III. ЛЮБОВ КЪМ ДУШИТЕ КАТО СЪКРОВИЩА
И сега аз ще ви представя, че в света има два вида Любов– и в двата си вида тя е Благородна. Ето как ще я представя в две фигури: представете си двама Благородни момци… Единият момък намира една осемдесетгодишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива [ѝ] краката, лицето, нахранва я, услужва, оправя леглото, гледа я, докато умре; другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи и той го храни, облича. Питам коя от тия два вида Любов е по-благородна. Първата е по-благородна, понеже е безкористна, а вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: тази, бедната мома се влюбва в другиго и той остава недоволен. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък останал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми, те са неблагодарни същества“– поне тази мисъл ще му мине. И тъй, Великият Закон е: да се яви в нас онази безкористна Любов. (14/стр. 687, 688)
Казвате: „Как да се обичаме?“. Ако обикнете една мома, която е княжеска дъщеря, мислите ли, че вашата любов е чиста? Ако обикнете една мома, която е пианистка прочута или ако обикнете една мома, която е красива, здрава, мислите ли, че вашата любов е чиста? …В какво седи Божествената Любов? Другояче седи тази Божествена Любов. Тази мома е почерняла, оцапана, гола, проказа я хвана. Ти я видиш на пътя, една душа страдающа; вземеш тази душа, обикнеш я, облечеш я, лекуваш я, пратиш я на училище, започва да се учи, казваш ѝ: „Ето света, учи се“. То е Божествената Любов. После не се плашиш заради нея къде ще иде. Да върви, където иска. Ако иска, добре; ако не иска, пак ще намериш същото положение. Ти в себе си като човек ще постъпиш така. То е Божественото. Божественото е абсолютно безкористно. (46/стр. 310, 311)
Доброто се оценява
много високо на Небето
Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един Благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. (5/лек. 6: стр. 21)
Някой беден човек извърши някое Благородно дело, той и не подозира даже, че в Небето става такова голямо тържество заради него. (5/лек. 8: стр. 6)
Един уважаван професор минава веднъж покрай едно паднало дете и се спира при него. Той е учен човек, преподава на студентите, но се заинтересува от малкото дете, казва му една сладка дума. Това е най-добрата лекция, която този професор някога е държал. Това, малкото добро, в Невидимия свят ще се запише. За другите лекции, които е държал на студентите, вече са му платили. В Невидимия свят големите добрини изобщо няма да ги има, но това, което професорът е направил с малкото дете, ще му се запише за възнаграждение. (30/стр. 252)
Бъди готов да услужваш на всички
Малките услуги развиват Благородството в човека. (83/стр. 271)
Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва… Дали някой е прост, или учен, той се отнася човешки с всички. Той зачита човека като човек. (34/стр. 65)
Ти трябва да бъдеш най-мекият, най-благородният, най-идеалният човек, да бъдеш готов да услужваш на всички хора, за да услужват и на тебе.
(5/лек. 30: стр. 21)
Ученикът на Окултната Школа трябва да използва онези незабелязани микроскопически случаи, за да услужи. Допуснете, че вие носите лачени обуща и аз виждам, че вашето ремъче се е отвързало и се влече. Казвам: „Не е моя работа това да услужвам“. Не, ако си ученик, ти ще се спреш и ще кажеш: „Извинете, моля, почакайте“. Ще се наведеш долу и ще оправиш ремъчето… Навеждате се долу, ще кажете: „Позволете да Ви услужа. Извинете, че Ви спрях“. Това е една малка услуга, но комуто я направите, той няма да я забрави. (2/лек. 17: стр. 14, 15)
Да допуснем, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавал, сирене, но случило се, че един от вас не си е взел хлебец… Никога да не кажеш в ума си: „Отгде се взе той!“. На този ще трябва да му се даде. Използвай случая да му дадеш ти и да ти стане приятно, че той не си е взел хляб. Кажи: „Друг път пък ти ще ме угостиш, но сега ще ми направиш голямо удоволствие да ти услужа“. Този другар никога няма да забрави тази малка услуга. (2/лек. 17: стр. 15, 16)
И най-малката услуга е Велико дело
Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска: а ако аз се спра да завържа обувките на един старец, то е една Благородна черта; ако аз се спра при някоя стара баба да дам една чашка водица, това е Велико дело– то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните, то струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. (14/стр. 691)
Да кажем, че вървите по пътя и срещнете някой беден старец; той трепери и не може да си върже обувката, а вие не му обръщате внимание, това ви се вижда дребна работа, защото в този момент вие решавате някой важен въпрос за братството и равенството. Не, ще оставите настрана въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този старец. Постъпите ли така, въпросът за братството и равенството е решен, а отминете ли стареца, без да му помогнете, въпросът не е решен. (75/стр. 249)
Веднъж бях в едно доста благородно семейство; навело се момиченцето– на един старец с окъсани дрехи че му връзва обущата. Казвам: ето една отлична постъпка. Ръкувам се с него и си тръгвам. Много добро дете, не съм срещал такова. Други са минавали, гледали са обущата и са заминавали. Че вие ако не можете да се спрете на един старец да му завържете обущата по Любов! (41/стр. 136)
Да слугуваш на ближния си,
значи да слугуваш на Бога
…Най-благородното Учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един Разумен свят и служиш на всички. Под думата служене на Бога аз разбирам да служиш на всички. (5/лек. 7: стр. 24)
Душата на всички хора трябва да се изпълни с Възвишени и Благородни стремежи– да служите на ближния си, на цялото човечество. (14/стр. 36)
Да съдействаш на човека в добро, да му слугуваш, да го повдигнеш– в това се изразява Благородството. Това е проповядвал Христос. Той казва: „Син Человечески не дойде да му слугуват, но да послужи“. (39/стр. 303)
Ние трябва да служим тъй, както Христос не дойде да Му послужат, а Той да послужи. Трябва хората да станат служители на по-слабите, на по-немощните… Ще ви обясня в какво се състои слугуването, какви качества трябва да има един слуга: той трябва преди всичко да има Благородно сърце, да бъде чувствителен, отзивчив, да бъде смирен, да бъде човек пластичен– да може към всички условия да се приспособява; при това трябва да бъде работлив… (10/стр. 111, 112)
Има Благородни хора в света. Една селянка цял ден е работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи, видяла гост. Поляла му да се измие. Макар и уморена, омесила му погача. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. (77/стр. 328)
Два, три или седем дена като живеете при мене, може да ме познаете… Ако живеем в една стая, ако за една седмица на този приятел, който влезе в стаята ми, аз му донеса вода и му поливам, направя му леглото– аз съм добрият човек. Ако той ми направи леглото и ми полее– той е добрият човек… И всеки човек, който работи и прислужва на ближния си, е добър. Туй е моето правило. Не работиш ли за другите, не си добър човек. (38/стр. 274)
…Ще научим Великото изкуство да се обичаме. Но обич не може да има без слугуване; ти не трябва да гледаш грешките на този, комуто искаш да слугуваш, ще се правиш, че не ги виждаш, и ще го обичаш. (75/стр. 258)
Ако едно от тия Възвишени Същества бе слязло на Земята, то ще слезе като един слуга, ще свърши работата си, ще се прояви и ще си замине. Голямо смирение има у тези Същества! Ако го пратят за изпит във вашия дом за една седмица само, то ще слезе, ще ви стане слуга, ще прояви смирение, ще ви остави своята веселост и след седмица ще изчезне, като казва: „Аз имам работа, трябва да замина“. В неговия ум има Благородство! (5/лек. 15: стр. 30)
Бъди готов да носиш
бремето на ближния си
Казва Писанието: „Вие, силните, носете товара на слабите“. Или вие, които имате голямата Любов, носете товара на онези с малката Любов.
(41/стр. 208, 209)
Аз бих желал хората да спорят, но само за едно: кой повече да даде и да помогне на брата си… Когато види, че брат му изнемогва под тежестта на своя товар, нека снеме товара от гърба му, да го тури на своя гръб и двамата да продължат пътя си и братски да се разговарят. (22/стр. 516)
…Всинца да си носим бремето и на всички ще бъде леко; като срещнеш някого, да кажеш: „Я ми дай малко от бремето си“. Да има едно състезание, че животът да е красив! (14/стр. 785)
…Като срещна едно плачещо същество, казвам: „Аз съм с тебе“. Взимам половината от неговите скърби и си заминавам. Това същество се зарадва…
(5/лек. 15: стр. 28)
Някой ме пита: „Учителю, ти скърбиш ли? Как носиш скръбта?“. Дойде някой при мене, скръбен е. Гледам го, скърби. Туря скърбите му на гърба си. Срещне ме някой в това време, пита ме: „Защо си замислен?“. Нося един чувал. Като го занеса до някоя къща, ще го сваля и тогава няма да съм замислен. Като му занеса чувала, той… се смее и аз се смея. Когато носиш някой тежък чувал, тук се изгубва благоприличието и то е много естествено. Сега в дадения случай аз няма да седна да му казвам: „Ти няма защо да скърбиш, ще занесеш този чувал, дето трябва“. Не, Божествено е в този момент да помогна [за] чувала му. Ако се откажа, това не е Божествено. Той върви по същия път, по който и аз вървя. Ще туря чувала в каруцата си. Малко ще се постесня, но ще му помогна. Ще стигна до някое място, ще спра каруцата си, ще сваля чувала и ще му кажа: „След мене идват добри хора. И те ще ти помогнат, не се бой!“. (50/стр. 15)
Не само да спасиш себе си,
но да се жертваш за всички
Всички ония хора, които се жертват за своите ближни, които и да са, каквито и да са, те са благото на един народ… (38/стр. 275)
Онези хора, които крепят съвременното общество, …това са Честните, Справедливите и Благородните хора, които жертват своя живот за благото на другите. Това произлиза от изблика на онзи Вътрешен Божествен живот, който се таи в дълбочината на техните души. (5/лек. 20: стр. 14)
Срещате един човек разположен, готов на услуги, на жертви. Защо? Той е проникнат от някакво Благородно чувство. (22/стр. 95)
Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото Благородство, умът– по замаха на неговите мисли, душата– по готовността ѝ да се жертва. (12/стр. 261)
Майката… трябва да бъде религиозно настроена… Религиозно настроена разбирам, когато в душата на майката блика такава Любов, че тя е готова да обгърне в тази Любов не само своето дете, но и целия свят и да се жертва за другите. Туй е религиозно настроение: да блика Любов– не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички.
(38/стр. 477, 478)
Например един богат жертва всичко на околните, но те никак не му благодарят. Той остава без нищо, но въпреки това никак не роптае, а благодари на Бога. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, по едно време у него се отварят изворите на Любовта и той вече преминава в по-висш живот. (64/стр. 117)
Любовта се проявява само тогава, когато вие сте готови да се пожертвате за един човек, когото всички отхвърлят, гонят и никой не го приема.
(75/стр. 155)
Няма по-хубаво нещо в света– да намериш един твой другар, който в ума си да има същото мнение за тебе, каквото ти имаш за себе си; другар, на който можеш да разчиташ при всички условия. Двамата да се държите като една светиня. Този твой другар всякога да бъде готов да жертва живота си за тебе и ти да си готов да жертваш живота си за него. Няма нещо по-благородно от това. (65/стр. 271)
И Христос казва: „Вие сте Ми приятели“, т.е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел. Това е приятел. (65/стр. 271, 272)
Едно време, когато Господ създал животните, всички се изредили при Него да Му се представят. Дошъл ред и на лъва. Той се въоръжил и тръгнал на път. Като вървял, чул жално бръмчене. Погледнал нагоре, видял високо някъде на едно дърво пчеличка, здраво омотана в паяжина. „Моля ти се, ти си един от големите юнаци– казала пчеличката, –помогни ми да изляза от тази мрежа. Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време да се представя на Господа“. Въпреки това той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката. В този момент в лъва се създала една черта на Благородство. Той пожертвал своето благо да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Бог го възнаградил– произвел го цар на животните. Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните. (61/стр. 197, 198)
Бъди приятел и на лошите, и на добрите
Герой е онзи, който е приятел и на лошите, и на добрите хора. (43/стр. 105)
Йосиф… живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тия хора добри приятели. „Ама– казват някои– хората са грешни.“ От тия грешници именно си създайте приятели– в тях има Благородни души. (10/стр. 107)
Та първото нещо е… да имаш Пълна, Абсолютна Вяра. И като те лъжат, и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, изворът дава; не се смущава, че е пил някой вълк, мечка, разбойник… (51/стр. 62)
Един Добър, Разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно хванал ръката му, усмихнал се и казал: „Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти може да вземеш със своята ръка“. (54/стр. 90)
Изправи погрешката на човека,
без да казваш нищо
Човек иде на Земята първо да изправи погрешките си. После– да забогатее с Добродетели. Най-после– да изправи чуждите погрешки и да плати за тях, както направи Христос. (18/стр. 265)
Проявявайте навсякъде Любовта… Като видите, че някой направил някаква погрешка, не го критикувайте, но приложете Любовта си към него– помолете се да се справи той с положението си.
(83/стр. 199)
Видите ли нещо лошо в характера на човека, не го съдете, но помогнете му по някакъв начин да се изправи. Ама обущата му били нечисти! Не го съди, но вземи една кърпа и без да те забележи, изчисти го. (22/стр. 425)
Някой от вас може да се е окалял, това нищо не значи. Който разбира Законите, не обръща внимание на калта. Ученикът няма право да съди. Като види, че някой се окалял, ще го очисти, без да каже дума, с която да го осъди. (83/стр. 125, 126)
…Понеже всеки отива при Господа, като срещнеш един човек и видиш, че има петно, очисти го, без да му казваш, та като отиде при Господа, да няма никакво петно. Защото, ако има петно, няма да го приемат. (30/стр. 706)
Най-малката погрешка да видите в приятеля си, постарайте се да я изправите. Казвате: „Как можем да изправим чуждите погрешки?“. Ще приведа един пример, който ще ви покаже един от начините за изправяне погрешките на вашите ближни. Един млад момък от Варна отишъл един ден при един евангелист, книжар, да си купи някакви книги. Като го видял, книжарят му казал: „Преди няколко седмици един твой приятел дойде при мене да иска пари назаем. Аз му услужих, но ето, толкова време мина вече и той не ги връща. Такива са твоите приятели!“. „Колко ти дължи?“ „Еди-колко си.“ „Заповядайте, вземете тази сума и считайте, че сметката е уредена. Аз и моят приятел сме едно и също нещо.“ С тази постъпка младият човек доказа, че той и приятелят му са честни хора. Това е Благороден характер. Тъй щото чуете ли някъде да одумват вашия приятел, извадете кесията си, платете вместо него и кажете: „Аз и моят приятел сме едно и също нещо“. (36/стр. 101)
Да кажем, че някой от вас влиза в една гостилница и гостилничарят му казва: „Един от вашите приятели яде тука и не си плати“. Какво трябва да направите? Вие трябва да кажете: „Извинете, моят приятел отдавна ме упълномощи да платя вместо него, но аз забравих“. И ако имате пари, още този момент ще платите. („Това няма ли да бъде лъжа?“) Не, погрешката е пак негова. Законът е верен– щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не си е платил, аз вече съм задължен да изправя неговата грешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на гостилничаря: „Добре, аз ще платя за него“, това е човешка постъпка. От моя страна ще направя Благороден жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа какво съм направил за него. (48/стр. 445)
Ако видиш, че някой брат постъпва с някого по начин, какъвто ти не одобряваш, не го съветвай, не го изобличавай, но ти постъпи с него тъй, както намираш за правилно. Ще ви дам един конкретен пример. Идва при този ваш брат друг някой да му иска пари назаем. Той се отнася с него грубо и не му дава пари. Ти виждаш това нещо и не го одобряваш. Няма защо да съветваш брата си как трябва да постъпи, но ще се обърнеш внимателно към нуждаещия се и ще му кажеш: „Братко, извини, ти си изпратен до мене, сбъркал си адреса, не си отишъл на определеното място. Ето, заповядай тази сума, услужи си с нея!“. Постъпиш ли така, ти ще повдигнеш брата си в очите на другите. Благородство се изисква от всинца ви. Вие можете да изнасяте погрешките на хората, но в Божественото Учение е правило да се постъпва с Благородство и Любов.
(84/стр. 142)
Една сестра взела назаем 3000 лева от един брат, но главата ѝ побеляла от него. Постоянно я безпокоял да му ги върне по-скоро. Мисля си какво да направя, за да освободя тази сестра. Реших в себе си да извикам брата и да му кажа: „Сестрата е внесла парите си в моята банка; […] ето, вземи тези 3000 лева, които тя ти дължи“. Така се разреши въпросът. (15/стр. 499)
Две сестри се карат. Ти казваш: „Не зная как да ги примиря“. За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари назаем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: „Колко Ви дължи?“. И плати! Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете“. Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите“. Казвам сега: „Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна“. Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва… На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по цял самун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. (8/стр. 548)
Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари назаем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него. Ако постъпвате така, вие ще вървите от Слава в Слава и ще веселите Бога. Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи… (83/стр. 226)
Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник– събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева назаем и от адвоката– сто лева с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашното, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече, те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари назаем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек; исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В Името на Христа платете дълга на своя ближен. (12/стр. 260)
Един мой познат, мирови съдия, ми разправяше една своя опитност: „Богат човек съди един беден за известна сума. Като разглеждам делото, виждам, че бедният е невинен. Богатият го оплел така, че той не може да се оправдае. Като слушам обвиненията на богатия, иде ми да си дам оставката, не ми се ще да се занимавам с такова дело. Тогава казвам на богатия: „Слушай, не мисли, че си неуязвим. Аз виждам, че правото е на страната на бедния. Решавам едно от двете: или да си дам оставката, или да платя половината от сумата, която му искаш; другата половина ти ще му простиш. Ако ме послушаш, ти ще спечелиш, ще имаш моето почитание, ще те давам за пример. Какво ще спечелиш, ако вземеш пари от този беден човек с жена и четири деца? Ако му простиш, и Небето, и Господ ще те почитат“. „Има ли Бог в света?“ „Има, разбира се. Ако ме послушаш, сам ще се убедиш в това“. Така проповядвал съдията и проповедта му имала резултат. (20/стр. 97, 98)
Колкото и да се кълнат хората, с клетва нищо не се постига. Трябва ли да съдиш брат си и да го караш да се кълне? …Ако аз съм свещеник и ме викат да закълна някого, ще кажа: „Колко дължи този човек?“. „Хиляда лева.“ „Ето, аз давам парите за него, освободете го.“ (15/стр. 421)
Ще отиде свещеникът да закълне някого и след това ще му платят. Нека го закълне, но не да пълни джобовете си, а да ги изпразва. Защо свещеникът не каже на съдията: „Господин съдия, колко дължи обвиняемият“? „Хиляда лева.“ „Ето, аз плащам вместо него, но да се прекрати делото.“ Съдията ще прекрати делото и ще каже: „Ето един Благороден човек“. На друго дело свещеникът пак ще пита: „Колко дължи обвиняемият?“. „Две хиляди лева.“ „Колко разноски има по делото?“ „Петстотин лева.“ „Ето, аз плащам всичко.“ „Съгласни ли са страните да се примирят?“ „Съгласни са.“ Даже и за десет дела да плати свещеникът, няма да обеднее. Поне на Небето ще го посрещнат като човек, който осветява Името Божие. (15/стр. 422, 423)
Ти направи нещата вместо другите
Да допуснем, че вие сте един работник, когото наемат да работи на лозето– вие копаете донякъде хубаво, но случва се нещо през деня, дойде ви някоя мисъл, която ви отклонява от работата, и вие оставяте двадесет-тридесет чукана неизкопани. Вие обаче мислите, че лозето е прекопано, и си отивате. Аз минавам, разглеждам работата ви и виждам, че лозето е недоизкопано. Какво трябва да направя? Трябва да довърша вашата работа. Ако забележа вашата погрешка в книгата си, ще кажа: „Ти не прекопа всички чукани, направил си една голяма погрешка, подобава ли ти да вършиш такива неща?“. Започна ли да те морализирам, това не е разрешение на въпроса. Щом съм видял твоята погрешка, трябва да я изправя– нищо повече! Сега вие готови ли сте да прекопаете тия тридесет чукана на приятеля си? (48/стр. 380)
Защо господарят трябва да бие слугата си? Ако слугата не е свършил нещо навреме, нека господарят вземе неговия образ и сам свърши работата си… За предпочитане е да свършиш работата вместо слугата си, отколкото да го биеш с ръката си.
(43/стр. 105)
Бедният казва: „Гледам, онзи богат защо не ми даде пари?“. Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“. Ще взема този човек да го заведа [у] дома. Длъжността е моя. Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим Волята Божия. (38/стр. 219)
И намислил съм в бъдеще не да казвам какво да правите, но като видя нещо, аз ще го направя. Няма да мисля, че тези хора не ме разбират. Казвам: „Много добри са, те живеят, както разбират. Я аз да започна да работя“. Ще мина покрай вашата къща, видя, че не е мазана, ще я замажа. Ще видя, че някой има скъсани обуща. Няма да му кажа: „Ти защо не работиш, защо не вземеш да си купиш обуща?“, но ще му занеса едни нови обуща. Ще видя някой със скъсана шапка, няма да му кажа: „Защо не си купи шапка?“, но ще му купя шапка. Ще оставя, както са живели хората, но което не е направено, ще кажа: „Моя работа е“. Когато видя скъсаната шапка, ще оставя нова. Като видя скъсаните обуща, ще оставя нови. (35/стр. 117, 118)
Изисквай от себе си, а не от другите
Що е Любов? Всички да почиват, а пък аз да работя. Това е Любов… Що е Законът на Любовта? Всички други да бъдат лоши, аз да бъда добър и да слугувам. (35/стр. 243)
Като съзнателен човек аз се стремя всякога да постъпвам добре. Как постъпват хората с мене, това не е важно; аз трябва да постъпвам добре. (59/стр. 216)
…Не се интересувай да знаеш дали хората те обичат. Най-първо искай да знаеш обичаш ли ти, или не. Любиш ли ти, постъпваш ли ти добре. То е първото нещо, което трябва да се знае. (35/стр. 13)
Цяла нощ се мъчите за нищо и никакво: дали някой ви обича, или не… Аз разрешавам другояче: не дали мене обичат, но дали аз обичам. (42/стр. 434)
Като ученици работете върху себе си вие да разбирате хората, а не те да ви разбират. (44/стр. 344)
Когато някой се отнася зле с тебе, ти се отнеси с него добре. Тогава ще се трансформира неговото състояние, доброто в него ще победи злото и той ще се измени. (63/стр. 341)
Щом някой не може да те търпи, търпи го ти. Ако не те обича, обичай го ти. Ние имаме този Велик Закон: и като не обичаме Бога, Той ни обича.
(30/стр. 182)
Двама родни братя се срещат на улицата: единият бил подполковник, а другият– прост войник. Последният се приближил към брата си и започнал направо да разговаря с него, без да му отдаде нужното уважение като на подполковник. Той го арестувал за двадесет и четиричасов строг тъмничен арест, като му казал: „На улицата няма братски отношения, те съществуват само вкъщи– ти трябва да знаеш, че вън от дома ние сме като чужденци“… Следователно, ако си офицер и те срещне брат ти, не се обиждай, че не ти е отдал нужното почитание; спри се, кажи му няколко топли думи и продължи пътя си. (13/стр. 150, 151)
Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде Благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, да не се размътва при всичките мъчнотии в живота си; бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините– не. Каква Благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той да повдигне очи към Бога и у него да не се яви желание да отмъсти, а едно Благородно желание в Името на Бога да покаже тази Любов.
(16/стр. 316, 317)
Например срещна един човек, нахокам го, кажа му няколко обидни думи, но той ме погледне кротко и си отива тих и спокоен– аз му благодаря… (13/стр. 546)
Тия наши езици, тия наши губерки– по-опасна губерка от езика не съществува! Аз съм опитал вашите губерки… Тъй щото, когато някой ми забие губерка в ръката, аз мълча, нищо не казвам– чувствам болката, много дълбоко я чувствам, но си казвам: „Такъв е Божият Закон, ще понеса всичко с Любов; заради мен са носили и аз ще нося за другите“. Това е изпит за всеки християнин. (13/стр. 547, 546)
Дойдете при мен, вие сте ме обидили, а аз ви направя една услуга без никаква користна цел, така както Бог изисква– моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. (15/стр. 23)
Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин, защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват. Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки капан. Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. (83/стр. 303)
„Ама защо да ме обиждат!“ Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил, и му кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя“. Подай му ръка и забрави всякаква обида. Ако отидеш да се оплакваш при Бога за обидата, ти ще Го огорчиш. (29/стр. 334)
Много мъчно е да простиш, не само да простиш, но и да забравиш; не само да забравиш, ами и помен да не остане от лошите думи и на мястото на най-лошите думи да туриш най-хубавите думи за този, когото си мразил. (28/стр. 613)
Мнозина се питат: „Как се изразява Божественият живот?“. Чрез Разумността. Да бъдеш Разумен, значи да бъдеш Благороден и отстъпчив. Разумният живот изисква взаимни отстъпки: единият отстъпва и другият отстъпва. (56/стр. 400)
Като ученици на Великия Живот надпреваряйте се да правите отстъпки на ближните си, да прощавате, да проявявате взаимна почит и уважение.
(83/стр. 196)
Силният трябва да отстъпва. В Божественото Учение седи идеята, че силните трябва да отстъпват на слабите. (6/стр. 120)
Онези от вас, които са най-силни в Учението, най-първи, да се зароди във вас едно желание навсякъде да отстъпвате, навсякъде да бъдете кавалери, да имате една отстъпчивост, да вземате последното място. (41/стр. 208)
Когато причинното тяло е събудено и развито, човек почва повече да живее в мозъка си. И ако човек стои на стол, отстъпва го. Такъв човек се жертва за другите. Днес ще отстъпиш, утре ще отстъпиш, ще дадеш място на някой друг и така постепенно възпитаваш причинното тяло. (64/стр. 190)
Казвате за някого, че е много набожен човек. В какво седи набожността на един човек? Като влезеш в трамвая и стоиш прав, ако някой е набожен, ще стане и ще каже: „Заповядайте, аз слизам“. Този е набожен човек. Онзи, който седи и те гледа, не става от мястото, той няма никаква набожност. Ако е набожен, казва: „Аз ще стоя прав, а ти ще седнеш“– предпочитание ти дава. Така той ще създаде в тебе една идея. Като гледаш този човек, добре облечен, пък на тебе ти дава предпочитание, ти ще кажеш: „На какво основание ми отстъпи този човек?“. Той ти дава една идея: постъпвай спрямо другите тъй, както аз постъпих спрямо тебе. Това е един човек религиозен. Ако ние не можем да дадем един пример в живота, какви религиозни хора сме?
(6/стр. 345, 346)
Аз не съм видял нито един от вас да окаже на някого една услуга от Любов. Наблюдавал съм хората, като съм пътувал в трамвая, и само един случай съм имал, за толкова години само един случай. Влязох веднъж в трамвая и една доста Благородна мома ми каза: „Моля, заповядайте, седнете“. Казах ѝ: „Не, стойте си!“. Тя каза: „Аз мога да стоя права, Вие заповядайте“. Приех и седнах на мястото… Ето една хубава черта. (6/стр. 365)
...Домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, …биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи; всеки отстъпва– не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. (38/стр. 217)
Всякога казвай: „От мен да мине!“
Досега девизът на хората е бил: „От теб да замине!“, обаче този девиз е създал нещастията, недоразуменията, крамолите в света. Новото Учение носи Нов девиз: „От мен да замине!“. Каквито и вземания и давания да имаш, каквито и да са отношенията ти с хората, дръж Новия девиз: „От мен да замине!“. Този девиз носи Мир… (12/стр. 153)
В Стария Завет е писано тъй: „От другите да замине“. В Новия Завет е писано: „От мене да замине“. Сега ще кажете: „От мене да замине!“, нищо повече. Аз пръв трябва да започна със Закона на Любовта, пръв трябва да се подчинявам на Новата Заповед. (6/стр. 456)
Ако жената казва: „От мен да мине“, братът– „От мен да мине“, сестрата– „От мен да мине“ и т.н., тогава всички ще са във връзка с Христа и ще са разбрали Неговото Учение. (13/стр. 714)
Това е да прилагаме Христовото Учение: „От мен да мине“. Когато ти откраднат хиляда лева, ще казваш: „Благодаря Ти, Господи, че от мен замина…“.
(13/стр. 714)
Да си съвестен, то значи с постъпките си да не ощетиш никого. Ако си бакалин, да не подядеш човека с нито един грам, като му продаваш някоя стока, но даже да сложиш един грам повече. То е съвест. Ще кажеш: „Един грам от мене да замине“. Човек, който може да даде един грам, може да даде и десет, петнайсет, хиляда грама. Колкото повече от тебе заминава, толкова по-добър ставаш. (6/стр. 217)
Не само да взимате, но и да давате. Нека всякога минава от вас. Кажи: „Ще давам, даже и от мене да замине“. (62/стр. 246)
…Бакалинът ти е взел повече пари. Не се връщай да вземеш парите си, понеже ще направиш една погрешка. Нека мине от тебе, остави… Не се смущавайте за един лев, че ви подял някой. Благодарете на Бога и се радвайте. Понеже той ви подял един лев, да не мислиш за него. Като ти подяде един лев, напиши му едно писъмце и му турете още пет лева… (35/стр. 197, 198)
Наскоро имах случай да се срещна с един български офицер. …Ще ви приведа преживяното от него, което той ми разказа. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош– ревнувах я и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ. Да я оставя да върви сама някъде– Боже съхрани! […] Един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език, а ние дете имаме. Тя ме моли: „За три месеца ми позволи да замина!“. „Не мога, но за четиридесет дена може.“ Породи се в мен една борба– с какво право искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден ѝ дадох 5000 лева и ѝ казах: „Иди в странство и стой колкото искаш“. Едва-що изрекох тия думи, усетих, че ми падна товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: „Ти си изпълнил Христовия Закон“… Една Благородна черта, да, но той е претърпял вътрешна борба, вътрешна криза. Ние всички ще минем през тия вътрешни борби и Невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим. (16/стр. 317)
6. Изглаждане кармата с душите
Признай, че си сгрешил спрямо човека
Ти си наскърбил своя брат, …да въздъхнеш и да кажеш: „Съжалявам, че със своя егоизъм съм огорчил брат си“. Каква по-благородна постъпка от тази– да съзнаеш, че си съгрешил спрямо брат си, и да поправиш погрешката си? Такъв човек наричам аз брат, мъж, приятел, сестра. (15/стр. 216)
Благородно е човек да иска извинение, да изправи грешката си. (20/стр. 160)
Следователно, ако си обидил своя приятел, ще отидеш при него и ще му кажеш тъй: „Аз не трябваше да се поддам на своята слабост…“. Вие ще държите само себе си отговорни. Другите няма да ги държите отговорни, защото погрешката, която другите направят, не засяга мене, но погрешката, която аз направя, тя само ме засяга. (17/стр. 92)
Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно: „Ти си такъв, ти си онакъв, ти ме направи такава, ти ме направи такъв…“? А Учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както е. Където е виновен мъжът, да си каже: „Това е тъй“– Благородство се изисква за това; където е виновна жената, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва, всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква! Души, Благородни души се изискват от съвременните хора! (16/стр. 378)
Казвам: ние трябва да бъдем Доблестни, да си изповядаме един на друг погрешките, т.е. не да ги изповядаме, а да ги признаваме. Ще ви приведа един пример за дядо Тричко и за слугата му Марин… Цели 20 години прекарал Марин при дядо Тричко, но дядото бил много скържав******, та постоянно използвал Марина. Най-после Марин започва да краде. Дядо Тричко бил земеделец и затова Марин днес взима една крина жито от него, утре– друга и по този начин незабелязано си пооткрадвал по нещо. И дядо Тричко обирал Марина, като го използвал, но и Марин го обирал. Обаче един ден Марин си купил едно Евангелие и започва да чете. Тъй, като чел, казва си най-после: „Лошо направих аз, тъй не се живее“. Един ден той отива при дядо Тричко и му казва: „Слушай, дядо Тричко, много зле постъпих аз по отношение [на] тебе. Не трябваше така да направя. Аз от известно време взех да те обирам: днес си пооткрадна жито от хамбара ти, утре– друго нещо, но така не се живее. Това не е живот. Аз тръгнах вече в нов път, не искам да живея постарому!“. Дядо Тричко му казва: „Е, синко, и ти не направи добре, но и аз знаеш ли колко те изядох? Я вземи да прочетеш колко време си служил, колко ти се пада и колко си получил“. Изважда кесията си и му заплаща всичко, като му казва: „За в бъдеще ще ми станеш син, ще бъдеш мой храненик“.
Такъв дядо Тричко и такъв Марин трябват на света. Това са идеали. (5/лек. 15: стр. 31, 32)
Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: „Слушай, приятелю, няма защо да стреляш; ако си обиден нещо от мене, аз съм готов да изправя погрешката си; ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре“. (71/стр. 210)
Да кажем, говорили сте лошо за някои хора. Как ще изправите това нарушение? Ще им направите някоя услуга. (63/стр. 340)
Примирението е цяла наука. Не е достатъчно да кажеш на някого, когото си обидил: „Извинете, аз Ви обидих“. Допуснете, че при вас дойде някой беден чувствителен човек, който дълго време се е молил на Бога и най-после се решава да попроси нещо отнякъде и дойде при вас, а вие веднага започвате да му четете морал и да му казвате: „Ти трябва да работиш, да не си мързелив“ и т.н. Този човек си излиза от вас огорчен, наскърбен и вие почувствате скръбта му, разбирате, че не сте постъпили добре. Какво ще направите? Ще го настигнеш и ще почнеш да му се извиняваш ли? Не, това е по човешки. Ти ще постъпиш по Божествено. Ще отидеш при него, ще му занесеш една кола дърва, един чувал с брашно, малко масълце, това-онова. Туй е примирение. Това ще направиш не само един път, но девет пъти, при това не само един път през годината, но девет години наред ще трябва да направиш това. И той ще каже: „Да, имало душа у този човек…“.
(5/лек. 22: стр. 12, 13)
Имаш някой, който те мрази; този човек е беден, иди му помогни, направи му едно добро и ще се примириш– Господ ти е дал един случай да помогнеш на един беден, благодари! (14/стр. 779)
Всички хора, с които се срещаш, едни са добри, а други– лоши към тебе. Това е последствие от миналото. Някой те обира, ти си го обрал в миналото. Ако разбираш закона, ти ще бъдеш благодарен, че си се отплатил. (47/стр. 23)
…Да ви приведа следния пример. Той се е случил тук, в България. Умрял бащата и той оставил своето имане на двамата си сина: единият– по-голям, другият– по-малък. По-големият брат бил по-силен, казал: „Ако е тук брат ми, аз ще го убия“. Той взел по-хубавите ниви. Но когато той казал тази мисъл, в по-големия брат се заражда мисълта: „Какво ще добия, ако го убия? Не, аз ще го поставя на своето място“. Отива по-малкият брат при брата си и казва: „Няма защо, братко, да ме убиваш, да те затворят в затвора. Ако ти ме убиеш и после използваш имането, което баща ни остави, аз ще се радвам, но след като ме убиеш и седиш дълги години в затвора, то нито ти, нито децата ти ще прокопсат. Без да ме убиеш, аз съм намислил да те оставя на своето място. Аз ще ти оставя всичкото“. Най-после двамата братя се споразумели да обработват заедно имането на баща си. (26/стр. 171)
Как ще стане примиряването между хората? Много лесно. Който има да взема, да прости дълга на брата си. Който има да дава, да бъде готов да си плати дълга. Като отиде при своя кредитор да плаща, последният да му каже, че в името на братството той прощава дълговете му и го признава за свой брат. (22/стр. 516)
Най-първо Любовта ще поставите като Закон. По Закона на Любовта ще вървим. Какъв е Законът на Любовта? От когото имаш да вземаш, ще се откажеш да вземеш. …Някой има да ти дава 100 лева. Какво ти струва да му кажеш: „Не ги искам.“?
(6/стр. 364)
Представете си, че имате един ваш брат по кръв, когото обичате. Той взел 1000 лева и не ги връща. Вие му се сърдите… Нима Любовта на брата не струва 1000 лева? Дайте му още 1000 лева. „Къде ще му отиде краят?“ Давайте дотогава, докато дадете и последното петаче. След като нямате какво да давате, станете му слуга. (27/стр. 333)
Един българин лежал в затвор три години. След излизането от затвора решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието. Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски. Как постъпил той? Извикал длъжниците си един след друг и запитвал всекиго поотделно: „Колко ми дължиш?“. „Еди-колко си.“ „Можеш ли да изплатиш целия си дълг?“ „Не мога.“ „Половината?“ „Не мога.“ „Четвъртината?“ „Мога.“ „Плати колкото можеш и бъди свободен.“ В лицето на своите длъжници той спечелил приятели вместо неприятели. (12/стр. 17)
„Глупавите“ хора ще оправят света. Кои са глупавите? Двама души се съдели. Дошъл синът на единия и казал на баща си: „Татко, не ни трябва това, за което се съдите. Да го оставим, да простим“. Този син минавал за глупав, но той прекратил делото.
(63/стр. 264)
Когато направят грешка спрямо тебе, ти прости. Това е Закон на Милосърдието. Друг Закон гласи: ако простиш, добиваш своята Свобода. Иначе те свързват веригите на кармата. (63/стр. 338)
Характер е да прощаваш – само така може да се издигнеш до степен на Благородство. И този пример ние виждаме в Христа: когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!“. Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?“. (10/стр. 104)
Щом искате да се освободите, да се явите чисти пред Лицето на Бога, вие трябва да простите на своите длъжници и да кажете: „Господи, прости им!“. (21/стр. 186)
Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други– зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата Любов. (19/стр. 48)
Днес повечето хора се намират пред третото Посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с Любов и да каже: „Заради Бога прощавам на всички“. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото Посвещение. (19/стр. 49)
Да оживееш, това значи да си готов да простиш на онзи, който ти е направил най-голямата пакост. Ако си слуга и господарят ти те е ощетил, отнел е силите ти, прости му. Ако му простиш, той ще бъде готов да раздели богатството си с тебе и да те приеме като свой брат. (39/стр. 136)
…Ще бъдете последователи на едно Учение, според което винаги ще казвате: „Аз ще му простя“. Само силният духом може да прости– това не е за малодушните. (15/стр. 104, 105)
Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и са ти причинявали пакости– това е качество на Великия човек и то не се постига изведнъж; много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит да работите поне една година върху това качество, за да видите какво ще постигнете. (3/стр. 28)
…Ще ти дадат един урок. Ще те оженят за един лош мъж, който три пъти ще те бие на ден, и ти да му благодариш и да му целуваш ръката. После ще родиш две деца и те ще те бият по три пъти на ден и ти да благодариш на Господа, че ти дал такова благословение. Не е лесна работа. Ред сълзи ще капят. …Да намериш пътя на Любовта. (41/стр. 205)
Христос изказал…: „Ако те ударят по едната страна, дай и другата“… Ще кажете, че много мъже бият жените си, че и до днес още те практикуват това изкуство. Значи, не е дошъл още денят, когато жената ще се застъпи за себе си– не чрез насилие или грубост, но със силата на своите чисти мисли, чувства и постъпки. Ако тя е духовно силна, нека мъжът се опита да ѝ удари една плесница… Какво коства на жената, когато мъжът ѝ удари една плесница, да обърне тя и другата си страна към него и да каже да ѝ удари още една плесница? Мислите ли, че при това положение той би се осмелил втори път да вдигне ръка против нея? Коя жена може да постъпи така? Само Разумната и Любеща.
(39/стр. 157, 158)
Ако вие извършите своята роля на Земята добре, и вие ще бъдете един ден Светия. Една жена, която е живяла двайсет години със своя мъж и е носила неговия тежък ярем, готвила му е и той я е малтретирал, а тя всичко понасяла с Търпение– тя ще бъде една Светица. Така е и с мъжа: един мъж ако понася търпеливо всички несгоди, предизвикани от жена му, ако тя го малтретира– той ще бъде друг Светия. Такива мъже и жени на Небето ще бъдат Светии. (17/стр. 249)
…Имате мъж, той обикаля някоя жена, по-умна от тебе; тя знае да свири, а ти не можеш да свириш; и този мъж казва на тази жена: „Ти издигна жените в моите очи“. Ти благодари на Бога, че този мъж е с тази жена; ти я считаш за лоша, но той, ако вие му пречите, ще иде при друга, трета, четвърта. Кажете: „Благодаря на Бога, че тази моя сестра ще го упъти“… „Нямам вяра в него.“ Не, не, имай вяра и в твоята сестра, и в твоя мъж. Туй е то характер! Вложи добрите си мисли– тогава и тя, и той ще се издигнат. (40/стр. 248)
Аз се радвам, че имаме в нашето Братство един брат, няма да му кажа името, той е женен, жена му има приятелство с друг и той се радва. Нему му е приятно, той не се съмнява, радва се, даже е доволен. Много съм доволен, че имаме един такъв брат. Само един брат досега съм срещал. Това е действителност, не е измислица. (46/стр. 312, 313)
Като ви говоря за Любовта, вие си представяте Любовта към вашите деца, към вашите братя и сестри; не, повдигнете се една степен по-високо от Любовта, която имате. Да обичаш дъщеря си или сина си– това е естествено, да обичаш брат си или сестра си– това е естествено, да обичаш врага си– това е геройство. (14/стр. 36)
Да любиш Бога с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си– това е Християнското Учение. (4/лек. 24: стр. 32)
Който иска да смекчи съдбата си и да избегне от закона на кармата, трябва да приложи Любовта към близките и към враговете си. (28/стр. 381)
Само силният, любещият може да обича врага си. (28/стр. 651)
Обичай Бога във врага си! (28/стр. 477)
По какво се познава силата на една мисъл– по нейната Светлина и Благородство. Който има Светли и Благородни мисли, той е в състояние да възлюби и врага си… (14/стр. 156)
Само Великите хора могат да любят враговете си, те имат метод, по който проявяват Любов към тях; който не е дошъл до този метод, трябва да прави опити, за да си изработи свой специфичен. Защо трябва да любите враговете си– за да станете Велики. (3/стр. 28)
Да обичате врага си… Как ще го обичате? Представете си, че някой ви направи най-голямото зло. Един ден Бог отнема всичкото му богатство и го поставя в положението на последен бедняк. Такъв идва той в дома ви да поиска помощ. Ако го приемете добре, ако го нахраните и напоите и не му кажете нито една дума за направеното от него зло, вие обичате врага си. (63/стр. 340)
Кое е по-хубаво: когато имаш един враг, който се дави в тинята и се моли, че го натиснеш да умре или да го извадиш, че този човек да ти стане приятел? Кое е по-хубаво? (24/стр. 52)
Аз туй Учение наричам Диамантено, Учение на Божествената Любов– да съзнаеш в дадения момент, че имаш един противник, да го обичаш, а не да искаш да го унищожиш. Ние трябва да бъдем толкова Благородни, както във времето на Пруско-френската война един французин минава и вижда един германец, паднал в един трап. Французинът взема пушката му, подава я и му казва: „Отдалечи се на разстояние 200–300 метра, аз ще те чакам, иначе трябва да те застрелям“. (65/стр. 52)
Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, Който изпраща слънцето, дъжда и вятъра и за добрите, и за лошите; когато раздава благата, Бог има предвид всички същества: малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да прощава. (3/стр. 28)
Да обичаш онзи, който не те обича– това е подвигът
Казва Писанието: „Ако обичате тези, които те обичат, какво правите повече?“. Ако обичате онези, които не ви обичат, та и в туй отношение сега е подвигът. (41/стр. 240)
Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи– то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб– то е Божествено. (69/стр. 380)
Ако вие ме обичате, защото аз ви обичам, това не е никакво предимство; но ако вие обичате един човек, който не ви обича, това показва, че имате характер. Ако вие давате нещо някому, който ви е давал, това е в реда на нещата. Понякога може да правите услуги на човек, който ви преследва. Това е изкуство, това е характер! …Ако вие правите услуга някому, който десет пъти ви е излъгал, това вече е нещо особено. И Господ казва: „Станете особени в своите прояви!“. Ние трябва да вършим необикновени неща. Този свят се нуждае от такива необикновени неща. (75/стр. 453)
Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и онези, които ти причиняват радост. (64/стр. 143)
…Ще обичате доброволно, а не по задължение и онзи, който ви е причинил някаква пакост.
(58/стр. 44)
Всяка дума има свой антипод, който трябва да използвате. Каже ли някой, че ви мрази, не се смущавайте. Антиподът на омразата е Любовта. Проявете вие Любовта си и турете омразата на гърба ѝ. Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си. (33/стр. 40)
…Висшата Идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това– туй ще рече Идейна Любов, туй ще рече Служение на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов– тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. (9/стр. 28)
Някои хора имат към мен неприязнени чувства, но аз ще им се отплатя с Любов. Не само на тях, но на всички българи ще се отплатя според Великия Божи Закон, Закона на Любовта… (13/стр. 516)
Направи услуга на своя неприятел
На всеки човек може да се представи случай да направи услуга на свой неприятел и да му стане приятел. Използвайте този случай. (28/стр. 711)
Разгневите се някой път и си казвате: „Аз никога няма да простя на този човек“. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние. Какво трябва да направите? Идете да услужите на този човек в нещо– това аз наричам лекуване на гнева. (48/стр. 158)
Да си опитал Справедливостта тъй, както тя съществува в живота, това значи, след като срещнеш онзи твой брат, който ти е причинил най-голямото зло и страдание, да можеш да му се усмихнеш, без да ти трепне сърцето, и да му кажеш: „Как си, братко, забогатя ли? Ако не си забогатял, аз съм готов да ти услужа“. Такъв трябва да бъде всеки великодушен, всеки гениален човек, който борави с Правдата в живота! (5/лек. 31: стр. 36)
Моли се за онзи, който не те обича
Не само един човек да обичаш, но ще се стараеш да обичаш и да се молиш за всички и за тези, които ти правят зло. (28/стр. 523)
Не е лесно да храните човек, който ви е направил зло. Обаче Христос можа да направи това. Той слезе на Земята да покаже на хората как трябва да живеят, но в края на краищата те Го разпнаха на кръста, отдето Той трябваше да се моли за тях, да казва: „Господи, прости им…“. (58/стр. 43)
Нали Христос е казал: „Любете враговете си!“? …Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост– молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения! (76/стр. 272)
В Америка един крадец влязъл в къщата на една жена с намерение да я убие през нощта и ограби. Но тя го усетила, че се приближава, и почнала да се моли усилено. Жената се молила на Бог да помогне на крадеца, да го спаси, да излее над него Своята Благодат. Крадецът, като чул всичко това, излязъл вън и побягнал развълнуван– молитвата на жената подействала. (64/стр. 51)
Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.
(28/стр. 278)
Приемайте нещата, както идат. Ако някой ви приеме студено, като си излезете оттам, помолете се за този човек и той ще си каже: „Господи, аз приех този човек малко студено, другояче не можах. Като сменя състоянието си, ще изправя погрешката“. (29/стр. 197, 198)
Направи най-доброто за този,
когото ти не обичаш
Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, от микроскопическото добро. При това опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате. (63/стр. 364)
Да допуснем, че вие сте решили да направите някому едно добро. Обаче има един Закон, според който ти ще направиш добро на този, когото не обичаш и който те мрази. Да направиш добро на този, когото обичаш, това е най-лесно, но да направиш добро на този, когото не обичаш, това е мъчно. Невидимият свят изисква това. Защо? Понеже ти му дължиш. В дадения случай за тебе този човек е най-добрият. Този човек, като те преследвал, като те измъчвал, накарал те е да търсиш Бога, да Му се молиш и да Го познаеш. Питам ви сега този човек не е ли най-добър за вас? (56/стр. 268)
Тъй щото, ако правите добро, направете го на този, когото не обичате, без да знае той за това добро. Направите ли го, вие ще бъдете доволни от себе си, че сте се повдигнали над вашите обикновени чувства и настроения. (56/стр. 268)
Ако не обичаш някого, не търси случай да изкажеш омразата си, но му дай всичко, от което той се нуждае, и се отдалечи. Постъпиш ли така, той никога няма да те забрави. (70/стр. 62)
В човешкия свят, когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, пъдиш го. Светската наука така разрешава въпросите. В Божествения свят става обратно. Когато не обичаш някого, най-много го храниш и гледаш. (18/стр. 225)
За бъдеще биенето ще става по друг начин. Като искаш да накажеш някого, да идеш да го нахукаш*******, ще вземеш една кошница с най-хубавите плодове, ще ги занесеш и ще кажеш: „Братко, имам желание да те нахукам. Изяж тия плодове, че да ми дадеш мнението си“. Тъй ще бъде бъдещото хукане. Или– искаш да го нахукаш– ще му занесеш хубави дрехи и ще кажеш: „Облечи тия дрехи и ми кажи мнението си“. За бъдеще, когато искаш да набиеш някого, ще му купиш обуща, ще му купиш шапка, ще му купиш апартамент, ще му купиш автомобил, ще му дадеш градина. Че кой от вас не би желал така да ви набият? (41/стр. 14)