Първичните Живи Елементи

Има някои камъни – трептенията, които те образуват, не хармонират на трептенията на човешкия организъм. Следователно такива камъни не ги носи. Не че той е долен, но неговите трептения са такива, че ти не можеш да се хармонираш, и наместо полза, ще ти принесе вреда. Например вземете: сегашните учени хора се занимават с радий, мнозина са платили с живота си – не че радият е лош за себе си, но хората не са готови за трептенията на радий. Много опасни болести се лекуват с трептенията на радий. Но човекът, който трябва да работи с радий, той трябва да има особено състояние. (60/стр. 429-430)

Сега учените лекуват с радий, но колко от тях заболяха от лъчението му, дори някои умряха. По същия начин някои религиозни хора са превзети и самонадеяни и мислят, че като дойдат с една кърпа, изведнъж ще избършат злото. Опасна работа е злото, трябва да го пипаш с десетметров дилаф, т.е. когато го буташ, трябва да бъдеш на десет метра далеч от него. (72/стр. 435)

Казах си: „Не трябваше да ги пращам (при болния), тази работа не е за тях“ – това са тънки сили, които минават, и понякога щом изпъдиш духовете от едно място, те влизат в теб… И тъй, при болния брат от Търново най-после трябваше да ида аз. (72/стр. 435)

Едно ви недостига. „Какво?“ Нямате достатъчно злато и радий в кръвта си… В Духовния свят Доброто е радий. Ще бъдеш радиоактивен. Радият е най-мощният елемент в живота. (109/стр. 173)

Ако имате десет грама радий, може ли да го турите на масата и да стоите спокойно около него? Грамадна енергия се крие в радия. (111/стр. 155)

Една малка лампичка от радий ще дава голяма светлина и ще гори трийсет и три хиляди години. (59/стр. 18)

Духовният человек трябва да бъде радий, да притежава качествата на радия – никога да не изгаря, а сам да бъде силен. (89/стр. 111)

А лек (слаб) човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние. В химията металите се делят на леки и на тежки. Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките. Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий, се отнасят към благородните метали. (119/стр. 64)

Но има и много други благородни елементи, които още не са познати на съвременната култура. „Нали и радият досега не беше известен.“ Да, има и други елементи, които още не са известни.

(69/стр. 177)

Едно нещо имайте предвид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго. Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените – те са скрили нещо и те си го разбират. Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили. (69/стр. 178)

Сега тук-там само, в някои окултни книги от средните векове, ще срещнете, че хората са знаели някакъв Еликсир на Живота, от който, като се вземат само няколко капчици, животът може да се продължи. Има някакво твърдение по този въпрос, но казвам: Дълъг живот без съзнание не е живот. (128/стр. 50)

Голямото Добро и голямото зло са равни. Малкото Добро и малкото зло – и те са равни. От големия въглен голям диамант става; от малкия въглен малък диамант става. (144/стр. 259)

В Природата няма среден път… Там, дето злото се прекратява, започва Доб­рото; там дето Доброто се прекратява, започва злото. Сега ние се намираме в такова противоречие, в каквото се намирал в древността един от египетските фараони. Този фараон, наречен Венот-Ра, живял още в предисторически времена. Това може да е факт, а може да е някакъв мит, все-таки съществувал е някакъв фараон, подобен на Венот-Ра. В това време в Египет е живял един прочут адепт, на настоящ език наречен – един мъдрец или философ, на име Сет Менот Сет-Ру. Един ден фараонът извикал този мъдрец и го запитал да му обясни причините, задето смърт­та е дошла в света. Философът казал, че смъртта е дошла по причина на живота. След като дошъл животът в света, дошла и смъртта. „Как се явиха тия причини, отде се проявиха вътрешните причини за смъртта?“ Тогава философът му разказва един разказ. Когато Великият Бог създаде света, Името на Когото аз не мога да изрека, един от неговите синове – Бог Ра, Бог на Слънцето, поискал да дойде на Земята да види това, което Баща му направил. Като дошъл на Земята, затворил тялото си в една диамантена черупка, като Божествена душа, да не се цапа. По някакво нещастие обаче, като дошъл на Земята, тялото му започнало да се увеличава и толкова се увеличило, че пукнало диамантената черупка. От тогава нататък и смъртта дошла в света. Докато бил горе, тялото му било малко, но тук се увеличило. Той трябвало да се върне в Невидимия свят с тази черупка. След него вече (за) всички, като пукнали диамантената черупка, дошла смъртта и те започнали да умират. (128/стр. 44-45)

И действително всички растения, дървета и животни умират по единствената причина, че разчупват диамантената черупка, в която са поставени – като се увеличават, не могат да останат в тази черупка, разчупват я, излизат навън и след време умират. И затова всеки живот, който не може да остане в тази черупка, умира. Казвате: „Де отива животът?“. Нито знаем отде е дошъл, нито знаем де отива. Ние виждаме, че светът в нас има известен усет, известен образ, известни свои вътрешни съждения, и ние мислим, че светът е такъв и такъв. Обаче какъв е външният, обективният свят, това е една велика загадка… И ние трябва да се учим да разрешим тази загадка. (128/стр. 45, 47)

Злото и Доброто имат отношение към човека, към разумното в света. Ра­зумните Същества са разделени на два лагера. Едните се занимават с рядката материя, с най-фината материя, която е възможна в Битието (Доброто). А пък другите се занимават с най-гъстата материя, която учените хора на Земята изучават; а пък други се занимават с една гъста материя, която учените хора на Земята не познават – злото е най-гъстата материя; в тази материя нашата светлина е като смола. (110/стр. 93)

Грехът е огън, който разяжда, опетнява и покваря човешката душа, като я лишава от тялото . Не може ли душата да се прояви без тяло? Не може. Както солта не може да се прояви без киселина и основа, така и човешката душа не се проявява без тяло. Такъв е законът на физическия свят. (64/стр. 91)

Следователно, за да се извърши една химическа реакция, нужни са две тела, които взаимодействат помежду си, и се получава трето тяло. За тази цел е нужен огън – той топи и окислява телата. Благородните вещества се топят от огъня, например злато, платина, сребро, а неб­лагородните се окисляват и разлагат. От гледището на Божествения закон, т.е. от гледището на алхимическия закон, кои са двете тела, които си взаимодействат? Това са Небето и Земята, съставени от четирите главни елемента: въздух, вода, огън и земя, т.е. от твърда, течна, въздухообразна и светлинна, или лъчиста, материя. Като резултат на това взаимодействие се явил човекът, петият елемент, наречен „малкият свят“.

(64/стр. 91)

Ако Земята и Небето в човека не се съединят, как ще се роди Истинският Вътрешен човек? От гледището на алхимията Земята е основа, Небето – киселина, а човекът – сол. Затова Христос казва: „Вие сте солта на земята“. Под „киселина“ се разбира: Божествена Сила, която прониква навсякъде и твори, създава Нови светове. Под „основа“ се разбира: съвкупност от сили, които съдействат на Божествената Сила да събере необходимите елементи за създаването на човека – малкия свят. (64/стр. 91)

Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат“. Щом няма грях, и смърт няма да има. Ако киселината и основата не си взаимодействаха, щяха да се проявят като разрушителни сили. Понеже си взаимодействат и образуват сол, носителка на Живота, разрушителните сили не се проявяват. (64/стр. 93-94)

Как се среща солта в Природата? В разтворено състояние – в морската вода, и като минерал – каменна сол. Тя трябва да се отдели и от морската вода, и от каменната сол и да се пречисти. Получи ли се в чисто състояние, тя представя Божествения Живот, към който всички се стремят. Този Живот е съчетание на Любовта и на Мъдростта: Любовта действа на Земята, а Мъдростта – на Небето. (64/стр. 99)

„Ако не бях дошъл.“ Понеже Истината е дошла, човек или ще живее, или ще умре – едно от двете. Като се разтопи, солта не изчезва, но става по-чиста. Колкото пъти и да я разтваряте във вода, тя не се уморява. Обаче турите ли дървото само веднъж на огъня, то изчезва и се превръща на пепел. Ако приличате на солта, след разтварянето ви отново ще кристализирате, т.е. ще възкръснете; ако приличате на дърво, ще изгорите, ще се превърнете на пепел. (64/стр. 102)

Вие сте сега на Земята и изучавате две Растения. Едното Растение е Дървото на Живота, а другото – Дървото на познаване добро и зло. Малцина хора има на Земята, които са запознати с Дървото на Живота, с неговите Цветове. Туй Дърво расте на най-високите места на Земята или в най-затънтените места, гдето човешки крак не стъпва. И това учените хора в света не знаят. Има едно камъче, може да ви кажа, такова проз­рачно, което много мъчно се намира. Един учен човек казва, че за да се добие един грам от Първичната Материя – той е правил научни изследвания и казва, че за да се добие една Капка от тази Материя – трябва 3000 години всичките фабрики на Земята да работят, за да я добият. Но на мъртвия като туриш от тази Капка, оживява. (16/стр. 305)

Мълча. Има знания, които не ви казвам. Спирам се при някоя канара, спирам се при някой камък и виждам какво става във времето. Всяко нещо, което правя, аз проучавам. Божественото е вложено. Аз дигам едно камъче от едно място на друго. Мен ме интересува – като дигам камъчето, ще науча Новото, което става в света; то е отбелязано там.

(33/стр. 72)

Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам: може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати… Старото да си седи. Който го е направил, да го разваля. И който го е направил, да го оправи. Чужди работи аз не оправям. Аз градя Новото, за което съм пратен. Нищо повече. (74/стр. 44)

И Христа казва: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа Ми“. Казвам: Пътят на всеки едного, който е дошъл да свидетелства Истината, е трагичен и драматичен, състои се от трагедии, от драми. Пътят на всеки, който търси Истината, е постлан, т.е. павиран, с драми и трагедии. И ако ме попитате сега защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: Това е необходимо, за да павирате Пътя на Истината. Вие ще бъдете Живи камъни, с които ще се постели Пътя, дето Истината ще мине.

(104/стр. 221)

1 Петрово 2:5 И вие, като Живи камъни, зидате се на Дом Духовен, на Свещенство Свято, да принесете жертви Духовни, благоприятни Богу, чрез Иисуса Христа на Любовта.

Както виждате, има и Живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата „камък“ на Духовен език, ще намерите, че има друго значение. Под думата „камък“ в Духовен смисъл се разбира: завършен характер, в който всички сили са уравновесени – процесът на развитието върви хармонично; мозъкът, дробовете, стомахът, нервната система са в ред и функционират добре. Ето защо и Христос казва: „Бъдете камък, който може да расте и се развива“ и на друго място: „Трябва да съградиш Дом Божествен“, подразбира – от такъв камък.

(27/стр. 279-280)

„Петър“ на санскритски значи „Дух“ (Pitar). Всъщност на Корнилия му казали: „Иди при Духа, той ще ти каже всичко“. „Петър“ на старогръцки значи „камък“. Има Живи камъни – само Духът може да бъде Жив камък. Под „камък“ Христос разбира нещата, които в себе си са Неизменяеми, Божествени, Разумни. (27/стр. 489)

Сега Господ създава един Нов свят, от който трябва да се родим. Някога Господ го е създал от пръст, сега Господ го ражда. Онзи Адам, който Господ направи, аз го считам, че той е тухла направена. Тухлите се правят – в калъпи се турят; но тази тухла не е влязла в работа, Господ я разчупил и я изпратил навън. Та сега Му трябват Живи камъни!

(22/стр. 415)

Адам живя 900 години. Сега казваме: „Ако ние живеем още един живот, къде ще му иде краят?“… Човек трябва да опита Съществени работи. Ако и в бъдеще аз дойда на Земята, ако съм в туй положение, бих желал да добия тази сила, че от Земята да ида до Месечината. Да направя една разходка. Месечината е богата със злато, скъпоценни камъни – богатство има там. И като се върна, да донеса всичкото богатство от Месечината. (11/стр. 512)

После ще отида до Слънцето. Оттам ще донеса Свещения Огън, с който ще може да запалвам елементите на Земята. Ще донеса и Жизнения Еликсир, за който векове са работили в старите времена. Защото този Еликсир може да се вземе само от Слънцето. Каквото и да казват, аз другояче зная. Този Еликсир не се намира на Земята. През годината има специфични дни, има специфични часове, когато Слънцето пада под известен ъгъл върху растенията, и ако можете да го вземете и да го турите в едно шишенце, ще добиете Вечния Живот. Вие искате да ви кажа тия дни и часове. И цялата Земя да ми дадете, няма да ви кажа. Има какво да се учи. (11/стр. 512)

Има известни закони, не искам да ви разправям, понеже имам известни задължения. Природата за мене е ра­зумна. Тя ми е поверила известни тайни и аз нямам право да разкривам нейните тайни, нито да давам ключовете на хората да бъркат в нейните каси. (128/стр. 353)

И ако бих станал причина само за едно изключение в законите на Любов­та и Мъдростта, бих се превърнал на въглен. Няма същество на Земята, което да е изо­пачило тия закони и да не е станало на въглен. Ако и вие изопачите тия закони, ще станете на въглени; ако ги изпълните, ще се превърнете на диаманти.

(28/стр. 38)

Скъпоценното бяло камъче

Скъпоценният камък носи в себе си Специфичен живот. Тази е причината, дето той има Особено лечебно действие. Ако носиш в себе си благородни метали и скъпоценни камъни и можеш да се свържеш с техните енергии, ти лесно ще се лекуваш. Те лекуват всички болести. И в Писанието се говори за някакво камъче. Това камъче представя Божественото в човека. Който придобие това камъче, той е придобил Ценното в живота.

(57/стр. 100)

Ти, като вземеш скъпоценния камък, зарадваш се… Да допуснем, че този, скъпоценният камък може да се открадне… Казваш: „Откраднаха ми камъка“. Ами тия, които отиват да събират от Африка всичките тия камъни – не са ли крадени? Всичките камъни са все крадени, никой не е искал позволение; и златото е крадено, и камъните са крадени… А ако ни ги откраднат, става ни мъчно. Вие още не сте мислили върху туй.

(5/стр. 641-642)

Тук държавата някой път дава право някому да експлоатира нещо, но никой няма документ, че му са подарени камъните. Счита се, че някой запазил някакъв периметър, взел го от държавата, но в края на краищата всичките скъпоценни камъни, които сега изваждат – тези, които ги крадат, те са слуги; господарят никога не краде. Тези, които крадат, бъдете уверени, камъните за тях няма да останат. (5/стр. 642)

Всичките камъни са приготвени за тези, които ще дойдат, които ще бъдат Наследници на Земята; всичкото богатство е за тях. Защото всичките други хора само ще употребяват скъпоценните камъни – може да ги употребяват, но те ще ги оставят за наследство на онези, на които принадлежат. Писанието казва, че на онези, Наследниците, на всеки са дали по едно камъче. И туй камъче някой казва, че трябва да се държи под езика. Докато държи човек камъчето под езика, всичко върви добре; щом изгуби своето камъче под езика си, работите не му вървят вече. (5/стр. 642-643)

Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие – като бутнете върха на езика си, и щастието си отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно. (96/стр. 10)

Духът има свойството да влиза в ония, които са в Пътя. (27/стр. 455)

Който от вас има Духа на Свободата, нему ще дам бяло камъче, дето ще напиша Името Си, и когато дойде Господ, ще види написаното. (27/стр. 454)

Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“. И имаме ли това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче. А пък това камъче, това е камъче на Любовта. Аз го наричам така. Първото камъче на Любовта е на Доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов. Сега мисля, че ме разбрахте. Това е най-малкото, което мога да ви дам от Горе, и то ще ви донесе всичкото Благословение в бъдеще. (42/стр. 461)

Хората на бъдещата култура, които ще имат за девиз да правят Добро от Любов в съботен ден – това са Новите хора. И те имат на челото си особен знак, а под езика си имат особено камъче. Езикът, очите на тези хора са другояче устроени. Техният поглед е дълбок, в него няма никакво раздвояване. В очите им има само една мисъл, а тя е Любов и Безкористие. (64/стр. 495)

И тъй, Бог на всички адепти и на всички добри хора тури белег – те си имат белег. Те имат едно камъче, което носят, и ако вие имате прозорливостта, ще ги познаете. (18/стр. 592)

Човек трябва да потърси в архива на своя живот Специалния закон, който е определен изключително за него, и да го научи… В Писанието се казва, че за всеки човек има определено едно написано камъче, което той сам трябва да намери. Такова нещо представлява и Специалният закон. Специалният закон определя начина, по който Божията Любов може да се прояви отделно за всеки човек. (47/стр. 483)

Та от вас искат от Невидимия свят най-малкото Добро, това което никой не вижда – Добро, което само Господ вижда. Това да ви бъде сега Новият морал. Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото Добро заради Господа!“. И през целия ден, между другите ти работи, това Доб­ро да го носиш като скъпоценен камък.

(42/стр. 461)

Казвам: Това е Веруюто, което проповядваме… Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано Името на човека. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека – като малък зародиш, който очаква своето развитие; от него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта. (31/стр. 370)

Казано е в Писанието, че имало едно камъче, на което никой не знаел Името. Никой човек не знае какво Име ще носи той в бъдеще. Не е въпрос за името в следното прераждане, защото много имена са псевдоними. Аз говоря за Името, което човек ще носи на Небето. То ще бъде във времето, когато той завърши своето развитие. (90/стр. 194)

Сега Новото, което имате, го дръжте отделно от старото. То е Свещено. То е вашето бъдеще. Онова, Новото, което Бог ви даде сега, вие ще го държите като скъпоценен камък. И Писанието казва: „Ще ви даде Бог едно камъче, което ще го държите под езика си“. От него зависи вашето бъдеще. Ще го пазите като Свещено. Ти казваш: „Кой го е направил това?“. Има хора, които са го направили. Апостол Павел казва: „Не живея вече аз, но Христос живее вътре в мене“.

(102/стр. 707-708)

Сега носиш един скъпоценен камък, но какво от това? Ами че той може да струва няколко милиона лева – ти ходиш с пръстен, но гладен си; този пръстен не може да те нахрани. Обаче в Истинския живот – онзи камък е скъпоценен в Духовния свят, който може да стане на хляб, и след като го изядеш, той пак стане малък и ти го носиш на пръста си; изгладнееш, той пак се обърне на едно самунче. Тогава казвам: Който носи такъв скъпоценен камък, той има Живота в себе си. (97/стр. 478)

Това са (има) скъпоценни камъни, които се превръщат на хляб, и после пак стане на скъпоценен камък. Щом го носиш на пръста си, ти си слуга и господарят те носи – ти ще му слугуваш. След това ти ще го изядеш, ще станеш господар, после пак ще влезе на пръста ти и ти пак ще го пазиш. Казваш: „Радва ме този скъпоценен камък, той може да направи за мен това, което аз не мога да направя“. Или той прави това, което на господаря не стига на ума как да направи. Този пръстен седи като една мощна сила за тебе. Та и затова Писанието казва: „Всеки ще има по едно Камъче“. Това е Камъчето на Живота – това подразбира Писанието. И дето Христос казва: „Зидете се като Живи Камъни“.

(97/стр. 478)

Та вие ще гледате вашият скъпоценен камък да бъдете като този Мехенташ (алхимичен камък), с който всичко може да се направи и с който се подоб­ряват нещата. Нали ви казах за онзи Пръстен, който може хляб да дава, с който може да направиш връзка, да ходиш навсякъде – и на извор става, и на хляб става, и всичко дава. (84/стр. 758-759)

Същественото кое е? Пръстенът, това е едно обещание. Един пръстен, това е едно обещание. Хубаво е човек да има един пръстен. Аз бих препоръчал да си направите един златен пръстен, направете го малко по-голям: турете го на палеца, като станете сутрин; после го турете на първия пръст, на втория, на третия и казвайте какво трябва да правите; след туй го турете на другата ръка, и пак го поставете в кесията. Като се намериш в трудно положение – туй, което не ти достига – тури си пръстена на пръста, и после го тури пак в джоба. Не е лошо да имаш такъв пръстен. Писанието казва, че такива Пръстени имало. Такъв Пръстен е Животът. Там се казва, че имало един Скъпоценен Камък, който за бъдеще ще се даде. И туй Камъче ще го държат под езика си. (103/стр. 503)

Кристалните пясъци на пустинята

Пясъкът …шепне, но на своя език.

(95/стр. 41)

Пустинята, дето има пясък, там всичко е чисто. (86/стр. 626)

Пустинята е място на Чистота. Там, дето има растеж, има и нечистота.

(86/стр. 626)

Неорганическият свят, щом стане органически, губи от своята Чистота. Неорганическото е всякога по-чисто.

(52/стр. 64)

В растенията има донякъде Чистота. Щом влезете в животинското царство, там нечистотата още повече се увеличава. Като дойдете до човека, нечистотата е най-висока. (52/стр. 64)

Човек е най-умното, но и най-нечистото същество. Грехът не е нищо друго освен нечистота. Грехът е крайната нечистота. (52/стр. 64)

Сега искате да влезете вътре. Неорганическият свят е много организиран; съвсем не е така, както казвате неорганическият свят… В неорганическия свят нещата се разплодяват много лесно – начупи камъните, лесна работа.

(55/стр. 125)

Когато подтикът дойде от вън… – това е животът на пясъка, на скалите, на кристалите. А когато подтикът иде първо от вътре, а после от вън, ние започваме с онзи Разумен Вътрешен живот.

(79/стр. 92)

Органическите вещества са по-устойчиви, по-трудолюбиви; онези, неорганическите, те са индивидуални, всяко живее за себе си. (55/стр. 126)

Но Господ не е в разделението. Когато един ден се очукате и станете на пясък, Господ ще погледне отгоре с Окото Си и ще види дали ще може да стане нещо от този пясък. (63/стр. 227)

Ученик, който минава през пустинята, трябва да научи какво нещо е Доб­родетелта. (86/стр. 626)

Само в пустинята вие може да научите, да добиете Добродетелите. (86/стр. 626)

Така ще се домогнете и до алхимията, ще се научите да превръщате …пясъка и глината в диамант. (47/стр. 161)

Че пустинята е вътре във вас – при мене са идвали мнозина и ми са казвали: „Пуст е животът ми“. (20/стр. 161)

И вие минавате през пустинята сега. Вие не сте в Ханаанската земя. „Защо са тези страдания?“, казвате вие. Вие сте излезли от Египет: там 400 години сте робували и сега излезнахте, и сте в пустинята. (115/стр. 160)

Ние, съвременните хора, имаме еврейския страх, който те са добили, като са били 400 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на Вярата: че Бог ще промисли! …Та вие си спомняте за стария Египет. От Египет сме излезли вече, през Червеното море сме минали и сме в пустинята. (53/стр. 57)

Сега сме в пустинята… Ние сами сме създали своя ад вътре в себе си. Говоря за страха – понеже човекът, щом намери своите дефекти, започва да се страхува. За противовес на страха сложете разсъждението, сложете Вярата, Надеждата, Милосърдието и Разумността.

(72/стр. 243)

Човек какво ще научи в една пустиня? Ще научи закона на Жаждата.

(71/стр. 244)

Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е пустинята – като погледне, тя произвежда страх. (96/стр. 29)

Сега ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна“. Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. (96/стр. 29)

Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне. От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува. (121/стр. 124)

Какво представя пустинята? Живот на Чистота. В пустинята човек може да научи Чистотата. (13/стр. 339)

За да се изчисти човек, той трябва да се превърне в пустиня. (120/стр. 243)

Божият Глас казва сега в пустинята на всеки едного: „Оправете вашите вът­решни пътища!“. (120/стр. 254)

Засега всички сте в пустинята, дето дълго време трябва да се молите, докато преодолеете мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви. (47/стр. 518)

Но и в пустинята, ако разбираш закона, ако разбираш молитвата, то хлябът ще дойде. Има един реален начин, по който хлябът ще дойде в пустинята.

(49/стр. 95)

Когато сатаната изкушаваше Христа в пустинята и Му предлагаше да превърне камъните в хляб, той знаеше, че Христос владее изкуството да превръща материята. Хората на Новата наука, хората на Шестата раса, ще познават тази наука и ще я прилагат. (67/стр. 215)

В миналото хората си играеха с пясъка, но дойдоха Разумните хора и го използваха за добро – направиха от него стъклото… Хората на миналото си играеха със златния пясък, но дойдоха Разумните хора и извлякоха от него златото.

(79/стр. 92)

Днес ви говоря върху тия неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият Дух може да мине. (19/стр. 383)

Казвам: В затвор сте. Това са състояния, през които често минавате. Тежки състояния са, но трябва да ги разбирате… Всяка мъчнотия е пясък под колелото на вашия живот… Бог слага пясък на пътя ви да подеме колелото и да продължи пътя си. (17/стр. 189)

Щом се каляш, какво е твоето състояние – злато ли е, или е вода? Вода. Тази вода се окаляла отвън; щом се окаляла, ти трябва да я филтрираш през пясък… За златото трябва огън, а за водата трябва пясък. Тогава аз правя едно сравнение: някои хора, които са от вода нап­равени, които са се окаляли, Природата им дава на тях богатство. Богатството е пясък. Те с пясък се занимават.

(32/стр. 292)

В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората. (21/стр. 236)

Всичките хора на Земята сме нещастни, понеже Истината не е основа, но пясъкът е основа. (45/стр. 52)

Какво нещо е старостта?… Песъчлива пустиня, дето няма никаква вода. Това е старостта – само прах и пясък… Какво трябва да правиш тогава? Върни се назад!… Като сме излезли из Рая, трябва да се върнем пак в Рая. (114/стр. 408)

Някои искат, без да са Родени Духовно, да живеят – това е невъзможно… Някои искат да бъдат като пясъчни зрънца. Могат. Някои искат да бъдат като диамант, но диамантът има Органически произход. (7/стр. 147)

Ако сте на физическия свят – имате пясъчно зърно, нищо не може да постигнете. Но туй пясъчно зърно в Духовния свят става житено, разумно. Щом идете в Божествения свят, става човек.

(14/стр. 271)

Сега аз ще ви обърна внимание на следното: туй положение, догдето сте стигнали като ученици – аз не искам да останете на този път, той е един от най-опасните пътища. Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там; да не мислите, че там може да спрете… Туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя тъй. През пустинята минаваме. (86/стр. 350)

През пустинята ще минете. Тъй седи животът – дали ще ви е страх, или не, ще ви прекарат през там по който и да е начин. (118/стр. 304)

Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне.

(22/стр. 328)

Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание, ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня… Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота.

(104/стр. 167-168)

Казвате: „Свърши се с тази работа“. Когато всичко за вас се е свършило, Бог върви зад вас… Както не се надяваш, току ти подшушне нещо, почне да ти говори, ти чуеш Първия Глас – но мислиш, че в тази пустиня на живота около тебе няма никой, че си сам – но изведнъж чуеш този Глас. (86/стр. 617)

Божият Глас започне да ти говори (в пустинята), а ти се ослушваш. Чуеш един глас, втори, трети, четвърти – всичко туй оживява. И около тебе ще дойдат Белите Братя и Ангелите, ти ще се зарадваш и ще кажеш: „Не съм сам, другояче не би останало нищо от мене“… Ще си въздъхнеш свободно и ще кажеш: „Заслужава да се живее за Бога!“. Смисълът на живота е в това. (86/стр. 618)

Всеки трябва да мине през това опасно място. Това е обръщане към Бога, покаяние, спасение и какви ли още имена не му турят. То е възстановяване на онази вътрешна хармония между Бога и нас, а тя трябва да съществува всякога… Тази връзка може да се образува мигновено. Ще се спреш и ще кажеш: „Ще ида при Баща си да поправя погрешката си“.

(86/стр. 618)

Често се говори за блудния син и хората го съжаляват. Обаче в него има нещо хубаво, което го спаси – смирението… Той се отказа от бащиния си дом, от новата дреха и слезе долу, между пясъчните пластове, да се пречисти.

(117/стр. 469-470)

„Ако се не роди някой изново.“ Новораждането не подразбира сливане водите на две реки и двете да изгубят чистотата си… Мътната вода първо ще мине през земните пластове, ще се пречисти и като стане бистра, тя ще възприеме Христовия път и ще продължи движението си. Пясъчните пластове, през които се пречиства водата, са страданията.

(117/стр. 313-314)

Бог е Извор, Който никога не се размътва… Дъното на тоя Извор не се вижда. То е дълбоко и покрито с чист кристален пясък. (116/стр. 677)