БОЖЕСТВЕН ПРИНЦИП

Причината за смъртността в домовете, за болестите, за бездетството се дължат, именно, на прилагане на закона на необходимостта и на свободата, а отричане участието на Божествения принцип в живота, или на разумната природа.

(стр.55/1)

Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. Христовото учение е на принципи, а не на форми. Принципите разширяват, а формите ограничават. Вън от Христовите принципи, животът на човека е безсмислен. (стр.92/1)

Знайте, че във вашето съзнание действува Божествения принцип на духа, и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите.

(стр.116–117/2)

Създаването е творчески принцип, достоен само за мислещи същества. Разбира се, аз не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, но за съществата от мъжки и женски пол. Това наричаме в християнската философия Христос – Богочеловек. Принципът, за който Христос казва: „Отец живее в мене“ – никой не Го е разбрал. Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света. (стр.148/3)

Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения. (стр.191/5)

„С дух и истина да служат на Бога“.Какво в същност е Бог? Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие. Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа.

(стр.192/5)

… Когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. (стр.79/7)

Ние казваме: „Българинът е лошо нещо“. Това са индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още божествен закон, в народите още не се проявява онзи божествен принцип. В тези народи всеки си гледа своята икономия. Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. (стр.35/8)

Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне Онзи, Който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при Вечния принцип. (стр.35/9)

Дето свещеният огън гори, там е любовта. Изгасне ли той, и любовта изчезва. Какво представлява човек без любовта? Да любиш, значи да живееш. Щом не любиш, ти си лишен от живота, от Божествения принцип, който работи във всеки човек. (стр.42/9)

Като не разбират, какво представя Божественият принцип, хората се запитват, какво е свършил Христос на земята. Да се задава такъв въпрос, това значи да се гледа на Христа, като на историческа личност, която някога е живяла на земята, донесла някакви идеи и заминала за онзи свят. Те не подозират, че от деня на възкресението си до днес, Христос нито за момент не е преставал да работи в света. И в бъдеще Той непрестанно ще работи. Божественият принцип е вечен огън. В началото си той е слаб, но запали ли се веднъж, постепенно се усилва и непрестанно гори, като става все по-мощен. Той движи съзнанията на всички културни хора и народи по целия свят. Той изправя пътя на всички, които са го изкривили.

(стр.79–80/9)

Като служи на Бога, човек може да пос­тигне всичко, каквото желае. Като изпълнявате волята Божия, вие ще бъдете свидетели на възкресението на мъртви, на оздравяване на болни от неизлечими болести и т.н. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще видите, че здравият се разболява, богатият осиромашава, учения изгубва знанието си и т.н. Когато говоря за изпълнение волята Божия, аз имам пред вид онзи Вечен Принцип, който няма начало, няма и край. Затова наричат Бога Вечен, Древен. (стр.116/9)

Кой от сегашните хора е добър? Царят, владиката, свещеникът добри ли са? – Че те още не са изпълнили Божия закон. На какъвто език да служи владиката, за всичко му плащат. На пръв план са златните пари. Злото не е в парите, в това, че му се плаща, но в него още не е проникнал Божественият принцип – да работи с любов. (стр.50/10)

Големи борби стават не само на физическия свят, но и в духовния, и в умствения. Но и те ще се свършат. Обикновено, борбата започва отгоре и върви на долу. Ще бъдете смели и ще се държите за Божествения принцип. Бог води войната. Той воюва сега. Всички трябва да държите Неговата страна. Сега е истинската война. (стр.105/10)

Христос е велик принцип в човека, не е нещо материално. Той обновява хората и осмисля техния живот. Той прониква в човешкия ум, сърце и воля. (стр.155/10)

Да видиш Господа, това значи, да се домогнеш до онзи велик, вечен принцип, който подмладява, който възкресява, който внася светлина и топлина в човека.

(стр.157/10)

Вие трябва да приемете, че Божественото съзнание прониква навсякъде – и в хората, и в животните, и в растенията. И когато хората не живеят разумно, т.е. съобразно този Принцип, Той се опълчва против тях. Когато някой мисли, че може да върши, каквото желае, той ще опита силата на този Принцип. Ако не живее разумно, човек се опълчва срещу Божествения принцип, и без да подозира, влиза в стълкновение със силите на природата, които му показват, че той не може да живее както иска. (стр.84/11)

„Ще бъдат научени“. – От кого? – От Господа, от Първия Принцип, Който е вътре във вас и ви учи. После иде Христос – вторият принцип, който определя вашите взаимни отношения. Най-после и аз ви говоря. (стр.59/12)

Аз говоря за мир и любов, за Божествения принцип, които ще спаси човечеството. Ние трябва да се молим да дадем път на Божествения принцип в себе си. Откажем ли на тоя принцип, ще дойде омразата. (стр.132/12)

Днес всички хора се страхуват от Духа. Няма защо да се страхувате от Духа. Той е велик принцип, който внася топлина в сърцето, светлина в ума и смисъл в живота. Духът е сила, която действува непреривно. (стр.281/12)

На еврейски думата „Бог“ включва три принципа, три начала. Първият принцип твори, вторият принцип запазва нещата, докато израснат; третият принцип пази равновесието. На български „Бог“ означава начало на нещата. (стр.283/14)

Две начала, два принципа съществуват в човека; човешки и Божествен. Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек. Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Човешкото, било в самия човек или в ближните му, се проявява по един и същи начин, вследствие на което неизбежно поставя всекиго в противоречия. Като се натъква на противоречия, най-после човек казва: Не трябва да се живее за доброто, нито за благото на своя ближен. Всеки човек трябва да живее за себе си. Започне ли човек да живее само за себе си, страданията неизбежно го следват. Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи страдания. – Защо? – Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на цялото.

(стр.3–4/18)

Мнозина се спъват в живота си, понеже се увличат от външните неща. Външното е отражение на нещо друго. Запример, физическият свят е отражение на Божествения; красотата на физическия свят е отражение на Божествената красота. Тъй щото, ако срещнете една красива жена, знайте, че тя е отражение на Божествения принцип, който живее в човешката душа. (стр.322/18)

Вие трябва да разрешавате въпросите принципално, да се ръководите от Божественият принцип на нещата. Божественият принцип трябва да взима участие в областта и на ума, и на сърцето, и на волята. (стр.100/24)

„Преди да бъде Авраам, аз съм…“. Значи, два принципа разрешават въпросите в живота: Авраам и аз. Всеки човек е едновременно Авраам и аз. Преди да бъде Авраам, т.е. преди да бъде човекът, аз съм бил, т.е. Божественото начало, което е създало земята и небето – цялата вселена… Дайте първо място на Бога в себе си, а после на човека, т.е. на Авраама. Не казвайте, че по-горен от човека няма. Преди Авраам беше Бог, Христос, великият принцип – Любовта. (стр.340–341/24)

Ще дойдат някои философи да разискват върху въпроса, кой се явил по-рано: кокошката или яйцето. Невъзможно е да се яви яйце без кокошка. Яйцето представя материалната страна на Божествения свят. Значи, Божественият свят се ограничил в едно малко яйце, за да стане видим и разбран за човека. Божественият принцип работи и в яйцето. Хората търсят Божествения принцип, т.е. Бога в живота, в природата, в хората, но никъде не Го намират. – Защо? – Защото целият свят, цялата природа са в Бога; те са Негови творения. (стр.345/24)

„Преди да бъде Авраам, аз съм“. Кой е този „аз съм“? – Божественият принцип. Достатъчно е да помисли човек за този принцип, за да се изпълни със свещен трепет. Мнозина спорят с този Принцип, като Якова, но какво стана с него? Бог го бутна по бедрото, и той окуця. След това мина през големи страдания. Който се е опитал да спори с Господа, той е минал през големи страдания. (стр.354/24)

Една от причините за неуспеха на хората се дължи на безверието им в Божествения Принцип, който е еднакъв във всички хора и работи по един и същ начин. Днес всички хора се стремят към обединяване. Те се групират в братства, в общества, с единствена цел, да дадат възможност на Божествения Принцип в тях да се прояви. Когато даде предимство на Божественото в себе си, човек може свободно да развива дарбите си, и сам да си помага в трудните моменти на живота.

(стр.356/24)

Дайте път на Божествения Принцип в себе си, за да възкръснете, да придобиете безсмъртието и да кажете като Павла: „Аз няма да умра, но ще се изменя.“

(стр.357/24)

Под думата „дух“ разбираме най-възвишеното в човека. Духът подразбира още и онова съзнание, с което човек възприема съществуването на един Вечен принцип, с Който трябва да бъде в съгласие. Щом признава този принцип, човек зачита всички същества, които са създадени от Него: растения, животни и хора.

(стр.372/24)

Христос казва: „Работете за храна, която трае за живот вечен“. Ние трябва да работим за вечния принцип, да изучаваме неговите прояви. Той не иска от нас вяра, а приложение. Всеки ден носи своите задачи, за реализирането, на които се изисква знание и разумност. (стр.373/24)

Бог на Любовта ще сближи хората. Бог на Любовта ще сближи народите и ще създаде добри управници. – Кога ще стане това? – Когато хората приложат Божествените принципи в своя живот. Едни неща Бог ще направи, а други – хората. Ние ще орем и сеем, а Бог ще възраства посятото. (стр.172/25)

Само един сеятел съществува – Бог. Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.

(стр.62/26)

Съвременната наука върви по един Божествен път. От невидимия свят са пратени на земята хиляди и милиони хора да работят в науката, като прилагат Божествените принципи. Има учени, които не прилагат тия принципи, затова и техните теории пропадат. – Не, човек трябва да работи с Божествените принципи, да ги прилага в живота си, да бъде носител на истината. (стр.18/27)

Когато се подчини на Божествения принцип в себе си, човек ще победи, ще завърши борбата си с успех. (стр.61/27)

И в света съществува само един принцип – Бог. Вън от Бога няма друг принцип. Всичко друго, което има за цел да раздвои човешкото съзнание, е дегизиране. (стр.45/36)

Реално е това, което свързва всички свои части в едно цяло. То свързва, прониква всички свои части, и никаква друга външна сила не може да измени съотношението на тези части. И когато ние говорим за Бога, като принцип, като Любов, ние подразбираме туй, което свързва всичките живи души в едно цяло, без то само да се измени и промени. (стр.238/37)

… Аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип. Бог в себе си е математическо цяло. (стр.416/37)

За да се справи с недоволството… човек трябва да намери Христа – Висшия принцип, Висшето начало, което възстановява вярата. (стр.124/38)

„Излязоха да Го посрещнат“. Всеки ден човек трябва да посреща първия принцип, който иде в света. (стр.185/38)

Казвам: трябва да мислим здраво върху нашия живот. Трябва да го пресеем, за да остане божественото, не да се освободим, а да се пазим да останат в нас чистите Божествени принципи. (стр.100/40)

Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-първо установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви и след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи. Следователно, същото е и с всички онези, които търсят Бога: Бог е Велик Принцип, Той е нещо повече от принцип и ние трябва да поз­наваме неговия закон. (стр.346/40)

Трябва ни онова същинско разбиране, че Бог е един Велик Принцип на съзнателната любов, която прониква в нас.

(стр.395/40)

Всяка буква от азбуката е символ на нещо. Който може да тълкува, ще извади цяла философия. Например, буквата „йот“, с която започва думата „Бог“ в еврейския език, представя велик принцип, който е създал нещата. Тази буква прилича на българската запетая. (стр.276/41)

Аз ви казвам: вселената – това е едно единство в разнообразието, в множеството. Тъй се проявява вселената. Вземете едно житно зърно, то е едно, но посейте го, веднага ще поникнат хиляди листа, много корени, едно разнообразие, но то е едно в себе си. Следователно, многото има един принцип, от който всички са излезли, и движението на този принцип, произтича от едно Божествено начало. И, следователно, движението е начинът, по който може да се придаде тази енергия, единният принцип в нас, а пък числата, математиката – това е резултатът, на туй движение. А когато кажем, че някоя работа се е завършила, това показва, че ние всички се връщаме в този единния принцип, при единния Бог, от когото сме излезли. (стр.153/42)

Като говоря за любовта, подразбирам Бога, оня принцип, който работи сега в света. Ние трябва да дадем място на този, великият Господ да се прояви; не разбирам себе си, а онзи велик Дух, който работи сега в света. (стр.202/42)

ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП

Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене. Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение. Отговарят: „С белите дрехи“. – То пак е обществено мнение.

Въпроса можем да приложим по принцип. Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък, ако имате любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. (стр.17–18/2)

Аз казвам: принципално трябва да разрешим въпроса – или със сила, или с любов. Няма по-велика сила от Любовта. Най-великата сила, която действува, това е Любовта. (стр.22/2)

Нека признаем факта, че ако дойде един благочестив човек в някоя българска църква – това не е за упрек – ще намери ли той в нея ред и порядък? От небето ли ще капне този ред и порядък? Той ще излезе от нас. Свещеникът и всички богомолци трябва да подемат, да служат от любов на един велик принцип. (стр.23/2)

Ако е за теории, социалните науки съдържат такива теории за подобрението на обществото. Всяка партия в България си има своя програма. Те хубаво правят, правят опити и аз ги уважавам. Някои опити дават резултати, сполучливи са, а други са несполучливи. Принципално те са до някъде прави, но методите им са криви. Вземете комунистите: те искат братство и равенство. И християнството иска същото. Принципите им са вер­ни, но по какъв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или чрез любов? Те мислят, че по мирен начин, богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „братко, тия пари са общи, ще си ги разделим“. Иначе, насилието ще дойде. (стр.42/2)

Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Недовата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук на земята. И само Него можем да намерим тук на земята и горе на небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и пок­лонение и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (стр.235/2)

Понеже всякога засягам любовта, ще кажете: Това е еднообразие. Да, едно­образие в принципа, на вид, но всъщност, в този принцип има разнообразие.

(стр.26/6)

Вложете любовта в живота си като жив принцип. (стр.59/6)

Ще кажете: Бог да оправи света. – Кой Бог, на лъжата, или на истината? – Кой ще оправи сегашния строй? – За кой строй говорите? Аз познавам един велик, неизменен строй – строй на любов­та. Когато в основите на новия строй легнат принципите на любовта, тогава умни хора ще управляват. Те ще създадат истински закони. (стр.146/6)

Аз казвам: в света има само едно учение, което може да подобри домовете и то е учението на разумната любов, а не сегашната класова любов. Любов принципална, любов която да включва в себе си самопожертвуване, любов, която да включва в себе си любовта на майката, любовта на брата, любовта на приятеля, любовта на светията, любовта на най-възвишените хора в света. И когато тази любов се всели в нас, нашите очи ще се отворят. (стр.30/8)

Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в 100 г. отгоре, да пишат: „Бог да я прости!“. Аз казвам една велика истина. Това трябва да знае духовенството, и да тури на църквата си надписа: Бог е любов и всички ние ще се жертвуваме за любовта и всички владици, свещеници, майки, учители, съдии – трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общия принцип – любовта, и като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. (стр.43/8)

И тъй, ще вложите любовта като един алхимически камък в себе си, и за нея само ще мислите. Аз говоря за любов­та като един велик принцип, който ще премахне всички мъчнотии, ще разреши всички въпроси. Защо? – Защото тя внася хармония. (стр.176/8)

Старият човек да го направиш млад е голямо изкуство. Най-добрата инжекция е тази: ще говорите всички за любов, но в принципален смисъл. Като говорите за тази любов, ще я чувствувате и в ума, и в сърцето, и във волята си. (стр.202/8)

Ако отношенията на човека почиват върху законите на любовта, той твори. Когато обича учениците си, учителят ги учи да четат, да пишат, да смятат, да пеят, да свирят. Неговата работа не е нищо друго, освен творчество.

И тъй, любовта е творчески принцип. Като люби, човек трябва да е свободен да твори. Ако изгуби свободата си, ако се усъм­ни и разколебае в работата си, заедно с това губи любовта си. (стр.76/9)

Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е“. Прераждането не е принцип, но закон, да си в общение с другия свят, да имаш право да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука. В религията основен принцип е любовта. Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума.

(стр.60–61/10)

Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. (стр.61/10)

Вие не сте застанали на великия принцип на любовта, да знаете, как да разрешавате противоречията. Всяка религия трябва да се основава на любовта. Аз не говоря за ограничената любов на младия момък, на брата и сестрата, на майката и бащата. Това са ограничения. Аз говоря за Божията Любов, в която всичко живее.

(стр.154/10)

Днес всички коленичат и се молят. Лесно се казва: Господи, грешни сме. Това не е молитва, но лицемерие. Бог не се лъже. Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли; сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, и волята ми да бъде диамантена, всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – любовта.

(стр.158–159/10)

Когато Петър запита Христа за Йоана, какво ще прави на земята, Христос му отговори: „Не се смущавай, лъчите, които ще минат през Йоана, са лъчи на любовта – великия принцип на живота“.

(стр.116/12)

Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Когато Божията Любов дойде в душата на всеки човек, тя ще обедини всички хора. Значи, Божията Любов ще спаси човечеството. Тъй щото, всеки може да вярва, в каквото иска, да изучава, каквато наука иска, но всички трябва да поддържат един принцип в света, че Бог живее във всички живи същества и ги ръководи. (стр.138/17)

Говорете по-малко за любовта, за да запазите стойността и. Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро, или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш. Кажеш ли, че го обичаш, любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за любовта си към даден човек, говори безлично, принципално. Кажеш ли името му, любовта изчезва.

(стр.157/18)

Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувства. Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувствува любовта ви. Любовта се чувствува, а не се говори за нея. Това е Божествен закон. Езикът, с който се изказва любовта, е принципален, красив, поетичен.

(стр.158/18)

Вярвайте, че има един Велик Принцип в света, който работи за вашето повдигане, без да знаете това. Той изправя вашите погрешки, без да подозирате.

(стр.320/22)

Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си.

(стр.162/23)

Като казвам, че правото е всякога на страната на жената, аз имам пред вид принципа на любовта, мекия принцип във всеки човек. Любовта никога не може да греши и не може да бъде съдена.

(стр.223/23)

Любовта преобразява нещата. Ще кажете, че всички сте били млади, знаете, какво нещо е любовта. Това е въпрос, който трябва да се доказва. Всички сте били млади, някои от вас и сега сте още млади, писали сте любовни писма, но кажете ми, има ли едно от вашите писма да е вярно? Колкото любовни писма съм чел, нито едно от тях не е вярно, т.е. не отговаря на изискванията на любовта…

… Като говоря по този начин, аз не засягам принципа, не засягам любовта, но нейната форма, т.е. израза, с който си служите. Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но изразът и не е верен. От когото и да излиза, любовта е все любов, но методите, чрез които се изявява, са различни. В изявяването и стават погрешки. Тъй щото, ако трябва да изявите любовта си, ще изберете най-хубавия метод, който е най-близо до истината.

(стр.96–97/24)

Смисълът на живота индивидуално и обществено се разрешава само тогава, когато любовта се постави за основа на целокупния живот. Съвременният ред трябва да почива върху известни факти, фактите – върху известни закони, законите – върху известни – принципи, а принципите – върху любовта. Ако човек не може да работи с фактите, със законите, с принципите, като с елементи, нищо не може да постигне. (стр.311/24)

… Ако искате да помогнете на човечеството, прилагайте навсякъде любовта като сила, като принцип. (стр.320/24)

В сегашния век иде друго благословение за човечеството. Друго житно зърно иде на земята – то е зърното на любовта. Христос слиза сега на земята и носи това житно зърно. Това зрънце ще бъда посято в мозъка и сърцето на всички живи същества и като израсне, то ще измени характера на цялото Битие. Всички същес­тва ще заживеят разумно. Дали вярвате в това, не е важно. Христос е почнал да сее това зърно. То расте само под лъчите на любовта. Тя иде като принцип, който ще се приеме от всички разумни същес­тва. Това зрънце расте само под лъчите на Божествената светлина и топлина. То ще черпи от земята соковете на безсмъртието. То ще донесе вечния живот.

(стр.137–138/25)

Вложете в себе си любовта и вярата по принцип. Стремете се да познаете любов­та и вярата. Обиколете цялата земя от единия край до другия, в краен случай, идете и на небето, но научете, какво нещо е любовта и какво – вярата. Само тогава можете да кажете: Любовта е път към съвършенството. (стр.22/26)

И тъй, ако хората приемат Христовото учение доброволно, Христос ще дойде между тях с мир и любов. Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови. Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи. Няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат, кой какъв е, но ще се питат: Можеш ли да проявиш любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип? (стр.65/26)

Така действува принципът на любовта, който започва от индивида, влиза в дома, в обществото, в народа и най-после, – в цялото човечество. Тоя принцип обхваща всичко. Той прониква навсякъде, както проникват светлината, въздухът и водата. Нямо да остане материя, колкото и да е твърда и гъста, в която да не проникне тоя принцип. Той ще размекне и най-твърдите мозъци на учените. Той ще размекне всички кости и мускули. Това не е рахитизъм, но ще превърне грубото в меко, нежно, неразумното в разумно, дисхармоничното в хармонично.

(стр.218/26)

За да се приложи любовта в своята пълнота, нужно е вяра. Основа на вярата е любовта, като принцип, който поддържа всичко в света. (стр.266/26)

Първият принцип, който трябва да се постави за основа в живота, е Любовта.

(стр.26/29)

Христос казва: „Търсете първо Цар­ството Божие и Неговата правда“. В това царство няма убийства и затвори. Който приеме Неговите принципи, ще придобие свобода. На свободните хора ще се даде земята. Те ще я наследят. Нека партиите си съществуват, нека религиите се развиват, но един дух трябва да владее между тях. Един принцип ще ръководи цялото човечество. На един принцип ще служи бъдещата култура. Кой е този принцип? – Да вярваме в Бога. – Не, вярата е още неразбрана. Аз имам пред вид принципа на Любовта. По-силна дума от нея няма. Нека всички станем последователи на новата религия – на Любовта.

(стр.34/36)

Любов към Бога – тя е абсолютна реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е любов­та към Бога. Върху тази любов, може би, някой друг път ние ще се спрем да ви поговорим, какво нещо е абсолютната реалност в света, какви са принципите на тази реалност, и как да се измени нашият живот от временен към вечен, да стане животът ни хармоничен. (стр.11–12/37)

Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е Любовта. И тъй, първото нещо: Бог е Любов. Ние не сме Любов, ние сме носители на Любовта. Ще кажете: „Ние знаем това“. Че ние не сме научили още първия закон на Любовта. Има хора, които са опитали тази любов. Разбирайте ме, аз говоря принципално, за онези, които не са я опитали.

(стр.94/37)

Сега, ние трябва да покажем, че у нас има един нов живот, нов принцип, че можем да приложим Любовта. (стр.186/37)

Аз бих желал, всички вие, които ме слушате, да носите факлите на тази култура запалени, тази светлина да има един определен принцип и да кажете: „Любов­та включва благото на всички хора“. А ние сме носители на туй благо. (стр.186/37)

… Живото знание, знание на живата природа…седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем във връзка с кого? – Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос, като историчес­ка личност, не като един евреин, който се е родил някъде, и живял преди 2000 години. Но не и Христос при положението, като Син Божий, защото вие още не схващате думата Син Божий. Да дойдете във връзка с Христа, като принцип на Любов­та, който не помни прегрешенията на хората. (стр.270/37)

В света има един велик Божествен принцип. Първоначално той е служил да се създаде вселената, и е носил в себе си тези условия за окисление. Той е силен принцип. Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом прив­лечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си. Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатият човек всеки може да го отрови. Аз зная, колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери! Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери! Какви не заговори е имало против тях! Защо? – Заради положението им. Защо? – Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта. Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. (стр.271/37)

В съвременния свят Любовта може да се проявява само чрез добродетелта, иначе, тя е недосегаема. Самата добродетел се изявява чрез материали, а Любовта, като принцип, е нещо нематериално.

(стр.344/37)

Какво представя Любовта? – Принцип на самопожертвуване. Бог, Който се изявява в света, се жертвува за малкото. Значи Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условията за проява на жертвата, с цел да се прояви животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. (стр.64/38)

Как трябва да бъдат построени домовете: на принципа на силата или на Любовта? – На принципа на Любовта. Силата е резултат на нещо. Следователно ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта. Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога.

(стр.144/38)

Като се говори за любовта, дохождаме и до други два принципа – вяра и надежда, които имат отношения към нея. Тогава казвам: Надеждата оживява, вярата възкресява, а любовта съединява. Надеждата има отношение към сърцето, към чувствата, към физическия живот. Имате ли нужда от надежда, кажете: Господи, облечи ме в надежда. Надеждата не се дава, но се облича. Тя е дреха, с която човек се облича. Обличането, даването са Божествени процеси.

Казва се, че вярата възкресява. Тя има отношение към човешкия ум. Следователно, възкресението подразбира придобиване на светлина. Когато имаш нужда от вяра, ще кажеш: Господи, изпълни ме с вяра. Вярата не се дава, тя изпълва човека. Когато имаш нужда от любов, ще кажеш: Господи съедини ме с любовта. Значи, животът се придобива чрез надеждата, възкресението – чрез вярата, а съединението – чрез любовта. (стр.421/38)

… Когато вие приемете любовта, ще може да ви говоря един език разбран и много научен, да ви науча на тия факти, закони и принципи, как съществуват и действуват в света. (стр.179/40)

Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никакви изисквания вътре в човешката душа. Първият принцип – любовта, в нас трябва да бъде пълна и съвършена. Тази любов трябва, при туй схващане, да бъде не само в ума ни, но и по същество и по съдържание трябва да бъде в сърцето ни, и по сила трябва да бъде в нашите души или в нашата воля, за да можем в даден момент да я приложим. (стр.387/40)

Аз не засягам никого лично, аз засягам въпроса много принципиално, какви са сегашните ваши погрешки не ме интересува. В бъдеще, ако искате да изправите вашия живот, да няма насилие, трябва да приложите Божествената Любов в себе си. (стр.387/40 )

И казва Йоан: „не правете насилие“. Божественият принцип на любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого.

(стр.391/40)

… Любовта, като един велик принцип, трябва да проникне в човешката душа и само тогава може да се съединим с Хрис­та и да станем брат и сестра и майка на Христа. (стр.5/42)

Сега, значи, Бог, за да възлюби света, имало е нещо в този свят. Какво ще възлюби в света? В света са всички ония духове, които са излезли от Него. И изпрати Любовта си, за да може да повярват, т.е. да приложат този принцип, за да имат вечен живот. Туй е Божественото желание – да направи всички безсмъртни, както е Той. (стр.58/42)