Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
ПРИНЦИПИ
Съставител: Авенир Халани
Варна, 2018 г.
ПРЕДГОВОР
към второто издание
Принципът е сгъстена Чистота, това сгъстяване постига Смисъла.
Принципът – това е Истинният живот, концентрираният живот.
Съществата на Принципите не живеят в света. В света са законите, Принципите определят Вечността.
Любовта като Принцип – това е Чисто Свещеният и Неизменен живот.
Ако ти си в Принципа на Любовта, ти ще живееш в Бога, а не в света.
Принципът е Чистота, есенция, остров, основание, а законите са тояги, учители на тези, които са изпуснали правилния живот.
Принципът изисква осъзнато, Чисто Съзнание.
Само човек, който има Принципи, може да обича Бога – такъв човек не се движи по законите на живота, а по Законите на Духа.
Човекът на Принципа е в Истината, а човекът на законите и фактите, трябва да се учи долу в полето на живота.
Принципите даряват Вечност и Безпределност, даряват Мъдра Свобода.
Само с Принципи може да се служи на Бога. Някой казва: „Ама аз вярвам“ – ти си вярвай колкото си искаш, то и злото вярва. Аз питам: Вярата очиства ли те от слабостите?
Човекът на Принципа е насочил силата си да служи само на Истината. Ето защо силата му носи Покой.
Принципите са Пазители на Духа, а Духът е техен Хранител.
Някой казва: „Аз познавам Любовта!“. Аз казвам: Ако ти имаше Любов, грях нямаше да има, а няма ли Любов, всичко е грях, дори и доброто, което правиш.
Човекът на Принципа се грижи само за Истината.
В Принципа е всяко решение, защото тогава Бог е на твоя страна.
Свободната воля е дадена, за да се извисят Разумните и за да се провалят безумните.
Мъдрият разбира Същността, защото живее с Принципа.
Мъдрият е Принципен, Същностен, защото злото в него е умряло. Злото може да живее само в хора без Принципи, в хора без Същност.
Елеазар Хараш
Варна, 2018 г.
ПРЕДГОВОР
Принципът – това е кристализацията на любовта. В принципа са сгъстени духовните сили на идеите. За да познаеш една духовна сила трябва да пътуваш много навътре, защото там е скрит смисълът на идеята.
Вечността живее с принципа, а вселената със закони. Принципът, това е диханието на идеята, това е концентрираният живот на идеята. Фактите се управляват от закони, а законите от принципи. Принципите са свързани с тайните процеси на живота.
Когато живееш в Принципа – тогава всеки миг става вечност… и тогава всеки един такъв миг те въвежда в тайната на Живота.
Принципът е свещена земя. Любовта като принцип, това е животът в духа.
Дълбоката и велика цел на вечността е да се познаят принципите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто.
В Принципа на любовта е скрит образът на живота, но трябва да виждаш повече отколкото очите виждат, а това става чрез жертвата, но жертвата не е от този свят.
Елеазар Хараш
Варна, 21 март1998 г.
ПРИНЦИПИ НА ЖИВОТА
Хермес, в своята философия, обяснява всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципа на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е., принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина. Останалите пет принципа стоят вън от съвременната наука. Тя не се занимава с тях, но, въпреки това, им дава нужните имена. Например, тя нарича третия принцип „принцип на сходство между нещата“. Четвъртият принцип се разглежда като принцип за раздвояване на силите в природата. Тои е причината за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в природата, е точно определено, както приливите и отливите, и навсякъде съществува ритъм. И в музиката съществува точно определен ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и на последствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явяването на този принцип се яви и злото в света.
Следователно, зло съществува по причина на мъжете и жените. Като се говори за мъже и жени, не разбираме техните форми, но принципите мъж и жена, като противоположни сили в природата. Под „жена“ се разбира творческият принцип.
(стр.75–76/1)
Ние трябва да знаем дълбоките причини – защо ние сме се отклонили от онзи естествен път на правилно разбиране… новият живот встъпва не да борави със старите методи, със старите похвати – новият живот има нови методи.
Може някой да ни възразят, че принципите са същите. Да, любовта на малкото дете се различава от любовта на възрастния, от любовта на майката. Тя по същество, по качество е една и съща, но по изражение, по интензивност, не е една и съща. (стр.19–20/2)
… Ония, които прилагат добри методи, прави са, а другите, които не прилагат добри методи – не са прави. Тъй седи принципът. (стр.43/2)
Ние сме стигнали до една фаза в живота, в която трябва да се направи едно видоизменение на нашите схващания и разбирания. Всички красноречиви теории и проповеди, които можете да слушате, ако не се приложат принципално и разумно, ще бъдат, като описание на хубави обеди, как хората се хранят, без вие да участвате на тия обеди – описват хубавите пуйки, ябълки, круши, баници, но само мислено ще се храните. (стр.57/2)
Искреността произтича от един полуинтелектуален принцип. За пример, аз съм откровен, отивам да кажа някому, че съм беден, разкривам своите страдания, че жена ми, децата ми са болни, и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровеност има задна цел. Когато искрения човек разкрива всичките свои престъпления, в него няма две мисли, две желания. Та, аз желая вие да бъдете искрени и после откровени. (стр.157/2)
… Слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик – това не е позволено. Венчава ли те поп, фалирал си. Преходните работи вие сами ще си разрешавате. Ние разрешаваме въпроса принципално. (стр.203/2)
От единия край до другия, животът е само война, воюване, но тази война трябва да бъде обоснована на принципа – да печелим, а не да губим. (стр.35/3)
И тъй, новите условия, при които живеете, изискват нов морал, нови религиозни принципи, които да са по-силни от сегашните. Принципите, с които досега сте си служили, са слаби, не могат да издържат. Имате въже, което дига 10 кг. тежест, но вие искате то да дигне 100 кг.; какво трябва да направите? – Ще го направите десет пъти по яко. Въжето е моралът, който трябва да направите десет пъти по-силен от по-раншния, за да издържи на новите условия. (стр.196/3)
Някой казва: Да раздадеш имането си. – Не, братко, ако раздадеш имането си без любов, не го раздавай, защото в моята душа ще се явят същите принципи, същите чувства, както в твоята душа, и аз ще ти стана най-големият неприятел.
(стр.40/6)
Животът е велик принцип, съзнателна сила, която нито се ражда, нито умира. Да намериш живота, това значи, да си влязъл във връзка с всички живи същества на земята. (стр.57/6)
… Аз гледам особено на слугинския въпрос, затова се обявявам против слугините. Друг е въпросът, ако дойде някоя помощница отвън, да ви служи от любов. Аз разглеждам въпроса принципално. Как е възможно, да наемеш един човек, да ти служи цял месец само за 150–200 лева. Освен това, събират се господарка и слугиня да живеят заедно, а любов между тях няма. Да служиш без любов, това не е никакво слугуване. (стр.165/6)
Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да се приложат навсякъде, – във всички области на живота. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта – неговата сила, умът – направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.
(стр. 48/7)
Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на тоя принцип – на своя прародител. (стр.80–81/7)
Да приложиш един принцип, това не значи, че трябва да го коригираш. Щом го коригираш, това показва, че не си го разбрал.
И тъй, дойдете ли до великите принципи на живота, там не се позволява никаква корекция. Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота. Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото.
(стр.51–52/9)
Принцип е: Каквото правиш ти, и другите ще ти правят. (стр.32/10)
Когато любиш някого, то се дължи на изобилната енергия в тебе. Ти носиш голямо богатство в себе си, голямо изобилие на енергия, от която трябва да се освободиш. Иначе, тази енергия ще отнеме твоите сили. Срещаш един беден, даваш му една крина от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една крина; срещаш трети, и на него даваш същото количество. Така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство. Последната крина задържам за себе си. Така се разрешават всички въпроси. По една крина на гърба на всеки човек – това е достатъчно. Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как да постъпваме. (стр.80–81/10)
От вас се изисква само едно: при всичките работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае то нещо, и да му кажете само две думи: Дерзай братко! Няма защо да му говорите, че Господ ще помисли за него. В думите „дерзай братко“ се съдържа идеята, че Бог, Който живее във всички души, грижи се и промисля за тях. Който вярва в това, той ще изпита силата на своята вяра. Христос вярваше в Божия Промисъл, и в силата на този принцип. Той нахрани няколко хиляден народ с пет хляба и две риби. Който вярва в силата на този принцип, той може да направи опит, какъвто Христос направи. Отиваш в едно бедно семейство, и в джоба си носиш един малък хляб. Разчупваш хляба, и всички присъстващи сядат около масата, ядат и после събират остатъците от хляба. Това значи Благословен от Бога хляб. (стр.39/11)
Какво означава числото 12? Първите десет числа представят великите вечни сили, които работят в човека, а числото две представя разумния принцип в живота. Значи, числото 12 показва методи, сили, чрез които човек може да работи, да развива своя живот. (стр.82/11)
Даже и най-великите хора, като Буда, Кришна и Христа не са могли да огреят целия свят, както слънцето го огрява. Защо не са могли? Защото, като са разбирали законите, те не са се стремели към завладяване на света. Те са проповядвали на хората любов към Бога. Те са казвали: Който иска да бъде свободен, той трябва да люби Бога. Това е един от принципите, чрез който хората могат да се споразумяват. Отстъпвайте си взаимно, и всеки геройски да носи страданията си.
(стр.84/11)
Когато имате нужда от пари, или от друго нещо, идете при човек, който не чупи ръцете си. Той веднага ще ти каже: Приятелю, заповядай, колко искаш. Ще извади от кесията си 20–30 хиляди лева и ще ви услужи. Онзи, който се нуждае, той ще вземе само толкова, колкото му трябват. Това са новите хора, които разбират и прилагат онези принципи, върху които се гради бъдещото общество.
(стр.171/11)
Сега ние идваме до една фаза, според която всеки трябва да бъде справедлив – не само да не говори за лошото, но ако говори за лошото, да говори и за доброто. Всеки трябва да държи в себе си тези два принципа паралелно. Те работят само при това положение. Когато чуете, че някой лош човек е направил добро, говорете за това добро. Това е един начин за изправяне погрешките в човека.
(стр.173/11)
„Ще бъдат научени от Господа.“
Тоя е основният принцип на живота. – Кога ще бъдат научени? – Когато служат на Господа. Милосърдието има отношение към закона на служенето. Решете се и вие да служите на Бога. Това е новото учение, което всеки може да приложи.
(стр.57–58/12)
Христос възкресе! Отговарят им: Наистина възкресе! Но огорченият, обеднелият, като руски селянин, казва: „Ест деньги, Христос возкрес; нет денег, смертью смерть“. Христос не е само за руснака. Той е общ принцип, който прониква целия живот. Това не е за упрек, но изнасям истината така, както никой до сега не я е изнасял. (стр.115/12)
Често слушате да казват: Да се разберем, да подобрим отношенията си! Ако живеете в тъмната страна на земята, няма да се разберете. С гладния и с жадния всякога можем да се разберем. Достатъчно е да дам на гладния половината от хляба си и на жадния една чаша вода, за да се разберем веднага. Ако, вместо от моя хляб, взема неговото последно парче хляб, никога няма да се разберем. Това е принцип, който се отнася, както за отделния човек, така и за всички хора. Давай, без да очакваш да ти се даде. Които не спазва тоя принцип, сам се натъква на мъчнотии. (стр. 282/12)
Аз намирам, че тези хора, които умират на въжето за своите престъпления, са по-големи герои от вярващите, които не са готови да пролеят капка кръв за своите идеали. Ако боднеш някой вярващ и му потече капка кръв, ще си наведеш с това най-голямата беля. Всички парадират, като казват: Ние сме вярващи. – Ако не си готов да пролееш капка кръв, не си вярващ. Така е било с всички светии, с всички велики хора, когато се опитвала вярата им. Които е готов да защити своите принципи, той е готов да пролее и кръвта си. Когато бъдем готови да се жертваме, тогава ще се събуди у нас великото, Божественото. (стр.9/16)
Днес хората повдигат въпроса, трябва ли да се налагат смъртни наказания. Според Божествения закон, смъртните наказания не се позволяват. Докато хората се бият и наказват, трябва да знаят, че започват по човешки и постъпват по човешки – по старата култура. Щом дойде новата култура, тя ще се обоснове на съвсем нови принципи, различни от старите. (стр.58/16)
Какво, всъщност, правят хората? Отказват се от един порядък и, в края на краищата, установяват същия порядък. Това е в реда на нещата, но когато организираните общества почнат да се изтезават, това говори за анархия, за неразбиране на принципите на разумния живот. Който признава ума, той живее в ума; който признава сърцето, живее в сърцето; който признава волята, живее във волята; който признава душата, живее в душата; който признава духа, живее в духа. Основният принцип в живота на всички е да съзнаваме, че сме разумни същества и, докато спазваме законите на разумния живот, ще живеем добре; щом ги нарушим, ще дойдат лошите последствия. (стр.102/16)
Човек може да се колебае, да се мени, но не в принципа на своето верую, а в методите, чрез които се прилага дадено верую. (стр.8/17)
Твърдата почва, на която седи нашият принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата. на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава? Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо? Защото житото във водата не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш. Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздухът, огънят, т.е. светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте. (стр.169)
Един метод е сигурен, когато има приложение в трите свята. За да бъде една идея вярна, тя трябва да се разглежда в Божествения свят като принцип, в духовния свят – като закон и във физическия свят като явление или факт. Ако направите нещо и не съжалявате, че сте го направили, това действие има Божествен произход. (стр.375–376/18)
… Всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот.
(стр.18/19)
Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.
Вторият принцип: През ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носът ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храната. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползувате напълно от тях.
(стр.46–47/20)
Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. – Защо? – Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това, и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. (стр.73/20)
… Беден човек е онзи, който не познава Първия Принцип на живота; не работи върху себе си, да се обогатява вътрешно; не уравновесява мисълта си, не мисли право и не туря мост между противоречията си. (стр.143/21)
И тъй, достойнството е общо положение. Като знаете това, стремете се към общите положения в живота, като еднакво задължителни за всички. Тогава, ако искаш да имаш успех в живота, ще спазваш общите принципи. (стр.74/22)
Природата желае щастието на всички същества, но тя не може да им го наложи. Всяко същество желае своето щастие и го възприема като общ принцип. Ако не желаеш щастието на другите, и ти не можеш да бъдеш щастлив. Ако не желаеш щастието на другите и те няма да желаят твоето щастие. (стр.75–76/22)
Как ще се оправи животът на един човек? – Като извади житото от хамбара си, и посее половината в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара, и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи. Важно е човек да разбере, на какъв принцип служи. Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри. Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява. Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в низкия порядък – в порядъка на болния. (стр.285–286/22)
Сега, аз говоря за ония положения, за ония принципи, които имат отношение към вашия живот. Новите принципи, новите положения, новите вярвания не са нищо друго, освен идеалът, към който всеки човек се стреми. Под думата „идеал“, ние разбираме стремежа на човека да създаде нови форми в живота си, в които да влее своите нови разбирания.
(стр.85/23)
Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота. Какво от това, че е метач? Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е. изнасят навън, а трети метат. Това са методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели са работили в съответни области. (стр.172–173/23)
Досега аз съм изнасял принципите на живота, а вие сами трябва да си намерите методи. Аз ви показвам вратата, през която можете да влезете, но вие се страхувате. Казвате: Ще влезем, ами, ако не можем да излезем? Това е ваша работа. Ако не искате да влезете през вратата, която ви показвам, останете у дома си.
(стр.11/24)
Какво представя разумната природа? – Живот, изявен от три страни: физическа страна, която включва в себе си среда, условия и възможности; духовна страна, която включва всички закони, и умствена страна или Божествена, в която влизат всички факти и принципи, които работят в целокупния живот. И най-после, над всичко това стои Великата разумност, която направлява средите, условията и възможностите, както и законите, фактите и принципите. Тези неща са неразривно свързани. Ето защо, за да разбира средата, в която живее, човек трябва да разбира условията и възможностите; за да разбира условията и възможностите, той трябва да разбира законите, фактите и принципите. Само по този начин човек може да излиза от една среда в друга и да се ползува от нейните условия.
(стр.346/24)
Матея 18 гл. – В тази притча Христос е вложил един основен принцип, по който хората трябва да се ръководят. Той се отнася само за онези, които разбират живота. (стр.38/25)
Матея 18 гл. – В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота. Той казва, че не трябва да се презират децата. За да придобие човек великата Божествена Истина,, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата.
(стр.38–39/25)
По какво се отличават човешките заповеди от Божествените? Човешките заповеди се отнасят до дребните, обикновените прояви на живота, а Божествените – до принципите на живота. (стр.139/25)
В живота на човека, както на обикновения, така и на възвишените същества, са нужни положителни, здрави принципи. Така се създава здрава основа на живота. Който прилага тези принципи, той се развива правилно. Който не ги изпълнява, той остава последен в живота. Следователно, ще работите, както работят всички разумни хора. (стр.76–77/32)
Казва Исус: „Иди повикай мъжа си и дойди тук!“ Този стих се отнася до един вътрешен принцип в живота. Дойде ли човек до положението на истински религиозен той ще се обърне към благородното, към възвишеното и мощното в себе си, което определя неговия характер.
(стр.12/33)
Майката, за да опази Словото на Христа, трябва да отгледа своето дете не само физически, но да влее в това дете нещо от себе си, от любовта си, от разумния си живот – трябва да го научи на онези велики принципи, върху които е съграден самият живот. (стр.168/37)
Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. (стр.312–313/37)
Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот. Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата. Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него. (стр.385/37)
И сега, ако, вашето око е лошо, присадете го! Ако вашето ухо е лошо, присадете го! Ако вашият нос е лош, присадете го! Ако вашият език е лош, присадете го! Ако вашата ръка е лоша, присадете я! И когато Христос е казал: „Ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я“, какво се подразбира? Отрежи тази ръка, казвам аз, и я присади с Божественото право! Тази ръка, която е избила толкова хора, отрежи я, т.е. присади я с доброто и повече да не убиваш, а да правиш добро. „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го“, казва Христос. Какво иска да каже с това? – Присади го на ново! Не е достатъчно само да го извадиш, но го присади с окото на добродетелта! Тогава ще виждаш работите другояче и ще вършиш волята Божия.
Това са принципи, вложени в тази велика Божествена наука, за поправяне на нашия живот. (стр.510/37)
Христос, Исус е великият принцип, върху който трябва да съградите своя живот… Устойчивостта на човешкият живот се определя от основата, върху която е поставен той. (стр.181/38)
Казва се в Писанието, че народът излезе да посрещне Исуса – първия принцип на живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзнал като човек и се в служене на Бога, той е започнал вече с първата буква. (стр.184/38)
… Исус е първият принцип на живота, т.е първата буква. Коя е втората буква? – Начинът за запазване на енергията в човека, за повдигане на човешката душа, за освобождаването от греха. (стр.185/38)
От две хиляди години насам Христос кани всички хора, всички народи на голяма вечеря, да им обясни принципите на Великия живот, но те и до днес се отричат. (стр.330/38)
Велики закони, велики принципи се крият в Христовото учение, които и до днес още остават затворени. Защо? – Защото не са приложени. Мнозина казват, че Христовото учение не може още да се приложи и само го проповядват. – Приложимо е учението на Христа. То трябва да се приложи и в училищата. Всеки морален принцип е приложим. (стр.349/38)
… Истински човек е онзи, който разбира от музика и художество; може да свири и рисува и прилага великите принципи и закони в живота си. (стр.416/38)
Всичко, каквото ние говорим, обуславяме го с един вътрешен принцип на живота. За нас, в туй отношение няма разлика между материален живот, духовен живот и Божествен живот. Това са три велики фази на целокупния живот.
(стр.89/40)
Сега, духовните хора като минават от физическия живот към духовния, казват, че нашият живот се различава от физическия. Е, по какво се различава? Ще кажете: „живот духовен“. Тогава духовният живот трябва да се различава по стремежите на своите цели, по стремежите на принципите, които са вложени.
(стр.91/40)
За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите „движение“ и „стремеж“ подразбирам две различни идеи: стремежът – това е вътрешен разумен подтик, а движението – това е физическата страна на нещата.
(стр.346/40)
В живота на човека, както на обикновения, така и на възвишените същества, са нужни положителни, здрави принципи. Така се създава здрава основа на живота. Който прилага тези принципи, той се развива правилно. Който не ги изпълнява, той остава последен в живота.
(стр.76–77/41)
Ако туриш на огъня сухите дървета, т.е. сухите мисли, чувства и постъпки, но не можеш да ги запалиш, ти си от невежите. Има също мисли, които безпокоят човека, като пчелата, и всеки момент могат да го ужилят. Има мисли, които го безпокоят отвътре. Аз говоря за вътрешните мисли. Те трябва да се турят на огъня и да се изгорят. Ако една такава мисъл не може да те освободи, де е твоето знание? Аз говоря принципиално, а вие може да си правите частни изводи. Това е необходимо, за да можете да прогресирате в живота. (стр.216/41)