Мерлин

Мерлин е живял около шести век пр. Христос. Той е странно същество на Друидите. Той е Фарон-Жрец. Той е велик Маг, Учител, поет. Като Фарон той е един от най-древните Богове на Първата слънчева раса. Той е слязъл много прик­рито сред Друидите. Като Фарон-Жрец той е надарен с неизмерима сила. Той е владеел знанието на Луцифер и на Бога.

Мерлин казва: „Истинските неща се постигат в Уединение“.

Той казва още: „Бъдещето е скрито даже от тези (Боговете), които го правят“.

Само едно велико виждане за Тайната на живота може да работи за зав­ръщането на древните.

В Мерлин звучи друг свят – свят загадъчен, странен, сумрак. Той е живял в странно състояние на материята и на съзнанието.

Мерлин е странник от Уелс. Той е Бард и Мистик – иначе името му е Мирд­дин Уилт, което значи Мирддин – Първичният.

Мирддин е имал сестра, наречена Гвендид.

Този Мирддин е живял много дълго време в уединение и това му е създало способността да прозира в нещата.

Мерлин казва: „Божествената сила в нас е царят на света“.

Мерлин казва: „В скалите спят дълбоко приспани Дракони“.

Мерлин казва: „Мъдрият не умира, той само се спуска в подземния свят, но остава невидим. Той е свободен да общува със световете“.

Мерлин – това е Духът на древните келти.

Мерлин казва: „Аз пия вино от бяла чаша. Моята Любов е от Бялата тайна и затова тя е просветлена, тя може да променя мисленето“.

Водата открива тайно знание. Водата не е физическа, тя е вътрешно явление, тя е енергия, тя тече. Ние сме вода – ние течем един към друг и затова: научи се да бъдеш вода.

Детето Мирддин – още от малък той е трябвало да проучва живота на земята: растенията и животните, по-късно – и Тайните на морето, облаците, вятъра. По-късно е трябвало да преоткрива в ежедневието си и в дребните неща Великото и да го призовава за общуване. После подобно на морето, облаците и вятъра е трябвало да се насочва към Безкрайността, както и те, защото и те вечно странстват. Всичко странства: даже и скалите, планетите, слънцето и всичко това е било Учителят, който е обучавал детето Мирддин. Така той още от дете осъзнал, че всичко има дихание и че всичко е дихание на Вселената и че едновременно с това, това дихание е и част от Великото и Божественото. Той осъзнал още, че всичко това е безначално и без край.

Мерлин казва: „Само този, който е минал през ада, може да види истинската светлина“.

Мерлин казва: „Човекът трябва да стане на себе си гадател и да се разгадае“.

Мерлин казва: „Някога аз се движех в непрогледен мрак и там прозрях Мъдростта“.

„Виждащият в трудното, вижда лесното. Аз минах през света на живите и мъртвите, и видях духа на нещата. В особена тъмнина аз видях странното – животът. В особен Мрак аз прозрях вратата – и тя ме отведе.“

„Аз видях, че и в Мрака човекът има Пазител, но трябва да Го открие. Този Пазител обитава в промисълът.“

О, ти Пазителю, изгрей от Мрака и ме опази!

Посветеният има странна култура – култура на Тайната.

„Аз стоях сам и дълго в непрогледен Мрак и там нямаше слънце, което да ме стопли, тогава аз стоплих Мрака.“

„Аз висях в безвремието и не съзрях нищо друго освен Духа, който разбира безкрая. Аз се чувствах странно, но Духът ми разбираше безвремието.“

Който победи смъртта, заживява в една бездънна бездна.

Всяко божество, за да придобие истинско знание, трябва да премине през дълбокото състояние на смърт – изпразване. Когато си пронизан от смъртта, истинското знание изгрява.

Който е победил смъртта, заражда себе си на по-високо ниво. Който превъзмогне смъртта, преодолява неправилното мислене и неправилното добро, което е в света.

Човекът слиза на земята, защото, когато преодолее смъртта, той ще успее да види своя Бог.

Всеки човек трябва да просветли своите мрачни времена.

Истинският човек е заченат от Мрак и ад, но Истината в него ги преодолява, а той става Син на Истината.

Всеки трябва да открие в ада своето светло време.

Вдъхновението се явява в човека чрез помощта на огъня.

Истинското знание – това е да запалиш в себе си непрекъснат огън.

Всяко нещо се защитава със силата на огъня.

Тъмнината е онази сила, която не може да пробие кръга от огън.

Тишината е страшно заклятие. Когато Божеството се е отказало да говори с хората, То е станало Тишина – скрило се е и очаква достойните да Го намерят в Тишината.

Аз съм бил в много форми на битието. Аз съм бил капка, висяща във въздуха. Аз съм бил звезда, сияеща на небето и слово в книга съм бил. Аз съм бил и мост, който можеш да пресечеш през 32 реки. Аз съм кръжил като орел в небето. Несъществувайки във всяко същество, аз съм бил. Бил съм и вода, и пяна – и това всичко е част от Мерлин и от Тайната на Граала.

Аз престанах да чувствам себе си като същество от плът, аз усещах себе си като бяло сияние и странствах по небето и скачах заедно с мълниите.

Аз видях кръвожадни Дракони, които бродеха в пустинни океани, видях много гневни същества, които падаха в неведомото море.

Само сражавайки се с Мрака ние придобиваме древното истинско знание.

Животът на Мерлин още от малък е екстаз и вдъхновение, а по-късно той е наричан Царственият и Безсмъртният.

Мерлин е слязло Божество на келтите.

Мерлин обичал много свещенодействията си и то най-вече да ги прави под Дъба, защото Мерлин вярвал, че Дъбът е мъдровиждащ.

Мерлин смятал, че който иска да стане знаещ и мъдър (Жрец), е трябвало да живее в кръгъл дом. Според него Боговете действали в кръга.

Според него всеки затворен кръг е магическа фигура, която означава вечност без начало и без край.

Кръгът е универсален символ – символ на съвършенството и оттук се явили магическите символи на Друидите – котела, кръглия стол и чашата на Граала.

Мъдростта му била чист нектар. Той бил странник и изглеждал понякога като безумец, но имал и вид на вожд и учител, наставник.

Мерлин е славен древен, по-късно той е просиял по целия свят. Той бил и крал, и пророк.

Мерлин казва: „Смъртта е винаги редом до нас. Нас ни поразява животът в тяло, а не смъртта“.

Мерлин казва: „Враговете винаги убиват врагове, а храбреците храбростта ги погубва“.

Мерлин се криел в горите като звяр, хранил се с корени и плодове, сякаш бил роден от гората.

Магичният Друид Мерлин преди да се потопи в странния сън на света е посял дълбоко в себе си силата на новото търсене на смисъла на Граала. С такъв избор слязъл и това открил в себе си.

Мерлин знаел, че тайната долу, на Земята се скрива, но че също се открива на новото търсене – усиленото търсене, което прави човека достоен за това откриване.

Мерлин бил свръхчовешко Същество с дарба да управлява невидимите сили и да има власт над тях. Това е Същество, което е подчинило себе си на служене на Бога.

Наричали са го: магически Друид, повелител на горите и висш Маг. Мерлин живеел главно в две гори – Калидон и Броселияндовата гора. Той се явявал на определени смъртни само по свое желание – във важни за съдбините моменти.

Мерлин е Същество от Първичния свят. Той е Учител и майстор на невидимото. Той произхожда от древно мистично минало.

Мерлин е постоянно присъстваща сила и тогава, и сега. Той е велик Дъб – Друид и Учител. Той е мистичен Учител. Той е същество от древни времена – времената на гигантите – Боговете.

Той се явил и изчезнал, както и за друидизма в известна степен, както и за света, и някои наричат това изчезване „упадъкът“ на Друидите, а то въобще не е така и няма такава идея за упадък – освен за учените и за историците.

Истинските Друиди, както и Мерлин, са се наричали Ферилти в миналото, което означава високи Жреци на Харон – техния древен Бог, който те почитали особено много още в Атлантида. Тук става въпрос за древните Жреци на слънцето в Атлантида а след много времена някой от тях отишли в Уелс, за да възстановят там своята висока религия – основана на дълбинни прозрения, а Друидите са само наследници на тези предци – слънчевите жреци от Атлантида.

Ферилтите и Мерлин са древен народ – абсолютно неизкушен от световете и от благата. Тези Жреци са имали способности, за които учените хора нищо не знаят. (И затова те се чудят на Стоунхендж.)

Когато Ферилтите и Мерлин са създали Стоунхендж, те са го създали като пръстенът на слънцето. Създавайки всичко това, после Ферилтите са се оттег­лили и са оставили Друидите да работят и да учат другите – на дългия Път към Фарон – Древния Бог. Така Ферилтите са оставили нещо от Мъдростта си на Друидите.

Мерлин е Древен Мистик и Жрец на своя народ – той е въплъщение на дълбините на друидизма, а дълбини създават само тези от расата на Боговете.

Завръщането в тези дълбини е Посвещение, това е мярката за завръщането обратно в Изначалното.

Посвещението е проникване в дълбините – зад пределите на света.

Всяко същество от Древната раса носи в себе си дълбина, а от другите се изисква ученичество – завръщане.

Мерлин, това е един от Боговете. Той е древно явление, слязло в нашия свят. Той е носител на мистичната духовна храна.

Мерлин е носител на особения хляб – хлябът на Мистериите, а това е което храни тялото на огъня – тялото на Драконите.

Мистериите са образ на Изначалното състояние на Боговете.

Изначалното, това е най-древният събран и съкровен опит. Това е мистериозен опит. Мерлин е същество, което бедността не го смущавала а богатството не го вълнувало. Той бил странник и живеел в идеите.

Мерлин е бил: вещ, дълбок, строг, мълчалив, понякога – смеещ се, но без да обяснява защо се смее.

Мерлин е заложил целия си живот за постигане на тайната Мъдрост и с това е надраснал Друидите. Той е съединил зримото с незримото.

Мерлин, това е Пътят на общуването с Боговете. Мерлин вярвал в силата на невидимия свят.

Той е живял в пълно Уединение близо до един Дъб и обичал да гледа в дълбините на нещата. Той говорел така: О, Фарон – така се обръщал към Свещения огън и към Пазителите, така извървял дълбок Истинен Път. Така той минал през Бездната и е разбрал, че няма какво да учи при Друидите и сам станал Учител.

Мерлин казва: „Ние сме призвани от бездната, за да я търсим. Да си истински Търсач, това е върховната способност на нашата Същност. Да си търсач, това е нещо от висш порядък“.

Да умееш да призовеш Фарон (Древен Бог на Друидите от старата цивилизация на Атлантите) това било велико умение. Смятало се, че Фарон е стар наблюдател на Земята и привиденията. Той познавал изначално студа, ветровете и пещерите – Той можел да бъде призован само с чист огън, или с чиста вода.

Когато славеят пее, аз пия светлина, която не е от този свят. Славеят ми даряваше светлина, която оставяше в мен и ме топлеше в студа.

Мерлин от малък се е движил в бездната на светове, създадени от мрак, но той знаел, че някъде там е Мъдростта.

Той казва: „Бяха черни светове, като крило на врана, но знаех, че всички Търсачи на Духа са вървели по тежки, тесни и трудни пътища. Винаги знаех, че над нас има страж, който е Пазител и Водител“.

„Бях само на дванадесет години и около мене стенеха вълните. Още от малък наблюдавах мъглите и открих, че те светеха. За мен мъглите бяха мостове към друг свят. Мъглите са същества. Утробата на Земята ги е повикала при себе си. Още от дете вървях по Пътя на водата.“

„Много от птиците пеят идейно, те разливат нещо от прастарата светлина. И аз се научих да ги слушам и да ги разбирам. Те като мен обичаха дърветата.“

Мерлин – или великият Друид – е бил наричан великият древен Дъб.

Велик Друид означава древен, истински жив Друид, Жива същност. Той е умеел да говори с Боговете.

Мерлин е роден по-близко до зората отколкото до изгрева и залеза, той е повече роден между деня и нощта, той е повече роден между този и онзи свят.

Според Мерлин, когато ти е дадено ново име, това означава да станеш ново същество.

Мерлин казва: „Всичко посредствено е убиец на магията“.

Има неща, в които е въплътено тъмно царство.

От водата ние черпим свещени сили. Тя дарява живота тук, на Земята. Във водата има много лекарства. Тя самата е тайно знание. Малцина познават Тайната за сливането с водата.

Водата не е физическа вода – тя само изглежда външна. Водата е част от древната магия.

С една само песен може да се спре армия.

Мерлин от дете изучавал земята, растенията, животните, облаците и особено мъглите. Още от малък Мерлин е трябвало да вижда в малкото великото. Така скритата природа е била Учителя на Мерлин.

Друидите от малки е трябвало да изучават растителната магия.

Според Друидите, хмелът съдържа в себе си дух, който трябва да се прибавя към всички лекарства.

Истинният човек е напълнен с потайна сила

Дълбоки и истинни са знанията на Великия Учител и Друид Мерлин. Неговият вятър е отстранил света още преди той да слезе на Земята, но това не му пречи да се възхищава на тревичките и гората.

В съдбата има течения и вихри, които трябва да се изучават и преодоляват.

Древният Път е скрит във времената на легендите.

Древният Път е скрит в действието – действай и не мисли за себе си.

Ние сме съществували в най-различни древни форми, преди да се родим в тази.

Самото време няма деление, за да отбелязваме нашия ход и затова запомни само единствения ход във времето – това е настоящето и това е мигът, който всякога идва.

Мъдрият познава правилните думи.

Мъдрият може да завърже времето.

Мъдростта е по-дълбока от събитията. Тя ги превъзхожда.

Има думи, които карат нещата да се случват.

Всички неща си имат скрита сърцевина, но само правилната дума може да стигне до тази сърцевина.

Думите удрят по-лошо от куршуми.

Истинското име на човека си седи и го чака.

Мъдрият умее да създава невидима стена.

Огънят е приятел на Мъдреца.

Истинската магическа сила извира от най-дълбокия източник.

Новата Мъдрост е могъща.

Той (Христос) е постигнал Словото действие. Христос не е роден от земно раждане и затова словото Му е Слово.

Друдите казват: „Гневът е разпад на човешкото сърце“.

Бог е вярност. Понеже Бог е вярност, всякога бъди верен на Бога.

Има дума за съживяване – Магор. Тя не се тълкува.

Любовта е обгръщане с Вечност.

Невежеството е неуморният плевел.

Дървото изгоря и стана свобода.

Мъдрецът се движи по странен мистичен Път в странен свят.

Има Мъдреци с естествена Мъдрост. Има Мъдреци с рядка Мъдрост. Мъдрецът е променен от древността човек, а тук той само се явява.

Мъдрецът е повече Същество отколкото човек.

Мъдрият има възприятия извън света (мъглата).

Всеки Мъдрец е слязъл според висша воля и замисъл.

Мъдрецът има древно, безмълвно действие.

Има Мъдреци, които са отвъд смисъла.

Бог е гора – извор на тайни.

Мъдрият общува с нещата духовно. С дърветата той говори като с приятел.

Душата е древно слово – древно изричане.

Душата създава присъствието на сък­ровеното пространство.

Мъдрецът никога не живее във времена и епохи. Той живее винаги в Духа и в безвремието.

Мъдрецът разбира другите, защото познава себе си.

Мъдрецът им тайна воля.

Мъдрецът има в себе си тайнството на една огромна концентрация.

Според Мерлин: Стоунхендж е древно място, което той е познавал и знаел какво се е случило там. Там се е случил танцът на Нефилим, гигантите. Те били първите слезли на това място.

Мерлин в миналото също е бил Не­филим, но странен – нито бил отречен от Бога, нито Го е избрал и оттук тази голяма странност.

Мерлин казва: „За да виждаш истински, ти трябва нещо отвъд очите, а то е Мъдростта“.

Мерлин узнал, че истинската Мъдрост събира качества – чисти качества.

За дърветата Мерлин казва: „Те имат шепот, въздишка, пукот, свистене, сърце и аромат“.

Мъдростта съществува във вътрешното време, а не в историческото.

Знанието е от времето, а Мъдростта е еликсира на безвремието.

Дърветата са живи – имат си лице, енергия и дух.

Мъдростта винаги извира от дълбок Източник.

В огъня горят същества, но те спират да горят, ако бъдат изпъдени.

Мъдростта, това е влизане в Светилище.

Очите на Любовта са като скъпоценни камъни.

Този, който не се владее, други сили ще слязат от незнайното и ще го завладеят.

Злото в човека е отдавна заровено и е самопородено чудовище. Ето защо първото учение е да овладееш себе си.

Ако имаш Любовта и тя не може да те опази, значи нищо на този свят не може да те опази.

Мъдростта е сила произлязла от Храма на мълнията.

Търсенето на Тайната на живота ни води към Древна следа. Ако откриеш следата, Пътят става лесен.

От стария Дъб лъха вечност и Мъдрост.

Всеки трябва да открие Пътя си към Древността.

Стремежът трябва да бъде по-голям от тебе, за да те отведе до целта.

Гората е нещо живо, когато вляза в нея, тя знае, че съм тук. Гората си има Дух наблюдател. Гората е непрестанен шепот. Тя е наситена с духове. Всичко в гората си има език само трябва да се научиш да го чуваш.

Мъдрецът е с вкус на слънце.

Мъдрият разговор е пиршество.

Времето не съществува, но то може да поставя начало.

Дърветата са будни енергийни същес­тва. Хмелът е злато, той е уловител на слънцето. Всяко дърво си има различен свой шепот. Многобройни спомени и шепоти ни докосват.

Който е покварен, е овладян от тъмната сила – Рита Гаур. Порокът е разрушил волята и днес тя се самоизяжда в своето неразбиране.

Волята е Древен воин, но ако човек събуди Чистотата си и Достойнството си. Ако човекът успее да възвърне волята си, злото ще му се покори и ще му стане слуга. Силната воля е най-древният меч на Духа.

Когато си чист, скритите сили знаят какво да направят за тебе.

Има думи, които отварят незнайни врати.

Любовта и силите са много древни – те могат да събудят Дагда, Бога.

Истинският дом е в мен самият. Моят уют е моят дом.

Чистотата отваря портали и пространства.

Великата сила е безмълвна. Вятърът работи в мълчание. Слънцето грее, но Истината ме топли.

Светът е пропаднал чрез дълбока пукнатина в себе си и всеки човек, който има дълбока пукнатина, пропада в себе си и в света.

Мълчанието е роза.

Който чува Истината, знае Пътя си. Ние трябва да станем достойни – да пос­рещнем Тайната на живота в себе си.

Съществува благословена магия.

Превърнах мъглите в мои приятели – и те ми дадоха метод да победя тъмнината.

Арфата може да излекува Земята.

Който е честен, прекрачва тъмнината.

Словото е жезъл, който кара да цъфтят нещата.

Когато си дълбоко отдаден, можеш да изграждаш себе си.

Различен е моят сън от съня на хората, защото искам да виждам само Истината.

Истината има златна коса, а очите са живи диаманти. Истината е друга – друга светлина, това не е нашата светлина. Когато Истината влезе в нашата светлина, тя става двойна и ние я разбираме.

Тайната ни дарява потока, за да станем и ние поток. Сълзите ми са по изгубената тайна.

Има духове, които са пленили вятъра. Те са стари духове.

Злите хора са създания на тъмната орис.

Вятърът също може да умре, когато се успокои напълно.

Дъбът е древно място, защото той живее всред ветрове и духове.

Храни ли се вятъра? Да, с далечни, далечни ухания.

Вятърът е създаден, за да лети.

Ветровете носят вести за събития – древни и стари.

Светът е място, което не познава Тишината.

Само чрез Бог можеш да преодолееш воала на света.

Всички същества и всички неща шепнат нещо.

В Истината е нерушимата връзка.

Когато Истината говори, мълчанието звучи.

Магията е само в Истината. Без Истината магията ограбва разума.

Само, който дълго е търсил Истинната, може да придобие чистата сила.

Има тайни лекарства но те са скрити в отвъдния свят. Има милиони лекарства още неоткрити.

Тайното лекарство е скрито у Дагда, Бога, но Той трябва да ти го даде. Само Бог дава точното лекарство. Има само едно лекарство – еликсирът на Дагда.

Някога, в миналото слънцето умря – така умряха и духовете, и станаха хора.

Само Бог тече в точното лекарство.

Красотата е създадена от чисти духовни същества.

В гората дърветата са семейството на Мъдреца – те долавят вашето присъствие. Дърветата могат да насочват човека.

За да говориш с едно дърво, трябва да застанеш на правилното място и тогава можеш да кажеш така: „Говори ми, лекарство, в името на Дагда“.

Всяка Истина е Вечна, а лъжата е във времето, с което умираш.

Могъщото дърво някога е било семенце.

Дарът на Откровението е последната част от магията.

Окото на тъмнината – Рита Гаур – вижда всичко нечисто.

Вдъхновението е възраждане на крилете.

Има ветрове и бури, които идват отвътре.

Пеперудата е майстор на преобразяването: от червей тя става чудна красота.

Велико умение е да слушаш дървото. В неговата песен има Душа.

Дървото в тебе е нещо от Древността. Да познаваш дълбоко такова дърво, това е да познаваш нещо от Древния.

Мерлин казва: „Древността – тя е всичко за мен“.

Дълбок и таен глас ни води до Мъдрост и мощ. Велико тайнство е да узнаеш гласът на нещата, Душата на нещата.

Душата е Истината на всяка песен, тя е Същността на песента. Душата е аромата на песента. Не можеш да видиш Душата, но ароматът се лее. Ако е без Душа, песента е от света и е бедна като него.

Всяка Душа си има свой тайнствен глас. Когато Душата влезе в нещата, тя надхвърля света.

Душата е Истината на всяка песен, иначе е само музика.

Съществува дърво човек. Но ти не можеш да го уловиш, защото е духо-човек – така както не можеш да уловиш вятъра.

Бог е моят дом – всичко друго е само временни къщи.

Всички живи същества могат да се променят, макар и бавно. Малко са тези, които владеят тайнството на силата на скока.

Старата светлинна Същност на човека е изгубена.

Ако погледнеш Тайната на живота, ще се срещнеш лице в лице с Истината, но дали ще устоиш?

Най-силните връзки са невидими – те принадлежат на Тайнството на Чистото Сърце.

Чистотата определя силата.

Обикновеният камък е мъртъв, а скъпоценният е жив.

Бог е двигателят на всяко бедствие.

Малкото зло, което е в човека, след време ще се превърне в пропаст.

Трябва да умееш да слушаш езика на раната, езика на болката.

Най-великото в живота е да си докоснат от Дагда.

Силата е в Истината. Истината е нейният Извор.

Духът и вятърът са сродни – те са свободни.

В човека само Бог е жив – всичко друго е мъртво.

Една пеперуда може да събори планина, ако в трепкането на крилото влезе Дагда – Бог

Стореното може да има огромни пос­ледствия – хвърленото малко камъче може да задвижи лавина.

Чистотата притежава тиха Мъдрост.

Сърцето вижда неща отвъд очите.

Бог е най-могъщият воин.

Има историческо време, има и сък­ровено време. Съкровеното се движи в кръг.

Дагда е най-могъщият от всички духове.

Бог се грижи за тайните невидими корени на Дъба.

Смирението е мярката за уважение към видимият и невидимият свят.

Мъдрецът носи в себе си само едно – непоклатимия Бог, непоклатимата Истина.

За смъртта

Друидите пеят пред лицето на смърт­та.

Друидите летят в безсмъртието.

Друидите напълно са презрели страха от смъртта.

Върховните Друиди са Древни Мистици. Те смятат че другия свят е резервоар на душите.

Друидите казват: „Смъртта е жрица, тя е тайнствен мост към странния живот“. Те знаят, че след смъртта душата се устремява към мястото на покоя и Любовта.

Съзнателният живот е и съзнателно преминаване в смъртта.

Друидска молитва: О, Дагда, позволи ми да стана птица.

За осъзнатия огън в човека смъртта и животът са единни, те са едно цяло.

Можеш ли да бъдеш с мен в хладното утро на смъртта – когато огънят се отделя и вече нищо не сгрява кръвта ми? Можеш ли наблюдаваш, когато свещта догорява, а невидимите приятели са си отишли? Очаква ме дълъг и спокоен отдих. Отивам на пътешествие с открито сърце. Сега Любовта ми дава друго рождение и отново ме призовава после да се върна на Земята.

Смъртта е пътешествие в простора на собствената ни Същност.

Всеки, който не може да контролира живота, той не може да контролира и смъртта.

Не е важно дали животът е в тяло, или не е – важна е съзнателността.

След смъртта си съзнателният човек се ражда в простора на необятната жизнена сила.

Ние всякога имаме връзка с енергията. Ние се движим в живота не с тялото си, а със Същността си и тя ни движи, а нашата Същност е самия живот.

Щом сме осъзнати, ние винаги сме в Същността си и не можем да избягаме от живота.

Ние охраняваме живота, но не го обладаваме.

Когато дишането на тялото спре – Диханието на Душата става свободно.

И в този, и в онзи свят ние пътуваме към своето вечно рождение.

Всяка глътка въздух, която вдишваме идва от могъщ Източник.

Животът е велик преобразувател.

Душата попада в тяло, защото сключва договор – дава обещание на Духа, за своето собствено духовно развитие и затова тя слиза долу.

В другия свят времето е без значение, а тук същественото е: Ритъмът на нашата Душа и бдителността – поезията на бдителността.

След смъртта разумната Душа чувства своя дом, който е свободното жизнено пространство.

В другия свят на смъртта също се преподава знание, но под формата на фиос – Вдъхновение.

На Земята всеки наш истински приятел е душевен приятел, това е заради нашето пътуване към себе си.

Смъртта е състрадателен приятел, който дава на Душата отдих.

Смъртта е освободител на човека от миналото му.

Смъртта е едно естествено състояние на живота, а не край на живота.

Ако ние имаме в себе си тъмнина и страхове, ние правим от смъртта си сянка, която ни пречи в Лекотата на смъртта и в преобразяването ни.

За съзнателния човек след смъртта му се дават Крилата на Светлината, чрез които да лети.

Ако не беше тайната на смъртта, ние нямаше да можем да пътуваме към себе си и да се изцелим напълно от земната реалност.

Смъртта е Тайнствен Дар, защото тя е изцеляващо пътешествие към самия себе си.

Тези, които сме обичали в тяло, ще ни приветстват след смъртта.

Това, което ни очаква в другия свят, е нашата натрупана Любов.

Смъртта е само преместване, при което животът продължава с всички негови форми и блага в един друг свят – в света на мъртвите – или приказния свят на отвъдното.

Когато хората умират в онзи свят, Душите им се прераждат в този свят – така двата свята обменят непрекъснато Души помежду си.

Смъртта тук отнася Душата в отвъдния свят, а смъртта там пренася Душата в този свят.

Смъртта в отвъдното е радост, защото там Душата се ражда като живот.

Раждането тук е смърт, която се е случила в отвъдния свят.

Отвъдното – Тир на ног – земя на младостта или Тир Таирнигири – обетована земя. И още една земя: Маг Мел нарича се равнина на щастието или земя на живите.

Смъртта никога не побеждава човека.

В отвъдния свят мъртвите отново оживяват. Отвъдният свят много прилича на земния, но е по-добър.

В отвъдното няма болка, болести, остаряване, разлагане – това е свят на Лекота и красота, но в отвъдното има и мрачно място, изпълнено с опасности, но това е за земните души.

В отвъдното за много хора съществува една зловеща неумолимост, която нарушава безгрижието.

В отвъдния свят не съществуват понятия като време, възраст, той е свят пълен с магия.

Ако хората посетят другия свят приживе, те са в опасност.

Душата е птица, след смъртта тя отлита от Земята и се издига свободно над тялото.

Дърветата също умират – през зимата клоните им се извисяват в небето като костите на скелет, но през пролет­та те отново се раждат, пускайки нови листа, а после и плодове.

Друидите имат непоколебима Вяра в другия свят и в безсмъртието на Душата.

За да се родиш в този свят, първо, трябва да умреш в отвъдния свят.

Смъртта е начин да усетиш още по-дълбоко, че си жив.

Смъртта е просто смяна на старото с новото.

Смъртта е само средата на дългия живот.

Раят за келтите е лъчезарна земя – Обетована земя – царство на живите. В царството на живите цари всеобхватна радост.

Смъртта е вход към страната на духовете.

Душите се събират в страната на духовете и там очакват своите въплъщения.

Именно там, в страната на духовете е истинския живот – раят. Раят е земята на живите – неокованите в тяло и от там идва Душата и тя се вселява в новороденото и му дава живот, а след смърт­та се връща в страната на истинските живи, за да изчака там ново въплъщение. Така земният живот е просто поредното въплътяване на Душата – то е кратко прекъсване от страната на живите и слизане долу в смъртта при смъртните.

Само най-напредналите духовно са имали право след смъртта да водят индивидуален живот в Духа, такива духове имат за свои Пътеводители – Боговете. Докато трае бдението над покрития мъртвец – Душата му не напуска тялото, макар че то е мъртво. Тя слуша и после се отделя напълно и се завръща при живите.

Страната на мъртвите е всъщност страната на живите. Това е страната на живота.

Безвремието е отвъд нашите представи, но това е мястото на реалността.

Тук, долу сме свързани с времето – то е наш съюзник, то ни дава мигове, които трябва да се научим да преодоляваме.

Когато се вглъбяваме, ние потъваме в дълбините на безвремието.

За да познаеш вкуса на безвремието, също се иска време.

Когато си пречистен, смъртта е просто вход към новия и още по-пълноценен живот – вече нямаш привички, а политаш в бездната на непознатото и се прераждаш на ново ниво.