МЪЖКИ И ЖЕНСКИ ПРИНЦИПИ
МЪЖКИ И ЖЕНСКИ ПРИНЦИПИ
Съвременните семейства не почиват на здрава основа, защото единият от младите дава 25 на сто от себе си, а очаква от другия 75 на сто. Всеки човек може да даде от себе си само 25 на сто. Останалата част до 100 трябва да се очаква от ближния и от Господа. Не се ли поставят семейния и обществения живот на този принцип, всякога ще липсва нещо, поради което хората ще се разочароват едни от други. (стр.54–55/1)
… Ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както в тоновете на музиката. В това правилно съчетание, в това различие, именно, седи хармонията, от която ние се възхищаваме. Трябва да дойдем до тази хармония, която в действителност, по същество се среща у мъжа и у жената, и да приложим този Божествен принцип. Жената е емблема на любовта. (стр.150–151/3)
Ще се повърна пак на нашия предмет. Аз искам да разсъждавате, да мислите дълбоко върху нещата. Във връзка с принципа за мъжа и жената, ще кажа още нещо. Първо, вие трябва да любите Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила; второ, да любите ближните си, както себе си; трето, да любите и враговете си.
(стр.162/3)
Някой краде и му отрязват ръцете. Вината не е в ръката, но в желанието на човека да краде. Вината е във волята на човека, която символизира женския принцип – жената. (стр.87/4)
Буквата „Т“ изразява кръста, т.е. принципите на мъжете и на жените, според които те живеят на земята. (стр.78/5)
Христос съдържа в себе си двата принципа: мъжкия и женския. Под „мъж“ се разбира разумно същество, което мисли, което носи в себе си едно от великите качества на Бога – милосърдието.
(стр.49/12)
Иде новата култура на света, която ще съедини двата принципа – на мисълта и на живота. Тя е културата на милосърдието, или културата на любовта. Първата култура е била на мъдростта, втората – на правдата, а третата – култура на любовта. Тая култура ще съедини мъжа и жената в едно цяло. (стр.53/12)
Казано е в Писанието: „Ако търсиш мъдрост, ще я намериш в старите; ако търсиш сила, ще я намериш в младите“.Мъжът е стар, жената е млада. Те трябва да се съединят, да създадат хармонията в живота. Мъжът е първата цигулка в оркестъра, а жената е втората цигулка. Мъжът и жената са двата принципа, които се допълват, но човек може да бъде едновременно мъж и жена, жена и мъж. Жената казва: Защо не съм мъж? Тя не знае, че в човека се съдържат и двата принципа едновременно. (стр.54/12)
Когато мъжът в жената, и жената в мъжа кажат, че ще служат, ще се примирят, тогава и ти ще приемеш новото учение и ще служиш на Бога с любов. Жената в мъжа трябва да се подчинява на мъжа, но и мъжът в жената трябва да се подчинява на жената. Това е Божественото учение. Лявата страна в човека е женска, а дясната е мъжка. Лявата е по-малка от дясната, т.е. от мъжката. Тия два принципа се виждат и в ръцете, и в лицето, и в очите на човека. Лявата ръка и лявата страна на лицето са женски, а дясната ръка и дясната страна са мъжки. Затова лявата страна на лицето е по-нежна от дясната. (стр.58/12)
Казваш: Искам да отида при Господа, при него да се уча. – И това е възможно, но достоен трябва да бъдеш за Господа. Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден, и въпреки това, иска да отиде при Бога. Не може да отиде. – Защо? – Още не се е справила с мъжа си. Мъж бие жена си, но и той иска да отиде при Бога. Пътят му към Бога е затворен. Мъжът и жената са два принципа, които трябва да се примирят. (стр.64–65/12)
Сега аз говоря за жената принципално, а не както вие я разбирате. Според мене, мъжът и жената отделно не съществуват. – Защо? – Защото мъжът и жената, както днес се проявяват, са търговски фирми, които много пъти са пропадали.
(стр.198/12)
Жената и мъжът са форми, които могат да се менят. Днес някой е мъж, в бъдещия си живот ще дойде в женска форма. И обратно: в друг живот жената може да дойде в мъжка форма. Когато дойде до великите Божии принципи, човек ще разбере, че между всички форми, които съществуват на земята, има тясна връзка, чиято същност трябва да се знае.
(стр.97/17)
Дясната страна на носа представя творческия принцип. (стр.118/22)
Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е. ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче. (стр.152/23)
Сега, като говоря за мъжа и за жената, аз ги разглеждам като принципи в живота. Мъжът представя грубия принцип в живота, от който произлиза злото. Жената представя мекия принцип, от който произлиза доброто. Обаче, и двата принципа имат една и съща основа. Рече ли човек да се отдели от общата основа, да се прояви като самостоятелна единица, която мисли, чувствува и действува по своя инициатива, той е дал път на злото в себе си, т.е. на грубия принцип в природата. Докато мисли, че е независим, че няма друг като него, човек е на крив път. Човек е свободен и може да се прояви дотолкова, доколкото е дал път на Божественото начало в себе си. Вън от Божественото той не е свободен. Това се отнася до мъжкия принцип в човека, който иска да се прояви, да се прослави, безразлично в каква външна форма се проявява, като мъж или като жена.
(стр.210–211/23)
За да имате ясна представа за жената, вие не трябва да я разглеждате отделно, като единица, но я разглеждайте като същина, в нейната целокупност. Мощно, велико нещо е жената в природата. Извадите ли женския принцип от живота, веднага ще дойде смъртта. Женския елемент, или женският принцип е носител на живота. Този елемент е влязъл в Битието още при създаването му. Значи, жената е влязла в живота още в момента, когато е започнал да се проявява. От този момент тя е влязла и във всички живи същества, от най-малките до човека. Като знаете това, не отделяйте жената от живота, т.е. любовта от живота. Жената символизира любовта. (стр.16/24)
Съвременните хора се делят на мъже и жени, според формата, която им е дадена. Това е криво разбиране на въпроса. И докато хората се делят на мъже и на жени, никой не може да влезе в Царството Божие. Друг е въпросът, ако хората се делят не на мъже и жени, но на принципи: мъжки и женски принцип, или на положителен и отрицателен полюс. Апостол Павел е казал: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат да влязат в Царството Божие“. Той нямал пред вид формите мъж и жена, но принципите. Докато са на земята, хората могат да се делят на мъже и на жени, да образуват отделни царства, но стане ли въпрос за влизане в Царството Божие, там нито мъжът, нито жената могат да отидат сами. Мъжът и жената трябва да се съединят в едно, и така да се явят в Царството Божие. Първоначално Бог е създал един човек, само една форма, която съдържала двата принципа – мъжки и женски. Впоследствие е станало отделянето на единия принцип от другия, т.е. поляризирането на човека. Каква форма е дадена на индивидите, не е важно; важно е всеки индивид да бъде човек. (стр.70–71/24)
Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души. (стр.97/24)
Докато в живота не се приложи принципът, че мъжът ще има само една жена, а жената – само един мъж, никое сърце и никой ум не могат да се изменят.
(стр.214/26)
Горната част на ръката е мъжкият принцип – косматата страна; долната част на ръката е женският принцип – гладката страна. (стр.78/30)
Покритата част на главата с косми означава мъжкият принцип, а голата, гладката част – женския принцип… Като разглеждаме ръката на човека, виждате, че горната част е космата – мъжки принцип, а долната гладка – женски принцип. Характерът на човека се познава по долната част на ръката, т.е. по жената, как тя се проявява вкъщи. (стр.171/38)
Думата „мъж, мъжки принцип“ подразбира свят, в който се събира потенциалната енергия. Оттук тя се изпраща в женския или негативния принцип да се обработва и пресъздава. (стр.171/38)
Мъж иска да се жени, защото му трябва слугиня, да готви и да гледа къщата му… Жената пък иска да се омъжи, да се осигури, да я храни и поддържа някой. Това не е никаква женитба, никакъв брак. Аз разглеждам този въпрос принципиално, в широк смисъл, нямам пред вид нито мъжа, нито жената. Мъжът и жената са два елемента, два принципа, които трябва да се съединяват правилно, според законите на великата разумна природа. (стр.183/38)
В какво се състои творческият принцип? – В съгласуване на две противоположни мисли и желания. (стр.184/38)
На земята водата е повече в течно и твърдо състояние, а малко във въздухообразно състояние, във вид на па`ри. В каквото състояние и да се намира, тя е съставена от два обема водород, който гори и не поддържа горението, и един обем кислород, който поддържа горението, а сам не гори. Кислородът е мъжкият принцип, който дава част от любовта си. Като приема любовта на кислорода, водородът се запалва и гори. Значи, дето е любовта, там всякога има горение.
(стр.353-354/39)
Сега на някоя жена е натегнал мъжът и си казва: „Учителят право говори, аз ще го напусна“. Не, не, аз не говоря за това. И някой мъж, като му дотегнала жената и той иска да я напусне. Аз не поддържам това, а говоря принципиално, вътрешно. Ти сам си дошъл в света и сам трябва да живееш. (стр.381/40)
…Като се казва: „Жени, почитайте мъжете си“, подразбира се този велик принцип, че вашите мъже са горе, на небето. Да ги почитате, това значи да знаете, че вие сте силни, и че вашата сила е горе, а не на земята. (стр.132/42)
Знаете ли, защо вие, жените, трябва да бъдете чисти? Понеже вие, жени, като се огрешите на земята, огрешавате вашият мъж горе, оцапвате великия принцип. И, следователно, вие сами си създавате своите нещастия. (стр.132/42)
ЧИСЛАТА КАТО ПРИНЦИПИ
Единицата, като енергия, представя творчески принцип. С тази енергия човек твори. Лесно се пише единица на хартия, но ако в умствения свят напишете единица не на време, вие ще причините голямо сътресение в своя ум. Следователно, дойдете ли до единицата, като творческа сила в умствения свят, ще бъдете много внимателни. (стр.108/21)
Числото три съдържа в себе си основните принципи за образуване на числото четири, през което минава развитието на всички същества, от най-долните до най-горните. (стр.226/21)
Какво означава числото 4? Преди да дойде до това число, човек е минал през двойката – двата крака, с които ходи. Щом започнал да пристъпва, той се стремял да пази равновесие, да не падне. Той поглеждал все нагоре и така дошъл до числото 5. Значи, числото 4 е мъжки принцип, а 5 – женски принцип, т.е. мекият принцип, който осмисля живота. Кой принцип има стремеж: мекият или силният. Стремежът всякога произлиза от силното, а реализирането, т.е. постижението в живота показва мекия принцип. Да постигнеш нещо, трябва да приложиш мекота. Да се стремиш към нещо, това се дължи на силния принцип. Като съберете числата 4 и 5 = 9, то е крайният резултат. От това число нагоре не може да се върви, настава повторение на числата.. Като прибавиш към числото 9 единица, получаваш 10. Това число може да се разложи на единица и нула. Единицата е творческият принцип, който е създал всичко и от който всичко излиза.
(стр.126/22)
Числата, с които работим, представят живи сили, както и принципи. Единицата, например, от гледището на окултната наука, представя целия космос, цялото Битие. Отде произлиза единицата, никой не знае. (стр.303/22)
В математиката, като умножите едно число с единица, то нито се увеличава, нито се намалява, остава едно и също. Единицата представя Божествения принцип, който нито намалява, нито увеличава нещата. Те си остават, каквито са.
(стр.242/26)
Какво представя двойката? – Двойката означава женския принцип. (стр.141/27)
Ако някой ден се почувствате нервен, много активен, изяжте две ябълки или круши. Някой може да намери, че ябълките, които изял, са били малки, та трябва да си вземе още една. Малки или големи, законът действува еднакво. В случая, силата не седи в големината, но в количеството, в числото две, като принцип, който действува. (стр.13/28)
Числото две е производителен принцип. То е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Някои я наричат творческа, но в същност, не е такава. (стр.242/38)
ПЛАНЕТИТЕ КАТО ПРИНЦИПИ
Като изучаваме влиянието на планетите върху земята и върху човека, ние трябва да ги разглеждаме като принципи, които действуват върху човешкото съзнание. И тогава, ако разберете планетата Марс като принцип, ще разберете, какво влияние указва той върху земята чрез желязото. Когато разберете желязото като форма, която се намира в тясна зависимост с всички останали форми, вие ще можете да го превръщате от едно състояние в друго, от една форма в друга.
(стр.183–184/21)
Задачата на човека е да разбере планетите, като принципи, и тяхното влияние.
(стр.184/21)
Като ученици, вие трябва да изучавате влиянието на планетите върху човека като принципи, за да се ползувате от благотворното им въздействие. Всяка планета има добро и лошо влияние. Човек трябва да бъде разумен, да се ползува от доброто им влияние. – Какво е влиянието на Марс върху човека? – Под влиянието на Марса човек развива физическа сила, здрава мускулатура, става енергичен във всяко отношение. За да уравновеси енергията на Марса, той трябва да приложи своята разумност, т.е. да тури спирачка на голямото напрежение. (стр.185/21)
Като говорим за четирите среди, т.е. четирите състояния на материята, ние ги свързваме с планетите, които разглеждаме като принципи. Планетите, които действуват върху човека, са главно седем. В последно време са открити още две – Уран и Нептун. В бъдеще ще се открият още три – и ще станат 12. Слънцето е главният източник на енергията, вследствие на което се счита като баща на всички планети. Марс предава сила на мускулите в човешкия организъм. По отношение на идеите, той прави хората стабилни. Венера прави формите кръгли, заоблени, а същевременно внася мекота в човешкия характер. Тя развива в човека вкус към красивото. Под влиянието на Венера, майката се отнася към децата си меко, нежно. Марс пък предава на майката войнственост, благодарение на което тя често ги потупва. С това тя им предава по-голяма активност. Меркурий прави човека практичен. Той лесно се справя с мъчнотиите в живота. Меркурий е по-близо до Слънцето – главният университет, дето отива да се учи. Юпитер прави човека тактичен, благороден и тщеславен. Той има пред вид личния живот на човека. Сатурн прави човека разсъдлив, философ. Той определя неговите отношения към природата. Каквото и да направи човек, Сатурн: Не е на време направено. Ако някой сатурнов тип се спъне някъде и падне, казва: Пътят е лош, никой не се погрижил за него.
Изобщо, Сатурн вижда всякога лошата, отрицателната страна на нещата. Той винаги застава на особено мнение. Пръстените около Сатурна показват причините, по които човек се е отклонил. Човек не може да разреши едно противоречие, докато не разбере Сатурна. В Сатурна, като принцип, се крият причините на доброто и на злото. Ето защо, като знаете този принцип, ще можете да се освободите от злото и противоречията в живота. Сатурн носи в себе си висок морал, който произтича от вътрешен страх. Той не се подкупва с нищо, никой не може да го излъже. Дойдете ли до Юпитер, все още можете да го подкупите с нещо – със слава. Обаче, Сатурн не се подкупва с никаква слава. Луната пък покровителства семейния живот, специално майката. Син или дъщеря, които се намират под доброто влияние на луната, имат добри отношения към майка си.
(стр.188–189/21)
ОТРИЦАТЕЛНИ ПРИНЦИПИ
Страхът и той си има място, но само за физическия свят, за духовния не е нужен. Той съществува като една необходимост, като едно ограничение за физическия свят, там той е потребен. Но в духовния за страха няма място. Да премахнем страха от физическия свят, значи да създадем една анархия – да развалим духовния свят. Ако го турим като един принцип в духовния свят, значи да развалим света. (стр.136/2)
Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствувай лъжливо, не обиждай, почитай баща си и майка си. – Не прелюбодействувай! Кой прелюбодействува? – Който няма любов. – Не убивай! – Кой убива? – Който няма любов. – Не кради! Кой краде? – Който няма любов. – Кой свидетелствува на лъжа? – Който няма любов. – Кой не почита баща си и майка си? – Който няма любов. Това са все отрицателни принципи на Мойсея. (стр.29/6)
Навсякъде се чува едно и също: Трябва да се грижиш за себе си. – Мислите ли, че това е особена наука? Кой не се грижи за себе си? В училищата, в университетите същото се проповядва: Да се погрижим за себе си. – Не, ще се грижите за любовта, за Бога. Ще възприемеш новото учение и ще забравиш себе си. – И това трябваше да чуем! – да забравим себе си. – Много просто. Ако не забравиш себе си, не можеш да намериш истината. Ако принципът „да се грижим за себе си“ е верен, нека дойде един човек да ни докаже, че като е служил на този принцип, е придобил истинско щастие. Има ли такъв човек, бил той цар, патриарх, или адепт? Всеки, който е служил на този принцип, е фалирал. (стр.4/25)
Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така. Казвате: Не можем без месо. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие.
(стр.27–28/26)
Казвате: Да унищожим злото! – Това е невъзможно. За да разберете злото като сила, а не като проява, трябва да познавате законите на разумната природа, както и тия на психологията. Изучавали ли сте злото като сила, като чувство и като принцип? Мнозина наричат злото с думата дявол и се питат: Отде дойде тоя дявол между нас? – Защо са недоволни хората от дявола? – Защото той кара човека да работи, а сам никога не работи. Като влезе между хората, той обърква всичките им работи. (стр.169/26)
Аз разглеждам думата „лош“ или „зъл“ като проява, а не в тоя смисъл, в който вие я разглеждате. Има относително зло, има и принципално зло. Това, което спъва даден човек, е зло за него; обаче, същото може да бъде добро за друг някой. Ядеш кокошка, агне и казваш, че ти е добре. Питай агнето, добре ли е за него, като го ядеш. Как ще се оправдаеш? Ще кажеш, че като живееш, трябва да ядеш. Един ден, като се издигнеш на по-високо стъпало, ще разбереш грешката си.
(стр.202/26)
Връзката между човешката душа и Бога… Да се отдалечиш от Бога и да отидеш в света да се удоволствуваш, да водиш порочен живот, това е грях, който не се прощава. Защо? – Защото връзката е прекъсната… Плътта… взема надмощие в човешкия живот. Този принцип наричаме „хопити“. Той руши, разединява, умъртвява. В Евангелието този принцип е наречен грях, змия. Той беше проникнал и в рая, качил се беше на забраненото дърво и оттам се разговаряше с Ева. Човек е дошъл на земята да изпълнява Божията Воля, а не да служи на низшия принцип.
(стр.169-170/38)
Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на великата Божия Истина, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега, аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва…
(стр.318/40)
ДОБРОТО И ЗЛОТО КАТО ПРИНЦИПИ
Ние разглеждаме греха от особено становище, а не както съвременните хора го разбират. Те считат за грях това, което не е, а какво представлява истинският грях, не знаят. – Защо? – Защото делят нещата на добри и лоши, според това, как се отразяват на тях, как те ги чувстват. Всяко приятно нещо човек счита за добро, а неприятното – за зло. Който му дава пари на заем, минава за добър човек; който не му дава, минава за лош човек. Това е криво заключение. Някой може да ви даде пари на заем, но е лош човек; друг не ви дава, а в същност е добър човек. Следователно, ние разглеждаме греха принципално, независимо човешката личност и човешките разбирания.
(стр.94/1)
Сега, аз говоря за един основен закон, а именно: „Никой не може да измени основанието, което Христос е положил“. Това основание е, че ние се намираме под властта на един велик закон, под влиянието на доброто и злото. Ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и радост и страдание, и въздигане и падане, и забогатяване и осиромашаване, и здраве и болест. Туй е основанието, което Христос е положил. По тази причина той слезе на земята, за да постави тези две опорни точки като основа на живота. (стр.21–22/3)
Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка. (стр.146/9)
Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването, на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. (стр.155/9)
Всички болести, които съвременната медицина познава, се дължат все на живи същества, на тъй наречените микроби. Например, безверието се дължи на един род микроби, злобата – на друг род микроби. Тези отрицателни състояния в човека се дължат, в същност, на изверженията на микробите, които образуват в организма му ред отрови и киселини. И затова, когато казваме, че злото се побеждава с добро, разбираме, че в доброто съществува един принцип, чрез който тези микроби могат да се отстранят.
(стр.142/9)
Без добро и зло, никакъв прогрес не може да има. Така е поставен тоя въпрос в природата, така и аз го разбирам. Как вие го разбирате философски, това е друга работа. Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо и е станал наложник? Разберете тоя въпрос принципално, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някаква идея. (стр.158/12)
Казвате: Как да се освободим от злото? Това е крива мисъл. Щом си ял от забранения плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото. В забранения плод е скрит принципът на доброто и на злото. Всеки ден ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, а искате да се освободите от злото. Това е невъзможно. (стр.264/12)
Небитието е живот на жажда и глад, вечен стремеж да задоволиш нещо, което при дадените условия не може да се задоволи… Само Доброто, като велик, разумен принцип, освобождава човека от глада и от жаждата. Доброто е основа на великия закон за освобождаването. Да бъдеш добър, това значи, да се освободиш от робството, т.е. от света на ограниченията и смъртта. (стр.290/21)
Всички хора се стремят към живота, но не знаят, как трябва да живеят. Изкуство е да знае човек да живее. Да живее човек правилно, това значи, да има пред вид двата принципа на добро и на зло и да се съобразява с тях. (стр.300/23)
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ Изпитвайте и доброто, и злото, но задържайте само доброто, като условие за вашето повдигане. Доброто, като принцип, не е нещо отвлечено. Когато не разбират нещо, хората казват: Това е отвлечена работа… Отвлечен въпрос е оня, който сме оставили на заден план. За да не е отвлечен, трябва да го поставим близо до себе си и да се заемем с решаването му.
(стр.32/26)
Като принцип, злото винаги действува в обективния свят. Злото е един момент, който действува във време и пространство. Злото е нещо външно или обективно. Доброто, Божественото винаги действува от вътре. Злото ограничава човека и го лишава от всички блага. Доброто освобождава човека и му дава всички блага. Злото и доброто представят два противоположни принципа, които действуват едновременно в света. (стр.209/31)
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно“. Това са двата принципа – доброто и злото, които действуват в света. Когато човек пожелае да задържи най-хубавото нещо за себе си, злото е влязло вече в него. Той се е съблазнил от нещо, а всяка съблазън, на която човек не може да устои, води към зло. Има само един път, по който злото може да се прояви. Този път е пътят на желанията. (стр.211/31)
Злото и доброто са принципи, които следват човека на всяка стъпка. Те вървят подир него като сенки. Тъй щото, не е въпрос човек да се освободи от злото, но да го разбере и да знае, как да се справя с него. Изучавайте доброто и злото като сили, като принципи, за да ги познавате и в себе си. (стр.227/35)
Христос представя разумния принцип, който превръща злото в добро; учениците Му представят хората, а майката Христова – съединителната връзка между духовния и физическия свят. Разумният принцип може да измени света, не външно, а вътрешно. Всичко ще си остане, както е, но пречистено. (стр.115/38)
Всеки ден като прилагаме тази Божия Любов, ние ще можем да подобрим живота си. Този Христос, малкият Господ, Който живее в нас, във всинца ви, говори същото. Когато отивате някъде да направите зло, той казва: „недей потърпи малко“. А животинското в тебе казва: „не, не може да се търпи, сега направи злото“. Потърпи малко и ако послушаш, ще се оправи живота. А ако искаш да направиш добро, животинското каже: „не, какво ще стане с тебе, ако все постъпваш добре“. Следователно, това са тия два принципа: злото е животинското, а доброто е божественото в нас, които постоянно действуват и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината.
(стр.177/40)
ОБЩО ЗА ПРИНЦИПА
Ако лекувате някого по Божествен начин, ще прилагате такива методи, които отговарят на неговия организъм, т.е. между методите, които прилагате, и неговите енергии, да има известно съответствие. При това, ще започвате от слабите методи и постепенно ще вървите към силните. При лекуването по Божествен начин принципът е един и същ, но методите са различни. Какъв метод ще се приложи към даден човек, това зависи от степента на неговото развитие. Някои се лекуват с лекарства, а други – с вяра. (стр.20/1)
На младите хора казват: „не ви трябва вяра“. Вярата е един принцип, необходим за човешкият интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света, и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот. (стр.48–49/2)
Всинца трябва да помагаме. У нас ще приложим като принцип това, че всички трябва да работим, а не да ставаме роби на труда, и нашата работа трябва да бъде едно удоволствие. (стр.63/2)
Ер–малък (ь) е еврейският йот; той показва, че е намерил принципа, който твори, става много силен и смел да руши, но още не е намерил равнодействаща сила. (стр.163–164/2)
Има въпроси, които принципално могат да се разрешат. Има известни въпроси или задачи, които по божесвеному трябва да се разрешат. (стр.263/2)
Сега, върху този въпрос аз някой път специално ще се спра – върху въпроса за светиите. Когато дойда до него, аз ще трябва да донеса своята стевасарница, та тази вълна ще я раздрънкаме тъй, че да направим опит, с който и да е светия, да видим до колко е свят или не, тъй както можем да направим опит, с каквато и да е вода, да видим колко е чиста, и какво влияние има. Можем да направим опит, с който и да е хляб, така и с всеки светия можем да направим опит, но още времето не е дошло. Като дойде този въпрос, ще го разгледаме принципално, и ще премахнем всички заблуждения, които са свързани с него, но сега да го повдигам, ще се отдалечим от главната цел, която имаме. (стр.318/2)
Като казваме, че някой е безверник, то не е право: това е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй, вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало грехопадането. И апостол Павел казва в Посланието към римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“.
(стр.4/3)
Да бъдеш истински светия, значи да можеш да владееш двата принципа на живота тъй, че да ги употребиш за своето повдигане. (стр.31/3)
„А Марта се мълвеше за многото слугуване… А Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“.
Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката душа – активният и пасивният. В лицето на Марта и Мария са представени две жени, два противоположни характера, две състояния на човешкото сърце; едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, с ум, отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане. Христос, обаче, посочва на Марта, кое е същественото, като и казва: „Ти се мълвиш за неща, които не са съществени, които са извън действителността, но Мария избра нещо по съществено“. Мнозина от вас спадат към тия два характера – някоя е Марта, друга – Мария. Мариите са, изобщо, благородни жени. Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен; по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. „Мария“ на еврейски значи солена вода. Мария всякога посолява света; благодарение на нея той не се разваля, не се вкисва, не гние. Когато имате марииния принцип у вас, вашето сърце не се разлага. „Марта“ излиза от „Мара“, което значи горчив, кисел, буен. Тъй че горчивият принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е. Това той прави не от зла умисъл, или от зла воля, но защото е много активен принцип, който, отдето мине, иска отворен път. Ако някоя е Марта, ще видите, че като стане сутрин, всички слуги са на крак – вик, крясък; вдигне ли метлата, всички бягат на половин километър далеч от нея. Тя казва: Всичко трябва да бъде в ред и порядък. Вие ще срещнете Марта и в черкови, и в училища, и в съдилища – навсякъде! Тя е необходима, както и Мария, но не трябва да давате преимущество нито на едната, нито на другата – нито на единия, нито на другия принцип.
С тези два принципа ще свържа други два, които формулирам: принцип на висшето и принцип на низшето. Принципът, който се представя в лицето на Мария, изразява висшето, което показва, как да служим на Бога, как да сме в хармония с висшите същества, със светиите, с ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват. Ние ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. Ще кажете: Колко са учителите? – Един е Той, един Учител аз познавам. Той може да има 250,000 косми на главата, но това не ще рече, че са 250,000 учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче, в дървото и в неговите клончета прониква един живот. Така трябва да схващате в ума си единството. И когато дойде Учителят, Духът, Който е във вас, дали сте мъже или жени, вие трябва да слушате дълбоко в себе си гласа на меката нежност, на любовта. Любовта не е кисела. Кое в живота обичате? Представете си, че всичко в света е само от Марти; задигнали метли, вдигнали прах, вик. Каква музика ще бъде това? Вярвам, че къщите щяха да бъдат добре наредени, щеше да има хубави мебели, хубави дрехи, всичко щеше да бъде в ред и порядък, щяхме да имаме прекрасни форми, но живот нямаше да има. И обратно: ако бяха само Марии, тогава всичко щеше да бъде сол. Но ако нямаше Марти, какво щеше да се осолява? Мария има отношение към друго нещо, към друг принцип, към друга някаква основа. Висшият принцип, Мария, показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот. Колкото разбираме вътрешният смисъл на нашата душа, толкова ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип – да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип – да се подчиняваме на всички низши елементи – да подчиним низшия принцип у човека.
(стр.115–116–117/3)
И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня вътрешния смисъл на тези два принципа, които действуват в света, но когато се натрупа много знание и не се прилага, образуват се известни утайки, и хората започват да се смущават, не знаят, какво да вършат. (стр.121/3)
Мария – това е висшето в ума, теософите го наричат висш манас, Марта – това е низшия манас. Като отидите във вашите домове, които аз виждам красиви, величествени, кажете си: Ела, Марто, ела Марио, вие сте две добри сестри. Христос пък е висшият Дух, висшият принцип.
(стр.124/3)
И тъй, Духът е слязъл и заповядва. Той работи. Имайте неопределима вяра в този принцип, който живее в Мария. Имайте вяра и в принципа, който живее в Марта. Имайте вяра в Христа, защото Христос, Който седи върху тях, ги съединява. (стр.125/3)
Някои хора взимат думата отрицателен или пасивен в лош смисъл. Под „пасивен“ разбираме слаб, безхарактерен, безволев. Това е криво разбиране, Затуй са заменили думата „отрицателен“ с израза катодни лъчи – полюсът, в който се появява всяка енергия. Въз основа на този принцип, ще изясня много неща.
(стр.147–148/3)
Не е лошо човек да се гневи и да е недоволен. Гневът и недоволството са на място, когато почиват на принципална основа. Всяко нещо има смисъл, когато е на място, т.е. когато има основание.
(стр.11/5)
Навсякъде виждаме използуване. – Защо? – Защото хората имат светлина, а нямат виделина. Те прилагат човешката любов, и всеки казва: Аз да живея, а за другите не искам да зная. Това е неразбиране на живота или на великите принципи, които лежат в основата на самия живот. (стр.131/6)
Всички езици имат един общ произход. Това не разбира еднообразие. В проявите на езиците има разнообразие, а в принципите – еднообразие. Нещата ни се виждат еднообразни, когато ги гледаме отдалеч. (стр.128/6)
Който иска да служи като Христа, Трябва да постави живота си на известни принципи. За физическият свят, материалните неща са реални. За чувствения свят, или за света на сърцето, реални са чувствата; там те са субстанция, те са вещта. За умствения свят мислите са реални, за причинния свят – причините, а за света на любовта, реална е само любовта. (стр.152/6)
Коренът е важен, а не присадката. Ако бутна присадката на свещеника, ще остане само коренът му. Тогава той ще види ясно, кой е бил мотивът, който го е заставил да бъде свещеник: от любов към Бога ли е станал такъв, или от любов към себе си. Това не е упрек. Аз разглеждам въпроса принципално. (стр.216/6)
Ето, много религиозни системи са съществували и до днес съществуват. Всички изхождат от принципа, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, въпреки това, и между тях има разногласие. (стр.235/6)
Девата, която носи първата дума в себе си, тя е силна; тя не се нуждае от мъж, не търси ничия подкрепа. Тя е по-силна от всеки мъж, от всеки човек. Това е човешкия дух. За духа още спорят: принцип ли е той, сила ли е.
Сега, като говоря така, аз не засягам вашия живот. Аз имам пред вид целта, към която се стремим, смисълът на живота. (стр.246/6)
… Казвате, че истината се заключава в това, да познаете Бога. Познаваш ли Го? Имаш ли вечен живот? Всеки трябва да носи вечния живот в себе си. Този живот не се основава на принципа на щастието, но на принципа на висшата разумност.
(стр.248–249/6)
Така говори природата: на умните и добрите – благословение, мир и радост, а на глупавите и своенравните – страдания, сиромашия, лишения. Защо? – Защото последните не пропущат чистия въздух и чистата светлина, които заобикалят жилищата им.
Но това е общо казано. Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма.
(стр.43/7)
… Когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека.
(стр.64/7)
Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, божествено благо, за да извършва човек волята Божия? А волята Божия е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си.
(стр.95/7)
Когато великия невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от своите посланици – Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. (стр.97/7)
„И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса“.
Аз ще разгледам 48 ст. от прочетената глава, понеже той принципално засяга живота. Христос казва: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, Който е на небеса“. Тук думата „съвършен“ се употребява не в наследствен смисъл, но в смисъл на човешката воля; човек може да бъде съвършен, когато иска, т.е. когато иска да прави добро, може да прави. Който иска да прави добро, той е съвършен, а който не иска да прави добро, той не е съвършен. Които мисли правилно, той е съвършен, а които не мисли правилно, е несъвършен. Съвършен в действия, съвършен в мисли, съвършен в чувства. (стр.69/8)
И тъй, тази сутринната беседа беше на тема: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Началото на съвършенството, това е любовта, любовта е плод на Духа, а доброто е плод на любовта.
Сега, тези принципи, тези плодове ние ще ги посадим вътре в себе си.
(стр.83–84/8)
Дяволът е същество с изкривени пръсти. Изкривените пръсти показват една воля, която е турена да служи на себе си, а под „дявол“ разбирам образ, който е турен да служи на своя егоизъм. У човека се събужда този принцип. Сутрин станем, за себе си мислим, вечер легнем, за себе си мислим. Всинца ние се борим с този принцип вътре в себе си. Дяволът живее вътре в нас. (стр.100/8)
Сега трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от черното братство, които са готови да се борят с нас. Тези братя са между православните в църквата, между евангелистите, между католиците и между нас ги има. Навсякъде действуват по принципа: „разделяй и владей!“ Навсякъде искат да внасят смутове. (стр.217/8)
Като е дошъл на земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си. Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите. Запример, всяко добро дело, всяка сила са факти. Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот. (стр.156/9)
Често хората попадат в буквата на закона и само това мислят: Да се изпълни законът. Те не подозират, че буквата на закона носи смърт. Дето има педантизъм, ограничение, насилие, там няма закон. – Ама да бъдем справедливи! – Не е въпрос за справедливостта. Тя не е външна проява. Външно може да си справедлив, без да си такъв; може да бъдеш морален, без да имаш морал; може да бъдеш любезен, учтив с хората, без да имаш вътрешни морални принципи. (стр.32/10)
Всяко чувство, което се пробужда дълбоко в душата ти, изразява известен принцип. Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очаквате, но по специфичен начин.
(стр.85/10)
На времето си, всеки метод, всяка форма била полезна. Обаче, ние още не сме дошли до онази правилна форма, която да осигурява човешкото развитие. Например, по принцип, съвременното християнство е отлично, но по форма нещо куца в него. Когато дойде на земята, между евреите, Христос завари Мойсеевия закон, според който Мойсей признаваше само един Бог! И Христос проповядваше един Бог. Защо тогава евреите не приеха Христовото учение? – Защо не можаха да се приспособят към Христа. По принцип Христовото учение е отлично, но евреите не можаха да излязат от пределите на Мойсеевия закон. (стр.135–136/10)
Истинската религия се основава на онези принципи, които облагородяват човешкото сърце. Те трябва да се прилагат в живота. Не упреквам никоя църква, но казвам, че те нямат общ Баща и не могат да живеят братски помежду си. Те нямат общ принцип, на който да се основават. Ако, наистина, имаха общ Баща, те Щяха да се разбират. (стр.151/10)
Има един принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. (стр.213/10)
Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. (стр.217/10)
Казвам: който иска да развие някои свои дарби, той трябва да се свърже с разумната природа, да разбере нейните закони и да върви съобразно с тях. Всеки закон крие в себе си известни методи, а зад всеки закон пък има по един принцип. (стр.45/11)
Понякога и ангелите, които по отношение на хората са много учени, правят малки погрешки. Защо? Защото, по отношение на Бога, те са несъвършени, а грешките са присъщи на несъвършените същества. Например, като четете Евангелието, виждате, там се прилагат принципите на Христовото учение. Като четете Деянията на Апостолите, виждате вече малко отклонение от Христовото учение; там се явява спор, нещо присъщо на човешкото. Значи, в живота на Апостолите, даже и на светиите, има вече примес от човешки елемент. Като дойдете до живота на обикновените хора, това отклонение се забелязва още повече. Значи, съвременното християнство малко прилича на първото. (стр46/11)
Голямото разнообразие в хората се дължи на това, именно, че всеки човек е роден при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни от тия на другите. Всеки градус на зодиите съдържа в себе си известни дарби и възможности. Всяка възможност пък съдържа известни принципи. (стр.81/11)
Тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Новуходоносора в огнената пещ, представят прояви на три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв характер, или на един ум. Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им. Те останаха верни на своите убеждения. Когато Вавилоняните искаха да им наложат своите обществени и религиозни възгледи, те не се подчиниха. В живота има принципи, на които човек трябва да остане верен. Само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия принципи, той носи последствието на своето отклоняване. Това изпитание се отнася не само за отделния индивид, но и за дома, за народа и за цялото човечество. Да не ви се вижда чудно, когато индивидът, домът, народът и цялото човечество днес се поставят на тоя изпит. – От кого? – От новия свят или, от Бога. Всички минават през изпита на тримата младежи. Те представят трите велики принципа, действуващи в човека. Ако между духа, душата и тялото на човека няма единство, нищо не може да се постигне. (стр.18–19/12)
Когато Бог изпъди човека от рая, остави вън един ангел да пази. – Какво пазеше ангелът? – Разумността остана в рая. Змията излъга Ева, и тя яде от забранения плод. После даде и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете живота, ще се върнете при мен. Хората искат да бъдат щастливи. Няма щастие за хора, които разсипват бащиното си имане. С това аз не ви изобличавам, но изяснявам един принцип. (стр.61–62/12)
Каква трябва да бъде молитвата? Какво представя тя? Молитвата е съвкупност от принципи, от елементи, чрез които се проявяват чувствата и мислите на човека. Молитвата трябва да бъде съзнателна, да има определена цел. (стр.127/12)
Ако кажете на вола, че може да се направи някакво преобразование на неговия дам, той ще възрази, че не иска. – Защо не иска? – Защото намира, че по-хубаво нещо от неговия дам няма. Това са разсъжденията на мнозина учени и философи. Взимам думата „учени и философи“ в широк смисъл, като общи принципи. Аз не защитавам никого, нито упреквам някого. (стр.157/12)
… – Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години. – Тогава земята не е съществувала. Можем да приемем тая истина, ако намалим годините, вместо 12 месеца, ще приемем, че годината се е състояла от три месеца. Според мене, тогавашните години са били по-дълги от сегашните.
Знаете ли, как се е въртяла земята в миналото? Знаете ли, колко дълги са били дните? Няма да се спирам на тия въпроси. Важно е, че числото 250 представя основен закон на Битието. Двойката представя принцип на Божия Дух, а петорката – принцип на човешкия ум.
Следователно, преди 250 милиона години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, т.е. в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. (стр.165/12)
Ще кажеш: Дано намеря някой благодетелен човек, да ми даде пари на заем. – Пази се от благодетели, които дават пари под лихва. Аз разглеждам въпроса принципално, не се занимавам с вашите малки, търговски сделки. Няма по-лошо нещо от това, да взимаш пари под лихва, или на заем. Не давай нещата си под наем. (стр.183/12)
Да ядеш, това е най-великата музика, но трябва да се разбере смисълът на храненето. – Да има едно прасенце! – Защо ти е прасенце? Обоснови се принципално, отде иде това желание да ядеш прасе. Друг иска агънце, печена кокошка, баклава и др. Защо са ви тия неща? Ще кажете, че са ви приятни на вкус. Всички хора страдат все от приятни неща.
(стр.215/12)
… Когато назначавате някого за министър, попитайте, как се е отнасял с по-малките си братчета и сестричета. Ако се е отнасял добре с тях, той ще оправи България, или коя и да е държава. Аз говоря принципално. При всяко отклоняване от тоя въпрос, всякога ще ни липсва или една трета, или две трети от истината – все ще липсва нещо. (стр.231/12)
Какво искам да ви кажа с вдигане ръцете си нагоре? Двете ръце вдигнати нагоре, показват двете семена, посадени в земята. От тях излиза вечния живот. Двете семена, израснали в името на Божията Любов и Божията Мъдрост, произлизат от двата велики принципа: принципът на ада и смъртта и принципът на живота.
(стр.273/12)
Принципът е: Никаква лъжа! На небето, в разумния свят, не търпят никаква лъжа. (стр.202/17)
Много от съвременните хора стават религиозни, само за да подобрят материалното си положение. И обратно, много религиозни, много вярващи стават безверници, като казват: Толкова години вече, как се подвизаваме, вярваме в Бога, но работите ни от ден на ден вървят по-зле. Сега вече ще заживеем по светски, дано така ни тръгне напред. Това показва, че хората не се ръководят от един вътрешен принцип. (стр.83–84/17)
Мнозина смесват вярата с вярването. Това са два различни процеса. Вярата е положителен принцип, който изключва всякакво противоречие. Във вярването не е така. Във вярването повечето неща не стават. (стр.113/18)
Съвременните хора се делят на светски и духовни. Те се различават по начина на работата си: светските хора, към които се отнасят материалистите, се движат от резултати към закони и от закони към принципи. Религиозните и духовните се движат по обратен път: от принципи към закони и от закони към резултати.
(стр.149/18)
Фактите… не представят науката. Има закони, които трябва да се спазват, но и законите още не представят науката. Трябва да дойдете до принципите. За да имате ясна представа върху даден въпрос, преди всичко човек трябва да знае фактите, законите и принципите, които го определят. Запример, факт е, че майката обича детето си. На какъв закон се основава нейната любов? Какъв принцип я управлява? Всичко това трябва да се знае.
(стр.388–389/18)
Коя е причината, че умът не може всякога да схваща нещата правилно? – Къде се крие причината: в самия човек, или вън от него? Причината може да бъде в човека, а може да бъде вън от него. Значи, причините, като сили, като разумни принципи, указват влияние върху човека.
(стр.183/21)
Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобливи като гълъбите“. В този смисъл, гълъбът е противоположност на змията. Кое качество е противоположно на хитростта? – Знанието. Следователно, когато се казва, че и във висшите светове срещаме същите животни, каквито и на земята, подразбираме, че там съществуват само техните символи, като принципи. (стр.74–75/23)
Важно е, човек да реализира желанията си; колко време е било нужно за реализирането им, не е важно. Такова е отношението между двата принципа в природата, които излизат от общ център, но в последствие се разделят, поляризират се. Всеки принцип трябва да реализира желанията си, като се движи по свой път и работи със свои специфични методи. (стр.211–212/23)
„Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба“. Царят поканил всички културни хора на сватба, да им покаже нов начин на живеене. Яденето и пиенето показват един род условия, а сватбата показва новите принципи, които идат в света. Когато хората се женят, това показва, че настъпва нова епоха в света. (стр.65–66/24)
Ти не можеш да разбереш, каква и да е свещена или научна книга, ако не се свържеш с духа на онзи, който я е писал. Той е мислил с години върху тази работа. Дали е жив, или е на онзи свят, не е важно; ти трябва да се свържеш с разумния принцип, с който той е работил. Запример, мнозина проповядват за Христа, вярват в съществуването Му, признават Го за Син Божи. Други говорят за Него като за историческа личност. Някои пък и до сега не могат да Го признаят за Син Божи. Ние не се интересуваме от историческия Христос. Въпросът е, можем ли да се свържем с Неговия ум, с Неговото сърце, с Неговата душа и с Неговия Дух, и тази връзка да произведе в нас преврат, да уредим живота си, да се хармонизираме с всички разумни същества.
(стр.367–368/24)
Мнозина поддържат мисълта, че всичко, което става в живота, е Божествено. Ако е така, защо хората се оплакват едни от други? Защо страдат? Други пък твърдят, че в живота цари пълно единство. По принцип тази мисъл е вярна, но по проявите на живота, изявен във всички форми, не е така. Животът вложен във форми – растения, риби, птици, млекопитаещи, хора, ангели е различен. Всички същества правят усилия да изменят своите форми, с цел да подобрят живота си. В промените, които стават с тях, се заключава тяхното спасение.
(стр.398–399/24)
И до днес още религиозните спорят върху християнството. Кой е основният принцип на християнството? Малцина имат ясна представа за това. Онези, които са си отговорили на този въпрос, са в разумния свят, между разумните същества, не са на земята. Те живеят според Христовото учение. (стр.75/25)
Човек трябва да има убеждение! Това е философията на живота. Велики принципи са нужни на хората. Подло е да проповядваш едно учение, без да си убеден в него. Подло е да се учиш без убеждение. Подло е да изповядваш една религия, без да си убеден в нея. Подло е да воюваш без убеждение. Каквото правиш, трябва да се ръководиш от едно свято убеждение, от едно свещено чувство в себе си.
(стр.112/25)
… Това, което е морално за българина, не е морално за французина, за англичанина. Има известни принципи, общи за цялото човечество. (стр.180/25)
Сега аз говоря принципално, нямам пред вид нито отделни хора, нито отделни народи. Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени. – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. (стр.201/25)
Казвате: Достатъчно ни е знанието, което имаме. Достатъчно сме учили. – Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. – Чели сме Библията. – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи. Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите. Тия, които са писали Свещената книга, присъствуват между вас и казват: Ние вложихме живота си в тази книга. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело.
(стр.43–44/26)
… Когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така, всяка идея трябва да мине през тия светове. –Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като премине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип.
(стр.51–52/26)
Бъдете смели! Не се подавайте на никакви съмнения и подозрения. Каквото и да ви говорят, бъдете верни на своя ум, и на своето сърце и на своята воля; бъдете верни на своя дух и на своята душа. Това е първият принцип. Щом сте верни на себе си, ще бъдете верни на всички; ако не сте верни на себе си, не може да бъдете верни и на другите. (стр.121/26)
Съвременното общество не решава въпросите принципално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала. Някои казват: По-малко да се лъже, по-малко да се краде. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. (стр.131/26)
Думата Исус е символична. Тя съдържа три велики основни принципа. Единият принцип означава сила, която твори, преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човек, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид великите Божествени истини, които поставят всичко в ред и порядък.
Вторият принцип е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игли, както правят ония, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е сила, която запазва всичко, или, както я наричат още, „закон на любовта“.
Третият принцип е „законът на равновесието“, който урежда всички спорове и недоразумения между хората. Защо се явяват спорове, това вие знаете по-добре от мене. Те са естествено последствие на човешкия живот. (стр.154–155/26)
„Не убивай!“ Това значи: Не убивай душата, която е влязла в едно тяло и работи по закона на любовта. Обаче, ако една душа е влязла в бутилка, станала е роб или робиня на някого, казвам: Разбий тая форма. Принципът е следният: Никога не разрушавай жилището на душа, в която Бог живее и която работи по закона на любовта. Убиеш ли такава душа, Бог няма да ти прости нито на тоя, нито на оня свят. (стр.177–178/26)
Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви. Ако имаме неизвестното Х, в различни степени Х, Х2, Х3, Х4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с Х2, а вие с Х? Тия величини не са еднакви. Ако работя с величината Х3, разликата ще бъде по-голяма от Х2; ако работя с величината Х4, разликата ще бъде още по-голяма. (стр.186/26)
И тъй, фактът, това е формата на нещата; законът, това е съдържанието, а принципът е смисълът. Значи, между фактите, законите и принципите съществува връзка. (стр.221/26)
… Човек трябва да се стреми към онези задачи, които могат да му дадат начин, метод за разрешаване основните принципи на живота. (стр.4/27)
И тъй, за да дойде до красивото в живота, човек трябва да има една мярка за нещата. Тя е абсолютна мярка, с която той ще създаде своето бъдеще. Тази мярка се крие в Христовото учение, в Неговите велики принципи, както и в думите – „ела след мене!“. (стр.171/27)
… Христос представлява духовния принцип у човека, т.е. неговата душа.
(стр.9/29)
Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действували някога в миналото, действуват в настоящето, ще действуват и в бъдещето. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елемент в човека. В това съзнание има само две точки: едната, от която човек излиза и втората, към която отива. В това съзнание човек пътува само вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точка. Щом дойде до нея, той се спира и казва: свърших работата си вече! А по-нататък, какъв е външният свят, какви условия за развитие има, това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се изразява с права линия. Правата линия представлява граници на плоскостта или отношения между две разумни същества.
Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието.
Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в космическото съзнание. Според езика на Евангелието, това значи да се роди човек от вода и Дух. (стр.8–9, 12/34)
… Ако сте силни, и вие трябва да изнесете своите опити пред света, да покажете, че имате един принцип, една мярка – единица от време. (стр.96/35)
Трябва да си търпелив тъй, както Бог е търпелив. – абсолютно търпение! Можем да бъдем търпеливи. Да бъдем такива, то значи да бъдем съвършени. А съвършенството – това е идеалът на нашето развитие. Тези положения са принципално поставени. (стр.9/37)
Конят, и той се преражда. Да кажем, че на тоя кон му е останало само едно прераждане, за да стане човек. Ако той не използува последното си прераждане, той ще остане пак като човек, но в конска форма. Питам: къде ще употреби благата, човешките дарби? Тогава, знаеш ли какво ще прави конят, как ще се прояви? Когато не знае да свири, ще почне да рита назад, ще почне да прави упражнения и ще прилича на един акробат. В програмата му е било турено да ходи на задните си крака. Тези аналогии, като принципи, и в светския живот са същите: вие ще живеете като един обикновен човек.
(стр.10/38)
Направете едно дружество, без съблазни. Но какво ще бъде правилото там? Вие ще кажете: може ли това? – Може. Вие казвате: ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. (стр.41/37)
Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние… И въпреки това, ние съвременните хора, не се спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципално, а търсим далечните причини. (стр.45/37)
…Благородството на човека е извън времето и пространството. То е един момент, който не заема даже една стомилионна част от секундата. За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли едно петаче, ти си опетнен. Твоят ум, е опетнен с онзи образ, който носиш, с образа на един идеал. Аз говоря по принцип за благородството, не за това обикновено благородство, за което се говори. (стр.63/37)
Сега, аз се обръщам към онези ученици, които искат да се подигнат. Туй учение на Любовта не е учение за децата. Другите могат да живеят както искат, но онзи ученик, който е учил четири години в университета, и държи изпит или докторат, той трябва да застане на нозете си и да защитава своята теза, да я доказва. Само така може да получи докторат. Онзи ученик, който ще държи матура, не трябва да написва цифрите на ръкавите или на ръцете си и от там да гледа, но трябва да има знания, трябва да знае общите принципи. Някои от тези принципи не са на мястото си, но онези, които са необходими за живота, той трябва да ги знае, за да издържи изпита си.
(стр.177/37)
Ние трябва да изучим живота в онези истински принципи, онези истински методи, върху които е поставен, базиран.
(стр.210/37)
Аз бих желал да видя един момък или една мома, които са целомъдрени. Не привидно да са целомъдрени, но принципално, вътре, в душата си. (стр.233/37)
Съвременните хора имат настроения. В настроенията има два противоположни полюса: ще бъдеш добре настроен, и ще бъдеш зле настроен. След настроението се заражда чувствуване. След всяко чувствуване се заражда мисъл. След всяка мисъл се заражда разсъждение, а след всяко разсъждение идва принципът. И тогава, законът е такъв: ако ти имаш едно настроение и искаш да го видоизмениш, ще се научиш на онзи велик закон на превръщане на енергиите, настроението да превърнеш в чувство. Ако твоето състояние не се измени, тогава ще проучиш закона на чувствата, как се изменя едно чувство в мисъл. Ако твоето неразположение остане също, тази твоя мисъл ще я превърнеш в разумност. Ако остане още нещо в живота ти, тази разумност ще я превърнеш в един велик вътрешен Божествен принцип. (стр.281/37)
Някой казва: „У мене има принципи, аз съм човек на принципите“.Казвам: принципът, това е школа на живота.
(стр.312/37)
Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа. Някой път вие се оплаквате, казвате: всички хора отвън са лоши. Не, не е право, вие изпадате в една крайност. Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре. Общо взето, принципално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципален въпрос. (стр.329/37)
Едно от най-отвратителните качества, които имаме, то е докачението. Докачил се някой, обидил се. Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип. (стр.404/37)
Когато майката започне с възпитанието на децата си, кой трябва да бъде първият принцип, който трябва да всади в своето дете? Кой въпрос трябва да зададе майката? Вие сега сте майки, и знаете, че вън от желанието си това дете да бъде здраво, вие искате това дете да бъде умно и силно. (стр.410/37)
… Ние ще оставим света, нека той борави с парите, те не са за нас, те са едно следствие. Ние, като разрешаваме въпроса с парите, те за нас не са един принцип, те не представляват някакъв спор.
(стр.461/37)
Христос не е нещо, което може да се поставя отвън, Христос е един принцип! Поставете Христа вътре във вaшите сърца. (стр.465/37)
„И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото“. Те искаха от Христа принципиален отговор по този въпрос, затова и вкъщи Го запитаха за същото, да им даде повече обяснения. Човек не може да се просвети върху даден въпрос, докато не го разреши принципиално.
(стр.168/38)
Думата „Исус“ не означава обикновен човек… Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принцип, който носи в себе си условията да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите. Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос. Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. Всяко друго разбиране на принципа Исус е празна, мъртва буква на живота. – Къде ще срещнем Исуса? – Навсякъде. Младата мома ще го срещне в своя възлюбен, който никога няма да каже обидна дума, никога няма да я погледне накриво. Каже ли една горчива дума или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа… (стр.180/38)
Сегашните хора ценят нещата по тяхната големина, вид и форма. Те не могат да се освободят от външното гледане на нещата. Затова те мислят, че най-голямото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голямото. Важен е принципът, не формата. (стр.181/38)
Духът подразбира разумния принцип, който владее изкуството да превръща малките и слабите неща във велики и силни. (стр266/38)
Мома или момък чете някаква философска книга, харесва принципите, които философът изнася и желае да ги приложи в живота си. Щом пожелае това, изведнъж се вдига буря, която го завлича във водата. Човек трябва да бъде философ в широк смисъл на думата, да прилага онези принципи, които са написани в него, а не да подражава на философите вън от себе си. (стр.274/38)
Като четете 14 глава от Лука, виждате в нея само извадки от една дълга беседа, в която Христос е развивал общи принципи за човечеството. (стр.327/38)
Думите, с които Христос си служи, представят символи, принципи за изяснение на някои идеи. Трябва да разбирате езика на Христа. Той е Божествен език.
(стр.343/38)
Запитват Христа: „Защо твоите ученици ядат и пият?“ – Защото са здрави. Само здравите хора ядат и пият. Но, разберете ме, аз днес говоря принципално. Казвам „само здравите“, защото и болните ядат, но това не е ядене. (стр.9/40)
На съвременният обществен строй не може да се гради. Защото на този обществен строй, на всички тия органи на властта, може да разчитаме до тогава, докато те са морални и честни. Те имат един принцип, върху който почива техния живот. (стр.87/40)
„А който вас приеме, мене приема“, казва Христос. Ако ние приемем този принцип, какво ще стане? Има известни велики, неизменни закони в природата, които действуват вътре в битието. Ние не можем да примирим тия закони…
(стр.174/40)
Съвременните културни хора, ако ги питате ще кажат, че те живеят най-културен живот. Обаче, ако разгънете тоя живот и сравните тази култура, ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата, нито във философията… Аз сега принципиално говоря по въпроса. Че не е култура, туй показват страданията и болестите, които съществуват. (стр.240/40)
Сега за пример, мене ме питат: „защо тъй говориш“, т.е. за начина, по който се трансформират енергиите. Един го схванал по един начин, друг се обидил, че съм казал: операции не трябва да се правят. Принципиално говоря. Там дето природата не е разрешила да се прави операция, не правете. Когато искате да правите една операция, питайте природата, ако тя позволи, направете я, но там дето тя не е дала разрешение, никой лекар няма право да прави операция. (стр.254/40)
Според моите схващания, всякога една болница след четиридесет години трябва да се изгори. Защо? – В тази болница има толкоз храчения, пъшкания, тя е просмукана с тези болезнени мисли, с миазмите, че който влезе, здрав не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните, те се заразяват от самите мисли на другите болни и аз казвам: след четиридесет години драснете един кибрит, да изгори тази болница, за да създадете нова. За предпочитане е новата пред старата болница. И следователно, по същия закон и формите – принципите – на религиите се менят. След всеки хиляда, две хиляди години Господ праща от небето хора на земята да направят нова болница.
(стр.265/40)
… Как постъпиха християнските народи през тази война? Мисля, че от Германия искат сто милиарда, но ако биха употребили петдесет милиарда за Европа, тя щеше да мяза на райската градина. Нямаха ли възможност? – Имаха, но нямаха знание: те поддържаха принципа на тщеславието, а не принципа на Любовта, и затова не го направиха. (стр.267-268/40)
Време е за вас, да си зададете един въпрос: разбирате ли Христа, мислите ли като Христа, чувствувате ли като Христа, действувате ли като Христа? Вие ще кажете: „приблизително“. Не, не приблизително, а абсолютно еднакво с него. Подразбирам принципиално, трябва да имате същите желания, които са движили Духът Христов, същите подбуждения.
(стр.298/40)
Излизаш от дома си, ти трябва веднага да бъдеш скачен с невидимия свят, умът ти да бъде скачен с Бога, в душата си да бъдеш изправен. Някои хора казват: „няма нужда да сме скачени“. Но на съвременните народи, които отстъпиха от този закон на разумност, подобри ли се живота? Всички започнаха да подобряват живота, какво ли не говориха, какви ли не комбинации правиха, какво ли не писаха, но не намериха онзи закон, чрез който този велик принцип би могъл да се изрази. Този принцип вътре в себе си не търпи насилие. Когато се изрази във всички форми, той ще действува по всички начини, но не може да има дисхармония.
(стр.357/40)
Отец – аз сега развивам принципиално думата „Отец“ – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от който произтича целият живот. (стр.402/40)
Някой техник ще вземе някой принцип за прилагане. Тъй щото всички хора все вземат по нещо, върху което трябва да говорят. Не мислете, че стиха съдържа туй, което говорителят говори. Не, то не се съдържа вътре в стиха. Аз ще ви попитам: когато някоя жена изпреде всички нишки от една ока вълна, тия нишки вътре във вълната ли са? Принципиално – да, но тази жена може да изпреде повече или по-малко нишки, по-дебели или по-тънки, зависи от нейното изкуство, как ще опреде вълната. (стр.417/40)
…Христос казва: „блажени, които гладуват и жадуват“… – не на физическото поле, не за къщи и не за пари, но онези, които гладуват за великия принцип на правдата, ще се наситят. (стр.450-451/40)
Христос полага един принцип, върху който съгражда основата на новото учение, т.е. материалната страна, видимата, физическата страна. Когато той говори за брат, сестра и майка, разбира чисто физическата стана, тъй като света сега е изявен. Не говоря за небето, защото в божественият свят няма такива отношения. На земята най-възвишеното това е братът, сестрата и майката. (стр.1/42)
… Първият принцип за ученика е: За да станеш брат, и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духът ти, и тогава ще станеш брат, сестра и майка. И след като приложим този принцип, ти ще бъдеш ученик. И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми. И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“. Аз казвам и вторият принцип. Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл.
(стр.32/42)
Тия са условия, при които ние можем да бъдем ученици на Христа. Върху тия два принципа лежи учението. В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия – да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш мъдростта, да заплачеш веднъж като Него. (стр.34/42)
… Пред нас седи едно велико бъдеще: Да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа. То е най-великото. Станал ли си брат, сестра и майка на Христа? Не си. Ще положиш всичките усилия, за да станеш. И ще заплачеш.
Мислете върху тия принципи и работете за тях. Говоря само за онези, които ще бъдат ученици. (стр.35/42)
… Вярата е принцип на ума – едно състояние – за да го минете, вие трябва да сте минали вече първото предисловие на яденето и да сте влезли във второто предисловие на музиката. (стр.57/42)
… Сега, тия младите, трябва принципално да погребат старото в себе си. И, като дойде новото, тази нова четка, Божествена четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите, какво ще изработи във вас Божественият Дух. (стр.140/42)