II. ЖИВОТЪТ В
ОКУЛТНАТА ШКОЛА

1. Изисквания на Окултната Школа

В Школата се изисква Благородство

Ученичество по благодат не се дава. …Ученичеството е по достойнство. Достойният може да бъде ученик. Ученикът се отличава с едно качество: у него, в характера му, трябва да има Благородство… И тъй, първото нещо сега заради** вас, учениците, е да имате Благородство. (2/лек. 21: стр. 22, 23)

Следователно първото място подразбира способността на човека и Благородството на неговата душа. (13/стр. 185)

…Смирение, Честност, Доброта, крайна Интелигентност, Благородство на душата– това са необходимите качества, за да влезете като ученици в един клас на тази Божествена Окултна Школа. Тия качества не трябва само да ги познавате в тяхната пълнота, но отгдето минете, да ги носите– да са написани и в сърцата, и в умовете, и в душите ви.

(2/лек. 31: стр. 31, 32)

Без Честност, Доброта, Интелигентност и Благородство ученикът не може да намери своя Учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети.

(18/стр. 239)

Е, как ще влезете в Школата? Вие мислите, че като дойдете при мен и ви кажа да влезете, че вие сте вътре в Школата. Ами че в тази Школа се изисква Благородство в обноските, деликатност на мислите, никаква критика! (2/лек. 6: стр. 8)

Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава– какво означава това? Това е лош навик… Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. (48/стр. 357)

Каква полза, ако вие, като се събирате в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия Благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща– вие трябва да предизвикате във вас всички ония Благородни навици и да им дадете място, възможност както земеделеца да растат и да се развиват правилно. (48/стр. 357)

Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на Разумното във вас. Благородните обноски– това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в Училището. То ще ви даде подтик за Разумно развиване… (48/стр. 358)

Под ученици на една Окултна Школа подразбирам хора, които се стремят към Божествен живот. Тия хора трябва да развиват чувствата на деликатност и Благородство по отношение [на] своите близки, а после същите качества ще приложат и към външния свят. (1/лек. 25: стр. 19)

Благородство се изисква от всички ви… Който ви види, да каже: „Това са хора, които служат на един Висок Идеал, това са хора с Идеи!“. Всички можете да бъдете такива. Ясен ли съм? (48/стр. 366)

Първото нещо, което сега липсва на хората, то е Благородството. За пример в тази Школа някой път се карате за столове. Някои ме питат: „Ние нямаме ли право да седнем напред да слушаме?“. Питам кой е по-благороден– който сяда отпред или който сяда отзад? (1/лек. 24: стр. 12)

После окултният ученик– той никога не трябва да подава ръка, да иска пари. Той ще каже: „Имате ли работа да свърша? Може да копая, може всичко да върша“. Ще свършиш работата. Да си изкараш прехраната с труд, то е Благородство. (17/стр. 20)

…Ученикът в Божествената Школа… трябва да прояви всичкото Благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдещо щастие, своя бъдещ живот. (83/стр. 55)

В Школата се изисква
Абсолютна Честност

Първото нещо: никаква лъжа! …Една сестра отива при един търговец евреин, отваря кредит, взима платно да си правят сестрите рокли. Той, човекът, дава. „Кои сте вие?“ „От Бялото Братство“– за Господа живеят. Правят дрехи, това-онова без сметка. Взимали топове от плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се 3000 лева нещо. И тези всички се радват. Стяга ги евреинът– парите! Всички се изпокриват, остава само една сестра… Казах на тази сестра тъй: „Аз не те осъждам, но ти, като отиде при евреина да отваряш този кредит, пита ли Господа: „Господи, да ида ли при този евреин да отворя кредит“? Ти не Го попита…“. След това всички сестри почнаха да идват една по една при нея и да ѝ казват: „Да мълчиш, не казвай, че имам да давам, нямах пари“. Не, ще кажеш: „Аз съм еди-коя си сестра, аз имам да дължа, ще ме извините, но аз ще платя“. Туй е Благородство! А да се спотайваш и да минаваш за праведница, не може така.

(2/лек. 6: стр. 19, 20, 21)

Въпросът е да се спази Принципът. Ще бъдете Искрени и Честни във всичките си постъпки! …Аз застъпвам един Принцип и без този Принцип нищо не може да извършите; работите ви ще се заплетат, ще боледувате, някои ще умират преждевременно. …Непременно трябва да положите този Принцип и ще видите тогава как всичките ви работи ще тръгнат напред. (2/лек. 6: стр. 21, 22)

Богат господар с прецизен характер има 10 души слуги. Един ден посажда орех в градината си, обаче там, където не би трябвало да го посади. Израства орехът. Той пита: „Кой го посади тук?“. Вика първия слуга. Пита го, хока го, кара му се– не е той. Тъй изрежда всичките 10 слуги– никой от тях не го е посадил… Хока ги, бие ги, всички мълчат, никой не го посадил. Господарят…, както седи при ореха, изведнъж си спомня, че този орех го посадил сам той. А сега белята! Божественият Закон какво изисква от господаря? Той може да заглади работата, като каже на слугите си тъй: „Аз ще ви простя, но още веднъж да не ме лъжете“. Това е по човешки, обаче Божественият Закон казва другояче: ще събереш слугите си и ще им кажеш, че този орех ти си го посадил. Той ще се изповяда пред тях и ще им целуне ръка. Божественият Закон така урежда нещата… И кой ли няма такива орехи, посадени в градината си? Всеки един от вас има посят по един такъв орех. И там е спорният въпрос кой го е посадил. Не е лошо, че ти си го посадил, но кажи: „Аз го посадих“– и въпросът е уреден. (2/лек. 34: стр. 19, 20)

Ученикът признава
своите погрешки и ги изправя

Аз приемам за Благороден онзи, който признава своето добро и зло като факти и познава живота си като художник, който рисува една картина и вижда грешките си, не чака други да го критикуват.

(16/стр. 158)

Аз считам за Благороден онзи, който, след като е направил ред грешки, знае как да ги поправи. За мен падналите ангели, които са изправили живота си, струват повече, отколкото тия, които никога не са грешили. (16/стр. 161)

Да съзнаваш в себе си своите погрешки… и да кажеш: „Има неща в мене, които не са чисти; трябва да се очистя и нищо да не крия“. Това е Благородство! Вие не трябва да криете своите погрешки, но да бъдете Доблестни да ги изправяте. (4/лек. 5: стр. 31)

Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е Благородство на характера. Трябва да си кажа: „В еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър“. (5/лек. 7: стр. 26)

Духовният свят обича да констатира нещата тъй, както са си, точно, с мярка. Така и ти няма да преувеличаваш, няма и да намаляваш. Ще кажеш Истината. Благородството в характера седи в това да си признаеш погрешката, както е, без никакво пристрастие. Не се плашете от вашите погрешки. Няма същество в света, което да не е грешило.

(1/лек. 7: стр. 15)

Мъчно е да се говори Истината, мъчно е, но най-благородно и най-доблестно е ние да я изкажем.

(14/стр. 806)

Кажете: „Господи, сгрешихме! Ние не опазихме Твоите Велики Закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Ще ги опазим сега“. Туй е Благородството на човека! (4/лек. 29: стр. 26)

Ученикът е Доблестен в отношенията си

Ученикът на Бялото Братство… трябва да бъде Доблестен и Благороден и да има една Воля, Възвишена, неумолима, постоянна тъй, както е постоянна Волята на Бога. (82/стр. 167)

Ученик ли си, ще бъдеш Доблестен в отношенията си. Туй, което не можеш да кажеш някому в очите, не го казвай и зад гърба му. Някой направил погрешка. Ще отидеш при него и ще го посъветваш братски, без да чуе някой друг, без да го изобличаваш. (28/стр. 780)

На такъв човек, който отстъпва от Принципите си, кажи: „Приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва!“. Пък ако желанието, което той има, е Право и Благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: „Не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам“. Подкрепете го в доброто… Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална Доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи. (48/стр. 364)

Само така може да бъдете ученици

Великите Идеи живеят в Благородните души, Светлите мисли– в Светлите умове и Чистите желания– в Чистите сърца. (28/стр. 815)

Ученикът трябва да има едно сърце, Чисто като кристал; един ум, Светъл като Слънцето; една Възвишена, Благородна и Широка душа като цялата Вселена и един Крепък дух като Бога! Само така може да бъдете ученици. Това са Окултни Принципи, които трябва да приложите. (2/лек. 23: стр. 17)

Вие трябва да бъдете външно и вътрешно богати– с Мощен дух, Широка душа, Светъл ум и Благородно сърце. (3/стр. 116)

Съвременните хора казват, че човек трябва да се моли. Молитвата подразбира Силен дух, Благородна душа, Чисто сърце, Светъл ум. Който няма тия качества, той не може да се моли. Че как ще се моли! Ти Силен трябва да бъдеш, Благородство трябва да имаш в душата си, Чистота трябва да имаш в сърцето си, Светлина трябва да имаш в ума си.

(6/стр. 463)

Ако ти в своята молитва не почувстваш Сила в духа си, ако ти в своята молитва не почувстваш Благородство в душата си, ако ти в своята молитва не почувстваш Чистота в сърцето си и Светлина в ума си, това не е молитва. (6/стр. 465)

Нас ни трябват хора, братя и сестри, със сърца Любящи, с умове Светли, с души Благородни и с духове Възвишени. Това е, което… ще ни направи Истински Герои в света. (4/лек. 29: стр. 33)

2. Учителя ни казва така:

„Аз искам да видя Благородство във вас!“

Аз искам в бъдеще да видя Благородство във вашето поведение… (48/стр. 366)

Като ученици, от вас се иска Смелост и Благородство. С тези качества вие можете да напредвате в науката. (60/стр. 14)

Желая на всички да проявите своите Благородни чувства, Светли мисли и Възвишени постъпки.

(14/стр. 283)

Радвам се на вашите Светли мисли, на вашите Благородни чувства, на вашите Добри постъпки. Не се интересувам от вашите дрехи, от вашите къщи и богатства; интересувам се от успеха на вашата душа и на него се радвам… (15/стр. 371, 372)

Аз се радвам на Благородните хора, защото Благородството е качество на душата. (30/стр. 75)

Аз се радвам, като видя една Благородна черта у някого, защото всяка Благородна черта е Божествена, не човешка. (16/стр. 567)

Казвам: у всинца ви трябва да се създаде такъв Благороден характер, душите ви да бъдат широко отворени, че който и да ви срещне, да усети, че от вас диша живот, свежест; във вас да съществува една вътрешна Пълнота и Доброта без всякакво усилие; вие да се проявите естествено по един Божествен начин. (5/лек. 35: стр. 12)

Като кажеш на човека: „Добър ден“, от тебе да лъха Доброта, да излизат Добри чувства. А някой сега каже: „Добър ден“ и от него нищо не излиза. Онова, което излиза от нас, трябва да бъде Възвишено и Благородно. (6/стр. 57)

Светлина трябва да излиза от вас, мисъл, Любов, Благородство. (30/стр. 280)

Аз гледам какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е Благородство, това е жест на душата! (4/лек. 13: стр. 35)

„Бъдете хора на онзи Възвишен, Благороден Живот!“

Ученикът има сърцето на дете. По ум той е възрастен. А в душата си храни винаги най-възвишеното и Благородното. (28/стр. 67)

…Бъдете хора на Живота! На кой Живот? На онзи Възвишен, Благороден Живот. (4/лек. 16: стр. 19)

И тъй, вие ще вложите една Велика Идея и ще желаете онова, Възвишеното, Благородното, Мощното. (2/лек. 31: стр. 15)

Най-първо човек трябва да съгради най-благородното, най-възвишеното в себе си; да съгради най-възвишени мисли и чувства в себе си, да стъпи на краката си, да стане Морален човек.

(5/лек. 19: стр. 34)

Човек трябва да бъде Благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. (22/стр. 486)

Неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух трябва да бъде облечен. В какво? В онова, Възвишеното, Благородното, което живее в него. (5/лек. 11: стр. 11)

Благородното, Възвишеното в човека се проявява, но в един Съзнателен човек то трябва всякога да присъства, да не го напуща. (5/лек. 20: стр. 29)

Всички ние, които говорим за един Възвишен, Благороден, Разумен Живот, трябва да го приложим и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на Земята. (4/лек. 17: стр. 31)

„Само при стремежа към Благородното има Път и Развитие“

И тъй, Възвишеното, Благородното в човека ще го преобрази. (15/стр. 319)

На всеки един от вас предстои едно Велико Вътрешно Учение: да промени своя живот и вътрешно, и външно– да преобрази напълно себе си. …Всеки ден да усещате, че нещо Благородно, Възвишено се влива във вашата душа, нещо Ново се заражда вътре във вас и вие растете от Сила в Сила, от Любов в Любов, от Знание в Знание, от Свобода в Свобода. (4/лек. 12: стр. 26)

Не се смущавай, дай път на Благородното и Възвишеното в себе си! Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на Новия човек в теб да израсте и да се развие. (15/стр. 521)

…Как да се свържем с Бога, как да отидем при Него? Има условия, при които човек може да отиде при Бога; има условия, при които отиването при Бога е невъзможно. …Само Възвишеното, Благородното, Чистото може да влезе в непроницаемия чертог, където Бог живее. (16/стр. 186)

Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“, което значи: „Аз и Отец Ми ще ви се изявим“. На кого ще се изявят? На Благородния, на човека с Широка душа, на Любещия. Това е човек с Велик, Възвишен характер. (16/стр. 233)

Когато у нас се зароди тази Жажда– да придобием всичко онова Възвишено и Благородно, за което копнее душата ни, тогава Бог ще дойде. Този е Пътят. (4/лек. 11: стр. 18)

Да гладуваме и жадуваме за какво? За Благородни чувства. Да гладуваме и жадуваме за какво? За Благородни мисли, за онова, Възвишеното, Великото в света! Само то ще вложи своята Светлина и Дух в нас… (4/лек. 11: стр. 30)

Знанието, което имаме, Благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. (4/лек. 16: стр. 28)

Любовта се изявява чрез Прави мисли и чувства, чрез Благородни постъпки. …Ако постъпките ви стават по-благородни, волята ви се усилва… (14/стр. 154)

…От човека се иска Просветен ум, Благородно сърце и Силна воля– без тия качества не може да се развива правилно. (15/стр. 311)

III. ЛЮБОВ КЪМ ДУШИТЕ
КАТО СЪКРОВИЩА

1. Свещено отношение към душите

Обичай душите!

Към своя брат – човека – ще проявявате Любов, почитание и нежност. (28/стр. 301)

Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно; не само да ги любиш така, не, не, това чувство е най-възвишеното, най-благородното, което от сега нататък трябва да се развива в човешката душа. (14/стр. 481)

…На сина да каже[м]: „Баща ти на тебе е дал живота, той те обича и ти трябва да го обичаш! Благородно е да бъдеш син“; …на дъщерята ще кажа: „Отлично нещо е дъщерята да обича майка си, майка ти ти е дала живот. Няма по-благородно от това да обичаш майка си с всичкото си сърце“; на майката пък ще кажа: „Ти, която си дала живот, няма по-благородно нещо от това да обичаш дъщеря си! Не я ограничавай, не я слагай в своята пещ“. …Оставете и вашия Благороден син, и вашата Благородна дъщеря, в които умът е намясто, сърцето е намясто, душата е намясто, оставете да вървят, както Бог ги ръководи. (14/стр. 737, 738)

…В света има Един Господ, Който призовава всички хора да живеят в братство; този е Правият Път– в братство, в сестринство; тъй казва Божественият Глас, Който идва от горе, и Той говори във вашите сърца тази Истина… Има ли по-хубаво нещо от това да срещнеш брата си или сестра си, да те прегърне, да ти даде тази братска или сестринска целувка– то е най-великото, най-благородното в света. (14/стр. 678)

…Като видиш един брат пред себе си, трябва да изпиташ едно трепетно чувство, като че си пред Бога. …Благородни сърца трябва да имат хората– сърца, пълни с тази Велика Любов! (5/лек. 16: стр. 27)

Любовта изисква от нас онова Свещено чувство… И тъй, братя и сестри трябва да хранят помежду си Благородно чувство. Приятели, мъже и жени, всички трябва да имате най-благородни чувства помежду си. (16/стр. 473)

Вие казвате: „Трябва да се обичаме!“. Но как ще обичаш някого? Ти най-първо трябва да храниш в ума си една Светла мисъл, да му изпращаш Светлина. При това трябва да храниш едно Благородно чувство, чрез чувството да му изпращаш Божествената Топлина; след туй спрямо него трябва да постъпваш най-добре, за да можеш да му дадеш онова Благо, което Бог дал на тебе. (8/стр. 528)

С пример ще изнеса една отличителна черта на Любовта. Двама души още от рождение били затворени в един замък и нищо не знаели за външния свят, само книги четели и така се просвещавали. Единият постигнал голямо просветление: един ден му се казало, че трябва да пробие стената на замъка и да излезе навън; той пробил стената и пред очите му се открил чуден свят. Ако след като е пробил стената, той каже на другаря си пръв да излезе, в неговата душа има Любов. Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите; тя казва: „Излез ти преди мен“. Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си… Като пробиете стената на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: „Братя, вие излезте първи и аз след вас“. Питам вие имате ли това качество. (15/стр. 215)

Пет минути в Любов струват повече
от хиляди години без нея

Когато богатият от имането си дава, това не ме учудва ни най-малко, но когато онзи беден човек, който си е взел мотиката и отива на работа, като ме срещне, веднага напуска работата си и идва да ми услужи, мен това ме учудва– ние именно трябва да бъдем като този, последния… По-богатият човек казва: „На мен времето ми е скъпо“, а времето в света е създадено само за Бога; пет минути, прекарани в Любов, струват повече, отколкото хиляди години без нея и отколкото всичко друго в живота. Разбирате ли, пет минути, прекарани в Божията Любов, струват хиляди години; следователно вие тези пет минути готови ли сте да ги прекарате в Любов?

(14/стр. 706)

Да кажем, аз съм един цар и разбирам Гласа на Бога. Вървя с една каляска по пътя и срещна една бедна жена. Мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя ми!“– но това не е Любов, това не е разбиране на Гласа на Бога; ако вземат жената и я отстранят, това не е за моя похвала, това е едно престъпление. Аз трябва да сляза от своята каляска, да взема жената на ръце, да я заведа в дома си и да ѝ прислужа– това е Любовта. Сега друг е въпросът, ако питате: „А това може ли да се направи, или не може?“. Може или не може– това са философски разбирания. И ние, съвременните християни, имаме една погрешка– постоянно отлагаме. Дойде една Благородна мисъл, казваме: „Утре“; дойде една Светла мисъл, казваме: „Аз съм при особено разбиране, утре“. Не, това са човешки схващания… Едно разбиране има в света– Божественото– и когато ние, всички същества в света, схванем Божественото разбиране, ще внесем един Нов импулс. (16/стр. 483, 484)

Аз бих предпочел да прекарам пет минути в Божията Любов, отколкото да ме коронясват като цар и да получа наследството на целия свят… Ако прекарам пет минути в Божията Любов, ще сложа брата си на моето легло в стаята ми; той ще стане свеж, бодър и като ме види, ще каже: „Вярвам, Господи, в Сърцето Ти, в Ръцете Ти, в Любовта Ти, защото Ти с делата Си го доказваш“. (14/стр. 706, 707)

Е, хубаво, ето какво изисква Любовта: допуснете, че аз съм писател или един проповедник, животът ми е много добре уреден, къщата ми е много добре мебелирана; леглото ми е добро, удобно, искам сам да спя на него, да няма никой друг при мене, флуидите ни да не се смесват, за да не изгубвам силата си, и казвам: „В моята стая никой не може да влезе“, и проповядвам на хората за Любов отвън– това е старото учение. Е, хубаво, една сестра… дошла на гарата отнякъде, никой не я приема, а вън– дъжд, сняг и тя похлопа на моята стая. Ако аз кажа: „Не ме безпокой, ела утре; за утре имам важна тема, готвя проповед“– това Любов ли е? Аз ще оставя беседата си, ще оставя всичко друго, ще я приема, ще стопля вода, ще я нахраня, ще дам моето легло, а аз ще дежуря и ще кажа: „Сестричко, няма нищо, аз се радвам; че ти от толкова години не си дошла, сега те намерих, изгубена беше“. И обувки ще ѝ дам, ще ѝ дам дрехи да се облече; ако ѝ е нужно учение, на училище ще я пратя. Ще кажете: „Можем ли да направим всичко това ние?“. Можем, можем– това е Новото Учение… (14/стр. 702, 703)

Когато изучавате Истинската Любов, вие няма да правите въпрос, че мъж ви не работи. Вие ще работите, а той ще седи вкъщи, докато съзнанието му се пробуди. В това седи Силата и Красотата на Любовта. Щом мъжът ви не иска да работи, ще го оставите около огнището да размишлява, а вие ще отидете на работа. Ще работите, без да се оплаквате, без да го съдите. Като постъпвате така, съзнанието му ще се пробуди и той ще благодари, ще ви възнагради за това, което сте направили за него. Лесно се живее с това разбиране. Без него обаче мъчно се живее. (21/стр. 261)

И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази Безконечна и Безгранична Любов, която действа в целия Космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е Смисълът! Вън от тази Любов животът няма никакъв Смисъл. (38/стр. 206, 207)

Пази свещено душите в себе си

Когато дойдем до душата, тя е една Велика Божествена книга, която постоянно се разкрива. Пристъпите ли към някоя човешка душа, вие ще считате тая душа за Свещена. Вие с благоговение ще пристъпвате към нея, за да пристъпят с благоговение и към вас. (78/стр. 62)

Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас тъй Свещени, както са и нашите. А сега? Дойдем до някой православен или евангелист, или будист и веднага казваме: „Той е антихрист“.

(4/лек. 24: стр. 28)

Когато се срещнем, според Вярата, която имаме, ние ще се изпълним с уважение един към друг. Когато вярвам в един човек, аз имам най-възвишени мисли заради него. Когато имам Вяра, като срещна един човек, в мене няма да се яви нито капка съмнение. Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце. (5/лек. 12: стр. 17)

Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, но вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване… аз не считам за някакъв Благороден подтик. Аз мога да срещна някой човек и да [не] му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един Свещен образ за него и да държа в душата си неговия образ като писано яйце. Питам кое е по-хубаво– да те държа в душата си като един Свещен образ или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти? (4/лек. 18: стр. 27)

Вие, младите, ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов– никакво лицемерие, никакво флиртуване. Нашите чувства в сърцата трябва да бъдат Благородни. Разбирате ли? Когато при вас има една сестра, една сестра ученичка, вие трябва да я пазите тъй, както пазите своето око. (50/стр. 50)

Честни, чисти, откровени! …Аз уважавам един ученик, който се застъпва за ученичката, който има най-високо почитание към нея и не си позволява даже лоша мисъл. (76/стр. 145)

Отдалече се радвай на този,
когото обичаш

Две млади моми от високо произхождение обичат един млад княз. Той се намира в трудно положение, не знае как да разреши въпроса. Момата, която първа се е влюбила в него, е духовна, а втората е материалистка. Втората иска непременно да се ожени за него. Тя казва: „Аз гледам реално на нещата. Обичам го и искам да се оженя за него“. Първата мома отстъпва. Тя казва: „За мене не е важно да се оженя за него. Аз го обичам и мога да му се радвам отдалече. Наистина едно благо е за мене да го виждам от време на време, но радостта ми, че не го ограничавам, е по-голяма от скръбта ми“.

(22/стр. 333)

…Момък се влюбва в една мома; понеже тя не го иска, той се самоубива. Това е несъзнателна жертва вън от Любовта. Защо се самоубива? Нека живее и работи за нея. Когато един ден тя се ожени, той да се отдалечи и да я носи в мисълта си, да бди върху нея като Ангел хранител– това е жертва по Закона на Любовта. (15/стр. 467)

Разправяха ми за Любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10-годишно, и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това е един хубав пример за Любовта: той живял при своята Любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя. А вие сега по 100 писма пишете на вашите любими: „Ах, умирам, не мога без тебе!“.

(4/лек. 19: стр. 20, 21)

Бъди крайно внимателен към душите

Бъдете внимателни към вашите братя и сестри да не накърните с нищо душата им. В това седи Благородството на човека. (28/стр. 502)

Вашето съзнание трябва да бъде толкова будно, че да не причинявате никакви страдания на окръжаващите ви. Това е Благородство! (48/стр. 318)

…Препоръчително е щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората, защото това ще ни улесни в Благородство и Духовен подем.

(69/стр. 309)

Само един набожен човек – не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от Благородното в света– може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. (48/стр. 277)

Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите. Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе. Бъди досетлив както Разумната Природа, която се вслушва в зова на най-малките буболечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. (28/стр. 115)

(Една сестра запита: „Учителю, как да благодаря за вниманието, с което ме приехте вчера на разговор?“.)

Като проявиш същото внимание към другите.

(63/стр. 377)

Ето, аз ще ви моля едно нещо. То е следующето: понеже желанието на всеки ученик в Школата е той да бъде изслушван, когато говори, то щом двама измежду вас водите разговор, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влезете в думите и да се разберете. Туй е едно от условията за почит.

(2/лек. 30: стр. 20, 21)

Трябва да бъдете много внимателни помежду си! Говорите ли на някой брат, наблюдавайте лицето му. Почне ли тъй малко да се мърда, спрете разговора. Това мърдане показва, че не може да ви слуша, но го е срам да ви каже. Тогава у вас пък се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: „Братко, друг път ще продължим разговора, ще извините, че може би говорих повече, отколкото трябваше“. В Училището непременно трябва да се отнасяте вежливо помежду си, ако искате да бъдете ученици. (2/лек. 30: стр. 21)

Някой казва: „Обхода“. Обхода*** е в едно неразположено състояние да посрещнеш човека. Не е виноват този човек. Защо ще му се сърдиш? Дошъл, има несъвпадение, но аз като човек трябва да реагирам. Този човек е непричом, той не е причина. Да го посрещна и да си покажа своята човещина– туй е самовладане. (59/стр. 299)

Предавай на другите само
най-доброто от себе си

Ще идеш при някой свой приятел, ще занесеш най-хубавите мисли, ще занесеш най-хубавите чувства, най-хубавите постъпки. В който дом да влезете, занесете най-хубавото, което Бог ви е дал. На всички да го занесете. От онова, което Бог ви е дал, да дадеш от него на другите хора, като направиш другите хора съпричастници на Божественото, което е в тебе. Тогава Божието Благословение иде.

(35/стр. 62)

…Ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с Любов, духа му– със Знание и Мъдрост, с Красота, Доброта и със Справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: „Братко, радвам се, че те срещнах, радвам се, че те видях“. (4/лек. 19: стр. 25, 26)

Недей да гледаш погрешките на човека

И престъпник да срещнеш, бъди готов заради Любовта… да видиш доброто в него. (34/стр. 62)

…Любовта – тя е много хубава и нежна, тя не вижда хорските погрешки; пред нея каквото и да направиш, даже и най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си.

(11/стр. 261)

…Герои трябват, ние трябва да покажем на сегашния свят в какво седи Любовта. Мъжът направил една погрешка, жената трябва да се прави, че не разбира нищо, че нищо не е видяла. Онези, които разбират това Учение, които вървят по Бога, трябва да покажат този пример– тъй разбирам аз.

(16/стр. 467)

Седите някъде, някой е казал нещо несвързано– тихо и спокойно мислете само за Любовта…

(16/стр. 467)

…Религиозен живот е именно това– да имаме и да даваме Свобода на хората, да извиняваме техните погрешки. (10/стр. 456)

Не се възмущавайте от грешките на другите хора– те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. (69/стр. 63)

…Докато виждаме доброто в човека и го държим в ума си, ние го обичаме. Намерим ли обаче един малък дефект в него, и Любовта ни към него отслабва… Защо не обичаме човека такъв, какъвто е? Нека го обичаме с неговите недостатъци, но да обичаме в него Божественото. (67/стр. 111)

Виждате погрешките на хората. Виждай погрешките на хората, без да ги изнасяш. Да имате тази Благородна черта. (2/лек. 17: стр. 16)

Там, в Библията, се говори за Ноя, че като излязъл из кораба, като пил винце, се напил. Единият син видял баща си разголен и казва: „Онзи, старият наш“. А другият син взима една дреха и покрива голотата на баща си. (2/лек. 17: стр. 16, 17)

Взаимното почитание е
една от най-благородните черти

У вас трябва да се развият Благородни отношения и почитание към хората, които да ви подтикват към Благородното и Възвишеното в света. Мислете за хората, че са добри, и те ще бъдат добри.

(75/стр. 80)

…Искам от всички вас да бъдете учтиви по душа и сърце, да имате взаимно почитание и да се стремите към всичко това, защото туй, което вършите към другите, вършите го и към Бога. (75/стр. 154)

…Ще дойдем към онзи стих от Писанието, който казва: „Надпреварвайте се да си давате почит един на друг“. Ако почиташ другите, ще почитат и тебе. Като почиташ другите, ти развиваш едно Благородно чувство. (2/лек. 24: стр. 18)

Силният знае как да се постави, как да прояви Любовта си: като срещне човек, той пръв му отдава нужното почитание и уважение. Ще отдадеш на човека нужното почитание, понеже Бог му го е дал.

(29/стр. 213)

Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог ѝ е определил. (71/стр. 402)

Сега аз ви навеждам на този, Великия Закон– да знаете, че всяка една душа в света си има своята стойност. …Във всяка една душа има заложени ценни неща и тия ценни неща трябва да ги зачитате. Това трябва да бъде като едно морално правило у вас. (17/стр. 90, 91)

Отидеш някъде, виждаш, че някой се моли на Бога. Застани някъде далече от него, не му [се] бъркай, окажи най-голямото уважение и почитание към неговото сърце, към неговото разположение.

(5/лек. 14: стр. 26)

Много баби са се влюбвали. Тупка сърцето на бабата, внимателна става тя. Свещени са нейните чувства! Колко е хубаво това нещо! Ще уважавате тия чувства. Няма да казваш: „Туй старо бабище“. Не, това е голяма обида. Сърцето ти трябва да тупти с едно детинско чувство, като погледнеш старата баба, която се е влюбила. В душата на старата баба се развива една велика драма. Погледнете я с онова Велико уважение и почитание, че в тази ѝ възраст, на тия стари години, Господ се проявява в нея.

(78/стр. 89)

Като срещнете някого, да имате към него истинско уважение тъй, както спрямо себе си– ни повече, ни по-малко. (1/лек. 18: стр. 13)

Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята. (56/стр. 305)

…Човек… Щом има вярна представа за нещата, той ще може да отдаде нужното уважение и почитание на всеки човек, на всяко животно и на всяко растение. Това изисква Новото Учение от всеки човек. И вол да срещнете, ще му отдадете съответно уважение и почитание. (21/стр. 240, 241)

Еднакво почитай богатия и бедния

Често, като минавам, аз виждам колко е мъчно ние да държим еднакво положение спрямо всички: като срещнеш един богат и един беден, еднакво да ги обичаш и уважаваш без разлика, еднакво разположение на духа да имаш спрямо тях… (14/стр. 453)

В мене има една черта, която в другите хора не съм забелязал. Тя е следната: аз като давам вода на един беден човек, може да е дрипав, и на един богат или учен човек, еднакво ми е приятно. Като давам вода на бедния, на дрипавия и като пие той водата, тъй ми е приятно, както като давам водата на някой учен, светски или какъвто и да е– еднакво ми е приятно. И то е Правилният Път… Аз не обръщам внимание на неговите дрехи, не обръщам внимание и на обущата му, но считам: единият е Божествена душа и другият е Божествена душа, само облеклата им са различни. Щом аз направя сега едно различие, то вече Любовта я няма там. По малките работи се отличава човек. (42/стр. 218, 219)

Имате двама души приятели, съученици. Единият е бил беден, баща му не е могъл да го поддържа и той е останал прост и бедняк. Другият е бил богат, свършил е училище и после станал пръв министър в България. Един ден, когато той срещне своя приятел, да му предложи да го заведе у дома си, да не се спира върху положението си, а да му услужи и да храни към него същите чувства, каквито е имал в началото. Туй е Благородство. А не да мине покрай него и да се престори, че не го вижда; и като дойде в къщата му, да каже, че не приема. Не, да го приеме и да му се зарадва. Това са неизменните чувства! Той може да заема и най-високото положение, но като дойде в дома му този беден човек, да каже: „Приятел ми беше някога и сега ми е приятел“. Това е характер, това е Идейното! (79/стр. 49, 50)

Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно, че го вижда; да го вземе в автомобила, да постави приятелството с този човек по-горе, отколкото сегашната си служба. Защото Любовта седи по-горе от всички материални неща. (79/стр. 50)

Постъпвай с другите както със себе си

…Човек… Когато се приближа при него, какъвто и да е, мъж или жена, да бъда толкова чист, да имам всичкото благопожелание, да постъпя с този брат тъй, както бих постъпил със себе си; и тъй е Великият Закон, който гласи: както искате хората да постъпват с вас, тъй постъпвайте и вие с тях. (14/стр. 631)

Знаете ли какво нещо е Благородната обхода? Някой казва: „Е, да се отнасяме благородно“. Аз наричам човек с Благородни обходи този, който би постъпил спрямо другите тъй, както би постъпил и спрямо себе си. Той да е толкова внимателен, че като се постави в известно положение, да почита и другите тъй, както почита и себе си. (4/лек. 25: стр. 16)

…Като ви срещна, в ума си да ви държа тъй, както държа себе си; да ви почитам тъй, както почитам себе си; да ви обичам тъй, както обичам себе си; във вашето лице да виждам Бога тъй, както Го виждам и в своето лице. Тогава всички ще носим Божието благо. И само тогава светът ще се оправи.

(5/лек. 14: стр. 24)

Радвай се на чуждото благо като на свое

Честен, Благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. (9/стр. 60)

Срещате една красива мома, която занимава цялото общество със своята красота. Всички говорят за нея, възхищават ѝ се, а тя върви спретната, напета. По едно време в същото общество дохожда друга мома, по-красива от първата. Погледите и възхищенията на всички се отправят към нея. В сърцето на първата се явява озлобяване към втората като към нейна конкурентка. Какво трябва да прави първата мома? Как трябва да постъпи към втората? Тя трябва да се радва на красотата на втората мома така, както ѝ се радват всички, и да престане да мисли за своята красота. (21/стр. 59)

Ако някой не е станал още добър, красив и благочестив, нека се радва на тези качества у другите хора. Радвайте се на доброто, което живее във вашия ближен, за да стане то основа на вашия живот.

(13/стр. 34)

Непременно трябва да имате тази Любов в душата си! Тя започва със следното: за пример дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: „Защо да не съм аз?“. Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте: „Защо да не съм аз?“. Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него! Някой се облякъл хубаво. Зарадвайте се за него! …Туй е вътрешното Безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. (4/лек. 24: стр. 28)

Искаш да пееш, но като чуеш по-добър певец, не можеш да се въодушевиш и казваш: „Аз не мога да пея“. Всякога, когато слушаш който и да е добър певец, ти се радвай, понеже всеки добър певец внася нещо ново. Като срещнеш един добър човек, радвай се, че си го срещнал; радвай се, че не си като него. Някой ден и ти ще бъдеш като него. (30/стр. 556)

Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят. Този Велик човек идва до едно място и казва на себе си: „Тази работа не е за мен“. Погледне другите… и казва: „Дано те да го направят по-добре от мен“. (59/стр. 385)

Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успеха на своите другари, той е Благороден човек. Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всеки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на Благородното и Възвишено сърце. (39/стр. 284)

При Чистотата сърцето на човек не се свива, като погледне, че някой има големи знания; напротив– той се радва, че другият е даровит, и в същото време е благодарен за това, което има. Но това, разбира се, не означава, че няма да се стреми към по-горно състояние. (64/стр. 444)

Някой казва за другиго: „Ама той е по-учен от мене“. Ами че какво от това? Аз се радвам, че той е по-учен. „Ама еди-кой си е по-умен, по-силен от мене.“ Че какво от това? …Аз ще кажа: „Приятелю, я ми кажи как изработи твоята Доброта. Кажи ми метода си, по който си я изработил, та да мога и аз да стана по-учен, по-умен и по-силен“. Мене ме радва това! (4/лек. 10: стр. 24)

Връща се един благочестив евангелист от църква и казва на жена си: „Много ми е мъчно, днес не можах да се помоля, както трябваше“. Жена му го пита: „Защо не можа да се молиш?“. „Не зная да ти кажа или не, но видях едно нещо, че има много хора, които могат да се молят по-хубаво от мене. Като гледах как се молиха днес пред мене двама млади, отиде ми сърцето!“ „Кажи да видим!“ „Двама млади, мома и момък, около 21-годишни, стояха пред мене и се молиха. Той ѝ казваше: „Миличка, ти си моето божество, аз без тебе не мога да живея“. И тя слуша. Слушам ги и аз и си казвам: ето на, този момък познава божеството си, казва, че не може без него да живее, а аз никога не съм се молил така на Бога, никога не съм признал в себе си, че без Него не мога. Аз не познавам Бога така, както този момък познава своето божество, което седи до него.“…

Втори пример. Връща се един стар евангелист от духовно събрание и казва на жена си: „Знаеш ли, аз сега съм много доволен. Никога в живота си не съм се молил на Бога тъй, както днес. Благодаря на Бога, че ми даде възможност днес да Го позная, да излея душата си към Него!“. „Какво има?“– запитва жена му. И той попаднал при тия двама млади и разправя на жена си: „Научиха ме тия млади как да се моля на Бога“. „Как?“ „Младият момък разправя на своята възлюбена: „Ние тъй ще живеем, иначе ще живеем, ще се разбираме добре, ще се обичаме“ и т.н. Аз, като ги слушах, обърнах очите си нагоре към Бога и казах: „Господи, благослови тия двамата! И аз се присъединявам към тяхната радост“.“

Каква е разликата между двамата евангелисти? Първият се върнал [у] дома си обезсърчен, че не може да се моли като тия млади. Той си казвал: „Боже, благослови ги, но и на мене липсва нещо“. А вторият разбрал смисъла на молитвата. Тяхната радост и тяхното веселие било и негова радост и негово веселие. Той си казал: „Господи, и аз прибавям своя живот към техния. Благослови ги!“. (5/лек. 19: стр. 22, 23)

Да допуснем, вие, трима души, сте бедни. Вървите по пътя и срещате един благодетел. Но той има пари само за едного от вас и нему дава. Не завиждайте, че той ги е взел… Благодарете, че един от вашите приятели се облагодетелства.

(2/лек. 20: стр. 22, 23)

Ами когато минавате покрай къщата на някой богат човек и видите неговото богатство, въздъхвате си и казвате: „Ах, защо не е моя тази къща?“… Зарадвай се, че този човек си е направил една хубава къща! …Кажи: „Аз се радвам, че Господ е дал такава хубава къща на този човек. Нека Бог му даде повече имàне, та да зарадва и децата си“. Не минавай покрай къщата му със завист… Господ е предвидил за тебе нещо много по-хубаво. Зарадвай се на богатството на своя ближен! (5/лек. 17: стр. 22)

Например представете си, че вие сте бедна, обущата ви са скъсани, роклята– също и три дни не сте яла. Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята ѝ– нова, модерна, с панделки, шапката и обущата ѝ– нови. Можете ли в този момент да почувствате нейната радост, без да ви се стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характер. (56/стр. 34)

Сиромахът да се радва на богатия, за това се иска Сила и Благородство. (39/стр. 284)

Божествената Любов ще ви опита. Утре ще ви дадат по малко хлебец и най-после ще ти дадат и обяд. Трябва да благодарите, но ако не се случи и обяд, ще кажете: „Слава Богу, че другите хора ядат. Аз ще си почина и ще се порадвам, че другите ядат. Благодаря Ти, Господи, че ми се отдаде случай да погладувам малко! Аз благодаря, че сега мога да оценя хляба“. (50/стр. 16)

2. Милосърдие към душите

Милосърдието е едно
от най-великите качества

Всеки човек, който иска да бъде помилван, трябва да бъде Милостив. …Непременно трябва да имаш Милостиво сърце. Ами че това е едно Велико качество у човека, това е един Благороден импулс!

(4/лек. 11: стр. 18)

…Това Милосърдие. Аз го наричам едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенък на човешката душа. Да бъдем в себе си Милосърдни! Да го чувстваме в себе си и да се радваме на своето Милосърдие. То дава особени черти, една мекота за човешката душа, едно снизхождение… (76/стр. 182, 183)

Следователно, като вложите Любовта във Великия Закон, като вложите Милосърдието, в душата ви ще се появи едно желание да бъдете снизходителни към всеки, който има някаква слабост. (76/стр. 184)

Казвате: „За да обикна някого, той трябва да бъде чист“; не, сега, в това състояние го обикни, защото той има нужда от теб днес. (13/стр. 132)

…Аз не започвам с най-благородните, а с най-калпавите, с хромите, клосните, прокажените, с всички, които са изхвърлени; ако аз не съм в състояние тях да приема, да им дам Любовта си, с мен въпросът е свършен… (14/стр. 654)

Любовта не борави с много думи. Това същество плаче там. Аз, без да искам, изпитвам съжаление към него. Това е едно проявление на Любовта. Това, че съм срещнал този човек, е една привилегия за мен. Без да искам, без да правя някакво усилие, моето сърце се разтваря и тази душа чувства Любовта. (5/лек. 15: стр. 28)

Велико нещо е да познаеш Любовта. Като я познаеш, ще бъдеш толкова предвидлив и искрен, толкова Смирен и Милосърден, че и цар да си, като дойде при теб твоят беден брат, веднага ставаш, посрещаш го, задоволяваш нуждите му. (15/стр. 363)

Влез в положението на всяка душа

…Като слушаш някой брат да ти говори, изслушай го с такова внимание– да чувстваш, като че себе си слушаш. Сега някой брат седи там недоволен. Защо? Не е намерил човек, който да го разбере. (78/стр. 60)

Гледам, някой брат седи, всички се разговарят помежду си, а той, горкият, седи сам: никой не се занимава с него, никой не му проговаря. Иди при него, седни, почни да се разговаряш, вникни в душата му! Не казвам да го прегръщаш, но влез в положението му! Изпълниш ли Великия Закон, и за тебе, и за него ще дойде това Благословение.

(78/стр. 60)

Като ученици вие трябва да влизате в положението на страдащите и да ги облекчавате. …Като срещнеш една страдаща душа, не я питай как е паднала, не я морализирай, но влез в положението ѝ и я облекчи. (22/стр. 448)

Стреми ли се към Идейния живот, човек трябва да влиза в положението на ония свои братя и сестри, паднали в калта, и да им помага. (34/стр. 134)

Помогни на грешника, на падналия

Та първото нещо: трябва да бъдете герои в малките работи. Някой път казвате за някого: „Той си има карма, нека си я носи!“… Не, аз като човек трябва да му помогна, да улесня неговата карма да мине малко по-лесно. (48/стр. 428)

Ако брат ти е сгрешил, не го съди, не го отблъсквай от себе си, но помогни му да се очисти, да се облече в нова премяна. (11/стр. 302)

…Не казвайте на човека, че е нетърпелив, нечист, неморален и т.н. Ако видите, че някой е нетърпелив, създайте му такива условия, които да превърнат нетърпението в търпение… Видите ли отрицателна проява някъде, притичайте се на помощ. (12/стр. 131)

Видиш ли, че ближният ти лежи болен, помогни му. „Но той бил голям грешник.“ Това не е твоя работа, ти си длъжен да му помогнеш, да му дадеш поне чаша вода. (11/стр. 300)

…От Божествено гледище няма грешници– има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи… Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.

(12/стр. 86)

Някой ден вие мислите, че сте най-големият грешник, че греховете ви не са простени, окайвате се. Какво трябва да направите? Намерете някой голям грешник и му кажете: „Братко, и тъй аз не съм спасен, поне тебе да спася“. Платите ли дълговете му, ще се простят и вашите. (78/стр. 63)

Не презирай падналия, но му помогни да стане.

(12/стр. 86)

Днес всички хора се запитват как ще се оправи светът. Светът ще се оправи, когато всеки човек бъде готов да дигне своя паднал брат, без да го осъди, без да пита за причините на неговото падане. Помогни на човека, без да питаш защо и за какво е сгрешил. (34/стр. 98)

Помагайте на всеки паднал, тъжен и нещастен човек, без да го критикувате и осмивате. Бъдете снизходителни едни към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца.

(12/стр. 479)

Много пропасти има в живота. В една пропаст ще видиш своя брат или сестра със счупени ръце и крака; ако викаш и плачеш, ще им помогнеш ли? Не, ще излезеш навън и ще намериш най-близкия до тях път; като отидеш там, ще им помогнеш. „Ще отида нависоко някъде, оттам да помагам.“ На високото място можеш само да се молиш и да плачеш; ако искаш да им помогнеш, ще отидеш долу при тях. (15/стр. 274)

Като видите, че някой е на опасно място, помогнете му. Като излезе от това място, нагостете го и се радвайте с него заедно. Не съдете хората, задето са попаднали на опасни места, но помагайте им. Това е предназначението на човека. (22/стр. 127)

Утеши наскърбения

Всички, като ученици на това Велико Училище, трябва да се стремите да имате израз, да изслушвате душите, да знаете, че когато ти страдаш, има още много души, които страдат в друга посока, и както ти искаш да бъдеш утешен, така и те искат да бъдат утешени. (78/стр. 61)

Срещнете някой брат, паднал духом, с наранено сърце– какво ще правите? Седнете при него, поговорете му малко, дайте му нещо от себе си. Направете му едно най-малко добро, което ръката ви дава. Аз ще ви дам една формулка за този случай. Като минете покрай някой брат, който е много наскърбен, а не знаете какво му е, кажете: „Братко, твоята скръб скоро ще се махне!“. Като чуе това, той ще се зарадва. (78/стр. 123, 124)

За да бъдат всичките молитви приети от Господа, ще ви дам метод: ако срещнете една неутешена, отегчена душа, помолете се на Бога за нея и с нея; ако срещнете беден, помогнете му. (10/стр. 455)

Когато хората плачат, плачете и вие с тях! Какво значи да плачеш с хората? То значи да можеш да им помагаш. Какъв смисъл има, ако аз постоянно роня сълзи върху ръцете на някой човек? Обаче, ако пророня само две сълзи и взема след това два или повече хляба, и отида заедно с този човек в дома му да го утеша, това плачене има смисъл. (5/лек. 19: стр. 24)

Аз харесвам на извора една отлична черта– неговото пълно Безкористие. Той хиляди години наред извира и никога не казва: „Дайте!“… Тази е отличната черта на извора, която трябва да бъде черта и на Родения от Дух и Вода, Животът на когото трябва да минава през ония наскърбени души и да ги утешава. Който няма този Живот в себе си, как ще утеши тия наскърбени души? Той ще каже: „Е, Господ казал така“. Не, не е казал Господ така. Роденият от Дух и Вода, като види наскърбени души, няма да каже: „Волята Божия е такава“, а ще ги утеши. (4/лек. 29: стр. 34)

Кажи една блага дума на човека

Не се старайте да раздадете хиляди левове на бедните, но постарайте се един ден, като излезнете, да кажете на един човек по една блага дума. На някоя просякиня, бедна жена, може нещо да ѝ дадете, но кажете ѝ една блага дума: „Сестро, ти довечера, като се напросиш, ела ми на гости у дома“. Не ѝ давайте пари, то е в някои случаи престъпление, а кажете ѝ: „Аз бих желал да те нагостя, да си поприказваме“. Срещнете някои бедни, дайте им покана еди-кой ден да дойдат на обед у вас… И ако всички бихме приложили туй правило, много от тези души щяха да се утешат. (38/стр. 336)

Най-красивите неща в живота ни са малките добрини, които можем да направим. Някой човек е изпаднал в света, самотен е, …никой не му е дал мил поглед. Ти минаваш покрай него, кажи му една сладка дума! Това ще се запечата в неговия ум.

(78/стр. 151)

Ами че този твой брат е един човек, когото никой не обича, …никой не му е казал досега една сладка дума. Дай му сърцето си и му кажи: „Братко, в тебе има нещо хубаво, нещо добро, ти си една отлична душа! И аз съм готов (или готова) да извърша за тебе всичко онова, което Бог иска“. (4/лек. 30: стр. 26)

Като срещнете първата бедна жена, спрете се в себе си и ѝ кажете две сладки думи! Като срещнете първото сираче, кажете му две сладки думи! Като срещнете първия затворник, кажете му две сладки думи, донесете му от дома си малко хубав хляб, малко плодове! Като срещнете първия фалирал търговец, първата паднала жена, спрете се в себе си и им кажете две сладки думи! (4/лек. 19: стр. 26, 27)

Който съчувства на всички
живи същества, е човек с Идея

Истинският път е чрез Благородството на човешката душа– всеки човек да вижда в човека своя брат. Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат. (26/стр. 84)

И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, [че] в туй, което се движи, е скрит животът… В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена. Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си Благороден човек. И тогава в душата ти ще се зароди едно малко Благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка. (24/стр. 53)

Ако една муха кацне на пръста ми и каже: „Учителю, искам да ме обичаш!“, как ще изявя Любовта си към нея? Понеже крилцата ѝ са много мекички, ще я пипна така лекичко, отгоре-отгоре, за да не ги смачкам. Туй е Любов. Друго, което мога да направя, то е, че ще взема една клечица за чистене на зъби и с върха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам, и ще ѝ дам. Тя ще каже: „Учителя ми даде отличен обяд“. (76/стр. 139, 140)

Трябва да се научим да бъдем нежни, учтиви с малките растения и животни… (75/стр. 154)

Аз, като гледам някоя мравя да върви, отварям ѝ път. …Аз виждам, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: „Господине, ти си умен човек, не ми препятствай в пътя. И аз имам една задача за разрешение“… Божественото в мен казва: „Бог, Който определя посоката на моя живот, определя пътя и на тази мравя“. (70/стр. 213)

Представете си, че някой професор отива на работа и вижда на пътя, че един кон е паднал на земята от голямата горещина; какво трябва да направи– да се спре пред коня и да му даде да пие. И на умиране да е, конят ще благодари за направената му услуга. В дадения момент той страда като човек. Ако професорът продължи пътя си, без да обърне внимание на коня, той е човек без Идея. За свое оправдание ще каже, че бърза, че не е негова работа да се занимава с падналия кон; никакви оправдания не го извиняват– щом няма кой да помогне на коня, професорът е длъжен да се спре и да му даде поне малко вода. Който влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ, той е човек с Идея, на него може да се разчита. (3/стр. 292)

Благородство се иска от човека. Някой върви по улицата, вижда, че бият кон или вол, и продължава пътя си, като казва: „Не е моя работа да се меся в това. Че някой бил коня или вола си, той си отговаря“. Не се разсъждава така. Утре тебе ще впрегнат и ще те бият. Кой човек не е бил впряган? Всеки ден впрягат човека. …Нещастието го посещава всеки ден. (62/стр. 311)

Аз ще ви кажа какво трябва да правите. Един жив пример е това, на мене много ми е приятно да ви разправям за туй… Един български кираджия, софиянец, натоварва коня си с 300 кг въглища, отива към Семинарията, към нашия Изгрев. Конят– бял, но е слаб, едва ли 150–200 кг може да изкара. Като идва там, на ръта, пада на колене, не може да изкара колата, не може да върви. Човекът му казва: „Дяволия правиш ти, ще го изтеглиш!“. Удря го. Конят седи и пъшка, но тъй се случва, от горе идват десетина души, млади ученици и ученички, поглеждат коня, засмиват се и всичките се налепят отзад на каруцата, помагат на коня и изкарват каруцата. Конят поглежда каква стана тази работа. Те го изкарват на равното и се връщат назад. Аз казвам: ето една Благородна черта от тези ученици. Няма никакво разпореждане, никакви заповеди, изведнъж налепят се на колата отзад и казват на коня: „Хайде напред“. Казвам: ето един хубав пример заради нас. (50/стр. 95)

Видите някъде някой вол, който тегли някоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нещо от товара, за да го освободите. (4/лек. 19: стр. 27)

…Всички тези същества работят за вас и вие трябва да им благодарите. Като впрегнеш вола си в колата, потупай го по гърба и му кажи: „Благодаря ти, че ми услужваш“; ако не му благодарите, къде остава вашето Благородство? (15/стр. 243)

Да страдаш и за най-малкото същество, това е съзнателен живот

…Едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото и малко да е едно същество, и то се мъчи и страда… Да влизате в положението на всички живи същества, това е едно от нежните, от Благородните чувства на човека… (71/стр. 423, 424)

…Има в човека едно Аз, което е великодушно. Вижда: една мравя мъчи се, едно сухо дърво някъде; където минава, едно съчувствие има към най-малките неща. Пък има едно, което се тревожи, дребнаво аз, и друго нещо, което е Благородно– отдето минава, съчувства… Искам вие всички да дадете място на туй, Великото Аз. Като кажеш „Аз“, да се отвори сърцето, че в тебе Бог се проявява. (8/стр. 330)

Като срещнете първото куче, на което кракът е счупен, спрете се да го превържете; ако не можете да сторите това нещо сами вие, платете някому 20 лева, за да го превърже! (4/лек. 19: стр. 27)

Гледам, някой паяк хванал една муха. Казвам му: „Пусни тази муха!“. Той не ме слуша, казва ми: „Влиза ли ти това в работа? Я си върви!“. Казвам: „Тъй ли? В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата…“. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избяга и мухата избяга, освободи се. (4/лек. 4: стр. 20)

Видите ли, че някой паяк хванал муха или някоя змия хванала жаба, или някой човек хванал заек, или някой сокол хванал птичка, насочете мисълта си към тях и кажете им да пуснат жертвата си. Кажете им, че във ваше присъствие пред очите си не позволявате да вършат престъпления. (58/стр. 144)

Ако човек не се трогва от страданията на мухата, на птичката, на заека, той няма да се трогва и от страданията на хората. Ако човек страда само за своите близки, че жена му умряла или дъщеря му се разболяла, това е обикновен, прозаичен живот. Да страда човек за мухата, за жабата, за птичката, за заека, за човека, това подразбира поетичен, съзнателен живот. (58/стр. 146)

Като услужиш на един бръмбар,
на Бога услужваш

Да спасите мравка, която се дави, това е геройство. Защо? Защото изпълнявате Волята Божия. Бог се грижи и за най-малките същества. (63/стр. 364)

Като наблюдавам хората, аз считам за Благороден, за културен човек този, който, като види, че някоя мравя се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравя от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, Благороден човек е. (4/лек. 16: стр. 28)

Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвете, той е Благороден човек, той е в Правата посока. (4/лек. 16: стр. 28)

Когато услужиш на един бръмбар, на Бога услужваш. Бръмбарът се моли на Господа, а ти, като му помогнеш, на Господа помагаш. Едно растение се моли на Господа, че няма влага. Като го полееш, ти си му направил едно добро. Това добро на Господа си го направил. И растението ще ти благодари. Те чувстват нещата. (63/стр. 312)

Отидете в някоя гора, там някой сече дърветата. Питай колко искат за това дръвче, което в този момент секат. Кажи: „Колко искаш, приятелю?“. „Двадесет лева.“ Плати двадесет лева на този човек, но спаси живота на дървото. Покажете Любовта си! …Това е Великото в света, за което Господ се радва.

(4/лек. 19: стр. 27)

3. Помощ към душите

Всички същества от Бога надолу
имат нужда да си помагат

Само Бог може да живее самичък в света, а всички същества от Бога надолу имат нужда да си помагат. Човек трябва да чувства, че има някой, който храни нежни и Благородни чувства към него; той трябва да знае, че има поне един човек в света, който е готов в даден случай да се пожертва за него– тогава той ще има кураж да живее. Това е една морална сила, която крепи човека; тогава той може да учи, всичко може да направи. (48/стр. 446)

Като държите съзнанието си будно да помагате на всички, които се нуждаят от вашата помощ, вие ще развиете в себе си Благородни чувства.

(22/стр. 247)

Няма по-добра молитва от тази– да помогнете на ближния си, когато е в нужда. (28/стр. 613)

Дойде някой при вас, оплаква се от положението си. Изслушайте го, помогнете му, вижте от какво се нуждае. Може би вие сте определени да му помогнете. И други могат да му помогнат, но ако вие се притечете на помощ, придобивката е ваша. Който помага на другите, той помага първо на себе си. Защо? Защото Благословението ще мине първо през него, а после през другите. (21/стр. 169)

Силен е само онзи,
който помага на слабите

Де се показва силният човек? Човек може да покаже своята сила по два начина: той може да се бори с друг силен човек, да покаже силата си, както пехливаните се борят. И след като победи своя противник, дават му награди, окичват го с венци и той казва: „Като мене такъв пехливанин няма; който ме бутне, като го мушна, карамбол ще стане“. И казват: „Той е един герой на нашето отечество“. Светът е пълен с такива герои. Вторият герой, силният човек, е онзи, който като срещне някоя стара баба…, той като силен взема я на гърба си, приказва с нея: „Бабо, къде може да те занеса?“. Занесе я [у] дома, оставя я, прислужва ѝ и заминава. Види, някой ще се дави, хваща го за ръка, извади го и му помогне. Този юнак, откъдето мине, услуги прави на всички. Кое е по-хубаво: да си мерим силата или да правим услуги на слабите? Силен е само онзи, който може да помага на слабите. Да помагаме на слабите! (38/стр. 383)

Когато работиш за другите хора, ти си силен човек, а силата е качество на Разумните хора. Разумните хора представляват голяма сила в света. Те ще носят своите по-малки, по-слаби от тях братя, ще им помагат. Следователно силните хора ще носят по-малките от тях, ще работят за тяхното благо.

(5/лек. 12: стр. 14, 15)

Казват: „Той е мъж“; е, в какво седи мъжеството? Аз наричам мъж онзи, който може да застане на страната на слабите; аз наричам жена само онази, която може да превързва раните на страдащите. И тъй, мъжът всякога трябва да застане на страната на слабия, на онеправдания– това е мъж, това е Благородство… И когато силният застане пред слабия и го защитава, от очите на слабия да потекат две сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“– това е човечество. (16/стр. 536)

Геройството е да помогнеш на душите

Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си– защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ, обаче, докато сте на Земята, ще мислите и за другите. (12/стр. 101)

Де е геройството на човека – в помощта, която може да даде на своя ближен, или в безучастието към него? Който може да помогне на една страдаща душа, която се дави някъде накрая на света, той може да се нарече герой. Може никой да не знае, че си придобил някаква добродетел или че си спасил някого, но ти си герой. (20/стр. 170)

Срещате един беден, отчаян човек, който е решил да се самоубие. Не го съдете, не търсете причината на отчаянието му, но отправете своята добра мисъл към него да му въздействате, да го отклоните от решението му да се самоубие. Опитайте се после да поговорите с него, да създадете връзка. (58/стр. 145)

Човек трябва да бъде герой в себе си, да е доволен, че е помогнал на някой страдащ, колкото и да е малка помощта му. (20/стр. 170)

Като помагате на слабите и на болните, вие давате възможност на Божественото във вас да се прояви, да отворите пътя си към Велики възможности и постижения. (34/стр. 118)

Ако ме поканят да стана министър в България, но същевременно трябва да отида да нагледам някоя бедна вдовица, по-скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази бедна жена без моята помощ. (17/стр. 271)

Вие се готвите за един голям бал или концерт, но в това време идва при вас един беден човек, но вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този Велик Закон, който е създаден от Бога. (17/стр. 271)

Ще се обърнеш към Бог, ще кажеш: „Господи, аз много Ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни“. (76/стр. 411)

Помогни, без да уронваш
достойнството на човека

Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж. Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.

(5/лек. 7: стр. 27)

Ще ви приведа един пример за добро, направено по един красив начин. Един студент имал един добър приятел, но много беден момък. Вижда го веднъж в студен зимен ден със скъсани обувки. Отива той на пазара, купува едни нови обувки и търси начин как да му ги даде, без да го изложи, за да не накърни чувствата му. Обикаля около дома му, когато той не е вкъщи, и забелязва, че прозорецът на неговата стая е отворен. Набързо написва с изменен почерк следната бележка: „Тези обувки са твои. Ако ги вземеш, ще направиш голямо удоволствие на този, който ги подарява“. Хвърля кутията с обувките и избягва. В каквото отношение и да се прави добро, трябва да е така изнесено, че да се щадят човешките чувства, т.е. да не се унижава човешкото достойнство. (56/стр. 437, 438)

Вървиш с твоя приятел. Ти си внимателен. Качвате се на трен**** или на трамвай, или на файтон. Той е забравил кесията си, няма пари. Ти не чакай да ти иска, но дай му, без да се досети. Не прави да се уронва неговото честолюбие; предвиди, не го заставяй да ти иска, но преди да иска той, дай му. Всичките тия малки неща помежду си трябва да ги предвиждате, да ги правите. (2/лек. 17: стр. 15)

Спри се в пътя си и помогни,
за да изпълниш Волята Божия

Светията знае, че Бог се проявява чрез бедния като през фокус, и той трябва да се спре пред него, да го запита за положението му и тогава да си замине. Това значи, че той е поздравил Бога. Бедният се намира в трудно положение и Светията трябва да го подкрепи. Не изпълни ли това, той не е изпълнил Волята Божия. Че не е видял бедния, че бил зает– нищо не го извинява. (58/стр. 225)

Казват, Христос бил Син Божи, това бил, онова бил. Но дойде Христос и казва: „Я направи това нещо за Мен!“. „Не мога, нямам условия.“ Син Божий бил Христос, а не могат да направят най-малкото нещо за Него. Някой казва: „Господи, много Те обичам!“, но като дойде да направи нещо за Него, няма го… Срещам един работник, беден човек, гледам го– вдига една бедна жена, паднала на улицата, крака си навехнала. Казвам му: „Отлична е тази твоя постъпка!“. „Не, не, колко други добри постъпки съм пропуснал, но тук тъй дойде. Не съм от тези, отличните. Ти си ме видял от най-добрата страна на живота ми, но не мисли, че съм добър човек; съзнавам, че има хиляди други неща, които не съм извършил.“ (16/стр. 485)

…Ти вървиш, съсредоточен си в мисълта си, много важна работа имаш, но виждаш, едно дете на улицата страда, плаче. У тебе се породи едно малко желание да се спреш, да му помогнеш, но веднага си кажеш: „Нека друг някой се спре да го утеши, аз имам високо предназначение“. Кажеш ли така, …ти си изгубил един Велик Божествен импулс. Не, каквато важна работа и да имаш, ти ще се спреш. Спреш ли се да помогнеш на това дете, ти си помогнал и на себе си. (5/лек. 10: стр. 20, 21)

…Като видиш паднало дете, вдигни го. Като видиш, че някое дете си е счупило стомната, помилвай го и му купи нова стомна. Скарали са се двама души, бият се, как ще ги помиря? Казвам им: „Нося ви подарък– една торба с пари“. И те, като видят парите, забравят да се бият. (30/стр. 464)

Вървят двама млади, интелигентни и добре възпитани брат и сестра и разговарят. По пътя срещат една 80-годишна жена, която едва върви, пъшка. Сестрата казва: „Братко, да помогнем на старата жена, да ѝ покажем своята Любов“. Те приближават към нея, хващат я за ръка и заедно поемат по пътя… И тъй, като братя и сестри ще хванете бабата под ръка и ще ѝ помогнете. (16/стр. 248, 250)

…Проявлението на Любовта зависи от пробуждането на съзнанието. Какво изисква тази Любов, когато се пробужда нашето съзнание? Ще ви приведа един пример за един от младите царе в Европа, чието име няма да кажа. Този случай е станал преди войната. Един ден този цар излиза на разходка със своя файтон и по пътя среща един дядо и една баба, които се подпират на тояжката си, едва вървят. Като ги вижда, царят веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: „Заповядайте, качете се на моя файтон да продължите пътя си!“. Качват се те на файтона при него… Питам какви са били подбужденията на този млад цар, за да спре файтона си, да покачи в него тия двама старци и да се разговаря по целия път с тях. В него имаше някакви подбуждения. Този дядо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани във файтона си, краката ми се бяха откъснали от умора, всред пътя щях да си остана“. „Няма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа.“ И бабата също казва на царя: „Господ здраве да ти дава, синко, ако не беше ти, щяхме да си останем по пътя“. „Няма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнах и можах да ви услужа.“ Той ги завежда до къщата им, взима им адреса и казва: „И друг път бих желал да ви услужа“. Те му казват: „Е, синко, такива хора много рядко се срещат, не знаем где си възпитан“. Не, има добри хора по света, има ги навсякъде. Когато човек иска да прояви Любовта, той може и като цар да я прояви, може и като прост, като беден човек пак да я прояви. (4/лек. 12: стр. 9, 10)

Приеми човека у дома си като свой брат

Да служиш на Божественото в себе си, това значи да се вслушаш в неговия Глас, който ти нашепва: „Спри, тук има една страдаща душа; каквато и работа да имаш, ще се спреш да помогнеш!“. Ще поканиш този човек у дома си, ще го нахраниш и облечеш. Ама бил окъсан, нечист– нищо от това… Щом задоволиш нуждите на този човек за деня, ще го пуснеш да си отиде. (15/стр. 539)

Ти си длъжен да задоволиш нуждите на човека за един ден… Утрешният ден не е твой– нито себе си ще осигуряваш, нито близките си. Кажи на страдащия: „Иди си с Бога и когато се намериш в затруднение, ела при мен, всякога ще бъдеш добре дошъл“. (15/стр. 539)

Знаеш ли какво значи да имаш поне един приятел в света? Заради Бога, на Когото служим, вратата ни трябва да бъде всякога отворена– ако не за всички, поне за един човек. Ако всеки може да отвори сърцето си поне за една душа, животът ни щеше да се подобри с 50%. (15/стр. 539, 540)

В едно американско пристанище в един от големите градове… всичките пътници ги приемат, отиват с автомобилите, а един остава сам, горкият, няма накъде да отиде. По едно време той се провикнал и казал: „Няма ли някой брат на Исуса Христа?“. Явява се един, хваща го, целува го, завежда го [у] дома си. (24/стр. 233)

Покажете ми Образа на Христа! …В Него има Благородство.

Пристигнал един пътник в село, където имало трима свещеници и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник, той му казал: „Нямам място за теб“; отишъл в къщата на втория свещеник и там– същия отговор; похлопал на третия свещеник– „Нямаме излишно място“. Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-накрая отишъл при един беден селянин и му разказал как никъде не са го приели. „Заповядай у дома на гости.“ …Къде е Христовият Образ– у бедния българин. Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой брат…“. (16/стр. 62, 63)

Любящият не мисли за себе си,
а за другите

…Любовта всякога мисли не за своето благо, а за благото на другите. (16/стр. 468)

…Човек… да бъде тъй честен, че никога да не пожертва чуждите интереси за свое добро, а винаги да подчинява своите интереси на благото на ближните си. (75/стр. 176)

Ако аз всеки ден мисля за себе си как да подобря своето положение, не съм добър човек. Но ако аз седна през деня и мисля за страдащите, постоянно мисля как да премахна страданията, може да не направя нищо, но в мислите си, че искам да помогна, вътрешно аз съм добър човек. (38/стр. 274)

Докато се жертвам за ближния и мисля за другите, аз съм Свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял.

(38/стр. 275)

Любовта винаги подразбира даване

Често вие говорите за Любовта, но като кажете „Любов“, подразбирате да вземете. Любовта винаги подразбира даване. Като дадеш, няма да го оценят. В Любовта ти не мисли другите какво ще правят. Дай от себе си… (6/стр. 220)

Сега да не бъде тази Любов, която взема, но Любов, която дава. Най-напред да започнем с Любовта, която дава… (35/стр. 122)

…Ако аз мисля за Любовта тъй, както и вие мислите, като дойда в дома ви и видя, че сте беден човек, а аз имам 10000 лева на разположение, ще кажа: „Братко, според Закона на Любовта аз трябва да разделя тези пари с вас. Тия 5000 лева са ваши, вземете ги. Поздрав от домашните ми!“. Снемам шапката си и си излизам. Отида в друг дом. И там намеря бедни хора. Ще направя същото нещо. Ще дам половината от 5-те хиляди лева и ще си изляза. Навсякъде ще постъпя по същия начин. Това е Божественото. (5/лек. 1: стр. 20)

Сподели с ближния си своето благо

…Мога, като копая, да мисля и добро за хората; мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 за някоя бедна вдовица. (16/стр. 380)

Какво значи да ядете с Любов? Аз ще взема хляба и ще ида при някоя бедна вдовица. Ще ѝ го дам, тя ще яде и ще я гледам. Това е Любов. …При вдовицата от хляба, който има, и аз мога да взема малко. Този хляб ще го ям с Любов. Да споделиш, да занесеш, че тебе да ти е приятно да вкусиш от плода на лозето. То е Любов. (35/стр. 62)

Когато намериш твоя брат в страдание, в немотия, беднотия, да споделиш с него залъка си– това е не само физически, а и духовно. Това е Учението, което Христос е проповядвал. (14/стр. 729)

Ако си богат, …извикай бедния у дома си и му кажи: „Братко, извини ме, че досега не съм влизал в положението ти– гладувал си, но аз не съм те разбирал. Сега вземи от житото и брашното ми, колкото искаш“. (12/стр. 82)

…Няма по-голяма радост в живота на човека от тази, когато дойде при него един от приятелите му в момента, когато той се вижда объркан, на всички задлъжнял, и му каже: „Приятелю, днес получих голямо наследство. Искам да споделя радостта си с тебе. Давам ти една голяма сума, с която да изплатиш всички свои дългове“. Каква по-голяма радост можете да очаквате? И двамата се радват: единият се радва, че взема, а другият се радва, че дава.

(22/стр. 44)

И единственото, което имаш, дай!

Един твой приятел носи пет лева, но ако му кажеш: „Дай ми пет лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече, остани без тях– какво от това! (16/стр. 553)

Един мой познат от Нови Пазар ми разправяше следната своя опитност: „Един ден бях така изпаднал, имах само един лев в джоба си едва за парче хляб. Мислех си как ли ще изкарам другите дни. В този момент при мене се приближи един просяк, искаше помощ. Помислих си: ако дам лева, ще остана гладен. Обаче от вътре нещо ми казваше: „Дай лева, не мисли за утрешния ден. Не го ли дадеш, ще ти се случи нещо по-лошо от глад“. Послушах този глас и дадох лева на просяка. От този момент моите работи започнаха да се нареждат добре“. (18/стр. 267)

Един американски милионер изпаднал в голяма беднотия, което се случва понякога, и отива при един друг богаташ, малко закъсал, и му казва: „Може ли да ми дадеш малко пари назаем?“. „Нямам никак.“ Той си записал това. Отива после при един беден човек, който имал всичко един долар, и му казал: „Можеш ли, моля ти се, да ми услужиш с нещо?“. „На драго сърце.“ …Той дал един долар, но този долар ще му донесе хиляди други. (26/стр. 151, 152)

Знаете ли какво е направил един голям скъперник, който никога в живота си не е правил добро? След като изгубил всичкото си богатство, започнал да се измъчва и да си казва: „Голям глупак, голям серсемин бях! Досега нито на един човек не помогнах, никому добро не направих. Не стига това, ами опълчих всички хора против себе си, опропастих много нещастни. Сега имам всичко сто лева в джоба си, тях ще дам“. Отива, намира един беден човек, купува му едни дрехи и казва: „Носи тези дрехи за мое здраве! Аз нищо не мога да направя, поне тебе да благослови Господ“. Друг един господин го проследява и като вижда туй проявление на скъперника, отпуща му един аванс от сто хиляди лева… И тъй, щом дадеш всичко, Божието Благословение ще дойде върху теб. (78/стр. 63)

Герой е онзи, който, след като не е ял три дни нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. (12/стр. 152)

И колко е трудно да дадеш на един човек туй, което обичаш. Имали ли сте такава опитност? Имали сте. За пример гладували сте 2–3 дена и тъкмо седнете да се храните, дойде някой да ви иска малко хляб. Как ще се почувствате? Ще ви мръдне сърцето и ще кажете: „Аз съм гладувал толкова време, а сега дошли хляба да ми искат!“. Не, трябва да кажете: „На драго сърце! Заповядайте“. И като дадете, да забравите това, като че нищо не се е случило.

(1/лек. 8: стр. 24)

Знаете ли какъв е Свещеният трепет на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа? …Тя е готова да раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. (48/стр. 51)

В Природата има една законосъобразност. Идва някой при мен, а аз имам само една ябълка… Давам му ябълката. След малко гледам– идва друг човек и ми носи две ябълки. (63/стр. 145, 146)

Като раздаваш ябълки, най-малката остави за себе си. Ако оставиш за себе си най-хубавата, най-голямата ябълка, след хиляди години макар ще ти дойде едно голямо нещастие. (63/стр. 183)

Бог чрез тебе промисля

…Някой брат няма пари да се върне в София. Другите казват: „Господ да промисли за това!“. Хубаво, Господ е промислил. Как? В моя джоб Той е турил няколко лева и за този брат. Трябва да ги извадя и да му ги дам. (78/стр. 69)

Някоя сестра няма пари да дойде тук и си казва: „Господ ще промисли за мен“. Качва се на трена, влиза в първа класа купе– пътува. Казвам: добре е постъпила, но тя не разбира законите. Аз, който разбирам законите, ето какво ще направя. Като разбера, че тази сестра няма билет за пътуване, ще взема един билет от първа класа, ще го дам на кондуктора и ще му кажа: „Този билет е за тази сестра там“. Така тя няма да знае, че пътува с билет; ще мисли, че Бог е промислил за нея, и вярата ѝ ще се утвърди… Тази сестра ще каже: „Аз се радвам, че Господ ми помогна“. И аз ще се радвам, че Господ ѝ е помогнал. (78/стр. 69, 70)

Аз бих желал всички братя, които са без пари, да се качат на трена, а другите, които имат пари, да отидат след тях, да им купят билети и да се радват, че са изпълнили Божия Закон. Нека те отидат след тях като Ангели хранители. (78/стр. 70)

Един брат казва: „Тази година аз не мога да дойда на събора, парите ми не дойдоха навреме“. Ти, който искаш да получиш Божията Светлина, побързай да купиш на брата си билет, за да не съжаляваш после… Тъй да направим тази услуга, че този брат да не знае нищо. Ако пък узнае, тъй да я направим, че да не се обижда. Ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз ще ти услужа сега, но не се обиждай, не се огорчавай от постъпката ми. Един ден, когато имаш възможност и аз изпадна в нужда, ти ще ми купиш билет“. (78/стр. 70, 71)

4. Подкрепа на душите

Направи едно малко добро на човека

Доброто дали е във вас, или е в мен, е все добро– то е едно Благородно качество, което съзижда, съгражда живота. (14/стр. 800)

Доброто е Смисълът на живота; когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Всяка мисъл и всяко Благородно чувство произтичат от доброто, което вършим… (13/стр. 493)

Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум как да реши известна задача. След като свършиш своята работа, иждиви***** половин час заради него! Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: „Господи, покажи ми какво да направя днес заради Тебе!“. Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече да я поощри в работата. А сега ние се чудим какво да направим заради Господа. (4/лек. 27: стр. 23, 24)

Тръгнали на път господар и слуга. Господарят бил краен скъперник, а слугата– щедър, широк човек. Среща ги един просяк. Господарят отминава, нищо не дава на просяка, но слугата го спира и казва: „Господарю, дай нещо на този бедняк. Аз съм готов да работя за него“. Засрамен от слугата си, господарят изважда кесията и дава на слугата пари да ги предаде на просяка… Бъдете готови при всички условия да правите добро. И нищо да нямате, кажете: „Аз ще работя вместо бедния и пак ще му помогна“. (62/стр. 245)

Един бедняк в Австрия пожелал да отиде в Америка и като нямал средства, потърсил такива у един банкерин, комуто поискал хиляда крони. Последният казал в себе си: „На много души помагах, давах в заем, но не ми ги върнаха, ще дам и на тоя бедняк хиляда крони“. Бедният взел парите и заминал за Америка. В това време банкеринът изгубил цялото си състояние. След петнадесет години бившият бедняк се завърнал в Австрия голям богаташ, потърсил банкерина и го намерил в най-окаяно материално състояние. И вместо дадените му в заем хиляда крони връща на бедняка банкерин петнайсет хиляди крони. Божественият Закон е: всяко добро, сторено в името на Любовта, не се забравя никога. (82/стр. 10)

Когато съм наскърбен, тогава трябва да направя най-големите добрини. А сега кога очакват хората да направят най-големите добрини? Когато са радостни. Това не е Правият Път. (5/лек. 3: стр. 30)

Прави доброто тайно

Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти.

(64/стр. 171, 172)

В душата на Новия човек има Милосърдие, Разумност и където отиде, той е готов да помогне на бедни, на страдащи. Като направи добро, се крие никой да не знае какво е направил; хората на Новата култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват… (16/стр. 130, 131)

…Дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страдащ, бъдеще нямал– иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна… Той не знае, аз ще си помисля и ще отида да разплатя всичките негови дългове, и ще взема полиците. После скришом му изпратя няколко чувала брашно. Подобри ли се положението му? Такъв човек носи скърбите на други хора, изпразва своята каса. Ще кажете: „Ама като правим така, какво ще стане с нас?“. Като правим така, ще възкръснем, а понеже сега не правим така, умираме. (76/стр. 129)

Правете добро на близките си, без те да знаят; обичайте ги, без да ви разбират– това изисква Новото Учение. По резултатите ще познаят, че ги обичате, че им правите добро. (15/стр. 469)

Радвай се, че си направил
доброто безкористно

Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно. (10/стр. 17)

Ние отиваме по-далеч и казваме: правете добро за самото добро, а не за това как ще ви се отплатят… Няма добро, което да не носи своите добри последствия. Без да очаква човек нещо от доброто, което е направил, само по себе си то има добри резултати. (33/стр. 146)

Онзи човек, който може да ви направи добро без никаква користна цел, това е човекът, който обича Истината. (5/лек. 33: стр. 17)