ГЛАВА IV
ПСИХИЧЕСКА ПРАНА

Йогите казват, че гръбнакът е седалището на двата нервни тока, които те наричат с названията Ида и Пингала.

Те наричат Сушумна един кух канал, който образува центъра на гръбнака. На долния край на канала се намира онова, което те наричат „Лотус на Кундалини“. Те го описват като имащ формата на триъгълник и казват, че той съдържа една сила, която символичният език на Йогите означава с името „Кундалини“. Когато Кундалини се пробужда, опитва се да си пробие път през централния канал(Сушумна); той върви бавно и колкото по се издига, прогресивно се издига мисълта – интелигентността се развива; и тогава разни схващания и чудесни сили се появяват у Йога. Когато Кундалини достигне, най-сетне до мозъка, Йогът е напълно отделен от тялото си и от ума си и душата му става свободна. Ние знаем, че гръбнакът е устроен по твърде особен начин. Ако начертаем една осмица (8), забелязваме, че тя се състои от две различаващи се тела, които се допират едно до друго. Нека натрупаме осем такива едни върху други, ще добием образа на образуваната от гръбначния стълб верига. Натрупаните едно върху друго тела съставляват Ида, ония, на дясно – Пингала и кухият канал, център на Гръбнака е Сушумна. Там, където последната се свършва, наблизо до някой по-ясен гръбначен прешлен, от него излиза една тънка жилка и каналът се продължава даже и през тази жилка, но става много по-тесен. Той е запушен на долния си край, който се намира на близо до онова, което се нарича свещена кост и на което модерната физиология дава триъгълна форма. Разните сплитъци от черва, центърът, на които се намира в гръбначния стълб, могат прекрасно да представят формите на „лотуса“ на Йогите.

Йога получава схващанията си от няколко различни центрове; най-напред от Муладара, който е основата и най-сетне от Сахасрара – лотуса с хилядите листца, който се завършва в мозъка. Така че, ако допуснем, че тия разни сплитъци от нерви представляват от себе си кръгове, езикът на модерната физиология ни дава възможност да обясним твърде лесно, какво нещо е Йоги. Ние знаем, че в тия нервни токове се произвеждат два вида действия, едното принасящо, другото изнасящо, едното чувствено, другото двигателно, едното центростремително, другото центробежно. Едното носи чувстването към мозъка и другото от мозъка към тялото. С една дума, всичките тия трептения са свързани с мозъка. За да ни бъдат понятни по-нататъшните обяснения, трябва да си припомним много други факти. Гръбначният стълб се завършва в мозъка с изглед на един вид малко мехурче, което съдържа гръбначния мозък, който е независим от мозъка на главата, ако и плуващ в течност, намираща се в последния, която отслабва всеки удар, нанесен на главата и обезпечава мехурчето, съдържащо гръбначния мозък. Това е един факт, на който по-нататък ще видим значението и важността. Трябва още да си припомним, че от всичките центрове трябва да считаме за особено важни три: Муладара (основата), Сухасрара (хилядолистния лотус на мозъка) и Свадищана. Ето сега едно явление, заето от физиката. Всички чуваме да се говори за електричеството и за други разни сили, които имат връзка с него. Никой не знае, какво нещо е електричеството, но то въобще се счита за движение от особен вид.

Във вселената съществуват други разни форми на движение; в какво се различават те от електричеството? Нека предположим, че тая маса е надарена с дарбата на свое собствено движение и че молекулите(частиците), от които тя е съставена трептят в разни посоки, че всичките тия молекули са зас­тавени да се местят към една и съща посока и ние ще имаме електричество. Електричеството е резултат от местенето на всичките молекули към една и съща посока, Ако в някоя зала раздвижим всичките молекули на въздуха към една и съща посока, бихме преобърнали тая зала на исполинска електрическа батерия. Нека не изпускаме из предвид, че физиологическият център, който господства над дихателната система, упражнява действие на надзор върху нервните токове и че този център, който управлява дишането се намира в гръбначния стълб на едно равнище с гръдния кош. Този център, от който зависят дихателните органи, еднакво влияние упражнява и върху второстепенните центрове.

Сега ще видим, защо трябва да упражняваме дишането си. Най-напред ритмичното(равномерното) дишане предава на всичките молекули на тялото стремеж да се движат в една и съща посока. Когато мисълта се преобръща във воля, токовете се променят и възприемат движение, прилично на онова на електричеството, защото нервите, под влиянието на електрическите токове са засвидетелствали полярността си (магнетическата си способност). И това доказва, че когато волята проникне в нервните токове, тя се преобръща на нещо, което прилича на електричество. Тялото, когато всичките му движения са напълно ритмични (равномерни), като че се пре­обръща на грамадна батерия на волята; и тая именно силна воля дири Йога. И тъй, ето едно физиологично обяснение на дихателното упражняване. Последното иска да възпроизведе едно равномерно действие в тялото и ни помага посредством дихателния център да господстваме над другите центрове. Тук целта на Пранайама е да пробуди силата, наречена Кундалини, която спи в Муладхара.

Трябва ясно да схващаме в простора всичко, което виждаме, всичко, което си въобразяваме, или всичко, за което мечтаем. Този видим простор се нарича Маханаша, или голям простор. Когато един Йога чете мислите на хората, или когато схваща предмети, които не са достъпни за нашите чувства, той ги вижда в простор, различен от нашия и се нарича Чит­такаша, или област на знанието. Когато Кундалини се пробуди и проникне в самата Сушумна, умствената област става седалище на всичките схващания. Когато достигне до края на канала, който достига до мозъка, невещественото схващане се извършва в областта на знанието. За да продължим сравнението си с електричеството, ще кажем, че човек не може да изпраща ток, освен посредством жица, но природата не се нуждае от жица, за да отправя най-силните си токове. Това доказва, че в същност жицата не е необходима, но че сме принудени да си служим с нея, защото не можем и не умеем да минем без нея.

По този начин всичките усещания, всичките движения на тялото се съобщават на мозъка, или се диктуват от него посредством тая жица, състояща се от нервни жилки. Чувствените и двигателните жилки, които започват от гръбначния стълб са Ида и Пингала на Йогите. Те са главните пътища, по които се движат възходящите и низходящите токове. Но защо мисълта не би могла да се пренася и да реагира без помощта на жици? Така прави природата. Йоги казва, че ако успеете да направите, каквото прави тя, ще бъдете освободени от робуването на материята. Но как? Ако успеете да прекарате тока през Сушумна, или канала, който се намира в центъра на гръбнака, ще разрешите задачата. Мисълта е изплела мрежата на нервната система, пак мисълта би могла да я унищожи по начин да няма нужда от никакви жици за преминаването през нея. Само тогава можем да познаем всичко: тогава тялото няма да робува и ето защо толкова важно е да станете господар на своята Сушумна.

Въобще у смъртните тая Сушумна е запушена на долния си край; никакво действие не преминава през него. Йога посочва едно средство за отварянето и за даване възможност на нервните токове да си пробият път през нея. Когато известен център получи някакво чувстване, той реагира. Ако тая реакция се произвежда върху автоматически център, най-напред предизвиква схващане и сетне – движение. Всяко впечатление е реакция на известно действие, което иде отвън. Как е възможно тогава схващанията да се произвеждат в сънищата? В този случай не съществува никакво действие идещо отвън. Движеният дължим и на чувствата; значи те са складирани някъде, тъй като е известно, че разни центрове са седалища на началото на движението. Например, виждам един град; виждам го благодарение на реакцията на усещанията, произведени от външните предмети, които го съставят; тъй като движенията на нервите се причиняват от усещанията, това движение, породено от виждането на града, е произвело известно движение в молекулите на мозъка. Така също, аз мога даже и след изтичането на дълго време да си припомням града. Паметта, която ми е послужила в този случай е, ако и по-слаба, напълно прилична на трептение. Но на какво трябва да препишем това присъствие в мозъка си на подобни трептения, ако и по-малко силни? Навярно, не на първоначалните усещания. Така че тия усещания трябва да се намират някъде в резерва, за да могат да произвеждат с действието си отслабналата реакция, която носи названието „сън“. Муладара е названието, което са дали на центъра, където всичките тия усещания изглеждат складирани. Това е основното им сборище; и натрупаната енергия, пред вид на очакващото я действие, носи названието Кундалини, което означава нещо събрано. Също твърде е вероятно, че и остатъкът от двигателната енергия се намира някъде на страна в същия център, защото след усилена работа, или след дълго размишление върху външни предмети, частта на тялото, където има седалището си Муладара (навярно свещената кост) се сгрява.

И така, ако се пробуди този запас от енергия, ако се тури в действие и ако чрез съзнателна воля се насочи през канала Сушумна, тя ще подейства последователно върху всичките центрове, ще се произведе и силна реакция.

Когато една слаба частица от действащата енергия върви покрай някой нерв и предизвиква реакция на центровете, последователно от това схващане съставлява съня и въображението. Но когато голямата маса от тая складирана енергия, благодарение на дългите и дълбоки размишления, пътува (минава) през Сушумна и засяга центровете, реакцията бива силна, необикновено по-голяма от оная, която поражда съня или въображението, безкрайно по-интензивна от дължимата на усетно схващане реакция. И тогава това е свръхчувственото схващане и мисълта се преобръща на свръхсъзнание. И когато центърът на всичките чувствания бъде засегнат, целият мозък изглежда, че реагира, както и всяка молекула на тялото – реакция, която има за последствие всесилния блясък на просветлението, схващане на Самосебеси. При постепенното минаване на Кундалини от един център в друг, последователните клетки на мисълта се разтварят една след друга и Йоги схваща вселената в изтънчената му или груба форма. Само тогава той ще познае причините на тая вселена, както по усещане, така и в реакция и това познаване е основата на всичкото знание, който познава причините, той е уверен и в това действие.

Пробуждането на Кундалини е едничкият път, който води към божествената наука и към свръхсъзнателното схващане, което е осъществяване на духа. Съществуват разни средства за предизвикване на това пробуждане: Любовта към Бога, благодатта на някой съвършен мъдрец или могъществото на аналитичната воля на някой философ. Всеки път, когато съществува проявление на онова, което наричат сила или свръхестествена наука, трябва да е минал някакъв малък ток от Кундалини през Сушумна. Всяко обожаване води съзнателно или несъзнателно към тая цел. Човекът, който вярва, че добива отговори на молитвите си не знае, че ако те са били послушани, това се дължи само на него и че с мислената си молитва, той е успял да пробуди една частица от оная безкрайна сила, която се намира в запас у него. Онова, което човек всякога е обожавал под разни имена, със страх и със смущение, според Йоги, не е нищо друго, освен същинското могъщество, което се намира във всяко същество, майката на вечното щастие, стига само да умеем да я открием. И Раджа Йога е науката на религията, обяснение на всяко обожаване, на всички молитви, на всички форми, на всички обреди, на всички чудеса.

ГЛАВА V
ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ДУШЕВНАТА ПРАНА

Сега ще поговорим за упражнението на Пранайа­ма. Видяхме вече, че според Йогите, първата крачка се състои в научаването да бъдем господари на движенията на дробовете. Нашата цел е да успеем да схванем най-деликатните функции на нашето тяло. Нашият ум е попаднал под влиянието на външните предмети и е изпуснал из предвид изтънчените вътрешни движения. Да започнем да господстваме над тях. Нервните токове преобразяват на всички страни тялото ни. Те носят живот и сила на мускулите и тяхното действие ни е непознато, ние не ги чувстваме. Йоги казва, че можем да се научим да си даваме отчет за тяхното действие. По какъв начин? Господствайки над всичките движения на Прана, а най-напред над ония на дробовете. Когато постигнем това, след изтичането на достатъчно дълго време, ще бъдем в състояние да господстваме над изтънчените и деликатни движения.

Сега стигаме до упражненията с Пранайама. Трябва да бъдем седнали твърде право; гръбначният мозък, ако и да се намира във вътрешността на гръбначния стълб, не е залепен у него. Ако седим нак­риво, изместваме го; и твърде е важно този мозък да бъде освободен от всякакво съприкосновение. Винаги, когато се опитваме да размишляваме седнали или прегърбени, правим си зло. Трябва да държим гърдите си, врата и главата си в напълно права линия. Това се постига само чрез упражнения и то твърде лесно. Господството над нервите е втората цел, която ни предстои да постигнем. Тук се налага равномерно дишане, защото ние видяхме, че нервният център, който управлява дихателните органи има известно направляващо влияние върху всичките други нерви. Да дишаме, както обикновено правим, в същност не е дишане; ние дишаме твърде неправилно.

Нещо повече: между начина на дишането на мъжа и онзи на дишането на жената съществуват природни различия.

Първият урок ни учи да дишаме ритмически (равномерно), да поемаме въздух и да го изпускаме, което ще тури в хармония системата. След като практикуваме известно време това упражнение, ще направим добре да прибавим към него повтарянето на някои думи, като например „Аум“, или всяка свещена дума, която ще произнасяме напълно естествено, поемайки и изпущайки въздуха по равномерен и хармоничен начин; тогава ще видим, че цялото ни тяло става ритмично (равномерно) и тогава действително ще узнаем, какво нещо е почивката. Сънят ни няма да прилича на онзи, който сме имали до тогава. Ще имаме впечатлението, че действително по-напред никога не сме си почивали и когато узнаем тая почивка, ще почувстваме пълното утихване на нервите си, даже и на най-уморените. В Индия, вместо да броим едно, две, три, четири, ние си служим с известни символически думи. За това ви съветвам да присъедините към Пранайама мислено повтаряне за думата „Аум“, или на някоя друга свещена дума.

Първото действие от това дихателно упражняване ще бъде променянето на физиономията; строгите черти ще се смекчат; спокойствието на мисълта ще придаде спокойствие на лицето. След това гласът ще стане хармоничен. Аз никога не съм видял Йоги с груб глас. Тия промени ще настъпят след няколко месечно практикуване. След няколко дневно практикуване на първото дихателно упражнение ще опитате второ по-сложно. Напълнете бавно дробовете си с въздух, който ще поемете с лявата ноздра и в същото време, съсредоточете мисълта си върху нервния ток. По този начин вие насочвате нервния ток от горе на долу в гръбначния стълб, засягайки последната сплитка от триъгълна форма – седалището на Кундалини. Запазете така тока известно време. Представете си, че привличате бавно този ток с дишането към другата страна, сетне полека изпуснете въздуха полека през дясната ноздра. Това упражнение ще ви се види малко затруднително. За да го улесните запушете дясната си ноздра; в този момент запушете и двете си ноздри с палеца и показалеца си; представете си, че сваляте тока и че засягате основата на Сушумна; сетне престанете да натискате ноздрата с палеца си и тогава дишайте бавно със същата тая ноздра, запушвайки другата с палеца си, сетне запушете и двете ноздри, както по-напред. За хората от запад трудно е да извършват това упражнение с такава леснина, с каквато го извършват индийците, които са свикнали с това упражнение. В този случай най-добре би било да се започне от четири секунди и постепенно да се увеличава времето на упражняването. Поемайте въздух през течението на четири секунди, задръжте дъха си през течение на шестнадесет секунди, сетне изпуснете въздуха през течението на осем секунди. Това упражнение съставлява една Пранайама. Извършвайки това упражнение, помислете за триъгълника, съсредоточете мислите си върху този център. Въображението може твърде много да ви помогне. Последователното дихателно упражнение се състои в бавно поемане на въздух и в незабавното му изпускане и после да стоите, без да поемате дъха си през течение на същото време. Единствената разлика е, че при първото упражнение въздухът се задържа, когато във второто той се изпуска. Това последното упражнение по-лесно се извършва от първото, не трябва да злоупотребяваме с това упражнение, което се състои в задържане въздуха в дробовете. В самото начало извършвайте упражненията четири пъти сутрин и четири пъти вечер, по-сетне ще увеличите тая цифра, както и траенето на всяко упражнение. Ще видите, че това е възможно за вас и ще започне да ви се нрави. Тогава ще продължите увеличаването бавно и предпазливо, уповавайки се на силата си и ще достигнете до шест повтаряния на упражнението, вместо четири. Но ако извършвате тия упражнения без метода, рискувате да си причините зло. От трите начини на упражняване, които имат за цел очистването на нервите, ония, които се състоят в задържане на поетия въздух и в незабавното му изпускане, за да останат дробовете няколко секунди празни, не са опасни и затруднителни. Колкото повече практикувате първия, толкова повече ще станете тихи и спокойни. Мислете за „Аум“ и ще можете да се упражнявате, вършейки едновременно и друга работа. Вие ще почувствате благотворното влияние на тия упражнения. Ако се упражнявате прилежно, един прекрасен ден Кундалини ще се пробуди. Ония, които практикуват един или два пъти на ден ще се сдобият с известно телесно и душевно спокойствие и гласът им ще стане великолепен; но за ония, които устоят да продължат още повече това упражнение, Кундалини ще се пробуди, цялата природа ще почне да се преобразява за тях. Те нямат нужда да прибягват до книгите, за да черпят от тях знание; собствената им мисъл ще стане книга за тях и ще съдържа безкрайна наука. Аз вече говорих за токовете Ида и Пингала, които текат от двете страни на гръбначния стълб, както и за Сушумна, продълговат канал, намиращ се в центъра на гръбнака. Те и трите се срещат у всичките животни; всяко създание, имащо гръбначен стълб притежава тия три действащи тока; но Йога твърди, че у обикновения човек Сушумна е запушена, че там действието е проблематично, когато то е очевидно в другите два канала, които разпределят силата между разните части на тялото.

Само у Йогите Сушумна е отворена. Когато тя се отваря и мисълта започва да се издига с нея, ние дохож­даме до състояние, което превишава чувствата ни; интелектуалните сили стават свръхчувствени, свръхсъзнателни; ние достигаме до висини, които господстват над интелигентността и които са недостъпни за разсъдъка. Главната цел на Йога е да отвори Сушумна, покрай който канал, според неговото мнение са наредени центровете на разпределянето, които в по-картинен език Йогите наричат лотуси. Най-дол­ният се намира на долния край на гръбначния стълб и се нарича Муладара; вторият се нарича Свадащара, тоя след него е Мантиура, четвъртият пък – Анахата; сетне иде Вишуда, след него – Адкина и най-сетне последният, който се намира в мозъка, носи названието Сахашара, което означава „хилядолистник“. В този момент нямаме нужда да се занимаваме, освен с два от тия центрове: с най-долния или Муладхара, а и с най-горния или Сахашрара. В долния център е складирана цялата енергия и от там тя трябва да се изкачи до последния център – мозъка. Йогите твърдят, че от всичките енергии, които се съдържат в човешкото тяло, оная, която те наричат Оджас, е най-висшата от всичките други. А тая енергия Оджас се намира в запас в мозъка; та и за това, колкото главата на известен съдържа повече Оджас, толкова този човек е по-могъщ, по-интелектуален и надарен с духовна сила. Действието на Оджас може да произведе ефекти, като този, който ще ви кажа: Вие виждате пред себе си човек, който говори великолепно и който изказва чудесни мисли; не успява обаче да покърти слушателите си; до него е застанал друг човек, който не говори толкова великолепно и красноречиво и не изказва великолепни мисли, но думите му пленяват и обайват всички, които го слушат. Това е едно от действията на Оджас, което се проявява навън. Всяко движение, произтичащо от този човек бива мощно. В човечеството се намира по-малък или по-голям запас от Оджас. Всичките върховни сили, които действат в тялото се преобръщат в Оджас. Помнете, че в този случай не се касае, освен за преобръщане. Същата сила, която навън произвежда електричество или магнетизъм се преобръща на вътрешна сила; същите сили, които произвеждат магнитна енергия се пре­обръщат в Оджас. Според мнението на Йогите, онзи вид енергия, който се появява при половата функция може лесно да се преобърне в Оджас, ако тая функция е въздържана. И понеже всичките тия функции зависят от най-долния център, особено него наблюдава Йоги. Той се старае да сбере цялата тая полова енергия и да я преобърне на Оджас. Само целомъд­рените мъже и жени могат да накарат Оджас да се стече в мозъка им и затова целомъдрието винаги се е считало като най-висша добродетел. И действително, човек чувства, че ако не е целомъдрен, духовността го напуска; той губи умствената си и нравствена сила. Ето тая е прчината, която е накарала всичките религиозни ордени и монашески братства на света, които са произвели великани в духовната област да настояват винаги върху задължението на абсолютна целомъдреност. Ето защо монасите са се отказали от женитба. Пълната чистота на мисълта, на думите и на делата е наложителна. Без нея практикуването на Раджа-Йога е опасно и може да доведе човека до лудост. Как може човек да се надява да стане Йоги, ако практикувайки Раджа-Йога води в същото време нечист живот?

ГЛАВА VI
ПРАТЙАХАРА И ДАРАНА

По-нататък дохожда онова, което се нарича Пратйахара. В какво се състои то? Вие знаете, как се произвеждат впечатленията. Те се предават от външните сетива на вътрешните органи, които действат върху тялото чрез мозъчните центрове и засягат мозъка. Целостта и свързаността на тия явления, приспособени върху известен външен предмет, ни дават възможност да схванем този предмет. Но тъй като мисълта е робиня на навика, трудно е да я насочим, да я съсредоточим върху един единствен орган.

Ние чуваме да се говори и да се поучават хората по цялата земна повърхност с думите: „бъдете добри“. Не съществува на света дете, на което да не е казано: „не кради“, „не лъжи“: но никой не казва на детето, как да постъпва, за да отбягва кражбата или лъжата. Благодарение на какво детето не би станало крадец? Ние не го поучаваме да не краде, но му казваме просто „не кради“. А ние всъщност само тогава му помагаме, когато го учим да владее мисълта си. Всяко действие, било вътрешно, било външно, се поражда от съединението на мисълта с известни центрове, които се наричат органи. И да иска, и да не иска, мисълта е принудена да се съедини с центровете и затова хората вършат абсурдни деяния и се чувстват мизерни; нещо, което не би се случило, ако мисълта ни се намираше под техния контрол. Какъв резултат би се постигнал с господството над мисълта? Би се попречило да се присъедини към центровете на схващането, така че чувствата и волята биха се намирали под надзор. Това е ясно, но възможно ли е? Навярно възможно е. И ето доказателства за това: ония, които лекуват чрез вяра, учат последователите си да отказват съществуването на материята, на скръбта и на болестта. Тяхната философия е малко смътна и неопределена, но върху тая точка те са в пълно съгласие с Йога. Всеки път, когато те успяват да избавят някого, като излекуват болестта му, отказвайки съществуването , те действително са му дали възможност да научи една част от Пратйахара, защото са успели да предадат на мисълта на болния достатъчно голяма сила, за да може тя да обори свиделстването на чувствата. Същото се върши и с внушението: хипнотизаторите придават за известно време на ония, които хипнотизират известна болезнена Пратйахара. Онова, което наричат хипнотично внушение не може да действа, освен върху болно тяло и върху помрачена интелигентност. Операторът никога не може да внушава, преди да успее чрез упорито постоянство на погледа си, или с други подобни средства да постави ума на оногова, върху когото оперира, в известно пасивно или болезнено състояние.

Постигнатото за известно време от хипнотизатора или от лекуващия чрез вяра господство над центровете е напълно престъпно, защото то води пациента към голям упадък; в този случай, действително, мозъчните центрове не се владеят от собствената му воля и те биват до известна степен унищожавани от нанесените им от чуждата воля повторителни удари. При всеки нов сеанс пациентът губи известна част от умствената си енергия и мисълта му, вместо да се сдобие с пълно самообладание, губи формата си, става бездеятелна и най-сетне пациентът свършва живота си в някоя лудница.

Всяко опитване за господстване на мисълта, което не е доброволно предприето от заинтересувания, не е само пагубно, но е даже и противно на гонимата цел. Целта на всяка душа е сдобиването със свобода, самообладание, освобождаването от робуването на материята и на мисълта, господството над външната и вътрешната природа. Всеки ток на воля, идещ от другиго, каквато и да била формата му, било чрез господстване на органите му, било принуждавайки ме да проявя сам господството си над тях, когато се намирам под болезнено влияние, вместо да ме доведе към тая цел, напротив, туря излишна брънка на и тъй съществуващата тежка верига на мислите и на суеверията, които ни държат заробени. Та затова обръщайте вниманието върху начина, по който позволявате на другиго да действа върху вас. Пазете се да не би несъзнателно да тласнете някого към гибел. Вярно е, че съществуват лица, които правят добро на пациентите си за известно време, придавайки нов елемент на стремежите им, но от друга страна, те правят зло на милиона същества чрез безсъзнателните хипнотични внушения, които пръскат около себе си, развивайки у мъжете и у жените това състояние на болезен и пасивен хипнотизъм, който в края на краищата ги оставя без душа. И тъй онзи, който иска от другите да вярват сляпо, или който влачи човечеството след себе си чрез господството, което упражнява благодарение на силната си воля, нанася вреда на хората, ако и намеренията му да бъдат напълно чисти. За това служете си със своя собствен ум; сами господствайте над тялото и над мисълта си; Помнете, че докато не сте болни, никаква чужда воля не може да ви се наложи; странете най-сетне от всекиго, който иска от вас да вярвате сляпо, каквато и да бъде волята му или добротата му.

Земята е пълна със секти, съставени от хора, които танцуват, скачат или вият; тия секти се разпространяват като епидемии. Те упражняват, през течение на известно време, странно влияние върху чувствените хора и в края на краищата уви, стават причината за израждането на цяла раса. И действително, за предпочитане е за отделните лица, или за цялата раса да останат в заблуждение, отколкото да бъдат привидно подобрени от привидно болезнотворно чуждо господство; сърцето на човека страда при мисълта за цялото зло, което при неотговорността си причиняват на човечеството подобни религиозни фанатици, ако и те да се въодушевяват от най-добри намерения. Те и не подозират, че умовете, които под влиянието на техните внушения, придружени с музика и с молитви, внезапно чувстват религиозен порив, просто се осъждат на робство, на болести, на безсилие и са готови да възприемат всевъзможни внушения, били те и най-лошите. Тия бедни, невежествени и измамени същества не подозират, че когато се поздравяват със способностите си, за гдето умеят да преобразуват човешките сърца, вярвайки, че тая власт им е дадена от някое небесно Същество, те сеят упадък на силите, престъпления, лудост и смърт! Пазете се прочее от всичко, което се домогва да ви лиши от свобода. Узнайте, че се заплашвате от опасност и направете всичко възможно на света, за да се предпазите от нея. Онзи, който е спял да насочи мисълта си според волята си, било свързвайки я с центровете, било отцепвайки я от тях, е постигнал Пратйахара, което значи „събиране към“; той е станал господар на сили, които произтичат от мисълта и се е освободил от робството на чувствата. Когато се сдобием с тая сила, ние действително ще представляваме от себе си една воля; само тогава ще направим голяма крачка към свободата; а до тогава сме били само прости машини.

Да бъдем господари на мисълта си! Колко е трудно това! Ненапразно са е сравнили с луда маймуна. Някога е имало една маймуна. Но, като да не е било това достатъчно, някой намерил за уместно да я напие с вино, което още повече увеличило буйността . И случайно една скорпия я ухапала. Човек, ухапан от скорпия, цял ден скача от болки; това ще даде да разбере, че бедната маймуна се е озовала в най-ужасно положение. За довършване на нещастието един бяс влязъл в нея. С какви думи би могла да се опише бясната буйност на тази маймуна? И човешката мисъл прилича на тая маймуна: самото естество я е направило постоянно деятелна: тя се опива от виното на желанието и с това увеличава буйността си. Сетне, след като мисълта бъде обладана от желанията, дохожда ухапването на скорпията – мисълта на ония, желанията, на които са били изпълнени; най-сетне демонът на суетливостта обладава мисълта и я убеждава в голямата важност. Колко е трудно да стане човек господар на подобна мисъл!

Първият урок се състои в седенето през течение на известно време и в даване свободен ток на мисълта. Тя кипи безспирно и прилича на нашата буйстваща маймуна. Оставете маймуната да скача, колкото иска и колкото може; вие просто чакайте и наблюдавайте. Да знаеш – значи да можеш, казва поговорката; и тая поговорка казва самата истина. Докато не знаете работата на мисълта, не можете да господствате над нея. Дайте напълно свободен ход; възможно е тя да възприеме най-грозните идеи и вие ще останете изненадан загдето сте могли да помислите подобни мерзости; но ще забележите, че всеки ден заблужденията ви ще се намаляват по брой и по буйност, че мисълта ви всеки ден ще утихва. През първите месеци ще забележите у себе си хиляди мисли; по-сетне няма да намерите повече от седемстотин и след изтичането на още няколко месеца, броят им още ще се намали, докато напълно станете господар на мисълта си. За да постигнете тая цел, трябва всеки ден да се упражнявате. Щом се отвори клапата на парата, машината тръгва; но човек, за да докаже, че не е машина, трябва да докаже, че е свободен от всяко господство. Пратйахара е името на това изкуство на ума, което го прави независим от всичките центрове.

Как се практикува Пратйахара? Това е трудна работа, която не би могла да се извърши в един ден. Успехът се обезпечава с търпелива и продължителна борба през течението на няколко години.

Вторият урок се състои в това: След като сте практикували Пратйахара известно време, направете още една крачка; заловете се за Дарана, която се състои в установяването на мисълта върху известни точки. Какво означава установяването мисълта върху известни точки? Значи да я накараме да чувства само известни части на тялото; да се опитаме например да не чувстваме съвсем ръката си. Когато Читта или мислената материя, е съсредоточена в известно място, това състояние се нарича Дарана. Има няколко вида Дарана и когато ги практикуваме добре би било да дадем ход на въображението. Например, можем да принудим мисълта си да не мисли, освен върху известна точка на сърцето. Това е твърде трудно; но ако си представим един лотус в тая точка на сърцето, работата става по-лесна. Този лотус плува под лъчезарна светлина. Нека установим върху него ума си. Нека си въобразим още, че лотусът на мозъка е светлив, или нека помислим за разните центрове на Сушумна, за която вече говорихме.

Йогът винаги трябва да се упражнява. Той трябва да се старае да живее сам; обществото разсейва мислите; той не трябва нито много да говори, нито много да работи, защото говоренето и работенето разстройва мисълта. След усилена работа през течението на целия ден, не е възможно да господстваме над ума си. Онзи, който се е решил да се съобрази с тия предписания, става Йога. Могъществото на доброто е такова, че и най-малкото направено добро се много възнаграждава. Това никому зло не причинява; то е благоприятно за всички. Най-напред нервите ще се успокоят. Спокойствието ще се последва от по-точното схващане на нещата. Характерът и здравето ще се подобрят. Добро здраве и хармоничен глас ще бъдат първите признаци на успеха. Недостатъците на гласа ще бъдат поправени. Тия първи резултати ще бъдат последвани наскоро от много други. Ония, които биха работили добросъвестно, ще констатират у себе си и други феномени: понякога те ще чуят нещо прилично на далечен звън от камбана, който ще се увеличава и сетне ще започне да намалява. Друг път ще видят да се носят пред тях малки светли точки, които постепенно ще се уголемяват. Произвеждането на тия прояви ще е признак на бързо напредване. Ония, които искат да станат Йоги и да практикуват прилежно, трябва по-напред поне малко да се погрижат за диетата си. Ония, които желаят твърде бързо да напреднат, доб­ре ще направят през течението на няколко месеца да се хранят, ако могат, само с мляко и варено жито. Но ония, които водейки нормален живот и бидейки заети с работа, искат само малко да практикуват, те могат да ядат каквото искат, но умерено.

Строгата диета е необходима за ония, които искат да практикуват с усърдие и бързо да напредват. При постепенното усъвършенстване на организма, в самото начало ще констатирате, че най-малкото нещо ще бъде достатъчно да ви накара да изгубите равновесието си. Хапка храна повече или по-малко ще ви разстройва, но това ще се продължава докато се сдобиете с пълно господство над органите си; тогава ще можете всичко, каквото бихте поискали. През време на първите ви опити за съсредоточаване на мисълта, падането на проста иглянка ще произведе действие на гръмотевица, преминаваща през мозъка ви. Както органите ви се изтъняват и усъвършенстват, така се изтъняват схващанията и чувстванията. Принудени сме да минем през тия стадии и всички, които постоянстват ще успеят. Откажете се от разискване или от всяко друго разсъждение. Какво означава сухата интелектуална бъбривост? Тя не успява, освен да наруши равновесието на ума и да го смути. Бихме ли успели с говоренето си да опитаме всички тия неща? Откажете се от празните разговори. Четете само книги, писани от хора, които са постигнали целта си.

Бъдете като бисероносната стрида. Една хубава индийска легенда казва, че ако вали дъжд при възхождането на звездата Свати и ако някоя дъждовна капка падне в някоя стрида, тая капка се преобръща на бисер. Стридите го знаят и затова при светенето на тая звезда излизат на водната повърхност, където чакат, за да погълнат тая скъпоценна капка дъжд. Когато тя падне в разтворената черупка, стридата бързо я затваря и отива на дъното на морето, за да преобърне търпеливо тая капка в бисер. Би трябвало и ние така да действаме. По-напред да чуем и сетне да разберем; след това, отказвайки се от всякакви забавления да затворим ума си и да го направим недостъпен за външните влияния и изцяло да се посветим на развитието на вътрешната истина. Привързвайки се към известна идея, просто защото е нова, готови да я напуснем за някоя още по-нова, рискуваме напразно да разпилеем и изхабим енергията си.

Определете си една задача; изпълнете я; не се отказвайте от нея, преди да я доведете до добър край. Само онзи, който за осъществяване на своята определена идея, би отишъл до забрава, ще види светлината. Ония, които се задоволяват със събиране на тук-таме пръснати трохи, никога няма нищо да постигнат. Те само силно възбуждат за известен момент нервите си. Те ще станат роби на природата и никога няма да се възвишат над чувствата си.

Ония, които искрено желаят да станат Йоги, трябва един път завинаги да се откажат от всяко неоп­ределено и повърхностно схващане. Възприемете известна идея. Направете тая идея свой живот; сънувайте я, мислете за нея, живейте за нея, пропийте мозъка си, тялото си, мускулите си, всичките части на тялото си с тая идея и занемарете всичко, което няма нищо общо с нея. Този е пътят на успеха; така се формират великаните на ума. Другите не са, освен машини за говорене. Ако искаме да бъдем благословени и да съдействаме на другите да бъдат благословени, трябва да вникнем в дълбочината на нещата и преследвайки тая цел да не безпокоим мисълта си, да не се смесваме с хората, на които идеите са смътни и непостоянни. Вие знаете, че съществуват хора, места, храни, които ви са противни. Отбягвайте ги. И нека ония, които искат да достигнат до върха да отбягват всяко общество, било то добро или лошо. Практикувайте с усърдие. Та какво би значело да сте живи или да умрете? Заловете се за работа, без да мислите за резултата. Ако сте достатъчно смели, шест месеца са напълно достатъчни, за да направят от вас един съвършен Йоги. Що се касае до ония, които вземат от тук малко и от другаде малко, те няма никога да се възвишат. С вземането само на една серия уроци няма нищо да постигнете. За ония, които Тамас обгръща, невежите и грубите, на които мисълта не може да се ограничи върху една идея и които винаги дирят забавления – за тях религията и философията не са, освен развлечения. Те искат от религията да ги развлича; и се задоволяват с развлеченията, които ни предлага тя. Това са непостоянните хора. Те слушат известен оратор, намират за чудесно всичко що говори той: сетне, като се завърнат у дома и не помислят за това, което са слушали. Успехът изисква голямо – необикновено постоянство, силна воля. „Аз искам да изпия океана“. „Планините ще рухнат, благодарение на моята воля“, ето каква е настояващата и могъща душа. Имайте такава енергия, такава воля, работете, трудете се безспирно и ще постигнете целта.