5.
РОДИТЕЛИ – ДЕЦА

Всяка майка още като се роди детето , трябва да знае какво може да стане от него. Обикновено тя се заблуждава. Съвременните майки и бащи трябва да разбират закона, за да поставят децата си още в най-ранна възраст в контакт с разумното начало, за да развият в тях дарбите. Ако някое дете още отначало се смущава от майка, баща, брат или сестра, то не може да възприеме разумността и ще остане идиот. А ако майката, бащата, братът кажат, че от това дете човек няма да стане, тогава каквото те казват, това става. Но и най-малкото дете, за което те казват, че няма да стане човек, ако то каже: Не, аз ще стана човек – то става. Но това рядко се случва. /1; 192/

Ако не познаваш майка си и баща си, всякога ще се натъкваш на мъчнотии. Ако познаваш баща си, ти ще бъдеш свободен. Може да се направи едно възражение: Баща ти може да е беден, той не може да бъде баща – категорично невъзможно е бедният да бъде баща. Защото беднотията, сиромашията раждат много пороци в света. Сиромашията, това е едно изкуство само за мъдреци. /1; 6/

Понякога се случва майката да е с такъв характер, че не обича едно от своите деца. То ще се обича. Ако майката има любов към едно от своите деца, туй дете дълго време ще живее. Но ако майката обича детето си, а то умира, тази любов е слаба. Щом тя има любов към детето си, в нейния ум не трябва да прониква отрицателна мисъл, че това дете може да умре. Ако майката обича детето си и мисли, че Бог ще го вземе, нейната любов е слаба. Щом влезе отрицателна мисъл, това дете може да умре. Възможно е да се случи. /1; 43-44/

Някоя жена казва: „Аз трябва да бъда майка!“. Ако това, че ти трябва да бъдеш майка, е достатъчно, тогава и птичката, и кравата, и вълчицата, и лъвицата са майки. Обаче, какво разрешиха тези майки? Майката трябва да разреши въпроса на добродетелите, че като роди едно дете, да предаде и на него своите добродетели. Значи не е достатъчно жената само да бъде майка, но тя трябва дълбоко да разбира своето положение и да го използва разумно. /16; 47/

Човекът е измислил пелените. То е изобретение, измислица на хората. Птиците нямат никакви повои, никакви пелени, млекопитаещите също нямат. Само човек има пелени. Да мислим, че детето без пелени не може да расте, че нещо ще му стане ако не се поддържа, че ако не се повива в пелени, гръбнакът му ще се изкриви, това са теории. Възможно е да се изкриви, но може и да не се изкриви. Самото дете си има свои пелени. Кожата представя най-добрата пелена, в която природата го е поставила. По-добра пелена от човешката кожа няма. Докато тази кожа е отгоре на човешкото тяло, вие не се бойте. Когато кожата изчезне от тялото, тогава е много опасно. Хиляди пелени без кожа нищо не струват. /1; 52/

Ако някоя майка иска детето да оздравее, то ще оздравее, нищо повече. Искам да кажа: това е волята Божия, защото Бог е вложил в нас живота и никой не може да го вземе. Животът може да се вземе само когато съгрешиш. /1; 122/

Майката обича детето си, но щом се разболее то и тя се разболява. Освен, че не може да му помогне, но от безпокойството и тя се разболява... Защо? – Защото първо не обича Бога в него. /29; 140/

Щом майката и бащата не са здрави и децата им ще боледуват. Ако майката и бащата не са умни и децата им ще бъдат такива. Щом майката и бащата са добри и децата им ще бъдат добри. /69; 127/

Ако между мъжът и жената в един дом няма любов и съгласие, децата им често боледуват. /67; 54/

Деца, които са родени и гледани без любов, боледуват често и умират рано. Родителите на детето, ако живеят в любов и съгласие, децата им няма да боледуват.

/67; 90/

Когато децата ви боледуват, добре е да разтриете костта зад ушите им – там е центърът на живота. Тези разтривки правят организма еластичен, издръжлив. Не позволявайте човек, неприязнено настроен към вас, да ви пипа на това място.

/67; 267/

Майката със своите отрицателни мисли, тревоги, страхове може да усложни състоянието на болното си дете. Ако то се е разболяло, когато Луната е почнала да се празни, или пък Слънцето отива към южното полушарие, то ще оздравее. /68; 53/

Всяка майка, която се тревожи за своето дете, внася отрова в него с всяка тревожна мисъл или чувство. /68; 241/

Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. /68; 175/

Син, който мрази баща си, умира по-рано от него. /68; 255/

Когато умре някое дете, това понякога показва, че майката има някаква погрешка, която трябва да изправи. Ако някое дете е създадено със слаб, хилав организъм, то умира, за да се създаде с нов, здрав организъм в друг живот. То може да умре и втори и трети път, докато най-после си създаде една хубава къща, в която да живее дълго. /68; 319/

Ако една майка каже: „Господи, не си го давам детето, обичам го много, на Теб не ти е нужно. Искам да живее детето ми. По никой начин не го давам!“. Детето ще оздравее. /69; 147/

Майката прегръща детето си, което направила кумир за себе си, и мисли, че то ще я спаси. Това е користолюбие... Тя мисли, че в детето се крие някакъв велик дух. Ако не е така, готова ли е да му служи както трябва? Ако не е готова, детето ще си замине. След това майката се чуди, защо Бог е взел детето . Много естествено, тя не знае как да му служи. /29; 187/

Бащата и майката също трябва да изучават ума, сърцето и волята на момичетата и на момчетата си. А не да се обяснява всичко с наследствеността. Тя още нищо не доказва. Онова, което ние можем да възприемем от природата, ще можем да го предадем на младото поколение отвън.

/1; 125/

Майката се радва, когато детето е при нея; майката скърби, когато детето отсъствува. /63; 3/

Разумният, добрият син носи щастие за баща си и за майка си. /63; 18/

Да се ожениш, това значи, да дадеш условия на една душа да се развива. Тя слиза от Бога, идва на Земята, и ти трябва да я упътиш. Ще кажеш: „Ела при мене“. Ако не иска да дойде, ще чака други условия. /59; 246/

Когато майката и бащата се подмладяват, и децата се подмладяват. Подмладяването е вечен процес... Ето защо, майката никога не трябва да остарява. Тя трябва да има само едно дете. И детето трябва да бъде първо, а не изтърсак. /29; 203/

Всяка майка, която не отглежда сама своите деца, а ги оставя другите да ги отглеждат, е кукувица. /29; 308/

Жената да стане условие за повдигането на мъжа, а мъжът да стане условие за повдигането на жената; децата да станат условие за повдигането на родителите си, а родителите да станат условие за повдигането на децата си. /64; 84/

Майката и бащата могат да се подмладят, ако децата им ги обичат. /69; 263/

5.1 КАРМИЧЕН ЗАКОН

Със слизането на земята още, човек почва да се лъже. Той вижда, че майка му не е здрава, баща му – също, а си въобразява, че ще може някак да закрепи здравето си, да изнесе всичко, каквото се случи в живота му. Каквито са бащата и майката, такова ще бъде и детето им. Това е неизбежен закон. /14; 184/

Някъде се свързват жена от черната раса и мъж от бялата раса. Ако жената е по-силна, и в първото, и във второто, и в третото поколение се ражда все черно дете; едва в четвъртото поколение ще се роди бяло дете. Ако мъжът е по-силен, първо се раждат бели деца, а после черни. /46; 101/

Ако хората от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите, затова такива женитби не се препоръчват. Ако не измират черните, тогава поколенията им са хилави и след време се израждат. Също и от една раса, но с различни умствени и духовни стремежи се забелязва същото. Хилавите деца са резултат на греховни състояния. /68; 55/

Понякога, ако бащата е гениален, синът не излиза такъв. Бащите са слаби да предават гениалността си на децата. Майките могат да предават повече неща на синовете си, отколкото бащите. Гениалността се предава по женска линия, по линия на чувствата. /68; 10/

Да се роди човек сляп не е случайно. Бащата и майката не раждат човека сляп, а той сам си идва сляп. Падението сам ще го изкупва. /67; 20/

Ако жената роди един идиот, кой е виновен за това – майката или природата? Когато жената се готвеше да стане майка, тя трябваше да знае условията, при които трябва да зачене това дете, а не да роди идиот.

Как някои деца се раждат гениални, с идеални способности, а други се раждат идиоти? Значи има някакви причини.

/69; 26/

В едно семейство се ражда сакато дете: ръцете и краката му не се движат. Родителите търсят начин да му се помогне. Викат свещеници да му четат молитви, водят го на бани в странство, но нищо не помага. Защо се е родило сакато? – В това дете са вложени големи пороци. Ако беше здраво, то щеше да извърши кражби, престъпления, убийства. За да го предпази от това, разумната природа го вързала, да смекчи сърцето му. Както и да лекуват това дете по външен път, нищо няма да се постигне. /55; 107/

Ако едно дете се роди сляпо и недъгаво, или неспособно, ни най-малко не е виновна природата за това. /69; 180/

Всяка неестествена мисъл, която се вмъква в твоя ум, всяко неестествено желание, което се вмъква в твоето сърце, всякога ще даде противоречие или в първото, или във второто поколение, а може и след 25 поколения. Всяко противоречие в четвъртото поколение, трябва да се ликвидира. Природата най-много до деветото поколение може да остави да живее едно противоречие. /69; 181/

Казват за някого: „Той се е родил малоумен“. Не е вярно, че майка му и баща му са го родили такъв, той сам си е майка и баща. За това нещо има две теории: едни казват, че майките предавали своите качества на децата си; други, че детето съществува в невидимия свят като разумно същество и си избира подходяща майка, подходяща среда и ще влияе и то на майка си, като внушава добри мисли. Бременната жена може да определи какъв ще бъде нейният син според това, какви мисли през това време я вълнуват.

/17; 20/

5.2 ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА

Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – и за бащата, и за майката, и за децата. Когато се възпитат бащата и майката, ще се възпитат и децата. /77; 310/

Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която още в най-ранната възраст внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща, това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. /77; 310/

Има ангели на Земята, но те са рядко. На няколко хиляди деца едва едно от тях е ангел, който слиза на земята с определена мисия да ръководи хората. Някои родители се възхищават от тънките вежди на децата си, от малката им устичка, от малките им ушички и т.н. Тъкмо тези белези говорят за неправилно развитие, за нещо лошо в характера. Родителите могат да не познават нито френология, физиогномия, астрология, обаче искат ли да знаят какви заложби носят децата им в себе си, ще се поддават ли на новите педагогически методи, нека видят обичат ли ги децата им. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза в положението им и цени всичко каквото те правят за него. В това дете е събудено Божественото, може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава.

/77; 357/

Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал! Ти ще действуваш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ги слушаш“. /21; 37л.,8/

Докато детето е малко, майката му припява, каквото иска от него, и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“.

Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма... Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов... Майката се радва, че детето е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена. Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва. /18; 54-55/

Ако майката не обича детето си, тя нищо няма да му даде. И ако детето не обича майка си, нищо не може да получи от нея. Майката трябва да обича детето си и детето трябва да обича майка си. /35; 51/

Колкото по-дълго време майката е държала детето в ръцете си, толкова по-разумно е станало това дете. /9; 115/

Когато майката прегръща детето си, тя му предава от своите сили, също така и детето, като прегръща майка си, и то предава от силите си. /64; 109/

Как да възпитате грубото, неразвито дете на добри, на правилни отношения? Каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка – нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те го изоставят, не го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом обича Бога, то ще се самовъзпита. Какво прави майката днес? Тя се поставя на мястото на Бога и казва на детето си: „Ти трябва да ме обичаш, защото аз те родих, аз те отхраних и отгледах!“.

/53; 82-83/

Ако майката и бащата не внесат в душата на детето свещен образ на Бога, те не са изпълнили своето предназначение както трябва. Децата трябва да пазят в душата си свещения образ на майка си и на баща си, като заместници на Бога. Децата на новите хора трябва да се отличават с чистота и святост. Дойде ли такова дете в някой дом, то трябва да носи благословение, както за дома си, така и за своите ближни. Щом слиза от света на Любовта, човек носи благословение на човечеството. /20; 165-166-167/

Когато майката се грижи и моли за децата си, по този начин тя сваля от разумния и възвишен свят съответни енергии за своите деца. В това отношение родителите не трябва да се тревожат как ще прекарат децата им, но трябва да се молят, да мислят и да работят усилено за тях. /77; 370/

Колкото повече са пели на един плод, толкова по-сладък е той. Същият закон се отнася и за човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко отворено сърце. Той се радва на всичко. Каквото срещне в живота си, той го разглежда от добрата му страна.

Никой човек не трябва да го държите много близо до себе си. Главно страданията произтичат от голямо приближаване. Ако една майка държи детето си много близо до себе си, тя ще страда. И детето не може да успява. Тогава тя с нейната неразбрана обич ще го осакати... Ако всичко правите по волята на децата, ще ги осакатите. /76; 2/

Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те носила в утробата. Знаеш ли какво нещо е това? Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете?“. После остави тази мисъл. Но по някой път дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл. Пак си казва: „Що ми трябваше това дете? Лишава ме от свобода“. Много бели създава това дете на младата майка. Тя на хорото не може да играе, като има дете.

Детето изисква спокойствие.

/58; 126-127/

Едно винаги недоволно дете, което майката с нищо не може да задоволи, такова дете аз не утешавам. То се цупи, сърди се, а майка му дава ябълки – една, втора, трета и чак тогава детето се усмихва. Значи, въпросът е бил за трите ябълки.

/1; 294/

Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известно време, то ще се поправи. /77; 373/

Майката обича детето си, но то вярва в нея. За да бъде вярата му абсолютна, майката трябва да има Божествена Любов към него. И обратно, ако детето няма абсолютна вяра към майка си, тя не може да прояви към него Божествената Любов. /31; 66/

Трябва да се приспособим към децата, да почнем от това към което те имат желание. Трябва да почнем със сетивата, трябва да създадем работа на децата, например садене на дръвчета, чистене на градината, правене на вадички, чистене на извори, правене на пътеки, почистване на двора и чрез тая работа, между другото, ще се развият сетивата. Когато те са развити у децата, от това се ползва и умът. /77; 374-375/

Детето трябва да изучава растенията. То трябва да ги обича. Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения. Трябва да има нещо, което да е посредник на Божествената енергия: череши, ябълки, сливи, круши, дюли, орехи и др. Жълтите цветя предават интелигентност, червените – живот и здраве. Като насърчавате децата да садят цветя – жълти, червени, бели, цветята ще ги насърчават чрез красотата си. /77; 375/

Всички миризми на цветята не действуват еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение. Запример, вашето дете е неразположено. Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, да се уверите в резултата.

/21; 37л., 22-23/

Ако някое дете е хилаво, нека майка му да направи цветна градинка и да го остави само да отглежда цветята, главно червени цветя запример червени карамфили. Ако детето е много буйно, да отглежда бели и сини цветя. /69; 22/

При възпитанието на децата да им се обръща внимание, че и мушичките, и птичките усещат болка като нас. Децата, като разбират това, ще кажат: „Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка“. По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха. /77; 375-376/

Когато възпитава детето си, майката трябва да си служи и с мек, и със строг говор. От време на време тя трябва да създава мъчнотии на детето, чрез които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисълта на човека, тя развива мозъчните центрове. Обаче от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии и страдания. Те искат децата им да бъдат здрави, силни, безгрижни, обаче природата не търпи това. /77; 381/

Мисълта е един мощен космически процес, който се проявява чрез всички форми. Там, където се явява пречка на пътя му, той разрушава формите. Затова всички, които не мислят, т.е. не дават ход на този творчески процес, са осъдени на разрушение и израждане.

Затова задачата на майките и бащите и на възпитанието въобще, е да научат децата да мислят. Защото животът изисква една права мисъл и разбиране на законите, по които самият живот се проявява. /66; 66/

Досега не съм срещал нито един правилен метод за възпитание. Казва се, че трябва да се даде свобода на детето. Но в какво седи свободата? Преди всичко свободата изключва всяко насилие, но изключва и всяка лъжа и зло. Онзи, на когото трябва да дадеш свобода, у него трябва да бъде изключена всяка лъжа.

/66; 160/

Ако в един дом бащата, майката и децата правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще. Това е основата на всяко възпитание... За да се възпита детето, бащата и майката трябва да бъдат образец и идеал за него. /66; 161/

Един от методите за възпитание на децата е вечер, когато те спят, да им се говори мислено на подсъзнанието. /77; 384/

Най-упоритите и най-своенравните деца може да възпитавате с музика.

/77; 392/

По отношение на органическия свят майката и бащата играят важна роля – те с кръвта си предават на децата качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още от най-крехката му възраст. Под думата кръв подразбирам не обикновената кръв, а тази, която във всички случаи на живота остава неизменна, една и съща, тя не е онази преходна кръв. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето си, са ценна есенция, която отсетне се развива и разнася благоухания навред. Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека. Това е възпитание, а не дресировка. /67; 25-26/

Предаде ли майката нечиста кръв на детето си, то цял живот ще носи последствията на тази кръв. /71; 11/

Искаш да станеш майка, а не можеш да се справиш с децата си. Каква майка си, ако децата ти те бият? Майка е оная, която внушава уважение и респект на децата си. /44; 204/

Какво означава думата „педагогия“? Сричката „пед“ означава дете; „аго“ – води. Значи, педагогията води детето.

/44; 18-19/

Първото правило на педагогиката е следното: бащата трябва да обича сина си, а майката трябва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синът трябва да обича баща си, и дъщерята трябва да обича майка си. Това е смяна на енергия. /61; 185/

Едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. Много деца разбират закона на внушението, закона за трансформиране на енергиите по-добре от бащата и майката. /61;186/

Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, разбира говориш ли му истината, или не... Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стената, тъй ги познавам аз. /61; 188/

Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш какво нещо е Истината.

/61; 189/

Децата, които се раждат в сегашната епоха, са по-разумни, по-умни от ония на миналата епоха. Децата на бъдещото поколение ще разполагат с по-голяма разумност от сегашните. При гениалното дете почвата, при която е посадено, е много добра. Външните и вътрешните условия са много добри. Там лесно се работи. При талантливото дете почвата не е толкова добра, а при обикновеното дете – още по-малко. От обикновените деца стават талантливи, от талантливите – гениални. На десет обикновени деца трябва едно талантливо. На десет талантливи деца трябва едно гениално. Ако няма гениални деца между учениците, последните не могат да се развиват правилно. Гениалните и талантливите деца ще бъдат подтик за обикновените. /77; 391/

Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно, като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. И тя умно постъпва.

Какво намира тя в това дете? Какво я привързва към него. Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една божествена душа, която привлича любовта на майката до толкова, щото тя със своето дълго търпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. /73; 80/

Трябват училища, в които младежите да се възпитават върху тия велики закони, как могат да станат добри майки и бащи, а също и строители на бъдещото общество. /48; 78/

6.
РОЛЯТА НА ЖЕНАТА И НЕЙНОТО ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

Майката и бащата трябва да родят такива деца, които да бъдат в услуга на семейството си, на обществото, както и на цялото човечество. Светът се нуждае от благородни и възвишени души.

Също така не можем да наречем майка онази, която ражда престъпници. Жена, която ражда престъпници, ние наричаме кърмилница на злото и престъплението, а не майка. Жената трябва да бъде майка, да ражда добри синове и дъщери. Майката трябва да ражда възвишени души, които да оправдаят идването си на Земята. Само такива жени наричам майки. /20; 155/

Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако те се държат за старите идеи, по-добре да не раждат. /77; 310/

Първоначално, когато Бог създал жената, тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото , светът моментално би се повдигнал... Според мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Сега аз желая на всички да станете жени! Тази мисъл, преведена с други думи означава: аз желая душите на всички хора да се изпълнят с любов; аз желая всички да светят, да бъдат запалени свещи, да бъдат щастливи и радостни, да са готови на всички услуги. Това значи да бъде човек майка. В този смисъл желая на всички да бъдат майки. Днес под понятието „майка“ разбират жена, която ражда. Не, майка е само тази, децата на която не умират. Умират ли децата на някоя жена, тя не е майка. Майка е само чистата жена, девата, която и като роди, пак дева остава; майка е онази дева, на която децата не умират! /5; 87/

Казвам: има една единствена сила в света, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? Жената. Ако всички жени се сплотят и кажат: „От днес вече не раждаме престъпници!“, те ще турят точка на войната. И ако всяка майка каже на сина си: „Убиваш ли брата си, аз се отказвам от теб, ти не си мой син!“, войната ще дойде до своя край. Тъй щото спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници, както и в отказване на майката от своя син убиец. За да се постигне това, не само две, три жени трябва да осъзнаят своята задача, но всички жени целокупно трябва да се подигнат, за да заработят за спасението на света.

Днес аз проповядвам на жените. Вие, от своя страна пък, ще проповядвате на останалите жени, защото отсега нататък жените ще се държат отговорни за неизпълнение на своята задача. /5; 125/

Ева, която излезе от Адама, първоначално беше отлична мома, девица. Обаче след грехопадението, всички жени, които се родиха от нея, извратиха света. Ева роди един син престъпник, Каин. Адам не беше баща на Каина, но на Авела. Каин беше роден от друг баща. Казано е в Писанието: „Вие сте чада на дявола“. Оттук, предполага се, че дяволът бил баща на Каина. Невъзможно е овца да роди вълк. Ако овца роди вълк, причината се крие някъде дълбоко в живота. Авел стана жертва на Каина, на злото в света. Възможно ли е двама братя, от една майка и от един баща, да се убиват? Следователно предполага се, че тези братя били от двама бащи: единият носител на тъмнината, другият – носител на светлината. Днес половината от човечеството са каиновци, половината – авеловци. Ако хората вярват в стария закон, който дава място на престъпниците да се раждат, те всякога ще убиват. Новата жена, новата Ева трябва да затвори пътя на Каина, да не се ражда. Каиновци нямат право да се раждат! Светът не се нуждае от престъпници. /5; 126/

Само свободната майка може да роди добри и разумни деца. /5; 127/

Вие бързате. Вече 8000 години как хората са правили погрешки и искате, когато се проповядва едно учение, тъй, с един замах, в една седмица да се поправите. Тъй не може. Може, но за героите, но всички хора не са герои. Има два пътя, по които туй учение може да се реализира. Единият начин е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път – чрез майките. Те трябва да знаят този велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят.

/77; 311/

Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изисква това и от детето... Туй е религиозно настроение: да блика любов, не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички. Да бъдеш свързан с Бога, значи да имаш качествата на Бога, Който е създал целия свят, да схващаш неговото битие. Цялото растително и животинско царство, които е създал Бог, са един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу.

/77; 311-312/