Алхимични преобразувания

Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с Любовта… И минералите са ангажирани с Любовта. Минералите разглеждат Любовта от особено гледище, но и в тях има Любов. (133/стр. 130)

Има един език на живота, ще помните едно… – един скъпоценен камък може да те направи щастлив, също и изгревът на Слънцето. Срещнеш един човек, той може да те направи щастлив.

(11/стр. 20)

Има една основна идея, положена някъде в главата ви, в центъра на главата ви, в мозъка ви – един голям скъпоценен камък. Като го намерите, можете да се ползвате. Той е изгубеният ключ.

(108/стр. 389)

Всички нови открития, които стават в науката, не са още добре проучени; в тях не са открити тези Истини, които са били известни от най-стари времена на старите народи… Още не е открита тази Жизнена енергия, която се съдържа в Природата, както и във всички елементи, и се нарича от индусите Прана или Животворно електричество. (64/стр. 373)

В миналото и най-невежите са имали много по-големи познания… Например заболеете: единствените принципи, които могат да ви помогнат на болестта в дадения случай, са Слънцето и Луната… Ще намерите две живи същества, може да намерите две растения: едното, което да има енергията на Слънцето, а другото растение, което има енергиите на Луната, тогава тези две растения ще се впрегнат и ще ви помогнат… Пък може да впрегнете и два кристала, но трябва да знаете дали този кристал е построен под формата на Слънцето, а другият – по принципа на Луната. (24/стр. 207)

Когато се разболее, човек трябва да се свърже с енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже нап­раво с тях, нека се ползва от ония растения и минерали, които са свързани с енергиите на Слънцето и на Луната, и да ги трансформира правилно. (23/стр. 127)

Ще имате по едно цветенце в саксийка, с което да хармонирате – ще го полеете, ще го погледнете, то ще бъде като един талисман… Или ще имате някое камъче хубаво, което хармонира с вас. (51/стр. 168)

Нещо красиво, някой скъпоценен камък – намери нещо красиво да гледаш, за да си починеш. Туй, дето хората носят скъпоценни камъни, то е за почивка на нервното състояние. В нервното състояние човек харчи грамадни енергии; не се позволява да харчи човек енергията. (33/стр. 95)

От различните разстройства в организма се явяват много отрови, много излишни вещества… Става втвърдяване на артериите, втвърдяване на мускулите… Това пък създава неправилности и в кръвообръщението, в дишането, докато най-после човек замине на онзи свят. И ние виждаме този, същия човек – втвърден, вцепенен, без всякакъв живот; това наричаме ние „смърт“. Всички хора, които са заровени в земята, се вцепеняват и се превръщат на сухи мрамори. Много мрамори са направени от живи хора. Даже най-хубавите мрамори са направени от най-видните философи на миналото. (66/стр. 196)

Съградите една къща от мрамор – от мрамор, като съградите, става нехигиенична. Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината да може да минава. (38/стр. 152-153)

Действително, за да бъде една къща хигиенична и приятна, трябва да бъде направена от най-фина материя – от диамант, и отгоре, и отдолу. И тогава, като живее човек в диамантена стая, вярвам, че ще бъде малко доволен. (76/стр. 433-434)

И сега, и за хиляди години ще има какво да учите; и това могат да ви бъдат задачи за в бъдеще. Сега ви падне един зъб; сега хората са почнали да правят зъби: тъй идеш при един зъболекар, той ти тури механически зъби в устата. Един ден тези зъби ще ги култивират и те ще растат: (на) нивите ще се тургат, както на нивата бобът и царевицата растат, и краставиците. Ще дойде този зъболекар – посадени са те, ще ги прегледа, ще избере от кой кехлибар са и ще (ви) каже, като приготви всичко – ще изтегли зъбите и като ги тури вътре, веднага те ще израснат. (74/стр. 77)

Човек, който иска да продължи живота си, непременно трябва да изучава кристалите и растенията… Онези, които се занимават с Еликсира на Живота, винаги са изучавали кристалите и растенията; има и друго нещо, което са изучавали. (110/стр. 13)

Сега ние минаваме тия положения на кристалите – те показват, че зависят от етера; не зависят от атмосферното налягане, но от етера. (46/стр. 458)

С тия кристали може да гадая какво е състоянието на етера, какво е състоянието на времето: дъжд ли ще има, влага ли ще има, повече топлина ли ще има, или повече светлина ще има; какви ще бъдат ветровете, земетресения ще има ли – всичко туй… Ако човек наблюдава свойствата на кристалите, ще види, че кристалите не са всякога в едно и също положение; те се нареждат по известни линии. (46/стр. 458)

Аз имам три барометъра: един пишещ барометър, един обикновен и един от кристали, и намирам, че този, от кристалите, е по-чувствителен – един от най-хубавите, които имам; той десет часа по-рано показва промените, които ще станат… Тези кристали са живи вътре, те имат своята интелигентност, само че интелигентността им е извън физичес­кия живот. (71/стр. 203-204)

Та ако вие изучавате алхимията, най-първо ще изучите кристалите, с които най-първо Висшето Съзнание се е занимало. После ще влезете в микроорганизмите, растенията, животните и най-после ще дойдете до човека.

(46/стр. 226)

Ония духове, които бяха създадени най-първо, станаха кристали. След това трябваше да се създаде нашата Земя, за да се образуват нови клетки, не по кристална, начупена геометрическа форма, а в кръгообразна форма. Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развива – като растение. (27/стр. 330)

Свободата на едно растение седи по-горе, отгоре на един затворен диамант. Ако нашият ум, сърце и тяло са затворени, каква свобода имаме?

(7/стр. 123)

Кристалите са основа, от която по-нататък тия Разумни Същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите?… Всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Но най-първо тези Висши Същества образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността; те най-първо са изучавали Вечността.

(68/стр. 200)

Кристалите са ръбести тела. Щом дойдем до органическия свят, имате там криви линии. Правите линии са на една култура, вече завършена. Правите линии показват един отличен ум. (73/стр. 121-122)

Правата линия съдържа Безсмъртието, нищо повече. Всяка права линия, всеки един кристал се отличава по това, че той се стопява, но не изгаря. При силните атмосферни налягания, може би и при много хиляди градуса топлина, той се е стопил и после се е кристализирал, и след милиони години се е превърнал в скъпоценен камък. Правата линия показва високо налягане и силна температура, без да изгаря. Защото смъртта иде от изгарянето. (46/стр. 226)

Казано е в Писанието: „Едни ще се стопят, а други ще изгорят“. Които се стопят, те ще кристализират; които изгорят, ще се превърнат на газ и ще послужат за основа на бъдещата култура.

(35/стр. 169-170)

Ако стопите въглена при висока температура, вие ще образувате скъпоценен камък; ако не може да го стопите, ще се изгуби, ще се превърне на газ. (22/стр. 276)

Сегашните учени превръщат въглена в диамант, като го подложат на голямо налягане, обаче те не знаят вътрешния, духовния начин за това превръщане. Едно от свойствата на въглерода е, че той гори. Горенето пък се дължи на отсъствието на вода. Дето има вода, там горене не става. При това колкото по-голямо е количеството на водата, толкова по-малка е възможността за горенето. Ученият адепт, който знае това нещо, ще вкара по някакъв начин повече вода във въглена, след което ще го нагрее при силно налягане, докато се стопи. (66/стр. 477)

Ако искате да получите един диамант, трябва да оставите въглена на голямо налягане и висока температура, около 10 милиона волта. Не се образува лесно диамант. Знание е нужно за това.

(35/стр. 169)

Трябват най-малко 10 хиляди градуса топлина, за да се разтопи един въг­лен и да се образува диамантът. Колкото топ­лината е по-грамадна, толкоз кристализацията ще бъде по-голяма. Колкото налягането е по-голямо, толкоз кристализирането на въглена ще бъде по-правилно. (10/стр. 46)

Защото ценното в скъпоценните камъни седи и в тяхната форма, а не само в материала, който те съдържат. Без тази форма скъпоценните камъни са изложени на друга една опасност. (74/стр. 164)

Христос е казал: „Да станете като малки деца“. Когато изследвате Природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи… По същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки като деца, защото Велик е само Бог.

(63/стр. 278, 279)

Например брилянтът (шлифованият диамант): едно време веществото, което го е образувало, е било въздухообразно – газ, който е заемал голямо пространство, и е трябвало да се сгъсти. Господ го е сгъстил – превърнал го е в твърдо тяло, но като същевременно е намалил обема му; станал е малък по обем, но скъп по цена. (63/стр. 278-279)

И за мене един шлифован диамант от десет карата, хубаво изработен, е ценен, но ако имам 500 карата един диамант, който не е шлифован, за мене струва повече. Ще се шлифова. (37/стр. 37)

Когато диамантът се шлифова, той придобива свойството да пречупва светлината и става по-ценен, отколкото преди шлифоването. (90/стр. 92)

Но вие не може да бъдете един шлифован диамант, докато не минете през големите изпитания; няма да остане изпитание да не минете… Вас по някой път ви е страх, че страдате. Човек който страда, придобива имунитет за Безсмъртие. Като страда човек, той ще стане неуязвим за смъртта. Чрез страданието ние ще се домогнем до онова Велико Благо на Любовта. (37/стр. 37)

Една душа, щом се кристализира, един Ангел обръща внимание, обикаля я, обича я; но когато е въглен, не се интересува от нея. Ангелите не се спират върху души, които са въглени. Христос не дойде да спаси хората, но да превърне въглените-души в диаманти чрез големите страдания, чрез огъня, чрез голямото външно налягане – докато се изчистят тъй, че да може Божествената Светлина да се почувства и да образува една аура около тях с цветове. Както Йоан видял, че около главата на онзи, който говори, имало дъга; той е един от Съвършените. (10/стр. 47)

Сега знаете ли всеки за себе си кой до колко градуса най-много може да издържа? Опитвали ли сте при колко градуса може да се топите, без да изгорите? В този случай алхимията има предвид да стопи твърдото, упоритото в човека, без да го изгори. (3/стр. 141)

При алхимията искаме не горене, а топене. Един въглен, ако може да го стопим, ние ще го трансформираме от едно състояние в друго; ако го изгорим, процесът ще бъде обратен. (4/стр. 91)

И ученикът някога е бил въглен, но сега е диамант; той е минал и минава през такова налягане, което е в състояние да превърне въглена в диамант. Ученикът се отличава по това, че може да пречупва светлината както диаманта, вследствие на което придобива вътрешна стойност. Той е твърд като канара и никой не е в състояние да разколебае неговата вяра и убежденията му. Каквито са свойствата на диаманта, такива са и на ученика: ученикът има свойствата на диаманта да свети и на неговата топлина и хляб може да се пече – заради тези негови качества Разумните Същества го носят на ръцете си, както хората носят пръстени с диамантени камъни.

(124/стр. 598-599)

Обаче истинският ученик се крие дълбоко някъде, както диамантите се крият в земята – има диаманти, заровени на дълбочина от 200 километра… Сега има ученици, които са излезли вече на повърхността на земята, а други са още в земята, на дълбочина 200 километра. Числата 2, 20 и 200 означават принципът на живота – работа; ето защо, за да излезете от дълбочината на земята, в която сте заровени, от вас се иска работа. Това, което всеки човек е заровил в дълбочината на своята земя, представлява неговата душа. Човешката душа – това е диамант, заровен в земята.

(124/стр. 599)

Какво представя Любовта на Земята?.. Мнозина мислят, че имат голяма Любов. Това са техни разбирания. Преди всичко ние трябва да изучаваме Огъня на Любовта. Всички религиозни хора на миналото са изучавали този Огън. И вие трябва да изучавате свойствата на този Огън. Този Огън има висока температура, но никакво изгаряне не причинява. (82/стр. 57)

Ако внесете в Огъня на Любовта парче от злато и платина, които се топят при висока температура, те веднага ще се стопят и превърнат в течност; на човека обаче този Огън се отразява като мека, приятна топлина. Той е Алхимическият Огън, който учените са търсили в древните времена още. Ако човек иска да постави за основа на своя живот философския камък, който алхимиците са търсили, той непременно трябва да носи в себе си Огъня на Любовта. (82/стр. 57)

Важно е душата на човека да се проникне от Любовта и да стане чиста като кристал и светеща като диамант.

(30/стр. 264)

Диамант трябва да носите със себе си. И този диамант – това е Любовта!… Вие имате, не че нямате диаманти; не мога да ви откажа това. Но те са като просени зърна, малки диамантчета.

(141/стр. 346)

Малки диаманти като просени зърна имаш. А тази, просената любов не помага. Там е друг законът. Този диамант ще го туриш в земята. И след като го садиш три години, по закона на подобието, ще го направиш като едно гълъбово яйце. И той ще добие друга цена. (141/стр. 346)

Разумният човек сам си прави диамантите. Той може да си направи диамант, два пъти по-голям от камилското яйце. Щом пожелае, той може да си го направи сам. Той е майстор. (39/стр. 188)

В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант. Човек може да си направи диамант, голям като кокоше, като камилско яйце – от него зависи това. (15/стр. 225)

Мисълта превръща нещата. Тя има магическа сила. Ти щом мислиш – щом бутнеш въглена, той става диамант.

(70/стр. 309)

Който мисли, правилно разрешава въпросите. Ако не мисли, човек е подобен на петел, който предпочита житното зърно пред диаманта. Като намери парче диамант, той го подхвърля и казва: „Искам нещо, което мога да хапна, а не това, което лъщи“. (92/стр. 269)

Сега старото не иска да си даде своето царство. Обаче Новите идеи идат с всичка сила и се налагат. Те коренно ще преобразят живота. Старите системи ще се заместят с Нови… Новият човек ще бъде като диаманта – ще свети и ще устоява на всичко. (142/стр. 332-333)

Не внасяйте идеята, че не сме готови. Готови сме, нищо повече! Въгленът поддържа всичките условия да стане диамант. Изисква се само голямо налягане, голяма температура да стане диамант. Ние в себе си съдържаме всичко да станем диаманти. (7/стр. 237-238)

Камъкът на Истината

Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една Реалност вън от света. Често държа лекции на себе си. Да ви кажа какво правя. Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: „Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много – вдигни тази планина“. Планината седи. Казва: „Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света. Сега е турен като един чиновник“. Казвам: „Аз не искам да бъда като тези философи“. (71/стр. 93)

Тогава аз седна и уча философията на тези камъни. Сега се разговаряме. Този философ казва: „Пази се от моите погрешки, за да не се намериш в моето положение“. „Какви бяха твоите пог­решки?“ „Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да нап­равя. Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората. Пос­ле изопачих Истината, никога не съм казал нещо много умно. Пази се от това нещо.“ Казвам: „Крайно ти благодаря. Ще запиша това в моята книжка“.

(71/стр. 93-94)

И тъй, когато се качвате на камъните с цел да ги изучавате, вие ще изучите човешкия егоизъм, човешката алчност. Камъните символизират егоизма, алчността в човека. Като слушат какво се говори тук, камъните изказват желанието си да станат подобни на вас – свободно да се местят. Обаче те не могат да се качат по-горе от мястото, до което днес са стигнали. На тях предстои слизане в долината да научат Великия закон на Смирението, на Жертвата. (58/стр. 17)

А пък човекът се качва по високите върхове, за да усили Любовта си… Всяко изкачване по върховете е малък опит за постигане на Любовта. Щом се качите на някой връх, вземете си едно малко камъче и напишете върху него деня, часа и мястото, отдето сте го взели. Същев­ременно запишете си и мисълта, която е минала през ума ви, когато сте взели камъчето. (58/стр. 17)

Понякога аз употребявам цяла година, за да поставя на своето място някой малък камък, намерен някъде из Витоша. Поставя ли го на своето място, започвам вече да чета. Някой казва: „Аз не мога да употребя толкова време, за да търся мястото на това малко камъче. Време нямам за това“. „Ще намериш време.“ Ами, ако това камъче те е спънало в живота ти, не е ли интересно да знаеш кои са причините за това спъване? (99/стр. 272)

Човек със своята мисъл строи камъче по камъче. Всяко камъче трябва да се тури на своето място. Щом съградите своето здание дотам, додето е позволено, тогава вашият Учител ще се яви, ще погледне работата ви и ще определи вашата по-нататъшна дейност. (99/стр. 215)

Абсолютно малкото всякога гради – то слага камъче по камъче, а Бог в Своята Премъдрост наблюдава градежа, както това става и в Космическия Живот.

(86/стр. 613)

Казвам: Сега ви трябва Любов към Бога. Първото нещо, като станеш сут­рин, е да се научиш да любиш. Ти, малкият човек, да се научиш да дадеш нещо на Господа. Да Му занесеш най-малкия, микроскопически подарък. Че като го занесеш на Господа, да Му стане приятно, мило, че туй, дребното същество намерило нещо скъпоценно и иска да Му го принесе – да покаже, че и то иска да люби. Дало нещо от себе си. Няма да ви кажа какво. (33/стр. 190)

В древността някога един адепт се влюбил в една царска дъщеря, името на адепта няма да кажа… Ако кажа името му, ще го изложа; затова нека той слуша какво се говори, какво е станало с някой адепт, без да съобщавам името му. Той бил беден набожен човек и си мислил, че като напише едно хубаво писмо, царската дъщеря ще му обърне внимание. Написал своето първо любовно писмо, но царската дъщеря го върнала назад. Той се обърнал към Бога с гореща молитва: Господ да му покаже начин как да обърне внимание на царската дъщеря да го обикне. След дълги и продължителни молитви Учителят му най-после дошъл при него да му покаже начин, чрез който царската дъщеря да му обърне внимание. Адептът си мислил, че Учителят му ще го превърне в левент момък, с богатство и сила на маг, който ще може с магическата си пръчица да прави каквото пожелае, та по такъв начин да застави царската дъщеря да се влюби в него. Обаче Учителят му казал: „Аз ще те превърна в хубав скъпоценен камък – в диамант, голям колкото орех, и винаги ще седиш на врата на своята възлюбена. Освен това през целия си живот ти ще мислиш само за нея, ще се грижиш да я освободиш от всички злини, които могат да се случат, и ще съдействаш във всяко добро, което тя пожелае да постигне. Ако тя обикне някого, и в това ще съдействаш“. Казано и свършено: адептът се превърнал в голям диамант и се видял на врата на царската дъщеря. От очите на адепта се търколили две сълзи и си казал: „Дотам ли дойдох, че трябваше да се превърна на камък?“. Царската дъщеря не знаела отде е дошъл този диамант, но всяка вечер, като го сваляла от врата си, тя го милвала, гладила и казвала: „Обичам те, макар да не зная историята ти. Кой знае на каква дълбочина си бил в земята! Нищо не зная за тебе, но те обичам“. (82/стр. 18-19)

Сега аз говоря: Има живи камъни. Има камъни, които имат съзнание. Аз ще ви кажа каква е философията. Някои хора има, които много съжаляват – има жени и мъже, моми и момци, които съжаляват, че не са ги обичали. Господ ще ги тури в скъпоценните камъни да ги гледат, да ги милват хората, да ги държат в кутии, да им падне мед на сърцето. Някой ще вземе този камък, ще каже: „Много си красив, много си хубав“, ще го тури на пръста си, ще го милва; другояче как ще го милва като човек – няма Чистота като човек, но като скъпоценен камък. (8/стр. 36)

В кристалите също има съзнание… Аз разбирам съзнанието на кристалите.

(105/стр. 382)

И камъните говорят, и са живи.

(68/стр. 375)

Ако се приближа при едно камъче и пипна, че е топло – значи, Слънцето го е гряло; ако е студено – значи, Слънцето не го е гряло. Ако камъчето е топло, значи, че туй камъче е обичало повече Слънцето и Слънцето го е обичало повече; ако е студено, не го е обичало. Понеже не го е обичало, затова и другите камъчета са го затрупали. (33/стр. 72)

Казвам: Обичайте и любете постоянно, ще оживеете. Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него. Аз, като погледна Слънцето, се радвам – обичам всички. Туй Слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед. Казвам: Много добре постъпваш, и аз ще бъда като теб. (40/стр. 30-31)

Който се домогне до Мистичната Любов, той не говори никак за нея или малко говори, а много работи. Добре е човек да прави всичко в Името на Любовта, а малко да говори за нея. Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате? Вие го слагате в кутия, затваряте добре кутията, слагате я на скрито място и на никого не говорите за него. (100/стр. 367)

За да дойде Любовта, вие трябва да преживеете един процес алхимически. Цялата Същност, цялото Битие съвършено да изменят живота. Възгледите да станат диамантени. Този процес изведнъж става. „Може ли това изведнъж да стане?“ Ние вземаме това като символ – диаманта; това е едно трансформироване. (4/стр. 110)

Превръщания могат да стават навсякъде в Природата. Например въгленът може при специални условия да се превърне в диамант, диамантът после може да се превърне в семка, после – в дърво и после – пак във въглен. (127/стр. 135)

Или имате Учението – да се отречеш от себе си; как тъй да се превърне диамантът на житено зърно? Ред поколения са живели да придобият богатство. Деди и прадеди оставили десет милиона нас­ледство и казва Христа: „Ако не се отречеш – да раздадеш всичкото богатство, да дойдеш и да Ме последваш, да се научиш да живееш“. Казва: „Какво трябва да направя, за да наследя Живот Вечен?“. „Още има нещо, което ти не достига.“

(149/стр. 72)

Христос казва: „Ако не се отречеш от себе си, не можеш да бъдеш Мой ученик“… „Иди, продай имането си и го раздай на сиромасите“ – вие цитирате този стих, но сами не знаете как да продадете имането си и на кого да дадете парите. Стихът има отношение към вътрешния живот на човека, а не към външния. Но всичко трябва да става естествено.

(150/стр. 83)

Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва да изпуща от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го като скулптор. Не само че го направя гладко, но същевременно и ценен бисер. Това пясъче, ако не попадне в мидата, не ще има никаква цена. (27/стр. 337)

Човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер. И за туй, което има във вас, трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли – ако имате сега някаква цена, трябва да благодарите на туй Божествено Съзнание, което е работило дълго време над вас. (27/стр. 340)

И Христос, като дойде на Земята, не дойде да спасява благородните, праведните, а ония остри пясъчета – за тях слезе в ада да ги извади навън. А за да се извадят тия бисери от мидата, трябва тази мида да се хване и разтвори… Някой като умре, казват: „Умря мидата“ и тръгнат подир мидата, и редят: „Горката мида, отиде“. Аз казвам, че тя е отишла на Небето, за да занесе бисера, който е създала и обработила. (27/стр. 344)

Това е то, създаване на бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле. (27/стр. 355)

Без крака, без ръце, без език и без човешки мозък мидата от пясъче създава бисер и Христос я похвалва. Аз ви питам: Не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Можете и повече. (27/стр. 338)

Христос, като се обръща към Своите ученици, казва им, че този човек, който търсил бисера – смисъла на своята душа, като го намерил, отишъл, че продал всичкото си имане, за да го купи.

(27/стр. 348)

Вие казвате: „Аз съм готов“. Не, най-
първо да забогатееш, да станеш богат, да имаш знание и след това от всичкото това богатство и знание да се отречеш. Ще ви наведа на онзи пример от Христа за богатия, който, като намерил един бисер, отишъл и продал всичко, що имал, и купил този бисер. (125/стр. 266)

Сега не смесвайте двата живота. Като влезете в другия живот, там въпросът е разрешен. При този живот, който имате, изисква се да поддържате вашия дух, да не се съблазните… Христос каза: „Такава е Волята Божия, трябва да минем последното страдание“. А пък последното страдание е: човек да се откаже от това, което не му е потребно. (123/стр. 214)

И страданията продължават, докато се освободим от това, ненужното, което не ни трябва. Тука има едно изкушение, на което хората не могат да издържат. Вие знаете ли кое е най-силното изкушение? Малко хора има, които могат да издържат на това изкушение. Аз ще ви го кажа. Представете си, че имате един скъпоценен камък, много голям, много голямо богатство… Може ли да ми нап­равите един превод кой е скъпоценният камък у човека – това е личният живот… Колко е мъчно човек да се откаже от себе си. „Дай го този камък!“ А ти казваш: „Какво ще остане от мене, като ми вземат моя живот?“. (123/стр. 216)

Този камък, който изкушава хората, е колкото яйцето на камилската птица голям. А пък има по-големи скъпоценни камъни, големи като дини. Щом се отречеш от камъка, голям колкото яйцето на камилската птица, ще дойде онзи камък, голям колкото динята. Със закон тази работа не може да стане. Какво голямо проникване трябва, какво голямо съзнание, за да направи човек това! Не, със закон тази работа не може да стане.

(123/стр. 216-217)

Сега единственият съвет, който мога да ви дам, приятелски съвет, е следният – нито правило мога да ви дам, нито пък какво трябва да правите, а само един съвет – той е следният: Този скъпоценен камък, който са ни дали, трябва да го върнем назад. Като го потърсят, да го върнем. Като го поискат, да го дадем. Не хвърляй око на този камък, понеже той е камъкът, който носи Истината в себе си. Той е Камъкът на Истината. Като дадеш камъка, ще познаеш Истината. Като го обсебиш, ти не познаваш Истината. (123/стр. 217)