За Граала.
Мистерията на Граала

Търсенето на Граала е търсене на собственото ни чисто и девствено съзнание. Това девствено съзнание е Граала. То е коренът на вечното добро.

Граалът е съзнание от съвсем чист вид.

Придобиването на свободна воля – ето причината за изгубването на Граала, макар това и да е средството с помощта на което можем да го открием отново в нас.

Чашата на Граала е сътворена от Мерлин чрез Древен ритуал. Граал означава да откриеш Тайната, която си ти самият.

Да откриеш Граала, това означава да откриеш Истината в себе си.

Чашата на Граала символизира – да пиеш от Източника и да откриеш този Източник в себе си.

Граалът означава да направиш връзка с Вечния Живот в себе си, връзка с неизчерпаемостта на живота отвътре.

Граалът е свързан с Мистерията на преодоляването на смъртта.

Който е видял само веднъж Истинския Граал, той вече не е човек, той вече е Същество на Вечния живот. Субстанцията на Граала е Вечността, това е Веч­ната Любов и Мъдрост.

Граалът е свещена Тайна на вътрешния човек.

Граалът е чисто духовно съкровище, а не земно.

Граалът пътува за среща с човека и ако той е достоен, ще го познае.

Човекът трябва да направи особени усилия, за да дойде Граала при него.

Когато човек е придобил Граала в себе си и когато е обхванат от мрак, той чувства по един чисто Свещен начин едно велико и неизразимо Единство.

Граалът – това е да се отдадеш изцяло на себепознанието.

Граалът е търсене на дълбинното в човека.

Граалът – това е мистичната идея за Чистотата. Граалът е Първичната Чистота – Неродената.

Граалът е Първичният кристал – Великата праенергия. Граалът е тази чиста енергия, която отваря световете, докато нечистата енергия затваря и заключва световете.

Тази чиста праенергия се явява ключ. Тази чиста енергия е духовната мощ на сърцето.

Чистотата е Древността на Душата. Чистотата е методът, който отключва светлината.

Тайната чаша на Граала не е обикновена земна чаша, а Божествена чаша и човекът трябва да я напълни със своята Същност и това е Мистерията на Граала.

Да познаеш Тайната на живота, трябва да видиш Тайната на Граала – Тайната на своята Същност.

Светият Граал е субстанция на чистата Мистерия – на пречистата Същност.

Придобиването на Граала е Тайната на себепознанието. Това придобиване е завръщане в собствената ни Същност.

Който е придобил Граала, вече може да тръгне чрез Същността си на Път към храма на Бездната.

Граалът, който е Същността на човека, е и Тайната на космоса.

Посланието на Граала е призоваване за завръщането към Същността и това послание е винаги важно и съществено.

Познанието на Същността е родината на Граала.

Текстът за свещения Граал е мистичен текст, мистичен символ. Чашата на Граала е била в ръцете на Мерлин.

Чрез Граала човекът се завръща в своя сияещ център.

Граалът е символ, той може да се намери само с голяма чистота и тогава той засиява в човека и това е Бог.

Граалът се намира само от този, който се отказва от личен живот.

Този, който постигне тази Чистота, ще види в себе си Невижданото и ще чуе Нечуваното – и това е Граалът.

За да се открие Граала, се иска нечовешка целеустременост – трябва да посветиш живота си на Истината, трябва да отмахнеш всичко излишно от пътя си. Всичко, което може да те отклони от великата цел, то трябва да бъде отмахнато.

Една от Тайните на Граала е да победиш доброто в себе си, за да се домогнеш до Бога и тогава вече придобиваш в себе си Чистотата на Абсолютното Добро.

Обикновеният добър човек не може да се приближи до това Високо Добро, защото човешкият живот няма тези качества на Абсолютното Добро. Според Друидите се смята, че обикновеното доб­ро „поразява“ човешкия живот и само Граалът може да излекува този живот.

Думата Граал или чаша означава вместимост – дълбока приемственост, приемане на Високото Добро, Абсолютното Добро, т.е. на Бога.

Граал е голяма чаша, купа и още – голяма свята чаша, голяма приемственост, символизираща дълбина, която се отнася до скрития живот на Бога.

Външно това е чаша, изработена от цялостен изумруд, но вътрешно, това е онова истинско Високо Добро, което няма човешка природа, то има съвсем друга природа – природата на Бога.

Граалът се нарича още – лапсит ексиллис – камък на Мъдростта, спуснат от слънцето и звездите, което е и основата на мъдрия живот. Това е подобно на камъка „чинтамани“ прославен в преданията на Тибет и Индия.

Тайната на Граала е в онази Чистота, която овладява тайни древни знания – мистични знания.

Граалът символизира неизтощимото Добро, а не онова добро, което се изморява. Това неизтощимо Добро е чашата на Древния истинен живот.

Там, където се изпрати този Граал, този камък настъпва нова тайна цивилизация.

Тази чаша е „магически камък“ – магическа основа на тибетски се нарича „норбу ринпоч“, а на санскрит – „чинтамани“ – това е минерал от друг свят, от Орион и Сириус. Този камък си има свое вътрешно Сърце, той има особена честота на излъчването. Някога Атлант – царят на Атлантида – е имал този камък.

Този мистичен камък носи мощен прилив на енергията на Сириус и може да видоизменя съзнанието.

Този странен камък – основа и основание се дава само на верните и на неизменните на Бога – Бог го дава само на Себе Си и го държи само в Своите Си ръце. Друидите наричат този камък водата на възраждането, тази вода е като огън, който изпепелява невежите.

Този камък е мистично основание, той е символ на Вечността и на Древното единно човечество.

Търсенето на Граала и целият му смисъл е в това да се домогнеш и да пиеш от безсмъртието.

Търсенето на Граала означава да се зародиш в собствената си безсмъртна природа – Свещеното Начало.

Пътят към Граала преминава през много светове и чак тогава се завръщаме у дома.

Граалът е символ – това е пътуването на човека към собствения му Свещен живот.

Граалът ни напомня, че Пътят е велико дирене на Свещеното – онова чрез което се променяме.

Граалът е съкровено измерение и на християнството и затова той се открива на най-чистите от Чистите.

Граалът не се отключва от получаване на правилен отговор, а от задаване на правилен въпрос.

Граалът е скрит в правилността на твоите думи и на твоите правилни въп­роси.

Граалът не е чаша, предмет – той е тайната на истинското знание, знанието, което е дошло чрез Откровение. Това е знанието, което възражда, изцелява и храни вътрешно човека. Истинската чаша на Граала е твоята собствена Същност и тя трябва да възприеме Откровението на Истината за Тайната на живота.

Граалът е мистичната чаша на нашата Същност – наричали са го келтския рай.

Светият Граал е онази чаша, онази Същност, която възприема безсмъртието.

Търсенето на Граала е търсенето на трансформиращата сила – преобразяващата сила на живота и тези, които правилно са търсили, са стигнали до своето преобразяване.

Свещеният Граал е тази сила, която дарява човека с жадуваното безсмъртие, това безсмъртие може да бъде овладяно само от Същността на човека.

Граалът това е преобразуването на човешкото съзнание в Божествено съзнание – съзнанието на свободата.

Истинският и светият Граал е субстанцията – или това е чистата безсмъртна жизнена сила, която предхожда всяка физическа форма.

Който усърдно търси Граала, не го намира. По незнаен начин се търси Граала – Граалът не е свързан с умението на търсенето, а с умението на Същността.

Граалът не е светлината, а Прасветлината – квинтесенцията.

До Граала могат да стигнат само вътрешно пречистени и неизменни хора.

Търсенето на Граала е търсене на Праединението с Бога – тук човек се преобразува в Свобода.

Чистият, който търси Граала, придобива изначалната си Божественост.

Граалът е Тайна от Мистериите. За простосмъртните тази Тайна е страшна.

За Мъдростта

Да не вредиш на другите, това изисква Мъдрост.

Мъдростта е независима, свободна птица.

Преживеният живот е преживян само когато е посветен на висшата Мъдрост.

Истина в нашите сърца; Сила в нашите ръце; съгласие в нашите думи.

Само в търпението има наблюдение. Търпението улавя правилното от наблюдаваното. То е методът на Мъдреца.

Защо тръстиката се огъва на вятъра? Защото се съгласява, защото осъзнава трудностите – тя отстъпва и с това побеждава, това е един от пътищата на развитието.

Мъдрецът не дава на въпроса отговор, той дава ключ.

Силата е лъжовна; Мъдростта е Неизменна; Любовта е вярна.

В тази велика безкрайност няма място за призрачната история, нито за календари и летоизчисления, нито за бъдеще...

Истинското пророчество се състои в това да видиш Целостта – и с това е обвързан Мъдрецът.

Древен Дракон ръководи всичко, това е ослепителна бяла Сила и тя ще създаде сияещи хора.

Човешките души са неразрушими дори и когато огънят взема връх над тях.

Истинският Път на Друида е Път на обожествяване.

За Друидите е важно:

• Да се почитат Боговете;

• да се избягва вършенето на злини;

• да се проявява храброст.

Спасението на Душата е лична отговорност на човека.

Друидите не приемат всичко за предначертано – те тръгват към спасението си с лични усилия и наистина в човека има една скрита частица свобода.

Слънчевият Бог Балдур бил заключен в Хел – тъмното царство, това било духовно разцепление, но то имало за цел възраждането на чистата Свещена Сила, която е достъпна до хората. Хората били откраднати от двойнствеността и отдадени на безсилието си, но слизайки в тъмното царство, те имали друга цел – завръщане в Свещеното, а това, Свещеното било създадено за възстановяването на връзката.

Страхът е тежко бреме за Душата и който съумее да се избави от страха, придобива голяма сила, за която не се е и досещал.

Във всичко се таи Бездна от неща нез­найни.

Връзката с Предците става в глъбините на съзнанието и от тези глъбини ние можем да черпим Мъдрост, колкото си искаме.

Светът на Предците е Древно цар­ство, светло царство, то е Древен Свещен кръг.

Предците са живи Същества, които ни учат на Мъдрост и ни закрилят и помагат в нашите намерения.

Мъдростта е скрита в нашия Древен Свещен поток на живота и този поток е свързан с Предците.

Който е познал себе си, вече може да направлява себе си към дълбините на безвремието и към своя Източник.

Външният човек зависи изцяло от външните обстоятелства, а вътрешният – овладелият себе си, той контролира Пътя си.

Духовете на кръга ни помагат да станем господари на съдбата си.

Който почита светостта на Духа, той вниква в смисъла на собствения си живот.

За да бъде кръгът ваша сигурна защита, трябва да внимавате за вашите отношения към себе си и околните.

Стоунхендж в Древността се е наричал Великият Кръг – Гор Гаур – на староуелски език.

Стоунхендж е имал и друго име – танцът на гигантите – Боговете.

Друидска поговорка: Истината е изписана по камъните.

Открием ли собствените си дълбини, ще открием и Пътя си към простотата.

Ние се движим към Центъра, който сме ние самите.

Всяка буква символизира звук, дърво и Мъдрост, пророчество.

Който пита, получава отговори, но който истински пита, получава ключове.

За Филидите – поетите, проникновените

Талиезин казва: Преди освобождението си живях в различни форми. Бях в дъждовните капки и сиянието на звездите, бях пътека и сокол, и лодка от върбови пръчки в морето. Създаден съм от деветте форми на стихиите; от същността на пръстта съм създаден, от цъфналата коприва, и от водата.

Аимигрен казва: Аз съм вятърът над морските води, ястребът върху скалата, най-крехката тревица и езерото в долината.

Филидите са келтски поети, това е една чиста близост и интимност с природата, която им разкрива дълбоки тайни.

За филидите поезията е израз на загадъчното съзнание, на Тайнството в човека.

Филидът – келтският поет – е скрит от чувствата и емоциите си и затова той говори със Същността си, той е уединен в тъмнина, от която вади светлина. (Както е и при дървото – корените му са долу в тъмнина, а плодовете му са светлина.)

Във филида бликва Същността, бликва Душата. Филидът се вслушва в Същността на нещата.

Един филид казва: Вслушвах се в гората, смълчан от величието на дърветата, събрани като братя на едно място.

При нас няма църковни камбани. При нас истинските църковни камбани са дърветата сред природата – те са чисти първични звуци, а ние сме търсачи на Същността.

Всичко в природата учи филида, защото той слуша със Същността си.

Природата е дом на Боговете, които ни учат.

Всяко дърво е свято, но ако умеем да уловим гласа му, тогава то има какво да ни разкаже.

Филидите казват: „Всички неща са свързани чрез нишките на появата“.

Колко е чуден плавният полет на сухия лист.

Зрението, вкусът, слухът, обонянието, осезанието са потоци бликнали от извора на Мъдростта, но тази Мъдрост предшества сетивата, тя е техният източник.

Извън чистата природа на поезията ние живеем като насън.

Филидът вижда Мъдростта, скрита в сърцевината на лешника.

Кладенецът с петте изтичащи потока от него, който ти видя, е кладенецът на знанието. А потоците са петте сетива, с които се стига до знанието.

Мъдростта е съхранена в природата.

Определени корени помнят, че са целебни. Невидими същества са обучавали корените и билките на изкуството на изцелението.

Пчелата знае тайната рецепта на меда, защото е обучавана и научена.

Клоните на дървото са създадени от слънчевите лъчи и затова те са чисто злато.

Филидът се слива с природата чрез геас – свещена формула и ритуал за даване на обет за чистота и тогава природата се разкрива на филида чрез Откровения.

Филидът прави всичко възможно да се пречисти, за да бъде докоснат от изворите на Мъдростта, за да бъде докоснат от Боговете.

Истинският филид като върви по земята, усеща нейната святост. Всяко същество е нещо свято.

Самотният и строен бряст

На западния хоризонт –
о, как ми липсва!

А няма го… как го обичах само,

и все си казвах, щом го видех:

„Сред нас е ученият ни шаман“.

Когато брястът беше жив,

приятелят ни живееше в
листата му.

Аз знам, че птицата накара да лети самият вятър.

Ти разкрий сърцето си за светлината и природата ще ти се яви като учител.

Свещени бяха клоните на обитаваните от духове дървета,

и въздухът бе свят, свещена бе водата, и огънят бе свят.

Бъди мъдър като змията,

като гарванът бъди мъдър,

бъди мъдър като дръзкия сокол…

Имам колиба в гората,

Бог единствено знае за нея,

Две трепетлики я прегръщат
с листата си,

лесково дръвче в дъното пее,

Дъб вековен обгръща ни с клони.

Филидите са изумени от простотата на природата и от нейното величие. Те създават химни за природата.

Рояци пчели и майски бръмбари – мъничките певци на света,
пеещи в нежен хор.

Месец май прекрасно време,

съвършено е лицето ти,

косът пее с пълна гръд.

Филидите казват: „Всичко това ни говори за дълбоката интимна връзка с природата. Сега хората не говорят с дърветата – най-много да прегърнат ствола на някое дърво, за да вземат нещо и дотам е въображението им“.

Еленче мое, с рога разклонени, с кротко и мелодично мучене, със сладост изпълва зовът ти долината наоколо.

Колко уютно е до котлето,
което къкри върху огъня.

Филидът има отворено сърце към своята душа.

Филидите са използвали пеещи зак­линания.

Талиезин казва:

Аз съм вятърът, задъхан
над водите,

Аз вълна съм в океана,

Аз съм шепот на вълни,

Аз съм волът неуморен,

Аз съм ястреб на скалата,

Аз съм слънчевия лъч.

Филидите са били седем степени – най-високата степен е „олав“, до която се е стигало чрез много усилия – поне 12 години обучение и освен това е трябвало да се запомнят поне 250 предания и 100 второстепенни.

Бардовете са по-низша степен от филидите – те са просто пресъздатели на поезията. Имало е и така наречените гутуатри – нещо като бардовете, второстепенни изпълнители.

Филидите черпели познание не само от източниците на познанието, но и от източниците на вдъхновението.

У. Б. Йеитс казва: „Границите на нашия разум постоянно се движат и много умове са способни да протекат един в друг… и се сливат в единен разум, в единна енергия“.

Нед казва: „Аз съм син на поезията. Поезията е роден отблясък; отблясъкът роден е от съзерцание; съзерцанието родено е от навик; навикът роден е от изследване; изследването родено е от велико знание; великото знание родено е от разум; разумът роден е от постижение; постижението родено е от Мъдрост, Мъдростта родена е от Бога“.

За Стоунхендж

Камъните в Стоунхендж са надарени с велика магическа сила. Те са донесени от Нефилим – Боговете – това е изчезналата раса на великаните.

Стоунхендж – е пръстенът на Нефилим – великаните. Всеки затворен и зак­лючен кръг е магическа фигура. Този кръг означава Вечност – нещо, което е без начало и без край. Кръгът е символ на съвършеното, ефирното, небесното, неизменното. Небесната материя се движи по вечен кръг.

Магията на кръга – гарантира възхода на слънцето, защото в кръга Стоунхендж има пълна динамика на силите. Кръгът е универсален символ, той е Космическа Мъдрост например: кръглия стол, кръглата чаша…

Стоунхендж е молитвен Свещен дом – свещената земя, свещено място, което е свързано с висшите духовни полета и измерения. На това свещено място се влиза само при строго определи условия.

Стоунхендж е място на Древност – място на Древна, духовна, атлантска цивилизация.

Стоунхендж сега не може да се разбере, защото е запечатано място от силата на Жреците, но може да се почита, както и става.

Стоунхендж е място на преход от един свят в друг.

Върху камъните на Стоунхендж има много наситена и натрупана енергия, която за когото трябва се превръща в Глас.

Самият камък е глас от миналото, от Древността – той си има свой ритъм и ритъмът на камъка е неговото сърце, това е глас пълен със светлина и духовност.

Мерлин казва: „Стоунхендж е надарен с велики духовни сили, защото тези огромни камъни са донесени от Древната раса на изчезналите Нефилим гиганти – те ги използвали за лечение на себе си в съчетание с треви за голямо дълголетие, защото те изгубили вечността си“.

Мерлин казва: „Камъните на Стоунхендж са свързани с древните магически времена“. Това е било още в началото, когато магията е била свещена наука.

Тези камъни по-късно били наречени камъните на Мерлин.

Жреците Друиди са владеели тайно знание чрез което са построили Стоунхендж.

Стоунхендж е бил храм на Жреци и символ на великата власт на тези Жреци – нетленен паметник на творящия скрит разум на Боговете. Всичко това е било в името на свещената власт, която е свързана с Пътя към Боговете.

Стоунхендж е каменен исполин и със своето мистично предназначение той е предание на Боговете и предание за Пътя навътре – към центъра на нещата.

Този свещен Стоунхендж е безмълвен сега, защото светът няма уши за чисто свещеното на своя път. Когато свещеното е изгубено, символите не говорят.

Стоунхендж е дело на Древните Богове заради пътя към центъра на вселената – там, където е скрита по-голямата тайна – Създателят на Боговете.

Стоунхендж не спада към човешката култура, както и Сфинксът, той е част от другата култура – културата на Боговете.

Стоунхендж е дело на най-древната цивилизация, цивилизацията на Истината; цивилизацията на Изначалните Богове – непадналите Нефилим. Когато тези Нефилим се обединяват, те правят чудесата на света.

Тази Прадревна цивилизация е без възраст, без години, тя е Свещена и изначално проявена.

На тези древни камъни – основи няма надписи, защото надписът е говор, а Неизреченото е символ на Безмълвието. Човекът трябва да се научи да чете в Безмълвието.

Стоунхендж е пътят към непостижимото, а в него няма нито надписи, нито упътвания, а само път и лични усилия докато свещеното узрее.

Стоунхендж е уникален – сурови камъни, първично поставени от могъща ръка на едно място, което да образува храма на Жреца, тогава Жрецът е бил един от Боговете в този храм на нерушимата Тишина.

Друидите казват: „Когато се докоснеш до тази Тишина, започва да те окръжава древно минало – нещо, което не е свързано с човешката история, а с историята на Боговете“.

Стоунхендж е творение е на древното време – началото на земята.

Стоунхендж е светилището на Друидите, мъдрите – близките до Боговете или сродните с Боговете. Ето защо Стоунхендж е свещено убежище.

Стоунхендж е породило много небивалици и легенди, а Истината му е Истина на Първата раса и на познаването на това, че хората са били Богове – същества от тази древна раса, но по-късно са се отделили от нея.

Стоунхендж напомня на човека да се завърне в нерушимата Тишина – в обятията на безсмъртието, защото човекът е забравил безсмъртието си и сега се скита в един беден външен свят.

Стоунхендж е метод – начин за пробуждане на безсмъртието и завръщането в Първичното състояние, когато човек е бил Бог и когато е живеел в неизречимостта на Тишината, в нерушимостта.

Стоунхендж е събирател на енергия, необходима за определен замисъл.

Важни неща

Най-голямата грешка в света е изгубеното ученичество.

Неразбирането на нещата е гибел.

В съдбата има течения и вихри, които могат да се изучават и преправят. Посланието на Друидите е: Създавайте бъдеще докато все още има време.

Съдбата на човека се решава само в изгрева – в самоизгряването.

Съдбата е същността на света и вие няма да я избегнете. Развитието е законът на една много твърда решителност. Нека миналото да бъде поразено от вашата решителност. Нека златният клон да загине, за да влезете в бъдещето на единството.

Който се съпротивлява на развитието, ще бъде унищожен.

Създайте в себе си великата книга на съгласието.

Никога не се оставяй да потънеш в този черен омайващ свят. В този свят зее лъжовна бездна и преизподня, обвита в мрак.

Да познаеш себе си, това означава да познаеш своя собствен ярък слънчев свят.

Бъди ловец на прозренията – на тези непознати сили. Не заставяй новият свят да чака.

Пламтящата Душа е безсмъртна.

Най-чиста от всички е Душата на този, който е напуснал тялото си, извършвайки героична постъпка. Обикновеният човек умира от собствената си разединеност.

Когато човек израства духовно, тогава се развива и неговата способност да мисли духовно.

Свободната воля е дадена за духовно развитие.

Когато няма избор, остава само едно – Безупречният Път.

Когато Духът е навлязъл в материята, се ражда Вдъхновението.

Съдбата трябва да се преработи, а не да я пропуснем. Ние сме миналото на утрешния ден.

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли твърде много.

Истинска наука е само тази, която озарява човека и тя е науката за безсмъртието.

Истинското знание е чисто духовно, то не бива поверявано на писмеността, то трябва да остане живо в паметта.

Чистата духовна енергия леко лети.

Объркване и отклонение дебнат невнимателния ум на всяка крачка.

Да вярваш напълно значи да извършиш.

Боговете не господстват само на земята, те управляват движението и на вселената. Вселената е космична и пък­лена.

Келтските Жреци – Друидите – са се избирали чрез по-голямото присъствие на Свещеното в себе си.

Опал Уайтли казва: „И всеки път, когато събирах картофи, аз разговарях с тях и си представях как ден след ден са наедрявали в земята и как са се вслушвали във всичко наоколо. Гласовете на земята излъчват радост, песните звучат в листата, цветовете на растенията, а преди да дойде времето на тяхното съзряване, те предават на вятъра песните на земята. Мисля, че картофите, отраснали в моята земя, знаят нещо и за звездните песни“.

Най-голямата опасност, която е до нас, е отсъствието на развита чиста култура.

Свободата е дадена, за да учиш.

Кръгът е кръгът на живота. В кръга силата е винаги голяма.

Пази се от този свят – той е чар от фалшивата бездна и е обхванат от мрак, той диша тъмнина и лишава формите от светлина.