ГЛАВА II
ПЪРВИ СТЕПЕНИ

Раджа Йога се дели на осем степени. Първата степен е Иама: не убивай, не лъжи, не кради, не бъди сдържан, не вземай подаръци. Следващата степен е Найама – тя ни учи на чистота, на задоволство, на обуздаване на тялото си и на покорност към Бога. Сетне иде Азана, или правилна стойка: Праняма, или господство на жизнените сили на тялото; Пратихара, която упражнява душата на вътрешно изследване; Дахарон, или съсредоточаване; Дхиана или размишление и Самадхе или свръхсъзнание. Ние виждаме, че Иама и НиЙама ни насочват към морално повдигане и ако не бяхме ги взели за основа, не бихме имали възможност да се ръководим успешно от учението на Йога. При постепенното практикуване на Раджа-Йога, последователите му започват да се ползуват от плодовете му; и ако те не се упражняват, всичките им усилия ще бъдат безполезни. Един последовател на Йога не трябва да мисли да прави някому зло, нито мислено, нито с думи, нито с дела; той не трябва да причинява зло и на животните. Нека той не ограничава само с това милосърдието си, но нека го разпростре върху цялата вселена.

Следващата степен се нарича Азана, или правилна стойка. Всеки ден трябва да извършваме редица физически и умствени упражнения, докато достигнем до известни по-възвишени състояния. Необходимо е да се усвои известно положение, което бихме могли дълго време да запазим. Най-естественото положение за всекиго е онова, което му е най-удобно. Известен човек се чувства твърде добре, ако при мисленето си заема такова положение, което за другите е неудобно. По-късно ще видим, че през време на изучаването на тия психологически въпроси, тялото работи с интензивност. Трябва да преместим известни нервни токове и да им дадем друга насока. Тогава ще изпитаме нови трептения и ще ни се стори, че цялото ни телосложение се преобразува. Но гръбначният ни стълб (гръбнакът) ще бъде главното седалище на това действие, тъй като по необходимост той трябва да бъде свободен да заема вертикално положение, поддържайки гърдите, главата и врата в права линия. Всичката тежест на тялото ще легне тогава върху ребрата; по този начин бихме заемали удобно и естествено положение. Само по себе си ще констатирате, че човек не може да има никакви възвишени мисли, когато гърдите му са вдлъбнати. Тая част от Йога прилича малко на Хата-Йога, която се занимава изключително с тялото и има за цел да му придаде голяма физическа сила. С този въпрос няма да се занимаваме тук; резултатът, към който тя се стреми, твърде трудно може да се постигне; тая цел не води към някакво духовно развитие и не се постига за един ден. Десарт и разни други учители говорят непрестанно върху този въпрос и посочват начина за даване различни положения на тялото; но това е физическа, а не и психологична цел. Не съществува нито един мускул от тялото, върху който човек не би могъл да упражни господството си; той може да спре сърцето си, или да го остави да тупти според волята си; той също може да накара всяка част от организ­ма да действа според волята си. Резултатът от тая част на Йога е стремежът да ни даде възможност да живеем до дълбока старост. Здравето – господстващата идея. Единствената същинска цел на Хата-Йога. Човек, който се е решил никога да не боледува, винаги бива здрав. Той живее дълго време. Да достигне до сто години е просто нищо за него; даже на сто и петдесет, той е млад и добре настроен и нито едно бяло влакно няма. Но това е всичко. Дървото Банило живее понякога пет хиляди години; но то не е, освен дърво и нищо повече. Също и човек, който живее дълго време, не е нищо друго, освен здраво животно. Един или два урока от Хата-Йога са твърде полезни. И тъй някои измежду вас може би ще намерят за добро и полезно да се борят с главоболието всяка сутрин, като пог­лъщат през носа си студена вода; това разхладява и освежава мозъка и го прави по-бистър за през целия ден, освен това практикуващият това средство никога няма да страда от хрема. Това нещо лесно може да се практикува: натопете носа си във вода и правете с гърлото движение за поемане на въздух.

След като се научи да заема вертикално положение, ученикът трябва, според мнението на известни школи, да практикува онова, което наричат очистване на нервите. Това упражнение е било отхвърлено от някои лица, като непринадлежащо на Раджа-Йога. Но намирам за уместно да го засегна тук, защото е препоръчано от голямата авторитетност на коментатора Санкарашария; ето собствените му наставления, извлечени от коментарите на Светасватара Упанишад.

Интелигентността, очистена от Пранайама, се установява в Брахмана, ето защо Пранайама е нужна. Трябва по-напред да очистим нервите си и сетне да практикуваме Пранайама. Трябва да запушим дясната ноздра на носа с големия си пръст (палеца) и да поемаме с лявата си ноздра толкова въздух, колкото е възможно. Сетне, без да се спираме, изпускаме въздуха от дясната си ноздра, запушвайки лявата. Дишайки отново с дясната ноздра, изпускаме въздух от лявата.

Това упражнение трябва да се повтори три до пет пъти едно след друго и по четири пъти на ден в следните часове: преди изгрев слънце, по пладне, вечер и в полунощ; след изтичането на петнадесет дена, или на един месец, нервите се пречистват: Тогава започва Пранайама.

Практикуването на това упражнение е необходимо. Вие можете да седнете и да ме слушате през целия ден, без да направите нито крачка напред, ако лично не практикувате това упражнение. Защото всичко се състои в това. Ние не можем да схванем един феномен, преди да сме го опитали. Трябва да го почувстваме и самите ние да го видим: напразно бихме слушали теории и обяснения, това за нищо няма да ни послужи. Биха могли да съществуват много пречки за личното практикуване: болестта представлява от себе си първата пречка; ако тялото ни не се намира в добро състояние, това би попречило на упражнението ни, Така че трябва да се намираме в добро здраве; да обръщаме внимание на онова, което ядем, пием, което правим; за да сме постоянно снажни и силни, трябва напълно искрено да желаем това: направете това морално усилие, което ни препоръчва Christian Science (Християнската наука). И в това се състои всичко. Няма повече да говорим върху тялото. Нека не забравяме, обаче, че здравето е само средство за постигане целта, а не самата цел. Защото, ако би било така, бихме били подобни на животни, а животните рядко боледуват.

Съмнението представлява от себе си втора пречка. Ние винаги се съмняваме в неща, които не виждаме. Човек не може да живее само с думи, даже и да се опита. Ние се съмняваме и се запитваме дали тия неща са верни или лъжливи: най-добрият измежду нас може да се съмнява понякога. След неколкодневно упражнение, светлината се поражда у нас; тя е достатъчна да ни даде надежда и да ни насърчи.

Един коментатор на философията на Йогите казва:

„Нека един опит, колкото и малък да е той, да излезе сполучлив и тогава ще имаме вяра във всичките учения на Йогите“. По този начин след няколко месечно увеличение и изучаване, ще забележите, че ще започнете да четете мислите на другите хора; те ще ви се представят като картини. Може би съсредоточвайки ума си и давайки си известно усилие, ще чуете крайно отдалечен шум. Тия проблясъци, в самото начало, ще ви се видят бледи, недостатъчни да ви вдъхнат вяра, сила и надежда. Ако, например, съсредоточите мислите си върху края на носа си, след няколко дена ще започнете да чувствате напълно приятни миризми; не е трудно вече, за да ви се докаже, че известни умствени схващания могат да бъдат почувствани от нас без съприкосновението ни до веществени предмети. Но винаги трябва да си припомняме, че те не са нищо друго, освен средствата. Да се освободи душата, това е целта, идеалът, който преследваме с всичкото това увличане. И този идеал не трябва да бъде с нищо по-малък от пълното завладяване на природата. Ние трябва да бъдем господарите, а не тя; ние не трябва да търпим игото, нито на чувствата, нито на тялото; не трябва да забравяме, че нашето тяло принадлежи нам, а не ние на него.

Един бог и един демон отишли при един велик мъдрец, за да узнаят от него, какво нещо е „Аз“.

След продължителни изучавания мъдрецът най-сетне им казал: „Самите вие сте Съществото, което дирите“. И двамата повярвали, че тялото им е тяхното „Аз“. „Ние притежаваме всичко“, казали си те, сетне отишли при своите и казали:

„Ние сме научили всичко, що може да се научи: да ядем, да пием и да бъдем весели; ние сме нашето „Аз“; нищо няма по-висше от нас“.

Демонът бил същество пълно с невежество и тъпост; той не се опитвал да узнае нещо повече, напълно убеден от мисълта, че той е бог, че под неговото „Аз“ се разбира тялото. Но богът бил от по-чисто естество. Най-напред той направил грешката да повярва: „Аз, в това си тяло, съм Брахман; трябва следователно да го запазя силно и здраво, добре да го обличам и да му доставям всевъзможни наслаждения“… Но след няколко дена, той разбрал, че не е могъл да бъде такъв смисълът на поуката на техния учител – мъдрецът и че би трябвало да съществува нещо по-възвишено.

Тогава той отново отишъл при мъдреца и казал: „Учителю, нали сте ме научили, че това тяло е моето Аз“? Ако е така, аз виждам, че всички тела умират, а пък „Аз“ не може да умре“. Мъдрецът му казал: „Открий го; ти си това“. Тогава богът помислил, че мъдрецът е имал предвид жизнените сили, които въодушевяват тялото. Но след известно време, той забелязал, че ако яде, жизнените му сили се усилват, когато пости те отслабват. Тогава богът отново отишъл при мъдреца и му казал: „Учителю, да не би да искате да кажете, че жизнените ми сили съставляват моето „Аз““? Мъдрецът му казал: „Сам го намери, ти си това“. Богът пак си отишъл и помислил, че неговото „Аз“ е интелигентността, но скоро той се убедил, че мислите са непостоянни, понякога добри, понякога лоши и той заключил от това, че мисълта е твърде променлива, за да може да бъде неговото „Аз“. Той пак отишъл при мъдреца и му казал: „Учителю, аз не вярвам умът ми да бъде моето „Аз“; това не сте искали да ми кажете?“ – „Не, отговорил мъдрецът, ти си това, сам намери обяснението“. Богът пак си отишъл и най-сетне открил, че той е това „Аз“, което надминава всяка мисъл; че То нито се ражда, нито умира, което меч не може да прониже, нито огън да го изгори, нито пък въздуха да го изсуши, нито водата да го разтопи, което няма нито начало, нито край, което е неосезаемо, всезнаещо, същество всемогъщо, което не е съставено нито от някакво тяло, нито от някаква интелигентност, но от много по-висше от всичко това. Той останал задоволен от това, но бедният демон не могъл да схване истината, защото твърде много обичал тялото си.

Тия демонски природи са многобройни в този свят, но помежду тях има и няколко богове. Ако някой започне да преподава наука, способна да увеличи удоволствията на чувствата, той би намерил множество, готови да слушат. Но онзи, който иска да посочи на човечеството върховната цел, се посреща от всички с равнодушие. Твърде малцина хора са способни да схванат онова, което е най-възвишено; още по-малко имат търпението да го постигнат; но някои знаят още, че ако тялото би живяло хиляди години, резултатът най-накрая би бил все същият. То се разлага и разрушава, когато силите, които го поддържат го напускат. Никой човек, никога не е могъл, нито за един-единствен момент да спре постоянното меняване на тялото си. Тялото е самото название на последователните промени. „Тялото прилича на река, в която виждаме вълните с формата си да се променят всеки момент и други нови вълни и нови струи да заемат мястото на първите.“ Но потребно е да запазим силата и здравето на тялото; защото то е нашето най-добро оръдие.

Човешкото тяло е най-съвършеното тяло във вселената, както и човекът е най-съвършеното от всички създания. Човекът е по-горен от всички животни, по-горен от всички ангели; никой не е по-велик от него. Самите деви ще трябва отново да слязат на земята и под човешка форма ще добият спасение. Само човек достига до съвършенство, което и на самите деви е непознато. Според евреите и мохамеданите Бог е създал човека, след като е създал ангелите и всичката останала вселена; тогава той казал на ангелите да отидат и да го поздравят, което направили всички, с изключение на Иблис; тогава Бог го проклел и той станал Сатана. Тая алегория крие една голяма истина; раждането на човека е най-хубавото от всички раждания. По-долното създание, представлявано от животното, е тъмно. Животните не могат да имат хубави мисли; ангелите нито пък девас, не могат направо да добият свободата си, без човешко прераждане. Също и в обществото на хората, излишното богатство, или крайната бедност са голямо препятствие за по-голямото развитие на душата.

Великите на този свят изпъкват от средната класа. У нея силните са справедливо разпределени и те се уравновесяват.

Нека се повърнем на предмета си. Ето сега Пранайма, или правила на дишането. Какво отношение има това със силата на съсредоточването на ума? Дишането е като главно колело на нашата машина. Във всяка силна машина най-напред главното колело се раздвижва; неговото движение се предава на колелата все по-малко и по-малко груби, докато се раздвижат и най-деликатните, в съгласие с всички други. Е добре, дишането е това голямо колело и то регулира двигателната сила, от която се нуждае и най-малката частица от нашето тяло.

Някога при един цар имало един умен министър; един ден той паднал в немилост и царят, за да го накаже, го затворил на върха на една висока кула. Той искал да го остави там да умре. Но този министър имал вярна жена, която през нощта отишла в кулата, повикала съпруга си и го попитала, с какво може да му помогне. Министърът казал да дойде идущата нощ и да донесе едно дълго въже, една здрава връв, един дебел конец, един копринен конец, една хлебарка (насекомо) и малко мед. Твърде много заинтересована, съпругата се подчинила и му занесла исканите предмети. Съпругът казал да завърже здраво хлебарката с копринения конец, сетне да намаже пипалата с капка мед и да я тури на зида на кулата с глава към върха на последната. Тя изпълнила всичките тия заповеди и хлебарката се упътила към дългия си път. Душейки меда пред себе си, тя започ­нала да се катери с надеждата да го стигне и да го хване; бавно тя продължила да напредва, докато най-сетне стигнала до върха на кулата; тогава министърът уловил насекомото, отвързал го и хванал копринения конец, на другия край на който, той помолил жена си да завърже дебелия конец. Когато хванал и него, той повторил същата операция и с дебелата връв и най-сетне – с въжето. Останалото било лесно; министърът с помощта на въжето слязъл от кулата и избягал. В нашето тяло дихателното движение е като „копринения конец“; нека станем господари на него, научавайки се да го владеем, ние ще хванем и дебелия конец, т.е. нервните токове; последните ще ни дадат по-дебелия конец на мислите ни и най-сетне – въжето на Прана; и този ден, когато станем господари, ще постигнем свободата.

Ние не знаем нищо за собственото си тяло и не можем да знаем нищо. Онова, което най-много бих­ме могли да направим, е да вземем един труп и да го разрежем; съществуват даже хора, които за тая цел разсичат живи животни, за да видят какво съдържа тялото. Но това няма нищо общо с нашето собствено тяло, за което твърде малко знаем; защо така? Защото сме лишени от дарбата да разпознаваме и да можем да схванем твърде деликатните движения, които се произвеждат у нас. Ние не можем да успеем да направим това, освен ако по някакъв начин нашият ум проникне в тялото и стане по-изтънчен. Преди да се сдобием с тая степен на изтънченост, трябва да започнем с по-груби схващания; ние трябва да станем господари на онова, което туря в движение цялата машина… А тая роля принадлежи на Прана – Прана, на която дишането съставлява най-осезателната проява. Благодарение на Прана, ние проникваме бавно в тялото, където можем да открием какви са тия изтънчени сили, как нервните токове действат в цялото тяло и щом ги схванем и се научим да ги чувстваме, ще започнем да ги владеем и чрез тях да владеем и цялото си тяло.

Тъй като и нашият ум се движи от тия различни нервни токове, най-сетне ще достигнем до онова състояние на съвършеното господство над тялото и над интелигентността, които ще направим свои слуги. Науката е сила; трябва да се сдобием с тая сила; трябва да започнем от самото начало от Пранайма, която господства над Прана. Тая Пранайма образува един обширен предмет и ще имаме нужда от много уроци, за да я напълно обясним. Ние ще я изучим част от част, глава по глава.

При постепенното изучаване ще видим причините, които оправдават всяко от тия упражнения на телесните сили. Постепенно ще я разберем, но по-напред трябва да се упражняваме с постоянство и практиката ще ни даде доказателства. Не съществува довод, способен да ви убеди, докато сами вие не направите този опит. Щом започнете да чувствате действието на тия токове в цялото си същество, съмненията ви ще изчезнат; но за това се изисква ежедневно и упорито практикуване. Поне два пъти на ден трябва да се упражнявате: утрото и вечерта са най-добре избраните моменти на деня. Призори и на мръкване настъпва състояние на относително спокойствие. Началото на деня и първите моменти на вечерта са двата полюса на това спокойствие. Трябва да се възползваме от тия природни условия и тогава да се заловим за практикуване. Имайте за свое правило да не ядете, преди да сте извършили тия упражнения и ако се придържат към това правило, самият глад ще изгони леността ви. В Индия учат децата никога да не ядат, преди да са извършили упражненията си и преди да са се помолили; в твърде кратко време те привикват да се съобразяват с тия наставления и едно младо момче никога не огладнява, преди да се е изкъпало и да е направило упражненията си.

Ония измежду вас, които имат възможност, ще направят добре да си определят една стая изключително за това практикуване; там не трябва да спите; това място трябва да си остане свещено; не влизайте в него, преди да сте се изкъпали и без да сте напълно чисти телесно и душевно. Тая стая винаги да бъде окичена с цветя: един Йога не би трябвало да има по-добри другари от тях; на стените да бъдат окачени приятни картини. Сутрин и вечер кадете там с тамян. В това място да се не повдигат нито спорове, нито гняв, нито осквернителни мисли. Не позволявайте да имат достъп в него, освен на ония, мислите, на които са като вашите; постепенно в тая стая ще зацарува атмосфера на святост и когато се почувствате нещастен, опечален, обладан от съмнение, или пък със смутена душа, самото проникване в нея ще ви успокои. Такава е причината за съществуването на храмовете и църквите: и в наши дни това успокояване се намира в някои църкви и някои храмове, но у повечето от тях първата идея е изчезнала. Тя се състои във вярването, че поддържайки в тия светилища святи предмети, те се осветяват и стават святи; ония, които нямат възможност да посветят една стая за тази цел, могат да вършат упражнения, където искат. Седнете с изправена снага и отправете към цялото съзнание тока на своята мисъл. Така трябва да започнете. Кажете и повторете мислено тия думи: „Нека всички същества бъдат щастливи, нека всички същества да живеят в мир; нека всички същества да бъдат блажени“. Издумайте тия думи към изток, към юг, към север и към запад. И колкото по-често извършвате това упражнение, толкова по-добре ще се чувствате. Най-сетне, ще откриете, че най-доброто средство да бъдете здрави, е да бдите и да се грижите за другите хора да бъдат здрави че най-верният метод да се чувствате щастлив, е да се стараете другите хора да бъдат щастливи. След това, ония, които вярват в Бога, трябва да се молят, но да се молят не да им бъдат дадени пари, здраве или да се сдобият с небесно жилище; но да се молят да се сдобият със знание и със светлина: всяка друга молитва е егоистична. Сетне трябва да мислим за тялото си. Грижете се то да бъде силно и здраво; ние не притежаваме по-добро оръдие от него. Въобразете си, че то е здраво като стомана и че благодарение на него вие ще преминете през океана на живота; слабите никога няма да се сдобият със свобода; прогонете от себе си всякаква слабост, кажете на тялото си, че то е силно, кажете на ума си, че той е силен; имайте в себе си безгранична вяра и надежда.

ГЛАВА III
ПРАНА

Противоположно на онова, което мислят някои лица, Пранайама не се занимава само с дишането; Пранайама твърде малко го засяга, та едва ли има връзка с него. Дишането е само едно от многобройните упражнения, практикуването, на които води към истинската Пранайама. Пранайама е господството на Прана. Според философите на Индия, цялата вселена е съставена от две вещества, едното от които носи названието Акаша. Това е вездесъщата същност, която прониква във всичко. Всичко, което има известна форма, всичко, което е резултат от смесиците, произхожда от Акаша. От Акаша произтичат въздухът, течностите и твърдите вещества; Акаша се преобразува на Слънце, на земя, на луна, на звезди и комети. Тя става човешко или животинско тяло, става растение, всичко що виждаме, всичко що чувстваме, всичко що съществува. Самата Акаша не може да се схване, тя е неуловима; нейната ефирност е такава, че не допуска обикновено схващане и само когато се материализира, когато взема известна форма, може да се види. В началото на създаването Акаша е съществувала; при свършването на света твърдите вещества, течностите и газовете отново се сливат в нея, от която по същия начин започва следващото създаване.

Коя сила създава тая Акаша във вселената? Тая сила е Прана. Както Акаша е несвършимата материя, която е вездесъща във вселената, така също Прана е безкрайната и вездесъща сила на тая материя, която се прониква в нея. В началото и при края на един цикъл всичко става Акаша и всичките сили на вселената се разлагат и се превръщат на Прана; в следващия цикъл от Прана произтича всичко, което ние наричаме енергия и сила. Движението е едно проявление на Прана. Същото може да се каже и за притеглянето и за магнетизма. Движенията на тялото, нервните токове, силата на мисълта са също проявления на Прана. Начевайки от мисълта и свършвайки с най-грубата физическа сила, всичко е проявление на Прана. Прана е названието на целия сбор на всичките сили на вселената, умствени или физически, възвърнали се в първоначалното си състояние. Когато още е нямало нито всичко, нито нищо, когато сянката се е сливала със сянка, какво е съществувало? Съществувало е Акаша, но без движение. Физическото движение на Прана не се е чувствало, но все Прана е съществувала. Всичките енергии, пръснати във вселената, с които модерната наука ни е запознала са неизменяеми. Общият сбор на енергиите във вселената си остава винаги постоянен; само при свършека на един цикъл тия енергии затихват, стават бавно действащи и в началото на следващия цикъл се пробуждат, нахлуват в Акаша и сетне, изтичайки от нея се проявяват под разнообразни форми докато Акаша се видоизменя, то Прана се преобръща във всевъзможните проявления на енергията.

Познаването и господството на Прана е онова, което се означава под названието Пранайама. Това ни отваря вратата към почти безгранично могъщес­тво. Представете си, например, че един човек напълно би притежавал Прана и би бил способен да я управ­лява, а в такъв случай каква власт, какво могъщество би притежавал той? Той би могъл да премести слънцето и звездите и да бъде господар на цялата вселена, като се започне от атомите и се свърши с най-големите слънца, защото той притежава господството на Прана. Такива са целите на Пранайама. На съвършения Йога нищо в природата не би могло да противостои. Боговете биха се появили пред него, ако той би им заповядал да дойдат и изчезналите отново биха се появили, ако би поискал той да им заповядва това. Всичките сили на природата ще му се подчиняват като робини; и когато невежите видят могъществото на Йога, ще се развикат, че това е чудо. Една от чертите на Индийския дух е винаги да дири най-пълното обоб­щение, преди да се залови с изследване и разглеждане подробности. Ведите поставят следния въпрос: „Кое е онова нещо, знанието на което е равносилно за нас със знанието на всичко?“ И тъй, единствената цел на всичките книги и на всичките писани философии е била да се определи това нещо, знанието, на което ни дарява с безусловно знание. Човекът, който би имал претенцията да познава вселената, с всичките подробности, би трябвало по отделно да разглежда и изследва всяко зрънце пясък, което би изисквало безкрайно време: впрочем това нещо е невъзможно; тогава как е възможно той всичко да знае? Как изучаването на подробностите може да доведе човека до пълно знание? Тия подробности, казват Йогите, се крият в едно обобщаване. Зад всяка частна идея се крие една обща идея, едно отвлечено начало; разберете това и вие ще можете да кажете, че сте разбрал всичко. Така Ведите са обобщили цялата вселена в една безусловна същност. И който е схванал това, разбрал е цялата вселена. И тъй всичките сили са се обобщили в Прана и онзи, който е станал обладател на Прана е станал и господар на всичките умствени и физически сили на вселената. Който е ставал обладател на Прана, завладял е собствения си ум, както и всичките други умове на света. Да владее човек Прана, би значело да владее тялото си, както и всичките други тела, защото Прана е обобщеното проявление на света.

Да се постигне завладяването на Прана, тая е единствената цел, която си задава Пранайама. Към това се стремят всичките упражнения и всичките увличания. Всеки човек трябва да гледа най-напред около себе си и да започне да се учи да господства над онова, което го заобикаля. Нашето тяло е най-близкото до нас; нищо на света няма по-близо за нас и нашата мисъл е мисълта, която ни засяга от най-близо. Прана, която дава живот на нашата мисъл и нашето тяло, е от всичките Прани най-близко до нас: малката вълна на Прана, което представлява собствените ни енергии – умствени и физически, е от всичките вълни на безкрайния океан на Прана оная, която е най-близко до нас; когато успеем да завладеем тая малка вълна, само тогава можем да се надяваме да завладеем изцяло Прана. Онзи Йога, който е успял да направи това, достига до съвършенство; тогава той вече не е роб на никаква власт. Той е станал почти всемогъщ, всезнаещ. Ние намираме във всички страни секти, които са се опитвали по този начин да завладеят Прана. Сега навсякъде има „mind healers“, „faith healers“ (лекуващи чрез дух, лекуващи чрез вяра), спирити, привърженици на християнската наука, хипнотизатори и др.; ако разгледаме всички тия различни науки, ще установим, че имат обща основа и тая основа е – ако го знаят или не – завладяването на Прана. Ако бихте пожелали да стопите в едно горнило(съд за топене на метали) всичките им теории, вие ще видите, че видите, че останките им ще бъдат едни и същи. Те всички действат със същата сила, но без да знаят това. Те са открили една сила, борили са се против нея, без да знаят от какво естество е тя, но несъзнателно те си служат със същата власт, с която си служат и Йогите, власт, която произтича от Прана.

Прана съставлява жизнената сила на всяко същес­тво, на което най-изтънчената и най-високата проява се намира в мисълта. Но самата тая мисъл, както виждаме не е всичко. Съществува още една особена мисъл, която наричаме инстинкт, мисъл безсъзнателна, която се намира на най-долното равнище на действието. Ако един комар ни ухапе, без да мислим. Автоматично, инстинктивно, ръката ни го смазва. Това е една проява на мисълта. Всичките рефлексни, (отразителни) действия на тялото принадлежат на това равнище на мисълта.

Съзнателната мисъл се носи по-нависоко. Разсъждавам, съдя, мисля, вземам пред вид онова, което е в полза и против известни неща; това обаче не е всичко. Ние знаем, че разумът има свои граници, които той не може да прекрачи; той се спира там. Кръгът, в който той се движи, е действително крайно ограничен. Ние виждаме, обаче, в едно и също време няколко факти, които нахлуват в този кръг. Също като кометите, съществуват явления, които проникват в кръга, навярно пристигат от вън, при все, че нашият разум не може да схване тая външна зона. Трябва навън да се дирят причините на известно явление, което се проявява тия граница. Разумът и разсъдъкът не могат да ги схванат; но казва Йоги, това не е още всичко. Мисълта може да съществува в още по-възвишена форма; то е формата на свръхсъзнанието. Когато мисълта достигне до това състояние, наричано Самади – съвършено съсредоточване, свръхсъзнание – тя прекрачва границата на разума и се намира пред факти, които никакъв инстинкт, никакъв разум не могат да проумеят. Всичките тия упражнения на деликатните сили на тялото и на разните проявления на Прана, добре ръководени, дават полет на мисълта и все по-нависоко я възвишават, до свръхсъзнанието; и тогава мисълта само действа.

Във вселената съществува една непрекъсвана неподвижна маса при всяка степен на съществуването. Физически погледнато, вселената е една; не съществува разлика между слънцето и нас. Ученият човек ще ви каже, че да се твърди противното е чиста фикция. Не съществува същинска разлика между тая маса и мене. Масата е една точка от натрупването на материята, а аз съм друга точка от това натрупване. Всяка форма представлява от себе си нещо прилично на водовъртеж в безкрайния океан на материята и тия водовъртежи никога не си приличат. Така в един буен поток може да има хиляди водовъртежи, във всеки един, от които водата в даден момент да се върти през течението на няколко секунди и изтича, когато пък нова вода притича, за да образува нов водовъртеж; цялата природа е куп от материя, която постоянно се променя и в която ние сме малки водовъртежи. Известно количество материя влиза в нас и се върти и в няколко години се преобръща на човешко тяло; сетне тя се видоизменя, може би, за да вземе формата на някакво животно; оттам тя избягва и става, след изтичането на известно число години, нов водовъртеж под формата на някаква минерална маса. Това е вечната промяна. Никое тяло не е постоянно. Вашето тяло и моето тяло само на думи съществуват. В същност не съществува, освен една огромна маса материя; и нейните разни части се наричат луна, слънце, човек, земя, планета, минерал. Никоя от тия части няма да бъде постоянна, защото безспирно всичко се променя; материята се сбира и се разпръсва вечно. Същото става и с мисълта. В нея етерът представлява материята; когато делото на Прана е по-изтънчено, същият този етер, в състояние на по-тънко трептение, представлява мисълта и тогава той пак съставя една неделима материя. Ако можете да достигнете просто до това изтънчено трептение, ще видите и ще почувствате, че цялата вселена е съставена от тия изтънчени трептения. Съществуват известни лекарства, които имат силата да разтърсват по известен начин нашите чувства и ги оставят в смутено състояние. Мнозина от вас, без съмнение, си припомнят онова, станало прочуто приключение на сър Хъмфрей Деви, зашеметен от райски газ и останал през време на една конференция неподвижен, слисан и казвайки след това, че цялата вселена е съставена от идеи; докато е траело това състояние, изглежда, че грубите трептения са били престанали и че само изтънчените трептения, които той нарича мисли, са се чувствали от него. Той не е можел да вижда около себе си, освен изтънчените трептения; за него всичко е било станало мисъл, цялата вселена за него е била океан от мисли, той се бил преобърнал и всички други заедно с него, на малки водовъртежи на мисълта.

И тъй, дори в света на мисълта, ние намираме това единство; и най-сетне, когато достигнем до своето Аз, ние знаем, че то не може да бъде, освен Едно. Отвъд движението не съществува нищо, освен единството. Даже и в явното движение, няма нищо, освен единство.

Не могат вече да се отричат тия факти, които са били доказани от модерната наука. Модерната физика също е доказал, че общата сума – сборът на съществуващите във вселената енергии е постоянен. Доказано е било още, че общият сбор на енергията се представя под две форми: най-напред тя съществува като сила, после – в състояние на покой и тишина, сетне тя се проявява под формата на всички тия различни сили; отново тя се завръща в състояние на тишина и покой и отново пак се проявява. По този начин, енергията постоянно еволюира през вечността; и тъй, както вече казахме, владеенето на Прана е онова, което ние наричаме Пранайама.

Пранайама твърде малко се занимава с дишането и то само като с упражнение. Движението на белия дроб е в човешкото тяло най-видимата проява на Прана; ако това движение престане, животът престава и всичките други прояви на силите в тялото също престават. Има хора, които успяват да дадат възможност на тялото си да живее дори и след спирането на белия дроб. Някои хора могат да престоят заровени цели месеци; те продължават да живеят, без да дишат. Но изобщо за смъртните, дишането съставлява главно грубо движение на тялото. За да достигнем до деликатните движения, трябва да прибавим към помощта на по-грубите и да вървим бавно към по-изтънчените, докато достигнем до целта си. Най-видимото от движенията на тялото е онова на пневмоните, (белите дробове), то е главното колело, което туря в движение всичките други сили. В същност, Пранайама означава господството над това движение на дробовете, което е свързано с дишането, защото не дишането произвежда това движение, но напротив, това движение произвежда дишането. Движението поема въздуха като помпа. Прана раздвижва дробовете, а движението на дробовете поема въздуха. Така че Пранайама не е самото движение, но господството на мускулната сила, която туря дробовете в движение.

И така, тая мускулна сила, която се предава на мускулите чрез нервите и чрез мускулите на дробовете, които те движат по един определен начин с Прана, е, което трябва да знаем, за да практикуваме Пранайама. Щом станем господари на Прана, веднага ще забележим, че всичките други проявления на Прана в тялото ще паднат под нашия надзор. С очите си съм видял хора, които са съумели да подчинят всичките органи на тялото си. И защо да не бъде така? Ако аз владея някои от мускулите си, защо не бих могъл да владея всичките си нерви и всичките си мускули? Каква невъзможност би съществувала тук? За сега това автоматично. Ние не можем да движим ушите си, когато поискаме, но знаем, че това е възможно на животните. Ние нямаме тая възможност, защото не се опитваме да я имаме. Това е просто атавизъм.

Ние знаем, че движения, станали вече скрити, могат да бъдат накарани отново да се проявят. С усърден труд и с практикуване, човек успява да стане господар на известни движения на тялото, даже и на най-заспалите. Разсъждавайки по този начин, ние достигаме до там, че да кажем, че не само не е невъзможно, но още е и вероятно, да можем да станем напълно господари на всяка част от тялото си.

Йога постига това чрез Пранайама. Може би някои от вас да са чели един превод, според който, когато дишаме, трябва да напълним цялото си тяло с Прана. Там е казано, че Прана се произвежда, чрез „дишане“ и се схваща, като нещо равносилно с дишането и човек се запитва, как е възможно подобно нещо. Преводът е лош: всяка част на тялото може да се напълни с Прана, с тая жизнена сила и след извършване на това, човекът става пълен господар на цялото си тяло. Тогава човек не само ще може напълно да господства над всяка болест и над всеки недъг на тялото, но още би станал способен да господства над тялото на другиго. В този свят всичко е заразително, както доброто, тъй и злото. Ако вашето тяло е нервно настроено, то би успяло да произведе и у другите нервно състояние, прилично на неговото. Ако вие сте силен и здрав, то и ония, които живеят при вас ще се стремят и те да бъдат силни и здрави; ако, напротив, бъдете болен и слаб и ония, които ви заобикалят, ще се стремят да станат слаби и болни като вас. Трептенията на вашето тяло ще бъдат по известен начин предадени на другото тяло. Първата мисъл на всеки човек, който се опитва да излекува друг е просто да му предаде собственото си здраве. И тая е първоначалната форма на изкуството за лекуване. Съзнателно или несъзнателно, здравето може да се предава. Един снажен и твърде силен човек ще засили слабия човек, при когото живее, без последният да иска. Това действие бива толкова по-добро и по-бързо, колкото е по-съзнателно. Ние знаем, че в известни случаи, човек, който не е твърде здрав, може все пак да даде здраве на другиго. Този човек тогава повече господства над Прана; той може за известно време да я увеличи, да я доведе до известно състояние на трептение и да я предаде на трета личност. Съществуват примери за подобно действие от известно разстояние; но в същност не съществува разстояние, ако се иска да се препише на тая дума смисъла прекъсване. Кое е разстоянието, което не подлежи на продължителност? Съществува ли нещо, подобно на това между нас и слънцето? Онова, което съществува е маса, продължителна и непрекъсната от материя; слънцето е едната от точките на тая маса, а вие сте другата. Съществува ли някакво прекъсване между разните части на някоя река? И тогава защо всяка сила да не може да се предава? Нищо няма противно на това. Случаите, при които това се произвежда са напълно действителни и Прана може да се предаде на твърде големи разстояния; само че за един случай на същинско предаване се допускат стотици измами. Работата не е толкова лесна, както изглежда. Можете да установите, че при най-честите случаи на лекуване, всички лекари се ползват главно въобще от доброто здраве на човешкото тяло. Не съществува болест, която да убива мнозина от лицата, които спохожда. Даже през време на холерна епидемия, ако през течението на няколко дена смъртността достига 60 на 100, числото на смъртните случаи след малко спада на 30 или 20 на сто, а останалите болни оздравяват. Ето един лекар-алопат, който предписва лекарства, ето друг – хомеопат, който от своя страна дава съвети и може би излекува по-много болни, защото той не е засегнал спестените им сили и е оставил природата сама да върши работата си; онзи, който ще лекува с вяра, ще добие още по-добри резултати, защото той ще прибави силата на мисълта си, за да помогне на болния да се бори с болестта си; той ще възбуди и укрепи чрез вярата вдървената Прана на болния.

Но ония, които лекуват чрез вяра, постоянно се заблуждават; те вярват, че самата вяра направо лекува болния. Самата тя не е достатъчна. Съществуват известни болести, на които най-лошото проявление се състои в това, че болният не вярва, че е засегнат от нея. Тая дълбока вяра на болния сама по себе си е един от симптомите на болестта му и е въобще е признак, че той наскоро ще умре. Принципът на лекуването чрез вяра е неприложим при подобни случаи. Ако вярата можеше да излекува всички болести, тя би успяла да излекува и тия последните. Но Прана е изворът на същинското излекуване. Чистият човек, който господства над Прана, може да предизвика у последната известно състояние на трептене, което би могло да се пренесе у други и което възбужда у тях подобни трептения. Това се констатира във всекидневните събития. Коя е моята цел? Тя е, тъй да се каже да се опитам да туря мисълта си в известно състояние на трептене; и колкото повече успявам с това, толкова повече произвеждам върху вас впечатление, с езика, който държа. Вие всички знаете, че вие най-вече се наслаждавате от беседата ми през ония часове, когато съм най-много възхитен; напротив, като че интересуването ви започва да отслабва, когато съм неразположен.

Съществата, надарени с твърде силна воля, ония, които раздвижват света, могат да доведат своята Прана до състояние на интензивно трептене, толкова силно и мощно, че веднага да подчинят всичките други трептения; тогава тия същества привличат към себе си хиляди хора и половината от света възприема мисълта им. Великите пророци са притежавали в най-висша степен господството над Прана, което им е правило силна воля. У тях Прана е достигнала до най-високата степен на живот, което им е давало възможност да увличат света. Всичките прояви на могъщество се пораждат от това господство. За хората могат да не бъдат известни тайните причини на това; такова е обаче същинското обяснение.

Понякога количеството Прана, което се намира у нас, се стича повече или по-малко към някоя отделна точка на нашето тяло; тогава равновесието се нарушава и от това нарушаване равновесието на Прана се създава особено състояние, което ние наричаме „болест“. За да премахнем тая болест, трябва или да премахнем излишъка Прана, или да доставим такава там, където тя липсва. И все пак Пранайама ни учи да узнаваме, че в тая или оная част на тялото ни има твърде много или твърде малко Прана. Нашите чувства ще станат толкова изтънчени и толкова деликатни, че ще ни бъде възможно да чувстваме, дали в големия пръст на крака ни, или в някой от пръстите на ръката ни има по-малко Прана, отколкото би трябвало да има и да им доставим онова, което им липсва. Такава е една от разнообразните функции на Пранайама. Само бавно и постепенно може да се изучат тия функции. Великата цел на Раджа-Йога е, както виждате, да ни направи достъпно завладяването на Прана под разните му форми. Всеки човек, съсредоточвайки енергиите си, става господар на собствената си Прана.

Океанът е съставен от огромни вълни, прилични на планини, от други по-малки, сетне вълни по-малки и по-малки, но и едните и другите представляват от себе си безкрайния океан. Както най-малката вълна, така и най-грамадната са свързани с безкрайния океан. Тъй също великанът и джуджето еднакво са свързани с безкрайния океан на енергията; това състав­лява общото право на всяко създание. Всяка проява на живот крие в себе си известна част от безкрайната енергия. В началото малко пръст, или някакво си просто микроскопично мехурче започват постоянно да черпят от този неизчерпаем източник на енергия и които бавно, твърде бавно, се преобръщат, за да станат, благодарение на времето, най-напред растения, сетне животни и най-сетне хора, а най-накрая – полубогове. Изискват се милиони векове, за да се постигне това, но какво значение има времето? По-бързо търчене, по напрегнатата борба, могат да намалят разстоянието. Йога казва, че известна работа, която обикновено изисква много време, толкова по-скоро може да бъде извършена, колкото полаганото усилие е по-голямо, по-напрегнато. Онзи човек, който бавно и безспирно черпи от съществуващата във вселената безкрайна и не свършима енергия, би упот­ребил може би сто хиляди години, за да стане дева, петстотин хиляди години, за да се изкачи още на по-високо и кой знае – може би ще трябва да употреби пет милиона години, за да стане съвършен. Колкото по-бързо се изкачва, толкова по-малко време ще му е потребно, за да постигне гонимата цел. Защо да не достигне той до съвършенство за шест месеца, или за шест години. За това време не може да се определи и това се доказва от опита. Една машина с известно количество въглища изминава две мили на час; упот­ребете повече въглища и тя за по-малко време ще измине същия път. Също така, защо и нашата душа, с интензивно действие да не може да постигне целта си още в този живот? В края на краищата всички вещества ще се издигнат до съвършенство. Но кой би чакал всички тия милиони векове? Защо не бихме могли да постигнем целта си веднага, в това си тяло, под човешката си форма? Защо от сега да не се сдобием с безкрайната наука, с безкрайното могъщество?

Такъв е идеалът на Йога; цялата наука на Йога само към тая цел се стреми: да научи хората да печелят време, увеличавайки усилията си и да съкратят нужното време за постигане на съвършенство, вместо да вървят с бавни крачки, очаквайки цялото човечество да се развие и да стане съвършено. Какви са всичките велики пророци, светци, ясновидци на този свят? Те са преживели, през време на един прост живот, целият живот на човечеството, не са се бавили цялото време, нужно на нормалното човечество, за да достигне до съвършенство. В този живот те сами се усъвършенстват; други мисли не ги обладават, те само с тая надежда живеят и нито една минута през живота си не мислят за друго нещо; по този начин те съкращават пътя си. Ето какво значи „да се съсредоточаваме“, да направим интензивно действието си и да печелим време. Тъй че Раджа-Йога е науката, която ни учи как да се сдобием с могъществото на съсредоточването.

Какво отношение съществува между Пранайама и спиритизма? И спиритизмът е една проява на Пранайама. Ако е вярно, че съществуват духове на мъртвите, без ние да можем да ги виждаме, напълно е вероятно, че стотици, хиляди и милиони от тях живеят тук и че ние не можем нито да ги виждаме, нито да ги чувстваме, нито да ги осезаваме. Може би и ние да не преставаме да минаваме покрай техните тела, може би също и те да не ни виждат и да не ни чувстват. Това е кръг в кръг, една вселена в друга. Ние имаме пет чувства и всеки от нас представлява Прана в известно определено състояние на трептене. Всичките същества, които се намират в еднакво състояние на трептене се виждат помежду си; но тия, на които Прана се намира на по-висока степен трептене не могат да се виждат от първите. Ние можем да увеличим интензивността на светлината, докато достигнем до положение да не виждаме, но може да съществуват същества с достатъчно силен поглед, за да могат да търпят блясъка на тая светлина. Също така и когато трептенията са твърде слаби, пак съществува известна светлина, която ние не успяваме да различим, когато съществуват животни, като котките и бухалите, които могат да различат тая светлина; нашият предел на зрение отговаря на друго равнище на Прана. Атмосферата, например, се състои от пластове, натрупани един върху друг; но най-близките до земята пластове са по-гъсти от по-високите плас­тове и колкото повече се изкачваме нагоре, толкова атмосферата става по-лека. Колкото повече слизаме в дълбините на океана, толкова повече се и увеличава плътността на водата; животните, които живеят в дъното на морето не могат да се изкачат на повърхността, защото там биха загинали.

Представете си цялата вселена като океан от етер, който трепти под влиянието на Прана и който се състои от пластове, настлани един върху друг и всеки от които трепти повече или по-малко интензивно; във външните пластове трептенията са по-малки; те стават все повече и повече бързи при приближаването си до центъра и всяка категория или начин на трептение съставлява един план. Представете си всичко това, като един кръг, центърът, на който би било съвършенството; колкото повече се отдалечавате от центъра, толкова трептенията стават по-бавни. Външната кора е материята, сетне дохожда разумът, най-сетне духът, който образува центъра. Представете си сетне, че тия простори на гледката ни са нарязани на обрезки и че една категория трептения се произвеждат на толкова милиони мили, друга на толкова милиони мили по-нависоко и така нататък. Напълно е вярно тогава, че ония, които живеят в равнището, което отговаря на известно състояние на трептения, ще имат възможност да се познават помежду си, но не ще могат да познават ония, които са над тях или под тях. Но както чрез телескопа или микроскопа можем да увеличим напрегнатостта на своето зрение и да виждаме повече или по-малко многобройни трептения, също и всеки човек може да достигне до състоянието на трептението на близката до него категория и по този начин да вижда какво става там. Представете си, че тая стая е пълна със същества, които не виждаме. Те представляват известни трептения в Прана, а ние представляваме други трептения. Допуснете още, че те представляват бързите трептения, а ние – бавните. Те са съставени от Прана на същото основание, като нас; те и ние сме част от същия океан на Прана и само интензивността на трептенията е различна. Ако мога да успея да трептя по-бързо, веднага ще променя и равнището на трептението си; вече няма да ви виждам, вие ще изчезнете за мене и други ще се появят пред очите ми. Може би някои между вас да знаят, че онова, което аз казвам е вярно. В Йога довеждането интелигентността до състояние на по-горни трептения се изразява с думата Самади. Всички тия състояния на по-горни трептения, на трептения съзнаващи се от интелигентността, са групирани само в тая дума. Самади и състоянията по-долни от Самади ни дават възможност да виждаме тия същества. В най-възвишеното състояние на Самади ние виждаме същинското нещо, ние виждаме от каква материя са съставени тия същества, във всичките степени; и когато познаем този къс пръст, ние познаваме и цялата пръст на вселената.

И така виждаме, че Пранайама съдържа всичко, което е вярно, даже и в спиритизма. Също, вие ще забележите, че винаги, там, където известна секта или известно дружество се опитва да открие нещо тайно, мистично и скрито, винаги се практикува същата Йога, същото опитване за владеенето на Прана. Вие ще видите, че всякога, когато се произвежда известна проява на необикновена сила и могъщество, винаги все за Прана се касае. Самите фактически науки могат да се съдържат и в Пранайама. На какво се дължи движението на парната машина? На действащата чрез парата Прана. Какво са всичките тия електрически феномени около Прана? Какво нещо е физическата наука? Това е Пранайама с външни средства. Прана, която се проявява като умствена сила не може да се завладее, освен с умствени средства. Оная част на Пранайама, която се опитва да господства над физическите прояви на Прана с физически средства, се нарича „физическа наука“; и оная част на Пранайама, която се старае да господства над проявленията на Прана като умствена сила с метафизически средства се нарича Раджа-Йога.