Древни хранилища на Мъдрост

Не си ти Любовта. Любовта е онзи Извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти, когато му говориш без Бога – то е пустиня. (122/стр. 121)

Светиите са учили в пустинята туй изкуство – да не смущават хората.

(68/стр. 220)

Пустинята – това е Чистият Живот… И ако вие искате да бъдете разбрани, да прекарате тъй, както вашите убеждения ви учат, трябва да имате Абсолютна Чистота. (19/стр. 383)

На нас ни предстои един дълъг път в Пустинята на Божествения Живот.

(62/стр. 294)

Пустините …са създадени за най-ра­зумните Същества в света. (105/стр. 102)

Пустинята е символ, който представ­лява Чист, Възвишен Живот… Всички велики хора, всички пророци и адепти са ходили в пустинята да се научат на този Велик Живот. (120/стр. 243)

И Апостол Павел седя три години в пустинята – учи в някоя Школа.

(11/стр. 483)

Умният човек носи знанията в пясъчни зърна, глупавият ги носи в чували. Препоръчвам ви да носите знанието в пясъчни зърна, не в чували. Тогава ще бъдете по-близо до самата Истина, отколкото сега. (51/стр. 87)

Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.

(75/стр. 339)

Докато не станете пеперуди, каквото и да ви говоря, думите ми ще бъдат глас в пустиня. (17/стр. 526)

При сегашните условия вие още не може да мислите за освобождение в света. Може да мислите, но всъщност вие сте затворени в една черупка, в една малка кутия – в един малък череп.

(125/стр. 376)

От мое гледище костите на човека представляват Доброто – това, което единствено остава да преживее човека. И са Божествени. Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите.

(123/стр. 417)

Всичко, каквото правим в Природата – ще оставим цели образи… Нашите черепи ще носят образи. (48/стр. 16)

Природата е като сфинкс – мълчи, не говори с думи, но говори с образи.

(124/стр. 380)

Сфинксът означава човек, който излиза от състоянието на звяр. Човек е обвит в звяра тъй, както птичката – в яйцето; едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата на човека е излязла, а цялото му тяло още се намира под неговото влияние. (124/стр. 380)

Какво представлява сам по себе си Сфинксът? Загадка. (124/стр. 380)

С какво са велики египтяните? Със своите Пирамиди, които оставиха на човечеството. (120/стр. 263-264)

В подземията на Пирамидите са зак­рити още много неща, които ще се открият и изследват. Вследствие падането на един камък се е отворила дупка и са намерени много старини. Там е написано всичко за Христа. Но законите не бива да се издават. (107/стр. 57)

Пирамидата е емблема на съвременния човек и в нейните размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще.

(64/стр. 287)

Пирамидата показва човешката еволюция… Върху тази Пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човечеството, но малцина могат да четат по нея, защото нейният език е труден.

(64/стр. 287)

Казвам: Сега ние сме в утробата на Природата, на Земята – тя е майка ни сега. Трябва да ни роди, едва сега сме се събудили. Някой пясък още не се е събудил. (7/стр. 153)

Причината за съня, за сънното състояние на човека се дължи на състоянието на пирамидалните клетки в мозъка… Ако може да се концентрира, човек влиза в съзнателна връзка с пирамидалните клетки на своя мозък и може да ги управлява. (92/стр. 398)

Някои казват: „Дали ние ще можем да владеем природните сили?“. Да допуснем, че вървим по пътеки, по които има много камъни; ние можем да преместим тия камъни със своята мисъл – ще съсредоточим мисълта си по пътеките и тия камъни, тия препятствия ще се премахнат… Тия, големите камъни на египетските Пирамиди са дигани по този начин. (86/стр. 497)

Сега аз не искам да ви поощрявам, но когато изучите и окултната музика, вие като запеете, ще почнат да се групират всички песъчинки на едно място и да образуват камъни. А пък има окултни песни, при които, само като запееш на един камък, за десет минути отгоре той ще почне да се разсипва. (1/стр. 223)

Сега трябва да пеете на пустинята – понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо. (96/стр. 29)

Естеството на човека е нещо обширно и когато ние посещаваме нашето естество, ще дойдем до някоя пустиня. Тогава идва лошото настроение. Казвате: „Ние нищо не сме. Нищо не струва моят живот“. Тази пустиня ще я заобиколиш, ще кажеш: „Тя принадлежи на мене“. До нея трябва да има някой океан, море, ще кажеш: „Каква грамадна работа ми предстои“. Можеш да превърнеш пустинята в море. А вие, като погледнете – „Аз съм бил пустиня“. Не! Ще работите върху себе си! (118/стр. 302-303)

Има едно нещо, което не харесвам във вас. Или ще се изправите, или ще ви изправя! Вие приличате на пясъчни зрънца, турени в едно шише, че като го обърнеш, менят си местата – един организиран свят не прилича на пясъка… От Невидимия свят слизат да помагат, а пък вие отивате за охолност горе. Сега не е време за онзи свят. Сега е време за този свят. (115/стр. 161)

Черната земя плод дава, белият цвят – той е много беден… Пясъкът има бял цвят, бялото е безплодно. (32/стр. 442)

Хората се проявяват, градят, но важ­но е на каква основа градят. Христос казва: „Всеки дом, построен на пясък, ще се разруши“. (90/стр. 299)

Дом, построен по съветите и учението на дявола, е построен на пясък. За такъв дом казва Христос, че той не може да устои. (112/стр. 298)

Един ден отивах на планината. Спрях се на едно място, пред купчинка пясък, и започнах да чопля нещо. В това време мина един селянин край мене и ме запита: „Какво правиш тук?“. „Изследвам нещо.“ „Защо си губиш времето?“ Нищо не му отговорих. Според него само онзи работи и използва времето, който оре и копае. За да обърна мисълта му, аз го запитах: „Ти какво правиш? Женен ли си?“. „Женен съм. Имах жена, но тя си отиде в другия свят. Имах момче и то отиде при нея. Остана ми само едно момиче, и то куцичко.“ Аз зная защо жена му и момчето му заминаха за другия свят; зная защо му остана само куцата дъщеря, но нищо не казвам на селянина. Той ме запита: „Ти женен ли си?“. „Всичките ми близки измряха, само аз останах жив. Дошъл съм тук да намеря Последното Нещо.“ Гледа ме селянинът и се чуди защо чопля – какво търся в пясъка. Казвам му: „Богата е вашата местност“. „Богата е, но трябва да се оре. Хайде, сбогом.“ Ръкувахме се и аз му казах: „Като се срещнем друг път, ще ти кажа какво търся. Сега иди си в къщи и знай, че положението ти ще се подобри: ще се върне жена ти, ще имаш по-добри и по-красиви деца от първите. Който веднъж се е срещнал с мене, работите му започват да се нареждат добре“. „Хайде, от твоята уста – в Божиите уши.“ След една година срещнах същия селянин, който ми каза: „Братко, всичко се сбъдна. Както каза, така стана!“. (113/стр. 20-21)

ПОСЛЕСЛОВ

Скъпоценни бисери от пустинята

Пустинята е послание от Несътвореното, а не е ли това нашето съкровище?

Пустинята е приятелство с нашия вътрешен невидим свят.

Пустинята е мистично несмутима.

Пустинята е канара за чистия и тревога за земния.

Само Чистотата може да управлява пустинята, защото Сам Бог се вслушва в нея.

Пустинята е като смъртта – тайнство, извор на живот.

Пустинята поглъща времето и сътвореността.

В пустинята си Дух, а не човек.

Пустинята е оазисът на света, тя е животът на мистиците.

Пустинята е скъпоценна – тя е диамант, скрит от света.

В пустинята живеят две Древни Същества – Необятността и Достойнството.

В света търсиш. В пустинята на сърцето намираш.

Пустинята има велика душа, но трябва особен поглед, за да я видиш.

Пустинята диша в Свободата, в Диханието на Бога.

В пустинята събуждаме своята Безпределност… и узнаваме своята Неизменност.

В пустинята се учиш да живееш с Нищото.

Пустинята е изначална и затова тя ни слива с Бога.

В пустинята не си жив, но безкраен.

Ако пустинята се роди в нас – Бог се е родил. Пустинята е Мистичното Име на Бога.

Пустинята е виждаща – тя е Око на Бога.

Когато си в пустинята, разговаряш с Безкрая. Мъдрият говори със Сърцето на Безкрая.

Пустинята е Същност, а не време.

Пустинята е права и като говори, и като мълчи.

Пустинята не вижда света, а Любов­та – Древния Поток.

Посланието на пустинята е: Разреши себе си.

Пустинята ражда Мистерията.

В пустинята изгубваме пътя си, защото се завръщаме.

Пустинята извайва Дух и Покой.

Пустинята е посвещение.

Пустинята превръща плода в корен, в завръщане.

Пустинята е корен в Нищото.

Пустинята е тайно благо, очистено от мрак и светлина.

Покажи на пустинята красотата на своята самота.

В пустинята няма земя, но само бездънно съкровище.

Само Чист Дух може да покори пустинята, защото той е роден от нея.

Пустинята следва Истината, Истината следва Безкрая.

В пустинята постигаме своето нез­нание, за да Го познаем. А когато Го поз­наем, знаем, че е Неизразим.

Пустинята е Неизречено Слово.

В пустинята търсим Мистичния Извор.

Пустинята е Прегръдка от Безкрая.

Пустинята е Безмълвно Предание.

Пустинята е безкрайна като Любов­та, тя звучи само в мистичното сърце.

Пустинята е проповед на Нищото.

АУМ

Елеазар Хараш

Варна, 28 април 2019 г.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

ПЪТЯТ НА

СКЪПОЦЕННИТЕ

КАМЪНИ