ГЛАВА VII
ДИЙАНА И САМАДИ

Ние разгледахме степени на Раджа-Йога, с изключение на най-трудните, най-изтънчените, които се занимават с увличането към съсредоточаване – цел, към която Раджа Йога ще ни заведе. Ние, човешките същества констатираме, че цялата наша наука, наричана рационална, е основана върху познаването на външния свят. Аз познавам тая маса, съзнавам вашето присъствие и така нататък. Така аз зная, че вие се намирате тук, че тая маса е тук и че нещата, които виждам, които чувствам, които чувам са тук; има обаче, една голяма част от съществото ми. Която не ми е позната. Не познавам вътрешните органи на тялото си, разните части на мозъка си, нито самия си мозък. На никого не са познати тия неща.

Когато аз поглъщам храна, поглъщам я съзнателно; но аз несъзнателно я смилам, също и преобръщането на храната в кръв се извършва несъзнателно за мене; веществото, което кръвта разнася по разните части на тялото ми също се образува несъзнателно и при всичко това, аз сам, който върша всичко това; едно и също тяло не може да принадлежи на двадесет личнос­ти. Отде знаем, че аз съм, който върша всичката тая работа и никой друг? Може ли някой да се опита да ми внуши, че моята работа е да ям и да смилам храната си и че грижата за преобръщането на храната в кръв е възложена другиму. Но това е невъзможно, тъй като може да се докаже, че почти всичките ни несъзнателни за нас действия могат да ни станат съзнателни. Изглежда, че сърцето тупти, без да се подчинява на някаква воля и никой от присъстващите тук не знае да го управлява; то тупти според собствената си воля. Но чрез практикуване, човек може да стане господар на сърцето си, да го накара да тупти според волята си, бързо или бавно, или почти напълно да спре биенето му. Човек успява да стане господар почти на всичките части на тялото си. Какво доказва това? То доказва, че тия действия, вършенето, на които ние съзнаваме, са наши действия, които ние извършваме несъзнателно. Човешката мисъл се проявява в две форми. Най-напред в съзнателна форма, при която действието винаги носи отпечатъка на известно егоистично чувство. Сетне, в несъзнателна форма, при която онова що се върши е без нашето знание, без ни най-малкия егоизъм от наша страна. Работата на ума, при която егоизмът отсъства е несъзнателната работа. У по-долните животни несъзнателната работа се нарича нагон: у по-висшите животни и у най-вис­шето животно от всички други животни – човека, втората работа, егоистичната работа преобладава и носи названието – съзнателна работа.

Но това не е всичко: съществува една по-висока форма, при която мисълта може да се прояви, като по-висока степен от съзнателната форма. Както несъзнателната работа е по-долна от съзнателната, така също съществува друга една работа по-висша от пос­ледната, но която също не е егоистична; егоистичното чувство не се намира, освен у посредственото (преходното) равнище. Когато мисълта се намира, било над това, било под това равнище, егоистичното чувство изчезва, умът обаче работи. Мисъл, която превишава равнището на личното съзнание, носи съзнанието Самади или свръхсъзнание. Това е състояние по-високо от онова на съзнанието. Как познаваме, че човекът, който се намира в състоянието Самади не е паднал в състояние по-лошо от съзнателното състояние, че той не се е понижил, вместо да се възвиши? И в двата случая егоизмът отсъства. Ние познаваме онова, което е отгоре и онова, което е отдолу от резултатите на работата. Човекът, който спи дълбоко, се намира на равнище по-долно от съзнателното. Неговото тяло функционира, той диша, може и да се движи през време на спането си, без ни най-малкото чувство на своето „аз“; той е безсъзнателен, а когато се събуди, той си остава също такъв, какъвто е бил преди заспиването си. Знанието, което се е намирало у него, преди да заспи е останало същото; то с нищо не се е увеличило. То не се е сдобило с нова светлина. Когато пък човекът, който влиза в Самада и глупак да е бил преди това, излиза цял мъдрец.

Отде произхожда тази разлика? От една страна човек влиза в известно състояние и излиза от него такъв, какъвто е влязъл; а от друга, излезлият от това състояние човек е просветен; той е мъдрец, пророк, светец, характерът му се е преобразил; животът му се е променил и е станал сам светило; ето два различни резултата. Понеже те са такива, то и причините трябва да бъдат различни.

Просветляването на човека, който излиза от Самади, е по-високо от онова, което може да се породи от несъзнателността, много по-високо даже и от онова, което биха могли да произведат аргументациите, при съзнателно състояние. Така че то трябва да произхожда от свръхсъзнанието и за това наричат Самади свръхсъзнателно състояние.

Такава е на кратко идеята на Самади. Какво е нейното приспособление? Ето го: Областта на разума, или на съзнателните работи на ума, е малка. Човешкият разум се движи в един тесен кръг, който не може да прекрачи. Всяко опитване за постигане на тая цел е напразно, обаче отвъд този кръг се намира всичко най-скъпо за човечеството. Съществува ли безсмъртна душа? Съществува ли Бог? Вселената управлява ли се от някакъв върховен ум? Всичките тия въпроси са вън от областта на разума. Разумът не би могъл да отговори на тях. Какво казва той? Той казва: Аз не знам; не мога да кажа нито да, нито не. И при всичко това тия въпроси са важни за нас! И на тях, ако не се отговори както трябва, човешкият живот е невъзможен. Всичките наши етически теории, всичките ни морални принципи, всичко добро и велико що съдържа човешката природа, се състои в последствията от отговорите, дадени отвъд границите на този ум. Тъй щото, от голяма важност е за нас да можем да отговорим на тия въпроси, иначе човешкият живот би станал непоносим. Ако животът не е, освен едно малко нищо, което ще трае пет минути, ако вселената не е, освен една случайна комбинация на атомите, защо бих правил добро на ближния си? Защо милосърдието, правдата и солидарността биха съществували? В такъв случай, най-доброто нещо, което човек би направил на този свят, би било всеки да жъне за собствената си сметка, догдето грее слънцето. Ако надеждата не е, освен празна дума, защо бих обичал брата си, вместо да му прережа гърлото? Ако нищо не съществува зад гроба, ако не съществува свобода и ако всичко се ограничава в строги и мъртви закони, не би трябвало да имам друга цел тук долу, освен да се наслаждавам от живота.

В наше време бихте срещнали хора, които ще ви кажат, че моралът почива върху утилитарна основа. Каква е тая основа? Тя се състои в обезпечаването на най-голямото щастие, колкото е възможно за по-много хора. Защо бих се старал за това? И защо не бих причинил, колкото е възможно повече злини на колкото е възможно повече хора, щом мога да извлека полза за себе си от това? Какъв отговор дават утилитаристите на този въпрос? Желанието да бъда щастлив ме въодушевява, та за това постъпвам така: такава е моята природа, нищо повече от това не знам. Такива са моите желания и аз трябва да ги удовлетворя; за какво се оплаквате? Отде произхождат всичките тия истини относно човешкия живот, нравствеността, безсмъртието на душата, Бог, любовта и симпатията, добротата и най-сетне – алтруизма?

Всичките тия нравствени системи, всяко дело, всяка човешка мисъл, произтичат от тая единствена идея – не егоизма; причината на човешкия живот може да се резюмира в тази единствена дума – „алтруизъм“. Защо да не бъдем егоисти? Поради каква нужда, по каква сила бих бил алтруист? Защо да бъда такъв? Вие се наричате рационалисти, утилитаристи; ако не ми кажете защо, ще ви обяви за ирационалисти. Кажете ми причината, поради която не трябва да бъда егоист, че не трябва да приличам на скот, който да действа, без да знае защо? Без съмнение ще си послужите с един твърде поетичен аргумент, но поезията не е причина. Хайде, кажете защо? Защо да бъда алтруист и добър? Защото господин или госпожа еди-коя си така е благоволила да заповяда ли? Но нейната заповед не съществува за мене. Каква полза бих имал, ако бъда алтруист? Моят интерес ми диктува да бъда егоист, щом интересът е синоним на „най-възможното голямо щастие“. Измамването или ограбването на другиго може да ми достави щастие. И какво бихте отговорили на това? Утилитаристът няма никога нищо да отговори. Но какъв е неговият отговор? Той е, че тоя свят не е, освен капка вода от един безкраен океан, една брънка от безкрайната верига. Та откъде са почерпили своя морал ония, които проповядват алтруизма и го препоръчват на човечеството? Алтруизмът не е инстинктивен, това добре ни е известно; животните, които са надарени с инстинкт, не го познават. Той не е и благоразумен. Той няма нищо общо с разума. Та откъде е дошъл тоя морал?

Историята ни запознава с един факт, допуснат от всичките велики религиозни апостоли, които са съществували на света; всичките казват, че техните истини са ни съобщени от задгробния свят; само че мнозина измежду тях не са знаели какво е онова, което ни е било съобщавано по този начин. Например, един казва, че ангел се е появил пред него с изглед на човешко същество, имащо крила и му бил казал: „Слушай, човече, такава е дадената ми заповед“. Друг казва, че видял една дева, светливо същество; друг пък казва, че един от предците му, във време на сън, бил дошъл, за да му съобщи ред нравствени правила. Той не знае нищо повече от това. Но всичките тия ясновидци и духовници имат едно общо: че казват, че са видели ангели, или че са чули гласа на Бога, или пък че са видели чудни неща.

Всички твърдят, че онова, което знаят, им било съобщено от някакъв задгробен свят и че то не е резултат от тяхното разсъждаване. Какво ни учи науката Йога? Тя ни учи, че тия хора са имали право да казват, че тяхното знание е дошло от област по-висша от оная на разума, но тая наука добавя, че тая област се намира в самите тях.

Йога ни учи, че самият дух има по-висше съществувание от онова на разума, едно съществувание свръхсъзнателно и когато човек достигне до него, той се сдобива със знание, което превишава разсъдъка – разума – знание метафизическо, превишаващо всяка физическа наука. Тогава този човек се сдобива с метафизическо и гениално значение; и по този начин той се намира в състояние, което превишава разума, нормалното състояние на човешката природа, състоянието, което понякога може да се прояви у човек, който не разбира това значение и той изглежда, като че някак си случайно се е озовал в това състояние. Тогава той въобще се произнася за него, като за нещо дошло от вън. Това обяснява, че вдъхновението или гениалното знание, може да бъде едно и също в разни страни и че едни вярват на намесата на някой ангел, други – на оная на някоя дева, други пък – на оная на Бога. Какво означава това? То означава, че мисълта със собствената си природа е създала знанието и че начинът, по който е било открито това знание се видоизменя според вярванията и възпитанието на лицата, които го притежават. Истината е, че тия разни личности се озовават, тъй да се каже в това състояние на свръхсъзнание.

Йоги казва, че е твърде опасно падането в това състояние. В много случаи мозъкът рискува да бъде разрушен и въобще, ще констатирате, че всички ония, колкото и велики да са те, които са паднали в това състояние на свръхсъзнание, без да го добре разбират, вървят като в тъмнина и усложняват науката си с някакво странно суеверие. Те биват склонни към халюцинация, (унасяне). Мохамед е твърдял, че ангел Гаврийл бил дошъл един ден и го намерил в една пещера, турил го зад себе си на задницата на божествения кон Харак и му дал възможност да посети небесата. Впрочем, Мохамед е провъзгласил чудесни истини. Ако четете Корана, ще намерите в него възвишени истини, покрай тия суеверия. Как да си обясним това? Мохамед навярно е бил вдъхновен, но той се е поддал, тъй да се каже на вдъхновението. Той не е бил Йога, който е практикувал и който знае причината на онова, което върши. Помислете за доброто, което Мохамед е направил на света и от друга страна помислете за всичкото зло, произлязло от фанатизма му! Помислете за милионите човешки същества, изклани по причина на учението му, помислете за децата, изтръгнати от обятията на майките им, за ония, които са били оставени сирачета, за разрушаването на цели страни, за убиването на милиони хора!

Изучаването живота на тия учители ни показва, че въпросната опасност е съществувала. Ние, обаче, констатираме в същото време, че те са били вдъхновени. По един или по друг начин, те са се намирали в това състояние на свръхсъзнанието; само че всеки път, когато пророкът се е вдъхновявал само благодарение на простата сила на унасянето и само увеличавайки природната си дарба, той е откривал големи истини, но в същото време е ставал причината за пораждането на известен фанатизъм или на суеверия, които са причинявали толкова зло, колкото добро е правила възвишеността на другите му поучения. За да извлечем нещо разумно от този странен хаос, какъвто е човешкият живот, трябва да превишим ра­зума си, но научно, бавно, с правилно практикуване и да се откажем от всяко суеверие. Ние трябва да се заловим за тая работа, както се залавяме за всяка друга наука, трябва да имаме за основа разума и да вървим из пътя му, колкото и на далеко да би ни завел той и когато разумът би ни напуснал, той сам би ни показал, би ни научил, как да стигнем до по-възвишено равнище. Та затова, когато чуем някой човек да казва: „Аз съм вдъхновен“ и сетне да говори безсмислици, трябва да го отблъснем. Защо? Защото съзнанието, или безсъз­нателното, съзнателното и свръхсъзнателното състояния са свойства на един и същ ум. В един и същи човек не се намират три различни умове, но тия три свойства на ума се сливат едно с друго. Инстинктът се преобръща в разум, разумът се преобръща в гениално съзнание и едното никога не противоречи на другото; ето защо ви съветвам, когато чуете твърдения странни, противни на разума – на здрави разсъдък, без да се колебаете и без да се боите, отблъсвайте ги, защото същинското вдъхновение никога не си противоречи, но се пот­върждава във всичките си прояви, както великият пророк е казал: „Не съм дошъл да разрушавам, но да допълвам“, също и вдъхновението винаги потвърждава онова, което иска разумът и се намира в пряка и пълна хармония с него; така че всеки път, когато вдъхновението противоречи на разума, бъдете уверени, че това не е същинско вдъхновение.

Всичките степени на Йога имат за цел да ни доведат научно до свръхсъзнателно състояние или до Самади. Нещо повече и това е една капитална точка, която трябва да разберете: вдъхновението съществува в природата на всеки човек и то толкова, колкото е съществувало у древните пророци. Тия пророци не са било особени същества; те са били напълно подобни на вас и на мене; те са били велики Йоги. Те не са били от особено вещество. Самият факт, че един човек е успял да достигне до това състояние доказва, че и на всеки друг човек е възможно това. Това не е само възможно, но всеки човек трябва да може и да се стреми да постигне това състояние; това е самата религия. Опитът е единствената наша поука. Ние можем през течение на целия си живот да говорим и да разсъждаваме, без да успеем да разберем нито дума от истината, докато сами не познаем тази истина. Просто, с даването на един човек книги да чете, няма да успеете да го направите хирург. Ако ми покажете една географска карта, вие няма да задоволите любопитството ми, което ламти да се запознае с тая или оная страна; аз трябва да видя самата страна. Картите не могат, освен да породят у нас желанието да познаем нещо повече върху този предмет; тая е единствената им стойност. Привързаността към книгите изражда човешката мисъл. Съществува ли по-голямо кощунство от това, че тая или оная книга съдържа всичкото знае на Бога? Как човек може да обявява Бога за безкраен, а пък да иска да го затвори между страниците на една малка книга? Милиони хора са били убити, загдето не искали да виждат между листата на една книга всичкото знание на Бога. Векът на тия кланета и убийства навярно е минал вече, но светът е още ужасно свързан с вериги от вярването на книгите.

За да стигнем научно до свръхсъзнателното състояние, трябва да минем през разните етапи, които съм изложил в Раджа-Йога. След Пратйахара и Дарана, които ви обясних в последния урок, иде Дийана, или размишлението. Когато тая сила на Дийана достигне до положение достатъчно интензивно, за да унищожи външното схващане и да остави съществуването само на размишлението върху вътрешните неща, достига се до онова, което се нарича Самиди. Трите състояния: Дарана, Дийана и Самади, събрани заедно, вземат названието Самийама. Най-напред мисълта трябва да се съсредоточи върху един предмет, за да може сетне да продължи през известно време това състояние на съсредоточаване; след това, да не се спира, освен върху вътрешната част на схващането, обектът, на което е бил ефектът или резултатът; когато умът достигне до там, той господства над всичко.

Това размишляващо състояние е най-висшето състояние на съществуването. Докато съществува и трае желанието, не може да има същинско щастие. Същинската радост и щастие не могат да се сдобият, освен чрез съзерцателното изучаване на предметите. Животното черпи щастието си от чувствата си, човек – от разума си, а Бог – от духовното съзерцание. За онзи, който не желае нищо, който в нищо не се меси, неизброимите трансформации на природата съставляват чудесна и възвишена панорама.

Тия идеи се обясняват от Дийана или размишление. Чуваме един звук. Най-напред схващаме външното трептение, сетне – нервния ток, който предава този звук на мисълта, след това – реакцията на мисълта, с което избликва познаването на предмета; външна причина на тия разни прояви, започвайки от трептението на въздуха и достигайки до мислената реакция – Йога нарича тия три етапа: Сабда (звук), Арта (чувство) и Джана (знание). Езикът на физиологията би ги нарекъл: трептение на въздуха, предаване чрез нервите и мозъка и мислена реакция. Тия проявления, обаче, ако и различни, се сливат по такъв начин, че човек не би могъл да ги различи вече. Действително, сега ние не можем да схванем никой от тия три принципи; ние не знаем произведения, резултат от тяхното съединяване, резултат, който ние наричаме външен обект. Всеки акт на схващане съдържа в себе си тия три различни състояния и няма причини да не можем да различим едните от другите.

Когато, след една подготвителна работа, умът стане гъвкав и силен и бъде готов да възприеме възвишените схващания, трябва да насочим мисълта към размишление. Трябва да започнем да размишляваме върху известни предмети, сетне да насочим размишлението се върху предмети все по-възвишени и по-възвишени, докато стигнем невеществени. Най-напред би трябвало да упражним мисълта си да схващаме външните причини на чувстванията, сетне – реакцията на ума. Когато мисълта бъде способна да познава отделно външните причини на чувстванията, тя ще може тогава да схваща всичките по-възвишени веществени същества, всичките форми, всичките най-тънки тела. Когато мисълта би станала господарка на умствените вълни, преди тия вълни да се преобразуват на физически сили; и когато Йога бъде в състояние да схваща отделно умствените реакции, той би се сдобил с поз­наването на всички неща, защото всеки предмет и всяка мисъл са резултат от тази реакция. Тогава той ще види, тъй да се каже, самата основа на ума си и напълно ще господства над него. Йога ще притежава различни сили и ако се поддаде на изкушението, на която и да било от тия сили, той ще си загради пътя към прогреса. Такова е наказанието за дирене на удоволствия. Но ако е достатъчно силен, за да през­ре даже и чудотворната си сила, той ще постигне целта на Йога – пълното премахване на вълните в океана на мисълта; тогава славната душа, освободена от развлеченията на мисълта, или от движенията на тялото, ще засияе с целия си блясък. И Йоги отново ще се намери, че е такъв, какъвто е, какъвто винаги е бил, есенция на знанието, безсмъртен и всемогъщ.

Самади е достъпно за всяко човешко същество, даже и за всяко животно. В даден момент, всяко създание, започвайки от най-долното животно и свършвайки с най-възвишения ангел, трябва да достигне до това състояние и тогава – само тогава религията започва за него. Очаквайки това състояние, какво правим ние? Ние се борим, за да достигнем до това бъдещо състояние. Между нас и ония, които имат религия, за сега няма никаква разлика, защото се лишаваме от опитност. И за какво служи съсредоточването, ако не да ни даде тая опитност? Всяка от степените, които ни отделят от Самади, е била обсъждана, пресмятана, научно установена и ако искаме да практикуваме вярно и добросъвестно, те непременно ще ни доведат до желаната цял. Тогава ще престанат всичките скърби, ще изчезнат всичките мизерии, семето на желанието ще изгори и душата завинаги ще бъде освободена.

ГЛАВА VIII
КЪСО ИЗЛОЖЕНИЕ НА
РАДЖА-ЙОГА

Това късо изложение на Раджа-Йога е свободно преведено из Крума Пурана.

Огънят на Йоги изгаря клетката на греха, която обгражда човека. Знанието е очистено и Нирвана веднага се достига. Знанието е произтича от Йога. Господ е доволен от онзи, който е в едно и също време смес от Йога и знание. Ония, които практикуват Махайога веднъж, два, три пъти на ден, или винаги, те знаят, че знанието и Йога са богове. Йога се дели на две части: едната се нарича Абава и другата – Махайгоа.

Абава е размишляване върху самия себе си, считан като нищожество и лишен от качество. Йога, чрез всяка от тия две части, достига до пълното познание на своето „Аз“. Размишлението, при което човек вижда своето „Аз“, пълно с благословия, лишено от всяка нечистота и съставлявайки единение с Бога, се нарича Махайога. Другите Йоги, които ние четем и за които чуваме да се говори, не струват нито една частица от този мощен Брахйога, в който Йога и заедно с него цялата вселена се намира като самия Бог. Той е най-великият от всичките Йоги.

Етапите на Раджа-Йога са следните: Йама, Нийама, Азана, Пранайама, Пратйахара, Дарана, Дийана и Самади. Онова, което наричат Йама се състои в неправене зло на никого, в справедливост, в нямане завист, в целомъдреност и непорочност, в неприемане на никакви подаръци; всичко това пречиства ума, мисълта – Читта. Да не причиняваме никаква мъка, с мисъл, с дума, или с дела, никога и на никое живо същество, се нарича Ахимса, или: да не правим зло. Не съществува по-висша добродетел от тая. Не съществува по-голямо щастие от онова на човека, който достига до притежаването на подобно благоволно поведение, към всичко създадено. Истината ни води към труда. Истината ни води към всичко; всичко се основава върху истината. Да не вземаме благата на другиго с коварство или със сила се нарича Астейама, или нямане на алчно пожелание. Брахмачария е непорочността на мисълта, на думите и делата, винаги и навсякъде. Неприемането на подаръци от когото и да било, даже при най-ужасните страдания, се нарича Апариграха. Теорията казва, че човек, който получава подарък от друг човек, става нечист по сърце; той се унижава, губи независимостта си, той е вързан, той е роб. Онова, което следва по-нататък спомага за успеха на изучаването на Йога: Нийама или навиците и редовните обреди, Тапас или строгостта, Свадийама или изучаването Сантоза или задоволство, Саучим – чистота, Ишвара пранадана или славословене на Бога. Постенето и другите средства за подчиняване на тялото, съставляват физическото Тапас.

Да се четат Ведите или други мантрами (молитви) би значило очистването на мръсното вещество на тялото и се нарича изучаване на Свадийама. Съществуват три начина за изказване на мантрами. Единият е словесен, другият полусловесен. Словесният, който може да се чуе, е най-малко хубав; най-възвишеният е мисленият, който не се чува. Словесната молитва е оная, която е назначена да се чува от всички; полусловесната – само органите на говоренето започват да трептят, но не се чува никакъв звук и най-близко стоящият не може да различи онова, което се казва. Мълчаливата молитва, чисто мислена, при която молещият си мисли за смисъла на думите, които си говори, се нарича мислено шепнене и тя е най-възвишената от всички други.

Мъдреците са казали, че има два вида очистване: едното вътрешно, другото външно. Очистването на тялото се извършва с вода, с ръка, или с други вещества; това е външното очистване, онова, което доставят баните. Очистването на душата чрез истината и с всичките други добродетели е онова, което се нарича вътрешно очистване. И двете очиствания са нужни. Не е достатъчно човек да има чиста душа, когато тялото му е мръсно. Когато човек не може да има и двете чистоти, трябва да предпочита оная на душата, но никой не може да стане Йоги, ако не е чист в едно и също време и телесно и душевно.

Покланянето на Бога се извършва чрез мислено славословене, чрез благоговение пред Бога. Говорихме за Йама и за Нийама; сетне иде Пранайама. Прана представлява жизнените сили на собственото тяло и Йама е господство над тия сили. Съществуват три вида Пранайама: твърде прост, среден и висш. Цялата Пранайама се разделя на две части: едната се състои в пълнота, другата в празнота. С други думи – във вдъхване и издъхване. Когато човек се упражнява дванадесет секунди, това е най-слабата Пранайама. Най-добрата Пранайама е оная, в която при започването , упражнението трае тридесет и шест секунди. Висшата Пранайама е оная, при която човек започва да се поти, сетне, когато цялото тяло се разтрепери, при ставането от стола и когато упражняващият почувства душата си плуваща в неописуемо блаженство. Съществува една молитва, наречена Гайатрас; това е един твърде свят стих от Ведите. „Ние размишляваме върху славата на Съществото, което е създало вселената; дано то благоволи да просвети ума ни“. Сетне се прибавя думата „Аум“ в началото и в края. При една Пранайама трябва да се прочетат три Гайатрас; Всичките книги казват, че Пранайама се дели на Речака (изхвърляне или изпускане на въздух); Пурака (вдишване) и Кумбака (задържане дъха си, стоене на едно място без поемане и изпускане на въздух). Индрийас или органите на сетивата действат външно и са в съприкосновение с външните предмети. Пратйахара се състои в подчиняването тия органи на волята. Буквалният смисъл на тая дума е: „събиране около себе си“.

Дарана се нарича действието, което се състои в установяване мисълта върху лотуса на сърцето, или върху центъра на главата. Дийана или размишляването се състои в стоенето на едно и също място, непомръдването от едно определено място, докато вълните на душата се повдигнат, без да влязат в съприкосновение с други вълни, които всички трябва да бъдат неподвижни, за да може само една от тия вълни да достигне до ума. Когато никаква основа не е нужна, когато целият ум стане една и съща вълна, нещо без форма, състоянието, в което човек се намира носи названието Самади. Ако мисълта може да се установи през течение на двадесет секунди върху известен център, човекът би извършил една Дарана; дванадесет от тия Дарани съставляват една Дийана, а дванадесет Дийани съставляват една Самади. Следващият етап се нарича Адана (положение). Единствената точка, която трябва строго да се съблюдава е да държим тялото си вертикално и свободно, като гърдите, раменете и главата образуват права линия. Не трябва да се упражняваме в Йога, когато се намираме близо до огъня, във вода, на почва, постлана със сухи листа, там, където има диви животни, на кръстопът, съставен от четири пътища; нито при голям шум, или при страх, или при много мравуняци, нито между много лоши хора. Това е приспособено специално за Индия. Не практикувайте, когато чувствате тялото си твърде лениво, нито когато сте болни. Оттеглете се в някакво усамотено място , където други хора не биха дошли да ви безпокоят. Самият факт, че искате да не ви забележат, пробужда цялото им любопитство; ако напротив, поискате на улицата да привлечете вниманието на хората, те няма и да ви забележат. Не избирайте и нечисто място; но по-скоро някоя хубава и живописна местност или някоя от най-хубавите стаи на къщата ви. Преди да започнете да практикувате, най-напред изкажете почитанието си към всичките стари Йоги, към собствения си Гуру, към Бога и сетне започвайте.

Стигаме до Дийана и сетне се дават няколко примери от предмети, върху които подобава да се размишлява. Седнете напълно право и гледайте края на носа си. По сетне ще узнаем, как това спомага за съсредоточаването на мисълта, как господството над двата очни нерва кара човека да прави голяма крачка към господството над чувствата, а сетне и към господството на волята. Ето няколко теми за размишление: Представете си един лотус, поставен на няколко сантиметра от върха на главата, имащ за център добродетелта и за стебло – знанието. Осемте листа на лотуса са осемте сили на Йоги. Във вътрешността, тичинките и плодниците е изображението на отказването. Ако Йога се откаже от външните сили ще бъде спасен. И така, осемте листа на лотуса са осем­те сили, но тичинките и плодниците представляват пълното отказване, отказването от всички външни сили. Представете си, че във вътрешността на лотуса се намира златното Същество, Всемогъщият, Не­осезаемият, името, на когото е Аум, Неизразимият, облян изцяло с бляскава светлина. Размишлявайте върху това. Ето и друг сюжет за размишляване: представете си едно кътче от сърцето си , помислете си, че виждате в центъра на това кътче пламък, който гори. Помислете си, че този пламък е собствената ви душа и че в този пламък се намира една друга блестяща точка и че тази точка е душата на вашата душа – Бог. Размишлявайте върху това, съсредоточвайки мислите си в сърцето си.

Да бъде човек целомъдрен, да не прави зло на никого, да прощава на всички, даже и на най-големите си врагове, да казва винаги истината, да има вяра в Господ – това са разните Вритти. Ако не притежавате всичките тия качества до съвършенство, не се плашете от това, трудете си и ще се сдобиете с това, което ви липсва.

Онзи, който се е отказал от всеки страх, от всеки гняв; онзи, който не завижда на никое същество на света, който е приятел на всички; онзи, който винаги работи в Йога, който е съумял да си подчини своето аз, волята, на когото е непоколебима – той е моят многообичан Бакта. Той никога не става причина за смущение и никога не причинява смущение на другите. Той се е отказал от твърде голямата радост, от скръбта, от страха и от безпокойствието. Онзи, който е независим, чист, деятелен, който е равнодушен както към злото, така и към доброто, които биха могли да му се случат, който никога не е нещастен: Онзи, който е такъв, става Йога.

Елеазар Хараш

РАДЖА ЙОГА

Свами Вивекананда

РАДЖА ЙОГА