МЪДРОСТТА КАТО ПРИНЦИП

Помнете: Когато се говори за яростта на Бога, имаме пред вид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито и на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или любовта, или мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. (стр.141/12)

Ако има принцип, който да внесе светлина и знание в човешките умове, това е Божията Мъдрост. (стр.29/26)

ИСТИНАТА КАТО ПРИНЦИП

Тия принципи вие ще приложите в живота си, ще ги опитате през тази година, но в тяхната пълнота. То е трудно да туриш един принцип в неговата пълнота, запример, да говориш абсолютната истина. Няма по-тежък принцип от този, да говориш абсолютната истина. (стр.297/2)

Аз засягам истината принципално. Зас­тавен си да кажеш истината, ще я кажеш. (стр.298/2)

Да кажем, че вие ще влезете в обществото. Там трябва да бъдете смели, да говорите истината. Ти си министър на просвещението. Дойде някой да иска назначение за учител. Да му кажете, че ти си неспособен, не мога да те поставя учител. Ама той ще измени мнението си за тебе! – Ще му кажеш истината. Дойде някой при тебе, и ти казва: „Господин министре, аз предлагам своите услуги, 50 000 от тези златничките ти давам, можеш ли да ме назначиш?“ Ще кажете: „И 100 000 да ми дадете, не мога да ви назнача“. С пари истината не се подкупва. Имаш да даваш някому, дойде той, ще му кажеш истината. Ще му кажеш: „Ще ме извините, ще платя“. – Като му кажете „ще платя“ – плати! И тогава Бялото Братство ще ви благослови. Вие ще се застъпите за принципите на Бялото Братство, и ще видите как Бялото Братство ще ви благослови. (стр.312/2)

Страданията са дадени на човека, да се изпита, кой е герой и кой – страхливец. Който не иска да страда, който иска на готово да му шетат, записват го в каталога на страхливците. Страдате ли, вие сте герои. Кой величае българският народ: страхливците ли, които в турско време предаваха народа, или ония, които страдаха за тоя народ? А колко повече ще бъдат възвеличени ония, които страдат за Истината! Принципът е същият. Затуй науката за Истината е наука за обществения живот. Истината прави хората всякога свободни. (стр.109–110/3)

Истината е велик принцип. Само чистият може да говори истината. Ако нечистият се опита да говори истината, тя ще го умъртви. Също така само чистият може да разбере истината. Някой иска да му се каже истината. За да чуе истината, той трябва да е готов да умре. С други думи казано: Не може да чуеш и да разбереш истината, ако не си готов да се пожертваш за нея. Думите на Христа „Който не е готов да се отрече от себе си“, подразбират готовността на човека да се откаже от живота си, за да разбере великата Божествена Истина. Много е говорил Христос върху съчетанието, както и върху по-важните принципи в живота, но до нас са останали само откъслеци, върху които се правят свободни тълкувания, създават се свободни теории, които не отговарят на абсолютната истина.

(стр.148/5)

Някой лесно може да се откаже от мене заради църквата, но това е политика. Ние нямаме политика, но се ръководим от следния свещен принцип: Истината е всякога истина. (стр.219/6)

Един светски господин уловил в гората едно хубаво славейче и го турил в кафез да му пее. Всяка сутрин той му турял вода, храна, наглеждал го, радвал му се. Всичко имало славейчето в този кафез, но свобода нямало. Един ден, в ръцете на този господин попаднала Библията и Евангелието, и той започнал редовно да ги чете. Под влияние на тази книга, той се обърнал към Бога и започнал да размишлява върху главните принципи, които се съдържали в нея. Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползува от свободата, която му е дадена от Бога. Щом е така, и аз ще пусна моето славейче на свобода. (стр.99/9)

Сега аз говоря за вярата принципално. И ако вие повярвате в Божествената Истина, като дете, моментално ще съблечете старата си дреха и ще се облечете в нова, както змията съблича старата си кожа.

(стр.94/17)

Малко хора има на земята, които могат да говорят истината. По този въпрос аз говоря принципално, нямам пред вид личността на човека. Злото седи в личността, а личността е отживяла своето време. Често, заради своята личност, човек е принуден да изменя на Божественото в себе си, вследствие на което се натъква на големи страдания. (стр.196/17)

Правете опити за засилване на волята си, без да разказвате на другите, какво правите. Опитите са условия за намиране на истината, която се основава на математически принципи. (стр. 116/26)

ОБЩО ЗА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА

И ние туряме вече една велика основа, върху която можем да градим Божествения закон. Любов, Мъдрост и Истина, това е великата основа, върху която ние ще градим своето бъдеще. И тогава ново небе и нова земя ще се създадат върху тия три велики принципа, те са правила на школата. (стр.183–184/2)

Говорите за трите лица на Бога, а не Го познавате. Под „три лица“ разбирам да вярваш в Бога, в ближния си и в себе си. Това троеличие има смисъл. И тогава казвам: Само в любовта има единство. Не говоря за обикновената любов, но за любовта на трите основни принципа: любовта, мъдростта и истината. Обект на любовта е животът. Обект на мъдростта е светлината. Обект на истината е свободата. Тези принципи се преплитат взаимно. Да обичаш някого, значи, да внесеш в ума му светлина и да го освободиш от всички лоши мисли. Ако е намислил да направи някакво зло, да е готов да се откаже в името на любовта. (стр.9/10)

Мнозина ме питат: Прав ли е пътят, в който ни водиш? Ако се съмнявате в любовта, която внася чистота в сърцето; в мъдростта, която внася светлина и знание в ума и в истината, която освобождава душата и показва на човека, как да живее, в какво друго ще вярвате? Няма по-велико нещо от тези три принципа. Всички принципи, на които почиват съвременните семейства и организации, са повърхностни.

Единственият принцип, на който се крепи животът, е любовта. Тя внася импулс, подтик в човешката душа. Няма по-велик принцип от мъдростта, която дава светлина и знание на човека да се развива, да използва силите на земята. Няма по-велик принцип от истината, която освобождава човека и го прави готов на жертва. – Прав ли е пътят, по който вървим? – По-прав от него няма. Този път е единственият, не само в България, но и в целия свят. По този път са минали всички благородни и възвишени души, всички велики хора; по този път са минали, всички ангели, по този път ще минат всички, които идат след нас. Този път е Божествен. (стр.38–39/10)

Желая, всички да бъдете смели, решителни и умни, и там дето трябва да защитавате истината, ще я защитавате по всички правила. Не заради мене, а заради любовта, мъдростта и истината. За истината трябва да имате само едно мнение. Дойдете ли до истината, трябва да бъдете твърди като диамант и готови на всичко. Това се отнася не само за българите, но за всички хора от целия свят. Всички души, които са готови да служат на Бога, трябва да се хванат за ръка и да кажат: От сега нататък ще служим на трите велики принципа, в тях е спасението на света. Само така, всички недоразумения в обществата и народите ще изчезнат. В душите на хората ще настане вътрешен мир, в умовете им ще се яви светлина, и в сърцата им – небивала радост. Нова светлина иде за всички, които са решили да служат на великите принципи на живота.

Сега аз ви съветвам да се държите крепко, за да възприемете новата светлина в умовете, сърцата и душите си. На всички казвам: Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която може да се противопостави на тези велики принципи. Всички добри, честни, справедливи и умни хора – мъже, жени и деца, по целия свят са с нас! Онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато църква, от каквато партия и да са – те са с нас. Питат ни: Кои сте вие и колко сте? – Ние сме едно Велико Братство, каквото светът никога не е виждал. Едно Братство, което има клонове и на земята, и на небето, и в цялата вселена. Който служи на Бога, той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. (стр.41–42/10)

Казвате, че Христос ще оправи света. – Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и пасоми. Цялото човечество трябва да знае тези принципи и да ги прилага разумно. (стр.116/10)

Има нещо Божествено в религията. Това са трите велики принципа, на които тя се крепи: Любовта, Мъдростта и Истината. Религия без любов, без мъдрост и без истина е суха кост. Тя е останка, която учените изучават, за да разберат, как е била създадена на своето време. Под „религия“ разбираме онези правилни отношения, които съществуват между човешката душа и Бога, както и между всички хора по лицето на земята. (стр.192/10 )

„Ще седнете и вие на дванадесет престола, да съдите и вие дванадесетте племена Израилеви. Значи, на всеки престол ще седи по един от дванадесетте апостоли, които представят дванадесетте зодии. Помислете, кой апостол, на кой престол седи. Всеки престол представя Божествен принцип, в който се включва Божествената Любов, Божественото знание и мъдрост. Велики работи са тези, но за да се домогнете до тях, трябва да бъдете млади, с надежда, че можете да напредвате и да се развивате. (стр.91–92/11)

Казвам: Човек, който има за основа любовта, мъдростта и истината – трите велики принципа, никога не умира.

(стр.90/12)

Kогато се запитвате, какво е предназначението ви на земята, казвам: Вашето предназначение е да бъдете проводници на живота и любовта, на знанието и мъдростта, на истината и свободата. Ако постигнете това, животът ви напълно се осмисля. Като говоря върху тия принципи на живота, вие се натъквате на вашия личен живот и започвате да се смущавате. – Защо? – Изпадате в контраст. То е все едно да имам пред себе си хора, облечени в нечисти, изцапани дрехи, и да им говоря за чистотата… от вас се иска една добродетел – свещено да пазите дрехата, която ви е дадена. (стр.86–87/15)

Три главни мотива взимат участие в служенето: да служиш от пробуждане на великата Божия Любов в тебе; да служиш от пробуждане на великата Божия Мъдрост в тебе; да служиш от пробуждане на великата Божия Истина в тебе.

Това са трите важни принципа, които вземат участие при служенето. Ако ги спазвате, вие ще бъдете готови на услуга и към най-малкото същество. (стр.85/15)

И тъй, ходете в света, работете сред него, но умът ви да бъде зает с три неща:

Всичко в света се осмисля само при Любовта.

Всичко в света се огражда само с Мъдростта.

Всичко в света се запазва само чрез Истината.

Като ученици, каквато работа и да започнете – дали комуна ще образувате, или друго нещо, приложете трите принципа – любовта, мъдростта и истината. Всички, които взимат участие в комуната, да се проникнат от съзнание за работата, която започват и ще видят, как ще се развива комуната. Всичко ще върви добре. Дето и да приложите новото учение, всичко ще се развива правилно. В новото учение, т.е. в учението на любовта няма изключения. (стр.140/16)

Всеки, който е възприел истината, той е свободен. Който е възприел любов­та, знанието, той е свободен човек. Не е лесно, да приложи човек принципите на любовта и на свободата, да се откаже от старото. (стр.438–439/18)

Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава и, но не знаят, какво в същност представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта. Те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа“. Това дихание, именно, представя съединение на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа.

(стр.183–184/24)

… Човек може да разчита само на три неща в живота, които никога не се изменят. Те са първичният подтик на любов­та, първичният подтик на мъдростта и първичният подтик на истината. Дойдете ли до вторичния подтик, в тях се явява поляризиране, т.е. проява в две посоки. Едната проява се изразява чрез даване, а другата – чрез взимане. Това виждаме и млекопитаещите. Онези от тях, които служеха на принципа на даването, станаха тревопасни; другите, които служеха на принципа на взимането, станаха хищници – месоядци. (стр.383/39)

Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, на края фалираме и казваме: „съдбата ни е такава“. А астролозите казват, че някоя звезда е причината. Какво общо има звездата с твоя живот, какво ще ти препятствува тя? Не, твоя ум е, който не е разбрал този велик закон, той те е спънал в твоя път.

(стр.359/40)

… Любовта, мъдростта и истината са положения, в които няма абсолютно никаква промяна. Милиони години може да върви човек с тези основни принципи в живота си и никога да не пропадне.

(стр.163/41)

… Казвам, животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване. И пак ще ви кажа: за да разрешите живота, трябва да турите за основа Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта, и най-после Истината. А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тази велика загадка. (стр.26/42)

ПРИНЦИПИ НА УЧЕНИЕТО

Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може да се приложи тъй идеално, но има начини, има методи за туй прилагане. Там, дето методите се укажат погрешни, ще ги изменим, но принципите си остават винаги едни и същи. (стр.19/2)

… Аз съм готов с всички ония, които не поддържат моето учение, на следующия опит: за 1, 2 или 4 години да приложим принципите, които аз проповядвам. Ще създадем училища, ще вземем най-развалените типове от децата и аз ще ги възпитавам сам според тия принципи, които проповядвам. И от другата страна, другите приятели нека приложат идеите си, и онази система, която даде най-доб­рите резултати, нея ще приемем. Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои, че религията не е потребна. Религията, като един вътрешен принцип, е потребност за душата, но формално тя трябва да се измени. (стр.22–23/2)

Ние не искаме никакви спорове, но на опит можем да приложим това учение. Аз не съм се изказал по всички въпроси. Това не са твърдения, а приложение на ред принципи и закони. Аз съм опитал туй учение и има резултати. Нека опитат тези закони и принципи и после ще видят. (стр.52/2)

В нашето учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2–3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейно дори да са, ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде.

(стр.112/2)

Като ви говоря в беседите, вашите мис­ли, вашия страх много ми пречат. Аз разправям принципално за неща положителни, за които вие абсолютно не трябва да имате някакъв страх. (стр.147/2)

… Като казвам учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пълна с Любов. Нищо повече. Не разбирам посредствен учител, принципално разбирам въп­роса. Всеки може да бъде учител, светът е пълен с учители, той от учители страда. (стр.209/2)

Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. Безлично, значи без ограничение.

В нашето Бяло Братство принципът е: Само за Бога можем да работим, и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип, и той трябва да легне вътре в нас. (стр.234–235/2)

И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божествения закон. Като казвам „заради мене“, разбирам принципа. Ако вие, заради вашият Учител, заради този велик Учител, сте готови да жертвувате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученика. (стр.272/2)

И сега, много ученици идват и ми казват: „Учителю, да живеем с тебе“. Не, не можете да живеете с мене. За да живеете с мене трябва да минете през един много голям филтър, или най-малкото, да ви прекарам през 7 огъня. Може да живеете, но първо ще минете или през филтър, или през огън. Тогава можете да живеете. Туй трябва да го знаете. Това е правило. Нито пък двама ученици могат да дружат, ако единият има порочни наклонности. Дръж ума си, сърцето си чисти! Говори с него, но не дружи с него. Между тебе и него да има една диамантена преграда. Разбирате ли това? Ще кажете: „Много строго говори Учителя“. Не, влагам един принцип. (стр.294–295/2)

Сега, аз искам всички вие, които ме слушате, да разсъждавате, но не разсъждавайте като обикновените верующи. Нямам пред вид вашите личности. Вие сте ученици. Аз имам в школата пред вид великите принципи и върху тях ще градим. (стр.297/2)

В една американска черква спорили по въпроса: когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата или не. Ония, които поддържали, че трябва да се вдигне чашата, забравили да я вдигнат. Често и вие забравяте това, което проповядвате, забравяте оня принцип, който ви съединява. Нашата задача е да въдворим Царството Божие на земята.

(стр.151–152/3)

Някои казват, че аз не разсъждавам добре. Моите разсъждения са тъй здрави, философски, както никой не е разсъждавал до сега. В моята мисъл, в моите разбирания има единство в принципите. Ония неща, които проверявам всеки ден, на тях почива цялото Битие. (стр.28/6)

Когато ми дойде гост, аз го черпя с чай. Нарязвам лимона, на мене поставям по-малко парче, а на госта по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението. И вие спазвайте този принцип. (стр.213/6)

За братството е важно всички да имат еднакви разбирания. Туй, което ни свързва, то е божественият принцип, който действува в нас, и ние искаме този принцип да действува и във всички хора. Той е, който ни свързва. Щом го има между нас, ние сме братя, ако го няма – не сме братя. (стр.108/8)

Желанието ни е, вашето учение да е на Оногова, Който ви е пратил. Не само аз каквото ви говоря, но и вие каквото говорите, да е едно и също с думите на Оногова, Който ви е проводил. Аз вярвам в Неговото учение, то е всякога право. То е принципално. Туй трябва да бъде учението на душата ви. (стр.244–245/8)

Силен човек ли съм? Има ли нужда да доказвам своята сила? Ако при най-големите изпитания волята ми не се поколебава, какво показва това? След всичко това, светите старци ще ни дадат някакви листове, да ги попълним, че се отричаме от новото учение. Само така ще ни приемат в църквата, дето ще намерим спасение. Чудно нещо, те сами не са спасени, а нас ще спасяват. И от какво да се отречем? От любовта? От мъдростта? От истината? Ние отдавна сме се отрекли от лъжата. Но да се отречем от трите велики принципа – никога! Никой няма право да кръщава любовта с някакво име! Любовта е атрибут на Бога, не е нито дъновизъм, нито евангелизъм, нито християнизъм. Бог е Любов. Той е неограничен и безличен, въпреки това принадлежи на всички. Никой няма право да ограничава Бога! Това, което хората наричат принципи на дъновизъм, на спиритуализъм, на наука и тем подобни, са празна работа. Те са забава на децата. Любовта е любов.

(стр.39–40/10)

Като ме слушат да говоря така, казват, че това социално учение може да се приложи. – Според мене, всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на база на любовта, т.е. върху вътрешния принцип на живота. Всички растения могат да растат и да се развиват, само ако са посадени. В този смисъл, Христовото учение е почва, т.е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко да вирее. (стр.124/10)

Някой казва, че няма пари, не може да помага на бедните.

Помощта не седи само в парите. Има много начини, по които можете да помогнете на човека. Ако е въпрос за пари, по принцип и аз имам против паричните помощи. Към паричната помощ прибягвам в крайни случаи. (стр.514/18)

… Братът е същество на абсолютното безкористие; сестрата е същество на абсолютното безкористие. Братството се основава на пълно безкористие. Дето има корист, никакво братство не съществува. Това е принципален въпрос. (стр.30/26)

Аз говоря по въпроса за храненето от принципално гледище, а не от вегетарианско гледище. Смешно е да ме наричат хората вегетарианец. Никакъв вегетарианец не съм. Аз мисля върху първичната храна, която Господ ни е дал. (стр.30/26)

Аз разсъждавам принципално върху въпросите, както са поставени в Битието или, на ваш език, в живата природа.

(стр.286/26)

Ако питате, защо не ви откривам тайните на природата, казвам: Не ви ги откривам, защото нямате любов в сърцата си. Ако имахте любов, щях да ви открия много работи. Ако ви направя 99 добрини, а само една пакост, вие ще ритнете всичко, което съм направил за вас, и ще се откажете от Бога. Днес повечето хора са такива. Какво може да им се открие? Каквото и да им се открие, не може да ги ползува. Те ще станат по-лоши, но не и по-добри. Затова българите казват: „На бодлива крава, Бог рога не дава“. Аз говоря принципално, без да имам някого пред вид. В принципите няма никакво лицеприятие. (стр.309/26)

Отец е първият, Христос е вторият, а Бог, от Когото излязох, е третият. Това са три принципа, които трябва да проникнат в ума на човека, за да може всяка негова идея да се реализира, да има успех в света. (стр.29/27)

Велики са принципите на новото учение! Те правят хората братя и сестри помежду си. Те превръщат злото в добро.

(стр.382/37)

… Ако ви питат сега: в какво седи вашето общество, какви са принципите му, какъв е уставът му, какво ще кажете? – Първият член от устава на новото общес­тво е да прощаваме… (стр.382/37)

Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи. (стр.26/40)

Всяко учение има основни елементи, основни принципи и понятия. Това са положения, които не могат да се менят.

(стр.162/40)

Аз като говоря, разберете ме: днес нямам пред вид никого от вас, понеже съм решил да приема всички ви. Да не мислите, че аз ви критикувам. Ни най-малко. Аз само ви обяснявам известни факти, закони и принципи. Те имат общо с вас, но вие не сте отговорни за тях. (стр.173/40)

В моите постъпки аз съм бил понякога различен: спрямо някои хора съм бил по-любезен и ще ви кажа причините защо. Тези, които са компрометирани пред мене, извършили някое престъпление или са се провинили в нещо, аз се приближавам към тях. В мене има такъв стремеж, да се приближавам повече към слабите, безразлично дали е беден или богат принципът е същият. Аз всякога имам съчувствие към слабите хора, искам да им помогна. (стр.175/40)

… Какво е искал да каже Христос: „не е ученикът по-горен от Учителя си?“ Той поставя два принципа. Ученикът иска ли да бъде учител, той е изгубил своето предназначение, той не е разбрал основният Божествен закон в света. (стр.284-285/40)

Сега, ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, но казвам: под думата „Учител“ Христос разбира един завършен процес, а под думата „ученик“ – един процес, който сега се започва. Следователно, когато вие слушате какво да е друго учение, трябва да имате желание да възприемете всичко онова, което е принципиално, което е вярно и да го приложите. (стр.285/40)

Питат някои: „как да махнем ревност­та?“ – Ще си изплатите полиците, ще влезете в положението на учители и ученици, т.е. същите принципи ще усвоите; ще влезете в положението на слуги и господари, защото за да подобрим този живот на земята, ние трябва да разберем великия Божествен закон и да уредим сегашния си живот. (стр.294/40)

… Аз излагам туй учение принципиално. Не само на теория, а бих посочил на всички бащи и майки начини за възпитание, които трябва да приложите.

(стр.327/40)

Всички говорят против мен: „бягайте да го не слушате“. Мене няма да слушате, но Онзи, Който говори, ще слушате. Въп­росът не е личен, а принципиален. Аз, като ваш брат, съм длъжен да ви кажа истината. И ви казвам, вие сте мои братя и сестри, не е позволено да живеем по старому. Ние сме длъжни, в името на тази любов, да живеем на света братски и ще живеем, и залъка си можем да делим, един като работи, друг ще почива, но всинца да си носим бремето, и на всички ще бъде леко. (стр.339/40)

Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от любовта, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. (стр.379-380/40)

Ние казваме: „опитайте това учение, без да отхвърляте сегашният живот. Вземете новото учение, тези нови принципи, приложете ги“. Ако това учение ви даде свобода, ако това учение донесе разширение на вашия ум, ако подобри вашия живот, ако подобри общественото ви положение, приемете го. (стр.470-471/40)

Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист, или мистик или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. (стр.25/42)

Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля“. Въпросът е решен. Канят някой свещеник. Той казва: „Чакай да си помисля“. Защо ще си помисли? Аз зная: две енории има, едната дава 20 000 лв., а другата – 50 000, и затуй казва: „Чакай да си помисля“. Ясно е защо. Никакъв друг мотив няма. Принципът не лъже тук. „Чакай да си помисля малко“ – то е само за да избегнем, да не признаем истината. (стр.26/42)

ВОЛЯТА, УМЪТ И СЪРЦЕТО КАТО ПРИНЦИПИ

Когато някой говори за човешката воля, ние подразбираме, че за проявата и се изискват две опорни точки. Щом почнем да градим върху тях, и волята ни ще се прояви. Следователно, според този принцип, човешката воля може да се прояви само при две опорни точки. Дето има градеж, там има и воля. (стр.22/3)

Когато изучават човека, философите се спират върху трите основни елементи в него: ум, сърце и воля. Волята е израз на вътрешната хармония между ума и сърцето. Значи, волята подразбира принцип, който свързва две противоположни сили – силите на ума и сърцето, като ги заставя да действуват в една разумна посока. Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способността си, да превръща низшето в себе си във висше, неблагородното в благородно.

(стр.96/5)

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча“. Това е един от принципите, върху които Христос спира вниманието на човечеството… „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча“. Бог е направил няколко основни съчетания: от една страна, между тялото, душата и духа, а от друга – между ума, сърцето и волята. Това са условия, през които човешкия дух минава, за да се усъвършенствува. Във физическия свят човек изучава закона на движението, в духовния – качествата на чувствата и тяхната интензивност, а в умствения – смисъла на живота.

(стр.152, 157–158/5)

Как оре българинът земята? – С волове, някога с два вола, а някога – с четири, или с шест. Не е важно с колко вола оре, защото принципът е един и същ. И в орането действуват двата принципа: държа и пребъдвам. Двата вола представят човешкия ум и човешкото сърце, ралото – човешкото тяло, а остенът – закона, който от време на време бодва ума и сърцето, да им напомня, че трябва да работят и да следват направлението – браздата.

(стр.180/5)

Сега ще работя с три дадени величини – ум, сърце и воля. Казвам: Едната величина е мъжът, другата – жената, а третата – Бог. В геометрията е казано: Две величини, поотделно равни на трета, са равни помежду си. Значи, жената е равна на мъжа. С други думи казано: Проявеният Бог в мъжа е равен на проявеният Бог в жената… В битието само равните величини причиняват растене. Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на любовта, с Божествената любов. Значи, възможности­те, които съществуват в мъдростта, са равни на възможностите в любовта. (стр.45/6)

… Физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяване на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяване на мисълта.

(стр.34/8)

Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на живота му. (стр.50–51/7)

Умът, сърцето и волята.

Можем да характеризираме тия три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими, и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от който можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умственият живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главна роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателни системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разумът, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и крайниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. (стр.60–61/7)

И тъй, вложете любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ума си и като принцип в духа си.

В туй е спасението на човешкият дух. Тъй, в тези три неща трябва да разберем любовта: като стремеж в сърцето, непреодолим стремеж надолу, като чувство в душата – нагоре, и като една сила, която дава разширение на ума, която има в себе си разумния принцип да знаем защо живеем, защо сме дошли, откъде сме дошли и какво е нашето предназначение на земята. (стр.50–51/8)

… Първото, физическото виждане е по форма; второто виждане – духовното е по съдържание; третото – умственото виждане е по смисъл. Аз не говоря за обикновения ум, за интелекта, но за ума, като принцип, т.е. гениалния ум. Той е комбинация на сили; той включва всичко в себе си. Чрез разума проникваш във вътрешния смисъл на нещата. (стр.132/10)

Три принципа, три важни категории въпроси играят роля в живота. Първата категория въпроси са чисто материални, и те трябва да се разрешат по законите на материалния свят. За тия въпроси не можем да кажем, че Бог ще промисли. То е все едно да кажеш, че и без хляб можеш да живееш. Първата категория въпроси се разрешава чрез стомаха; втората категория се разрешава чрез сърцето, а третата категория се разрешава чрез ума, т.е. чрез мозъка. Значи, три категории въпроси действуват едновременно в човешкия живот: обществени или социални; етични, нравствени или духовни и умствени.

Как е създадена религията? – Тя е създадена от участието на трите принципа: волята е създала материала за съграждане на външната форма; сърцето е създало съдържанието и, а умът – силата с която тя да се движи. (стр.74/12)

Вътрешно животът на хората е уреден. И ако се оставите на своята интуиция, на своето разумно сърце, на своя ум и на своята воля, вие ще изпълните задълженията си хиляди пъти по-добре, отколкото без това ръководство. Зле ли щеше да бъде на българите, ако се ръководеха от този принцип? Дето действува този принцип, всичко се нарежда добре.

(стр.117–118/25)

Когато искат да оскърбят някого по форма, дават му прозвището фарисей или садукей. Обаче, въпросът трябва да се разбира принципално. В човека има две течения: течение на ума и течение на сърцето. Следователно, по ум той е фарисей, а по сърце – садукей. (стр.25/26)

И тъй, аз разрешавам въпроса принципално: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти. Това са само красиви имена, с които се кичите. В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им истината, а светостта да ги свързва. (стр.291/26)

Детето представя волевия принцип в света. Мнозина казват, че майката и бащата представят волята в семейството. Не, децата са волевия принцип, както в домовете, така и в света, изобщо.

(стр.10/28)

Нормална душа е душа, която се проявява и развива правилно. Не се учудвайте, защо не се проявява още правилно. Защото тя е още в първия етап на своето развитие. Туй, което се проявява, то е човешкото сърце и човешкия ум. Още плътното се тъче. Докато то е на стана и се тъче, то е тъкане, а когато този плат се изтъче, тогава душата ще се прояви. Обаче, не в сегашната епоха и при тези разбирания, а в следующата епоха, в шестата раса – тогава, когато двата принципа на сърцето и на ума, или двата принципа, както сега се проявяват в мъжа и жената дойдат в съгласие и схванат, защо са слезли на земята. (стр.130-131/42)