Мистика

Дървото си има Дух Покровител и всяко дърво било предупреждавано преди отрязването, за да си изтегли енергията.

Друидите са имали молитви към дървото, за да остави то енергията си в клона, чрез която Жрецът щял да помага на болните с жезъла си.

Пазителят на гората бил най-старото дърво.

Дърва за огън са се събирали само от паднали и мъртви клони.

Тялото на Дракона е съставено от три части: огън, мощ, свобода.

Друидите казвали: Посветеният умее да се промъква между световете.

Друидите казвали: Човекът е ключ за другите същества към Висшите светове.

Драконът, това е огънят на думите.

Според Друидите: истинската арфа има двадесет струни, двадесет тона, защото съществуват двадесет водещи дървета.

Арфата е създадена за връзка между музиката и дърветата.

Дърветата са наши Древни съюзници, те са изморени и изпаднали в сън, и ние трябва да ги събудим. Те са част от Великото Единно някога.

Съществува Древно Свещено Име... И затова тези, които владеят всичко – не владеят нищо понеже няма нищо, което да се владее.

До сътворяването на света не е имало нищо понеже празнотата, това е била самата Пълнота. В началото е било Нищото и е имало всичко.

Съществуват много други жестоки сили, които още не са се превърнали във формори – низши въздействия. Те са заключени от една свещена фраза – Eikones Aglamata – ураган от звуци.

Дърветата са свещени книги на Древния. Дърветата са Същества, надарени с Дух и Благородство.

Мистичният Разум е най-висшето достижение на човека.

Избери си клонка от стръмно и особено мистично място, защото това е предмет, обладаващ отвъдна сила.

Кернуннос – Бог на гората – и досега живее в по-гъстите места и се движи тихо и незабележимо. Той най-вече се намира в непроходимите места. Непроходимите гори са пълни с тайни. Кернуннос е безмълвен, но винаги присъстващ.

Друидите почитали духовете на дърветата и водата – реки, извори, езера. Друидите общували с Боговете и изучавали тяхната природа.

Друидите вярвали в безсмъртието на Душата, защото тя била зачената от безсмъртното Божество.

Защо Друидите почитат дърветата? Защото те смятали, че дърветата първи се появили на Земята и то с първите лъчи на слънцето – дълго преди да се появи човешкия род.

За Друидите времето няма граници, то е само входове и изходи. Във времето се влиза и излиза.

Истински скритото е само Непоз­наваемото; истински Непознаваемо е Неизмеримото; истински Неизмерим е единствено Бог; няма друг Бог освен Непознаваемия.

Непознаваемо е единствено скритото. От взора на простосмъртния е скрит единствено Бог.

Всяко посвещение изисква своята символична смърт.

Друидите казват: Слънцето трябва да изцели Дракона.

Древните книги ще попаднат само в Древни ръце.

Според Друидите: златото е скрито в Тайнството на твоите деяния.

И най-голямата тъмнина не подозира за Тайния пламък, който е скрит в нея.

Мерлин

Един друидски Жрец казва: Аз бях скитащ във въздуха, аз бях книга в Началото, аз бях блестяща светлина, аз бях Път, бях орел, аз бях лодка над морето...

Друидите казват: Феите често се прераждат в лебеди.

Човешките души са безсмъртни, а Боговете са Вездесъщи.

Древното Съкровено знание произлиза от един Първичен Център. Този Център е посветено място – на ирландски се е наричало мид – център, средоточие.

Друидите казват: Има четири стражи пазители изток – Дуи райн; юг – Дехев; запад – Хорлеуин; север – Хохледд.

Друидска формула за отваряне на другия свят: АНАИЛ НАЗРОК, УТВАСС БУТУДА ДОХИЕЛ ДИЕНВЕ.

Друидите казват за Пентаграмата, че тя е канал към вечността и безконечната Вселена.

За Друидите драконът символизира една от най-могъщите външни изяви на Духът на Земята.

Хората не се разбират, защото думите в тях не се разбират – думите в тях не се обменят правилно.

Друидите казват: Силната буря е движение на могъщи духове. Бурята не идва от водата, водата е само инструмент за движение на тези могъщи духове.

Според Друидите: Мистериите и сега са тук в нашия окръжаващ свят, в това, което е около нас, но трябват особени Очи, за да ги видиш.

Не някъде в храмове е Мистерията, а тук, около нас и в нас, и няма нужда от пътешествия, защото Древността е тук.

Светът, от който са излезли легендите, е тук, но той е все още скрит от астрални мъгли.

У. Б. Йейтс

Хората от всички култури осъзнават, малко или много, че е загубено нещо изначално, че е загубено мистичното, мистиката – Древното чувство за Тайнство. Религиите са излезли навън и са изгубили вътрешния смисъл на своите Учения, загубили са Гносиса, Откровението, загубили са чистия духовен език и затова сега човекът и личността му са в криза – човекът е тръгнал по външен път, във външни църкви.

Човекът и човечеството не търсят Висшата духовна Истина за нещата, за да могат да се докоснат до Мистичното, Тайнството на Духа, а това е друго съществувание.

Търсенето на Истината е Мистично търсене, то е търсене отвъд свещени Писания, то е зад техните предели, то е търсене на изгубеното истинско ученичество, което в крайна сметка е и изгубеното посвещение.

Посвещението е отиване отвъд, зад пределите на обикновените граници, то е зад света, то е преображение и то дарява човека със скрита Мистична сила, която не е така лесно да се обясни.

Мистичното е скок в мрака, а това е акт на дълбока Вяра, която е тайно убеждение… И това е винаги опасност, а също и изпитание за волята, това е скок на най-старото съзнание в човека – Мистичното, Изначалното. Този скок решава въпроса за посвещението, а посвещението е краят на този свят.

В този скок е скрито преодоляването на себе си и затова после се чувстваш по съвсем друг начин – иначе, другояче, необяснимо, защото ставаш друг човек.

Посвещението това е вечната формула, това е преобразяването, това е зав­ръщането в Изначалното състояние на Тайнство.

В началото това е скок в Бездната, в тъмното, в Преизподнята, а после – изведнъж ставаш свободен… Пак си в света, но си освободен от товара (себе си) и тогава в теб се заражда нещо особено – то е Тайната на живота, която ти винаги си чувствал някак си много близко до себе си. В такова нещо Великият Мистичен Учител Мерилин е обучавал и подготвял Артур.

Мистикът има Проход между световете. Мерлин и Артур – това е символ и връзка между Божественото и Тайната в човека, това е връзка между Тайната на духовността и света на ученика. Артур е човекът, Мерлин е Посветителят.

Мерлин е Истината, а Артур е ученикът.

Не Истината в училищата, а Истината в Душата.

Самият Учител е също ученик, но той е от друга гледна точка – гледната точка на Мистерията.

Посвещението е чисто Мистично явление, то показва, че границите на времето и ума са вече преодолени.

Диханието на дракона е глас на вятъра. Нека той да зазвучи отново. Драконите ще те призоват за твоя Път.

Случайности никога в живота не се случват, защото всичко е взаимосвързано – нужно е само да следваш повеленията на своето сърце.

За Друидите пещерата е била източник на мистични знания. В пещерата е имало звуци, които са дихания на Драконите.

Гората на Мерлин (мястото, където е живял) е била мистична гора; защото в нея някога е живял един от Боговете – един от Древните.

Пещерата е странна, а призраците в нея са много отдавна там, те са старите нейни посетители. В пещерата има Тайна, но трябва дълбоко умение да влезеш в нея, трябва дълбока връзка с Древното Начало и ако не влезеш правилно, Тайната те разрушава.

Да влезеш в пещерата, то е среща с миналото, то е среща с Тайната на живота и с тези, които са създали пещерата, а призраците – те са само следи към тази Тайна. Дълбинно в пещерата има глас – Древен глас.

Един корен от старо дърво е връзка с Тайната на живота. Коренът е старинност, той има поглед за Древното, от което е извлякъл себе си.

Запаленият огън усмирява нощта. Осем камъка са защитен кръг – това е древен ритуал. Те са символи на твърдостта. В тази връзка има древен ритуал за среща с древните същества и Боговете, в случая – с Мерлин.

Мерлин казва: Тялото на Дракона умира, тялото на Свещения огън отслабва, а заедно с това и Земята.

Той казва: Ако Древният огън е в нас, тогава пещерата ще ни разкрие нещо от миналото си. Създайте в себе си тялото на Дракона и ще бъдете вечни. Тялото на Дракона е книгата на древните знания.

Всяко Посвещение включва в себе си една символическа смърт, след което следва възрождение и просветление. (Смъртта всякога е възрождение.)

Водите на Аннон, това е друидската акаша – хранилището.

Има предание в миналото се случило нещо между Друидите и християните: било им казано да си хвърлят книгите в морето и които излязат на повърхността, те да се четат. Книгите на Друидите потънали, а на християните излезли над водата. Имало различни тълкувания: лекото излязло навън, а дълбокото се скрило. Така книгите на Мерлин се изгубили. Истинските неща са винаги там, в дълбокото. Друидите казвали и за Христос, че истинските книги на Христос са също там, в дълбокото.

Лесно е да се разберат Боговете, докато не изискваш от тях обяснения, а що се отнася до съдбата, тя не е това, което трябва да се очаква, а е това, което трябва да се придобие.

Пред лицето на разрушението, Друидът има особена потайна усмивка.

Миналото е приятно, защото сега го няма.

В силата има измама, но в силата на Мъдростта действа Бог.

Великата мъдра Сила се намира винаги там, където най-малко я очакват. Тя е тайно скрита и е съюзник на Мъд­реца, тя е скрита в дълбините и често – в слабостта.

Има таен ритуал, който събужда вът­решната сила.

Всеки загубен миг означава загуба на много животи.

Ще настане ден на Орела и тогава ще има само изгрев, и робството ще е в забвение, защото крилата на Орела са сключен завет с изгрева. Крилата на Орела са призоваването на силата на изгрева. Крилата на Орела са неговата магия, която е сърцето му, а главата му е Мистерията на Древните очи.

Робите са обсадени от света и на тях им трябва само едно Перо от Орела, но могат ли те да сключат завет с Него?

Крилата са Древното име на свободата.

Когато умееш да умираш, ти зараждаш нов свят в себе си, защото било ти е дадено Перо от Орела.

И ще се върнат Орлите на Земята, и Земята ще се разцъфти и нов порядък ще има сред дърветата, Съществата и тогава те ще изучават новата Мъдрост. И ще научат Името на Словото, защото Сам Той ще ги учи, и ще даде Името Си, тогава в книгите и едно общо дърво ще огрява световете – Белият Дъб.

И Той ще посади нова гора – ще посее нови Същества, Същества на Свободата и така ще се възроди Дракона, и тогава свободните няма да се нуждаят от утешение.

Дърветата

Всяко дърво е личност и си има свой собствен характер.

Върба – безмълвното вдъхновение, гъвкавост, обича водата. Тя се е научила да се прегъва на вятъра и така тя е станала силна – така тя е постигнала равновесие.

Ела – висша цел – понеже вижда илюзиите на света.

Бряст – височина, постигане на ново ниво, преодолява нещата. Тази височина е извисена над страданията и само страданията извисяват духовното израстване. Брястът ни казва: Когато си изключително целеустремен – пътят сам ти разкрива себе си.

Всяко дърво расте по особен начин и иска да ти каже нещо специфично и деликатно. Ето защо Друидите са се съветвали с дърветата.

Дърветата са канали за дълбоко общуване с невидимото Божество и дълбоко общуване със себе си. Дървото е Същество Мъдрец.

Всеки има дълбоко в себе си говорещо дърво – говореща Същност.

Дъбът е Великото дърво Мъдрец и Учител, това дърво обладава скрито съзнание.

Трябва лично да си откриеш дървото, което да ти отговори. То трябва да е старо, да има нещо особено, нещо специфично, нещо лично и авторитетно.

Ако съумееш да видиш Душата на дървото, ще се домогнеш и до неговия център, до скритото му съзнание. В скрития център на дървото се намира енергията му – съзнанието му. Енергията е полето на съзнанието.

Щом имаш особена Любов към дървото, ти създаваш в него глас и този глас ще ти отговори, но само на важен и съществен въпрос. Любовта към дървото създава глас в тебе и глас в дървото. Методът е: сложете плосък камък с надпис върху центъра на дървото. После посвети малка песен на дървото, за да разбудиш духа му – занеси му малък дар например медена пита. При тези случаи Друидът се обличал чисто и задавал концентрирано единствения си същностен въпрос към дървото Мъдрец. Той запалвал благовоние и докосвал свещено дървото и зачаквал смирено и търпеливо. Ако си направил всичко това правилно, ще чуеш гласа на дървото, гласа на това скрито духовно Същество, което е скрито в Тайната на дървото и тогава само слушай внимателно.

Има три отговора, ако чуеш три удара: един удар е – „не“; два удара е – „да“, три удара – е „неведомо.“

Едно правило: Не питай своето дърво за въпросите на други хора, защото дървото може да замълчи завинаги.

При това свещено отношение на Друидите към дърветата и по този свещен начин те са изработвали съзнание, което вижда отвъд света. Вътре, в дървото има глас, който не е от този свят и ярка светлина, която не е от този свят.

Ритуалът на Жреца Друид е вход към Същността на Бездната. Отварянето на тази духовна врата води към този вход, а свещеният подход, е отварящият тази врата и затова е важна силата на концентрираната представа за Древен вход в Дъба и неговата дълбочина. Тази особена духовна врата в пространството има отношение и е Път към светлите Същества и Боговете, и е знак в Пътя.

Жезълът е най-могъщ, когато е нап­равен от Дъб, но трябва да питаш Дъба ще ти даде ли клон от себе си и поради това трябва да разбудиш гласа му, и да искаш разрешение. Ако мъдрият Дъб не е съгласен, а ти отрежеш клона за своя жезъл, тогава този жезъл ще бъде един опасен инструмент за тебе, защото не Любовта го е дала, а враждебността на дървото. За Жреца с чисти намерения Дъбът Мъдрец дава съгласието си и му дава част от централната си енергия.

Истинският Друид си избира особен Дъб, с могъщи излъчвания, страховит, странен, особен, многовековен, който да го учи на дълбокото. В този Дъб трябва да има нещо недостижимо и непроницаемо. Дъбът трябва да излъчва страхопочитание.

Дървото, което расте, е избрано от самите Богове.

Друидите се учат от дърветата на: Търпение, Постоянство, Смирение и Сила.

Дървото не се оплаква от големия камък до себе си, то се извива покрай него, заобикаля го, и така си създава своята индивидуалност. Дървото е нашият Учител.

В дървото има Дух Учител и Друидът се прекланя пред него. Друидът е усещал в клоните и листата гласовете на вятъра и излъчванията на Духа Учител.

Дървото е свещено природно начало, а щом е начало, то е Учител.

Дървото е проявление на вятъра, водата, светлината и шепота на Духа и затова то е носител на Мъдрост.

Дървото се слива с невидимият и видимият околен свят, то се приспособява и срещу враждебните сили, защото си изгражда собствена сила на характера. Тази Мъдрост е дълбоко спотаена и в нас.

Дървото е мистично създание, то е врата към небето, врата към Мъдростта, то е светлина за мъдреците. Ето защо Мъдреците, потапяйки се в Същността на дървото, откриват много Тайни.

Там, където има погрешни изводи за живота, там дървото не се разкрива.

Чрез дървото Боговете и смъртните се срещат.

Друидите казват: Ние сме едно семейство с дърветата.

Дървото е живо същество, което се развива според своите склонности и особености. Всяко дърво се развива, както и човекът. И човекът, и дървото са зависими от слънчевата светлина и водата.

Дървото е родено в точно определено място, както и човекът. Между дървото и човека има много паралели.

Хората и дърветата са сродни. Има дървета, които се развиват, има дървета, които са застинали и не се развиват. Те са замръзнали в своето развитие.

В много отношения дърветата превъзхождат човека. Даже смъртта на дърветата може да бъде от полза за отопляване или за покрив над главата на човека.

За Друидите Дъбът е чудо на природата. Древният Дъб е стигал до височина 45 метра – външно той е едно мощно дърво и обикновено то е закръглено, движи се около кръга. Дъбът може да понася и много тежки климатични условия.

Дъбът носи в себе си удивително дълголетие, стига до 1000 години. В Германия има един дъб на 1400 години.

Друидите прозрели в това дърво голяма сила и индивидуалност и чрез тази сила те видели, че това дърво намира себе си и се реализира като Същност.

Друидите видели, че това дърво има таен и самостоятелен живот, който е недостъпен и неподвластен на мнението на тълпата. Друидите узнали, че Дъбът е силен, издръжлив, носи отговорност, взема решения.

Друид означава мъдър като Дъб устремен към слънцето.

Да застанеш до старо дърво, това означава да застанеш до приятел.

Дърветата са воини, свикнали с несгоди и трудности, но за тях животът е свещен.

Свещеното дърво се издига от самото Сърце на Вселената.

Лекарствата, които идват от едно дърво са целителни, ако енергията е останала в дървото, листата и плодовете.

Друидите са искали разрешение от най-старото дърво в гората и пред него са произнасяли молитви и са оставяли приношения.

Всичко, което Друидите правили на едно дърво, го правили с почит и ритуали.

Понеже Дъбът е твърд, силен, дълголетен, се е смятал за източник на голяма Мъдрост.

Дървото представлява балансирана енергия и ако прегърнете любимото си дърво, то променя вашата енергия и започвате да виждате по нов начин.

Дъбът – пазителят на горската Мъдрост означава още и врата, врата към дълбокото.

Коренът – дълбокото в нас е което узнава скритите сили на дървото. Дълбокото в нас е скритият корен, скритият Шаман.

Дърветата са тайнствени същности и затова много хора търсят гората като убежище, място за покой.

Мъдростта е свързана с дърветата и неслучайно Друидите били наричани хора на дърветата.

Дърветата ни предлагат ключове към Мъдростта, те са Учители, естествени Учители.

Чистият се превръща в дърво на Вечността – освободено съзнание.

Вечният живот е винаги с нас, когато сме осъзнато дърво – когато сме чисто съзнание.

Само чистото съзнание преодолява времето, ето защо Дъбът е толкова стар, защото той прилича и е подобен на безвремието и Вечността.

В дърветата има нещо, което се самообновява, самопреражда се.

Дъбът това е свещената традиция на Мъдростта, която Друидите си препредават.

Дъбът е дърво с осанка на Мъдрец, той е стар на възраст, той е достоен, възвисен, твърд, вдъхновен и просветлен.

Много стрият Дъб, както е бил Дъбът Мокас в Уелс, е бил наречен побелял старец – той толкова много е видял и чул, сякаш е присъствал на сътворението на света.

Дъбът е и шамански проход – врата към безвремието и ако го почитаме, той ни открива безвремието и той ни открива още как си е набавил своята дървесина, откъде я е взел, и той ни казва, че я е взел от Безвремието.

Всеки, който премине правилно през Дъба, получава Откровение за безвремието – за собствения си вечен Път.

Дъбът символизира непоклатимостта и устойчивостта на Мъдростта – безвремието и макар, че не е такъв дълголетник като Тиса (който минава над 2000 години), той доживява до преклонна възраст и се завръща в своето безвремие.

Дъбът е свещено дърво на Дагда – келтския Бог на доброто и изобилието.

За Друидите: дървета, растения, животни, камъни не са материални неща, те са одушевени идеи от безвремието.

Дъбът ни показва могъщество и миролюбие, те не носят вреда никому.

Дъбът според Друидите е главният Прорицател – главният, виждащ в гората.

О, свещено дърво, на света, на нас ни е необходима твоята Мъдрост – яви ни своите послания.

Дуир-Даир-Деруен – Дъбът е наш Древен съюзник само трябва да съумеем да го разбудим.

Да събудиш дървото означава да проникнеш в Същността му. Трябва да се слееш с дървото и да станеш неподвижен като него, трябва да си размениш мястото с дървото. Когато съумееш да се слееш със Същността на дървото, нав­лизаш в неговото Тайнство. Необходим е дар и устременост за това сливане с дървото.

Дървото е проявление на тайнство, проявление на един друг свят, слязъл в нашия свят.

Свещените дървета са изпълнени с тайнства – скрита Мъдрост

Пророчество на Беис (вид бреза) – или Началото. Тя изрича невидимо Пустотата, това е Пълнотата. Тези, които владеят всичко, не владеят нищо, защото, кой може да владее нещо, когато няма нищо? В началото беше Нищото и чрез това се е случило всичкото.

Пророчество на Офика: Винаги търси пътя на Душата и бъди цял, и тогава той ще възсияе със своите свещени речи и деяния, защото няма друг Път към Източника. Дърветата знаят, че Душата трябва да бъде очистена.

Съществува огромна река от дървета, тази енергийна река тече към Неведома цел.

Пророчество на Елата: Горящата Душа е безсмъртна и по-чиста от всичко, извършвайки чист подвиг.

Пророчество на Върбата: Тук звучат невидими химни – химни на речен странник, защото тя люби близостта си с водата.

Пророчество на Ясена: Възприеми реалността с безграничен пламък и воля. Огънят разрушава всякакви стени от силна магия, той разбива всичко на части. Повярвай, че ти можеш да бъдеш повече от тяло и ще бъдеш. И никога не падай така низко, че да се окажеш в стадото, което върви насреща със своята съдба.

Пророчество на глога: Този път е сложна смес от души – сили, които скитат по Земята. И каквото имаме в себе си, това привличаме.

Пророчество на Дъба Пазител: Източникът на живота е вечно сияещ, нерушим Пламък и затова Той е Началото на всички начала. Той Сам поз­нава Себе Си. Той не може да се съдържа в нищо, но се явява на всичко. И нищо не може да се укрие в Неговото присъствие. Навсякъде в зад пределието бушува огромния, бездънен океан от пламък, но сърцето не трябва да се бои да се приближи към този Свещен огън и не трябва да се страхува от Неговото докосновение, защото този дружелюбен пламък никога не унищожава това, което е меко, равно, топло и помага на единството и хармонията на съществуванието на света. Не се старай да узнаеш за Него повече от това, което са твоите възможности, а що се касае до нас – Неговите вестители – ние сме само малка част от Дагда, Бога.

Пророчество на непоколебимият Остролист, Самодивски чемшир: За неоформената душа всички пътища се съединяват с говора и езика на пламъка. Когато съзерцаваш този Свещен огън, лишен от форма, решително светещ в дълбините на света, тогава слушай гласа на този огън.

Пророчество на очарователната леска: Бог няма образ. В Него лежат неизразими свойства...

Пророчество на благословената ябълка: Не се опитвай да обхванеш с ума земята. Не се опитвай да разбереш слънцето с ума. Движението на мирозданието е вечната воля на закона. Духът носи добродетел, Мъдрост и Истина.

Пророчество на разгневената лоза: Светът винаги е пълен с непреклонни вождове, те са опората, която движи света, те са стражата на постоянството, те отделят хората от низките пътища и не позволяват на Душите да се привържат към нечистото.

Пророчество на мъдрия бръшлян: Всички народи имат имена, предадени им от обитателите на другия свят.

Пророчеството на тръстиката – бързият преследвач: Човекът е създаден от Бога с невероятно изкуство, той е проникващ, съзерцаващ, той осъзнава стремителното развитие на всяка природа.

Пророчество на горчивата трънка: Тялото е коренът на злините. Разумът е коренът на добродетелите. Злото идва от материалния свят и остава в него. Когато злото е изкоренено в човешката природа, Душата може да се извиси при всякакви обстоятелства. Човешкото тяло е това, което е родено в сферата на времето и чувствата, но разум и тяло не са едно и също; душа и тяло те стоят отделно от страстите. Ако страстите не са преодолени, те ще донесат на Душата и на Духа мъчителна безжизненост.

Пророчество на нещастната бреза: Не падай толкова низко, защото под земята лежи пропаст. Странни дълбини водят надолу, ако нещастната душа е отхвърлена, тя може да се завърне само чрез седемте орбити в многострадалния земен свят.

Пророчество на разярената Бяла Ела: Ние, дърветата Същества знаем, че сред нас живеят KELTOI – тайните вождове на света, ние ги наричаме „разумната опора“, защото те хранят и направляват земята и всеки от тях е надарен с неизменна сила. Тяхната стража е неумолима.

Пророчество на ароматната теоника: Създателят не внушава страх, а само любознателност. На природата на Божествения ръст не е свойствена нито суровост, нито жестокост. Тя е притегателна и спокойна. Тя привлича всичко. Ако Божествената природа беше враждебна, целият порядък щеше да бъде унищожен и даже дърветата нямаше да се противопоставят на такъв противник, но има опасност от това, че Божественият ръст може да се наруши от деянията на човека.

Пророчество на нежната калуна (Калина): Който е способен да размишлява, при него идва Тихият глас. Дърветата пеят мелодията на добродетелите и най-вече мелодията на Дървото на Живота, защото то е растение на Божественото озарение и тази Мъдрост и мелодия нямат равна на себе си сред певците. Нейният Божествен разум явява себе си в безмълвие.

Пророчество на устойчивата Топола: Не напускай Божественото, макар че то не може да бъде познато от смъртните, чиито разум е насочен към земното. Само, който се отделя от тялото си може да стига върховете. (Който овладее тайната на излъчването.)

Пророчество на мълчаливият Тис: Изучавайте всичко, което е подвластно на вашия разум и което съществува над неговите предели. Способният да постига съществува и в разума, и зад неговите предели. Първият разум е причина, а вторият е интуиция, а в третия обитава законът на вселената. Да се поклоним пред тези три разума можем само в мълчание.

Дърветата са неподвижни, защото крепката стена и опора е всякога неподвижна. Защо Боговете са създали дърветата по този начин? Има и дървета воини – те се отличават по това, че техните клони са враждебни и остри, и с невидима сила.

Дърветата ги окръжават същества, а Дъбовете – Богове. Дъбът – това е непознатият Бог на гората.

Дърветата са свещени писмена.

Изисква се много дълбоко отношение и умение, за да създадеш гласът на дървото.

Свещеният Дъб е не само велико дър­во – той е и велик авторитет. От Мерлин идва да се произнася заклинанието пред Дъба – пред авторитета и това се е предало на Друидите.

Дървото е същество, надарено с Дух и Благородство.

По най-важните въпроси на живота Друидите се съветвали с дърветата оракули. Те възприемали дърветата като канали на Божествената Същност и Воля.

Дърветата оракули – за тях се знае, че това, което им е присъщо е Древна възраст и разум (те обладават съзнание), отличавайки се от дърветата от същия род. Тези дървета имат своите белези – отверстия.

За да видите Душата на дървото, трябва да се домогнете до неговото сърце, до неговия център. Там е мястото на скритата енергия… Занеси вода за дървото или малко мед, това е жертвоприношение. Така може да се запали свещеното отношение към Духа на дървото, към невидимото. И задай само един въпрос, и очаквай прост отговор с три знака – да, не и неизвестно. И след уединението с дървото, то ще ви отговори (никога не се пита за друг човек).

Има Древно същество, което се движи в дърветата и зад тях, то е неуловимо, то е Богът на дърветата. Богът на дърветата е безмълвен, но винаги присъстващ. Всички Богове обичат свещта или благовонието – това е леката енергия, която те лесно усещат и така подобното лесно привлича подобното, лекото прив­лича лекото, финото привлича финото. Всичко това е създаване на условия, за да се прояви тънкият глас – тънкото съзнание, то си има своята среда.

За друидското дърво на живота се казва: Великото дърво се явява архетип – Древен символ на мировата култура. Всички същества са свързани с това дърво и това е великият Дъб, растящ в невидимото пространство.

Дървото е врата към Тайните на невидимото.

Когато Друидът няма избор, остава му само Пътят към Дъба – безупречният Път.

Хмелът символизира непознаваемото – това, което преодолява и е над всички предсказания.

В Дъба и хмела има скрито отвъдно възлеяние, защото идват от скрит източник и те искат да възкресят нещо в нас, което идва от този източник, нещо в нашата памет.

Дърветата се различават по характер, строеж и духовни качества. Древните дървета имат очи, свой звук, свой вятър, своя усмивка. Дървото е отражение на Божия миров закон.

Ако човек съумее да призове Бога на гората той ще научи много тайни за живота и за хората. Гората е тъмна, скрита, дълбока и безмълвна.

Има тайна наука нарича се Калах Барс (келтски) означава придобиване на гласа на дървото.

Съществуват много Дъбове Оракули, които са разкрили велики тайни на Друидите. Друидите са се съветвали с Дъба, защото, според тях, той съдържал в себе си старият глас – и този глас отговарял само на важни въпроси.

Според Друидите: старите дървета – Дъбове имат старо, мощно съзнание. Те смятали, че да се добереш до Душата на дървото, е трябвало да се добереш до центъра му.

Центърът на дървото това е било за тях полето на съзнанието.

Умение е да събудиш дървото. Докосни дървото съкровено и формирай въпроса си – запали благовоние и се подготви да запишеш тънките му отговори.

Дърветата са същества с дух и благородство.

Дървото е един удивителен свят на енергията.

Дървото е символ, който свързва небето и земята. Листата и клоните улавят тънката енергия на слънцето в себе си.

Дърветата са Божествени изображения – хората са дървета. Дървото преп­раща слънчеви сокове в корените – физическия свят.