НОВО РАЗБИРАНЕ
ЗА МАЙКАТА И РАЖДАНЕТО

Из Словото на
Учителя Петър Дънов

Варна, 2018 г.

Предговор

Майката – Древното състояние на Преданост

Майката не е нещо земно, тя е ефир и този ефир те отглежда и те води към Праизвора, откъдето си слязъл.

Майката ти дава нещо от своя Извор, от своята Изначалност, която е друго име на Любовта.

Майката, това е трепетът на душата, трепетът на лекия ефир, тя те прегръща с неземните обятия на Безкрая.

Ако майката е истинна, ти няма да станеш човек, ти ще станеш Храм, Светилище, Слънце от друг свят.

Всеки търси своята изгубена майка, която всъщност е Любовта Божия.

Когато човекът стане Любов, той ще открие своята безкрайност.

Раждането ни прави видими. Смъртта ни прави невидими. Ние идваме от Невидимия свят заради Божия Замисъл.

Това, което ни ражда и ни отглежда, е Божията Любов.

Раждането е Мистерия. Как се образуват очите? Откъде идват те? Как се извайва сърцето? Велик, Невидим Майстор работи по определени закони.

Думата Даварая на Аразума означава: Свещено изречената, Свещената жертвеност, това всъщност е истинната майка, скрита във външната майка, която влиза в нея, за да я учи.

Даварая е свещено течение на Древно-чистия живот. В това течение децата-души се отглеждат.

Има красиви имена в света, например: Лазурия – да те отглежда ясното небе; Лъчезария – да те отглежда светлината; Мерлина – да те отглежда Тайнството; Благомира – да те отглежда благият мир. Има и много дълбоки древни имена, но при тях отговорността е много голяма.

Децата не са земни, те са духовни същества, и не майката ги ражда, а Божията Любов.

Майката е само вратата, през която слиза замисълът на Божията Любов. Майката не може да създаде дори косъм, нито нокът, а окото – то е от съвсем друг свят.

Животът е Тайнство. Той е потекъл от Бога. Бог е животът. Бог тече в нас и затова ние живеем. Ако Бог се оттегли, ние пресъхваме.

Елеазар Хараш

Варна, февруари 2018 г.

1.
ИДВАНЕ ОТ КОСМОСА

Когато, говорим за човешкото съзнание, разбираме онзи първоначален център, от който човек е излязъл, дето човек е бил свободен. Като слязъл в материалния свят, той изгубил своето знание, вследствие на което се е заробил в окръжаващата среда. Някои от вас са забравили от къде идат. Вие не помните. Когато сте били в утробата на майка си, помен нямате от това, а преди да дойдете там, където сте били, също не помните. Но, ако се хвърли малко светлина във вашето съзнание, вие ще си спомните пътя, по който сте дошли. Ще ви дам една теория за изясняване. Окултистите казват, че когато едно същество, един център в невидимия свят, едно съзнание пожелае да слезе на земята, понеже някои същества имат една необходима нужда да слязат на земята да работят, тогава две възвишени същества вземат тази душа – ние говорим по човешки – ще я пренесат около Земята, като направят три кръга. Земята има 12 врати, през които може да се влиза. Тези врати трябва да ги намериш отворени. Там чакат ангели. След това ще намерят бащата и майката, от които ще вземат нужната материя и ще ги помолят да отгледат тази душа. След това те ще пратят своето благословение отгоре. /1; 8-9/

В пространството, през което минават душите, има един кръг обширен, но твърд. Този кръг има 12 врати. Когато някоя душа трябва да слезе на Земята, духовете, които я носят, обикалят Земята три пъти, докато най-после минат през една от 12-те врати. Всяка врата определя пътя, по който човек ще върви, като слезе на Земята. Важно е, значи през коя от тия 12 врати ще мине човек. От голямо значение за човека е вратата, през която ще мине неговата душа. Ако по погрешка мине през вратата на животинското царство, той ще се въплъти в някаква животинска форма... Ето защо и като слиза на земята, и като се качва на небето, човек трябва да бъде внимателен, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрешния път, цял живот ще плаща погрешката си. /19; 222-223/

Не е възможно да дойдете по свое желание на Земята, и да не обичате никого.

/1; 12/

Всеки човек е дошъл на Земята под чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. /20; 8/

Законите на Божествения свят абсолютно не позволяват на жената да се ожени за мъж, когото не обича. Законите на Божествения свят не позволяват и на мъжа да се жени за жена, която не обича. Тия закони не позволяват на майката да роди дете, което тя не е обичала преди зачеването му. И на детето не се позволява да се роди, ако не е обичало майка си, преди да дойде на Земята. Това са максими, които трябва да имате предвид. /54; 387/

Нито един баща досега не е оправил сина си, нито една майка не е оправила дъщеря си. Научно казано, единственият начин, по който можеш да оправиш сина си е да започнеш възпитанието му, преди да е дошъл на този свят. Той трябва да ти е писал най-малко десет години преди да е дошъл на Земята. Ти да си получил писмо, да си се разговарял с него. Да си му разказвал как седят работите тук... Онези души, които идат на Земята, това е осиновяване. Вземаш едно чуждо дете, осиновяваш го, казваш, че си му баща, и майката мисли, че е родила нещо. /1; 76/

Всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за Земята, но и за всички останали материални светове, защото те са се намирали под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко... На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който трябва да се върне. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него. /2; 36-37/

Със слизането си на Земята, човешката душа влиза в прикосновение с Божия Дух, както майката влиза в съприкосновение с детето си. За детето майката представя Божия Дух. /77; 299/

Ако мислите, че целият живот се изразява само във физическото тяло, може да попаднете в една погрешка. 1-ва четвърт – първите 7 години от живота и се занимава с физическото тяло; 2-ра четвърт – вторите 7 години от живота, т.е. от 7 до 14 г. и се занимава с астралното тяло; 3-та четвърт – от 14 до 21 г. и се занимава с мозъка; 4-та четвърт – от 21 до 28 г. и се занимава с причинното тяло.

След това пак се повтаря същият процес. Тъй щото на всеки 7 години енергиите в човека се трансформират. При това, тия 7 години пак имат подразделения по месеци. /21; 30л.,17/

Детето расте първо физически. Щом намалява физическото растене, чувствата започват да се проявяват, а след тях – мислите. /36; 136/

От раждането до седмата година човек е във физическия свят, развива предимно физическите си сили – тялото си. Тогава той се учи да ходи, тогава развива волята си. През този период детето е много активно. Имайте предвид тази активност на детето и се съобразявайте с нея. От 7-та до 14-та година детето е в духовния свят – развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието. От 14 до 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене. /77; 374/

Момичетата около 14-годишната си възраст минават през известни болезнени състояния и във всички преходни периоди човек прекарва болезнени състояния, а именно: от 2 до 7-годишна възраст, от 7 до 14, от 15 до 21, от 22 до 28, от 28 до 35 и т.н. Във всеки преходен период хората минават през болезнени състояния и после идват до известни просветления.

/69; 21/

Помните ли времето, когато сте минали през минералното царство? На минералите е написано името на висши същества – на херувими и серафими. Помните ли времето, когато сте минали през растителното царство? На растенията е написан животът на ангелите. Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство? Там е написан животът на архангелите. Това е еволюция. И в сегашната епоха, която съществува от 18 милиона години, се пише Божественият живот от милиони същества. На всеки един милион години се пише по един Божествен лист. Значи, тази написана книга има 18 листа. Велико нещо се крие в тази книга – животът на ангелите, архангелите, херувимите и серафимите. Душата е велика свещена книга, в която е написана историята на нейния живот. Майка, която ражда детето си с любов, трябва да отвори книгата на Божествения живот, да види какво е написано в нея, да знае произхождението на нейното дете, да познава неговото минало. Като го погледне, тя казва: моето ангелче! Да, но тя не знае неговия произход. В бъдеще, когато младите родят старите, за пръв път те ще отворят тази Божествена книга и ще четат по нея.

/55; 147/

Човек дохожда много пъти на Земята, а не само един път. – Колко пъти дохожда? – Колкото пъти иска – от него зависи. Обикновеният човек се преражда на всеки 45 години. Ако той слиза на земята да се учи, разумните същества му определят в кое семейство да се роди. Той няма свободен избор. Ако човек идва на Земята съзнателно, да помага на хората, той има свободен избор, да се роди дето иска. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на земята. Гениалните хора и светиите идат рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители идат на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразование в човешкия живот. /5б; 314-315/

Ако материята произвежда живота, то тя не е мъртва, защото мъртвото не може да произвежда живо. Светлината от светлина излиза. Една майка ражда едно дете и ние казваме, че го е създала. Не. Зародишът на това дете е съществувал милиони години преди майката да го е родила. /69; 10/

Ние не сме дошли още до положението да разбираме какво е отношението на една майка към дъщеря , или отношението на бащата към сина. Най-първо бащата още не ти е истински баща. Ако се приеме теорията на прераждането, ти досега най-малко си имал 20 бащи, във всяко прераждане имаш по един нов баща. Питам: кой ти е баща? Не е един, не са двама, не са трима. Там има бащи, бащи... Един е бащата в света. Душите са излезли всички от Бога. Истинският баща е Той. Всички ония, които са се въплътили в материята, за да се образуват нашите тела, те са помощници, те са съработници на Бога, които играят ролята на бащи.

/77; 294/

1.1 МАЙКА, БАЩА, СИН.

Когато създаде първия човек, Бог го постави в райската градина, да живее между растенията и животните, като техен господар, и да ги изучава. Той скри жената в Адама, да не би, като излезе вън от него, да направи някаква пакост. Но Адам не се задоволи от това. Той пожела да има другарка, както всички животни, и Бог задоволи желанието му. Той извади жената от него и я нарече Ева. Красива беше другарката на Адама. Когато магарето видяло за първи път Ева, извикало от захлас и удивление. Много красива била Ева. Със своето извикване магарето искало да предупреди господаря си, да бъде внимателен с Ева, да не стане причина, да направи тя някаква пакост. Същевременно магарето виждало някакъв недостатък в мъжа. От този момент Ева намразила магарето и карала Адама да го бие. Тази е причината, поради която и до днес още магарето реве. Със своя рев, то иска да каже на хората, че всеки, който казва истината, ще бъде бит. /3; 15/

Сегашните философи и мъдреци трябва да изправят отношенията си към жената. Повечето философи, учени, поети казват, че мозъкът на жената тежал по-малко от този на мъжа. Че, чувствата били неустойчиви, че тя била глупава и т.н. Чудно нещо! Жената ражда деца, с които поддържа цялото човечество, а въпреки това я считат по-долностояща и по-глупава от мъжа. За да имате ясна представа за жената, вие не трябва да я разглеждате отделно, като единица, но я разглеждайте като същина, в нейната целокупност. Мощно, велико нещо е жената в природата. Извадите ли женския принцип от живота, веднага ще дойде смъртта. Женският елемент, или женският принцип е носител на живота. Този елемент е влязъл в Битието още при създаването му. Значи, жената е влязла в живота още в момента, когато е започнал да се проявява. От този момент тя е влязла и във всички живи същества, от най-малките до човека. Като знаете това, не отделяйте жената от живота, т.е. любовта от живота. Жената символизира любовта. Днес ние виждаме жената в изопачена форма. С изопачаването на човешкия живот се изопачила и жената. Днес, под понятието жена, разбираме нещо съвършено различно от първоначалното понятие. Всъщност, под понятието жена, разбираме същество, което може да роди най-красивата форма; същество, което може да произведе най-голямата сила; същество, което може да изяви най-великата интелигентност. След всичко това, слушате някои хора да казват, че не искат да бъдат жени... Под думата „жена“ аз разбирам непроявената любов, която днес е в състояние на дете, в процес на развитие. Под думата „мъж“, разбирам проявената любов, която се намира вече в своята възмажалост. С други думи казано: жената е любовта в своето детинско състояние; мъжът е мъдростта, т.е. старият, мъдър човек. Детето носи в себе си своите заложби, които ще дадат резултат в бъдеще. Майката и бащата са проводници на тия заложби, които детето крие в себе си. Сами по себе си майката и бащата не са онази майка и онзи баща, които създават нещата. Те само раждат, а друг създава и твори. /3; 15-16/

Родителите нито създават, нито притежават децата – те са само проводници, канали, чрез които трябва да се роди една душа. Те само му дават път да дойде на земята. /72; 122/

Какво представя животът? Животът не е нищо друго, освен първата девица, родена от Бога. Който разбира живота, той е девицата, родена от Бога. Който не разбира живота, той е мъж или жена. Някой казва, че е добре да се ожени, да има жена. Жената пък казва, че е добре да се омъжи, да има мъж. Това са ограничени схващания. Добре е човек да се ожени или омъжи, за да има другарка или другар, с които да сподели радостите и скърбите в живота си. Тъй щото, мислите ли за живота, гледайте на него, като на чиста девица, родена от Бога. Мъжът пък е израз на любовта към девицата, която във всички случаи си остава девица. И като се ожени тя пак девица остава. Ако след женитбата си момата не остане девица, тя не е разбрала смисъла на живота, нито е разбрала женитбата. Майката обаче, представя друго нещо. Тя е служителка на природата и всякога си остава девствена. Понятието „жена“ подразбира наложница на мъжа. Докато‚ младите моми и момци мислят, че като се оженят стават мъже и жени, те са на крив път. Това не е никакво венчаване, никаква женитба. Първото венчаване става в рая. Когато Адам видя Ева, извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми!“. Щом помисли така, Адам направи първата погрешка. Той не погледна на Ева като на Божие творение, дошла при него като другарка, но като на своя собственост. Какво означава думата „Ева“? Думата „Ева“ означава дъщеря на Йехова, на Бога.

Днес всички хора поддържат мисълта, че Ева е произлязла от ребрата на Адама. Това е детинско схващане. Бог е извадил две ребра от Адама, като материал за създаване на жената. Това не значи, че Ева е излязла от ребрата на Адама. /3; 43/

Жената е последното творение на Господа. Всяко последно творение е по-високо от предидущите. Бог направи растенията и животните преди човека. Човекът стои по-високо от растенията и животните. На същото основание Ева стои по-високо от мъжа /Адама/. Бог вдъхна на Адама жива душа, а на Ева интелигентност. Когато се казва, че жената е само женствена, но не интелигентна – не е право. Жената е по-интелигентна от мъжа. Той е силен, може да се бори, но в него няма голяма философия. Казват, че мъжът е гениален, учен. Помнете: Гений, велик човек не може да се роди от глупава и проста майка. Бащата може да е посредствен човек, но майката трябва да бъде умна и интелигентна. Това показва, че бащата по-мъчно предава своята интелигентност на децата от майката. Като се събере интелигентността на двама, ще се създаде нещо по-добро. /22; 176-177/

За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст. Вторият човек бил направен от такава червена пръст, в която после Бог вдъхнал дихание на живот. Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста. После пак взел бяла пръст. Това са ребрата на човека, от които направил жената. Значи мъжът е направен от червена пръст, затова се сърди. Жената с бяла пръст, затова пък тя се страхува. Червеният цвят е цвят на живота, а белият – цвят на чистотата. Жената разбрала това нещо криво и мъжът го разбрал криво, и затова работата не върви както трябва... Майката трябва да предаде на детето си чистотата на ума, а бащата трябва да предаде онзи велик импулс за живот, да оценява великите блага на живота. /4; 476/

Искаш да влезеш в един семеен живот, искаш да станеш баща. Ти, като станеш баща, ще идеш при Бога, Той ще ти даде един дял. Мъжът като иде при Бога, Бог му дава един дял, едно женско страдание. Майката като иде при Господа, дава един дял – едно мъжко страдание. Тъй щото бащата донася женските, а жената донася мъжките...

Мъжът донесе любовта. Дял му се даде Любовта. Да се яви любовта, дреха трябва на тази любов, явява се животът. Когато майката иде при Господа, иде на Земята мъдростта, знанието. Следователно жените не са носители на любовта. Те отхранват любовта, а те носят мъдростта. Мъжете не са носители на мъдростта, носят любовта. /58; 97/

Първата заповед е да възлюбиш Господа Бога. Господ е бащата. Втората заповед е да възлюбиш ближния си. Ближният – това е майката. Ти трябва да помагаш на майката. Ти си Синът. Бащата, Майката, Синът – те са в Единство. Така трябва да се схваща домът... Hue търсим ближния вън, а то е майката, бащата. Те са единствени и са у тебе. Когато ги потърсиш дълбоко в тебе, ще ги намериш. /1; 215/

Първите елементи, с които детето се запознава, това са неговите майка и баща. Дете, което не е кърмено от майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено от най-благоприятните условия на живота. Майката предава мекота на сърцето, а бащата – светлина на ума и сила на волята. Без майка детето би било твърдо, като камък, а без баща, то би се намирало в положението на лист, носен от вятъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бъде лист, който се държи здраво и се ползва от неговите блага. Мекото и милостиво сърце на човека се дължи на майката, а знанието и светлината на ума – на бащата. Аз вземам думите баща и майка в техния широк смисъл.

/57; 288/

Майката и бащата на човека никога не заминават за онзи свят. /64; 114/

Никой човек не се ражда произволно... Предполага се, че първият човек е бил създаден в деня на първото равноденствие, когато условията са били благоприятни, хармонични. Ето защо нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени взимат участие при създаването на човека. Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Това зависи от жената. Тя е вътрешният фактор, който правилно трябва да използва всички външни благоприятни условия. В това отношение на жената майка, на сестрата, на девата трябва да се гледа като на деликатен, благоуханен цвят, който от никаква слана да не се попарва.

За да се повдигне жената, преди всичко тя трябва да обикне Бога, своя създател. Възпита ли се в тази насока, тя ще помогне за повдигането на човечеството. Само тя е в състояние да роди новия Адам и новата Ева. /5; 137-138/

Кога един човек се нарича баща и кога майка? Бащата трябва да мине през един етап – да се откаже от своя егоизъм. Някой иска да живее само за себе си, не иска да има разправия с хората. За да бъде баща човек трябва да роди един син и една дъщеря. Ако не може да роди син и дъщеря, той не е баща. Оная майка, която не може да роди син и дъщеря – не е майка. Първо ще родиш син в Божествения свят, там ще го намериш. После ще го родиш в ангелския свят, между ангелите и най-после ще го родиш на Земята, между хората. Най-голямото благо на бащата е да го обичат синът и дъщерята. И най-голямото благо за сина и дъщерята е майката и бащата да ги обичат. /45; 28/

Децата се узаконяват по причина на Любовта на майката и бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по Любов, се счита за незаконно родено. Вън от Любовта нещата са незаконни. /6; 80/

Между Любовта и Милосърдието съществува тясна връзка. Ако Любовта не се прояви между майката и бащата, детето не може да се роди. Обаче, щом се роди детето, Милосърдието слиза отгоре и започва да се грижи за него. Ако Милосърдието не поеме детето в пелените си, то ще умре. /37; 229/

Всяка неестествена мисъл, която може да се вмъкне в твоя ум, всяко неестествено желание, което може да се вмъкне в твоето сърце, всяка неестествена постъпка, която може да се вмъкне в твоята воля, ще предизвикат противоречие или в първото поколение, или във второто, или в третото, а може би и след 25 поколения. Всяко едно противоречие трябва да се ликвидира в четвъртото поколение. Природата не оставя противоречията да съществуват дълго време. Оставя ги най-много от четвърто до девето поколение. От деветото нататък повече не може да ги остави. /1; 262-263/

Всички гениални хора в света са приели един подтик отвън, който им е помогнал да се развият техните дарби. Първите подтици – най-големи и най-малки, дават майката и бащата. На второ място иде учителят, на трето – обществото. Това са все фактори... Бащата трябва да внесе известна сила в човека, майката да даде направление на енергиите. Ти ще познаеш майка си и баща си. Майка може да ти бъде тази, която ще развие твоите дарби и ще те направи доволен. Баща е онзи, който може да те вдъхнови, който може да те повдигне. Всеки, който те ограничава, не ти е нито баща, нито майка. Така разбирам аз майката и бащата. /1; 296/

Жените са по-умни от мъжете, защото са по-стари; затова, именно, провидението им е поверило отглеждането на децата. На мъжете, като на млади, не е поверена тази работа. /63; 22/

Хиляди и милиони хора се раждат и умират, но света още не е оправен. Днес в семействата майката и бащата играят важна роля. В бъдеще само майката ще играе роля в семейството, а бащата ще бъде далеч някъде. С други думи казано: Майката ще работи отвън, а бащата – отвътре, а детето ще бъде между тях. Днес майката е отвън, бащата – отвън, детето – отвън и животът не върви хармонично.

/3; 21-22/

Ако майката и бащата не внесат в душата на детето свещен образ на Бога, те не са изпълнили своето предназначение както трябва. Децата трябва да запазят в душата си свещен образ за майка си и за баща си, като заместници на Бога.

Каквото и да прави, човек не може да се освободи от майка си и от баща си. Те съществуват в самия него. Майката символизира Любовта, а бащата – Мъдростта. /20; 165/

Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите – значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога – причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата... Любовта на майката е магнетична, на бащата електрична. Нежността идва от магнетизма, а силата на бащата иде от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична, на бащата – силна, електрична, на брата е благородна, на сестрата – чиста...

Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата. Някой казва: „Аз не искам да бъда майка“. Той не разбира идеята. Ами че той трябва да е нежен – това е идеята за майката. Друг казва: „Не искам да бъда баща“. Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да има разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертва всичко за него. А сестрата или дъщерята представляват възможностите на майката, т.е. проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата – това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата – проявеният живот. /51; 125-126-127/

За да разберем живота, ние трябва да започнем от дома. Майката и бащата създават законите в дома. /23; 23/

Под думата „дом“ всякога разбираме нещо идейно. На Земята най-възвишеното, най-идейното, това е домът. Следователно домът, туй възвишеното, трябва да бъде съграден разумно на Земята. Основата на дома са майката и бащата, стените на този дом са децата, а покривът, керемидите и другите неща са всички ваши приятели, които ви съчувстват. За да се съгради домът, човек най-първо трябва да вярва в разумното в света. /77; 288/

Детето е противоположния принцип на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие в душата на майката и бащата. Детето отразява и двамата до известна степен. /77; 290/

Децата са носители на Истината. Знайте, че ако искате да разберете Истината, само вашите деца могат да ви я разправят; ако искате да научите смирението, само вашите деца ще ви кажат какво нещо е смирението. /77; 305/

Бащата и майката не създават синовете и дъщерите си, но те представляват само условия за тяхното проявяване. Според развитието си синът и дъщерята ще избират родителите си. /67; 266/

В семейството си пък, бащата ще поставите на мястото на Слънцето, майката – на мястото на Луната, а себе си – на мястото на Земята. Значи, положението на детето зависи от отношенията, които имат Слънцето и Луната към него.

Ако бащата не благоволи към детето, майката сама нищо не може да направи. Отношенията на детето към бащата трябва да бъдат разумни, а към майката – любовни... За да бъде синът добре поставен между родителите си, той трябва да поставя майка си и баща си на първо място, а себе си след тях. Ако постави себе си на първо място, той непременно ще бъде бит. /38; 87-88/

Аз искам жените на новото учение да бъдат идеални; искам всяка жена да бъде спретната, смела и решителна в проявата на своите добродетели. Искам жената да бъде умна, съобразителна, да схваща добре нещата и пред никаква мъчнотия да не се колебае. Желая всяка жена от новата култура да се отличава по нещо: по вървежа си, да има нещо пластично в нея, да бъде подвижна; дето минава, всички да казват за нея: Ето една благородна жена, сърце има тя. Ако я срещне мъж, който отива да пие или да върши престъпление, да каже: „Отказвам се от лошото си намерение. Не искам да върша повече престъпления“. Искам жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: „Пътят, по който си тръгнал не е прав. Не ми харесва този път! Ела с нас в пътя на Любовта“.

Жената на новата култура трябва да възпитава децата си, преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: „Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждаш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства“. /55; 15-16/

Ако произнесете името на майка си без любов, тази дума „майка“ е вече без съдържание и смисъл, вследствие на което тя произвежда в мислите и в чувствата на човека известна дисхармония.

/39; 63-64/

За Духа е важно да се прояви, да носи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Майката отправя мисълта си към своето дете; ученият към книгата; поетът – към перото; художникът към четката. Различието се заключава само в начина, по който Духът се изявява. /24; 170/

В един дом, ако няма деца, нито бащата е баща, нито майката – майка. /69; 201/

1.2 КЛОНИ НА ЛЮБОВТА

Майчината любов представя корените на живота, а братската и сестринската – клоните.

Божествената Любов представя плодовете на Дървото на Живота. От корените на майчината любов, от клоните на братската и сестринската любов произлизат плодовете на Божествената Любов. От тези плодове, именно, бъдещите хора ще се хранят и ще придобият безсмъртие. Тези плодове ще бъдат носители на новия живот. Дето да отидете по света, навсякъде ще срещнете хора на новия живот. Тези хора се отличават по меката и приятна светлина, която излиза от очите им. Ние наричаме новите хора „братя и сестри на човечеството“, носители на Божественото начало в себе си... В какво се заключава новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корените на дървото на великия живот – животът на любовта. Вторият член гласи: Аз вярвам, че любовта на сестра ми и на брат ми са клони на дървото на великия живот – живота на любовта. Третият член гласи: Аз вярвам, че Божествената любов е плодът на дървото на великия живот. Всичко, което излиза от моя ум и от моето сърце, се превръща в плодове на любовта. Който яде от тези плодове, той придобива безсмъртие. /57; 398-399/

Майката иска да роди дете, за да се осмисли животът . Значи, липсва нещо на майката, затова тя иска дете. Питам: ще дойде ли ден, когато майката няма да иска деца? Затова е неразрешен въпрос, който за дълго време още ще остане в това положение. Затова, ние казваме: В света съществува само един Бог, и всички богове са излезли от Него. В света съществува само една майка, и всички майки са излезли от нея. /2; 19/

Даже и майката, като ражда, пак си казва: „Дано това дете ме гледа на стари години“. Всички майки не мислят така, но и те се изкушават, и те очакват от децата си. Малко хора се ръководят от една свещена идея в живота си. Нови хора са нужни сега, с нови разбирания. Светът се нуждае от нови майки и нови бащи, които да се жертват от любов. Живеят ли по стария начин, и родителите, и децата ще се разочароват. /3; 264/

Под думата „сърце“ някои разбират жена, други – майка, трети – дева. Тези три понятия представляват степени на развитието на сърцето. Най-долното положение на сърцето представя жената, а най-горното – девата. Девата е целта, майката представя условията, средствата за постигането на целта, а жената е постижението. /5; 136/

Засега Природата иска да направи жената работница, да я извади, да я направи майка, а майката е врата за любовта. Друга една фаза ще настане след майката: майката трябва да стане девица. То е едно високо състояние – да е абсолютно свободна. Щом е майка, тя има свободни отношения към сина и дъщерята. Щом е майка, тя има отношение към всички умствено, духовно. Това е майката. Майката трябва да се освободи от всички тия връзки, да стане свободна, естествена. И които имат отношение, да са доволни от нея. Ако майката, след като стане майка нищо не е припечелила, де е майчинството? /5; 240/

Като говорим за любовта, ние се спираме върху най-чистата любов – майчината. Тя служи като филтър. Също така чиста любов е и бащината. И тя служи като филтър. Чиста любов е още любовта на брата и на сестрата. И тяхната любов служи като филтър. Майката, бащата, братът и сестрата представят полета, през които минава любовта. Обаче, това, което майката предава със своята любов, бащата не може да го предаде; и това, което бащата предава със своята любов, майката не може да го предаде. Това, което братът предава със своята любов, сестрата не може да го предаде; това пък, което сестрата предава със своята любов, братът не може да го предаде. Значи, в любовта на майката има нещо специфично, което липсва в любовта на бащата, на брата и на сестрата. За да се изяви в своята пълнота, любовта трябва да мине през четири различни полета. През всяка среда тя предава нещо специфично... За да разберете любовта, вие трябва да сте я получили от четири различни среди: от майката, от бащата, от брата и от сестрата. /25; 170-171/

В какво седи любовта?... Аз мога да те нахраня, но любовта не е в нахранването; мога да те напоя, но любовта не е в напояването; мога да те облека, но любовта не е в обличането; мога да ти дам знания, но любовта не е в знанията. Всички блага мога да му дам, но любовта не е вътре в тези блага. И ние съвременните хора се заблуждаваме. Майката, като храни детето си, мисли, че туй дете един ден ще я гледа, но туй дете не е в това тяло. То се проявява в тялото, но туй тяло ще се измени. В туй тяло има една разумна душа. Ако майката може да влезе в интимна връзка с душата на детето си, туй дете ще я разбере. /77; 345-346/