НАВЛИЗАНЕ В ТИШИНАТА – ОКУЛТНИ ЗАКОНИ

1

В дълбокия свят няма звуци. Защо? Защото той е неизразим.

2

Бог живее в тишината, а там, където живее Бог, гласът е нещо излишно.

3

Извън тишината са звуците и шума – това е светът на ума.

4

Извън тишината значи извън Бога.

5

Ако човек иска да отиде на планината – това показва, че той иска да се усамоти в тишината, т.е. да се приближи до Бога.

6

Тишината е условие за сливане с висшият свят.

7

Тишината е населена с висши същества – те идват и ви изпълват със своя живот.

8

В тишината няма спорове – в тишината няма ум.

9

Светът на тишината е светът на истината, а истината е безспорна.

10

В дълбоката тишина човек става дух – първичен.

11

В дълбоката тишина на душата си ние познаваме кое е вярно и кое не е.

12

В дълбоката тишина ние чуваме гласът на интуицията.

13

Първичната тишина е синтез на Божественост.

14

Тишината е вътрешен свят, а говоренето е външен – външните светове са винаги бедни.

15

В тишината се крият изобилни блага.

16

В тишината се крие ключът на всеки проблем.

17

Мълчанието води човека в другия свят – светът на духа.

18

Истината се намира във висшата тишина.

19

Колкото повече живееш в мълчанието, толкова
по-могъщ ставаш.

20

Мълчанието води до сближаване с духа.

21

Тази мъдрост е неизговорима, тя се обладава само в тишината.

22

Бог е скрит в тишината – тишината е едно от имената на Бога.

23

Истинският човек се храни с тишината.

24

Бог е тишина – ето защо човек трябва да утихне, за да влезе в тишината.

25

Докато човек има ум и сърце, не може да утихне напълно.

26

Висшите същества имат своят живот в тишината.

27

Тишината е закона на висшия свят, а шумът е закона на земята.

28

В тишината пребивава съществото, което не може да се назове.

29

В дълбокият живот всичко утихва.

30

Във висшата тишина се изразява Божественото сияние.

31

Тишината е дълбок свят – първичен свят.

32

Само висшите същества се сношават с тишината – с тихия глас.

33

Тишината съдържа в себе си тайната на Божествения живот.

34

Мълчанието омагьосва плановете на дявола.

35

Казано е: словото е силно в тишината.

36

Който знае закона на мълчанието, може да си изработи могъщество и да постигне целта на живота си.

37

Пътят на тишината е пътят към съвършенство.

38

Тишината е същината на Бога – тишината е сгъстена разумност.

39

Тишината усилва лъчите на словото.

40

Тишината изпълва словото с живот.

41

Мълчанието е велик вътрешен ключ – за будните мълчанието е живот.

42

Мълчанието групира силата на словото.

43

Мълчанието повишава жизнената сила, то е лечебен метод.

44

Мълчание и молитва – две велики сили на светлината.

45

Чрез мълчанието душата улавя фините вибрации на Божествения свят.

46

Злото изгаря в тишината, защото тишината представя Божия сила.

47

Стани дълбок като тишината.

48

Има един тих и невидим говор между душите – размишлявайте върху това.

49

Мълчанието изхожда от реалността.

50

Тишината е мистично общуване с Бога.

51

Вярващ, който не е доволен от живота, нищо не знае за дълбокият и тих живот.

52

Тишината е свързана с безпределност – ето защо, когато погледнеш в безкрая, утихваш в Богопочитание.

53

Тишината е пълна с мир и благословение.

54

Всички тревоги се лекуват със спокойствие и тишина, защото в спокойствието и тишината работят висши разумни сили.

55

Една от задачите на смъртта е да унищожи излишното говорене.

56

Излишните думи рушат – те отварят вратата на злото.

57

Чистият става тих и спокоен, защото, когато сме чисти, Бог е с нас.

58

Най-дълбокото слово излиза от мълчанието.

59

Чрез мълчанието ще научиш тайните на своя живот.

60

Мълчанието преобразява човека вътрешно,

61

Познаването на тишината насища душата с мир.

62

Чрез мълчанието човек се свързва вътрешно със словото на духа.

63

Колкото повече говори човек, толкова повече му липсва вътрешната пълнота.

64

Тишината се извисява над всички звуци.

65

Тишината е дълбочина, в която звуците умират.

66

Тишината е сливане с небето.

67

Чрез тишината се влиза в светилището на огъня.

68

Тишината е сила, която изтича от Господа, а шумът е дяволско производство.

69

Тишината е специална сила на словото.

70

Тишината е свързана с първичните етерни вълни.

71

Тишината се слива само с висшия живот.

72

В дълбоката тишина човек разбира, че любовта на Бог е неизменна.

73

Тишината привлича при себе си само висшите същества.

74

Бог се е сгъстил и живее в тишината – тишината е негова сгъстена същност.

75

Който цени тишината – говори малко.

76

Нека тишината дълбоко да проникне във вас.

АУМ

Свами Вивекананда

РАДЖА ЙОГА

Душата на всеки човек крие в себе си божествено могъщество.

За да се прояви тая божественост, трябва да овладеем външната и вътрешната си природа.

Това се постига с труд, с вяра, със себеобладание и с философия – само с едно, или с всичките тия средства. В това се състои цялата религия.

Учения, догми, обреди, книги, храмове, форми – всичко това са второстепенни подробности.

ГЛАВА I
УВОД

Всичкото наше знание е основано върху опита и изследването. Онова, което ние наричаме дедуктивна наука, в която разсъждаваме, вървейки от общото към частното, има за основа опита – изпитването. Науките, наречени точни, правят за нас лесно узнаването на истината, додето те се основават на личния опит на всеки от нас. Човекът на науката не ни налага никое вярване; чрез собствените си опити, той добива известни резултати, върху които разсъждава и когато поиска от нас да вярваме на тия резултати, той се позовава на всеобщия опит на човечеството. Всяка наука има една всеизвестна основа, обща за цялото човечество; така че веднага можем да разсъдим, дали заключенията, които извличаме от нея са истински или лъжливи.

Религията почива ли, или не върху подобни основи? Този е въпросът, който се задава. Трябва да се отговори на този въпрос с да или не.

Религията, както въобще я проповядват в целия свят, счита се, че има за основа вярата – вярването. В повечето случаи тя не се състои от разни напластявания на теории; ето защо виждаме разните религии да се намират в конфликт помежду си. Тия теории от своя страна имат за основа вярата. Известен човек заявява, че съществува едно могъщо същество, което царува над облаците и което управлява цялата вселена; този човек иска да вярват това, единствено защото той го твърди. Но и аз бих могъл да имам свои идеи и искам да ги наложа на други хора, но ако те поискат да им ги обясня, аз не мога да направя това. Затова сега религията и метафизиката сега са паднали в немилост. Всеки образован човек си казва: „О, тия религии са чисто и просто купове от теории; всеки човек проповядва своите теории?“ Религията, обаче, трябва да се знае това, има за основа всеобщото и всемирно вярване; вярване, което господства над всички теории и над всичките разнообразни идеи на сектите и на хората в разните страни. И тук пак намираме в тяхната основа универсалните опити.

Нека най-напред да анализираме разните религии на света. Ние ще намерим, че те се делят на две категории: на религии, които имат книга и на религии, които нямат такава.

Първите са най-могъщите; те имат многобройни последователи. Всички други са почти изчезнали и няколкото нови религии имат малко привърженици. Всички, обаче, са съгласни да признаят, че истините, които те проповядват са резултат на определени опи­ти. Християнинът ви убеждава и иска да вярвате в неговата религия, в Христа, във въплътения Бог; да вярвате в един Бог, в една душа, в едно съвършено състояние на тази душа. Ако го попитате за причината: „това е моето вярване“, отговаря той. Е добре, нека се пренесем към извора на християнството. Ние и там ще видим, че и то има за основа опита. Действително, Христос е казал, че е видял Бог, учениците му са казали, че са Го почувствали и тъй нататък. Будизмът има за основа опита на Буда. Буда е констатирал известни истини; той ги е видял, узнал ги е, проповядвал ги е на света. У индийците, Рисхите, или мъдреците заявяват в книгите си, че са били свидетели на известни истини и те ги проповядват. От това става ясно, че всичките религии имат една-единствена всеобща основа, която е нашето знание. Всичките ни наставници са видели Бога, те всички са видели душата си, вечността си, бъдещето си; и те са проповядвали онова, което са видели. Само злото е там, че сега повечето от тия религии изискват да смятаме за невъзможно самото повтаряне на подобни опити; те са били, ни казват те, достъпни само за няколко хора, основателите на религиите, които носят тяхното име, но тия опити не могат да бъдат направени днес; та затова единствено вярата е, която прави достъпна религията. Това, именно, аз отричам формално. Ако в този свят и в която и да би било област на знанието, известен опит е могъл да бъде направен веднъж, той неминуемо е бил възможен и по-рано, хиляди пъти да бъде направен, а и за в бъдеще вечно ще може да се прави. Еднообразието е неоспорим закон на природата: „онова, което се е случило веднъж, може винаги да се случва“. Учителите, които ни запознават с науката на Йога, заявяват, че религията не е основана само върху опита на миналите времена: човек, добавят те, не може да бъде религиозен, докато сам не изпита религиозни чувства. Йога е наука, която ни учи, как да се сдобием с такива чувства. Напразно е да говори човекът за религия, докато сам не е почувствал религията. Как да обясним толкова смутове, толкова борби и спорове около името на Господ? Неговата кауза е предизвикала проливането на повече кръв, отколкото всяка друга кауза; и то само защото хората не са схванали самия извор; те са се задоволявали да одобряват мислено обичаите на прадедите си и са искали и другите да ги подражават. С какво право би могъл известен човек да твърди, че има душа, ако той не я почувства, или че има Бог, ако не го е виждал? Ние трябва да виждаме Бога, ако той съществува. Ако имаме душа, длъжни сме да проникнем в нея; в противен случай, предпочитателно е да не вярваме; нека по-скоро бъдем откровено безбожници, отколкото лицемери. От една страна модерната идея кара образования човек да смята за нещо нищожно религията, метафизиката и всяко дирене на едно върховно същество; когато пък полуобразованите хора изглежда, че вярват, че тия неща, въобще нямат основа и единствената им заслуга е да ни подбуждат да вършим добро на този свят. Те казват още, че хората, които вярват в Бог, могат да станат мъдри, нравствени и добри граждани. Ние не можем да ги укоряваме за дето мислят така, като помислим, че делото на религиозното възпитание се състои във вечно говорене на празни и лишени от смисъл думи. От тях се иска да се задоволяваме с думи: можем ли? Не бих чувствал ни най-малко уважение към човешката природа, ако това би било така. Човек се нуждае от истина, той има нужда сам да констатира истината, да я долови, да я разбере, да я почувства в дълбочината на сърцето си: „Само тогава, казват Ведите, изчезват всичките съмнения, тъмнината се разпръсква и всяко заблуждение престава“.

„О, вие деца на безсмъртието, даже и вие, които живее в най-големите висини, пътят е намерен; съществува средство да излезем от сянката и това средство – единственото, защото не съществува друго, е да чувстваме, да схванем Оногова, който се намира зад всеки мрак“.

Науката на Раджа Йога си е задала задачата да даде на човечеството един метод, практичен и научно приспособим, за да се узнае тази истини. А всяка наука трябва да се изучава според подходящия метод. Ако, искайки да станете астроном, седнете и викате: „Астрономия, астрономия!“, тая наука никога няма да дойде при вас – Искате ли да изучите химия? Идете в лабораторията, вземете разни вещества, размесете ги, комбинирайте ги и правете опити. По този начин ще научите тази наука. Ако пък желаете да станете астроном, трябва да отидете в обсерваторията, да вземете един телескоп, да изучавате звездите и планетите. Всяка наука трябва да има свои собствени методи. Би могъл да ви проповядам хиляди проповеди и това няма да ви направи религиозен, докато не използвате метода на религията. Ето какво ще ви кажат мъдрите на всичките страни, от всичките времена – хора, чисти и незаинтересовани, единствената цел, на които е да правят добрини. Всички заявяват, че са намерили една истина по-възвишена от оная, която чувствата могат да ни открият и те искат тая истина да бъде поверена. „Възползвайте се от моя метод, казват те и го приспособете добросъвестно и ако тогава не откриете висшата истина, за която ви говоря, свободни сте да кажете, че тая висша истина не съществува; преди да намерите основание да отричате верността на моите твърдения“. Да работим с цялата си душа, според предписаните методи и светлината сама ще бликне.

За да се сдобием със знание, ние си служим с обоб­щения, които имат за основа наблюденията.

Нашето внимание най-напред се съсредоточва върху факти; ние после ги обобщаваме и след това ги обобщаваме и правим заключенията си. Невъзможно е да успеем да познаем душата, която е скритата природа на човека, без предварително да сме имали силата да наблюдаваме онова, което става в нас.

Проявите на външния живот лесно могат да се наблюдават. Хиляди оръдия са били изобретени за това; но нито едно, което би могло да ни помогне да изучим вътрешния свят. Знаем, обаче, че трябва да се наблюдаваме, ако всяка наука ще бъде без никакъв резултат и ще остане чиста теория: ето защо, още от памтивека психолозите не са престанали да спорят помежду си, с изключение на лицата, които са умеели да наблюдават.

Науката на Раджа Йога иска да достави на хората средства да изучат всичко, що става в тях. Тя ни посочва едно оръдие, което е самата интелигентност. Силата на вниманието, умело ръководена и насочена към вътрешния живот, ще ни позволи да анализираме душата си и ще осветли много факти. Силите на ума приличат на пръснати лъчи; нека ги съсредоточим и те всичко ще осветлят. Този е единственият извор на знание, който притежаваме. Всички черпят от него, както за външния, така и за вътрешния свят; и това подробно наблюдение на външния свят от страна на учените хора, трябва психолозите да го принесат към вътрешния свят; за да направят това, те се нуждаят от силно и продължително усърдие. Още от детинство ни учат да не обръщаме внимание, освен на външните неща, а никога на вътрешните и почти всички ние сме се лишили от способността да наблюдаваме този вътрешен месмеризъм. Тежка и трудна работа е да свържем мисълта си, да не позволяваме да се отбива на страна, после да я съсредоточим, за да може самата тя да узнае собствената си природа и сама да се анализира. Това е, обаче, единственото средство за научно разглеждане на известен предмет.

За какво служи тая наука, за която говорим? Преди всичко знанието само по себе си е най-хубавата наг­рада за знанието; а то дава още и своята полза: то ни освобождава от всяка мизерия. За онзи човек, който чрез анализиране на собствената си интелигентност се озовава срещу нещо нетленно, естествено и вечно, чисто съвършено – всяка мизерия и всяко нещастие изчезват. Всяка мизерия, всяко нещастие се пораждат било от страх, било от несбъднато желание. Ако човек се убеди, че никога няма да умре, няма защо да се страхува от смъртта. Ако той се съзнае за свършен, няма да има вече суетни желания: премахнете тия две причини и ще убиете мизерията; вие ще си създадете съвършено щастие, даже и през течението на сегашното ви съществуване.

За добиване на това знание само един метод съществува: съсредоточването. Химикът в своята лаборатория съсредоточва всичките сили на разума си върху една точка; той обгръща с нея веществата, които анализира и по този начин узнава тайните им. Астрономът съсредоточва всичките сили на интелигентността си и през телескопа ги насочва към небесата. Слънцето, луната и звездите стават близки за него. Колкото повече съсредоточва човек мислите си върху предмета, за който се говори, толкова повече той го осветлява. Вие ме слушате и колкото повече съсредоточвате мисълта си, толкова по-добре схващате думите ни.

На какво дължим добитата си до сега наука, ако не на съсредоточване силите на ума? Природата е готова да ни открие тайните си, стига да умеем да искаме това от нея. Само съсредоточването ни дава възможност да направим това. Могъществото на човешкия разум е безгранично. То се увеличава със със­редоточването; тази е тайната.

По-лесно можем да съсредоточим мисълта си върху външните предмети; мисълта ни естествено се насочва към тях; но когато се касае за религия, за психология, за метафизика, предметът и обектът на съсредоточването представляват от себе си едно и също нещо. Този обект се намира у нас, той е нашият им и него трябва да изучим: разумът се изучава чрез разума.

Ние знаем, че съществува една сила на ума, наричана рефлексна мисъл. Аз ви говоря и в същото време съм второ лице, което знае и което чувства онова, което казвам. Вие работите и работейки мислите. Една малка част от интелигентността ви присъства там и дава отчет за това. Силите на мисълта трябва да се съсредоточат, за да се обърнат към самата мисъл; и както проницателните лъчи на слънцето посещават и най-тъмните кътове на земята, така също и съсредоточената мисъл узнава най-дълбоките си тайни. И това ни води към основата на вярването, към същинската природна религия. Тогава, изпитвайки сами себе си ще узнаем дали имаме душа, дали животът трае пет минути или цяла вечност, дали съществува един Бог или не. Всичко ще ни бъде открито. Ето какво иска да ни научи Раджа Йога. Единствената му цел е да ни научи да съсредоточаваме мисълта си, да умеем да откриваме онова, което става у нас, да обобщаваме явленията, на които сме свидетели и да извличаме собствени заключения. Затова Раджа Йога никога не ни пита каква е нашата религия, дали сме деисти или безбожници, християни, евреи или будисти. Ние сме хора: това е достатъчно. Всяко човешко същество има право да разсъждава, да изпитва причината на нещата и само да отговаря на собствените си запитвания, ако иска да си зададе този труд.

Изучаването на Раджа Йога не се нуждае от никаква вяра, от никакво вярване. „Не вярвайте нищо, което сами не сте пробвали“, ето какво ни казва то. Истината не се нуждае от настойник и ръководител, за да я подкрепят. Наистина ли мислите, че ни са необходими сънища, за да ни докажат реалността на фактите, наблюдавани в будно състояние? Не!… Изучаването на Раджа Йога изисква дълго и постоянно практикуване. Това практикуване е отчасти физичес­ко, но то е главно умствено. Колкото повече напредваме в изучаването, толкова повече ще констатираме съществуването на тясна връзка между ума и тялото. Щом вярваме , че умът не е, освен една изтънчена част на тялото и че той действа и влияе върху последното, също трябва да вярваме, че и тялото действа върху ума. При болно тяло – повреден разум. При здраво тяло – силна и здрава интелигентност. Гневът смущава ума и духа ни и тялото чувства това. Тялото у повечето хора господства над разума; у тях умът е твърде малко развит. Простете ме, ако твърдя, че широката маса хора не се издига много над равнището на животните. Ние слабо господстваме над мисълта си. Та и за това известни физически подкрепители са необходими, за да ни улеснят във владеенето на тялото и на мисълта ни; само когато от достатъчна висина владеем тялото си, можем да я обуздаем, да я съсредоточим според желанието си.

Според Раджа Йога, външният свят не е, освен груба проява на вътрешния свят, който е много по-нежен и изтънчен. По-изтънченото е винаги причината и по-грубото е действието. И тъй външният свят е действието, а вътрешният – причината. Също и външните сили са винаги най-грубите части на едно цяло, на което вътрешните сили са по-изтънчени. Онзи, който е съумял да открие начина на управляването вътрешните сили, става господар на цялата природа. Йогът си задава за цел да стане господар на цялата природа. Той иска да достигне до оная точка, гдето онова, което наричат „природни закони“ не ще може вече да упражнява вече влияние върху него и отгдето той ще може да прекрачи техните граници. Тогава той ще бъде господар на цялата природа – и вътрешна и външна. Цивилизацията и човешкият прогрес се състоят просто във владеенето на природата.

Средствата за добиване на това господство се изменят в зависимост от расите. И те са също като хората, едни от тях са си задали за цел да победят външната природа, а пък други – вътрешната. Някои казват, че владеейки над вътрешната природа, ние ставаме господари на всичко; други пък – че това пълно господство е достояние на ония, които владеят външната природа. Достигнали до крайност, тия две твърдения са верни; в същност не съществува нищо външно или вътрешно. Границата, която предполагат тия изрази е фиктивна; тя никога и не е съществувала. Ония, които поддържат респективно тия две системи са назначени да се срещнат в онзи ден, когато всеки от тях достигне до крайната граница на знанието си. Както лекарят, който достига до границите на науката и вижда, че тя е престанала да бъде наука, за да стане метафизика, така също и метафизикът ще види, че термините дух и материя не означават, освен чисто привидни различия, които са осъдени завинаги да изчезнат.

Целта на всяка наука е да намери първопричината, оная единица, от която се раждат толкова различни неща, оная единица, която е сложна. Раджа Йога предлага да се вземе като точка на тръгване вътрешният свят, той да бъде изучен и чрез това изучаване да успеем в едно и също време да владеем и външния и вътрешния свят. Това опитване е твърде странно. Индия е била главният му театър, но и други народи са се опитвали да тръгнат в тая насока. На запад тая система се смята за мистична. Там са били изгорени или убити като магьосници ония, които са искали да я практикуват и по разни причини тя попада в Индия в ръцете на хора, които като премахнали 90 на 100 от научната част, постарали се да създадат от останалото голяма тайна. В наши дни изникнаха много учители и много по-лоши от ония в Индия, защото тия последните са знаели нещо, когато сегашните модерни апостоли не знаят нищо.

Най-напред трябва да се отхвърли всичко онова, което в системите на Йога е скрито или мистериозно. Енергията е най-добрият ръководител в живота. Както в религията, така и във всичко друго отхвърлете надалеко всичко, което може да ви отслаби. Всяка връзка с тайнственото може да причини слабост на човешкия мозък. Науката на Йогите малко остана да загине от това, но трябва да признаем, че все пак тя е една от най-хубавите науки. Още от самия на откриването , още преди 4000 години, тя е била напълно разграничена, формулирана и проповядвана в Индия и поразително е да се констатира, че колкото коментаторът е по-модерен, толкова по-големи са и направените грешки. Колкото авторът е по-старинен, толкова повече е той ирационален. Повечето от съвременните автори говорят за всевъзможни тайни. По този начин науката е паднала в ръцете на няколко души, които я държат в тайна, вместо да допуснат да проникне в нея блясъкът на деня и на разума; целта на тия хора е да запазят за себе си само могъществото.

В моите наставления не съществува никаква тайна. Аз ще ви кажа малкото, което зная. Аз ще ви обясня всичко онова, което моят разум схваща, а когато и самият аз не ще зная, просто ще ви кажа: ето какво говорят книгите. Лошо е да се вярва слепешката. Разсъждавайте, сами се произнесете, изпитайте всичко, проверявайте, дали онова, което са ви казали е точно или не. Трябва да се заловите с изучаването на тая наука, именно според същите методи, които бихте приспособили при изучаването на всяка наука от областта на вещественото. Тя не представлява от себе си нито опасност, нито тайна. Ако тя е истинска, би трябвало да се проповядва открито и на публичните площадки, посред бял ден. Всяко опитване да се обгърне с тайнственост е твърде опасно.

Преди да продължа, ще ви кажа няколко думи за философията на Санкхия, която служи за основа на Раджа Йога. Всяко схващане, казва тази философия, се дължи на орган, като очите например; очите предават схващането на органите на интелигентността, интелигентността – на определителната и решаваща способност, която я предава на Пурусха (душата); последната дава заповеди почти по същия начин. По този начин добиваме чувствата си. С изключение на Пурусха, всичките тия елементи са от веществено естество, но интелигентността се състои от много по-тънко вещество, отколкото онова на външните оръдия. Веществото, от което е направена интелигентността, става по-грубо и се преобръща на онова, което наричат Тебматрас. Като стане още по-грубо, то съставлява външните елементи. Такава е психологията на Санкхия. Така че между интелигентността и външното вещество, което е по-грубо, не съществува, освен разлика на степента. Само Пурусха е невеществена. Разумът е един вид сродна материя на душата, която дава възможност да схване външните предмети. Тая интелигентност се изменя и се колебае; тя може да се привърже към няколко органи, само към един орган, или пък да не се привърже към никой орган. Ако, например, аз слушам твърде внимателно биенето на часовника, може би да не видя нищо от онова, което става около мен, при все че очите ми са напълно отворени; това доказва, че интелигентността не се е поставила в сношение с чувството на зрението, но само с онова на слуха. Също интелигентността може да дойде в едно и също време в сношение с всичките органи. Тя има мислената сила да изследва и собствените си дълбини. Тая сила иска да постигне всеки Йога. Той съсредоточава мисълта си, насочва я в себе си и се опитва да узнае, какво се върши в него. Тук не се касае за просто вярване, но за анализ, с който се занимават известни философи. Модерните физиолози казват, че очите не са орган на зрението, но че тия органи се намират в нервния център на мозъка, което еднакво важи и за всичките други чувства; те добавят, че тия нервни центрове се съставят от същата мистерия, от която се състои и самият мозък. Санкхиасите държат същия език, но за едната страна това е доказателство от физическа гледна точка, а за другата – това е психологическо доказателство; те са, обаче, еднакви. Но нека да видим по-нататъшните доказателства.

Йогът има за цел да достигне до това изтънчено състояние, което ще му даде възможност да схване всички тия неща. Той иска да постигне умственото схващане на всичките различни състояния. И тъй, ние ще схванем, как чувстването (впечатлението) пътешества, как интелигентността го възприема и как то достига определената и решаваща способност, която го предава на Пурусха (душата). Всяка една наука изисква и подготовка, метод, който да бъде неин собствен и докато не се съобразяваме с нея, няма да успеем да разберем тая наука; същото е и с Раджа Йога.

Нужно е да се подчиним на известни правила за храненето; трябва да избираме оная храна, която пази най-чиста душата. Като отидете в някоя менажерия, веднага вие ще добиете доказателство за това. Вие ще видите слоновете, животни грамадни, но тихи и кротки; по-нататък ще видите лъвовете и тигрите: вие ги намирате в постоянно движения; това ви показва последствията, дължими на различието на храната. Храните пораждат всичките сили на нашето тяло; ние всеки ден констатираме това. Ако постите, тялото ви отслабва, силите ви намаляват; след изтичането на няколко дена и самата ви интелигентност ще отслабне. Най-напред ще се лишите от паметта; сетне ще настане момент, когато не ще можете вече да мислите, а още по-малко пък да правите каквото и да било разсъждаване. Така че, преди всичко длъжни сме да се грижим за храненето си; когато станем достатъчно мощни, можем да не бъдем толкова строги в това отношение. През време на растенето си, всяко растение се нуждае от пазене; сетне, когато стане дърво, то не се нуждае вече от нагледничество, тъй като е вече достатъчно силно само да оказва съпротивление. Всеки Йога, трябва да се пази от две крайности, от разкоша и от строгостта. Той не трябва нито да пости, нито да измъчва тялото си; онзи, който би постъпвал по такъв начин, не би могъл да бъде Йога, казва Гита, такъв не може да бъде, нито който пости, нито който бди, или който твърде много спи; нито този, който работи твърде много, нито пък онзи, който никак не работи.