да пречи на звездите да работят в него.
Човек не трябва да разчита много на учителите от миналото, които са работили в светлината на природата, а да обръща внимание на онова, което ражда новото разположение на звездите, така че старото да се подобрява.
Макар и изкуствата да са много и най-разнообразни, всяко едно от тях е на своето място.
В същността си всички изкуства са еднакви, защото в Бог има само един път, едно изкуство, една Мъдрост, едно съществуване… , които в светлината на природата обаче се изявяват по различни начини.
В човек са заложени всички занаяти и изкуства, но не всички са проявени или проявени в еднаква степен. В един е развито едно умение, в друг – друго и т.н. И то в зависимост от това кое от тях е било събудено в него и кое не.
Човек не може да се научи на нещо, което не е било заложено преди това от Бог в него. Онова, което Бог е вложил в човека, може само да се събуди, но не и да се научи отвън. Например: колкото можеш да научиш едно дърво да танцува или едно куче да говори, толкова можеш да научиш и един ученик на нещо от себе си.
Всички създания са букви и книги, които описват произхода на човека.
В лимус тере (земната кал), от която Бог направил човека, се съдържала есенцията от природата на всяко нещо в големия свят. И макар Създателят да дарил човека с друга форма, различна от тази на едно животно, то животинската природа продължила да съществува в него.
Няма животно в света, чийто разсъдък да не е в човека, както и няма животински умения, животинска разумност и т.н. в човека, които да не присъстват и в животните от света, защото те всичките са в човека, както в животното, така и в човека и са едно нещо.
Човек има два вида разсъдък: ангелски и животински. Ангелският е вечен и е от Бога и остава в Него, докато животинският също е от Бог и е в нас, но не е вечен, защото с физическото тяло умира и той с него.
В човека има две природи: ангелска и животинска. И ако той живее в животинската си природа, макар и да бъде почитан от хората като човек, той не е човек, а едно животно. Така например Ирод също не е бил човек, нито е умрял като такъв. Ирод е бил лисица, което означава, че е проявявал природата на лисица.
Ангелите са лекари, те могат да летят, да вървят по вода, да преминават през стени, да стават невидими, да лекуват всички болести, да омагьосват, да създават образи и т.н. Такава природа и умения са вложени също и в билките, в семената, в корените, в камъните, дърветата и т.н. – така че в тях е цялата наука астрономия, медицина, алхимия и т.н.
В билките, семената, корените, камъните, дърветата и т.н. човек намира само ефектът на онова, което е вложено в тях, докато самите умения и познания той трябва да ги търси при Бог, вътре в себе си, така че той да стане като ангелите в своите дела.
Всички науки, занаяти и изкуства произлизат от един Извор – Бог.
Бог е основата на всички изкуства и никой не трябва да се съмнява в това. Никой не трябва да ги приписва на дявола, защото те са на Божията сила.
Бог е дал Своята сила на билките, вложил я е в камъните, скрил я е в семената и т.н. Ангелите имат тази сила при себе си, докато в човека, който все още не е станал ангел, тя не е проявена напълно и затова той трябва да я търси в тайните на природата и оттам да я взима.
Истинският човек, Синът Божий е издигнат над четирите елемента и може да прави повече неща от тях.
Какво представлява човешкото изкуство? Нищо. Какво представляват уменията на билките? Също нищо, защото нито човекът, нито растенията могат да говорят. Изкуството принадлежи на Бога.
Нито философът, нито природата преобразуват, а само Бог, защото уменията са Негови.
Бог може да направи от дървото камък и още много други подобни неща. Той обаче иска и ние също да можем да ги правим. Човекът трябва по същия начин да има власт над небето и да го управлява, а не то него; и не само водата трябва да ражда злато, нито пък само земята – флокс 2, но също и човекът; защото на онова, на което водата и земята са майки, майка може да бъде и самият човек.
Божията Сила е Мъдростта и изкуството. Божията Сила е дала уменията на ангелите, както и на създанията от големия свят. Но не създанията трябва да я притежават, а човекът трябва да разполага с нея в тях, да я познава и използва, така че да става невидим, да може да лети, да върви по вода, да лекува и прави други подобни неща. Човекът може да бъде образът на Божията сила.
Кометите на небето, необичайния брой слънца – две, три и т.н., пороите и други подобни прояви на природните стихии са допуснати не само, за да им се чудим, но и за да ни напомнят, че истинският човек е издигнат над неразумните и не-можещи да говорят звезди (небе) и земя и ако те са едно, то човекът е десет, защото той върши всичко от силата и уменията на Бог в себе си.
Създанията са букви, по които се чете кой е човека.
Всички животни в света са баща на човека. Ето защо той не трябва да се чуди на качествата, които те проявяват, а на това, че той се държи и живее съвсем като животно.
Синът може да се познае само чрез своя баща; и тъй като човекът е син на животните от големия свят, те представляват за него едно огледало, в което човек трябва да се огледа и види себе си, своята животинска природа, защото каквито са те, такъв е и той като животно.
Ако един човек се присъедини към друг и двамата се обичат, и изпитват или се надяват да изпитат удоволствие от това, то те проявяват животинската си природа, и се държат като кучета; както и ако човек върши нещо заради своята лична изгода, и ако няма такава, не го върши – това също е животинско. Ние хората обаче трябва да живеем в своя Божествен образ и затова трябва да ни учудва не човешкото в кучето, а животинското, което ние все още проявяваме.
Когато папагалът говори например, не е правилно да се казва, че той прилича на човека, защото той е едно животно и човекът не го учи на нищо. Човек може само да пробуди онова, което предварително е било заложено в папагала.
Бъбренето и говоренето се дължат на животинската природа в човека, докато силата на думите трябва да произлиза от самият човек, от неговия Божествен образ.
Неразумните животни изпитват чрезмерно голям глад и желанието в човека да яде не идва от неговия Ангел, а от неговата животинска природа. Животните в човека са тези, които са гладни, но човекът трябва да стане господар на себе си.
Ранената змия сама се лекува. Но защо? Човекът търси също лек в билките, камъните и т.н. От кого той има това разбиране и това изкуство? От своята животинска природа, затова ги търси. Същото прави и змията, и това не трябва да ни учудва, защото човекът е неин син и той прилича на своя баща – змията.
Змиите познават и търсят серпентината рауволфия 3, черния оман 4 (зарасличе) и други като тях. Човек не познава тези растения. Онова, което знае за тях, той го вижда от своя баща – в случая змиите. Ето защо змиите са негов учител. И от змиите човек може да се учи.
Щом змията познава благотворното действие на една билка, то тогава в теб също има такава разумност, така че ти също да можеш да го познаваш чрез същия този дух, който учи и ръководи змията. Това е духът на твоята животинска (сътворена) природа. В твоята животинска природа също има скрит разум.
Елементите са четири – земя, вода, въздух и огън, видовете животни и техните тела са безбройно много, докато тялото на човека е само едно.
По отношение на своята природа и форма на съществуване тялото на човека е само един вид. По отношение обаче на духовете, родени от животинската му природа, то има най-различни форми на проявление – толкова колкото са и видовете животни. Ето защо има хора – змии, хора – костенурки, хора – прасета и т.н.
Животинската природа може да съществува и в човешка форма. Ако в астралното тяло на човека преобладава някое от животинските му проявления, например природата на прасето, и ако самият човек имаше тяло на прасе, то тогава този човек по нищо не би се различавал от едно прасе.
Образът на животното не е в тялото, не е и в неговата форма, а в онова, което се ражда от него, от неговата природа като поведение и начин на живот.
Животинската природа на човека ражда много образи, много духове, докато от неговия Божествен образ се ражда само един дух.
Човекът се различава от животните само по своя Божествен образ и неговия Дух.
Със своя ум човекът може да живее и като човек, и като животно. Разумното в човека има отношение към уменията, изкуствата и Мъдростта, а неразумното – с неговата низша природа, която мисли само за ядене и пиене.
Видимото и невидимото тяло в човека се различават не само по форма и структура, но и по начина си на живот. Така например тялото от плът и кръв (физическото тяло) иска повече, над мярката, отдава се на страсти, докато пречистеното астрално тяло в човека, иска да учи, да изследва, да прилага, стреми се към природната Мъдрост, която е в разумното, доброто. Учи се този, който се владее.
Човекът е направен от Петия елемент, затова в него е също природата на базилиска и на други опасни животни. И законът е даден именно заради това: да не поемаме в себе си отровата на базилиска и на другите отровни животни, а вместо това да събираме медени пити от природата.
Бог направил света от Нищото, докато човека, него Той го направил от есенцията на големия свят наречена в Библията лимус тере (земна кал). Ето защо хората носят в себе си материята както на доброто, така и на злото; както на добрите, така и злите създания от големия свят. И макар Създателят да е дарил човека с друга форма, различна от тази на едно животно, то животинската природа продължила да съществува в него.
Човек трябва да живее като човек, а не като животно. Той трябва да надрасне своята низша (животинска) природа и да заживее в Духа, в своя Божествен образ, който е вечен и съвършен… Защото, каква е ползата от едно създание, което има една добродетел и още десет слабости? Каква е ползата от вълка, който дава хубава кожа, а иначе няма нищо добро в себе си? Какво струва една добродетел, ако тя трябва да се плати с толкова много слабости? Така е и с хората – в едно нещо са добри, а в десет, двадесет или повече неща проявяват слабости, което означава, че те не са цялостни, и че в тях човешката (ангелската) природа е смесена с животинската им природа. Човекът трябва да си върне целостта.
Каква е ползата от това едно нещо да е полезно само за себе си и за никой друг? Никаква, защото Волята на Бога е добродетелите да бъдат всеобщо благо, а не благо само за онзи, който ги притежава.
Така както в природата (големия свят) има кисело и сладко, лютиво и горчиво, добро и зло и т.н., така също и в лимус тере (земната кал) е имало качества като преданост и измяна, благочестие и безчестие, справедливост и несправедливост, имало е както добри така и зли животни, имало е растения и други подобни същества, които продължили да съществуват в човека и неговото потомство. Докато в едни хора обаче започнали да се проявяват качествата на зли животни като вълк, базилиск и други подобни, то в други започнали да се проявяват добродетелите на овцата, агнето и други подобни на тях създания. Това са два пътя на развитие на сътворената природа в човека. Всички животни трябва да извървят своя път.
Сатана гради своето царство чрез хората – вълци, а храма си чрез човека – базилиск, човека – змия, човека – отровна змия и т.н. Затова за лъжепророците Христос казва, че те са вълци грабители, което означава, че те по природа са вълци, родени от лимус тере, и тяхната служба е като тази на един вълк. 5
Човекът не е направен от небето (невидимата природа), както черешите и ябълките, а от Бога и той трябва да живее като човек, в своя Божествен образ, а не като животно. Човекът трябва да всели Божествения образ в себе си.
В светлината на природата Мъдростта и изкуствата идват само от звездите, от влиянията.
От звездите човек получава своя преходен разум, своята преходна Мъдрост и уменията към тях. Без тях той не може да живее.
Небето не действа в човек, който се е отдал на това да задоволява неразумните желания на своята плът и който живее в нейния дух. То оставя такъв човек да живее в своята нечистота. Небето изоставя неразумните.
Онова, което идва от елементите (физическите тела), възбужда плътта или низшата животинска природа в човека; а онова, което идва от звездите, от пречистените астрални тела възпламенява разумната природна Мъдрост и умения в него; докато онова, което идва от Духа Божий в човека, е Божествено и абсолютно разумно, и от него човек черпи Божествена Мъдрост. Духът Божий трябва да е изворът в човека.
Човек се познава само по неговите дела и силите, които излизат от него. От човекът трябва да излиза Божия образ.
Онова, което представлява Истинския човек или Божия Син, остава скрито, него никой не го вижда. Хората виждат само делата, които произлизат от Него. Ето защо и Христос казва: „Щом не искате да Ми вярвате, че Аз съм Онзи, когото не виждате“ – което означава аз съм Божия Син; „тогава вярвайте на делата Ми“, с което иска да каже, че Неговите дела са онези, които никой не може да направи освен само Божият Син.
Хората смятали Христос за обикновен човек, защото съдили за Него по видимото, а въз основа на видимото не трябва да се правят заключения; защото по отношение на физическото си тяло всеки човек има две ръце, два крака и т.н., а от това не може да се съди за неговата истинска природа. Всички външни заключения са погрешни, защото нещата са скрити в дълбокото.
Небето (невидимата природа) е баща на човека. Човекът е възникнал и е направен от него. И така както рибата се ражда от водата и във водата, и расте в нея, и е нейна плът, така също и небето (астралното тяло) на човека е едно малко море или езеро за него. Вглеждайте се все повече в невидимото.
От небето човек унаследява своя животински разум, защото животните са подвластни на небето и в това отношение човекът е едно животно.
Човекът е създаден като извлек от големия свят. Ето защо всички животни в света представляват негов баща, а той е техен син.
Животинското разбиране, светлина, разум и т.н., такива каквито са в човека, са също и във всички животни от големия свят.
Цялата мъдрост на животните – техните остроумие, хитрост, предвидливост, разум, разбиране и т.н. – всички те са събрани в един човек, докато в големия свят тези качества са разпределени между отделните видове животни.
Разумът на всички животни е разум на един човек и животинският разсъдък на един човек е разсъдък на всички животни.
Няма животно на земята, чиито качества, разбиране и разум да не са и в човека, което означава във всеки от нас. Ето защо човекът стои над животните и ги превъзхожда. В човека е вложено и нещо от Бога.
Силите в билките са разпределени между отделните им видове от големия свят. И тъй като човека е едно дете на големия свят, то всичките тези сили, на същите тези билки са и в човека, което означава във всеки от нас. Всичко, което е отвън, го има и вътре в нас.
В човека са всички билки от големия свят, само че невидимо под формата на духовни сили.
Ако трябва да се познае животинската природа в човека, което означава неговите животински ум, разум, мъдрост, предвидливост и т.н., трябва да се познава природата на животните от големия свят, чиито качества той проявява, защото онова, което е в тях, то е и в човека.
Птиците правят гнезда според своите нужди. Такъв животински разум има и в човека, и затова той също строи жилище за себе си.
Всички строежи на човека произлизат от разума, който е и в животното, което строи жилища от себе си за себе си.
Строежът на човека не е нищо друго освен един животински строеж. И онова, което човек прави повече от един такъв строеж, е продължение на неговата животинска природа, на неговия животински начин на мислене.
Човек превръща построеното от него в идол и смята това за правилно, а то всъщност е нещо напълно животинско. Истинският строеж се строи само от Бога и само това е храм, а не строеж.
Младото поколение да бъде хранено от родителите си – това е един животински начин на мислене, животинска Мъдрост, която съществува обаче също и в човека, който я е унаследил от животните. И така както едно животно обича своите малки повече от други, така също и човекът изпитва по-голяма обич към своите деца отколкото към чуждите, а в това няма нищо ангелско, нищо вечно.
В животинската си природа човек не се издига над това да бъде нежен, внимателен, полезен, враждебно настроен, тъжен, завистлив, мразещ и т.н. И така както кучетата и котките се мразят помежду си, така също и отделните народи не се понасят помежду си, а това е едно животинско разбиране на Любовта.
Когато кучетата не са единни помежду си, когато се хапят едно друго, това те го правят от завист, от скъперничество, защото едното от тях иска да има даденото нещо само за себе си, иска самò да го изяде и нищо да не остави за другите. И така както кучетата се хапят едно друго заради една женска, по подобен начин се държат и любовниците, а това е животински начин на поведение.
Птиците пеят и това е животинско. Човекът също пее, и това също е животинско. Рибите плуват във водата и се хранят с уловеното в нея. По същия начин и въздухът е среда на живот за човека и той се храни с уловеното в него, и то ежедневно. Този начин на поведение обаче е животински и тъй като човекът е син на животните, затова той го има също и в себе си. Човек трябва да търси първо Бог в себе си и чак тогава ще разбере животните и силите в себе си.
По отношение на животинската си природа човекът може де е кълвач, гарга, врана, сврака, лисица, вълк, мечка и т.н.
Откъде човекът взема своите умения, за да може да готви и да приготвя други странни неща в кухнята? От животинския си разсъдък. Вижте само пчелите как приготвят своя мед! Кой готвач от човешкия род може да се сравнява с тях? Няма такъв на Земята. Ето защо, в това отношение, животните са по-големи майстори от човека.
Невидимият Учител стои над видимия. Животинският Дух е онзи, който учи и ръководи животните в техните изяви и начин на живот. В човека също има такъв дух, който е отговорен за неговата животинска природа, който го кара да строи жилища, да пее, да говори много и т.н. Всички тези неща обаче са животински, а не ангелски, те са убийствени и смъртни, и затова не са човешки, а животински. Само свещено духовния човек се избавя от животинските и човешките сили.
В зависимост от формата и устройството на телата си, животните се делят на отделни видове, и затова при тях има едно разделение на природата или на техните характери. Тялото на човека обаче е само един вид и затова животинската му природа не е разделена. Ето защо човек сам трябва да се определи и да пробуди в себе си онова животинско качество, което иска да проявява. Разумният човек избира разумните качества на животните в себе си.
Изкуството в най-висшата си степен на изява остава при бащата и отслабва при сина.
Когато човек унаследява разсъдък, мъдрост, умения и други подобни качества от животните, в него те се проявяват по-слабо отколкото в тях, защото животното учи от себе си без да е необходим някой друг, който да го учи какво трябва да прави.
Всички животински природи са в човека, но не всички биват забелязани и познати или разкрити. Това означава, че човек носи в себе си хитростта на лисицата, както и окото на заека, завистта на вълка и т.н., но те не всички са проявени едновременно; защото, така както тези качества са разпределени между отделните видове животни в големия свят, така те трябва да са разпределени и между нас хората – в един да е проявено едно качество, в друг – друго и т.н.
Кое от животинските качества в човека ще бъде събудено и развито – това зависи от избора на неговия учител.
В човека са всички езици на птиците само че в него те са разделени на немски, холандски, френски, английски и т.н.
Рибите могат да плуват, птиците да летят, четириногите да вървят без някой да ги е учил (отвън) на това. Човекът обаче няма тяло като това на животните и затова той не може да плува, лети и да прави други подобни неща така добре като тях.
От всички видове животни тялото на човека е най-лошо устроеното, най-грубото, най-мизерното и най-непохватното. И заради недодялаността на своето тяло човек трябва да се учи на всичко, както се учи един син от своя баща.
Никое от животинските качества не е изначално проявено в човека. За да го има, то трябва първо да се събуди в него. Това се дължи на несъвършенствата в във физическото тяло на човека. Преди всичко изначалното в човека е Бог.
За разлика от човека животните са разделени на отделни видове в зависимост от особеностите на техните тела. Едно е тялото на птиците; друго – на рибите; трето – на змиите и т. н. По отношение на това, което животните правят, човекът има недостатъци. Ето защо той умее само онова, на което се научи отвън или онова, което е пробудено в него. Само Бог може да научи човека как разумно да борави с качествата.
Войните, свадите, кавгите и т.н. сред хората се дължат на животинската природа в човека и техен водач са звездите (небето), от които той е направен.
В човека са всички планети – ето защо той е Марс, както и Меркурий, Слънцето, Луната, Юпитер и т.н.
Човек често бива сравняван с точна определена планета, с онова, с което той обича да се „храни“ или чиито качества проявява. Човек се храни от излъчванията на планетата, с която е свързан.
Всички животни от големия свят са в човека, само че като природа, а не като тяло.
В човека например е природата на петела. И тъй като петелът е Марс, то следва, че и човекът също е Марс, което означава, че проявява характерните за него качества, а именно: да бъде войнствен.
Във вълка е Сатурн. И такъв какъвто е Сатурн във вълка, такъв е той и в човека вълк, защото човекът се управлява от небето по същия начин, както едно животно.
И така както небето събужда петела, за да кукурига в точно определено време, така то събужда и човека, който в животинската си природа също е петел.
Така както небето подтиква вълка да краде и граби, така то подтиква и човека – вълк да прави това.
Проявата на животинската природа в човека се дължи на неговото небе. И когато някой е мек, мил, търпелив, за него се казва, че е една „овчица“. Това означава, че такъв човек има природата, мъдростта и разсъдъка на една овца; и той се управлява от слънцето като едно животно, като една овца, защото небето повлиява само животинското в човека, но не и Божественото.
Който се гневи, той се държи като побесняло куче, а не като човек; който убива, прилича на мечка; който краде прилича на врана; който прелюбодейства, прелюбодейства като куче; който е високомерен, той е високомерен подобно на един петел; който е добра компания, е добра компания като едно куче и т.н.
Прелюбодействието, убийството, високомерието и т.н. са все животински прояви и за всяка една от тях отговаря определена звезда. И каквото е въздействието на звездите в животните, такова то е и в човека.
Ако един човек проявява животинската си природа, това означава, че той не само носи вътре в себе си, но и е подвластен на същите звезди, на които са подвластни и животните от големия свят. Например: една звезда управлява вълка в гората и вълка в човека, една звезда управлява убиеца в гората – мечката и мечката в човека и т.н.
На човека, който живее като животно, а не като човек или в Божествения си образ, господар е небето.
Онова в човека, което превъзхожда животинската му природа, то го прави именно човек.
Това, че някой знае да строи, не означава, че е мъдър. По отношение на това си умение той не е повече от едно животно. Например: за да построи гнездото си, един щъркел се нуждае от по-големи умения отколкото един гълъб; следователно: щъркелът е повече от гълъба, но въпреки това и те си остават животни.
Който може да пее хубаво, той не е повече от едно животно. Такъв човек наподобява един славей, който превъзхожда враната по пеене. Въпреки това, както славеят, така и враната си остават птици, остават си животни.
Който може добре да приказва, той не е повече от едно животно. Такъв човек наподобява един кълвач, който издава по-хубави звуци отколкото един жерав. Въпреки това и кълвачът, и жеравът си остават животни.
Така както едни животни „пеят“ по-добре от други, така и едни от нас са по-добри в пеенето от други, и това е проява на нашата животинска природа.
Животинските прояви в човека като: хубавото говорене, яденето, пиенето, управлението, поученията и т.н. са смъртни и който живее в тях, и сам се харесва, той живее убийствено и пилее времето си с преходни неща, от които нищо няма да влезе в Божието царство. Само животът в Истината е това, което води в Божието царство.
Какво трябва да харесва Бог в една птица, освен това, че тя е баща на човека, освен това, че птицата прилича на човека по отношение на животинската му природа и че възхвалява Бога като едно животно?!
Животинското в човека произлиза от животните в големия свят, от небето и четирите елемента, а те всички са преходни.
Нищо животинско не остава след смъртта. Смъртта е само за животинското, преходното, за роденото от небето и Земята, но не и за Вечното.
Човекът не е животно, а образ на Бога. Тъй като обаче той е един инструмент, чрез който Създателят прави явни Своите чудеса, човекът има в себе си и животинска природа, а тя е смъртна.
Човек, който не живее в своя Божествен образ, не е човек, а животно. Човекът в неговия Божествен образ не е смъртен, а животинското в него. В деня на Страшния съд обаче ще възкръсне и ще се яви пред Бога да дава отчет за своите дела човекът в неговия Божествен образ, а не животното или животинското в него. Човекът трябва да реализира Божественият образ в себе си и само така човек може да се яви пред Бога.
Бог е направил от човека нещо повече, така че той да не трябва да бъде животно, а човек.
Истинският човек има един Баща, който е вечен – Бог и той трябва да живее като Него, а не като животно.