2.
ЗАЧЕВАНЕ. БЕЗПЛОДИЕ. ПОМЯТАНЕ

Овчарят знае кога трябва да заченат овцете му, а човек не знае кога трябва да се зачене някое дете. Той казва: „Не е важно кога е заченато детето; важно е да се роди то – може и на време, и без време, когато Бог даде“. Бог дава всичко, но ти трябва да спазваш благоприятните условия за зачеването и раждането на детето. /7; 200/

Животът произтича от любовта, но сам той не е любов. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Например майката е условие за раждането на детето, но то не дава условия на майката да живее. Майката казва на детето си: „Знаеш ли, че аз те създадох?“. Това отчасти е вярно. Ако зидарят каже, че е направил къщата ми, това отчасти е вярно. Като зидар, той само е наредил камъните, но не ги е създал. Тялото е едно нещо, а човек, като същина, като реалност, е друго нещо. Човек има особен произход. Следователно, родителите създават тялото на своето дете, но същността на детето е създадена от друг, по-висок източник. /26; 162/

Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: „Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да представляваш нейната пълнота“. Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герой, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. /47; 201/

В бъдеще условията за жените трябва да се изменят. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия, а също и условията на децата трябва да се видоизменят и то не механически да започнем, а по онзи закон, който действа в живата природа. /47; 202/

„Всяка пръчка, която не пребъдва на лозата, отрязва се и се изхвърля в огъня“. Същият стих се отнася и за детето, което е в утробата на майка си. Ако не е свързано с майка си и не се храни от нея, майката ще го пометне. Тя помята детето, защото е неспособно да използва живота. Ако майката пожелае да пометне детето си, това показва, че тя го разбира, съзнава неговата неспособност за живот. Следователно, всяко заченато дете, от което майката не е доволна, не може да стане велик човек. Великият човек се зачева в момент, когато майката е изпълнена с любов, със светли мисли и благородни чувства. През времето на своята бременност, тя е пазила детето си като зеницата на своето око. През това време и бащата е бил изпълнен с любов и светлина. Така родено, детето може да се уподоби на лозова пръчка, която принася много плод. /7; 55/

И тъй, Любовта отгоре и Любовта отдолу трябва да се срещнат. Дето се кръстосват енергиите на двата източника, там се образува животът. Когато енергиите от двата източника не се срещнат в един фокус в момъка и момата, те стават бездетни. Когато тия енергии се срещнат в общ фокус, те имат дете. При това колкото по-близо са до фокуса, толкова по-добри са децата; колкото по-далеч са от фокуса, толкова по-лоши са децата. Школа е нужна по тия въпроси. /46; 91-92/

Ще бъдеш млад, само ако родителите ти са били млади, ако желанията ти са пълни с живот. Когато са те зачевали те са мислили по какъв начин да те пометнат. Можеш ли тогава да бъдеш млад? Твоите мисли и желания ще бъдат твърди, като тези на родителите ти. И каквато работа започнеш, ще я пометнеш, няма да я свършиш до край. И в края на краищата казваш: „Такава е моята съдба“. – Майка ти, баща ти са определили твоята съдба. Днес от теб се искат гигантски усилия, да измениш своята съдба. Ако приемеш Божествените мисли като основа на своя живот, тогава ще се освободиш от лошите, наследствени качества на своите родители, както и на своите деди и прадеди.

/27; 134-135/

Коя е причината за недоволството на сина от родителите? Във времето, когато синът се е създавал, или бащата, или майката са гледали навън, към друг мъж или жена. Значи други неизвестни са взели участие в създаването на сина. Тези неизвестни пречат на сина да бъде доволен от родителите си. Следователно, когато между родителите има известно противоречие, това се отразява на децата... Изкуство е мъжът като види красива жена, да не я пожелава; и жената, като види красив мъж, да не го пожелава, да го остави свободен. Докато желаеш чуждото, всякога синът ти ще бъде недоволен от тебе. Тази е скритата причина за противоречията в дома. /27; 94/

Дете ли ще се ражда, човек пак трябва да избира благоприятен момент на неговото зачеване. Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. /20; 108/

Ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването, на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характерите на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии. /20; 37/

Когато се зачене, човек трябва да се моли, да не го пометне майка му, но да го роди благополучно. /28; 33/

Всяко нещо, което не ражда, не образува плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на божествена енергия. /67; 15/

Ако детето се зачене при неблагоприятни условия, то не може да живее дълго.

/68; 86/

Майката се намирала в едно тревожно състояние и така заченала своето дете. С това тя спъва развитието на неговия разум. Ако у нея са минавали най-мрачните мисли – да се самоубие, или това да направи, онова да направи, туй дете ще се роди като един идиот или като един престъпник. Поне така показват научните данни. Но ако майката се намирала в едно светло настроение на духа, ако сърцето било изпълнено с любов и се е занимавала с най-възвишените идеи, то като се роди туй дете, ще носи тази интелигентност, този подтик, който майката е вляла в душата му. /77; 298/

От чистата или нечистата материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще се роди – светия или престъпник. В процеса на зачеването на детето, Божественото още не присъства – това е нисш процес. Божественото иде отпосле, след раждането на детето когато то се диференцира – като материя и дух. Докато е само материя в него няма нищо възвишено. /77; 298-299/

В бъдеще, когато жените зачеват, трябва да внушават на детето си мисълта, че човек не живее само за кухни и дюкяни.

/8; 82-83/

Когато в един дом се раждат престъпни деца, как ще изясните това? Ще искате да обвините Бога ли? Не. Когато това дете се е зачевало, майката и бащата са били в областта на безлюбието. Следователно и резултатът е такъв. И обратно: ако вземете една фамилия, даже и недобра, дето майката и бащата са престъпници, но при съчетанието за един момент само са били в любовно състояние, тогава може да се роди едно дете ангел. Тези родители са само условие за неговото дохождане, а то всъщност се ражда от друго място. /5; 147/

Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. Ето защо, момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. /77; 341/

Момъкът като обикне момата, става баща; момата като обикне момъка – става майка. Казват тогава, че се оженили. Какво ще кажете, ако се оженят и нямат деца? Ще кажете, че не са се обичали. Ако нямат деца казвам, че жената не е обичала мъжа си и мъжът не е обичал жена си. И двамата са безплодни. Всяко дърво, което не ражда, отсича се. При безплодието, при смъртта на децата, вината е била в бащата или в майката. Изучавайте закона на Любовта. Неразбраната Любов е причина за нещастията. /29; 87/

Ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент те не могат да родят деца. За да се роди дете бащата и майката трябва да имат различни темпераменти. Например, ако майката е сангвиничка, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик или обратно – майката флегматична, а бащата – сангвиник. /9; 153/

Забелязано е, че когато любовта между двама души е активна, и двамата стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, те остават бездетни. Това е закон на физическия свят. Когато мъжът и жената станат отрицателни, раждат им се деца, но не могат дълго време да живеят. Следователно, в любовта между двама души, единият трябва да бъде положителен, а другият – отрицателен; единият да създава, а другият да гради. Ако и двамата създават, не могат да раждат. /7; 97/

Мъже и жени, които ще се женят не трябва да имат еднакъв темперамент. Пръстите и носовете им да са различни.

/67; 51/

Жена, която ражда, се обновява, става по-умна, а онази, която помята губи силите си и разума си. /67; 75/

Жена три пъти пометне ли, свършено е с нея – тя е изгубена. Може да роди после и десет деца, тя не е жена. /61; 15/

Всяка жена, която е помятала, ще носи последствията на това изваждане до четвърто поколение. Природата не позволява да се нарушават нейните методи и закони. Тя иска изваждането да става на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда. /67; 96/

Слабата жена помята. Едно дърво, което не може да издържи плодовете да узреят, има някакъв дефект в него. /71; 17/

Ако на един съвършен му се каже, че трябва да има баща и майка, за да се роди, той ще се чуди. Той знае, че човек сам може да се роди. При сегашните условия на живот е така – човек трябва да има баща и майка, за да се роди. Но съвършеният човек сам себе си ще роди. /69; 180-181/

3.
БРЕМЕННОСТ.
ПРЕДРОДОВО ВЪЗПИТАНИЕ

Преди раждаме на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. /66; 18-19/

Малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек. Само че трябва да му се дадат девет месеца приготовление в утробата на майката. Преди да е бил в това състояние, той е бил в утробата на природата, милиони години е стоял, за да се създаде. А казвате, че Бог е създал човека от пръст, вдъхнал дихание в него, но това дихание е цял процес, условия за да се яви човешкият дух, да му се дадат условия да прогресира. /1; 137/

Колко месеца продължава периодът на бременността за човека? – Девет месеца. През този период зародишът минава през 400 000 форми в утробата на майката, докато се създаде като човек. Освен 400 000 форми, зародишът през тия девет месеца минава и ред други форми, за които сега няма да говоря.

През цялото време на бременността вие можете да изчислите по колко от тия форми се падат на минута, на час, на ден.

/62; 14-15/

„Ако се не родите изново“. Следователно, ако раждането е важен процес, за който се изискват нови, благоприятни условия, не по-малко важни процеси са зачеването и бременността. През време на своята бременност жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия: тя трябва да се храни правилно, при добро, хармонично разположение на духа; при това, никога да не яде преди изгрев, както и след залез слънце. Тя трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, с голямо въображение, и с ближните си, както и тя сама трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Сутринните разходки трябва да стават при изгрев, да наблюдава красивите картини на изгряващото слънце; после да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето се развиват хубави плодни дървета. Дето животът расте и се развива, там е неговият смисъл. Чистотата, както физическата, така и духовната, е необходимо условие за бременната жена. Де ще намери по-голяма чистота от тази в Природата? За тази цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да послужат като огледало на нейния живот. Тихите, приятни нощи, с небе осеяно с безброй трептящи звездици също представят незаменими картини за жената, бъдеща майка.

Казвам: майката трябва да възпитава детето си докато е още в утробата , а не след раждането. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва. Най-красивата, изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна. Животът на светиите, на великите хора трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствие, тишина са нужни за жената майка, както и за Природата, която в това време върши велик творчески акт – създаването на човека. Искате ли плодът на дървото да бъде добър, създайте му условия и го оставете на Природата. Същото се отнася и за създаването на човека. Добрият, разумният човек се зачева и развива при специални условия. За това се изискват три важни момента: цел, средства и постижения. Всичко това ще се намери в разумната Природа. Сама тя е здраве, красота и чистота. Тя изключва всички болести, всякаква грозота и нечистота.

/5; 136-138/

Старите гърци са били по-напреднали от съвременните културни хора. Когато жената била бременна, те я поставяли в обстановка да гледа красиви картини. Значи, за да развива красивото в себе си, човек трябва да гледа красиви неща.

/9; 135/

И най-доброто дете, т.е. и най-добрият зародиш, който може да се положи в утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи във време на бременността си. Майката във време на бременността си може да предаде всичките си качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, поезия, художество, всичко това тя може да предаде на своето дете. Но и обратното може да стане. Ако през душата на една бременна жена минават емоции на омраза, завист, всички тези чувства пак ще се вложат в нейното дете... Детето не трябва само да се роди, но всичките органи на тялото му трябва добре да се устроят, та като се яви това дете в живота, да могат тези органи да функционират правилно, за да възприемат силите от природата и да работят съгласно божията воля. /75; 78/

Първото влияние на човека иде от майката и бащата. Майката влияе на детето си докато е още в утробата , чрез своите мисли, чувства и постъпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на бременната жена, както и тази, която дава на детето си след раждането му. От духовния живот на майката зависи какво ще бъде детето. Майката може да роди обикновен човек, талантлив, гениален или светия. От нейния умствен живот зависи бъдещето на детето. Майка, която не носи отговорност за своя живот, има предвид само сегашните условия. Тя не мисли за бъдещето, за целокупния живот /56; 314/

Срещате едно дете, което заеква. Търсите причината за заекването и не можете да я намерите. Причината се крие в майката. Като бременна в четвъртия или петия месец, тя срещнала една жена, която заеквала. Още като я видяла, образът и говорът направили силно впечатление, от което дълго време не могла да се освободи. Без да подозира, тя предала този недостатък на детето си. Във време на бременността си, жената е крайно впечатлителна, поради което всички се отразява върху детето. Като знае това, тя трябва да отбягва срещи с хора, които имат физически или психически недостатъци. Особено лесно се предава лъжата. Затова бременната жена трябва да избягва срещи с хора, които обичат да лъжат.

/3; 260/

Всяко новородено дете се намира пред неизвестността на своя живот. Когато мине през целия кръг на своя живот, тогава неизвестността става известна. Докато е в утробата на майка си, детето е в пълна неизвестност. То се намира под влиянието на майка си. Щом излезе на бял свят, то влиза в нови условия и заплаква. Плачът означава две състояния: радост и скръб. Когато новороденото дете заплаква, плачът му означава радост. То се радва, че се освобождава от ограничителните условия, в които се е намирало. В утробата на майка си то се намирало между живот и смърт. /40; 24-25/

Девет месеца майката учи детето си в утробата. Преди това още майката и бащата са го възпитавали. Тяхната любов не е нищо друго, освен възпитанието на детето, което ще родят. Ако детето върви по бащина линия, бащата го е възпитавал. В това време детето е давало обещание на бащата, че ще го слуша, ще бъде прилежен ученик, само да му даде условия да дойде на Земята. /29; 120-121/

Какви ще бъдат очите на детето, това в голяма степен зависи от майката. Тя е художникът, който туря цветовете на детето си. Ако в бременността си майката хареса някои сини очи и постоянно мисли за тях, тя може да създаде такива сини очи на своето дете. Обаче в повечето случаи наследствеността преобладава. И затова ще видите, че очите на детето по цвят са или като тия на майката, или на бащата, или на бабата, или на дядото.

/23; 112-113/

Какво дете ще роди онази майка, която през всичкото време на своята бременност постоянно се тревожи и безпокои? Детето, което се ражда от такава майка, ще бъде слабо, хилаво, не ще може да издържа на мъчнотиите в живота. /20; 237/

Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да могат да се избегнат всички съвременни нещастия. И не един път аз съм казвал, че това нещо само майките са в състояние да създадат. Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: „Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да представяш нейната пълнота“. Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си... Новото поколение ще бъде носител на новите идеи, на Божествената Любов. А тъй както вървим сега, ако се раждаме по този хилав начин и искаме да превъзпитаме хората, които са работили от толкова хиляди години, нищо не можем да направим. Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си, в Любовта. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е 50% фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един кораб без кормило, който навсякъде може да бъде тласкан от вълните. И тъй, в бъдеще, условията за жените трябва да се изменят. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия. Също и условията на децата трябва да се видоизменят, и то не механически, а по онзи закон, който действа в живата природа. /47; 201-202/

Пей на детето си, за да стане човек. Пейте, възпявайте го в сърцето си. /1; 144/

Ако си баща или майка на място, ти трябва да предадеш едно от ценните си качества на своето дете. /3; 49/

Целта на майката, която ражда едно дете, не е то да остане дребно, а да израсте високо и снажно. Божественият план не е ние да останем деца. /1; 149/

Това, което ние сме създали, то се притегля към нас. Това дете, което си родил, няма да отиде да живее при другите, но ще дойде при тебе. Ако си го родил добро, то такова ще дойде. Така е в живота.

/1; 151/

За да има просветени хора, преди всичко майката трябва да бъде просветена. Понеже носи отговорност за възпитанието на детето си, тя трябва да започне да го възпитава, докато е още в утробата . Като се роди детето, грижите върху възпитанието му стават още по-големи. Като го къпе всеки ден, тя трябва да има предвид чистотата на кожата. Порите на кожата трябва да бъдат отворени, да става дишането пълно. Пълното дишане разбира едновременно дишане с дробовете и с кожата. /3; 159/

В бъдеще бременната жена трябва да се пази от лоши влияния, ако иска да създаде добро и здраво поколение. Тъй както живее днес, тя се намира под непосредственото влияние на външния свят, поради което не може да се освободи, както от добрите, така и от лошите влияния. /3; 273/

В бъдеще жената, като бременна още, трябва да научи детето как да яде. Храната, която употребява бременната жена, и начинът, по който я възприема оказват голямо влияние върху детето, което ще се роди. В това отношение са правени много опити и са дошли до заключение, че храната е един от главните фактори за физическото и духовното благосъстояние на детето. Значи, храната създава човека, тя го повдига, но и понижава. /3; 310/

Ако майката, като бременна, не знае как да се храни и каква храна да употребява, тя не може да роди добро и способно дете. Ако бременната жена не може да възприема само добри впечатления от външния свят и да се предпазва от лоши, не може да роди добро дете. Ако не прави избор на книгите, които чете, и ако не възприема само добри мисли и чувства, тя не може да роди добро дете. Тя трябва да бъде майстор-скулптор, да работи вещо с чука. Всяко удряне на чука да пада на място и да произвежда такъв ефект, че да остави само една линия. Всички линии, събрани заедно, трябва да обрисуват статуята. /3; 314-315/

Днес всички хора се намират в трудни положения и казват, че не може повече да се живее, не могат да издържат. Може да се живее, но затова майката трябва да е вложила в детето си повече вяра и надежда, както в себе си, така и в Бога. Като бременна още, майката трябва да вложи в детето си мисълта, да стане истински човек, да развие своите дарби и способности, да стане гениален, или светия, да работи за благото на човечеството.

/3; 335/

Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, още в бременно състояние ще предаде на детето си всички качества. Тя е като Бог за детето и може да направи от тази кал там, каквото иска, защото излезе ли веднъж от утробата на майка си, детето вече става независимо в мислите и чувствата. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертва за нея. Когато някой син каже на майка си: „Защо си ме родила?“ – аз разбирам, естествено, че майката, когато го е носила, е мислила противни неща, или пък баща му е бил в такова състояние. Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители, това е заключението, до което съвременната наука е дошла. /48; 77-78/

И най-големият престъпник може да се възпита, но докато е още в утробата на майка си. Ето защо, бременната жена трябва да се храни със специфична храна: с чисти и възвишени мисли, чувства и постъпки. Само по този начин тя може да помогне на детето си, ако то носи в себе си лоши наклонности. Тъй, както днес се хранят, отглеждат и възпитават децата, не може много да се очаква от тях. /3; 156-157/

Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека. /65; 31/

Майката може да продължи живота на детето си. Преди да е родила това дете, тя може да му направи ушите и всичко както трябва, за да живее детето сто години. Колкото години иска да живее нейното дете, толкова ще живее. Майката е съдба. Трябва да знаете какво влияние има вярването, внушението, каква мощна сила представя внушението. /1; 77/

Докато сте бременни, не отваряйте утробата си да показвате какво сте заченали. Крийте вашата бременност, да не се изложите на някаква опасност. Бременните жени носят специални дрехи, да не се вижда, че са бременни. Щом детето се роди, радвайте се, че се е създал живот, че се е явило нещо хубаво на света. Обаче, докато сте бременни, крийте се, защото от идеята, която родите, зависи бъдещият ви живот. /2; 31/

Какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от никакви бури и противоречия в света и чийто дух е тих и спокоен? Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. Онази майка пък, която се тревожи през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца. /49; 27/

В бъдеще, когато младата мома се жени и стане бременна, не трябва да допуща никакво безпокойство в ума или в сърцето си. С каквито мисли и чувства се храни, такова ще бъде детето . Какви деца се раждат днес, когато всички воюват? – Нервни, неспокойни. – Защо? – Защото родителите им минават през големи сътресения. За добрия живот е нужно спокойствие. /10; 50-51/

Не се носи лесно бремето. От човека зависи. И бременната жена носи иго, но се радва, че ще се роди човек на света. Бременната жена трябва да носи детето си с кротост и смирение, за да предаде тези качества на него. Само така може да се подобри бъдещото поколение... „Вземете моето иго на себе си, защото съм кротък и смирен по сърце.“ Бременната жена да повтаря този стих, но след като роди детето, а тогава е късно вече. /7; 168/

Бременната жена трябва да носи детето си с кротост и смирение, за да предаде тези качества на него. Дето и да го носите – на врата, на гърба, в утробата си, в ума си, в сърцето си – носете го с радост, кротост и смирение. /67; 64/

Майката може да вдъхне у детето си разумност и интелигентност, да даде подтик на благородни чувства, а може и да спре развитието му – от нея много зависи. Но ако тя е много страхлива, неразумна, лекомислена, може ли нещо благородно да даде на своето дете. /67; 140/

Ако майката се е намирала в едно тревожно състояние, когато е зачевала детето, когато го е носела и кърмила, то тези състояния ще се предадат на детето, но ако тя се е намирала в едно светло настроение, ако е била изпълнена с любов, ако е гледала само красиви неща, то и детето ще носи същите състояния. /67; 152/

Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. /77; 300/

Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още във време на бременността, това е важното. После като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: майките ще оправят света. Майката във време на бременността може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. /77; 300/

Каквото дете желае да роди майката, такова ще роди. От майката зависи какви ще бъдат децата . /68; 46/

Една болна жена първо трябва да оздравее и тогава да се жени. Не като се ожени, тогава да се лекува. Нужни са здрави хора по ум, по сърце и тяло, за да създават добро поколение. /70; 195/

Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, моми и момци, това е майката... Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Откъде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, като не ги вижда?... Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.

/8; 136/

Майката играе роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето. /77; 299/

В утробата на майката човешкият дух също учи; той не седи в спящо състояние, но взима участие с духа на майката; и двамата работят, за да създадат тялото.

/77; 301/