IV. ПРИМЕРИ ЗА БЛАГОРОДСТВО
IV. ПРИМЕРИ ЗА БЛАГОРОДСТВО
1. Най-силните образи
на Благородство
Бог се наслаждава, като вижда, че всички същества могат да живеят. Аз минавам покрай някоя мравица, правя ѝ път; може да я стъпча, не, аз се радвам– и тя има свой живот, качва се, слиза. Казвам: това е мое братче и ако мравката зачитам, онзи брат, големия, повече ще го зачитам. (14/стр. 634)
На един мой приятел аз казвах следното: много пъти, като срещна един вол, аз се спра и го помилвам… Казвам му така: „Действително твоето положение е много тежко, но ще излезеш от него“. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в това трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“.
(16/стр. 310)
Един ден, като бях в Търново, излязох на края на града да се разходя. Виждам: една кола с два вола тегли товар нагоре. Господарят им ги биеше да вървят по-бързо. Един от воловете се обърна към мене и ми каза: „Моля ти се, кажи на господаря да не ни бие. Пътят е труден, височина е, не се върви лесно…“. Тогава аз се приближих при селянина и му казах: „Знаеш ли какви хубави волове имаш! Ако искаш, продай ми ги. Както виждам, твоето щастие зависи от тях“. Като му казах така, той се замисли и каза: „Не ги продавам“. Аз продължих да му говоря: „Ако ги пазиш, целият ти дом, жена ти, децата ти ще бъдат добре; косъм от главата ти няма да падне. Ако не ги пазиш, сиромашията ще те нападне“. Той ме гледа и си мисли нещо. Питам го: „Знаеш ли колко е тежко положението на тези волове? Ако аз те впрегна като тях, тогава ще разбереш какво значи тегло. Човещина се изисква от всички“. Волът се обърна и ми каза: „Много ти благодаря, че се застъпи за нас“. (62/стр. 310, 311)
Сега аз ще ви представя една жива картина за Любовта. Аз съм в едно общество от благородници, всички са добре облечени, с добра обхода; разговарят, смеят се и се веселят. Между тях е попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче; то се сгушва, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го побутнат, там го побутнат, никой не му обръща внимание; то си мисли: „Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително“. Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: „Как си? Както виждам, ти си добро дете“. То се усмихва и пита: „Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мен. Никой не ме обича“. „Ела с мен да се разходим.“ Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо; състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: „Има Господ и за мен“. Душата му се стопля, разтваря се и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича– окъсано, с боси крака, Бог спира вниманието Си върху него; то чувства безкористната Любов на Бога и се насърчава. Казвам му: „Хайде сега да отидем да си поиграем!“. И аз ще събуя обувките си и заедно ще тичаме по росната трева.
Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка както по-рано? То си казва: „Сега ще понасям всички страдания с лекота: хули, обиди, бой“. Като види моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. Аз ще го запиша в училище да се учи– така то постига своя идеал. По този начин постъпва Любовта, така работи Бог в света.
(15/стр. 364)
Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: „Не обирай това момиченце!“. С мисълта си само му казвам: „Не обирай това момиченце!“. Той казва: „И на мене ми трябват пари“. Втори път му кажа, трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднъж аз видях това престъпление, аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: „Вземи тези 10 лева; този, който ги взе, е мой другар“. Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видял, че го върши. (4/лек. 27: стр. 25, 26)
Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере вкъщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: „Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам“. „Е, 1000–2000 лева.“ „Ето, вземи ги и когато имаш нужда, пак ела.“ Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. (4/лек. 7: стр. 22)
Преди години дойде при мене един, който взимаше пари назаем. Казва ми: „Искам да се самоубия“. „Защо?“ „Имам дългове, не мога да ги изплатя.“ „Колко имаш да плащаш?“ „Две хиляди.“ „Ако се убиеш, ти ще продадеш душата си на дявола.“ „Продавам я, измъчих се вече!“ „Тогава продай я на мене. За две хиляди лева продаваш ли душата си?“ „Продавам я. Как няма да я продам? Дай парите.“ Дадох му две хиляди лева и купих една душа. Не се уби човекът. (23/стр. 228)
Преди години бях в Америка, дето имах една особена опитност. Вървя по една улица, срещам един господин, бедно облечен. Той ме спира и започва да разправя своята история: „Аз съм семеен човек, имам деца и жена, която от дълго време е болна. Служба нямам, никакви средства нямам, в голяма мизерия съм. Ако обичате, помогнете ми“. Аз го погледнах, влязох в положението му и му дадох една помощ, с която да си услужи. Дали говори Истината, или не, това не проверих. Аз приех факта, както ми го предаде. Той взе парите, които му дадох, и отиде в една кръчма да пие. След четири часа пак го срещам, но той не ме позна и започна отново да разправя същата история. Тогава аз му казах: „Слушай, това, което правиш, не е хубаво. Аз мога и сега да ти помогна, но ти си служиш с лъжата, която няма да те изведе на добър път. […] Ела с мен да отидем в някоя гостилница“. Завеждам го в една гостилница, заръчвам му ядене да се нахрани, купувам хляб за жена му и казвам: „Като се нахраниш добре, вземи този хляб за жена си и децата си, дай им да се нахранят. Гледай обаче да не го продадеш някъде и не преувеличавай страданията си“.
(37/стр. 72)
…Христос със Своето идване в света искаше само да даде един образ на Божията Любов, която не можеше да се изкаже с думи… Той се яви като човек с Любов. Няма по-благородна душа с по-голямо безкористие от Неговата. Той искаше да повдигне света, да повдигне Своите братя. (16/стр. 377)
Аз, когато мисля за Христа, мисля за Неговото Търпение. Когато беше турен горе, на кръста, закован, присмиват Му се. Какво Благородство имаше в Душата Си и казва: „Отче, прости им за грешките. Аз не искам отмъщение, те не знаят какво правят“. Това е до вътрешната страна. Благородство има. Казвам си: „Ако мене заковат на кръста, ще бъда ли способен и аз да кажа така?“. (8/стр. 155, 156)
Христос издържа страданията. Това е Любов: когато страдаш, да повдигаш другите и със своите страдания да помагаш на човечеството. (64/стр. 472)
Носете страданията си, както Христос носеше Своите. Христос можеше да измоли Господа да изпрати легион Ангели да Му помогнат, но Той понесе Своя кръст с Велико Търпение… Христос Си каза: „По-добре Аз да умра, но хиляди други да се спасят, отколкото Аз да живея, а хиляди души да страдат“. (22/стр. 365)
Една чужденка, бедна жена, дълго време търсила Христа, за да я излекува, но не могла да Го намери. Когато приковавали Христа на кръста, тя чула това, отишла на мястото, където ставало приковаването, и започнала да плаче, че било късно и няма да може да я изцери. Като я видял, Христос помолил войниците да освободят едната Му ръка, положил я на главата на жената и я изцерил, като казал: „Иди и живей според вярата в Любовта“. Сега вие всичко правите, но това не можете да направите, нали?
(14/стр. 699)
…На ближния си… пожелайте му по-голямо Добро от вашето; Христос изрази този Закон чрез стиха: „Онези, които идат след Мене, ще правят по-големи чудеса от Моите“. Христос… не мислеше, че след Него не трябва да дохождат Велики хора, но Той пожела да се увеличи Силата на Доброто в света– това показва какво Благородство се криеше в душата на Христа, Който е носел в Себе Си Велика Идея. (3/стр. 16)
Христа като Любов познал ли си Го? Неговото разположение, това, Благородното разположение– да се пожертва за самото човечество, да въздигне всичко– ти познал ли си го? Това е важният въпрос. (15/стр. 66)
…Всинца ние искаме да живеем с Христа и можем да живеем– как? В нас трябва да тупти същото Благородно сърце (вземете го не само в преносен смисъл), това Благородно сърце, което е туптяло в Него преди две хиляди години… (14/стр. 754, 755)
„Рече още: някой си человек имаше двама синове.“ (Евангелие от Лука– 15: 11.)
…Христос е неподражаем в Своите примери. Блудният син е един великолепен сюжет... Съгрешаването на блудния син е резултат и ние трябва да знаем причината защо по-младият син е напуснал баща си. Всички казват, че по-малкият бил блуден. Човек може да страда в света, без да знаем причините… Тогава кои са причините? Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя по-големия си брат да наследи твоя престол. И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дела от имането, който ми се пада“. Аз виждам в този син постъпка, много по-добра, отколкото постъпката на вашите синове. След като ги пратите в странство, те изхарчват по четиридесет-петдесет хиляди лева. Този момък беше Благороден, защото постави пред баща си този въпрос. И виждаме, че бащата не направи никакво възражение; даде му имота, който му се падаше… (52/стр. 43, 44)
Казва се, че след като изял всичко, синът отишъл при един гражданин и пожелал да му работи: „Аз съм навикнал на труд– когато бях при баща си, работех“. Човекът го изпратил да пасе свине. Този момък предпочел да пасе свине, отколкото да се самоубие; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да краде; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората. Питам в съвременното общество колко са онези, които подражават на примера на блудния син? В църквата колко са онези, които подражават на примера на блудния син? Ето защо Христос в Своята притча изважда образа на този блудник като един отличен тип. Казва се, че след като пасъл свине, на сина му дошъл умът и се върнал при баща си. Бащата разбрал хубавата черта на сина си и в негова чест заклал теле. (52/стр. 44)
Казва се в притчата, че когато синът се върнал, бащата се зарадвал. Защо? Защото този младеж внесе в бащиния си дом едно Благородно чувство. Той се върна със Смирение и каза: „Татко, съгреших пред Небето и пред теб и не съм достоен за твоя дом“. Той показа Истинска Любов. (52/стр. 45)
Чертата, която Христос изтъква, е онова Дълбоко Смирение, което трябва да има всяка човешка душа… И когато някой ме пита как ще се оправи светът, аз му казвам, че по този начин ще се оправи. Стани слуга и кажи на баща си да даде всичко на другите ти братя. И колкото си по-грешен в тяхно лице, толкова е по-добре за теб. (52/стр. 46)
Ние всички обичаме такива християни като днешните синове или дъщери, които са кавалери и казват на бащите си да им дадат колкото им се пада, пък като свършат науките си, ще ги хранят на стари години. Но когато синът свърши университет, знаете ли какво прави на баща си? Срамува се да се наименува, че е негов син, и го държи далеч… В двамата сина от притчата Христос представя какви трябва да бъдат отношенията, представя дълбоката Любов, която малкият син имаше към баща си.
(52/стр. 47, 48)
Сега примерът на младия син, който се връща при баща си, живее ли у нас? Някои ще кажат: „Как е възможно един блудник да живее у нас!“. Да, аз желая у нас да живеят десет такива синове. Аз бих желал да имам това Велико качество на Смирение.
(52/стр. 49)
Аз ви казвам, че човек ще стане като сина, който казва: „Татко, дай ми моя дял“. Ще кажете, че такъв може да падне в пороци. Нека падне, но той ще се върне при вас. …Блудният син, като се върна, и каза: „Съгреших, защото имаше дълбоки причини в живота. Повече няма да блудствам, затова ме направи един слуга и за мен ще е най-голямо удоволствие да слугувам“.
Сега да се върнем при нашия Баща. Той е в света. Някои казват, че Бог бил на Небето. Според моето схващане Бог е на Земята в домовете ви.
(52/стр. 49, 50)
…Трябва да имаме Смирение. Всеки един от вас се терзае, защото няма Смирение. Например някой ви погледне накриво и вие се докачите… Трябва да имаме доблестта на онзи господин, на когото един приятел му казал: „Ти си вагабонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил… Това е блудният син.
(52/стр. 53)
Като малкия син аз искам да играя тази роля на Смирение… Няма по-голяма борба от тази да се смири човек и да дойде вътрешното самосъзнание. Това е много тежко! Това е геройство, само Великите души могат да вършат тази роля. Само малките братя могат да вършат тази роля. И Христос беше един от малките братя. Той беше пръв, Който служи на хората за всичките им грехове. Но Бог Го въздигна… (52/стр. 54)
„А Йосиф видя сън и приказа го на братята си; и възненавидяха го още повече…“ (Битие– 37: 5.)
Често в живота си задаваме въпроса защо по някой път ни се случват нещастия… Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той бил с тайни замисли и задни цели. И за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат… Така те при първия удобен случай го хващат и продават на измаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните******** за Йосифа– Бог изпитва неговия характер… Ако пристъпим да разгледаме… характера на Йосифа, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а плакал заедно с тях и изливал всичката своя Любов към тях. Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра… Характер е да прощаваш– само така може да се издигнеш до степен на Благородство.
(10/стр. 94, 104)
Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; …понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце освен теб, ти си негова собственост, негово право и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ… Той е имал Благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа да му служа вярно и не мога да му изневеря.“ …Във всички случаи той се е водил от Благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. (10/стр. 94, 95, 102)
Забележете: когато сполетяха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу… Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат– туй Бог ли е, не вярвам!“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате– страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща, те ще образуват вашия характер. (10/стр. 97, 105)
…Йосиф е имал… Благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества, и са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. (10/стр. 101)
2. Най-красивите примери –
ето какви трябва да бъдем!
Когато някоя красива мома срещне един момък и го погледне, той веднага изважда един чек, подписва го и ѝ го предлага, без да му се е молила тя, като ѝ казва: „На високо уважаемата […] госпожица в знак на голяма признателност“. Тя веднага туря този чек в ръката му, като казва: „Господине, аз нямам нужда от пари. Има бедни хора, които се нуждаят от пари, дайте този чек на някои от тях. Аз съм привикнала да изкарвам прехраната си с честен труд, затова услужете на моите бедни сестри“. Аз уважавам такива хора. (5/лек. 30: стр. 24)
Днес в целия свят надали може да се намерят честни хора. Не казвам, че хората са безчестни, но дали може да намерим хора с чест, с Божествена чест? …Преди десет години аз имах една опитност в София. Ще ви приведа пример за едно малко момиченце като факт– фактът е верен по съдържание и смисъл, но не и по форма. Минавам един ден към „Свети Крал“, там се продават вестници. Надвечер отивам на разходка, затичва се едно малко момиченце на около дванайсет години: „Господине, няма ли да си купиш Мир?“. Гледам го– босичко. „На драго сърце ще си купя.“ Бръквам в джоба си, нямах дребни пари; бръквам в другия джоб, изваждам пет лева, давам ѝ ги. „Нямам да ти върна.“ „Вземи ги всичките.“ „А, не всичките, аз съм решила да изкарвам с честен труд хляба си, не искам даром.“ Рекох: „Аз съм добър човек“. „Макар че си добър, зная такива „добри“ хора като тебе.“ Питам я: „Какво ще правиш? Колко не ти достигат?“. „Един лев.“ Казвам: „Да вървим, че може из пътя, като разговаряме, някои да купят вестници“. Вървим и разговаряме. „Ти гледаш, че съм боса“– ми казва тя. „Гледам те.“ „Знаеш ли защо съм боса? Защото не съм добра– ако бях добра, щях да бъда обута. И сега, като мине някоя богата дама, облечена хубаво, казвам си: „И ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш!“. Един ден гледам– дама с един господин седят в бирария, пият и си говорят любезно– и си казвам: „Хм, ще продавате и вие вестници като мене“.“ И казва ми тя: „Сега се наказвам, нещо ми говори: „Не искай нищо даром!“. Така вървяхме оттук-оттам и разговаряхме с това малко момиченце. Запитах я: „Не искаш ли да идеш на училище?“. „Искам, ако мога сама да си спечеля пари; но ако не, не искам учение. В света има много учени хора. Ако аз мога със своя труд…“ Казвам: „Ако аз ти купя едни обувки?“. „Не, не, ще ме накараш да мисля, че си много лош човек; аз така Ви гледам– добър човек, ама който купува обувки на другите хора, аз имам особено мнение за него. Внимавай– и ти някога като мен може да ходиш бос, ако даваш даром тия пари и вземаш обувки.“ „Ти си много добро момиченце.“ „А, не ме хвали, защото бос ще ходиш!“– и ме гледа изпитателно. Казвам: ето едно Благородно момиченце с характер… Като напуснах това малко момиченце, казах: ето един пример за подражание, един характер изработен– дванайсетгодишно момиченце. (14/стр. 440, 441, 442)
Има една просия, много Благородна. Когато аз бях във Варна в 1917 година, направи ми впечатление следното. При мене в хотела дойде един ученик и ми каза: „Да се запознаем с Вас“. Разправи ми за семейството си, родителите му били бедни и той ходел да работи. И ми каза: „Ако искате, мога да Ви направя услуга. Мога да Ви донеса вода, да Ви купя лимони, хляб, каквото искате. Аз съм на Ваше разположение“. Не дойде да проси. Каза още: „Като се освободя от училище, аз мога да идвам при Вас и да Ви правя някои услуги, ако Вие обичате“. Един ден дойде при мене и като ми услужи, не поиска нищо. След като слугува една седмица, ми каза: „Можете да ми дадете 20 лева. Толкова ми трябват“. Дадох му 100 лева. Той каза: „Не, на мене ми трябват само 20 лева“. Попитах го: „Защо не искаш да вземеш всичките?“. Той ми отговори: „Че трябва да се плащат тези пари! Не искам да вземам даром. Аз имам правило: като ми дадат пари назаем, да ги изработя. Искам аз да бъда свободен и ти да бъдеш свободен. Ти да не мислиш, че си ми давал пари, и аз да не мисля, че съм те изнудвал, но да имаме правилни отношения“. Ето един ученик, който има доста правилни социални схващания. Той има почти същата философия като онзи 40–50-годишен дервиш, който, след като живял и се учил в разни школи, срещнал един турски бей и му казал: „Можеш ли да ми услужиш с малко пари?“. В кесията си беят имал меджидиета********, наполеони, турски лири и прочее; извадил я, отворил я и казал на дервиша: „Вземи си колкото обичаш“. Дервишът казал: „Няма ли други по-дребни монети? Тези са много едри“. Беят извадил друга кесия. Дервишът взел 20 пари и казал: „Толкова ми трябват за дадения случай“. Той оставил меджидиетата, лирите. Та и в ученика откъде се е родила тази философия? Давам му 100 лева, а той ми казва: „На мене ми трябват само 20 лева!“. (30/стр. 437, 438)
Един царски син, на име Ацек, ходел често на лов, дето срещнал една млада красива овчарка и останал при нея заедно да пасат овцете. Така прекарал той три-четири години. Един ден царят изпратил свои доверени хора при него със следното предложение: „Ако останеш при овчарката, ще те лиша от всички права и условия да се развиваш. Така ще си останеш завинаги овчар. Ако се върнеш при мене, ще те оженя за царска дъщеря, ще станеш цар и ще се ползваш с всички права и привилегии. Избери едно от двете и отговори кое предпочиташ“. Той извикал овчарката при себе си и казал: „Дойдоха хора от страна на баща ми да ми предложат две неща: или да се върна при баща си, или да остана при тебе. Ако се върна при баща си, цар ще стана; ако остана при тебе, овчар ще бъда. Оставям на тебе да разрешиш този въпрос. Каквото кажеш, така ще направя“. Тя го погледнала в очите и му казала: „На полето няма нужда от двама овчари. Един е достатъчен. Двама овчари не могат да пасат овцете. Върни се при баща си. Между цар и овчар могат да съществуват само приятелски отношения“. Както виждате, овчарката разрешила правилно въпроса. (20/стр. 29)
Ще ви приведа един пример на жертва. В дома на един млад княз между многото слуги и слугини имало една красива и Благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил [с]годен за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начин как да се махне от този дом да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата. Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята да не замисли нещо срещу живота си. Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея. В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канарата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш? Кажи ми обича ли те князът“. „Мисля, че ме обича.“ „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом. Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома и тя те обича. За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба. Аз не се нуждая от твоята любов“. Казвам: княгинята представя една от силните натури в живота. Питам загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза. Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби. И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. (31/стр. 374, 375)
Аз съм срещнал досега само един случай на Любов, той е следният. Една жена гледала мъжа си седем години болен и ми казваше: „Като умря мъжът ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах седем години болен“. (16/стр. 565)
Аз ще ви приведа онзи пример. Вашата Любов трябва да се повдигне като на онази американка, която се е сгодила за едного по време на Гражданската война. Отива той на бойното поле и след две седмици ѝ пише: „Раниха ме и единия ми крак до коляното отрязаха, затова аз Ви освобождавам“. Тя му отговаря: „Ти си ми приет, макар тъй, с един крак“. След един месец отрязват и другия му крак и той ѝ пише: „И другия крак ми отрязаха, Вие сте свободна“. „И без двата крака ти си ми приет.“
(14/стр. 430)
Какво се иска от човека, за да служи на Любовта? Пълно себеотричане. Животът е пълен с примери на себеотричане. В далечното минало в едно руско село се извършило голямо престъпление, но не могли да намерят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица с четири малки деца. Съдът решил да я изпрати в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни за двадесет и четири часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: „Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен; ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението“. Същия ден още той се явил в съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си– признал се, че е истински виновник за престъплението, направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към Великото и Възвишеното. (13/стр. 66, 67)
Ще ви приведа един пример за един Светия, който живял цели 20 години в пустинята и дълго време се молил на Христа за своето Спасение. Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още само един ден, когато ще ти се открият всички тайни и ще се прибереш горе, на Небето, да живееш с Мене“. Напуща той своята хижа и тръгва с радостно сърце, че отива вече при Христа. По пътя обаче го среща една бедна, болна вдовица с детенце в ръка, която му казва: „Аз умирам, вземи, моля ти се, това дете и го спаси!“. Тя умира и оставя детето си в ръцете му. Светията си казал: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на Небето, като ми остави това дете на ръцете“. Светията имал възможност да се освободи от това дете, като го даде на други някои хора, но той го взел. И протекоха му две сълзи от очите, че не може да отиде на Небето. Питам какво спечели Светията с това дете. Той спечели една Велика Истина. В това дете беше Христос. След дълги страдания той разбра това нещо. С това дете го подложиха на изпитание да видят дали е готов на тази Велика жертва. Колко братя и сестри казват: „Скъса ми се сърцето, отиде всичко!“. Ти още не си изпитал тези страдания. Ти не си бил още пред прага на Небето и да ти дадат това дете, да видят дали си готов на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една Истинска жертва не сме дали още нищо!
(4/лек. 31: стр. 20, 21)
Когато един праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава радост, каквато изпитва онзи Светия, който пожертвал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя [му] да го пази, за живота на един човек. Дохожда при него една бедна вдовица и му казва: „Продават сина ми роб. Той е верующ, но нямам средства да го откупя“. Какво да се прави? Светията погледнал камъка и си помислил кого да пожертва– камъка или сина на вдовицата. В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък!“. Светията пак си помислил: „Дали не ми говори някой дявол?“. Гласът повторно му казал: „Дай този камък на вдовицата, той е заради******** нея, тя ще го пази“. Той бръква в пазвата си, изважда камъка, подава го на бедната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камък, той е заради тебе; аз 20 години го държа“. И ако при вас дойде някой ваш беден брат, който страда, дайте му този камък, нека го продаде да откупи сина си.
(4/лек. 30: стр. 25)
Ще ви дам един пример да видите къде седи това Благородство. Това е един мит, или едно предание… Говори се за един римлянин, който се наричал Сафио Бертручио… Той бил изпратен от своя Учител за 20 години на уединение– това е бил един голям изпит като на ученик от една Мистична Школа… Изпраща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един Велик Закон и само тогава ще минеш към втория стадий на своето Посвещение– да разбереш смисъла на Истинския живот, да видиш как ще дойде Радостта на този свят…“. Като християнин, изпраща го в пустинята, където 20 години отлично се подвизавал. Изпокъсал си дрехите, обувките, съвършено оголял. Той бил един от видните римски патриции, от висок произход. Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: „Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави обувки, изпоядоха ме тия животни“. Животните там, в пустинята, не го считали за постник, Светия, използвали неговите крака, хапели го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна– все круши, ябълки, сливи.“ Дошла му тази мисъл в главата и започва да си разсъждава: „Имам такова желание, намирам, че е законно, най-после душата ми го иска. Двадесет години живея тук, моля се, моля се– никакъв глас; ни Ангелите, никой не дохожда при мен, всеки дойде и си замине“. Той имал много знания, затова идва един ден при него виден римски патриций, чийто син бил на умиране; идва при Сафио като при прочут постник и му казва: „Дайте помощ на сина ми!“. Сафио отива при болния и с едно махане на ръцете премахва болестта. С едно махане на ръцете маха болестта, но своята скръб не може да премахне. Този патриций останал много доволен и като мислил какво да му даде от благодарност, направил му едни много хубави дрехи, обувки, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко това му изпратил в златни и сребърни сервизи. Сафио, като видял тези неща, казал си: „Е, имало добри хора на света“. И тъкмо мислил да се облече, понахрани и понарадва, ето, идва един беден, казва му: „Гол съм, нямаш ли една дрешка?“. Той погледнал, погледнал, въздъхнал и си казал: „Няма да се носят дрехите“; взел ги и му ги дал. След него идва друг един бос, казва: „Бос съм, обувки нямаш ли?“. „Е, че отидоха гащите, отидоха; хубавата римска тога– и тя отиде, но и обувките ще отидат.“ Дава и тях, въздъхва си. Не минава много време, един гологлав идва, иска шапка; дава и шапката, казва си: „Е, поне яденето ми остава“. Не минава много време, идва една одърпана мома, гладна; дава ѝ яденето и въздъхва. Поглежда– едно парченце хляб му остава, мисли си: „Поне малко хлебец ще си хапна“. Остават още и сервизите, той ги гледа, но минава една римлянка, казва му: „Отче, помогни ми, моят възлюбен не иска да ме вземе, иска прикя, някакви златни съсъди, някакви чаши“. Въздъхва си Сафио, дава и тях, остава само с малкото парченце хляб. Но ето, гледа: идват отвън птички, накацват около него, започват да чуруликат– и те искат. Отделя и за тях, но оставя и за себе си едно малко парченце. Току изведнъж от дупката се явява малка мишка, казва: „За мен няма ли?“. Дава и на нея и остава без нищо. …Той въздъхва дълбоко, намира се пред една дилема. Тогава се явява неговият Учител, Христос, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви. Явява се Той при него, поглежда го, усмихва му се и казва: „Ти премина добре изпита, Аз съм доволен от теб“. Знаете ли какво е станало [със] Сафио? Той веднага се намира в една прекрасна вила, в която всички дървета били окичени с хубави плодове; веднага се намира между своите приятели, които го обичат; за него била сложена хубава трапеза; вижда и дрехи, приготвени за него, много по-хубави, отколкото онзи римски патриций можеше да му приготви. (16/стр. 528, 530, 531, 532, 533)
Има един пример с руския проповедник Иван Кронщадски. Идва една бедна рускиня да го моли за помощ. Той ѝ казва: „Нямам нищо. Като намеря пари, ще ти дам“. Умира един руски княз и Иван Кронщадски отива да го погребва. Близките на княза турили осем хиляди рубли в един плик, запечатали го и му го дали. Той взима плика, занася го на вдовицата и си тръгва. Тя после го разпечатва и като вижда колко са парите, отива при него и му казва: „Тия пари са много, аз не искам толкова“. Иван Кронщадски ѝ казва: „Те са за Вас. Толкова даде Господ, вземете ги“. Давайте онова, което Бог ви е дал. (6/стр. 594, 595)
Аз ще ви приведа един пример за някой си богаташ американец, комуто името няма да кажа, псевдонимът му обаче е Шмид. Той бил много богат, но през целия си живот не е направил никому едно добро дело. Постепенно той започнал да се парализира, и то най-напред се парализирал левият му крак, после– лявата ръка, след това– и лявото око. Здраво останало само дясното око и дясната ръка, която слабо се движила. Лежи той и си размишлява: „Какво ми остава сега? Остава ми само едно око и една слабо движеща се ръка. Сега разбрах смисъла на живота. Цял живот живях, ядох и пих, никому добро не направих. Чакай поне сега, докато още мога да движа дясната си ръка, да направя едно добро дело“. Извиква човека, който го гледал, и му казва: „Дай ми един чек!“. Донася му се един чек и той със слаба, трепереща ръка написва на него една сума от 20 милиона долари, като му се помолва: „Моля ти се, понеже аз не мога да стана от леглото си, бъди тъй добър, извади тия пари от банката и скрито, без да те види някой, раздай тия пари на някои бедни свои приятели“. И какво става с него? Започват постепенно да се развързват краката и ръцете на този болен. (5/лек. 24: стр. 11, 12)
Един млад англичанин, квакер, отличен писател, бил в Италия, в Рим, и при един случай наблюдавал как един италианец искал да се самоубие. Изважда револвера, туря го към устата си, пак го отстранява. Отново го туря към устата си, после пак го изважда– не се решава да се самоубие. Квакерът влиза при него, запитва го: „Защо не искаш да живееш?“. „Заборчлях, не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живея.“ „Колко дължиш?“ „Еди-колко си“– отговаря италианецът. Квакерът изважда един чек пред него, подписва го и му казва: „Заповядай тия 200000 шилинга за твоя револвер. Този револвер е ценен за мене, а за тебе животът е ценен…“.
(4/лек. 17: стр. 21)
Разправяше ми един приятел: срещнал един млад човек, обезсърчен, не иска да живее. Чел някои философи и разбрал, че животът няма смисъл, ще си тегли куршума. Той не му казал нищо, не го разубеждава, но туря в джоба му една кесия с няколко златни монети. Младият човек усеща нещо тежко в джоба си. Бръква, изважда кесията. Изведнъж състоянието му се изменя, става разположен, не мисли вече да се самоубива. Пита се: „Отде дойде това?“. Започва да чете монетите и си казва: „Имало добри хора! Ще ида сега да се нахраня добре…“. Ето магията. Дай на човека няколко златни монети и ще спасиш живота му. (23/стр. 227, 228)
Разправяше ми един господин от русенско. Като пътувал, срещнали го разбойници. Той се спира и казва: „Искате ли от мене нещо?“. Главатарят казва: „От тебе нищо не искаме“. Потупва го по рамото. „Ние знаем сега от кого да искаме. Ти си върви.“ Питам защо от него не искат. …Няма какво да дава. Главатарят го поглежда и казва: „Аз те виждам, че ти не си богат човек, сиромах си, много си страдал“. Изважда от джоба си пари, дава му ги и казва: „Хайде, да ни помниш. Помисли си за нас да имаме берекет, да можем да си свършим успешно работата, да не ни сполети някое зло. Не е хубав, лош е занаятът ни, но какво да правим“. (25/стр. 82)
Хора на Божественото Милосърдие
Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко, и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: „Защо седиш тука?“. „Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари.“ Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: „Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си“. (4/лек. 15: стр. 16, 17)
…Ще ви приведа един пример с един модерен виден философ. Един ден той се разхождал и гледа, едно четири-петгодишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази, счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна…“ Мислил да му даде шест лева, но изважда и кесията му– празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам шест лева…“. Сега де се явява характерът на професора? Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце. Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията“. Отива да изправи погрешката на малкото момченце. (27/стр. 261)
Ще приведа още един пример от живота на английския проповедник от Бостън. Той слушал да се говори за една бедна вдовица, останала с едно малко дете, която от деня на смъртта на мъжа си не видяла бял ден в живота си. Тя не знаела какво е почивка, какво е разходка, толкова била отрудена. Един ден този проповедник отишъл в дома на вдовицата и казал: „Ето какво съм намислил: днес ще оставиш детето си на мен, на моите грижи, а ти ще бъдеш свободна да прекараш целия ден в почивка някъде на чист въздух. Няма да се грижиш за детето си“. Той ѝ дал пари и я освободил от грижата за детето. Не можа ли този проповедник да плати на някого да изпълни тази задача вместо него? Той имаше възможност да плати не само на един, но даже на десет души. Ала той пожела сам да изпълни задачата си, да види при какви мъчнотии живее бедната вдовица. Това е Велико дело. (15/стр. 432)
…През време на римската империя в едно царство в Мала-Азия някой Светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Искал да има някое видение, да му се изяви Христос. Хора отивали при него. Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да Те видя“. Молил се, плакал, молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: „Работих 20 години и Христос не ми се яви“. Но вечерта към залязване идва една мома… Приближава се отдалече; вижда този Светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?“. Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето ѝ е само скули, тя страдала от проказа. В него се явява едно колебание да я приеме ли, или не… А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра ще я приема“. „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива ѝ краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва ѝ леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя!“. На сутринта, като погледнал на нея, видял Христа в тази мома и моментално тя се изгубила. (40/стр. 87, 88)
Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на Англо-американската война, като обикалял войниците, видял как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ от вън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: „Защо не помогнеш на войниците?“. „Аз съм подофицер!“– с достойнство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата, и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал: „Аз съм генерал Вашингтон“– и спокойно продължил пътя си. (66/стр. 10)
При един богаташ дошъл един беден човек. Богатият сложил трапеза на бедния. Той започнал да яде направо с пръстите си, понеже никога не употребявал вилица, лъжица и нож. Богатият веднага турил настрана вилиците и лъжиците и придружил госта в яденето, но по същия начин– без вилица и лъжица. Той се приспособил към госта си, а не гостът– към него. (68/стр. 176)
…Един пример има в романа на Виктор Юго „Клетниците“– за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“; казал така, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. (16/стр. 312)
Ще ви приведа един интересен случай от живота на Шлятер– виден американски лечител. Той попаднал на един болен, при това беден човек. Шлятер го излекувал и докато се настани на работа, взел го при себе си. Понеже имал само десет долара в джоба си, дал пет долара на бедния, а останалите пет долара задържал за себе си. През нощта бедният откраднал палтото и панталоните с петте долара на Шлятера и избягал. След това трябвало Шлятер да работи цял месец, за да си купи дрехи. След няколко години той срещнал същия човек в Сан-Франциско, пак болен. Шлятер и този път се заел да го лекува.
(18/стр. 266, 267)
Във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака. Отива един германски лекар, започва да го превързва. Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря. [Лекарят] взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш, може да се бием“. Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер, и аз имам“– и му го показва. „Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа. Като оздравееш, тогава пак може да се бием.“ (32/стр. 186)
Ще ви представя друг един реален пример из сегашния живот. Той се отнася до поета Винсон и неговия ученик Камрин. Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислил да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове!“. Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравлявам новия поет с тях“. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му. Той искрено поздравил новия поет. Идея има във Винсона! Ще обясня какво се случило по-нататък. След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам. Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменитият Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една Велика Истина, дайте ѝ място да върви, не туряйте името си. (4/лек. 20: стр. 20)
Сега ще ви приведа друг пример… Примерът се отнася за един виден лекар, англичанинът Белмон Морис, отличен човек по ум, по душа, по характер. Оженил се той за една красива англичанка, но жена му никога не го разбирала. Тя… мислела, че той е безсърдечен, егоист, който мисли само за себе си, и всеки ден имала разправии с него, като му правела известни забележки. Той обаче си правел своите добрини. Когато искал да направи някое добро, слагал маска– направи го и като се отдалечи, хвърля маската си; това било негов навик, искал никой да не знае кога прави добро. Един ден вижда на улицата, че жена му язди кон, но пада от коня и си счупва крака. Слага маската набързо, дава първа помощ на жена си, завежда я в клиниката да ѝ превържат крака и се отдалечава. Занасят я вкъщи. Връща се вечерта мъжът ѝ, тя го посреща с думите: „Видях днес един Благороден човек, не е като тебе поплювко“… „Е– казва ѝ той,– какво има?“ „Крака си счупих, но намери се един лекар, Благороден човек, отлична душа, той ми помогна, ала не можах да запомня лицето му.“ „Тъй ли? Радвам се, че има такива хора.“ (16/стр. 489)
Елате при мен да ви кажа как ще се оправи вашата работа. Една млада мома се влюбила в един граф от висок произход, но крайно западнал в материално отношение. Тя искала да му помогне, но не знаела как. Един ден графът отишъл при нея, показал ѝ един златен пръстен с фалшив камък, помолил я да го занесе на някой богат човек и да се опита да го продаде като ценен, за да вземе от него много пари. Момата, готова да се жертва за графа, взела пръстена и го занесла на свой познат, който имал добро разположение и доверие в нея. Той погледнал камъка и казал: „Този камък е фалшив, нищо не струва. Аз не мога да купя пръстена, но ще превърна фалшивия камък в скъпоценен“. Той свалил своя пръстен от ръката си, извадил скъпоценния камък от него, сложил го на мястото на фалшивия и казал на момата: „Вземи този пръстен, продай го, за да се поправи положението на твоя възлюбен“. Така се поправят работите на хората. (15/стр. 318)
* Мамон – древносирийски бог на богатството и земните блага, символ на алчността.
** Заради – за.
*** Обхода – поведение на човек към някого или към нещо; обхождане, отнасяне.
**** Трен – влак.
***** Иждивявам – изразходвам.
****** Скържав – скъперник.
******* Хукам – викам „ху“ подир някого, за да го изгоня или изплаша.
******** Изпитни – изпити, изпитания.
******** Меджидие – стара сребърна или златна турска монета.
******** Заради – за.
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Търсете Човека
в Благородството!