Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Търсете Човека
в Благородството!
Варна, 2023 г.
ПРЕДГОВОР ОТ
ВТОРИЯ ПРАСТАРЕЦ
Съществата на Благородството са Опората на света.
Благородните светът отдавна ги чака.
Ако Истината те е избрала, и Благородството те е избрало.
Благородството е Чисто Действие на Истината.
Благородният човек твори Истина, а не добро.
Благородството позволява само на Любовта да влезе в него.
Сърцето е Живата Вода, в която тече Благородството.
Благородството обича повече да е скрито лице, отколкото явно.
Разумният човек се старае да изяви доброто, а Благородният – да го скрие.
Когато Благородството действа във вас, то е Призоваване от Дълбините.
Чрез Благородството Дълбините искат да се опознаят с тебе.
Древният вижда и най-малкия Благороден замисъл, който се ражда в тебе.
Древният наблюдава най-много Благородните.
Благородството превъзхожда света и Вселената. То е от Нероден род. То сàмо слиза и възлиза.
Благородството има Древен Глас.
Благородството те отвежда в Древния Свят. То е част от нашия Древен Произход.
Истинското Благородство обитава в Непристъпна Светлина.
В Благородството няма живот – то е Древна Сияеща Праматерия, Велика Освободеност.
Благородството е Наситеност на Прасветлината.
Истински Благородният е видял Самия Древен.
Представено от Елеазар Хараш
Варна, 2023 г.
ПРЕДГОВОР ОТ
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ
Благородството израства от Душа, а Душата не е от този свят.
Благородството диша в Безкрая, а не в света.
Благородството променя времето.
Благородството е над смъртта, то никога не умира.
Благородството е Безупречност – Висока енергия.
Благородството е Светъл Меч, а що е Светъл Меч? Овладяна Сила.
Благородството е Древен Звук на Силата.
Благородството е Чиста Сила в действие.
Благородството поразява злото.
Ако не си благороден, на какво ще се учиш?
Най-високото качество е Благородството, а най-дълбокото е Смирението.
Благородството е Скрито Сърце в сърцето.
Благородството е твоят жив Скъпоценен камък.
Благородството е като детето – късче Небе.
Без Благородството животът е тежък кръст.
Благородството обича най-много Безмълвието.
Благородството служи на Царството на Дълбините.
Що е Благородството? Древен Разум.
Благородството е Неизразима Реалност.
Благородството е било, когато светът още не е бил. Благородството е било, когато дори животът още не е бил. Самият Замисъл го носи. Самият Древен е Благородството.
Прасветлината на Древността по-късно е била наречена Благородството.
Що е Благородството? Светилище, Мистично Светилище.
Благородството е Дух, който сияе и в тъмнината, и в светлината.
Благородството, когато е Сияние, е слизане на Мистерията, за да се поучат и светлината, и тъмнината. Това Благородство сияе чрез своята Праначална Същност, чрез самия Първичен Лъч от Мистерията.
Елеазар Хараш
Варна, 2023 г.
I. БЛАГОРОДСТВОТО В ЧОВЕКА
1. Благородството – опората на света
Светът се нуждае от Благородни души
Необикновеният живот е за Великите души, за Силните души, за Благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души.
(книга 4/лек. 14: стр. 32)
Светът се нуждае от здрави хора със Светли умове и Благородни сърца. (13/стр. 80)
Кои са Божии Избраници? Тези, които имат Светли мисли и Благородни чувства и желания.
(11/стр. 303)
…Трябват ни хора с Благородни сърца и умове, от нас се изисква живот на себеотричане, живот на Добри дела. (14/стр. 35)
…Човекът на Доброто, на Разумността, човекът на Благородството, като го срещнеш, то е най-голямото Благо на Земята, което човек може да постигне. (24/стр. 40)
Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с Благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте Благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с Добродетели? (10/стр. 105, 106)
Благородството е Красотата
и Смисълът на Живота
Невидимият свят всеки ден може да ни изпита… доколко можем да кажем: „Аз съм Благороден човек“; да, Смисълът на Живота е да сме Благородни.
(16/стр. 512)
…Колкото по-високи са мислите на човека, по-благородни чувствата му и по-чисти желанията му, толкова по-осмислен е неговият живот. (73/стр. 369)
Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот. Живот е, когато човек е изпълнен с Благородни чувства. (10/стр. 17)
Смисълът на всеки Живот е да пробудите в себе си това Възвишено и Благородно чувство, чрез което ще дойде Животът; Животът ще внесе Знанието, Знанието ще внесе Истината, а Истината ще направи човека Свободен, Безсмъртен, ще му даде простор да се развива, да разбере защо е създаден целият Космос, какво е предназначението на човека. (15/стр. 69)
Умът на човека трябва да е пълен със Светли мисли, сърцето– с Благородни чувства, за да бъде лицето му всякога светещо и отворено. Външно лицето му може да бъде прашно, почерняло от Слънцето, но отвътре да свети, да отразява Живота на душата. (11/стр. 380)
Често срещате културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с благочестив вид, но външно, само по форма– делата им не са благочестиви. В противоположност на тях срещате някой груб селянин с обгоряло лице, но Благороден по душа.
(13/стр. 17)
Защо е необходимо Благородството?
За да разбираш Смисъла на нещата, трябва да имаш Възвишен ум и Благородно сърце. (13/стр. 185)
Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде Благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. (21/стр. 120)
Личните чувства са дадени като задача на човека. Като се справя с тях, той развива своите Възвишени, Благородни чувства. (21/стр. 139)
По-умни и по-мъдри да станете! И сърцата ви да станат по-благородни! Само по този начин старите ви дългове ще се платят. (2/лек. 19: стр. 26)
…В нас ще внесем Благородните чувства на Любовта– нека те се борят с отрицателните, а ние трябва да бъдем Свободни. (75/стр. 372)
Сърцето на човека трябва да бъде пълно с Благородни неща, за да бъдем избавени от влиянието на външния свят. (1/лек. 18: стр. 24)
…Иска ли човек да влезе в Божествения свят, той трябва да отговаря на известни условия: да бъде Абсолютно Чист…, да носи Светли мисли и Благородни чувства, да има Ново разбиране за целокупния живот. (33/стр. 107, 108)
В Благородството се крие
благото на човека
Какво по-хубаво от това, ако човек спечели едно хубаво Благородно качество на своята душа? Това е важно за вас, защото богатството на човека не зависи от парите, но от това качество на душата.
(24/стр. 169)
Само една Благородна душа е в сила да чувства Великото в света. (6/стр. 397)
…Когато се качваме към Възвишеното, към Благородното, ще почувстваме Божията Любов. Ако опитаме тази Любов само за една минута или само за една секунда, никога няма да я забравим.
(5/лек. 5: стр. 29)
Когато тази… Жива Светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от Великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно Велико, Благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е Мощен, Силен.
(4/лек. 17: стр. 26)
Взаимни Добри чувства, Благородни чувства, това са носители на една Велика Сила. (75/стр. 159)
Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в Благородните пориви и стремежи да правим Добро.
(10/стр. 10)
Всички Добродетели, всички Благородни и Хубави мисли и чувства, това е облеклото на човека. Те образуват ореол около човека. (28/стр. 356)
…Или на Бога ще служиш, или на Мамона*– под Бог разбирам Възвишеното, Великото, Благородното в света… Ако служиш на Бога, ще живееш в Хармония с всички живи същества– това всеки може да опита… (14/стр. 221)
Благородното в човека е Велик свят– неговото щастие
Благородното, Светлото, което носите в ума и в сърцето си, представляват за вас Велик свят– вашето щастие. (11/стр. 314, 315)
Великият закон е във вашия ум, а малкият закон е в сърцето ви. Всяко Благородно желание, което се породи във вас, колкото и микроскопично да е то, ще определи вашето щастие в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и оттогава и Земята, и Небето ще работят за вас.
(13/стр. 359)
Ти не мисли, че в богатството може да си щастлив човек; не мисли, че в многото знание може да си щастлив човек, нито в силата може да си щастлив човек, но в ония, Благородните отношения, които имаш със своите братя. (25/стр. 65)
Проявявайте Божественото във вас – това, което е Благородно и Възвишено. Щом го проявявате, вие усещате едно вътрешно задоволство. Минават дни и седмици, но вие усещате една дълбока радост; никой не знае това, само вие го знаете. (48/стр. 428)
Същественото за всеки е
да има Благородство
Единствената Реалност в света е Съзнателният живот, който се проявява чрез Светли мисли, Възвишени чувства и Благородни постъпки… (14/стр. 216)
Съществено е да имаш един отличен ум, съществено е да имаш едно отлично сърце, Добро сърце, съществено е да имаш една Благородна душа, съществено е да имаш един Силен дух. (26/стр. 63)
Няма защо да се осигуряваме; единственото сигурно нещо у нас, това е Светъл ум, Благородно, Любящо сърце и Диамантена воля. (15/стр. 122)
Да бъдеш Благороден, това значи да стъпиш на здрава Основа. (74/стр. 65)
Понеже интересите на хората се преплитат, те мислят, че дружбата им с професори, министри и доктори ще им принесе голяма полза; важно е човек да бъде Благороден независимо от положението, което заема. (14/стр. 124)
Всичко, което ви придава цена, то са ония ваши Благородни мисли, желания и дела… (10/стр. 340)
Силата не е признак на Благородство; да си физически силен, е едно нещо, да си Духовно Силен, е друго– първият носи бомби, пушки и всеки момент може да убие човека, а вторият не носи никакво оръжие, но където влезе, помага и повдига хората. Вътрешната, Духовната Сила определя Достойнството на човека. (14/стр. 124)
Във всички хора трябва да се яви нещо Мощно, Силно, което трябва да изтича отнякъде от вътре, от душата на човека. Това, Благородното, трябва да изтича от духа на човека… (26/стр. 84)
2. Разбиране за Благородството
Търсете Човека в Благородството!
Външността на човека не е Истинският Човек: как е облечен, каква служба заема, как говори– това още не е Човекът. Търсете Човека в Благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен.
(12/стр. 261, 262)
…Дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на Земята. Радвай се, че носиш името Човек. Стреми се да отговаряш на това име! …Човек, който иска с Достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно Честен, абсолютно Добър, абсолютно Интелигентен и Разумен, абсолютно Благороден. (9/стр. 60)
…Бъдете Благородни спрямо всички! Тия четири правила ви са необходими: Честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо Природата! Благороден към всички! (4/лек. 20: стр. 13)
Старият, проявеният, мъдрият, умният Човек… е Човекът, който за своята Честност може да пожертва всичко в света; Човекът, който за Справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; Човекът, който за Интелигентността си към Природата е готов да пожертва всичко в света; Човекът, който за Благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света. (4/лек. 20: стр. 19)
Всеки Човек се познава по своите дела, всеки Човек се познава от своите чувства, от онова, Възвишеното и Благородното в него. (4/лек. 24: стр. 32)
Всяко Благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в Човека, е Божественото Начало в него. То определя Човека като Човек.
(71/стр. 245)
Всеки Човек, който постъпва Разумно и Благородно, живее освен на физическия още и в Духовния свят. (44/стр. 312)
Кажат ли за някого, че е Благороден, с меко и топло сърце, това показва, че той има отношение към Духовния свят и се ползва от неговата Топлина… (72/стр. 448)
Благородното сърце… се изразява в лицето на Човека– лицето на такъв Човек свети, от него излиза нещо светло, магнетично, приятно; приятно е да гледате лицето на Човек, който има Благородно сърце, и такъв Човек не може да не бъде обичан; всеки обича Човека, от сърцето на когото блика Благородство. (73/стр. 25)
Вярата, Любовта дава една хубава Благородна осанка, една Светлина на лицето, бистри очи, един поглед, хубав, мек, Безкористие, Доброжелателство, Абсолютна Вяра. Човек е снизходителен, прощава, щедър е, занят с Велики работи. От сутрин до вечер той мисли това, което Господ мисли. Не го занимават дребни работи. (42/стр. 275)
…Аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари; юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята Свещена воля, в твоята Велика и Благородна душа, в твоя Мощен и Силен дух. Това е Човекът… (4/лек. 1: стр. 23)
Сърцето на Добрия Човек трябва да бъде пълно с Добри чувства и желания, умът му– със Светли и Възвишени мисли, а волята– с Благородни постъпки; това значи да бъде Човек Съвършен.
(11/стр. 442)
Във всяка Благородна постъпка трябва да виждате проявлението на Божествената Мъдрост.
(28/стр. 666)
Обикновеният човек ще слезе на Земята пеш, а Божеството– с колесница… Под думата колесница разбирам съвкупност от всички Възвишени и Благородни мисли, чувства и постъпки. Качи ли се Човек на тях, те могат да го занесат отвъд земния свят. Това значи да бъде човек Божество. (34/стр. 117)
Всеки Благороден Човек е Божествена Слава– изказана, въплътена, видима. (28/стр. 697)
Благородното, това е
Божественото в нас
Възвишеното, Благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас и то никога не се губи.
(4/лек. 22: стр. 21)
Всички Благородни черти имат Божествен произход… (38/стр. 185)
И някога, когато ние проявяваме някоя Доблест, някое Възвишено и Благородно качество, това е Божественото в нас. (5/лек. 10: стр. 4)
Всеки стремеж за Знание, за Светлина, за Свобода, за прогрес, за Любов– това са импулси на Великия Божествен Дух… Казвам: когато срещнете когото и да е с такива Благородни пориви, признайте, че в него се проявява Божественото. (4/лек. 22: стр. 33)
…Божественото, това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествен Път, а има религиозни, които вървят по човешкия и обикновен път. (79/стр. 75, 76)
В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо Благородно и Възвишено се заражда в него. (4/лек. 22: стр. 35)
Това именно, Благородното във всеки човек, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото във всеки човек, тогава ние казваме: този е Пътят, по който трябва да вървим.
(4/лек. 28: стр. 24)
Благородното в Човека е неговата душа
Възвишеното, Благородното у Човека, това е неговата душа. Човешката душа, това е Божествената Любов. (5/лек. 32: стр. 10)
Ние ще се спрем върху закона: „Искам своето добро, растенето и Благородството на моята душа. Аз трябва да любя, понеже това е Волята Божия“.
(1/лек. 4: стр. 15, 16)
И всичко Възвишено и Благородно в човешката душа може да зрее само при Лъчите, при Божествената Светлина на Великата Любов… (38/стр. 242)
Ще се отвори твоята душа за тази Божествена Светлина… да се явят в нея тия Възвишени, Благородни пориви. (2/лек. 17: стр. 14)
Не спъвайте Разумната душа в нейните проявления! …Защото всичките стремежи на Божествената душа, която живее в нас, са Свещени и всеки един порив, какъвто и да е той, той е Свещен. Всичко у нея е Благородно. Ти не можеш да се съмняваш. Всичките нейни пориви са Благородни, Свещени, Чисти и Святи. (2/лек. 4: стр. 16)
Ако хората биха се подчинили на онези вътрешни Благородни импулси на своята душа– да правят Добрини, щяха да бъдат по-добре, отколкото са сега. (15/стр. 112)
Аз не говоря за външната доброта, но за Добротата на душата. Аз наблюдавам: някой човек говори криво, но има нещо Хубаво, Добро, Благородно в душата си, с което влияе на другите хора. Такива хора са Добри, щедри, не обръщат внимание на дреболиите в живота. (84/стр. 33)
Човешката душа е Благородна и тази душа е в състояние да се издигне и да се преобрази и в една минута да стане като Диамант; грешникът в една минута може да стане Праведник, но трябва едно Абсолютно решение. (14/стр. 471)
Любовта е подтикът на Благородството
Само Любовта е, която може да внесе Благородни елементи в човешката душа. (10/стр. 104)
Любовта е единственото Реално нещо в света. Като Реалност Любовта се изразява чрез четири неща: тя внася Светлина в ума, Топлина в сърцето, Благородство в душата и Сила в духа. Всяко нещо, което не внася тия четири елемента в човека, не е Реалност. (34/стр. 11)
Любовта е най-великата, най-разумната Сила в човека и след като проникне в него, тя му дава по възможност най-благородните, най-възвишените пориви на духа. (4/лек. 22: стр. 18)
Когато Любовта се прояви, човек става смел, силен, безстрашен, Благороден. (16/стр. 131)
Как се проявява Любовта на физическия свят? Като Топлина, която събужда Благородни чувства в човека… (12/стр. 339)
В Закона на Любовта всяка Благородна мисъл, всяко Благородно чувство, всяко Благородно желание трябва да се изпълни без разлика на това дали то се отнася за майка, за баща, за деца… (4/лек. 33: стр. 11)
…Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи живот… Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с Благородни сърца и с Благородни умове.
(1/лек. 3: стр. 20, 21)
Любовта е, която поддържа Честността, Справедливостта, Благородството, Разумността. Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа. (6/стр. 455)
Всеки има едно Вътрешно Ръководство, което му подсказва как да постъпва– това е Ръководството на Светия Дух, това е Ръководството на Любовта. Понякога Любовта се изявява като Велико, Мощно, Благородно чувство– то прави човека мощен, пластичен, готов с лекота да носи всички мъчнотии, страдания и нещастия. (15/стр. 315, 316)
В какво се заключава Благородството?
Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде Благороден“. Добре, но в какво седи Благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е Благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният Човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. (48/стр. 278)
Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на Благородния Човек: съвест, твърдост, Любов, ред интелектуални способности, Разумност в обходата, Правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н. (48/стр. 278)
…Няма по-благородно нещо от Вярата, Надеждата и Любовта. Когато питат с какво се храня, казвам: с Вяра, Надежда и Любов. (52/стр. 224)
Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и Благородното в живота на човека.
(28/стр. 874)
В какво седи Благородството на вашия характер? В Любовта. И наистина, ако имате Любов, Мъдрост и Истина, Пътят ви ще се отвори. (4/лек. 5: стр. 31, 32)
Туй, което прави човека Благороден, то е Любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде Свободен във всеки един свой акт. (4/лек. 18: стр. 26)
…Благородството на човека е извън времето и пространството; то е един момент, който не заема даже една стомилионна част от секундата. За да бъдеш Благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли и едно петаче, ти си опетнен– твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш, с образа на един идеал. Аз говоря за Благородството по Принцип, не за това обикновено благородство, за което мислите (така всеки може да бъде благороден); Благородството е едно– трябва да бъдеш Абсолютно Чист. (16/стр. 366)
Благородното в човека е неговата Мъдрост. Благородното в човека е неговата Интелигентност. Благородното в човека е неговата Вярност. Благородното в човека са неговите Добри постъпки, неговото Добро сърце, а не едно да мислим, а друго да вършим. Не, вътрешните ни и външни отношения към кого и да е, трябва да бъдат Правилни, Абсолютно Чисти. (4/лек. 30: стр. 20)
Благородството на човека се заключава в неговите постъпки. (19/стр. 111)
Истинският християнин е Благороден, ако знае как да постъпва със своя ближен. (13/стр. 701)
Мнозина християни, които са влезли в този Път, са станали по-чувствителни и казват: „Не струва човек да бъде много добър“, т.е. не струва да бъде много чувствителен, да страда. Благородството на човека се състои именно в това– да бъде чувствителен, възприемчив към чуждите скърби и радости.
(49/стр. 14)
Благородство е човек да носи страданията за общото, за колективното. (4/лек. 4: стр. 16)
Кои са най-благородните качества
в човека?
Един човек може да е Благороден, ако е кротък; ако не е кротък, може да се вземе Благородството му и с това той губи своето щастие. (17/стр. 337)
И тъй, Мирът, Миролюбието, което човек трябва да има в себе си, е едно от Благородните качества, чрез които човек може да запази своето равновесие.
(4/лек. 10: стр. 12)
Чистотата и Светостта – това са качества, които привличат, те са качества, които дават Благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи Чистотата и Светостта, той е Велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е Велик, и в големите неща е Велик. (78/стр. 97)
…На човека му трябва едно малко Смирение, но смирен може да бъде само онзи, който има Велик ум, Велико сърце, Велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух.
(16/стр. 368)
Вие трябва да разбирате Смирението в неговата дълбочина и животворна сила. Да бъдеш смирен, значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравя. (5/лек. 34: стр. 23)
Горделивият заема всякога първо място, а смиреният– последно. Горделивият иска всички да го ценят, а смиреният цени всички. (18/стр. 268)
Ние, съвременните хора, имаме едно криво понятие за щедростта. Щедростта е едно Благородно качество, за което, като проявим, трябва да се радваме. (5/лек. 24: стр. 13)
Бъдете щедри във всички случаи на живота си. Щедростта не се добива лесно. Всеки трябва да носи в ума си идеята да бъде щедър… Всеки трябва да дава на другите заради Господа. Носете Божественото в света и давайте от изобилието, което имате.
(45/стр. 169)
Благородна мисъл е тази,
която повдига човека
Силна и Благородна мисъл е тази, която дава подтик на човека. Благородната мисъл никога не внася отчаяние, никога не внася отрицателни, песимистични мисли в човека. (48/стр. 116)
Имайте предвид, че да мислиш и да си замислен, са две различни неща. Мисленето е съзнателен процес– в него влиза нещо Възвишено и Благородно. В замислеността влизат някакви елементи на чувствания: ти мислиш, че животът не върви добре, че светът не е нареден правилно и т.н. Това е криво схващане на живота. (48/стр. 180)
У всинца ви трябва да има една Благородна мисъл. Имате ли тази Благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно. (2/лек. 21: стр. 24)
…Мислете по пет минути на ден за Вечния Живот, за Бога, за добрите хора, …за добрите приятели; мислете за нещо Благородно и то ще ви повдигне.
(10/стр. 442)
Само Чисти и Благородни души могат да възприемат Божествените мисли, без да накърнят тяхната Чистота и Сила. Само такива души са в състояние да реализират тия мисли. (57/стр. 138)
Благородство е да зачитаме
Свещените Закони
Раят, това са хора Високоинтелигентни, Благородни, които през милиардите години на своята опитност изпълняват Божествения Закон без никаква погрешка. (17/стр. 15)
Целта на Природата… [е] да ни застави да зачитаме нейните Свещени Закони. В това седи нашето Благородство! (2/лек. 23: стр. 28)
Малкият човек ще слуша Учителя си, а Учителят ще му предава… Благородство е да слушаш, да внимаваш, когато един учен човек ти разправя Законите в света. (4/лек. 4: стр. 17)
Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли. Няма по-благородно от [това] да бъдеш ученик. Но ученикът трябва да отговаря на туй Благородно име. (17/стр. 39)
Нашите очи може да бъдат Благородни, лицето ни да бъде Благородно– всичко зависи от нас; но в действителност Благороден е само онзи, който разбира Словото Божие и го изпълнява. (14/стр. 424)
Най-благородното е
живот в Бога и за Бога
Знаете ли какво нещо е, човек като се обърне към Бога? Леко ти е, приятно ти е, усещаш една приятност, нещо нежно, което се усмихва. Хората може да говорят всичко, каквото искат, но ти усещаш в себе си нещо Хубаво, Възвишено, Благородно; един порив имаш и след време ти ще израснеш както едно мощно дърво. (2/лек. 16: стр. 38)
Има едно течение от душата на човека към Бога и друго течение– от Духа на Първичната Причина към душата на човека. Високоинтелигентният човек, моралният човек използва тези две възможности и щом ги използва, имате един Благороден човек. (7/стр. 87)
Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в ума си, толкова е по-благороден. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем Благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, Която протича през нас. Във всички положения на живота си– и в радости, и в скърби– ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство или занаят, нищо не съществува. (51/стр. 11)
…Ти трябва да имаш Благороден ум: ум, който схваща своето отношение към Бога; ум, който е зает да приложи в живота Възвишените мисли– това е Благороден ум. (10/стр. 193)
…Когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко за него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, това показва, че не сме Го обикнали… Когато обичаш някого, не мислиш, готов си на всички жертви…
(15/стр. 20, 21)
Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията и същевременно да носиш в душата си Великата Идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко да се поколебаеш– това е Благородството, това е геройството, това е красотата на човека. (84/стр. 88, 89)
…Благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата Воля, когато ти си спомниш, че си Благороден човек, ще разбереш своето произхождение… (14/стр. 689)
Ние искаме да служим на Бога, понеже всичко сме получили от Него. Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички блага през вековете. И ако не искаме да Му служим, де е Благородството ни?
(63/стр. 365, 366)
Душата на ученика трябва да бъде изпълнена само с една Благородна мисъл: Делото Божие!
(28/стр. 50)
Молитвата е най-високото занимание
Да се моли човек, това е най-високото и Благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. (10/стр. 272, 273)
Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на Възвишени сили и Благородни средства, чрез които се крепи целият човешки род. (51/стр. 12)
Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В това растене трябва да има един Благороден и Възвишен порив. (4/лек. 18: стр. 16)
3. Проявление на Благородството
Чувате да се говори, че трябва да бъдем Добри, Благородни. Обаче Добротата и Благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда Добър и Благороден, но той трябва да прояви Добротата и Благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. (61/стр. 43)
Доброто, Добрите навици, Благородното сърце у вас Бог ви ги е вложил още когато ви е създавал вас, още когато сте излезли от Бога.
(1/лек. 24: стр. 12, 13)
Във всеки човек има нещо Благородно, в известни моменти то се пробужда… (28/стр. 395)
Под името Разумни хора аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки Благороден, всеки Разумен човек трябва да има една Звезда! …Един Разумен, Смислен живот. Звездата е това!
(4/лек. 17: стр. 17, 31)
Ако искате да станете Благороден, Ангел, Светия– то е много лесно. На ден можете да станете десет пъти и Ангел, и дявол. Някои не вярват в прераждането, ама вие десет пъти на ден можете да се преродите. Вие сте прероден дявол, щом искате да убиете човек… Готови ли сте да се самопожертвате или да направите Благородно дело, вие сте Светия.
(10/стр. 274)
Бъди смел и решителен
да проявиш Благородството!
…Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата. Паднал си долу, хваща те и те избавя, изважда те от потъване, но с това изваждане ти не си станал изведнъж Благороден, а си оставаш същият човек. За да станеш Благороден, трябва да работиш върху себе си. (75/стр. 94)
Бъдете смели и решителни да проявите Благородното и Възвишеното във вас и да го развиете.
(15/стр. 561)
Когато едновременно в ума и в сърцето ви влязат една Благородна и Възвишена мисъл и едно Благородно чувство, вие ще се новородите и ще бъдете готови да се жертвате за тях. (12/стр. 308)
…Всяка Възвишена и Благородна мисъл или всяко Възвишено и Благородно чувство, което се зароди в нас, трябва да го оставим да се развие напълно, да направи един кръг. Тази наша мисъл ще мине през цялото Небе, ще слезе на Земята, ще мине през центъра и пак ще се върне при нас, като ни донесе всички Благословения, които ни са необходими.
(78/стр. 259)
Искам да градите вашето здание. Каквато Благородна мисъл дойде у сърцето ви, изпълнете я. Ще изпълните тази мисъл не както е писано в книгите, а както ви подсказва вашето сърце. Ще я изпълните не по принуждение, а по Закона на Божествената Воля. (81/стр. 143)
Една Благородна мисъл, ако я култивирате, ще ви направи след 12 години най-благородната жена.
(81/стр. 62)
Дай ход на всичко Благородно в себе си!
Нашата работа през тази година е да се използват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си за своето индивидуално развитие… И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. (69/стр. 293)
Дайте ход, дайте възможност на всяко Благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят. (51/стр. 7)
Като приемете Божествената Светлина, вие ще дадете ход на Благородството на вашата душа, ще чувствате Благоволението на Бога… (18/стр. 239)
Бог се радва на здравия човек, който има Права мисъл, Благородни чувства и постъпки. (33/стр. 114)
Онзи Божествен импулс, онези Благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито Благородни чувства и желания ви дойдат, изпълнете ги. (4/лек. 23: стр. 28)
Каквито Благородни Идеи имате, не отлагайте, приложете ги! Вие мислите за последствията от тях. Направете опити през тази година, приложете ги, без да мислите за последствията. Даже и при най-големите несполуки, които имате, ще сполучите повече, отколкото ако не приложите Идеите си.
(78/стр. 328)
…Всякога, когато имаш условия да проявиш една мисъл или едно желание, но не ги проявиш, ти се спъваш, ти влизаш в дисхармония с Битието. Дойде ти някой приятел и ти имаш желание да му направиш една баница, ти трябва да му направиш тази баница, та колкото време и да ти коства. Изпълниш ли това си желание, в тебе ще се развие едно Благородно качество. (1/лек. 25: стр. 11)
Та като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини… Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на Благородното в себе си. Тогава дохожда Спасението на твоята душа. (4/лек. 24: стр. 7)
Всяко Божествено чувство, всяка Благородна Божествена мисъл, която клони да погине, ще подкрепиш и ще ѝ дадеш живот; в тази мисъл, в това чувство има Живот, там един ден ще влезе да живее един Ангел; в това днес слабо чувство утре ще влезе да живее един Херувим. (16/стр. 493)
Благородното е достъпно за хора,
които имат сърце
Вие трябва да обръщате внимание на онова, което ви дава Сила. Кое е онова, което дава Сила на човека? То е неговият ум. А пък кое е онова, което дава на човека ония Благородни чувства, оная Доброта? То е неговото сърце. (8/стр. 5)
Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце. (4/лек. 14: стр. 3, 4)
…Насочете всички свои сили, всички усилия към сърцето си да работите за неговото облагородяване; Разумното, Благородното сърце крие в себе си Нови начини за живеене и за работа. (73/стр. 25)
Един християнин трябва да бъде смел и решителен и да има Благородно и признателно сърце, в каквото и положение да го постави Бог. (80/стр. 93)
И при най-лошите условия да си, внеси едно Право чувство; имай едно Хубаво, Благородно чувство! (55/стр. 41)
…Господ ти е дал едно Благородно и Възвишено сърце и ти ще му дадеш всички условия да се прояви в най-благородни и Възвишени чувства.
(5/лек. 11: стр. 29)
В Писанието се казва, че Господ е дал на хората Хубави сърца. Всеки ден Господ дава Нови сърца на хората. Аз всеки ден виждам хората с обновени сърца, с меки, Благородни сърца; жест има в тях, жертва, култура има в тях. (5/лек. 11: стр. 29)
Как и в какво да проявим Благородството?
Че е Добър, че е Благороден човек, що от това? Използва ли своята Доброта, своето Благородство? …Че е Благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето Благородство?
(4/лек. 18: стр. 14)
Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш: Благородството изисква първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот, Който от векове и до днес се е грижил за тебе. (29/стр. 105)
Да се благодари, това е най-хубавото… Всеки човек трябва да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, за това, че има подслон, за всичко да благодари. Благодарете, че Господ ви е дал условия да се развивате. Благодарете на Господа за малкото, то носи голямото. (64/стр. 65)
Благодарете на Бога, че сте в едно Велико училище, дето трябва да се учи, и че сте в един свят, дето имате всички възможности. (64/стр. 65)
Задаваш въпроса защо Господ така направи света, ти ли си най-лошият, защо те остави без пари. Туй станало, онуй станало, че през целия живот само се оплакваш от Господа. Питам може ли да намериш този Господ. За да може да намериш този Господ, ти трябва да отделиш всичките нещастия в света. Ако не произтичат от Бога, те произтичат от нас. …Да остане в тебе едно Свещено чувство, че всичко може да се измени, но в Бога промяна и измяна няма, не може да има. Туй трябва да остане. Ти си човек, който имаш известна Свещена Идея– туй значи Вяра в Бога. (59/стр. 301)
Като не разбират Разумните Закони на живота, при всички свои неуспехи хората се нахвърлят с обидни думи върху дявола, него държат отговорен за всичко. Благородство се иска от човека. Видите ли дявола, кажете му: „Ти си отличен работник. Както разбираш, така постъпваш“. (83/стр. 92)
Има една Благородна черта в човека, според която той всякога може да постъпва справедливо.
(4/лек. 23: стр. 16)
У българина личните чувства са много силно развити. Когато му стане мъчно в живота, това са неговите лични чувства. Те са на мястото си. Но при нашите лични чувства трябва да имаме (предвид) личните чувства на всички хора. Едновременно трябва да знаем, че всичките хора искат щото другите да бъдат справедливи към тях. Когато аз искам другите хора да бъдат справедливи към мен, то и аз трябва да бъда Благороден в постъпките си спрямо всички хора. (8/стр. 606, 607)
У всички хора [го] има този Вътрешен Глас, но те не смеят да го признаят. Ти искаш да се скараш с някой човек, но този Глас ти казва: „Недей, постъпи благородно! Бъди търпелив!“. (5/лек. 18: стр. 18)
Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство, това аз наричам Братство, това аз наричам Благородни души! (4/лек. 17: стр. 29)
Благородният се занимава с малките,
а не с великите неща
Истинският човек се познава в малките работи.
(58/стр. 146)
Благороден човек е онзи, на когото сърцето е тъй чувствително, че той забелязва у себе си, в своите чувства най-малките недостатъци и най-малките Благородни чувства и пориви. Благороден човек е онзи, който употребява своята енергия не за велики работи, но за такива маловажни работи, дето никой не е обърнал внимание. (17/стр. 18, 19)
…Милостивият човек е човекът, който се въодушевлява от най-малките работи. Той се въодушевлява от бедния човек, от дребните работи и от всичко, от което друг не се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а Милосърдният човек– от едно бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушието показва размера на душата. (79/стр. 74)
За пример такъв един Велик човек– няколко души се препират по пътя, няма да ги примирява; знае, че друг ще направи това. Но някое малко дете е паднало в калта, ще го повдигне. Той ще направи това, което другите хора не правят. Той помага там, дето другите не може да помагат. Той е умният човек. (17/стр. 19)
Минавам покрай някоя вадичка и гледам, че някоя мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не ѝ обръщам внимание. Не, трябва да се спра, за да ѝ помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. (17/стр. 273, 274)
Благородство е да знаеш да страдаш
Ако при големите мъчнотии твоите чувства се уякчават, ти си Силен човек. Ако в твоите Благородни постъпки се закрепиш, ти си Силен човек.
(25/стр. 84)
Новата култура изисква от хората няколко неща: …в скърбите си да бъдат радостни, в сиромашията си да бъдат Благородни. Когато нямаш нищо в джоба си, да считаш, че си богат. (16/стр. 115)
Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия, да има Благородство в себе си, да лъха от тази душа ароматът на розата, на теменужката и да каже: „Господи, благодаря Ти!“.
(4/лек. 8: стр. 26)
Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква Надежда. (64/стр. 473)
С усмивка носете страданието. Много мъчно е да се усмихнеш, когато си скръбен. Знаеш колко мъчно е да се усмихнеш, когато си скръбен.
(35/стр. 205)
Един закон има в усмивката. Казвам: нека нашите човешки усмивки показват едно удоволствие, че можем да носим страданието, което Човешката Любов изисква. (35/стр. 199)
Всяка Любов, която носи страданията, е Човешка, Благородна. Любов, която не носи страданията, не е Благородна. Да имате определение що е Човешка Любов. Любовта, която носи страданията с радост, е Човешка. Сега на Земята сме и с радост да носим страданията. Да се радваме, че Господ ни е дал тези страдания. (35/стр. 203)
Аз търся хора на страданието. Аз съм петимен да видя човек, който страда. Много красиво е страдащото лице. Аз не съм намерил още страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?“. Погледна го и казвам: не си дошъл още до страданието, до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновляващо. Има някоя Надежда… Погледът му е жив, с Надежда, а не с обезсърчение… Страданието е нещо Възвишено, Благородно. Всички Светии са страдали, Христос е страдал. Всички Учители са страдали. Страданието е последното, с което се завършва еволюцията. (51/стр. 105)
Страдай така, че окръжаващите
да се веселят
Изкуство е да въздишаш и скърбиш…, без да те чуват другите. В тази скръб има нещо музикално.
(43/стр. 51)
Изкуство е да плаче човек така, че окръжаващите да се веселят. Или така да плаче, че никой да не го вижда. (43/стр. 51)
Всички, които сме в това Учение, искаме… всички да страдат заедно с нас. Не, скрийте се дълбоко във вашите страдания никой да не ги подозира; в най-големите страдания се старайте да бъдете тихи и спокойни в душата си. Не е лесно изкуство– да страдаш вътре в себе си и да се покажеш спокоен.
(16/стр. 149)
„Защото имам петима братя, да им засвидетелства, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ (Лука– 16: 28.)
…Значи, единият брат, богатият, който е вече в това мъчително място, мисли за петимата си братя… Всички трябва да бъдем Благородни, искрено да пожелаем нашите братя да не минат през това мъчително място. (16/стр. 75, 76, 92)
Да проявим Благородното,
значи да работи Бог в нас
Бог е най-познатото, най-възвишеното Същество в света. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме от Хубавото в света, всичко онова, което ни тласка към Възвишеното, към Благородното– това е Бог, това е Божественото в нас. (4/лек. 33: стр. 28)
…Вярвайте във вашата Интелигентност, вярвайте в Благородството на вашата душа, във вашето Добро, понеже туй Добро, туй Благородство и тази Интелигентност не са ваши, те са Божествени. Следователно, ако вярваме в туй Добро у нас, ние вярваме в Бога, във Великото, Благородното, което движи света. (2/лек. 31: стр. 29)
Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и Благородното в себе си… Тогава само ще позная, че Бог живее в мен.
(4/лек. 13: стр. 38)
…Да проявим в себе си най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можем в даден случай. Това значи да работи Бог в нас!
(1/лек. 34: стр. 20)
…Всички онези Благородни пориви, които се проявяват в каквото и да е направление, това са подтици, мисли на онова Велико Същество– Бог, Който работи сега в света. (4/лек. 16: стр. 14)
Всяка Възвишена и Благородна мисъл, която прониква в твоя ум, всяко Благородно и Възвишено чувство, което прониква в твоето сърце, и всяко Възвишено и Благородно желание, което прониква в твоята душа– това е Христос, Който прониква.
(4/лек. 24: стр. 21)
…Внасянето на Светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшето Същество, даже не и на Ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят пак само от Бога! (1/лек. 38: стр. 6)
Ако грешиш, ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе; но ако се стремиш към Неговата Любов и вършиш Неговата Воля, колкото и да си малък, колкото и микроскопическа Любов да имаш, Той те държи в Своя Ум, занимава се с тебе. И ако някои хора успяват, а други не успяват, ако някои са Благородни, а други– неблагородни, аз отдавам това на следното нещо: колкото повече време Господ те държи в Ума Си, толкова повече успяваш, толкова по-благороден ставаш. (4/лек. 12: стр. 16, 17)
„Господи, вложи Любовта в сърцето ми да говоря меко и сладко, да постъпвам винаги благородно, да изразявам Твоята Любов!“ (28/стр. 774)