8.
ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ
ПО ТЕМАТА

Драги читатели.

Тези от вас, които се интересуват по-задълбочено от темата, ето към какво още можем да ги насочим.

Въпросът за предродовото възпитание на детето става популярен в Западна Европа и Америка през 80-те години на 20 век. Затова там е създадена Международна Асоциация за преднатално възпитание – ANEP, със седалище Париж: Главните цели на ANEP са:

• информиране на бъдещите родители за изключителната роля на деветте месеца вътрешно-утробен живот на детето;

• разпространяване на най-съвременните научни постижения в областта на психологията на ембрионалното развитие;

• подобряване и хармонизиране на физическото и психическото развитие на децата чрез подготовка на родителите и особено на бъдещата майка, през време на бременността.

В публикациите на ANEP се изнасят съвременните научни изследвания, доказващи връзката между майката и детето във физиологически и психологически план. Например в следните направления:

1. Сензорни възможности на плода.

2. Изследвания, потвърждаващи емоционалната връзка между майката и детето.

3. Изследвания, разкриващи възможностите на елементарните частици, които изграждат атомите, молекулите и живите клетки. Тези данни показват как информацията функционира на ниво „клетка“.

4. Хипотеза за морфогенетичните полета на Рупърт Шелдрейк и неговия колектив от Британската кралска академия.

Развитието на науката и по-конкретно изследванията на ембриона и плода в утробата на майката потвърждават необходимостта от подобен вид възпитание. Идеята е твърде стара и удивително съвпада с данните от съвременните научни изследвания и с твърденията на древните философи. Това становище е разработено и в педагогическата система на Учителя П. Дънов, където преднаталното възпитание е възприето за основополагащо на цялостното възпитание на човека. Човек има духовна същност – душа, която е Божествена еманация и като такава, тя носи потенциалните възможности на Бога, т.е. на цялото битие. В душата на човека са заложени безсмъртието, съвършенството, всички дарби, добродетели и способности. Човешката душа се развива по силата на обективни закони, закони на кармата и прераждането. В този смисъл тя е уникално съчетание на универсални дадености, индивидуално развитие и натрупан опит. В тази връзка възпитанието трябва да създаде условия за проява на Божествената същност, да развива таланти, дарби и добродетели.

В периода на бременността и в процеса на създаване на физическото тяло, душата на бъдещото дете е в симбиоза с душата на майката. Осъществява се възпитателно взаимодействие като майката, чрез своите мисли, чувства и постъпки, е творческият субект. Тя носи в себе си образа на едно ново същество. Със самия факт на действие, чувстване и мислене тя произвежда и привлича към себе си структуриращи енергии от определено естество. Тя умее да насочи тези физически и психически енергии към детето си. Със своите мисли майката може да направи избор, който е определящ за детето . Жените имат голяма сила на въображението. Те могат да използват това чудесно предимство за формиране на своето бебе. Става въпрос за творческото въображение, за творческата сила на ума, която е проводник на красота, интелигентност, нежност, мъдрост. Тя може да твори чудеса. Майката например може да работи с цветовете, като носи ясни цветове, като ги разполага около себе си. Тя може да наблюдава седемте цвята на дъгата, получени през призма, и мислено да облива с тях клетките на детето си. Това са най-чистите и могъщи цветове, защото животът е светлина. Всеки от седемте цвята е свързан едновременно е някоя система от организма и с душевно качество. Бременната жена, която работи с цветовете на дъгата, хармонизира тези два плана едновременно у себе си и у детето си. Тя също може да визуализира качествата, които иска нейното дете да прояви.

МАЙКАТА Е ИЗВОР И ТОВА, КОЕТО ИЗВИРА ОТ НЕЯ, СЕ ВЛИВА В ДЕТЕТО!

Из Словото на
Учителя Петър Дънов

НОВО РАЗБИРАНЕ
ЗА МАЙКАТА И РАЖДАНЕТО