Всеки адепт носи един скъпоценен камък

Всеки адепт носи един скъпоценен камък

Някои от скъпоценните камъни изгубват някой път силата си. Един камък може да придобие и да изгуби своята сила и своя блясък. Изобщо хората ги носят на пръста си и те отново се тонират; при някои хора се тонират, а при други се детонират. (4/стр. 129)

Ако някоя млада мома, която не е развита нито в умствено, нито в сърдечно отношение, сложи на ръката си пръстен с хубав скъпоценен камък, няма да мине много време и този камък ще започне да губи блясъка си, да се демагнетизира. И обратно: ако някоя млада мома, пълна с Любов, с Мъдрост, сложи на ръката си този пръстен, скъпоценният камък ще почне да възстановява цвета, блясъка си и ще придобие първоначалния си вид. (77/стр. 538-539)

И всеки адепт си има поне по един скъпоценен камък… Всеки адепт носи на ръката си по един скъпоценен камък… Без пръстен със скъпоценен камък на него, ти не можеш да бъдеш адепт. Значи, адептът се е свързал с нещо, сгодил се е за него. (90/стр. 68)

Какво представлява пръстенът? Той свързва човека с някакво обещание. Добре е човек да има поне един златен пръстен със скъпоценен камък и всяка сутрин да го слага на всичките си пръсти и да си казва: „Искам да дам ход на Божественото в себе си – да бъда благороден, справедлив, музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре с хората“. След това да скрие пръстена и на другата сутрин да повтори същото… Голяма сила се крие в скъпоценните камъни. (12/стр. 493)

Златото, като благороден метал, и скъпоценните камъни, със своите ценни свойства, носят Силата в себе си. Те не са създадени от хората. (15/стр. 158)

Може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък? Не може. Обаче има Високонапреднали Същества, които мислят различно от обикновените хора. Тяхната мисъл е чиста като кристал. (56/стр. 169)

Някой път Ангелите срещаш в едно житено зърно – той се е скрил. Или някой път може да се срещне в едно камъче или в някой кристал. Онзи, който не разбира, той се смее на малките работи; а онзи, който разбира, той опитва нещата. (55/стр. 42)

Всичките камъни са заспали Ангели. Какво ще кажете? Коскоджа Ангел, има високо мнение за себе си, а ти го ритнеш с крак, туриш го някъде. (101/стр. 259)

Вървиш по улицата, ритнеш някой камък на пътя си, без да подозираш, че в него се крие един диамант; ритнеш го с крака си и продължиш пътя си. Ако беше учен човек, щеше да разбереш, че в този камък се крие една скъпоценност.

(49/стр. 312)

Ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно. От вътре извади скъпоценния камък. Отвън е обикновен, но от вътре извади ценното. (37/стр. 48-49)

В мъчнотиите вие ще намерите нещо хубаво. То е като онез, които търсят скъпоценни камъни… Които не разбират, побутват камъка; които разбират, изваждат скъпоценен камък. (14/стр. 52)

Скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена, са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират; а след това им е била правена голяма шлифовка… А някои хора искат да минат без изпитания – тогава ще бъдете обикновени камъни, изхвърлени. (36/стр. 523)

Тия камъни, като се търкалят, са станали скъпоценни камъни. Скъпоценните камъни от търкалянето са станали скъпоценни. Не бойте се, ако се търкаляте. Не е лошо нещо. (38/стр. 111)

Скъпоценните камъни са носители на Живота. (36/стр. 524)

Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената Мисъл, толкова по-ценна е тя. (13/стр. 193)

Аз считам скъпоценни камъни онези души, които, като са слезли, че са се окаляли, оцапали, но са се борили със своите грехове и недостатъци, та най-после са успели да се изправят. (18/стр. 80)

Добрият човек има качества, каквито имат скъпоценният камък и благородните метали. Скъпоценният камък се отличава от обикновения по свойството си да пречупва лъчите на светлината, а благородният метал се отличава от неблагородния по това, че не се окислява лесно. (23/стр. 150)

Какво представляват неблагородните метали и простите камъни в човешкия живот? Това са грешките на хората. Задачата на съвременния човек е да превърне своите грешки и слабости в добродетели. (100/стр. 406)

Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. (58/стр. 39)

Облечете дрехите на добродетелите. Носете пръстени на ръцете си, но със скъпоценни камъни. Всеки камък представя една добродетел. (65/стр. 325)

Някои питат: „Защо са тия грехове?“. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. (34/стр. 112)

Туй, което превръща всичко в скъпоценни камъни, то е Любов. (40/стр. 15)

Вън от Любовта омразата е опасна болест, но вътре в Любовта тя е един скъпоценен камък, един нектар.

(34/стр. 113)

Всеки човек, който влезе в пътя на Любовта, той най-първо ще стане един скъпоценен камък. (40/стр. 138)

Какво прилагате от това, което Господ ви говори? За мене е важно това, което съм приложил. Аз трябва да нап­равя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил. (18/стр. 77)

Вършите ли Волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни – тогава хората ще дойдат да ви помагат.

(93/стр. 389)

Това са скъпоценните камъни – да направим това, което Божественото изисква от нас. (18/стр. 77)

Може да имаш един брилянт, но от най-големите камъни – достатъчно е. Един скъпоценен камък на света да е, достатъчно е. Скъпоценните камъни са дарби. Една дарба е един скъпоценен камък. (16/стр. 335)

Най-възвишените Същества гледат на нас, както ние гледаме на скъпоценните камъни. Като намериш някой диамант, ще го туриш на пръста си. И те гледат на хората така, казват: „Да си вземем този камък“. По някой път ни вземат и ни турят на пръста или на гърлото, и ни носят. Благодарение че ни носят като скъпоценни камъни, ние се изявяваме, те се ползват. И ние се ползваме от тях. (33/стр. 370)

Не само това, но казва Писанието, че Господ ни написал на Дланта Си. Понеже сме скъпоценни камъни, Той ни написал на Дланта Си. По някой път – погледне ни. (33/стр. 370)

Неизменната Диамантена Чистота

В скъпоценния камък в какво седи разликата? В неговата твърдост. Скъпоценните камъни се нареждат според твърдостта си: от едно, две до десетостепенни има. Ония, които са най-твърди, са най-скъпи. При това зависи и от чистотата на камъка да пречупва слънчевите лъчи. Колкото кристализирането на този камък е по-правилно, без никакви примеси, колкото по-добре пречупва слънчевата светлина, без никакъв вътрешен дефект, толкова този камък е по-скъп. (32/стр. 414-415)

Диамантът се отличава с най-голяма твърдост, затова е скъпоценен… Ако имате вашата способност на твърдостта в десета степен, тогава вие ще имате разбирането на диаманта, ще бъдете скъпоценен. (32/стр. 415)

Човекът, който има твърдост „десет“, той не се плаши от болест, той не се плаши от сиромашия… Твърдостта означава, че онова, в което мисълта е непоколебима, капитал има. Твърдостта показва, че има един огромен капитал, който не е турен още в обръщение. (32/стр. 415)

Ако някой болен носи един диамант, той ще оздравее. Затова хората носят скъпоценните камъни. Аз бих ви препоръчал да носите скъпоценни камъни.

(36/стр. 524)

Скъпоценните камъни, благородните метали имат магическа сила – достатъчно е да дадете на човека един скъпоценен камък, за да повдигнете духа и настроението му. Като види златото или диаманта, колкото и да е бил неразположен, човек се развеселява и започва да говори. (85/стр. 64)

Пък и нали, ако намерите един скъпоценен камък от високо качество и с голям размер, вие ще имате цяло едно състояние; не само вие, но и ред поколения ще се ползват от него. То е едно грамадно богатство. Този камък, като го продадете, ще имате добри условия. Този скъпоценен камък може да се жертва заради вас. (123/стр. 130-131)

И златото носи в себе си магнетична сила. Но защо златото, което действа добре върху здравето, прави човека лош? В желанието си да придобие повече злато човек става лош, жесток за окръжаващите. (23/стр. 150)

Богатите хора не са доволни, понеже златото е погълнало техните чувства. В света, ако искате недоволни хора, търсете ги между богатите хора. (53/стр. 317)

Когато се стреми към придобиване само на външно злато, човек става жесток. За да облагороди характера си, той трябва да придобива и вътрешно злато, т.е. да увеличава златото в кръвта си. Когато има външно и вътрешно злато в себе си, човек става благороден, здрав, учен и самостоятелен. (23/стр. 151)

Благородните метали носят живот. Затова бих ви препоръчал да носите и благородни метали. Ако носите един златен пръстен или друг някой златен предмет, и той е проводник на живота.

(36/стр. 524)

Особено когато се женят, хората носят златни пръстени и скъпоценни камъни. Религиозните хора казват: „На човека не му трябват никакви пръстени“. Не, и пет златни пръстена да носи човек на ръцете си, добре е. (36/стр. 207-208)

Всичко онова, което Бог създал, е Свещено в света. На един скъпоценен камък гледам като на Дело Божие – като Божествена Енергия, разумно турена. Оценявам Божественото, което е в камъка.

(7/стр. 71)

Скъпоценните камъни се ценят. Защо? Защото зад тях има нещо Ценно. И онзи, който ги оценява, той знае, че зад тях има нещо Ценно. (128/стр. 128)

Магията седи в скъпоценните камъни – едно време са носили смарагди, диаманти, сапфири. Един скъпоценен камък съдържа в себе си една магическа сила. (49/стр. 706)

Всеки скъпоценен камък е един завършен материален акт на Природата. И можем да кажем, че скъпоценните камъни представят една кондензирана мисъл, едно кондензирано чувство. Природата сама си ги кондензира. Тя има толкова изобилни мисли, че някога ги прави материални, като ги кондензира.

(128/стр. 128)

И учените хора от нематериалните работи изваждат материални. В математиката например, като умножите едно въображаемо число четири пъти само на себе си, то се превръща в материална единица… Казано на ваш език: като помислиш четири пъти върху една златна лира, и лирата ще бъде пред теб.

(128/стр. 128)

Например искаш да имаш златен пръстен – но трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре такъв скъпоценен камък. А някой може да се самозалъгва, че неговият камък е скъпоценен. (127/стр. 467)

Онзи, който мисли, че лесно може да влезе в Царството Божие, първо ще бъде по-обикновен камък. Под диаманта има много разряди камъни, докато се стигне до най-ниския разряд на обикновената пръст, на обикновената кал. Калта всеки я гази, в нея се зараждат всякакви буболечици, изложена е на постоянни страдания, разлагане и прочее. Същият закон важи и за човека: Ако не се стреми към Бога, той ще има постоянно тези страдания. (127/стр. 453)

Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пречисти. Хората са потънали в кал, от която трябва да се освободят. Въпреки това те говорят за добър и чист живот; голямо изкуство е при тези условия да живеят чисто… Ние сме дошли на Земята за Чистотата. (56/стр. 119)

Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Скъпоценните камъни са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Когато един скъпоценен камък излезе на повърхността, той вече има цена. Той в дълбините на Земята е водил чист живот. (127/стр. 452)

Защо слиза човек дълбоко в земята: за въглища или за скъпоценни камъни? За скъпоценните камъни. Вие защо сте дошли на Земята, да живеете ли? Не, вие сте дошли само да изкопаете нещо от Земята. (56/стр. 119)

Сега сте в тинята, но в тази тиня има скъпоценни камъни. Гледайте, като излезете от тази тиня, да вземете поне по един скъпоценен камък. Като сте се търкаляли в тази тиня, поне да вземете по един скъпоценен камък. „Ама защо е станало така?“ Оставете този въпрос настрана. (103/стр. 309)

Аз говоря на онези от вас, които са достигнали едно положение и искат да излязат от тинята на долината на греха. Аз не говоря на всички. Има някои от вас, които още спят… Те нека си поспят, но онези от вас, които са се пробудили, нека излязат от долината. Колко са те, аз ги зная. (103/стр. 310)

Онези, които са се пробудили, нека се стегнат, нека се стремят към правите разбирания на живота, да уредят сметките си, защото не остава много време. Бирниците вече ходят и ще дойдат до вас. Данта, която имате да давате, ще се вземе. Скъпоценни камъни трябва да имате, с които трябва да се заплатите.

(103/стр. 310)

Казвате: „Какво мислиш?“. Досега аз съм говорил на хората, за да ги освободя от едно положение: не да напускат живота си, но да вземат скъпоценните камъни, че един ден, като напуснат живота си, да имат нещо. Казвате: „Христос за нас всичко ще даде“ – това не е разбрана работа… Има една работа, която вие сами трябва да свършите. (103/стр. 311)

Сегашните хора трябва да се запознаят с този, а не с онзи свят. Всички богатства, всички бисери на живота са скрити в този свят. (100/стр. 595)

Но животът без Чистота остава всякога неразбран. (19/стр. 383)

Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат. Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя като тази на светиите, на Ангелите, и те няма да грешат. (130/стр. 299)

Един ден, когато станете скъпоценен камък, някой Ангел може да ви постави на някой прозорец. А такива, каквито сте сега, в онзи свят не може да припарите. Ако влезете, ще внесете смрад.

(127/стр. 453)

Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой. Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите прави разбирания за живота.

(130/стр. 299)

Хората на Новите Идеали нищо не може да ги поклати. То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак се пречупват слънчевите лъчи – не изгубва своите качества. (129/стр. 38)

И в калта да е, скъпоценният камък си остава скъпоценен. А обикновеното стъкло и на слънчевата светлина пак си е обикновено – обикновеният камък и при добрите условия на живота пак е обикновен. (109/стр. 134)

Сега Бог ви направил от едно вещес­тво, което повидимому не влиза в работа, но с което вие може да се ползвате. Човек е дошъл на Земята да извоюва своята свобода. Най-първо хората искат някой да ги освободи. Право е то. Най-после човек трябва сам да освободи себе си. Аз мога да ви освободя, но вие сте вързани. За да се освободите, вие сами трябва да ходите. (41/стр. 243)

Сега, като говоря по този начин, на много от вас мирът се нарушава и пос­ле отиват да плачат… Но аз съм човек на Неумолимата Истина. За мене не е важно какво хората ще кажат. За мене е важно какво има у вас, което да не се изменя при никакви условия на живота.

(60/стр. 429)

Даваш един скъпоценен камък на едно дете – то го подхвърля. Много естествено, то не разбира неговата цена. Всяко благо, дошло преждевременно, не може да се оцени. (111/ стр. 240)

Мъдрецът, каквото хване в ръката си, ценно става. Камък ли хване в ръката си, той се превръща в скъпоценност. Щом остави този камък настрана, той отново става обикновен. Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл.

(132/стр. 245)

В древността във всички Окултни Школи са произвеждали изкуствени опи­ти. Сега правят други опити. За пример Учителят е много взискателен: в една Окултна Школа ще дадат на ученика някой скъпоценен камък или ще му дадат пари; ще накарат други ученици, които са по-майстори, джебчии, да откраднат скъпоценните камъни и парите. Учителят казва: „Къде са парите?“. Ученикът дига рамене. Щом той губи, той не е от способните ученици. Дадат му нещо, не трябва да го губи. (37/стр. 13-14)

Човек трябва да пази това, което Природата му е дала. Христос казва: „Всичко, което Отец Ми даде, опазих“. Той изгуби само един от учениците Си – Юда. Юда беше лъжлив ученик. За да се изпълни законът, Христос не можа да му помогне, не можа да го опази.

(58/стр. 62)

Ако няма правилна обхода, човек може да изгуби своите скъпоценни камъни. Има опасност за човека да изгуби своите скъпоценни мисли, чувства и пос­тъпки. Изгуби ли ги, той ще се почувства като в пустиня. (58/стр. 62)

Докато сте в страдания и изпитания, вие се намирате в пустинята. Три изпита ще ви се дадат в пустинята. Първо ще се постави на изпит вашата вътрешна гордост, като ви заставят да превърнете камъните на хляб. (66/стр. 21)

Защо именно дяволът трябваше да предлага на Христа да направи камъните на хляб?… Тези камъни са грешни духове, паднали хора, в тях е скрит дяволът. Ако Христос беше се опитал да преобърне камъните на хлябове, знаете ли какво значи да обърнеш един лош дух на хляб? (27/стр. 388, 389)

В Германия и Англия се опитват да измислят метод, с който да могат да прев­ръщат неорганичните вещества в органични, но ако съвременната наука беше изпаднала в това отклонение, щеше да се развие най-големият разврат. Онова, което спасява съвременните хора, е трудът и работата, а ако камъните можеха да се обърнат на хлябове, всички щяхте да го ударите на гуляй. (27/стр. 389)

Аз зная, че често хората искат да преобърнат камъните на хлябове… Но какво ще се получи от това? Ще се народят престъпници в света. Това е първото учение, което дяволът проповядва на Христа: да преобърне тези камъни на хляб, т.е. да се удоволства. Христос казва, че хората се оправят само тогава, когато сърцето им приеме Словото Божие.

(27/стр. 389-390)

Освободете се от съветите на дявола. Той ще ви съветва да продадете всичките си скъпоценни камъни, и то на евтини цени. Защо? Да си оправите работите. Не го слушайте. Той иска да ви опропасти. (100/стр. 575)

Вие не вярвате още. В какво вярвате? Аз наричам Вяра, като пипнете нещо, веднага да го превърнете в злато или в диамант. Колко души от вас можете да правите това? Ще кажете: „Пипни го ти и го превърни в злато, да видим как става“. Когато искам да убедя себе си, аз ще го пипна. Аз съм убеден в себе си за всичко, което мога да направя, но вас не мога да убедя. (140/стр. 222)

А да твърдя нещо, да ви карам вие да вярвате, то е насилие. Че кому не сте вярвали? Аз не искам да играя ролята на онзи адепт, който убедил парижките аристократи, че той знаел такива истини в Природата, че можел да се качи на трена и както се движи експресът с най-голямата скорост, да го спре моментално. Но казва: „Затова ми трябват златни огърлици, диаманти, пръстени, скъпоценности, за да може тази сила да прекарам през скъпоценните камъни“. Качил се с десет видни, знатни хора, дошъл до вратата на трена, но вместо да спре трена, той скочил и завлякъл скъпоценностите. Ония хора, които прекарват своята сила чрез скъпоценните камъни, чрез парите, те нищо не правят в света. Учен човек е онзи, който създава парите. Учен човек е онзи, който създава скъпоценните камъни. (7/стр. 81-82)

Аз имам способност да превръщам обикновените камъни в скъпоценни… Като казвам, че Аз имам тази способност, подразбирам Онзи, Който седи зад мене. (58/стр. 385)

Само като пожелая, скъпоценните камъни ще дойдат – каквито камъни искам ще дойдат. Всички скъпоценни камъни са на мое разположение, само че аз не искам да се товаря с тях: може да ги нося като кокоши яйца, като пачи яйца; може да туря диамант от десет килограма, но то ще бъде един товар на врата ми… Затуй всеки диамант, като дойде при мене, ще му кажа да приеме такава форма, която да няма никаква тежест – да е толкоз голям, че като го гледам, да ми е приятно. Той сам ще се нагажда диамантът. (21/стр. 8)

Ако човек е разумен и живее съ­образно законите на Природата, благата сами ще дойдат при него. Като живеете по този начин, диамантите сами ще дойдат при вас. Като станете сутрин, на пръста си ще видите голям красив диамант. „Възможно ли е това?“ В Разумния живот всичко е възможно. Разумният живот е съзнателен, а не механически. Който ви обича, той сам ще ви донесе диаманта. (13/стр. 175)

Обмяна със скъпоценните камъни

Когато кажем „диамант“, ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: (първо) той има най-голяма твърдост, (второ) в него става най-голямо пречупване на светлината и (трето) материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота.

(61/стр. 129)

Диамантът представя една разумност – кристализирана, с четири отношения в света. Диамантът е толкова чувствителен, че ако се носи от един разбойник или от един престъпник, който е убил няколко хиляди хора, той изгубва блясъка си. При това, ако този човек е много голям престъпник, диамантът ще избухне и ще си замине; той не иска да седи в един престъпник. Има един пример някъде в Африка, където един диамант сам се запалил и изгорял, избухнал сам по себе си. (11/стр. 524)

Диамантът има органически произход. Диамантът по някой път страда от болки – той има треска. Щом диамантът страда от треска, не може да отразява слънчевите лъчи, потъмнява. Ако вие носите един диамант и той изгуби своя блясък, вие сте болен. Диамантът не може да ви помогне, и той ще се зарази от вас. Камъните се заразяват от хората.

(7/стр. 147)

Скъпоценните камъни от външната атмосфера не се повлияват, но от живота на хората се повлияват. (127/стр. 451)

Но един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав; не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен. Ако носиш един камък и заболееш, значи – и камъкът е заболял.

(22/стр. 307)

Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта. Има някои диаманти – прокажени са. Във вестниците често показват, че кой както го е носил, все нещастен е бил.

(45/стр. 193)

Има такива скъпоценни камъни – който го е взел, не е харосал… Що ти е този камък? (91/стр. 143)

Един камък е скъпоценен, докато се употреби веднъж. Щом се употреби, той губи своята стойност, особено ако го е носил лош човек. Богатите хора, които имат скъпоценни камъни, знаят това. Като са носили дълго време скъпоценните камъни, те ги давали на майстори да ги излъскат, т.е. да възстановят изгубеното в тях. (35/стр. 125)

Който може да възстанови блясъка на някой скъпоценен камък, той има право да го носи… Много бижутери в странство дават някои пръстени със скъпоценни камъни на млади моми, пълни с Любов, да ги носят временно, докато възстановят блясъка им. Това показва, че и камъкът разбира Любовта. Камъкът може да възстанови блясъка си само по закона на Любовта. (77/стр. 539)

При добрите хора скъпоценните камъни не губят своята цена, а стават проводници на Божествена Сила.

(127/стр. 451)

Когато скъпоценният камък пречупва добре светлината, той се проявява според своето Учение. (131/стр. 155)

Казвам: Този камък много добре прави, много добре разрешава този въпрос на светлината. Казвам му: „Аз бих желал да бъда чист като тебе“. Чист е този камък. Досега не ме оцапал, досега горчива дума не ми казал. Приятел съм с него.

(10/стр. 38)

Един скъпоценен камък не мога да не го обичам. (123/стр. 226)

Помнете едно нещо: не могат да ви обичат за това, което не сте; могат да ви обичат само за това, което сте… Ценя скъпоценния камък за това, което е. Такъв е законът. Един скъпоценен камък затуй е ценен. (103/стр. 124)

Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък. Казва: „Защо на него даваш такава цена?“. Давам, защото заслужава. „Ама на мене защо не даваш?“ Този камък се мъчи и стана ценен, ти още не си се мъчил. (103/стр. 124)

Ти се безпокоиш как ще свършиш живота си или какво те чака след двадесет години; ти се безпокоиш дали ще постигнеш нещата, или няма да ги пос­тигнеш. Питам: Какво има да се безпокои един скъпоценен камък за живота си, като е заровен на две хиляди метра дълбочина в земята? Какво ще мисли за своето бъдеще? Неговото бъдеще е отлично. Когато и да го намерят в земята, той всякога ще има цена. (10/стр. 114)

Един скъпоценен камък има цената си отвътре. И златото има цената си отвътре, теглят го. Цената на златото не е в образа, който е поставен върху монетата, но в неговата вътрешна стойност и затова го теглят. И да няма никакъв образ златото, като го претеглят, то пак е ценно. (10/стр. 197)

Огънят е господар на металите и на скъпоценните камъни. (58/стр. 114)

За да се образуват скъпоценните камъни, Земята е минала през големи пертурбации в своя строеж. Скъпоценните камъни образуват една епоха и можем да мислим, че заради тях са станали много видоизменения. (134/стр. 196-197)

Например чрез земетресенията Господ освобождава някои души или някои елементи, които от дълго време са били заровени дълбоко някъде в земята – Бог разчупва пластовете с цел да се освободят някои души или елементи. Така се намират скъпоценните камъни.

(135/стр. 232-233)

Питам: Защо Природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност… Случайността е движение, което не се определя от законите на Земята. (81/стр. 38)

Ако ви покажа един скъпоценен камък, той може да ви разврати. Какво ще научите от този скъпоценен камък? Той не трябва да бъде отвън, а скрит във вас.

(79/стр. 283)

Искам главата ми да е мирна – ще дойде някой да ми говори за Любовта; той казва: „Аз ви обичам“, това е първата лъжа. Аз зная, че утре, ако поискам нещо от него, той няма да го направи.

(140/стр. 213)

Затуй онзи, който иска да ме лъже, само го пипна и той става камък. След това му казвам, че той нищо не може да направи. Сега какво разбрахте вие? По-добре не ми казвайте. Да спи злото под камък – ето едно практическо правило от вашия живот. (140/стр. 223)

Ако пред вас създам един диамант, ще дам условия да ме лъжете. Вие веднага ще измените положението си спрямо мене и ще почнете да ме лъжете, да се докарвате. Ако пипна един камък и за да ви уверя, го превърна в диамант, това ще е първата лъжа. Аз мога да ви дам колкото искате диаманти, но съжалявам, че с това даване ще внеса във вас първата лъжа, а лъжата ще разруши всичко.

(140/стр. 222)

Казвам: Лъжата обезсилва човека. Няма по-страшно нещо от това човек да бъде обезсилен… Щом се обезсилвате, вие сте изложен на робство; а щом станете роб на условията, каквото ви наложат, ще правите. Вие не сте господар на себе си. Тогава вие можете да направите всички престъпления, всички грехове.

(140/стр. 223)

Затова аз си служа с два процеса на превръщане. Първо пипна един предмет и го превърна в диамант, но като видя, че след десетина години той ще ми създаде някакво изкушение, отдалече още предвиждам това и го превръщам в камък. Като мине изкушението, пак го превръщам в диамант. (140/стр. 222)

Не дръжте скъпоценните камъни пред очите си. Ако имате два скъпоценни камъка, сложете ги на гърдите си или на пръстите си: те да ви бъдат слуги, а вие – техни господари. Ако ги поставите пред очите си, мисълта ви ще се изопачи и страданието ще ви следва. (17/стр. 151)

Ти можеш да дадеш на един човек един скъпоценен камък и да кажеш: „Осигурих го“. Не, в Божествения свят всяко нещо, което не е направено от Любов, е престъпление. (137/стр. 51)

Диамантът, този камък, е едно живо разумно същество. Аз съм срещал много диаманти, които се оплакват и казват: „Нас ни предават все от ръка на ръка, продават ни; някой каже: „Много хубав камък“, вземе ни, но щом се намери натясно, веднага ни продава. Постоянно ни продават като овцете и говедата, но затуй пък и ние никога няма да им разкрием нашия живот и хората никога няма да ни разберат. Те може да ни продават колкото искат, но на тези хора ние няма да разкрием нашия живот“. Говоря фигуративно. (28/стр. 294)

Какви хубави работи Бог е внесъл в скъпоценните камъни! Един елмаз (на руски „алмаз“ – диамант), един скъпоценен камък – цяла история има този скъпоценен камък. Вие ги носите, но никак не сте ги обикнали. Вие сте ги обикнали дотам: само гледате при вас да са; по някой път, като се намерите в трудно положение, да ги продадете и да си уредите работите… Живеете само за себе си. (33/стр. 52)

Сега ние сме, които не обръщаме внимание на Божествените неща, които съдържат Тайната на Живота… Ти носиш един диамант на пръста – той е повече, отколкото десет хиляди лева, които имаш в банката. Този диамант на пръста ти донася нещо; онези пари в банката нищо не донасят на здравето ти.

(148/стр. 97)

Харесвам диамантите в света – те са единствената мярка за Реалния Живот. Понеже един диамант с години да го носиш на пръста, да го цапаш, да го плюеш, той никога няма да ти се разсърди, винаги е доволен. Като го плюеш, казва: „Колко са хубави тия плюнки“. Като го миеш, казва: „Колко хубаво мие“. Каквото и да го правиш, той вижда само хубавата страна, този диамант! (21/стр. 8-9)

Кой от сегашните хора е изнесъл мярката на диаманта? Единствената мярка за твърдост е диамантът. И за обхода диамантът е пример – той всякога е доволен. (21/стр. 9)

Кое е онова, което дава ценност на диаманта? Неговата кристализация и неговата твърдост. При това както учените хора, така и хората изобщо не знаят защо се е явил диамантът. Той е единствената мярка. Ако ти в ума си нямаш понятие за диаманта, за неговото вътрешно значение, ти не си го разбрал.

(11/стр. 523-524)

Ти можеш да носиш в себе си диамант като емблем – ти трябва като него да бъдеш твърд и чист по характер. Във време на мъчнотии и страдания ти трябва да бъдеш твърд като диаманта. Ако пък искаш да бъдеш чист, трябва да бъдеш чист пак като диаманта. Ако ти бъдеш чист като диаманта и отправиш своята мисъл към Небето, веднага Небето ще те послуша – каквото пожелаеш, ще ти бъде. (11/стр. 524)

Ние казваме за вас сега: Ангелите влизат в тази гъста материя и ви изкопават… Тия, у които съзнанието се е пробудило, Ангелите ги намират, тъй както днес намират заровените скъпоценни камъни, и ги изкопават. Какво значи пробуждане на съзнанието? Да се пробуди съзнанието, значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой Дух – той ви поглади и вие почувствате неговата Любов; сърцето ви затупа. Значи, почувствали сте Любовта му, почувствали сте Бога.

(83/стр. 22-23)

Досега вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели с хиляди години заровени в недрата на земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен на дъното на земята, не е усещал скръб? Усещал е. (83/стр. 22)

Колко сълзи е пролял скъпоценният камък през течение на хилядите години, които е прекарал в земята, докато стане красив! (81/стр. 88)

Но сега …скъпоценният камък не усеща ли радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. (83/стр. 22)

Тялото на скъпоценния камък не е самият камък; то е само неговото външно облекло. Значи, скъпоценният камък представя един затворен живот, който очаква своето бъдещо развитие. И когато питат защо хората обичат скъпоценните камъни, знаем вече причината. Хората обичат скъпоценните камъни, защото те крият в себе си сили в потенциално състояние, които очакват своето развитие. (81/стр. 88-89)

Ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва – вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва.

(87/стр. 313)

Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо; а когато не е там, той губи. И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека. Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си, или казано другояче: те нямат условия да се развиват. (108/стр. 137)

Скъпоценните камъни, ако не се носят, ако не се турят на работа, те губят своята стойност. Един скъпоценен камък, който седи хиляда години в земята, изгубва качествата си. (88/стр. 294)

Бижутерите са проверили този закон: когато някои от техните златни предмети, върху които има скъпоценни камъни, стоят дълго време в магазина, те ги дават временно на разположението на здрави хора, пълни с живот и енергия; като ги носят известно време, скъпоценните камъни възстановяват своите блясък и лъчепречупване. Същият закон има приложение и в човешкия живот: Когато да е, човек трябва да срещне Същество, по-високо от себе си, за да възприеме от него онази енергия, която да възстанови силите му – да му даде Нова насока в живота. (87/стр. 313)