Елеазар Хараш

(Съставител)

ТАЙНИТЕ НА ДРУИДИТЕ

Варна, 2021 г.

Елеазар Хараш, 2021

ПРЕДГОВОР

Друидите и тайната на дърветата

Ако едно дърво иска да говори с тебе, то ще те призове и ти просто ще го разбереш.

От едно малко семенце – могъщо дърво и един дивен живот 500 – 1000 и повече години.

Дървото усеща и знае твоята искреност и твоето приятелство.

В Дървото има фина енергия – наб­людател.

Има нещо в Тайнството на дървото, което те приема, или не те приема.

Ако си приятел на дървото, то ще те запише в своето сърце… в спотаената си тънка енергия.

Понякога клоните на дървото са като разперени ръце, като на Баща.

Всяко дърво расте от енергия, която се управлява от духове.

Друидите са правили своите събирания пред Дъба като пред стар Наблюдател.

Дъбът разказва нещо Древно – той говори за прастарото време, когато човекът е бил Мъдрец.

Дървото може да бъде разперено сърце.

Дърветата са мисли на Невидимия свят.

Учителя казва: Има Дървета, които са по-религиозни даже от хората. И казва още Учителя: Какво ще кажете за онова Дърво на живота?

Енергията – развоят на енергията е историята на Дървото.

Енергията тече в дървото и в клоните. Тя тече в цветовете и в плодовете. А узрелият плод не е ли узряла чиста енергия?

Учителя казва: Дърветата са Мъд­реци на Мълчанието. Те мълчат, но всякога разбират всичко.

Друидите казват: Дървото е създадено от фини, енергийни вълни. Енергията в тях живее.

Зад външното дърво има друго енергийно дърво. Ако тази течаща енергия се отдели от един клон – клонът изсъхва.

Най-старото дърво на земята се счита един кедър на остров Якусима – смята се, че възрастта му е около 7200 год. Какъв опит! Има дървета с Дълбоко Мъдро Мълчание – това Мълчание разкрива тяхната Мъдрост.

Не се ли успокояват понякога хората до красивото мълчание на едно дърво? А може ли да се успокои човека – в близост до един бъбрив човек?

Един клон, който се извисява, не е ли това една извисена енергия?

Учителя казва: Имало е времена, когато съзнанието на дърветата е било пробудено и те са можели да обичат така както и хората обичат.

Учителя казва: Има умни дървета, има и глупави дървета – глупавите изсъхват.

Дърво, което е изсъхнало показва, че мисълта му е фалирала.

Учителя казва: Дървото, което е ра­зумно, то е един събирач на енергия. Човекът пилее, дървото събира.

Учителя казва: Едно дърво може да ти покаже колко е ценно мълчанието.

Учителя казва: Един жезъл от Дъб, изработен от Майстор, може да стори такова добро с докосването си, което не могат хиляди хора.

Всяко истинско дърво има в себе си едно истинско мълчание. A това мълчание не е ли едно истинско вслушване?

Учителя казва: Ако един човек го заровиш с главата надолу, той ще изсъхне, а дървото процъфтява. И дървото, и човекът са част от Невидимата сила на Духа, част от Неговата Същност – и дървото, и човекът са духовни същности. Ето защо са братя. Ние хората сме особен род дървета, защото сме сродни. Поклон пред Дъба. Поклон пред Дърветата.

Дървото е символ на Древен извор на познание.

Друидите казват: Старият Дъб слуша човека само ако той говори Истината.

Дървото е пуснало корени във времето, но то живее извън времето и ако то даде хубави плодове, зрели плодове, то това е завръщане в благословението на Безвремието – Древният Чист Извор.

Водата е строителят на Дървото. Клоните са втвърдена вода.

Водата е определила ръста на дървото. Извисяването на дървото е извисяване на водата и енергията.

Още от деца ние си имаме любими дървета и ядем от техните плодове – сякаш майка ни храни.

Често до дърветата се устройват особени разговори. Седнали до това дърво – ние сме седнали с доверие.

В Дървото има някакъв устой, някакъв контрол, някакъв покой. Чрез този контрол някои живеят дълго – хиляди години. Неслучайно хората обичат да се разхождат до някои дървета – до енергии, които са чисти, успокоени, овладени.

Древното Начало е било Неподвижно като стар Дъб, като скала, стояща в собствения си Покой.

В Дървото има Покой, а Покоят е Чистотата.

Човекът е избрал Дървото на смъртта и сега се учи да живее, защото другото дърво е било Древен храм и там не можеш да пристъпваш по човешки.

В едното дърво е била скрита смърт­та, а в Другото – живота.

Дървото иска да каже на човека: поз­най себе си, познай своя Път, виж в какво си вкоренен, защото вятърът може да те изхвърли.

Погледни дървото в невидимата му енергия.

Старият дъб е Древен език.

Дъбът е свещено дърво, образувано от лъчите на Мъдростта, а Мъдростта е опората на света.

Нашият живот е преплетен с тайната на дърветата. Ние също сме дървета с клони – желания разперени в много посоки.

От Дъба можем да се научим на вдълбочена енергия. Той е израснал от тази енергия.

Старите дървета са стари Наблюдатели на света. Те имат фина енергия, скрита енергия в себе си. Не е ли тази енергия Наблюдателят и в човека? Не е ли тази енергия живото същество в човека?

Странно е родено дървото. Наблюдавай Дъбът – ти мислиш, че е от семката, но не виждаш скритата невидима сила в семката. Виждаш извора, но не виждаш невидимия дух, който движи водата в него. А няма ли Дух, който те движи и тебе самият? Ще дойде ден, ще виждаш всичко това. Невидими сили работят в нас – те работят дълбоко скрити в нас.

Дървото излиза от жълъда, а жълъдът – от невидимата сила, скрита в Духа. Казвам: дори и Невидимото може да изчезне, но Духът остава. Той има да изучава Древни Тайни.

Раждането: Тънкото раждане на една река е чудо, на едно скъпоценно камъче е чудо, на едно дете е чудо, на едно дърво е чудо, на едно изворче е чудо, но ти си изгубил чудото – себе си и затова не виждаш Невидимото в себе си – и скритият дух в себе си, а ти в същността си си Дух. И когато аз кажа че съм Дух – гледат ме особено, а аз ги гледам с Духа си – с Тайната в себе си.

Колко е хубаво да си Дух; но аз знам Тайна по-дълбока и от Духа.

Според Друидите: в Дъба има искрица чист огън и този огън може да шепне, да говори, да дава съвети, защото зад него стои Дух.

Ако аз ти шепна тихо, едва ли ще видиш духа ми, но поне ще видиш лицето ми, устните ми и ще чуеш гласа ми. Аз също съм Дух и шепна определени неща в света…

Зад дърветата стоят Духове, които движат техните енергии, а енергиите движат корените и клоните, листата и цветовете, и най-после – плода. В плода има частица Дух – незабележима следа.

Невидима духовна ръка движи развоят на дървото и затова в него тече енергия. Оттегли ли се тази невидима ръка – енергията си отива и дървото изсъхва, но така или иначе, всичко е благословено. Защото, когато изворът е пресъхнал, това е едно прекрасно знамение: той се е завърнал в свободата си, в скрития Източник от който е произлязъл, а този скрит Източник също има Източник – Праизточникът. Който е видял това, е чист Дух.

Духът знае посоката на всяко клонче, на всяко листо, защото той ги е движил в определена посока. Казвам: съществува в света едно дълбоко виждане, а зад него съществува нещо още по-дълбоко, то е Моят Древен Приятел.

Ще завърша с една мисъл на Майс­тер Екхарт: Ако не съм потопен в Бога и в Праизточника, аз съм един безумец, а тогава дърветата няма да са ми братя и аз ще ги сека и ще убивам себе си.

Елеазар Хараш

За Друидите

Друидите били наричани хората на Дъба.

Думата друид – Дъб означава древен или древните същества. Смятало се е, че Дъбът бил мълниеносен съкрушител на враговете. Наричали са го стража и Пазителя на вратата.

Мъдростта на Друидите води началото си от атлантите и пергаментите на Маелдреу.

Друидите казват, че само истинската книга на Мъдростта е мостът между двата свята.

Дъбът е мъдро Същество, висша енергия, това е дърво, от което може да се получи отговор на важен въпрос и чрез него да се изяви волята на Белинус – Висшата Божествена Същност.

Дъбът е дърво оракул, защото то е с древна възраст и опит, с древен разум и съзнание. Така древните са общували с древното: древното в хората е общувало с древното в Дъба – това е общение на съзнание със съзнание.

Да се види душата на Дъба – Свещеното дърво, трябва да се стигне до самия център. Този център е Сърцето на дървото. Трябва да усетиш Тайната на дъба, неговата сила, индивидуалност, особеност, защото в центъра на това дърво се намира неговата енергия.

Произходът на Друидите е от митичните атланти. Друидите са живели около хиляда години преди Христос на Британските острови.

Друидите казват: От стария Деруен (дъб) ние извличаме невидима сила за своето развитие и укрепване.

Знае се, че Върховният Жрец Друид Бран е Ферилт – гигант, нефилим, дошъл от Атлантида.

Какво е Деруен? Дъб, Друид… означава още дълбока Древност или Тайно Познание. За тях старият Дъб означавало стария Мъдрец.

Дъбът е Древност, Древното дърво, най-старото дърво, то символизирало всички дървета. То означавало още старият Дух на дърветата – на посадените животи.

Дъбът познава Тайните на гората, защото се е смятало, че той има особен взор.

В Дъба е скрита Съкровената Тайна на сърцето, а сърцето е тайнознаещото.

Друидите или хората на Дъба са мистици, те преподават безсмъртието на Душата.

Дъбът е твърд, силен и дългоживеещ… ето защо той е източник на дълбоката Мъдрост… и на всеки човек, на който му трябват тези качества, му трябва дъбово лекарство.

Дъбът Друид е Пазителят на горската Мъдрост – такъв е и човекът, който има знанията на Дъба.

Дъбът символизира вратата към Тайното знание.

Имало е три степени по Пътя към Друидите:

• Овид – те учели астрономия, медицина, поезия, музика, право и други неща.

• Бард – те се усъвършенствали в тънките неща на музиката и поезията.

• Друид – това е висшата степен, тук е било скрито тайното келтско знание.

Истинският Друид владее състоянието Нагуал – това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на първичния, чист Дух, това е състоянието на мислене без думи, без разсъждения… В това състояние нещата се виждат ясно.

Друидите – това са просто Мъдрите, потайно Мъдрите.

Друидите никога не доверявали своите Свещени Писания на книга. В своите книги те допускали само загатвания.

Една Друидска формула: Зама-зама-озза-рахама-озаи – формула за натрупване на енергия.

Истинският Друид има три имена: дадено от родители; духовното име, посвещеническото; тайното име, чрез което се призовава ритуала на Силата, с това име може да се призовава скритата Сила.

Вътрешното Духовно име се ражда от дълбините на съзнанието, а Тайното име се дава от Учителя Друид.

Друидите вярват, че религията им забранява да поверят учението си на книгите.

Върхът на келтското общество са Друидите, а Друид означавало дъбознание или вещознание, виждащо знание. Друидите са тези, които имат древно знание, защото Дъбът символизира Древното.

Висшите Друиди са гутуатри – говорещи с Боговете.

Всички Друиди имат водач, когото останалите дълбоко почитат.

Друидите знаят волята на Боговете. Друидите не извършват никаква церемония без присъствието на Дъб или листо от него. За тях Дъбът е свещен свидетел… Смятало се е, че присъства Виждащият, Знаещият – оттук Друид означава знаещият чрез Дъба.

Имало е местност Друнеметон – светилището на Дъба, наричали са го още силното светилище – вярната гора.

Друид още означава велик Мъдрец, познавач на дървото, знаещият Свещеното.

Това дърво – Дъбът – според Друидите, е символ на Космичното дърво, което поддържа трите свята: Върховния, средния и долния.

Дъбът е сила, устойчивост, вярност, дълбина – здрав корен – все названия на Свещеното или първичния елемент. Свещеното е древната сила, наречена още Проникновението. Дъбът е жива сила, която усилва Свещеното в нас.

Дъбът е наричан още живата част и тази жива част в нас, е Свещеното.

В своите най-тежки времена Друидът реагира като Мъдрец – достойно.

Съществуват бардове – най-ниската степен – това са поети и певци. Съществуват и ватеси – втората степен – пророци, гадатели, тълкуватели; и съществуват Друиди – третата, най-високата степен – Учители, Мъдреци. Тази трета степен, Друидите Жреци, те са изпълнили предните две степени и те могат да обогатяват всички други хора и същес­тва с нови, по-дълбоки знания.

Друидите били Пазители на всичко най-добро и честно. Те живеели в отдалечени места и пряко не контактували с хората. Те поддържали училища като обучавали хората в достойнство.

Друидите имали два култа: Дъбът и изворът. Първото е Пътят, второто е Светилището.

Друидите често казвали: мир на всички земни посоки.

Друидите казват: има знания, които не могат да се предадат чрез други знания и поради това, трябва да се извърви дълъг път докато напълно отхвърлим злото.

Друидите били на голяма почит по времето на келтите – те били сред природата, те били извън обществото и не плащали данъци. Те били Учители и решавали всичките въпроси на обществото, те решавали всички спорове, всички ритуали и всичко било в техните ръце. Имало е и Върховен Друид, който си оставал такъв до края на живота, а след него те се събирали, за да изберат нов, който е най-достойният по качества.

Друидите не записвали никога нищо, а наизустявали всичко, което трябва да знаят. Обучението за Друид трае от около 12 до 20 години. Филидите – Жреци, които били и мистични поети, също не работили и не плащали данъци. Те били обвити в страховита Мистерия.

Според Друидите: този, който наистина иска да се учи, той може да се учи от всичко. Те казват: щом нещо е уловило вниманието ти, то има на какво да те учи.

Те казват: на всеки човек се дават и изпращат тънки знаци – послания, уроци и вие трябва да ги разтълкувате. Според тях разбирането на знаците е придобиване на ново знамение, а това означавало ново проникване в Мъдростта.

Всички грешки трябва да се превърнат в знания и проникновения. От всичко трябва да трупаме Мъдрост. Ако детето се изгори на печката, то научава урок – почитание към огъня.

Според Друидите: светът е прекрасно място, защото Великият Дух е промислил за всичко. Друидите са научили своята Мъдрост от дърветата. За тях дърветата са велики Учители.

Без Друидите кралят нищо не можел да решава, нито неговите приближени. Друидите решавали въпросите. Кралят нямал право да убива определени животни, които Друидите не позволявали.

Друид – това е умението да влизаш в своите вътрешни селения, в своите скрити нива на реалността.

Друидска молитва:

Нека намеря мир там дълбоко, дълбоко, в безметежния център на моето същество. Нека споделя мир безмълвно, пристъпвайки в покоя на дъбравата. И нека от там, от този огромен кръг на човечеството да струи нежно мирът.

Жреците Друиди са наследници на Жреците на Атлантида. Името Друид е идея – това е Мъдрецът, който е скрит дълбоко в нашите недра, в нашите корени, защото хората също са Дъбове – Мъдреци.

Друидът е Дъб – Мъдрец, защото е работил за този Мъдрец в своите корени. Той е търсил този Мъдрец и чрез себепознанието го е открил.

Друидът – това просто е скритият Мъдрец в нас. Този вътрешен Мъдрец е нашата дълбочина. Всеки е Друид, но трябва да е отделил много време за себепознанието си, за търсенето и откровението за себе си.

Нашето реално същество е Друид, а обикновеното ни същество си е просто само човек.

Азбуката – огам – е дадена на Друидите от другия свят. Азбуката е нещо, което се дава, тя се дава в голям прилив на вдъхновение. Друдите са били Жреците на келтите, а техните Праучители са ферилтите – Жреците от Атлантида.

Тези древни Жреци – ферилтите – черпили своя авторитет от Фарон, свише, високо място. Това е мястото, в което се намирала тяхната Божественост.

Има документирано свидетелство как Друидите са преминали мълчаливо през въоръжена вражеска армия без да пострадат и как тяхната Мъдрост овладяла гневът на враговете им и те просто си минали и заминали.

Друидите са обучавали децата си още от малки за възприемането на видимия и невидимия свят. За тях децата са с уникални възможности за обучение и ако се изпуснело тяхното обучение в строго определеното време, после те изпускали възприемането на невидимия свят.

Всеки ученик Друид се посвещавал на определено проявление на Божеството, а после това проявление ставало съветник в Пътя.

Жреците на Друидите били с голяма чистота и висота, с голяма отдаденост, но когато по-късно почнали да ги превеждат християнски монаси, всичко се развалило и изопачило. Въобще писмените свидетелства много са се отдалечили от Същността, както е станало и при траките. Когато не разбереш едно Велико духовно Учение докрай, след това всичко се разваля.

Съществували и Дриади – жени Жреци. Те били напълно отдадени на Великото Начало в себе си – Богинята (Съкровеното). По това време и в тази Древност друидизмът е бил неопетнен.

Жените Дриади поддържали култа към Древната Майка. Те носели черния цвят – цветът на майчинството, докато Друидите Жреци носели белия цвят. Черният и белият цвят се смятали за важ­на енергия на магията.

Друидите са били Пазители на Земята. Те са имали голяма Любов към нея и са имали голяма загриженост към нея и са били големи защитници на дърветата, пред дърветата те правили богослужения. Те казвали: вътре, в гората е скрит ритъмът на нашето сърце.

Според Друидите: дървото е ключ към нашия вътрешен Път.

Друидите са Изначални Пазители на Земята и човечеството и днес човечеството много се нуждае от тях.

Земята е свещено тяло за живота на дърветата, а дърветата са Същества на живота, Същества на Тайната.

Днес свещеното тяло на Земята е заразено и наситено с много отпадъци и дърветата боледуват, а това означава че и хората ще боледуват. Растенията умират, водите се замърсяват, умират много зверове, риби и птици. Кръговратът е болен и заедно с него и човекът умира.

Липсват Друидите, липсват тези, които да отворят очите на хората. Липсва равновесието. Земята е нашия древен Дракон – Майка Хранител и Пазител. Неразбирането е погибел, а спасението е в пробуждането на човечеството, защото то няма Път.

Съществувало мястото Неметон – Свещената долина. Това място било недостъпно за други хора. Тук се решавали жизнено важните въпроси на Друидите. Тук се събирали техните двадесет Старци и тук не можел никой да дойде без разрешение.

Върховният Жрец Бладид можел да отключва завесата между световете. Той можел да отваря вратата. И тогава, когато Жрецът призовавал някой от Боговете, те се явявали понеже са сродни.

Фарон казвал: Съдбите и промените са същността на света, а развитието и изменението са свързани помежду си. Болката е неизбежна, когато се откъсва нещо от миналото на човека. Сам Древният поток изисква тези жертви, тези откъсвания от миналото, за да се случи Същността.

Фарон казвал: Хората на Дъба ще се върнат и тази съдба е неизбежна, но е необходим ръст, за да може миналото да си отиде и за да влезете в бъдещото единство.

Фарон казвал: И искайте неговия приход, защото това ще дойде и ще укаже Новия Път. Този приход ще ни достигне като Гласът и ще ни се яви като страж, и ще се измени и тази съдба на падналия свят, но вие трябва да бъдете готови за това бъдещо единство.

Фарон казва: Боговете са стражи на Свещените Закони. Създайте велико съгласие в себе си и между себе си.

За да се удържи победата над армията на врага, Друидите създавали магически прегради между армиите. Те се обръщали за помощ към стихиите и така променяли изхода.

Друидите обичали да се вглеждат в Духа на Слънцето, в Окото на Дагда (Бога) или както го наричали, в Окото на Истината.

Когато ученикът бил готов, върховният Друид го призовавал на последното изпитание – изпитание за съвършено овладяване на себе си, където корените му вече се явявали в корени на Дракона, защото той ставал вече Същество от чист огън, нетленен.

В това изпитание ученикът придобива (от Върховния Друид и чрез него) Дълбок Порядък и тръгвал в друга степен на развитие, ново ниво на съзнание. Безпорядъкът вече е облечен в Дълбок Порядък. В това изпитание се стига до голям връх на голямата неустойчивост, а след изпитанието това се превръща във висша стабилност и устой. Така Друидите смятали, че тази голяма неустойчивост е важна и съществена, защото чрез нея се достига до Висшия Устой.

Ученикът е трябвало да мине през пътя на своята неустойчивост, за да стигне до своята цел – Висшия Устой.

Истинският Друид Жрец не избира своето жречество, а жречеството го избира. И това е Древната вътрешна Сила, която го избира, и той не може да устои и да се съпротивлява, и затова той напуска обществото, и започва да преоткрива себе си именно чрез тази Древна вътрешна Сила, която постоянно присъства в неговото естество.

И понеже Древната Сила го ръководи, вече всички духове на земята, небето, водата му стават съюзници и помощници, и така на него му се открива другата, особената Мъдрост. Той вече е човек, друг човек – отвъден човек.

Има три причини, за които ученикът друид се изключва от ордена: 1) за насилие и извършване на убийство; 2) за произнесена лъжа; 3) за несъхранена, доверена тайна.

Друидът има три ключа за власт: 1) знае; 2) смее (осмелява се); 3) пази тайна.

Друидите били свързани повече с другия свят, с истинския, свободния. Те имали отвъден трепет – мястото на тайните.

Друидите знаели, че Истината е смъртоносна за народа и затова са били необходими измислици, защото, за да съзерцаваш Истината, трябва да си готов за нейната ослепителност, за нейния блясък.

Друидите казвали: И наистина какво общо има между низката тълпа и Възвишената Мъдрост? И затова Истинната следа, за да се пази в тайна, обикновените хора не се нуждаят от поучения. За тях са басните, измислиците и параболите.

Друидите казвали: В Безмълвието е Великата Сила.

Ние се движим към Бездна и това е нашият Път, но трябва да открием Свещената Врата, защото, иначе си оставаме същества на света и на смъртта.

Мислете за тази Врата, за този вход, той е някъде скрит, но ви чака. Този вход е духовен, той се намира в Свещеното пространство.

Всички Друиди Жреци, които са живели в този свят, са търсили тук, на Земята тайнствен Вход към Свещеното пространство и затова те много са странствали по Земята, за да открият този Вход.

Да откриеш дълбокия Вход към себе си, е Мистично Тайнство и то е свързано само с Пътя на Чистите духове.

Само Чистият дух получава в дар Свободата – така той получава достъп.

Само Чистият дух преминава през мрак, за да види там Чистата Светлина, защото тя е там, само трябва да я видиш, но това е умение само на Истината.

Всеки посветен Друид е минал през вътрешната смърт, за да се домогне до собствената си Свобода.

Висшето Посвещение е спускане в Бездната, но малко са били удостоявани от него, защото различна е мярката и степента на търсене на Фарон.

Мерлин е бил един от тези, на които се е дало спускане в Бездната, защото е бил много концентриран в своето търсене. Така той се научил да говори точно и ясно.

Мерлин казва: Стоях си в безкрайното пространство и мрака, и нямаше там нито слънце нито луна... Тук търсих Истината, за да се родя в нея.

Всичко започва чрез Дагда – Единствения. И Единственият е, Който ще спаси света. И Мерлин, и Христос са победили кръста, за да получат нещо от бездънната Бездна.

Друидите наричали Христос – Белият Бог. Този, Който е овладян от Бездната.

Когато Мерлин също издържал изпитанието на Бездната – своята Голгота – тогава му била дадена власт над земята и стихиите. Така той получил бяла мантия, която символизира Окото на Истината.

Всеки, който може да задвижва стихиите, е постигнал овладяване на себе си чрез жертва.

Друидите правили следните ритуали: На огъня – палели благовония. На въздуха – разхвърляли цвета. На водата – разливали вино. На земята – заравяли хляб или сол. Така стихиите помагали и служели на човека.

Земята – това е камъкът. Разговорът с камъка е бил велика лечителска практика. Стискайки в ръцете си избрания камък, концентрирайте се в него и слушайте дълбинно какво ще ви каже, а той може много да ви каже. Възможно е камъкът да ви позволи да проникнете в тайната му структура – анатомичната. Може да ви разкрие нещо от собствената ви Душа.

Камъкът може да бъде и помощник на тялото. Лъчите на камъка знаят какво правят. Ние сме свързани с всичко на Земята, чрез една фина духовна паяжина.

Затворете очи и излезте от времето. Отворете очи и се върнете във времето.

Когато Друидите се женели, те трябвало да си създадат настояща и бъдеща светлина – това било древното изискване на Дагда.

Според Друидите: огънят отваря Пътя към Бога.

За да си вземете и отрежете жезъл от Дървото – първо, трябва да го събудите и да искате разрешение. Дървото трябва да е съгласно да ти даде клон от себе си, иначе вместо жезъл, ще имате една опасна негативна енергия.

Жезълът трябва да придобие име, което Жрецът да цени много и това име да е сила на която той се покланя.

Дълъг път е извървял Мерлин докато стане великознаещ.

Според Друидите: Вдъхновението е раждане отново. Вдъхновението се появява с помощта на огъня.

Вдъхновението е наситено с дух състояние.

Най-важното в живота е дали Съкровената сила е на твоя страна. Съкровеното в нас е блестящ меч.

Който е влязъл в Съкровеното, е преодолял страха. Съкровеното е особено оръжие. В Съкровеното живее необяснима светлина.

В меча на Артур има заключени символи от силата на Мерлин. Вълшебната чаша, която е спасението на човека, е неговото сърце. Чистотата на чашата сърце е магическата власт.

Христос е проповядвал само едно свещеното отношение към Бога.

Чистото Сърце се превръща във Вечен пламък.

Чистото Сърце преодолява чаровете на света.

Чистото Сърце е победата над злото. Чистотата е връх над животинското царство.

Светът е лъжовен, но той може да бъде преодолян с Чистота. Ние всички трябва да се завърнем в Чистотата.

Чистотата увеличава магическата сила. Чистотата се съчетава с висшия свят. Чистото Сърце е висша раса. Чистотата, сама по себе си, е могъщ воин.

Мерлин е работил със силата на вът­решния огън. Всеки Мъдрец използва силата на своя огън, който той владее.

Мерлин е използвал понякога и мълнията на Свещения огън. Огънят, сам по себе си, е излъчен ритуал на Вдъхновението.

Който не може да постигне Същността си, става смъртен.

Вятърът може да бъде силен и жесток воин – чрез студ и мраз, и чрез вихър. Той може да бъде воин с ледено дихание.

Злото е една постоянна гибел. Ето защо злото винаги ще умира в себе си. Злото винаги умира, защото няма Единение с Висшата Сила.

След изпитанието от Духа, придобиваме ново възприятие за Истината.

В най-голямото страдание е скрита голяма, тайна опора.

Страданията са благословени, защото учениците разбират все по-чисто своя Учител.

След голямото страдание все повече разбираме невидимия свят, скрития свят.

Човекът има три лица: това, което мисли за себе си; това, което другите мис­лят за него; това, което е той самият, а това е тайният метод за придобиване на лично могъщество.

Има три неща, които изискват пос­тоянна будност: ръката, езикът, желанието.

Според Друидите: единственият начин да се разбере един истински Посветен, е да се изоставят всички опити в това отношение.

Според Друидите: Истината е против света, а масова истина в света е илюзията на змията.

Който чува правилно своя вътрешен глас, придобива Божествена увереност.

Който е чул правилно вътрешния глас, има в себе си тайното правилно действие.

Страхът е тежка верига по Пътя към Тайната.

Истинският откривател не търси нови земи, а нов поглед за живота.

Свещената Любов е скрита зад пределите на този свят.

Истинската молитва не е въпрос на сила и енергия, а въпрос на духовен авторитет и искреност.

Според Друидите: нищо не трябва да се нарича добро или лошо, то е просто нещо друго.

Когато имаш препятствие, бъди смел и разумно решителен.

Друидите предавали знанието си само в устна форма, според тях, писането обременявало паметта. Устното слово, според тях, е по-стойностно от писаното, защото е директно свързано с Божественото Вдъхновение.

Истинското знание се отличава по това че дава контрол над себе си.

Съществуват думи, които могат да изменят вътрешната или външната реалност.

Силата на словото се заключава в неговото значение и в неговото звучене.

Думите, в чистата си вътрешност, са сияйни.

Характерът на всеки метал зависи от неговия дух.